Необятното говори

Книга 42

19.VI.150(2014)

ГОДЕНИЦИТЕ И СЪПРУЗИТЕ НИ

НА ЗЕМЯТА; ДЕЦАТА НИ НА НЕБЕТО

Засега те предпочитат играчките, фантазиите, теориите, „тръпките”, "сигурностите" и т.н. Не разбират защо неизбежно фалират по всички тия линии.

150.06.19 10:32.00 като писмо до З.Е. За мене споменатата при-ятелка си остава един неразрешен случай, а горе, когато застанем на Прага, ни връщат незабавно, ако с някого не сме си оформили отношенията божествено. Само не знам още дали това важи и за този, който всъщност е имал божествено отношение към другия - или важи само за другия, който е нямал такова към първия. Първият ще си продължи нагоре, дори може и вторият, но непременно ще ги срещат пак през вековете, за да оформят божествено това, което им е било определено и са го пропуснали. Някой може да каже: "Мене въобще не ме интересува да развивам каквито и да са отношения Хикс и Игрек, даже и да са ми определени... Ако трябва, ще си платя кармично, но това е – не искам!”

Проблемът е в това, че Създателят на това Битие е заложил импулс във всяка една от частиците Си да се обмени и слее с всяка друга без изключение, след като са създадени от Него. В орбитата на Земята, това са 60 милиарда човешки души - искат или не искат. Това не е насилие, а е абсолютен и основен закон на Битието, за да има Битие. Само че Той е дал и свободна воля на всяка една от тях, хвърлил ни е и Булото на Мая, за да забравим за това наше единствено и най-свято предназначение. Ние вървим през вековете като слепи къртичета, за да проучим всичко останало, което не е Любов. И като видим, че то не дава живот, да закопнеем за Любовта до делириум, до загуба на съзнание, до смърт. Наистина, един Мъдрец казва, че любовта не се отличава с припадъци и е напълно прав. Но не любовта ни ги причинява, а липсата на любов. Безлюбието, всъщност, е фикция на смъртните същества - не съществува такова нещо и никога не е съществувало, няма да същестува и до края на Вечността. Няма "липса на любов", понеже ние плуваме в нея и тя ни окръжава отвсякъде, пронизва ни постоянно и трепти в нас неописуема с думи във всеки миг от Вечността.

Има само неразпознаване, неоткликване и опити за замразяване на любовта. По-точно, няма и такова нещо, понеже то е невъзможно: неразпознаването на любовта е само опит за неразпознаване; неоткликването са жалки опити за неот-кликване, замразяването - самозамразяване. Всеки, който прави такива опити, умира незабавно или с малко закъснение - най-много до 90-100 години... Още след първия опит ние започваме да погрозняваме, да се отчайваме и деформираме.

Невъзможно е частица от Бога да не разпознае частица от Бога - това значи Бог да не разпознае Себе Си. Невъзможно е Той да не се слее сам със Себе Си, когато се е разпознал. Следователно, когато някой не ни разпознава (ако все пак сме частица от Бога, т.е. сам Той) или не иска да се слее с нас, той е роден от друг баща, не от Бога. Той търси да се слее със своите си; а ако е от Бога, има доста задръстена монада, заразена от възпитанието и вкуса на човекоподобните.

Въпросната приятелка от паневритмията, а спомням си и още една от там. Понеже имат душа, и двете извършиха спонтанно душевно сливане с един приятел още при първата среща на погледите им с неговия. Това се случва неизбежно при всяка първа среща на души, родени от Бога. Не всички съзнават това, но някои го съзнават и го преживяват. Бог търси Себе Си в частите Си, на които се е раздробил в универсума с някаква велика и неведома цел. Той е предприел това самораздробяване не толкова заради ново познание и нови приключения на ума, но най-вече заради огромното щастие, което изпитва, когато се слива със самия Себе Си при възвръщането си в Единна Форма. Съществата, дори родените от Него, не съзнават че са сам Той - живеят с илюзията, че са отделни индивидуалности и че имат правото да се занимават с най - различни глупости, да правят неверни избори.

Пак повтарям: това е допуснато с единствената цел съществата да проверят дали има нещо друго реално в Битието, което да не е Любов. И като се настрадат при тия опити, най-после да вдъхнат спаситената глътка любов, тъй както удавникът вдъхва въздух, ако успее да изплува на повърхността. Който продължава да разглежда камъните и рибите на дъното или останките от потънали кораби, значи все още има въздух в дробовете си за още няколко секунди. Тия няколко секунди са годините, които ни остават да живеем на земята. На такива не предлагайте въздух, не ги теглете с ченгели към повърхността, защото те не искат – интересни им са шарениите във водата и на дъното, още не са

се замятали от липса на въздух. Още по-лошо – егрегорните производства и религии са им дали кислородни бутилки, акваланзи. Така те могат да си карат още някое време привидно живи, защото се мърдат и имат "интереси". Но най-неприятна за Бога е мисълта им, че у спасителите има някаква корист, когато искат да ги изкарат на повърхността - даже ги обвиняват в аморалност.

Такова сливане на душите се е получавало не само с тия две приятелки, а и с други, при това не само с момичета и жени. Мигновено разпознаване, силно пламване на Бога в сърцето и душата им; излизат ни даже сълзи от непонятни чувства и спомени. В този миг бракът ни на небето е станал - т.е., сливането е станало. Станало е будическо зачеване - с тази душа вече сме годеници през Бога.

