Книга 11

18/22.Х.124(1988)г.
София-Изгрев

НАУКАТА АЛСИНИЯ
ЖЛО / КТК


22,50ч.
            Трябва първо да храниш чистотата, за да дойде сам Бог в тебе. Ако Святият Дух не е преобразил чо­века, то Благият Дух или Бог не може да се заеме с него. На теб сега предстои само едно посвещение още, Преображението премина. За мнозина това е предстоящо и те трябва да са преминали през пре­дишните 8 (или 3) посвещения, за да стигнат до Деве­тото.

          Питам ви Аз сега: кой от приятелите можа да се посвети на Словото толкова много и тъй всеот­дайно, та да се види как може да се преобразява? Словото съдържа всички методи, всички есенции, всички енергии, всички постижения! Когато вървиш по методите на една школа, ти се свързваш с ней­ните основатели – и [тогава ] още приживе, а после и след смъртта си, отиваш при тях. Последовате­лите на Йогананда отиват при Йогананда, на Дева­нанда – при Девананда, на хилядите и стотици хи­ляди авторитети, идеолози, гурувци и шарлатани отиват при тях след смъртта си. Това съм го казал още в Свещената книга на Кришна. А да се общува със Словото, когато то тече в момента на Земята и на Небето, това означава да се общува пряко с Мен – с Христа. Тогава, на първо място, се отваря в хиля­долистника нова чакра, непозната на повечето пос­ветени от Изтока. Тя се нарича “росната чакра” или “Престолът на божествената роса”. Тя прилича на роса върху и сред хилядолистника, но не е точно роса, понеже има своя цялост и “росните капки” са само нейните по-чисти енергийни центрове. Има много хора от Изтока, които са пробудили хилядо­листника си и функционират с него. Рядко има и за­падни посветени с пробуден хилядолистник, ала про­буди ли се Росният Престол, тогава не само се прек­ратява с преражданията, но и се явява огромната жажда да слезеш отново на Земята, да станеш роса за многострадалните човешки души и сърца.

Хилядо­листникът е апотеоз на "агни" – на огъня. Агни про­низва цялата източна духовна култура, та на техен език само “бхакти” има паралел с росната чакра – Любовта.

Когато говорим за хилядолистника, имаме предвид Духа Божий, Който е най-висок и най-съвър­шен. Когато обаче росата се появи сред хилядолист­ника, се проявява тази същност, от която произ­тича милостта, тишината и грижата. Това е вече Мировата Душа. Не че Духът Божий не е милостив, но при Него няма милост за несъвършенството – то се изхвърля извън пределите на Огнения Всемир. С пробуждането на росния престол се започва с навли­зането в центъра на пентаграма, т.е. туй е пред­дверието към Пътя на Учителите.

Аз Съм блясъчето в центъра на росинката, на сълзата, на капката. Аз Съм снежинката, съвършеният кристал, в когото се снемат абсолютно противоположностите на пла­мъка и водата. И когато някой человек или дух се интересува повече от всичко от Словото, то нему не са нужни никакви други методи – Словото го пре­образява. Ако човек приеме смирено страданието и благодари за него от сърце и душа и през всичкото си останало време се съсредоточи върху Словото, то той преживява, рано или късно, посещение на Све­тия Дух – Господарят на чистовселената. Той нах­лува в него внезапно, соткава мигновено неговото чистовселенско тяло - и от предишния човек остава само спомен.

 Преображението Ми на Тавор, според Евангелието, отразява точно този светъл момент от пътя на човешката душа към Бога. Тогава се осъществява най-силното, новото – получаване на свобода. Оковите, що лежат на душата, та я дър­жат свита в рамките на ума и сърцето, падат - и ду­шата се взривява мигновено, ставайки обширна като вселената, т.е. душата заема нормалното си състо­яние. Затова при това посвещение ти изпитваш чувството за огромност и всичко обикновено и земно потъмнява за тебе, почернява и става като пра­шинка в нозете ти. Чувството за свобода и огром­ност се съпровожда от чувството за грамадна, нео­писуема, необятна чистота. Ти изпитваш състояни­ето на Святия Дух. Святият Дух не живее никъде другаде, освен в горната половина на тялото, затуй пробуждането на росния престол се усеща като при­съствие от кръста нагоре.

