01.07.2019 г. 15,14 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Богъ ИМА, защото въ свѣта сѫществува ЛЮБОВЬ!” (1921.11.13н.В Египет.СИЖ4.ЕДИ1922:109) 

НАЙ-КРАТКОТО И НАЙ-СЪВЪРШЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, по-силно от милиони теологически проповеди и томове! Веднъж на 1000 години някой РАЗБИРА що е Любов, на 2000 някой я ПРОЯВЯВА. Тогава всички светове виждат какво значи сърце, чисто като кристал; ум, светъл като слънцето; душа, обширна като вселената; и дух, мощен като Бога и едно с Бога. Разбират защо Божествената Любов носи изобилния и пълен живот и виждат с очите си как това действа БЕЗ НИТО МИГ ЗАКЪСНЕНИЕ, дори по 1000 пъти на ден. 

 

 

02.07.2019 г. 02,50 ч.

 

 

1 юли 155 (2019) г. Ето кои се събрахме днес за пускане на Аления Ток по цялата планета и навън. Някои не успяхме да регулираме асамблиращите си точки както трябва, за да си върнем замалко на Земята вида, в който летим и живеем горе и понякога долу, но това не ни тревожи. Маскировката тук е необходима, за да можем да си вършим работата и да пресяваме шкартото.

 

 

02.07.2019 г. 21,34 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И тъй, ние всички трѣбва да се върнемъ /към своите първоизвори/: да почнемъ да мислимъ и разсѫждаваме НАЙ-ПЪРВО ЗА СЕБЕ СИ, а не да се занимаваме съ други философии. Най-първо трѣбва да се занимаваме съ ВЕЛИКАТА ФИЛОСОФИЯ НА НАШЕТО ТѢЛО - съ ония велики причини, които отначало сѫ почнали да дѣйстватъ.” (1921.11.13н.В Египет.СИЖ4.ЕДИ1922:112-113)

И ДРЕВНАТА, И ДНЕШНАТА НАУКА ТВЪРДИ, че Човекът, като последното творение на Бога, е един уникален Микрокосмос. Сега му предстои да се разцъфти и затова всички същества в цялата вселена очакват с трепет да видят какво ще излезе от нас. Не само че синтезираме напълно в себе си цялото Битие, цялото Мироздание, всички частици, стихии, елементи, растения, същества, ангели и богове, но и че всяко същество и нещо живее ВЪТРЕ В НАС, В НАШЕТО ТЯЛО. Това е въпрос на квантовост, на измерения. Именно затова е тъй мощна и фундаментална една от най-великите формули в историята на Битието, сумираща естеството и предназначението на Истинския Човек: „Сърце, чисто като кристал; ум, светъл като слънцето; душа, обширна като вселената; дух, мощен като Бога и едно с Бога.”

 

РАБИНДРАНАТ ТАГОР

 

Към пламтящата заря древен йога длан простря –

като някой бог...

 В гладки морски широти, изумен без дъх трепти

небосвод дълбок!

 

Ту вселени, ту мъгла. Предначални Начала.

 Съвършен покой.

 През духа му пак летят по предвечния си път

истини безброй.

 

Цветни космоси и дим го пронизват невредим –

неизменно сам.

 Вечността с огромна власт му налива до несвяст

тишина-балсам.

 

О, свещена Пустота - въздух жив на Същността –

дай му ти насън

през пламтящото море той да чуе и съзре

твоя древен гръм!

 

Виж: пред йогата-гигант даже звезден ураган

прави реверанс;

 през самите му гърди рой небули и звезди

носят се във транс!

 

Йогът в дива тишина пие пак виделина –

модро-син огън;

 Зад гърба му свята нощ смъква звездния разкоши потъва в сън...

 

Там и Ганг от Вечността люшка риби и жита,

 пролетно разлян...

 Там, с неземен ореол, йогата, напълно гол,

 е в нирванен блян.

 

Изведнъж, като звезда, светна той внезапно. Да!

 Озари нощта!

 Там, на запад, сънно тя, в хималайските плата,`

 легна и заспа.

 

О, искрящо тържество; о, пияно зарево!

 О Сурѝя-Бог!

 Най-желано е това: да си синя синева

и копнеж дълбок!

 

Вече в морски глъбини и в небесни висини

Йог и Слънце са едно!

 Чуй на Вечния гласа: вече винаги ще са

дух един. Дано!

 

И сияен, и горещ, йогът свети като пещ.

 Басово запя...

 С древен стих света сега, със повдигната ръка,

 буйно завъртя!

 

И тогава всеки век, дух, животно и човек –

благи или зли, -

под космически там-там полетяха за натам,

 

 откъдето са дошли ...

 

 

04.07.2019 г. 17,32 ч.

 

ДОТУК говорихме за тщеславните САМОДЕЙЦИ, които не говорят истината, но охотно се подписват и подписват даже Учителя, без да им е говорил и без да ги е молил за това. Но има и една друга категория тщеславни: ДЕКЛАМАТОРИТЕ. Не само че не могат или не смеят да мислят със собствения си ум, но осъждат и тия, които творят ИСТИНСКИ. Уж декламират правилно, обаче знаят да мълчат и кой пръст да покажат на Онзи, Който постоянно говори против тщеславието, уставите и лъжите, за мандат на ръководството само едно денонощие, знаят да събират пари от хората за благородни цели, да боравят с продажби, хонорари и заплати и не отказват и имоти.

 

УЧИТЕЛЯТ: „.Слѣдователно, всички тия противорѣчия сѫ произлѣзли отъ ДЕКЛАМИРАНЕ: ние не мислимъ, ние прѣповтаряме, ние винаги декламираме и декламираме /…/ Но настанало е вече врѣме и за МИСЪЛЬ — за СЕРИОЗНА МИСЪЛЬ! Декламацията вече се е изтъркала и и станала безсмислена. Иде изпитна Комисия - декламации не искатъ. Задаватъ ти една задача - РѢШИ я вече/…/ - искаме да разсѫждавашъ СЕРИОЗНО. /…/ Затуй, когато казвамъ, че се е свършило врѣмето на декламациитѣ, /…/ Господъ ще ви повика на черната дъска, ще ви даде единъ пликъ и никой нѣма да има около васъ. Тамъ, на таблата, ще се поизпотите малко. И, като излѣзете отъ тази комисия, тя ще ви каже или че знаете да мислите, или че знаете само да декламирате. Тя ще рапортува въ невидимия свѣтъ, ще каже: „Еди-кой си свещенникъ, отличенъ проповѣдникъ е, но не знае да мисли…“ „Еди-кой си - Иванъ Драгановъ: отличенъ професоръ, дипломиранъ астрономъ; другъ, Иванъ Стояновъ, прѣподава биология, но не знае да мисли.“ „Драганъ Стояновъ прѣподава философия, но не знае да мисли.“ Всички декламиратъ, но не знаятъ да мислятъ. ТЪЙ Комисията рѣшава отгорѣ: „Не знаятъ да мислятъ.“ Какво правятъ? — ДЕКЛАМИРАТЪ. Тѣ сѫ отлични дѣца на декламацията, които минаватъ за професори.” (1921.11.13н.В Египет.СИЖ4.ЕДИ1922:118-119)

 

 

04.07.2019 г. 14,12 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА ТЩЕСЛАВИЕТО. Тези мисли от беседите бяха запланувни за нещо като предговор или послеслов към следващата аудиопбликация - "Изкачването" от Борис Априлов. Тя вече е била преразказвана гласово след аудиозаписа на разказа от Любен Дилов за делфините. Но тъй като все още нямаме негов звукозапис, целият разказ на Априлов се публикува тук след цитатие. Който иска и има време - да чете.

„Тщеславието е едно ЖИВОТИНСКО проявление у човека. Тщеславието ще го видите у всички животни, то се среща в птиците, кучетата, конете, воловете. Когато паунът иска да покаже тщеславието си, разпери опашката си: „трр, трр, трр“… Тази неврастения, която сега царува в света, се дължи повече на човешкото тщеславие. Всички хора искат да бъдат такива, каквито не са. Религиозните хора, и тях тщеславието ги е направило такива, каквито не са. Тщеславието е внесло лицемерието в религията. Лицемерието е родено от тщеславието. Тщеславният човек за да покаже, че не е като другите хора, че е необикновен, той лицемери. Сега вие влизате в една окултна школа, дето светлината е толкова голяма, че всичките ваши недостатъци ТЪЙ ще изпъкнат отгоре, че вие ще останете като някоя попарена кокошка... Като ученици, знаете що е попарена кокошка... Няма да бъдете от мене попарени, а от тия Бели Братя, които са много добри. Който има тщеславие, те могат да му оскубят задницата ТЪЙ, че не ще може да си представи как е станало това... И тъй, с тщеславието ще се простите! Ако пък го много обичате, когато влезете в Школата, ще го оставите отвънка като багаж. Гардероб има - ще платите за него, а щом свършите школата, ще си го вземете, може пак да си го турите. То за света е потребно, но за школата абсолютно никаква потреба няма от него. И тъй, тщеславието се проявява и от учениците. Запример, почвате да питате: „Как мислите, аз успял ли съм в окултната школа?...“ - То е чисто тщеславие! Успял ли си...

 И тъй, от чувството на тщеславието и на лицемерието ще се пазите като от огън, защото, освен че няма нищо да ви предадат, но те ще ви смъкнат на тоя животински уровен, където знаят само да показват зъбите си. И тъй, ще имате горещо желание да учите, но любопитство, тщеславие, лицемерие и други черти там, които са от животинско произхождение или са изостанали от нисшите култури, тези качества не ни трябват. Сега вие можете да кажете: „Тия работи нас ни са доказвани...“ - Да, но вие още не знаете какви пертурбации прави тщеславието вътре в човешкия организъм. Вие не знаете още последствията на лицемерието, какви пертурбации прави то в човешкото сърце. Вие още не знаете любопитството какво произвежда. Ако бихте знаели последствията, които се произвеждат от тях в организма, вие не бихте ги помирисали.

 И при това, не пишѐте много, понеже многото писане е тщеславие. Излишни думи не туряйте, защото те са от лукаваго. Т.е., казано на окултен език, излишните думи са от лявата страна - от школата на черното братство. Те обичат много да глаголят - и всеки, който много говори, помага на черните братя. Който много говори и който никак не говори, и двамата помагат на черните братя. А който говори малко, но умно, спомага на Белите Братя. „Малко“ значи – есенцията, ТЯ ни трябва! Сега ви казвам четири отрицателни качества: тщеславието, лицемерието, любопитството и своенравието. Те са ЖИВОТИНСКИ качества. Те са ви потребни за света, но в Школата нямате никаква потреба, абсолютно никаква потреба от тях! Аз ви наричам „ученици на любовта”, разбирате ли? И, следователно, като такива ученици на любовта! С ТУЙ име ви кръщавам - ще постъпвате според закона на тази велика божествена любов. Ще казвате: „Аз съм ученик на любовта, мен тщеславие не ми трябва, лицемерие не ми трябва, любопитство не ми трябва, своенравие не ми трябва!”( 4.IV.1922, „Отрицателни и положителни черти на ученика”)

„Слушате някой да казва, че се молил на Господа и молитвата му била приета. В /този/ случай той проявява тщеславие - бърза да се похвали, че Онзи, Който управлява света, спира вниманието си на него и го слуша… Срещате религиозен или светски човек, който разправя, че ви е направил големи добрини, че се молил за вас - и т.н. В лицето на този човек виждате тщеславието. Ако се е молил за вас и ви е правил добрини, защо трябва да ги споменава? С това той иска да покаже пред вас добротата си, да го почитате.”(3 септември 1930 г, „Две категории хора”)

„Какво геройство има в това да се хвърли човек от една скала? – ТЩЕСЛАВИЕ има тука! Хора, които се хвърлят от канарите, са много тщеславни. Тези пък, които се хвърлят във водата, са скрити натури, обичат да послъгват. Те искат никой да не ги знае, затова скриват тялото си във водата, но водата после пак изкарва тялото им навън. Онези пък, които се хвърлят в огъня, те са големи майстори, хитри хора са. Те казват: „Да изгори тялото ми, помен да не остане от мен! Да нямам вече никакво вземане-даване”. /…/ Когато вие придобивате знания само от тщеславие, всякога личните чувства във вас са подбудителният мотив към това знание.” (23.ІІІ.1924, „Мощните сили на разумната воля”)

„И у сегашните религиозни хора има повече ТЩЕСЛАВИЕ, отколкото религиозност. А тщеславието не е наука, то е култ. Тщеславният човек изключва каквото и да е страдание - и по това аз зная, че този човек е тщеславен.”(29 януари 1922, „ Пак ще ви видя”) /Освен когато излага страданието си на показ и много се оплаква, много говори за него.Това пак е тщеславие./

„Ако е религиозен, тщеславният разправя за силата на своята вяра, за успехите в живота си; ако е музикант и го накарате да свири, той веднага взема инструмента си и започва да свири. Горделивият е повече мълчалив. Ако е религиозен, и той се моли, но нищо не говори за своята вяра и за резултата от своята молитва; ако е добър музикант, колкото и да го молят да свири, той отказва под предлог, че свири само класически парчета, които се разбират мъчно. Тщеславният е подобен на търговец, който постоянно дава, евтино продава стоката си. Горделивият е човек, който повече взема, по-малко дава. Ако влезете в едно общество, лесно ще разберете кой е тщеславен и кой – горделив. Тщеславният постоянно говори за своите опитности. Обаче продават ли на дребно, /такива/ проявяват тщеславието си. Значи, търговецът на едро е горделив, а търговецът на дребно е тщеславен. /…/ Когато говори лошо за хората, човек е тщеславен и лесно се произнася за всичко. /…/ Където се проявява съмнението, подозрението, недоверието и страхът, там е ТЩЕСЛАВИЕТО. /…/ Кажете ли, че не се интересувате от мнението на хората за вас, това е гордост. Искате ли да им се натрапите - да разберат кой сте, - това е тщеславие.” (29 септември 1935, „Развълнуваното море”)

„В нещастните хора има голямо тщеславие. И щастливите хора са тщеславни, и страхливите хора - и те са тщеславни. Като се срещнат двама добри хора, и те искат да се покажат… /И певците, които запяват веднага, когато ги подканят или без да сте поискали, а даже и болните, които се оплакват от болежките си, са тщеславни”(1 юни 1938, „Великото благо на живота”)

„Колко трябва да давам?“ – Колкото е нужно. Ако давате повече или /когато/ ви искат повече, отколкото трябва и вие давате, това от ваша страна също/ е тщеславие.”(27 май 1931, „Разбрани неща”)

 КОМЕНТАР: В случаите, когато сме щедри и искаме да дадем повече, това не е ли все пак нещо божествено? Учителят дава четворно на този, който не си е пискал, не се е пазарил и е свършил добре работата си. Обаче опасността от тщеславие може да се предотврати по най-различни начини. Най-добре е да помолим някой друг да изпрати пари или подаръкът ни, без да казва от кого е. Но има и начини без посредник, понеже така може да искаме да се похвалим пред самия него.

„Когато се молите, никой не трябва да подозира това. Никой не трябва да знае как и кога се молите. Щом всички те виждат, че се молиш, това вече не е молитва, това е тщеславие.”(Молитвеник, „Как да се молим”)

 „Някой казва: „Аз като се помоля, СТАВАТ нещата.“ - То е тщеславие! Казва: „Аз като се помолих, заваля дъжд.“ Не говорете така. ”(20 декември 1942, „Трите изкушения”)

„Някои си позволяват да пишат там, където Бог е писал вече. И след това ще се подпишат под Него. - Това е ТЩЕСЛАВИЕ! Ще се качиш на една топола и ТАМ ще се подпишеш. Колкото нагоре расте тополата, и подписът се качва нагоре… – „Като умра един ден, поне името ми да остане за спомен…“ – Какъв смисъл има след смъртта имената ви да бъдат записани? – „Е, поне името ни да остане някъде записано!...“ - Аз предпочитам ДА ЖИВЕЯ, без да е записано името ми, отколкото ДА УМРА - и името ми да е записано някъде.”(11 септември 1938, „Оригинал и копие”)

ЗА ТЩЕСЛАВНИТЕ, ПРЕТЕНДИРАЩИ, ЧЕ ГОСПОД ГОВОРИ ЧРЕЗ ТЯХ:

БИБЛИЯ, ВТОРОЗАКОНИЕ 18

1.„Но пророк, който дръзне да каже от Мое Име дума, която Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на ДРУГИ богове, ТОЯ ПРОРОК ДА УМРЕ!

 2.И ако речеш в сърцето си: „Как ще познаем коя дума НЕ Я е казал Господ?”

 3.- Когато някой пророк говори от Господното име и думата му не се сбъдне, нито се изпълни, тая дума НЕ Я Е ГОВОРИЛ ГОСПОД. /Особено ако/ пророкът я е говорил надменно, БОЙ се от него!

Борис Априлов

ИЗКАЧВАНЕТО

Градчето е упорито вкопчено в глината, залепено е по скалите като лишей. По кривите му улички е гъмжило, хората кръстосват насам-натам без работа, нямат какво да вършат, най-често се излежават на слънце или си отдъхват в сянката на покривите. Това са ниски, жилави човечета, известни на света като шерпи. Изискванията на шерпите към живота са незначителни, за тях най-важното условие е да се включат поне в две експедиции годишно, повече не им трябва. Останалото е вървене по уличките и зяпане пред хотелите. В хотелите са отседнали потеглилите към върховете. По предварително изработен ред, оттук тръгват много групи, походите започват от всички страни на върховете, дори от невъзможните за преодоляване. Всеки се старае да извърши нещо, което никой преди него не е вършил, особено пък ако предишният се е провалил, ако се е върнал преждевременно или ако е загинал. Някои не загиват, само изчезват, оставят след себе си шум в световно известните вестници. Върховете приемат и не приемат покорителите си, понякога се съпротивляват почти злостно, ненапразно пътеките към тях са осеяни с вкочанени трупове. И въпреки туй, всеки връх, след като е устоял десетилетия на набезите, накрая се предава, човекът стъпва на него, а след това често пъти започва буквалното му „прегазване” от нови експедиции. Качват се десетки хора, развихря се голямата подигравка с непостижимото. На това шерпите не възразяваха, не се сърдеха никому - напротив, радваха се: наемаха ги постоянно, те бяха носачите на денкове по базите, те бяха и водачите. Планината и шерпите бяха приятели, допълваха се, и нито шерпите можеха без планината, нито планината можеше без шерпите. Ето защо, когато напролет пристигна бледият мъж, пребиваването му в градчето по-сетне се изрази в сензация. Бледият мъж пристигна с много багаж. Отначало той не заяви за какво е дошъл, но с течение на времето хората започнаха да го подозират, че ще изкачва, особено когато научиха, че е закупил четири яка. Така в Баманду плъпна мълвата, че някакъв съвсем смахнат самотник ще си поиграе на покоряване без шерпи, посмяха се на това и го отстраниха от вниманието си; нямаха време да се занимават с него - всеки ден пристигаха групи, сезонът на изкачванията чукаше на вратата. Забравен от всички, бледият мъж сякаш се затвори в себе си между яковете в края на града и хотелската стая в центъра. В стаята той прекарваше по-голямата част от времето си, подреждаше вещите, уредите, изчисляваше товара в килограми, разпределяше го в денкове, подреждаше консервите, комплектуваше ги по калории и витамини, навиваше въжета, изчисляваше дължината им, стараеше се да не остане и сантиметър в повече. Във всяко нещо търсеше неговата оптималност, то биваше нанасяно в тетрадки и описвано; в тетрадките се сортираха и индикациите на медикаментите. На един стол в центъра на стаята бяха изправени бутилките с кислород. От време на време, но не по-малко от два пъти дневно, бледият мъж вземаше една бутилка в ръцете си и я наблюдаваше в позата на Хамлет: „С бутилка или без бутилка? – това е въпросът…” Освен туй, той взимаше камерата и по същия начин се питаше: с камера или без камера? Ако трябва да доказвам на някого, необходимо е да взема камера. Но защо да го доказвам, какъв е смисълът - нали това интересува само мен? И така, кое е по-важно за изкачването – да го реализирам за себе си - или за другите? Ако го направя заради сензацията, ще предизвикам шум и ще спечеля пари, но ще продължавам ли да бъда и тогава аз? Всъщност, какво е човекът досега - не е ли преди всичко суета? В същото време Баманду се тресеше от шумотевицата на журналистите. Членовете на експедицията избягваха да правят изявления, но водачите им бъбреха и заради тях. Всяка експедиция биваше субсидирана или от кралско дружество, или от някой друг. В шумотевицата, бледият мъж изчезна съвсем. Продал наскоро жилището си, пестил в продължение на десет години - с такива скромни средства той бе подготвил своята съвсем частна експедиция, просто защото така му се искаше, такава беше природата му. Налагаше се да чете много книги, проучваше опита на миналите преди него по пътеките, вникваше в неуспехите на тия, които не са се върнали. Запознаваше се със всяка точка за лагеруване, върху скиците на своя маршрут рисуваше лагерите и описваше вещите, които трябваше да остави на всеки от тях. Яковете ще изнесат багажа до мястото, където могат да стигат якове, там ще го чакат. Колко ли дълго може да чака един як? - Ето още един допълнителен въпрос... В края на краищата, трябва да реши и тази задача – колко време биха го чакали яковете, какво е тяхното търпение и разбиране, да не кажем чувство за отговорност. Ужас - хиляди въпроси и въпросчета! Но самотният мъж мислеше за всичко съсредоточено, и упорито нанасяше всяка подробност в бележниците. Заети с големите експедиции, журналистите рядко го зърваха тук или там. Понякога правеха опити, но той само ги поглеждаше с тъжния си поглед на самотник, те махваха с ръка и притичваха към по-интересните обекти. Въпросите към него обикновено се свеждаха до това дали чака някого; тези, които чака, колко са на брой, от каква националност са… И накрая винаги: „Внимавай, ей, да не си намислил нещо съвсем оригинално и да ни изиграеш!...” Бледият мъж често гледаше от прозореца си към планината, потънала до гуша в легенди. Беше проучил поне сто от тях, но не му направиха особено впечатление. На него такива не му минаваха, той гледаше иронично на мистицизма, намираше го за белег на страх - бедните на преживявания местни хора бяха бедни и на мислене. Планината наистина криеше много загадки, но легендите имаха само формални връзки с тях. Снежни човеци не го интересуваха, интересуваше го само да намери най-благоприятните места за минаване, през най-благоприятните дни (дори и часове), при най-благоприятни атмосферни условия - и особено в благоприятно здравословно състояние. Вече копнееше за изкачването, катеренето за него беше най-висшата форма на човешката страст, то запалваше най-елитните центрове на емоциите му, възпламенени от десетки алпийски одисеи преди това. Бледият мъж отначало участваше в групови походи, но с течение на времето и с омъдряването – то не можеше да не дойде на четиресет и пет годишна възраст – той се отдели от навалицата и потъна във философската същина на катеренето, в болезнено сладкото усещане за предимството на уединението. Какво ли не изкачи тогава той, но винаги сам и тайно. Веднъж на някакъв връх го завари група от четирима задъхани, погледнаха го изненадано и го запитаха какво дири самичък тук, а той им отвърна, че откакто се помни, си е тук; оттегли се надолу и изчезна. След като го срещнаха на няколко подобни места, хората допуснаха, че е дух или халюцинация, породена от кислородната разреденост, и някак спонтанно го нарекоха „Бледния мъж; други отидоха по далеч и го клеймосаха с прозвището „Високият призрак”...

