01.02.2018 г. 10,19 ч.

АБСОЛЮТНО ФУНДАМЕНТАЛЕН КРИТЕРИЙ КЪДЕ ПРИСЪСТВА БОГ И КЪДЕ - НЕ. Който живее постоянно сам и не е с още един или двама, Бог го няма там. Човекът с дух и душа може да бъде сам само в една трета в даден период, но Бог е в него само тогава, когато и като е сам, и като е с другите, проявява ум, сърце и воля по божествен начин. Много е важно и кои са тия "двама или трима" и как общуват, с какво се занимават.

УЧИТЕЛЯТ Е КАТЕГОРИЧЕН:

„Въ мое име.” Христосъ не казва „Дето сѫ събрани единъ или двама въ мое име”, но казва, „Дето сѫ събрани двама или трима въ мое име”. Значи, Той изключва едното. Христосъ си служи съ числата и знае тѣхното значение и смисълъ. Това се вижда отъ стиха, че Богъ присѫтствва тамъ, дето сѫ събрани двама или трима въ Негово име. За единицата нищо не се казва. Въ присѫтствието на двама, събрани въ Божието име, Богъ се изявява срѣдъ тѣхъ. „Тамъ съмъ и Азъ срѣдъ тѣхъ.” Защо се събиратъ двама или трима заедно? — Да намѣрятъ истината, която ще внесе спокойствие и миръ въ душата имъ. „Дето сѫ двама или трима.” Кои сѫ двамата или тримата? — Това сѫ умътъ, сърцето и волята на човѣка. Когато умътъ е пъленъ съ възвишени мисли, сърдцето — съ движеща се творческа сила, а волята — бременна съ велики Божии добродетели, Азъ съмъ тамъ. — Кой е този Азъ? — Единниятъ, отъ Когото всичко произлиза. (1918.09.29 беседа "В мое име", том "Дали може", С42:237)

 

НИЕ ПОЗНАВАМЕ ХОРА, КОИТО ЖИВЕЯТ САМИ, но умът им е зает пстоянно с молитви, Слово Божие, мъдрост и взвишени познания; сърцето им е движеща творческа сила и затова постоянно се самораздават на съществата с душа, а волята им е постоянно бременна с велики Божии добродетели и постоянно ги ражда и отглежда. Такива хора могат и имат право да живеят сами и Бог не ги напуска, но ги разпознаваме по това, че са образ и подобие Божие. Те са като божествените целители, които в две трети от времето си ходят при лишените, болните и нещастните и полагат балсам в раните им. Те не са само проповедници.

 

 

01.02.2018 г. 11,41 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Какво е вашето вѣрую, това не ме интересува; колко е голѣма вашата градина - и това не ме интересува. За мене е важно да зная КАКВИ ПЛОДОВЕ ражда вашата градина. Градината ви може да е съ километри голѣма - и това е добро; но ако нищо не ражда, това не е добро. Всѣки трѣбва да се стреми да ражда! Човѣкъ е дошълъ на земята съ велика мисия, която трѣбва да изпълни. Всѣки човѣкъ изразява една божествена мисъль, изпратена на земята да принесе своето благословение и да се върне пакъ при Бога. Следователно, човѣкъ се движи на земята, докато излѣе своето съдържание, т.е. докато се прояви." (1918.09.29 беседа "В мое име", том "Дали може", С42:239)

 

02.02.2018 г. 11,00 ч.

 

ОНИЯ, КОИТО С МИСЛЯТ ЧЕ И В МОМЕНТА НЕБЕТО НЕ ВОДИ ВОЙНА НА ЖИВОТ И СМЪРТ СРЕЩУ УНИЩОЖИТЕЛИТЕ НА МАЙКАТА И ДЕТЕТО, нямат никаква представа за стуацията! Всички безсъвестни правячи, крадци и продавачи на деца, унижаващите Бога във въплъщенията Му като плод в утробата и като Жена, производителите на смъртоносни храни и мръсен въздух, невежите законодатели и домашни тирани, които не й предоставят свобода и рай на земята, сега ги изриват оттука за вечни вемена! Попитате който и да е човек на село не бият ли камбаните на умряло напоследък непрестанно? Питайте всеки гробокопач по колко гроба на ден копае от няколко години насам?

ЕТО КАКВО КАЗВА ТОЗИ, КОЙТО НЕ ОТ ОНИЯ, КОИТО СЕ ПОБЕЖДАВАТ:

 

"Всѣки добъръ, честенъ и справедливъ човѣкъ трѣбва да извади ножа си и да отиде на фронта! Истинската война подразбира да воювашъ съ злото, съ кражбата, съ лъжата - и да ги победишъ. Само така могатъ да се създадатъ велики народи, добри общества и семейства. Всички духовници, учители, управници, сѫдии трѣбва да извадятъ ножа си и да  кажатъ: „На фронта!” — Противъ кого? — Противъ общия врагъ, който е тъпкалъ и тъпче всички хора! Колко ваши братя и сестри е отправилъ той на онзи свѣтъ?! Колко ваши деца, ваши възвишени мисли и чувства е поробилъ и потъпкалъ?! /.../ Войната СЕГА започва и се развива въ ВАША  полза. Ние ще спечелимъ войната! — Коя война? — Божествената война, която ще повдигне народитѣ. Българскиятъ народъ ще бѫде великъ не както мислятъ българитѣ, но великъ предъ Бога. Орѫжията, съ които  небето воюва, сѫ толкова съвършени, войницитѣ му толкова силни и воинствени, че никаква тъмна сила не може да имъ противостои! И най-голѣмата земна сила отстѫпва на небеснитѣ сили! Онѣзи, които не могатъ да устоятъ на Божията сила, копаятъ скривалища надолу, тамъ да се криятъ. Когато Христосъ се яви предъ човѣчеството, което днесъ воюва, всички демони ще излѣзатъ отъ хората и ще влѣзатъ въ утробата на свинетѣ. Който се освободи отъ бѣса въ себе си, ще се обърне къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, искамъ да бѫда ТВОЙ ученикъ!” (1918.09.29 беседа "В мое име", том "Дали може", С42:243)

 

 

02.02.2018 г. 18,38 ч.

 

Питат кой е авторът на онази скулптура с мъжа, който отхвърля деца и е ритнал едното. Ето увеличение. Това е големият норвежки скулптор Gustav Vigeland (1869-1943).

"А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им: "Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям." (Лука 9:47-48)

"Когато един велик ангел от небето, който е живял милиони и милиарди години, който има в себе си опитност повече, отколкото цялото човечество, на когото историята е много по-велика, отколкото на целия човешки род, реши да слезе на земята и да се въплъти, той ще вземе формата на детенце, ще се смири; оттам той ще започне своето развитие, за да разбере величието на Бога. Затова питаха Христа: „Може ли стар човек да влезе в Царството Божие?“ И ангел да е, и Бог да е, не може. Всеки, който иска да влезе, трябва да се смири – да стане като дете. Всички вие, които ме слушате тук, искате да влезете в Царството Божие, каквито сте. Не, казвам: никога това не е било и няма да бъде. Ако не добиете вътре в себе си свойствата на детето, а именно: пластичност на ума и на сърцето, няма да влезете в Царството Божие." (11 февруари 1917, "Децата")

 

"Той е урокът на Любовта. Когато малкото детенце излезе из утробата на майката и заплаче, то казва: „Мамо, без тебе аз погинвам“. А майката го вземе на ръцете си и казва: „Не бой се, ти си в моята ръка на Любовта, аз ще положа всичките грижи за тебе“. (16 ноември 1921, "Плачът")

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2050152641907986/

 

03.02.2018г. 07.58 ч.

 

Понеже Фейсбук заглуши според свои правила "Ездата на валкюрите" от Вагнер, моля ви, пуснете си я отнякъде в друг прозорец паралелно с гледането на това филмче или от: http://toyonus.com/600.F…/2018.01.28_Volya%20i%20jelanie.mp4

 

ГРАНДИОЗНОТО ВИДЕНИЕ НА ЕДИН БЪЛГАРИН И НЕБЪЛГАРИН ОЩЕ ОТПРЕДИ 1896 г., защитено като дисертация в Америка. Сътворението на света, лудостта и страстта в Битието! Описва съвършено точно това, което съвременната астрофизика потвърждава след 120 години. Такива видения на Балканите има още от предорфически времена отпреди 30 хиляди години, продължават в Христовите апостоли, чиито кости се намират из България; самият исусоподобен Насими е роден наблизо; виденията продължават при Боян Мага - при богомилите и адамитите, които подпалват и подлудяват цяла Европа и затова кладите не спират; проблясват в Йоан Итала, Нил, Влахернит, Константин Хризомала, Климент и Леонтий, Нифон и Евтимий от Екмония. Цяла велика Русия и другите славяни биват заляти от еретически български апокрифи като Видение Исаево, Енох, Варух, Животът на Адам и Ева (с епизода за Аврамовия запис), Йоановия апокалипсис, Томиното евангелие, Прението на Христа с дявола, Ходене на Богородица по мъките и Повест за кръстното дърво на поп Йеремия, ползвало се с голяма популярност, както и легендата за Тивериадското море. С течение на времето тези разкази станали известни в Русия с характерното название “български басни". Знамето са подели още Василий Врач, Петър Осоговец и Булгар Ходжа, който неслучайно отива в Афганистан, където неслучайно се ражда в българския град Балх великият Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми и откъдето се твърди, че са излезли египетските фараони и везири - в Афганистан, където има най-много входове към Агарта и изходи към Космоса след тия на Балканите и затова Звярът се мъчи зверски да го унищожи с бомби, ракети и по всякакви други начини, както ги сее на Балканите над светлищата на Словото и Богомилите и през ХХ век; даваме писменост и просвета на стотици милиони; подема тия грандиозни видения и Петър Берон, който още в средата на 19 век ги публикува на няколко езика, предричащи с формули Айнщайн и други крупни сегашни астрофизици и принуждава днес да растат на запад институти по беронология, докато в родината му го наричат "карикатура на гения". Но Огънят на Прометей е немирен: избухва отново в един балканец - изключително странният Никола Тесла, а друг достоен балканец описва космическите видения и умения на българите пред рухването на Монсегюр (Антон Дончев); друг българин-Посветен - Антон Глогов - категорично отхвърля лъжата, че богомилството е дуализъм и доказва, че е моно-учение; докато недостойните псевдобългари днес ни внедряват смъртоносни ваксини, сатанинска телевизия с убийства по всеки канал - и още 110 пола, с надеждата да ни унищожат и по този начин - НО НЕ СТАВА!

 

 

 

03.02.2018 г. 21,15 ч.

 

ВСЕКИ ЧОВЕК С ДУХ И ДУША Е НЕЗАМЕНИМ И БЕЗКРАЙНО ЦЕНЕН!

Б.ДУНО: "Богъ пише една велика книга, на която листата сѫ хората. Значи, всѣка душа, въ която сѫ вложени тайнитѣ отъ създаването на свѣта досега, е листъ на Великата Божествена Книга. Понеже много листа на тази книга сѫ откѫснати и забутани нѣкѫде, моята задача е да ги намѣря, изчистя и занеса на Бога, да ги постави на мѣстата имъ. Съветвамъ ви и вие да събирате изгубенитѣ листа на Божествената Книга. Ако намѣрите само единъ листъ и го занесете горе, ще получите такава награда, каквато никой царь на земята не може да ви даде! Живи сѫ листата на Божествената книга! Тѣ се наричатъ още „листа на Дървото на Живота”. (1918.09.29 беседа "В мое име", том "Дали може", С42:252)

От времето на първите подвързани книги от сегашния вид (според западни учени, най-старата е намерена в България край река Струма и е на 2500 години, но може да има и други мнения), ние си представяме и Божията Книга в този вид. Преди са си я представяли като плочи, папируси, пергаменти и пр. Но ето и едно съвременно описание на лична книга на живота, получено при една регресия:

" - Потърси и виж твоята Книга на живота.

- Намирам се в безкрайна река от кристали, която се губи в далечината. Тя е неподвижна, блестяща, многоцветна, но пак с много нежни и меки, светящи багри и сияния. Вълните ѝ представляват отгоре къси надлъжни правоъгълни кристали, плътно прилепени един до друг, а отгоре - на вълни. Всъщност, сред тях има и по-дълги, и доста по-дълги; други са само един сантиметър или милиметър надлъжно в реката, а на широчина всички са еднакви. Всеки е навълнен по различен начин и различно оцветен, но са в обща хармония. Не се вижда колко дълбоко отива всеки такъв кристал, но именно това са книгите на живота ни. Казва ми се, че реката изглежда неподвижна във времето, в което я гледаме в момента, но ако преминем в друго време, всичко в нея ще се движи. Намирам моята. Пак розово-синя, макар и полупрозрачна. Тя е много странна, отличава се от другите. Не е навълнена, а отгоре се подават две кристални хълмчета, излизащи от вода (или нещо, което прилича на вода). Няма никакви обяснения за тях. Виждам отгоре (и в долинката около тях под водата) едва очертаващи се по ръбовете фасети. Те са многоъгълници, а надолу всеки от тях продължава като съответна издължена прозрачна пирамида. И другите книги на животите са същите, обаче всяка е с различен брой фасети - с различни многоъгълници, както са различни и основните цветове и светлини на всяка книга на живота и интензивностите им. Разбирам, че всеки такъв включен кристал - клин като многостенна пирамида - представлява един живот на човека из световете или от преражданията му.  Има дума, която трябва да се изрече, за да излезе лична-та ни книга помежду другите и да почне да се "разлиства". Учителят дава думата-ключ. "Тя може да се произнесе само веднъж и ще я чуете само двамата, защото сте братя във вечността. Вие сте едно - като един много дълъг кристал, разположени в двата му края". Трябва да запомним и кодираме дума-та, за да я знаем само ние. - "...за да можете да я четете само ти и ангелът Арузѐл (регресора А.). И други Същества могат да четат книгите ви на живота, но не е ваша работа да знаете кои са”. Думата-ключ тук я бях кодирал, но трябвало да не се записва и това. Думите на книгите на живота имат индивидуален вътрешен смисъл, но звукосъчетанието е над смисъла. "Можем да ви дадем превод, но той е съвсем малка част от смисъла. Осъзнавайки смисъла, всеки от вас пробужда резонанса на всички тези неща, които достигат до причинния свят". Личната дума, с която се отключва книгата на всяко същество, е резонансна с името на монадата му, но не съвпада напълно с нея. Ето защо, не трябва да се знае от никой друг, освен от определените, защото дава достъп до самата монада. Не че може да навреди нещо на монадата, но може да създаде напрежение в Битието, ако не е произнесена от определения човек според волята Божия и в определения за това миг. Отгоре се явява кристал - обърната, издължена многостенна пирамида. Тя ще натисне строго определена точка в книгата, за да я разгърне. Това място при мен е между двете кристални хълмчета. Те са израз на посвещението, до което съм достигнал в еволюцията си. Регресорът произнася думата-ключ - и ето какво става: Влязох вътре в книгата - и тя се "разлисти". Изскочи от кристалната река, която за нас е неподвижна, но в действителност не е. Всяка книга на живота е индивидуално подвижна, но това е незабележимо за нас. Тъй наречените "страници" на книгата представляват многобройни конусчета и са като разцъфнало цвете." (9.VІІ.2014)

04.02.2018 г. 07,53 ч.

 

ТУК ЗА ПРЪВ ПЪТ СРЕЩАМЕ НЕЩО, което досега сме разбирали по друг начин. Считахме, че херувимите и серафимите са в ангелската йерархия, макар и твърде специални - проникващи и в божествения свят, - а ето че още през 1918 г. Учителят казва, че са над ангелите:

"Хората сѫ листа на Живото Дърво, светиитѣ сѫ цвѣтоветѣ, ангелитѣ - завързалитѣ, но още неузрѣли плодове, а херувимитѣ и серафимитѣ - узрѣлитѣ и сладки вече плодове. Всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, съставятъ Дървото на Живота, въ което текатъ Божественитѣ сокове. Цѣлото Дърво пъкъ живѣе въ Бога. Чрезъ Дървото се изявява животътъ като виделина." (1918.09.29 беседа "В мое име", том "Дали може", С42:252)

 

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1219&book=34 http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1242&book=35 http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1316&book=38 http://neobyatnotogovori.com/?idpub=118&book=6

 

 

04.02.2018 г. 09,05 ч.

 

"ХРИСТОС Е ЧОВЕКЪТ НА ИЗЯВЕНАТА, ПРОЯВЕНА И ОСЪЩЕСТВЕНА БОЖИЯ ЛЮБОВ." Каже ли нѣкой, че ви обича, отговорете му: „Нахрани ме тогава”. — „Обичамъ те, искамъ да те държа близо до сърцето си...” — „Дай ми вода да уталожа жаждата си”. — „Искамъ да живѣешъ въ мене...” — Преди да влѣза въ тебе, ела да ме видишъ въ тъмницата и да ме освободишъ оттамъ!” (1918.09.29 беседа "В мое име", том "Дали може", С42:252-253)

04.02.2018 г. 11,42 ч.

 

Христос казва: "Аз дойдох в дома ти и ти вода не ми даде за краката, ти целувание не ми даде, а тази "грешница", откакто съм влязъл, не е престанала да целува краката ми - и заова ѝ се простиха греховете!"

БЕИНСА ДУНО: "Дòйде нѣкой да ме пита, вѣрвамъ ли въ иконитѣ, въ кръста, паля ли свѣщи. Отговарямъ: Обичамъ иконитѣ, обичамъ и кръстоветѣ, но ЖИВИТЕ. Паля свѣщи, но изгасналитѣ. Като видя нѣкоя изцапана "икона", изчиствамъ я добре и я турямъ на мѣстото ѝ.— Кланяшъ ли се на иконитѣ? — Кланямъ се, защото тѣ сѫ листа на Божествената книга. Ако изчезнатъ тѣ, книгата не може да се напише. — Какъ може човѣкъ да се кланя на иконитѣ? Питамъ: Какъ се кланяте на изворитѣ? Както се покланяте на извора, така ще се покланяте на ЖИВАТА ИКОНА, Т.Е. НА ЧОВѢКА. Като отивате да пиете вода отъ нѣкой планински изворъ, навеждате се, гребвате малко вода и утолявате жаждата си. И тъй, както не може черква безъ икони, така не може и животъ безъ ЖИВИ ИКОНИ. На ЖИВИТЕ ИКОНИ ще помагате, нѣма защо да се кланяте /на мъртвте/ и да ги цѣлувате. Цѣлуването на иконитѣ е идолопоклонство." (1918.09.29 беседа "В мое име", том "Дали може", С42:253)

"Всеки един религиозен човек иска да те вкара в пътя, в който той върви. Иска да те убеди, че той е правия път. Ако отидете при един баптист, той ще ви доказва, че баптизмът е първото нещо. Трябва да се кръстиш, без кръщение в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един съботянин, той ще каже, че без да празнуваш съботата, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един петдесятник, той ще ти каже, че без да ти говори Духа, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един православен, той казва, че ако не се кръстиш и не целуваш икони, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един католик, ако ти не признаеш, че папата е непогрешим, в Царството Божие не може да влезеш. Неща, които нямат никаква важност. Същественото в живота, това е Любовта. Защото в Любовта се крият условията на живота. Ти трябва да се интересуваш от Любовта, понеже всичките условия, богатства на живота произтичат от Любовта. Потребно е знанието или Мъдростта, понеже то е един свят отдето произтичат богатствата на твоята мисъл. Ако нямаш мисъл, нямаш условия, ти не може да прогресираш. Или богатството на Истината, то е в света на свободата. Ти не може да бъдеш свободен, ако не си запознат със света на Истината. (21 април 1937, "Възможности в живота")

"Гледам, всичките религиозни секти същата слабост имат. Един дошъл тук и казва: „ВИЕ ли сте на правия път? На Бога така не се служи“. Казва: „Трябва да се кръстите!“. Гледам в България, когато дойдоха евангелистите, казват: „Вие не трябва да служите на иконите“. Хубаво, българите, които повярваха, изхвърлиха иконите. На иконите не се кланят, но на парите се кланят... Че парите не са ли икони? " (16 февруари 1938, "Божественият глас")

"/Всички се кланят на икони/. Пияницата се пристрастява към виното, пушачът – към тютюна; банкерът – към парите; ученият – към книгата. Но и духовният, и религиозният се пристрастяват към нещо. – Към какво? – Към кожата си, т.е. към тялото си, които стават техни икони, тяхна религия. Иконата на младата мома е момъкът, а на момъка – момата. Момъкът и момата са "религиозни" хора, които не позволяват на други отвън да им служат. Старите пък имат своя религия, свои служители и свои икони." (14 април 1935, "Естествени прояви на Любовта")

"Въ ума си дръжте хубавитѣ лица на всичкитѣ добри хора. Нека тѣ сѫ на първо мѣсто. /.../ Хубавитѣ мисли сѫ икони, хубавитѣ чувства сѫ икони, хубавитѣ постѫпки сѫ икони." (12 февруарий, 1941, "Правъ пѫть"/

 

"Аз тебе може да те целуна, ти може да ме целунеш. Като влезеш в една къща, нека да те целуват хората! /../ Христос казва: Аз дойдох в дома ти и ти вода не ми даде за краката, ти целувание не ми даде, а тази грешница, откакто съм влязъл не е престанала да целува краката ми - и за това и се простиха греховете" /.../ . Докато хората целуват златни и сребърни кръстове – нямам нищо против тях, - но светът няма да се оправи. ЖИВИЯ човек – трябва да подигнем тия икони, които са паднали, ТЯХ трябва да целуваме - тия падналите икони, които ГОСПОД е създал, да помогнем за спасението на техните души. /.../ Да служиш на Бога и на земята, и в оня свят едновременно. Не да говориш само, но да служиш едновременно и горе, и тук на земята. /.../ Слушайте, вие трябва да живеете по любов, децата ви по любов да живеят! Ще взема тогава и ще ги разцелувам. /.../ Аз виждам, много лесно се проповядва, но правили ли сте опит да разцелувате всички? То е най-мъчната работа. Като любиш, много лесна работа е. Но много мъчно е да целуваш, когато не обичаш - като че те пращат в ада. Като се влюбиш, и циганка да е, целуваш я. /.../ Да се запали тялото, сърцето и умът ви! Можем да го направим! Трябва да се запалим! Трябва да започнем да горим! /.../ Да дойдем в свещения огън, когато тялото гори, без да изгаря; сърцето гори, без да изгаря; и умът гори, без да изгаря. Тогава ще се образуват най-хубавите мисли, чувства и постъпки. /.../ Когата говоря за Любовта, ето какво разбирам: Онази, неизменната Любов. Ако аз намеря един окалян, голям скъпоценен камък, няма да го целувам с калта, но очистен, когато светлината минава през него – тогава може да го целуна. Всяка душа е скъпоценен камък, от която трябва да премахнем калта, че тогава да я целунем." (29.12.1940, "И в Неговото Име народите ще се надеят")

 

 

04.02.2018 г. 22,23 ч.

 

Ето какво казва Словото още през 1918 г.: че не е лошо да служим на близките си, обаче за НОВОРОДЕНИЯ ТЕ НЕ СА ПРИОРИТЕТ. Става дума за духовното и божественото новораждане. Нека първо видим една такава странна мисъл, а после ще продължим с обсъжданията:

"При разглеждане на въпроса за новораждането, умътъ и сърцето трѣбва да бѫдатъ свободни отъ всѣкакви предразсѫдъци и предубеждения. /Който иска да се новороди/ знае, че смисълътъ на живота е въ Царството Божие, дето ще намѣри своитѣ близки, които обича и които го обичатъ. Той знае, че смисълътъ на живота е въ придобиване на Царството Божие, т.е. въ придобиване на свѣта на хармонията и красотата, на свѣтлината и простора. Къмъ този свѣтъ, именно, се стремятъ съзнателно и несъзнателно всички мѫже, жени и деца. Търсите ли красиви форми, възвишени идеи, Божествена музика и поезия, ще ги намѣрите въ Царството Божие, въ свѣта на безсмъртието. Не е далечъ отъ насъ този свѣтъ! Той ни обикаля отвредъ; той прониква и въ насъ.Разстоянието отъ нашия свѣтъ до Царството Божие е само една стомилионна часть отъ милиметъра. Причината, дето хората не могатъ да видятъ тази близость, е стремежътъ имъ къмъ периферията на живота. Съ това тѣ се отдалечаватъ отъ Бога и отъ Царството Божие. Има хора, които се стремятъ къмъ центъра на живота, т.е. къмъ Бога, къмъ Неговото царство, но тѣ сѫ малко на брой. Повечето вървятъ къмъ периферията: женитѣ угаждатъ на мѫжетѣ, мѫжетѣ — на женитѣ, майкитѣ — на децата, децата — на майкитѣ - и т.н. И това не е лошо, но не е правилниятъ стремежъ, не е правиятъ пѫть на душата. Истинскиятъ пѫть на душата е къмъ Бога. Това означава вѫтрешенъ стремежъ, съсрѣдоточаване на човѣка къмъ неговото висше божествено съзнание."(1918.10.06, беседа "Да се роди", том "Дали може" С42:257-260)

 

Да, даже и децата ни не трябва да са приоритет, даже и новороденото! За всеки, който не разбира, това би било антихуманно, нечовешко, абсурд - обаче не се казва да ги изоставим, в никой случай! НОВОРОДЕНИЯТ СЕ ГРИЖИ ПОНЕ 10 ПЪТИ по-добре за близките си, откокото и най-съвестният светски човек, но СЛЕД КАТО Е ОТДЕЛИЛ ЧАСА СИ ЗА БОГА. Има и ден за Бога, има няколко дни за Бога, има седмица за Бога, има няколко месеца за Бога и години за Бога. Обаче докато сме задължени към хората, всеки период за Бога трябва да е много по-къс от времето ни за близките и за народа (професионално). Учителят казва: "Който не учи или не работи в света, не е мой ученик"; "Аз искам само свободното ви време". Дори кърмещата майка би трябвало да има няклко минути в денонощието за Бога. Това е работа за Словото и срещи с Божи човеци.  Но какво се получава? - Почти всички запълват цялото си време ДО СЕКУНДА за собствените си планове и с грижи за близките и за света. Постоянно казват "Врмето не стига!" Работата за Бога и срещите с хората, които работят за Бога, те постоянно отлагат с месеци и години, а при някои въобще няма такъв импулс до края на живота им. Те обаче не разбират, че без приоритетните минути за Бога ежедневно и поне един ден месечно, провалят еволюцията и на децата си, и на близките си, и собствената си еволюция, тъй като се отдалечават от Центъра и живеят САМО ПЕРИФЕРНО. Не че Бог ги наказва - те самите се наказват и предизвикват недобри последствия и за близките си. Не знаят, че ако биха отдавали времето си за Бога, колкото и малко да е то, но редовно, и децата им ще тръгнат по добър път, и мечтите им ще се изпълняват, и любимите им ще ги заобичат истински, и кармите им ще се стопяват, и родителите им ще оздравяват и ще се подмладяват, и самите те. МОЖЕМ ДА ВИ РАЗКАЖЕМ ЗА ДЕСЕТКИ ТАКИВА СЛУЧАИ И ДА ВИ ЗАПОЗНАЕМ С ТАКИВА ХОРА.

