Книга 31
6.I.135(1999)
6.I.135(1999)
Бургас - Изгрев
ЕГИПЕТСКИ СВИНСТВА
Наскоро един приятел е преживял изнервяща ситуация, свързана с некоректност на хората и загуба на време и пари. На пръв поглед това са дребни работи, които стават често в живота, но в този случай импулсът е да се пита Елма има ли някаква кармична или предупредителна причина за това. Касае се за голяма сума във валута, изпратена от чужбина, но свързана с ангажимент, който не е точно в духа и плановете на получателя. Накрая сумата е получена, но след ред перипетии и неприятности. В същото време се явява още един подобен проблем с валута. Дали тези два случая не са сигнал от Небето, че се нарушава принципа да не се приемат легитимирани дарения?
11,32
- И двата случая, плюс един трети, който предстои, се дължат на позата "египетски сфинкс". Това са различни свинства, които поддържат цивилизованите народи, загубили напълно връзката с Небето и Природата и произтичащи от пагубното възпитание. Наистина, цивилизованият човек, за разлика от дивака и животното, умее да се контролира и да не проявява дивашките си и животински инстинкти и пориви, за да не вреди на обществото. Но когато импулсът е Божествен и предопределен, дори и най-съвършеният израз на цивилизованост е абсолютна простащина и свинщина, когато се прекъсва Божествен ток, с възможност да се поправи аварирал участък от инсталацията. Сега такива участъци има много - с милиони и милиарди на вашата планета. Небето и Природата се мъчат да ги ремонтират, да възстановят връзките, но човешките и адски привързаности или програми карат почти всички хора да действат автоматично и да изключват незабавно съединенията, които се опитваме да правим с толкова усилия. Системата ви е натъпкана с толкова много съпротивления, че на практика токовете не протичат и вие се греете и прегаряте от своята съпротива срещу Божественото. Не че не е нужна и съпротива, не че не трябва трансформация на силните токове в слаби и обратно, но това е възможно само в съвършена система, където всеки знае мястото си и не се отказва да го съединяват с тези части от веригата, най-малко от две страни, където е предвидено според плана на Инженера. Има важни случаи в живота, когато ни поставят в съприкосновение със съседен елемент от веригата, от който сме се откъснали някога в миналото или той е отишъл самоволно на друго място с друго напрежение, където може да изгори или да изгори някого.
Онази случка в автобуса наистина е същинската причина да си платиш досега на два пъти, и от сега нататък още веднъж, заради позата "египетски сфинкс", която зае тогава. Този нежен ангел - младото момиче, което те галеше по ръката така явно и непринудено - не беше нито крадлива циганка, нито някоя пропаднала, изпусната жена, нито беше случайно докосване в блъсканицата, понеже продължи твърде дълго и ти видя в отражението в прозореца, че тя те гледа с неизказана любов и преданост и че наистина не прилича на земно същество. Понякога сам Аз заемам такава форма, за да се докосна до някое от децата Си, прекъснало връзката със света на безсмъртието. Ти обаче се направи на египетски сфинкс и не се помръдна през цялото време, като се вкамени за десет минути, дори без да мигнеш. В такива случаи човешката душа трябва да бъде естествена и спонтанна и да отвърне на погледа с усмивка и поглед, на ласката - с ласка. На повечето божества и ангели, които ви се изпращат, такъв отклик не е необходим, тъй като те поначало живеят в рая - безсмъртни са и не познават непосрещната любов. Има обаче случаи, когато Бог ни праща самотна, закъсала душа, която може да прескочи трапа, т.е. катастрофата, която ù предстои, само когато някоя сродна душа я погледне нежно и я прегърне. В съвършените светове разминаването на сродни души и сърца е невъзможно и откликът е незабавен - по всички градиенти на духа и природата и по цялата скàла на Битието. Просто се срещаш и не можеш да се разделиш вече никога! Ако срещата е на физическия свят и е благословена, предопределена, тя приема ритмичен вид и нарушаването на ритъма от срещи и отсъствия обикновено води до разлюбване и смърт. Понякога е определено само веднъж да се приближите физически до сродна душа в едно или няколко прераждания, а с друг трябва да сте заедно през ден или през седмица.
Сега тези малки неприятности са само подсказване, за да внимавате друг път да не пропускате шанса за отклик, тъй като следващия път, ако това се повтори, ще дърпаме ушите ви по-сериозно.
12,05ч.
- Добре, но ние знаем не един и два случая, когато откликът е незабавен и много души са готови да отидат с нас накрай света, а нещо отвътре ни спира да продължаваме външния си контакт и това често ги докарва до големи страдания. Повечето от тях си мислят, че връзката трябва да продължи незабавно и с постоянно присъствие, а по-напредналите са склонни и на периодични срещи, но само на думи. Как да реагираме в случаите, когато дори в осияние е казано, че двама души са предопределени един за друг не само на Небето, но и на Земята, а единият от тях си прави оглушки и страни от другия?
12,15
- В света има потенциалности, реалности и печални псевдодействителности. Когато сам Бог говори за някоя потенциалност в живоструйно лично осияние, Той разгръща предопределената възможност в максималния ù блясък и величие, понеже вижда мощта на духа ви да осъществи тази възможност. За няколко мига духът ви наистина е готов да я реализира пълноценно, понеже живее в настоящия миг, т.е. в Божествения свят, и не слиза на по-ниското поле на мисълта за себе си и за бъдещето. Вие обаче не сте още съвършени и бързо излизате от Божествения свят, считайки за виновни други хора. Щом като осъждането, отрицателната оценка, очакването и програмирането на чуждото поведение според вашите представи, гарнирано с цитати от Слово и прочие, започнат да се забиват като остри стрели в плътта ви, знайте че вие сте изпаднали от Божествения свят в духовния и даже в ада. Това не изключва и други около вас да са сгрешили, да не изпълняват оптималностите и потенциалностите, изречени в Словото, но знайте, че онова, що ви кара да ви боли, да се гърчите от обида, е попаднало в плътта, а не в духа ви.
И така, който го боли и търси вина отвънка, дори и да благодари за това привидно смирено и примирено, все още не е приключил с плътта на дедите и прадедите си и живее с чувството, че причините за болката му са извън него. Тогава Небето отлага за неопределено време или елиминира завинаги възможността за следваща среща или по-продължителна обмяна на Земята, докато плътският човек във вас не си замине завинаги и не престане да си причинява и да причинява болки, приписвайки вината на другите. На смирения човек, на добрия човек - човекът на духа и душата, а не на плътта - не може никога да му мине мисъл за обвинение на другите, че не са коректни и не изпълняват волята Божия. Той не е способен дори да благодари за страданията, които са му причинени, тъй като знае, че страданията ни се дължат само на нашите собствени мисли и оценки за нещата, т.е. на плътта в нас.
12,35