 В очакване на лятото, бледият мъж скиташе в полите на планината, тренираше, поддържаше здравината на мускулите си, изпитваше всяка нова дреха, новите си обуща. Не пропускаше нито една пресконференция. Сгушен сред слушателите, попиваше всяка изтървана в повече дума, стараеше се да долови някои от секретите на експедициите, връщаше се в хотела и отново прехвърляше (за кой ли път) дневниците на предшествениците. Понякога висеше над случайно измъкната маршрутна скица и я наблюдаваше - отначало съсредоточено, след това разсеяно, вече сто пъти обсъдил от всички страни своя собствен вариант. На четùридесет и пет годишна възраст, сред самотата и планината, в тренировките и спокойствието, един ден високият бледен мъж усети пролетта, тя го докосна една сутрин с нежността на съня. Това го накара да забележи журналистката. Обикновено тя го преследваше, а той се изплъзваше. Изглежда, че журналистката бе доста опитна като жена и много бързо разбра, тя просто угадù настроението. За подобни случаи разполагаше с добро въоръжение – бедра, наподобяващи пейзаж, и спокойни гърди, които се извисяваха като стряха… Знаеше, че трябва да го улесни, виждаше колко е самотен и му заяви: „Защо в хола на хотела, защо не дойдете в стаята ми?... Или пък аз да дойда при вас? Но при вас е много разхвърляно. Номерът на стаята ми е триста и единайсет”. Нямаше какво друго да прави, трябваше да приеме, по улиците на Баманду се разхождаха само мъже; жените тук приличаха на мъже. Въпросите се оказаха неприемливи, журналистката искаше да разбере най-важното; с други думи – всичко. Такава цена той никога не е и мислел да даде на жена за каквото и да е. И не само на жена. Извини се и си излезе. Тя извика и тръгна след него - заяви му, че ще намали броя на въпросите, но бледият мъж бе изтрезнял. В края на краищата за какво му бяха тия якове, нали яковете стават за всичко? Беше трудно, разбира се - ако планината можеше да говори, би разказала ред комични подробности, но работата му все пак потръгна и журналистката остана на сухо. Най-после пристигна писмото. Викаха го за справка, той замина за столицата, там се яви пред комисия от трима души. Поканиха го да седне и отвориха папката с молбата му.

 - Много сте висок, рече някой от комисията.

 Бледият мъж не отвърна нищо.

 - Подали сте молба да изкачите най-трудния връх – Пама.

 - Да, отвърна той, там съм описал всичко.

 - Но не обяснявате нищо, а се шегувате. Тук, например, пише, че ще бъдете сам…

- Това съм искал да кажа.

 Тримата го погледнаха.

 - Много сте висок, повтори някой от тях.

 - Чакам да ми определите дати - отвърна бледият мъж. - Искам да изкача Пама по най-обикновения маршрут. Там вече никой не върви, но аз ще мина по него.

 - Сам?

 - Сам.

 - Ние сме тук обаче да издаваме разрешения за изкачване, а не за самоубийства! Без група е немислимо да достигнете Пама.

 - Моята цел е тази.

 - Обичате сензациите…

- Обичам да съм сам. За моето изкачване няма да правя пресконференция, само вие знаете за какво съм пристигнал в Баманду. Вдигне ли се шум, изобщо няма да тръгна.

 - Добре, но можете ли да запознаете комисията с начина? Например, как ще щурмувате върха. Кой ще бъде последният ви лагер?

 Бледият мъж ги погледна разсеяно и заяви, че си има точен план.

 - Можете ли да изчислите шансовете си в проценти?

 - Може би пет на сто.

 - И настоявате за разрешение?

 - Смятам, че ще успея.

 - На кого ще продадете филма?

 - Ще мина без филм.

 - Дори… без филм?...

 - А как ще документирате? Как ще докажете?

 - Няма да доказвам.

 - Добре - обади се най-после председателят на комисията, колко шерпи ще наемете?

 - Нито един.

 - Става въпрос… до някъде.

 - Купил съм четири яка.

 - Какво?!...

 Двамата, без председателя, се изправиха. Стаята излъчваше необходимата тържественост: меки кресла, тежък килим, полилей. Край прозорците падаха тъмнозелени завеси, между завесите се вместваха небе, вишна, камбанария на католическа църква и далечен сняг върху суров планински масив. На една от стените висеше знамето на държавата, под него – ликът на държавния глава. Това бе представителна зала, тук посрещаха хора от цял свят, и то не какви да е хора - все корави мъжаги с нашумели имена, със силно пигментирани лица, познати от илюстрованите списания и рекламите за оборудване по алпинизъм. Шефът на комисията, човек със средно умно лице, също се изправи и отиде до прозореца, но едва ли видя нещо интересно навън. Помощниците го гледаха право в гърба. Тъкмо тогава бледият мъж седна в посоченото му още от самото влизане кресло. Дългите му крака изскочиха напред, ръцете му полегнаха върху облегалките. Бледият мъж разбра, че съдбата му зависи само от шефа на комисията, който в момента се правеше, че се взира силно в кръста на католическата мисия. Другите двама са украшение, протокол - ако разчита на тях, по-добре да си тръгне веднага, те никога няма да обърнат внимание на молбата му, а сега с учудване се питат защо пък чак толкоз се е замислил шефът им, защо не реже - вън чакат представители на друга експедиция, тя ще им отнеме четири часа. Шефът на комисията се обърна към стаята и започна да се любува на русата му, почти детска коса.

 - Без шерпи… - прошепна той. - Разбирате ли какво означава това „без шерпи”? Равнява се на революция, досега нямаме подобен случай. Може би нямате да им платите?...

 - Изкачването е скъпо удоволствие, отвърна бледият мъж, и който няма пари, изобщо не бива да тръгва.

 - Вие сте фанатик.

 - Да.

 - Наясно ли сте какво означава да тръгнете без шерпи? - Това означава, че ви изчезват дори тези пет процента за успех.

 - Ще опитам

- С якове…

- Държа да бъдат якове, не хора.

. Досега никой не се е изкачвал без шерпи, не е и помислял; дори не е допуснал мисълта, че може да помисли…Бледият мъж замълча, двамата членове на комисията отвориха усти, но шефът им ги прекъсна със знак. Той напусна мястото си край прозореца и се отправи към съседното кресло. Сега вече можеше да вижда посетителя в лицето, особено ако посетителят се извърнеше малко. Бледият мъж се извърна, той бе усетил, че има за какво да разговаря с човека до него.

 - Искате ли да запушим?

 - Не пуша.

 - Уиски?

 - Малко.

 Може би думата „уиски” да е била подаденият знак, но двамата подгласници просто отвориха вратата и излязоха. Шефът на комисията се върна зад бюрото, промъкваше се към цигарите и удобствата, дребните му пръсти отвориха чекмеджето, поровиха и измъкнаха малка, извита луличка. Докато той палеше луличката, бледият мъж се възхищаваше на сръчността, с която пръстите му извършваха необходимите манипулации. Щом се появи димът, пръстите се успокоиха.

 - Може би вече разбрахте, че ще получите разрешението, за което сте дошли при нас. – По изваяното му сякаш от порцелан лице не се забелязваше нито един дефект, никаква пъпчица. – Ще ви го издам на моя отговорност; ако щете – на мой риск, без да се съобразявам с мнението на подгласниците си. –

Бледият мъж остана неподвижен, не направи и опит да благодари.

– Но искам да си поговорим откровено: никак не ви виждам при катеренето…

- Това е моя луда необходимост! - отвърна бледият мъж.

 - Тя е необходимост за мнозина, тези алпийски подвизи са подвластни на суетата, а вие…

Вратата се отвори, подгласниците изтикаха напред масичка с колелца, настаниха я до бюрото и отново излязоха. Шефът на комисията наля в чашите и погледна своя гост; гостът кимна, ледът звънна в чашите.

 - Принадлежим на две различни раси, подхвана домакинът, а сме почти еднакви. Вдигна чашата пред себе си, бледият мъж също.

 - За покоряването на върховете си има хора - рече домакинът, те сякаш са родени за туй - извън катеренето биха били нищо. Но вие… Да продадете къщата си… Пама не можете да изкачите и си го знаете, рекорд не можете да поставите; ако успеете, ще бъде подвиг за векове, но няма да успеете, сам никой не би дръзнал. Пък да предположим, че успеете, веднага ще се превърнете в сензация, а сензациите не ви интересуват.

 - Никак.

 - Тогава защо?

 Бледият мъж повдигна искрено рамене, но този жест му се стори неучтив и побърза да каже също тъй искрено:

 - Не знам. Вие сте човекът, на когото бих казал, но… не знам.

 - Изкачването с шерпи не е само необходимост; това е и традиция, свещено право, ако щете – монопол.

 - Мислите ли, че не знам?

 Е- дна истина, като всички простички истини – като гората, като водата…

- Колко деца имате?

 - Шест.

 - В кръвта ви тече ли нещо от шерпите?

 - Не бих имал нищо против…

- Те имат много деца.

 - Ако наемете поне двама, ще бъде съвсем друго.

 - Мисля, че ще ви огорча.

 - Ще огорчите тях, ще им нанесете удар. Представяте ли си - прекъсвате традицията! Да оставим настрана, че им отнемате и някой лев.

 - И все пак, предпочитам яковете.

 - Мизантроп ли сте?

 - Направихте много за мен - отвърна посетителят, - но без документи не бих могъл да започна изкачването.

* * *

Натовари багажа си на яковете. Бледият мъж остана сам срещу планината. Постара се всеки як да получи по равни килограми. Една палатка бе опъната да го чака, палатката се намираше на 3430 метра. Сбогува се с нея и се отправи към четири хиляди и шестстотинте метра - точката, до която можеха да му служат животните. Там разтовари багажа, опъна нова палатка, оборудва я, привърза яковете към забити в земята клинове, пренощува, и на другия ден започна да пренася пакетите на гърба си. След три дни успя да изкачи всичките си вещи до базовия лагер на 5340 метра. Тук разположи най-голямата палатка, монтира най-удобната печка, подреди главната част от провизиите и медикаментите. Докато работеше, усещаше възбудата. Туй беше кипящото от радост тяло, ясното и просто усещане, че е щастлив. Нататък му предстоеше да построи четири по-малки лагера. Работеше стегнато, внимателно, пестеше силите си, подчиняваше се на спартанска методика, спеше достатъчно и всичко се развиваше по предварителния замисъл. Не бързаше, не целеше да изпревари прогнозирани метеорологически условия, за времето си нямаше график – движеше се на късмет. На бърза ръка преживя два ледени вихъра. Първия прекара на път, вторият го връхлетя на зàвет, в палатката. При първия вихър се притаи в пукнатина на една скала. Когато вихърът отмина, в разсеяната светлина пред него се появиха орел и орлица, те се любеха на издатината встрани. Бледият мъж бе един от малцината в света, видели такова чуд! Той стоеше в пукнатината и наблюдаваше преданото отдаване на орлицата, без каквото и да е кокетство. В достойнството си, тя не си позволяваше особено подчертани движения, най-често търсеше да допре шията си в неговата, отъркваше се нежно и сладостно, докато орелът бесуваше… Май че по някое време го зърнаха, така му се стори поне, ала най-сладкия миг преодоля и в този случай инстинкта за самосъхранение. Орлите отлетяха, едва след като мъжкият се насити. Бледият мъж си мислеше, че тези птици не живеят чак толкоз високо - гнездото им е сигурно поне две хиляди метра по-надолу. Тогава защо се качват във висините да се съешават? Заслужаваше си да помисли върху тази загадка, но къде време за това?... Беше се започнало. Вървеше по отъпканите пътеки на няколко експедиции, нямаше нужда да забива клинове по стените, намираше си ги готови, по тях висяха дори въжетата, той им се доверяваше, защото обичаше да рискува. Неговото изкачване можеше да завърши успешно само чрез риска - на това разчиташе. Като тръгваше, той си знаеше, че ще се движи със стръвта на булдог. В една гънка намери опъната палатка, вътре имаше всичко, храната беше непокътната, палатката все още чакаше стопаните си, които никога нямаше да се завърнат. Разчисти снега, вмъкна се в нея, запали печката и преспа. Вечерта и сутринта яде от собствените припаси, остави всичко непокътнато за своето завръщане. Въпреки студа, виелиците и умората, той усещаше познатата бодрост. Просто помирисваше как най-трудната точка, ревниво пазена от ледници, отвесни стени, пропасти, мъгли и връхлитащи ледени бури, се приближава. Поне досега не можеше да се порадва на някаква поносима температура, през цялото време зъзнеше, а какво ли му предстои занапред?...

 Но последва абсурден период. В решителните последни фази настъпи небивало затишие, заблестя слънце - и всяка мъчнотия го подканяше: „Ела и ме преодолей!” Той преодоляваше при незапомнени атмосферни условия, незарегистрирани в историята на изкачванията. Продължаваше да открива безпогрешно стари клинове и въжета, това го развесели, изпадна в еуфория и захвърли кислородната маска. Олекна му още повече, вече си подсвиркваше и си мислеше, че когато човек види любовното опиянение на орли, неизбежно му потръгва… Захвърли и фотоапарата - отказа се да документира. Работеше за собствено удоволствие, нямаше никакво намерение след години да разказва за подвига си пред камината на някой клуб…Когато застана на върха, отначало го обхвана страх, че може да полудее от възбуда, а след това трябваше да преодолява внезапно обзелото го чувство да се поддаде: „Да остави ли - или да не остави белег?” По другите врхове беше пълно с такива неща, тук бе отразена не само личната суета, но и суетата на нациите. Една минута прекара на Пама - и всяка секунда от тази минута се изрази с вътрешния наплив и вътрешната му съпротива да преодолее поривите си към парадност. А светът лежеше в краката му спокойно, балансирано, потънал във великолепната си тишина - един от редките мигове на върха, подарен само на него, награда за безшумния му подвиг. Подобни метеорологически явления тук се появяват сигурно веднъж на столетие! В тази минута бледият мъж допусна за частица от секундата, че се е превърнал в бог…

* * *

Вестниците и туристическите бюлетини на Баманду шумяха за четири експедиции. Трите от тях бяха наели по триста и петдесет, а четвъртата - петстотин шерпи. Радиото гърмеше, всеки от водачите на групите допускаше до трийсет процента за неуспехи, а няколко дни преди потеглянето благоприятните възможности слязоха на петдесет процента; началото на сезона бе отбелязано с три жертви и осем измръзвания на крайници; сред катераческите общества плъзна мрачният полъх на песимизма. Бледият мъж спеше вече трето денонощие и прислугата на хотела напразно се услушваше пред вратата на стаята му. Събуди се на четвъртия ден по обед, усещаше, че е гладен, премазан от изтощение, и че по крайно необясними причини му се общува с жена - например, с журналистката. Дълго преди да се изправи на крака, тъй като се събуждаше в цели врволици от часове, той се люлееше между видения от орли, якове, въжета, глетчери, журналистката, вихрите… Вмъкваше се постепенно в реалния свят на стаята; осъзна, че над него има таван, край него – стени, сигурност; на пода се простира персийски килим, а отвори ли вратата, на всяка цена ще срещне една вана… След като завъртя крана, видя в огледалото високото си, омършавяло, просто стопено тяло, загубило поне петнайсет килограма от теглото си – направо скелет! Брадясалото му лице продължаваше да създава впечатление на бледост, но по какъв начин, трудно можеше да се разбере – с напластения загар… Скелетът потъна във водата, покри се с нейната мекота. Зàвет, никакъв вятър, пръстите на краката му се движеха по негова воля, пръстите на ръцете му усещаха предметите при докосване; радиоприемникът му даряваше музика - нещо като Дебюси, който прииждаше от стаята. Затвори очи и видя келнерите, те сновяха по мокета на долния етаж, тикаха колички с напитки, разнасяха сребърни табли с гореща храна, от чистите им и тихи дрехи дъхтеше на вечност… Предпочете варени картофи без гарнитура и салатата отделно, нищо повече. От вината избра френско червено. Стремеше се да поглъща спокойно, дъвчеше бавно и гледаше пред себе си през пространството със стерилно бели покривки. През сигурната стъклена витрина се виждаше планината, увенчана с чист сняг. Сега планината му се струваше близка и крехка. Изведнъж нахълта шумна журналистическа група, край на блажната тишина. След групата влезе и журналистката, махна му отдалеч и се уедини през една маса. Стори му се по-хубава отпреди, а деловитите й иначе движения бяха сякаш затоплени от дремеща все пак във вътрешността й женска природа. Тя остави камерата и записната уредба до себе си, избра нещо от менюто и потъна в страниците на бележника си. Надойдоха още хора, говореха високо, бледият мъж долови изречения, от които разбра, че току-що е потеглила най-голямата експедиционна формация, че Пама ще бъде атакуван от две посоки едновременно и че преди час пристигнала неприятна вест: на връх Мунца – нови четири жертви! Телефоните на хотела бяха изпратили тези новини по всички краища на света, Баманду се тресеше от тревожно напрежение, никой сезон не можеше да се равнява по нещастни случаи с тазгодишния, над улиците и къщите виснеше заплахата на нови нещастия. Шерпи намериха наядени от лешояди три трупа на якове – това също се изнесе в пресата. Някои се заеха да разнищят загадката, страниците на вестниците се кичеха с хипотези, но всички трябваше да започнат отново, тъй като един ден в крайнините на града се появи четвърти як, беше жив и здрав, но като всички останали якове на света крайно мълчалив - нито знаеше откъде иде, нито можеше да съобщи накъде отива…Бледият мъж продължаваше да живее в хотела. Той все тръгваше - и все не тръгваше към родината си. Бездействието сякаш му беше необходимо,: внушаваше си, че още се възстановява. Средствата за масова информация го бяха забравили, бледият мъж се чувстваше по-сам и по-щастлив от всякога. единствено журналистката веднъж го запита дали няма някаква връзка между оръфаните от лешоядите якове и неговите. Подведен от повишеното си настроение, той отвърна нещо весело. И още лоши новини – горе се подхлъзваха, премръзваха, изчезваха, чу се за два счупени гръбнака, появиха се стъпки на снежен човек… Лоша година: до този момент - нито една победа. Силни, натежали от загар мъже с тъмни очила и бради се завръщаха с виновни погледи, махаха безпомощно ръце, което понякога трябваше да се приеме като единственият им отговор. Заговори се, че все пак трябва да се подбудят някои следствия, подочуха се слухове за изоставени другари, някъде зачестиха случаите на необичайно малодушие в решителни моменти, другаде – направо за проявен страх, но най-често се споменаваше за проявен егоизъм. Като се вслушваше във всичко, бледият мъж разбираше, че великанът Пама се съпротивлява ожесточено и същевременно предизвиква. Не по-гостоприемно се държаха и останалите осемхилядници. Май настъпваха времена, в които на човека е предоставена възможността да разбере, че не бива да се перчи с особено могъщество, че понякога на природата й кипва и започва да се брани, като не държи сметка и за смъртоносните си удари. Всеки отминал ден увеличаваше цената на неговия успех. Както се развиваха нещата, логичната мисъл едва ли можеше да допусне, че тази година ще бъде записан някакъв победен поход до Пама, а който би допуснал това да бъде извършено от сам човек, поне до сто години от днес нататък, направо би минал за луд. Бледият мъж бе отбелязал не само световен рекорд - той бе постигнал непостижимото. Стоеше му се в Баманду, не му се заминаваше от мястото на реализираното си величие сред суетата и снобизма; харесваше му да се вижда победител. Но един ден, както се бръснеше, пламна осенението му, че стоенето в Баманду, че това безпричинно киснене в този скучен град не е съвсем невинно, че това прилича на мазохизъм. Като продължаваше да се бръсне обаче, той се опита да докаже на себе си, че поне досега е действал безкористно. Нима е малко това, че преодолях порива си да оставя белег?

 Във великите секунди на върха, бледият мъж, тренирал скромността си в продължение на десетилетия, се побори мъжки и потисна колебанията си. Там той се оказа на сантиметър от позора – замалко да забие в скалата свой собствен клин с инициалите на името си! Но сега вече е чист: бледият мъж няма как да докаже изкачването и работите на неговия вътрешен човешки баланс са наред. Обаче това, че продължавам да вися тук и се подсмивам по пресконференциите, какво е? - Това е любов, оправдаваше се той - аз вече обичам и не заминавам заради нея. Но скоро рухна и това оправдание. Една сутрин журналистката заудря по вратата му.

 - Не мога повече, заяви журналистката, нуждая се от мъж, не издържам повече, потребен ми е мъж! Ако ще е мъж, искам да си ти. Харесваш ми, умееш да мълчиш. Беше по пижама, топлината от постелята още лъхаше от нея. Останаха задно до сутринта.