 

 

 

05.02.2018 г. 09,49 ч.

 

НОВОРАЖДАНЕТО СЕ ОТНАСЯ КЪМ ЧЕТВЪРТОТО ВЪТРЕШНО ПЕНТАГРАЛНО ПОСВЕЩЕНИЕ - ПРЕОБРАЖЕНИЕТО. Ако се брои от началото, включвайки и външните фигури на пентаграма или степени в човешкото развитие, то е Деветото. Познаваме хора, които възлизат в небесата, слизат периодично и в ада - на инспекция и за да спасяват. Всъщност, докато не сме новородени, ние и на земята сме потопени в ада постоянно: там ни държи мисълта за себе си и мисълта за света, харесването на хора и неща извън Бога. Помислим ли даже за миг за ближния и за Бога, възлизаме незабавно в небесата. Трябва обаче да различаваме "близък" от "ближен" и да знаем кой е Истинският Бог.

"Съвременнитѣ психолози наричатъ „новораждането” процесъ на пробуждане на човѣшкото съзнание; мистицитѣ го наричатъ проникване и проява на Божия Духъ и проява на Божествената душа въ човѣка. Духътъ и душата посещаватъ човѣка и си заминаватъ, но ако останатъ за дълго време въ него, тѣ обхващатъ напълно ума, сърдцето и волята му. Този процесъ наричаме „новораждане”. Тогава човѣкъ е бремененъ съ божествени мисли и желания. Той е господарь на своя животъ и владѣе изкуството да се качва на небето и да слиза въ ада по свое желание. Като чуватъ да се говори за ада, хората се страхуватъ, плашатъ се отъ лошитѣ духове, не искатъ да ги срѣщатъ на пѫтя си. Който се е новородилъ, не се страхува отъ ада. И да слѣзе тамъ, жителитѣ му го посрѣщатъ добре, всички му ставатъ на крака и му се подчиняватъ. Щомъ напусне ада, тѣ си въздъхватъ спокойно и казватъ: „Дано не дойде пакъ между насъ...” Страшенъ е животътъ въ ада! За да излѣзе оттамъ и да придобие безсмъртието, човѣкъ трѣбва да се новороди." (1918.10.06, беседа "Да се роди", том "Дали може" С42:260)

Тук за пореден път се дава връзка към едно пътуване в цветните светове, с тази разлика от илюстрацията, че в Небето - в Най-Вътрешните Светове - всички живеят и пътувът във вида, в който БОГ ни е създал и майка ни е родила. Другояче е напълно невъзможно: адските и човешките атрибути изгарят, направо се взривяват още на границата на Рая и затова е опасно при такива пътувания човек да си се представя в земен вид и да носи земни амбиции и привързаности в съзнанието си. Тези пътувания на свободните души в Небето и Ада са били засечени от Инквизицята и затова е горяла Летящите на клади, а от Древна и Средновековна България са излизали най-много Летящи и са "подлудявали" народите. И до днес инферналните съзнания покриват голотата и се борят с нея с настървение, но като попаднат в ада след смъртта, мъките им са неописуеми, по-страшни и от тия на убийците.

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=963&book=26

 

 

05.02.2018 г. 16,15 ч.

 

КАРТИНАТА: "ЗАЩОТО ГОРЕ СМЕ ЕДНО!" Истинското й заглавие е ''The miraculous draught of fishes" и е нарисувана от американския художник John Reilly, роден през 1942 г. в Бруклин. Имената му съвпадат с тия на известния актьор, когото познаваме от филма "Да защитиш живота си" с Мерил Стрийп. А тук остаряваме, погрозняваме, имаме болести и ни е тъжно, понеже не искаме да съберем Пъзела. СЛЕДВАЩАТА МИСЪЛ - ЗА ЛЕЧИТЕЛИТЕ, ЛЕКАРИТЕ И ВСИЧКИ НАС, КОИТО БОЛЕДУВАМЕ. Да знем с кои йерархии не се държим добре и как да си възстановим отношенията с тях и съответните органи. Кой друг ще ни каже тия неща, освен един Истински Учител? Той не само ги казва, но и ни лекува и до днес. Могат да се разкажат не един и два случая, но разказите, лекциите, аудиозаписите и писанията са за мързеливите, за хората без любов. Хората с дух и душа, хората със сърце СИ ХОДЯТ НА ГОСТИ, ПЪТУВАТ ЗАЕДНО, ОБЩУВАТ И СЕ ОБМЕНЯТ. РАЖДАТ ЗАЕДНО ЗДРАВЕ, МЛАДОСТ, ЖИВОТ, МЪДРОСТ, ТВОРЧЕСТВО, ЩАСТИЕ, КРАСОТА И ДОБРОТА!

 

БЕИНСА ДУНО: "Който не разбира процеса на раждането, не разбира и процеса на създаването на свѣта и пита защо Богъ създаде свѣта по този начинъ. „Защо създаде човѣка съ толкова вѫтрешни органи? Защо му сѫ нуждни мозъкъ, бѣлъ дробъ, сърце и стомахъ? Не може ли безъ тѣхъ?” — Не може! Чрезъ тѣзи органи човѣкъ се свързва съ ангелитѣ, херувимитѣ и серафимитѣ, отъ които черпи знания за своето повдигане. Въ староеврейския езикъ серафимитѣ се наричали „духове на Божия вѣнецъ”. Чрезъ бѣлия дробъ човѣкъ се свързва съ херувимитѣ. Ето защо, като дишате, мислете за тѣзи духове и за тѣхната мѫдрость. Значи, мѫдростьта се придобива чрезъ дишането. Чрезъ сърцето си човѣкъ е свързанъ съ друга иерархия, наречена „престоли”, т.е. Божественъ Разумъ. Биенето на сърцето показва, че сме свързани съ тази иерархия. Защо се страхува човѣкъ отъ спиране на сърцето? — За да не прекѫсне тази връзка. Ако спре сърцето, човѣкъ изгубва разума си. Чрезъ стомаха той е свързанъ съ други иерархии — сѫщества на благородството. Ето защо, като се нахрани, човѣкъ става по-разположенъ, по-добъръ, по- благороденъ, готовъ на жертви. Гладенъ ли е, не можешъ да се приближишъ до него... Отъ стомаха се отива въ черния дробъ, чрезъ който човѣкъ се свързва съ друга иерархия, наречена „власти” или „Божествена Сила”. Разстройството на черния дробъ се познава по пожълтяването на очитѣ. Това показва, че има нѣщо дисхармонично въ чувствата на човѣка. Ако разстройството на черния дробъ е голѣмо, явява се жълтеница. Това показва, че между Божественитѣ Власти и човѣка има нѣкаква дисхармония. Какъ се лѣкува жълтеницата? — Чрезъ възстановяване на хармонията между Божественитѣ Власти и човѣка. Чрезъ жлъчката човѣкъ е свързанъ съ сѫществата на доброто. Прекѫсне ли се тази връзка, жлъчката се пука. Следователно, изгубването на доброто въ човѣка и пукването на жлъчката - това сѫ синоними. Казватъ за нѣкого, че е много „жлъченъ”. - За да се намали жлъчностьта, трѣбва да се увеличи добротата на човѣка. Когато жлъчката е въ нормално състояние, добротата и любовьта се увеличаватъ. Ако омразата се увеличава, любовьта се намалява. Това е законъ, който регулира отношенията между силитѣ. Никой не може да избѣгне този законъ! Каже ли нѣкой, че не иска да бѫде добъръ, той ще бѫде лошъ. Ако не иска да бѫде ученъ, ще бѫде невежа. Всѣки трѣбва да се стреми къмъ възвишеното, което може да го предпази отъ деградиране. Следъ черния дробъ се отива въ далака, чрезъ който човѣкъ се свързва съ друга иерархия — Началствата, наречени ”Божествена Правда и Победа въ свѣта”. Увеличаването и разстройството на далака показва, че Правдата е нарушена и човѣкъ е въ дисхармония съ Началствата. Друга иерархия сѫ арахангелитѣ - сѫщества на Божията Слава. Тѣ рѫководятъ народитѣ. Тѣ иматъ отношение къмъ бъбрецитѣ. Който не слави Господа и не се въодушевява отъ великото въ природата, не може да бѫде въ връзка съ арахангелитѣ и страда отъ разстройство въ бъбрецитѣ. Ще каже нѣкой, че нѣма защо да се възхищава отъ великото въ природата, докато предъ него стои трапеза съ печени пиленца, прасенца и буйно червено винце - нѣмало защо да търси смисъла на живота, след като го вижда „реално” предъ себе си... - Така мисли животното, но човѣкътъ на XX вѣкъ не може да мисли по този начинъ и да се възхищава отъ преходни нѣща. Утре ще го заболятъ бъбрецитѣ и ще търси причината на заболяването. Най-после, слизаме до иерархията на ангелитѣ, които сѫ основа на живота. За да бѫдемъ въ връзка съ тѣхъ, всички хора — мѫже, жени и деца - трѣбва да раждатъ. Който не може да роди една възвишена мисъль, едно добро желание, не е свързанъ съ ангелитѣ. Всѣки моментъ трѣбва да раждате! Който не ражда, самъ прекѫсва връзката си съ ангелитѣ. Като се върнете по домоветѣ си, нека всѣки се запита защо има мозъкъ, бѣлъ дробъ, сърдце, стомахъ, черенъ дробъ, далакъ и бъбреци. Така ще си спомните за връзката, която сѫществува между възвишения свѣтъ и васъ. Само така ще разберете, че не сте свободни да мислите, да чувствувате и да действате както искате." (1918.10.06, беседа "Да се роди", том "Дали може" С42:262-264)

 

 

 

06.02.2018г. 00,14 ч.

 

ВСИЧКИ ПОЗНАВАМЕ ХОРА ОТ ТИЯ 4 КАТЕГОРИИ, за които се говори по-долу. Упражнението сега (който иска) е да се сетим за конкретни свои познати и да ги класифицираме според тия 4 категории; да си припомним как са изглеждали някога и как изглеждат сега; щастливи ли са, от какво боледуват. Всичко това - без критика, с много любов.

БЕИНСА ДУНО: "Нѣкой възприеме идеитѣ на Новото Учение за Любовьта, върви до едно мѣсто и казва: „Кой ще чака края на това учение?... Нѣмамъ търпение да видя резултата, сега има по-важни работи!”. Той се отказва още въ началото. Кои сѫ „важнитѣ работи”? — За момата е важно да намѣри нѣкой момъкъ да я храни и облича; за момъка е важно да намѣри нѣкоя мома да гледа кѫщата му и да му готви. Всѣки намира смисълъ въ нѣщо преходно и за нищо друго не мисли. Друга категория хора едва издържатъ да видятъ Новото Учение съ листа и пѫпки и се отказватъ: намиратъ, че времената сѫ тежки, трѣбва да подобрятъ положението си, да помогнатъ за повдигане на отечеството имъ. Но въ този стремежъ тѣ помагатъ на себе си, а не на отечеството си... Трета категория хора, като видятъ, че идеитѣ, които поддържатъ, се разцъвтяватъ, спиратъ дотукъ и започватъ да се организиратъ въ общества и казватъ: „Да приложимъ вече идеитѣ си въ борба съ злото! Нѣма защо да се спираме върху Христовитѣ думи да не се противимъ на злото”. Тръгватъ тѣ въ борба противъ злото, но нѣматъ никакъвъ резултатъ. Четвъртата категория продължава пѫтя си къмъ Божественото Учение съ търпение, дочакватъ връзването на плода и узрѣването му. Всички трѣбва да се въорѫжатъ съ търпение да вкусятъ отъ плодоветѣ па Дървото, което Христосъ е посадилъ. Опитайте плодоветѣ на това дърво, за да влѣзете въ връзка съ възвишенитѣ духове отъ различнитѣ иерархии." (1918.10.06, беседа "Да се роди", том "Дали може" С42:265)

Тук Учителят говори за Христовото Дърво. Кое е то, за разлика от "дървото" на йога с кундалини и източните чакри, от китайските точки и меридиани, от старозаветното дърво на живота? Защо в Христовия Път не се медитира в лотос и не се обръщат надолу с главата? Защо не се боде с игли и нагрява с пури? Защо не прилича на рейки и на всички други учения, не минали 25-годишния курс на Новото? Той сдържа в себе си и святостта на Шехина, но не счита Шехина за "мистичната общност на Израел" като етнос, защото Небесен Израел е нещо съвсем друго.

Сефиротът PESHAD и у езичници, и в старозаветни, и в "християни" и пр. е страх от греха, страх от дявола, страх от какво ли още не и страх от Бога - а не любов, както е в истинския кабалист. PESHAD или еврейското GEBORAH (Суровост) в псевдокабалиста и псевдорелигиозния е диаметрално противоположно на абсолютната благост на Бога, Който никога не е гневен, суров или строг и е напълно сляп за злото. Има си йерархии за справяне с негативното.

Сефиротът TIPHERET в божествения кабалист дава преклонение и вкус към БОЖЕСТВЕНАТА Хубост и Красота, а във фалшивия и в хората с по-ниска еволюция - харесване на красивостта, красотията, кича, адската мода, музика, култура и пр.

Два от сефиротите от нивото CORPUS , а именно NETCAH и GOD се ползват от старозаветните без искра Божия като борба за СВЕТСКИ ПОБЕДИ и ПОЧЕСТИ и за чинове дори в духовната сфера, а не както ги разбира и практикува божественият кабалист: победа над безбюбието в себе си и отдаване почит на по-напредналите в еволюцията. Горделивостта на първите изключва напълно тази възможност, понеже те считат себе си за най-добри, "единствени".

Сефиротът IESOD при изостналите души се ползва съзнателно за гастрономически и полови удоволствия, нерегламентирани от Бога, но и за блокиране на тия два центъра; а при Божите Човеци - за правилно постене и най-чисто хранене; за СВЕЩЕНИ сакрални отношения с този, който ни изпраща БОГ, а не с някой друг; за божествена самота, аскеза и самодостатъчност, когато Бог не праща никой.

Сефиротът-венец КЕТHER, центриран в епифизата, колкото и да е странно, има и странични действия при хората без душа или със замъждяло пламъче Божие: прави ги фанатично верни на някой егрегорен бог или учител и хулители на всичко останало; ако не хулители, то индиферентни. За разлика от светлия кабалист и религиозен, в когото верността е към Истинския Бог и Учител, а уважението към различията и толерантността му са безгранични.

Кое може да е Христовото Дърво, тогава? - В езотеричен план, това е Знамето на Бялото Братство; в природно-символогичен - елхата. Християните не знаят, че за ползването на отсечена елха се плаща кармично повече, отколкото за 100 откъснати еделвайса; че празнуването на Рождество около жива елха в гората телепортира 6 човека направо в Христовата Вселена (хипервселената). Както за нареждането на кубчето на Рубик тука, така и в тази вселена, наречена още "живовселена", има упражнения за правилно подреждане на украшенията по жива елха. Упражнения, а не състезания, тъй като продаването, печалбите, конкуренцията, гласуването, мандатите, конкурсите, съревнованията и състезанията са методи на Черната ложа.  Тия украшения не са ръкотворни - те са ПРИРОДНИ плодове. Трябва да наподобят разположението на Христовите чакри, наречени Олтари, Престоли и Двери. Стволът на елхата тогава по индукция почва да провежда усилено "вихрун" от центъра на земята - новия тип кундалини при хората от Шестата раса и Века на Водолея. "Ида" и "пингала" от езическото дърво на живота тук вървят по съвсем друг начин и по съвършено други канали - каналите на Милостта и Абсурда, въртящи се неравноделно около Струната на Аза в човешкото тяло. По индукция - понеже елхата влиза в резонанс със събудената шишарковидна жлеза, наречена в новата българска езотерика "хиперфиза". За ултрафизата, яснофизата и холифизата отговарят други жлези и органи, други дървета.

ХИМН НА ÈЛА вариант 64

О, прелестни, душата ни е смела – запейте химн на вечното „Елà!": щом бистра съвест тук ни е довела –  да дойдем край зелената ела!

Покани ли безсмъртният безсмъртен – сам Бог е до ридание покъртен!

Елате, прегърнете се, милиони, със одата светà на Радостта -  елхòвите зелени, снежни клони ни канят във дома на Вечността.

Прегърне ли безсмъртният безсмъртен – сам Бог е до ридание покъртен!

Елхови лес, елхови лес безмерен - душите ни докрай успоредѝ, да може верен да лети със верен, тъй както беше някога преди.

Пристане ли безсмъртен на безсмъртен – сам Бог е до ридание покъртен!

Защото верността е вечна сила, и винаги пречиста е била -  безброй ридаещи е тя спасила със святото, божествено „Елà!”

Застане ли безсмъртен до безсмъртен – сам Бог е до ридание покъртен!

 

 

 

 

 

06.02.2018 г. 14,22 ч.

 

ЗА БОЖЕСТВЕНОТО РАЗНООБРАЗИЕ, което води към доброта, разум, мъдрост, красота, младост, съвършенство и вечен живот. Освен Любовта, също и Мъдростта има неизчерпаемо разнообразие - и ние трябва да го приемаме и изучаваме. И Словото Божие не спира никога и се проявява в множество нови и крайно различни форми.

БЕИНСА ДУНО: „/Голямо/ разнообразие сѫществува и въ проявитѣ на хората въ приложението на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината! Всѣки човѣкъ, всѣко живо сѫщество е специфична проява на Любовьта. Хората не виждатъ това разнообразие, но възвишениятъ свѣтъ се интересува. Тамъ всички сѫщества спиратъ работата си за моментъ и отправятъ вниманието си къмъ сѫществото, което люби. Необятна е Любовьта въ своитѣ прояви, необятна е и въ голѣмото си разнообразие! Водата, която е текла преди десеть години, се различава отъ тази, която тече днесъ; днешната вода ще се различава отъ бѫдещата. Водата на миналитѣ вѣкове се различава отъ нашата. Това се отнася и до човѣшкитѣ чувства и мисли, до проявитѣ на Любовьта и Мѫдростьта. (1918.10.06, беседа "Да се роди", том "Дали може" С42:266)

„Сега аз искам да обърна вниманието ви към положителната страна на вашия живот. Не се изисква от всички да извършат едно и също нещо, нито да имат едни и същи знания и добродетели. Всяка добродетел има 35 милиона форми. Всяка форма, съчетана една с друга, образува нова форма. Да изучиш една добродетел и да я приложиш, това е голямо изкуство. Някой казва: „Аз познавам Любовта“. – Това е много казано. Любовта има 35 милиона форми. /.../ Защо е нужно да живеем добре? – За да развивате правилно своите чувства и мисли, както и органите на своята душа. Който не живее добре, той се деформира. /.../ Само Божията Любов се е проявила през всички векове. Само тя е безконечна. Всички други форми на любовта са конечни. В тях Бог се е ограничил. – Защо? – За да се изяви. Всяка конечна любов е изявление на безконечната. Ако не познаеш безграничната Любов в граничната, ти си изгубил всички случаи в живота си да познаеш Любовта." (2 октомври 1921, "Поздравът на Любовта")

 

 

08.02.2016 г.- 17,40 ч.

 

ПОЗИРАНЕ СЪС СКЕПТИЦИЗЪМ 1936.01.19н вкч ВВН АСК93:339  Мнозина наричат новите и идеалните неща „илюзии” и така позират със своя скептицизъм.

 

Коментар с допълнение на статия от 8.02.2016 г.

08.02.2018г.  08,36 ч.

По-точно, това е обобщено изказване на Учителя П.Дънов от беседата "Всичко, което чух", том "Вас ни нарекох приятели". Познаваме стотици интелектуалци, вярващи и "окултисти", които позират с негативизма и скептицизма си, за да изглеждат умни, по-прави или "единствено прави". Резкостта, ехидността, грубостта и безцеремонността са им присъщи, далече са още от образа на съвършения човек. За него същото това Слово казва, че притежава мекота на духа, мекота на душата, мекота на ума (на езика) и мекота на сърцето - най-важното условие някой да възлезе сега в Новата Земя и Новото Небе. Разбира се, това не касае честните и умни борци за истина и правда, които трябва да виждат нещата точно, но те не са движени от злоба, даже и когато изпадат в неизбежен гняв. Мекотата е единият полюс на съвършенството, твърдостта и шиповете където трябва - другият. Въпросът е да ги употребяваме там, където трябва, а не където не трябва. Много хора объркват приоритетите и са меки към нечистите и лошите, твърди към чистите и добрите. Ако човек е "мекотело" и никога не се гневи, не се съпротивлява на манипулатори, лъжци, невежи и обсебители, не отстоява честни и доблестни позиции в защита на душата си и онеправданите, в него не може да се изгради една особена нервна "мрежица", както казва Учителят, в която се оформя божественият Аз на човека. Христос дава пример, че може да бъде и гневен, да реагира с камшик. Камшикът е крайна мярка, обикновено божествената твърдост е като тази на скалата, в която бутилките, хвърлени към нея, се строшават. Гневът, активната борба и самозащита са необходими тогава, когато лошите идват с пистолети, бургии и динамит.

 

 

09.02.2018 г. 08,49 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Добре е да познавате културата на миналото, както и съвременната култура." (15.I.1928,"Творец на съдбата си"). ДОБРО СЪВПАДЕНИЕ НА ДНЕШНАТА ТЕМА С ПРЕДИШНАТА ТУК ОТПРЕДИ 2 ГОДИНИ за Андре Рю: на земята постоянно има човешки въплъщения на Бога. НЯМА КАК ДА НЕ ОБИЧАМЕ ТАКЪВ ЧОВЕК! Един от тях е и големият руски артист Вячеслав Тихонов. Във филма на Рязянов за Андерсен, Тихонов играе ролята на самия Бог. "Какво повече?" - питат се кинокритиците. Ето какво казва ТИХОНОВ и какво казват за него:

Исключительность и недосягаемость? - Со мной этого не произойдет никогда!

Честно говоря, даже в зеркало не любил никогда смотреть — ни раньше, ни тем более сейчас. Всегда считал, что надо заглядывать внутрь, вглубь, пытаться понять, как на душе отражается то, что происходит вокруг.

Любовь к братьям нашим меньшим у меня с детства. Без зверей я не представляю свою жизнь. У меня помимо кошек, собак были голуби, рыбки, уж, поросенок, козочка. Когда я поступал в институт, то на следующий день отец собрал всех голубей в бельевую корзину и вынес на улицу, сказав при этом: «Славу приняли в институт, так что разбирайте голубей, кто хочет».

Я умею адекватно общаться с людьми, умею слушать и понимать.

Судьба лучше нас умеет угадать, хорошо или плохо то, что случается.

Я стараюсь не сниматься одновременно в двух картинах. Такое наслоение образов мне противопоказано.

А [предсказательница] Ванга почему-то сказала: вижу рядом с вами Гагарина (его уже не было в живых), он вас любил — купите часы, заведите, это будет память о нем.

Ванга долго смотрела на меня и сказала: «Твоя главная роль — военная. И играть тебе все про войну дальше».

Мы делали фильмы, для того чтобы люди, посмотрев их, понимали, как хорошо, как прекрасно на свете жить. А сейчас, наоборот, страшно после таких картин становится. Господи, не дай Бог к кому-то залезут в дом, кого-то похитят, убьют... Ну разве это искусство?

Вероятно, я романтик по духу и не боюсь признаваться в этом, хотя и знаю, что романтики часто терпят поражение.

Наверное, пришло время других фильмов, другой на дворе век, и молодежь уже смотрит, как друг за другом гонятся, как стреляют, душат и убивают — очень трудно смотреть, когда с экрана в тебя целятся.

По моему глубокому убеждению, искусство во всех его проявлениях должно помогать человеку жить, а не умирать заживо.

Я не имею права ругать современность и восхвалять то, что было. Я и в советское время собирал бутылки, чтобы хоть как-то протянуть до зарплаты. Может, читатели не поверят, но за использование образа Исаева-Штирлица я ниоткуда не получаю, живу на пенсию.

Бога-а-атый? Это определение несвойственно людям моего поколения.

Я все острее чувствую, что из другого поколения, другой исторической эпохи. Сложно мне привыкать к новой "реальности".

Никогда в жизни не стремился быть партийным актером.

Есть одиночество физическое, но есть еще и духовное.

