Необятното говори

Книга 42

1423 19.06.2014 Мигновен отклик и пълно всеизгаряне 12:04:44 от В.Л.: Приятелю, изчетох споделеното от теб за въпросната Душа, и докато четох, възникваха отговорите ми КЪМ ТЕБ.

Душата е от новия тип, който е от последните божествени "деца" - зелохимите. Тяхната отличителна черта (на което се уча и аз в момента на живо от въпросната Душа) е МИГНОВЕН ОТКЛИК и ПЪЛНО ВСЕИЗГАРЯНЕ, без сгур. Каквото и както го почувства - пълно и безусловно споделяне. В земния период от живота на душата се натрупват много негативи – привързаности, неразбиране... - хайде да не ги изброявам, въпреки седмата вибрация. Всички ги знаем, а като не си пуснал Любовта отвътре, нещата още са грубички... Откакто се преоткрихме с Душата (и чрез осиянията, след като Учителят ни срещна в този живот), с годините наблюдавам у нея едно от най-бързите развития и промени в нечия еволюция, а повярвай ми, познавам немалко хора. В началото ми трябваше търпение и много обич, за да повтарям едно и също нещо по много пъти, по различни начини, и всеки път да виждам, че още не е "чуто", не е разбрано. (И твоята не е лесна – с колко хора трябва да общуваш!!!). Но нали затова е Любовта - майка, приятелка, сестра - жива Подкрепа: да наблюдава и да повтаря, да утешава, да "кори" меко (с любов и търпение!), друг път остричко и рязко - и да гледа как Душата расте, развива се и започва да се променя; как бликват през нея новото разбиране и осъзнаване на собственото си поведение досега; новите оценки и още битуващите стари грешки в тях - и пр., и пр.

Казвам това, защото въпросната Душа е от най-бързо променящите се кандидати за ученици. Това, за което говорим, касае много други Души, дори и в моето обкръжение просто виждам кой докъде е. Това само ме прави мълчалива и търпелива, но не и отдръпната. Научих се да гледам "учебната агония" на уроците с търпение и приемане, с вътрешна увереност, че Душата се справя и ще се справи със задачата - и отново подхващаме поредната "задача" за анализ или решения. Ако ме попитат, пък и да не ме питат, пак следвам вътрешните си импулси - дала съм си това божествено право и си нося отговорността за това!

Има Души, на които им трябва много време, за да узреят за определена идея от Учителя. Но и това приемам с търпение, защото, ако не са работили по въпроса в предишни животи, значи сега присъствам на тяхната РАБОТА по даден въпрос. Защо да се произнасям за "недовършените картини"?! Учителят ни помага да се рисуваме - и само отгоре се вижда кой докъде е. Аз просто вървя по един Безкраен Път с Душите, уча се да Работя, развивам качествата-семена Божии в мен и се уча да помагам на другите - това е. Самата аз вече не преживявам лично нещата, откогато се научих да бъда Наблюдател, а знам, че Учителят има подход за всяка душа! Ако мястото на учене за някого е адът, коя съм аз да го отклонявам - то с тия емоции и без това не излизаме от там! Но докато не се научим да забелязваме и зачитаме чуждата душевност, ще изразяваме само собствената – такова ни е проявлението засега. Когато пуснем Любовта в нас, Тя ще ни научи на зачитане; дотогава сме в детската градина, не сме ученици.

Та, ако мога да отговоря на въпроса ти: ти ще решиш дали да отговаряш или не на изпратеното мнение, но щом ме питаш, значи си раздвоен; а по една мярка от Учителя, която имам през Петьо, знам, че когато Двамата свидетели – умът и сърцето, - не са на едно мнение, решението е добре да се отложи – не му е сега момента.