 - Така вече може да се живее - въздъхна тя. Сега спокойно бих могла да върша работата си. Тя говореше: планината гъмжала от събития, непрекъснато връхлитат новини, вест след вест, нещастие след нещастие; отделът на вестника й наредил да стои в Баманду до второто пришествие. Беше осведомена за всичко, заредена с невероятни подробности; шерпите се били изнервили, годината била фатална, злите духове от ледниците се били събудили, очаквало се снежният човек този път да покаже лошата страна на характера си. Той продължаваше да обитава хотела и не знаеше какво би могъл да предприеме по-нататък, не знаеше накъде да тръгне, къде да отиде – никъде..Планината сипеше още изненади, но най-голямата се изрази в това, че експедициите приключиха с крах. Краят на катераческия сезон бе настъпил. Отделът й нареди да се завърне в редакцията, Баманду се обезлюдяваше, колоритните личности, които бяха успели да се изтръгнат от смъртта, изчезваха. В един безцветен ден тя пак легна до него, двамата погледнаха към тавана.

 - Не ти се ще да замина, нали?

 - Е, ще се справя някак…

- Защо не дойдеш с мен?

 - Какво има там?

 - Ще бъдем заедно…

Тя изведнъж се понадигна.

 - Впрочем, ти защо дойде, какво търсеше в Баманду?

 - Дойдох да изкачвам.

 - Кое?

 Той мълчеше.

 - Дойдох да изкача Пама.

 - Пама!...

 Журналистката се изправи, грабна пижамата си и бледият мъж разбра, че се е изплашила. Обличаше се бързо, ръцете й потреперваха, на нея никак не й се щеше да бъде да стане жертва на психопат… Излезе си, без да се дооблече, напоследък така преминаваше коридорите, недооблечена и сладко уморена. Бледият мъж лежеше и гледаше в тавана, мислите му го носеха към шефа на тричленната комисия, която издава разрешенията на експедициите, шефът се очертаваше като единственият човек на света, с когото вероятно е възможно и да не се скучае. На обед тя седна до него, оказа се, че са сами в ресторанта, върховете зад витрината изглеждаха по-бели отпреди, а келнерите - по-услужливи от всякога.

 - Там някъде е Пама - посочи тя с глава.

 - Да.

 - И ти предстои…

Той не отговори.

 - Кажи, най-после какво какво търсиш тук! Ти беше сензация, а след туй – нищо. По едно време изчезна, но още си тук, без да си журналист. Кажи какво си, защо ти бяха тия якове, защо мълчиш, докога ще останеш?

 - По едно време изчезнах - съгласи се бледият мъж. - Ти наистина помниш, че по едно време изчезнах…

- Искам да зарежем масата и да се прехвърлим в стаята. Утре си заминавам ,не разбираш ли? Не ти ли е я ясно, че те обичам? Ери! Слушаш ли ме?

 - Мислеше ли за мене, когато ме нямаше?... – запита внезапно той.

 - Мислех, целуни ме!

- Тогава ме нямаше - рече той. Нямаше ме, защото бях на Пама. Изкачих Пама - успя да повтори той, а тя, въпреки че го чу, не реагира никак. Тогава той почти извика:

 - Изкачих се сам, без шерпи!

 - Тя се отпусна до него, легна от дясната му страна и се почувства като в топъл, наситен с теменужни аромати басейн. Не виждаше по-нататък бъдещето си без него, не можеше да си представи, че утре няма да милва рамото му, нямаше да оцелее без диханието му Докато обмисляше първите думи на апела си, неочаквано си спомни, че в най-силния миг той я убеждаваше, че бил изкачил Пама, сам, без шерпи. Усещането за едно нищо незначещо твърдение постепенно се превръщаше в нещо, по което можеше поне да се помъдрува. Човекът до нея бе изрекъл: „Изкачих се до най-трудния връх сам”. Но такова изкачване бе невъзможно, то нямаше нищо общо с действителността. От друга страна изказваше го човек, който говори оскъдно или изобщо не говори. Край нея плаваха лилии, цветовете им се отваряха и продължаваше да ухае на теменуги, костеливото му жилаво тяло беше отпусната струна, в стаята беше тихо, тишината притискаше целия град, от далечните върхове се отронваха лавини, лавините се свличаха, повикани от присъствието му. Боже мой, загубена съм, обърквам живота си, не мога без него!.

 Той й заяви, че преди двайсет и шест дни се е изкачил на Пама, сам, без шерпи, само с четири яка до базовия лагер. Запозна я с навика си да върши всичко сам, да живее далече от шумотевиците, само така се чувствува щастлив.

 - Ти твърдиш, че си изкачил върха, в който този сезон се разбиха две експедиции, придружени от осемстотин шерпи?...

 - Да.

 - Ери!

 Тя изтри с длан във въздуха изреченото име.

 - Остави ли знак?

 Той отвърна, че не оставя следи по върховете. Призна си, че тъкмо на Пама се е двоумял, съвсем малко му е трябвало да се приобщи към стадото. Слава богу – преодолял се и сега гледа спокойно света в очите. Но ти вярваш ли, че се изкачих?

 - Не.

 Когато разбра, че отново е сам, бледият мъж се изправи; стаята беше пълна догоре с тъга; той включи касетата с Моцарт, защото знаеше, че Моцарт върви на всичко. По стъклата потече водичка, валеше. Влезе във ваната, покисна в тъгата си, излезе, изсуши се и почна да се облича. Ами сега? Сега накъде?

 - Знам - каза му накрая шефът на тричленната комисия, която издаваше разрешенията на експедициите. - казаха ми, че сте изкачил Пама. Седнете.

 - Вече знаете - учуди се бледият мъж.

 - Новината за вашето изкачване достигна при нас като смях.

 - Посмяхте ли се?...

 - Лично аз не - аз съм сигурен, че сте го изкачил.

 - Защо сте сигурен?

 - Вие не знаете да лъжете. Но защо тя чака отвън? - Дамата ви може да влезе. - Той целуна ръката на журналистката и посрещна с открити очи погледа й:

 - А сега накъде?

 - Не знам… - отвърна журналистката. Боли ме - обичам го и ме боли. Просто не знам кога ще му мине. Предполагам, че е временно - криза.

 - Имайте предвид, мадам, че този човек Е ИЗКАЧИЛ Пама, и то съвсем сам.

 - И ще му издадете сертификат?...

 - Едва ли - усмихна се порцелановото лице на шефа. - Сертификатът няма да му послужи, няма да му го издам - ще сметнат и мен за луд, веднага ще ме уволнят!

 - Видях как се любят орел и орлица на 5 хиляди метра височина - рече с детски възторг бледият мъж. – Те бяха по-живи от всичко на края на света, където може само да се умира…

- Вие извършихте подвига на всички времена и за всички хора! - Шефът на комисията стисна ръката му. Но горе се двоумяхте, нали?...

 - Да.

 - НЯМА да ви издам документа, нали разбирате?

 - Не ща документ. Дойдох само да ви кажа - предположих, че ще ми повярвате.

 Бледият мъж и журналистката напуснаха държавната сграда. Те тръгнаха бавно през непознатия град. Тя - с чувството, че крачи до един луд, но необикновен мъж, когото обича. Той – с горчилката в душата, че се е изпуснал и не са му повярвали.

 - О, скъпи! – каза му тя нежно, - не се тревожи! Аз имам много добър психиатър в Ню Йорк!...

 

 В това време подгласниците се върнаха в кабинета на шефа си и го завариха с гръб към тях, загледан през прозореца в мъжа и жената, които се отдалечаваха. Подгласниците се стараеха да потиснат смеха си - вън се бяха насмели достатъчно… БЕЛЕЖКИ КЪМ ТАЗИ ВЕРСИЯ НА РАЗКАЗА: Това, по-горе, което се намери в интернет, явно е някой по-предишен вариант или чернова на „Изкачването”, понеже в сп. „Пламък” той бе много по-стегнат и художествен. Затова тук бяха съкратени някои дълги и излишни епизоди от него, които принизяват последната му редакция от Борис Априлов. Особено тези, в които бледият мъж се хвали на ПОВЕЧЕ хора, че е изкачил върха. В последната версия НЯМА такова нещо – казва за това само на жената и на служебното лице. В нея той внушава по особен начин, че всъщност непалецът, който издава разрешенията и сертификатите, е висок Посветен и ясновидец. Именно затова той е видял и е убеден, че Ери физически Е ИЗКАЧИЛ Пама, обаче му казва, че ИЗКАЧВАНЕТО МУ Е НЕУСПЕШНО. И като му два да разбере: „Физически – да; духовно БЕШЕ успешно до даден момент, но после ти се ПРОВАЛИ, защото, като се върна, призна на двама души. Даже на МЕНЕ не трябваше да признаваш! ИСТИНСКОТО ИЗКАЧВАНЕ Е ДРУГО, ДУХОВНО - ДА НЕ СЕ ПОХВАЛИШ НА НИКОГО. Точно това, което беше намислил в началото.”

 

 

04.07.2019 г. 22,32 ч.

 

ЛИЦЕ И ГРЪБ НА ПРОЕКТ ЗА КАРТИЧКА, която всеки желаещ може да разпечатва цветно и да я разпространява безплатно. Ето повече по темата за истинските гербове на космоси, народи и монади:

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=625&book=18

 

 

05.07.2019 г. 10,36 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И Господъ каза: „Съборете тоя храмъ - азъ кръвъ не искамъ! Искамъ хората да мислятъ, да служатъ съ ума, съсъ сърцето си, съ душата си.“ И ДНЕСЪ този Господъ иде - и ако съврѣменнитѣ хора не се научатъ, той ще каже сѫщото и на тѣхъ и всичкитѣ храмове ще се разрушатъ както йерусалимскиятъ храмъ и ще прати всички въ „Египетъ”. По цѣлия свѣтъ ще стане тъй, всичко ще се разруши! „Ее… - ще кажете сега, - докажи го...“ - Азъ ще ви пратя, когато храмоветѣ се съсипятъ - ще ви пратя да ги видите и ще ви кажа: „Вижте ги!” – „Вѣрно ли е това? Защо стана това?...“ — Защото не мислѣхте, не вършихте волята Божия, а вършихте СВОЯТА воля.” (1921.11.13н.В Египет.СИЖ4.ЕДИ1922:119)

 

05.07.2019 г. 14,39 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „.Имате повече отъ 10-15 министри, избити по улицитѣ като псета! Отдѣ е това? Ами само това ли е? Азъ съмъ толкова доблестенъ, че ви говоря една истина и не ви желая злото. Обаче не трѣбва да се лъжете - това не е българщина, това е ВАРВАРЩИНА! И когато западнитѣ народи искатъ да опрѣдѣлятъ българитѣ, казватъ: „Вие сте ВАРВАРИ!“ - и донѣкѫдѣ сѫ прави. Българитѣ сѫ „варвари”, а онѣзи вървятъ подиръ варваритѣ…” (1921.11.13н.В Египет.СИЖ4.ЕДИ1922:120)

КАКВО Е БИЛО ПРЕДИ 9 СЕПТЕМВРИ 1944 г., общо взето е известно. Българи и човкоподобни, представящи се за българи, са убивали българи най-зверски. Тук виждаме една нищожна част от убитите. Ние знаем, че в света цари АБСОЛЮТНА СПРАВЕДЛИВОСТ – имаме и такава беседа и такъв том. Никой не може да отмине кармата поради убитите и изядени животни, поради убийствата и несправедливостите, които сме извършвали в миналото. Но малцина знаят, че зариването на хиляди трупове на българи с булдозери, избити от „народната” власт след 9 СЕПТЕМВРИ 1944 г., се оценява от международните наблюдатели като „най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици”.

Официално, Народният съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 довели страната до участието и във Втората световна война. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия и ОФ, както и планиране на неутрализирането на политическия и интелектуален елит на Царство България и ликвидирането на неблагонадеждни и евентуални противници на режима, установен след окупацията и преврата. От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9550 присъди, с които осъдени на смърт са 2 730 души, а 305 души получават доживотен затвор. Така спасителят на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България от преди 9 септември 1944 г. /Кой е спасителят на българскте евреи всички знаем, но това е друг въпрос... - б.р./ За сравнение, на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12. Чрез народния съд е ликвидиран политическият, военният и част от интелектуалния елит на България. Присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, какъвто е народният съд. На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд влизат в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища. Произнесени са смъртните присъди над тримата регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941, 67 депутати от 24-тото НС, 47 генерали и висши офицери. Присъдите са изпълнени същата нощ. Навързани на вериги, хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. Разстрелвани са един по един. Проф. Александър Станишев – световно известен медик, е бил принуден да констатира смъртта на убитите. Последен убиват него – застрелват го с пистолет в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната, през следващите дни и месеци близки на загиналите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят това, комунистите правят отгоре бунище. Някои от екзекутираните: Принц Кирил Преславски - Регент, брат на Цар Борис III, Проф. д-р Богдан Филов - световен учен, археолог, регент, бивш министър-председател; генерал-лейтанант Никола Михов – регент и военен министър; Проф. Александър Станишев- български хирург, лекар и учен със световна известност. Министър на здравето Димитър Шишманов - дипломат. Министър на външните работи д-р Иван Горанов - виден юрист, адвокат, кавалер на четири ордена „За храброст“ за атаката при Тутракан. Светослав Поменов - юрист, завършил във Франция, дългогодишен дипломат, кавалер на два ордена „За храброст“; д-р Иван Вазов - племенник на Иван Вазов, син на д-р Кирил Вазов, капитан - командир на Балканския полк, герой от войните. Носител на 3 Кръста за храброст и орден "Австрийски орел". Завършва право в СУ и докторска дисертация в Лайпциг. Общественик на гр. Стара Загора, председател на Културно-просветното дружество, безпартиен и аполитичен - става депутат като независим кандидат от Стара загора. Д-р Иван Бешков – 49-годишен, брат на художника Илия Бешков, герой от първата световна война с два ордена за храброст. Корпоративен деятел, народен представител в три народни събрания от Плевенски избирателен окръг, министър на земеделието. Георги Липовaнски - доктор по право и финанси. Общественик и стопански деец. Александър Сталински - виден юрист. Министър на правосъдието; Д-р Борис Йоцов - учен, Министър на просвещението. Инж. Борис Колчев - Министър на железниците, пощите и телеграфите; Д-р Георги Ханджиев - учен. Съветник на Цар Борис Арх. Йордан Севов - известен архитект-модернист. Съветник на Цар Борис Любомир Лулчев - царски съветник; Димитър Генчев - офицер, полковник. Награждаван с ордени за храброст, герой от войните. Инспектор на дворците Павел Груев – началник на дворцвата канцелария; д-р Петър Костов – секретар по печата; легационен съветник Тодор Кожухаров - виден общественик, публицист и журналист. Кавалер на два ордена „За храброст“, удостоен с близо 20 наши и чужди медала за гражадански заслуги.

 

ПАК ОТ УЧИТЕЛЯ: СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ 2 1920.04.04н.Отиде след Него.ЩУВ.С1948:58 "Когато душите на убитите отидат в астралния свят, те внасят условия за нервни болести и разстройство между хората. Казвате, че убивате разбойника, опасен човек за обществото. - Вие не знаете, че сега, когато е безплътен, той става по-опасен, отколкото когато е бил в плът. Сега той се движи свободно между слабохарактерните хора и им внушава чувство за отмъщение. Днес хората повдигат въпроса, трябва ли да се налагат смъртни наказания. - Според божествения закон, смъртните наказания не се позволяват. /…/ Видите ли, че убиват някого, ще знаете, че в никоя свещена книга не е допуснато убийството. Видите ли, че убиват някого, всички хора да станат на крак и единодушно да извикат: „Този човек трябва да живее!”

 

06.07.2019 г. 14,44 ч.

 

ОЩЕ ЕДНА ДИВЕРСИЯ НА УЧИТЕЛЯ… И друг пък казва, че ни прави „диверсии” в Словото си… Говòри за декламациите и фантазиите на калугерите и на всички други псевдорелигиозни горделивци. За едни странни души-реликви от най-дълбоката древност, които не са искали да се продават на Нерон и нероновци и са били готови са умрат. И БЪЛГАРКИ са е хвърляли някога от скалите, за да не бъдат осквернени. Говòри за ЕДИНСТВЕНИЯ начин, по който истинският човек може да спаси света и от който зависи ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ЦЯЛАТА БЪДЕЩА КУЛТУРА. МНОГО ЧЕСТО ЛИЧНО БОГ идва при нас под формата на някого и ни моли за внимание, съвет, грижа, живот или спасение, а фактически САМИЯТ ТОЙ НИ ПРЕДЛАГА СПАСЕНИЕ! Ние се правим на много умни и стотици пъти проваляме шанса си да останем вечно млади, прекрасни, чисти и нормални.

УЧИТЕЛЯТ: „Ще декламирате ли - или ще мислите?... Кажете ми сега: ще декламирате ли?... /…/ И ПРАВИ сѫ съврѣменнитѣ хора, когато казватъ, че трѣбва да почнемъ отъ ВИДИМИЯ свѣтъ, за да разберемъ ИСТИНСКИТѢ нужди на нашето тѣло. Затова ще дойдемъ да проучимъ ПЪРВО ФИЗИЧЕСКИТѢ проявления на човѣшкия животъ. Сега - една малка диверсия отъ тия мои философски разсѫждения… Тѣ сѫ СКРИТИ малко, защото едноврѣменно трѣбва да разсѫждавамъ, отъ една страна; да коригирамъ и да посаждамъ - отъ друга. Ще ви прѣдставя въ какво положение се намиратъ съврѣменнитѣ хора. То е едно ПРѢДАНИЕ. Доколко е вѣрно не мога да ви кажа, но се пòмни. Датира отъ врѣмето на Нерона. Въпросътъ е за една прочута римлянка, дъщеря на единъ патриций — Вероний, - а тя се е наричала Винцùла. Била е една отъ най-красивитѣ дѣвици въ Римъ - толкова красива, толкова грациозна, толкова благородна и смѣла по характеръ, щото всички й се учудвали. Единъ день, по една случайность - за щастие или нещастие, - наблизо минава Неронъ, който по обичая си обръщалъ внимание на всичко. Като актьоръ и художникъ, ученикъ на Сенека, баче обичалъ женитѣ по особеному - тя му също го впечатлила. Праща той вечерьта хора и казва на баща ѝ: „Искамъ дъщеря ти да дойде една вечерь на разговоръ, да прѣкара въ моя палатъ една вечерь!“. Когато Вероний ѝ съобщил това, тя веднага казва: „Не! Азъ прѣдпочитамъ смъртьта предъ палата на Нерона!“ Връща тя пратеницитѣ на Нерона. Тѣ му съобщаватъ това. Неронъ, който е билъ много гордъ, казалъ: „Много добрѣ...“ - Изпраща той нѣколко души преторианци: „Вземете я - и ще наведете носа на тази гордѣлива римлянка, ще я "цѣлунете" нѣколко пѫти!...“ Въ Римъ всички безъ изключение трѣбвало да зачитатъ волята на Нерона. Казвамъ - тази дѣвица, тя не е разбрала живота, разбирате ли? Като влязла въ затвора, тѣ я посрѣщатъ съ една много груба постѫпка. Сега вие, съврѣменнитѣ хора, ще кажете: „Какво лошо има въ това да иде въ двореца на Нерона?...” Налѝ?... Споредъ съврѣменния моралъ, човѣкъ може да направи едно малко отклонение... - Но тази мома е МИСЛИЛА, разбирате ли? Тя си има свой ИДЕАЛЪ. ВОЛЯ има въ нея: „Не искамъ да ида! За нищо на света не желая да ида въ двореца!“ Онзи, който е билъ опрѣдѣленъ, отишълъ да изпълни волята на Нерона съ насилие - и слѣдъ туй, по заповѣдьта на Нерона, я пуснали навънъ. Тя излиза, напуща Римъ, съвършено се отдалечава отъ тамъ, въ нейната душа се явява отвращение къмъ римската цивилизация: „Въ Римъ нѣма нищо благородно, то е позоръ за Римъ, азъ не искамъ да бѫда отсега нататъкъ римлянка!“ - И отива въ южната страна, минава въ Африка, въ една планинска мѣстность. Тамъ се подвизавалъ като отшелникъ другъ римлянинъ, на име Финиций. Билъ станалъ християнинъ, който много дълбоко разбиралъ живота и е билъ отличенъ философъ. Младъ човѣкъ на около 35 години, вече 15 години се бил подвизавалъ той. Ималъ желание да изчезне тази негова красота, която съблазнявала женитѣ... Но колкото повече врѣме минавало, толкова по-красивъ ставалъ. Той взималъ огледало и всѣки день, като се оглеждалъ въ него, още по-красивъ ставалъ… На Христа се молелъ и казвалъ: „Господи, този дяволъ, тази външна съблазънь да се махне отъ мене!“ И той искалъ да изчезне тази негова красота, за да бѫдел угоденъ Богу. „Господи, ти се яви и ми покажи пѫтя - искамъ да живѣя единъ чистъ и святъ, възвишенъ, неопетненъ животъ!“ 15 години това е било все неговата молитва. Единъ день, къмъ обѣдъ, той вижда тази Винцила въ пустинята. Тя върви, идва къмъ него и той си казва: „Аа, и тукъ ме намѣри този дяволъ, отиде ми душата!...“ И той се бòри, и тя се бòри… Тя е погнусена отъ онзи развратъ, който е въ Римъ и въ двора на Нерона, отъ онова безправие. А Финиций, и той се подвизава и казва: „Единъ ДЯВОЛЪ иде сега - въ тази красива жена ДЯВОЛЪ виждамъ, сега ще трѣбва ДА ВОЮВАМЪ. Ако сега пропадна, пропаднахъ завинаги, отидохъ вече. Сега - или никога!“ А тя се приближава до него и му казва: „Отче свети, моля ти се, бѫди тъй добъръ...“ - и почнала да плаче. — „Аа, колко е хитъръ този дяволъ!...“ И той пада на колѣнѣ при нозѣтѣ ѝ и казва: „Моля ти се, сестро, не ме изкушавай, много съмъ грѣшенъ, отдалечи се отъ мене - ти ще ме погубишъ!“ Вие, съврѣменнитѣ хора, сте като този святия и тази римлянка. Ние не се разбираме. Вие сте сега тази римлянка, която е излѣзла отъ Римъ, която сѫ я "цѣлували" въ затвора насила противъ волята ѝ. А православнитѣ, правовѣрнитѣ католици, евангелисти, мохамедани, будисти - всичкитѣ сѫ Финиций. Тѣ постоянно се молятъ въ църквитѣ си, и когато ние искаме да имъ покажемъ пѫтя на истината, тѣ казватъ: „Махнете се, вие ще ни съсипите църквата!“ Казвамъ за този Финиций, че нѣмаше по-удобенъ случай да помогне на тази дѣвица. Нейната душа се кѫсаше отъ безсмислието на живота: тя не можеше да разбере главния въпросъ — защо човѣкъ трѣбва да живѣе на земята. И веднъжъ сѫдбата ѝ измѣнила, тя прѣстава да мисли - на туй противорѣчие тукъ, ТОЙ ТРѢБВАШЕ ДА ѝ ПОМОГНЕ. А той ѝ каза: „Махни се, голѣмъ грѣшникъ съмъ!“ Тя не можа да го разбере. „Ти ще ми покажешъ пѫтя“ - казва му тя, - ПѪТЯ искамъ азъ да зная, този ИСТИНСКИ пѫть!“ И питамъ сега - азъ задавамъ този въпросъ и на тази римлянка, и на този Финиций. И двамата още не сѫ намѣрили смисъла на живота. Христосъ между тѣхъ още не е дошълъ. Търсятъ го, тя — въ Римъ, той — въ пустинята 15 години, въ името на Христа... Срѣщатъ се, не се разбиратъ; той — като „християнинъ”, тя — като езичница, въ името на ония познания, които е носѣла съ себе си. А ИСТИНАТА ЩЕ ИМЪ ПОКАЖЕ ТОЗИ, ЖИВИЯТЪ, АНГЕЛЪ, който ще слѣзе. Азъ оставямъ историята, безъ да правя заключение. Вие си направете заключение за себе си. Сега, мнозина отъ васъ сте били цѣлувани вѫтрѣ въ затвора. „Аз?!“ - ще кажете вие. Цѣлувани сте: въ затвора на Нерона, мнозина отъ васъ сте цѣлувани тамъ по заповѣдьта на Нерона. Мнозина отъ васъ сте канени въ Нероновия палатъ. Какъ сте рѣшили въпроса? Азъ спирамь тамъ, но ви казвамъ: вие сте на единъ кръстопѫть на тази римлянка и на този младъ светия. Вие сте на кръстопѫть, - и какъ ще рѣшите въпроса? Оставямъ вие, МѪЖЕ И ЖЕНИ, да рѣшите въпроса. Бѫдещата култура зависи отъ ТУЙ разрѣшение!” (1921.11.13н.В Египет.СИЖ4.ЕДИ1922:125-126)

 

КОЙ Е ТОЗИ ЖИВ АНГЕЛ, ЗА КОЙТО ГОВОРИ УЧИТЕЛЯТ? Някой безплътен ли? Защо тук се обръща към МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ, а не към някой друг? Кои са тия извратени учения, които пращат ангелите на небето, а не искат да ги раждат на земята? – Ако някой светия или адепт си отговори правилно, няма защо повече да боледува, да погрознява, да умира и да идва на Земята, освен да идва доброволно, за да помага.

