Книга 38
11.II.147(2011)
11.II.147(2011)
София - Изгрев
ФУНКЦИОНЕР И УЧЕНИК
(Идеята и светкавичното осияние дойде в 08:32ч.)
Вече е споделяно неведнъж, че някои холизации идват едновременно и като идея, и като мигновено протичане на цялото осияние. При такива случаи, само за част от мига продиктуваното от Елма е абсолютно ясно даже в детайли и може да бъде преразказано устно или до голяма степен възпроизведено почти в оригинал. След това все пак се налага да бъде помолен Източника да го продиктува бавно дума по дума, за да има пълна автентичност.
Идеята за функционера и ученика ни е вълнувала открай време. Тя идва в езотериката от най-дълбока древност, аргументира се блестящо от Христа и много Негови ученици през вековете, разглежда се извънредно подробно и разнообразно в беседите на Учителя Беинса Дуно и е предмет на осиянията на Елма и на най-съкровени писма и разговори.
Това, което сме разбрали досега, е че импулсът за изява и действие в света идва от духа на човека, т.е. от самия Бог-Отец и Божия Дух. Този импулс обаче и неговите безброй прояви имат ясна типология. От гледна точка на Пентаграмиката, могат отчетливо да се проследят 10 равнища, 10 основни мотивации. Когато мотивациите и съответното или несъответно поведение нарушат баланса Слънце–Уран (Лъв –Водолей, V–Х дом и пр.) за сметка на смирението, на ученичеството, човек се превръща в светски функционер. Може до мозъка на костите си да е пропит от религиозни, мистични, мисионерски и какви ли не още окултни идеи и прояви, може да е цар, професор, талант, гений, герой, светия, пророк и даже апостол – в аурата му ясно се наблюдава гордостта и тщеславието. Не само в аурата, но и в черепа, лицето, поведението. Той иска да бъде видим за другите, да бъде център на внимание. Даже и най-тайните функционери, неизвестни никому, горят от желание да променят света, а не себе си. В други случаи не тщеславието движи екстровертите, а нуждата да са в група, в стадо, да не се чувстват самотни.
Действието навън не е отречено, то влиза като важна задача на ученика. Обаче всичко опира до приоритетите, до истинските мотивации и ценностни ориентации. При ученика на Бога това се отлива в особен вид поведение.
Ученикът - най-съвършеният инструмент на универсума след Учителя - живее и се проявява на Земята с една нищожна част от съзнанието си. В тая нищожна част той изпълнява обществените си задължения перфектно или на задоволително ниво над средното. Това, че е сред първите или по-способните обаче нито го съблазнява, нито го замайва. Неговият вътрешен живот, неговото участие в космичните процеси са несравнимо много по-обширни и прекрасни. За него малшансовете и неуспехите му в света са даже щастие, тъй като има обективно "оправдание" да се отдръпне в Родината си – в Небесната си Родина. Тогава почва да изпълнява задълженията си в света на едно приемливо ниво, останал сред средните или последните не по своя вина. Той няма нищо общо с екстроверта, който се реализира в света със 100 процента от съзнанието си и се срива психически, ако е неоценен или е елиминиран. Други се сриват, когато нямат материална база или личен живот, лично щастие.
Така човекът на Ножа или Сабята в Пентаграма (най-ниската степен на еволюция) иска да властва; човекът на Чашата се проявява като мъченик и страдалец, а в най-добрия случай като труженик (няма време за ученичество, защото е зает да си урежда живота или живота на другите - било от любов, било от чувство за дълг, било защото им се плаши); човекът на Книгата е жаден за външни познания и контакти; човекът на Светилото се движи от импулса да се проявява като име и да бъде забелязан; в други случаи – "да им даде да разберат" на някои колко не са прави...; човекът на Скиптъра – от представата си за дистанциране от нечистотата на света, от всички действия за самопречистване, от една илюзорна самодостатъчност. И в него има суета и тщеславие, когато иска да блести пред другите с чистотата и светостта си или да изтъква пороците на другите. Ако е скрит и няма нужда от това, той е тщеславен пред Бога и пред себе си, защото се сравнява с "грешните" и се гордее, че е по-чист. Светецът на Скиптъра, за разлика от Божествения светия, е венецът на индивидуализацията, но често е един съвършен, завършен егоист. При него за саможертва не може да става и дума. Това че понякога се грижи до припадък за котки и кучета, за бедните и нещастните и даже понякога жертва живота си, ни най-малко не прикрива миризмата на неговата гордост и честолюбие, на абсолютната му неотстъпчивост от самия себе си, от ината си. По тая линия има много неизвестни и канонизирани светци, които не стават за ученици. Те не подозират, че над тях има още Пет Посвещения на Ученика и 10 Учителски Възкресения. Първите са символизирани от вътрешните фигури на Пентаграма, а вторите – в центъра му.
