1.05.2021 г. 14,37 ч.

 

НОВОПСАЛ-ОМ 120

 (по славянски 119)

 песен на възлизанията

1 В радостта си благодарим ний на Господа - и Той ни чува. 2 Господи, озари душите ни с истинни речи и благ език!

 3 Как чудно трептят и се разтапят душите ни от всеки мил поглед на очите, всяка блага дума на устата и всяко нежно чувство проявено,

 4 нейде в мъничка шатра над горите, сред дива мащерка, мента, тинтява и планинска смрика!

 5 Как диво ликуват сърцата ни, Боже Господи, че вече странстваме волно с любими души из Новата Вселена и живеем по райски дрехи на Новата Земя!

 5 Колко дивно блаженство е да си с хора, които живеят в обич, съгласие, щастие, мир и приятелство!

 6 Ние сме за мира! Но докато едни все още го търсят, други души и сърца във всемира вече отдавна му се наслаждават.

НОВОПСАЛ-ОМ 121

 (по славянски 120)

 (песен на възлизанията)

 1 Издигаме очите си към хълмите, отдето иде силата ни. 2 Любовта иде от Господа, Кояйто е направил-а небето и земята.

 3 Бог насочва ногата ни да ходи по добри и високи места.

 4 Ето, няма да задреме онзи, комуто любящият казва: „Елà!“

 5 Обичта ни е крило, Любовта е наше искрящо вдъхновение!

 6 С тях Слънцето е още по-светло; Месечината – още по-омайна.

 7 Цялостта ни къпе в приказни трепети, разтопява тръпно душите ни,

 8 Господ бди зорко над всичките ни полети, когато пътуваме из Всемира чрез любов и обич*.

________

*Думата „възлизане“ в псалмите и в сакралния мистицизъм има много по-дълбоко съдържание от това, което си представят и извършват като ритуал религиозните. На изток възлизанията на сродните души в будическия свят и още по-нависоко се възприемат като преживяване на „нирвана“. Едни го постигат с аскетични практики, други – с неизброимите тайнства на Тантра. Не всеки знае, че енергийните съчетания на аурите в тантрическите взаимодействия са родени не на изток, а отново в светилищата на Посветените от Балканите още от най-древно предорфическо време, а по-късно и в самия орфизъм. Великият Учител Орфей и древната богиня Родопа са искали да обединят свещения дух и свещената материя чрез изключително вълнуващи и чисти сакрални тайнства, които да намалят вулканичните изригвания и земетресенията и да подобрят расите с внедряването на Космическия огън в увредената природа и в плътта на човека след едно голямо древно грехопадение. Световни и локални войни, епидемии, космически бедствия, самоубийства, лудости, болести, престъпления и пр. могат да бъдат овладени и сведени почти до нула, ако съзнателни сродни души знаят как да се обединяват на определени полета и да извършват дадени от Бога действа и свещенодействия. Те възбуждат творческата енергия на Създателя до възможния за сегашния човек максимум и раждат безсмъртие, красота, младост, хармония и бликащ живот за всички. Днес у нас това се разкрива чрез изненадващи откровения на Духа в езотерични шедьоври на български език като „Приказки за боговете“, „От светлина родени“, „Предупреждението“ и др. Евробългарският окултизъм и мистицизъм едва ли скоро ще роди скоро нещо по-интригуващо от тях. Начините, по които „делèни“ (двойки разделени души, представляващи една душа), „теòри“ (богове), „ангàри“ (ангели) и високо посветени човешки души, с еволюционния приоритет и водачеството на Жената, творят мир и спасение за Земята ни и за вселената, могат да се сравнят само с корените индоазиатския божествен тантризъм. Говорим за „корени“, понеже те пак излизат от недрата на предтракийското, прабългарстото и ведославянското дълбоко минало. Ведрусите не са измислица.

( http://yahooeu.ru/pics/36338-drevnyaya-rus.html )

 Не всеки знае, че и до днес има живи жреци и ангелски йерархии в ареалите на Дункас или Роула (Рила) – Даряващата Водна планина; на Хемус и божествената му сестра Родопа от митологията. Защо славяните са наричали Балкана „Маторните гори“ - дали там не се е развивал култът към Жената и Майката, като най-върховния израз и най-важната цел на божествените учения? Нима другото древно име на Хемус (Хаймос), а именно „Сребърна планина“, не е точен паралел на „Маторна планина“, ако последното значи „Майчинска“? И да не значи това, в кабалистиката всичко вибрира първо в синхрон със звука и смисъла, дори и подобието да е приблизително. Среброто и Майката са под влиянието на Луната, а „сребро“ е омофон на „с ребро“! Може да е чисто съвпадение, но ако говорим за ИЗОМОРФЕН резонанс, тогава и знаменитото „месец изгрее“ на Христо Ботев е също в резонанс с Балкана в нашата българска памет. Между другото, „Балкан“, както са го нарекли турците, значи „висок“, но въобще не е турска дума, а персийска. Колко хора днес знаят, че свещената крепост на Бога, наречена от древните „Скопиос“ и издигаща се над града на Мъдростта в Благария, позната на незрящите етерно и ментално като планина с днешното име Витоша, е същевременно и Централната библиотека на планетата Земя? И че само китовете по Земята, взети заедно, съдържат такъв гигантски обем от акашови филми и информация? Дали името на град Скопие има нещо общо с древното име на Витоша Скопиос, Скопар или Скомпос? Защо тракийците са я нарекли и „Двувърха“? Божественото двувластие има за база Витошката Агарта именно по тази причина: там ежегодно се провеждат конгресите на Тайното земно правителство и Тайния земен парламент. Етерните им зали на Резньовете, на Купèните, в Яворови присои, на Бивака „Железни врата“ и във владенията на феите и елфите над Железница отдавна са преместени на други места поради разкриването им от враговете на България и Новото човечество. Пòмни се трагедията на Тибетска Шамбала, когато я бомбардираха китайците с физически и етерни бомби и сринаха етерните им и физически храмове до основи!

 Ами с какво се занимават Посветените в светилищата на Бог Перун и до днес? Прекрасен е древният Орбèлиус – „Белоснежната Планина“! Който не е виждал самодиви, да заповяда – много повече и по-прекрасни, отколкото във всичките други планини у нас и планините по света. Поне в зоните, които останаха незасегнати от престъпниците. Затова, именно, са кръстили някога Пирин и „Юденица“. Доскоро съвременните ематийци и китимци (македонците) пазеха Пирин като зеницата окото си - бяха люти еколози. Но уви, проказата на андроидите, които са секачи, строители, хотелиери и търговци, е плъзнала дори в царството на Перун. Убийците на децата му още кога бяха запланували петорно разширение на ски-пистите и 60% сеч на пирински гори с вековни дървета! Колко от това успяха да осъществят? А знаят ли македонците, че областта на „Безбог“ привлича един гигантски смерч от тъмна енергия към планетата ни, само поради нещастното му име? Откъде да знаят хората, че това име може да произлиза от царството на бесите – или са сигурни, че то буквално повтаря думите на Гео Милев „Без Бог“? Да, и Пирин има карма - заради някои езически обряди там и поради многото кръв, която се е ляла. Съчинителят на това безславно име „Безбог“ е провел част от кармата му именно по този начин, а патриотите езиковеди се инатят и не искат да го сменят – пада им се на македонците, като са толкова невежи! Какъвто и да е произходът на „Безбог“, буквалното му звучене прати през 1971 г. една мощна лавина от едноименния връх и вкара хижата чак до дъното на езерото, носещо същото скверно име. А през 1972 г. пак лавина от върха помете постройките на временните летни лагери на Профсъюзите. И до днес народът разказва, че името на пиринския връх „Безбог” е свързано с легендата за „безбожното“ клане от страна на турците на българските моми, които белели платна на близкото езеро, и на момците, които пасели стадата си из околността. Ятаганът на поробителя ги настигнал, защото не пожелали да сменят вярата си. Така останало преданието за върха и езерото под него, което било почервеняло от кръвта на убитите българи. А ето е една много по-стара легенда: Бог Перун имал хубава дъщеря, която живеела край Самодивските езера, но в съседния циркус живеел бог Бес, който решил да грабне хубавицата. Брат ѝ Дженгал (сега връх Дженгал) научил за намеренията му и го подгонил, докато накрая не го настигнал на връх Безбог. Там го убил и го затрупал с камъни. А от легендата за Угрин и Меруда узнаваме за трета версия: юнакът Угрин се бил опълчил смело на злия бог Перун, затова съселяните около него се съгласили, че повече не искат да живеят под такава жестока власт и извикали „Без бог!“. Както и да е, това име ще причинява още пакости там и за в бъдеще, ще вкарва и Македония, и цяла България и планетата ни в още много необясними неприятности, докато не се промени. Преди половин век един студент българист публикува във вестник „Ехо“ статия за грозните имена в нашата топонимия и многото турцизми. Консерваторите историци го разбиха на пух и прах... Така че „Помòчена поляна“ и други подобни прелести все още красят географските ни справочници и карти... Не всеки е наясно, че магистрите на сатанинския юдаизъм, за разлика от божествения, както и тези на римското и византийското клерикално псевдохристиянство и инквизициите им, въобще не са успели да изкоренят следите на дионисиевия култ и на орфизма в земите ни и по света, на адамѝството, на богомилството - и т.н. Сатанинските и луциферически учения от древността до днес, ако знаеха това, за тяхно огорчение щяха са се изненадат, че не са успели да унищожат образа на Бога като БОГИНЯ и дейността на Жената като първожрица в истинските религиозни и духовни тайнства. В Странджа, например, и до днес има Посветени, които поддържат нестинарството само като външна изява на една най-древна мистична Школа, която действа и сега, но не иска да разкрие вярата си на етнографи, историци, журналисти и т.н. След като Хемимонт (Странджа) е дала културата на цял древен Египет, а Америка, Европа, Скандинавия, Индия, Сибир, Памир, Алтай, Урал, Кавказ, Океания, Австралия, цяла Малка и Голяма Азия, Китай, Япония и коя ли не още страна по света и до днес са натъпкани ДО РЪБОВЕТЕ с български гени и ереси, защо, аджеба, зелените ни приятели ходят там да си купуват България на много високи валутни и кармични цени, след като Агарта е основана тука още от предархая? НЕ Е ТУК МЯСТОТО да се говори подробно за ТОПОНИМНИТЕ действа - един голям и много важен дял от белия магизъм, въпреки че черните школи ги ползват в негативен план. Когато има да се извършва нещо за психотронно въздействие, названието на мястото, въпреки че най-често е егрèгорно, ИМА своята сила и значение. Инак истинските, архетипните имена на духовните и природните феномени по места правят директна връзка със съответните богове, ангели светии, природни духове и пр. Всяка планина, всяка река, всеки връх си имат невидим за хората пазител с цяла йерархия под него; всяко растение, всяко цвете си има божество, ангел, елфа и т.н. Даже всяко отделно цветенце и дърво си има свое собствено име, в съчетание с името на йерархията от неговия вид. И всеки кристал, всеки отделен камък и даже всяка песъчинка по света също си има собствено име в битието, дадено им лично от Бога. Чрез това име се влиза във връзка със съществото, което го обитава, а чрез него - със съответната планета, звезда, галактика или вселена в космоса. Посветените общуват често с тия природни същества и обменят своите специфични дарове с тях. Чрез минерали, цветя, дървета, плодове и пр. може да се пътува и в космоса, да се провежда нетрадиционно лечение, да се решават още хиляди проблеми и задачи. Съвсем не е без значение на коя планина сред какви растения си слагаме шатрата, която трябва да бъде и над пояса на горите. Те са благодатни при преминаване, но засмукват силата и живота ни, ако спим под дърветата или близо до тях. На всеки метър надморска височина живеят различни природни и духовни йерархии, но от горите нагоре те са най-висши. Затова и в новоппсалм 120 е казано: „нейде в мъничка шатра над горите, сред дива мащерка, мента, тинтява и планинска смрика!“ В настоящия профил е споменавано и за една българска Школа, в която непосещаваните до даден момент места и техните духовни и природни обитатели се проучват с излети през всяка първа седмица след новолунието, а който е зает в света, взима участие в това само през почивните дни. Според програмата ѝ, поне в събота и неделя след новата луна, в рамките на 3 години се посещават и изследват поред 39-те основни български планини: Рила, Пирин, Стара планина, Витоша, Осогово, Славянка, Родопа, Беласица, Влахина, Малешевска, Ален камък, Милевска, Руй, Огражден, Средна гора, Лисец, Чудинска, Конявска, Ерулска, Любаш, Парамунска, Кобилска, Плана, Еловишка, Земенска, Люлин, Стъргач, Ездимирска, Пенкьовска, Завалска, Рудини, Голо бърдо, Гребен, Вискяр, Черна гора, Боздаг, Сакар и Странджа. Във всяка една от тях живеят различни духовни и природни йерархии, а някои имат ендемити, с чиито ангели и елфи има начини да се влиза във връзка; общува се и с богините на всяка река – с тях също се обменят земни и космически дарове. Формулите за връзка трябва да се знаят, особено тези на цветята – ОПИТАНО Е, РАБОТЯТ!

( https://neobyatnotogovori.com/?idpub=22&book=3 )

 Както бе казано, имената имат огромно значение, дори на отделните по-малки местности. Даже на егрегорните имена - измислените от смъртни хора (официалните и народните). Ние знаем, че има коридор от Сфинкса на Рила към Египет, че от Синаница на Пирин става връзка с планината Синай, а от София – със Софийския хребет и Софийските езера в Кавказ. Това не са измислици, хрумнали някому само поради съзвучието между думите или подобието на образите. Дори само телепатически експерименти да се правят между хора на такива места, ще се види че те там ще бъдат много по-успешни. На същия принцип се изкарват снимки и топографски фрагменти от местата в които се кръстосват проекциите на планетните линии върху Земята във всеки индивидуален хороскоп: те ни правят корирор към съответното място. На тия, които не знаят какво значи „топонимни действа“, ще им се види много странно защо от такива Школи се използва тъй плътно кадастъра на всички географски имена във дадена страна. Даже ще нарекат „налудичава“ планираната бъдеща практика да се облагородява по божествени начини родилната дейност в Родопите в първите земни райове на Великите Майки (в родовите имения); да се изучава вселената и историята на света чрез архивите в планината Витоша; да се пътува астрално до Казбек през Бели връх край Бургас; да се развива диамантената струна на Аза у българина и българите по дух чрез Стара планина; да се възбужда енергията „вихрýн“ около връх Вихрен в радиус от десетки километри; да се правят конгреси за обединение на общества и народи в Средна гора (истинското ООН на планетата ни..); да се лети по вселените откъм Петото езеро на Рила (от Седемте) и там да се приемат и вселенски гости, както и при езерото на Съзерцанието (едно от Чанакгьолските езера); да се слиза в интроземна Агарта, както и в ада, през Седмото езеро или през Черна гора; на Беласица да се събират и координират хората с душа от истинското Бяло братство, които обичат различните от тях и ги лансират (но и в Белорусия и всички други места с бяло в името им); да се обединяват духовните пастири от всички вери на планината Пастуша (Влахина) – истинският икуменически, бахайски и всеверски център на нашата планета; В Малешевска планина да се развива мюонното тяло на човека и на йерархиите; да се свързваме с тотвселената чрез планината Àлен камък в Краище („Кървав“, но това трябва да се смени) и с йерархиите на Отците и Гениите там. Тотевритмия се изпълнява етерно и там, а не само в Пирин); да се развива ясновселенското тяло на съществата - преди всичко на момиченцата, девойките и жените, ако посещават по-често Милевска планина в Краище, както и там да се извършва светска и космическа дипломатическа дейност; да се получава и експедира космическата поща в Пиргос (Бургас); да се получава Първо Посвещение в Етрополе и в района на Варна; да се изпълняват етническите и сакралните танци на народите на Руй планина, особено чрез елфите на мака и смрадликата; да се усъвършенстват отбранителните формули, действа, бойци и техники на Огражден-планина; чудотворците да се обучават и събират на Чудинска планина, пак в Краище... (Не се смейте! Във вторник и при Плутонови аспекти и периоди, там и по света, Посветените практикуват на етерен план бèли действа – глàвните са Паневритмията и Оперативната паневритмия); на Конявска планина в България се развива менталното тяло с гностически, окултни и научни занимания и с особени методи за концентрация, до постигане на излъчвания от физическото тяло и на възнесение; на Ерулска планина да се изучава европейската и славянобългарската тантра - да се завърта Вихрун около Струната на Аза, както става и на Пирин през Марсовите месеци и години; да се прониква в татвàн (света на Абсолюта) на територията на Шемхаа и Черна гора. Там да се развива божественият аскетизъм, да се правят на тия места и събори на Самодостатъчните; да се провеждат преговори и правят координации и с Черната ложа, и с Кармическия Небесен Съвет (това, по план, се прави и на Черни върх, около Черно море и на всички други места по света с имена или вибрации с този цвят); Любаш-планина е за срещи със Сродната Душа в Битието, както става на Полето Ардат в Азия, и за предстоящи земни срещи и силни преживявания на сродните души по двойки. Там трябва да се засадят цветя и дървета и в третото измерение, подходящи за тази дейност, за да се направи Любаш райска градина за влюбените и на физически план, а не само на етерен, както е досега. На планината Плана, до днес само на етерно ниво, във водолейското време през януари се планира дейността на Братството и Школата според Програмата по години, месеци, седмици, дни и астрологически часове, даже по астродеканати; по-специално - за всяка четвърта лунна седмица; на Еловишка планина, на етерен и на хипервселенски план, Посветените и ангелите са положили основите за контакт с хипервселената и за развиване на дарби за единение, осияване, холизиране. Там ще има и курсове за изучаване на текстовете от този характер в цялата история на мистицизма, с една от главните доминанти – Сведенборг, и с една съвремемнна доминанта на български език. Съществува етерен коридор за обмяна на Посветени между Еловишка планина и планината Елма в Турция, която също представлява Ел-станция на хората с Христова монада. Трябва да се възстановят ябълковите градини там и на физически план, както и в Еловишката планина у нас, за предстоящото на тия места пълно функциониране и на веществен план. Ангелите и Посветените от Рудини планини в България и Сърбия (Милославска планина), невидими за повечето хора, се занимават там с отглеждане на кристали и минерали на етерен план, изучавайки свойствата им и общувайки с техните духове, а чрез тях пътуват и в космоса. В обозримо бъдеще там трябва да се основе езотеричен минералогичен център с всички скъпоценни камъни, съществуващи поне на Земята, за да се почнат медитативни и лечебни практики и на физически план. Ще трябват преподаватели и учебници за там в духа на „Колоните на Новия Йерусалим“. Милославска планина се обменя вибрационно и с Милевска планина в същия район, и с Милеви скали в Родопите, и с Милин камък в Балкана, както и с всички други географски и лични имена с тия три звука. Даже всички Милчовци, Миленовци, Милени и пр. би трябвало да обикалят тия места по-често, ако искат да се лекуват, подмладяват, развличат и т.н. Ще си направят общества и празници на съименниците там. Обаче не само вибрационно, а и съвсем реално, в етерен и холически план Посветените от Рудини и тия от Ерулската планина са в постоянен обмен поради необходамостта от преливане между чакрата на Розата и чакрата на Мака. Обитателите на места като Милославската и Милевската планини са също и милосердни сестри и братя, обаче не само в пряко медицинския смисъл. Те са най-чистите и целомъдрени представители на човечеството от рода на Атинянката Таис или японските и индийските жреци и жрици в онова тайнство, което извиква от отвъдното души с монада за физическо въплъщение. За божествения човек и божествения свят, девственост и целомъдрие е именно това – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ по този начин. Трябва въобще да се знае, че през всеки планински връх минава различно течение от различна звезда, както става и през растенията и минералите, поради което зачатия по различните върхове и места привлича души от различни краища на вселената, независимо дали те ще се родят плътски, етерно, астрално и т.н. Ако за Небесната и земната Черна гора и планини като Шварвалд целомъдрието е Самодостатъчността, то те изпълняват Волята Божия именно по този начин. Обаче за небесните и земни планини от рода на Любаш, Ерул и пр., най-висшият морал и най-висшата форма на изпълнение на волята Божия е раждането на същества с искра Божия на физически план – независимо веществен или етерен. А волята Божия за тях е Царството Небесно да слезе и на Земята - във физическата вселена. Те са възпети не само в шедьоври като „Панчатантра“ или „Колелото на Ѝкилсон“, но и в някои храмове от рода на Каджурахо. Трябва да се осъзнае, познавайки историята, че тия висши жреци и жрици са били обучавани от Бялата ложа именно с тази цел: раждане на най-висши духове на земята, а не по еротични или търговски съображения. Подборът на партньорите там за физическа и еволюционна съвместимост е бил тъй строг, както и подборът на дете за въплъщение на новия Буда. Зтова божествените жреци и жрици на любовта в ония времена са нямали нищо общо с храмовата, полевата или магистралната проституция, нито с най-долната на света – семейната. На планината Голо бърдо в България, в етера и холоса се практикува холевритмия, като подготовка за връщане на човечеството в Рая и влизането му в Новата Вселена. На земен план тече елементарна адаптация в този дух при разходките на някои групи по брега на морето през всяка четвърта Лунна седмица, поне в уикендите. Досега е извървян на няколко етапа, с преспиване на палатки срещу неделите, само маршрутът от Резово до Синеморец. Всеки момент предстои и „тигел“ от Синеморец до Царево, добре дошли! Какви йерархии и Посветени в етерен план обитават останалите споменати планини у нас, както и всички други, какво работят и как подготвят специфично за всяко място възстановяването на Рая на земята - това е тема, която не е уместно да се оповестява писмено. Основен принцип на божествените Братства и Школи е тръгването към науката откъм ПРАКТИКАТА. Щом като някой е готов да влезе в един 25-годишен безплатен курс с откъсване от кармичните си и случайни завръзки, ако Бог разреши това, той лично ще се увери съществуват ли такива занимания и постижения - или не.

НОВОПСАЛ-ОМ 122

 (по славянски 121)

 по Давидова песен на възлизанията

 1 Зарадвах се, когато ми рекоха: "Да възлезем в дома Господен!"

 2 Ето, нозете ни стоят зад портите на Новата Вселена*

 3 Вселена, която е съградена като град на единните и любвеобилните,

 4 и дето възлизат душите и народите на Господа, според копнежите на сърцата с искра от Бога - за да изпълняват волята Божия.

 5 Защото там са приготвени домове за всички – домовете, в които всеки гостува на всеки.

 6 Молитствайте за мира на Новата Вселена - нека благоденстват, и тъй да славословят ония, които я обичат:

 7 "Мир да бъде вътре в тебе, благоденствие – в домовете и полята ти!"

 8 На всеки от сестрите и братята, на приятелите, още и на възлюбените, ще кажем: "Мир да е в тебе, заради домовете на Господа - Всеобщия Бог, - ще леем доброто Ти незабавно, изобилно и без замисляне."

 _________

*Оригиналният Давидов псалм е посветен изцяло на Йерусалим, който тук навсякъде е заменен с „Новата Вселена“. Боговдъхновените и ясновидците на всички времена визират Новия Йерусалим не като еврейски и географски, а като видението на св.ап.Йоан – като Небесен Град на Бога. Представа за него дава и един съвременен текст - „Колоните на Новия Йерусалим“: 

https://neobyatnotogovori.com/?idpub=156&book=7

НОВОПСАЛ-ОМ 123

(по славянски122) песен на възлизанията

1 Издигам очите си към Тебе, Кояйто обитаваш небесата! 2 Ето, както очите на възлюбения гледат към лицето на възлюбената, както очите на възлюбената гледат към лицето на любимия, така гледат и нашите очи към Гòспода - Бога на добрите.

 3 Милостив си към всички, Господи, милостив си към всички, защото изпита нашето смирение.

 4 Щастлива е душата ни от прииждането на все нови и нови същества с душа, които умеят да разпознават, да благоговеят и да приласкават.

НОВОПСАЛ-ОМ 124

 (по славянски 123)

 (по Давидова песен на възлизанията)

 1 Ако не беше Господ с нас (нека свидетелстват сега новите обитатели на Царството Божие) –

2 Ако не беше Господ с нас, когато искаха да ни заробят с добри външни условия,

 3 Досега да сме заприличали на всички, които яростно се борят да имат нещо и някого само за себе си.

 4 Тогава и ние бихме се разплули и обезобразили: пороят на подражанието би ни отвлякъл към гробищата

5 И приливът на жаждата за "подреждане" и "преуспяване" сред смъртни би преминал над главите ни и би заличил душите ни.

 6 Благословен Господ Бог наш и наша, Кояйто ни отърва от зъбите на амбициите като дивеч от хищника!

 7 Душата ни се избави като птица от примката на ревнивите и на продавачите - примката им се скъса и ние избягахме. 8 Помага ни сам Господ, Кояйто прави Ново Небе и Нова Земя.

НОВОПСАЛ-ОМ 125

 (по славянски 124)

 (песен на възлизанията)

 1 Ония, които проявяват Обичта, са като Вселената на хората с душа, която е неунищожима и живее вечно.

 2 Както приласкаването крепи Новата Вселена, така и Господ прониква людете Си за вечни времена,

 3 Защото там жаждата за правота и притежание, нагонът за единственост или първенство, за надмощие и за известност не се допускат - да не би граждани на просторите да пропаднат мигом в долния свят и да се пребият.

 4 Стори, Господи, добро на добрите и на леещите любов към всички!

 5 А ония, които се отклоняват към мисъл за себе си и уреждане или изява само на себе си или само на "своите" си, поставѝ пред огледалото Си, Боже, за да се видят на какво са заприличали. Мир на Новото Човечество!

НОВОПСАЛ-ОМ 126

 (по славянски 125)

 (песен за възкачване)

 1 Когато Господ развързва пленниците на страха и инерцията, ние сякаш сънуваме чудесен сън.

 2 Тогава се смеем на глас от радост и щастие като деца и започваме да пеем възторжено. И казват тогава спасените народи: "Велики неща извърши за нас Господ!

 3 Господ извърши за нас велики неща, които ни изпълниха с ликуване!"

 4 Върни, Господи, и другите пленници – да придойдат като потоците напролет.

 5 Ония, които сега леят сълзи, ще пожънат радост;

 6 Оня, който стига до плач, когато продават или изхвърлят божественото му зърно или въобще не го забелязват, той непременно с радост ще се върне при своите си, леейки реки от жито и безсмъртие за истински гладните и жадните!

НОВОПСАЛ-ОМ 127

 (по славянски126)

 (по песен на Възлизанията)

 1 Ако обичта не съгради дома, напразно се трудят зидарите; Ако Мъдростта не опази града - напразно бди пазителят.

 2 Безполезно е за вас да лягате и ставате рано, да ходите по планините, да се молите, да пеете и да четете Слово Божие, да ядете хляба на народа си, ако никого не сте прибрали, нахранили и приласкали.

 3 Ето: наследство на Господа са чадата Йму с искра Божия, и наградата от Нейго идва чрез човек с душа.

 4 Както изворът дава живот на всички, така живеят и чадата на вечната красота и младост.

 5 Блазе ономува, който харесва и обича такива и им служи! Такъв човек няма да се развали и умре, защото вижда Бога в Нейговите хора, когато Тяй влиза в тях и се преструва на нуждаещ-а се.