Никакой славы ни тогда, ни сейчас я не чувствовал, и меня это не интересует.

Я все делал с душой. Хорошо, что есть люди, способные увидеть это, почувствовать и осознать.

Новые сериалы, боевики не люблю. Нет в них той доброты, мудрости.

Теряется что-то в жизни с уходом друзей, обрываются корни, которые держат нас. А когда корни все отомрут, падает человек.

На самом деле - красота в душе каждого человека.

Да какие бриллианты, боже мой?! Внуки мои – два бриллианта. И дочь – бриллиант!

Я с властью не общался, а общался по жизни только с простыми людьми. На улице, с соседями, с друзьями.

Во мне лежит уважение к людям, которые меня окружали, к людям с рабочими руками и очень доброй душой.

У каждого человека написана на роду своя судьба.

Мне очень жалко людей, которые богаты и сверхбогаты. Как они называются? Олигархи, миллиардеры? Я им сочувствую. Ставишь себя на их место и думаешь: «Ну, вот был бы у меня, допустим, миллион долларов, и зачем?»

Мне жаль тех людей, у которых полные карманы денег.

Было время, не скрою, когда приходилось сдавать макулатуру и стеклотару. Я это делал тогда, чтобы на эти деньги купить что-то для маленькой дочки.

Аз нищо лошо не съм направил, през целия си живот съм работил честно.

Никога нищо не съм искал за себе си. Каквото е - това е.

Я твердо убежден: когда начинаешь оглядываться на свое «я», то это уже сигнал к вырождению личности, начало конца. Значит, у тебя появилось свободное время для самолюбования...

Нека Бог благослови всички вас да живеете щастливо и да запомните доброто, което сте научили от моите филми, от филмите на моите другари! Всичко хубаво! Успех! Не е важно как аз се чувствам сега, кажете ми: "Благодаря ви - и довиждане!"

ЗА НЕГО:

В един от нашите разговори Тихонов призна, че някога бил при известната пророчица Ванга, която така точно разказала детайли от живота му и прогнозирала бъдещето на актьора, че всичко преживяно било вярно, а по-късното се сбъднало. В края на срещата Тихонов попитал какво го чака в края на живота му. Тя му отговорила, че ще живее като отшелник и че ще си отиде от този свят през декември. И това се сбъдна, но след няколо години.

Николай Бурляев за Тихонов: "Уже тогда я был приятно поражен тем, что человек, являвшийся подлинной звездой, а не мнимой, как многие сейчас, был удивительно скромен, я бы даже сказал, застенчив. Он общался со всеми спокойно, мягко, интеллигентно, вне зависимости от статуса. С Вячеславом Васильевичем было очень приятно работать, как с удивительно доброжелательным партнером и добрым человеком. Я часто говорю о такте и интеллигентности Тихонова, лишеённого какого бы то ни было высокомерия, как бы подстраивавшегося под своих партнеров и окружающих людей. Я всегда вспоминаю Вячеслава Васильевича с сердечной теплотой. Мне кажется, что большое количество его прекрасных киноролей свидетельствуют о тонкой, ранимой русской душе. Вячеслав Васильевич чурался показухи, жил своей отдельной скромной жизнью, не любил суету.Он был в некотором роде аскетом. Тихонов все это видел, переживал, но до конца остался верен себе, выбирая лишь стоящие, по его мнению, проекты. Порой это были совершенно небольшие роли, в которых он находил что-то важное, чем хотел поделиться со зрителями. До самого конца Вячеслав Тихонов оставался собой — талантливым, красивым, скромным, интеллигентным, несуетным человеком.

В фильме Эльдара Рязанова “Андерсен” он сыграл Бога. Куда уж дальше?

https://www.youtube.com/watch?v=8jZP5foIFCI –

 О чем молчал Вячеслав Тихонов». Документальный фильм

 

 

 

09.02.2018 г. 10,06 ч.

 

ДОБРЕ ЧЕ НЕБЕТО НИКОГА НЕ НИ Е ЛИШАВАЛО ОТ ХОРА, КОИТО НАРИЧАМЕ "СЪВЕСТТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО". Учителят казва: "Кои са отличителните черти на лошия и кои на добрия? - На лошия човек милосърдието не е развито, съвестта не е развита. Развито е разрушението, състезанието, личните чувства, яденето." (16 юни 1939, "Нормалният човек") ЗА ДА СМЕ В КРАК С ТЕМАТА, ТУК ОТНОВО ЩЕ СИ ПРИПОМНИМ ЛЮБИМИ СТИХОВЕ ОТ ЕВГЕНИЙ ЕВТУШЕНКО - ОЩЕ ЕДИН БОЖИ ЧОВЕК, КОЙТО, ИЗГЛЕЖДА, Е ОТ НЕБЕСНАТА ЙЕРАРХИЯ НА ВЯЧЕСЛАВ ТИХОНОВ ИЛИ НЯКОЯ МНОГО ПОДОБНА:

ЕВГЕНИЙ ЕВТУШЕНКО

Душа несродна да прегръщаш  е доста странен, страшен рай. Но странно е и страшно също  във някоя проклета къща  да сме си ясни до безкрай.

И в двата случая сме рани! Но, осъзнал се твърде рано, аз твоя дух безкрайно мил  с неяснота не бих окалял  и с яснота не бих убил.

1956 г., превод: 13-14.06.2003

*** Ти лошото недей, недей помни!  Това те прави роб и несвободен,  във работата прави те негоден  и, всъщност, съкращава твойте дни.

Доброто ти помни! Благодари  за ласката на хората и Бога. Това не струва никакви пари  и време не отнема чак тъй много.

1964 г., превод : 18.06.03

*** О, стига с тез трохи и половини! Земя и космос - искам ви на длан! Полупонятия, полулавини -  подобен ад е смъртно нежелан!

Не искам милост с капкомер, на части... Гиганти сме в простора, проумей! Не ща от днес ни жалко полущастие, ни жалки полумъки на пигмей.

Половин възглавничка ти само искам, където, до лика ти лик склонил, да виждам - като падаща звездица -  как плахо трепка пръстена ти мил...

1965 г., превод: 16-17.06.03

ПОЕТЪТ

Сеизмограма е стихът! О, дивна рана на поета! Тя е стрелата на грехът, от чутката му кръв поета.

Не той е сторил някой грях, но вечно всеки гръм поглъща, понеже страшно го е страх да не пострада чужда къща.

Препъне ли го пак светът,  той тръгва скръбно без посока - с глава, виновна всеки път, ала повдигната високо.

Във него чуждата вина за всяка стъпкана тревичка расте подобно планина - осъжда се за всичко, всичко!

Пред всеки женски образ пак, от благодарност вечно свята, черви се той, че няма как да си изтръгне и душата!

За всеки грях пламти от срам  и с костите си пак захваща мостòве да гради - и сам  неизплатимото да плаща.

Поете, някой ден и ти ще хвърлиш земната одежда, ще кажеш: "Господи, прости!", но без особена надежда.

Не скачай в тартара дълбок! Недей, недей, човече Божи! Простил ти е сам Господ-Бог, а ти на себе си - не можеш...

1965, превод: 11.06.2014

*** Отде, откога тая мода се гаври: за живите - ями; за мъртвите - лаври?! За мъртвите пият, та чак се напиват, и живи пророци до днеска избиват. И произнасят се за историята нежни речи за тях в крематориумите... Кое Маяковски - великия, зрелия - накара го смъртно да се простреля? Какъв глас и външност! Каква безнадеждност! Да бяха му дали трошинчица нежност... Живите вечно от скръб ги съсипват. С нежности само мъртвеца обсипват.

Превод: 16.06.03

*** Гърдите вечно нещо стяга! Единствената все ни бяга -  и като циркови коне  ни разиграва кой ли не.

И нея чужди влачат бясно и тя съзнава го прекрасно.  Абсурд е нашият инат, но всеки мъкне своя ад.

Гърдите вечно нещо стяга:  до мен все друга, друга ляга, започва сладко да преде и чуждо щастие краде.

А тя, Единствената, Боже, до кой крадец сега лежи? Нима наистина не може без отмъстителни лъжи?

Не бързо тъй ще се наежи.  Ще има първо малко плач.  Но после в транс ще набележи  пак някой нискочел палач.

О, колко нервни и ненужни, непоносими, тъмни дружби!

Ела, мой Боже, разруши сплавта на същества несродни, леда сред сродните души!

Превод: 16.06.03

*** Не пилей своя гений, поете, и ума си, пред който немеят, със паунски слова-еполети, за да трупаш любовни трофеи!

Не хленчи, че си сам. Не ходи с нажалени очи йезуитски. Не развявай тъги и беди  като оня шинел на Грушницки.

Ти от женския трепет и страх, пред които си бог и икона, милостиня да просиш е грях, да изнудваш доброто е долно!

Най-престъпно е стих да четеш, с интонация горестно-бавна... -  За мъжа е съмнителна чест  да превзема превзети отдавна.

Да си "някой" е страшен магнит -  накачулват те фиба връз фиба... Даже кламерът мисли: "Хвани, по възможност, най-тлъстата риба!"...

Та магнит ли си, дърпаш наред: и бижу, и консервата куха... Но измъкнеш ли гвоздея клет -  и иконата писана рухва.

Ти поет си. Бъди и ЧОВЕК. Забрави за лъжи и мишени е не падай до подвига лек, а вдигни се до връх-поражение!

1969 г., превод:16.06.2003

*** НА ЕДНА ГОРДА ДАМА

Ще ме обикнете, знам. Колебливо. Ще ме обикнете, знам. Мълчаливо. Ще ме обикнете, знам. Като удар -  сякаш птица във стаята блъска лудо. Ще ме обикнете, знам. Скръбен, глумав. Ще ме обикнете, знам. Даже чумав. Ще ме обикнете, знам. Всеизвестен. Ще ме обикнете, знам. В кръв оплескан. Ще ме обикнете, знам. Стар, одърпан. Ще ме обикнете, знам. Даже мъртъв. Ще ме обикнете, знам! - Век да мине,  невъзможно е, драга, да се разминем!  Ха, ще се влюбите?! В мен?!! - Ум бедняга...  Ще ме разлюбите. Знам. Не веднага.

1974 г., Превод: 17.06.03

 РЕЦЕПТА ПРОТИВ РАК И СМЪРТ или Свещената Слабост. Кой друг ще ни го каже, освен Поетът?...

(свободна българска версия по 3 куплета от стихотворението "Неподвижност" от Евг. Евтушенко)

Май сърцето ни е вечно бебе, та сред танкове и ледове  да е нежелезен някой с тебе, мисля си, не е чак толкоз зле.

Мекотата, драги, исполин е: тя не дава да си толкоз зъл - влюбен „твърдокаменно”, например, плачещ „несломимо" като стълб...

В свидните обятия поканен, аз от слабост се топя сломен  и ликувам, че съм нестомàнен, че не си и ти желязна с мен...

О, прекрасно възрастно момиче! О, прекрасен целомъдрен грях...  Вече сме с характер титаничен -  слабости допускаме без страх...

превод: 17.ІІІ.2015 г.

*** ПРИБЪРЗАНОСТТА - МОДЕРНА ЧУМА

Прибъраността - модерна чума - ни кара да се давим в пот, та за едната „честна дума” да падаме в проклет цайтнот.

Все от вратата за краката и те оженват като поп...  И хоп - халката във реката,  и после каеш се в галоп...

Но ти поне веднъж сепни се - пред тебе водопад бучи! Цвили, жребецо, изправѝ се - копита имаш със очи!

И като паметник на слога стани гранит! Защо си мъж? И взри се. Ако не във Бога поне във себе си веднъж.

Ослушай се поне замалко: пред влаковия страшен вик, разбрал, че стадото е жалко, а спрелият се е велик.

Изритай всяка измет тленна, спомнѝ си звездния елей - и нерешителност свещена в нозете си оловно влей.

Сдържаността е страшна сила,, когато пропаст доловиш и към Харибда или Сцила не се решаваш да вървиш.

Сърца и трупове не мачкай! Дотука! Спри! Мини в обход.  Самия шанс да спреш във здрача не го взривявай с глупав ход.

ДИВАК-хирург! Ти дръпна много сърца на живо без балсам. О, спри се, дух, забравил Бога - по себе си ти крачиш сам!

Когато гордост или злоба душата ти до смърт гнети, не вкарвай някой пак във гроба с куршум или със дума ти!

Когато сляпото безумие започне пак да ни мори замри във колта, зъл куршуме,  и бомбо в въздуха, замри!

О ти, човешка същност свята! В молитвен унес затрепти - и сред разпада и разврата възпри ни ти, възпри ни ти!

Превод: 18.7.2016г.

*** ИЗ „ВЪВ ВАГОНА ШУМКАТ И ШУШКАТ” ............. И тебе влакове те тръскат, в джендеми разни в късен час...  Прости ми ти, о моя късна, затуй, че късен съм и аз!

И днес – сто хиляди години - пак струите на спомен стар запяват чисти и невинни, като момиченца в олтар.

И изведнъж – картина в мене! За всички векове е тя:  над бездни от звезди и време - ръка срещу ръка в нощта!

Зографът страстно ги сближава - ръце на мъж и на жена, но вечно между тях остава една нищожна междина.

И с нас е тъй, о моя драга - че не за пръв и стотен път все двайсет пръста се протягат -  и върховете им крещят!

Да! Òпнати над страшна бездна, и тя пресипнала от вик, не могат пръстите ни бедни да се докоснат и за миг.

1960, Превод: 17.10.2016

*** Дай Бог слепцам глаза вернуть и спины выпрямить горбатым. Дай Бог быть Богом хоть чуть-чуть, но быть нельзя чуть-чуть распятым.

Дай Бог не вляпаться во власть и не геройствовать подложно, и быть богатым — но не красть, конечно, если так возможно.

Дай Бог быть тертым калачом, не сожранным ничьею шайкой, ни жертвой быть, ни палачом, ни барином, ни попрошайкой.

Дай Бог поменьше рваных ран, когда идет большая драка. Дай Бог побольше разных стран, не потеряв своей, однако.

Дай Бог, чтобы твоя страна тебя не пнула сапожищем. Дай Бог, чтобы твоя жена тебя любила даже нищим.

Дай Бог лжецам замкнуть уста, глас божий слыша в детском крике. Дай Бог живым узреть Христа, пусть не в мужском, так в женском лике.

Не крест — бескрестье мы несем, а как сгибаемся убого. Чтоб не извериться во всем, Дай Бог ну хоть немного Бога!

Дай Бог всего, всего, всего и сразу всем — чтоб не обидно… Дай Бог всего, но лишь того, за что потом не станет стыдно.

*** Не надо бояться...

Не надо бояться густого тумана. Не надо бояться пустого кармана. Не надо бояться ни горных потоков, Ни топей болотных, ни грязных подонков.

Умейте всем страхам в лицо рассмеяться — Лишь собственной трусости надо бояться.

Не надо бояться тяжелой задачи, А надо бояться дешёвой удачи. Не надо бояться быть честным и битым, А надо бояться быть лживым и сытым.

Умейте всем страхам в лицо рассмеяться — Лишь собственной трусости надо бояться.

***

Не исчезай… Исчезнув из меня, развоплотясь, ты из себя исчезнешь, себе самой навеки изменя, и это будет низшая нечестность.

Не исчезай… Исчезнуть — так легко. Воскреснуть друг для друга невозможно. Смерть втягивает слишком глубоко. Стать мертвым хоть на миг — неосторожно.

Не исчезай… Забудь про третью тень. В любви есть только двое. Третьих нету. Чисты мы будем оба в Судный день, когда нас трубы призовут к ответу.

Не исчезай… Мы искупили грех. Мы оба неподсудны, невозбранны. Достойны мы с тобой прощенья тех, кому невольно причинили раны.

Не исчезай. Исчезнуть можно вмиг, но как нам после встретиться в столетьях? Возможен ли на свете твой двойник и мой двойник? Лишь только в наших детях.

Не исчезай. Дай мне свою ладонь. На ней написан я — я в это верю. Тем и страшна последняя любовь, что это не любовь, а страх потери.

***

Добротa - основнaя чeртa!  Добротa - нe кaкaя-то мaлость.  Если в жeнщинe eсть добротa,  Знaчит, жeнщинa состоялaсь!

***

Есть пустота от смерти чувств и от потери горизонта, когда глядишь на горе сонно и сонно радостям ты чужд. Но есть иная пустота. Нет ничего её священней. В ней столько звуков и свечений. В ней глубина и высота.

***

А скольких женщин ты сослепу в пути растоптал, как распятья, Ведь женщины — твои сестры, а это больше, чем братья!

***

Самосохранения инстинкт не сохраняет нас, а убивает.

***

Что за радость - любимых так часто обижать ни за что ни про что? Как любимую сделать несчастной - знают все. Как счастливой - никто»

Не добивайся счастья быть любимым, - умей любить, когда ты нелюбим.

Настоящее искусство не бывает основано на зло.

Нет лучшей мечты, чем братство людей!

Почему настоящая любовь и трагедия - это как два каторжника, скованные одной цепью? Потому что любовь есть такое совершенство, которому завидует все несовершенство мира и стремится его задушить.

Учитель - это тоже писатель, который пишет не книги, а живых людей.

Я – поэт народа, а не каких-то отдельных людей, групп или партий.

Во время опасности глобального потепления я вижу другую угрозу — угрозу глобального похолодания человеческих отношений.

 

 

09.02.2018 г. 13,37 ч.

 

Б.ДУНО: "Нѣкои искатъ да знаятъ ще се познаватъ ли като отидатъ на онзи свѣтъ. - Колкото се познавате на земята, толкова ще се познавате и на онзи свѣтъ. (1918.10.06, беседа "Да се роди", том "Дали може" С42:267)

КОГАТО ИЗБЯГВАМЕ НЯКОИ ЧИСТИ И БЛАГОРОДНИ ХОРА И НЯКОИ ИДЕИ, ние на практика се отказваме за учим в този живот. За такива случаи Учителят казва: "Тук трябва да учиш! Ако не, ще напуснеш училището. Питам: Защо /някои хора/ умират рано? - Защото не искат да учат. Понеже не искат да учат, отписват ги от училището, заминават за онзи свят. Щом кажеш, че ще учиш, ще те оставят в училището - нищо повече." (18.II.1934, "Не пресушавай живота")

"Когато един човек се разширява, той се подмладява. Някой път някои съкращават идеите си, не искат да живеят един живот на любовта. Ако ние разширяваме своите идеи, ако разширяваме знанието, добродетелта, ако разширяваме нашата любов, всичко това ни подмладява. Но когато ние започнем да съкращаваме любовта оттук-оттам, вече в природата започва нашето остаряване. Такъв човек е на остаряване." (16.02.1941, "Да не оскудее твоята вяра")

"Които не искат да учат, да излязат вън! Тук се приемат само ученици, които имат обич към знанието и искат да учат. Който няма обич към знанието, да не си губи времето тук и после да изпада в лицемерие - да се показва, че учи. Които са дошли да критикуват, да напуснат школата! Тук не се приемат критици! Нека останат десет ученика, но които искат да учат. Ако и те не покажат любов към работата си, ще излязат вън, в света, ТАМ да учат. Които искат да учат, трябва да станат като малките деца. Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Царството Божие не търпи невежество, критики, престъпления, зло. То е живот на вечна хармония и Любов. Царството Божие е за онези, които искат да изучават основните закони на живота и да ги прилагат."(7 юли 1922, "Основни закони")

"Докато пиленцата са малки, майката ходи и се връща, носи им храна. Щом пораснат, те сами изхвръкват от гнездото. Ако не искат да хвръкнат, тя ги кълве." (13 март 1938, "Да слушат")

"Хора, които са много консервативни, мъчно възприемат знанието; и като го възприемат, мъчно го прилагат. Като научат нещо, не искат да се мърдат. /.../ Радвайте се на Божествения огън на Любовта, който превръща страданията в радост и радостите в блаженство, и аз се радвам, че Словото Божие пада на добра почва." (9 ноември 1941,"Да ме очистиш")

"Присмивател" се нарича оня горделив и надменен човек, който действа с високоумна гордост. Желанието на ленивия го умъртвява, защото ръцете му не искат да работят.Той се лакоми цял ден, а праведният дава и не му се свиди. Нечестив човек прави дръзко лицето си /.../." (Притчи 21)

"Това са хора, които не искат да изплатят своята дан честно и почтено. Те бягат от живота. Но природата ще ги хване за ухото, ще ги докара в света при още по-тежки условия. Ако и трети път ги хване така, ще им тури още по-тежки букаи, докато най-после ги накара да платят каквото дължат по всички правила на кармическия закон. На смелите хора, на хората без страх винаги се помага. От невидимия свят като видят че си много смел, решителен, като видят един герой пред себе си, те казват: "Ние ще му помогнем, ще го кредитираме!". Щом някой е страхлив, те не искат и да знаят за него." (23.ІІІ.1924, "Мощните сили на разумната воля")

"Мнозина се държат здраво за старото, не искат да се откажат от него, като мислят, че могат да го примирят с новото. - Не, старото и новото са непримирими! Навремето си старото е било намясто, но днес то е изиграло ролята си, не е потребно вече. Човек всеки момент трябва да използва новите условия, да върви напред. Който може да използва новите условия, той ще решава задачите си лесно; който не може да ги използва, той постоянно ще се натъква на противоречия, съвременните хора се стремят към новото, но живеят по стар начин. Те искат да вложат старото съдържание в нови форми. Това е невъзможно. (19 февруари 1930, "Новото в живота").

"Ти трябва да бъдеш съвършен в милосърдието! Ти се оправдаваш и казваш дали ще имаш време. - Щом дойдеш до божествения закон, няма да питаш дали ще имаш време или няма да имаш. Това е заблуждение! Човек всякога има време да прави каквато и да е милост. Като я направи, пак ще му остане време. Времето се увеличава и скъсява. Когато употребяваме Любовта, времето се увеличава; когато употребяваме безлюбието, времето се намалява. (20.ХII.1944, "Последното Слово")

ПАК ТАМ: "Без радост, Любов не може да царува. Радостта е живот, който направлява ЛЮБОВТА. На един доста честолюбив момък казват: "Ще носиш плодове! /.../ Понеже си най-силен, не може да се извиниш - можеш да ги носиш. Ако беше слаб, няма да ги носиш. Ако не искаш за себе си, ще ги носиш да ги раздадеш на хората. Ако не ги раздадеш, сам ще страдаш. /.../ Ти казваш: "Не ми трябват.." .- /Да, но/ на други трябват. Не си свободен - ще намериш тия, на които трябват, и ще им ги дадеш."

ПАК ТАМ: "По някой път хората се отричат от хубавите работи по единствената причина да вземат повече. От хубавите работи не искат да вземат малко - МНОГО искат да вземат."

ПАК ТАМ: "Онзи, който не иска, може по закона на досетливостта да получи. Казвате: "Може и тия хора да искат, но ги е срам".

ИМЕННО В ТОЗИ СМИСЪЛ Е ИЗРАЗЪТ "ЛЮБОВТА Е ДА СЕ СЕТИШ".

"Всички трябва да бъдете досетливи, много досетливи!" (11 юни 1922, "Както е Он чист")

"Не изпущайте ни най-малкия случай - ще бъдете много умни, учениците трябва да бъдат много досетливи." (14.VI.1922, "Какво се изисква от ученика")

"Който изпълнява волята Божия, той никога няма да се натъква на неприятности. Желая ви да бъдете толкова интелигентни, чувствителни и досетливи, да можете правилно да възприемате волята Божия и разумно да я изпълнявате. Нямате ли тези условия в себе си, вие можете правилно да мислите и да чувствате, но да не постъпвате правилно. Значи в пътя на вашето движение е поставено някакво препятствие, което пречупва вашата мисъл." (31 октомври 1928 , "Накъде?")

"Вие сега не сте досетливи. Вие искате ДРУГИТЕ хора да влязат във вашите нужди. Вие никога не влизате в ТЕХНИТЕ нужди. В природата трябва да знаете, че всеки един от вас е длъжен да изпълни Волята Божия. (28 декември, 1938, "Физически, духовни и умствени нужди")

"Понеже жените функционират с къси вълни, те са по-досетливи." (8 януари 1939, " "Посрещането на Господа")

"Та казвам: всинца ние трябва да бъдем носители на Божествената Любов в света. Знаете ли какви същества са ангелите, колко са знатни, каква интелигентност имат, колко са досетливи? - Един ангел, като се доближи до тебе, той знае от какво имаш нужда и запълня всичките ти нужди." (21 февруари 1943, "Плодовете на Любовта").