Както бе споменато, има и функционери-праведници, функционери-пророци, функционери-апостоли. Може да са светски и материално напълно безкористни, но тук все още вилнее, обидата, своеглавието, честолюбието, липсата на усет за по-напреднали братя и сестри. Теоретически знаят за това, но на практика забравят да се допитват и питат; предпочитат бърлогата си на единак или на "праведна двойка".
Ето защо истинският ученик никога не може да бъде функционер, освен в случаите, когато му е поставена специална задача. Може да излезе на сцената и да свири по-добре от Паганини, но след това се укрива задълго или завинаги. Има редки случаи на ученици-функционери, които са цял живот на сцената и дори излизат с имената си, не отказват слава и хонорари. Те обаче творят абсолютна култура, абсолютна музика, абсолютна справедливост, абсолютна мъдрост и наука. Хонорарите си отдават за Словото, Делото и Живота, а славата – на Бога. Обаче най-сияйният венец на Делото и Живота е свободното майчинство. Истинската майка знае от кого да зачева, за да ражда деца с монада, с искра Божия.
В този свят, който все още се държи от Сатаната по висша молба на Бога, функцонерите нехаят за учениците и не ги разпознават. Ако имат някаква интуиция и понякога ги разпознават, никога не им дават шанс за изява или даже за елементарно оправяне в живота. Те гонят собствената си изява, в удовлетворяване на егото и себето си. Авторитетът и функционерът нямат нужда от ученика на Мъдростта, освен ако е за техните собствени изяви и цели или за да подкрепят съчиненията си с негови цитати. Техните собствени функционерски дела са планина пред цветенцето, което е поникнало от Бога. Те не подозират, че това същество може да е цветенце като момината сълза или дърво като бука, чиито корени под земята са слети в единна коренова система на десетки, стотици хектари. Нямат и помен от понятие за невидимия космичен живот на такива вселени от сродни души, които са всъщност една. За функционерите е важно какво впечатление правят навън и каква изгода имат от това, а не възвръщането към Бога.
Но нека оставим на заден план бледите си човешки съждения и попитаме какво мисли по този въпрос Някой по-умен от нас...
11.II.2011 г. 09:41:59
13.II.2011 3:04:50
- Опонентът на Любовта прави от съществата вещества. Това е много просто: основава учения и цивилизации на псевдоиндивиди, които си мислят, че са индивиди. Но това е само куклен театър, бутафория. На Опонента му трябват марионетки, обаче не с конци – с дистанционно управление. Той ги управлява дистанционно, а те имат вътрешни механизми на пружина или на други принципи, с които правят впечатление, че вършат нещо.
Така че открихме мотива им: да правят впечатление. Така те стават функционери в неизградената вселена. Търсят слава и величие, почит и уважение – мрак, наместо светлина. Не светят със слънчева светлина, а с изкуствена, на батерии. Бог е вложил и такъв резерв в творенията си, но функционерите живеят повече с него, не се зареждат от слънцето. Ето защо живеят много малко – не повече от 90-95 години. В стремежа си да подражават, те превръщат съществото в себе си във вещество. Това става по метода на заместването. Като ядат убити същества и преработени храни, като дишат нечист въздух и пият нечиста вода, студени течности, като мислят и чувстват лошо, те заместват Божествените батерии с човешки и адски, които имат много малък срок на годност.
Функционерите са бухали, не чучулиги. Те крадат не само от другите, но и от себе си. Като не заспиват веднага със залеза, те крадат от силата на престола (вид чакра – б.п.), който е свързан с Божествената тъмнина – от гърба му. Като не стават рано сутрин поне в 3 ч., те крадат от яснината, виделината и светлината – от лицето му. Тези три основни кражби превръщат в тях съществото във вещество, а накрая и веществото се разпада.
Значи, тези нощни и сутрешни крадци понякога спят до пладне. Това е необходимо на Опонента, за да внедри в тях своите си. Те не са виновни – това са ядачи на мъртва материя. Те ядат мъртвината на функционерите, за да поддържат по някакъв начин останалия им живот. Значи, Опонентът си е на мястото: без него щяхте да умирате веднага. Ако приемахте [будни] яснината от 1 до 3ч [след полунощ], виделината от 3 до 5 и светлината от 5 до 7, нямаше да имате вземане-даване с Опонента.