Прамайката на свето­вете се проявява по-късно. Словото е отключило чистотата, праната се превръща в амрална. Стре­межът на ученика вече не е Мъдростта - не само Мъдростта, - но преживяването на Любовта и Чис­тотата. Това особено, Девето Посвещение, и в пътя на ученика то се отличава по страхотно тежките страда­ния на любимеца Божий, когато е въплътен на Зе­мята. Къпането в росата на Битието настъпва само след подобни страдания. После вече настава постепенно отваряне на съзнанието за онова, което изпитва душата във вселената – едновременно и по­отделно преживяване на всички блаженства, на всички степени и състояния на чистотата.

          Туй, което вие наричате "мистик", а Аз - “целомъд­рен, Божествен человек на Любовта”, - има отношение именно към посвещението на Свещения Триъгълник с Окото на Святия Дух. Ако Отец там е зеницата, то Аз Съм ирисът; Святият Дух е проз­рачността и самото виждане, а Благият Дух или Бог Е цялото Око. Окръжността около ириса Е Учите­лят, а очното дъно, което наблюдава всичко от­вътре, туй Е Абсолютният Дух – Най-Скритият, Най-Неизвестният, Девственият. Триъгълникът – това са Трите Вселени, за които постоянно ви го­воря. Ето защо това посвещение в Пентаграмиката е толкова важно! Сведенборг го имаше, а в човеш­ката история, специално на вашата планета, най-много 300 души са получили посвещение на Преобра­жението.

          Ти се преобразяваш коренно. Всички, които те видят след приемането на Святия Дух, казват изне­надани: “Той е станал друг човек!”.

          Та казвам: някои приятели се занимават с окул­тизъм, други  правят добрини и лекуват под път и над път, трети имат най-силно жажда за наука, за изява, за творчество. Ала преобразилите се стават ангели пред очите ни и само целомъдрие вее от при­съствието им, като свеж планински вятър при изг­рева!

          Прочее, отдавайте, отдавайте всичките си сили на Словото - и ще видите салмата и праната как се превръщат в амрална. Амралната е онова състояние на Божествената енергия, което превк­лючва мигновено еволюцията в синволюция и нещата се променят веднага. Това е етапът на Красотата, когато Новият Човек се ражда като пеперуда от ка­кавидата на стария. Това е прословутият скок в еволюцията на душата – преминаването от плани­ните страдания в моретата от блаженство.

 На уче­ника му остава само още един подвиг – приемането на Петото изпитание. Ако мистикът е страдалец, отшелник, аутсайдер по вашему, обитател на бол­ници и психиатрии или труженик на някое най-ниско поле на труда и мъчението, то Братът на човечес­твото, посветеният в Бялата Магия, Синът Божий, приема отново обществена роля, става отново си­лен в полето на света, на борбата, на битката. Той става Воин на Доброто, строител на Братството, основател на Братства по планетите. Пророкът пророкува и вярва на Словото; Апостолът следва Учителя си, след като Го е познал в последното Му въплъщение на Земята, и става разпространител на Словото; Мъдрецът прониква във всички тайни на Трите Вселени само с един поглед, само с една ясна мисъл, в едно кратко мигновение. Братът на Лю­бовта и Милосърдието, който е готов да се пожер­тва и да страда безропотно, с благодарност за всичко, което му се случва, приема Святия Дух в себе си и огнените езици се сипят върху него като дъжд из ведро. Павел, именно, основа традицията на прие­мането на Святия Дух, на тайното причастие на ортодоксалния и евангелически мистицизъм. А като дòйде редът на жаждата за създаване на Братство на Земята по подобие на Царството Божие на Не­бето, преобразеният се изкачва на Голгота, приема най-тежкия кръст на гърба си, кръста на социал­ното участие, и най-прекрасната слава – славата на позора. Него обикновено го убиват, обикновено го отравят като сина Ми Сократ, разпъват го като Исуса, разкъсват го като Орфея или му събличат кожата откъм петите, като на Моя възлюбен син На­симú. Не всички от тях постигат пламъка на Пе­тото посвещение, ала всички са прескочили предела на личното и са се озовали в преддверието на Царс­твото Божие. А някои от тях не са излизали никога от него, освен за да покажат пътя на другите.

