Необятното говори

Книга 45

4.V.152(2016)

с.Дълбоки

СМАЯНИ

ОТ МЪЛЧАНИЕТО НА СВЯТОСТТА

ЖЛО.Х.

12,09

- Горните неоскърбени светове плуват като сияйни езера в глъбините на Вечния! Там се явяват и изчезват същества като лебеди, само че с неземно красиви лица и погледи на ангели, които умеят да хипнотизират – не само Пралайя, но даже и Отца.

Пралайя поначало спи, сънува моделите на Битието и се разтапя от милост; но само плинѝла може да приспи и Отца. Той, Който е будност до безпредел, може да заспи само в навечерието на някоя от Големите Нощи. Обаче плинилите Го зашеметяват даже по обед, когато будността Му е най-блестяща от всичко...

Плинѝлата Незилѝн е една от главните плинили в езерата на Вечния, която иска да хипнотизира само Бог – и никой друг. Всички с печата на Неговото име са безпомощни, напълно неподвластни на чувство за величие и самоконтрол, когато от някоя гънка на невинността изплува плинила, т.е. плинил. Това е същество и дихание, напомнящо донякъде грацията на лебед. Когато плинила се събере във форма на някоя планета, вие я виждате като лебед. По същество обаче плинилите са с човешки и ангелски лица, които излъчват свръхкрасота и тайнственост, обаяние отвъд пределите на познатостта. Бог Отец и отците, боговете, няма как да знаят за плинилите предварително. Това са дихания и сияния на холоса, въздишки на Най-Благия, когато се замисли за Утешение. Дори и Най-Благият Дух, който е цялостен и напълно съвършен, понякога изпада в униние. Той го е допуснал, за да се породят в Битието Утешителките – самодостатъчните плинили на цялостта, които, като Него, Който ги е родил, умеят да минават периодично от съвършенство в умиление. На тях не им трябва нищо, понеже съвършенството им е подобно на Него, Живеещият напълно в Себе Си. Не им трябва и да се умиляват, обаче те знаят, че несъвършените имат нужди, и тези нужди понякога растат до размерите на Бития. Затова Съвършените с радост скланят да станат несъвършени, когато край тях минава същество на половинчатостта. Утешителките се превръщат в това, което му липсва на това същество, за да тушират взривовете в Трите Вселени.

Боговете, също като Отца си, често представят на сцената пълнота и самодостатъчност, но на практика са половини; понякога даже микроскопична част от Съвършения. Боговете не могат да бъдат невдъхновени, отнемайки цялото пространство на изявата от всички други същества, които също имат право да се изявят. Утешителките, които са също и дъхове, дъхини и въздъхвания, имат всемирната, тайнствена власт да попиват взрива и светлината. Около бог трябва да се появи дъхина или няколкостотин въздъхвания, за да попият взрива на самоизявата, вдъхновението. Вдъхновението, дори и да е Слово от Бога, затова се нарича "вдъхновение", понеже първо трябва да вдъхнеш Бог, за да можеш да Го изприказваш без прекъсване в продължение на няколко манвантари. Недейте прекъсва божество или Бога, когато приказва: в момента той създава светове и същества! Да прекъснеш Бог, да прекъснеш пламък, това значи да прекъснеш живот – да оставиш някоя монада мъртва, в безсъзнание. Затова дъхините вървят неизменно с Пламъци, за да вдъхват несправедливостта им. За Благия самоизявата е несправедливост, защото боговете се самоубиват чрез говорене, а в повечето случаи и убиват, развихряйки ядрена реакция на Словото.