Пояснение: тук Източникът има предвид не времето по часовника, дори не и лятното, а астрологическите часове. Става дума за периоди от по два астрологически часа, които образуват астрологическите домове по тая система. Те се отброяват от астрологическата полунощ до часа и минутата на изгрева - по истинското, слънчевото време според астрономията. Тези периоди, ако човек е легнал рано и се е наспал и станал, пробуждат последователно три вида престоли: Сатурновия, Урановия и Нептуновия (съотв. III, II и I дом в небомига). В Словото те имат други имена, а тук са наречени така условно. Същинските астрологически часове са по 1/12 част от деня или нощта, не по 1/6, като домовете, за които говорим. Тия именно три периода на споменатите домове се хранят от яснината, виделината и светлината. Светлината обаче се дели на две: Нептунова два астрологически часа до изгрева, и Плутонова – два часа от изгрева нататък.
Тъмното небе в еднорожкия (козерожкия) период след полунощ (III дом) изпраща яснина дори през облаците; появата на тъмносиня светлина в небето през втория период (II дом) започва да прави земните обекти видими - затова е позната като "виделина" и поетите я наричат "модра", което значи "синя". Малцина свързват "модър" с думата "мъдър", но произходът им е един. Уран и Водолей са свързани с Мъдростта, затова управляват именно този цвят на небето, когато започва да се развиделява. Истинското име на Водолей е "Виделей". Нептуновото зазоряване два часа преди изгрева (I дом) прави небето светлозелено и постепенно розово. Плутоновата чакра се възбужда с изгрева, тя е червена. Но оптималното ù събуждане става, само ако са подпалени последователно и верижно предишните две. Трите "престола" всъщност са 18 подчакри, тъй като от полунощ до изгрева има 6 същински астрологически часа, с по 3 деканата всеки. Свързаните с интернет могат да открият кога е истинската полунощ в България и как се редуват същинските астрологически часове от един български сайт, който ще намерите лесно, ако напишете в търсачката на google "астрологически планетни часове за днес". Като комбинирате по два същински астрологически часа от полунощ до изгрева, ще получите времената на трите дома, за които говорим. Събуждане с будилник не върши работа – може да предизвика непоправим стрес и разстройства на нервите и здравето. В Школата и Космоса няма недоспали си ученици. Който иска да се събуди самичък и с разположение в часа на яснината, трябва да е заспал още преди 6 ч. вечерта. Кандидатите за часа на виделината са от Младежкия или Специалния Клас и са заспали преди 8 ч. вечерта, а тези от Общия – преди 10. Това ни е известно не само от Словото, но и от живота на съответните хора от Братството, които наблюдавахме. Те младееха с по 10, 20 или 30 години. Те знаеха какво значи да се събудиш бодър по петляно време, а тия на село се будеха от първи, втори и трети петли – истинските будилници на Пиродата. Който се занимава с наблюдения по астрологически часове, ще разбере за какво ни канят по различно време различните птици и животни и кои олтари, двери и престоли развиват - даже и мушиците и бръмбарчетата понякога, даже и шумът на дърветата, на поточето, на вятъра...
- Тази наука е за ученици, не за функционери. Функционерите не се интересуват от Бога, те се интересуват от света, даже и когато проповядват Бога. Те се интересуват от реакцията на света, не на Бога. Освен функционерите, има и хора на "живота". Под "живот" те разбират превръщането на съществото във вещество. И функционерите правят това, но хората на "живота" се занимават със сриване на същността си по битов начин, не по интелектуален. Функционерите работят и след работно време, за да получат "премиални" от света, да изпъкне функционерството им още повече. Премиалните не са винаги в пари, много често са в почит, уважение, ръкопляскане. Функционерите искат хората да им се възхищават, да бъдат център на внимание. Обаче освен тщеславните има и "книгозаври", "кинозаври", "телезаври". Днес най-модерни са компютърните динозаври... Те ползват изкуствената светлина на Сатаната след залеза не за да се пъчат, а за да удовлетворят интелектуалния си глад. Под интелект те разбират не "вътрешен избор", а чешенето на сетивата и представите. Сетивата и представите обичат да ги сърби, но тия сърбежи са причинени от духове, не от Духа. Ето защо съм казал, че само Бог мисли, а всички останали се занимават.
Сега вие съставяте "коефициент на интелигентност". Замествате интелигентността с начетеност. Начетеният се е начел – нищо повече. Може и да се е наслушал и да знае много факти – торба с боклуци... Не подозирате, че "интелигентност" означава правене на вътрешни връзки между фактите – между истинските факти, а не между боклуците. Ако правехте вътрешни връзки между начина си на живот и последствията, тогава щяхте да сте интелигентни. Ако правехте вътрешен избор, вместо външни, тогава щяхте да сте интелектуалец. Външни избори също стават, но те зависят изцяло от вътрешните: какво човек цени. За истинския интелект е важно какво превръща веществото в същество, а не обратно. Така функционерите, живуркащите и чешещите сетивата и представите си нямат нищо общо с интелекта и интелигентността, тъй като постоянно превръщат съществото в себе си и в другите във вещество. Затова имате тоалетни, нужници. Затова народът ви казва: "Учено добре, умно по-добре". Умният заспива веднага след залеза, с птиците. Той предпочита да лети из вселената.