 

 

10.02.2018 г. 10,25 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Много отъ страданията на хората се дължатъ на неправилното поставяне на нѣщата. Тѣ сѫ поставили божественитѣ нѣща на последно мѣсто, а човѣшкитѣ на първо, съ което внасятъ голѣма дисхармония въ живота си. „Ако се не роди нѣкой изново.” - Новораждането е необходимость въ живота, то опредѣля неговия смисълъ. Като се стреми къмъ новораждане, човѣкъ се разширява. Който не разбира смисъла на новораждането, разширява се безъ да знае защо - и въ края на краищата самъ се обременява и отегчава. Той си прави кѫщи, купува си имоти, дава подъ наемъ, но вмѣсто да осмисли живота си, още повече се обърква. Наемателитѣ се каратъ помежду си и той се кара съ тѣхъ; тѣ не плащатъ редовно наемитѣ си, причиняватъ повреди на кѫщата и т.н. Тукъ може да се приложи поговорката: „Нѣмала си баба белица, купила си прасенце...” Това значи неразбиране на великия процесъ на новораждането. Човѣкъ не е дошълъ на земята да си прави кѫщи, да ги дава подъ наемъ, да става рентиеръ. Той е дошълъ да работи съ ума, съ сърдцето и съ волята си." (1918.10.06, беседа "Да се роди", том "Дали може" С42:267)

УВИ, ПОВЕЧЕТО ХОРА нямат никакво понятие за Божественото и не могат да направят божествен избор - не са в състояние да постъпят божествено нито веднъж годишно, нито веднъж на десет години, нито даже веднъж през целия си живот. Да поставиш Божественото на последно място, както е казано в беседата, все пак означава да имаш понятие за него и желание да го класираш в системата на живота си, макар и на опашката. Така че може и да има хора, които, ако не веднъж дневно, поне веднъж седмично, месечно или годишно или на десет години, като си свършат всички работи и изпълнят другите си желания и задължения, да отделят минутка да постъпят божествено. Но даже и този род хора в повечето случаи не стигат до изпълнение на този свой план или желание нито веднъж, понеже небожественото залива целия им живот 100%. Или 99.99 на сто. Затова се казва, че когато ангелите прегледат филма на живота на някого, от него остават божествени кадри само от една минута или няколко секунди, от един миг истински живот. Като огромно изключение, даже и един миг истинска Саможертва, Добро или Любов може да натежи на везните и един човек да не влезе в ада завинаги, да не бъде разглобен. Такава е приказката за моркова - някой дал един морков веднъж в живота си някому, за да не умре от глад. Или помилвал някой скръбен и нещастен. Това е микробелег, че такъв човек има душа, искра Божия, монада; това е АТОМ ЗА ПОДКВАСА. В другите прераждания тя ще "подкваси" живота му божествено и той ще има шанс да заживее за ближните си и за Бога. Живот за себе си и за тия, които са им симпатични или от които са зависими, владеят и съществата без душа.

"Драмата на красивичките": 

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1057&book=29

"Функционер и ученик":

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1305&book=38

 

 

10.02.2018 г. 14,00 ч.

 

Докога ще се мѫчимъ?” — Докато разберете смисъла на живота и се откажете отъ неестественитѣ желания, които водятъ къмъ неестествени пѫтища. (1918.10.06, беседа "Да се роди", том "Дали може" С42:267-268)

 

ЗАЩО КАРТИНКАТА Е ТОЧНО СЪС СИНЯТА ПТИЦА ПО МЕТЕРЛИНК? - Това е един въпрос за размисъл. Какво са естествени и какво - неестествени желания? - Всъщност, не винаги екстровертите погрозняват и се състаряват повече от интровертите. Разковничето е едно: "Където БОГ ни прати". Надалеч или тук, щом ставаме все по-прекрасни и се превръщаме в извори, значи ИМЕННО БОГА сме послушали.

 

 

10.02.2018 г. 18,23 ч. 

 

ЕТО НА ГОРНАТА СНИМКА КАК СА РЕШИЛИ ПРОБЕМА В ЖЕНЕВА. Как да приложим това в контактите си?...

БЕИНСА ДУНО: "Едно време Богъ направилъ две рѣки, които пусналъ да текатъ по опредѣленъ пѫть: едната вървѣла надолу, а другата - нагоре. Първата рѣка минавала презъ черноземъ, поради което била мѫтна; втората минавала презъ чисти пластове, затова водата ѝ била чиста. До едно мѣсто и дветѣ рѣки текли близо една до друга и спокойно, приятелски се разговаряли. Като дошло редъ да се раздѣлятъ, тѣ решили да направятъ нѣкѫде дупка, да слѣятъ водитѣ си, да се усилятъ и съ това да подобрятъ положението си. Направили дупка, слѣли водитѣ си и образували една рѣка, водата на която била мѫтна. Тѣ не постигнали желанието си да придобиятъ чистъ животъ, и въ края на краищата понесли последствията на своето неблагоразумие. Неестественитѣ пѫтища всѣкога носятъ лоши последствия. Това става и въ съвременнитѣ общества. Вмѣсто да следватъ пѫтя, който Богъ имъ е опредѣлилъ, тѣ се отклоняватъ и тръгватъ по неестественитѣ пѫтища на живота. Грѣшникътъ да върви по своя пѫть, праведниятъ — по своя, но никога да не смѣсватъ пѫтищата си! Новораждането подразбира възприемане на Христовия животъ въ себе си: чистата вода ще приеме Христовия животъ и ще следва своя пѫть. Мѫтната вода първо ще мине презъ земнитѣ пластове, ще се пречисти, и като стане бистра, и тя ще възприеме Христовия пѫть и ще продължи движението си. Пазете правилото да не вливате чистата вода въ нечистата, чистия животъ въ нечистия, но да се стремите къмъ процеса на новораждането, който носи благоприятни условия за вашето развитие. (1918.10.06, беседа "Да се роди", том "Дали може" С42:268)

ПОЗНАВАМЕ НЕМАЛКО МИЛОСТИВИ ДУШИ със съвест и чувство за дълг, които поемат напреженията и липсата на кристална чистота в околните, за да върви животът, да е добре на ДРУГИТЕ. По този предмет те са отличници. Но колкото и да се говори за саможертвата в самото Слово, то ни обръща внимание, че това е била доминантата във века на Рибите. Ние сме вече в големия век на Водолея, където има нещо по-важно. Жертвата не отпада, но вече не е на първо място и трябва да е под пълен контрол - за кого, как и колко се жертваме. Който обаче отрано се е самоопределил към Новата Епоха, Новата Земя и Новото Небе, той е безкрайно внимателен и затова саможертвите му за изостаналите души са само донякъде, само в периферията - и то в строго определено време. Ако искат...

 

 

10.02.2018 г. 18,44 ч.

 

 

"За предпочитане е ПРИЖИВЕ да дадешъ нѣщо на човѣка отъ богатството и благата си, отколкото да му оставишъ следъ смъртьта си хиляди или милиони лева. Малкото, дадено навреме, струва повече отъ многото, дадено ненавреме. Богъ дава всѣкога навреме и намѣсто. Хората отлагатъ нѣщата за далечното или близко бѫдеще. - Не, доброто, което си намислилъ да направишъ, направи го още днесъ!" (1918.10.06, беседа "Да се роди", том "Дали може" С42:269)

 

 

 

 

10.02.2018 г. 19,17 ч.

 

 

"Хората изневѣряватъ на доброто, когато искатъ да придобиятъ повече знания, богатства или сила, отколкото могатъ да носятъ." (1918.10.06, беседа "Да се роди", том "Дали може" С42:269)

 

 

1

1.02.2018 г. 13,27 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: „Човѣкъ трѣбва да бѫде философъ въ широкия смисълъ на думата - да прилага ОНѢЗИ принципи, които сѫ написани ВЪ НЕГО, а не да подражава на философитѣ вънъ отъ себе си.” (1918.10.13, беседа "Двата полюса", том "Дали може" С42:274)

И ТОГАВА - когато сме верни на божествения вихър и взрив в себе си, - старата ни форма се разпуква, предразсъдъците и плебейските ни вкусове и избори изтичат завинаги и магмата на Любовта и Свободата започва да създава светове! Няма вселена и обстоятелства извън нас, които да не можем да създадем както искаме и както желаем.

 

 

11.02.2018 г. 16,18 ч. 

 

БЕИНСА ДУНО: "Ако се намирате предъ водопадъ, задъ който свири оркестъръ, ще чуете ли нѣщо отъ това, което свирятъ? Ако и въ душата ви има подобенъ водопадъ, ще чуете ли нѣщо отъ нейната хармонична музика? БОЖЕСТВЕНЪ е животътъ на душата, но нищо не можете да разберете отъ него, защото предъ нея има водопадъ, който бучи, вдига шумъ наоколо. Ще кажете, че и водопадътъ е необходимъ... — Необходимъ е, но когато изучава божествения животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде далечъ отъ всѣкакви водопади. Влѣзъ въ душата си - въ хармонията на живота!" (1918.10.13, беседа "Двата полюса", том "Дали може" С42:277-278)

ВЪВ ВСЕКИ ОТ НАС ИМА ПСИХИЧЕСКИ ШУМ, който заглушава тихия глас на Бога, шепота на Мъдростта, молбите на Любовта. Имаше един разказ "Нивото на шума" с автор Реймонд Джоунс (Noise Level) - той третира именно тази тема. Когато се премахне психическият шум, невъзможното става възможно.

 

 

 

11.02.2018 г. 17,11 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Храненето е методъ за лѣкуване. По-добъръ методъ отъ него нѣма, но трѣбва да се знае каква храна да се употрѣбява и кога да се храни човѣкъ." (1918.10.13, беседа "Двата полюса", том "Дали може" С42:274)

Сред "Хималаите" от книги и системи по профилактична и лечебна нутрология, за нас най-верни и уникални след беседите на Учителя П.Дънов и проверени в действие са "Целебна система с безслузеста диета" от Арнолд Ерет, "Суровоядството" от Атерхов, "Как да си върнем живота" от проф.А.Столешников. Книгата на Ерет я има в Спиралата, но лошо преведена, ние имаме добър превод с илюстрации. Нея и други полезни книги и статии на тази тема може да изтеглите от http://toyonus.com, българската директория, папка 13. Времето за хранене също е обширна и дълбока наука (напр., да не се яде преди изгрев и след залез слънце; да се храним само в Слънчев, Венерин и Юпитеров астрологически час, но в никой случай в Сатурнов и Марсов). Подробно на тази тема виж в: http://neobyatnotogovori.com/?idpub=796&book=22 Там е даден и линк към варненсия сайт за астрологическите часове за България; един добър сайт за целия свят е: http://www.astrology.com.tr/planetary-hours.asp

 

 

13.02.2018 г. 10,49 ч.

  Беседата е "Знайното и незнайното" от книгата "Вас ви нарекох приятели". Другаде Словото казва: "Колкото по-малко се молите на Бога, толкова повече ще се молите на света". Който няма ежедневни опитности за силата на молитвата, не знае колко мощно и как мигновено се изпълнява тя на дело, когато се молим за друг. По подобна логика важи и твърдението в Словото, че като не изпълняваме волята на Бога, т.е. импулса на Любовта и Чистотата, Той оставя да ни наказва светът. Бог е благ, не наказва никого, но ние самите се самонаказваме, когато излизаме от божественото течение и се хвърляме върху острите скали на света. Още по-точно: самонабождаме се на щиковете на собствените си неистинни или принизени мотивации, ценностни ориентации, вкусове, избори, желания.

 НАКАЗАНИЕ 1 ОТ БОГА 1936.02.16н зин ВВН АСК93:381 "Този син, който винаги се противи на баща си, който не иска да бъде бит, от него човек няма да стане. В Писанието е казано, че ако сте без наказание, вие сте изоставени. Ако Бог ви наказва със своята ръка, то Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена Любов минава през нас и вие ставате хора. Аз виждам: някой син, като го понабие баща му, той кипне, бяга от дома си - бяга и от майка си, и от баща си. Не бягай! Тури гърба си и кажи: "Удряй!" След това целуни тази ръка. Благословена е тази ръка! Като те набие Баща ти, целуни ръката му!"

 

 

 

13.02.2018 г. 10,47 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Движението на водата представлява идването на новия животъ, който има за цель да раздвижи човѣшкия умъ, човѣшкото сърце и човѣшката воля. Умътъ, сърцето и волята на мнозина сѫ парализирани, т.е. не могатъ свободно да се проявяватъ. Кои хора не сѫ свободни днесъ? — Които последваха Адама. Тѣ, именно, обикалятъ вече кѫпалнята, искатъ да се освободятъ отъ животинското си естество, което ги ограничава, и да влѣзатъ въ водата да се излѣкуватъ." (1918.10.13, беседа "Двата полюса", том "Дали може" С42:280)

"Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума. И много отъ органическитѣ болести се дължатъ на едно вѫтрѣшно органическо смущение. Много отъ болеститѣ се дължатъ на смушения на чувствата; много отъ болеститѣ се дължатъ на смущения на ума - значи тѣ сѫ умствени смущения. Когато болеститѣ се дължатъ на умствени смущения, тѣ засѣгатъ мускулната система, засѣгатъ и бѣлитѣ дробове. Когато смущенията сѫ повече отъ чувственъ характеръ, тѣ засѣгатъ сърцето ни, черния дробъ, дихателната система и кръвоноснитѣ сѫдове. Туй вцѣпеняване на кръвоноснитѣ сѫдове, отъ което хората често умиратъ прѣждеврѣменно, се дължи на тия вѫтрѣшни смущения, които поврѣждатъ нервната ни система. Ето защо Христосъ има право да казва: „Не се смущавайте!“, т.е. избѣгвайте всички родове смущения. Нѣкой казва: "Не може да се избѣгнатъ тия смущения..." Питамъ: майка ти съ думата „не може“ ли те роди? Колко врѣме се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“? ( 22 мартъ 1925, "Да се не смущава сърдцето ви!")

 

 

14.02.2018 г. 11,48 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "...Това сѫ разсѫжденията на Адамовитѣ хора, които са се индивидуализирали, поради което всѣки търси щастието само за себе си. При такова "щастие" божествената хармония се нарушава. Невъзможно е всѣки да бѫде щастливъ само за себе си! Богъ е създалъ материалъ и блага за всички ни, а не за едного или за малцина. Ако човѣкъ не се противопоставя на Божественото, ще бѫде ако не блаженъ и щастливъ, то поне доволенъ." (1918.10.13, беседа "Двата полюса", том "Дали може" С42:281)

АКО НЯКОЙ НА ЗЕМЯТА разбере тази мисъл в цялата й широчина и дълбочина и я приложи правилно, няма защо повече да се преражда, освен за да помага. Инак нашите мисли и чувства са видими за ангелите и често приличат на децата навън по време на война, лишени от абсолютно всичко. Ангелите виждат ясно кои се е окопал, кои са си направили бункери и как живеят в тях, докато наоколо децата плачат.

Често непризнатите, непосрещнатите, екзекутирните или пометнатите чувства са неродени деца:

Няма да чупиме сватбена пита. Няма да имаме дом и деца. Нашите рожби умряха, убити още в самите сърца.

Нашите мънички зъзнеха голи, спяха пред мойта и твойта врата... Нашите рожби, по нашата воля, просеха милост по чужди места.

1970

*** ИГРА В ПОЩЕЧИНАХ

Наше сердце - ребенок двухлетный. Наша мама навеки ушла. То без воздуха дышит, то тщетно ищет ласки и крошки тепла.

Так что нечего спорить с малюткой, что по мусорным вëдрам бредëт, и в сортирах-развàлинах жутких не грозит ее гордость и лëд.

Ибо каждый отважный стремится сердце-крошку по шее хлестгнуть - и кричит сумасшедшая птица, и кровинки по снегу цветут!...

Москва, 1994

Горното стихотворение е художествен превод на стихове, написани много по-рано под заглавие “Игра на бъз”. Имаше такава игра, която момчетата играехме в махалата и в училище: един е със затворени очи и наведена глава, а някой от групата го зашлевява с всичка сила по врата. Ако не познае кой е, продължават да го бият, ако познае – другият е наред. В това време всички викат: “Бъзззззззззз”…:

Двегодишно дете е сърцето. Тъй било е. До днес е така. Две неща са му нужни, помнете: Къшей милост и грам топлинка.

Та недей да се чудиш, когато го заварваш по кофите смет или – скрито от зимния вятър – в някой срутен общински клозет.

С настървение кой ли не чака да му светне шамар изотзад! То на всичко е свикнало в мрака, ослепяло от жажда и глад.

Понякога, неочаквано, пак идват стихове на руски:

ПРИНЦ-МИГ

Не хочешь ли сойти с высот души, сойти с ума порой необходимо. Чтоб Миг поймать - не умствуй, не дыши: Пропустишь миг - и век промчится мимо!

В кордонах смерти мы веками шли - Родного Принца все пускали мимо… Чтоб с духа, сердца, жизни не сошли, сойти с ума порой необходимо.

15.06.1994, Бургас

***

ФѝЗИКА НА ИНАТА И ФѝЗИКА НА БОГА

Пръсни бе дъжд! - Не завалява... Цъфни бе, цвѐтенце! - Не ще... Души от лед, души от плява -  не мръдва атом въобще.

Пчела и цвете, а не мърдат... Магаре бронзово на мост... Не мръдва същността му твърда, дори сам Бог да беше лост!

Гърди и въздух - а не дишат. По всички линии - банкрут. Във зверската духовна киша е влажен Божият барут!

Все някой някого обича, а този някой - някой друг. И всеки сам си бие бича, и стърже се на леден струг.

И други стърже - твърдо стиска иконата си, смъртно блед,  но Господ твърдо му се киска и пуска в пазвата му лед.

Защо е тъй, всемирни Боже? Все брони, брони - нит до нит? А можело е, твърдо може искра да гръмне динамит!

А можело е, твърдо може! До нас вселени - водопад. Във Нил нагазили сме, Боже, а жадни мреме от инат.

А можело е, твърдо може да влезем с някой в някой миг и цялата вселена, Боже, да гръмне със сияен вик!

Така на 100 милиарда века се ражда някой, проумял, защо е Бог създал човека. Ти жив ли си? - Или умрял?

В ината всичко се разбива - не е приют, не е балсам. Той никога щастлив не бива, оцвъкан, мъртъв, скръбен, сам.

Та има крушката опашка - сърцето плувне ли в лойта, ще има кой да го залашка, по тенис-корта на скръбта.

1.VІІІ.2014

ВЪПРОС: САМО ЗА ЖИТОТО ЛИ СТАВА ДУМА?:

БЕИНСА ДУНО: "Днес в света има повече храна, отколкото консумираме. А при това житото всяка година се складира някъде и не отива на своето място. Не че онези, които го складират, мислят зло, но в техните сърца има запичане - те не мислят доброто на другите. Ако у един милионер и милиардер, каквито ги има в Америка, трепнеше сърцето им за другите, ако у тях би се събудила тази благородна струна на съчувствие, биха ли могли да задържат толкова милиона тонове жито за себе си, а другите хора да умират?"

"Пак ви казвам: Божественото носи светлина за ума и топлина за сърцето; знание за ума и любов за сърцето. Божественото носи още и свобода."

"Ти сега искаш една малка къщичка... Господ казва: „Нещастен си, като искаш една малка къщичка!. Аз ще ти дам една цяла земя - да отидеш да се разходиш, да обиколиш една цяла планета!“. Богат е светът; богат е за онези, които любят Господа. И ако някой път се усещате недоволни, то е защото знаете вашето наследство на звездите. ТАМ е вашето наследство!"

(10 февруари 1924, "Искаш ли да оздравееш?")

 

 

 

14.02.2018 г. 14,37 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "За предпочитане е единъ грамъ злато въ кръвьта, отколкото десеть милиона лева въ джоба. Съ злато въ кръвьта, което прави човѣка добъръ и благороденъ, можете да вършите подвизи и добри дѣла, а съ паритѣ ще създадете нещастия и на себе си, и на своитѣ близки." (1918.10.13, беседа "Двата полюса", том "Дали може" С42:282).

КАЗАНО е, че веднъж на 1000 години едно човешко сърце произвежда една златна капка истинска Доброта и Благородство, която пада с кристален звън в езерото на Вечността.

 

 

 

14.02.2018 г. 18,35 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Време е вече да работите за развиване на ума и на сърцето си, да възприемате чрезъ тѣхъ възвишени мисли и чувства, да извлѣчете и отъ най-голѣмитѣ страдания елементи, необходими за изтъкаване на здравото и ценно платно на живота.— "Какъ ще постигнемъ това, чрезъ обичь ли?" — Любовьта и обичьта сѫ условия за постигане на всички човѣшки желания." (1918.10.13, беседа "Двата полюса", том "Дали може" С42:282-283)

Защо да не си представим това златно платно на живота изтъкано от косите на Вечната Жена? Филипинският ваятел Ferdinand Cacnio е направил и поставил една интересна скулптура пред Университетския театър Diliman campus в Quezon City, която се държи само на косите си. Обвиняват го, че е взаимствал идеята от холандската скулторка Elisabet Stienstra (по-малката статуя в колажа), но той казва, че никога не я е виждал. Както и да е, неговата се държи само на косите си, а другата има две опорни точки.

 

 

 

 

14.02.2018 г. 20,38 ч.

 

ЧЕСТО СИ ГОВОРИМ за така наречените "домашни" или "интимни" дракони, които обитават всички помещения със срастнали се партньори. Обаче не всеки знае, че смукалата им пият само сърцата, които са вторачени едно в друго заради астралните удоволствия, материалната изгода или страха от общественото мнение. Учителят води и часове в Школата, в които се изучава адът. Който отрича това, просто не е в Школата.

"Ако сте изникнали, пазете издънката, да не я изяде някое астрално същество; ако сте се разлистили и цъфнали, пазете цвета си; ако сте завързали, пазете плода си. Задачата на низшите астрални същества, като паразити, е да черпят готови сокове от висшите същества. Тази е причината, дето човек лесно губи доброто си разположение. Изгуби ли го, трябва отново да прави усилия да го придобие. За да устоявате на нападенията на астралните същества, трябва да се групирате по няколко заедно, да създадете помежду си хармонична среда, в която да действа Любовта. Тя е оръжие против всички външни и вътрешни нападения. Любовта се проявява във всеки човек, но коритото, в което се събира, трябва да бъде дълбоко. Ако е плитко, тя ще се разлива и вместо да даде добри резултати ще разкаля повече терена наоколо. Ето защо, работете, мислете, за да създадете в себе си условия за идване на Любовта между вас и във вас. Само при това положение можете да чуете велики неща. Когато приготвите благоприятни условия в себе си за Любовта, тя ще ви даде методи за работа. Велико и свещено нещо е Любовта! Тя не иде всякога и не се открива на всички. Какво прави човек, когато иска да сподели една своя свещена опитност с някого? - Първо той изучава човека, за да разбере може ли да оцени опитността му, да не се поругае с нея. Затова, именно, Христос казва: „Не хвърляйте бисерите си на свинете“. Свещено нещо е Любовта! Тя посещава само ония хора, които са готови да я разберат, приемат и приложат. Който не я разбира, не може да я оцени - и вместо да гради, той руши, спъва Божественото в себе си." (24 февруари 1922, "Трите живота")

"Хванат те астралните същества, развеждат те, развеждат те - и като те пуснат, ти си като опърпана кокошка..." (23 юни 1937, "Временно и постоянно")

"Казват, че някой момък имал любов към някоя мома... - Там няма никаква любов! Аз наричам това "астрално-полова сила". Никаква любов не е! /Някой казва за някого/: „Той е баща“. - /И там/ никаква любов няма - астрално-полова собственост. Този баща ще роди едно дете и ще мисли, че е негова собственост." (11 февруари 1940, "Без кал")

"Има едно астрално вино, което ферментира. Ферментиране на чувствата има. Има едно вино в менталното поле, в умствения свят, умствено вино – и то ферментира. Известни мисли ферментират. Някои от вас сте въздържатели на физическото поле, но БАШ-бекрия /пияница/ сте в астралния свят. Други сте въздържатели във физическото поле и в астралния свят, но в умствения свят сте баш-бекрии. Пиянството не е само на физическото поле. Когато проповядваш въздържание, в трите свята трябва да се проповядва. И в трите свята има пияници: на физическото поле пияници, в астралния свят пияници и в умствения свят. (25.Х.1935, "Неизменното в човека")

"Пазете се, че не само физически кръчми има, но има и астрални кръчми, има и астрално пиянство." (10 февруари 1937, "Музикална забава")

"Когато Буда слязъл на земята, той се влюбил в една красива мома. Буда възлюбил в нея Божественото начало, Божествения принцип. Един ден той отишъл при нея и толкова се увлякъл в красотата ѝ, че неусетно заспал. Понеже красивата мома имала работа, тя го напуснала. Значи Божественото в нея заминало, а останало само човешкото, преходното, тъй наречената „астрална жена“, която се увила около него като змия и не го пуснала да си отиде. Буда разполагал със знание, с голяма философия, но единственото нещо, което му помогнало да се освободи от нея, било смирението – изкуството да се смалява." (2 май 1928, "Добри и лоши условия")

"Третият основен закон е Любовта, която ражда живота. Едно от качествата на живота е радостта. Който живее, трябва да се радва. Може да се радва само онзи, който учи; само свободният учи. Лишеният от свобода не може да учи. Той е затворен между четири стени, нищо не вижда и не чува. Той е оставен сам на себе си. Щом се освободи, тогава започва да учи. Като го видят с книга в ръка, астралните същества започват да му нашепват: „Остави книгата, не ти трябва знание! Сега си поживей, на стари години ще учиш, има време за учене“. Значи да ядеш и да пиеш, да се обличаш, да се жениш и развеждаш е в реда на нещата, а за учене не е време още... Вие не се нуждаете от съветите на астралните същества, а от съветите на разумните същества, които посочват истинския път на човека." (7 юли 1922, "Основни закони")

Сърцата-октоподи на снимката са дело на Kate MacDowell, ето какво тя разказва за себе си (не остава време за превод):

I’ve lived and worked in many different environments and cultures that have influenced the way I perceive the world, and therefore my pieces. These experiences have ranged from teaching in urban high schools and producing websites in the high-tech corporate environment, to volunteering at a meditation retreat center in rural India a few hours outside of the fever pitch of Bombay. I’ve also collected visual imagery and ideas from my travels through Renaissance Italy, Classical and Minoan Greece, Nepal and Thailand.

Upon returning to the United States in 2004, after a year and a half working overseas, I began to study ceramics full-time at the ArtCenter in Carrboro, North Carolina and later at Portland Community College's Cascade campus and the Oregon College of Art and Craft's community education program. I have also studied flame-worked glass at the Penland School of Crafts in North Carolina, and participated in an artist residency at the Watershed Center for the Ceramic Arts in Maine.

 

 

 

 

14.02.2018 г. 22,07 ч.

