Книга 39
7 .V.149(2013)
ПОРОЦИТЕ И ЕГРЕГОРИТЕ ИМ
ПРЕРАЗКАЗ НА ОЩЕ ЕДНО НЕДАТИРАНО ЗАМРАЗЕНО НАЗИДАНИЕ, КОЕТО БЕ ДАДЕНО ДА СЕ РАЗМРАЗИ ДНЕС
Това е преразказ на едно старо назидание също от седма дата, което беше засекретено, за да не се обезсърчат слабите души и егоистите и да не се отчаят и ужасят хората, които "живеят" с такива. В него се обясняваше кое е най-голямото мъчение на фините души и на светиите, когато живеят сред хората. Те са като копринените буби, които умират при шум. За древността и средновековието се анализираха специфичните за тогава навици и грехове, но Източникът се спря по-обстойно на съвремието и даде методи срещу задушаване и изпадане в кома и каталепсия в обкръжението на хора от стария свят, с които ни се налага да делим тясно пространство.
Пушачът, алкохоликът (но даже и отпийващият алкохол по една глътка на година "за адет"), месоядецът, ловецът, рибарят, рибоядецът, говорещият за себе си, осъждащият, критикуващият, ревнивецът, еснафът, клеветникът, говорещият високо или много, мислещият за печалби, почти всички търговци, медийните и рекламните демони и потребителите на стоките им, съчинителят на егрегорни религии и учения и дистрибуторите им, наравно с вярващите в тях и клиентите им; разрушителят на природата, очакващият, тревожният, изискващият, манипулаторът, лъжецът и пр. са закъсали духове, който Небето използва като ония цистерни с дебелите маркучи, изсмукващи селските клозети. Цигарата, месото, лошият поглед, лошата мисъл и дума, негативният образ, дисхармоничният шум на цивилизацията и адската музика и пр. са бургии към ада, които пробиват земната кора моментално и грешникът се превръща в сонда, през която изригват клозетите от тази зона. Огънят под земята не може да преработи надземните гнусотии, които попиват надолу и хранят адските същества, понеже те ядат и пият нашите астрални и ментални изпражнения и бълвочи. Те са нещо като бактерии, които спасяват земята и космоса от отравяне. Ние обаче сме много повече и те отдавна не ни насмогват. Тогава Бог допуска грешниците на повърхността да спасяват положението, като ги превръща в сонди и клозето-чистачки. Те правят пункции на Земята, за да изхвърча гнойта и заразената кръв, да изригва урината на адските обитатели, примесена с кръводрисък, кървави храчки и др.
Науката днес има странни открития, които обикновено се замразяват, обаче журналистите не се спират пред нищо. Благодарение на тях, ние имаме поглед към извънредните сбития по земята и в космоса, въпреки съмнителния произход на много сензации. Все пак, народът ни казва: "Всяка крушка си има опашка". Ето три такива съобщения за едно и също събитие - в подкрепа на нашата тема:
Геолози записали глас от ада
През 80-те години в бившия Съветски Съюз група учени-геолози работели над проекта за пробиване на свръхдълбока дупка. Ръководителят на проекта Азаков разказва: "Като комунист, аз не вярвам в небето или Библията, но като учен вече съм убеден в съществуването на ада. Нямам човешки думи, с които да предам до каква степен бяхме изумени и потресени, когато се случи това нещо. Ние пуснахме микрофон в дупката, за да запишем звука от движението на литосферните плочи. Но вместо движение на плочите, ние чухме крещящи човешки гласове, в които звучеше страшна болка. Отначало помислихме, че звукът идва от нашето оборудване, но след като още веднъж настроихме техниката, нашите най-ужасни подозрения се потвърдиха. Виковете, воплите не бяха викове и вопли на един човек, те бяха писъци, крясъци, стенания и отчаян плач на стотици милиони хора"...
Има и записани на касета звуци.
В това съобщение е пропуснато, че от сондата излетял черен дух, който крещял и псувал неистово. Той бил видян от всички, а не както се казва тук, че се били чули само звуци. Така гласеше накрая този текст в печата, който сме чели още тогава.
Кольската дупка е наречена "път към преизподнята".