 

 

06.07.2019 г. 10,18 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Сега вие трѣбва да знаете единъ великъ законъ: да имате свѣжи мисли и да разбирате защо сѫ създадени вашитѣ тѣла.“

(1921. 11.13н.В Египет.СИЖ4.ЕДИ1922:125)

"Има пресни, свежи мисли и чувства, но има и мухлясали мисли и чувства. Освободете съзнанието си от мухлясалото, от нечистото, от непотребното!”(25 ноември 1931, „Разтоварване на съзнанието”)

„Когато и у вас дойде да засвири този велик Учител, вашата копанка ще се напълни с благородни мисли и желания и вие няма да бъдете кекави и немощни, но млади, свежи, добри и силни.”(14 януари 1917, „Марта и Мария”)

„Аз дойдох в света, за да утеша онези, които досега не са почувствали Божията любов или любовта на своите ближни!“ Бог е дошъл в света да отвори сърцата на всички хора, за да може Неговото благо да потече през всички сърца. Сега желая на всички ви да се подмладите! Аз не искам да ви виждам стари - да се готвите за умиране…. - Аз искам всички да се подмладите, да станете на 33 години, всички да бъдете бодри, свежи и да кажете: „Господ с нас и ние с Него!”(26 март 1939, „Аз дойдох в света”)

„Физическото тяло е проводник, т.е. велика инсталация на силите в природата.”(10 май 1922 г., „Закон за енергиите”)

„Тялото на човека е съставено от милиарди души, събрани нàедно. Те са разумни същества и не можем да пренебрегнем тяхната воля, тяхното мнение.”(28 декември 1920 г., „Три закона”)

„В здравословното състояние на тялото има красота, хармония, израз, подвиг на ума. Това тяло, в което сега седиш, е един гроб! Следователно, ако ти се разпукнеш като една пъпка, ще цъфнеш и ще завържеш, ще образуваш новия плод.”(30 юли 1922 г, „И Петър го взе настрана”)

„Духовният свят се проявява чрез духа, чрез душата и чрез тялото. Физическият свят пък се проявява чрез ума, чрез сърцето и чрез волята. Едва сега хората идват до разбиране на духа и на душата като реални неща и до тялото, което е плод на тяхната дейност. Умът съответства на духа, сърцето – на душата, а волята – на тялото. Какъв човек ще бъде онзи, на когото умът не мисли, сърцето не чувства и волята не действа? Човекът се състои в това да вярва в Божия Дух, от Когото е произлязъл, и да работи в съгласие с Него. Да вярва в душата си, която всеки момент чувства. И, най-после, да вярва в тялото си, чрез което е в общение по ум, сърце и воля със своите БЛИЖНИ.”(1 септември 1933, „Бъдещото верую на човечеството”)

„Бог дава блага на човека само тогава, когато е готов да ги сподели със своите ближни.”(17 септември 1941, „Четирите положения”)

 

„Ближни са само ония, които изпълняват Божията воля и си помагат. Който не оценява любовта на своя ближен, той престъпва Божия закон.”(1 февруари 1931, „Отношение към Бога”)

 

 

06.07.2019 г. 09,21 ч.

 

"Слепец води слепи" от Sebastian Vrancx (1573-1647) - фламандски художник.

СЪЩО КАКТО У ХЪРБЪРТ УЕЛС И ДЖОН ВАРЛИ. И като при всички, които живеем в подобни общества:

УЧИТЕЛЯТ: „Има единъ окултенъ разказъ за едного, който ходѣлъ да изучава източната наука и кой знае какъ попадналъ между едни слѣпи адепти: очитѣ на всички имъ били вдлъбнати. Тѣ го хванали, разгледали го съ рѫцѣ навсѣкѫдѣ: „Всичкото е като въ насъ, само очитѣ му не сѫ като нашитѣ. Трѣбва да ги приравнимъ!“. И натискатъ му очитѣ му - и тѣ да станатъ като тѣхнитѣ… - Въ единственото нѣщо, съ което човѣкъ може да намѣри пѫтя, тѣ си турили тамъ пръститѣ си: „Да станемъ еднакви!“. Казватъ: „Искаме да приравнимъ тѣзи хора — да хлътнатъ очитѣ имъ…“.

(1921.11.13н.В Египет.СИЖ4.ЕДИ1922:124)

А ето за припомняне и един пасаж от "Читател" на Горки:

„…Ето, той тихо си подсвирква нещо познато… Аз зная, че това е една смешна и тъжна песен за слепия, който е взел върху себе си ролята да бъде водач на слепи. Защо тъкмо нея свири той? - помислих си аз. И веднага разбрах, че от минутата, когато се срещнах с това мъничко човече, аз навлязох в тъмния кръг на изключителни, странни усещания. Неотдавнашното спокойно и доволно настроение на моя дух се покри с мъглата на очакването на нещо важно и тежко.

"Какъв водач ще бъдеш ти, щом пътят ти е непознат?"

 

- спомних си думите на песента, която си подсвиркваше човекът. Обърнах се и го погледнах. Облакътил едната си ръка върху коляното и подпрял главата си с длан, той ме гледаше, свиреше, и черните му мустаци мърдаха на лицето, осветено от луната. Реших да се върна назад, движен от някакво съдбоносно чувство. Бързо го приближих, седнах до него и му казах без вълнение, но разпалено: - Слушайте, ще говорим просто… - Това е необходимо за хората - поклати глава той. - Чувствам, че вие притежавате сила за известно ... въздействие над мен; изглежда, имате да ми кажете нещо важно,… така ли е? - Най-после ти намери кураж в себе си да слушаш! - възкликна той - Аз не бих ти поставил тия въпроси, ако не бях уверен, че твоето честолюбие още не е успяло да унищожи твоята чест. Ти имаш кураж да ме слушаш. От това аз заключавам, че любовта ти към самия теб е разумна.” 

 

 

06.07.2019 г. 16,01 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Дано моятъ Господъ да ви даде свѣтлина, да ви даде Своята Мѫдрость, да ви даде Своитѣ знания да просвѣтнете! Този Господъ на Любовьта, комуто азъ служа, този Господъ на Мѫдростьта, този Господъ на Истината да ви даде всичкото свое благословение да Го познаете, за да разберете какъвъ е дълбокиятъ вѫтрѣшенъ смисълъ на този животъ, който вие не познавате още. И да сте не българи, ами азъ желая вие да сте ДЪЩЕРИ И СИНОВЕ НА ТОЗИ ГОСПОДЪ, Който е създалъ цѣлата вселена! Да имате достѫпъ до Неговото царство, да ходите свободно. Да бѫдете достойни за неговата Любовь и да Му благодарите, и да го славите. ТОВА ви желая на всички ви! Господъ да благослови всички ви съ най-голѣмото благословение! Да ви даде сила, мѫжество на всинца ви! И азъ вѣрвамъ, че вие ще бѫдете герои на бѫдещата култура на ЛЮБОВЬТА, на бѫдещето ново човѣчество, което носи надписъ: „Любовь за всички!”

 

(1921.11.13н.В Египет.СИЖ4.ЕДИ1922:129)

 

 

07.07.2019 г. 22,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Онзи, който иска да бъде ученик като окултист или мистик или брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един ДВИГАТЕЛЕН принцип, И ТОЙ ТРЯБВА ДА ДАДЕ ВСИЧКИ ЖЕРТВИ. Сега вие ще ме запитате: „Може ли това?“ – МОЖЕ! То не е насила - Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. Ти, когато даваш, не трябва да съжаляваш; и когато вземаш, пак не трябва да съжаляваш. ВСИЧКО ще даваш и ВСИЧКО ще вземаш - ТОВА е според великия божествен закон!”(1921.11.16.Плачът.СИЖ4.ЕДИ1922:25)

 

АМИ САМОТО УПРАЖНЕНИЕ И САМОТО СВЕЩЕНО ДЕЙСТВО „ДАВАНЕ” Е НЕВЪЗМОЖНО, АКО ГО НЯМА ОБРАТНОТО ДВИЖЕНИЕ НА ВЗЕМАНЕТО, И ТО СЪС СЪЩИЯ РАЗМАХ. То е като дишането, като сùстолата и диàстолата на сърцето. 

 

 

07.07.2019 г. 20,03 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Израилският пророк Исай се спира върху учените хора в негово време - върху духовните, набожните хора, които са били посветени в тогавашните мистерии и които казвали: „Махни се от мене, не се допирай до мене, аз съм по-свят от тебе!“, т.е. „ПОВЕЧЕ знания имам”. И той цитира думите: „Бог за такива хора казва: „Те са димът в ноздрите Ми“. Пророкът се обръща към ония хора, които са разбирали живота изопачено, като са казвали на тия, малките: „Махни се от мене, аз съм по-свят!“. И ДНЕС е същото. Светът в туй отношение не е напреднал много. Тази е една от спънките, която срещаме навсякъде.”(1921.11.16.Плачът.СИЖ4.ЕДИ1922:19)

 

 

07.07.2019 г. 12,13 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: АНТИТЕЗИ, ТЕЗИ И СИНТЕЗИ ЗА ГРАДОВЕТЕ

НА ДОКУМЕНТАЛНАТА СНИМКА СЕ ВИЖДА част от чудовищното бедняшко гето Rocinha в Бразилия

ГРАДОВЕТЕ 2 „Никой не живее там, където Бог му е определил. И затова, като сте дошли на планината, където Бог е определил, мнозина казват: „Защо ли дойдохме тук да живеем?...“ - Да, тук се ДИВЕЕ, а по градовете хората УМИРАТ! Кое е по-хубаво: да дивеете - или да умирате?... - За предпочитане е човек да подивее, отколкото да умре… Защо хората са недоволни от своя живот? – Защото живеят там, където Бог не ги е поставил. И след всичко това казват: „Аз не искам да боледувам, не искам да страдам, не искам да бъда невежа…“. Казвам: всичко това може да се избегне като заемете мястото, което БОГ ви е определил. Мислете като Бога, вършете това, което ТОЙ иска - и вие ще реализирате копнежите на своята душа. ” (20 юли 1932 , „Най-малкото добро”)

ГРАДОВЕТЕ 1 „Много светии има, които живеят по големите градове, живеят между хората и никой не ги забелязва. Те помагат навсякъде.”(2.V.1943, „ Движение в природата”)

 

ГРАДОВЕТЕ 3 „Градове да ИМАТЕ, но да са малки, да не са големи и да не са събрани всички къщи в един куп.” (27 юни 1920”, „Щастието е в человека”); „Когато са свободни, хората живеят в пълна хармония и любов. Дето и да отидат - в планината или в градовете, - навсякъде виждат работата на Великия Божи Дух.”(1 август 1930 г., „На езерата”)

 

 

07.07.2019 г. 10,53 ч.

 

ОЩЕ ЕДНА КАРТИНА ОТ РАФАЛ ОЛБИНСКИ, подходяща за илюстриране на този съвет от Учителя:

УЧИТЕЛЯТ: „Като седнете вечерно време в своята си стая, мислено обгърнѐте всички ония ваши приятели-ученици. Изпратете им една божествена мисъл на Великия Учител, изпратете им едно добро пожелание на Великия Господ на Любовта, изпратете им едно благо на Великия Дух на Истината! Дълбоко от душата си пожелайте на всички ПОИМЕННО и ТЕ да имат туй благо, което вие имате. Пожелайте във вас да ги повдигнете. Постарайте се някой път да видите, че те СВЕТЯТ във вас.”( 21 януари 1923,ТПВС)

 

Божествените подаръци от сърце не са само молитвени, мисловни и тайно словесни, но могат да бъдат и музикални, художествени, писмени. Избрани мисли от Словото Божие и душевни послания ние преписваме краснописно в 3 еднакви екземпляра под специален ъгъл, със специални цветове и в особена вълшебна рамка. Първият е за ЦАР-я (Централен Архив на Ръкописите). Вторият е любовно писмо до някого от нашия звезден РОД (Ръкопис за Обична Душа); третият е за поддържане в изправност на нашия собствен ЛИК (Лично Изворно Копие).

 

07.07.2019 г. 09,58 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Само в загадките има учение, знание и мъдрост! Там, дето няма загадки, животът е прозаичен, в него няма поезия. Някои казват: „Що ни трябва поезия?“ Но ТОВА е същественото! Следователно, като казваме, че животът е една ЗАГАДКА, подразбираме, че той е велика поезия, велика музика; но една музика, която не сте изслушали докрая, и поезия, която не сте изчели докрая.”(1921.11.16.Плачът.СИЖ4.ЕДИ1922: 19)

 

Романтичният сюрреализъм на поляка Рафал Олбински (род.през 1943 г.) пълни космоса с не по-малко и не по-слаб асуин от този в божествения сецесион на Алфонс Муха. Такива богове на Абсолютната Красота не деформират образите и пропорциите, не внасят безобразие и дисонанси, както правят увредените им душевно колеги, а представят човека и битието съвършено прекрасни. Затова кармата не ги принуждава да се въпълъщават много прераждания в грозните образи и да слушат отвратителната „музика”, които са създали другите, а ги пуска прелестни и богоподобни на Новата Земя и в Новото Небе. Каквото си създал, така и ще изглеждаш, в такъв свят и ще живееш.

 

 

07.07.2019 г. 22,55 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Мъчна работа е това. Защо?- Защото има: „Ще си помисля малко…“. Сега, ако кажа: „Престанѐте да мислите“, ще кажете: „Втасахме я…“. Но когато онзи избраник дойде да избере някоя мома и тя каже: „Аз ще си помисля малко“, въпросът е свършен! Тя трябва да е мислила още преди да дойде той. Когато канят някого да стане ученик, той не трябва да каже: „Чакай да си помисля малко“. Въпросът е РЕШЕН!”(1921.11.16. Плачът.СИЖ4.ЕДИ1922:26)

То е същото като примера с онзи суперекспрес, който не спира даже по големите градове и лети с космична скорост само между крайните гари. На големите и малките гари не намалява скоростта си, само отваря за миг от мига вратите си и ги затваря, а те са бръсначи. Който тренирал с хилядолетия – тренирал; който го уцелил - уцелил; който влязъл - влязъл. Който е разрязан или блъснат - в другото прераждане…

 

Картината е от все същия изумителен Джеймс Кристънсън.

 

 

08.07.2019 г. 11,04 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Човек не може да бъде щастлив на земята без светлина, не може да има удоволствие без топлина, не може да има постижение без сила. Силата на човека зависи от СВЕТЛИНАТА, която има; светлината зависи от човешката МИСЪЛ, човешката мисъл зависи от ЛЮБОВТА, с която човек е свързан. ” В божествения свят има САМО ЛЮБОВ. Ако ти не можеш да облечеш себе си, своето тяло, с ИСТИНАТА; и ако ти не можеш да облечеш своето сърце с ЛЮБОВТА; и ако ти не можеш да облечеш своя ум с божествената МЪДРОСТ, твоята работа е изгубена. /…/ Най-хубавата дреха носи ИСТИНАТА. Дрехата на Истината е по-красива, отколкото дрехата на райската птица! Всички разумни същества се стремят да се облекат с най-хубавата дреха на Истината, с най-хубавата дреха на Любовта и с най-хубавата дреха на Божията Мъдрост." (18 януари 1942, „Дрехата на Любовта, на Мъдростта и на Истината”)

 

 

08.07.2019 г. 11,54 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Тези три съществени тела ги наричам „тяло на ЛЮБОВТА”, „тяло на МЪДРОСТТА” и „тяло на ИСТИНАТА”. Тялото на Любовта – ИСТИНСКОТО тяло на човека, което никога не умира, СЕГА се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела – тялото на МЪДРОСТТА и тялото на ИСТИНАТА, - те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат специални епохи. Целият живот на човека – във физическия, астралния, менталния и причинния свят – има само една цел: ДА ПРИГОТВИ МАТЕРИАЛА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА.” (Учителят говори, „Тяло на Любовта”)

 

 

08.07.2019 г. 12,12 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Духовният свят е свят на голямо разнообразие. Често, когато на земята не спазваме голямо разнообразие, нас ни натискат мрачни мисли и мрачни чувства. РАЗНООБРАЗИЕ трябва да има в чувствата! Ако ние имаме любов към БОГА, ако в нас функционират Мъдростта и знанието, които Той ни е дал, и ако виждаме Бога в Любовта, Мъдростта и Истината, ние ще бъдем СОБСТВЕНИЦИ на това, което Бог ни е дал. Но ако в нас не функционират Любовта, знанието и Истината, които Бог ни е дал, тогаз ще ни вземат и онова, което Бог ни е дал. Като умрете без Любов, ще останете на земята. Ако умрете без знание, без Мъдрост - тук на Земята ще останете. Ако умрете без Истина и без свобода - тук на Земята ще останете. /…/ При Бога ще отидеш, ако имаш ЛЮБОВ. При ангелите ще отидеш, ако имаш ЗНАНИЕ. А пък при добрите хора за да отидеш, ти трябва да бъдеш СВОБОДЕН. Ако вие не сте свободни, при добрите хора не можете да отидете. Ако нямате Любов, при Бога не може да отидете. ТАКА седи въпросът!

 

 Ние сме към края на този свят, на тая епоха. Сега иде това, което наричат „второ пришествие”. Аз го наричам „идването на ЛЮБОВТА в света”. Бог ще се прояви като ЛЮБОВ в света. А пък щом дойде ЛЮБОВТА, идат животът и свободата. БЕЗСМЪРТИЕТО иде сега! Или, с други думи, ние влизаме в един свят на БЕЗСМЪРТИЕ. Или в един свят на ЛЮБОВ. И всеки, който от вас е готов, ще придобие живот, безсмъртие. ТОВА е новата епоха. ТОВА ще се проповядва – БЕЗСМЪРТИЕТО! /…/ Ние вече влизаме в новата епоха, в която ще ни пратят в Божественото училище да научим що е ЛЮБОВ, що е ЗНАНИЕ, що е СВОБОДА. ТОВА е новата епоха, която иде сега: ПОВЕЧЕ живот, ПОВЕЧЕ знание, ПОВЕЧЕ свобода!” (19 ноември 1939, „При Бога, ангелите и добрите хора”)

 

 

08.07.2019 г. 11,28 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Сега, ще ви дам няколко важни правила за живота. Първо правило: Всяка мисъл, която носи за човешката душа соковете на ЛЮБОВТА, тя идва от БОГА. И обратно: всяка мисъл, която не носи за човешката душа соковете на Любовта, тя не идва от Бога. Следователно всяко нещо, което не идва от Бога, носи в себе си отрова, смърт. Оттам, всеки човек, който не възприема Божиите мисли, непременно ще дойде до смъртта, където няма никакъв прогрес. Второ правило: Всяка мисъл, която носи за човешката душа светлината на МЪДРОСТТА, тя идва от БОГА. Всяка мисъл, която не носи светлината на Мъдростта, тя не е от Бога. Тази мисъл носи тъмнина и смърт. Трето правило: Всяка мисъл, която носи за човешката душа свободата на ИСТИНАТА, тя идва от БОГА. Всяка мисъл, която не носи тази свобода, тя не е от Бога. Тази мисъл носи робство, ограничение. Където е робството, там е смъртта.”(9 август 1931, „Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината”)

 

 

07.08.2019 г. 11,23 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „ТЪЙ вярват тия неща. Тогава имате ИСТИНА - СВОБОДА имате, простор ШИРОК. Простор в ЦЯЛАТА вселена! Имате МЪДРОСТ - имате ЗНАНИЕ; щом имате знание ще имате СИЛА. Силата произлиза от знанието, само че знанието не може да произлезе от силата. Имате ЛЮБОВ – имате ЖИВОТ; имате ЖИВОТ - значи имате РАДОСТ.”(7 юли 1922 петък, „Трите основни закона: Любов, Мъдрост и Истина”)

 

 

08.07.2019 г. 11,13 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Та казвам: животът е една ЗАГАДКА - велика и приятна загадка за разрешаване! И ПАК ще ви кажа: за да разрешите живота, трябва да поставите за основа ЛЮБОВТА. За да разрешите правилно загадката, започнете с ЛЮБОВТА. Тогава ще ви дойде на помощ МЪДРОСТТА, и най-после - ИСТИНАТА. А дойдат ли тия три велики принципа в живота, вие ЩЕ РАЗРЕШИТЕ тая велика загадка.” (1921.11.16.Плачът.СИЖ4.ЕДИ1922:26)

 

08.07.2019 г. 21,01 ч.

