Необятното говори

Книга 43

1573 01.08.2014 Тази всемирна носталгия я има и у нас, затова сме живи. Песента е изумителна и доказва за сетен път това, че в човешката душа има чувства, които искат с много по-драматична сила своя хляб небесен и земен, от колкото хляба от пшеница и всички други опити за заместители. Това, че вълнува теб, те прави още по-близка на душата ми, понеже в нас има милиони видове същества и ангели, които вият за любов неудържимо, а ние се стараем да потушим воя им и да ходим с умни и дървени физиономии... Имам и съм гледал няколко филма, потрисащи с истината за жаждата на човешката и специално женската душа за любов. Абсолютно сащисващо - ако човек не е видял такива примери, ще си помисли, че Бог напразно ни е създал.

Когато Бог ни отказва някъде любов, то е понеже ни жали - ще се насадим на човек, с който може да се преживее само муладхарно огнение и ще подпали само нисшия астрал. Ако при това се получи зачатие, детето ще бъде, най-многото, здраво, емоционално и умно. В изключителни случаи - ако и двамата имат каузално тяло (причинно), се зачеват и раждат и деца с разум. Но за деца с дух и душа се иска и наличие и на будически и атмически тела в родителите. Това означава любов от пръв поглед без замисляне (както е твойто осияние) и тотално изгаряне на двамата на олтаря на някакво безкористно Дело, което не получава материални и... неморални компенсации. Не казвам "морални", понеже ръкоплясканията и славата, признанието, "реализацията" сред смъртни нямат нищо общо с небесния морал и не произлизат от духа и душата.

Малцина знаят и със сгурност ще отрекат, че Всемир-ната Жена вие точно като Котка, когато се слива с Отца. По-дълбок и кадифен глас от този Битието не познава. Тази всемирна носталгия я има и у нас, затова сме живи, докато усещаме поне милиардна част от нея. Пак повтарям едно изречение на Учителя: "Аз не съм видял нито един случай в истоията на вселената някой да е престанал да обича - и да не е умрял". Казва и това, че когато се отдадем на един център в себе си, трябва да пламтим със всичка сила, забравяйки всичко друго. Ако сме пламтели така, после ще правим и всяко друго нещо с всичка сила и на най-високо равнище, - все така последователно, - а младостта и красотата ще ни увенчаят със здраве и щастие.

Пред Небето сме странна гледка - булдозери, риещи и развалящи земята, накачулени с милион тенекии и дрънкулки от нисшите светове, включително от ментала, мислейки,че това е нещо нормално. Изкореняваме вековни дървета - нашите вечни носталгии; бутаме в пропастта вечни любови, аргументираме всичко това със спечелено светско признание и "почтена старост" със сигурен домашен лекар и най-добрия хирург, а накрая хвърляме булдозера си в пропастта... И това го правим във всеки свой живот, във всяко прераждане! Непонятно е как на Господ не му става байгън, как не Му омръзва да ни шепне отвътре.

СЪДЪРЖАНИЕ

/

Начало

Тълковен речник