НОВОПСАЛ-ОМ 128

 (по славянски 127)

 (песен на възлизанията)

 1 Блажèн всеки един, който люби Господа, когато Господ е в някое от Своите Създания!

 2 Защото само когато Йму служиш и помагаш по този начин, блажèн ще бъдеш истински и ще благоденстваш вечно.

 3 Най-близкият ти ще бъде като плодовита лоза сред дома ти; чедата ти - като маслинени филизи около трапезата ти.

 4 Ето, така ще се благослови човекът, който знае, че Бог е проявена любов на дело.

 5 Господ да те благослови от Новото Небе, за да приемаш и проявяваш доброто на Новата Земя през всичките дни на живата си

 6 и да видиш още хиляди чада с росинка, искра или пламък

от Бога. Мир на людете от Новото Небе и Новата Земя!

НОВОПСАЛ-ОМ 129

 (по славянски 128)

 (песен на възлизанията)

 1 Много пъти са ме наскърбявали от малък досега (нека потвърди наблюдателят от Новото Човечество).

 2 Много пъти са ме омъчнявали от младостта ми досега, но вече не се наскърбявам - няма червей в мене.

 3 Орачите ораха по гърба ми, защото съм едно със земята ни - проточиха браздите си; ловджиите и касапите, хората с лош език и поглед като тях ме убиваха милиони и милиарди пъти; Ядачите на близки и непознати хора – на хората в убитите животни - с милиарди усти ме дъвчат и до днес! 4 Но Господ е справедлив: Тяй праща орачите, косачите и жътварите под земята, за да станат и те плячка някому, заедно с убийците и ядачите на убито. Но ползвателите на тяхното дело са по-виновни и от тях.

 5 Боже госптоди, да се надяваме, че всички те ще видят това и ще се разкаят, ще се обърнат назад към рая и ще възлюбят Новото Човечество.

 6 Дай им, Боже, да оживеят за Любовта и Истината като зелена трева след дъжд, която се радва на живота!

 7 Благослови ни, Господи, да не стискаме повече като сноп оня, когото сме умъртвили, за да го държим близко до себе си; и да не прегръщаме хора-снопи, които са мъртви за Истината, защото са ожънати и отръскани,

 8 Но да приласкаваме живите минувачи; и като ги наситим със всичко, за което чезне душата им, да ги изпратим свободни където искат и да им кажем: "Благословение Господне да дойде пак върху вас!" А те да ни отговорят: "И ние ви благославяме от съкровищницата на обилието Господне!"

НОВОПСАЛ-ОМ 130

 (по славянски 129)

 (песен на възлизанията)

 1 Из дълбочините викаме към Тебе, Господи!

 2 Благодарим Ти, Боже, че чуваш вика ни и че ухото Ти е внимателно към гласа на молбата ни.

 3 Понеже виждаш всичко, то кой би могъл да се скрие от Тебе?

 4 При Тебе обаче има и прощение, за да Те обичаме още повече.

 5 Ние не чакаме Гòспода. Който има душа, не чака, но сам проявява грижа за лишените и страдащите и прави Словото Йму да става незабавно на Дело и Живот.

 6 Душата ни, все пак, очаква Любовта повече от ония, които очакват зората; да, повече от ония, които само посрещат изгреви и знаят всички закони, правила и молитви, но благостта, отклика и приласкаването ги нямат в себе си.

 7 Нека проявява Новото Човечество Гòспода, защото у Господа е милостта, и у Нейго е пълното възкресение!

 8 Ето, Тяй вече дава нови тела на верните и любвеобилните от Новото Човечество.

НОВОПСАЛ-ОМ 131

 (по славянски 130)

 (по Давидова песен на възлизанията)

 1 Господи, сърцата ни не са горделиви, нито очите ни гледат надменно, нито се занимаваме с неща твърде големи и твърде високи за нас. Затова в никой случай не ставаме зелени учители и назидатели, нито лечители, мъдреци, изобличители, водачи и ръководители, преди да сме учили милиони години при Твои хора.

 2 Това е, защото ние наистина успокоихме душата си и укротихме в нас нагона да бързаме и да блестим с умения и знания, преди да сме учили и чиракували при Майстори; преди да сме били последни в Твоето стадо, защото майка ни не ни е отбила твърде рано от гръдта си. 3 О, Нови Человеци, о Ново Човечество, бъди невидимо в авторството на делата си както Гòспода; и като Гòспода, давай всичко даром и преизобилно!

НОВОПСОЛ-ОМ 132

 (по славянски 131)

 (песен на възлизанията)

 

 1 Ти помниш, Господи, заради душата на певеца, всичките му притеснения и добродетели.

 2 Помниш как той обеща на Господа и се обрече на Бога на Любовта, като каза:

 3 "Аз никога повече няма да вляза в нечестива шатра или да се кача на нечестиво легло на себелюбец!

 4 Вече никога няма да дам сън на очите си или дрямка на клепачите си, докато не намеря някъде място за Обичта и обиталище за Любовта!

 5 До деня, в който хората станат силни сами да помагат и да приласкават.

 6 Ето, ние чухме, че Бог се явява вече навсякъде - лично или чрез Своите смирени Тръби и милиони добри ръце - ръцете, които могат да нахранят чуждия, без да му искат нищо в замяна и никога.

 7 Нека влезем в сърцата Му и домовете Йму, безбройни по цялата вселена; нека се поклоним дълбоко на тяхното безкористие и всеотдайност.

 8 Ела, Господи, влез пак още по-мощен в покоите на моето сърце, заедно с разковничето на Твоята Любов!

 9 Свещениците и жреците Ти да смъкнат всички свои самомнения, и светиите Ти да почнат да викат от радост и щастие!

 10 Заради доброто на децата Си, Господи, озари лицето на Твоите избрани.

 11 Господ обеща да е вечно в сърцата и делата на невинните, които стават Тръби и милувки на Всевишния. Бог винаги ще държи на думата Си, казвайки: "От рожбите на вашите звънки сърца - видими в плът или невидими – ще положа основите на Новото Човечество

 12 Ако чадата ви опазят Моя завет и Моите свещени Слова, на които постоянно ви уча, то и техните чада ще останат вечно млади и прекрасни, защото ще ходят там, където Бог ги прати. Няма да стоят в шатрите на ония, които ги искат само за себе си и така да измират с милиарди, защото са повярвали в хитрините на Лукавия".

13 Тъй като Господ избра кротките, тоест, Новото Човечество, сам Тяй благоволи да обитава в него!

 14 "Това - каза Тяй - Ми става вечно обиталище: тук ще обитавам, защото пожелах!

 15 Благославям изобилно градините Му и истинското Му жито и плода Му, защото домакини и гости няма да го събират насила и няма да го продават като смъртните, а ще ги ядат направо от стръка и клона, и няма да остане никой ненаситен от плод и от грижа довеки.

 16 Ще съблека гордостта и тщеславието от всички умнѝци, от всички проповедници, които проповядват много, а са още зелени. И тогава светиите Ми ще възклицават от радост и щастие!

 17 Тогава ще направя да изникне ново човешко тяло от тялото на Тръбите и Милващите, и от телата на тия, които ги слушат и им подражават – и ще стане Человекът наистина образ и подобие Божие.

 18 Приготвих светилник за ония, които Ме разпознават! А неприятелите им и безразличните – и тях един ден ще ги направя Приятели и Възлюбени. И над всички тях ще заблести короната на Свободата и Доброто!"

НОВОПСАЛ-ОМ 133

 (по славянски 132)

 (По Давидов псалм на Възлизанията)

 1 Ето колко е добро и колко е богоугодно да живеят сестри и братя в единомислие, единодушие, и единодействие!

 2 Угодно е като оня скъпоценен мир, който слиза в сърцата на милостивите, и осъществява мечтите и надеждите им.

 3 Угодно е като пролетната роса, която слиза по сияйните хълмове за чадата Божии с искра Божия, които живеят с всичка сила за всички. Защото Господ тям е изпратил благословението и вечния живот.

НОВОПСАЛ-ОМ 134

 (по славянски 133)

 (песен на възлизанията)

 1 Ето, благославяйте Обичта, о всички родени от Обич, които гостувате на хора с искра Божия!

 2 Издигайте ръцете си към Светилището – Новата, Божията Вселена, да се молите да влезете в нея. Понеже всеки дом, където гостуват деца на Бога, е светилище Божие и дом Божий.

 3 Нека ни благослови Бог в такъв дом сред природата, защото така се ражда Новото Човечество! Това е Оня Господ в новите предели, Кояйто прави Новата Земя и Новото Небе.

НОВОПСАЛ-ОМ 135

 (по славянски134)

 1 Алилуя! Изявявайте първи Обичта! Проявявайте я, деца на Бога,

 2 които гостувате в безбройните Йму домове в обятията на безсмъртните; или в прегръдките на смирените, които харесват безсмъртни.

 3 Проявявайте Обичта, защото тя е блàга; пейте от божествена радост и щастие, защото чрез нея оставате млади, разумни, добри и хубави.

 4 Защото Господ избра верните на Любовта за Свое обиталище; Новото Човечество - за Своя пряка проява.

 5 Защото ние познахме, че чрез нас живее Господ на земята, и че Любовта, Мъдростта и Истината са над всички богове.

 6 Проявената Божия Любов прави всичко красиво - на небето и на земята, в моретата, и даже в най-тъмните бездни;

 7 Повдига пàри от щастливата земя, прави светкавици за дъжда, изважда ветрове из съкровищниците си.

 8 Тяй е, кояйто не прави разлика между първородни и послеродни и обича и тачи и животните, наравно с човека.

 9 Изпраща знамения и чудеса по цялата вселена и за праведни, и за неправедни.

 10 Тяй е, Кояйто възражда всички народи и прави всекиго цар на себе си и служител на другите.

 11 Прави всекиго цар на изявената и проявена любов и обич, васал на Господа с огнена преданост и желан гост във всички благословени земи и домове, където всички са млади и прекрасни, защото не престават да приемат гости и денем, и нощем.

 12 Това са благословените земи, небеса и човечества, които са наследство на човека с искра от Бога.

 13 Делото Ти, Господи, пребъдва във вечността! Ти живееш лично във всеки човек и във всеки народ, който не счита себе си за избран и единствен и не мисли, че други народи и хора трябва да са му подчинени и да ги поразява и завладява чрез името на своя фалшив "Господ" и неговата нечестива сила.

 14 Защото истинският Господ не съди людете Си, нито когото и да е, а ги оставя свободни да изпитат всички блага и последствия,

 15 Ако някои от тях си направят идоли от предпочетени вери или хора, на които да разчитат, идоли от пари, притежания и обстоятелства, с които си въобразяват, че ще останат млади, здрави, прекрасни и щастливи,

 16 такива изпаднали в беда и заблуда овце уста имат, но не могат да говорят истинно и благо, и не я употребяват, за да приемат само храни от Бога.

 17 Очи имат, но не виждат человеците и делата Божии, а обичат да гледат делата и творенията на нечестивите; не дишат чист въздух, но въздуха, осквернен от тях до неузнаваемост, който съкращава живота им.

 18 Подобни на тях стават всички, които им подражават, и всеки, който се уповава на тях.

 19 Домове на Новото Човечество, бъдете извор на Обичта! Домове и сърца на хората с душа, приютявайте създадените от Господа!

 20 Домове на левентите и юнаците, възраствайте в сила и правда да пазите Новото Човечество от ръкотворни неща и подобия на хора, които развалят човека! О, всички вие, които проявявате Обичта на дело, приласкавайте, спасявайте и ощастливявайте всички, родени от Бога!

 21 Благословен да бъде в Новата Вселена Великият, Истинският Господ, Кояйто обитава във всички тела и души и неща, даряващи здраве, живот, радост и безсмъртие!

НОВОПСАЛ-ОМ 136

 (по славянски 135)

 1 Проявявайте Обичта на Господа изобилно, защото тя е блàга, защото милостта ѝ трае довèка.

 2 Проявявайте Бога на Боговете – Любовта към всички, - защото милостта ѝ трае довèка.

 3 Проявявайте Обичта към добрите и услужливите, защото милостта ѝ трае довèка.

 4 Която единствена прави чудеса, защото милостта ѝ трае довèка;

 5 Която с мъдрост направи небесата, защото милостта ѝ трае довèка,

 6 Която простря земята върху водите, защото милостта ѝ трае довèка;

 7 И направи малки и големи светила, защото милостта ѝ трае довèка;

 8 И направи слънцето да озарява деня, защото милостта ѝ трае довèка;

 9 И направи Месеца и звездите да осветяват нощта, защото милостта ѝ трае довèка;.

 10 Която възражда сияйно добрите и децата им, защото милостта ѝ трае довèка;

 11 И извежда всички кротки на Новата Земя и в Новите небеса, защото милостта ѝ трае довèка;

 12 С мощна ръка, но и нежна целително, защото милостта ѝ трае довèка;

 13 Обичта е Онази, Която прави всички сърца мили и благи завинаги, защото милостта ѝ трае довèка;

 14 И която води добрите като велик кормчия през вечността, защото милостта ѝ трае довèка;

 15 Която възроди завинаги любовта ни към всички, защото милостта ѝ трае довèка;

 16 Която направи от пустините и сърцата ни цветни градини, защото милостта ѝ трае довèка;

 17 Която напрàви добродетелни всички умни и силни в света, защото милостта ѝ трае довèка;

 18 и напрàви служители много прочути имена и мъдреци, защото милостта ѝ трае довèка;

 19 и направи ги добри и разумни завинаги, защото милостта ѝ трае довèка;

 20 и напрàви ги благи и щедри завинаги, защото милостта ѝ трае довèка;

 21 и напрàви Земята райска градина, защото милостта ѝ трае довèка;

 22 В наследство на кротките и обичливите, защото милостта ѝ трае довèка;

 23 И помилва всички смирени и благоречиви, защото милостта ѝ трае довèка.

 24 Тя е Онази, Която превръща безразличните в наши сърдечни приятели, защото милостта ѝ трае довèка;

 25 Която дава любов на всяка твар, произлязла от Бога, защото милостта ѝ трае довèка;

 26 Проявявайте изобилно Любовта и Обичта на Бога, защото милостта ѝ трае довèка!

НОВОПСАЛ-ОМ 137

 (по славянски 136)

 1 При изворите на великата Обич и нежност дойдохме, та седнахме. Да! Плакахме от щастие, когато си спомнихме за Рая от миналото!

 2 На върбите посред него окачихме арфите си,

 3 Защото бяхме тъй запленени, че даже песента и музиката ни замряха. А ония, които ходеха там в дрехите на Адам и Ева преди да съгрешат, поискаха от нас пак да запеем, казвайки: "Попейте ни от райските песни, които помните от някога!"

 4 Но ние им казахме, когато станахме способни да проговорим: "Как да пеем най-древната песен на Господа в сегашните Йму райски земи, когато загубихме ума и дума?...

 5 Наистина, ние не можем да забравим предишния Рай, и пръстите ни все още могат да играят по струните, но ние онемяхме, като чухме и видяхме какво правите сега вие в Рая! - Тогава ние не знаехме такава буйна радост и такова омайващо веселие!

 6 Ти вечно помниш, Господи, деня, в който се промени Раят, защото излязоха от него завинаги горделивите богове и ангели.

 7 О, вие,души на великото разнообразие, които скоро ще станете безсмъртни - блазе ономува, който има щастието да бъде с вас, възнаграден от Бога за всичките си мъки и жертви през вековете, които е дал за Новото Човечество!

 8 Блазе ономува, който създава и подарява дарове от сърце!

НОВОПСАЛ-ОМ 138

 ( по славянски 137)

 (по Давидов псалм)

 1 Ще раздавам Твоята Любов и Обич и от все сърце, Господи! Ще създам нови поколения, по-горни и от боговете!

 2 Ще ощастливя и тялото си - светѝя Твой храм – и ще изпълнявам вече винаги Твоята воля чрез милосърдие и грижи за другите. Защото ще увековечим с чудни дела Словото Твое Божие, скривайки от всички човешкото си име.

 3 В деня и мига, когато Те викаме, Ти винаги ни чуваш, о Господи - ободряваш ни с нова сила и радост в душите ни!

 4 Ще Те проявят на дело незабавно, Господи, и всички известни и неизвестни люде, когато чуят думите на Твоите уста.

 5 Да! Няма вече само да възпяват пътищата Господни, но първо ще вървят в тях задружно и възхитително, защото велика е силата Господня.

 6 Защото, колкото и да е безкраен и необозрим Господ, Той забелязва мигом и най-малкия и незабележителен човек, който не умува и не мъдрува, а запретва ръкави сам да свърши Божията работа. Докато Бог държи надалеч от Себе Си високоумния и самомнителния.

 7 И ако се случи да имаме притеснения, Ти пак ще ни помогнеш, Господи: ще простреш ръката Си - и неприятелите ни мигом ще ни станат приятели! И десницата Ти мигом ще ги избави от невежеството и гнева им.

 8 Господ винаги върши това, което е потребно за нас. Господи! Понеже милостта Ти пребъдва вечно, дай ни още по-голяма обич и сила, за да разпространяваме нашироко делата на Твоите ръце.

НОВОПСАЛ-ОМ 139

 (по славянски 138)

 (по Давидов псалом)

 1 Господи, опитал си ни и ни познаваш кои сме:

 2 Ти познаваш сядането ни и ставането ни, разбираш помислите ни отдалече,

 3 Учиш ни да ходим по планините и да лягаме и ставаме рано, знаеш всичките ни пътища,

 4 Защото, докато думата не е още на езика ни, ето, Господи, Ти я знаеш цялата, и при това всеки миг ни напомняш: "Блага дума железни сърца отваря".

5 Окръжил си ни отвсякъде със същества, които имат нужда от изобилен и пълен живот, и ни учиш да е блàга и щедра към тях ръката ни.

 6 Всичкото това знание и всички тия пориви и дела са пречудни за нас, Боже Господи. Високи са, но ние често ги достигаме.

 7 Окрилени и преизпълнени сме от Твоя Дух, Господи, и от вечното Ти присъствие, където и да отидем:

 8 Като възлезем на небето, Ти си там; ако се случи да слезем в пъкъла - Ти си и там!

 9 Ако вземем крилата на зората или се заселим в най-далечните краища на морето –

10 и там ще ни води ръката Ти, и Твоята десница ще лее и милост и благост чрез нас навсякъде!

 11 Ако речем мракът да ни скрие и светлината да стане нощ,

 12 То и най-дълбокият мрак не скрива нищо от Тебе, а нощта става по-светла и от ден, защото за Теб тъмнината и светлината са едно и също.

 13 Та нали Ти, Господи Боже, си създал духа и душата ни и си ни поставил нежно в утробата на свята майка, заченала от свят родител?

 14 Ще Ти благодарим постоянно в сърцата си, Господи: колко чудно и великолепно сме направени! Чудесни са Твоите дела, и душите ни добре знаят това.

 15 Новият ни "аз" също произлиза от Тебе: в пълна тайна сега ние го обработваме, и в дълбочините на земята образуваме смайващата му форма, която ще се мени според условията на всеки от безбройните светове, в който ще попадаме.

 16 Твоите очи зорко наблюдават образуващото се наше ново естество, и в Твоята велика книга са записани всичките ни определени дни, още много преди да почнат да се отброяват във вечността.

 17 О, колко скъпоценни са за нас всички тия Твои замисли и дела, мили Боже! Колко е грамадно числото им!

 18 Ако можехме да ги изброим, те са по-многобройни от песъчинките в цялата вселена. Като се събуждаме, ти си винаги с нас.

 19 Непременно ще добруват и ще благуват благочестивите! Приближете се към нас всички ония, които имате нужда от изобилен и пълен живот,

 20 Които умеете да говорите истинни и благи думи и които искате да живеете с живи человеци, а не паодобия на хора, които живеят само за себе си и за разтленията си !

 21 Ти виждаш, Господи, че ние обичаме най-много онези, които обичат и любят Тебе; ако останат някога време и сили, помагаме и на останалите,

 22 без да им позволяваме да се прилепят към нас, та после да ни правят на длъжни и на виновни.

 23 Ти ни изпитваш денонощно, Господи, познаваш сърцата ни; опитваш ни постоянно - и виждаш помислите ни.

 24 Ти виждаш, че вече от нищо и от никого не се оскърбяваме, защото старото сърце и самосъжалението в нас вече напълно отпаднаха. Ти ни поведе по вечния път на добромислието и Доброто.

 

 

3.05.2021 г. 22,30 ч.

 

НОВОПСАЛ-ОМ 140

 (по славянски 139)

 (по Давидов псалом)

 1 Оживи ни, Господи, чрез все нови и нови благочестиви люде и ни свържи с нови кротки и мили хора с искра Божия,

 2 които носят само добро в сърцето си и всеки ден го раздават доброволно на всички!

 3 Те леят само благи и истинни думи – мед и бисер капе от устните им!

 4 Дай ни, Боже, в обятията на благия и ни насити с добротата на кроткия и пламенния.

 5 Смирените приготвят чудни гнезда за праведните и цели мрежи от маршрути, за да ходят с тях по реките от Божиите блага и благословения.

 6 Рекохме Господу: "Ти си Бог на всички същества с частица от Тебе, затова чуй, Господи, молбата ни:

 7 Господи Боже, любвеобилни и жизнедаряващи,

 8 удовлетворявай чрез нас желанията на благочестивите и помагай да узреят добрите им замисли, за да дадат плод изобилно.

 9 Благостта на техните устни нека капне в сърцата на тия, които ги разпознавати обичат.

 10 Разпалени, чисти желания нека запламтят в сърцата им и разгорят огъня на Новия живот и Новото човечество. Нека почерпят от най-дълбоките води на вдъхновението си!

 11 Защото в Новата Земя и Новото Небе ще се утвърди само човекът с кротък и мил език, а доброто ще следва по петите всеки, който сее добро за всички, докато го възкреси и го направи вечно млад и безсмъртен.

 12 Знаем, че Господ възраства делото на смирения и правото на безсребърника и безимотния.

 13 И наистина, нямащите нищо свое и никой свой изявяват Тебе, Господи. Затова само любвеобилните и безкористните ще обитават вечно прекрасната Нова Земя и Новата Вселена навсякъде!

НОВОПСАЛ-ОМ 141

 (по славянски140)

 (по Давидов псалом)

 1 Господи, пак търсим помощта Ти, за да можем отново да идем при тези, които имат нужда от нас, а не да ходим при ония, от които ние имаме нужда, докато те нехаят за нас и пият от нечисти извори.

 2 Благодарим Ти, че чуваш гласа ни, когато Те молим за това, и веднага ни изпращаш Просяци и Принцове от Твоето вечно царство.

 3 Господи, направѝ устата ни блàга за добрите, но добре затворена за напористите, користните и горделивите.

 4 Отворѝ сърцето ни сàмо към чистите и прекрасни неща и към Твоите невинни създания. Нека опитваме само от техните благости, блага и сърдечни сияния.

 5 Нека ме съветва само мъдрият, а простият да не ме милва и държи с вериги.

 6 Когато прокънти Твоят глас над канарите, всички ще чуят думите Ти, защото те са гръмовни!

 8 Понеже очите ни са обърнати към Тебе, Господи Йеова, осияй най-после живота ни,

 9 Събери ни най-после във рая Си, в който си ни поставил, дай приют на бездомните;

 10 Нека осъществят милостивите свойте копнежи, и всеки да бъде честит, приласкан, утешен и помилван.

 

НОВОПСАЛ-ОМ 142

 (по славянски 141)

 (По Давидово поучение, от времето,

 когато се е криел в пещерата)

 1 С гласа и делата си ние вече проявяваме Твоята нежна обич:

 2 С благи думи и действия приласкаваме скромните;

 3 Когато духът им изнемогва, им предагаме утешение.

 4 Колко е дивно и прекрасно, Господи, когато всички ни забравят! Това е чудно избавление от грижите им, които често натежават в живота ни.

 5 Към Тебе, Господи, извиках - само Ти си мое прибежище, дял мой в земята на живите!

 6 Скръбна беше душата ни до смърт понякога, както и на Тебе се е случвало,

 7 Но ти извàди на светло душите ни - и те живеят вече за името Ти. Само праведни вече събираш около нас, защото милостта Ти няма граници.

 

НАВАПСАЛ-ОМ 143

 (по славянски 142)

 (по Давидов псалм)

 1 Колко е хубаво, Господи, че даваш ухо на молитвите ни! Че ни отговаряш според верността Си и Правдата Си.

 2 Че не съдиш строго слугата Си, когато е престанал завинаги да съди другите.

 3 Защото приятелите ни вече отдавна дават криле на душата ни; канят ни да живеем с тях на светли места - като ония които вече отдавна са живи.

 4 Затова, именно, духът ни безкрайно ликува в нас, защото сърцето ни вече обича всички и е обичано от всички.

 5 Спомняме си древните дни, размишляваме за всичките Твои дела, поучаваме се от творенията на ръцете Ти.

 6 Простираме жадно ръце към Тебе - душите ни жадуват като безводни земи само Тебе, Господи, самоТебе!

 7 О, как е сладко, че ни чуваш, Господи! Духът ни се топи силно от блаженство и щастие, защото вече не скриваш лицето Си от нас.

 8 Дай ми да чуя на ранина гласа на милосърдието Ти, защото на Теб се уповавам. Дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе издигам душата си!

 9 Събери ни, Господи, с любими приятели – към Тебе прибягвам, за да ги доведеш.

 10 Научѝ ни да изпълняваме волята Ти, защото Ти си наш Бог; Благият Твой Дух нека ни води в земите на любовта. 11 Господи, ние сме живи не само заради името Ти, а защото изпълняваме незабавно божествените пориви на сърцето си.

 12 И според милосърдието си, съедини ни с приятелите ни и направи прекрасни всички добри човеци, които възраждат сърцата и душите ни със любов. Защото ние сме Твои деца!

НОВОПСАЛ-ОМ 144

 (по славянски 143)

 (По Давидов псалом)

 1 Благословен да е Господ – нашата вечна канара, нашата райска градина без никакви бездни и граници по всички посоки на света и от всички страни! Ти си онази вечна любов и обич, която учи ръцете ни да милват нежно децата Ти, Господи, а пръстите ни - да премахват хиляди горести, болки, лишения, скърби и злочестини.

 2 Която ни учи на благо милосърдие и е наша непревзимаема твърдина; наша райска обител без никакъв синур. Тя е вечна грижовност и лек за безбройните Твои създания, твари, наследници, работници и живинѝ. Тя е Изворът наш - Онази велика съзиждаща Сила, на Която оставаме верни и предани до последния миг на живота си, а после и през цялата вечност, когато приключим с работата си в земния, тленен предел.

 3 Господи, та нали си създал Человека като Твое най-последно и съвършено творение?

 4 Въпреки това, на земята човекът е само временен лъх. Дните му са като сянка, която преминава само за едно мигване на окото.

 5 Господи, наклони бързо небесата Си и слез! Допри се до планините - и те ще станат прозрачни като кристал!

 6 Озари ги с небесни светкавици, за да заиграят в снагите им безброй многоцветни проблясъци и светлини!

 7 Прости си ръката отгоре и ни полюляй щастливо върху гигантските Си, красиви морски вълни. Дай ни да бъдем връз тях и с приятели, и с непознати, и с чужденци.

 8 Да гълчат чужденците с възторг на десетки езици, със хиляди развълнувани и звънливи гласове.