В най-дебелата част на земята, на дълбочина 12 хиляди метра, микрофоните на учените записали викове и стонове. Вече Кольската свръхдълбока дупка я наричат "Пътя към ада" - всеки нов пробит километър носи нещастие на страната.
Когато копачните машини копаели тринайсетхилядния метър, СССР се разпаднал. Не след дълго, пред тази страшна дълбочина, която не е била достигана от никой в света до този момент, се разнесъл вледеняващ душата звук, приличащ на стоновете и виковете на хиляди мъченици. А после - мощен рев и взрив в дълбочината. Копачите разказват, че изпитали страшен ужаса, когато от шахтата изскочило нещо страшно, невидимо за очите, но от това още повече хора се уплашили. Техните разкази били публикувани във финландски и шведски вестници - те потвърдили, че "Руснаците пуснали демон от ада". Работата по копаенето била преустановена - обяснението било, че няма достатъчно финанси. Всичко било спряно, въпреки че много международни фондове били готови да вложат средства в уникалния проект. Една от главните причини за консервацията на свръхдълбоката дупка е бил самият страх. Вглеждането в невидимото било по-добре да се прекрати.
За спомен от мистичното произшествие, когато сондата с писък изведнъж паднала в пустотата на зловещата дълбочина, работниците оставят нарисуван дявол на стената на огромното здание, вътре в което се намира дупката. Какво е това, предупреждение?
Никой от геолозите не е предполагал, че на такава дълбочина може да има кухини. Температура от 200 градуса, викове и стенания... Учените се ужасили - точно така бил описан адът в църковните книги. А пуснатите в шахтата микрофони записвали шума, в който съвсем ясно се чували човешки гласове... Академик Давид Губерман, ръководител на сензационния проект, постоянно е запитван на конгресите за тези свръхестествени звуци от дълбочината на земята. Той отговаря еднозначно: "Тяхното естество е още неясно..."
Наука
В съветски времена на Кольската свръхдълбока дупка работели 16 изследователски лаборатории, те били под опеката лично на министерството на геологията в СССР. Сега проектът е замразен - от 1995 дупката се намира в процес на консервиране. Пробиването започнало преди 26 години, и по сложност то е сравнимо с полет в космоса. Нито една страна в света, освен Русия, не е могла да пробие такава дълбочина. Кольската свръхдълбока дупка била започната през 1970 г. в чест на 100 годишнината от рождението на Ленин. През 1983 дупката достигнала 12 километра дълбочина, но следващите 262 метра били пробивани повече от 10 години. Изкачването от дъното на дупката става със специален кран и отнема 70 часа! Дупката в дълбочина прилича на коренната система на растение. Хората се борели до последния метър. Готови били да стигнат дъното - и още повече. Но виковете прозвучали като предупреждение: вътре е адът! За последен път те били чути през 1994г.., точно преди закриването на дупката.
Ето още едно съобщение за същото:
В разгара на лятото светът бе шокиран, когато в центъра на едноименната столица на Гватемала, без каквато и да е причина зейна не дупка, не яма, а огромна пропаст, която погълна триетажна фабрика за дрехи. Ако пропастта бе само една, можеше и да я подминем. Лошата новина е, че странният феномен придобива характера на планетарна епидемия.
В различни части на света, в Германия, Малайзия, Австралия, Китай, се отварят огромни пропасти в земята, които стигат дълбоко в земните недра и причиняват паника сред местните жители.
Учените не дават разумно обяснения за природните бедствия.
Но аборигените в Австралия, тълкувайки пророчествата на маите, които предупреждават, че нещо важно ще се случи със света на 21.12.2012 година, са категорични: "Това са портите към Ада! Те ще се разтворят в навечерието на Апокалипсиса - и легиони от демони ще превземат света!".
Доказателства, че нещо свръхестествено има някъде надълбоко в земята притежават руските власти. В най-дълбоката дупка, изкопана обаче от човека, са били направени странни записи, напомнящи за описанията на Ада, които познаваме от Библията – стенещи гласове, измъчени писъци.
Мястото се намира на Колския залив в Баренцово море в региона на Мурманск. 12 262 метра навътре в планетата – кладенец, какъвто няма никъде другаде в света. 12 хиляди метра дълбочина е била достигната през 1983 година. Машините са копаели следващите 262 метра в следващите 10 години. И през 1994 година се случва нещо, което няма логично обяснение. Какво?
