Книга 24
1.ХІІ.131(1995)
1.ХІІ.131(1995)
Бургас - Изгрев
БАЙГЪН ДА ТИ СТАНЕ, НАЛИ?...
2,50ч.сутр.
↨
(Посока на Силата)
- Вярна ли е "еретичната" мисъл (макар че отдавна е изказвана и обсъждана), че оригиналът на осиянието трябва да си остава на мястото, а който пожелае да прави "ЦАР" или "МАР" (местен архив на ръкописи), или "ЛАР" (личен), да идва при извора и да пие от него? Не би ли се нарушил по този начин принципът, оригиналите да са на едно място? Може ли, при гостуване в дадена страна и селище, оригиналите да остават там, а който иска - да ходи да си преписва (или да му пращат преписи "РОД")?
2,58ч.
- Може и по двата начина, по вътрешен импулс. Да се пие от извора е по-добре, отколкото от реката, от чешма. Но ако изворът е каптиран, а при реката могат да отидат всички, по всяко време на денонощието, Бог предпочита реката, даже и щерната. При който отиват повече да пият - и по всяко време, - там да са оригиналите.
Оригиналът има най-голяма сила, но преписът със собствен почерк е почти равен на оригинала. В словометрията ви намалението е твърде преувеличено. Освен това, силата е нож с две острия. "Пенка" може да си пее - за вас това няма значение, както се вижда...
Преди да се съгласите да живеете някъде на гости, първо опипайте черепа на домакина. Учили сте френология при най-добрия Френолог на вселената! Вие познавате френологията - и пак оставате там, където не могат да идват всички - когато си поискат и колкото си поискат. После Ми се оплаквате от остаряване, от "бодежи" - постоянно въздишате...
Вярно е, че Небето предпочита кораб, който върви. Щом един огняр и механик насмогва самичък - това е цяло чудо и Господ благославя този кораб. Но освен товарни кораби, трябва да има и пътнически. Товарът е за търговците, пътниците - за Бога.
Ама товарът бил Слово Божие… - Словото Божие е градина, а не склад! Ако пренасяхте кожи и парфюми - разбирам, но някои пренасят с плаващи острови цели ниви с пшеница. Има овощни градини там, потоци, птичета! Значи, ако пакетирате всичко това в папки, колети и сандъци, за да го пратите някъде, ангелите се разотиват.
Слово без Дело е конфитюр, а без Живот - туршия. При слизането на Словото, слизат веднага и духове на Делото, и богове на Живота. Като видят, че няма пътници, че няма приложение, те се връщат откъдето са дошли. Така Словото се затваря в буркани за зимата - и излъганите хора, останали на пристанището, почват да се занимават само с преписване. Байгън да ти стане, нали?…