 9 Затова, Боже, сега нова песен Ти пея - с хилядострунен псалтир ще те възхваля!

 10 На Теб, Който даваш наслаждение на добрия и Който спасяваш волния от обвързване и господар.

 11 Чуй молбата ни, Господи, погалѝ ни с ръката на непорочните младенци! Чийто поглед кристален е чиста обич и чиято нежна прегръдка е винаги трогваща до плач и сълзи.

 12 Когато нашите синове в младостта си засветят по-бели от сняг и нашите дъщери засияят по-дивно от бисер в короната на невинността;

 13 Когато житата ни станат на лесове и зърната им - по-едри и сочни от най-сладката и най-голяма праскова на света, а цветята и дърветата с плодове обсипят с милиарди и най-дивите хълмове в най-дивите и непознати далечни страни;

 14 Когато ръцете ни бъдат добре натоварени с благаà за раздаване и милиони човеци със сърце и душа тръгнат да дават както навътре в страната си, така после и навън; и когато безброй възклицания на просълзените човешки души по света заечат от благодарност заради тия обилни подаръци от хората със душа,

 15 Тогава блазе на оня народ и на ония народи и човечества, които са започнали да благуват по този начин! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог*!

_____

*Последното възклицание на цар Давид или на псалмопевеца, който е изпял този псалм в оригиналния му вид в духа на неговите псалми, съдържа една велика религиозна и философска тайна. От осъзнаването ѝ зависи животът на всеки човек, спасението на всяко общество, на всяко човечество, на всяка планета, звезда, вселена или свръхвселена, в която живеят разумни, създадени от Бога същества. Разграничаването на понятията „Бог“ и „Господ“ е много древен теистичен и философски проблем. Това, което сме разбрали досега, може да се изрази накратко така: Бог-Отец е Създателят, обаче ипостасът Му като „Господ“ е Онзи, който организира и поддържа живота като изявено, проявено и осъществено Битие. Именно Господ е въплъщението на Бога като грижа, милосърдие, майчинство, конкретно помагане, обич и любов. От споменатото изречение разбираме, че съществуват човечества и народи, които още не са осъзнали и реализирали Бога като „Господ“, т.е., не са допуснали Бога да се прояви като Господ. Такава драма, от край време, се разиграва и на нашата Земя. Ето защо, такива индивиди, общества или народи няма как да бъдат блажени. За атеистите, но и за много религиозни тази последна фраза в 144 псалм и съответния новопсалм ще си остане неразбираема, нещо като фразеологически или риторичен похват, който няма логическо и философско покритие. С поставянето на интонационното, логическото ударение върху думата „Господ“ в това изречение се насочва вниманието на търсещите истината за сериозни размисли и разговори по този дълбок теологичен въпрос.

НОВОПСАЛ-ОМ 145

 (по славянски 144)

 (още едно хваление по главните идеи в този Давидов изблик на предана любов към Бога.)

 Пак български разширен азбучен псалм със специално подреждане и повтаряне в магически ритъм на избрани думи и изрази с неограничена лечебна и словодействаща мощ. Извлича силата си от Архонта на числото 144 – българо-славянския пореден номер на този съвършено уникален псалм, покълнал преди 3000 земни години в сърцето на великия мистик и псалмопевец цар Давид. Ако интонационните, смисловите ударения върху надебелените думи в оригиналната разпечатка се произнасят правилно, въздействието на този новопсал-ом ще бъде неотразимо*

1 Аз Те превъзнасям всеки ден чрез добри и милостиви дела, о Боже Господи мой, Царю мой! И ще благославям Твоето име по този начин отвèка и довèка не само на думи, но и чрез непрекъснати добротворни и животворни, сърдечни дела.

 2 Благославяме Те точно по този начин от сутрин до сутрин, о Господи Боже, и проявяваме Твоята Обич на дело към всички същества, родени от Тебе и проявяващи Тебе чрез същите тия благодетелни, добродетелни и люботворни дела към всички същества и създания, родени през Вечността от Теб.

 3 Велик е Господ на благостта и твърде достохвален, и величието и милостта Йму са неизследими!

 4 Господи, всяко Твое поколение предава добродетелите и качествата Ти на друго Твое божествено поколение**, и ги лее за всички, родени от Тебе, даром и изобилно.

 5 Да, ние размишляваме денонощно за славното величие на Твоята Милост и Кротост и за Твоите животворителни дела. Не само размишляваме, а и ги осъществяваме.

 6 Е, някои те представят, Господи, за ужàсен и страшен, но ние проповядваме благостта и милосърдието Ти само чрез добри дела. Не на думи, не само с молитви и славословия, а чрез денонощни благодеяния и топлосърдечни, животворителни, живоспасителни, милосърдни и живодарителни дела.

 7 Живо разгласяваме истината за Твоята голяма благост, Господи, самите ние се опитваме да бъдем мили и благи със всички също като Тебе; точно така възпяваме и проявяваме на дело, доколкото можем, и Твоята оживителна и не спираща никога във Вечността Обич и Любов.

 8 Знайте, народи и човечества: благодатен и жалостив е Господ Вечни, дълготърпелив и многомилостив!

 9 И благ е Господ към всички същества, родени от Нейго, и благите Йму милости са върху всичките Нейгови създания, преливащи от милосърдие, благост, добродетелност, обич и любов.

 10 Йàрко*** грее слънцето на Твоето милосърдие, Господи; всички Твои твари и творения Те хвалят денонощно. Хвалят Те, и още Те проявяват. Истинските Твои възлюблени и светии не само Те благославят, но и самите те са винаги благи, благомислещи, благоречиви, благоразположени, благодетелни и благоменителни във всичките мигове на своя боголюбив и благолюбив вечен живот. И със всичката красота и святост на благолейните си, благолюбиви, благозарни и чисти души. 11 Казвам ви: такива хора могат много по-добре от другите да говорят за славата и Царството Ти, Господи, и да разгръщат на дело Твоята вечна Любов и Твоето необозримо могъщество и великолепие във Вечността;

 12 Лей, Боже Господи, чрез ангелите и человеците, родени от Тебе, Твоето свято милосърдие и славното величие на Твоето безгранично царство! Не само на небето, но и на земята. И по всички оживотворени от Тебе из мирозданието живи и животворителни земи .

 13 Милосърдни Господи! Твоето царство е вечно, служението Ти трае през всичките родове на новородените от Тебе и живородени обичащи и любвеобилни души.

 14 Наистина, Господ подкрепя всички падащи и изправя всички същества, които са се отклонили от милосърдието, благостта, благотворителността и благото разливане на любов и обич към всички богородени същности, вселени, космоси, твари и същества.

 15 Очите на всички, родени от Тебе, Господи Боже, гледат само към Теб и към родените от Тебе, затова Ти им даваш обич и любов винаги навреме и във всеки миг от добродетелния им, благ, благоменителен, люботворителен и животосителен живот.

 16 Понеже Ти имаш широка ръка и удовлетворяваш желанията на всичко живо, което е родено от Теб, ние ликуваме!

 17 Радостен е Господ във всичките Си безкрайни пътища, и благодатен във всичките Свои живородителни и спасителни Дела!

 18 Съвсем близко е Господ до всички, които Го проявяват на мига. Които Го проявяват с любов и обич към всички благи и святи същества, родени от Него, но и към всички омъчнени, страдални и наскърбени създания, дàли обет пред Бога, че ще изкупват по този начин безлюбието на всички паднали свои побратими и посестрими от Вечността. На всички родени от Бога, но все още спящи греховно в мисълта за собствените си желания и планове, за свойте си утремления, проблеми, проявления, тежнения и светове.

 19 Творецът наш изпълнява желанията и копненията на всички, които Го проявяват на дело; постоянно чува и слуша молбите им в полза на Цялото и на съществата, родени от Цалото – и ги осъществява.

 20 Удивление и изумление ни изпълва денонощно, Господи! Ти даваш изобилен и пълен живот на всички, родени от Тебе! На всички, които Те любят не само в единството Ти на небесата, но и в Твоето безкрайно множество като богове, ангели, човеци, светове, вселени, природни създания, най-дребни същества и същественца и божествени вещества. Всяко микробожество, което глупавите възприемат като мъртва вълнà или частица от мъртва материя, си пак ТИ! Всяко същество, вещество, невещество и нещо, което си създал, си ЛИЧНО И ВИНАГИ САМ ТИ.

 21 Формите Ти, Господи Боже, всяка от които си лично Ти, са безбройни в Битието! Да не Те обожаваме в някоя от тях, която е подобна на Тебе, или да не Те виждаме и да не помагаме, когато нарочно се криеш в по-скромна или некрасива форма с някаква много дълбока цел, това би значело, че не сме родени от Теб.

 26 Хубостта Ти, Боже, е ненагледна и абсолютно несравнима с която и да е друга хубост или красота, когато Ти идваш някъде като Господ, като Велик Учител на всички Учители, като Богочеловек. Неродените от Теб не могат да оценят това и даже понякога Те отричат или се борят с Теб яростно, също като Якова****. Затова те неизбежно заприличват на всички, които са се борили с Теб, т.е. с Любовта, и затова с всяка следваща минута стават се по-некрасиви и болни, докато накрая неизбежно и преждевременно умрат*****.

27 Цялото, Господи, се отразява напълно във всяка Своя част, даже и най-мъничката, но съвършено различна от всички останали части, всяка от които си също Ти. Да не те признава и обича някой в Битието или да не обича някоя друга част, която си сам Ти, това значи, че този някой не е роден от Теб. Има неща в Теб, които не са родени от Теб. Ти допускаш това, Господи, за да се вижда от всички как изглеждат неродените от Тебе, които не Те приемат, и каква е тяхната съдба.

 28 Чистотата Ти, Господи Боже наш, също е абсолютно несравнима с никоя друга чистота, която е само претенция за чистота. Претенциите за чистота, когато не черпят своята чистота от Тебе и затова не се пречистват постоянно с Любов, неизбежно се превръщат в различни видове нечистота.

 5 Широка е душата на всеки човек, ангел и бог, който е роден от Теб! Мощен е духът му, дълбок е умът му, топло е сърцето му, а тялото му неизбежно показва своята наследственост, както неизбежно показват наследствеността си и тия, които не са родени от Теб******.

26 Щастието на родения от Тебе, Господи, е щастие необикновено: да бъде малък и невидим, напълно неизвестен сред хората, които не Те обичат и любят както Те любят Твоите деца. Роденият от Тебе не иска да е известен даже между боговете и ангелите. Крие се със всички сили и средства и от тази опасност, но те зачитат този негов принцип, понеже знаят, че това е легитимация за наследственост от Отца. Неизбежно разпространяват делата и творенията му из всички безбройни светове на Всемира, но правят това така, че да не се знае името му. Те правят това и със своите собствени творения и дела, понеже и те са родени от Тебе. Те също се молят на Бога с Господнята молитва и затова с благоговение произнасят думите, че царството, силата и славата принадлежат на Отца, но за разлика от предателите, не ги приписват на себе си.

 27 Ъглестите Ти светове и лица, Боже, Те изявяват като Господ. Това е великата кристалицация на Бога като Господ и Богочеловек, за разлика от овалните Ти съществувания в духовната вселена като ангелите и проекциите им във физическата вселена като всички слънца и други закръглени светове. Ето защо Жената, създадена от Теб, е ангел или много по-близо до ангелите, отколкото мъжа.

 28 Ь (ер малък) Роденият от Тебе, Господи, когато не си поискал от него да е светило за другите в някой свят, е най-блажен и щастлив, когато мълчи. Той изпада в свещено благоговение, когато се е появило нейде Живо Слово Божие. Става по-безгласен от тишината и по-нисък от тревата, когато през света преминава човек на Господа – не иска да изпусне даже и буквичка от Словото, което идва чрез такъв необикновен Човек. За разлика от зелените и горделивите, които се изявяват и приказват неспирно дори в моментите, когато някъде говори Бог, човекът на любовта винаги млъква, когато някой наоколо е по-свързан с Бога, отколкото е той. Освен това, той не иска изпусне и шанса да добие мекота на духа си като родените от Бога, мекота на душата си като тях, мекота на ума си и мекота на сърцето си като тях.Това се отразява и в мекотата на неговото поведение, в мекотата на неговата блага реч.

 29 Юнско небе и дивна младост радва сърцето и душата на родения от Бога!

 30 Ясен му е на Новия Човек планът на Бога да направи всички равни на Себе Си, защото всяко същество и всяко нещо с искра от Бога е сам Бог в една от безбройните Си форми във Вечността. Да се разбират и се обменят без замисляне формите на Бога през Вечността - това е целият смисъл на живота, и въобще самият безсмъртен божествен и безкраен живот.

 ________

* В даден момент стиховете на новопсалм 145 минават от магическа във обяснителна, философска форма, което се среща и в други новопсалми, но това е предвидено за строене на умственото тяло на човека. Този стил прилича на речитативите в предкласическата опера, в оперетите и даже в „тежкия“ Вагнер: периодични смени на пеене с говор. Той се ползва и в проявленията на Словото Божие и на божествената педагогика, но не с ораторска, а с много по висока цел. Пластовете на Словото са многобройни. При смяна на говор с пеене ясновидците виждат как заработват по-интензивно съответните чакри – Слънчевата и Венерината. Затова и в изпълнението на Слово Божие участват последователно различни певци, свещеници, рецитатори и четци. **Предаването на божествената наследственост става чрез баща и майка, съответно с искра и росинка от Бога в монадите си. Има и неполярни, неполови начини – предаването ѝ от индивид на индивид по духовен начин, когато духовният баща, независимо от пола му, е роден от Бога с монада от типа "дъх Божий", а другият е с монада "вдъх Божий" (вдишка). При хората с "кристалче Божие" не е необходимо предаване от индивид на индивид: генерирането на Бога се извършва в отделния индивид самостоятелно и вътрешно, това е вид божествена аскеза. Тя се наблюдава при някои монаси и монахинни или физически девственици, ако не остаряват и не погрозняват, при светиите и повечето Учители. Разнообразието на кристалчетата Божии в този вид монади е огромно - не е безразлично дали си елмаз, корунд, рубин, сапфир, смарагд и т.н.

 *** Предаването на думата "ярко" тук като "йарко" не е само заради малкото думи в българсия език с "й". Според Учителя Б.Д., звукът "я", написан или произнасян по традиционния начин, възбужда някои негативни сили. Обаче сега разбираме, че ако се изписва по втория начин като „йа“ и се произнесе малко по-различно (с по-дълго и), това се намалява значително. Някои приятели са на мнение, че българите сме с по-големи индивидуалисти от руснаците, понеже нашето "аз" е в началото на азбуката ни, а тахното („я“) - в края. Доколко е вярна тази теория е въпрос, като се имат предвид нашите шопи, които казват "я" като руснаците, но азът им е доста специален... Същото е и при някои други народи.

 **** Още при раждането си, Яков хваща петата на близнака си Исав, сякаш му казва: „Хей, чакай малко, аз искам да съм пръв!“. Името "Яков" означава „който хваща петата“ или „който без право замества“. С други думи – насилник и „измамник“. Който иска да бъде пръв, независимо дали е такъв по даденост или си добива първородството (първенството) с измама като Яков, какъв е нагонът му: божествен или пъклен? Не е съвсем ясно дали Яков се бори цяла нощ със самия Йехова, взел човешки образ, или с архангел Фануел. Може би Йехова е използвал Фануел в тази борба, но защо въобще е допуснал Яков да се бори с Него? За да даде на човечеството урок какво се случва с богоборците? Други имат библейски основания да смятат, че Яков се е борил със самия Елохим или със Сина Божий Христос. От езотерична и символогична гледна точка, защо Йехова осакатява точно бедрото на Яков, и то там, където се окачва за таза? Бедрата и тазът са под Юпитер, Стрелеца, а всеки знак и всяка планета имат и сенчести страни. Юпитеровият дявол е нагонът за първенство, авторитарност, изява и големство в света - мегаломанията. Той прави господарите високомерни и дистанциращи, внушава им расизъм или експлоатация на „нисшите“. Господнята молитва казва, че царството, силата и славата принадлежат на Бога, но „юпитерианците“ вечно оспорват това и ги присвояват на себе си. В този смисъл, якововците в света са богоборци, затова и накрая Йехова прекръства Яков в „Израил“ (който се бори с Бога или който Го надвива; по точно: „който надделява над Бога и над човеците“). Не бива да възприемаме това в духа на антисемитизма, който приписва този най-голям порок на „Израил“ като порок на един конкретен етнос – евреите. Или, обратното - в духа на ционизма, който изкарва евреите за единствените теократи в света. Библейските символи са на много по-дълбоко ниво. Лошите „израилци“ въобще, за разлика от божествените, истинските, добрите, са въобще конкурентите и враговете на Божественото, независимо от това каква е расовата и националната им принадлежност. Няма как лошите израиилци по дух да не се възхищават на прародителя си Израил и да не му подражават, когато четат за него: „ Яков забогатя твърде много – той вече притежаваше овце и кози, роби и робини, както и камили и осли“. Как може противникът на Бога да не е агресор, лъжец, титуляр, манипулатор, собственик на неща и хора, продавач, печеливш, експлоататор и робовладелец? Извънредно странно е защо Йехова благославя семето на Яков да се размножи изобилно по целия свят, да направи потомството му многоборйно „като морския пясък“, въпреки че се е борил с Бога. Това поставя въпроса кой, всъщност, е самият старозаветен Йехова: защо лансира умножаването на убийците, завоевателите, състезателите, победителите, измамниците, материалистите и т.н.? Че Яков е бил закоравял лъжец, при това много умен, виждаме и от манипулацията му с дребниия рогат добитък: като слага шарени пръчки пред тлъстите кози и овце, когато ще зачеват, те добиват рожби шарени и капчести като тях и той си ги взима за себе си, според уговорката си с Лаван, а мършавите остават за Лаван. Затова, именно, в библията е казано че „синовете на тъмнината са по-умни от синовете на виделината“ - развитият им предметен и манипулативен ум им помага винаги да са по-уредени и по-напред в света. Самият Лъжейехова е откраднал името на истинския Йехова - така твърдят херметици като Джон Бейнс. Черната ложа на Земята си служи със същото в цялата човешка история, включително и до днес, присвоявайки с лъжа и измама имена, гласове, престиж, власт, ресурси, учения, идеи и авторитети и преиначавайки факти (справка – коронавируса днеска и всичките им останали инструменти за геноцид...). Борбата за удължаване на мандата им също е основен разпознавателен белег за това, от кои са те. Отгоре на всичко, „яковци“ в света са и като булдозите: не пускат лесно този, с когото се борят, както и плячката си въобще; не им е неудобно, че са захапали някой светец или даже самия Бог. Не са ли това продавачите, кредиторите, ищците, следователите, прокурорите, лихварите, наемодателите, отмъстителите, преследвачите и пр.? Как такъв ще приеме християнството, как ще опрости кармата някому или ще се откаже от злопаметството си, когато Христос ни казва да прощаваме 70 пъти по 7? Познаваме безброй „християни“ на думи, даже книги пишат, показват се, проповядват и лекуват, но тщеславието, злопаметството, комбинациите, подсигуряването и материализмът не са ги напускали нито за секунда. Името „Яхве“ значи „Аз съм такъв, какъвто съм“. Големият въпрос е „А какъв си точно?...“ Ако зададат този въпрос на Лъжейехова, той би отговорил така неопределено, понеже не иска да издаде какъв е всъщност; или веднага ще каже, че е истинският Йехова, понеже е лъжец. Ако пък би казал така истинският Йехова, то може да е поради естеството на Бог Отец – ТОЙ НЕ ИСКА ДА ГО ОПРЕДЕЛЯТ. Нещо повече: Той винаги е това, кое то Е, а не това, което НЕ Е. Не изменя на същността Си, не се представя за друг, за разлика от имитантите. Но че трябва да вярваме в името на Бога като Йехова, ние, които приемаме авторитета на Учителя Беинса Дуно, сме убедени от молитвите, които е дал с това име, и от беседите му, в които го утвърждава.

 ***** Става дума за всеки човек, който губи здравето, красотата и младостта си и умира преди 120 г. възраст. Когато обаче един Учител си отива от Земята преди тази възраст, това значи нещо съвсем друго нещо. Високите посветени си отиват от този свят когато си поискат и живеят тука колкото си искат.

 ****** Един древен сирийски мъдрец е казал: „Ако искате да се уверите в нищожността на преуспяващите в този свят, вижте ги как изглеждат“. Там е проблемът, че те самите си се харесват много и даже с удоволствие разперват опашки и издават тщеславни звуци. А ги харесват и феновете им, защото също са без душа или с крайно задръстена монада. Ако не заради външността им, то е поради хипнотичната сила на фалшивите учения и стоки, които егрегориарсите неизменно продават с голям успех. Или поради перспективата и феновете им да просперират така изгодно в този свят. Ако учителите им не продават стоката си за пари и материални облаги и минават за безсребърници, те я продават в замяна на живота и енергията, които всмукват от вторачените в тях последователи с нисък идеал. Ето защо, няма как да не са водещи и винаги на сцената, няма как да я отстъпват на друг: когато си център на внимание и дирижираш нечестиво, енергийната плячка е гарантирана.

НОВОПСАЛ-ОМ 146

 (по славянски 145)

 1 Алилуя! Изпълнявай Волята на Господа, душе моя -изпълнявай Желанието на Обичта.*

 2 Ще изпълняваме желанията на Обичта, за да бъдем вечно живи!

 3 Не разчитайте на насилниците, на хората с голямо самомнение; на безсърдечните хора, нито на уредилите се в този свят. Нито на когото и да е, подобен на тях, който няма искра или росинка Божия в сърцето си, който няма дъх Божий, кристалче Божие или зрънце Божие сърцето си.**

 4 Защото такива се връщат под земята, откъдето са дошли - и в един миг изчезват всичките им щения, притежания и постижения.

 5 Блажèн оня, зад когото седи истинският Бог – Любовта към всички и между всички; Мъдростта, която се споделя даром с всички; Истината, която е различна за всеки, но е в съзвучие с всички останали Истини.

 6 Такъв човек проявява свободно Обичта и Любовта, които създават Небето и Земята - и Мировия Океан, и всичко, което живее в него и в цялото Велико Мироздание.

 7 Обичта към сродните души разпознава, приласкава, и е постоянна и предана - тя нахранва гладните и утолява жаждата на жадните! Обичта развързва вързаните;

 8 Обичта отваря очите на невежите; Обичта прави характера мек и благороден, с добра обхода; Обичта прави избори по Високия Идеал.

 9 Обичта почита даже разномислещите и служи и на неближния, когато има време; Обичта поддържа преди всичко Децата Божии и Майките Божии, а грешниците превръща в праведни.

 10 Обичта ще царува вечно на Новата Земя – във всичките ѝ райски обители и във всички родове на любвеоиблните. Алилуя!

 ________

* Тъй като "воля" значи "желание", а "Господ" означава "Обич", един от преводите на тази формула може наистина да звучи точно така „Изпълнявай Волята на Господа, душе моя - изпълнявай Желанието на Обичта“. Не само да звучи, но и да се изпълнява. Най-крупният удар на луциферическите религии е подмяната на някои най-естествени човешки думи с абстрактни имена и понятия и превръщането на живота в клерикално богослужение. Славенето на Бога с молитви и песнопения е велика жажда на човешката душа с безспорни резултати. Обаче заместването на естествените човешки изблици и потребности с верски ритуали е причина за големи нещастия сред човечеството: реалното благуване а хората в името на Бога е заместено със „славене“ на Бога. Стратегията на тъмните сили и техните религиозни агенти е да унищожат и да потискат всички главни функци, внедрени в човека от Бога и Природата, и да ги пренасочат към изкуствени верски действия, от които има изгода само поробителят. Както енергийно, така и материално. В отделни случаи вярата е подобрявала и преустройвала живота на народа и е правела хората по-чисти, по-добри. Обаче много по-често така нареченото „славене на Бога“ е било благодарност за победите в кървави завоевателни войни и сдобиването с плячка и роби, молитви за предстоящи успехи от този род и за унищожаването и наказването на врага. Псалмите на Давид и „сие“ са пълни с такива изречения, както и целият Стар Завет. Свещениците и вярващите, които ги пеят или произнасят и до днес, не подозират, че с това извършват много опасна черна магия.

 ** В досегашните обяснения не бе включена и йерархията от божествени монади в човечеството, известни като "зрънца Божии".

НОВОПСАЛ-ОМ 147

 (по славянски146)

 1 Хората с дух и душа проявяват Обичта на дело: дават всичко, което имат, и правят всичко, което могат, за тези, които имат нужда. Те не са като подобията на хора, свикнали само да възхваляват Бога и само да му пеят песнопения, без да раздадат всичкото си имане, без да престанат да съдят и осъждат разномислещите.

 2 Господ гради единство между разномислещите и ги събира за общ живот и общи действия,

 3 Изцелява съкрушените сърца и превързва скърбите им.

 4 Знае числото на звездите и ни дава името на всяка, която искаме да посетим чрез нейното име*

5 Велик е Господ на живите и превъзходна е Любовта Йму и Обичта Йму; Разумът Йму е безпределен!

 6 Господ укрепва кротките, а студените и жестоките връща в пръстта.

 7 Пейте Господу и благодарете Йму, пейте хваления на нашия Бог и с арфа, но, още повече, раздавайте любовта Йму на родените от Нейго,

 8 Кояйто грее откъм слънцето и извиква прелестни облаци, изпраща дъжд на земята! Тяй възраства тревата по планините и дава храна на всички твари – и на гълъбовите пиленца, и на агънцата, и на пчелите.

 9 Тя не се ползва от силата на коня, от вълната на овцата, от млекото на кравата и от месото на нашите братя
и сестри и от техните кости и кожи, когато човеци са влезли в домашно или диво животно за известно време, преди да отпътуват отново към звездите.

 10 Господ, тоест Обичта, има благоволение към тия, които я проявяват - и към ония, които не чакат бездейно нейната милост, а сами я раздават без мяра и без замисляне.

 _________

*Това е най-древна практика на душите, родени от Бога, която продължава и сега. И днес Бог дава на децата Си истинските имена на много звезди и ги учи как да общуват с човечествата им, как да пътуват до тях или да се озовават там мигновено.

(https://neobyatnotogovori.com/?idpub=11&book=1 ; https://neobyatnotogovori.com/?idpub=687&book=20)

 

НОВОПСАЛ-ОМ 147

 (новославянски химн)

 (номерация само по славянски*)

1(12) Славѝ Господа, о Нов народе на Господа – проявявай Обичта, о Ново Човечество!

 2(13) Защото Тя разтваря нашироко своите порти и благославя чадата ти и чадата на всички други народи, които славят Господа и Го разпознават.

 3(14) Обичта е, която иска мир и въдворява мир, възраства и най-изрядната пшеница,

 4(15) изпраща изблиците си навсякъде по вселената - и Словото ѝ тича много бърже да прави добро.

 5(16) Обичта дава даром винаги, ту опазвайки белоснежната си чистота, ту обличайки се в сажди, за да разтопи себелюбието на вледенените и сланата на студените.

 6(17) Обичта топи вековния лед на хиляди отломъци в сърцата - и никакъв студ и мраз не може да ѝ устои!