Но това не е още Приставане, Сватба, Женитба. В почти всички случаи, веднага след такъв миг настъпва пълна или частична амнезия - другото същество обикновено забравя за това сливане. Възхитило се е за миг от тебе, преживяло е Бога в тебе и в себе си, но коментаторът на Бога се е включил незабавно като черна станция. Разпознаването и сливането са станали на нивото на душата, а коментаторите са скрити в ума и сърцето ни, които са грехопаднали.

Умът се занимава със съображения, а сърцето - с вкусове. Умът, който съществото взима за разум, веднага започва да съобразява какво ще кажат хората, как изглеждаш, на колко години си, какво може да се очаква от тебе и какво не - и първото предателство е готово. Сърцето пък, също заразено от Лукавия, определя, че ти не си неговия тип и че не предизвикваш в него астрална тръпка. То е вторият търговец, който коментира нагло Бога и пресича пътищата Му, а понякога и първият - преди да се е намесило подобието на ум. Така е, ние още нямаме чисто сърце и чист ум - обзавели сме се само с техни подобия. Ако едно сърце е чисто като кристал, то няма да противоречи на душата, когато е извършила сакрален акт на сливане. По-точно, причинният ум е извършил разпознаването, а душата - възлюбването, сливането. Тия души, с които ни се е случвало такова нещо, са наши годеници на небето пред очите на Бога, затова раздяла с тях горе е невъзможна. За такива случаи е казано: "Които Бог е съчетал, човек да не разлъчва".

За съжаление и за наша скръб обаче, ако поне ние сме вече съзнателни, тия наши небесни любими живеят на земята все още на нивото на плътта, на астрала, на нисшия ментал, а някои и на нивото на егрегорния каузал: религиозни, моралисти и всякакви други "-исти". През преражданията те трябва да проверят всичките си теории, тръпки, вкусове и съображения, докато не ги изчерпят докрай и не видят какви са им резултатите. Като се видят в огледалото след двай-сетина - 30 години, те почват да се досещат, че нещо не е в ред. Както се казва: "практиката е критерий на Истината".

Уви, много наши любими и годеници, с които сме се слели на Небето и там отдавна имаме деца, тук ни третират само като познати, даже не и като приятели. На други направо сме им противни и даже ни вземат за "идейни врагове". Ако бяха приятели, щяха да ни търсят, да имат нужда от нас; да се сетят, че и ние можем да имаме нужда от нещо. Познатият, дори и на Рила или след паневритмия, даже и да не те е виждал 10 години, не се хвърля на врата ти разридан, а те поздравява учтиво или студено или избягва да ти подаде ръка, даже съзнателно те заобикаля. Ако е принуден, защото ти си му подал своята, неговата е вяла и той бърза да си я издърпа. Не те харесва - ти си му чужд, гледа да си обърне гърба по-скоро. И като го обърне - започва да злослови против тебе, сипе клюки или измислици. Включили са се двамата коментатори: змиите в ума и сърцето. Човекът ползва "свещеното" си право да разполага със себе си както намери за добре, даже и когато животът му отдавна е тръгнал надолу и той не разбира защо. Това, което нарича "ум", е приело без проверка злостните слухове за някого и затова често отива още по-далече - минава на другия тротоар, като го види. Или влиза в гората, ако са на пътеката. Или коментира негативно дадено твое действие, ако си се опитал да го изкараш от амнезия. Златната Рибка ти е казала сутринта, че ще го срещнеш и ще му изпълни три желания, ако ти се усмихне. Даже и да са от най-големите. Не - гледа те с изцъклени очи или въобще не иска да те погледне, бяга от другата страна на поляната. Децата ви плачат горе голи и боси, гладни, несретни, окъсани, защото няма кой да се погрижи за тях. Ала за всичко това Господ ни държи сметка и един ден си го плащаме с лихвите. Ще ни свърже с хора, които ще ни разбият сърцето; ще ни провали много планове и надежди. Именно това Учителят нарича "проверка на вкусовете и теориите".

В друго писмо ще ти пиша какво съобразих днес за пла-нетите и знаците, които са в квадрат със Слънцето. И не само със него - според това, за което ме подсещаш. Мислех и какво иска Бог от една Риба, като я сблъсква с Деви и Скорпиони и тяхното касапско прекъсване на другия или вечно апострофиране; с юпитерианци и тяхната ледена дистанция. С Лъвове, които не могат да изслушват. С Близнаци, които дрънкат без прекъсване...

Два или три погледа могат да заченат прекрасни рожби в будическия свят! Един ден, като се видим горе вкъщи и дойдат и децата ни да ги умием и окъпем, целите издрани от нашето безразличие или от лошите ни мисли и думички на земята, ще има доста прегръдки и ридания...

Интересен е въпросът, защо децата ни в такива случаи горе са несретници. Няма ли кой да се погрижи за тях, нали има небесно милосърдие? - Има, но те са оставени временно окъсани и самотни, защото самите те са отблъсвали Любовта, когато са били ангели или хора на Земята. Трябва да го разберат, да се покаят и да обещаят, че повече никога няма да правят така.

Хората не знаят, скрито е даже от ангелите и от много богове, че всеки има много деца и любими из вселената, десетки или стотици потенциални годеници и съпрузи и на Земята, но са необходими безброй животи, докато се научим да не забравяме, да не отблъскваме.