Сондьори, участвали в проекта, разказват, че веднъж по време на работа всички работници примрели от ужас – от дъното на шахтите на повърхността се появило "нещо ужасно". Хората се разбягали, изоставяйки машините и инструментите си, забравяйки за всичко друго, освен за оцеляването си.
Какво се е случило край пропастта на Колския залив е щяло да остане завинаги държавна тайна на Русия, ако в проекта не бяха участвали и специалисти на други държави.
За мистичните събития край сондажите писа преди време финландският вестник "Ammenusastiya". В статията се разказва, че когато геолозите, ръководили експеримента, достигнали до 12 262 метра дълбочина в земните недра, събудили адско създание, което след няколко секунди за щастие се върнало там, откъдето дошло. Финландците нямат и грам съмнение: "Русия пусна демон от Ада! ".
"Спуснахме в дупката апаратура от микрофони и магнетофони, за да запишем движението на литосферните плочи. Но вместо тях чухме ясни и отчетливи човешки гласове. Първоначално решихме, че звукът идва от сондажните машини, но когато по-внимателно го изследвахме, нашите най-лоши подозрения бяха потвърдени. Писъците и виковете не принадлежаха само на един човек. Бяха стонове на милиони хора. Записите на магнетофонна лента и до днес би трябвало да се пазят от тайните служби на Русия", разказва доктор Азаков, един от учените, участници в мистериозните събития в Колския залив.
Температура от 200 градуса по Целзий, измъчени вопли... Описанието на учения не ви ли напомня за библейския Ад? "Аз съм комунист и не вярвам в небесата, Господа и Библията. Но аз съм и учен, сега вече вярвам в пъкъла, казва още геологът. – Всички бяхме потресени от това което открихме. Но го чухме с ушите си. И бяхме абсолютно убедени, че сме пробили портите на Ада".
За потуленото откритие писа и норвежкият вестник "Baerums Budstikke", пред които сеизмологът Бярни Нумедал описва руската тайна по същия начин като Азаков. "Ако това се беше случило по времето на Брежнев, не се съмнявам, че щях да бъда убит", казва норвежецът.
Скоро след инцидента сондажите са спрени по нареждане "от горе". Обяснили на екипа от учени, че свършили парите, независимо от това, че много международни компании били готови да продължат да финансират уникалния проект. Но една от основните причина за стопиране копаенето на дълбокия кладенец, била страхът, че нещо ужасно напира да излезе от дъното на земята, пише в. "Шок".
Сега сме вече в 21 век, повече нищо не може да се скрие. Ето оригиналния запис на описаните звуци от ада в Русия, измъкнат от секретните архиви на КГБ. В интернет са слушали това вече милиони хора от цял свят:
http://vbox7.com/play:1478ee2bc5
http://www.youtube.com/watch?v=nyXtHeHNldE
http://www.youtube.com/watch?v=lzMpRS_3Y30
Но да се върнем на нашето "назидание" - преразказа за строгите думи на Елма по време на Седма вибрация:
Назиданието беше крайно натуралистично, понеже това е Школа. В събота, на седма дата и по време на седма вибрация, както и при Марсови и Стурнови аспекти, учениците от ІV Посвещение (предпоследното) слизат редовно в ада и изучават и пъкъла на земята и над земята. Който прочете или чуе такова нещо и каже, че неговият благ Учител не говори така, той не знае какво представляват нередактираните беседи и лекции и с какъв език си служи Христос по време на тия упражнения, особено когато възпитава адските духове. Той ни е забранил да редактираме тия негови думи в Словото и да го вчесваме, за да не се смущавали оглашените.
Оглашеният спи само в собственото си легло, не може да живее на друго място; без притеснение продава труда и творенията си, с удоволствие става наемодател; даже започва да проповядва и да става компетентен, умее да апострофира, назидава и да прави отрицателни заключения, не може да отстъпи дома или вилата си на други завинаги или периодично - и пр. Може да е вегетарианец, даже и веган, може да се храни вече само с вода, въздух или светлина, но все още е извън Школата - не е ученик. Очите му гледат студено или лошо, инстинктивно страни от Божите хора, понеже не може да ги понася или го е страх. Ако не живее сам, залепва се за някого, когото нарича "най-близък". Тоя вид оглашени обаче и техните пороци, минаващи за морал и добродетели, не бяха обект на въпросното назидание - техните нечистотии, с които опръскват пространството, се разглеждат в назиданието за седемте месоядства в други текстове.