 7(18) Вечно изпраща Словото Си и ги разтопява; прàви пролетника да духа топло и водите да текат буйно и напоително;

 8(19) Възвестява Вечното, неспирно Течащото Слово Божие, а също и молбите Си, и предопределението на Новото Човечество.

 9(20) Мировата Обич много рядко е давала това досега на народите от старото човечество, защото те не са искали да Я разпознаят и да ѝ служат безкористно. Но сега го дава на всички, които искат и могат да я славят с душа, дух, сърце, ум, разум и добри постъпки.

 ________

* Разделянето на текста на псалми и съответната номерация в еврейската (масоретската) Библия се различава от древногръцкия превод в Септуагинтата. Гръцката Библия до днес, както и старата църковнославянска Библия съдържат 151 псалма. По-новите версии на българския и руския Псалтир, както и по-новите католически и протестантски псалтири използват масоретската номерация – 150 псалма, но не всички номера съвпадат; затова в някои издания има двойна номерация. Броят на псалмите (150) има сила и поради връзката им чрез това свещено число с Архонта на астрологичесикя аспект квинконция, както и с Архонта на числото 12 – образуващото число на квинконцията. Чрез поредното число на новопсалмите, които са номерирани само по славянски (115, 147 и др.), както и чрез тяхното произнасяне, пеене и прилагане на дело в живота, славяните могат да си помагат и да помагат за идването на Шестата Култура на Земята. Както знаем, славяни в космоса са всички, които славят Бога. А чрез съответствието на числата с двойна номерация се хвърлят мостове между старото и новото човечество. Старозаветните и славяните могат да се обединяват магически най-силно и положително чрез първите 10 новопсалма и с №148, 149 и 150. Славянската номерация на псалмите и новопсалмите от №10 до №147 е магически акт по формулата С = S - 1 (славянският пореден номер = старозаветен минус единица), което извежда славянството извън старозаветния, новозаветния, латинския и арийския егрегори и го поставя начело на VІ-та раса на Петата коренна раса. При всички случаи въвеждането на славянска номерация и споменаването в псалтирите, че е славянска, е извънредно важен фактор за връзка с ипостаса на Бога като славянин и съответния ангел-закрилник на славяните, както и с Великия Дух Елохим от „Призвание към народа ми“, независимо дали е идентичен с първия или не. Последователите на Учителя Беинса Дуно, които отричат славянството, въпреки че много добре знаят колко много Той говори в негова полза, няма да бъдат приети в най-вътрешната Му Школа и после горе на Небето при Него, каквито и други приноси да имат, именно заради отношението им към славянството.

НОВОПСАЛ-ОМ 148

 (химн на земното човечество – нова Ода на Радостта)

 1 Алилуя! Хвалете Обичта в небесата! Хвалете я във височините!

 2 Хвалете я, всички нейни ангели;

 3 Хвалете я, Слънце и Луно, хвалете я, всички светли и тъмни звезди;

 4 Хвалете я и вие, всички небеса, и всички океани, които са над небесата!

 5 Нека всички хвалят делата на Обичта и нека ги умножават, защото Тя ги моли и настоява, а те изпълняват –и затова стават Създатели.

 6 И утвърди ги Обичта завинаги в Новата Земя, защото станаха нежни и мекосърдечни. Няма друга Мека на света, освен нежността и мекотата! И утвърди ги Обичта, като издаде постановление, което няма да премине довека.

 7 Хвалете Господа на Земята, о вие, обитатели на моретата от любов, и на всички бездни от обич безкрайна;

 8 Ти, огън в сърцата; и ти, град от подаръци; ти, Чистота, по-бяла от сняг; и ти, човече, който си вечно устремен да правиш добро; Ти, бурни ветре на Истината, който изпълняваш Словото,

 9 И вие, планини от подвизи и милиарди хълми от нежност и невинност; вие, братя и сестри от Дървото на вечния Живот; и вие, Кедри на Всемирното Присъствие;

 10 Вие, по-малки приятели на човека, които тичате, лазите, пълзите и хвъркате;

 11 И вие, юнаци над юнаците, които давате живота си за човечеството; и вие, народи на Господа - прегърнете се, милиарди! Вие, служители на народите и всички въдворители на ред и правда без насилие;

 12 И вие, всички прекрасни и прелестни момичета и момчета; вие, мъдри възрастни, и вие, младенци, които сучете –

13 Хвалете всички, о, хвалете проявената Любов и Обич, защото само тя е смисълът на живота и самият живот, от който ние се появяваме! Славата ѝ се носи над земята и в небесата!

 14 О ти, всеразумна, вечна, безмерна, милостива и блàга Любов на Бога, прославена в делата на всичките Йму истински светии и на бащите и майките, които ги зачеват и раждат без замисляне, създавайки така Новия Космос и Новото Всемирно Човечество - хвала на Тебе, вечна хвала от душа и сърце, защото Ти преизпълваш сърца и мироздания! Алилуя.

НОВОПСАЛ-ОМ 149

 (химн на галактическото човечество)

 1 Алилуя! Пейте на Господа нова песен - новопсалми Йму пейте и сами си измисляйте славословия и молитвени песни, защото оня, който измисля, е по-горен от този, който чете или помни. Само един е по-горен от него - оня, който прилага песента си на дело. Само неговото хваление е най-истинско в човечествата на светиите.

 2 Нека се весели нашият звезден остров поради Създателя си; нека се радва Новото му човечество и Новият Човек, който стана Цар на себе си и доброволен слуга на другите!

 3 Нека човеците хвалят делата на Обичта с безкрайни игри и танци, с песни и неръкотворни арфи; и тимпани нека ѝ пеят и свирят хваления,

 4 Защото Господ има особено благоволение към людете Си и украсява кротките с хубост и младост велика.

 5 Не само многознайници, гении и светии, но и по-горните от тях – учениците и възлюбените на Бога - ще тържествуват славно и ще се радват на присъствието на Господа и в небесата, и в душите, и по домовете си.

 6 Славословия към Любовта ще бъдат в устите им; и език, по-мек от памук и по-благ от медовина ще бъде оръжието им!

 7 И ще даряват те сърцето и благата си и самите себе си на народите, и ще изпълняват на дело за племената приказното сказание за Царството Божие;

 8 И ще да паднат завинаги всички вериги от душите на Человеците, и всички окови - от умовете и сърцата им;

 9 И ще се излее над тях питието на безсмъртието от дивния златен съсъд на Господа... Ето какво е щастието, което се пада на всички светии на Обичта и Любовта, и на още по-горните от тях!

 Алилуя!

ЖИВОПСАЛ-ОМ 150

 (химн на Всемирното Космично Човечество)

 1 Алилуя! Живейте за Бога, проявявайте Йго като Любов към всички навсякъде и като обич към сродните души в светилищата Йму – нашите сърца! Летете по небесните простори, създадени от възторга Йму!

 2 Живейте със всичка сила и с всичките си свещени жажди и пориви; живейте и раздавайте вечен живот – ето в какво е величието Йму.

 3 Живейте, викайки от радост и щастие, творете красота и добро, и животворни обятия.

 4 Вихрете се в дивни танци и космически хороводи, чувайте всичките дивни звездни оркестри и хорове и сами ги създавайте в душата си и огласяйте с тях вселената, преливайки от безкрайна радост и щастие; и от благост, от святост, от милост, обич и любов!

 5 Живейте с високозвучни признания в обич и любов; живейте с неспряни възклицания и споделени обятия и огнения.

 6 Нека всичко, що диша и обича, да хвали само така Господа - бъдете отприщена и безкрайно нежна и пламенна Любов и Обич без граници!

 ________

 

Новопсалмите от 110 до 150 са дошли през 2003 г.; последният - на 18.ХІІ.2003г., София. Новопалми 1–150 са окончателно подредени и редактирани до 22,44ч. на 6.ІІІ.2005г., София. Предоследно редактиране със съществени промени – в средата на май 146 (20І0)г. Следващата, коренно ревизирана, допълнена и променена редакция е завършена на 3 май 157(2021)г. В интернет-публикациите бележките и обясненията са след всеки псалм, но в книгата за разпечатване и издаване ще са пак накрая, за да не се губи стилното единство и въздействието при четене на новопсалмите. Настоящата версия за интернет и за разпечатване е с черен шрифт и без илюстрации, може да се изготви и такава с черни или едноцветни илюстрации, а последната ще бъде пак многоцветна и с картини, както е в първото издание. Всеки желаещ ще фможе да получи безплатно от всички завършени варианти, ако си даде имейла. Тази книга няма да се продава.

БАЦИЛИС БАЛКАНИКУС

 (вместо послеслов)

Подквасването на човечеството много често е ставало чрез един силен фактор: Бацилис Балканикус. Това е великолепната игра на Еретика и Великия Инквизитор върху космичната сцена. Тук няма да говорим за най-дълбоките ѝ корени във времето – архайската ера, от която датират едни от най-старите скалѝ на планетата ни: Рило-Родопските гранити и гнайси. Малко има такива по света – край Байкал, в Китай и др. Според един професор, нашият връх Еледжик в Средна гора е още по-стар. И до днес ние имаме шанс да допрем ухо до някоя шеметна канара във висините и да дочуем бученето: създаването на света... Няма да се спускаме и 30 хиляди години назад, когато тоя бацил, наречен от някои "бацилис булгарикус“ или „мая за абсурд“ за цялата вселена е дал още един мощен тласък - и оттогава не е престанал да тревожи Великия Инквизитор. Еретикът винаги е бил непризнат, бунтар, лечител на тела и души и безвъзмезден дарител. Инквизиторът винаги го посреща с екип от продажници, продавачи и палачи. Той скалъпва наука и религия със замразени, недостатъчни, окастрени и изопачени факти. "Балкан" не е тюркска дума, както се мислеше доскоро. Българинът, балканецът, не е само жител на Свещената Планина на Бога и Божи Народ - той е и "изобилен, нарастващ, раздуващ, бушуващ, застрашаващ, разбъркващ" (д-р Живко Войников), като някои други немирни индоевропейци. Еретикът се занимава и с това, но Инквизиторът не може да го допусне и вечно му казва: "Не!". Ще се върнем само 300 години преди псалмопевеца Цар Давид. На Балканите идва един от най-големите еретици-бун-тари и смъква ореола на официалната олимпийска религия. Инквизиторът е вечен лъжец и моментално премества Олимп от Мусала на юг и народите остават с впечатлението, че ис-тинският Олимп е бил в Гърция. Инквизиторът ще направи но-ви географски карти и на древноегипетските, и на китайските, и на библейските и евангелските събития, понеже изпитва ужас от боговете на истинския Олимп в Рила планина, на Хемус, Родопа и Хемимонт и на още няколко десетки български планини. За да скрие изворите, той и до днес замразява оригинали на свещени писания и взривява и циментира цели пещери; а ако цар или царица дръзне да изнесе истината, незабавно ще си плати с живота, и народът им ще бъде осъден на изчезване, пръснат по света и обезличен. Родопският Маг и Певец преди повече от 33 века ще въз-пее боговете, но ще обясни на своите мисти, че боговете и бо-гините не са само отвънка, а са преди всичко вътре в нас. Вътре в нас е и Хеката – ключарката на цяла вселена; и Протирея, гостуваща във всички домове и към всички гальовна, и Уран – Космосът-Татко, ошарен със всякакви багри (виж съвременните астрономически снимки!); и всички звезди – всъщност божества, които ни водят по Божиите пътеки; и Слънцето Хелиос – самороден, стихиен, вожд към Прекрасното; и Луната-Селена, даряваща ни покоя и нощните блаженства; и великата богиня, Природата, примиряваща всички противоречия и различия и даваща божествени рожби, сладости, мир и здраве на всички, които не ѝ се съпротивляват; и бог Пан, без когото световното Цяло е немислимо и който избуява във всичко и всичко твори – боговъзторжен и блажѝн възпламенител на буен живот и добри дела и гонител на страха. Хронос е нашият Промислител, а жена му Рея дава живот, непрестанно цъфтящ от възвишени мисли, с които откърмя мъжете с душа и ги кара да се отличават от мъжете на Инквизитора с това, че навсякъде въдворяват мир - сияен, божествен, прекрасен, възхитителен. Вътре в нас е и бог Посейдон, който носи щастие ненакърнимо, защото то извира от любовта към всички – просто няма как да се накърни; и бог Плутон, който също държи ключовете на цяла вселена и който "от тройния жребий създава твърдта-всецарица". Значи, още преди 3 300 години Орфей ни е съобщил тайната на Жребия като основен метод на истинските богове от истинския Олимп за определяне на Избраниците в ръководствата и в личния ни живот. Затова Плутон е богоизпълнен, всевластен, светейши, сияен и преизпълнен с милост към чистите тайнства и благочестивите мисти. Кое подобие на човек от контингента на Инквизитора не е гонило с огън и меч Чистите Тайнства и Благочестивите Мисти, обявявайки ги за изчадия на дявола? Съвременните невежи звездобройци, които си нямат и понятие от Химните на Орфей и орфизма, съчиняват глупости и за Плутон и го представят само в зловеща светлина. Те виждат по същия начин и другите небесни тела с имена на древни богове и богини, както изкараха дяволица и най-божествената и най-невинната от жените-богини – Лилит, - защото не познават оригинала на Талмуда. Колцина са астролозите, които знаят това, което е знаел Орфей: че Плутон дава на Посветените милост и доброта, защото са "слезли под земята" и са умрели напълно за света на Инквизитора – тщеславието, лъжата и компенсацията? Вътре в човека е и самият Зевс, който задвижва искрящия, гръмкия космос и дава на добрите живот, истински преуспяващ и с истински мъдрости пълен. В нас е и майката на боговете - великата Хера, съчетаваща за собствено удоволствие и за излизане свитки на боговете две пълни противоположности – най-пламенните страсти, и най-благочестивите чувства. Затова, именно, е живодаряща. Богиня Атина пък в нас е лют враг на брака между несродни души или с човекоподобно без душа, затова може да изтръгва диви божествени екстази и да внушава в душите на смъртните лудост - от гледна точка на Инквизитора... Точно затова дава изобилно щастие, насита до дъно и непоклатимо здраве. Прекрасната Афродита обаче закриля брака между сродни души с искра от Бога. Фалшивите олимпийци са създали и фалшивия образ на богинята Нике – че създавала само герои, които секат наляво и надясно. Нашият родопчанин и рилец Орфей обаче обяснява в химните си: основният ѝ талант е да потушава бойния пламък на смъртните и да усмирява мигновено безпощадните свади и жестоките противоборства. Само това е "победа" в очите на орфиците, тоест на хората и боговете с душа! Само при такава победа, пред нас се възправя лъчезарен и божественият Аполон и започва да настройва съзвучно небесния пояс, да ни учи как да съхраняваме от Инквизитора печата, извайващ Всемира: безогледното създаване на същества с монада и безогледното самораздаване. (Изразите в червено в цветното издание на книгата са точни цитати от книгата "Орфей: Химни, Аргонавтика", Хр.Г.Данов`1989, преводач Георги Батаклиев. Вметките в синьо са от съставителя на новопсалмите, но няма гаранция дали са Контакт.) Аполон... Неговият балкански син Орфей дръзва да сложи крак на Инквизитора и в най-главния му бизнес: жертването на животни и хора. Това вече е абсолютно непростимо, понеже от всичките му касапници за месо и идеологическите му кланици винаги е идвала главната храна на интервентите, във вид на мръвки и еманации. Без проливането на кръв, оставането им в тази зона на космоса е невъзможно. Тогава Инквизиторът казва на Орфей "Не!" - и го разкъсва жив. Пуска главата му да плува по Хебър. Целта е да стигне морето или океана. Те са се споразумели прекрасно още преди написването на сценария: във всеки кардинален век, Инквизиторът трябва да пръсне на всички страни атомите, вълните и частиците на Еретика! Или във водата, или да ги вдигне с буен огън във въздуха, или да се закълбят като ядрени бомби над планетата поради всяка Негова капка свещена кръв. Инквизиторът, значи също е наш, защото знае нещата. Той не е прост като палачите на служба при него, които си мислят, че унищожаването на плътта унищожава бунта, идеята, информацията. Всеки Орфей, всеки Исус, всеки Насимѝ се стреми със всичка сила към главния момент – Анатемата и Екзекуцията. Бог Насимѝ са го разпрали откъм петѝте и са го одрали жив, понеже е учел хората, че Бог е по-близо до човека от сънната му артерия и че най-лесното нещо в света е да се свържем с Него лично – посредници не са необходими. Съдиите и палачите винаги изпълняват брилянтно сценария – една шепа Божия плът избухва като свръхнова във всемира! Тогава Истината просто няма как да не мине през всички - без изключение! Ако имаше нещастието да бъде призната от хората на Инквизитора приживе, мисията ѝ щеше да бъде провалена. Някои по-умни палачи се досещат за това и постъпват коварно: не унищожават опасния, а се мъчат да го опозорят. Имат цели институти на хонорар и заплати за това или с огромни подкупи. Но и те са прости, понеже вечно забравят, че лошата слава и дезинформацията са аргумент само за много по-простите и от тях, но са мощен фар и магнит за интелигентните. Тя дава идентификация. Набеденият привлича душите с монада както светлината мушиците. Вярващият на злоезичника и папагалещият клеветите му просто трябва да се върне в еволюцията си от амеба, ако въобще е евоспособен. Така Еретикът и Инквизиторът пресяват шкартото и го връщат да повтаря класа от нулата. Ако няма и грам разпознаване на Истината, то отива в космоса за шлака. В тази неудобна и винаги пушеща зона – Балканите, - по сценарий и за импровизация слиза следващият космически Ере-тик: синът на един български цар. Това става преди около 1100 години. Сведенията ни за него външно са малко и дишат само в народните песни и легендите, понеже Инквизиторът си е свършил работата добре: заличил е и неговите следи. Наредил е на блюдолизците си да изкарат и него син на Дявола – инак местата им в църквата и държавата изстиват. Обаче кръвта вода не става – преминало през кладите, Неговото Учение подпалва Европа непоправимо, а после и целия свят. Явява се нещо, наречено Възраждане, Просвещение, Подвиг, Култура. Толкова много клади и стомана през вратовете, толкова много кръстове не е имало от времето на един друг Наивник, озарил Юдея и Вселената преди 2000 години! Инквизиторът и до днес се прави, че мисли, че Го е победил (трябва да си играе ролята...). Понеже на пръв поглед изглежда, че думите на Наивника, че няма по-голяма любов от тази, щото да отдадеш и душата си и живота си за приятелите си, и до днес преливат от пусто в празно почти навсякъде. Че църкви и сектанти са в тотална амнезия за заповедтта на Учителя „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Че е тотално неприложена поантата на Учението Му да нехаем за утрешния ден, да раздадем всичко свое до шушка и да престанем да спасяваме само собствените си физически или духовни кожички. Че молбата Му да възлюбим врага си все още за нас е „мед, що звънти и кимвал, що дрънка“. Че всичко това не се разбира и практикува от нито един Негов последовател, защото ръфа единствено кокала на собствената си представа за истина и пази като зло дворно куче клиентите си и привилегиите си. - И пренията и войнѝте с Негововото име на уста и с имената на братята му на Небето не престават. Князът от Мизия обаче се отмята от Инквизитора и започва да лекува тела и души. Решава, че ще създаде нова ерес, която трябва да направи преуспяващите смешни. Позволява на врага Си да подготви и тук слаби умове, за да интерпретират един ден учението Му като "дуализъм", а пет мига след убиването му от Ламята да почнат неизбежното превръщане на апостолите в клир. Да остави вързаните на паница и синджир към държавата да наплашат народа, че са се появили нови проклети магьосници. Оставя пострадалите казионни умове с впечатлението, че ереста Му била отслабила царщината и е приготвила България да падне под чалмата и ятагана. Целта Му е да пресее още веднъж света и Отечеството: кои отиват на кладата с песен на уста и кои ще скатаят мизерната си кожичка на топло и сигурно? Още веднъж през вековете, той възвръща на трона Божествената като Първодвигател, Жената и Майката – като създадена първа от Бога. Фрасва през лицето църковни отци, кардинали, папи и патриарси с истината за божествеността на плътта и святостта на свободната вяра и земната любов, необезчестена от службаши, слухари, пъдари и джелати. И Еретикът отново триумфира: още веднъж, от своя страна, и той хвърля на Инквизитора едно категорично "Не!". И този път реката ще свърши добра работа. Но ще останат ли спокойни демоните на патриархалните държавни религии? Ето, заради такива Негови пламенни речи и книги, родени пак от тази тътнеща територия на Балканите, кладите и подземията за изтезаване по цяла Европа не са оставали без работа векове наред. Те и днес работят, но с други палачи и друг психически огън. Как ли пък да се освободи от робство Жената?! Как ли пък да управлява и да яде някой друг, освен Инквизиторът?! Ето и две глави от "Богомилското учение" (1935г., Антон Глогов - по два средновековни апокрифа на богомилските Магове, единият на глаголица, а другият на турски език. Съ-ставена и преведена от автора първо на френски и получила висока оценка от тамошните академични среди):

Етап 16

Създаването на първия пол на земята – Жената

Догма: Началото бе мъртва точка, а първични бяха само: Силата на Сътворението и Силата на Разрушението

Сътворение: В замисъла си да създаде най-съвършеното земно творение, което да може да укротява беса на животните, създадени дотогава, Силата на Сътворението отиде до една котловина, в която течеше кристално бистра вода и, като взе от котловината най-бяла пръст, пристъпи към изпълнението на своя замисъл. Размеси пръстта с водата, т.е. със своите сълзи, от което се получи животрептяща смес, и на която почна, чрез ваене, да придава прекрасна форма, различна от формите на всички други същества. Така биде създаден първият пол на земята – Жената! По-нататък Силата на Сътворението, събирайки най-хубавото от хубостите на всички свои създания, украси с него новото си творение, което стана най-съвършеното от всички земни създания: с очи, светли и бистри като сълзите на Силата на Сътворението и сини като лазура на надземните висини; с нежни, овални форми, чиито трептения излъчваха само наслада и упоение; с коси златисти, игриви и буйни като планинските ручеи. После Силата на Сътворението потопи това прекрасно тяло в реката, за да го окъпе, през което време над него слънцето грееше, за да му придаде както топлина, така и своя блясък. По този начин, в очите на това творение сякаш се отразиха и земните зеленини, и всички земни и небесни красоти! Възхитена от своето прекрасно творение, Силата на Сътворението се обърна към него и рече:

 - О, Мое вдъхновено дело на съвършенството и на последните Ми дихания, които влагам в тебе! Макар и след това да се скрия, аз съм щастлива, че ще направя самата теб видимо вечна и че чрез тебе ще обезпеча всички мои творения на земята, които ще можеш да укротяваш, да ги изцеряваш от бесове и да ги пресъздаваш, ако някога Силата на Разрушението, след моето привидно изчезване, поиска да ги погуби! О, Мое дело на последното Ми вдъхновение, което си надарено като Мен с милостта и любовта към всяко Мое създание, нека от твоя поглед на милосърдие и любов се изпарява всеки бяс, който се е вмъкнал чрез Силата на Разрушението в душите на моите творения! Нека чрез тебе бъде нанесена решителната победа над Силата на Разрушението! О, мое най-съвършено творение, което Аз къпя в моите сълзи, за да бъде чисто и невинно като тях и така навеки да носи най-великото добро, което влагам сега в тебе, заедно с моето последно дихание! О, Мое последно творение на любов и красота, в което влагам всичките Свои творчески сили - бъди последната и най-вековечна сила за сътворявания и за пресътворявания на живот и движение на земята - бъди Пол Жена!

 Пол Жена! Независима от целия общ кръговъртеж; но и - заедно със Земята и Месеца - около центъра на Всемира и Слънцето!

Етап 17

Първият рай

Догма: начало бе мъртва точка, а първични бяха само: Силата на сътворението и Силата на разрушението

Сътворение: Като свърши с благословията си над своето последно творение за вечен живот и вечна красота на земята, Силата на Сътворението пророни последната си сълза над него и го изпълни с последните си дихания. Така то доби живот в движение и, сякаш пробудено от сън, осия с погледа си цялата околност и така създаде на земята най-съвършения живот в движение. След това Силата на Сътворението изчезна завинаги, като за свои заместници остави Слънцето, Месеца, звездите, Земята и всичко, каквото бе сътворила на Земята, заедно с живота в движение – Полът Жена. Силата на Разрушението пък, останала само с първичните животни, сътворени по нейно внушение, и в които се бяха вмъкнали бесове, се опита да се пресъздаде, но когато силата Пол Жена се яви между тях, с красотата си така ги обая и укроти, щото от тях изчезна всичкият бяс - и тогава Силата на Разрушението остана поразена. От страх да не бъде омаяна самата тя и чрез това да бъде победена завинаги, Силата на Разрушението избяга, за да не се яви вече дълго време нито пред силата Пол Жена, нито между животните, създадени по нейно внушение. Оттогава силата Пол Жена заживя с всичкия си пламък и с всичката си дарба за творчество. Само при появата ѝ между живите твари и от милувките ѝ, те се превръщаха в нейния пол и добиваха женска нежност и красота, според вида на самото животно. Така, чрез тази промяна на земните и хвъркати животни – явяването на женски пол, - те заживяха само с кротки, леки игри и ласки, и между тях настъпи мир и щастие. В това състояние на мир, на щастие, на леки игри и на милувки между животните, у тия от тях, които оставаха непомилвани от силата Пол Жена, като въплъщение на Силата на Сътворението, се извърши първото творческо дело на земята. Защото първичният живот без интензивно движение, създаден по внушение от Силата на Разрушението, бе несъвършен, безполов, и вън от кръговъртежа за сътворяване и пресътворяване, в който Силата на Сътворението е предопределила да тече живот в красиво и бодро движение на Земята. Поради несъвършенството на почти неподвижните жи-вотни на земята, които бяха извън творческия кръговъртеж и бяха в застой, в мъртва точка, в безполовост и следователно в бяс, Силата на Разрушението поиска да им отнеме завинаги възможността, като създания на Силата Сътворението, да се пресъздават. Силата Пол Жена обаче осуети завинаги този замисъл на Силата на Разрушението, като създаде в тях пòла, а с това Тя победи и самата Сила на Разрушението, която вече нямаше друг противник на земята, освен силата Пол Жена. В изпълнение на своята мисия, силата Пол Жена продължи да се любува на мира и на щастието, сред които заживяха всички земни твари. Когато тя се явяваше между рибите във водата, за да се опресни в сълзите на Силата на Сътворението, рибите я приемаха като тяхна другарка и най-гальовно играеха около нея, защото те бяха сътворени със същата нежност, каквато притежава и силата Пол Жена. При това милуване на рибите около силата Пол Жена, с допирането им до нея, и у тях се създаваше женския пол, който пък предизвика противопола – т.е. мъжкия пол у рибите, които не успяваха да се допрат до силата Пол Жена. Защото първите животни във водата, като създадени по внушение от Силата на Разрушението, бяха също безполови; но запазвайки вечността си, предадена им от Силата на Сътворението, се пресътворяваха в своята първичност чрез деление, т.е. чрез разпадането им на части за създаване на нови животни като тях. Когато пък силата Пол Жена тръгнеше между зеленините из полята и по горите, при всяко нейно помирисване на която и да било зеленина, тя се разцъфтяваше; от тия цветове се раждаше плод за ново пресъздаване и ново размножаване на зеленините - и по тоя начин се създаде прекрасният рай на Земята, която получи вид на най-съвършеното творение на красотата. Върху този земен рай слънцето изсипваше обилно своите лъчи, за да му предаде пълно съвършенство. Така на Земята не остана никъде място за Силата на Разрушението. Навред се възроди любовта на силата Пол Жена, а заедно с това - и любовта на самата Сила на Сътворението. Тоя земен рай изпълваше с радост не само силата Пол Жена, но и всеки живот в движение и в растеж на земята. Трептенията на тази всемирна радост почнаха да се изразяват в звукове, и така се явиха първите чуруликания, първите песни на птиците, а за другите животни – в първичния звуков език. Зачуруликаха тогава птиците из висините на земята, за да възхваляват блясъка и красотите на всички създания на Силата на Сътворението; забляха стадата по полята и по горите, затрептяха листата на дърветата, за да отдадат и те чрез своя шепот хваление на своята Сътворителка, а слънцето пращаше предвечерния си привет на всички земни твари, както и на луната и на звездите, които идеха след слънцето, за да хвърлят всички създания в неизразимо блаженство и в блянове за други, още по-дивни радости и творчества, които може да им даде тяхната възлюблена - силата Пол Жена. Силата Пол Жена дълго се наслаждава от този съвършен рай на земята, но с течение на времето - при всяко закриване на слънцето и при всяко показване в трепет на първата звезда - тя почна да изпитва някаква мъка, непозната преди това. Измъчваше я мисълта, че докато всички животни, които от предишното си несъвършенство бяха минали в съвършенство и изпитваха радостта на пòла и противопòла, за нея тази радост бе недостъпна и непозната. При тази мъка на силата Пол Жена и при чувството на самота, което бе я налегнало, тя се отдаде на нов плач, пред който замря целият земен рай, чиято Царица беше тя, но който не разбираше болката ѝ.