Боговете са създатели – за тях Словото е "втора специалност". Вихрят пожари от Слово, само когато наоколо няма дъхини – същества, подобни на лебеди, които могат да бъдат влюбени само в богове. Те живеят невлюбени, понеже са в самото Съвършенство, но когато им се мерне бог, добиват вектор и пускат пожара му да започне да се втича в тях. Така освобождават пространството от радиалното бушуване на боговете, заемащо територии на други богове. Дъхините, наречени още "плинѝли", имат гигантска мощ да превръщат солистите в оркестранти. Божество не може да не бъде солист; в най-краен случай – концертмайстор. Яви ли се плинила в духозрението му, той загубва ума и дума от съвършенството ѝ, от способността ѝ да мълчи. Тогава, когато в един бог се яви невъзможното – божествената благодат "слабост" и еликсирът на безсмъртието "съобразяване", пред очите на цялата вселена взривът на пламеността се обръща навътре, и в един свещен момент угасва. Горделивостта на боговете и наглостта им да държат в плен цели орляци от космични аудитории, в един миг хлътва навътре и божеството добива начално понятие за някой друг около него, освен за слушател... Когато две или три божества престанат да напъват пространството със себе си и своята мъдрост и истина, и в мига на слабостта си загубят съзнание от любов, те разбират, че могат да бъдат влюбени и в друг, а не само в себе си. Събуждат едно ново зрение – проглеждат в света на "другостта", където има и дуети, и хармония, и оркестър, и диригент. Стане ли едно божество оркестрант, то извършва най-голямото чудо на Огнената Вселена: започва да спазва паузи и да се обажда само тогава и там, където му посочи Диригентът. Боговете, които бягат в хралупите си, за да си останат солисти без някой да им пречи, също създават монади, вселени и светове, но ожесточението им към Бога не преминава дълго време, понякога продължава с векове. Жестокият към Бога не може да бъде пауза или оркестрант - той иска да тръби през цялото време или да мълчи, обаче далече от други богове.

Така че, когато в езерата на Бога ненадейно се образува незнайна плинила от световете на Незилин и започне да се уплътнява, вселените се разтреперват от изумление и на боговете коленете им се разтреперват. Коленете са твърдина на Сатурн – на Самоувереността. Когато се охлабят коленете на бог и се разтреперят от божествена слабост, той престава да бъде самоуверен и не може да се съпротивлява на Бога повече – пада пред някого на колене. Упоритите биволи на самодоволството му, че е прав за себе си или най-прав, в един момент престават да дърпат каруцата му, той престава да бъде каруцар на своето самолюбие и се простира по лице в калта пред някоя Божествена Медуза. Медузите на Бога са кондензиран мед от самото Му сърце – медовината на абсолютното съвършенство, способността да се простреш пред някого и да онемееш. Лъжливото чувство за собствено нищожество, което подтичва като куче след каруцата за всеки случай, не е било истинското смирение пред Бога. Много богове-Тартюфи си внушават мисълта, че са смирени, че нямат самочувствие, но тия зли кучета са изпохапали най-много жертви, най-много заблудени овце. Мъдрецът е забелязал гордостта и през скъсаните гащи на наглостта, която счита себе си за най-голямата истина. По-простите стават високого-ворители на площада, които може да Ги изключи само Бог, когато се отбие в канцеларията Си... По-горделивите изключват сами себе си от Мрежата и минават в нелегалност, опърлени до кости от една всемирна ревност, която е главната специалност на Най-Смирения – Онзи, Който минава за опонент на Милостивия, а е всъщност Негов Брат.

В бялото сияние на най-съкровеното смирение, когато една плинила реши да добие вид на Жена; в тайнствения сỳмрак на някоя Божия глъбина, където нищо не сепва някое божествено езеро, и днес плува ненакърнимо Незелѝн – една от главните плинили в Езерата на Вечния. Нейният вид е тъй покъртително прекрасен, че листата и вейките на върбите застиват във въздуха, ако са започнали да падат надолу към повърхността! Парализирани от възхищение, смаяни от мълчанието на Святостта, изумени от съвършенст-вото на Отстъпката, не само листата и клонките замръзват във въздуха, но и отраженията на звездите в езерото помръкват от срам. За миг от мига те добиват понятие за смирение, сянка от сянка на покаяние, задето са си позволили да се откроят посред останалите звезди, от самата тъмнина около себе си, в която се таи самият Абсолют - самоусещането, че сме нищо.

Когато Незелин усети полъх да поплува, неплувайки, и в други езера на Господа, роденото от нея съкровище с много души и сърца ще се пробуди за Му-зиката на Вечността. Ще залее със смях и музика и нас, които имаме милостта на Господа да можем да съзерцаваме Святостта. Езерото, в което Святостта кърми една друга Святост, която по същия начин като майка си ще изпита нужда да се просва в нозете на Слънцата и да пие съвършенство; да се храни с Мъдрост и Слово; да приема духа и плътта на Слънцата в недрата на Смирението Си, защото има Бог в себе си - Вкус и Разпознаване.

13:46:52 ч.