Книга 14
6.V.126(1990)г.
6.V.126(1990)г.
София-Изгрев
КОЛОНИ НА ХРАМА И ЗВЪНАРНИ НА ВСЕЛЕНАТА
ЖЛО / МДД
9,45-11,25ч.
- Каква е връзката между името Корина и Пролонна? (Първото име е самата тази, до която е посланието, и тя счита, че това е име от нейно минало прераждане, а Пролонна е дадено вече за нея от Източника – б.п.)
- Слабостта ти иде от Корина, а силата – от Пролонна. “Пролон” иде оттам, дето си вечна, а Корина те свързва с едно твое гръцко прераждане, където си прахосвала енергията си за пищни празненства, танци и поетически празници. Совестта ти обаче се пробуди именно тогава, понеже ти си била винаги чутка за Истината, а поезията се познава с Истината най-изкъсо. Поколенията нямат природна сила, освен тая от рода си, а силата на духа се предава само чрез плодовете на Духа – вечната съкровищница на културата, на религията, изкуството. Под името "Корина" ти не само се весели, пя и танцува, но подаде ръка и на поети, писатели, философи и лечители, от които хората имаха полза – истинска полза за вековете.
- Мога ли да вярвам на състоянията и картините, които преживявам от последното новолуние насам?
- Не само че можеш, но си длъжна! Отприщеното Слово се нарича "Празник на Трите Вселени"; и с това, което бе обещано, се получава триумфът на Словото в края на този век! Самият Аз, с Когото ти общуваш и Който се проявявам сега чрез тебе, съм възхитен от прелестта на образите и силата на метафората, на символа, в Словото, което преминава през тебе.
Прекарана през превъзходно светилище, светената вода става осветена трижди! Звучността на мисленето, живата радост на сърцето, плодната сила на мъдростта в тебе раждат поезия с непреходна красота. Само че това не е само поезия, нито само образи от свръхсъзнанието, а живо словодейство, преобразяващо духовното тяло на планетата. Предателите на мисълта предлагат почти умъртвено значение на всяка дума, докато произходът на понятието, на думата не е скрит за онзи, който е свързан с Абсолютното. И понеже ти си създание на Отца, то ти (както и Аз в Словото си) имаш право да изменяш обикновеното значение на думата и да твориш нови думи. Плъховете, наречени "граматици", също както физиците и астрономите от Нютонов тип се придържат към вулгарната етимология, понеже нямат криле. На практика обаче Словото, преминало през тълкование на Първожрец на Словото, получава ново значение и вибрира в Битието на нова вълна, като напълно ново творение.
В Проявеното и Определеното Битие също има тълковни речници, също има речници за произхода на думите, но те не съдържат едно значение, а регистрират значенията, които им отдават всички същества на Трите Вселени поотделно! Така, общото значение на Словото “РАДОСТ”, например, може да е едно, но то варира в 500 нонамилиона милиарда разновидности в настоящия космичен момент, спрегнат с новациите на Абсолютния Дух... Само че по-голямата част от тия разновидности са подвластни на радостта като илюзия, докато словото “радост”, преминало през създание от божествен порядък, подобно на теб, получава реално значение, понеже снажда радостта с безсмъртие зърно след зърно, мънисто след мънисто, бисер след бисер, елмаз след елмаз в огърлицата на Пралайя! Съществуват сенки на Пралайя, богини на Радостта като пяна, щастливи еднодневки на Майя, допуснати до Патриарха на Световете, за да режисират пиеси, в които съществата се учат на вкус, на избор, на преданост. Повечето поети от относителната вселена на образите са служители на тая словесна прелюдия. Прелюдията е необходима, тя е неизбежна, но ражда мрак, скръб и смърт след изчезването на пяната. А Словото, преминало през Колона на Храма Господен, през звънарна на Вселената, престава да бъде леко и сухо, понеже се превръща в звонково злато на Духа. И ти, която приемаш и самата създаваш в пещта на духа си образци от подобно звонково злато, отдавна престана да плуваш в покрайнините на полето “наири”, където се кълби пяната на поетичните мечти. Поезията на Първородните слага златен прът в колелата на илюзията и спира нейната колесница, за да започне нещата от нулата. Магите и магините на Словото Божие, получили мюонно тяло, се прощават веднъж за винаги с нуждата от образ извън себе си и прековават цялото злато на имагинерното Битие вътре в ковачницата на словотворчеството. Тогава те вече не са зависими от образци и представители на красотата отвън, понеже Словото им привлича нещата с неотразимо притегляне! Понеже изборът вече е направен и вкусът е станал напълно божествен, то радостите, щастието и смисълът на живота вече не бягат от готовия, а сами се привличат от него.
- Моля за светлина по отношение на сбирките в понеделник от 20,30ч. и в четвъртък от 19ч.! За Христина и Борислав?