 

 

4.05.2021 г. 12,35 ч.

 

ФИНАЛЪТ НА ПОСЛЕСЛОВА КЪМ КНИГАТА "НОВОПСАЛМИ" (2005-2010-2021г) и избрани мисли от Учителя Беинса Дуно за цар Давид:

Минават 1000 години... Еретикът пак наминава към Балканите и сее нов възторг и нови недоумения. За половин век успява да посее в този чернозем над 7000 лекции и беседи, от които досега са показани на света не повече от 4000. Най-малко сто пъти по толкова са излекуваните и преобразени от него човешки души и тела, включително и възкресени - и този процес продължава. Хиляди хора по света и до днес Го сънуват или го виждат как ги вдига от леглото или ги спасява от катастрофа, а като срещнат портрет с образа му, възкликват – "Точно Този беше!"

Инквизиторът се занимава охотно със съревнования и състезания и позволява да включат и Еретика в една подобна инициатива на хората с най-слаби умове, които се впечатляват от победители и обичат класации. За всеобща изненада, Еретикът излиза на второ място, но не без манипулации от страна на неговите фенове – мнозина от тях гласуват по няколко пъти. Учителят им е обявил лъжата, даже и бялата, за най-главен грях, но те нехаят. Радват се да го видят победител на финала на куц крак с тартонетка и с каска на главата - като състезателите пуберитети... Какво е казал той? – Казал е, че половината от човечеството и от членовете на всяко общество, включително и от неговите последователи, са създадени от други бащи, не от Бога. По какво ще ги познаем? – Отговаря ни: По това, че ни занимават с "единствено правите истини" – техните собствени. Казал е още, че единственото богатство, с което можем да се върнем в Космическата си Родина, е мекотата на човешкия дух, мекотата на човешката душа, мекотата на човешкия ум и мекотата на човешкото сърце. Но за всяко нещо той е казал и нещо точно противоположно: меки трябва да бъдем само към хората с душа; а към останалите, които искат да ни наложат насила своята воля и своите стандарти, трябва да сме с големи остри шиповеи, по-твърди и от диамант, и да сме готови да скочим в пропастта като доблестните български моми и момци някога. Да не ближем чиниите и някои анатомични части на гешефтари и интервенти и да не ставаме техни харемни момичета и момчета и техни еничари. Под "чужденци", той не разбира хора от друг народ или друга раса, защото навсякъде имаме братя и сестри от нашия Баща, а тия, които са ни внедрени от една враждебна цивилизация в космоса. Под "българи" не разбира човеци в българска кожа или на българска територия, а „всяка душа, която търси своя Учител, намира Го и започва да учи“. Казал е още много пъти, че Майката си остава винаги девствена и светица и че жената е "мощно, велико нещо в природата!“ Извадите ли женския принцип от живота, веднага ще дойде смъртта. Женският елемент е носител на живота! Този елемент е влязъл в Битието още при създаването му. От този момент тя е влязла във всички живи същества – от най-малките до човека. Като знаете това, не отделяйте жената от живота – т.е. Любовта от живота. Под "жена", ние разбираме същество, което може да роди най-красивата форма; същество, което може да произведе най-голямата сила, същество, което може да изяви най-великата интелигентност." Казал е още, че "и най-безумната постъпка на Любовта е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта".

Изказал е още много фундаментални мисли и е дал хиляди методи за подобряване на здравето и постигане на природен и обществен баланс. Виждаме в Словото Му стотици идеи за изобретения и научни твърдения, които едно по едно се доказват; прогнози, които до една се осъществяват. При всичко това, и тук Инквизиторът не е могъл да остане спокоен и пак е казал "Не!". Изпратил свои агенти да арестуват новия Еретик и после да бъде ликвидиран заедно с цвета на нацията ни. Той обаче предвидил това години предварително е взел мерки да си замине по естествен начин точно един ден преди да дойдат да го приберат. Черно на бяло четем как казва неведнъж, че новите господари ще дойдат на власт в края на 1944 г., ще ударят на ядене и пиене и ще си отидат след 45 години. Че религията на труда ще продължи още малко - и после ще настане новият Златен век. Неприемащите чуждите истини, ядачите на човешка плът* и продавачите ще измрат много бързо до един - и разменна монета ще станат Приятелството и Любовта.

Така че и Новопсалмите идват на същата неспокойна територия.

 ________

*Ядачи на човешка плът са всички месоядци, понеже душите на хората, след смъртта на физическото им тяло, временно биват вкарвани в животните за експлоатация, лов, риболов и клане, за да видат какво е. Не само защото са яли или убивали животни, но защото са скъсвали приживе и милиарди капиляри и нерви на живи хора с лошите си мисли, чувства, думи и погледи, за да си дръпнат, като октоподите, от етерната им кръв.

***

НЯКОИ МИСЛИ от Учителя Беинса Дуно измежду 293 резултата от 151 беседи при търсене на името „Давид" в https://beinsa.bg/index.php Въпреки похвалните му думи за евреите задето изнасят в Библията живота и на най-великите си хора, вкл. и на Давид, с най-големите им грехове и това им прави чест, защото са обективни; въпреки думите му, че Давид няма да изкупи кармата си още хиляди години заради убийствата, които е извършил, тук са подбрани са само ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ изказвания от беседите за него:

Ако речете вие да се биете сами с дявола, помнете, че горчиво рискувате и захващате борбата не по вашите сили. Борете се с него само когато Господ е с вас и във вас, и около вас, защото не така лесно се побеждава този Голиат. Виждаме, че и Давид отиде срещу Голиата, но в името на Христа и със силата на Духа /.../ (Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1911)

За Давид знаем, че е бил човек смел, решителен, с отличен природен и поетичен ум /.../(Фарисей и Митар, НБ , София, 18.10.1914)

Нека дойдем до разбирането на молитвата, защото пророците и Давид много добре са разбирали как трябва да се молят. (Молитва, НБ , София, 17.7.1915)

Казва Давид: "И гледах Господа пред лицето си."(Без товар, ИБ , БС, 22.3.1917)

Някои се срамуват да проявят радостта си. Бъдете свободни! Давид играеше със скрижалите пред народа си. Той видя Бога и не се стесни да изрази радостта си. Има случаи, когато човек трябва да се стеснява, но не и пред Божествените прояви. Когато някой ти говори духовни и божествени неща, слушай с отворени уши и очи. Гледай човека право в очите. Бъдете искрени в проявите си.(Да Го посрещнат, НБ , София, 8.9.1918)

Ти не можеш да отидеш при Бога, без да пееш. Ти не можеш да отидеш при хората и да те обичат, ако не пееш. Здравият човек пее, мислещият човек пее! Ти вървиш, весел си, пееш си. И ученият човек върви и си пее. Давид пред ковчега на завета вървеше и играеше, и пееше. Жена му, като го видя от прозореца, каза: „Израелевият цар така да играе и пее?!... " Той каза: „Аз за хората не пея, не играя, а за Бога. Аз не играя за хората, а за Господа." (Закон за музиката, МОК , София, 29.12.1933)

Давид казва: „Скрий ме под крилата си." (Призваните, НБ , София, 3.11.1918)

Давид казва: „Човек трябва да има чисто сърце и чист ум." Чисто сърце, чист ум е нужен! ВСЕКИ човек е твой брат или твоя сестра. Ще ги любиш, ТОВА изисква новото учение! (Излязоха и завтекоха се, НБ , София, 8.1.1920)

Давид в един от своите псалми казва: „Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертви за теб са сърце чисто и смирено и дух съкрушен“. Давид казва: „Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от Тебе, САМО ТАМ ще Те потърся“.(Сродните души, НБ , София, 1.1.1922)

Давид бил добър по сърце. Господ ще дойде и ще каже: „Виждате ли този мой светия, този възлюбен син, виждате ли го? От 2000 години виждате ли моя приятел Давид, виждате ли го какъв е? (Положителни и отрицателни сили в природата, ООК , София, 6.10.1922)

Духът работи чрез музиката. И Давид, когато свиреше на Саула, онзи дух се укротяваше.(Никаква лъжа, ООК , София, 5.11.1922)

Давид се е молил най-добре, когато е бил гонен. (Простри ръката си!, НБ , София, 31.12.1922)

Сега, като изучавате псалмите, Давид казва, че той наблюдава своето сърце, своето съзнание. Направете го и вие, но само онези от вас, които искат, не всички обезателно. Онези, които искат да дадат един нормален ход на своето учение, нека направят този опит, той не е задължителен. Но онези от вас, които го направят, да постъпят според закона на Мъдростта. Тук трябва Мъдрост. Разбирате ли?(Тъмното петно в съзнанието, ООК , София, 21.1.1923)

Ако четете псалмите на Давид, трябва да се свържете с него. Когато се свържете с Давид, вие ще разберете какво е вложил той във всеки псалм и ще можете да се ползвате от него.(Първата родена мисъл, МОК , София, 21.2.1923)

Давид казва: „Размислих в сърцето си.“ Затуй, при сегашните условия на живота, разумните сили на природата лекуват хората чрез страданията. Те изолирват човека, за да проникне дълбоко в сърцето си и да се обърне към доброто, което от хиляди години е заложено в него, да започне да прилага тия добри навици за своето развитие. Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вътрешно свободни, да не губите присъствие на духа. (Добрите навици. Разумното сърце, МОК , София, 30.3.1924)

Ако съберем всичко онова, което сегашният наш обективен ум може да направи от времето на нашето детинство до времето, когато си заминем за другия свят, и го претеглим, всичко това не може да тежи толкова, колкото една малка постъпка на разумното сърце. И в Писанието някъде се казва: „Размишляваше Давид в сърцето си“ – значи той размишляваше с това разумно сърце.(Разумното сърце, ООК , София, 2.4.1924)

Колкото е по-издигнат човек, толкова повече неговите престъпления ще бъдат забелязани, толкова неговата отговорност е по-голяма. Такъв пример е даден за един от най-благородните еврейски царе - цар Давид. По-благороден цар по сърце от него нямаше! Той направи един грях, който му се прости, но много мъчно се поправи.( Аз Те познах, НБ , София, 1.2.1925)

Ние, за да изразим своята радост, ще се разиграем! Ние мислим, че игрането е едно грешно състояние. - Не, но да играеш когато трябва, и да седиш когато трябва. И Давид е играл пред израилския народ.(Без наука няма сполука, ИБ , БС , София, 21.1.1926)

Един ден Давид видя една хубава, красива жена, която била женена, и той я пожела за своя жена. И заповяда на слугите си да турят мъжа ѝ на първата бойна линия, та дано бъде убит в сраженията. И наистина, мъжът й бива убит. Давид взима тази красива жена за своя и заповядва на придворните си да казват, че той бил направил едно благодеяние на тази бедна вдовица... Тази жена зачева от него. Но окото на Господа вижда всичко. Той знае самата истина, затова праща пророк Натан при Давида да му каже, че не е направил добре. Натан разказва на Давида следното нещо: "На един богат човек дохождат гости. Той иска да ги нагости, но за това угощение не взима някоя овца от неговото стадо, а взима единствената овчица на един беден човек - и нея заколва." Давид, като чува това нещо, извиква: "Осъждам този човек на смърт!" Натан му казва: "Знаеш ли, че този човек си ти?" Вие казвате: "Давид направи такова голямо престъпление!" Я ми кажете, кой човек е чист от престъпления? Чисти са само светиите. Те са абсолютно праведни хора. Аз не поддържам слабостта на Давида, но казвам, че не трябва да го осъждаме, защото, който и да беше на мястото на Давида, щеше да сгреши, щеше да направи едно такова престъпление.(Домовит човек, НБ , София, 7.3.1926)

Величието на цар Давид седеше в това, че той веднага осъзна погрешката си, смири се и започна да плаче, да се разкайва. Смел беше пророк Натан, той говореше в притчи. Той носеше в себе си божествения огън и затова Бог го изпрати при Давид да му каже, че не е постъпил добре.(И рече Бог, НБ , София, 6.11.1927)

Давид беше благороден. Той съзна погрешката си и я изправи. Както Господ изложи Давида за една погрешка пред целия свят, така Той ще изложи всеки човек, който греши. (Синове на възкресението, НБ , София, 29.1.1928)

Страданията са предисловие за един вечен хармоничен живот. Ако ти разбираш, че в страданията се крие едно божествено благо и че Божия Дух ти говори чрез тях, няма да се мине много време и за тебе ще дойде такова благо, което никой не може да ти отнеме. В тебе ще се развие една дарба, един талант. Ти може да си бил и най-простият човек, някакъв орач или говедар, но посети ли те Божествения Дух, от тебе все ще стане нещо. Това срещаме и в Писанието, дето се казва за Давид, който, като го посетил Духа, от обикновен говедар станал пророк. Той сам казва: "Прост говедар ме взе Господ - и пророк ме направи".(Дава плод, НБ , София, 4.4.1926)

От прост овчар, Давид стана цар, Божий избраник.(Двата свещени пътя, ООК , София, 1.5.1929)

Казвам: имайте търпение да понесете всичко, което може да ви сполети. Мнозина ще слязат в ада, но нека разчитат на Онзи, който върти колелото. Той ще ги извади оттам. Давид казва: „И в ада да сляза, аз зная, Господи, че и оттук Твоята десница ще ме извади!" Дето и да отиде човек, в каквото и положение да изпадне, той трябва да знае, че Бог е навсякъде, и ако Го призове, Той ще му помогне. Ако следвате Бога, ако се уповавате на Него, Той ще ви избави от всички вътрешни противоречия, от всички неуспехи и страдания.(Устойчиви съединения, ООК , София, 27.10.1926)

Давид беше приятел на Бога. (Едно стадо, НБ , София, 23.1.1927)

Еврейският народ, който се счита за избран от Бога, възприе едно външно влияние - царизма; той започна да се управлява от царе, между които особено забележителни са Давид и Соломон. (Хармонични положения, МОК , София, 29.5.1927)

„Благославяй, душе моя, Господа...“ - В тия стихове Давид описва отношенията на Бога към човека. Ако преди три хиляди години Давид можа да каже това, защо и вие днес да го не кажете?(Смени в природата, ООК , София, 14.11.1928)

Отде ще дойде този пророк? - Отгоре, отдето Бог го е изпратил. Той ще бъде между всички хора, без да принадлежи на някоя нация. Христос дойде между евреите, но евреин ли беше? Ще кажат, че Христос е произлязъл от Давидовия род... - Давид евреин ли беше? Давид беше цар на Израиля, но Израил представя красивото и доброто в цялото човечество, а не някакъв специфичен народ или специфична нация. Човек може да възприеме истината само тогава, когато надрасне нацията си, когато се определи като Син Божи.(Изпитай и виж, НБ , София, 16.2.1930)

Когато човек възприеме и разбере Божията Любов, тогава той живее за Бога и Бог живее за него. И той ще каже, както някога Давид е казал: „И в рая да живея, и в ада да отида, в душата ми ще има само радост!“. При това положение, каквато и работа да започне човек, ще я свърши с радост и бодрост. Той ще бъде доволен от всичко. Който има Божията Любов в себе си, никога няма да бъде гладен, няма да страда, няма да ходи бос и окъсан. За него страданието е приятност.(Истински поклонници, УС , София, 29.3.1931)

Давид казва: „И в ада да отида, и там ще ме наставляваш“. (Недоказани истини, СБ , РБ , 7-те езера, 22.7.1931)

И жената е доволна, че е срещнала мъжа, когото обича, и благодари на Бога. Какво ще работи мъжът и какво жената, това се нарежда само по себе си. Една среща, станала в името на любовта, струва колкото всичкото богатство на света! Кой човек е устоял на закона на любовта? Турете двама приятели, които се обичат, на едно място, да видите, колко ще устоят на любовта. Колко време продължи любовта между Давид и Натан, синът на Саул? В първо време любовта им беше идейна, но после се измени. Давид обичаше Натан повече от жената. Да обичаш жената повече от приятеля си, това води към престъпление. Ако и приятеля си обичаш повече от жената, пак вървиш в пътя на престъплението. - Защо?( Законът на частите и законът на цялото, ООК , София, 18.5.1932)

Трябва да имате предвид, че Давид е бил поет, писал е с вдъхновение. Ще гледате нещата от духовно гледище, а не от сегашно гледище.(Вечният порядък, НБ , София, 29.5.1932)

Вие не мислете, че духовните хора трябва да бъдат прости. И Давид и Данаил бяха запознати с цялата мъдрост по времето на фараоните.(Като дете, НБ , София, 23.10.1932)

При съдбата ти ще се срещнеш с най-добрите, най-благородните и най-справедливите хора. Те ще ти кажат: "Този път, по който вървиш, това не е правият път". Ще ти покажат правия път и ти ще се върнеш назад. Hиe сега се плашим от съдбата, казваме: "Страшна е съдбата!" Но това са най-умните същества, които определят пътя на твоето щастие. Когато Давид имаше да избере, той каза: “По-хубаво е човек да попадне в ръцете на Бога, отколкото в ръцете на хората.” (Добродетелната жена, НБ , София, 14.5.1933)

Давид е написал така: „Всичко работи за добро!“ Вие работите с това. Вие работите по същия начин. Никога не допускайте отрицателното! Може да има противоречия, но никога не допускайте в ума си една отрицателна мисъл да вземе връх.(Очите на мъдрия, НБ , София, 1.4.1934)

Давид имаше много голям ум и се наричаше един от първите Синове на Бога. (Справедливост, милосърдие, УС , София, 15.7.1934)

Какъв бил инструментът, на който Давид е свирил? – На арфа. Много елементарна арфа била. В него обаче е имало музика, вдъхновение. С туй вдъхновение, даже при един прост инструмент, той могъл да изкара такива особени звукове. Казвам: всички имате едно благословение, което Бог ви е дал, от което иде вашето щастие.(Ще хвърля мрежата, НБ , София, 13.10.1935)

Докато беше прост овчар, Давид водеше чист и свят живот.(Гласът на Любовта, СБ , РБ , 7-те езера, 13.8.1939)

И Давид е един светия. (Слуги на Доброто, УС , София, 26.1.1936)

И Давид беше светия.(Три фази има, УС, София, 21.3.1937)

Давид, като светия, направи една погрешка. (Пътят на светиите, УС, София, 5.2.1939)

Учителят Беинса Дуно: „Ще ви прочета 150-и псалом. Той е краят на Псалмите, краят на това, което Давид е знаел. Този псалом е във връзка с новата епоха, във връзка със съвременното християнство и във връзка с бъдещата култура, която сега иде. Той е написан според неговите разбирания. Не взимайте думите му буквално. Ако се направи един превод на този псалом, ще видите, че Давид е имал доста добри разбирания. (Алилуя, НБ , София, 11.10.1936)

Следователно, силен човек е онзи, който може да се отрече от онова, което го спъва. Като се отрече от себе си, той може да отреже главата на злото. Давид се отрече от себе си, вследствие на което можа да победи злото. Челото е мястото, отдето излиза светлина. Давид победи Голиат със светлина. Който се бори със злото, той трябва да има Светлина в себе си. Изобщо, който отива в света да воюва, той трябва да бъде въоръжен със светлина в ума си, с топлина и любов в сърцето си и със сила във волята си. Той се намира при добри условия, които му помагат да постигне желанията си.(Умен, добър и силен, СБ, РБ , 7-те езера, 2.8.1939)

Аз харесвам Писанието. Давид беше според сърцето на Бога. (Постиженията на човека, УС , София, 4.2.1940)

Онези мъдреци, които са писали, казват: "Ще заличи Бог греховете". Всички ония впечатления на злото трябва да се заличат от вашия ум, трябва да се заличат от вашето сърце и душа. Да се очисти душата. Понеже тия картини на злото са, които произвеждат този мрак и това недоволство. И Давид казва: „Сърце чисто Бог да създаде в мене.“(Що е истинно, НБ, София, 25.2.1940)

Питам: сега в оня свят добре ли е на Давида? - Не му е добре. Всички, които четат Библията, като помислят нещо, жегне го. И Давид трябва да слиза от оня свят при онзи, който чете, и да му каже: "Братко, да ме простиш! Гледай и ти да не направиш същата погрешка. Не ме съди, аз вече забърках тази каша и нося последствията, но понеже желая твоето добро, казвам ти: не върви по моя път!(Съгласуване на мислите, УС, София, 29.9.1940)

Давид казва: „Господи, не отнемай светия Си Дух от мене!“.(Същината на човека, СБ , София, 24.8.1941)

Давид, Соломон, са били проводници на Бога. (Раждането, СБ , РБ , София, 29.8.1943)

 

4.05.2021 г. 17,14 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Христос слиза на Земята на всеки две хиляди години. В миналото е слизал веднъж на тридесет и три хиляди години. Понякога слиза за по-дълго време, някой път – за по-късо време. Сега Христос ще живее на Земята по-дълго време, и в бъдеще вие ще имате възможност да Го видите и да разговаряте с Него. “ (1917.03.22.Кръстът)

 

 

4.05.2021 г. 18,56 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Подайте си ръка! Отсега нататък всички църкви и вери трябва да се спогодят – ЖИВ е нашият Баща, Той е един ЗА ВСИЧКИ. И Той ще ви привлече, както магнитът привлича стърготините. Някой ден ще се намерите намагнитизирани и внезапно променени.“ (1917.03.22.Кръстът)

Всички свещеници, проповедници, учители, управници трябва да се обединят около МАЙКАТА. (Яков и Исав, НБ, София, 8.4.1917)

Дух велик, Дух славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство! (Избраникът Божий и Вождът на Истината, ИБ , Варна, 2.10.1898)

Всичките мистици се стремят да се обединят. Прочее, аз искам да се избегнат всякакви недоразумения и желая да настъпи обединение между братята; да ме слушате - и тогава зад себе си ще имате една велика сила, което подига света.(Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 6.9.191)

Христос казва: „Аз съм животът“. По какво се отличава животът от другите сили? - Той е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. (Необходимостта да познаваме Бога, НБ , София, 4.10.1914)

Всеки трябва да носи тази мисъл в себе си: обединение и единство навсякъде! (Ще ви въздигна, НБ , София, 3.12.1916)

В момента, когато помислиш, че силата, влиянието, което имаш, е твое, ти слугуваш на първия принцип. Тоя принцип е индивидуален, той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява. Във втория принцип има вечен стремеж да докара всички същества в едно, да ги обедини. (Двамата господари, НБ, 21.1.1917)

Затова Царството Божие е обединение - да работятъ хората единъ за другъ. И само тогава Господь ще ви помогне.(Все що е писано, НБ , София, 28.1.1917)

 

 

4.05.2021 г. 21,39 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ние всички сме в рая, кажете: “Отсега нататък ще вървим в Твоя път, ще ОБРАБОТВАМЕ този Рай, ще ядем само от позволените плодове, ще ходим в съгласие с Твоя вечен закон”. Тогава Бог ще каже: “ЕЛАТЕ, благословени, защото за ВАС е Царството Мое!”. После пак ще ви прати на Земята да работите - и тя ще бъде вече Негова. Има длъжности както за мъжете, така и за жените. Но за ИСТИНСКИТЕ жени. Вие, жените, имате ключ за това.“ (1917.03.22.Кръстът)

Само жените са в състояние да изправят мъжете! (Както е Он чист, НБ , Витоша, 11.6.1922)

Често хората се запитват: „Защо съм жена?“ или „Защо съм мъж?“ - Ти си жена, защото само жените образуват топлина, само жените горят постоянно. Защо съм мъж? – За да поддържаш горенето и да произвеждаш светлина. Светлината и топлината вървят заедно. Те са процеси, неразривно свързани. (Поливане, ИБ , ПС , в.Острец, 25.8.1944)

В онзи свят другояче мислят: младият е пълен с живот, с любов, а старият е пълен със знание. И като се срещнат там млад и стар, те се прегръщат и са възлюбени един на друг. (Естественият език – музикалният език, ООК , София, 25.12.1935)

Ако влезете в другия свят, ще се разправяте с растенията както тук с хората. Те там се прегръщат, целуват се, разговарят се, а като слязат на земята, стават глупаци. (Явих ви го!, НБ , София, 6.2.1938)

Без любов, без мъдрост, без истина, никой не може да пристъпи в божествения свят. И децата познават кой ги обича и кой не ги обича. Ако не ги обичате, децата не се поддават на вашите ласки. Те не позволяват даже да се докоснете до тях. Обичате ли ги, те позволяват да ги милвате. И те, от своя страна, ви милват и прегръщат. (Под слънчевите лъчи, СБ , РБ , София, 27.8.1938)

Децата прегръщат майка си, започват да я милват, да я целуват и да казват нежно "Мамо! " А това прегръщане какво означава? - С лявата си ръка детето внася своята обич, а с дясната - своя ум. По този начин то внася в майка си своята сила и тя е готова да направи за него всичко. Затова децата са обични. (Космичната Обич, СБ , В.Търново, 24.8.1919)

В Америка едно дете ходило на съживителни събрания. В тези събрания хората си изповядват прегрешенията, целуват се, прегръщат се от любов към Христа. (Към свобода!, ООК , София, 15.11.1939)

Прегръщат се, щом се обичат. Щом не се обичат, няма прегръдки.(Математическо отношение и геометрическо положение, НБ , София, 5.5.1940)

Не е лошо, че един мъж е женкар. Сега аз искам да ви обясня, за да мислите малко по-правилно. Защото този човек - "женкар" както го кръщават, - той е богат човек, търси да вложи капитала си. Само жените могат да купят стоката му. Защо ще го обвиняваме този човек? Стока има, ще я продава: 5 горе, 5 долу, ще я продава... Вие ще обяснявате, че този човек е женкар... - Ще намери една жена, която е "мъжкарка" – и тя има стока, че ще си разменят стоките, както сегашните държави правят. (Стана здрав, НБ , София, 18.3.1934)