 

КАКВО ЗНАЧИ „НОРМАЛНА ДУША” и защо кармата произтича от площадския морал? Какво значи абсолютна чистота и абсолютен морал и с какво те се отличават от площадския морал? Кога мъжът и жената ще дойдат в съгласие? Защо подсигуряването на земята е лъжа и грях и се наказва със смърт? Защо Жената е СЕМЕНЦЕТО, без което няма дъб? Защо жената трябва да е водеща и обожавана? Как трябва да се обича всяка една жена и всеки мъж на земята и защо всичко останало е „тиня”?

УЧИТЕЛЯТ: „Здрав ум и здраво сърце показват една НОРМАЛНА душа. /Тя ще се прояви/ в следващата епоха, в шестата раса - тогава, когато двата принципа на сърцето и на ума, или двата принципа, както сега се проявяват в мъжа и жената, дойдат в съгласие и схванат защо са слезли на земята. Следователно, вие, мъже и жени на земята, трябва взаимно да се обичате и почитате, тъй както се обичат онези мъже и жени горе. Господ е направил света толкова хубав, той е толкова справедлив, че всякога слабото е компенсирано с по-големи блага. Законът е такъв, за да няма разногласие. Мъжът е компенсиран на земята с Мъдрост, а жената – с Любов. Мъжът – с мисъл, а жената – с чувство. И всичкото развитие в света зависи от МАЛКОТО, а не от голямото. Подтикът на развитието зависи от ЛЮБОВТА, а ПОСЛЕ иде Мъдростта - да помага. Следователно, първо е СЛАБОТО, малкото семенце, а ПОСЛЕ грамадният дъб. Но ако не бе започнало семенцето, тогава и дъбът не би свършил нищо. Следователно, мъже и жени трябва да живеят абсолютно чист и свят живот, без никакъв примес от площадски морал. Мъжете казват: „Може и иначе…“. - Може, но тогава ще си натрупа една карма, от която ще страдат ред поколения, и децата им, и внуците им, и ще се питат: „Защо са тия страдания?“ Вие можете да си направите заключението защо. И тъй, всички - мъже и жени - сте равни. Жената във всеки един мъж на земята трябва да вижда СВОЯ мъж; и мъжът във всяка жена на земята трябва да вижда СВОЯТА жена. Разбирате ли? ТАКА той трябва да обича всяка една жена на земята, разбирате ли? ТОВА е морал, а вън от това – всичко е тиня. И никакъв друг морал в света не съществува! ТАКА трябва да се разбират тия работи.” (1921.11.20.Ананий и Сапфира.СИЖ4.ЕДИ 1922:130-131)

 

 

09.07.3029 г. 14,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ „Един господин разправя на друг господин как става подкупването. Отива търговецът при някой началник за разрешително и му казва с пръстите си: „Пет бона ви давам…“ - сочи с 5-те пръста на ръката, т.е. „Пет хиляди лева ви давам, не можете ли да ми услужите?...”

ПОДКУПИТЕ БИВАТ НАЙ-РАЗЛИЧНИ: ОТ ЦВЕТЕ И РЕСТОРАНТ – ДО АВТОМОБИЛ, АПАРТАМЕНТ, ВИЛА, ДИПЛОМА, ТИТЛА, СЕРТИФИКАТ, СЦЕНА, ИМЕ, ЧУЖБИНА, СЛУЖЕБНО ПОЛОЖЕНИЕ И Т.Н. Колко са чистите души, които не са клеквали пред такива „аргументи”? Не само пари дават слабите души за подобни помии, но КАКВО ЛИ ОЩЕ НЕ - включително и душата си! По-долу се говори за последствията от тази чума след ХИЛЯДИ години, включително и органически – ангел се превръща в чудовище. Но не проследяваме ли в какво се превръщат ангелите от сайтовете за приключения и запознанства само след 5 или 10 години, максимум 15? Не само здравословно и външно, но и с червеите вътре в тях и смрадта им пред рентгена на ясновидеца?

„… А онзи седи и вдига и двете си ръце… „Аа, тъй ли?...“ – т.е. 10 хиляди лева… Дава му 10 хиляди и онзи бърже подписва: „Дайте на този търговец!“. – „Деца имам, жена имам... Нали, хора сме, разбирам, влизам в положението ви, аз съм човек много чувствителен….“ – „Да, да, господин началник, затова ви говоря, защото много ми съчувствате…“

Туй отвън изглежда комично, но тия действия произвеждат ТАКАВА зараза, ТАКАВА чума в духовния живот, че с хиляди години цял преврат става в нашето органическо развитие! Ти ще кажеш „тъй“ с ръката си, но знаеш ли какво може да произведе след време тази ръка?... Тия „малки” причини произвеждат много големи последствия! /.../ ” Ти ще кажеш: „Тъй, господин началник!“ и ще сочиш с 5-те си пръста, но след няколко поколения ще се види какво значи това „господин началник“..." (1921.11.20.Ананий и Сапфира.СИЖ4.ЕДИ1922:142)

 

 

 

09.07.2019 г. 11,56 ч.

 

ИМИТАТОРИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ ВИНАГИ РАЗЧИТАТ НА ПРОДАЖБИТЕ, НА ДРЕХИТЕ, НА МОЛИТВЕНИТЕ ТЪРКАЛЕТА И НА ОРТАЦИТЕ, КОИТО, СЪЩО КАТО ТЯХ, БЕЗ СЦЕНАТА ЩЕ УМРАТ.

УЧИТЕЛЯТ „Старият човек е човекът на ЕГОИЗМА - т.е. оня, който мисли само за себе си, а младият човек е човек на ЛЮБОВТА. И, следователно, ще забележите у всички стари хора, че нова идея в техния ум не можете да внесете: те постоянно със СТАРИТЕ идеи живеят, все СТАРОТО повтарят. Те само четат МОЛИТВИ. Като завърти колелото, старият човек смята колко пъти го е завъртял, и от това заключава колко се е молил… Но това старо колело нищо ново не внася в живота му.”(1921.11.20.Ананий и Сапфира.СИЖ4.ЕДИ1922:135)

 

09.07.2019 г. 09,21 ч.

 

БОЖЕСТВЕНА СОЦИОЛОГИЯ

УЧИТЕЛЯТ „Бог е ЛЮБОВ, но и ТИ трябва да бъдеш любов. Любов с ЛЮБОВ се разбира; мъдрост с МЪДРОСТ се разбира; правда с ПРАВДА, истина с ИСТИНА; добродетел с ДОБРОДЕТЕЛ се разбират. ТЪЙ стои тази работа! Ще любиш - и ще те любят; ще мислиш - и ще мислят за тебе; ще озаряваш - и ТЕБЕ ще озаряват; ще оправяш - и ТЕБЕ ще оправят. Ще туриш основа в живота на хората - и на ТЕБЕ другите ще турят такава основа. ТЪЙ седи великият закон в самата природа!” (1921. 11.20.Ананий и Сапфира.СИЖ4.ЕДИ1922:135)

ЗА ДОИЗЯСНЯВАНЕ НА БОЖЕСТВЕНАТА СОЦИОЛОГИЯ, сега ще направим един малък превод на основни химически понятия и определения, защото ХИМИЯТА Е НАУКА НА ЕЛОХИМИТЕ, ИЛУХИМИТЕ И АЛОХИМИТЕ: божествени същества, които ОБЩУВАТ. Всеки от нас, ако сме родени от БОГА, имаме в потенциал елохимно, илухимно и алохимно тяло. Социопатите в битието не искат да общуват, да се обменят и да се взаимоусъвършенстват; ако ИМИТИРАТ общуване, то е егоистично, извратено или психиатрично.

ЕТО ОСНОВНИТЕ ОПРЕДЕЛЕНИЯ ЗА ХИМИЧЕСКИТЕ, Т.Е. СОЦИОЛОГИЧЕСКИТЕ РЕАКЦИИ, ПРЕВЕДЕНИ НА ЕЗИКА НА „ХùМИТЕ”. Това ще го разберат само химиците:

СОЦИАЛНАТА реакция е процес, който води до социална трансформация на ЕДНИ социални същества в ДРУГИ същества (обикновено по-сложни), най-често РАЗЛИЧНИ по състав и строеж от изходните. Социопатите, каквито са много същности от света на Абсолюта, възприемат абсолюта като абсолютизъм и затова са неевоспособни (неспособни да еволюират и да се обменят с други хармонично и градивно). Дори и когато механически се размножат, те не приемат, че родениете от тях са ДРУГИ, че някои от тях са вече СЪЩЕСТВА, а не същности, и затова обикновено са по-сложни от родителите си и най-често различни по състав и строеж от тях. В тази трансформация участват градивните частици на СЪЩЕСТВАТА – психофизическите атоми, молекули и йони. Те са вече СЪЩЕСТВА - не са асоциални, социално импотентни като родителите си. Това че родителите им са енергийни монолити, неспособни да се разцепват и влизат в реакции с други, да приемат истината на ДРУГИЯ, не ги прави виновни – това е тяхното ЕСТЕСТВО. Ние трябва да сме им благодарни, че са ни дàли живот. А това, че по-простите от тях превръщат абсолюта в абсолютизъм и искат да ни го налагат, е отделен въпрос. Това е допуснато, за да имаме „ТРÈНЕРИ” – от грозотата и отвратителността на поведението им да генерираме съпротивителни сили за ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ. Защото душевните атоми генерират божествена ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ, душевните молекули – божествена ПЕРСОНАЛИЗАЦИЯ, душевните йони – божествена ИНДИВИДУАЦИЯ, т.е. УНИВЕРСАЛИЗАЦИЯ. Родителите ни, ако са от света на абсолюта, са напълно неспособни за всяка от тия три свещени социални потенции, но без енергийния им импулс ние нямаше да ги имаме, понеже нямаше да съществуваме. Внимание! – Инатът, т.е. неделимостта на същностите от татван, т.е. абсолюта, няма нищо общо с божествената индивидуализация. Те си приличат само ВЪНШНО, обаче са диаметрално противоположни. Непластичното его на родителите ни, ако са от абсолютния свят, е подобно на въглена: той е черен, психически аморфен и не пропуска Мъдростта, Любовта и Истината. Обаче абсолютно твърдият Аз на съществата, които са станали СОЦИАЛНИ, е подобен на ДИАМАНТА: той е ПРОЗРАЧЕН за Любовта, Мъдростта и Истината, пропуска ги през себе си и е способен да ги ГЕНЕРИРА. Освен това, той е способен ДА СЕ ЦЕПИ. В хода на социалната реакция, иманентните ни „частици” дух, душа и тяло, ако са създадени от БОГА, СА СПОСОБНИ САМО ДА СЕ ПРЕГРУПИРАТ, но никой не може да измени МАСАТА им, т.е. СЪЩНОСТТА им. Съществата, които се получават при това прегрупиране и превръщане, се наричат ПРОДУКТИ на реакцията. Божествените социални реакции протичат, съпроводени от външни признаци: генериране на Свобода, Топлина и Светлина. Душевната свобода, сърдечната топлина и умствената светлина са генерални гаранции за протичане на градивен социален процес между съществата, родени от БОГА. Често при тези процеси се образува и утайка: осъзнаване и екстрахиране на недостатъците и трамбоването им за изхвърляне. Но има и БОЖЕСТВЕНА утайка: натрупване на кондензиран космични опит в ПРИЧИННОТО ни тяло. Там той се превръща в ИНТУИЦИЯ, ПРИНЦИПИ И ЗАКОНИ НА БИТИЕТО. Тази божествена утайка става неразтворима – никой повече не може да поклати принципите ни, ако те са станали божествени. Там тя добива и наш собствен индивидуален цвят, за да се отличаваме с принципите си от всички останали божествени същества. Условието за протичане на божествена социална реакция е УВЕЛИЧАВАНЕТО КОНТАКТНАТА ПОВЪРХНОСТ на реагентите или на ЕНЕРГИЯТА им ЧРЕЗ НАГРЯВАНЕ. Инертните същности, които още не са станали и не искат да станат СЪЩЕСТВА, т.е. СОЦИАЛНИ психики, са неспособни за божествена социална реакция, понеже се пазят като от огън от разширяване на контактната си повърхност и облагородяване на енергията си. Ето защо, когато усетят НАГРЯВАНЕ, те се отдалечават панически. Искат да запазят статуса си на затворена метафизична монолитност и изначален егоизъм, т.е. не искат да проявяват ДОБРОДЕТЕЛИ – да съдействат на Бога и Природата, да ЕВОЛЮИРАТ.

В ТОЗИ ДУХ МОЖЕМ ДА ПРОДЪЛЖМ ПРЕВОДА НА ОСНОВНИТЕ ХИМИЧЕСКИ ЗАКОНИ И ТЕРМИНИ ОТ НАТУРАЛНО ХИМИЧЕСКИ В ПСИХИЧЕСКИ И СОЦИОЛОГИЧЕСКИ. По-нататък можем заедно да се опитаме да развием тази тема подробно, засега само резюмираме:

1.Кои същества, родени от Бога, развиват ХЕТЕРОЛИТИЧНИ социални реакции? Кои йонни същества с развито универсално съзнание са електролитни ДВОЙКИ, при които едната частица е притеглена ИЗЦЯЛО от другата? Не са ли това прочутите „ДЕЛÈНИ” или СРОДНИТЕ ДВОЙКИ ДУШИ В БИТИЕТО, родени ЕДНОВРЕМЕННО от Бога? Дали тяхната социология, като йонна и универсална, не представлява самодостатъчността на двойката, родена от Бога? Такива нямат нужда от тълпи и избягват дори „теòрите” – боговете. Боговете си правят теоретични вселени, уплътняват ги във физически и привличат в тях наивниците, за да проверяват взаимно своите илюзии и теории. „Делѐните” обаче са вътрешно, ЯДРЕНО социални, понеже всички светове и същества са ВЪТРЕ в тях. Не ги търсете по лекториумите и фойерверките на функционерите, на боговете! Остава да осъзнаем защо тоя род върховни, ХЕТЕРОЛИТИЧНИ двойки души са виртуози в ЙОНООБМЕННИТЕ РЕАКЦИИ, ХИДРОЛИЗАТА И ЕСТЕРИФИКАЦИЯТА…. Това може да ни остане „за домашно”…

2.МИМОХОДОМ, МОЖЕМ ДА СИ ЗАДАДЕМ И ВЪПРОСА, кои социални психики и реакции са АНАЛИТИЧНИ. Защо аналитичните същества, родени от Бога, са способни на СОЦИАЛНО РАЗЛАГАНЕ, СОЦИАЛНО СЪДНИНЯВАНЕ И СОЦИАЛНО ЗАМЕСТВАНЕ, каквито са основните химически реакции? Защо неродените от Бога или ОЩЕ неродените от Бога не са способни да се разложат на съставите си части, за да изхвърлят от себе си егоизма и заблудите или да ги трансформират? Защо метафизичните Нютонови психики пеят цял живот и цяла вечност само една песен и не могат да еволюират, да промѐнят ината на естеството си или на това, което си представят, че е тяхно естество? Защо не умеят ДА СЕ СЪЕДИНЯВАТ ВЪОБЩЕ или да се съединяват с тези, които им изпраща БОГ? Защо някои от тях правят МЕХАНИЧНИ опити за съмнителни съединения, които се оказват нестабилни и се разпадат неизбежно с лоша миризма, гърмящ газ или душевни пожари? Способни ли са неродените от Бога даже за миг да си представят и реакции на СОЦИАЛНО ЗАМЕСТВАНЕ – или това ги хвърля в ужас?... И ВСЯКО ли замесване е божествено - или има и илюзорни, смъртоносни, адски замествания?...

3.КОИ СЪЩЕСТВА, РОДЕНИ ИЛИ НЕРОДЕНИ ОТ БОГА, ЖИВЕЯТ ПОЧТИ ИЗЦЯЛО С ОКИСЛИТЕЛНО-РЕДУКЦИОННИ СОЦИАЛНИ РЕКЦИИ? КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА, ЧЕ ТЕ СЕ ЗАНИМАВАТ ПРЕДИМНО С ОБМЯНА НА ЕЛЕКТРОНИТЕ СИ, но ядрено добро, ядрена мъдрост и ядрена любов за тях засега са немислими?

4.КОИ СОЦИАЛНИ РЕАКЦИИ НА КОИ СЪЩЕСТВА, РОДЕНИ ОТ БОГА, СА ПОЧТИ ИЗЦЯЛО ТРАНСФОРМАЦИОННИ И ПОЧТИ ПОСТОЯННО СЕ САМОПРЕВРЪЩАТ ОТ ЕДИН СВОЙ ИЗОМЕР В ДРУГ?

Това са сложни въпроси на психохимията и социохимията - боговете в целия космос се занимават почти изключително с тях. Ние денонощно виждаме на небето и в себе си как става това.

А ако се обърнем към психологическата и социалната математика, може да си припомним едно стихотворение от тази сфера:

УРАВНЕНИЕ

Шумоли в битието едно уравнение –

досега още никой не го е решил:

 натежават отляво безкрайни вселени,

 а отдясно - безкрайни редици души.

 Само с просто събиране ние най често

към Големия Отговор търсиме път –

и разместваме жажди, и ги заместваме,

 и натрупва се грешката, тоест, грехът.

 Умножение следва почти неизбежно:

 сгромолясват се клони, отрупани с плод,

 появява се нула пред нечия нежност –

и с разделяне свършва погрешния ход.

 С хирургически хлад денонощно изваждат

от това уравнение цели слънца

и - ограбена - вие исконната жажда,

 и погребват се мъртвородени сърца!

 Все расте любовта до стохилядна степен,

но, уви, степенуване няма в света:

 пред оста на духа - звездородния трепет –

все делими и мними неща се тълпят...

 Съкращават се истини, хора, народи!

 Съкращават вселени над дробна черта!

 Ала в своето собствено царство подводно

съкратил ли е някой студа и стръвта?

 Коренуване сложно опитват мнозина

и оплитат във корени цели звезди…

Изпод корена трудно навън се излиза,

 но без корен и троскот не ще се роди.

 И в зловещи неравенства бой се разпалва

на реални числа със числа-духове,

 На сърца рационални - със ирационални,

 на свободни сърца – със сърца-векове…

Ала ето, изгрява грамадна надежда:

 съществуват и други, "комплексни” сърца:

 милиарди любими кръвта им разнежват,

 под крилото им спят милиарди деца!

 Но и те не познават голямата тайна

на вълнàта, която целува брега,

 и не смеят до знака за вечна безкрайност

да напишат и знак за мига…

Ала онзи в когото животът не спира

за вика на звездите е вечно готов:

 в безпогрешно решение той интегрира

вероятния взрив с неизбежна любов,

 неразделност до смърт - с неуморно

разделянеи промѐнливи множества - с вечен любим... Любовта също има своите гении:

 те спояват жарта със съня светлосин,

максималната жертва - със минимум робство, абсолютния плам - с относителен хлад;

идеалния трепет - с реалните родства,

 безграничната нежност - с граничната жад.

1978 г.

Горното стихотворение се разпространи най-много в средите на математиците, понеже те видяха, че вътре са представени в поетичен и философски вид основни математически термини..

 

 

09.07.2019 г. 16,58 ч.

 

КАРТИНКАТА: КОЙ ЩЕ СПЕЧЕЛИ ПОСЛЕДНАТА ПАРТИЯ и ще унаследи Земята, това сега зависи САМО от нас и ИЗКЛЮЧИТЕЛНО от нас – от ВСЕКИ ОТ НАС ПООТДЕЛНО, в зависимост от ИЗБОРИТЕ, които правим. Останал е само един миг! Кой кого ще матира? От това зависи дали ще изкараме Майка си от ужаса на верските егрегори, търговията и цивилизацията – или някой щи я натика още по-навътре в тях.

УЧИТЕЛЯТ: „На младите хора не трябват никакви каси и пари! Ние трябва да имаме чисти души и светли умове, а не да туряме доверието и надеждите си в банките. Това е РАЗВРАТ! Тия пари ВИЕ ги създавате, те са за УЛЕСНЕНИЕ, а не за доверие. И, следователно, не трябва да влагаме парите в банките, а трябва да станем ЖИВИ БАНКИ НА БОГА! И мъже, и жени - тази енергия, която Бог е вложил в нас, ДА Я УПОТРЕБЯВАМЕ ВСЕ ЗА ДОБРО. /…/ И ТУЙ учение е, което ще обнови света! – „Ама – казва някой – те искат да се обнови СТАРОТО…“ - Старото трябва да си замине, нищо повече! САМ ГОСПОД казва така, това не са мои думи. Старата земя и старото небе си отиват като вехта дреха! Това учение не е мое ново учение, него ГОСПОД го е вложил, то е учение на БОГА. Вашето старо небе Господ го ПОМИТА, слугите му ИДВАТ – те са милиони. Идват със своите метли - всичко ще пометат! Разбирате ли? И всичките въпроси Господ ще ги реши ТЪЙ, МОМЕНТАЛНО!”