          И така, помни: само Словото, само Словото и само Словото е пътят към Делото! Ученикът за­почва с Вяра в Словото; Смирението го прави разп­ространител; Просветлението му дава разбиране на Словото и виждане на неговите форми на съществу­ване в Битието; Преображението го преобразява чрез Словото и му дава свобода, блаженство, съзна­телно преживяване на сливането с Духа и нещата; а Възкресението го прави непобедим чрез победе­ността; основател на Братства и оазиси по ли­цето на земи и вселени.
          Потвърждавам казаното тази вечер по пътя - не ще издържите нахлуването на святостта, преоб­ражението, красотата, ако не се събирате да общу­вате с Мен колективно. Пеенето, беседите, молит­вите – ето основният метод на Посветените! Ако не сторите това, пропукванията са неизбежни.

Прие­мете Моя строг закон: по време на богослужение - ни­каква, абсолютно никаква човешка дреболия, никаква мисъл за лични проблеми! Нито звук, нито най-малкото шумене извън програмата, ако искате да присъствам лично. Ще се разотивате поотделно или по двойки по жребий, и няма да разговаряте по пътя. Ще запа­зите свещеното присъствие докрая, понеже само тогава – през нощта – мога да ви поема съзнателно будни в Школата. Само тогава могат да работят преподавателите и инструкторите по време на учебни занятия - долу или горе в Школата.

          Ако можете да се стегнете и да изпълните поне веднъж това, Присъствието Ми ще залее всички ви. Прочее, мълчанието е свещен стадий при получилите Преображение. Дрънка ли някой много, обижда ли се, проповядва ли, ревизира ли, шуми ли, движи ли се неспокойно по време на свещенослуже­ние, то той може да е всичко друго, освен Преобра­зен. Преобразеният се отдава на Словото, както не­вестата на жениха – за нея не съществува нищо, нищичко друго.

          АЛОЙХЕМ, АЛОЙХЕН, АЛОЙХÁМИЯ!

          Когато Павел произнася тия свещени думи, свя­тостта, която го е посетила, няма да го събаря на земята като нищожен червей.

          Силата ви е грамадна, когато Любовта ви към Бога е неизчерпаема. А да бъде неизчерпаема – туй значи да не допуснеш прозата да те направи обикно­вен, делничен човек в приказки, движения, съждения, погледи. “Сломените” заради Христа се отличават по състоянието си на свещено вглъбение, стъпват по земята тихо, говорят малко, повече мълчат и пронизват пространството със святост и сила. Благостта се лее от очите им, милостта – от ръ­цете им, святостта – от душите им.

          - И в двата случая ли се изяви Святият Дух?

            - Първият път бях Аз, а вторият – Святия Дух; т.е., няма разлика по същество, но има по профил. Той е в Мен и Аз съм в Него винаги.
          В бъдеще ще ви преподавам наука за разпознаване лицата на Бога, на различните духове, на адските същества, които ви посещават понякога. През ця­лото време на работата Ми с вас - в Братството и във всичките Си беседи - ви уча все на това. Ала сега ще ви преподавам нещата по нов начин, в съответс­твие с космическия момент. Тази наука се нарича “алсин” - алсинна наука или "алсиния". В религиите тя е застъпена нашироко, ала много неща са забравени и променени.

            Отворихме веднага тома “Който дойде при Мене”, на стр.119. Пръстът се падна на следната мисъл:

            “Истинската красота на човека е в него­вата душа. Има известни вътрешни качества, които го правят красив. Едно от тях е разум­ността. Колкото по-благороден е човек, тол­кова по-разумна е неговата реч. В нея има ме­кота и нежност. Щом изгуби благородството си, човек става груб, също така и говорът му става груб. Грубата реч показва, че в този чо­век няма любов. Виж как говори онзи, в когото Любовта присъства – всяка дума е намясто и пада на човешкото сърце, както росната капка - на цветята.”

        (В това осияние Елма говори росната чакра и росните капки по нея -  и се пада мисъл за рос­ната капка върху цветята! - б.п.)


22.10.124(1988)г.


            - Чие беше присъствието, което усетих от кръста на­долу?


            - То е свързано с присъствието на Христос и на Вечния Дух, Който идва да балансира съществото, за да не бъде половинчато. Това се очакваше и е жела­телно да се повтаря ритмично, тъй като само при ду­ховни екстази и вселявания, без баланса с природ­ното, от човека не може да излезе нищо повече от един канонизиран светия.

 Тъй че, радвайте се на всичко, което ви се случи!

 

        Осиянията на Елма продължават в книга 12

 За връзка:
            uralonii@abv.bg     toyonus@abv.bg     inolaria@abv.bg      

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.