В света съществува една енергия, която е правилна. Тя като влиза в душата на човека, той почва да обича. Та вие сте научени да обичате не от сега. Детето най-първо люби майка си, прегръща я, целува я. Като прегръщате майка си, то е вече този закон на любовта. След туй се изопачава вашият ум, започвате да се преструвате - като обичате някого, показвате гърба си. Като че не искате да знаете нищо за него. (Според делата, НБ , София, 20.12.1931

Когато се говори за добрия живот, ние подразбираме ония божествени принципи, с които се гради бъдещото тяло, за да бъдем съучастници във великите блага, които животът е дал. Вие считате, например, целувката за едно престъпление, прегръдките считате за друго престъпление. Тогава във вашия ум в какво седи добрият живот? Някого нито го гледат, нито го целуват, нито го прегръщат. Тогава в какво седи понятието за добър живот? (Принципи и условия. Връх и долина, ООК , София, 28.11.1934)

Колко хубаво е човек да бъде щастлив! И като намерите щастието, вие го прегръщате, милвате, но не знаете да четете по него, не можете да го разгърнете, да видите в какво седи това щастие. (Един от дванадесетте, НБ , София, 28.4.1935)

Ако не можете да приложите любовта си дето трябва, защо ви е тя? Колкото малка да е любовта, тя трябва да се приложи на такова место, дето може да действа. Ако десетки години наред поливате един камък с вода от любов към него, какво ще му предадете? Ако постоянно целувате и прегръщате този камък, какво ще му предадете? Най-многото, което можете да направите, е да образувате малка трапчинка в камъка... Целувката и прегръдката на човека не е за камъка. Ако някой човек е в състоянието на камък, трябва ли да го целувате и прегръщате? Трябва ли да очаквате от камъка любов? (Новият закон, СБ , РБ , 7-те езера, 18.8.1939)

Малкото дете търси прегръдки, търси любов; малкото дете иска да го носят на ръце, да го галят, да го целуват. (Малките Божествени подтици, ООК , София, 18.10.1939)

Тия деца срещнат един момък и една мома, казват: „Да бъдете като нас, ще започнете да работите!“ - Как? - Започват да ги учат как да се обичат. Хората не знаят да се обичат. Децата ЗНАЯТ как да се обичат. Аз съм виждал децата на нежните прегръдки. Като прегръща майка си каква нежност има. Като те погледне в очите, тъй те погледне. Така нежно прегърне с ръцете, че тази милувка струва. Акоте помилва като някоя пила, благодарим за такава милувка. (Децата и Царството Божие, НБ , София, 12.4.1942)

Вие толкоз години сте се учили и някой път се прегръщате, целувате се. Отлична работа е тая! Но защо ви са целувките? И защо ви са прегръдките? Не че не трябва да ги правите. ТРЯБВА да ги правите, но трябва да знаете КАК да го направите. (Основната черта на новото, СБ , София, 22.8.1936г)

Как трябва да те прегърна и как трябва да ме прегърнеш, трябва това да науча. Това е дяла наука. Не е лошо нещо целувката и прегръдката. Благословение е да прегърнеш човека, но трябва да знаеш как. (Пътят на разумното, УС , София, 9.6.1935)

И когато прегръщате някой човек, какво прегръщате? - Вие прегръщате дрехите му... Те са дрехи от овце, крави – козината им... Казват, прегърнал някоя сестра... И считате вие, религиозните, философите, че я е прегърнал. Аз се чудя на оная изопаченост, на ония изопачени мисли, които съществуват и в религиозните хора. (Закони на Любовта, ООК , София, 28.9.1938)

Законът ще бъде да прегръщате когото обичате. Като го обичате, прегърнете го. ТОВА е любов. Едного като си прегърнал, достатъчно е. Достатъчно е само на едно място да запалиш огъня. Този огън ще се разнесе по цялата Земя.(Вратата на Любовта, ООК , София, 20.1.1943)

Навсякъде в живота има прегръдки и целувки! Вас ви е страх от прегръдки, но кажете ми един човек, който да е свободен от прегръдки, който никога да не е прегръщан. Радвайте се на божествените хубави прегръдки и благодарете на Бога за всичко това! (Живият хляб, НБ , София, 17.1.1938)

Не мислете, че прегръдката на някого може да ограничи човека или да го окаля. Никой не е в състояние да окаля или да ограничи извора! Всеки човек е извор. (Сила, живот и здраве, ООК , София, 23.12.1931)

Дето е светостта, там и милувката, и целувката, и прегръдката са свети. (Правда, истина и светость, НБ , София, 26.6.1921)

Всяка прегръдка, която внася божествения живот, носи благословение за човека. (Съответствие на нещата, ООК , София, 19.7.1933)

Прегръщането трябва да носи живот. Когато Бог ни прегърне, Той ни дава нещо от себе си. А пък ние искаме да прегръщаме, без да даваме нещо от себе си. Да не се заблуждавате! Как вие го разбирате този въпрос или как аз го разбирам, не е важно, но важно е действително как е. Прегръдката, от божествено гледище, трябва да внесе живот. Внесе ли, тя е божествена. (Две правила, УС , София, 17.12.1933)

Една прегръдка, една целувка, това са божествени действия, които дават подтик да се развива нашата душа. (Един момент, ООК , София, 30.3.1938)

Нашите прегръдки, нашите отворени и свити ръце не са току-така - те имат свой смисъл, който Бог първоначално е вложил в тях и който съществува и в природата. Сега ще ви оставя с тази мисъл: вие, които ме слушате, да се научите и да научите вашите близки да свиват ръцете си и да прегръщат с любов и мъдрост. Само така ще се поправят хората, домовете, обществото политически, културно и духовно. Трябва да се откажете от миналото и да започнете онзи разумен живот, за който ви говорих и който се възвестява сега в света. Който от сега нататък не се съобразява с тоя велик закон, за него няма на Земята условия да живее. За хората, които не искат да се съобразяват с него, законите на Природата казват, че трябва да си заминат от Земята. (Мировата Любов, СБ , В.Търново, 19.8.1919)

Един ангел, ако ти каже, че те обича, ще ти трепне сърцето, а на земята и десет пъти да ти кажат, сърцето ти няма да трепне. Там и фамилии има, но в оня свят ревност няма. В онзи свят може да обичаш когото искаш, никой няма право да те пита защо, как смееш. В онзи свят блуд няма, в онзи свят разврат няма, в онзи свят лъжа няма, в онзи свят кражба няма, в онзи свят убийство няма. Всичко друго има. Целувки колкото искаш, прегръдки колкото искаш, ядене колкото искаш, спане колкото искаш, богатство колкото искаш. (Видяхме славата, СБ , София, 28.8.1932)

Сега аз бих ви задал един въпрос, на който и ще ви отговоря. Този, когото обичаш, колко време трябва да го гледаш в очите? Този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш за ръцете? И този, когото обичаш, колко време трябва да го държиш в прегръдките си? Ние казваме: „Дълго време“. – Не, не трябва дълго време! (Плодовете на Духа, НБ , София, 3.2.1924)

 

 

5.05.2021 г. 10,54 ч.

 

ВСЯКА МИСЪЛ ОТ СЛОВОТО БОЖИЕ ВИНАГИ МОЖЕ ДА СЕ ТЪЛКУВА НА НЯКОЛКО РАВНИЩА и да решава проблемите на хора и ангели от РАЗЛИЧНИ еволюции. По-горните нива на разбиране са недостъпни за неразвитите души. Една от тия „тайни на Царството Божие“ - как живеят напредналите същества в това Царство и защо между тях има вечна хармония – може да се изрази и с познатата аксиома: „Любовта е вечна не само чрез необходимото ПРИСЪСТВИЕ, но и чрез необходимото ОТСЪСТВИЕ“.

СПАНЕТО Е ВРЪЩАНЕ В НЕВИДИМИЯ СВЯТ : : НО ЗАВИСИ ТОЧНО КЪДЕ

УЧИТЕЛЯТ: „Когато момъкът и момата не са още женени, много се обичат отдалеч, обаче щом се съберат, почват да се ритат. Сега Господ е турил мъжете горе, а жените – долу. Понякога жената плаче: “Замина си мъжът ми... О, колко беше добър!” - Благодари, че ти е обърнал ума! А мъжът, когато гледа жена си долу, казва: „Колко е добра, колко хубаво говори...“ Някои жени казват: “Господ ми отне мъжа...”. - Не ви го е отнел, а ви е поставил надалеч, че да се гледате и да си домилеете. Вечерта жената ще пусне мъжа в добре обработената си градина, на другия ден той пък ще покани жена си. А сега как ще живеете без обработена градина? Жени, обработете долу вашите градини и мъжете ще дойдат да се разхождат. А и мъжете ще обработят горе своите градини, за да ви посрещнат. ТОВА е смисълът на думите: „Вам е дадено да разбирате тайните на Царството Божие.” Това са някои от тия тайни.“ (1917.03.22.Кръстът)

КАКВО ОЗНАЧАВА ТУКА ТОВА „ГОРЕ“ И „ДОЛУ“? Само единият на небето а другият - на земята? В едни случаи важи точно това, но в райските общества и в оазисите им на земята тандемите между любимите души са на две или повече нива и В ЕДНО И СЪЩО измерение. Дори и в буквалния смисъл на думата „градини“: ние познавахме и познаваме двойки, събрани от Бога, които имат градини и в планината, и в полето. Не непременно като лична собственост – те винаги имат приятели, при които това може да се подсигури, дори с въртене по къщите и родовите имения. Всеки живее в свойта си „градина“, на свойто си доминантно ниво, и само ПЕРИОДИЧНО си ходят на гости, за да обменят благата на „градините“ си даже и в буквалния смисъл: на различна надморска височина зреят не само различни плодове, но и вибрациите им са различни, както и природните духове и ангелите, които са в тях. Нещо повече: по този начин любимите хора си и „домиляват“ - любовта и привличането им и съответната хармония между тях се усилват до степени, немислими за живеещите постоянно заедно. В изнесената мисъл от беседата има и друго равнище на разбиране и приложение: любовта на сродните души да циркулира постоянно между духовното и природното, а конкретно във времето – и между утринта и вечерта. Носителят на духа приготвя за другия и за другите си сродни души ДУХОВНИ дарове и ги обменя с тях СУТРИН; носителят на природни блага приготвя природни блага за раздаване СЛЕДОБЕД И ВЕЧЕР. Разбира се, в благоприятните астрологически часове за това. Ако става дума за вечеря – ПРЕДИ залез слънце. Изключенията са безопасни и благодатни САМО ПРИ ЖИВОТ С ИЗВЪНРЕДНО СРОДНИ ДУШИ. При напредналите души, полът и мястото нямат значение: периодично, носителката на женското начало пребивава в „горната градина“ и е напълно способна да създава И ДУХОВНИ блага, а носителят на мъжкото начало периодично работи и отпочива в „долната градина“, защото е способен и на това. При това градините им трябва да са ДОБРЕ ОБРАБОТЕНИ. Какво означава това? И двамата (и двете групи сродни души) познават равностойността на утрото и вечерта, които са ЕДНАКВО божествени. Христос е канил учениците си на Тайни вечери даже и след залез слънце, именно защото е знаел, че при залеза на физическото слънце изгрява божественото слънце. За много хора залезът е опасен, понеже те се хранят след залеза с мъртви храни или вечерят с несродни души, а понякога и с хора и същества без душа. Обаче за живеещите божествено, ако са събрани от Бога и наистина редуват благата си и пребиваването си по принципа “горе“ и „долу“, вèчерите се прекарват не по-малко блажено и божествено, отколкото утрините. В тях няма как да влязат духове от ада, понеже вечер родените от Бога заспиват най-късно до 22 ч., а сутрин стават преди изгрев слънце. Знае се и за „влаковете“, които отиват още по-надалече във вселената и горните светове, ако сме заспали преди 8 ч. вечерта или преди 6 ч.; и даже преди залез слънце в някои зимни месеци. В случая се отива в ЕДНИ вселени, когато човек е заспал сам, а в съвсем други – когато е с човек по волята на Бога. И двата или трите вида вселени са неописуемо прекрасни, понеже всеки от периодите на Тройния ритъм е ЕДНАКВО благословен и божествен като присъствие на Бога, само че по различни начини.

 

 

6.05.2021 г. 22,45 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Да се радваш на радостта, това е лесно, но да се радваш на страданието, това е изкуство. Този, който е достигнал до съвършенство, той може да се радва и на страданието, на скърбите, защото скръбта на един е радост за друг.“ (1942.10.21. Основен тон)

НАЙ-ГОЛЯМОТО ЩАСТИЕ ЗА СЪВЪРШЕНИЯ Е ДА СЛИЗА НАДОЛУ, за да издига несъвършените. Затова Майката е най-съвършена. Не бях прочел продължението на беседата, когато написах това, а то е следвало точно такава мисъл:

"Майката, която страда, носи онова дете в утробата си – за нея е страдание, пък някой път може да ѝ коства живота, но за детето, което майката го носи, е едно благо. Ако едно дете е в утробата на една отлична майка, като го роди, то онаследява нейното благо. Сега знайте, че страданието е майка, която ражда. И вие роптаете против вашата майка!"

 

 

6.05.2021 г. 23,45 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Духът, който живее във вас, да се радва, че вие оценявате благата, които Бог ви е дал.“

(1942.10.21.Основен тон)

- ЕДИН ОТ БЕЛЕЗИТЕ, ЧЕ НЯКОЙ ИМА ДУХ. Затова се казва да оценяваме хората и нещата, с които ни е заобиколил Бог, понеже като ги загубим, ще бъде вече късно.

Пръснѝ бе дъжд! - Не завалява...

 Цъфни бе, цвѐтенце! - Не ще...

 Сърца от лед, сърца от плява –

не мръдва àтом въобще.

 

Пчела и цвете, а не мърдат...

 Магаре бронзово на мост...

 Не мръдва позата му твърда,

 дори сам Бог да беше лост!

 

Защо е тъй, всемирни Боже?

 Все брони, брони - нит до нит...

 А можело е, твърдо може

искрà да гръмне динамит!

 

А можело е, твърдо може!

 До нас вселени – водопад!

 Във Нил нагазили сме, Боже,

 а жадни мреме от инат.

 

А можело е, твърдо може

да влезем с някой в някой миг

и цялата вселена, Боже,

 да я превърнем в детски лик!

 

Та има крушката опашка:

 сърцето плувне ли в лойта,

 ще има кой да го залашка,

 по тенис-корта на скръбта

 

 

7.05.2021 г. 22,06 ч.

 

 

В ШКОЛАТА ИМА И ДНИ И ПЕРИОДИ ЗА СЛИЗАНЕ В АДА И ДИРЕКТНОТО МУ ИЗУЧАВАНЕ НА МЯСТО, БЕЗ ОКОЛНИТЕ ДА НИ ВИЖДАТ. Германецът Michael Hutter днес е един от тия, които изобразяват абсолютно честно това, което става там всяка нощ и след смъртта на хората, които ядат месо или допускат до себе си нечисти партньори, или си доставят удоволствия по начини, непредвидени от Бога.

УЧИТЕЛЯТ: „Да обичаш един човек не е лесна работа. Най-трудното нещо е да обичаш едного, защото този човек, когото обичаш, той има известни УМСТВЕНИ стремежи и ти трябва да ги познаваш. Той има известни СЪРДЕЧНИ стремежи - и ти трябва да ги познаваш. Той има и ДУШЕВНИ СТРЕМЕЖИ, и ти трябва и тях да ги познаваш ДОБРЕ, да работиш за неговото повдигане. Ако ти го спънеш някъде, ще направиш пакост. Вие всички вземате мястото на Бога! Бог НИКОГА не спъва хората!“ (1942.10.21.Основен тон)

- СТОТИЦИ МИЛИОНИ ХОРА И ДО ДНЕС СЕ ВЖИВЯВАТ В РОЛЯТА НА БОГОВЕ И МАЛКИ БОГЧЕТА. Първите – „големите“ богове – са закъсали душевно много здраво или въобще нямат душа, понеже налагат волята си на МНОГО същества. Не само на хора, но и на животни, растения, атмосфера, камъни, полезни изкопаеми, почви и т.н. - на цялата природа. Най-най-закъсалите фараони и императори от този вид, със съвършено очевидни психически отклонения, понеже денонощно ръкомахат, пишат и държат речи от името на „истината“ или на Бога, твърдо са си повярвали, че са богове, даже и сам Бог. Или че Бог поне ГОВОРИ чрез тях. Или някой велик Учител (ако са леко по-скромни...). Ако такъв съвсем случайно вече е прибран в психиатрията и там дойде след него поредният 165-и Наполеон със всичките си устни и писмени сертификати „лично от Бога“, че е истинският Наполеон, то по-големият луд непременно ще възрази: „Никога не съм казвал за тебе такова нещо!“...

Нека обаче сега разгледаме МАЛКИТЕ богчета, всяко от които е абсолютно убедено, че сродната му душа трябва да изпълнява само неговата воля, да е плътно с него в цялото си свободно време и да е безрезервно щастлива и доволна, че то я обсипва с изобилни и безценни блага. Да трепти тя от щастие, когато то ѝ дава безценни съвети! Да иска тя да мисли точно като него; да се стоварва върху нея като Ниагара с цялата мощ на законните си или ”велики“ чувства. Или точно обратното – сърцето му едва да църцори и капе през сламка, подобно на някое нещастно изворче в сухи земи през лятото. Или да ощастливява сродната си душа с блатна вода. Богчето е напълно убедено, че задоволява до дъно ближната си душа не само физически, битово, астрално, умствено и сърдечно, но и удовлетворява всичките ѝ душевни валенции, без нито едно изключение. Защо тогава ближният да се оглежда за ОЩЕ валенции отвън?... Богчето вписва себе си БЕЗАПЕЛАЦИОННО, НЕИЗМЕННО И ЛИЧНО не със 100, а с 1000 процента в цялото свободно време на обичния и се стреми да запълни всичките му душевни ъгълчета само със себе си, изключително със себе си - нали е титуляр? Нито за миг не си представя как изглежда сам той в очите на другата душа, на ангелите и на Бога; и дали, случайно, не мирише на развалено... Ако не физически, то астрално или ментално. Ако другата душа е влюбена в такова богче, тя е сляпа или гениално се прави на сляпа за недостатъците му. Или за да има мир, или понеже консумира някакви блага от него – материални, социални, битови, астрални, енергийни и т.н. Случва се да го търпи и от страх, и от зле разбрано милосърдие, с което спира и собствената си еволюция, и тази на децата си и даже на самото божество до себе си, ако случайно е способно да се променя към добро.

НИТО ЕДНО БОГЧЕ ОТ ТОЗИ ВИД нито за миг не може или не иска да си представи, че ближният може да има физически, умствени, сърдечни, духовни или душевни потребности извън тези, които може да му достави ТО. Или без въобще да му доставя нищо. И ако „сродната душа“ един ден РАЗБЕРЕ истината за себе си (различните си валенции и различния си дебит) и се опита да почне да се спасява, в очите на малкия бог до себе си ТЯ СТАВА АВТОМАТИЧНО ВИНОВНА. Може да бъде изпратена и на психическа експертиза – ако парѝте на богчето са добри, сродната душа отива на лечение. Може и без парѝ, ако лечението е поради средни или тежки физически увреждания. За душевните и произхода им, още няма изобретен надежден уред и метод.

„ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ“... Ако това някому се случи, той би трябвало да съжали душата си и душата на невинните до себе си, в случай че и те са станали жертва на локалното непогрешимо божество. Като ги съжали, би трябвало да има и научни познания и мъдрост: да знае от какво се разболяват децата и по какви пътища тръгват в живота, ако твърде дълго са били под покрива на олимпиец. Статистиките са безмилостни. След мъдростта, има и едно такова понятие „доблест“. Ако срещу себе си имаме човек, а не титуляр, той ще има понятие от двупосочна улица, от човешки преговори. Ще направи нещо, което НАИСТИНА е полезно за всички. Това ще е знак, че има и душа, а не само олимпийски черти. От това следва, че ще освободи пленниците си от робство и ще започне да помага от разстояние. Ще знае със сигурност, че Майката е по-важна от него, 1000 хиляди пъти по-важна от който и да е баща, от която и да е баба, прабаба или държавна инстанция за продаване на деца. Дори и да е луд и сляпо-глухоням, зрънцето любов и съвест в него ще го накара да лепи пликчета или да мие градските тоалетни със сапун и четка, за да не се мъчат бившите му роби от липсата на залък и керемида. Ако не стори това незабавно и не се задържи твърдо и стабилно поне още две десетилетия на позициите на милосърдието и честта, Съдбата ЗНАЕ като какъв ще го прероди следващия път. А „сродните души“ друг път ще си помислят какво значи тръпка, харесване, съображения, сляпа неделя, традиция или материално подсигуряване на деца.

ЗАТОВА, ИМЕННО, СЕ НАЛАГА ПРИРОДАТА ДА ВКЛЮЧВА ТАКИВА „СРОДНИ ДУШИ“ В НЕ СЪВСЕМ ПРИЯТНАТА „ПКВ“ (Програма за корекция на вкуса).

ОЩЕ ОТ УЧИТЕЛЯ:

И тъй, ходѝ с пълнотата на сърцето си пред Бога и слушай всякога Неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен съвет. Пази душата си от този лош нрав, не давай му място да се загнезди в теб, защото с неговото влизане в твоята душа ще влезе и дявола, който хиляди лоши семена ще посее. И ще станеш разсадник на злото и стежание на ада, който ще разполага с теб както иска. И горко ти, ако лукавият се вмъкне и загнезди в теб и адът направи път до твоята душа. Истина ти казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си. Прочее, пази се от това голямо неугасимо зло, което може да те лиши от всички блага и те направи окаян завинаги. И тъй, не давай място на дявола, нито на брата му, дръж баща му и майка му настрани, да не би да ти станат съседи. Вярвай ми, винаги ще плащаш скъпо за техните гозби. Затова укрепи се в Добродетелта, облечи се в Истината, въоръжи се в Правдата и вземи оръжията на Любовта и ще бъдеш винаги свободен от тяхната власт. (Своенравието, ИБ, 1903)

Адът не е нищо друго, освен липса на Истина. Гдето я няма Истината, там е ад - вечното безпокойство, вечната тъмнина. Защото само Истината е единствената сила, която въздига, усъвършенства и развива човешките души.(Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1911)

Адът е една божествена пещ, велика работилница, отдето хората като се върнат, поумняват и вече са много чисти. Който влезе веднъж в ада, излиза много чист. Разбира се, всички няма да отидете в ада, а ще отидат само тия, които се не покоряват на Бога и не изпълняват заповедите Му. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 6.9.1912)

Онзи, който не може да мисли и чувства, бил той мъж или жена, не може и да ражда, а всяко нещо, което не ражда, – в Писанието е казано, – е близо до пъкъла.(Многоценният бисер, НБ, 2.5.1915)

Адът е едно място, дето Господ учи хората да разсъждават.(Новото основание, НБ , София, 23.5.1915)

Адът що е? Някои мислят, че адът е специално място на мъчение. Що е място на мъчение? - Жена, която иска да роди, мъчи се; също и Земята е заченала, и милиони и милиарди същества в нея и над нея се мъчат да родят. ТО е адът.(Рождението, НБ , , 7.1.1916)

Съвременните хора страдат от неизпълнени обещания. Казано е алегорично, че адът е павиран все от неизпълнени човешки обещания. И земята е пълна с неиздържани човешки обещания. (Погледна Петра, НБ , София, 18.8.1918)

Трябва да знаете, че адът с всичките му ужаси и страхотии, както и раят с всичките му хубости, ние сами ги създаваме.(Малкият закон, НБ , София, 22.6.1919)

Мнозина питат: "Какво е новото учение?" – Това е Христовото учение. Такова е било в миналото, такова е днес, такова ще е и в бъдеще. То отрича всякакъв ад, всякакъв пъкъл. Адът е човешко изобретение. Човек сам го създава и сам влиза в него. Сега ние създаваме божествения рай и влизаме да живеем в него. Ще се радваме на плодовете, които Бог ни дава. Бъдете смели и решителни! Не се страхувайте от змея.(Ще управлява всички народи, НБ , София, 7.3.1920)

Горко на онзи, който се жени в ада! Неговите деца ще се колят като агънца! Адът е място на поквара и нечистота. Децата на онзи, който се жени горе, ще бъдат подобни на ангели. Блажен е, който се жени там! Само в горния свят има братство и равенство. Един ден ние пак ще се срещнем, но не тук, в ада, а горе. (Молих се, НБ , София, 18.4.1920)

Великият закон в природата е само за ония, които не бързат, а ония, които бързат, падат в пъкъла. (Кратки обяснения върху гимнастическите упражнения и бележки по други въпроси, СБ , В.Търново, 20.8.1921)

Та, сега вие, като окултни ученици, някои от вас мислят тъй: "Сега ние, като свършим, туй ще направим, онуй ще направим..." - Не, не какво ще свършите вие, не мислете. Стига да свършите, не си хабете силите. Когато имате празно време, може да си мечтаете по разни предмети колкото искате, но в Школата - никакви други предмети! Вън от школата ИМА мечтание. Когато ние искаме такива мечтания, окултните братя, когато искат да си мечтаят, те от невидимия свят слизат долу в ада да видят всичките мечти, защото адът е пълен с велики мечти. Ако иска някой да види най-великите мечти, най-великите планове, трябва да слезе в ада... Какви мечтания, планове, проекти има там! На най-учените философи, на свещеници, на пророци, на учители, на майки, на бащи... Всички планове ТАМ са събрани. И когато някой човек иска да стане много велик, Господ го праща долу, да види "великите" планове... (Влияние на музиката, ООК , София, 22.6.1922)

ВАЖЕН е този принцип, и той трябва да легне вътре в нас. Само Бог е съвършен, само Той е безграничен – нито се изменя, нито се променя; и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, само в Неговото сърце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук, на Земята! И само Него можем да намерим тук, на Земята, и горе, на Небето. Следователно, само Нему можем да въздадем и чест, и поклонение, и хваление – и никому другиму. Само този принцип – Бог на Любовта – трябва да легне като основа, като правило в душата ви. Него ще намерите и на Земята, и на Небето; и Той като ви проговори, адът веднага става рай. Ако не ви проговори, раят става ад. ТАКЪВ е дълбокият закон. Вие, когато имате най-доброто разположение, като се махне Любовта изпитвали сте какъв ад настава, каква тежест, какво безсмислие? Дойде ли Любовта, светне лицето ти, казваш: „Колко съм радостен! “ Готов си да служиш. (Изпитвайте Писанията!, СБ , В.Търново, 22.8.1922)

Сега трябва да използвате вашите тела. Защо искате да умрете, когато можете да използвате този живот? „Ама моето тяло е хилаво!...“ - По-добре с ТОВА тяло да влезеш в Царството Божие, нежели да влезеш със здраво тяло в пъкъла. Сегашните си тела ще ги пазите, разбирате ли? (Живот вечен, СБ , В.Търново, 24.8.1922)

Адът е място на безлюбие. Дето няма любов, мъдрост и истина, там е адът. (Защо сте тъжни? НБ , София, 8.4.1923)