(1921.11.20.Ананий и Сапфира.СИЖ4.ЕДИ1922:143-144)

САМО ТАКА ЛИ СИ ГОВОРИ и пророкува УЧТЕЛТЯТ БЕИНСА ДУНО ОЩЕ ОТ КРАЯ НА 19 ВЕК – или наистина през ХХ век настъпи нов, небивал геноцид в историята на човечеството? Не е ли това, именно, така наречената „зряла карма на народите”?

ЕТО ЕДНО МНЕНИЕ - доколко е точно и вярно, може да се сравни с други статистики:

В Първата световна война загиват 11 милиона души, а други 20 милиона войници са ранени или осакатени. Общо през ХХ век комунистите, нацистите, фашистите и военните диктатори са убили много повече от 100 милиона души! Заедно във войните, както и в мирно време, ето кои са най-големите убийци в севта:

1. На първо място в списъка е китайският диктатор Мао Цзедун. Китайският политик и лидер на комунистическия режим е най-големият масов убиец в историята. Повечето негови жертви са китайци, които след идването на комунистите на власт умират от глад или са били убити в работни лагери по време на Културната революция. Неговото управление е довело до бедност огромен брой хора, като се оценява, че броят на жертвите му е достигнал 60 млн. души.

2. Наследникът на Ленин – Сталин - заема второ място в тази класация. Селскостопанската политика на Сталин е довела до масов глад в Съветския съюз. "Чистките" на Сталин са имали за цел освобождаване на политическите противници. През този период са пострадали много хора, а броят им се оценява на 40 милиона души.

3.За Хитлер се каза, че Около 30 милиона души са пострадали поради неговото желание Третия райх да стане главна световна сила. Обаче даннитеза холокоста са силно манипулирани, не е вярно, че са избити 6 милиона евреи.

 4. Белгийският крал Леополд Втори и виновен за 8 милиона жертви по време на колонизацията на Конго в края на XIX век.

5. Японският генерал Хидеки Тоджо е виновен за смъртта на 5 милиона японски жертви по време на Втората световна война; османският лидер Енвер паша е обвинен за убийството на 2 милиона арменци, гърци и асирийци; диктаторът на Камбоджа Пол Пот е убил 1,7 милиона свои политически противници; севернокорейският лидер Ким Ир Сен има 1,6 милиона жертви.

А югославският диктатор Тито също се нарежда сред най-големите главорези в историята на човечеството с над 570 000 жертви (по официални данни), сред които десетки хиляди невинни българи, избити само защото смеят да се заявят като такива. Той се нарежда на 13-о място сред най-големите убийци в историята.

(https://dariknews.bg/…/naj-golemite-masovi-ubijci-na-xx-vek…)

 

 

10.07.2019 г. 15,37 ч.

 

КАЗАЛ СИ ГО Е ТОЧНО И ПО ЦИФРИ, НЕ САМО ПО ЕСТЕСТВО:

УЧИТЕЛЯТ: И когато си заминаха Онорций и Амриха, какво стана? - Целият път от Йерусалим до Рим беше постлан само с кръстове! 60 хиляди души евреи бидоха разпнати на тия кръстове, когато Тит превзе Йерусалим. По колко души се пада на километър? – По 6 души евреи. Като си замина аз, ще видите какво е моето учение! Колко километра има от Рим до Йерусалим? На всеки километър – турете 10 хиляди километра – по 6 души на един километър. Мислите ли, че Христос няма да тури в действие Своето учение? Аз казвам: ако сегашният свят не приеме Христовото учение, ще има 100 милиона християни разпнати на кръст. Разбирате ли добре това? Тогава имаше 60 хиляди, сега ще има 100 милиона християни. Земята ще бъде опасана няколко пъти само с кръстове! И тогава ангелите ще изнесат всичките Ананиевци и Сапфири и всичките Юдовци, които съществуват; и от този свят, от тази култура, няма да остане ни помен! ТОВА е великото решение на небето, на Бога, на ангелите, на светиите, ТОВА е решението на всички добри хора: да пометат резултатите от тази култура. От света помен няма да остане! Ново небе иде и нова земя иде! И младите трябва да погребат старите!” (1921.11.20.Ананий и Сапфира.СИЖ4.ЕДИ1922:156)

УЧИТЕЛЯТ СИ ОТИВА ОТ ТОЗИ СВЯТ НА 27 ДЕКЕВМВРИ 1944 Г., ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ПРИКЛЮЧВА НА 2 СЕПТЕМВРИ 1945. Всички развити страни в света се включват в бойни действия в тази война, които се водят на територията на четири от седемте континента (Европа, Азия, Африка и Австралия), и в различна степен във всички океани – Атлантическия, Тихия, Северния ледовит и Индийския. Жертвите от тази война са над 60 милиона, но като се имат предвид и другите войни и геноцидът в света в „мирно” време, 100 милиона са сигурни, а и повече.

 

 

10.07.2019 г. 11,35 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Защо Амриха си заминала от Рим? - Защото тогавашните християни, след като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали нейната сила е от Бога или е от дявола. И тъй, християните, със своите мисли далù тя е от Бога или от дявола, я заставили да си замине от Рим. И след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха! Ако и днес дòйде едно голямо страдание в света, то е защото Амриха си отиде. Изисква се ИСТИНА И ЧИСТОТА в този свят! Чистота ГОЛЯМА трябва да има!” (1921.11.20. Ананий и Сапфира.СИЖ4.ЕДИ1922:151)

КАРТИНКАТА: Амриха възпитава Нерон. Какво се случва с „християните” още тогава, както и със всички останали „християни” и нехристияни и досега, когато отхвърлят ПРАВЕДНИК, се вижда в още много картини, филми и документални фотографии по света.

 

 

10.07.2019 г. 16,15 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Всички да заживеят като братя и сестри, да се разбират! И всички блага и духовни богатства са общи за всички братя, за да ги използват всички. ТЪЙ е писал Господ! И всички ние сме братя, и МОЖЕМ да ги употребим, но кога? - Когато станем като Онорций и като онази мома Амриха. И няма да питам от Бога ли е или от дявола е нейната сила. Всинца да говорите като Амриха! Като излизат думите ви, да бъдат сладки като мед и кристални като росни капки. Като дойда при вашия чучур, като пия, да кажа: „Колко е хубава тази вода!” Този чучур аз го считам плод на слънчевите лъчи.” (1921.11.20.Ананий и Сапфира.СИЖ4.ЕДИ1922:157)

 

11.07.2019  г. 13,06 ч.

 

ИЛЮСТРАЦИЯТА: ФРАГМЕНТ ОТ ЛИЦЕ НА КНИГА, която бе издадена в София през 2010 г. Дадени бяха над 6500 лева с уговорка за 400 или 500 бройки, издателката бърже ги смъкна на 250, а на практика отпечата само 70 (седемдесет) - не изпълни задължението си. На подобна издателка бяха дадени 4000 лева народни пари за отпечатване на друга книга, но резултатът е нулев. Трети лица, тук и в чужбина, отпечатват в книгите си и периодиката текстове със същия произход ОТ СВОЕ ИМЕ - КАТО АВТОРИ, - продават ги, правят преиздания и дори им ги хвалят в чужбина в правителствени кабинети. Трета издателка изпусна една цяла глава от книга, преведена от наш човек, отпусна му нищожен хонорар, който той не го искаше, и също сложи името му на видно място в книгата, както и други, въпреки предварителните уговорки. Четвърти издател поръчва превод на друга книга от същия чужд автор, тя бива преведена, но поръчителят не изпълнява договора и книгата се превежда извънредно лошо от друг преводач и се отпечатва. В споменатите случаи и още някои, въпреки собствеността на авторското и преводаческото право, истинските автори или посредници на тия текстове не предприемат никакви контрамерки, понеже искат да спазят закона „Не съдете, за да не бъдете съдени”, както и закона на Бялата Ложа духовен труд да не се продава. Така че, конкретно, отдавна тия 70 екземпляра на книгата „Новопсалми” са подарени, но някои са я преотпечатали и я продават или продават това, което не са ни дàли, но и при тях книгата вече отдавна не е налична. Тя може да се намери в електронен вид само в интернет:

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=880&book=24 – и продължава в кн.25

За запознаване с историята й, тук се представя предговорът, но преди него - една мисъл от Учителя Беинса Дуно от стотиците в беседите на тази тема. В тях Той утвърждава критерия за наличие на искра Божия или душа в истинските си ученици. Те продължават ГЛАВНАТА дейност на Специалния Му клас: ИНДИВИДУАЛНО трансформиране на теми, текстове, мелодии и пр. в най-различни свободни ключове, за които поемат отговорност пред Бога. Един човек, комуто Учителят е бил възложил да предаде Словото Му на българския народ и човечеството във възможно най-верния вид, един ден ни представи ДВЕТЕ ДОМИНАНТИ НА БОЖЕСТВЕНАТА СЪВЕСТ: 1.Да се предаде академично Словото и Делото в оригиналния им вид тъй, както те фигурират в Акашовите документални филми; 2.Паралелно, всеки елемент от тях да се импровизира индивидуално от всеки ученик на Бога във възможно най-свободна форма, като поема отговорност за запазване на Истината в нея. Този човек, за когото Учителят е казал, че е въплътен ангел на земята и ще ни покаже какво е ученик, ни даде пример за най-скромно, безкористно и блестящо действие на тия две доминанти.

УЧИТЕЛЯТ: „Да изпълни човек волята Божия, това значи да даде ход на РАЗУМНОТО в себе си. Дойде ли в ума му отрицателна мисъл, той трябва да я превърне в положителна и да я изпрати в света - да мине през умовете на хората, да даде плод и отново да се върне при този, който я проектирал в пространството. С обработването на отрицателните мисли и превръщането им в положителни вие подобрявате както своя живот, така и живота на своите ближни. Ако всички хора работят по този начин, те ще създадат около себе си една магнетична среда. Животът трябва да се превърне в музика и поезия, а не в проза. Отрицателните мисли, чувства, постъпки на хората съставят прозата на живота. Прочетете ли нещо от тази проза, започнете да го превръщате в поезия. ТОВА е задачата на всеки човек, който е дошъл на земята.”(14. януари 1931, „Гредите на живота”)

УЧИТЕЛЯТ: „Казвате: "Този човек е много религиозен". – Защо? – "По цял ден се моли на Бога, поклони прави, чете псалмите на Давида..." […] – Това са псалми на Давида, а не негови! Всяка сутрин вие трябва да съчинявате един псалом от себе си. Който не знае да съчинява псалми, той не може да се моли. Първата работа, като станете сутрин, е да съчините по един малък псалом и да видите дали Бог ще го одобри. Ако го одобри, ще го оставите в пър­воначалния му вид; не го ли одобри, ще оста­вите Той да го поправи и ще го запазите в този коригиран вид. Колко псалми съчинихте досега? (Учителят, том "Праведният": 120-121, беседа "Кротките" от 20.ІІІ.1927 г.)

През 1995 г. дойде импулс и започна труд по трансформирне на Давидовите псалми в нови, изцяло положителни. Поема се цялата отговорност за този авторизиран вариант, след като по света има стотици апокрифни и официално признати текстове, позволяващи си свободно тълкуване на свещени писания. Известни автори и проповедници и Великите Учители на човечеството не само одобряват това, но и сами дават такива насоки и интерпре­тации. Но тук трябва да се подчертае, че Новопсалмите имат за цел да претопят и преработят егрегора на класическите старозаветни псалми на Цар Давид и другите им автори. И до днес милиони вярващи повтарят старите псалми с вяра и благоговение, но не знаят, че в тях има изключително зловредни елементи, останали от старозаветното съзнание. Те не са само информационна и астрална отрова, но и все още действат като черна магия. Истинските ясновидци установяват това. В Новопсалмите абсолютно всичко отрицателно е превърнато в положително – в светли мисли, чувства и образи. Самият проект за знак и символ на Новопсалмите в началото съдържа идеята, че Давидовите псалми в случая са силно християнизирани, станали са новозаветни. Те съдържат не само християнски, но и общочовешки, и български символи. В бъдеще знакът може да се промени и направи в единен стил, но засега той ще помогне в действието на Новопсалмите за претопяване на стария им егрегор и създаване на нова космическа същност, която е живо същество и започва да помага на хората по нов начин. Мъките и вълненията на Цар Давид и повечето автори на старозаветни текстове са пълни не само с прелестни и дълбоко мъдри откровения на Духа, но и с чисто човешки и адски елементи: страх, ужас, злоба, отчаяние, униние, клетви, кръвожадност, призиви за отмъщение и постоянни молби за собствено спасение и унищожаване на врага по най-жестоки и коварни начини. Старият Завет е препълнен с кръв, касапници, жертвоприношения, ужаси. Съвършено изключено е да се приемат и Давидовите псалми за абсолютно Божествено откровение, тъй като животът на един такъв пророк е доказателство, че все още е свързан и с ада – реже глави, обрязва, примерно, 200 филистимци, след като ги е убил - и какво ли още не. В исторически план това е обяснимо и много ценно за разбиране на условията, при които са живели и най-духовните хора и за тяхното ниво на еволюция. Но с идването на Христа всичко се обръща и сам Учителят ревизира из основи всички мотивации и казуси на старозаветната психика. Затова, ако сам Той би се наел да редактира Псалмите и целия Стар Завет, положително би ги променил коренно. Та Той точно това и прави в цялото Си Дело и Учение и затова старозаветните не са могли да Го приемат и са Го убили. Повтарянето на отрицателни изрази от милиони вярващи и до ден днешен поддържа мисълформите на злото, материализма, страха и отмъщението; и е доста странно, особено за един християнин, да не разбира това и да възпроизвежда в пространството силно токсичните пасажи от тези остарели текстове, считайки ги за неизменни и канонични. Още преди няколко години в България дойдоха първите новопсалми - до №17 включително. Тия дни започнахме редакцията на следващите, но в един момент се спряхме, решавайки да се снабдим с различни издания на Библията и да сравняваме текстовете, за да вземем най-хубавото. Мислехме да продължим от 18-и, но при спонтанното отваряне на една от библиите, тя се отгърна точно на първи псалом! От това разбрахме, че Небето иска да започнем от самото начало – първата редакция на 17-те псалма наистина не бе тъй добра и съдържаше елементи от негативното. Трябвало е да се работи с много по-голям размах и смело – всичко, идващо от адс­кото съзнание, да се изтръгне безкомп­ромисно и да се транс­формира в положително. Това е един вид бяла мàгия, крайно не­обходимо свещено действо, за да се създаде нов, мощен мо­литвен ансамбъл от Новопсалми в Би­тието, който да се съп­ротиви на егрегора на класическия и да започне да го прето­пява. Като се има предвид колко вярващи и враждуващи и до ден днешен произнасят страстно старозаветни молитви и псалми, с пълното съзнание Бог да им помогне да унищожат врага си или да спасят собствената си нечиста кожа, можем да си представим колко паднало е човечеството, колко малко е разбрало завета на Христа и другите Учители на Любовта. Ние вярваме, че сам Цар Давид досега е напреднал достатъчно в еволюцията си и би се срамувал от позорните си и злобни изрази почти във всеки псалм, не би искал милиони хора да ги произнасят в този вид, защото това е не само общуване с Бога, но и пряко съучастие с дявола – най-опасно оръжие. Дори и в момента всички ония, които унищожават физически враговете си с бомби и други адски средства на цивилизацията си забиват сами нож в гърба, понеже не знаят, че смъртта освобождава духа от бутилката и го прави много по-страшен, а други употребяват това съвършено съзнателно. Убитият враг и престъпник влиза като опияняващ газ в слабите и лоши хора навсякъде и ги превръща в милиони убийци, фанатици, потребители, нещастници, наркомани – разпадащи се, грешни хора. Ето защо призивите в самите класически псалми да бъде унищожен врагът нямат нищо общо с Божия план и Божието съзнание и произхождат директно от ада. Всеки, които произнася негативните стихове, дори и с голяма вяра, става съучастник на злото и умножава мисълформите и чувствоформите на инферното в света. При нормални обстоятелства, не би било тук мястото, нито би отговаряло на високия ни идеал да не се занимаваме с "черното досие" на когото и да е; и, в частност, на великия псалмопевец Цар Давид. Но за да се разберат пъклените и човешките елементи в псалмите му, би трябвало да имаме предвид нивото на еволюцията на хората преди 3000 години и факта, че дори един такъв Посветен не е могъл да надскочи себе си и епохата си 1000 години преди Христа. Законът, приписван на Мойсей ("Око за око, зъб за зъб ") е действал и тогава, действа и днес с пълна сила във всички паднали души, пряко свързани с ада и кармата. Как няма да има такива ужасяващи молби и заплахи и в псалмите на Давид, след като сам той е бил постоянна жертва на най-коварни покушения и инициатор на най-кървави завоевания и отмъщения? В законите на Бялата Ложа е немислимо да се изтъкват и преповтарят образи на негативни събития, защото те не трябва да се възпроизвеждат. Но когато работи Всемирната Ложа и всичко е под неин контрол, в някои случаи тя извършва магическа хирургия, оперирайки отрицателното. Принципът тук е пъкленото да се локализира и извади както един тумор; или – по-точно – да се стопи в кръстосаните лъчи на положителното. Напоследък Небето работи чрез някои свои представители на Земята точно по този начин. Участвайки временно в една адска, светска система, всемирните адепти създават екран за образуване на обратни вълни и така системата се саморазрушава със собствената си агресивна сила. И сегашният акт на трансформирането на класическите библейски псалми в НОВОПСАЛМИ, както и изтъкването на адското и Божественото в живота на Цар Давид с определен превес на Бо­жественото, днес създава могъща сфера от виделина и яснинá около Земята и вътре в нея, и светлината започва да асимилира заразената тъмнина. С тези методи на всемирните действа, за разлика от бèлите, се предизвикват периодични, зачестяващи и драстични саморазрушения на лицемерните и агресивни системи. Така че не само участието ни в някои светски системи, но и разглеждането на "черните досиета" в случая е вид неизбежна стратегия в настоящия космичен момент. Давид не само убива Голиат, но и отрязва главата му и гордо я разнася насам-натам; убива още 200 филистимци и ги обрязва, за да си купи жена от Саул с "краекожията" им; пак се бие с филистимците и ги поразява с "голямо клане"; напада гесурейците, гезрейците и амаличаните. ("Давид опустошаваше земята и не оставяше жив ни мъж, ни жена; и грабеше овце, говеда, осли, камили и дрехи."); заповядва да убият младежа-амаличанин, който му носи доброволно лоша вест; слугите му унищожават още 360 души от вениаминците и Авенировите мъже; отново отмъщава на лични врагове – "Тогава Давид заповяда на момците си и те ги убиха, и като отсякоха ръцете и нозете им, обесиха ги при водоема в Хеврон". Заповядва да издавят множество слепи и куци хора, само защото били "омразни на Давидовата душа"… Отгоре на всичко, библейският хронист заключава, както в хиляди подобни случаи в Стария Завет: "Така Давид преуспяваше и ставаше по-велик; и Господ Бог на силите беше с него."(II Царе – 5:10). Въпросът е: кой е този кръвожаден "Бог"? Едно много любопитно сведение в 6:2: "...Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, който обитава между херувимите". Истинският Йехова ли е това - или някой паднал, мощен херувим (даже не и божество), който е присвоил името Му и е станал национален дух на едно племе, завземайки центъра и повърхността на Земята и хранейки се със страх, ужас, удоволствия, злоба и кръв (както твърди херметикът Джон Бейнс)? Нали за Сатана се твърди, че е по йерархия херувим? В негово име и с неговото разрешение и лично съдействие Давид избива още много филистимци от Гава до входа в Езер. Кой е тоя "Бог", който му казва, както и в много други псалми: "Аз те взех от кошарата, за да бъдеш вожд на людете ми, на Израиля; и съм бил с тебе навсякъде, дето си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред тебе и нап­равих името ти велико, както името на великите, които са на Земята"(II Царе – 7:8-9)? Значи, убийците на народите по Земята са "велики"?... (Цитатите в черно в книгата са от делата на дявола – б.р.) В книгата не се включват картините в световното изкуство от лошите епизоди на Цар Давид – именно с цел да вземе превес положителното. Как да се възхитим от действията на великия Цар и псалмопевец в случаите, описани в Библията, когато той служи именно на този демон - Псевдойехова?: (8:1 След това Давид порази филистимците и ги покори; и Давид отне Метегама от ръката на филистимците. 8:2 И порази и моавците, и измери ги с въжета, като ги накара да легнат на земята; и отмери две въжета, за да ги погуби, и едно цяло въже, за да ги остави живи. Така моавците станаха Давидови слуги и плащаха данък. 8:3 Давид порази още совския цар Ададезер, син на Реова, когато последният отиваше да утвърди властта си на реката Ефрат. 8:4 Давид му отне хиляда колесници и седемстотин конници и двадесет хиляди пешаци; и Давид пресече жилите на всичките колеснични коне, запази от тях само за сто колесници. 8:5 И когато дамаските сирийци дойдоха да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази от сирийците двадесет и две хиляди мъже. 8:6 Тогава Давид постави гарнизони в дамаска Сирия и сирийците станаха Давидови слуги, и плащаха данък. И Господ запазваше Давида където и да отиваше. 8:7 И Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезера, та ги донесе в Ерусалим. 8:8 И от Ветах и от Веротай, Ададезерови градове, цар Давид взе твърде много мед. 8:9 А ематският цар /с име/ „Той”, когато чу, че Давид е поразил всичката сила на Ададезера, 8:10 изпрати сина си Иорама при цар Давида, за да го поздрави и да го благослови, понеже се е бил против Ададезера и го е поразил - защото Ададезер често воюваше против Тоя. И Иорам донесе със себе си сребърни съдове, златни съдове и медни съдове; 8:11 па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, що беше посветил, взето от всичките народи, които беше покорил: 8:12 от Сирия, от Моав, от амонците, от филистимците, от амаличаните, и от користите, взети от совския цар Ададезер, Реововия син. 8:13 И Давид си придоби име, когато се върна от поражението на осемнадесет хиляди сирийци в долината на солта. 8:14 И постави гарнизони в Едом - в целия Едом постави гарнизони, и всичките едомци се подчиниха на Давида. И Господ запазваше Давида, където и да отиваше. 8:15 Така Давид царува над целия Израил; и Давид съдеше всичките си люде и им раздаваше правда. 8:16 А Иоав, Саруиният син, беше над войската; а Иосафат, Ахилудовият син стана летописец; 8:17 а Садок, Ахитововият син, и Ахимелех, Авиатаровият син - свещеници; а Сарая - секретар; 8:18 А Ванаия, Иодаевият син, беше над херетците и фелетците; а Давидовите синове бяха придворни началници. 10:18 Но сирийците побегнаха пред Израиля и Давид изби от сирийците мъжете на седемстотин колесници и четиридесет хиляди конници, и порази военачалника им Совак, и той умря там. 11:1 След една година, във времето, когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил - и те разбиха амонците и обсадиха Рава. А Давид ос­тана в Ерусалим."

