Книга 11
5.08.124(1988)г.
Рила, Мусала, Сфинкса
ПЪРВИЯТ АУРУВИМ НА ЗЕМЯТА
(Лично послание от Елма за Серж от Южен Прованс – Франция)
Единосъщен лъч от глъбините на Аутóн – светът на Предаността! Предаността произтича от най-дълбоките извори на смирението, озарява най-високите върхове на Христовата Любов. Предан може да бъде само аурувúм – ангел от Царството на Любовта. Аурувимите са също висши духовни ангели като серафимите и херувимите, но са техен синтез в един още по-горен свят – аурувимния. Тъй и многоценният Серж е въплътен на Земята аурувим – един рядък случай на сполучлив синтез между каскаден серафим и херувим от сребърен клас.
Има една звезда от осма величина в "Косите на Вероника", която е родината на Серж като монада. Най-странното е, че тук думата "монада" е условна – Серж се роди като диада - и до ден днешен е още диада: той не се е разделил! На сребърната звезда Синýр се извършва нещо потресаващо: синтез на серафими с херувими! И най-необузданите фантасмагории на поетите, и най-дивните метафори и сравнения не могат да си въобразят такъв абсурд: синтез на каскадни серафими с херувими от будическо сребро! Съзерцателите от всички светове дълго време се отказваха да възприемат като реалност пораждането на звездата Синур: диади има всякакви, но диада от такава противоположност, според монадната психохимия, е нещо, противоречащо на всички закони. И най-големите мъдреци на универсума останаха озадачени; и най-отявлените абсурдисти от хипервселената обявиха това не за факт, а за някоя нова фантасмагория – мисъл-форма на някой титан от загазилите... Има такива титани, които творят нелепици в един много обширен, но затворен свят; техните въображаеми естовселени и мислокосмоси се реят из този свят като гигантски фантасмагории, често населени и с въображаеми същества. Неподдържани от пулса на милосърдието, те много скоро угасват и се заменят с нови, още по-странни, за да се стопят и изтлеят и те на свой ред.
Точно за такова абсурдистко явление взеха и избухването на звездата Синур - само преди 40 милиарда години. Абсолютният поднася изненади – това всички знаят, - но феноменът Синур беше до такава степен недопустим от всяка логика и алогика, че го обявиха наистина за ерупция на титан, медитиращ някъде в затворената вселена Албáрия с такава сила и мощ, че е успял да я пробие и да изхвърли медитацията си до чак дъното на световете – триизмерния универсум. Това се е случвало и друг път: полудял от мъка серафим (или алохим, отблъснат от илухим), се отдава тъй фатално на скръбта си, че циклоните на неговите видения потрисат не на шега устоите на Трите Вселени – макар и за части от мига. Тогава сам Бог се намесва, за да коригира страха или егоизма на някое свое упорито творение и да не допусне верижна, опустошителна реакция, способна да угаси цялото Битие. Поразеният от себизъм или егоизъм виновник – някой "зациклил" илухим или херувим – трябва да заплати за ината си и да помогне за въдворяването на всемирния ред и хармония чрез откъсване на субстанция от собственото му тяло, която се дава в ръцете на пострадалия дух, за да сублимира скръбта си в "художествени" ерупции. Изкуствоведите от адските зони ги обявяват за уникуми и шедьоври и градят своята кариера върху тях, а космическите психиатри и "спириатри" (профилактици и целители на душата и духа – б.п.) имат още един обект за диагноза и лечение.
Светът Синур, на който се роди диадата на Серж, хвърли по същия начин в изумление милиарди и милиарди изследователи. Нима е възможно да съществува реално синтез на любовта към ближния с любовта към всички в такава феерична хармония? Кой е сънувал такова потресаващо по сила вливане на цели каскади от серафими в една-единствена звезда, която се обитава от техните най-страшни "врагове" – сребристите херувими? По-очебийна несъвместимост на две йерархии в космоса едва ли би могла да съществува!
Но ето, Бог е решил да ни вземе дъха от изненада още и още веднъж. Даже сам Éлма – Синът, Синтезаторът, Всемогъщият Господар на хипревселената и познат на всички живи същества като "Духът на Христа" - се сепна за миг пред сюрприза, поднесен от Тот, от Отца Му! Каква сложна, абсурдна, неразрешима от милиарди Алголи и стотици ясновселени задача! Все едно да помириш водата с огъня, мъжа с жената, Любовта – с Обичта... Нима е дошъл вече този момент, Отче? Нима той не бе заплануван за след много и много земни хилдолетия и космични манвантари? Нима може да се прескочи предстоящото – изграждането на атмическо тяло у жената и на ясновселенско – в мъжа? Нима се е появил вече Третият? Къде се е чуло и видяло каскадни серафими да се усмирят в една точка – любовта към обекта? И нима има и един херувим – и то сребърен, - който да не отблъсне със страшна сила обичащия не само него?