При упражненията и наблюденията на учениците от ІV Посвета в света и в ада се допуска те да бъдат и потърпевши, а не само да изучават пъкъла визуално и с обяснения от инструкторите. Днес животът предлага изобилно такива ситуации, понеже сме омесени с обикновените хора, които ходят астрално по нужда пред всички, както кравата прави това на ливадата или в обора и би го направила и на масата ви. При упражненията в случая са забранени формулите и маските, който спасяват посветените в останалите случаи - всичко трябва да се преживее болезнено, на живо, даже с опасност от припадъци и намеса на инструктор да ни изведе от кома.
Пушачът е мощна клозеточистачка с маркуч дълбоко в ада, който изкарва менталните пръдни на гордите, на интелектуалците, на религиозните и на хората, които мислят само за себе си. Съмнението, подозрението, недоволството, самосъжалението, самоокайването, съдничеството, назида-телството, съветничеството, грубостта, лъжата и пр. - един грамаден букет от мотивации и оръжия на преизподнята - се сгъстяват в един смъртоносно токсичен пласт под кората на земята и някъде до около 2000 метра над конкретния земен терен (не над морското равнище). С тази разлика, че над 5000 м. височина те вече се обезсилват, ако човек се изкачва пеш по свещена планина. Значи, месоядците, пушачите, атеистите, религиозните фанатици, пийващите алкохол, наркоманите, критикарите, злобните, амбициозните, комерсиалните, ревнивите и другите грешници, в самолетите и космичните кораби и станции влачат ада със себе си и създават локална "пъклосфера". Разумните обитатели на Вселената ги избикалят отдалече, защото такива летящи клозети и помийни ями за тях са отвратителни, силно инфекциозни, миришещи смъртоносно на стотици хиляди километри наоколо.
Пушачът обаче подсъзнателно се мъчи да компенсира липсата на радост и щастие в общуването, липсата на признание и любов в живота му, необходимостта да общува с катастрофирали психики. Това идва от силна социалност, но в негативен смисъл - иска да живее с желани "близки" и приятели, но да го търпят. От сондата му летят нагоре вулканични струи от ментални отрови, които имат способността да се смъкват надолу в един много тесен пе-риметър - нещо като в тръба. Има специално обяснение за това. Ето защо газовите камери и душегубките са нищо в сравнение с нещастието да си с пушач в един диаметър от стотина метра. Човекът може да е добър, умен, духовен, по-жертвователен, щедър, услужлив, идеалист, религиозен, талантлив, гений и какво ли още не, но той не знае, че изтезава околните много по страшно от палача в подземията на инквизицията или държавна сигурност. Те изпадат в отчаяние и започва до не им се живее, но нямат представа откъде им идва това. Обгазено и подложено на терор от радиоактивния полоний в цигарите е менталното им тяло. То се мъчи да вдъхне въздух, но напразно. Ако не се отдалечиш, си обречен. Някои попадат в лудницата, други се самоубиват, трети изпадат в депресии, ипохондрии и душевна каталепсия. Наблюденията показват, че при отдалечаване от замърсителя обикновено това престава, но може да продължи с месеци или години, ако някой има астрална симпатия или зависимост от такъв или ги свързват приятелски чувства или делови отношения.
Приемащият алкохол опикава и осира пространството нашироко - понякога на десетки километри. Неговият проблем е подобен, но не е само от липса на любов - на него му липсва свобода. Той не желае да върши нещата, които го при-нуждават да прави - да ходи на омразната работа, да гледа все едни и същи физиономии в службата и вкъщи. При наркозависимите това е в много по-голяма степен. Ако е и месоядец или рибоядец, той опръсква пространството и околните на километри с продуктите на своето "стомашно" разстройство като язваджия - това е астрална диария, примесена с гной и кръв. Точната дума е кръводрисък.