- Още по-голяма сила ще добият, ако ги разграничиш жанрово – понеделник в един стил и дух, а в четвъртък – в друг. Опитай и мълчанието, по методите на безмълвната медитация – не по-малко от час, след което никой нищо да не говори, а само да записва какво е преживял. После – тихо разотиване по домовете. Ако не се каже нито една дума и всичко стане в пълна тишина, обещавам, че ще проектирам такива състояния и преживявания, които ще се запомнят. Относителният мъдрец владее силата на Словото за сметка на тишината или силата на тишината за сметка на Словото. Абсолютният мъдрец умее да ги дозира според случая, а общият баланс е поне едно към едно или натежаване в блюдото на тишината. В редки случаи, разбира се, Словото трябва да преобладава, но ясновселената зорко бди, в друго време този период да бъде компенсиран с двойно мълчание.
- Може ли няколко изречения за университета, за работата ми там, за дипломирането и за отношенията ми с проф. Х.? Искам сила и светлина да се справя блестящо. Моля, горещо моля за подкрепа! Искам метод. Трудно ми е да чета.
- Примири се с равнището на преподавателите и системата и не пилей творческия си дух за тяхното осъзнаване и преобразяване. Сведи нещата до изпълняване изискванията и не се откроявай, не се откроявай, не се откроявай! Открояването не винаги е венец на Найанда. Открояването понякога, а във вашия свят – всякога, е сянка на Атма и карикатура на Неделимостта. Спорът отлага съвършенството, а изтъкнатият недостатък умножава преражданията! Премълчаването на грешка изгаря преражданията като хартия, полята с бензин, а незабелязаният грях ги взривява!
Преумният е трудно да бъде слепец, ала слепецът на Бога се превръща в мъдрец. Преумният обича да поставя умния на място, ала мъдрият оставя глупавият на свобода. Преумният не умее да крие превъзходството си, а божата кравичка в лоното на Отца се представя за нищо и никаква, понеже не иска да прави впечатление. Брилянтният мозък, лъчезарието от блясъка на ума, осияността на децата Господни не бива да влиза в състезания и съревнования с пъплещите по пътя, понеже това губи време и сили. Ако ти си решила да ставаш реформатор на университети, на етимологии и скудоумия и да доказваш на светските пуяци колко много са недогледали, прояви се и там – няма да имаш проблеми. Ала разумният прави реверанси на скудоумния - и то не перфидни, нито изпълнени с намеци и “благородство”... Същинският ученик на Христа умее да бъде смирен пред света съвършено безкористно, без да се забелязва неговата свръхинтелигентност и безкрайността на познанията му. Това е един упрек за напредналите ангели, когато се въплътят на Земята и почнат да се бият с рицари и портиери, навличайки техните железа и униформи с еполети... Със свръхум на свръхйерархии, пределно смешно е да влизаш в схватка с аборигени, понеже не е честно. Нечестният си мери силите с племена, които превъзхожда и се опива от това понякога. (Отново извинение към автралийските аборигени, които са дошли от космоса. Нека Елма бъде извинен от тях, че ползва думата "аборигени" със съвсем друго значение, съвпадаща само външно с тяхното етническо название – б.п.)
С тези думи не искам да кажа, че ти вършиш преднамерено неща, които са под поетическото ти достойнство. Напротив, искам да те предпазя от прекомерно изхабяване на сили за нещо, което трябва да приключиш почти формално. Когато ученикът иска да покаже някому погрешките, той не ги изтъква направо, но създава произведение, в което нещата са съвършени. В такова произведение, в такова поведение, в такава “пиеска”, където ученикът се проявява като виртуоз, по-бездарните виждат погрешката си, ако перата на гордостта им не са им засенчили разума. Безспорно е, че твоята дипломна работа трябва да бъде непременно откривателска, творческа, приносна, понеже без това твоят дух не може да диша, но и там не хвърляй прекалено много сили, а се отчети пред ръководителите си с подходящата скромност и мяра. Зная, че прекалената фосфорност на ума и магнезият на Духа не могат да не правят фойерверки, обаче ученикът успява да върне експлозията към центъра, превръщайки я в имплозия. В противен случай, той ще стане един светски парвеню, подвизаващ се по симпозиуми и конгреси и издаващ бестселъри и научни шедьоври. Одобрението на публиката, дори на специалистите, набира висок бал по скáлата на индивидуализацията, ала по скáлата на ученичеството преуспяващият излиза на червено. Оригиналът не може да не бъде оригинал и уникатът – уникат, безусловно; обаче Айнщайн работеше в бюро за патенти, а Спиноза шлифоваше лещи. Ако ти си родена да подпалваш душите със Слово от Извора и да бъдеш лидер на сърца от съзвездията, що ти трябва да кокошкаш с кокошките и да се петляркаш с петлите?... Оставù пернáтите да се перят и влечугите да се влекат, а ти застани на нозете си, виж се в космическата си величина - и поеми на гърдите си деца от своята раса, понеже твоята гръд в Небето е пищна и млякото на твоето Слово – крепително!
- Моля те, благослови ме за изявата...
(Привежда се в действие.)
(Елма нарича всеки изпитвач “портиер” в най-унизителния смисъл на думата... – б.п)