Такива съдбоносни въпроси си задаваше Господарят на Проявеното Битие пред феерията на свръхновата Синур, непредвидена дори и от Него – съпричастния на абсурда!
Херувими и серафими "враждуват" издън времена на всички полета и с всичката мощ на своите противоположни стихии: силите на отблъскването и силите на привличането. Нима е възможно във физическата и духовната вселена да се появи някаква друга квантова и небесна механика? В резултат на тяхната величава драма – закона на всемирната дистанция – протичат токовете на Потенциалната Разлика и се явява Животът, Движението... Самата хипервселена – синонимът на живота или Проявеното Битие – се движи от полюсите на двете най-висши вселени: Милостта и Абсурда.
Самите богини от обиталището на ясновселената, самите богове от лоното на тотвселената са отново една грандиозна противоположност във висотите на техните родители: Мировата Душа и Духът Абсолютен, Когото наричат Тот. Самата Пралайя се гърчи понякога от самота, когато любимият Тот се откъсва от Нея, за да сътвори някоя нова монада, някоя нова вселена....
Как тогава Христос – или Господ – да надмогне нещо, което не е по силите на Отца Му и Майка Му? Нима само Бог не е Онзи, Който може да разреши такъв надпределен проблем?
На този проблем с "да", преди 40 милиарда земни години, отговори сам Бог чрез звездата Синур. Най-парадоксалното – примиряването на моно-чувството с поли-чувството – получи своето блестящо разрешение в раждането на децата на споменатите полярни йерархии – прелестните аурувими!
Аз имам още много да ти говоря, о целомъдрени и чисти сине на Бога от звездата Синур. Кротостта и смирението на аурувимите облъхва чрез теб милиони същества наоколо. Пламенната им, жертвоготовна любов се прелива приказно помежду бреговете на абсолютната вярност. Те са постигнали най-дивното: усмивката на Бога! Сам Бог се усмихва чрез тях най-нежно и вижда през очите им Себе Си в душите и красотата на всички създания. В аурувимите Бог се усмихва, всъщност, сам на Себе Си, преоткривайки Доброто и Истината във всяко отделно същество.
Усмивката на аурувима може да се равнява само с усмивката на бременната. Трябва да минат десетки и стотици прераждания, за да се удостоиш с честта да застанеш пред усмивката на аурувим. Само една усмивка от аурувим разрешава всички противоречия, приспива всички болки, затваря всичките рани и прави всичко около себе си да се радва и благодари на Господа!
Срещнете ли аурувим на Земята, не ви трябват никакви билки, никакви пунктури, никакви психотерапии. Дочакайте само неговата усмивка. Щом като види Божественото в душата ви, той непременно ще ви се усмихнe - а друго на тоя свят не ви трябва. Има пилигрими, които се скитат векове наред, изоставили всички близки същества, постижения и притежания, само заради усмивката на един аурувим!
"Смайлотерапия" – това е само една разновидност на думата, която в скоро време ще стане при вас синоним на панацея. Има същества, които съзнателно блокират усмивката си или не умеят да се усмихват. Пазете се от такива! Те могат да ви заразят с най-страшните болести, включително и с лудост, спин или рак, само защото са най-страшните врагове на Бога. А Бог значи "усмивка".
Няма нито едно същество в духовния свят, освен аурувима, и нито едно в Божествения, освен елохима, което да разбира и прилага Божията Любов. От всички класове и йерархии обаче само човекът е този, който може да реализира Божията Любов най-съвършено, понеже живее във всички светове едновременно. Съвършеният човек има всички тела, но синтезирани. Световете, телата, идеите, чувствата в него не са в противоречие, понеже той е напълно Божествен – не обявява нито една фаза на Битието за дяволска. Дяволските учения, по цялото протежение на физическите и духовнитe светове, се разпознават по това, че обявяват някой орган, някоя функция на Космическия Организъм за излишна и започват да се борят за нейното елиминиране. Докато Божественото счита за дяволско не друго, а дисхармонията между отделните части.