Майката на великия цар Соломон - прекрасната Витсавее – също не е попълнила харема на Давид по собствена воля: той си я взима за жена без никакви задръжки, понеже е съблазнен от голотата и красотата й - един ден, когато я видял от терасата си как тя се къпе… При взаимно чувство и съгласие в това не би имало нищо лошо, но защо трябва да убива мъжа й Урия, за да я вземе? 11:12 Тогава Давид каза на Урия: "Престой тука и днес, па утре ще те изпратя". И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия. 11:13 И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе. 11:14 Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка. 11:15 А в писмото написа, казвайки: «Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре». 11:16 И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже. 11:17 И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, тоест, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.

Във всяко царство има и представители на Бялата Ложа - в случая това е пророк Натан. Истинският Бог казва чрез него на Цар Давид, че е извършил непростим грях с по­губването на хетееца Урия и че от това ще последват големи злочестини за Давида и рода му, което и се случва. Но до този момент Давид има да извърши още много масови убийс­тва и жестокости: 12:29 Затова Давид събра всичките люде, та отиде в Рава, би се против нея и я завладя. 12:30 И взе от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант и бе украсена със скъпоценни камъни, и положиха я на главата на Давида. И той изнесе из града твърде много користи. 12:31 Изведе и людете, които бяха в него, та ги тури под триони и под железни дикани и под железни брадви, и преведе ги през пещта за тухли; и така постъпи с всичките градове на амонците. Тогава Давид се върна с всичките люде в Ерусалим. 20:3 И Давид дойде у дома си в Ерусалим. И царят взе десетте си наложници, които бе оставил да пазят къщата, та ги тури в една къща под стража, и хранеше ги, но не влизаше при тях; и те останаха затворени до деня на смъртта си, живеещи като вдовици.

В този опит, който поднасяме, сме си позволили да изменим не само адските описания, молби и клетви, но почти всички старозаветни имена, особено географските. Малцина знаят, че не само пъклените формулировки и исторически описания в Стария Завет и в подобни "свещени" писания представляват действаща черна магùя, но и всички имена на персонажи, които са живели адски. Повтарянето и преповтарянето им в религиозния ритуал е захранване на егрегора на съответния черен ангел или адско божество, за да владее и изпива живота на вярващите в него и на враговете им. В бъдещите редакции на Новопсалмите тези имена ще бъдат изцяло заменени и променени, търсейки положителния символ на всяко в новите им варианти. Така ще се въздейства не само за облекчаването на съответните хора и места от адското въздействие, но и за трансформиране на съответните лични егрегори, и досега поразяващи вярващите, които непрестанно ги повтарят в оригиналния им вид, особено при молитви и "богослужения".Убедени сме, че със старозаветния манталитет на библейските псалми е напълно невъзможно човешката душа да влезе в Новата епоха на Водолея, в ерата на Шестата раса и царството на Новата Земя и Новото Небе. Това е невъзможно и с йезуитското и фарисейско тълкуване на Новия Завет, превърнат отново в лицемерен клерикален ритуал и религиозна черна магùя, а не в незабавни практически действия за пълна СВОБОДА, БРАТСТВО И РАВЕНСТВО. Тези три велики идеала не са "масонски" девиз, както спекулират някои ортодоксални автори със слаба историческа култура.

БЯЛОТО ДОСИЕ на Цар Давид съвсем не е само това, което е останало в Библията. Акашовите записи пазят и всичко добро и прекрасно, извършено от всяко същество; а когато то напълно изкупи греховете си, специална комисия под върхо­венството на Бога, Христос и Съдбата взема решение да се заличат завинаги негативните епизоди от книгата на живота му. Ако тук се наложи да възстановяваме откъси от черното досие на Давид, то не бе защото той не е изкупил голяма част от кармата си, а понеже животът и псалмите му все още се използват усърдно за черни литургии дори и в християнските църкви и общества, без да подозират това.

Най-"бèлите", най-съвършените плодове на религиозната му душа са останали в БЯЛАТА част на псалмите му, която оставяме почти недокосната. И до днес милиони хора се свързват с истинския Бог именно чрез нея. Но И В ЖИВОТА си Давид е имал божествени достойнства. Сам той, като младеж, е рус, прекрасен, "знае да свири и е в слово разумен и красив човек". При това, той е посветен, маг: 16:21 И Давид дойде при Саула, та застана пред него; и той го обикна много; и Давид му стана оръженосец. 16:22 И Саул прати да кажат на Есея: "Нека стои Давид пред мене, моля, защото придоби моето благоволение". 16:23 И когато злият дух от Бога беше на Саула, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си. Тогава Саул се освежаваше и ставаше му добре, и злият дух се оттеглюваше от него.18:14 И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него."

Че истинският Бог, орфическото, Христовото Начало живее в душата на човека вечно още от самото ù създаване, личи от не един и два случая, описани в Стария Завет. Там има велики примери в това отношение. Един от тях е случаят с Давид и Саул, когато Цар Саул го преследва да го убие, защото му е завидял на способностите и славата – въпреки че Давид гони злите духове от самия него с вълшебната си арфа. Когато Саул влиза в една пещера, където се крие Давид, Давид не използва случая да го убие, но само отрязва част от дрехата му, без Саул да го усети. И когато смело отива при царя и му показва парчето от неговата мантия, протича един от най-трогателните диалози: 24:11 Виж още, отче мой, виж и полата на мантията ти в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, познай и виж, че няма ни злоба, ни престъпление в ръката ми, и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти гониш живота ми, за да го отнемеш. 24:12 Господ нека съди между мене и тебе, и Господ нека ми въздаде за тебе; обаче моята ръка не ще се дигне против тебе! 24:13 Както казва поговорката на древните: "От беззаконните произхожда БЕЗЗАКОНИЕ"; но моята ръка не ще се дигне против тебе. 24:14 Подир кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? - Подир умряло куче, подир една бълха... 24:15 Господ, прочее, нека бъде съдия и нека съди между мене и тебе: нека види, нека се застъпи за делото ми и нека ме избави от ръката ти". 24:16 И като изговори Давид тия думи на Саула, рече Саул: "Това твоят глас ли е, чадо мое, Давиде? " И Саул плака с висок глас. 24:17 И рече на Давида: "Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло. 24:18 И ти показа днес, че си ми сторил добро, защото, когато Господ бе ме предал в ръцете ти, ти не ме уби. 24:19 Понеже кой, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? Господ, прочее, да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес! 24:20 И сега, ето, познавам че наистина ти ще станеш цар и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка. 24:21 Сега, прочее, закълни ми се в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом". 24:22 И Давид се закле на Саула. Тогава Саул си отиде у дома си, а Давид и мъжете му се изкачиха на твърдото место."

Естествено, човешката благодарност е краткотрайна и Саул не престава да преследва Давида... От своя страна, Давид остава верен на навиците си и си взима още една чужда жена – Авигея. Но тя се оказва велика миротворка и му казва: 25:30 "И когато Господ постъпи към господаря ми според всичките благости, които е говорил за тебе, и те постави управител над Израиля, 25:31 тогава това не ще ти бъде причина за съжаление, нито причина да се спъва сърцето на господаря ми, че е пролял невинна кръв или че господарят ми е отмъстил сам за себе си; но когато Господ направи добро на господаря ми, тогава спомнù си слугинята си". 25:32 Тогава Давид каза на Авигея: "Благословен да бъде Господ, Израилевия Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш! 25:33 И благословен съвета ти и благословена ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ми! 25:34 Защото, действително, заклевам се в живота на Господа, Израилевия Бог, Който ме въздържа да не сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утрешната зора нямаше да остане на Навала нито едно мъжко. 25:35 И така, Давид взе от ръката ù онова, що му бе донесла; и рече u: "Иди в дома си с мир - виж, послушах думите ти и те приех."

Ето, Давид за втори път има възможност да убие Саул, който го преследва с най-лоши намерения, но Давид не си отмъщава. Не е ли това почеркът на Бèлите Рицари?: 26:7 И тъй, Давид и Ависей дойдоха през нощта при людете; и, ето, Саул лежеше заспал в оградата от коли и копието му беше забито в земята при главата му; а Авенир и людете лежаха около него. 26:8 Тогава Ависей каза на Давида: "Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега, прочее, нека го поразя с копието до земята с един удар - и няма да повторя!". 26:9 А Давид рече на Ависея: "Да го не погубиш; защото кой може да дигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?" 26:10 Рече още Давид: "Бъди уверен, както си в живота на Господа, че ГОСПОД ще го порази: или денят му ще дойде и ще умре; или ще влезе в сражение и ще загине. 26:11 Да ми не даде Господ да дигна ръка против Господния помазаник! Но вземи сега, моля, копието, което е при главата му, и стомната с водата, па да си отидем. 26:12 И тъй, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, та си отидоха. Никой не видя, никой не усети и ни­кой не се събуди; защото всичките спяха, понеже дълбок сън от Господа бе паднал на тях. 26:13 Тогава Давид мина насреща, та застана на върха на хълма отдалеч, като имаше между тях голямо разстояние, 26:14 и Давид извика към людете и към Авенира, Нировия син, като каза: "Не отговаряш ли, Авенире?" И Авенир в отговор рече: "Кой си ти, що викаш към царя?" 26:15 И Давид каза на Авенира: "Не си ли ти доблестен мъж? И кой е подобен на тебе в Израиля? Защо, прочее, не пазиш господаря си, царя? Понеже един от людете влезе да погуби господаря ти, царя. 26:16 Не е добро това, което стори ти: в името на живия Господ, вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. И сега, вижте где е копието на царя и стомната с водата, която беше при главата му…".

А колко е покъртителна мъката на бащата, когато убиват сина му, въпреки заповедта на Царя! Авесалом се е опълчил срещу баща си Давид и воюва с него, изпълнявайки пророческите думи на Натан, че Псалмопемвецът няма да види мир и покой от съдбата. Смъртта на сина му от Мааха, дъщерята на гесурския цар, го съсипва: 18:31 И ето, дойде Хусина. И рече Хусина: "Известия, господарю мой, царю! Защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се подигнаха против тебе". 18:32 И царят рече на Хусина: "Здрав ли е младежът Авесалом?" А Хусина отговори: "Неприятелите на господаря ми, царя, и всички, които се повдигат против тебе за зло, дано станат като оня младеж!" 18:33 И царят се смути много, и възкачи се в стаята над портата, та плака; и като отиваше, говореше така: "Сине мой, Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!"

Освен жените му Михал, Ахиноам, Авигея, Мааха, Агита, Абитал, Вирсавия, Егла и др., рисувани са в безброй варианти още много от най-близките хора на Цар Давид. Той минава за един от най-големите любовници и най-плодовити бащи в историята на човечеството: дал е живот на Амон от Ахиноам, Данаил от Авигея, Авесалом от Мааха, Адония от Àгита, Шефатия от Абитал, Соломон от Вирсавия, Итреам от Егла; и още куп синове от Йерусалимските му жени и наложници: Самуа, Совав, Натан, Евар, Елисуа, Нефег, Яфия, а е имал и много дъщери... Илюстрациите, включени в Новопсалмите, са от известни художници през цялата културна история на човечеството, има и от съвременни. Информация за тях е дадена накрая на тази книга. В приложените илюстрации има и произведения на съвременни фотографи, вдъхновени от прекрасната Вирсавия – любимата жена на Цар Давид. Не прави ли впечатление, че подобно на Мария Магдалина, Вирсавия е рисувана с неотслабващо вдъхновение от стотици художници през вековете много повече от други велики жени в Библията? Не затаяваме ли всички дъх пред знаменитата сцена, когато Цар Давид я вижда за пръв път как се къпе и я пожелава? Да не забравяме, че тя е спомената от евангелиста Матей като четвъртата от библейските жени, от които е произлязъл Христос. Въпреки всички грехове на мъжа й, свети апостол Петър нарича цар Давид "пророк". Църквата почита свети цар Давид като пророк, псалмопевец и един от праотците по плът на Господ Иисус Христос. А свети Атанасий Александрийски, в тълкованието си на 20-и псалом, учи: “Цар Давид е възвеличен дори само с това, че от семето му се е родило спасението за света. Защото той с душата си ЖЕЛАЕЛ това и се е молил за него. Ето защо и това му било дадено като някакъв “венец от злато”, прославящ главата му. Защото Давид се прославя във всички народи заедно с Господа и своя Син по плът. И дори това спасение не било за него само венец, но и желание, и дългоденствие, и слава, и великолепие, и веселие, и радост, и надежда, и непоколебима милост.”

Ние не сме нито първите, нито последните, които си позволяват да промѐнят каноничните текстове на библейски личности, отдавна обявени за недосегаеми. Много вярващи и тесни специалисти се ужасяват от това, но винаги са съществували непокорни ревизори на "свещените" писания и даже веселяци и подигравчии, които са или безверници, или вярват в чувството за хумор на нашия Създател… Те знаят, че Той е като добрите и мъдри царе: държат в двора си и шутове, които се осмеляват да ги осмиват. Прàви или непрàви, Той не ги праща на палача, за разлика от инквизицията. Знае, че те не се опълчват против Него, а срещу недостойните Негови интерпретатори, довели народите до задънена улица. Отдавна е известно и доказано, че не Той е продиктувал изцяло базалните религиозни книги на народите, че вътре са се намесвали куп смъртни редактори и са изменили на места смисъла, другаде направо са ги орязвали, на трето място са внедрили собствени съчинения. Колкото и историците да доказват, че Библията е освен всичко друго и исторически документ, ние питаме: защо и досега се крият в дън земя оригиналните й ръкописи и защо има анатемосани пророци и толкова много апокрифни евангелия? Къде изчезнаха Кумранските записи? Явно в тях нещо силно смущава канониците, които са превърнали редактираните текстове в източник на театър, власт и изгода. Нещо още по-лошо – в инструмент за власт над душите на хората. Знаем достатъчно стари и нови автори, които се осмеляват да имат собствено мнение по тия въпроси и се надсмиват над патриарсите на религията дори във филми и комикси. Колкото и да ни е неприятно, че един Жан Ефел, например, представи Създателя ни плешив и глуповат в знаменития си рисуван филм "Сътворението на света", творчеството му си остава един талантлив факт. По подобен начин, например, вижда цар Давид съвременната художничка Barbara Griffiths (следва илюстрация). Тази картинка не подлежи на обсъждане. Знаем колко много деца от колко много съпруги и наложници е имал боговдъхновеният цар и пророк. Това обаче не му е попречило да има свята жилка и да изпее голямата част от Псалмите, които остават с непреходно значение за духовната история на човечеството, свидетелство за любовта на човешката душа към Създателя и за още куп непреходни добродетели. Барбара е нарисувала ПОВЕЧЕ картинки, но тук са подбрани само няколко. Следващата представя интимната дейност на царския син Авесалом, който един ден влязъл несмущаван в покоите на баща си и ощастливил лично всичките му придворни метреси… Друга нейна картинка пък представя периода от дълбоката старост на цар Давид, когато вече му е било много студено дори в пухените завивки и затова му препоръчали да дойде да го топли една млада девица... Въпреки че според злите езици той вече не е можел да направи нищо, предполагаме, че не му е било съвсем лошо... Личи си по физиономията му!... Последната илюстрация тук се тълкува от авторката ù писмено със собствените думи на царя от псалмите му, а това сумира всичките тревоги и недостатъци на човека Давид: "С мен се държат лошо не само враговете ми, но и моите близки и съседи, а приятелите ми се страхуват от мене; всички се боят от мене и ме избягват. Шушукат зад гърба ми и кроят заговори да ме затрият. Затова лъжливите усти, които ме клеветят и мърсят моето съвършенство, аз ще ги затворя по всякакви начини! Явиха се лъжесвидетели, които ме обвиниха за неща, за които си нямам и понятие. Подиграват ми се и скърцат със зъби. И така е: зинали са с усти на лами срещу мене и казват: "Да, ама ние го виждаме какви ги дроби..." Ето го по-долу целият 38-и псалом в оргинал. Въпреки всичко, става ни жал за този нещастен стар човек, който тъй много е страдал и е бил така искрен в изповедта си към Бога и човечеството. Вече не е желаел да отговаря на злото със зло, страшно се е уморил от живота и моли своя Бог за милост и прошка: 38:1 Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай. 2 Защото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене. 3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях. 4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене. 5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми. 6 Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален. 7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми. 8 Изнемощях и премного съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си. 9 Господи, известно е пред Тебе всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе. 10 Сърцето ми вече изтуптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене. 11 Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч. 12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден. 13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си. 14 Да! Аз съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения. 15 Понеже на ТЕБЕ, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой! 16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми. 17 Защото съм близо да падна и скръбта ми е винаги пред мене; 18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си. 19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха. 20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто. 21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене. 22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой!

 

Подобно е положението и в псалом 69 и на още много места в псалмите на Давида. Много хора по света отдавна се възхищават от дълбоката искреност на древния велик и грешен човек, цар, поет и пророк. Песните му си остават с неподправена прелест и непреходно значение за проумяване на възторзите и терзанията на човека преди 3000 години и на душата на човека въобще. Никой няма право и не трябва и да помисля да осъжда историческата, религиозната и поетическата им стойност – това би било липса на духовна култура и даже кощунство. И въпреки всичко, абсурдно е да си представим как бихме се молили и пели на Бога отсега нататък точно с тия стари текстове, както правят и до днес всички свещеници и много религиозни хора, които ги знаят наизуст или ги четат механично, въпреки че някои се вълнуват искрено. Затова си позволяваме да предложим тук един коренно различен вариант.

 

11.07.2019 г. 00,16 ч.

 

БИБЛИОТЕКА „ПРЕКРАСНИ ЧУДАЦИ”, мексиканска серия. ДОН МИГЕЛ РУИС – МОЛИТВА ЗА ЛЮБОВ. ЗА ЧЕТЕНЕ НА 11 ЮЛИ 2019 г., четвъртък, от 20,30 ч. българско лятно време (18,30 по Гр.). Или на всяка друга дата от началото на четен час.

(Базовата картина със Стареца е от съвременния ирански живописец Akbar Fanaie. Аурата му е добавена допълнително)

Мигел Руис

Молитва за Любов

Ще споделя един красив сън - сън, който няма да искате да свърши. В този сън денят е красив, топъл и слънчев. Чувате птичките, вятъра и малка рекичка. Вървите към нея. На брега ù един старец медитира и вие виждате как от главата му струи красива разноцветна светлина. Опитвате се да не му пречите, но той усеща присъствието ви и отваря очи. Очите му са пълни с любов и се усмихват. Питате го как успява да излъчва тази прекрасна светлина. Питате го дали може да ви научи да правите същото. Той отвръща, че преди много, много години е задал същия въпрос на Учителя си.

Старецът започва да ви разказва историята си: „Учителят ми отвори гърдите си, взе сърцето си и от него извади красив пламък. После отвори гърдите ми, отвори сърцето ми и сложи пламъчето в него. Върна сърцето ми в гърдите, и щом то се озова вътре в мен, почувствах силна любов, защото пламъкът, който учителят сложи в сърцето ми, беше собствената му любов.

Този пламък растеше в сърцето ми и се превърна в голям, голям огън - огън, който не изгаря, но пречиства всичко, до което се докосне. И той докосна всяка клетка в тялото ми - и клетките ми отвърнаха с любов. Аз станах едно с тялото си, но любовта ми продължаваше да расте. Този огън докосна всяко чувство в ума ми и всички чувства се превърнаха в силна, необятна любов. И аз обикнах себе си напълно и безусловно.

Но огънят продължи да гори и почувствах необходимостта да СПОДЕЛЯ любовта си. Реших да дам част от нея на всяко дърво и дърветата ми отвърнаха с любов, и аз станах едно цяло с тях, но любовта не престана да расте и расте. Дадох от нея на всяко цвете, на всяка тревичка, на почвата - и те ми отвърнаха с любов и станахме едно. Но любовта ми растеше и растеше, и обикнах всяко животно на земята. Те отвърнаха на любовта ми и ние станахме едно. Но любовта ми не преставаше да расте.

Дадох част от любовта си на всеки кристал, на всеки камък по земята, на почвата, металите, и те ми отвърнаха със същото и аз станах едно със земята. Тогава реших да дам любовта си на водата, на океаните, реките, дъжда и снега. И те ми отвърнаха с любов и станахме едно. А любовта ми продължаваше да расте и расте! Реших да я дам на въздуха, на вятъра. Почувствах силна връзка със земята, с вятъра, с океаните, с природата и любовта ми растеше и растеше.

Насочих поглед към небето, към слънцето, към звездите и дадох част от любовта си на всяка звезда, на луната, на слънцето - и те ми отвърнаха с любов. И аз станах едно с луната и със слънцето и със звездите, и любовта ми продължи да расте и расте. Дадох част от нея на всеки човек и станах едно с цялото човечество. Където и да отида, когото и да срещна, виждам себе си в очите му, защото съм част от всичко, защото обичам".

И тогава старецът отваря гърдите си, изважда сърцето си с красивия пламък и слага този пламък в сърцето ви. И сега тази любов расте във вас! Сега сте едно с вятъра, с водата, със звездите, с цялата природа, с всички животни и с всички хора. Усещате топлината и светлината, излъчващи се от пламъка в сърцето ви. От главата ви струи красива многобагрена светлина, вие излъчвате огъня на любовта и се молите:

„Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари! Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било истински необходимо. Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум. Благодаря ти, че живееш в мен с цялата Си любов, с чистия Си и безкраен Дух, с топлата си и лъчиста светлина.

Благодаря ти, че използваш думите ми, очите ми и сърцето ми, за да споделяш любовта Си, където и да отида. Обичам Те такъв, какъвто си, и тъй като съм Твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм. Помогни ми да запазя любовта и покоя в сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот, и да живея в любов до края на дните си. Амин!

