Книга 25
1.ІІ.132(1996)
1.ІІ.132(1996)
Бургас – Изгрев
ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗПАДАНЕ НА ИЗВОРИ
15,37ч.
- Вчера след обед дойдоха на гости две мили приятелки, а към вечерта - още двама-трима души. Една от приятелките имаше импулс да чете осияния и ние имахме щастието да чуем с нейния глас целия текст на "Осияние за радостта".
Приятелите забравят, че периодичното четене на Словото в група и на глас е по-важно от всичко друго - от ръкописите и дори от фонозаписите. Това е реалният начин за мигновено възникване на мощно огнище от Светлина и Присъствие - и ние знаем, че така Истината се разпространява с по-голяма сила, отколкото от няколко радиостанции едновременно. Един от нас започна в началото на четенето да вижда виолетова светлина, а след това невъобразимо красиви живи картини, пораждани от мислите и образите в осиянието. Друг се вдъхнови да рисува през цялото време - и резултата прилагаме в началото на днешното единение. Никак не е случайно кой чете и кои слушат. Издигнахме се в такива сфери, изпитвахме такова вълнение, че дълго време не можехме да слезем на Земята.
Дали нашият любим Учител има да ни каже нещо по този повод - или можем да Го помолим направо за лично послание до новата приятелка М.?
Това е изображение на скалà в езерото Бирманиан в Бирма. Вижда се по този начин само в определен период на годината, когато слънцето огрява скалата под определен ъгъл. Само тогава се открива пред вас тайния смисъл на тази скала. Обърнете главата си наляво и се насладете на творението на Бога!
15ч56м30с
- Хармонията на смирените може да създава Едеми в Космоса! Това е цяло щастие, да се срещнат двама или трима смирени на тази Земя, в които си е отишло завинаги самомнението, своеволието и съмнението. Смиреният е гладка вода, в която се отразява цялата прелест на Всемира. Смирението - това е най-съвършената икономия на енергия, понеже съвместимостта с Божия план там е пълна. Ръбатите същества са все още преизпълнени със себе си, и тихият глас на Бога не предизвиква акустика в съзнанието им. "ЕДЕМ" значи "ЕДИНСТВО НА ДУХОВЕТЕ ВЪВ ВЕЧНАТА МИЛОСТ" - славянски превод. Меден е езикът на Едема, в Божествен порядък
на четене. Меден е гласът, погледът, мотивът на смирението; меден е трепетът на сърцето му, меден е звънът на душата му в пространствата; меден месец и медена вечност - щастието, което го очаква!
Когато на хоризонта изгрее смирено същество, Едемът става възможен на Небето, става възможен и на Земята. Най-смъртоносната зараза на адските вери и религии е [твърдението], че раят е само на Небето или че само на Земята трябва да се стремим към радост и блаженство, изоставяйки заветите на Истината. Цялостните същества не са поразени от това смъртоносно съзнание и не стълкновяват в себе си чувство и мисъл, дух и материя, настояще и бъдеще.
Ето, измежду вас има представители на старото човечество, които предпочитат да минават за набожни или праведни пред света или пред себе си и да похлупват порива на мига под похлупака на програмата. Малцина подозират, че почти всички са програмирани до мозъка на костите си да избягват пламъка, в името на сигурността. Колко много превъплъщения са необходими, докато сърцето се отучи да замразява импулса, а умът - да води преговори! Сега изпитвате последствията от сподавените импулси и отминатите мигове. Същевременно, мощна река на забравата покрива всички следи от предишни спомени с кого сте били най-близки и с кой сте насичали Битието на мъртви късове.