Мястото на съмненията е адът, ТАМ ще ги оставим. Мястото на съмненията е адът, там ще ги оставим.(Вяра и съмнение, ООК , София, 17.6.1923)

И тъй, адът е място на бездушие, а раят – място на душите.(Разцъфтяване на човешката душа, МС , София, 2.7.1923)

Досега цялото човечество, не само тук на земята, но във всички светове, които съществуват вън и вътре във вселената, всички минават в една нова фаза. Не само на земята, но в целия космос става едно преобразувание, макар че всички не са на една степен на развитие. Всички същества са дошли наполовина в своето развитие. Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място. И ако вие не възприемете Новото Учение, у вас ще настане такава голяма скръб, която ще произведе у вас цял ад. Адът не е нищо друго, освен съпротивата срещу тази Божествена вълна. В в бъдеще тия страдания ще се увеличат, и ще знаете, че колкото страданията ви са по-големи, толкова е по-голямо вашето съпротивление, а дали е съзнателно или несъзнателно, то е друг въпрос. Ще знаете, че сте в противодействие на тази вълна, затова ще се хармонизирате и ще кажете: „Аз трябва да бъда в съгласие с великата съзнателна Любов, с Божествения Дух и ще действам тъй разумно, както Той действа!“.(Плодовете на Духа, НБ , София, 3.2.1924)

Сега, от туй гледище, когато небето се забавлява, забавлява се и адът. И в ада има музика, развлечения, не мислете, че е толкова страшно. Там има страшни неща, но има и хубави работи, има и забавления. Кога? - Когато горе има забавления, и в ада има забавления. Когато горе работят сериозно, и в ада работят сериозно. Едните работят по един начин, другите работят по друг начин.(Плодовете на Духа, НБ , София, 3.2.1924)

Някой ви обича, но в даден момент не ви направи една услуга. - Веднага у вас се зараждат лоши чувства. Отгде дойдоха те? - Те не са ваши, те са чужди. Някои мислят, че адът е образуван от паднали ангели. - Не, той е пълен със същества от човешката раса. Той е пълен с всички онези хора, които не са изпълнили волята Божия, които са вървели по свой път, които са вършили най-големите престъпления. Тия същества са жителите на ада, затова водят най-разгулен живот. Всичките тия лоши думи, целият този речник от извратени слова се дължи все на тях, наляво-надясно ги употребяват. Тъй че жителите на ада са хора, не са духове.(Който се учи, НБ , София, 30.11.1924)

Като казвам, че Бог създаде рая, подразбирам, че Бог създаде нещо много по-велико от рая. Раят е само една външна обстановка на нещата, а от Бога излезе нещо много по-велико, отколкото човек може да разбере и да си представи. Да отидеш в рая, значи да отидеш на едно място, където няма страдания; да отидеш в ада, значи да отидеш там, където има мъчения, страдания. Откъде излезе раят? – Когато двама души се обичат, нали има рай за тях? Откъде излезе адът? – Когато двама души се измъчват, нали има ад за тях? Питам: кой създаде раят? – Вие. Кой създаде адът? – Пак вие.(Замъжделото свещило, НБ , София, 18.1.1925)

Какво означава вечния огън? – Вечният огън е наука, училище, дето Господ праща хората да се учат. Но Писанието на друго место казва: „Няма да отнема милостта си от тях. И във вечния огън да ги пратя, няма да отмахна от тях Любовта Си“. Ако адът е наистина толкова страшен, защо Бог изпрати Христа там? Страшен е адът, но Христос не изгоря. Христос отиде в ада и казваше: „Братя, излезте от тука“! - И мнозина излязоха с него заедно.(И обхождаше Исус всичка Галилея, НБ , МС , София, 5.7.1925)

Една от големите погрешки се крие тук, именно, че някой път ние можем да съблазним и другите. Тогава? - Именно от това трябва всички да се пазите! МАТЕЙ 18:7-9: "● Горко на света поради съблазните! ● По-добре е да влезеш в живота хром или клосен, а не с две ръце и с две нозе да влезеш във вечния огън.● И ако те съблазнява окото ти, извади го и го хвърли от себе си; по-добре е ти с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен." Христос под думата "око" е подразбирал всички навици, създадени в нас от миналото. (Подпушване на светлината, СБ , В.Търново, 24.8.1925)

Първото положение е, че Бог трябва да живее у вас; второто положение е, че вие трябва да живеете у Бога. Ако Бог живее у вас, и вие ще живеете у Бога. Ако Бог не живее у вас, и вие не можете да живеете у Бога. От това, че едни хора искат да живеят у Бога, а други не искат, се е създал раят и адът. Оттук, понеже много от човешките мисли и желания не искат да живеят като вас, вследствие на това у вас се е създал и ад. От една страна вие сте добри, а от друга – лоши. Вие, като не разбирате този закон, казвате: „Много лош човек съм станал...“. - Лошавината ви се дължи на онези чужди желания, които минават през вас и не ви познават. Желания, които ви познават, са щастливи; желания, които не ви познават, са нещастни. (Три вида съзнание, ООК , София, 7.4.1926)

Човек не носи белезите само на народностите, през които е минал, но той носи в себе си и нещо животинско. В човека се крият всички добродетели, които ангелите имат, но в него се крият и всички злини, които съществата на ада имат. Човек е способен и на едното, и на другото. Това са две възможности, понеже човек живее между два свята. Това са две граници на неговия живот, в които той се проявява. Животът му от една страна граничи с небето, с рая, а от друга страна граничи с ада, с преизподнята.(Правосъдие, СБ , София, 28.8.1926)

Небето се управлява от закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, а светът, адът – от два закона: законът на страха и законът на наказанието.( За тяхното неверство, НБ , София, 6.2.1927)

Никаква поезия, никаква музика, никаква наука, никакъв обществен живот, никакво приятелство не могат да съществуват, ако човек не приготви в своето сърце жертвеник, Олтар, на който ангелите да принасят своята жертва на Бога. Дето няма жертвеник, там е място на страдания, там е адът на живота. Дето има жертвеник, там е място за правене добро на себе си и на ближните – място за служене на Бога. (Свещеният олтар, ООК , София, 9.2.1927)

Смъртта хвана Христос, завърза ръцете Му, заведе Го в ада и Го предаде в ръцете на дявола. Там Го посрещнаха с викове, с любопитство - всички искаха да видят кой е този, който се заема с реформирането на света... Още с влизането на Христа в ада, бомби започнаха да пукат, разтвориха се вратите, и в скоро време адът се изпразни. Това значи пробуждане на Божественото съзнание у човека. Има моменти, когато у човека се пробужда мощното, великото, Божественото, и той знае, че е по-силен от околните. И тогава силата на човека не се заключава нито в богатството, нито в знанието му, но той поставя своята сила в упованието си на Бога, във връзката си с Него. Това значи: когато съзнанието на човека стане едно със съзнанието на Бога, той е силен; когато животът на човека стане едно с живота на Бога, той е силен, и когато тялото на човека стане едно с тялото на Бога, той е здрав. ( Лозените пръчки, НБ , София, 27.3.1927)

Защо страдат хората? - Защото любов няма между тях. Защо съществуват противоречията в света? - Защото любов няма там. Защо е създаден адът? - Защото любовта не е там. Защо е създадено небето? - Защото любовта е там. Някой пита: „Защо съм нещастен? “ - Защото нямаш любов.(Явно говорих, СБ , София, 24.8.1927)

Адът е път в живота, през който човешките души неизбежно трябва да минат. (Космически възприятия, ООК , София, 9.11.1927)

Казвам: с догми човек се спасява само на едно място. Без догми, той се спасява навсякъде. Без любовта човек се спасява само на едно място. С любовта той се спасява навсякъде. Кое е това едно място? – Адът. Без любов човек се спасява само чрез мъчнотиите, и то в ада. Ако някой ми каже, че има само един път за спасение, аз зная вече, че този път е адът. Когато казвам, че с любовта човек може да се спаси „навсякъде”, аз разбирам Първичния живот, Първичния език, Първичната Любов на голямото разнообразие, в която и невежият може да се спаси. Много философи, както и много обикновени хора в света, се спасяват все чрез любовта. (Ни мъж, ни жена, НБ , София, 20.11.1927)

Адът е създаден от неща, които се повтарят, а раят – от нови неща. Следователно, за да избегнете злото, не се борете с него, но всеки ден внасяйте нещо ново в разбиранията си. Не оставайте дълго време в старите си разбирания. Новото прави човека силен, млад, жизнерадостен.( Човешки и природни енергии, МОК , София, 25.12.1927)

Първата мисъл, която постоянно трябва да държите в ума си е, че Божествената Ръка, Божествената Сила крепи всяка душа. Тя е свързана посредством една нишка с невидимия свят, затова никога не може да убегне от Божествения Промисъл. Понякога казвате: „Аз ще напусна живота на земята...“ Аз зная къде ще отидете. Напуснете ли земята, вие ще отидете в ада. Адът е един голям град с много улици. Там хлябът се продава много скъпо, а водата мъчно се доставя. След като си жадувал два-три месеца, трябва да раздадеш всичкото си богатство, за да се намери някой да ти донесе една чаша вода поне. Адът е място за богати хора, а не за сиромаси. Който иска да отиде в ада, трябва да има много пари. Който е сиромах, трябва да живее на небето.(Пътят на героите, ИБ , София, 6.1.1928)

Когато въображението в човека е извратено, изопачено, създава лоши образи. Ако този човек е женен, в въображението му ще изпъкват такива образи, които ще събуждат в него ревност, и той ще измъчва жена си, ще я подозира, ще й приписва различни неморални постъпки. Тези криви образи са бентове в неговия мозък, които пречат на правилното разпределяне на мозъчните течения. Центърът на ревността, както и другите центрове, са измерени чрез отсечки на кръга. Достатъчно е с един милиметър само да се намали този център, за да се намали и силата на ревността в човека. Ако не може да се намали този център, човек изпитва адско състояние. Страшно нещо е ревността. Има случаи, когато жената на някой мъж, след като е живяла цели 20 години с него чист, напълно морален живот, той пак й приписва различни престъпления. Смешно е да се осъжда човек без никакви факти. Съмнението, подозрението е недъг в човека, който се дължи на анормални образи в неговия мозък. За да се освободи от този недъг, човек трябва да развива в себе си милосърдието.(Славата человеческа, НБ , София, 1.4.1928)

Небето е навсякъде, дето има любов, дето има разумен живот. Дето любовта отсъства, там е адът – нищо повече. Дето е разумността, там е щастието, там са поетите, там са музикантите, там са великите хора в света. Дето разумността отсъства, там хората вървят по закона на израждането. Тъй щото, бъдете смели /.../ (Ще хвърля мрежата, НБ , София, 9.4.1928)

Раят и небето са създадени за добрите, за умните хора. Адът и чистилището са създадени за лошите, за глупавите хора. Ледницата е създадена за леда. Болницата е създадена за болния. - "Ама защо трябва да отида в ада?" - Защото си глупав. (Смени в природата, ООК , София, 14.11.1928)

Какво представя адът? - Адът представя сбор от същества, които искат да създадат своето щастие на гърба на другите. Във всеки човек има същества, които мислят само за себе си.(Израз на живота, ООК , София, 19.12.1928)

Какво правите пък, когато обичате някого? Обръщате лицето си към него - искате и той да ви гледа и вие него да гледате. Който не ви обича, гърба си обръща към вас, а който ви обича, лицето си обръща към вас. Според окултизма адът и небето се различават именно по това. Като отидете в ада, ще видите, че всички негови жители обръщат гърбовете си към Бога и казват: "Не искаме да знаем за Бога! " Отидете ли в небето, там всички жители обръщат лицата си към Бога. Следователно в ада няма изгрев, там съществува вечен залез. В небето обаче има вечен изгрев, понеже всички обръщат лицата си към Бога. Залезът е символ на изгубената Любов.(Тихият глас, ИБ , София, 1.1.1929)

Чистият и морален човек не се подкупва с нищо – нито на земята, нито на небето. Целият свят да му дадат, той пак не се подкупва. Той е свещ, която свети на всеки светилник. Той е дошъл на земята да се учи, защото се интересува от нея, както и от небето. И за мене земята е толкова важна, колкото и небето. Адът е толкова важен, колкото и раят. Така проверявам, мога ли да превърна ада в рай. Като усетя, че температурата на ада става много висока, наливам вода в огъня, изгасвам го и адът се превръща в рай. Изкуство е човек да превърне ада в рай, и тъмнината в светлина. Мнозина изгасват светлината на рая и го превръщат в ад.(На планината, МОК , Рила, 16.8.1929)

Когато някой каже „мене“, това е адът. Това лично местоимение на стар египетски език означавало адът.(Истински поклонници, УС , София, 29.3.1931)

Аз нямам предвид вашите детински схващания за ада, нито пък средновековните схващания, според които адът е най-страшното място в света. Защо адът е създаден, само Бог знае. И адът е на мястото си, и небето е на мястото си. Следователно, ние не трябва да се бъркаме в Божиите работи и да питаме защо е създаден адът, защо е създадено небето. И 500 години още да говоря, вие пак няма да разберете какво нещо е адът и какво небето, докато сами не ги посетите. (Недоказани истини, СБ , РБ , 7-те езера, 22.7.1931)

И тъй, когато се говори за любовта като велика, мощна сила, ние имаме предвид, че единствена тя е в състояние да повдигне онези унижени и оскърбени, паднали и грешни души, които са в дъното на ада. Адът е пълен с жени. Казвате: "Буквално или преносно да приемем тази мисъл?..." - Приемете я, както искате - и в буквален, и в преносен смисъл. Днес жената е унижена, потъпкана. От кого? От силните. (Отношение на два закона, НБ , София, 18.10.1931)

Когато те мразят в къщи, адът е там. Когато в една държава навсякъде те гонят, адът е там; когато пътят ти е отворен и навсякъде те обичат, раят е там.(Да известят на учениците Му, НБ , София, 14.2.1932)

Адът е място, дето се спира човешкият щастлив живот,а раят е място, дето започва човешкият щастлив живот.(. Фактори в природата, МОК , София, 19.2.1932)

Адът не е толкова страшен, както мнозина си го представят. Страшен е онзи ад вътре във вас, когато вие сте в дисхармония.(За човешкия нос, ООК , София, 1.3.1933)

Адът е една възможност за уравновесяване на силите в природата. (Истина и добро, УС , София, 5.3.1933)

Адът иска да ни убеди в това, че лъжата може да стане истина, а злото – добро.(Истина и добро, УС , София, 5.3.1933) /Така е било при владичеството на всяка пъклена династия, така е и днес по целия свят - известно защо - б.с./

Съществува една област в природата, която се нарича Свещена област на живота. Великото - туй, отдето вземаме своята морална сила, добрата обхода, произтичат от тази област. Туй, което носи радост; туй, което носи растене; туй, което носи щастие, блаженство на човека, е Свещената област. Тя е населена със същества, които ЖИВЕЯТ. В този живот има толкоз изобилие - и те искат да научат всичките хора да живеят така. Уважението и почитанието седи в тази област. Ако ти си свързан с нея - със свещената област на живота, - ти ще имаш почитание и уважение. Ние говорим за целокупния живот - как трябва да живеем, - понеже там ще намерим своето здраве, там ще намерим своята сила; и нашия идеал там ще намерим. Всичко това, за което копнеят душите ни, ще го намерим в тази област! Когато човек е в съгласие с тази област, всичките хора се подчиняват на този закон. Като се срещнем, запознаваме се. Във всички запознанства ние сме носители на божествените блага, които преминават /от нас в другите/ и носят здраве. Ти може да си болен - и веднага болестта изчезне. Ти си в Свещената област. Рекох, по-добре е да срещнем нашите ближни, които да са добри проводници на Божественото. Човек може да е православен и да иде в пъкъла; може да е евангелист, окултист... Какъвто и да е бил, ще иде в пъкъла, като не е бил в Свещената област. (Свещената област на живота, ООК , София, 28.6.1933)

Адът е в обществата, в народите, които се използват едни други: силният използва и тъпче слабия. Адът съществува и в цялата природа: растения, животни, от най-малки до най-големи, се изтезават, измъчват се едни други.(И помаза, СБ , София, 19.8.1934)

Адът си е намясто, то е занимание на дяволите - техният свят дето ядат и пият, женят се, деца раждат. В ада всичко има. Вие мислите, че няма деца... Те в огън са родени.(Път към новото, ООК , София, 14.4.1937)

И в ада, и на Небето има огън. Само че в ада има привиден огън, който гори, а в Небето има Свещен огън. Та най-първо ще минеш през адския огън и ще ти настръхнат космите от всичките страдания там. Старите хора, за да ги турят в правия път, те димят, кадят вътре... Като се запалят в ада, изведнъж всички отиват горе, в Небето.(Свещеният огън, УС , София, 10.11.1935)

Адът не е нещо лошо. Вие не сте ходили в ада. И музика има там, и представления, театър - много хубави неща има там. (Основни черти на новото, СБ , София, 22.8.1936)

Адът си е намясто, то е занимание на дяволите - техният свят дето ядат и пият, женят се, деца раждат. В ада всичко има. Вие мислите, че няма деца... - Те в огън са родени.(Път към новото, ООК , София, 14.4.1937)

мъжът е образ на истината, а жената – образ на благостта. Такъв мъж и такава жена, съединени в едно, създават условия за идването на Бога между тях. Това наричаме истинска женитба. Мъж без истина и жена без благост не могат да се съединят в едно. Дето е истината и благостта, там е Бог, там е мястото на радостта и веселието, там е раят. Дето няма истина и благост, там Бог не живее, там е мъчението, там е адът. Някога вие се мъчите, но не знаете, защо се мъчите. Молите се, но молитвата ви не се приема. Много просто - нямате истината, нямате и благостта. (Истина и благост, УС , София, 18.4.1937)

За кого е създаден адът? - За страхливите. За кого е създаден раят? - За смелите. Следователно, адът е място за страхливите, а раят – място за смелите. Всеки, който е страхлив ще отиде в ада; който е смел, той ще отиде в рая. (И ще бъдеш блажен, НБ , София, 8.1.1939)

Като се качиш на това колело, то тая половина, на която се намираш, се издигне и засегне небето, издигне се до третото небе. Това колело се върти доста бързо. Ти, като се качиш на него, тази част на колелото, на която се намираш, като дойде на небето, ти ставаш като ангел. Но после колелото слиза, слиза, дойде и засегне долу адските небеса – това, което наричат ад, чистилище. И влизаш в чистилището, и почваш да виждаш нечистотиите там. После слизаш в дъното на ада и тогаз ти искаш да разрушиш целия свят. И после пак излизаш от ада, и пак си предишният. И се качваш нагоре на небето и мислиш, че работата се е свършила. Не се е свършила!(Двете благодарности, УС , София, 16.4.1939)

Адът и раят са далеч един от друг, но и там има телевизия и радио, с помощта на които си служат и лесно се разговарят и виждат. Засега телевизията е доста напреднала, могат да се виждат предмети на разстояние хиляда километра. Не мислете, че и в ада тези постижения не съществуват. При това, в ада не е толкова лошо, колкото го описват. Праведните хора се интересуват от живота в рая и затова се разговарят с тамошните жители и ги питат, как живеят. И в ада има музика, забавления. (Божественото право, НБ , София, 7.5.1939)

Какво представя адът за човека? - Лошите и престъпни работи, които човек върши и на които иска да предаде красив изглед, не са нищо друго, освен състояния на ада. Често срещате млади моми, добре облечени, но достатъчно е да се приближите към тях, за да опитате лошия им характер. Отвън те са приятни, красиви, но вътре са грозни. Няма нищо скрито–покрито в живота! Вътрешното лесно излиза навън.(Езикът на Любовта, СБ ,РБ , 7-те езера, 12.7.1939г.)

Всеки един от вас е справочна книга за невидимия свят. Отдето сте минали, сте записали образите, които сте срещнали. Като вземат тези книги, тези информации от вашия мозък и от вашия слънчев възел ще ги четат. Като отидете в онзи свят, няма да ви съдят, но ако не си живял добре, ще те турят в едно магаре тук, на Земята, да живееш вътре в него. ТОВА е адът! Или пък ще те турят в някоя глистя или в някой кърт. Някой иска да знае какво нещо е адът – в тези нисши форми ще те турят. Нищо няма да ти кажат. И тази глистя ще ти бъде апартаментът, или магарето... Вие ще кажете: „Как така човек, който е създаден по Образ Божи, да стане магаре?... (Божествената топлина, ООК , София, 29.11.1939)

Ако не страдаш, ти си кандидат за пъкъла.(Реална и идеална обстановка на нещата, НБ , София, 14.1.1940)

Що е блаженството? - Добрият живот. Така аз разбирам. Тази философия е много проста. Що е адът? - Това е безлюбието. Що е раят? - Добрият живот. Че раят, това е любовта! Що е адът? Това е злото. Що е раят? - Това е доброто. Що е раят? - Това е истината.(Животът, НБ , София, 9.6.1940)

Всяко нещо в света, което е родено без любов, ще причини вреда. Всяка мисъл, която е родена без любов, ще причини страдание. Всяка такава дума, всяка постъпка, всяко действие, каквото и да направиш за бъдеще, то носи ад. Адът не е нищо друго, освен свят на безлюбие. Всички лоши мисли, всички лоши чувства и всички лоши постъпки на цялото човечество е създало ада. Всички хубави мисли, всички хубави чувства и всички хубави постъпки на цялото човечество са създали рая. То е моето верую. Дали вие вярвате или не в това, вие сте свободни. Аз вярвам.(Старото и новото, НБ , София, 1.12.1940)

То не е тъй, както го представя Данте. Моите почитания към Данте. И Милтон е писал за рая, но не е така. Адът е практическо училище. Човек работи там, какви ли не работи работят. Вие мислите, че адът е място, дето се само пържат, въртят ги на шиш. Не е така. И музика имат, и забавления имат, и игри имат. Адът е едно положение както на земята. (Едно ви не достига, НБ , София, 15.12.1940)

Любовта никога няма да ви заведе в някое мрачно място. Дето иде тя – подобрява всичко! Любовта, дето мине – всичко изглажда, всичко подобрява. Любовта, като те зърне в ада - адът вече не е ад, адът се превръща в рай. Но отдето любовта си отива – всичко се превръща в ад. Там, дето любовта влиза, всичко става рай. Някой казва за някого: ”Аз не го обичам вече”. - В ада си! (Учение и служене, ООК , София, 5.2.1941)

Когато умира без любов – то е адът. (Музика и здраве, ООК , София, 2.4.1941)

Мислите, че ако се премахне адът, ще бъде по-добре. Ако се премахне адът, ще бъде два пъти по-тежко. (Съкровището на човека, НБ , София, 25.5.1941)

Адът е място, където човек познава себе си. Който не разбира дълбокия смисъл на ада, казва, че той е място на мъчение. Да познаеш себе си, това не е мъчение. Човек страда, мъчи се, когато не познава себе си. Познае ли се, той се радва и благодари, че живее вече в светлина. – „Еди-кой си умрял от глад...“ – Не, човек умира от безверие и безлюбие, а не от глад. (Гладът, СБ , София, 5.9.1941)

Всичко Бог е допуснал с добра цел. Всичко онова, което днес става в света, са хубави работи. От този безпорядък Господ ще създаде един отличен свят. За Него няма нещо невъзможно. Невъзможното за нас е възможно за Бога. Всичкият безпорядък, който съществува в света, включително и адът, служат на Бога, тъй както служи и раят. В ада онези работят за Господа. И в небето работят за Господа. Сега ще кажете, че в ада ще се мъчите... Нима ние не се мъчим и тук? – Вие, ако идете в ада, онези, които са в ада, ни най-малко няма да ви кажат, че се мъчат... (Съживява, НБ , София, 15.2.1942)

Да знаеш, че има едно Същество, което държи всичко, твоето щастие зависи от Него. Когато всичко загубиш, ти ще дойдеш до Него и тогава ще чуеш неговия глас. Когато влезеш в дъното на пъкъла, тогава ще чуеш гласа Му.(Бъди верен!, НБ , София, 5.4.1942)

Адът не е такъв, какъвто си го представят хората. Там живеят различни хора: учени и прости, професори, доктори, музиканти и др. И там се женят, раждат се деца и т.н. За мене е важно човек да бъде умен, справедлив и добър. НАВСЯКЪДЕ може да бъде такъв! Той, ако иде в рая, раят ще бъде рай ЗАРАДИ НЕГО. Ако иде в пъкъла, той ще го превърне в рай.(Самовъзпитание, СБ , РБ , НБ , София, 2.8.1942)

На кое място е адът? Аз зная къде е адът, аз съм го виждал. И рая зная къде е. Вие мислите - някъде из въздуха. На едно място е. Раят не е само състояние. Рай има и тук, на Земята.(Доброто училище, НБ , София, 28.3.1943)

Но когато се говори за ада, не става въпрос за физически огън. Адът е нещо духовно. Всеки сам си създава своя ад и своя рай.(Четирите закона, НБ , София, 9.5.1943)

При любовта плодовете зреят и сладки стават; без любов плодовете остават зелени и горчиви. При любовта водата тече и върши работа; вън от любовта, водата престава да тече, хваща жабуняк и се вмирисва. Дето е любовта, там има хармония и красота. Вън от любовта, хората се критикуват, сърдят се, плачат, страдат, и животът им се обезсмисля. Дето е любовта, там е раят. В безлюбието пък е адът. В рая цари законът на свободата и любовта, а в ада – законът на ограничението, насилието и безлюбието. На вратата на ада виси надпис: Тук управляват силните. Следователно, ако мислиш, че силата ще ти помага, знай, че всякога ще се намери по-силен от тебе. В рая, силният слугува на слабия по любов; в ада, слабият слугува на силния по принуждение. (Вечното благо, СБ , РБ , София, 15.8.1943)

Страшен е адът за онзи, който живее в безлюбието. Който живее в любовта, не се страхува от ада и от вечния огън.(Блаженствата, СБ , РБ , София, 5.9.1943)

Раят е на Земята, и адът е на Земята.(Вечно подмладяване, НБ , София, 10.10.1943)

В християнството крайното разрешение е, че Бог създал Ново небе и Нова земя. Адът трябва да престане. Адът е нещо временно. Ще дойде един ден, когато и адът ще бъде едно място, дето хората ще могат да живеят много добре.(Най-великата наука, УС , София, 12.12.1943)

Адът е създаден от мисълта на хората, че всичко знаят. Значи, раят е място, дето малко знаят; адът е място, дето много знаят... (Разбрана и неразбрана любов, ИБ , ПС , в.Острец, 22.6.1944)

Адът е място за изправяне на живота, а сегашният живот е място за работа за благото на хората.(Реалности в живота, ИБ , ПС , София, 5.11.1944)

 

 

8.05.2021 г. 11,58 ч.

 

„И АНГЕЛИ ще видиш!“ - Видяхме ги и ги виждаме в един безкрайно мил, сърдечен и спонтанен народ! И в Русия, и когато идват ангели от тях на Рила в България.