Ако е вегетарианец или веган, но живее изолирано сам или само с някого и си урежда сладка къщичка без никакво движение и размяна на хора, човек опръсква света с повръщано. Спасението е такива да правят самотни разходки из планините над 1500 метра възможно най-далече от хората, за да не ги задушават и опръскват. Това трябва да правят най-малко една година - много често, след като са прекъснали с порока си, понеже сондата им още не е затворена.
Учителите, Посветените от Вътрешните Школи, не случайно имат железен закон: кандидатите да са взели 4-те начални изпита. Това значи да не пият алкохол и да не ползват треви и наркотици, да не пушат цигари, да не приемат дори най-слабия алкохол и да не държат вкъщи даже напръстник с бира или ферментирала боза. Да не ядат и да нямат в хладилниците си месо и риба, а за по-високите класове - въобще да нямат хладилници и да не ползват преработени храни. Четвъртото изискване е слепотата за недостатъците и злото. Не точно слепота, понеже ученикът ги вижда много по-ясно и точно, но неизтъкването им, дори и да изглеждаме наивни. Този грях, този замърсител е стотици пъти по-опасен от никотина и радиоактивния полоний в цигарите. С последния нахалният пушач облъчва радиоактивно околните до няколко десетки метра, но дозиметрията отчита много по-голям радиус и много по-тежки поражения от менталната лъчева болест, ако сме в обсега на критикар.
Елма обаче не осъжда борците за правда, на които призванието или професията е да откриват злоупотребите и престъпленията и да се борят с тях. Когато мотивацията не е лична злоба, а борба за освобождението на народа и добруването му, този род борци и праведници влизат като герои и в Библията, в историята. Още едно изключение - когато трябва да се каже истината точно, колкото и да е болезнена. С това могат да се спестят бъдещи илюзии и недоразумения. Домашният или локалният демон обаче, който прави това от злоба и егоизъм или поради наранено самолюбие и честолюбие, самодейният назидател и поучител вледенява пространството на километри височина и оттам почват да падат плоски стъкла, остри като ножове. Те насичат ментала и астрала ни и ние се чудим откъде ни идват отчаянията и депресиите в живота. Единственото спасение е сдружаването с положителни хора, с които създаваме контраполе. То стопява тия стъкла нависоко и разсейва температурата от изгарянето им, за да не ни изгори. Нещо като атмосферата и метеоритите.
В това назидание се говори и за вида на ревността и изискванията, но той е тъй ужасен и отвратителен, че ни е разрешено тук да не го възпроизвеждаме с описания. Тя създава елементали, дракони и демони, особен вид вампири, от който спасение няма, ако не се тръгне интензивно по гости и не си подсигурим периодична самота.
Тук се развива темата за астралния феодализъм и робовладелски строй, както и за развитието им в астрален капитализъм - чувството за експлоатация и собственост на чужди психики, на чужд живот, особено чрез критически вам-пиризъм и мисловно преследване. Същата напаст, но с друг вид, са и задушливите газове на менталния феодализъм и робовладелство.
Зад нечистите и лошите хора има цели армии от дяволи и елементали, който са изсмукани през лайночистачките им и вървят с тях навсякъде. За ясновидеца е интересна картина да наблюдава какво се случва, когато такъв се внедри в живота на някой добър и чист човек или когато последният има вкус към хора без монада или със задръстена монада, когато няма воля да се освободи от тях. Аурите има са като два облака - тъмен и бял. Те периодично се сблъскват и съществата в тях се счепкват на живот и смърт. Симптомът за не-съвместимост са дрязгите, острите нападки и реплики и директното физическо насилие. При всяко дръпване на цигарата, при всяка глътка алкохол или хапка месо, при всяка груба и лоша реплика или опит за назидание, не само се изсмукват цели фонтани лайна и пикни, храчки от ада, но пъклените същности в тях моментално се хвърлят срещу ангелите-пазители и добрите същества и енергии в партньора. Поразяват не само жертвата, но и всеки човек, животно и растение и дори минералите наоколо на едно доста голямо разстояние. Затова животът в града и всички селища с къщи нагъсто е една астрална касапница и войнишки клозет, където стените не са никаква преграда. Чистият живот, любовта и молитвата помагат донякъде, но само ако човек периодично се оттегля от тези вонящи и кървави ями и се изкачва нависоко; когато гостува денонощно на хора с душа и общува с тях по божествен начин. Божественото не е третият етаж, то е балансът между първия и втория.