Години наред се опитвах да обясня на приятелите, че мъжко-женският въпрос не ме вълнува в степента, в която другите го изживяват. Трябваше да дойде осиянието ми, за да разбера и аз, че това не е случайно, че съм създадена изначално като андрогин, сиреч и двата "пола" са в мен вътрешно. И разбрах защо се стремя да стана Единица - завършена, цялостна. Та нали съм от цяловселената! И разбрах защо ми е рано да срещна Сроден (ха намери един цялостен в днешно време; пък ако аз още не съм такава, дали ще го „заслужа“?!)... Сега имам други задачи по собственото си оцелостяване (я, каква думичка ми дойде...), а за Сродния ще има други времена, вероятно, с други задачи и отношения - не като сегашните...

В цяловселената двата полюса на черното и бялото, на доброто и не дотам доброто като проявление (да не казвам лошото) са равнопоставени, божествени, и ми е лесно да разбирам делата им, да ги приемам и съдействам и на двата Принципа, на двамата Братя (нали и Божият Син казва – "Брат ми – дявола"!?!). Да, не ме е страх да съм строга, ("лоша" съм, само когато съм несъзнателна!); да не преча на Промисъла да Назидава или учи някого, колкото и да боли, когато ти е дете или приятел, любимо същество - защото споделяш болката му по връзката, но и помагаш на ускореното учене чрез разбиране, подкрепа и пр.

Споделих ти това, защото, докато не получих моето осияние, не знаех как да обяснявам собственото си естество (не че сега мога, но поне го разбирам). А какво да кажем за последното творение - зелохимите, дето изобщо не ги разбираме? Аз самата се улавям, че все още работя със стари шаблони, когато на горските ни разходки с Душата се опитвам да обяснявам неща, без да съм вникнала дълбоко в същината им.

Преди два дни ми се случи нещо подобно с опита ми да отговоря на един твой имейл: писах почти час и половина - редактирах, оцветявах думи, подчертавах пасажи - написах почти цяла страница А4. И накрая, преди да го пусна, като го изчетох - го изтрих! Осъзнах, че колкото повече време отделям да мисля по темата, изплуват нови - дълбоки и по-дълбоки и суперфундаментални неща, на фона на които написаното ми изглеждаше критикарско, недомислено перчене. Просто трябва да се научим да мислим - неслучайно извадките ми по Учителя бяха на тема "мисъл, мислене", и след почти година работа мога да кажа, че все още не зная какво означава това! (В момента ми идва една дума - аналог на мисленето: ВДЪЛБОЧАВАНЕ!).

В духа на написаното от теб, да ти кажа какво си мислех, докато четох: ти и Душата, за която говорим, имате сходна свръхчувствителност. Бог е Благ като Любов, но Той е и Мъдрост - откъде ще идват тогава негативите, ако беше само Благ? Нищо не е извън Него, но Той е съчетал двата Принципа - Любовта и Мъдростта - като Истина! Да, Той иска да ни научи да бъдем благи като Него, но използва двамата си Сина с учебна цел, за да се разгърне Замисъла Му във всяко Негово творение-Душа. Ако трябва да се извади "ядка" от кореспонденция ти, а и от публикуваното, мисля, че има думички, върху които ти трябва работа - приемане, изтърпяване, търпение, равновесие, вътрешна независимост от събитията... И ти ще си ги подредиш останалите, виждам в коментарите ти, че ги откриваш периодично. Може би затова си възприел реакцията на Душата "остричко", защото ти не приемаш остричкото и грубичкото, а огледалото работи универсално - "по реакцията си ще се познаеш" – „ре“ (отговор) на „акцията“...

През годините наблюдавам (с обич) коментарите ти под Словото и виждам и твоето развитие, но понеже си много точна Тръба за холизациите, дори и в сегашните синички текстове личи Присъствието на Осияващия. По мой начин мога да различавам, затова се опитвам да коментирам само твоята част. Но, както разбрах (по време на предния изтрит от мен мейл), когато навлезеш дълбоко в нещата, в същността им, коментарите отпадат. Това е и моят отговор, защо Словото през Е.Х. (Петьо), бидейки дълбоки, концентрирани извадки, няма въпроси - то е за личния вектор на Душата-ученик, указател за цели в безкрайното на Пътя й. Това Слово те оставя, когато си готов за него, да го приложиш. А Словото на осиянията (според мен) докосва всички души на всички етапи, дори и слезлите в ада, защото им говори директно и на техния език, и на всяка душа конкретно отвътре. И понеже Синът живее отвътре във всички, не ни оставя – подтиква ни постоянно. И двата източника говорят на Душите "накъде и как", но го правят с различни методи. Но това не го разбират дори и последователите им изцяло, затова се появяват противопоставяния и делене на „наши“ и „не точно наши“.