 

"Щом отричаш, страданията идват, идат, идат! Всичките страдания не са нищо друго, освен отричане на Реалността. Какво нещо е Истината? - Щом помислиш за Истината, ако сърцето ти е чисто, веднага скърбите ще изчезнат. Щом сърцето ти е нечисто и мислиш за Истината, скърбите остават. Щом остават скърбите, знай че си нечист." (БЕИНСА ДУНО, 1.ХI.1942, "Бъдете съвършени")

ПРИЯТЕЛИ СА СИЛНО ВПЕЧАТЛЕНИ от миниатюрата на Kate MacDowell със сърцата-октоподи. Искат да видят още нейни неща. Ето един колаж с утвърждаване на живота и любовта в центъра и с някои от отрицателите им - ТОЧНО ТАКИВА, КАКВИТО ГИ ВИЖДАТ ЯСНОВИДЦИТЕ. Жената-крокодил, например, е кръстена от авторката "Кралицата на отказа (отричането), а за останалите всеки би могъл да се досети. Виждаме ги всеки ден около нас, включително и в мислите и реакциите на мнозина в интернет. За домашно: Защо крокодилката се мисли за по-бяла от всички?

ПАК УЧИТЕЛЯТ:

1929.06.02н одз ГОБ36:060-061 Белият цвят се образува, само когато две същества се влюбят. Дето има бял цвят, там има любов.

1922.12.10н щвн ЖИГ48`168 Животът на сегашните хора, както и цялата съвременна култура, се заключава в купуване и продаване. /Търговци, учени, изобретатели, поети, духовни хора – всички продават./ Каквото и да говорят те, ние не ги признаваме. - Защо? - Всичко турят в своя джоб.

1922.11.05н плн ЖИГ48`074 Казвате: "Брат е този човек, трябва да се обича..." - Кого наричаме "брат"? - Само онзи, който е съвършено чист! Аз не признавам нечисти братя. Братство не може да съществува между грешни хора. Братство съществува само между любещи души, само между хора с просветени умове и топли сърца!

1922.12.17н доз ЖИГ48`196 Ако ти не можеш, като семето, да се посадиш в любовта, ако ти не си готов да жертваш всичко за нея, ти ще бъдеш един обикновен човек. Всичко можеш да бъдеш, но никога ученик на Братята-адепти, никога Син на Царството Божие!

1922.11.05н плн ЖИГ48`075 Като отидете при Господа, във Великата школа на Бялото Братство, абсолютно се забранява да се оплаквате от когото и да е!

1922.10.22н въг ЖИГ48`041 Аз искам учениците на Бялото Братство да приложат тази любов в най-малък размер - микроскопически да я приложат, без никакво изключение. От вас искам да разрешите КАРДИНАЛНО този въпрос!

1922.11.05н плн ЖИГ48`75–76 Някой казва: "Този не е ли от вашите братя?" - Не е никакъв брат! - "Не е ли Ваш ученик?" - Никакъв ученик не е! - "Ами... той ме е излъгал!... " - Той е от външните, не е научил закона. В Школата, в която ние живеем, не се позволява никаква лъжа!

1924.05.11н нмп КДМ50:146 В очите на добрия човек се чете мекота, благост. От тях излиза бяла, приятна светлина.

1929.06.23н рак ГОБ36:119-120 Думата "кротък", преведена в най-далечен смисъл от истинското и значение, подразбира "бял, светъл човек, който има свойството да привлича светлината". Силата на кроткия човек е в това, че той може да привлича божествената светлина в себе си и да я отразява навън. Кроткият е светящ човек, затова е определено той да наследи земята.

 

 

 

 

15.02.2018 г. 13,36 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА НАИВНИЦИТЕ, ГЛУПОСТТА, БЕЗУМИЕТО И ПР.

"Туй, което става с пари е престъпление. Туй, което става без пари, е добродетел. Сега вие не разбирате престъплението. Българите, когато едно дете направи първото "престъпване", правят цяло едно угощение. "Престъпулник" го казват /прощъпулник/. Понеже сте направили "престъпулник", ще направим едно угощение за вас... Направете едно "престъпване" в любовта! Първото престъпване направете - "престъпулник" да стане... Казвате: "Такова престъпление - ще се изложим пред хората... Не знаем, но такива глупави работи не правим". - Толкоз глупости сте правили - направете още една глупост... Глупави работи, според мене, са работите на безлюбието." (10.ХI.1940, "Процепът на Любовта")

"Вън от Любовта, нещата нямат смисъл. Какво виждаме в света? – Хората се срамуват от Любовта. – Защо? – Считат я за глупаво нещо. – Не, в Любовта няма глупави неща! Глупости има извън Любовта, а не в Любовта. Всичко, което се върши с Любов, е свещено." (24 октомври 1928, "Връзки на сърцето и на ума")

"Онези хора на безлюбието, нищо не ги очаква освен робство. Онези хора на неправдата не ги очаква нищо друго освен робство. Заблуждението седи в това, че вие мислите, че в такива глупави работи не вярвате, в любовта не вярвате. Разрешили сте въпроса. Ти докато вярваш в любовта, ти си на правия път. Щом престанеш да вярваш в любовта, ти си в областта на робството, на всичките нещастия. /.../ Пазете вашето тяло чрез любовта! Пазете вашето сърце чрез любовта! Пазете вашия ум чрез любовта!" (10.III.1940, "Най-великото")

"Като мине, като стъпи кракът на Христа в някоя богата къща, ще се запали сърцето на богатия човек и той ще започне да раздава. Като светне Христос в сърцето на младата мома, тя ще иде да слугува на хората. Ще я считат глупава. Всичките хора ще станат "глупави" - ще ги считат за глупави, че те няма да си уреждат работите." (30.V.1937, "Елате да разсъждаваме")

"Казвам: когато някой човек не може да разсъждава, не е ли остарял? Когато в някой човек не може да се проявява Любовта, чувствата в него да се проявяват, не е ли остарял? Що е старостта? - Ти преставаш да чувстваш. /.../ Кое е останало умно у стария? Той казва: „Това е глупаво, онова е глупаво...“. - Че кое е умното?" (1 юни 1938, "Великото благо на живота")

"Сѫщностьта на живота дава възможность да се прояви разумното, а въ разумното се проявява човѣшката свобода. Ние не можемъ да отдѣлимъ любовьта отъ живота, не можемъ да кажемъ, че любовьта е глупава, както казватъ нѣкои. Не, не смѣсвайте любовьта съ глупостьта! Любовьта с най-разумниятъ актъ въ свѣта, а това, че ние вършимъ нѣкакви глупости, то е другъ въпросъ. И защо да казваме, че любовьта е глупость? /.../ Ние всѣкога извършваме извѣстни прѣстѫпления само отъ безлюбие." (19 октомври, 1924,"Настанало е Царството Божие")

"Всички глупави хора са тщеславни до един! Ти срещаш един тщеславен човек, и той, като изкукурига някъде, мисли, че като неговото кукуригане няма..." (8.XII.1935, "Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги")

"Това е закон на Любовта, то е на "безумието". Всеки човек, който минава по закона на Любовта, минава за смахнат. Казват: „Тази е детинска работа, любовна работа, безумие. /.../ Единственото нещо, което свързва хората, то е Любовта.“ (23.II.1936, "Ще се похваля. Божественото начало")

"Аз зная: веднага ще кажат, че вие сте обезумели - в рая сте били. Като кажа, че съм бил в рая, безумен съм... Пък ако кажа, че съм вънка от рая, умен съм..." (13 ноември 1931, "Първият предвестник. Срамът - предшественик и предпазител от най-малкия грях. Срамът и радостта."

"Само Любовта може да ви освободи! И само Любовта, като влезе като една сила във вас, вие няма да напускате дома си, но ще бъдете толкова силни, че всичко под тези трепети ще се разтопи: всички тия въжета, железни вериги, с които сте обвързани, под огъня на тази Любов ще се стопи и вие ще бъдете свободни. И ако аз проповядвам за Любовта, то е за да може тази Любов да стопи вашите вериги. А аз виждам много вериги около вас. И съм правил не един опит, а два, три, четири, пет, шест и пр. - и всички са верни. Някой казва: „Защо с един се отнасяш любезно, а с други не?“ Аз ще ви каже защо: с болните хора се отнасям много любезно - ще погладя такъв човек по лицето, после мекичко ще му поговоря като на приятел и ще му кажа: "Ти ще оздравееш!" Представете си, че аз съм един лекар с видно обществено положение. Влизам в едно семейство, дъщерята красива, със завършено образование. Какво бихте помислили заради мен, ако аз започна да я галя, милвам и целувам, нали ще ме считате за умопобъркан човек? Но понеже не бих желал да ме наричат човек без характер, ще седна 2–3 метра далеч и ще кажа: „Моите почитания“, а вие ще кажете: „Колко официално се държи, виждате ли го този лицемер!“. - Казвам: ако вашата дъщеря дойде един ден на мястото на болната, аз ще постъпя по същия начин, но понеже сега е здрава, аз не мога да приложа друг начин. /.../ Във всинца ви има една Магдалина, която се пробужда: тя търси, има съзнание за Божественото. „Който вас приема, мен приема, а който мен приема, приема Този, Който ме е проводил.“ И ние носим това учение за всички, без разлика. Сега аз искам и вие да възприемете вашите малки братя, и като излезете, да кажете: „Заради теб, Господи, аз ще приема всичките тия мои братчета“. И бъдете верни. Тогава Христос ще ви отговори: „Понеже тях сте приели, Мене сте приели, а понеже Мене приехте, приемате и Този, Който Ме е пратил“. Следователно, Христос съединява всички в тази неприривна Любов, в която трябва да живеем като братя и сестри. Ония, които са родени от Бога, на които Бог е положил Своите ръце, добили са образ и подобие Негови. Ще бъдем свободни от сегашното робство! И материално ще бъдем свободни, и духовно, и умствено. Свобода навсякъде, свобода на Духа! Желая всички да се въодушевите от тази Любов - и като идете в домовете си, всички да се разцелувате, да вземете цигулките си, да свирите, да пеете и да кажете: „Отсега нататък ще пеем и с поезия ще живеем!“. (26 март 1922, "Които вас приемат")

"Всеки човек, който проповядва Истината и Любовта, ще го нарекат смахнат, извеян, неуравновесен, луд." (26 юни 1921, "В правда, истина и святост")

"Христос дойде в миналото, но не Го приеха и познаха. В миналото признаваха Исаия, Моисея, Иезекиила - считаха ги по-високо от Христа и казваха, че на тях Бог говори. Но като дойде Христос, всички не Го приеха и казваха, че е луд, че някакъв лош дух говори чрез Него. Мнозина казваха за Него, че не е добър, че е "непрокопсаник". Обаче времето показа, че този "непрокопсаник" беше по-голям "прокопсаник" и стоеше по-високо и от Моисея, и от Исаия, и от Иезекиила, е от всички пророци заедно." (10.XII.1939, "Права и вярна любов")

"Малко някой да си позволи да прояви Любовта, ще му кажат, че е смахнат, че умът му не стига, че това, че онова... Онези, които любят, са "смахнати"; ами онези, които не любят, какво са? Аз бих предпочел вие да бъдете от "смахнатите"..." (4 февруари 1940, "Постиженията на човека")

"Казвам: в един век се раждат два гения и един светия, а на хиляда или две хиляди години се ражда по един Учител. Следователно, какъв морал можем да внесем в света, ако гениите са за нас смахнати хора? Какво ще очакваме? Казват, че те били анормални... Питам, кой е анормален? Ние или те? - Нито геният, нито светията, нито Учителят в пълния смисъл на думата могат да бъдат "анормални". Това са хора от висш порядък". (27 октомври 1929, "Блажени са очите и ушите")

"Ако влезете в театъра, дето има хиляди души и извикате: „Пожар!“ – всички ще се втурнат да бягат навън; ще се внесе суматоха и всички ще изпитат ужаса на приближаващата смърт. Защо е така? Защото всички разбират смисъла на тази дума. Но ако някой дойде между тях и каже думата „Любов“, всички ще се спогледат, ще се изсмеят и ще вземат този човек за смахнат. Ще кажат: „Какво иска да каже този човек с тази дума?“ Това показва, че те не разбират дълбокото значение на думата „Любов“; ако я разбираха, тя би трябвало да произведе същия ефект, какъвто произвежда думата „пожар“, само че в обратен смисъл. Ако видя човек натъжен и изрека думата „Любов“, всички страдания и недоволства у него трябва да изчезнат; той трябва да се зарадва, да засияе като ангел и да се превърне от червей в пеперуда." (4 февруари 1917, "Блажените")

"Казват: „Малко смахнат човек - раздаде всичкото си имане, къщата...“ - напуснат те хората. Ти после съжаляваш, казваш: „Не направих ли аз малко прибързано, работите?...“ - Тогава туй самоотричане на място ли е? Аз така не бих се самоотрекъл. „Раздай си имането!“ - Защо? - Чудни сте вие... /Сам Христос/ казва: „Раздай си имането!“ (24 март 1937, "Гласни и съгласни – радости и скърби")

"И тъй, лошите условия в живота не са нищо друго, освен възможност на Бога да прояви своята Любов. Ще дойде Марийка отнякъде, ще драсне кибрита, ще запали огъня - и от тоя момент душата ни ще се развесели! Няма по-хубаво нещо от това да бъде човек разположен по дух, да бъде разположен душевно, умствено и сърдечно. ЕТО задачите, които очакват разрешаване. /.../ Единственото богатство, което човек ще занесе със себе си в оня свят, е мекотата на неговия дух, мекотата на неговата душа, мекотата на неговия ум и мекотата на неговото сърце." (31 януари 1937, "Великодушие и целомъдрие")

*** В НЕРЕДАКТИРАНИТЕ 1800 БЕСЕДИ, които брат Борис ни даваше да реставрираме, имаше много напълно избледнели думи и редове, немалко ръкописни свободни съчинения на тия места и над четливите машинописни редове; имаше задрасквания на думи, изрази и на цели пасажи. Имаше и задраскани ръкописни редакции от страна на следващия умен "редактор", който с червено е добавил своята версия. Имаше и неговото червено задраскано от трети, който се е счел за най-умен и е направил "окончателната" корекция, даже е добавил свои думи и изречения. Такива странци, взети от Българския държавен архив, вече отдавна се представят фототипно в интернет. Най-печалното е, че тия текстове се печетат официално и хората ги четат. Защо Учителят допуска всичко това, след като е всевиждащ и всемогъщ, това е друг въпрос. Споменавам това отново, за да добавя сега и една молба към всички, които четат беседите основно или имат достъп до стенограми или първични дешифровки. Често цитирам дословно една мисъл от един такъв машинопис, но тогава не записах от коя беседа беше. Все ме питат, но днес не го откривам и с нито една търсачка, а уж вече всички неиздадени някога беседи са отпечатани и влезли и в интернет. Ето как бях запомнил тази знаменита мисъл от Учителя: "И най-безумната постъпка на Любвта е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта". Разпространявах я много, но наскоро един приятел от Москва каза, че мисълта, която съм му пратил, е започвала така: "И най-глупвата постъпка...".

Както и да е, темата е в синхрон с един пресен превод от тази сутрин на едно стихотворение, дошло някога в оригинал на руски език ("Принц Миг"). И видни, и невидни поети и преводачи си пробват перото с повече варианти на един и същ оригинал. Това е позволено и всеизвестно в този вид литература. Така че "Принц Миг" на български сега е САМО ЕДИН от възможните варианти:

За да не срина шанса си - Мига, - Дай, Господи, УМЪТ ми да се срине! Когато се мотая по брега, водата златна да не ме отмине.

Напрягай ми, о Господи, слуха пороят черен пак да не зарине сърцето ми, живота ми, духа... С БЕЗУМИЕ, о Боже, озари ме!

вариант: 15.02.2017

 

 

 

16.02.2018 г. 11,07 ч.

 

Но колажа: Джеймс Харисън, спасил 2 милиона бебета (дарил рядък вид кръв 1000 пъти); Наото Матсумира, който гледа безплатно изоставени животни в силно радиационна зона след експозията във Фукушима - и др.

Б.ДУНО: "Христосъ ще дойде за всѣки човѣкъ на своето време. Чрезъ кого ще дойде, не е важно. Може да дойде чрезъ нѣкое дете, чрезъ нѣкоя жена или чрезъ нѣкой мѫжъ - важно е да внесе подтикъ въ душата ви да се стремите къмъ доброто, да развивате своитѣ добродетели и способности. Отъ това гледище, не презирайте никого, защото не знаете чрезъ кого ще ви се откриятъ тайнитѣ на живота. Когато дойде Христосъ между хората, Той ще разкрие живота, Той ще оживи и одухотвори цѣлата природа, която ще оживѣе и ще ни проговори. Ние ще възкръснемъ, и тя ще възкръсне заедно съ насъ. Тогава и животнитѣ, и растенията ще проговорятъ." (1918.10.13, беседа "Двата полюса", том "Дали може" С42:286)

По-долу са изнесени само няколко случая от папка "Бели досиета" - за едно бъдещо многотомно издание "Хора и животни с душа" или "Тестове за монада". Често узнаваме за такива трогателни случаи по света. Например - за вълци, акуширали на една жена, на която и дошло да ражда в снега в люта зима някъде далече в полето. Истински случай за един баща, който изкупил всички раци от басейнчето на един ресторант за ястия от току-що сварени живи раци, за да направи щастлива дъщеричката си да ги пусне в реката.

Тук започваме с Джеймс Харисън, който е спасил 2 милиона бебета, дарявайки от рядката си група кръв:

Джеймс Харисън е дарил кръв над 1000 пъти, спасявайки над 2 милиона неродени бебета от Резус заболяване! Наричат го още "Мъжа със златната ръка". Причината за това е невероятният му рекорд: досега е дарил кръв над 1000 пъти и е спасил живота на повече от 2 000 000 бебета от цял свят. Ето и неговата вдъхновяваща история... Австралиецът Джеймс Харисън е роден през 1936 г. 13-годишен, той е подложен на тежка операция на гръдния кош. По спешност е необходимо да му се преелят 13 л. кръв. Тази случка преобръща живота му. Джеймс взима решение, щом навърши пълнолетие, на свой ред да стане кръводарител. Годините минават и той наистина спазва своето обещание. Оказва се обаче, че лекарите откриват в кръвта му специфични антитела, които помагат на бебета с резус-изомунизация (т.нар. резус конфликт) – тежка форма на анемия, застрашаваща живота им. Тя се причинява от несъвместимост между кръвта на майката и на детето й. Може да се развие, както по време на бременността, така и малко след раждането. Заболяването води до унищожаването на червените кръвни телца в организма на новороденото. Кръвта на Джеймс Харисън съдържа Rho(D) имуноглобулин. Той се използва за направата на ваксина Anti-D, която се дава на майката и бебето, за да се предотврати евентуален резус конфликт, както и създаването на антитела в тялото на детето. Австралиецът дарява кръв на всеки 2-3 седмици (това е минималното време, допустимо от медицината). Резултатът: над 2 000 000 спасени бебета "Надявам се този рекорд да бъде подобрен, защото това ще значи, че някой ще е дарил кръв 1000 пъти", коментира Харисън. Поредното доказателство за голямото сърце на този човек е фактът, че седмица след смъртта на жена му (бракът им продължава цели 56 години!) той отново е в болницата, за да дари кръвта си и да спаси детски живот...

Може би си спомняте филма "Седем живота" (Seven Pounds)? - Един напълно здрав млад човек се самоубива без да увреди органите си, за да дари органи на 7 човека, чакащи реда си, понеже бил направил верижна катастрофа и загинали 7 души. Дълго обикаля страната, за да открие 7 души с добро сърце, на които да ги дари. Сърцето си - на една любима жена, която също чака сърце за присаждане. Накрая всичките 7 се събират и се обичат до смърт, понеже всъщност са един човек. Велика идея!

*** Наото Матсумура - Човекът, който се изложи на радиация, за да се грижи за изоставени животни...

22 Март 2015 

 След аварията във Фукушима през 2011 година, която е считана за втората най-мащабна след катастрофата в Чернобил, районът на експлозиите е отцепен - и хиляди семейства са евакуирани. 

 Наото Матсумура също побягва, за да се спаси от радиацията, но впоследствие решава да се върне, разказват от novini.bg

 Защо? – сигурно се питате.

 Защо един човек, който е в опасна близост до ядрена криза, след мощно земетресение и цунами в регион Тохоку, решава да се върне там, където ужасът тепърва започва.... Причината, която го кара да побегне обратно към забранената зона са изоставените животни. Повечето от тях той открива завързани от предишните им собственици. Бившият строителен работник ги освобождава и решава да остане, за да се грижи за четириногите си приятели. Той загърбва риска от радиация и вече четири години, въпреки забраните от всички възможни институции, живее във Фукушима. Така, 55 годишният Матсумура си спечелва прозвището - „Пазителят на животните във Фукушима”, а разходите си покрива с помощта на добри хора, под формата на дарения, пишат от сайта 

unikalnisnimki.com Сигурно, и на вас решението на този човек ви се струва налудничаво... Все пак, добре знаем какво следва от опасно високите нива на радиация – лъчева болест, поражения на човешките органи, смъртоносни последствия. Например – доза радиация от 4 грея (грей – единица за измерване на доза погълната радиация, по името на британския физик – Луис Харолд Грей) е СМЪРТОНОСНА за половината от здравите хора.

 Още веднага, през 2011, когато стана аварията във Фукушима, властите предупреждаваха за „големия риск от изтичане на ОЩЕ радиация” и призоваваха хората за евакуация. Само че човек се води от емоциите. И ето ви го Наото Матсумура – „радиоактивният човек”, който е заменил собствената си сигурност за грижата към животни. Красива история, нали?

КАК СЕ ГЕНЕРИРА ЩАСТИЕ

 http://po-jenski.com/524.html
Евин млад мъж, подарява 100$ на един бездомник и го вижда да влиза в магазин за алкохол, но като продължава да го следва се случва нещо шокиращо! Всеобщо мислене е, че не е добра идея да се дават пари на бездомни хора. За повечето от тях се предполага, че ще ги харчат за наркотици или алкохол. Джош Палър Лин решава да направи малък експеримент. Той искал да види как един бездомник ще похарчи 100$. За целта дава парите на случаен бездомен мъж и с помощта на приятел го следят с видео камера през целия следобед. След първоначалната им среща, човекът, получил парите, се просълзява и дори му се приисква да прегърне добродеятеля си. 

 Дотук добре, но какво се случва след това?

 След няколко минути бездомният мъж влиза в магазин за алкохол и излиза с голяма пълна чанта. Както Джош, така и аз, а най-вероятно и ти си мислиш същото, че си е купил няколко бутилки с алкохол, нали? Но за да са сигурни, Джош и приятелят му продължават да го следят, за да разберат какво си е купил. Малко по-късно всичко става ясно и Джош е повече от изумен от постъпката на бездомния мъж.

 Внимание: пригответе си кърпички, ще са ви нужни! (има документален видеоклип). За втори път се приближава до него, разказва му, че са го снимали и си е мислил, че си е купил алкохол. След това му задава въпроса на всички въпроси: - ЗАЩО? Защо с парите, които му даде Джош, той купи храна за други непознати, при положение, че той самият е в трудно положение и със сигурност е доста гладен. - Има неща, които не се купуват с пари. Получавам щастие от това, което правя!" - отговаря бездомният човек. Освен това, стартират кампания, с която събират над 140 000 долара, за да помогнат на този човек да започне живота си начисто!

КАК МЪЖ ОТГЛЕДА ПАТЕ В БРАДАТА СИ Историята започнала, след като мъжът купил няколко кокоши яйца от близка ферма с намерението да развъди пиленца от тях...

 17.01.2014 

Мъж от Атънс, Охайо, стана родител за пръв път, но на необичайно потомство - женско патенце, което отглежда в брадата си, пише в. "Дейли експрес".Малката Пийпс оцеляла благодарение на това, че 33-годишният Брайън Дос я оставил да живее в лицевото му окосмяване. Историята започнала, след като мъжът купил няколко кокоши яйца от близка ферма с намерението да развъди пиленца от тях. Сред тях случайно попаднало и патешко яйце. Брайън Дос обаче не преценил правилно влажността и след излюпването на яйцата оцеляло единствено патенцето. Пийпс незабавно се "лепнала" за новата си "майка". Брайън Дос посветил рамото и обилната си брада на отглеждането на Пийпс. Приютено сред топлината на космите, патенцето редовно заспивало, докато осиновителят й гледал телевизия. Близо десет седмици след излюпването си Пийпс вече е твърде голяма, за да се гуши в брадата на Брайън.  Сега тя разполага със собствено легло в близост до неговото и прекарва дните си в плуване в собствена вана."В продължение на няколко седмици Пийпс беше с мен по 24 часа в денонощието. Хранех я, миех я и я топлех в брадата си. Като всеки родител-новобранец ми трябваше малко време, за да се науча как да я отглеждам. Пийпс е невероятна - постоянно ми "говори" нещо", разказва Брайън Дос.