Вие знаете, че над ума седи разумът. Разумният не е като умния: той умее да предвижда кой и какво превръща съществото във вещество, и умее отдалече да се предпазва. Той знае каква светлина да гледа, какъв въздух да диша, каква вода да пие и какво да яде. Знае с кого и кога да дружи, за да не заспива след полунощ. Знае какво става, когато чешете сетивата и представите си на изкуствено осветление; какво става и от тъмното, когато не сте заспали навреме. Какво става, когато се пънете да ставате авторитети и функционери, преди да сте били ученици. Ученикът е даже над разумния. Той потъва в глъбините на Мъдростта.
Глъбините на Мъдростта! Няма по-модър и по-дълбок свят от този! Потъвайки в него, ученикът среща Учителя си. Среща съучениците си, с които е в един житен клас от Вечността. Значи, не е достатъчно да си само едно житно зърно. Ти си сам, само когато се изрониш от класа, когато излезеш от хамбара или чувала. Когато сеячът те сее на нивата. Тогава носиш целия клас, цялата вселена в себе си. Тогава възпроизвеждаш цялата вселена, ако не си паднал на пътя, между камъните. Функционерите изпадат на пътя, затова ги изкълвават птиците. И това не е лошо – все някаква полза... Ученикът обаче потъва в земята, там няма електрическо осветление. Там е влажно и тъмно, а през зимата е студено. Но не толкова студено, както е на пътя. Затова изпадналите по пътя стават студени: нищо не дават, освен съвети. Понякога дават вид, че са нещо, понеже почват да държат речи, да четат лекции, да издават книги. И да не вземат хонорарите си, и да не слагат имената си, те пак са функционери: палят лампи и свещи след залеза, кандила. Даже и кандилото отнема живот, ако е в твоята стая! Даже и светливият прозорец в града или през зимата. Има безвредни и полезни кандила, но те са особени.
Мъдростта има своя вселена. "Вселена" значи "вселен Бог" – Бог в одеждите на Селена. Селена е висшата същност на Луната – просветлената материя. Тя е дъщеря на ясновселената. Мировата Душа плете уравненията на вселената, а Бог-Отец се занимава с неравенствата. Който слуша Бог-Отец – сърцето си, – не иска да е равен на нищо и никого. Ако иска да е по-голям от сивата маса, по-различен, той е свързан с лицето на Отца. Тук се подвизават отците и гениите, талантите. Още по-горе от тях са добрите хора. Тщеславните и функционерите са само тяхна нещастна сянка – отпадък от Битието.
Които искат да са по-малки, те са свързани с тила на Отца или с глъбините Му – с Абсолютния. От тях стават ученици, мъдреци, мистици. Онези от тях, които не искат да правят добро и да даряват любов, да развиват талантите си, са другият вид отпадък – отпадъкът на гордостта.
Има и души по линия на равенството – уравнението на Битието. То се поддържа постоянно от Мировата душа, Пралайа. Това са души на молитвата, милостта и саможертвата – те не обичат неравенствата и стават Майки, Служители, Спътници. Те умеят да боготворят и благоговеят. Те се грижат за равновесието в природата, за световния ред и порядък, за справедливостта. Привеждат в ред дома, успокояват психиката, слагат балсам в раните. Тук са целителите, лекарите, милостивите сестри и братя.
Има и духове, които обичат знака "по-голямо и равно"; има души по линия на знака "по-малко и равно". Има и такива, които са "приблизително равни".
Такива мистерии...
Има и универсални души по линия на Учителя и Ятото, които са с три чертички – "пълно съвпадение". Освен този, има и други знаци в математиката, които дават понятие за пълно сливане с Бога – с Благия Дух. На Учителя и учениците в този век им се налага понякога да бъдат архати, да бъдат съсредоточени и строги, за да се опазят от ядачи, от функционери. Те са благи само във фазите на пълно сливане с Бога. Днес идат Младенците, които са благи при всички условия.
Сега ви давам този подарък – едно подсещане. Песенчицата за ранното лягане и ставане я пеете на другите, но не го правите. Сега ви подсещам да го правите. Подарявам го от тази есен и на Русия, понеже вече идвам. 80 години работих върху тях с по-ранното ставане, за да се въплътят много богове и ангели. От тази есен ще се въплътят и души над боговете. Ето какво значи да лягате и ставате още по-рано! Държавата пести електроенергия, Русия ще спести смърт. Ще спести негодници, ядачи и функционери, за сметка на Младенците. Младенците ще ви подмладяват, понеже заспиват и се събуждат с птиците.
Нор, норам, норанам.
Да потънем в Божествената нощ, за да се събудим.
5:30:44