Отплеснах се!

Да довърша за теб нещо важно (дойде ред да ти го напиша): когато четеш беседите на Учителя, гледай ЦЯЛАТА БЕСЕДА и виж в каква връзка Учителят е казал примерно следното: "Това са лъжливи понятия за любовта. Има нещо по-хубаво от прегръдките, има нещо по-хубаво от целувките, има нещо по-хубаво от галенето, от сегашното виждане, разбирате ли?" Коментарът ти отдолу е за тезите, антитезите и синтезите – според мен, не случайно имаш този импулс да ги събираш. Но обърни внимание: в тези абзаци Учителят коментира Любовта като обич, която "засмуква" с целувка (шишето с водата), ползва за себе си контакта с другия за удоволствие и лична радост. А по-нагоре имаш обяснение, че "по-хубавото от прегръдките" ще се случва, когато влезем в Царството Божие и когато намерим тая наша сродна душа. (От един роман на една нашенка, „Пчелата“, наскоро осъзнах разликата между сродните души и душите-близнаци. Дори и псевдонимът й е показателен, че е писала роман за истинската любов – ОУРА ЛОВ – превеждам си го като "аура на любовта"). Мисля, че когато се изчистим, с тяло или без тяло, ние самите ще бъдем други, различни, и отношенията ни ще бъдат различни – изчистени от досегашните наслоявания.

Но щом влезеш в епохата на истинското развитие, имаш вече чистота, тогава законът на жененето и раждането вече ще се измени. Хората няма вече да се женят, да се раждат и въплътяват по този начин, както е било досега. Че няма да е така, Господ казва: "И ще се вселя между тях, и ще живея в тях". И всички ние ще почнем да дохождаме чрез вселяване, а не чрез раждане, въплътяване".

Та идеята ми беше да ти кажа: гледай цялостно беседата – напред и назад, преди да коментираш, за да видиш и осъзнаеш идеята на конкретното Слово. Учителят казва, че умът е самосъзнанието, а съзнанието е сърцето (замести навсякъде тия думички със съдържанието им и прочети отново беседата). Докато работим с тях и те не са изчистени от миналите наслоявания, не говорим за Истина и Любов, а за сегашните ни възможности да ги проявяваме. Душата-подсъзнание и Духът-свръхсъзнание, когато заживеем в тях, ще ни дадат живота в Бога и Бог ще заживее в нас - не преди това. Същото се отнася и за сегашния ни живот в тяло и желанията ни, свързани с него: докато "раждаме" тела, ще има целувки и прегръдки; когато заживеем в истинската Любов със сродната ни душа в Царството Божие, ще има "свято целование", вселяване, истинско развитие, Живот в Бога. Тогава няма да страдаш или се омъчняваш, че не получаваш, а че не си дал - ако изобщо се омъчняваш тогава... А на грубичките (ако ги има още) ще гледаш като на непораснали още деца...

Мисля, че ние още не сме изчистили личната си болка и я смесваме със Словото на Учителя, оцветяваме го, реагираме според болката си все още и затова сме и острички, и резки и... всякакви. Но пък сме избрали да се учим, затова и Учителят ни е избрал!

„По делата ще се познаете“...

Не знам дали отговорих на въпроса ти, но съм отворена за конкретика! Днес последвах и завърших импулса, който досега отлагах (съвсем небожествено, разбира се), но сега осъзнавам нещо, което знам на теория – че божествените неща стават на точно определено време. Не успях да предам всичко, но поне започнах...

Ако искаш, мога да помагам от тази страна по въпроса, на някоя от горските ни разходки с Душата, както го правя от много време – дай знак какво избираш.

С прегръдка и свято целование!

СЪДЪРЖАНИЕ

/

Начало

Тълковен речник