  Интернет-блогът на Брайън с истории за Пийпс се е превърнал в голям хит сред потребителите. "Таткото" допълва, че се опитва да научи питомката си на трикове, но засега безуспешно, тъй като Пийпс се интересува единствено от храна.

 http://www.vesti.bg/…/kak-myzh-otgleda-pate-v-bradata-si-60…

***

Это случлось в Японии:

 Одна из столичных газет в Токио поместила объявление следующего содержания: "Продаются родители: отец 70 лет, а мать 65 лет. Цена - 1000 йен, ни одной йены меньше!" Люди, читавшие это странное объявление, удивлялись: "Ну и времена настали! Дети уже родителей продают". Другие добавляли: "Как только власти такое допускают?!" Ну, и шуму наделало это объявление. Его обсуждали дома и на улице, словно сенсацию. Газета с объявлением попала в руки молодой семье, которая недавно похоронила своих любимых родителей, погибших в автокатастрофе. Они пребывали в скорби, и чье-то желание продать родителей выглядело для них кощунственным. Они представили себе, что могут чувствовать несчастные родители в этой ситуации. Чего им ждать от таких детей? Они решили выкупить стариков и окружить их своей любовью. Они взяли нужную сумму и отправились по указанному адресу... Когда супруги пришли на место, то увидели роскошную виллу, утопающую в цветах. Они подумали, что в объявление закралась ошибка, но все же решили позвонить. Им открыл пожилой господин с приятной улыбкой. Они рассказали про объявление в газете, о том, что потеряли родителей и решили выкупить престарелую пару. Они просили прощения, что потревожили господина, потому что, видимо, ошиблись адресом. 

 - Нет, вы не ошиблись, заходите! - пригласил взволнованный старец. - Сейчас я позову жену.  Он быстро вернулся вместе с женой и стал объяснять:  - Видите ли, мы владельцы этого дома. Есть у нас и другое ценное имущество. У нас нет детей, а нам хотелось бы оставить все это богатство хорошим людям. Вот мы и дали такое объявление. Решили, что на него откликнется только достойный человек. Честно сказать, мы сомневались, что найдется купец на такой товар. Ваше желание вам делает честь, а нам - принесло радость. Мы уверены, что вы и есть те люди, которым можем оставить все нажитое. (спечелено, натрупно)

***

СЪОБРАЗЯВАМЕ ЛИ?!! КОЛКО ДЕСЕТИЛЕТИЯ, КОЛКО ХИЛЯДИ ЧОВЕКА ЧЕТЕМ ЖИВО СЛОВО БОЖИЕ? - И ПАК СМЕ ЗАТВОРЕНИ, ПАК СМЕ БОЛНИ, ПАК НЕ СМЕ ЩАСЛИВИ. ЗАМЕСТВАМЕ ЖИВИЯ ЖИВОТ ЧРЕЗ ПЕРВЕРЗИЯТА ТЕЛЕФОНИ, ЧАТОВЕ И МЪРТВИ ЕКРАНИ! РЕЛИГИОЗНИТЕ ЧАКАТ БОГА ИЛИ ХРИСТОС ОТ ВЪЗДУХА, ОТ ОБЛАЦИТЕ, НА БЯЛ КОН... МИСЛЯТ СИ, ЧЕ ВРЪЗКАТА С НЕГО СА САМО МАНТРИТЕ, ФОРМУЛИТЕ, ПЕСНИЧКИТЕ, СЪБРАНИЯТА, ЛЕКЦИИТЕ, МОЛИТВИТЕ. И после всеки си кукува сам вкъщи и си слуша умни записи.

А Човекът ни го е казал ясно и точно: "Може да дойде чрезъ нѣкое дете, чрезъ нѣкоя жена или чрезъ нѣкой мѫжъ". Колко души не приехме, колко отхвърлихме досега?

 

 

 

https://www.facebook.com/secret.j.a.world/videos/1613716968746599/UzpfSTEwMDAwNzM5ODEwNTQ5NDoyMDU3NzEzNTQ3ODE4NTYy/

 

 

17.02.2018 г. 04,56 ч.

 

Удоволствие е да се сподели такова нещо - финала на "Вемогъщият Евън" (Evan Almighty, 2007), - макар и тук да е със стеснен екран. Допълнително ще бъдат добавени изказвания на Учителя за Ной. Големият въпрос: щеше ли да стане чудото, спасението, ако Бог не се бе явил на жена му да я убеди да се върне при Ной? Отново темата за Вярата, Послушанието, Любовта, Високия Вкус, Избора, Предаността. "Ако искаш да познаеш някого, виж го къде и с кого ходи".

ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ: 1.Защо Бог нарежда на Ной да вземе в  ковчега по седем чифта от чистите животни и птици, а от нечистите  - само по една двойка? Не е ли това някакъв социален модел - пропорция за микро- и макрообщества и селища? Словото казва, към всяка група от 12 души да има и един "Юда" - като отходен канал за нечистотиите и  гръмоотвод; а ето че още в самото Битие пророрцията е 14:2 (7:1).  Само затова ли Бог предопределя непълното унищожение на  "нечистите"? И въобще, каква е разликата между "чисти" и "нечисти" животни, и съответно хора, ангели и божества? Не иска ли Бог чрез тях да наблюдава какви хора и неща избираме в живота си?

2.Защо точно след 7 дни ще предизвика потопа?

3.Защо точно 40 денонощия ще вали дъжд (това е прогресивен аспект нонагон)? 4.Защо Бог ще изтреби всички останали по лицето на Земята извън ковчега, след като казва, че именно Той е създал всичко и всички? Кой баща създава некачествено поколение и защо трябва да го изтребва от време на време, няма ли други начини?

5.Защо по време на потопа Ной е бил точно на 600 години? По нашето летоброене ли е това? Означава ли нещо, че 600 математически е КОМПОЗИТНО, МНОЖЕСТВЕНО, ПРОНИЧЕСКО И ХАРШАДОВО ЧИСЛО? Защо точно на 17-ИЯ ден от ВТОРИЯ месец?

 6."От всяка твар, която има жизнено дихание" - тогава и лошите имат "жизнено дихание", а това ЗНАЧИ нещо. Обаче всички останали извън ковчега, макар и с "жизнено дихание" са били изтребени.

7.Потопът е покрил и най-високите планини с 15 лакти вода (Еталонната мярка за дължина в Древен Египет е бил царският лакът (мех), представен като дълга 0,523 м. част от ръка, равняваща се на седем палми (седеп) и 28 пръста (джеба). Това са близо 8 метра вода! Но не казваше ли някъде Словото, че е имало и върхове над водите по време на потопа?

8.Защо водите от потопа не са спаднали точно 150 денонощия (това е прогресивен аспект квинконция)?; 9.Как тогава са били унищожени морските, водните животни - логично е те да са оцелели?

10.Какво представлява вятърът, който е прекъснал по нареждане на Бога този грандиозен валеж?

11.Защо точно пак на 17-ИЯ ден от ВТОРИЯ месец ковчегът засяда на планината Арарат?

12.Значи ли нещо и това, че върховете на планините са започнали да се показват точно на първи ден от десетия месец?

13.Защо Ной изпраща на разузнаване първо гарван и какво още означава символиката на гарвана?

14. Защо гарваните в живота ни не се връщат, а гълъбите се връщат при спасителя си? 15.Защо Ной изпраща повторно гълъба точно след 7 дни? 16. Защо гълъбът се връща точно с маслинен лист? 17.Откъде произлиза легендата, че гълъбът е взел клонката от едно място до нашата Варна, били ли сте някога там? 18. Имало ли е и трети гълъб, изпратен от Ной - или това си го е измислил със сугестивни цели Стефан Цвайг

( https://liternet.bg/publish6/scvaig/gylyb.htm ).

18.Има ли някакво символично или друго значение твърдението в Библията, че Ной повдига покрива на ковчега през първия ден от първия месец, когато е вече на 601 г. - когато земята е била вече общо взето изсъхнала? 19. Значи ли нещо, че земята е вече "съвършено изсъхнала" точно на 27-ия ден от втория месец? 20. Наистина ли Ной е издигнал традиционен жертвен олтар и е подложил на физическо всеизгаряне по едно от "всяко чисто животно и от всяка чиста птица" - или това е символ на нещо съвсем друго? Както и да е станало, защо именно от "чистите" птици и животни, а не от "нечистите"? Какво може да е било това "всеизгаряне", та димът от него да е бил усетен от Господа като "сладко благоухание" и затова да вземе Той решение повече да не проклина човека и никога повече да не изтребва до крак всичко живо? 21.Пипал ли е някой в оригинала на текста, за да представи Бога че се отмята от думите Си в началото на Сътворението, че човек трябва да се храни само само с растителна храта, а сега вече позволява да яде "всичко живо, що се движи", обаче без кръвта му? Като как може да се яде месо "без живота му, т.е. кръвта му" - само изцеждане достатъчно ли е, както правят убийците, невежите и лицемерите? Има ли или няма следи от кръвта и в най-обработеното месо? Стреснал ли се е някой старозаветен или новозаветен от предупреждението на Господа, че ще пролее кръвта на всеки, който пролива човешка кръв - даже и на хищниците? Само за човешката кръв ли се плаща - или и за пролятата животинска кръв? Само за касапите и рибарите ли важи това - или и за клиентите им? А за тия, които проливат кръв от капилярите ни, когато са зли към нас или психически вампири? 22.Има ли наука за физическо, лечебно и мистическо ползване на дъгата и спектъра? Кой как ползва "Заветът на цветните лъчи на светлината"? Проучихме ли основно беседата "Езикът на дъгата" от 18 ноември 1934 г. и цялата наука за цветовете в Словото на Учителя и в практиката на Школата? Можем ли да научим още нещо за дъгата от: 

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=475&book=14 ? 23.Какво може да е езотеричното и символогично тълкуване на историята с добрите синове на Ной и лошия, във връзка с голотата на баща им? 24.Кой как разбира и практикува утърдената повторно "заповед" на Бога след Потопа да се плодим и размножаваме и умножаваме по земята?

На този етап - въпросите; малко по-късно - цитатите от беседите за Ной.

УЧИТЕЛЯТ:

„Поставям дъгата си в облака и тя ще бъде белег на завета между мене и земята.“ Дъгата съдържа седем ценни неща, седем цвята, дадени на човека като символи, всеки от които съдържа известна истина. Ной и синовете му не разбраха смисъла на тия символи. Те си обясниха явяването на дъгата като белег на това, че никога вече няма да става потоп на земята. Дъгата, която се явява в облаците, не показва само това, че потоп няма да има, но тя показва на хората как трябва да живеят. Ной разбра само първото значение на дъгата, а второто не разбра, вследствие на което си насади лозе, направи вино от гроздето, от което пи и се напи. Ной направи една погрешка, а синът му – друга, заради която баща му го прокле. Като четете тази глава, виждате, че същото става всеки ден и в сегашния живот. В много домове ще намерите по един Хам, син на Ной, и по един Ной, който се напива. Няма нито един духовен човек, който да не се е напивал. И след това ще се намери един син като Хам, който да се присмее на баща си. Като се научи за това, бащата ще прокълне сина си. Какво показва това? Това показва, че историята се повтаря. /.../ Като четете за живота на Ной, виждате, че той си направил вино, от което се напил. С напиването Ной паднал. Няма човек на земята, който да не е падал. Падането не е страшно, но страшно е, когато човек изгуби равновесието си. Грешката на Ной не е в напиването му, но в това, че прокълна сина си, който му се присмя. /.../ Бъдете търпеливи и не бързайте да съдите хората. Този, когото съдите за някаква слабост, има две добродетели, които не виждате. „Не съдете, да не бъдете съдени!“ /.../ Как се познава добрият човек? Добър човек е онзи, който работи за доброто на всички хора. Той не се нуждае от похвалите на хората и минава незабелязано между тях." (18 ноември 1934, "Езикът на дъгата")

" От Сим са произлезли евреите, от Хам – монголците, а от Яфет – арабската раса. Европейските народи са потомци на Яфет, те са яфетовци. /.../ Всички ония, които са произлезли от Хам, минават за неблагонадеждни хора. Те се наричат "хамовци". Всеки човек, на когото работите не вървят добре, е от семето на Хам. Причината за това се дължи на факта, че Ной е вдигнал благословението си от Хам. За лошо поведение към баща си той получи бащиното проклятие./.../ Съвременните хора са дошли на земята, но не знаят своя произход. Преди потопа те произлезли от Адам и Ева, затова могат да се нарекат адамисти и евисти. След потопа, обаче, едни са произлезли от Сим, други – от Хам, а трети – от Яфет. Днес всеки човек трябва да знае от кого от тримата синове на Ной е произлязъл. /../ Какво означава името Яфет? На руски език „Я“ означава „аз“, а на турски – масло. На английски „фет“ означава вяра и съдба. Яфет носи вяра и съдба – зависи от произношението. Яфетистите са хора, които разбират нещата добре и ги държат в ръката си. Със своята желязна воля и организация те държат света в ръцете си. И така, за да бъдете „яфетисти“, вие трябва да организирате своя ум, своето сърце и своята воля, т.е. своите мисли, чувства и постъпки. (25 ноември 1934, "Петте постижения")

"В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките  животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“. Хората  грешеха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там  Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше  затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има нечисти  животни в себе си, т.е. своите нечисти желания. От време на време  човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги  възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега  на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да  благодари, че е поне вън от условията на смъртта. Остане ли вън, той  е изложен на явна смърт. За да разбере дали водата се е прибрала от  земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълъба. Какво  представляват гарванът и гълъбът като символи? Гарванът е  месояден, яде всичко, а гълъбът е вегетарианец, идеалист. Гарванът  казва: „Човек трябва да си поживее, да гледа широко на живота, да не  се ограничава нито в ядене, нито в пиене. Яде ли му се нещо, да си хапне  свободно“. Гарванът представлява светския живот, а гълъбът –  духовния. Гарванът грачи, а гълъбът гука. Гълъбът има устойчивост в  убежденията си. При каквито условия да изпадне, той никога не  нарушава вегетарианството. Той е твърд. Изобщо, каквато е  разликата между светския и духовния живот, такава е разликата  между гарвана и гълъба. Влизането на Ной в ковчега представлява  ограничителните условия на живота. Когато иска да предпази човека  от някакво зло, Провидението го ограничава. В този смисъл затворът,  ограниченията са благо за човека. Така той се запазва от лошите  външни условия. Затворът, ограничителните условия са страдания,  без които животът на земята е невъзможен. Без жертви нито  животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим.  Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви.  Жертвата е доброволен акт, а не насилнически. (21 октомври 1934,  "Тънкият конец")

" Един анекдот казва, че едновремешният Ной имал само една дъщеря, за която се явили трима кандидати, които дотолкова я обичали, че никой не искал да я отстъпи на друг. Ной се намерил в чудо. За да задоволи и тримата, той преобърнал и магарето си, и котката си на красиви моми като своята дъщеря и оженил и трите за тримата кандидати. След една година отишъл да ги обиколи. Като попитал единия си зет: „Харесва ли ти се дъщеря ми?“ – „Хубава е, ама понякога драще.“ – „Е – казал Ной, – природата ѝ е такава.“ Отишъл при втория зет: „Харесва ли ти се дъщеря ми?“ – „Хубава, ама по някой път рита.“ – „Природата ѝ е такава.“ Отива при третия зет: „Харесва ли ти се дъщерята?“ – „А – казва, – тя е ангел.“ Ной си казал: „Това е същинската дъщеря“. Значи, за да бъдете същинската дъщеря, не трябва нито да ритате, нито да хапете. Това е то основното Христово учение – нито да хапеш, нито да риташ, а като човек да размишляваш и да изпълняваш своите длъжности на земята: дето влезеш, радост и веселие да внасяш; като видиш натъжен човек, да го утешиш, да осветлиш ума му." (10 май 1915, "Новото основание")

" Писанието казва в един стих: „Разкаял се Господ, че направил човека.“ /.../ И като се разкаял, решил да остави поне един човек – Ной, да го тури в кораб и след това, за да не прави погрешки, дал му завета на светлината. Казва: „Тази дъга като видиш, по нея ще ходиш.“ Дъгата е най-добрият завет. И хората още не ходят по Новия завет. Те живеят допреди потопа, те живеят още преди дъгата да е съществувала. Не е съществувала, понеже водните капки не били диференцирани, не са могли да отклоняват тази дъга. Защото дъгата се явява при известни условия, известно пречупване става. Явяването на дъгата, то е едно качество, когато спектърът е дошъл на земята. Ние сега имаме половината дъга, още не виждаме цялата истина. Един ден, когато завършим своята еволюция, ще я виждаме цялата дъга. (9 октомври 1932, "Възведен биде")

"Сега вие често критикувате. Критикувайте, без да хапете. Виждай погрешките на хората, без да ги изнасяш. Да имате тази благородна черта. Там в Библията се говори за Ной, че като излязъл из кораба, като пил винце, се напил. Единият син видял баща си разголен и казва: „Онзи, старият наш“. А другият син взима една дреха и покрива голотата на баща си. На окултния ученик не е позволено да изнася погрешките на другите, понеже той изнася своите погрешки. Проказа е това! Това, което ти ще изнесеш за другите, то един ден ще дойде в дома ти. Пък и турците казват: „Не се смей на комшията си, да не ти дойде на главата“. /.../ Та малцината от вас гледайте да образувате една ядка. Една ядка на какво? – Да използвате МАЛКИТЕ случаи." (5 февруари 1923, "Малките случаи")

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2057979154458668/

 

 

17.02.2018 г. 16,21 ч.

 

От 3D-клипа тук се подсещаме, че над Универсума (нашата Вселена) има нещо още по-голямо - Мултиверсума. Това може да е Холивселената - Вселената на Бога, в която влизат всички останали вселени. Но може и Мултиверсумът, както си го представят днешните астрофизици, да е пак само част от част от част на други по-големи вселени както в матрьошката, докато се стигне до Цяловселената (Благовселената, Холивселената) - Вселената на Благия Дух - на Бога.

НЕКА ТУК, В ЧАСТНОСТ, ОБСЪДИМ ОЩЕ ЕДИН ОТ ПРОБЛЕМНИТЕ ТЕКСТОВЕ В БЕСЕДИТЕ - нека някой астроном провери разсъжденията ни и ги потвърди, опровергае или коригира. Всички знаем, че стенографите са правили грешки и при записването, и при дешифрирането на беседите, и че са се намесвали не един и двама редактори. Или въобще не са си задавали въпроси и не са търсили обяснения за явните грешки и неточности и даже за парадоксални алогизми, които се цитират от противниците като "пълни глупости на Дънов":

СЛЪНЧЕВИ „ЗОДИИ” 1918.10.13 двп ДАМ С42:284 "И слънцето има свои зодии, но за преминаването презъ всѣка една сѫ нужни 21 години; всѣка слънчева година пъкъ се равнява на 25,000 наши години. Споредъ зодиитѣ на слънцето, ние сме въ последната. Откакъ е влѣзла земята въ тази зодия са се изминали 145,000 години; оставатъ още 2008 години, за да излѣзе отъ тази зодия." КОМЕНТАР: В отпечатаните издания на тази беседа в случая има явни грешки и неточности. Първото е механично, за второто Уителят има право да говори със закръгления. Някой може да помисли, че става дума за пецесията на земната ос, която описва един краг в пространството за 25,800 години (всъщност, спирала) и затова виждаме слънцето да се връща назад по зодиака. Разделено на 12, дава 2150 г.- така наречените „големи векове”; сега сме в края на века на Рибите, а според Учителя – вече в началото на Водолея от 1926 г. (т.е. края, защото се върви назад). Ако говорим за 13 „зодии”, всяка продължава почти 2000 години (без 15 г.). Но в цитата се казва 145,000 плюс 2008 г. = 147,008 г. за една „зодия”. Значи, няма как това да е една слънчева зодия, ако се подведем по земната прецесия. Фактически, една слънчева година (една обиколка на галактиката ни) продължава 226 милиона години; разделени на 12 = около 19 милиона години. От 25 до 28 хиляди СВЕТЛИННИ години е всъщност разстоянието от Слънцето ни до центъра на галактиката. Като се говори в беседата за „слънчева зодия” от 25 000 години, ако тя е 1/12 част от слънчевата година, излиза, че последната е само 300,000 години. Много голямо разминаване. Стенографът ли не е записал правилно – или се е намесил некомпетентнен редактор? Има една възможност да приемем, че всъщност Учителят е казал „25 милиона”, а не 25,000 години – умножени по 12, те дават приблизитлно тия 260 милиона наши години за една слънчева година. Това вече, кригирано правилно, се приближава до 300 милиона. От тях вече може да са изминали 145 „хиляди”, т.е милиона години, и да остават още малко. Може и друго: ако в началото е казал или е искал да каже „21 милиона светлинни години”, това вече донякъде съвпада с 19-те милиона години за слънчевия месец или зодиакален знак и се доближава значително до продължителността на слънчевата година според съвременните данни. Не бива да забравяме и това, че Учителят често взима данни от твърденията на човешката наука в дадения момент, което не е недопустимо, въпреки че в други случаи изнася точни данни от нивото на Божествената Наука, които с годините и столетията се потвърждават и от земната наука.

 

 

 

18.02.2018 г. 11,22 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Проявеният Бог в мъжа е равен на проявения Бог в жената." (1922.10.29н беседа "Станете да отидем", том Живият Господ"48:45). - Това - за различаване на Божествените учения от адските и небожествените.

Един млад приятел вчера помоли за колаж с него, Хегел и Владимир Соловьов философа. Готово. Стана нещо като герб "Света Троица" или "Великолепната седморка"... Можеше да има кръгов или друг надпис, напр. "Философията се развива", като се има предвид разликата между горните две снимки и долната... Разбира се, става дума за най-висшата нравственост на Вселената. Според "милософията", Хегел тук е представен със супругата си Мария фон Тукер, а Владимир Соловьов - с прототип на неговата вечна Жюлѝ, която някога бил срещнал във влака и поради потресението видял ясно великата богиня на мъдростта София и не спрял да пише и говори за Нея до края на живота си и да я сънува, както се е случило и с Ехнатон, Данте, Франческо Петрарка, Абелар и пр. Извод: може ли да има истинска философия без милософия?... Хералдиците не знаят, че гербовете на тъмните сили са с върха или връхче надолу или не съдържат божествени символи, не са оградени с окръжности. Гербът "Света Троица" или "Седморица" в случая е сферичен триъгълник с върха надолу - образ на Светия Дух като Жена в Действие. Обаче без окръжност или две окръжности отвън, този знак би бил Тъмната Жена в действие. Същото е и с пентаграма - обърнатият е от ада, когато е без окръжности отвън, но инак е Сродната ни Душа в женска форма, Единствената Любима и пр. Така, Десетолъчната Звезда от трите вида представлява сливането на Вечния Мъж с Вечната Жена на всички полета - и накрая вътре в нас.

 

 

18.02.2018 г. 12,06 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Често идеалът на младото поколение е да ходят по  двойки. /.../ Този идеал на земята изгубва своя смисъл." (21 април 1940, "Божията мисъл")

"В тях има един копнеж за нови идеи и аз споделям техните мисли.  Може да има в тях някои крайности, които не споделям. Копнеж обаче  има в младото поколение - може да учи, в него има самопожертвание,  то е подвижно, експедитивно, а старите седят, философстват. /.../  Новият живот - и той си има своите физиологически проявления. Има  вече нови хора - типове от новото поколение/.../ Физиологически, тия  хора се отличават от другите. /.../ Много хубаво, но де ви е Любовта?  Любов, Любов се иска! Изисква се тази Любов да не бъде само в  църквата, а да прониква във всички домове, в майките и бащите, и да  почувствате всички тази топла струя. Казвате: „Елате в църквата“. -  В коя църква? Църквата - това сме ние, живите хора, нашите умове и  сърца! Можеш ли да ме приемеш в твоето сърце, в твоя дом – аз ще  дойда; но в твоята каменна църква не мога да дойда. Това казвам само  за разумните от вас, които разбират. Тъй трябва да разбираме закона  – трябва да се даде свобода на младото поколение, да му се каже, че  само един Господ остава в света, Той е Господ на Любовта за млади и за  стари, и за учени и прости, за всички. Тази Любов омиротворява всичко  в света, тя почва да действа. В нея всички хора стават, оживяват и  възкръсват. И сега иде ден на възкресение. За кои? Аз поздравявам  младото поколение, те ще възкръснат. Аз на младото поколение ще  дам всичкото свое съдействие, с тях съм едно. Аз съм с младото  поколение, момичета и момчета, които имат стремеж към Бога,  които имат Любов! И със старите, които имат същия стремеж и  същата Любов, и с тях съм; но с онези, които нямат тази Любов –  скъсвам. Аз поздравявам младите ученици, всички ги поздравявам с  този Господ на Любовта. Идете и воювайте с оръжието на Любовта!  Няма по-голяма сила от нея! Победата ще бъде ваша: победата, която  ще даде светлина, чистота, свобода, мир - и в бъдеще ще дойде едно  ново поколение, нови типове И ДОМОВЕТЕ НИ ЩЕ БЪДАТ ОТВОРЕНИ ЗА  ВСЕКИ БРАТ ИЛИ СЕСТРА. /.../ За туй младо поколение трябва да се  загрижим, да се замислим. Ние трябва да очистим това безчестие на  България. Но ако не ми дадете възможност да сторя това,  безчестието ще си остане. Ако ми дадете възможност, туй младо  поколение ще го въздигна, ще му дам философия, знания и начин за  работа – не калугери, монаси да ги направя, а художници, музиканти и  поети и работници да служат на Бога, във всички области на науката  да бъдат посветени, и в екскурзии ще участват, а не да казвате, че съм  се оградил с тия хора. Нека дойдат всички!" (19 август 1922, "Новият  живот")

"Хубавото в сегашното поколение, в младото поколение, е това, че  всички търсят свободата." (18.III.1934, "Стана здрав")

"Онзи човек, който постоянно се изправя, той е постоянно млад. Който  спре да изправя своите погрешки, той остарява. Внасяш ли нови мисли, нови желания, разширяваш ли този кръг, ти всякога ще бъдеш млад.  Поставиш ли в ума си мисълта: „Е, тази работа е за младото  поколение“, ти си остарял, ти сам си се отписал от тефтера." (22 

 април 1923, "Правилни отношения")

"Семената на нашите мисли и желания, като зародиши, съществуват  в даден човек, но намират благоприятни условия за реализирането си в младото поколение и там се проявяват." (10 септември 1941,  "Възелът")

"Днес и в Америка, и в Англия, и в Германия младото поколение бяга от  църквите и отива в горите. Защо? – Защото няма там Любов. Казват:  „Какво да правим с младото поколение, отиват из горите?“ - Нека  бягат, там поне има въздух и чиста вода... Господ изпъжда младите от  църквите и казва: „Да бягат от църквите, дето няма Любов - там  младото поколение не трябва да живее“. Пък и старите хора да бягат  от църквите. Защо ви са тия църкви, в които няма Любов? Защо ви е  такова общество, в което има омраза, в което царува насилие? Защо  ви е общество, държава, в които няма Любов? Общество, в което те  мамят и насилват, общество на лъжите защо ви е? Всички сме се  скапали в него! Ние казваме: всичко трябва коренно да се промени. Как?  – В името на Любовта. И трябва да се започне най-първо от  духовенството. Ако те не се съгласят, ние ще повикаме старите, ще  им кажем: „Елате!“ Ако кажат: „Ние сме стари“, ще повикаме младите  моми и момци, младото поколение, и ще му кажем: „Господ ви вика“. /.../ Затуй ние ще повикаме най-напред старите /.../ - ако повярват, ще се  подмладят. Ако не повярват и се откажат, тогава ще повикаме   младите. ТЪЙ казва Христос: „Понеже званите бяха недостойни,  тогава повикайте из улицата хроми, слепи, клосни, нека дойдат на  трапезата“. Та сега за всички мъже и жени на Новото Учение предстои  едно велико бъдеще. И Любовта ви кани! Готови ли сте да я послушате,  да работите за нея и всеки един да тръгне с нея? /.../ Навсякъде в света трябва на хората Любов! Тя липсва. Единственото нещо, което не  достига на хората, не е знанието – знание имат, – а свещената Любов.  Като липсва тя, идва смъртта. Това статистиката го показва.  Колкото повече се увеличава Любовта, толкова повече смъртността  се намалява, а колкото Любовта се намалява, толкова смъртността  се увеличава. Всеки един от вас може да провери този закон. Ако една  майка в дома си има силна, непоколебима Любов към Бога, децата ѝ  няма да умират. Любовта е по-силна от смъртта! Ако Любовта не  може да хване смъртта за гушата, каква Любов е тя?" (30 юли 1922, "И  Петър Го взе настрана")

"Какво разбираме ние под "младото поколение"? - Под "младото  поколение" подразбираме хората на новите идеи, на новите идеали,  които не са откъснати листа – да ни вее вятърът навсякъде, но всеки  седи на своето място, не можеш да го поклатиш. Младото поколение е  само онова, което нищо не може да го поклати! То е като скъпоценния  камък: където и да го въртиш, където и да го търкаляш, като го  измиеш, пак да се пречупват слънчевите лъчи, не изгубват своите  качества.Ти може да върдаляш златото дето искаш. Като го извадиш  да се измие, запазва своите качества. Човек трябва да знае, че има  нещо в себе си, което не може да се петни." (26 февруари 1933, "Добро и  човещина")

"Как ще се възпита младото поколение? - Трябва да се организира  човешкото сърце, но трябва да се организират и външните условия.  Външните условия съществуват, но те трябва да се организират. Има  известни последствия от миналото, и като не знае, човек може да  лупне там, дето не трябва, и ще избухне нещо като бомба!" (14  октомври 1934, " Колко са прекрасни нозете!")