Затова и Бог разчита особено много на човека, понеже той включва хармонично не само останалите полета, но и физическото. И когато елохим или аурувим се роди на земята като човек, той е способен и на най-последното, невъзможното: да примири серафими с херувими, алохими – с илухими. Трябва да сте следили мисълта Ми през всичките беседи, лекции и осияния досега, за да Ме разберете в момента.
Това ще разберете и от диадата на Серж, която живее едновременно и на Небето, и на Земята. За нея не съществуват неразрешими противоречия, защото проявява Божествената Любов. Тя може да се пожертва за всяко същество в Битието, без да се замисли нито за миг, но и без да загубят и двамата собствената си свобода. Тя може да загуби и собствената си свобода, ако волята на Бога я помоли да стори това заради свободата на друго същество или на някое бедно човечество в Космоса.
Понеже Аутон не е друго, а е свят на предаността! Преданост не към отделното същество или отделната група, а преданост към волята Божия. Затуй аурувимите, също като елохимите и Синовете Человечески, могат да заемат всички форми и всички тела на съществата от Трите Вселени. За тях няма никакви граници, никакви невъзможности, защото са посланици на Божията Усмивка! Те са постигнали най-пълното сливане с Цялото, т.е. Бога, понеже имат последното – благостта. Строгите духове, строгите божества съзерцават само крайчеца от мантията на Бога.
Затова – благодарете на Бога, че е благоволил да се потопите замалко в благодатта на небесната благост, посредством срещата с прекрасния аурувим Михаел, което е духовното име на вашия брат от Божествена Франция. От полето на Божествена Транса (Франция) той ви изпраща привета на всички напреднали в пътя на Слънцето и ви облива с тяхната неподражаема френска сърдечност.
Божественото четене на духовното му име е "Леахим" (Според Елма, божественият прочит на една дума е отзад-напред – б.п.). Такава ще бъде йерархията на Серж, когато преживее едно велико, последно възкресение - една скорошна мутация на аурувима Михаел в леахима Вицар. Не съм ви говорил още за леахимите. Те са един нов клас в Божествения свят, каквито са и архидеите - предишните архангели. Той стана възможен с появяването на Учителя на Земята. Леахимите са една нова разновидност на елохимите, която ще отхвърли веднъж за винаги строгото лице на Господа. Настава епоха, в която Господарят на Битието не ще има нужда да дава повече кармични уроци. Леахимите ще подготвят тялото на Третото въплъщение на Бога на Земята, когато ще слезе сам Той. Досега Той праща Сина Си и Духа Си - и техните Божествени тела бяха елохимни. Когато слезе сам Той, ще се облече в тяло на леахим – същество на абсолютната благост.
За да се превърне един аурувим от типа на Михаел в леахим, трябва да срещне диада с женска, нежна доминация, която е неспособна да мисли отрицателно. Елохимите също могат да се превърнат в леахими, но във вашата печална зона още не се е раждало през хилядолетията такова женско същество. Затуй на елохимите се налагаше да възкръсват чрез страдание.
Михаел е първият аурувим, който има шанс да мутира в леахим чрез блаженство. На хоризонта на Вечната Любов, Аз виждам, изгрява едно удивително женско създание от серафимно коляно, което не умее да мисли отрицателно. Ако Серж успее да му поднесе даровете и на Трите Вселени, техният съюз ще се ознаменува с вторичното избухване на сребърната звезда Синур в близките 10 години. Астрономите ви ще отбележат този факт. Тя ще се превърне от свръхнова в ултранова и ще блесне като малко слънце с отрицателна звездна величина.
(Името ù ще стане Божествено – "Рунис". От "Синур" на духовния свят, тя ще се превърне в мечтаното златно руно на аргонавтите от всички времена и океани в Космоса. Тук ударението на "Синур" е на първата сричка - Елма в случая си играе с думата, давайки й значение като на синур на нива – б.п.)
Тогава ще падне забраната за общуване на човечествата с Икло (Името на планетата Земя, което след 1990 година се промени в "Инлáниа" – б.п.). Учителите ви и вашите Синове Божии ще престанат да възкръсват чрез Голгота, смърт и мъченичество, а ще възкръсват с блаженство.
Това го казвам Аз – Вседържителят Елма! Господарят на новия орфически клас, на който аурувимите и леахимите ще бъдат и златното руно, и новите слънчеви същества.
Аурувимът е орфическо същество. Орфей е един бъдещ аурувим, в чието име е залегнал коренът "ор" – злато; Leo=Слънце=France=Mihael=Leahim – б.п.