 

Четерите споразумения. Толтектска книга на мъдростта. Практическо ръководство за лична свобода. стр. 123-126Дон Мигел Руис

 

11.07.2019 г. 16,35 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Сега, между съвременните религиозни хора и светските, има вечен спор. Едните искат да живеят постоянно на небето. Религиозните казват: „Дотегна ни животът на земята – в небето, в небето!“ Другите казват: „Нам ни дотегна да слушаме за небето – на земята, на земята! ТУК е то, ТОВА е всичката философия”. Спорът е дали да се живее на небето или на земята. /…/ А ние казваме: „Ще бъдете и на небето, и на земята.“ (1921.11.27.Аз ще го възкреся.СИЖ4.ЕДИ1922:161-162)

 

КОИТО СА ДОЧАКАЛИ ИСТИНСКИЯ, при всяко силно преживяване влизат в резонанс с Бога и всеки път се озовават в различен свят, на различна планета. Това се нарича „пътуване чрез любов”.

 

 

 

12.07.2019 г. 18,15 ч.

 

ЕТО ОЩЕ ЕДИН ЗАКОН, който може да съкрати еволюцията на всеки с 25 или 250 хиляди години, ако би го разбрал и приложил. Защо Смъртта ни коси с адските амалгами и нарушаването на Критичния Ритъм, Критичното Разстояние, Критичната Маса? Защо от 200 милиона години палим верижни реакции и се изтичаме в Смъртта? Какво значи БОЖЕСТВЕНО СМЕСВАНЕ И СДРУЖАВАНЕ, за разлика от астралните и етерните амалгами? Това калугерство и бездетност ли е – или тотален изход от Смъртта?

ПУЛСЪТ СЪБИРАНЕ И РАЗДАЛЕЧАВАНЕ – голямата тайна на безсмъртието!

УЧИТЕЛЯТ: „Кислородът и азотът са смесени и тъй образуват ВЪЗДУХА - не са съединени, а само смесени. Докато са смесени, нашето развитие върви правилно, но в деня, когато се съединят, образува се една отрова. Казва някой: „Ние не сме пратени на земята да образуваме съединения, а само да бъдем СМЕСЕНИ“. Казвате: „Ще образуваме братство чрез съединение…“.- Казвам: вие не можете да се съедините, за да образувате братство, защото, ако се съедините както кислорода и азота, ще образувате една отрова и ще отровите цялото човечество; НО МОЖЕТЕ ДА СЕ СДРУЖИТЕ. Следователно, не е позволено за въздуха да се съедини кислородът с азота му, защото тогава въздухът ще изчезне. И каква е философията? - Мъже и жени искат сега да се съединят. Не, НЕ ТРЯБВА да се съединят! При сегашните условия не е позволено мъже и жени да се съединяват. Единият е като кислорода, а другият – като азота във въздуха. Ако вие се съедините, ще отровите живота си, ще отровите децата си. Вие трябва да бъдете СМЕСЕНИ, за да разберете вашите длъжности един към друг. Сега и мъже, и жени се оплакват: „НЯМА любов в света!“. Искате да се съедините. - С когото и да се съедини една жена, тя ще образува азотна киселина, която ще даде отрова за когото и да е. Следователно, при сегашните условия на земята, жената не трябва да се съединява. Знаете ли това? Това не го извеждам като абсолютен закон. Ако нямахте деца, бих казал да се съединявате. Но за благото на децата ви казвам: няма да се съединявате, защото ще пожертвате техния живот! Вие питате: „Защо са тези нещастия?“ – Защото ИМА НЕ СМЕШЕНИЯ, А СЪЕДИНЕНИЯ. Всичките експлозии произтичат все от съединения. Следователно, при тия условия, при които живеем, съединение не се позволява. Има само един закон, той е следният: НИЕ ИМАМЕ ПРАВО ДА СЕ СЪЕДИНЯВАМЕ САМО С БОГА И С НИКОГО ДРУГИГО В СВЕТА. С БОГА – понеже Той е едно Същество, неизменяемо в себе си. С Него МОЖЕМ да се съединим и резултатите ще бъдат добри: а всяко друго съединение, при каквито условия и да е, ще причини повече ВРЕДА, отколкото ПОЛЗА. Следователно, ТРЯБВА СМЕШЕНИЕ, СДРУЖАВАНЕ, А НЕ СЪЕДИНЕНИЕ. Нотите съединени ли са - или са смесени? Музиката е съставена по закона на смешението. И ако хората съединят тези ноти, какво ще излезе? – Най-голямата бомба, при която всички музиканти биха хвръкнали във въздуха! Ако един музикант би се осмелил да направи едно СЪЕДИНЕНИЕ, в музиката би произлязъл един от най-големите взривове, какъвто светът не е изпитвал.” (1921.11.27.Аз ще го възкреся.СИЖ4.ЕДИ1922:165)

- ТОВА Е ЕДНО ОТ НАЙ-ЯСНИТЕ И ТОЧНИ ОБЯСНЕНИЯ В СЛОВОТО ЗА ПРОИЗХОДА НА СМЪРТТА. Има едно твърдение в беседите, срещу което скачат всички зелени, които още нямат опит и не знаят, че са вече на ръба на рухването, обезобразяването и смъртта. Че фитилът им вече гори, бмбата цъка. Това е нещо ИЗВЪНРЕДНО СЕРИОЗНО, ФУНДАМЕНТАЛНО! Нееднократно Словото Божие твърди, че мъжът и жената НЕ ТРЯБВА да живеят постоянно заедно, а да са на 100 или 1000 километра един от друг, на две различни планети, в две вселени. Да се срещат само веднъж в месеца за много кратко време. Ядрената психохимия и социофизика познават този закон прекрасно, знаят от опит каква е ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ЗА РУХВАНЕТО НА МНОГО ВСЕЛЕНИ. Знаят какво значи нарушаването на Ритъма, Дистанцията и Критичната Маса. Знаят и точно обратния космичен закон: какво се случва при ОТКАЗ ОТ ПЕРИОДИЧНО СДРУЖАВАНЕ, за да се създават нови същества и вселени. Познават БЕЗКРАЙНОТО УСИЛВАНЕ НА ЛЮБОВТА И КАЧЕСТВОТО при спазване на Закона за Пулсирането.

 

 

13.07.2019 г. 11,07 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И казва Христос: „Аз ще го възкреся в последния ден“. - Кога? – Когато се научи да се съедини с Бога и да се разединява от света. Със света да е СМЕСЕН, а с Бога да е СЪЕДИНЕН. Когато научи този велик закон, „Аз ще го възкреся“ - той ще влезе в БОЖЕСТВЕНИЯ живот, за да разбере великия закон защо нещата са тъй, а не иначе.” (1921.11.27.Аз ще го възкреся.СИЖ4.ЕДИ1922:167)

КАРТИНАТА Е ОТ ДЖОТО (1266-1337) – Фреска от Капелла дел Арена (Скровени) в Падуа (1304-1306)

 

НАВИЦИТЕ НИ ДА СЕ СЪЕДИНЯВАМЕ СЪС СВЕТА, А НЕ С БОГА… Навиците на мнозина НИКОГА да не се разединяват от света… И навиците на други ВЪОБЩЕ да не искат да се смесват със света, което ги издава, че не са съединени с Бога.

 

13.07.2019 г. 21,52 ч.

 

ТРЪПКАТА, СМЕТКАТА ИЛИ ТОТАЛНАТА ГЛУПОСТ правят ПЕРФЕКТНИ ЗАВАРКИ МЕЖДУ НЕСЪВМЕСТМОСТИ! С гаранционен срок на марковите обезболители няколко години, а по-евтините - няколко месеца. Обикновено са в комплект с доживотно плацебо за чувство за дълг към егоисти и терористи или страх от тях, усилено с приспивателни за любовта, съвестта и вкуса.

УЧИТЕЛЯТ: „Следователно, трябва да има СМЕСВАНЕ, а вие искате да се СЪЕДИНИТЕ. - Не, никакво съединение не бива да има между вас! Ще се съедините само с БОГА, а между вас да няма никакво съединение. Който се съединява, ние ще го изпъдим навън, навън! Защо? - Защото е вече опасен. Под „изпъждане“ аз разбирам, че ще го турим в някое шише и ще го запушим като киселина. Тя е отрова: всяка една капка, дето падне, гори. Човешкият егоизъм е опасен затова, защото е образуван по този закон на съединението. Няма по-голяма отрова в света от човешкия егоизъм! Това е едно ужасно съединение! И когато някой каже, че трябва да напуснем човешкия егоизъм, разбирам, че трябва да го разложим: азотът отделно и кислородът отделно, за да функционират като смесени елементи. И тъй, щом в дома си имате някакво нещастие, аз казвам: има азотна киселина у вас! Тогава какво се изисква? – Ще разлагате - и СМЕСВАНЕ трябва да има!.” (1921.11.27.Аз ще го възкреся.СИЖ4.ЕДИ 1922:167)

 

В света има безброй строги експлотационни спецификации за вещите, които ползва човечеството. Ако не се спази някоя абсолютно коректно, ако в много случаи не се използват точните горива, смазочни масла, програмни, сглобъчни и електрически параметри и пр., нещото въобще не тръгва или животът му се съкращава значително, а в някои случаи може да изгори или гръмне. Когато Природата, т.е. Мъдростта на Бога е създала ЧОВЕКА, тя е вложила безкрайно много повече и по-сложни параметри и изисквния за неговата „експлоатация”, които ние НЕ ПОЗНАВАМЕ. Не изпълняваме и квинтилионна част от спецификацията за ползване на последния Божи шедьовър „хомо сапиенс”. Уви, той се оказва пълен антипод на сапиенса, понеже подобието на разум у него съвършено не се интересува какви са последствията от зловредната био- и психоексплотация на самия себе си и от чудовищните грешки при съединяванията с други антисапиенси. Поголовно вкарваме букси и щепсели за фина електроника в контакти за свръхвисоко напрежение и обратно, мешаме си реактивите от колбите без никакви познания и проби. Не дръпваме панически детето си, т.е. сърцето си от нечия доменна пещ, когато сме го вкарали там по погрешка. Безброй психофизични и социохимични реакции при опитите ни за общуване изискват много по-краткотрайни приближавания и много по-дълги периоди за изстиване на материала раздалечени, за да не се получат фатални заварки и амалгами за цял живот. Периодично идват Създателите ни и ни изясняват спецификациите, обясняват ни защо заварките са смъртоносни, а временните ритмични смесвания – спасителни, обаче от 200 милиона години насам всичко минава покрай ушите ни.

 

 

15.07.2019 г. 16,06 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Аз имах една видна ученичка, която много се интересуваше от окултизма и постоянно настояваше да й открия някои работи. Казвах: „Не си готова“. Изискваше се БЛАГОРОДСТВО, а не че не исках да кажа. Един ден казах: „Ще направя един опит“. Дохожда тя, завеждам я в моята стая. Като влязох, аз заключих вратата. Тя погледна наоколо… Тогава аз отворих вратата и казах: „Ще извините, не сте още готова - това показва съмнението ви. ДРУГ урок искам да ти дам: твоето сърце трябва да бъде заключено, то трябва да се отвори сàмо за Бога - и за никого другиго да не се отваря. ТОЗИ урок исках да ти дам. А твоето сърце е отворено – следователно, никаква тайна не може да се даде“. (1921.11.27.Аз ще го възкреся.СИЖ4.ЕДИ1922:173)

 

ТОВА Е РЕДОВНИЯТ СЛУЧАИ ПРИ „ОБРАТНИТЕ” ПСИХИКИ – НАД 95 НА СТО. В очите на Небето, те са много по-извратени от хората, за които се употребява тази дума в общоприетия смисъл. Въпреки че физически може да имат нормална полова ориентация, „обратността” при тях е много по-опасна за душата и духа им. Те се каращисват с хора от по-ниска или крайно несъвместима еволюция без никакви задръжки, а за близост и създаване на поколение с хора от по-висока еволюция нямат никакво понятие и импулс. Даже се ОПАСЯВАТ от тях, както в разказания случай в беседата, докато с другия тип хора (и не само с хора, а даже и с други същества и с предмети) те нямат особена съпротива да се занимават. Т.е., сърцето и природата им са отворени за по-нисшето, а за Бога са затворени. Още по-гляма извратеност: искат да правят впечатление НА СМЪРТНИТЕ, а не на Бога, космоса и безсмъртните. Даже и на тях не трябва да искаме да правим впечатление. Може някои да са много известни в света и да минават там за високо нравствени личности и благородници, но СЪЩИНСКО БЛАГОРОДСТВО и ИСТИНСКА ЧИСТОТА, всъщност, НЯМАТ. Следователно, на такива не може да се поверяват свещени тайни. "За никого другиго, освен за Бога", няма нищо общо с фикциите на самотниците, понеже Бог в Множеството живее в безброй неща и човешки тела с искра от Него.

 

 

15.07.2019 г. 10,07 ч.

 

ТУК ВИЖДАМЕ КАДЪР ОТ НАЙ-ПРЕСНИЯ БЕСТСЕЛЪР НА „БРАТОВЧЕДИТЕ” за Човека-мравка и Осата, където отново свръхнагло и ефектно се пробутват на децата образи на адски животни и насекоми, в качеството им на „добрите”, „спарведливите”, „супергероите”… Да, имаме и ДОБРИ филми за такива насекоми – „Храбрият Слим”, „Мравката Z” и пр., но адските сценаристи и кинаджии обръщат всичко надолу с главата.

УЧИТЕЛЯТ: „Човечеството сега минава през културата на МРАВКИТЕ. Тази култура е по-опасна от културата на змиите! Че това е тъй вие ще видите, че там, гдето има мравки, змиите бягат, понеже мравките със своята киселина пропъждат змиите.Там, дето хората са станали егоисти - извънмерно алчни, - интелигентността бяга. Защо? – Тази алчност е в състояние да разсипе всички клетки на благородството. /И тогава, когато дойде разрушението, ще кажете/: „Кои са факторите? – Икономическите условия, търговският пазар…“. - Не, не, приятели: факторът е вашият ЕГОИЗЪМ – основата на културата на мравките! По закона на съединението, азотът и кислородът във вас са се съединили и са образували една от най-силните отрови. Тогава ще се РАЗЕДИНИТЕ и ще се съедините с БОГА. Ще се образува едно вечно благо, а помежду си ще живеете като братя.” (1921.11.27.Аз ще го възкреся.СИЖ4.ЕДИ1922:167)

ЗНАЧИ, ЕГОИЗМЪТ, СИМВОЛИЗИРАН ОТ МРАВКИТЕ, Е ПО-ЛОШ И ОТ НАЙ-ОТРОВНИТЕ ЗМИИ. Позволено ли ни е да бягаме презглава от носителите на това най-страшно зло? – Не само е позволено, но и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! Обаче, само ако след това се съединим с БОГА, а не с поредния егоист. Само ако почнем да се самораздаваме като извор на всички същества, създадени от Бога – ТОГАВА, именно, влизаме във ВЕЧНОТО БЛАГО, което извира от БРАТСКИЯ ЖИВОТ.

ЕТО КАКВО ПИШАТ КРИТИЦИТЕ:

„Най-новото чудо на Марвел от 2018 г. относно комбùната Ant-man и Wasp (Мравко-човекът и Осàта) навлиза в първия си уикенд. Още след първия удар на това ателие, оценен на 87 милиона долара, продължението най-вероятно ще въведе новодошлите в подвизите на супергероя на Пол Ръд и неговата суперсъюзница Оса, играна от Еванджелин Лили. Което, ако си като мен, ще те накара са се запиташ какви, всъщност, са неговите сили? И коя, въщност, е тази Оса?...”

Набюдателите от полето на Карма гледат внимателно и класифицират и всички творения на инферното и неговите агенти на Земята. Много добре знаят основната им стратегия: да правят положителни герои от архетипите-убийци и вампири и от свръхдолното и най-отвратителното – модели-изроди, на които децата да подражават и да им се възхищават. Паякът и прилепът станаха супергерои; абсолютно задължително е и почти всички анимационни мутанти да са широкоглави – брахицефали. Не че няма и Божи хора с широка глава, но при тях тя е с тънка фонтатела и имат добър Камперов ъгъл. Иначе още от Бейби-TV тази отвратителност се внедрява в очите и подсъзнанието на най-малките деца. Пчеличката Мая и всички от пчелния й род – и най-добрите герои - са долу широкоглави – точно обратното на пчелната глава. Супербизнесът с барбитата стигна до кукли с две тънки клечки, вместо крака: демек, умирайте поголовно от анорексия, това е КРАСОТА! Героините с лисичи лица и змийски Камперов ъгъл станаха масов идеал ЗА ПО-ПРОСТИТЕ ДЕЦА с лоша наследственост - те умират да им купуват само такива кукли. Сега остава да проектират добри герои и от лайняната муха, глистът, пявицата, тенията, дървеницата и кърлежа и да пуснат масово кукли и играчки с техните образи, направени нарочно с отровни тъкани и пластмаси! Технотронната чума в анимацията направи от влаковете, автомобилите и самолетите човеци с нормални чувства - и също „велики герои”. Бездънната хазна на черната ложа пълни сцените и екраните с бълвоч, шум, насилие, бизнес, отмъщения, състезания, нерви, гонитби, убийства - и НЕПРЕМЕННО с пъклена американска „музика”. Всичко това пронизва изцяло собствените им извержения за храна на плебоса, но внимавайте с филмите на Бялата ложа! СПИРАЙТЕ ГИ НЕЗАБАВНО СЛЕД КРАЯ, ПРЕДИ ДА ПОЧНАТ ДА СЕ ТОЧАТ НАДПИСИТЕ! Сигурно вече отдавна сте забелязвали, че убийците на човечеството – спонсорите, цензорите и продавачите на световната аудиовизуална смет - пускат и най-божествените филми на бял свят САМО ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ ИМ ГИ ПРЕДАДАТ ЗА НАМЕСА в „музиката” и надписите НАКРАЯ. Манипулацията със скритите кадри и пъклената „музика” в тях, дори и когато идеите, образите и хармонията в даден бял филм са точно противоположни, СА ПРОГРАМИРАНИ ДА ИЗБИВАТ МАСОВО ЗРИТЕЛИТЕ с лудости, инсулти и инфаркти и пр., да изнервят и подлудяват децата и юношите, да ги правят пушачи, алкохолици, наркомани, рокери, самоубийци и въобще ПОТРЕБИТЕЛИ, което е едно и също. Други рисуват невръстните феички със силиконови женски прелести... Във връзка с тази черна тема, редно е пак да си зададем въпроса: а защо Бог допуска всичко това? Защо е допуснал средствата за бълване на такава субкултура и методите за лансирането и тиражирането й да са изцяло в ръцете на ада? Какво да правят божите хора, които МОГАТ да създават бѐли шедьоври, но това пробива много по-трудно и по-рядко на земята? По-трудно, но не невъзможно. Няма защо да се изреждат тук произведения, родени на Земята, които се гледат и слушат денонощно в цялата Изкупена вселена от всички ангелски и божествени йерархии. Богове на Истината и Красотата като Посветените от рода Де Сика, например, няма много на нашата планета, но на тях целият космос дължи вечна благодарност, каквато рядко е била изказвана към земни жители. 

 

 

15.07.2019 г. 17,51 ч.

 

ЯРКО КОНТРАСТНИ ТВЪРДЕНИЯ В БЕСЕДИТЕ – БРИЛЯНТНА ДИАЛЕКТИКА!

УЧИТЕЛЯТ: „Една ОПРЕДЕЛЕНА мисъл всякога трябва да има в твоя ум: да знаеш, че винаги има една Велика Душа, Която наричаме БОГ, Която следи, гледа и не извинява. Под израза „не извинява“ разбирам, че Тя всичко хроникира и отбелязва ПРАВОТО. Когато някой светия съгреши, тя отбелязва, че този светия Е СЪГРЕШИЛ. Тя СПРАВЕДЛИВО отбелязва хронологически всички ваши действия и погрешки, и върху ТЯХ гради бъдещия ваш живот.“. (1921.11.27.Аз ще го възкреся.СИЖ4.ЕДИ1922:173-174)

В СЛОВОТО БОЖИЕ БОГ, СИНЪТ И УЧИТЕЛЯТ СА ИДЕНТИЧНИ. ПРИ ТОВА ДАЖЕ И УЧЕНИКЪТ МОЖЕ ДА ИМА ДУХ, КОЙТО Е ЕДНО С БОГА И МОЩЕН КАТО БОГА.

„Моралът на Всемирното Бяло Братство е абсолютен. Той гласи: Когато Учителят приеме известно лице за свой ученик, той ПРЕСТАВА да се меси в неговите грешки. С други думи казано: Учителят е СЛЯП за погрешките на своя ученик! Преди да е станал ученик, той го е предупреждавал за всичко. Щом стане ученик, Учителят вече не вижда погрешките му.” (17 юни 1923, „Имаше двама синове”)

 


СЪДЪРЖАНИЕ
/

 

 Начало 
 Тълковен речник 
 Книга 1 
 Книга 2 
 Книга 3 
 Книга 4 
 Книга 5 
 Книга 6 
 Книга 7 
 Книга 8 
 Книга 9 
 Книга 10 
 Книга 11 
 Книга 12 
 Книга 13 
 Книга 14 
 Книга 15 
 Книга 16 
 Книга 17 
 Книга 18 
 Книга 19 
 Книга 20 
 Книга 21 
 Книга 22 
 Книга 23 
 Книга 24 
 Книга 25 
 Книга 26 
 Книга 27 
 Книга 28 
 Книга 29 
 Книга 30 
 Книга 31 
 Книга 32 
 Книга 33 
 Книга 34 
 Книга 35 
 Книга 36 
 Книга 37 
 Книга 38 
 Книга 39 
 Книга 40 
 Книга 41 
 Книга 42 
 Книга 43 
 Книга 44 
 Книга 45 
 Книга 46 
 Книга 47 
 Книга 48 
 Книга 49 
 Книга 50 
 Книга 51 
 Книга 52 


...Продължава във Facebook.
© Необятното продължава да говори - 2021 ∴ Attar
Посещения - hit counter