В назиданието стана дума и за френологията и кармата на рибоядеца и консуматорите на яйца, млечни продукти, консерви, хладилни храни и обработените термично; на излишни количества сол, захар, брашно и пр., но и за последствията при тия, които ги отричат напълно. У нас все още има стари клетки, които не бива да се лишават от помийната им храна драстично. Трите бели смърти (сол, захар, брашно), манджите и пр. в много случаи трябва да се елиминират постепенно, а не изведнъж. Не всеки може да стане светия за един ден. Без месо и риба може, но за някои отказването трябва да е постепенно.
Бе разгледана и темата за хлътналото, равното и изпъкналото теме и разстоянието му от дупката на ухото. Тук вече нищо не бива да се изнася, за да не се обезсърчат съответните френологични типове. Може само да се каже, че имаше една изненада: обясниха се добродетелите на хол-фонтанелите (теме с ямка) и негативите на фонтанелите-кубета. "Хол" в случая се дава само условно и означава яма, а не цялост. Които имат фонтанела или връх на черепа, разделен напречно на две от хлътнатина, са така наречените "бифонтани".
Свикнали сме да се оплакваме от "ямите" и да хвалим "кубетата", но не сме знаели тази фундаментална подробност. От печален опит, до този момент виждахме само агресията, егоизма и тревожността на първите, на които не им е неудобно да се изхождат ментално в молитвената ни стая, да се държат като бик в аптека, да ни дават умни съвети и да ни правят вечно длъжни и виновни. Но не знаехме, че когато такъв обикне истински и попадне на Словото и на хора с душа, е способен на фантастично бърза и качествена еволюция. Само в едно прераждане, темето им може да се издигне с цял сантиметър! За разлика от застопорените "праведници" с темета-кубета, които не се врат в живота и аурата на никого, но не могат да се мръднат и милиметър напред от гордостта и себелюбието, ако височината на темето над ухото им не е голяма. Развиват само своята дейност и мисия, отричат останалите или са слепи за тях.
Тук се дадоха и варианти - лошият, когато темето е с дупка; когато плоското теме или кубето са в съчетание с остър Камперов ъгъл; и по-добрият и най-добрият случай - когато този ъгъл и в трите случая е близък до правия ъгъл. Една "яма" ще се тревожи и пак ще ти досажда, но ако е с прав Камперов ъгъл, ще е не за себе си, а за Делото и Живота. Има хора и ангели с добър Кампер и кубе, но с високо поставени уши, още са близо до животните. Те ще гонят делото си съвършено и няма да досаждат на никого, но няма да дойдат да помагат в малкото. Архатът е с кубе и много ниско ухо, с прав Камперов ъгъл. Вселената да се срива, той няма да трепне, но това не значи, че няма и да помага. Напротив, той се жертва и помага по-добре от всички, но когато и както той иска и без да изисква нищо от никого, без да контролира.
Отново бе разгледана разликата между вакхическите и орфическите, христовите носове. Тия, които са месести долу, може да са на добри и талантливи хора, но те не могат да минат без удоволствия и при тях застояването на едно място, концентрацията, са проблем. Разпиляват се по множество контакти и начинания, но рядко завършват нещо в срок и качествено. Поради милозливост и зле разбрано чувство за саможертва, те са най-желаните мръвки за обсебителите. Христовите, орфическите носове долу на върха са сплеснати, остри, те умеят да преследват целта си неотклонно и изпипват започнатото перфектно. Умеят да казват "не" и отстраняват всички вътрешни импулси и външни агресори, които могат да им попречат. Ако такъв нос има добър човек, това е огромно богатство, но в арсенала на лошия е бич и чума, понеже и Дяволът е такъв, както и неговите вещери и вещици и всички вещи лица и специалисти в света от неговата гвардия.
Има една категория идеологически вампири, наречени "упѝри", които управляват съзнанието на егрегорните маси, зомбирани от "единствено правата истина". Те също са в неговата мрежа, той ги упоява живи и ги увива в пашкул от паяжина с нишки от цитати, за да си ги пази за суха храна. Физиологически живи, те са еволюционно абсолютно неподвижни и издават една от най острите ментални миризми, от която се припада. Но същите са и домашните и махленските нравоучители и дежурните бабички по пейките пред къщите на село, които наблюдават от сутрин до вечер кой къде влиза и откъде излиза. За шефа им в ада е еднакво важно да не спира трафика на различни хора в публичните домове и на все едни и същи - в "праведните". Резултатът е стандартен - в паяжината.