УЧИТЕЛЯТ: „Защо някой става невидим за вас? - Понеже нямате обич! В духовния свят, за да видиш някого, ти трябва да го любиш и да го обичаш. Без любов и обич, ти никого не можеш да видиш. Без любов няма да видиш на небето нито едно живо същество. Щом любиш и обичаш, ВЕДНАГА светът ще се насели. И АНГЕЛИ ще видиш! И БОГА ще видиш!“ (1942.10.21.Основен тон)

- ТОВА НЕ ВАЖИ САМО ЗА НЕБЕТО – И НА ЗЕМЯТА Е ТОЧНО СЪЩОТО. Като не обичаме някого, ние не го виждаме ПЪРВО ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ - той не съществува за нас. Даже и да сме го виждали, да се познаваме, съвсем случайно да сме се здрависали някой път вяло или неохотно с него, ако той мине друг път край нас по улицата или е някъде между много хора, ние не го отличаваме. Гледаме го с физическите си очи, НО НЕ ГО ВИЖДАМЕ. Нали има разлика между гледане и виждане? Нали ни се е случвало на всички нас: играем за стотен или за хиляден път паневритмия с „братството“, наоколо все с едни и същи хора от половин век, всички махат ръце и крака... Преди и след това някои старателно правят упражнения и молитви. Някой е седнал на някой пън и медитира; друг си говори сам, защото казва формули и молитви – много е духовен. Трети пее или издава някакви странни звуци като трактор: прави си човекът „упражнение от Учителя“ (или си го е измислил)... Но и при идването ни, и при тръгването ни от гората, някои „братя“ и „сестри“, които познаваш от десетки години, минават край теб като покрай дърво, покрай статуя. Очите им не те виждат - ПСИХИКАТА им не те вижда, или те вижда като негатив. В случая не може да се каже „душата“, понеже очите са прозорец към душата. Още по-странно – някой те мрази по братски и по български със всичка сила, без да знаеш защо. Като те погледне, усещаш дива злоба и неприемане от негова страна, непонятно по каква причина. На улицата или по пътеката в гората, такъв непременно ще те заобиколи. Даже и да сте били с някой някога нормални познати и да сте общували по човешки, сега в очите му няма душа. Такива повече никога не те потърсват по никой начин до края на живота си - ТЕ СА ТЕ ОТПИСАЛИ. Ти не съществуваш за тях - станал си невидим. Интересно, всичко това ни се случва само в духовните среди в България - сред руснаци и американци е съвсем различно, даже между англичани. Нека някой каже, че няма национална психология... Дали е само национална? За децата това не важи – всички, които са родени от майка и баща с душа, обикалят много хора и прегръщат всички; или поне тия към които изпитат импулс. В Русия след паневритмия даже и възрастните се прегръщат спонтанно и сърдечно – почти всички със всички. Кръстили са това „обнявритмия“... Изключенията са много малко – те дават възможност ясновидците да проследяват как ще протече животът на тия, които не са спонтанни и сърдечни. Истинските славяни даже се разплакват от обич! В България се прегръщат само по двойки – и то тия, които през всичките години играят в кръга само със „своя“ си човек. Не са чели беседите, че ученикът трябва да играе всеки път с различен човек и любовта му постепенно да обхваща все повече и повече хора, докато обикне всички добри хора по земята.

 

 

 

10.05.2021 г. 18,17 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: Човек в света става човек, само когато го залюбят. Ако не бяха младите момци да обичат момите, от тях нищо нямаше да стане. Ако не бяха младите моми, ако не любеха младите момци, нищо не става от тях. Ако майките не любеха децата си, нищо не става от тях. Ако бащите не любеха децата си, нищо не става от тях. Всичко става по единствената причина, че ние се любим. Това са най-мощните фактори в природата, а ние се оплакваме от този велик процес, който действа в света. (1942.10.25н.Възлюбени)

 

10.05.2021 г. 22,08 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Реалното и мощното е ОТ БОГА. Любовта и обичта е ОТ БОГА. Туй, което е по любов и по обич, е ОТ БОГА. Ако този процес престане, светът моментално ще изчезне. Когато Бог действа с любовта - да се не противим; и когато Бог действа с обичта - да се не противим! Да бъдем носители на Божията любов! Ако ти един човек не можеш да го любиш заради Бога, ако не можеш да обичаш заради Бога, в какво седи твоето верую?.“ (1942.10.25н.Възлюбени)

 

 

11.05.2021 г. 14,50 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ти дъвчеш. За кого, кому слугуваш?... – Работиш за хиляди същества или милиони същества, които живеят в тебе! Не само за себе си работиш, но и за тях работиш. Дъвчеш - и приятно ти е да „работиш“... Ти на нито едно от тях не знаеш името, но работиш за тях. Учените казват, че 300 милиарда клетки има в тялото*. Това са живи души, които са съединени вътре, и приятно ти е да „работиш“. Един ден, когато това чувство намалее, ти започваш да остаряваш. Щом не вярваш в любовта, остаряваш. Всички хора остаряват по единствената причина, понеже изгубват любовта си.“ (1942.10.25н.Възлюбени)

___________

* Много пъти Учителят дава научни и цифрови данни от своето време, но не потвърждава верността им – казва, че така твърдят тогавашните учени. Друг път обаче съобщава данни според съвсем друга наука, не земната – например, каква е скоростта на мисълта (3 квадрилиона и 600 милиона км/сек). Тук той СЪЩО изнася данни за човешкото тяло според тогавашната човешка наука. Днес, 80 години по-късно, учените твърдят, че в човешкия организъм има между 30 и 40 трилиона клетки от 200 вида. От тях еритроцитите са 25 трилиона, тромбоцитите – 147 милиона, лимфоцитите – 45 милиона. Има 171 милиарда клетки в средния мъжки мозък и около 86 милиарда неврони. Последните са клетки, които помагат за предаване на сигнали в мозъка. В него има и 85 милиарда други клетки, наречени „глиални“ клетки“, които спомагат за поддържане на невроните. Освен изброените, в тялото ни има и бактериални клетки. Червените кръвни клетки се произвеждат всекидневно - от 173 до 259 милиарда. Те живеят около 120 дни.

 

11.05.2021 г. 19,56 ч.

 

САКСИЙНА ЛЮБОВ (защо някой се отказа завинаги от любимите и от децата в саксии...)

 

Саксийната любов е странно нещо:

 не грей над теб бездънен небосвод,

 саксията притиска те зловещо –

и ДУМИЧКА не става за развод.

 

Във клоните ти трели се не леят,

 снагата ти не гънат ветрове.

 Осъден си да гледаш полилея,

 и слънчев лъч по тебе не снове.

 

Ни повей. Нито волен вик на птица.

ТАКИВА са саксийните съдби.

 На страшна топка в нечия тъмница

душата ти сгъстено се кълби.

 

За СВОЯ сладост ги сади садиста –

да гледа красотата им до гроб.

 С ТОВА се храни силата нечиста –

сайбия да измъчва някой роб.

 

Цветята му не го обичат вече,

 но хрумне ли му да ги пресади навън,

 душите им долитат всяка вечер

и цяла нощ прегръщат го насън!

 

8-11.05.2021

УЧИТЕЛЯТ: Казвам: в природата има един закон: едно животно може да ви обича много искрено. Не само животните, но и растенията обичат. Вие по някой път мислите, че само хората се обичат. Растенията много се привързват! Следователно, човек трябва да бъде много внимателен. Вземете една саксия с цветя, за един месец поливайте я, поглеждайте я всеки ден и след това изнесете навън тази саксия - ще видите, че ще повехне. Аз съм правил доста опити. Като я внесеш вътре, приятно ѝ е. И цветята обичат. Разправя една американка: тя имала едно тропическо растение, на което направила една хубава саксия и я турила на масата. Гледа - от растението излиза едно красиво същество, хубава като ангел! (Доста е на деня, НБ , София, 2.4.1939)

Сега ще ви уподобя на тия цветя, посадени не намясто. Вие сте взети отнякъде и сте донесени тук, в света, за да бъдете щастливи. Но не сте щастливи. Посети сте в саксии... Но по някой път тези хора, които са ви взели, обичат ви, радват ви се, обаче те си имат много друга работа, не се занимават с вас навреме и вие оставате неполяти.(Реалното и нереалното, УС , София, 14.1.1934)

***

КОЙТО Е ЧЕЛ ИСТОРИЯТА С ВИШНИЧКАТА НА ВЛАДИМИР МЕГРЕ и има очите на неговата сибирска любима Анастасия, той знае, че душите на много растения имат човешка форма и че могат да обичат по-силно и от човека. Именно затова Анастасия се бори за въвеждането на родови имения - околните растения се влюбват в господарите им и започват да предизвикват удивителни неща. Няма как да не се влюбят - много растения са родени от Бога, а за родения от Бога това е неизбежно, защото любовта е живот. Даже и когато някой го измъчва. Един Учител казва същото и за ангелите – те не могат да се върнат на небето, докато не се влюбят. Не става дума само за влюбването в Бога в Неговата единна форма на небесата. В множеството Си, Бог съществува и на земята, във физическата вселена, в огромно количество човешки, животински, растителни и минерални тела и още много други. Тук идваме до истината за личната любов – любовта с обект, - чийто връх е любовта на Майката, но и всяка друга лична обич и любов между същества, родени от Бога. Ако Учителите ни съветват да садим растения в саксии, те имат предвид именно растенията, родени от Бога. На тях трябва да се говори нежно, да се пее, даже и понякога да ги поливаме със сълзите си. Сприятеляване с такива дава здраве и ускорява взаимно еволюцията. Обаче има и същности, родени от други бащи, не от Бога. Защо Бог е допуснал това, за нас остава една голяма тайна. Така че има не само хора, но и животни и растения от този вид, които не могат да се влюбват, освен егоистично, а осъждането и омразата за тях е начин на живот. Ако имаме такива животни и растения вкъщи, те ни ненавиждат с особена сила, въпреки че може да се грижим за тях и да ги обичаме повече и от хора. Други не ни мразят, но изсмукват живота ни, понеже имат вампирическа същност – не са по-различни от хората, които искат да сме постоянно в обсега им по същите причини. Много наши близки твърдят, че ни обичат, защото се грижат за нас или искат да се грижат, но това е само подсъзнателна стратегия на егоизма и вампиризма – те се грижат за телата ни, а не и да душите ни. Тях абсолютно не ги интересува какво точно искаме ние, налагат ни собственото си разбиране и воля, назиданията и осъждането не слизат от устите им. Отглеждането на растения и животни вкъщи е много полезно, когато има любов и постоянни грижи, но при всички случаи ние ги откъсваме от природата и те губят естествените си защитни инстинкти, стават неспособни за оцеляване навън. Това ни обрича да се грижим за тях докрай, но в много случаи ограничаваме собствената си свобода заради тях и даже губим приятелства с хора, които имат някаква алергия или несъвместимост с домашните ни любимци. Има и случая, при които даже най-мощни Посветени не могат да пробият етерния или астралния похлупак, който създава едно домашно животно, особено ако се храни с месо. Уви, познаваме случаи, когато между животното и човека някой избира, от милост или астрална привързаност, животното. Други избират цигарата или алкохола пред човека и затова съжителството им става невъзможно: месото, наркотиците, алкохолът, никотинът и радиоктавният полоний от цигарата правят сонди към пъкъла и оттам изскачат цели гейзери от адски същества. Посветеният трябва да остави работата си и да се бори с тях. Той е много силен, обикновено ги побеждава и ги изгонва, но тогава жертвата им може да умре, понеже е направила с тях амалгама. И друг проблем - прекалено привързаните животни и растения, както се случва и с някои хора, не могат да оцелеят навън без нас или стават нещастни. Това поставя пред хората на духа, които имат етика и по-висша мисия, да направят своя избор ДА НЕ ЖИВЕЯТ ЗАЕДНО С РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ, за да не омъчняват сърца и души и да са свободни да си вършат работата, много често с дълги отсъствия от дома. Много светии, адепти и посветени избират точно този път и се отказват и от раждане на деца, от личен живот, точно по тези причини.

 

 

 

11.05.2021 г. 22,20 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ 1 „На всички болести причините са кармически. Мрази те един човек – ще дойде от невидимия свят и ще ти направи една пакост. Ти трябва да се примириш. Моисей, който разбираше този закон, застави евреите да принасят жертвоприношения – тия духове да ги нагостят, за да им се простят греховете. Когато грехът се прости на един човек, болестта минава.“ (1942.10.25н.Възлюбени)

В ЦИТАТНАТА НИ ЕНЦИКЛОПЕДИЯ има три цифри след почти всяка водеща тема: 1, 2 и 3. Те определят, че даденият предмет в конкретната мисъл от Учителя е, съответно, теза, антитеза или синтеза. Както става често, и сега се дойде до едно твърдение на Учителя, което би изумило всеки негов последовател и всеки окултист или мистик от Бялата ложа, който е против жертвоприношенията. В самите беседи и лекции на Учителя, над 99 на сто от изказванията за древните жертвоприношения са антитези – пълно и категорично отричане на този сатанински акт. А ето сега, в разглежданата беседа „Възлюблени“ изниква едно напълно абсурдно за досегашното ни разбиране оправдание на Мойсей за това, че бил въвел жертвоприношението на животни. Не че е пръв – езичниците още много векове преди това вършат същото, дори убиват и хора. Но за нас Мойсей е голям авторитет заради връзката му с Бога и затова изпадаме в голямо недоумение от някои негови правила и заповеди, диаметрално противоположни на сетнешното Христово Учение. Нали Христос е дошъл именно за това: да ревизира коренно старозаветната религия? И жертвите е отрекъл: „Милост искам, а не жертва“. Въпреки че тия думи имат и много по-дълбоко значение - извън конкретните жертвоприношения. Всеки, който не е срещал цитираните думи за Мойсей в тази беседа, със сигурност окачествява жертвоприношенията като дело изцяло на черната ложа, обаче в нея се разкрива нова панорама за размисъл. Ето го пак старият като света въпрос на атеистите, пък и на немалко религиозни, които се опитват да разсъждават етически и логически: какъв е тоя Бог, който допуска леенето на кръв и всички останали нещастия, след като се казва, че е всевиждащ, всемилостив, всемогъщ и абсолютно справедлив? В случая с жертвоприношенията, както и с войните, убийствата и бедствията въобще, ние трябва да потърсим отговор на по-високо ниво това на от черната ложа, а именно – в мъдростта и действията на ВСЕМИРНАТА ложа. Патриархът Мойсей явно е бил велик посветен и маг именно на това ниво, а Всемирната ложа борави и с доброто, и със злото. Щом като вярваме, че Бог е абсолютно справедлив и затова управлява най-прецизно и кармата, сега се сещаме и за други обяснения в Словото, които могат да хвърлят светлина върху справедливостта на жертвоприношенията. А именно: всеки човек, който е убивал или е ял животно, трябва да си плати. Духовете на убитите животни искат отмъщение и приток на живот за тях поради това, че животът им е бил отнет. Тогава Господарите на Кармата изчисляват прецизно вината на всеки убиец, на всеки консуматор на плод от убийство. НИТО ЕДНО ЖЕРТВЕНО ЖИВОТНО НЕ Е БИЛО НЕВИННО - инак няма да има справедлива карма и Бог. Ангелите на съдбата вкарват всеки такъв виновен в жертвено животно, за да си плати. Не само за за види какво е, но и чрез пролятата му кръв да върне етерна кръв, тоест живот, на тия, които някога е убил или изял. Ще го вмъкват толкова пъти в животни за изгаряне или клане, колкото кръв е пролял. Включително и колячите и ядачите на Гергьовден; и всички, за които всеки ден е Гергьовден! Това се отнася за и за риболова и рибоядството. Този закон важи с пълна сила и до днес при войните, убийствата, катастрофите, болестите, природните бедствия и т.н. - не само заради убитите и изядени животни, но и заради пролятата насилствено човешка кръв. Не само за кръвта, проливана външно, но и за тази, която проливаме в другите като им спукваме капилярите с лошите си думи и грубото си поведение, даже и с безразличието си. И не само на другите, но и на самите себе си, когато не живеем тъй, както е определил БОГ.

 

 

12.05.2021 г. 07,52 ч.

 

„УЧИТЕЛЯТ: „Представете си, че всяка гостилница е жена, с която трябва да имаме вземане-даване. Где е престъплението? Прегърнал си една жена – какво има в това? Хляба прегръщаш – не е престъпление; човек прегръщаш – престъпление... Где е престъплението? Изядеш една ябълка – няма престъпление; прегърнал си някоя жена – има престъпление... Когато си прегърнал жената да я развалиш, престъпление е. Когато си я прегърнал да ѝ дадеш един подтик на ума, да се облагороди сърцето ѝ, ТИ ВЪРШИШ ВОЛЯТА БОЖИЯ.“ (1942.10.25н.Възлюбени)

 

12.05.2021 г. 17,47 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ „Че ние сме галени – всеки ден Господ ни гали чрез светлината, милва ни, чрез въздуха ни милва, чрез водата ни милва, чрез храната ни милва! Ние седим в обятията на Бога, милва ни - и досега не можем да познаем тази милувка. Като слиза светлината в очите, това е милувка. Ония нейни трептения са милувка, онова ухание на цветята - това е милувка. Като слушаш сладките думи, то е милувка. И ти, като изказваш сладките думи, то също е милувка. Бог казва: „Възлюблени, да се любим един друг! Възлюблени, да се обичаме един друг!“ ТОВА е изпълнението Волята на Бога и на Земята, и на Небето!“ (1942.10.25н.Възлюбени)

А ако възприемеш Доброто, ще възприемеш и щастието, защото целта на Доброто е щастието(1). Даването е непреривен процес, който минава от едно същество на друго. Даването е първата проява на Любовта(2). В даването е животът(3). : : Даването е закон да изпълниш волята Божия тъй, както БОГ е наредил нещата(4). Ако не можете да обичате Бога, обичайте ближния си; ако не обичате ближния си, обичайте Драганка; ако не обичате Драганка, обичайте приятеля си, или майка си, или баща си, или сестра си, или брат си, или вола, който ви работи на нивата, или някое цветенце в градината си; или, най-после, един камък...(5). Едно цветенце на планината се молело на Бога: "Господи, посещавай ме със своята роса и с небесната Си светлина, да се радва моето малко сърце на Твоите блага! Аз, Господи, ще се обличам с най-хубавите си дрехи да посрещам Твоята светлина. Който минава покрай мене, аз ще го поздравявам в Твоето име!(6).

1.Мисли и упътвания, ИБ, 1903; 2.Проява на Любовта, СБ, РБ, 7-те езера, 23.8.1935; 3.Дух и материя, МОК, София, 21.2.1936; 4.Прави възгледи, СБ, София, 3.9.1941; 5.Дойде глас, СБ, София, 23.8.1927; 6.Малката молитва, СБ , РБ , 7-те езера, (21.8.1939).

 

 

12.05.2021 г. 19,37 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ „Какво нещо е любовта, как трябва да се приложи? - В Америка една видна певица иска да направи нещо любовно. Тя събира 20–30 души бедняци, взема ги със себе си, отива при един милионер. Казва: „Аз ще изпея една песен, и каквото ти обичаш, ще им дадеш. Аз имам желание да им помогна. Мога да пея. И колкото ти искаш да дадеш на мене, дай го на тях.“ Тя като запяла, потичат сълзите на този милионер. Той изважда 50 000 долара и ги раздава на бедните. Тя казва: „Благодаря, че Вие оценихте моето пение за 50 000 долара за бедните!“ (1942.10.25н.Възлюбени)

 

 

13.05.2021 г. 09,12 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ „Ще прочета двайсет и трети псалом тъй, както е писан. Ако бихте го чели другояче, бихте го чели сега. За деца е писан. И понеже вие се готвите за малки духовни деца, затуй вие ще го съчините наново.“ (1942.10.25у.Учител мой)

- ОЩЕ ЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, че Учителят е давал задачи на учиниците си да промèнят псалмите и да съчиняват свои.

Ето къде още говори за това:

„Казвате: "Този човек е много религиозен". – Защо? – "По цял ден се моли на Бога, поклони прави, чете псалмите на Давида." – Това са псалми на Давида, а не негови! Всяка сутрин вие трябва да съчинявате един псалом от себе си. Който не знае да съчинява псалми, той не може да се моли. Първата работа, като станете сутрин, е да съчините по един малък псалом и да видите дали Бог ще го одобри. Ако го одобри, ще го оставите в първоначалния му вид; не го ли одобри, ще оставите Той да го по-прави и ще го запазите в този коригиран вид. Колко псалми съчинихте досега?“ (Беинса Дуно, т. "Праведният": 120-121, б. "Кротките" от 20.ІІІ.1927 г.)

„Познанието на Бога е новият начин за възпитание на хората. А ние вървим по стария начин, тъй както са писали псалмопевците.“ (Учител мой, УС, София, 25.10.1942)

 

ЕТО 23 ПСАЛОМ КАКТО Е В БИБЛИЯТА, И ПОСЛЕ СЪЩИЯТ ОТ КНИГАТА „НОВОПСАЛМИ“, изд. през 2010 г. И то само ЕДИН вариант от 60 милиарда възможни, тъй като Учителят иска всеки човек с искра от Бога да прави свои варианти на каноническите молитви и свещени текстове и да съчинява свои:

 

В БИБЛИЯТА:

 

23 (По слав. 22).

 Давидов псалом. Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.

 2 На зелени пасбища ще ме успокоява; При тихи води ще ме завежда.

 3 Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.

 4 Да! и в долината на мрачното сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.

 5 Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с мира главата ми; чашата ми се прелива.

 6 Наистина благост и милост ще ме следват При всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен

НОВОПСАЛ-ОМ 23

 (По слав. 22)

 1 Господ е Пастир наш, затова живеем винаги радостно и в бедност, и в изобилие.

 2 На зелени морави ни упокоява, при тихи води ни води,

 3 освежава душата ни – води ни по пътеки от обич заради името Си.

 4 Вървим през долините на райския живот, преизпълнени с духа на Доброто, защото ТИ си с нас - Твоята воля и Твоята подкрепа ни въодушевяват!

 

 5 Наистина, благост и милост ще леем непрекъснато през всичките дни на живота си! Затуй ще заживеем в дома Господен ЗАВИНАГИ!

 

 

14.05.2021 г 08,43 ч.

 

С благодарност към приятелите, които направиха последните корекции на Новопсалмите към днешна дата (14.05.2021). Досегашните публикации тук и изпратените файлове на отделни хора ДА НЕ СЕ РАЗПЕЧАТВАТ. Сегашната редакция може да бъде изпратена на всеки, който пожелае. Не е изключено да има още грешки - ако някой открие, да съобщи тук НА ЛИЧНИ СЪОБЩЕНИЯ. Предстои изработването на многоцветен вариант и на още един само с псалмите, за да се избегне негативното минало на Цар Давид. Този вариант ще бъде нещо като Новопсалтир. Въпреки че великият псалмопевец има още хиляди години да доизплаща кармата си за убийствата и другите си грехове, духът му е страдал твърде много и е напреднал значително в еволюцията си. Бил е около Христос, също като сина му Соломон; в Пътя са и двамата и до днес и са много смирени. Заради Божественото, което ни е дал в псалмите си и заради талантливата му и добра душа, той заслужава нашата прошка и нашата обич, за да облекчим мъката и болките му. С четенето на новопсалмите от повече хора става преработка на негативното в егрегора на класическите библейски новопсалми и претопяването им в божествен неоархетип. С това се облекчава и съдбата на цар Давид и на всички души, които са били някога около него, както и на тия, които и до днес произнасят старите псалми.

Тук се публикува 91 новопсалом. Желателно е да се произнася от първата секунда на произволен кръгъл час, за да се свържем в по-високите измерения и да помогнем на човечеството в този труден, съдбовен момент. Кой когато може, поне веднъж в денонощието. За още по-голяма сила, може да се започне с песента от Учителя с този псалм. На желаещите може да бъде изпратено изпълнението на Симеон Симеонов, за да го пускаме от първата секунда на всеки кръгъл час и да пеем заедно с него - така синхронът ни ще е пълен. Пеенето на Симеон допреди няколко години е запълвало Слънчевата система до орбитата на Юпитер, а сега звучи квантово във всички вселени. Навсякъде знаят неговото пеене на песните от Учителя като "носталгия по Бога". В историята на музиката, за носталгично пеене се говори още само за Карузо.

Изчитането на 91 Новопсалом да започва 6 секунди края на пеенето, за да сме отново в синхрон. Желателно е по време на пеенето и произнасянето на Новопсалма да се разглежда илюстрацията с образите на Цар Давид, публикувана тук.

1.Изпяване на 91 псалом в синхрон с изпълнението на Симеон Симеонов от първата секунда на произволен кръгъл час;

2.Пауза 6 секунди;

3.Бавно произнасяне на Новопал-ом 91 (без казване на названието му, направо от стих 1):

 

НОВОПСАЛ-ОМ 91

 (по славянски 90)

 1 Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае в обятията на Всемогъщаго.

 2 Ще казвам за Господа, ще казвам: "Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой - на Него ще се надея!"

 3 Защото Той ще те извае от пръстта на Твореца пред изумителен хор!

 4 С перата Си ще те покрива, и под крилата Му ще имаш прибежище. Неговата Истина развеселява тъжния;

 5 Духът ти ще се опива от звезден прах, от пчелата, която лети денем,

 6 От бор, който ухае в тъмнина, и от колиба, която те утешава сред планина.

 7 Хиляди сродни души ще посетят страната ти, десетки хиляди ще целунат десницата ти - всеки до тебе ще се приближи!

 8 Само с очите си ще гледаш - и ще видиш обаянието на милостивите.

 9 Понеже ти си направил Господа своето упование, Вишнаго - свое прибежище,

 10 На тебе ще се случва само добро, и празник вечен ще бъде животът в жилищата Му.

 11 Защото ще изпроводи ангелите Си за тебе да помагат във всичките твои пътища.

 12 На ръце ще те повдигат, да не би да докоснеш цвете с ногата си.

 13 Ще погалиш лъв и сърна, ще помилваш гълъб и малко агънце!

 14 "Понеже полòжи в Мене любовта си, затова ще го извая - ще го направя прекрасен, защото позна името Ми!

 15 Ще Ме призове и ще го послушам; с него ще съм, когато раздава; ще го помилвам и ще го прилаская,

 16 Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа блаженствата Си пречудни. Амин."

 

 


СЪДЪРЖАНИЕ
/

 

 Начало 
 Тълковен речник 
 Книга 1 
 Книга 2 
 Книга 3 
 Книга 4 
 Книга 5 
 Книга 6 
 Книга 7 
 Книга 8 
 Книга 9 
 Книга 10 
 Книга 11 
 Книга 12 
 Книга 13 
 Книга 14 
 Книга 15 
 Книга 16 
 Книга 17 
 Книга 18 
 Книга 19 
 Книга 20 
 Книга 21 
 Книга 22 
 Книга 23 
 Книга 24 
 Книга 25 
 Книга 26 
 Книга 27 
 Книга 28 
 Книга 29 
 Книга 30 
 Книга 31 
 Книга 32 
 Книга 33 
 Книга 34 
 Книга 35 
 Книга 36 
 Книга 37 
 Книга 38 
 Книга 39 
 Книга 40 
 Книга 41 
 Книга 42 
 Книга 43 
 Книга 44 
 Книга 45 
 Книга 46 
 Книга 47 
 Книга 48 
 Книга 49 
 Книга 50 
 Книга 51 
 Книга 52 


...Продължава във Facebook.
© Необятното продължава да говори - 2021 ∴ Attar
Посещения - hit counter