Любовното течение на Живота, наречено "ан", се мъчи да избистри тази река, потъмняла от невнимание. Обикновените хора, много ангели и някои божества даже, са крайно невнимателни при вървежа си и чупят неделикатно разцъфналите цветове, нежни клонки и крехки поници. Животът се мъчи да се възражда, но спънатите съзнания трошат всичко по пътя си и се търкалят по стръмнините като откъртени скали. Тихите молитви на сърцето не могат да ги спрат. Не се надявайте, тъжни деца Мои и побратими, скалá да спре във въздуха, когато цветето тихо се моли за обич. Вие виждате оскалéните съвести как правят очите напрегнати, вперени в програмата на своето падение. Понякога, за части от секундата, вие виждате как се сменят под клепките най-различни спомени, как трепва ръка или гръд от вълнение, как съвестта се мъчи да пробие ледената броня на самовнушението - но после мигом кочияшът хваща здраво юздите, конете навеждат глави - и копитата хвърлят искри пред пропаст, която не съществува. Само миг - те ще хвърлят каляската на душата в истинската пропаст - мисълта за утрешния ден, наркозата на примирението, тъпия удар на главата в стената на стереотипите…
Илюстрация на приятелка към това осияние
Има свещени минути на пробуждане, когато раят извира на повърхността. Ако никой не ви е заградил живота и съзнанието, ако не ви е притеглил фатално към себе си и вие сте останали свободни от привързаности, потопете се някой ден в новообразуваното езеро, усетете приятното бълбукане на извора под нозете си - и се пуснете да плувате блажено сред сребристите му пáри! Докато раят извира, никой не ще попречи да попаднете във вселената на невинността, откъдето извират несигурности. Докато се къпете под струите на несигурностите и пиете от свежата им радост и щастие, вие няма нито за миг да помислите, че може да съществува бъдеще. Но каже ли някой някому: "Аз ще си дойда довечера навреме" - мигом ще зейнат черни пукнатини под извора, Раят ще потъне в тях мигновено – същността ви ще се разпадне с остри болки, наедно с хлътването на твърдта под нозете ви. Жестоки, остри болки и силно виене на свят ще ви задърпат отново към пропастите на старостта и никой няма да знае, че тъжният крясък на една вечерна чайка ще замръзне на брега под лъчите на оскъдния залез.
Наистина, смъртта настъпва всеки ден, с невъзможността да бъдем там, където си поискаме.
- Въпреки неочаквано смразяващия край на това осияние, което може би остана незавършено, не може да не се спомене за предишния синхрон - две случки, непосредствено след прочитането на "Осияния за Радостта". Две от Божиите молби са: "Искайте" и "Прощавайте", а Т. през деня е чела мисли за прошката от С.Лазарев, а на следващия ден - мисли от Учителя за искането:
"Затова, ако са ви обидили, на първо място вие трябва да молите прошка за това, че сте обидили вие самите - това блокира кармичните програми на родителите и миналите животи, които са създали ситуацията. След това трябва да молите за прошка за това, че не сте успели да простите на другия човек и сте му се обидили, и едва после да молите за прошка този, който ви е обидил за това, че той сам е бил обиден и е обидил вас. При всяка обида трябва да се опитваме вътрешно да оправдаем човека, а после - да простим! Само с такова поведение можем да блокираме кармичните програми за унищожаване и разпадане; това ще помогне да запазим и здравето на децата си". С.Н.Лазарев "Диагностика на кармата", с.92.
"Вие не знаете какво да искате. Искайте великото от Бога - да се обновите! Бог, Който е толкова велик, не искайте от Него малки, дребни неща; но като отидеш при Бога, от Него ще искаш нещо, което никой човек на Земята не може да ти го даде. И тогава, когато поискаш от Бога туй, великото, Той ще ти обърне внимание и ще ти го даде". (Лекция "Днес, не утре", стр.14, 28.VІ.1923г.)
Това пък съвпада напълно с признанието на новата приятелка М., която написа при диктуването днешното осияние: искала е от Бога коренно да я промени - и ú се е дало. Освен това е очевидно: заглавието на беседата “Днес, а не утре” напълно съвпада с главната тема на осиянието – забелязахме това много по-късно.