Книга 45

 

       

     1918 09.02.2017 ...но и на Земята  До Д.Ч....аз му отговорих, че има две условия, за да поискаме лично послание: първо, човекът САМ да поиска, като му е казано, че това ускорява рязко кармата и дихармата. Второ - да пожелае да общува с човека и хората, свързани с това Слово. Не че ние се натискаме -  Бог вижда дали имаме користни очаквания. Но ако някой си има други приоритети по субективни и обективни причини, значи той е "единак" или е от друго стадо или ято, което харесва повече.

Ние говорим преди всичко за за приятелски и братски чувства, което означава, че искаме да общуваме приоритетно именно с хората, които са ни на сърцето. Ние сме уверени, че в началото на Шестата раса и века на Водолея истинският Път е по двама, трима и на по-големи групи, които се харесват и са сродни на всички полета.

Не искам да твърдя, че „Ь”. е единачка или от друго ято, понеже просто може още да не е дошъл моментът, в който да се върне в свойто и което ние с моите приятели наричаме "нашето ято". Сродните души се разпознават по това, че като се срещнат на земята, те повече не могат да живеят една без друга - копнеят да живеят заедно не само на небето, но и на земята. Не защото Христос е казал "Както на Небето, така и на Земята", а защото това излиза отвътре от сърцата им. Те са влюбени в един и същ Бог и Учител и се влюбват в най-прекрасния и чист смисъл именно в хора, които са от тяхното ято от Вечността. Ако са от друго, няма да искат да общуват често или да се събират, понеже мечтата на духовните хората с душа днес е за ходят ръка за ръка към Бога. Пък и горе не приемат никого по друг начин.

Та искам да кажа, че с "Ь" се видяхме на Рила миналото лято и приятелите са ѝ казали кой съм - не че държа да бъда „някой”. Не знам, останах с такова впечатление. Но и да не са ѝ казали, сродството на душите се познава по много по-директен и естествен начин: ставаш - и повече не можеш да се отлепиш от душата, който си разпознал. Имали сме такива случаи - някой тръгва с теб от чужбина или от Рила до София, само и само за да не се разделите. Затова, именно, ти написах във фейса ония думи на Лао Цзе: "Само бисерът може да разпознае бисер". Щом като чужденец може да тръгне пеш от Франция до България, понеже е разпознал най-близкия си дух в Битието; щом като друг чужденец може да да върви 7 денонощия през Кавказ, за да се види лице в лице с един човек, когото е разпознал вътрешно; щом като 19-годишно момиче бяга от Америка при всичките перспективи да се уреди там прекрасно и живее 6 години с човек, половин век по- възрастен от нея; щом като друга душа със сърдечно зрение прегръща спонтанно някой непознат сред тълпа от много хора и му казва, че не е виждала по-голямо сърце от неговото; щом като подобни незабравими случаи не са били само 10 и 20 в живота на някого или само 100, това означава, че става дума за нещо много повече от астрал. Избухването на такова привличане е поради връзка между душите и спомени от будическия свят и още по-горни; от щастливия ни общ живот на небето - и неведнъж на земята.        

 

Стана дълго, но исках да кажа, че ми се е искало и с "Ь" да ни се случи това, защото я чувствам близка, но и при втора среща това не се случи. И дума да не става, че имам някакви очаквания или някакво осъждане. Тия ми думи, че би дошло лично осияние за нея, ако го поиска и Бог го даде, бяха съвсем искрени и от добро желание. Ако са стигнали до нея и тя не е поискала, защото не са я развълнували или има някакви други причини, това вече ще потвърди хипотезата, че сме от различни ята, но нима е лошо да има безброй ята из Вселената? Ако пък не й е било казано, а Бог реши, че такава среща и сприятеляване имат перспективи, Той ще измисли начин кога и как да стане това. А в истинските случаи няма защо да протича даже и осияние, понеже има още по-горни начини на общуване в Бога.


СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.