"За предпочитане е, Бог да ви намери по домовете на бедни и  страдащи, на които помагате, отколкото да бъдете първи на черква.  Бъдете първи при страдащите, а последни в черквата.

"По-добре е да бъдете праведни пред Бога, а безверници пред хората,  отколкото праведни пред хората, а грешни пред Бога. Младото  поколение се нуждае от нов морал, от нови възгледи за живота, от  нови педагогически принципи. Едно трябва да се знае: не можете да  предадете на хората това, което нямате в себе си. Колкото и да им  говорите за морал, за любов, за право, ако не носите тия неща в себе  си, те нищо не могат да възприемат. Може да ви слушат, да се  възхищават от цветистата ви реч, но като свършите, ще кажат:  „Нищо не ни даде този човек! Нищо не остана у нас“. – Защо? – Защото  този, който говори, сам не изпълнява волята Божия. Той не служи на  великите Божии закони. СЛЕДОВАТЕЛНО, ИСТИНСКО ЗНАНИЕ, ИСТИНСКА  ЛЮБОВ, ИСТИНСКИ МОРАЛ СА ОНИЯ, КОИТО ДАВАТ НЕЩО НА ЧОВЕКА." (24  юни 1931, "Осмисляне на живота")

"И сега казватъ: "Какво трѣбва да правимъ съ младото поколение?..." –  На туй младо поколение трѣбва да се даде любовь, трѣбва да му  дадемъ любовь заедно съ мѫдрость; на туй, младото поколение,  трѣбва да се дадатъ всичкитѣ условия да се развива. У тѣхъ има  енергия, тѣ сѫ нови пъпки, които трѣбва да се разцъфнатъ. Ще  прѣмахнемъ всичкитѣ покривала! Ще кажемъ на младитѣ: „Вървете“ –  „Ще ви дадемъ потикъ!“ /.../ ние искаме младитѣ момци да останатъ  девствѣни, и да се развиватъ подъ тази Божествена свѣтлина, да  дадатъ най-хубавитѣ цвѣтя и плодове. На такива е Царството Божие,  за дѣцата – ние за тѣхъ мислимъ." (11.03.1923, "Видѣхме Господа")

/СПОРЕД УЧИТЕЛЯ, ДЕВСТВЕНОСТ И ЧИСТОТА Е ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА  БОЖИЯ. ТОЙ КАЗВА, ЧЕ МАЙКАТА, КОЯТО Е РОДИЛА ДЕТЕ С ДУХ И ДУША,  ВСЯКОГА СИ ОСТАВА ДЕВСТВЕНА./

"На тия млади ние трябва да изясним дълбоките закони защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче. На младото поколение трябва друга религия - религията на Истината; религия, която прави тия млади смели и решителни. На младото поколение трябва една свежа, кристална мисъл, божествена мисъл, която да даде простор на душите им да хвръкнат, да ходят из пространството, да имат енергия, да мислят – сериозно да мислят. И аз вярвам, че вие ще бъдете герои на бъдещата култура на Любовта, на бъдещето ново човечество, което носи надпис: „Любов за всички!“ (13 ноември 1921, "В Египет")

"Трябва ли хлябът да се продава? Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството! – Защо? – Защото продават хляба – великото благо в живота. Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното! Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб! В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора че са били такива говеда - да продават и купуват хляба. Това са говедата на двадесети век. Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видели добро до четвъртото поколение." (22 май 1921, "Живата енергия")

"Не уреждайте работите на говедата! Оставете ги сами да пасат. Говедата представят обикновените човешки мисли, чувства и желания, които понижават уровена на човека. Оставете ги сами да се справят в живота. Вземете ли участие в техните работи, вие забавяте развитието си. Младото поколение трябва да реши задачата, да се откаже от своите говеда. Младият трябва да вземе говедарската си тояга, говедарската си торбичка и да ги хвърли настрана, далеч от себе си. Каже ли, че това ще стане в бъдеще, той сам се спъва. Никакво отлагане! В бъдеще всеки трябва да си казва: „Днес или никога! Щом съм започнал една работа, ще я свърша още днес. Започнал съм я сутринта, ще я свърша до вечерта“. (18 юли 1930, "Обикновени, талантливи, гениални и светии")

"Казвате: "Младото поколение"... - Няма нито едно младо поколение, всички са стари поколения. Младо поколение, а живее като старото. Млад вълк, а живее като стария /.../; млада овца, но живее като майка си /.../ Всякаква лъжа е ограничение на човешката свобода. Дето започва ограничението, там е лъжата. Следователно, всички други ограничения в света са произлезли от онази лъжа, с която хората си служат. А тази лъжа не произвежда нищо друго, освен ограничения. Глас на едного, който вика в пустинята: "Прави правете пътищата Господни!" Глас на едного, който вика в пустинята: "Внесете Любовта в сърцата си!" Глас на едного, който вика в пустинята: "Внесете светлина и знание в ума си!" Глас на едного, който вика в пустинята: "Внесете истината и свободата във вашите души и свободни бъдете! СМЕЛИ БЪДЕТЕ И НАПРЕД ВЪРВЕТЕ!" (26 януари 1936, "Ти кой си?")

"Днес всички хора говорят за възпитание на младото поколение, но как ще се възпита това поколение? Законът на възпитанието е следният: Ако сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени; ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени; и ако ти сам не оценяваш твоето тяло, никой друг не може да го оцени. Вие имате много прозвища за тялото. Казвате, че един ден ще се освободите от тялото си и ще го турите в гроба. Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезцените? Всичко, което Бог ви е дал, е ценно и върху него се гради целият ви живот. Казвате: „Да се освободим от тялото си....“ - Значи, вие искате да се освободите от Божественото. Не трябва да се освободите от Божественото, но да се научите да го цените. Вие трябва да се освободите от това, което ви мъчи. А това, което ви носи радост, трябва да го държите за себе си. Радостта е проявление на Божественото тяло. Скръбта е проявление на човешкото тяло. Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното човешко тяло." (11.II.1940, "Слава във вишних Богу")

"Жената не трябва да стане паразит на гърба на мъжа. Тя не трябва да стане от тези, мъхообразните, да се залепи за някой предмет и да смуче. Мъж ти трябва да бъде свободен и Божествената Любов трябва да излиза от него свободно. Мъжът трябва да бъде свободен, както извира изворът. Също така и жената трябва да бъде един извор за мъжа, и мъжът за жената. ТОВА е Новото Схващане, за да се образува ново общество, новият живот в света! Същият закон е и за младите. Горното е за мъжа и жената, а пък за младото поколение, за братята и сестрите, светият закон е: ако братът не обича сестра си, той не може да живее. Сестрата е проводник на Божията Любов спрямо брата си. И братът е проводник на Божията Любов спрямо сестра си." (18 юни 1939, "Новите форми на Любовта")

„Колко е угодно на Бога и пред Бога да живеят братя в единомислие!“ „Пред Бога“ – значи да живеят братя и сестри в единомислие пред цялото. Мнозина казвате: „Ние живеем в единомислие“. Само казването още не разрешава въпроса." (Пътят на ученика › Братя в единомислие".

НИЕ С ПРИЯТЕЛИТЕ РАЗШИРИХМЕ ТОЗИ ХРИСТОВ ЗАВЕТ ПО СЛЕДНИЯ НАЧИН: „Ето колко е добро и колко е угодно Богу да живеят братя и сестри в единомислие, единочувствие и единодействие!"

ИЗБРАНИ МИСЛИ ОТ ХЕГЕЛ ВЕЧЕ СА СЛАГАНИ НЕВЕДНЪЖ В ТОЗИ ПРОФИЛ НА ФЕЙСБУКА - ВСЕКИ МОЖЕ ДА ГИ ПОТЪРСИ И ТУК, И В ИНТЕРНЕТ, И В КНИГИТЕ..

ИЗ ВЕЧНИТЕ БИСЕРИ, КОИТО НИ Е ОСТАВИЛ ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ (1853-1900)

Нравственное значение брака состоит в том, что женщина перестает быть орудием естественных влечений, а признается как существо абсолютно ценное само по себе, как необходимое восполнение индивидуального человека до его истинной целостности.

Христианство есть откровение совершенного Бога в совершенном человеке.

Смысл и достоинство любви как чувства состоит в том, что она заставляет нас действительно всем нашим существом признать за другим то безусловное центральное значение, которое, в силу эгоизма, мы ощущаем только в самих себе. Любовь важна не как одно из наших чувств, а как перенесение всего нашего жизненного интереса из себя в другое, как перестановка самого центра нашей личной жизни.

Не к какой-нибудь отдельной части человеческого существа, а к истинному единству двух основных сторон его, мужеской и женской, относится первоначально таинственный образ Божий, по которому создан человек.

Если корень ложного существования состоит в непроницаемости, т. е. во взаимном исключении существ друг другом, то истинная жизнь есть то, чтобы жить в другом, как в себе, или находить в другом положительное и безусловное восполнение своего существа.

живи во всем, будь единством себя и своего другого не только в направлении прошедшего, по отношению к предкам, но и вперед: утверждай себя в новых поколениях, чтобы они при твоем настоящем содействии довели мир до того окончательного состояния, в котором Бог воскресит полноту жизни для всех — и для них самих, и для тебя, и для отцов и дедов. Этим и в настоящий миг ты можешь на деле показывать абсолютную силу Добра над временем и смертью, не отрицая их праздномысленно, а пользуясь ими для полнейшего явления бессмертной жизни. Пользуйся смертью предков, чтобы в религии отошедших сохранять прочный залог их воскресения, пользуйся своим временным существованием, чтоб, отдавая его потомству, перенося центр своего нравственного тяготения в будущее, предварить и приблизить окончательное откровение Царства Божия в этом мире.

Главное дело веры относительно Бога есть молитва, относительно ближнего - милостыня, относительно собственной своей природы — воздержание или пост.

Перед высшей Божьей правдой всякая своя самодельная правда есть ложь, а попытка навязать эту ложь другим есть преступление.

Внутренний грех самообоготворения может быть искуплен только внутренним, нравственным подвигом самоотречения.

В Византии было больше теологов, чем христиан.

гоизм никак не есть самосознание и самоутверждение индивидуальности, а напротив - самоотрицание и гибель.

Задача любви состоит в том, чтобы оправдать на деле тот смысл любви, который сначала дан только в чувстве; требуется такое сочетание двух данных ограниченных существ, которое создало бы из них одну абсолютную идеальную личность.

 

 

19.02.2018 г. 11,56 ч.

 

КОЛАЖ ОТ РИСУНКИ на аржентинския илюстратор и карикатурист Томи Мюлер. Частникът съхранява добре стоката си след употреба или я държи цял живот на склад, ако му е омръзнала, но с точни инвентарни номера, понеже си е негова. Гледа с подозрение странните птици, които се мъчат да обяснят, че съществува и жива стока и че тя има права.

БЕИНСА ДУНО: "Ако ти имаш твоето тяло за себе си, то е частна собственост; ако ти считаш тялото на жена си като частна собственост, само на тебе като мъж, то е частна собственост. Тук се ражда престъплението." (1.III.1936, Познат от Бога)

"Не, жената не е никаква собственост на мъжа. Като говоря по този начин, жените се усмихват. Но и жените имат същата погрешка, понеже помислиха, че мъжът е тяхна собственост. Нито жената е собственост на мъжа, нито мъжът е собственост на жената. Мъжът и жената са слуги на Бога." (9 януари, 1938, И пак се наведе на земята)

"А пък сега, ако искаш да срещнеш някоя хубава мома, гледа жена му да не знае. Или жена му иска да срещне един красив мъж – гледа мъжът ѝ да не знае... - Красотата не е една собственост." (7 август 1940, Разбиране на природните закони)

"Който отиде на небето, той не може да се сърди, не може да завижда. Защо? – Защото има всичко, каквото пожелае. Там собственост не съществува. Тук някой хване жена си и казва: „Тази е МОЯ моя жена!“ (11 август 1935, Две естества)

"Две моми се карат за един момък, или два момъка – за една мома. Всеки мисли, че има повече право на момата от другия. И това е илюзия. Никой няма право на собственост върху човека.!" (30 декември 1931, Истинско познаване)

"Вие сега мислите, че мислите са ваша собственост и чувствата са ваша собственост." ( 3.ХII.1941, Две врати за освобождение)

"Следователно, ако вие в любовта не може да проявите микроскопична щедрост, как ще проявите вашата любов? Сега, ако ви кажа едно нещо, вие няма да го направите. Но ако ви турят на изпит и ви кажат: "Мъже, жени да се целувате! Който не целува – бой!" - Има ли някой, който няма да целува? Закон – ще се целувате... Като има бой, кой от вас няма да целува? Може да ти е неприятно, както и да е - ще целуваш на общо основание. При това ще гледат дали на свят целувате или не. Колко ще го направите? Значи, от СТРАХ страх може, но го направите. Вие казвате: "Аз съм свободен човек, как ще целувам чуждата жена? Тя е вече собственост, той тапия е взел" - "Моят мъж", "моята жена" – то е срамота така да се говори! " (27.X.1940, Словото стана плът)

"Вие взимате всички ваши удове /органи, чсти на тялото/ за ваша частна собственост и искате да разполагате с тях както намерите за добре. /.../ Сега, онези от вас, които искате да вървят в пътя, ще ви дам следната формула. Казвайте си в себе си: "БОГ Е ВЛОЖИЛ ВСИЧКО В МОЯТА ДУША. АЗ ИСКАМ ДА ИЗПЪЛНЯ БОЖИЯТА ВОЛЯ. АЗ ИСКАМ ДА ИЗПЪЛНЯ БОЖИЯ ПЛАН. КАКВОТО БОГ Е НАМИСЛИЛ ЗАРАДИ МЕНЕ. ДА БЪДЕ ВОЛЯТА БОЖИЯ! АЗ ЩЕ РАБОТЯ ТАКА, КАКТО БОГ Е ОПРЕДЕЛИЛ." (3 май 1936, Защо е позволено някой да прави добро)

"Формулата, която ви написах, ще бъде разбрана за вас, когато се освободите от частната собственост. Това се отнася до ония, които се отказват от частната собственост, от своето минало, а не за ония, които казват: „Да си помислим малко...“ . Единственото нещо, което отсега нататък ще живее, това е братството! То ще владее над всичко. Който не може да живее като брат и сестра, той не може да бъде гражданин на Новото Царство на земята."(17 април 1921, Огнената пещ)

"Смъртта е ограничение. Човек постепенно умира. Човек постепенно се ограничава, ограничава, докато дойде най-голямото ограничаване – смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да вземе виделината и да я ограничи. Всеки, който се опитва да хване светлината, виделината за себе си, той умира. Всеки човек умира, когато се опита да задържи виделината за себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да тури тапия върху нея, като частна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е. Тя минава без позволение оттам, отдето никой не може да мине. Тя не търпи никакви препятствия, никакви ограничения, никакви коментари. 11.IV.1937, Виделината и тъмнината

"Христос казва: „Ако махнете частната собственост между братя и сестри, вашият ум и дух ще бъдат свободни, за да можете да станете добри хора“. Ако всички жени на бялата раса се проникнат от тази идея, то в 100 години биха подтикнали човечеството 4–5 хиляди години напред. Частната собственост е едно зло както за всеки човек, който иска да се развива, така и за всеки окултист и мистик специално, който иска да проучва тайните на природата. Частната собственост е велико зло! Законът за частната собственост е за сегашните, които се женят. Ако обичаме братята и сестрите си, ние може да разполагаме с това, което те имат. Ако не ги обичаме, явява се законът за частната собственост. Частната собственост е дошла, когато Любовта е престанала да действа. Във време на раздори, жената казва: „Ще се разведа с него, но ще го накарам да ми плаща“. Христос казва: „Който намери частната собственост, ще изгуби себе си, живота си, а който изгуби частната собственост, ще придобие живота си“. Който е напуснал учението на частната собственост, той се приближава към Бога и към бъдещата култура, а който вярва в частната собственост, той се отдалечава от Бога." (18 май 1919, Гредата)

"Човек трябва да се издигне над идеята за частната собственост. В целокупния живот не съществува никаква собственост. В частичния живот, обаче, частна собственост съществува. Тялото е първата частна собственост на всяко живо същество, но силата на човека, както на всички същества, не се състои в тяхната собственост. Където има собственост, там е изключено всякакво растене и развитие. За пример, ако човек се държи здраво за своята форма, като негова частна собственост, той никога не би могъл да мине в по-висока форма. Благодарение на вътрешния стремеж на човека да расте и да се развива, той лесно може да се откаже от своята частна собственост и да се издигне едно стъпало по-високо." (26 ноември 1930, Точка на равновесие." 2.09.1932, Тънки и дебели линии

"По-хубаво е човек да бъде неустановен. Виждаме красотата на небето. Ако погледнете всичките тия тела, които са в пространството, всички са неустановени. Всички ще бъдат сега на едно място, следующия момент няма да бъде там. Всичко е в преходно състояние, не е установено да е хванало тапия, да има частна собственост. Всичко се мени. И там именно седи вечната младост в онази вечна неустановеност. (2.09.1932, Тънки и дебели линии)

"Позволява се частната собственост за добрите. Частна собственост може да имаш, когато я употребяваш за славата Божия." (6 ноември 1938, Всичко е за добро)

"Когато момата е красива, всички я желаят. Щом всички хора едновременно пожелават едно и също нещо, те носят нещастие. В такъв случай красивият човек трябва да застане с нож срещу хората - да се брани, да устоява своята собственост." (14 август 1932, Оставете децата!)

"Този съвършен момък няма да се жени за такава като тебе - да му побелее главата! Дойде един момък, той иска да се ожени за една съвършена мома. Казвам: не се лъжи, тази съвършена мома никога няма да се ожени за тебе, да ѝ побелее главата! С една съвършена мома можеш само да дружиш, но да се ожениш за нея и да ѝ кажеш, че тя е твоя жена, твоя собственост - това никога няма да бъде!" (30 юни 1935, Бъдете като децата)

"Светът е едно училище, в което човек има право да УПОТРЕБИ нещата, които са в света, но няма право да бъдат негова собственост." (24 септември 1944, Зовът на малкото)

"Всяко живо същество трябва да се пожертва в полза на цялото, на общото благо. Докато не познава закона на жертвата, човек не може да разреши противоречията в живота си. И тъй, когато се обезсърчите, помнете, че сте на физическия свят и се намирате в положението на празен чувал, на който житото е изсипано в общата житница на живота. Житото, което е било във вас, не е ваша собственост. Вие сами не сте работили за него. Много хора пред вас, добри и трудещи се, са работили заедно. Те са го сложили във вашия чувал временно, с условие да го вземат, когато им потрябва. Днес им трябва - днес го взимат. Трябва ли да се обезсърчавате от това? Каква полза ще имате, ако държите житото в чувалите си с години? Всички мисли и чувства, които влизат в ума и в сърцето ви, са чужди. Щом е така, не ги задържайте, но ги посейте на нивата, да се ползват мнозина от тях, а не само един човек. Между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да има движение. Ако останат на едно място, те ще мухлясат и ще се вгорчат. Движението подразбира прилагане. Без прилагане, капиталът остава мъртъв." (24 февруари 1935, Съучастници в благата)

"Да минеш от смърт към живот, това значи да се очистиш от всички стари разбирания и заблуждения. Смъртта казва: „Долу всякаква собственост!“ Тя лишава човека от здраве, имот, от всичко, което притежава на земята. ( 27 март 1921, Сеятелят)

"В света има само владение, няма собственост. Собственик е само Бог – земята е негова, а не е наше достояние. А ние се делим взаимно, караме се за нея. Ние нямаме собственост, защото само Бог е собственик. Така стои великата Истина: ние сме работници; дава ни се земя под наем, за да я работим за десет–двадесет години, след което ще я напуснем и ще отидем при Бога, за да дадем отчет. След това ще ни се даде друго владение, на друго място, в друг свят." (26 август 1922, Новият и старият живот)

19.02.2018 г. 17,40 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Една жена боледувала цѣли 28 години отъ припадъци. Тя излизала вечерь отъ кѫщата си и отивала нѣколко километра далечъ отъ града - и тамъ, отъ умора, припадала. Мѫжътъ ѝ ималъ търпение и постоянство да я следи всѣка вечерь въ продължение на толкова години и да я връща вкѫщи. Следъ изтичане на 28-та година, тя оздравѣла напълно. Защо и вие да нѣмате търпението и постоянството на този мѫжъ - да носите въ ума си вашитѣ добродетели 28 години, докато най-после се реализиратъ? Който прояви това постоянство, той ще оздравѣе. Числото 28 е епохално!" (1918.10.13, беседа "Двата полюса", том "Дали може" С42:287)

"Числото 28 е щастливо число. Майката е в началото, 8 е в края. Когато човек попадне в едно от тия числа - 10, 19, 28, 73, 64, - крайният резултат е добър. Това са течения. По това течение, като вървиш, ще постигнеш своето щастие, ще отидеш до една пътека, до някой извор. Жаден си, попаднал си на една пътека, която води до някой извор - след един-два километра ще дойдеш до извора. И тогава тази мъчнотия, която има, ще се премахне. (11.ХII.1931, "Щастливи числа")

Между другото, в Школата се работи с числата и кабалитически, и астрологически. Числото 28 е божествено, понеже е от реда на интерполиращите се до единица. Затова то СЪЩО може да интегрира противоречията, нещата, личността, но по свой собствен начин. Преди всичко, важна е датата 28 - и като дата на раждане или "път на живта" нумерологически, и за събития. Важна е и нумерологичената вибрация 1 на годината, на месеца или на деня, когато при интерполирането се получава от 28. Важен е и лунният ден 28. Важни са растенията, кристалите и всичко останало, което има по 28 елемента или за централен или конвергентен ъгъл съответния аспект. Т.е., важни са и градусите в аспектологията, които се получават с делител на окръжността 28: асппектите Н28 (12г51м:26с) и Т28 (38г34м17с). Астролозите, незапознати с българския КМА (Канон на математическата аспектология) много лесно биха разширили орбиса на аспекта нонагон произволно, не знаейки, че преди него е именно Т28 с орбис от 38г17м53с до 38г55м08с, а след него - Т26 с начало на орбиса си 41г08м35с. Така е получен орбисът на нонета (нонила) от минус 38г55м08с до 41г08м35с. Точността на аспектите и орбисите им до стотна и даже хилядна част от дъговата секунда е задължителна, особено при научно уточнен миг на раждане и прогнозиране на събитие по примарни дирекции и аспeкт на Луната или някоя друга бърза точка. Тогава астрологът може уверенно да посъветва президента в коя част от секундата на дадена дата да се отмести малко, за да не го уцели куршумът. Мистикът ще му го каже и без астрология, но астрологът изчислява. До такава степен е важно какви числа ни въздействат, че в случая има влияние и от хората, родени на тази дата в миналото и сега, и на хората с 28 като адрес, телефон, елемент от ЕГН, лична карта и всеси друг личен доумент, номер на кола и т.н.  Езотериците знаят и как да се лекува и се лети из космоса чрез никел (с атомно число 28) и божеството на никела, когото е важно това число. Извънредно важни по тази линия са и циклите по 28 години в живота на човека, както и 28-дневният умствен цикъл в биоритмологията и месечните биоцикли, особено в жената. Високосните дни са 28, въпреки че това е условен календар. Егрегорите обаче ДЕЙСТВАТ!

