Необятното говори

КНИГА 39

19.ІІ.150(2014)

Тримонциум

Думата "тандем"

Тандемите огъват космоси!

Ако знаеха хората колко важно и фундаментално нещо са тандемите с подходящите хора, нямаше защо повече да оста-ряват, да умират, да се прераждат!

Чисто технически, "тандем" означава разположение на еднородни машини или части последователно в един агрегат върху една ос. Това е много важен символ. Значи, ако не сме на една ос - абсциса или ордината или и на двете едновременно в един кръст, - не можем да бъдем в тандем.

Важен е и въпросът за последователността - това е вече йерархия, макар и валидна само за духовния свят. В божествения важи не последователността, но холографският, холистичният принцип - всяка част може да възпроизведе Цялото напълно, обаче с различна резолюция, различна мощност. Колкото един дух или монада има по голяма полиадност, толкова по-голяма е резолюцията й и затова образът и действието на Цялото в нея са по-мощни, ясни, ефективни и отчетливи. Това вече е синархия, но тя не отменя необходимостта от йерархия и е възможна само след преминаването през йерархия. Божествените йерархии, които са всъщност вече класове, развиват смирението, почитанието, уважението, благоговението, обожанието, способността за следване и ученичество, милосърдието, служенето, саможертвата и даже слугинството (Учителят изми краката на апостолите). А също и така нареченото "чинопочитание", абсолютно противно на неодяланите псевдоиндивиди, които още нямат понятие за персонализация и универсализация.

Така че тандемите "един след друг" - "индийската нишка" или "козята пътека" към върха, алпинистите на едно въже - са един много велик принцип и метод, създаден и благословен лично от Бога. "Братовчедите" оперират с противоположните сили на крайния индивидуализъм, апострофирането, своеглавието и анархията, типични за титаните и аутичните горделивци и своеглавци. Но - заедно с това - и с принципа на адската йерархия, където трябва да знаеш мястото си, ако не искаш плесница или куршум в тила.

В началото употребих (или тя самата се употреби) английската дума "тандем", без да знам точното й значение и етимология в традицията. Днес разбрах, че тя значи "разпо-ложение един след друг".

Явно - влакче с вагончета, система от зъбчати колела, трансмисия от взаимосвързани елементи един след друг. Крайно интересно е още нещо: че латинската дума "tandem" не е съ-ществително, а наречие, и означава "най-после". Най-после един ден ще се постараем да изпълним молбите на Баща си и Майка си и техния многострадален Син да влезем в някой божествен тандем, за да имаме силата и правото после да станем холистични частици (едно с Бога и мощни като Бога). Синархията е немислима без тендемите, без йерархията.

Ние обаче, от умора по пътя или поради фокусите на разни продавачи и циркаджии, много рано се откачаме от композицията и засядаме на някоя провинциална гаричка в девета глуха, за да обслужваме някой месар, касапин или илюзионист. Може и да е някой умник от отцепниците, който няма разпознаване и понятие за Божествен Локомотив и тендеми-експреси, за пътнически или товарни влакове. Много наши братя и сестри, макар и с душа, предпочитат лавкаджията и лафкаджиите (хората с лафовете...), понеже те са им уредили дворец в някоя престижна централна гара или паница леща и копторче - в някоя мизерна. Откачили са се от Композицията - и ръждясват...

Ние с тебе[1], който избута и издърпа милиони композиции не само на Земята, сме екип от два локомотива - единият дърпа, другият бута смирените души по нанагорнището. Има още двама приятели от най-близките, които са се пожертвали да бъдат локомотиви за пробни катастрофи и в смирението си са забравили за обещанието си, за да бъде болката истинска. Ежедневно Изобретателите от небето и Машинистите-изпитатели ги блъскат в огромни стоманени стени, за да се види дали ще падне някой винт - или ще се подпалят и разпаднат на части. От тях зависи животът на безброй пасажери в следващите модели вагони и влакове.

Ние обаче, които също сме се тряскали до смърт, днес, когато сме в работна кондиция, понякога си сменяме местата. Има и локомотиви, които искат да са винаги начело и да блестят и пуфкат ефектно пред публика, да свирят пронизи-телно, за да правят впечатление, да вдигат бяла пара и да пръскат сажди. Но те не знаят, че челният удар е по-страшен при катастрофа; а първите вагончета, които са се намърдали със зъби и лакти най-близо до локомотива, също не знаят, че ще пострадат по-тежко...

[1] Не е ясно до кого е обръщението.

ЖЕЛЕЗНИЙ ЧАР

(Влакът-стрела)

Аз съм влак – ешелон от приятели.

Карам два или двеста вагона.

Често сам, със прегрели двигатели.

Често с два или двеста милиона.

Мойте братя – това са мостòвете,

а тунелите мои сестри са.