Къде е мястото на Бог в тази драма? - Ами Бог е дал най-важното - свободата да избираме. Ако някой е измислил по-добър начин от страданието, за да се научим да различаваме пчелата от паяка, нека го предложи. Много често ние избираме паяка, понеже имал много красив и голям кръст на туловището си и защото ни кани да живеем в мрежовия му маркетинг. Пчелата ни кани да работим и да носим мед за кошера, но не само за една килийка. Ние редовно гласуваме до-верие на паяка, перманентно гласуваме за него и такива като него дори до есента на живота си, както пуйките и прасетата гласуват за Коледа...
Абсолютно не е вярно, че не сме свободни да избираме! Ние избираме според вътрешния си вкус, а видът и поведението на избраното от нас дава ориентация на Наблюдателите дали случайно не сме от неговия вид - нали което си прилича, се привлича?... Той търси сигурност - и ние търсим уют и сигурност, има ли разлика? Има: той знае, че ще ни остави празни шушулки, но ние не знаем. Узнаваме това едва след вратата на смъртта. Ако сме били от добрите, започваме дълго да размишляваме защо сме направили този избор и дали ще направим същия на поправителната сесия. Раждаме се отново, забравяме - и пак в мрежата. За нас звънкането ни в нея и квиченето ни в кончината като зимнина за някого в буркани е само един временен епизод, който сме си го избрали сами.
Дяволът е двулик Янус - отпред е с остър нос, откъм тила лицето му е на Бакхус, с разгамбен и морав нос като на пияниците. В месестата му топка, особено под лупа, се виждат много черни точици - задръстени пори от астралните онанизми и пиянства. Всяка мастурбация прави черна точка. Независимо натурална, астрална или ментална. Менталните мастурбации са мислите ни за признание, печалба и уреждане в света. Понякога те се превръщат в пъпки и циреи, но не винаги върху физическото тяло. Човек може да е светия и гений, може и да е много духовен и вегетарианец, пълен трезвеник, но с тази гамба се мъчи да компенсира във фантазиите си това, което не може да постигне реално. Тщеславието му не позволява да направи нещо, за което хората ще го мразят. Това тщеславие да си винаги добър и услужлив е сринало милиони в пъкъла. Много е сладкодумен и с приказки може да сваля и звезди от небето, да стане знаменит художник, композитор, хуманист, лекар, писател или медиум и даже пророк, но да направи нещо докрай и не мърляво, е рядкост - само по вдъ-хновение... Даже и гениален учен може да стане, да направи фундаментално откритие, но... по вдъхновение. За него трудът и животът на едно място с десетилетия е непостижим. На него не може да се разчита - трябва да му дойде отвътре или случайно да няма нещастни хора и котки наоколо и разни самоинициативи, фикции и фантасмагории, които да обслужва. По природа е скитник, защото строителството на храм от основите до върха за него е скучно и много трудно - ритва начинанията от мързел или липса на чувство за дълг. Обича приключенията, вдига телефона при всяко звънене и казва "да" моментално, олива се от приказки и проповеди, умее да сугестира наивните с фойерверките си и да ги експлоатира не по-зле от дяволите с острите носове. Обаче всякога е разпилян, не може да построи без грешки палатка, камо ли го-тическа катедрала.
Обратно, човекът с орфически нос, но уви, и дяволите със заострен връх на носа, имат способността на трите "к" - "капка камък копае". Първият ще изнесе товара за Бога с десетилетия труд и подвизи и ще мине с него по въже над Ниа-гара, без да падне. Мефистофел ще изтърка планини от диамантени пантофи, за да качи някого на бесилото. Той умее да лъже професионално. Като стрелец е точен, при игра на мач винаги ще те надиграе. Прàви фалшиво движение, за да те баламоса, но после пак прибира топката към себе си.
Назиданието завърши весело, понеже бе цитиран съветът от едно предишно осияние да не бързаме да се пипаме с някого навсякъде другаде, преди да сме опипали първо главата му...