С дивни релси, на всичко готови,

неръждаеми от потрисане.

Мойта майчица родна земята е,

а баща ми – баща ми ме кара.

Туй е нашата страст необятна:

да сновем между крайните гари!

Аз съм влак, десеторно блиндиран.

Само крайните гари обичам:

висините, които раздирам,

и морето, което съблича.

Имам също учителка. Линия.

Тя ме учи на кратки престои.

Скоростта - тя ми казва - светиня е,

но понякога трябват завои.

Има истини еднопосочни

във циклопски сърца и държави,

но при двулиние и двуочие,

от насрещни не ти прилошава.

И понятие "денивелация"

съществува в обемните линии:

там и чайки, и ереси кацат,

и орли от космични пустини.

Мойта жажда висока, дълбока е:

не признавам междинните гари.

Нужен съм само на прости докери,

на алпинисти и планинари.

Страшно ценни ми са товарите:

нося пратки от звездни летища.

Пипнете ме - ще се опарите!

На слънца и комети мириша!

Ала карам и остри докачвания,

самовлюбени самотии;

возя и два сорта вторачвания:

“само тоя” и “само тия”…

Влача гордости непогалвани;

канари от ламтежи измамени -

за наситняне, за овалване,

като пясък и морски камъни.

Карам мании за величие

и занитени верски устои –

за рзбиване, за обтичане

от вълнения и прибои.

Те стърчат недостъпни във прилива

като статуи, истукани,

ала отлив и скреж усмири ли ги,

те събират стъкла от буркани...

Возя също и стръв за въздействие -

недоучени да ни учат:

за оцвъкване, сквернодействия

от крайбрежните птици и кучета...

Фанатизми пренасям на блокчета

и отшелници - мърша до мърша;

и очи на светци - като копчета

пред душите, които се гърчат.

И очи на яйца – на водачите, -

остъклени от гордост и злоба:

да пикаете, ако рачите

на сурата им и на гроба...

От морето пък влача по върлото

водорасли, промишлени пени;

ешелони със буци от гърлото,

непосрещнати, нестопени.

Ту поклащам рибари на въдици,

ту сърцата, от тях уловени…

Те се мятат без дъх, ала въдят си

оправдания, преклонения.

Закачени у мене на куки са,

като скелети – няма да крия, -

и стотици морални кукувици

и религиозни скумрии.

Във контейнери карам касапите –

разфасовани, опаковани;

и гърлата, езиците, капите

на колегите им черковани…

Причастявани, кръстени, ръсени

(на джелатина аргументи),

влача хиляди вежди навъсени

на пророци от екскременти.

Карам стъпки от сутрешно тичане

на души, без любов оскотели;

но и тиня от лесно събличане

пред акули и мекотели.

На брега фереджета стоварвам

от лица и гърди, и от… прочие –

ала нечия пъклена вяра

отвисоко ни хвърля по плочите!

Карам жертви на мъртви вълнения

и компромиси във ковчези;

морски болести-двоумения,

хорски болести от кафези.

Но товаря и бисерни мисли

с песъчинки, от милост набъбващи;

разполагам и с пълни амнистии

и от минало, и от бъдеще.

Че мигът и моментът са вечности,

във свободната воля затворени:

с колко близости и далечности

пред отворен семафор сме спорили!

Дай ми, Боже, лъжите да гоня,

трака-трак, трака-трак, трака-трака -

че експресът бил влак двувагонен

и стоножката – твар еднокрака…

Дай ми, Господи, ток и гориво,

зарад близки или душмани

да не казвам на правото криво,

но да слушам гласа си стомàнен.

Да не вярвам на ничии версии

и семафори, и витрини,

непостилани с пот и траверси

денонощия и години.

На съставите и депата ни

ти съосие чисто внуши ни –

калибрирай душите, разклатени

от сергии и адски машини!

Аз препускам, дълбоко блиндиран.

Изтребители-клюки налитат.

Често моя маршрут е миниран

или враг управлява стрелките.

Братя мои, дано се опазите

от завои, които обръщат,

и от чумата, от заразата

във тунел да си правите къща!

И тунелите, и мостòвете,

са родени да ги потрисам.

Да престанете да ги тровите –

те не са депа за мотриси!

Е, с баща ми понякога влачиме

и състави за всякоя гаричка –

с пасажери от РЕП-а до мача

и от биричката – до скаричка…

Аз съм влак. Ешелон от приятели.

Карам два или двеста вагона.

Ако имам и сродни двигатели,

ще издърпаме двеста милиона!

2-8.10.1998

Бургас

200 милиона... Сигурно става дума за Русия. Тя е могъщ локомотив, но умее да бъде и последовател - не само индивидуализация, но и персонализация и универсализация.

СЪДЪРЖАНИЕ

/

Тълковен речник

...Продължава във Facebook.