ВНИМАНИЕ! ОТ НЕМАТЕМАТИЦИ, СЛЕДВАЩИТЕ РЕДОВЕ ДА НЕ СЕ ЧЕАТАТ - няма да разберат абсолютно нищо. При това преводът от английски тука няма никаква гаранция за терминологична адекватност на български. Това се добавя само за пълнота и за уточненяване от специализирани преводачи, но от него може да се види още веднъж съвършената уникалност на това удивително число. Работещят с 28 знае защо то е тъй рядко "перфектно" число в математиката, понеже преди него "перфектно" е само 6, а след него - чак 496; защо 28 е тотиентната функция на първите девет интеграла; защо е Størmer-ово число, защо още е и "хармонично-разделително", "щастливо", "триангуларно", "хексагонално" и "централно неагонално" число. Майсторите на математическата бяла и интегрална магия знаят защо числото 28 изниква изневиделица и в "Падованата последователност" (по Richard Padovan), защо е и Кайтово или репфигово число в някои поредици от рода на Фибоначи; и третото позитивно цяло с първа факторизация; защо е деветото и последно число в ранноиндианския магичен квадрат... В стереометрията, 28 е конвексно-униформено тяло от рода на пчелните пити с уникален вид теселация в Евклидовото пространство с незастъпващи се поли-глави клетки. В комбнаторната теория на игрите пък 28 има уникална Кайлова стойност, защо има и 28-орно ориентиран дифеоморфизъм в многополевата хомеоморфия на седмосферите...

Не е изключено в този план адептите на психотрониката да работят и със силиция, понеже масовото му число е 28, и с ядрени реакции поради това, че 28 е четвъртото "магично" число във физиката...

И още факти, с които всички видове окултисти и маги също могат да работят, макар и с различни цели и по различни начини):

- Ротацията на Слънцето (външния му слой) се извършва за 28 земни денонощия, докато на ядрогто му - за 33 дни; - Сатурновият цикъл е 28 години; - В еврейскта "гематрия" числото 28 изразява думата "сила", а в традициите им има и 28-годишен соларен цикъл; - Китайските съзвездия са 28 - и това е егрегор, но действа; - Плочките на доминото са 28 - и това действа; "28" е популярна игра и в Керала - Индия; - 28 е пощеският код на провинция Мадрид; - 28 е номерът на френския департамент Eure-et-Loir. Посветените, кабалистите и астролозите работят и с географски кодове, защото съвсем не е без значение къде може да се извърши нещо важно, когато действа космически числото 28 или когато то е най-силното число на някого по рождение, по документи и пр. или в даден период.

За България, например в този случай съвибранти на 28 са пощенските кодове на Ахтопол: 8280, Вълчи дол: 9280, Гълъбово: 6280, Кресна: 2840, Мелник: 2820, Нови Искър: 1280, Петрич: 2850, Сандански: 2800, и Цар Калоян: 7280 и телефонните кодове на Хаджидимово: 07528 и Златица: 0728. При това, за специфичните хора и цели конкретното селище се избира по другите му две цифри.

Ако някой с 28 или за период или цел "28" иска да работи успешно някъде по света, да знае съответните кодове: по цифрови - Антигуа и Барбуда: 028, Гана:288, Гвиана: 328, Латвия:428 и Нидерландия: 528; по телефонен код - Британски Вирджински острови:1284 и Того: 228.

Разбра се, има много повече места с 28 по региони и селища във всяка страна. Освен това, важна и и звуковата, буквената кабала както по отделните звуци и букви на селищата им, така и според етимологията и семантиката на всяко. Например, Във Видин и край него може да се пробужда по-интензивно виделината в човека, да изпита порив към Мъдростта, Учител, Школа, Ято и пр. В Лом може да си припомвим, че сме "отломък" от Бога, ако сме от хората с дух, душа и разум. В Бяла, Белозем и пр. - можем да се сетим какво се усилва. На Черни връх и край Черно море (въпрки че са и Верни и Верно, както и Варна е "Вярна") моге да се влиза във връзка с Абсолютния Дух и да се регулира работата на Всемирната ложа с Черната ложа - т.н. Сега, за "домашно" - можем да съобразим какво развиват и другите селища... И по старите им имена, и по етимологията им. Когато се ходи в някое селище или района му, дадено географско име се възбужда максимално, когато там се падат пресечните точки на две или повече проекции на планетните линии в рождения небомиг на човека или на селището или когато въобще оттам минава такава линия. Програми като Janus показват тия точки и линии и дават обяснения.

28 има отношение и към Програмата на Школата, която работи по седмици: първата след новолуние - за самота или тотална вярност на себе си; втората - за служене на бременни, кърмещи, майки с деца, момичета, жени, лишени и страдащи (всички - само ако са суровоядци, вегани, вегетарианци и трезвеници); третата - за културни изяви и мероприятия, есксурзии, мисии и пътешествия, за гостуване на хора на Новата Култура и поднасянето на даровете за тях; четвъртата - за участие в Школата по астрологически дни и часове. Същото важи и за живот и работа по сезони и даже по 7-летия. В частност, по тия пера се разпределят и личните и групови отчисления от всеки имот и приход, след като сме си отдали тайно и персонално десятъка (цялъка, половинъка, плаващия принос, стотъка, хилядъка). Но при Касата се дели на 5 - петият дял е Взаимоспомагателната каса по жребий и по списък, като връщането на сумите не е задължително, но желателно.

Да, може да се припомним, че верният календар, съобразен с астрономията, а не измислен, егрегорен, има 13 месеца или "зодии" (зодии в квички, понеже вече не е животински, а Христов: 13 е Неговото число. То става "фатално", само когато мислим за себе си и света. 28 х 13 = 364, т.е., годината без един ден и нещо. Именно този е Нулевият ден на Изцеленията, Прошката и Синтеза - Ден за изпълняване на всички божествени желания. Това обаче не е физическата астрономическа година от 22 декември, нито духовната от 22 март (всъщност, от 16/17, когато денят действително е равен на нощта), а Божествената от 19 август. Поне докато все още планетите не са се преподредили. Следователно, Денят на Благостта е 18 август.

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1138&book=32

20.02.2018 г. 09,44 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Свободенъ е онзи, който може да изправи живота си, а следъ това да помага на ближнитѣ си да изправятъ и тѣ своя животъ. ТОВА означава мисъльта, която Христосъ е вложилъ въ стиха: „Стани, вдигни одъра си и ходи!” (1918.10.13, беседа "Двата полюса", том "Дали може" С42:287)

Картината е от фламандския живописец Artus Wolffort (1581–1641).

"ИСТИНАТА ще ви направи свободни“. Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, /.../ но на съзнателния човек. /.../ Само разумният човек може да бъде свободен. Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? - Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в ЕДНА една посока. /.../ Завържете един кон и едно куче с въже и ще видите как ще разрешат въпроса. - Конят ще чака да му снеме някой углавника, ще рече: „Дано се намери някой добър и благороден човек да ми снеме углавника...“, а кучето ни най-малко не ще чака. То ще прегризе въжето и ще се освободи. Казваш: „Какво направи туй куче?“ - То казва: „Господ не ми е турил туй въже!“. А конят казва: „Туй въже е от Бога...“. - Единственото нещо, което Бог е турил в нас, то е нашият живот, а ограниченията отвънка ние сами сме ги турили. /.../ Свободата принадлежи само на божествения свят, тя не е качество даже и на ангелите. Единственото Същество в света, Което е свободно, това е Бог - и ангелите не са свободни. Следователно, когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни. /.../ А ние, съвременните хора, очакваме свободата си откъде? - От роденото от смъртта очакваме свобода... Смешни сме ние! От онзи, парализирания човек, очакваме своята свобода! Не, единственото същество, което е свободно, това е Бог. И когато казваме: „Истината ще ни направи свободни“, то значи, че само висшето, разумното в света е, което ще ни направи свободни. /.../ А за да бъдеш свободен човек, ти трябва в дадения момент да бъдеш готов, да имаш онова решение да вършиш всичко туй, което ГОСПОД изисква. /.../ Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него. И ако сме наказани, ако ние страдаме, то не е нищо друго, освен че Бог реагира на нашето невежество. Той казва: „Аз не искам моята правова държава да е като вашата. Искам всички хора да бъдат свободни - всички без изключение да се обичат!“. Той държи на ИСТИНАТА. /.../ „Истината ще ви направи свободни.“ - Кога? - Най-първо,човек трябва да признае всички свои погрешки. Спрямо себе си той трябва да бъде безпощаден - не да се самоунижава, но той трябва, като разумен човек, да каже: „Аз трябва да бъда доблестен да призная своите погрешки. Аз съм по-горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя!“ /.../ Истината ще ви направи свободни.“ - Тази свобода идва от разумния живот на човека. Най-първо трябва да се яви Любовта. Без Любов, Истината не може да дойде. Щом се яви Любовта у тебе, идва един подтик за добро. Любовта всякога се отбелязва с подтик към доброто. /.../ Първото качество на Любовта е да направиш едно добро, каквото и да е. /../ Аз мога да вляза да живея само в този дом, дето има Любов. Истината казва: „Аз мога да живея само там, дето има Любов и Мъдрост; там, дето няма Любов, дето няма Мъдрост, аз се прощавам със своите сестри и си излизам“. (21 октомври 1923, "Ще ви направи свободни")

РАБИНДРАНАТ ТАГОР

ПРОЩАЛНО

Прощавай, братко, моля те, прости -  прекрачих вече вашите врати!  Препускайте след своите представи, но моят дух миражите остàви. А да се върна - кой ще ме застави?...  Изнизах се в потайни тъмноти -  недей ме вика, моля те, прости!

А бяхме вол до вол. И е възможно да продължех туй теглене безбожно, ако сега, на този кръстопът, не ме събори по лице Духът! О да! Мобилизиран! Неотложно!  Да бъда с вас - абсурдно-невъзможно.

Препускайте след свойте хвърчила - за мене те са вятър и мъгла. Съкровища и тронове коварни, борби, диспути, имена бездарни, умнѝци и пари - мухи зелени - за мен са вече само бръмчилà! На куклените майстори - хвала...

Не, мене ме люлее безгранично  на сферите хорала мелодичен! Заля ме тъй, че тутакси се спрях, един неописуем свят съзрях  и съкрушен се разридах... "Обичам ви! Обичам ви! Обичам!" - аз тия думите и до днес изричам...

Така че - лека вечер. Вече край. На вас съм благодарен до безкрай. Видях ви - и оттеглям се потресен. Направихте ме днес плувец небесен.

и се завръщам в Хаоса чудесен - в безбрежния, не искащ нищо рай. "Най-хубаво" желая ви. И край .

Превод: 11.6.2015 г. 20:37:16 ч.

НЕБЕТО - КУПОЛНИЯТ ХРАМ НА БОГА

Свободата, ми казват, е в бягството, ала то не приляга за мен -  аз и в хомот, и в мъчилище, няма да бъда сломен!

Нежна шепа протяга Вселената - от бездън-времена досега. С медовина я пълниш нетленна Ти, със безсмъртните Си блага! Аз пък вечно издигам олтара си - и наяве, и нощем насън - от лампадите - Твойте подаръци - пак от Теб да прихвана огън! Да зашепнат, затрепкат, запалят се - и когато им кажа "сезам",  да залеят с хвала и сияния Твоя приказен куполен храм! Вчера щях да пометна сърцето си и без вест да се махна от тук -  да избягам - отшелник да стана, - но това е за някого друг... Любовта, красотата, дечицата - всеки фѝлиз тъй нежно зелен -  Те са ТВОЯТА радост, о Господи, та защо да не трогват и мен?

О, сложи на духа и олтара ми Твоя вечен сърдечен печат! Изсипи над сърцето ми пламенно неизчерпаема благодат! превод: 10.6.2015 г. 22:33:09 ч.

 

 

20.02.2018 г. 20,40 ч.

 

ПАК ЗА СМИРЕНИЕТО, МИЛОСЪРДИЕТО И ПОКАЯНИЕТО - СПОСОБНОСТИ НА СЪЩЕСТВАТА С ДУША : : КОГА БОГ ПОЗВОЛЯВА БЯЛАТА ЛЪЖА : : ЗАЩО ДА НЕ ХАБИМ КЛЕЧКИТЕ СИ ЗА МОКРИ ДЪРВА. - В тази беседа има толкова много и тъй силни фундаментални мисли, че този път няма как тук да минем със само една мисъл от една и съща беседа.

УЧИТЕЛЯТ: „Духъ Господенъ е надъ мене, защото ме помаза да благовествувамъ на сиромаситѣ.” - Не е казано да се благовествува на ученитѣ, на философитѣ, на богатитѣ, но на сиромаситѣ. /.../ „Духъ Господенъ.” - Когато Духътъ влѣзе въ човѣка, той ще има желание да благовествува на сиромаситѣ. " (1918.10.20, беседа "Дух Господен", том ДАМ С42:291/293 )

НАИСТИНА, УЧЕНИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ, БОГАТИТЕ, ДУХОВНИТЕ и всички останали с голямо самочувствие нямат нужда от Божественото на другите, понеже са горделиви - преизпълнени със себе си. Безверниците се осланят само на собствената си представа за истина и дейност и се мислят за много умни; много вярващи са напълно убедени, че ЛИЧНО ГОСПОД им говори, лично Бог и Учителят, и абсолютно не ги е срам да казват това на другите. Такъв никога няма да потърси за съвет или приятелство някой друг, комуто Господ говори или не говори, камо ли да се поинтересува от какво има нужда и да му помогне. Обаче нещастните, лишените, сиромасите често са много смирени от страданията, които преживяват, затова са готови да чуят и дадат всичко. Тъкмо заради това, когато някое дете на Бога без самочувствие чуе някоя сутрин нещо да му шепне: "Днес тръгни на североизток", то не смее да си помисли, че това е Господ, Христос или някой възвишен ангел, тъй като не се смята достатъчно съвършено и достойно за такова нещо. Мисли си: "Причува ми се или ми е от подсъзнанието - какви ли не флуктуации на токовете не стават в мозъка на човека?..." Даже и когато на точното място след много километри, до което си е наумило да отиде на североизток, го чака непознат човек с голям проблем, и въпреки това самият той решава проблем на това дете в момента, то си мисли, че и за това не е достойнойно. И Бог не го кори за това, а му се радва. А случаите са стотици, хиляди. Например, влиза непознат човек във вегетарианския ресторант и отива уверено до масата на друг човек. Казва му как го е познал и защо идва точно при него. Разменят си даровете на Небето, определени за този ден, понеже и другият знае предварително за тази среща. И той е от хората, които ходят по задачи, диктувани им от вътрешния глас. И да каже единият "Духът ме праща", в аурата му няма тъмните, миризливи белези на гордостта и самомнението.

А Учителят обяснява защо Бог се противи на горделивите в същата беседа, с която зпочнахме преди малко:

"Тъй щото, когато нѣкой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето като естественъ процесъ. Щомъ растешъ, непремѣнно ще приемашъ нови идеи; останешъ ли на едно мѣсто и не растешъ, ти си въ процеситѣ на старото, дето нѣма втичане на чиста, прѣсна вода. /.../ Ако шишето на човѣка е пълно, никога не може да се сипе въ него чиста вода. Чистата вода представя възвишенъ, чистъ животъ, който се възприема само отъ чисти, празни шишета. Ако не можешъ да възприемешъ този животъ, вината е въ тебе. Изпразни шишето си и самъ иди на извора да го напълнишъ. Не чакай други да ти го напълнятъ и донесатъ. Какво трѣбва да направите, за да възприемете чистия и възвишенъ животъ? — Да се покаете, т.е. да изпразните шишето си и сами да отидете при Великия Изворъ да го напълните. "

„Да благовествувамъ на сиромаситѣ.” - Желая всички хора да бѫдатъ „сиромаси” въ широкъ смисълъ на думата, за да имъ се благовествува. Желая всички хора да обърнатъ кесиитѣ си надолу и да ги изпразнатъ. Нѣкои казватъ, че заради Бога сѫ готови на всѣкакви жертви. — Животътъ ще изпита тѣхната готовность. Да говоришъ нѣщо и да го изпълнишъ - това сѫ две различни положения."

"И тъй, въ живота има сѫществени и несѫществени нѣща, необходими и потрѣбни. Водата е необходима, а тютюнътъ е потрѣбенъ; храната е необходима, а виното — потрѣбно; въздухътъ, свѣтлината сѫ необходими, а газовото и електрическото освѣтление — потрѣбни. Ще кажете, че имате потрѣба отъ много нѣща. — Ако ги даде Господъ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимитѣ. Както въ физическия свѣтъ има необходими и потрѣбни нѣща, така и въ духовния свѣтъ има необходими и потрѣбни мисли и чувства. Безъ първитѣ не може, а безъ вторитѣ може. Нѣмамъ нищо противъ еднитѣ и другитѣ, но нѣмате право да замѣствате реалните нѣща съ временнитѣ и необходимитѣ съ потрѣбнитѣ."

"Понѣкога се позволява разрушението, но когато трѣбва да се премахнатъ лошитѣ мисли и чувства, за да не гниятъ и заразяватъ организма. Понѣкога се позволява и бѣлата лъжа, но само за опаковка на истината. Когато нѣкой иска да знае истината, казвамъ му: „Извади опаковката на това, което ти е казано, и самъ ще намѣришъ истината. Лъжата може да бѫде необходима, може да бѫде и потрѣбна. Сѫщото се отнася и до истината. Необходимата истина изисква необходима лъжа; потрѣбната истина изисква потрѣбна лъжа. Какъ ще разберете тази мисъль?”

/И ОТ ДРУГА БЕСЕДА БЯХМЕ НАПЪЛНО ИЗУМЕНИ, КОГАТО ЗА ПРЪВ ПЪТ СРЕЩНАХМЕ В СЛОВОТО ДУМИТЕ: "КОЙТО НЕ ВИ ОБИЧА, МОЖЕ ДА ГО ЛЪЖЕТЕ". Колко много положения дори с опасност за здравето и живота бяха спасени от този момент! За врага е сигурно, че не ни обича, но обича ли ни този, който казва, че ни обича, а ни наставлява и ни ограничава свободата?/

"Нѣкой казва, че обича нѣкого, а всѫщность не го обича. Той не знае какъ се изявява обичьта. Изобщо, хората говорятъ за любовь, за милосърдие, за добро, безъ да изявяватъ това, за което говорятъ."

"Кажешъ ли „азъ любя”, трѣбва да имашъ отношение къмъ цѣлото човѣчество, къмъ всички живи сѫщества. Човѣкъ проявява любовьта си, само когато тя го посети."

„Проводѝ ме да изцѣля съкрушенитѣ по сърце!” - Съкрушенитѣ по сърце сѫ болни, защото болеститѣ иматъ отношение къмъ човѣшкото сърце."

"Както една обидна дума може да отрови и разруши човѣшкия организъмъ, така страхътъ и омразата на животнитѣ, които човѣкъ коли, тровятъ неговия организъмъ."

"Ако искате стомахътъ ви да бѫде въ изправность, употрѣбявайте само по едно ядене на день и никога не преяждайте." (КОМЕНТАР: И другаде Учителят потвърждава съвета за хранене само веднъж дневно, но дава и разковничето: в Слънчев астрологически час. Опитвали сме и го практикуваме с голям успех. И в Юпитеровия е казал, че може, но след него идва Марсов (час за излизане навън и интензивно движение) и затова в Юпитеровия трябва да се приема от началото му само по един плод (или повече, ако са дребни). За ябълките казва - "по две". Не бива да се смесват и плодовете. Знаем кои плодове съответстват на всеки от седмичните дни. А храненето от първата секунда или минута на Слънчевия час е най-благотворно, понеже след него следва Венерин и два неутрални - Меркурий и Луна. Отромно време за храносмилане без отрови. Вода (изворна и гореща) се пие от началото на всеки Луннен час. Всяка "поемка" се дъвче минимум 11 пъти, но който има време и воля - и 20, 29, 38, 47. Не трябва да се изпива много вода наведнъж. Числата при дъвчене при плодовете са различни, в зависимост от плода. Разбира се, всичко това - само в рамките от изгрева до един час преди залеза на слънцето. Спазваме ли правилата за храненето, постепенно се освобождаваме от болестите и се подмладявме, добиваме красота и сила. ДАВАМЕ ВЪЗМОЖНОСТ НА ВЪТРЕШНИЯ НИ ЛЕКАР - ПОСЛАНИК НА БОГА ВЪВ ВСЯКО СЪЩЕСТВО, РОДЕНО ОТ НЕГО - ДА НИ ВЪЗСТАНОВЯВА БЪРЗО И ЕФЕКТИВНО. Другаде той е наречен "Закърпващият Атом" /

"Тъй щото, слушайте този, който проповѣдва истината. Не е важно кой е той и отде е дошълъ."

"Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това самъ да затвори прозорцитѣ на своя умъ и на своето сърце, да не влиза свѣтлина отвънъ."

"Нѣкой иска да преживява силни чувства, да трогватъ сърдцето и душата му. - Щомъ искате силни чувства, посещавайте болни и страдащи."

"Искамъ да бѫда щастливъ". — Щомъ търсите щастие на земята, трѣбва да се свържете съ хора, които ви разбиратъ, на които можете всѣкога да разчитате, които могатъ да се жертватъ за васъ и които заради васъ сѫ готови да се качатъ на небето и да слѣзатъ на земята. — Кѫде ще намѣря такива хора? — Не ги търси - нека всѣки отъ васъ бѫде човѣкътъ, когото ДРУГИТЕ търсятъ."

"Ако дървата сѫ влажни, т.е. ако хората не се поддаватъ на добъръ животъ, по добре запазете си клечкитѣ. За влажнитѣ дърва сѫ нужни силно нагорещени вѫглища, а не кибритени клечки."

СЪРЦАТА-ГРИЗАЧИ

Попаднеш ли на много мокра съчка, кибритката последна не вади: не може сомнамбули да се ръчкат над бездни от миражи и беди!

Наивнико! От гьол не става клада и лудост – от слана и леден дъжд.  Черупка и звезда е твърде млада, да чакаш да се пръсне отведнъж.

Сърцата - омишкяли от задачи. Челата им - прещъпнати от страх. Със зъби и съждения-резачи прегризват и надеждата за грях.

Гризачите - и влюбени, и майки - вторачени гризаченца плодят.  Смешнико! За огризки се не вайкай:  поганцте от милост не кървят.

Езичници, когато са непразни, за нямащите нямат кът и хляб: че кърт от некъртѝците се дразни, в килера си зает, и глух, и сляп.

Вторачването ражда повтарячи. От плъхове плъхясал е светът. Не смей се, не ридай, о Палячо - къртѝци по звездите не летят!

19.12.1996

 

 

20.02.2018 г. 22,27 ч.

 

Преди малко поиска приятелство във фейсбука едно прелестно туркинче. Вднага й преработих снимката в духа на част от разказа на любимия ми турски писател Шюкрю Елчин със заглавие "Светлосин, оранжев" и й я изпратих в два цветни варианта. Това момиче поразително прилича на прекрасната Садаф от този разказ! От него става ясно, че е имало и винаги ще има и нормални хора по земята, които виждат Смисъла на Живота в цветове:

"Когато вечерта си легна, стори му се, че няма да заспи до сутринта. Но заспа – и за пръв път сънува цветен сън! Започваше едва да се съмва. Имаше толкова много цветове – Алахверди през живота си не беше виждал такива съчетания: светлосиньо, оранжево, светлозелено... И, което е най-странното, тия цветове бяха посребрени, блестяха. И Алахверди беше сред тия цветове! Те сякаш цял го обвиваха, сякаш течаха по тялото му. Алахверди знаеше, че това е сън; и знаеше, че този сън е Садаф! Садаф я нямаше, но Алахверди знаеше, че цветовете са заради Садаф; а, може би, даже всички тези цветове са самата Садаф..."

 

20.02.2018 г. 23,18 ч.

 

А това са последните удивителни откровения, които се сипят като Ниагара в душата на една скъпа Приятелка и от които вече тук са слагани някои неща. Композицията е с едно фрактално изображение плюс един портрет от странната холандска художничка Justine Tjallinks, родена през 1984 г., която превръща фотографиите в изящно изкуство, посветено на Невинността. *** И ако искам нещо да ме съхранява, избрал съм Теб... Дори във преходното да не различавам яснотата –  Избрал съм Теб.

*** През думи Небесни и сили безкрайни минавам... Поверяваш ми Път, в който Светлината не е Сила, а Мракът не е слабост.... Едно от съвършенствата на Вечното, служещи на Цялостта.

*** Откриваш ме, но не Духът ти  съм заробил със очакване или със чудеса от времевото. Откриваш ме, защото Пътят е  един, единствен за всяка част. Откриваш ме  защото, дарбите на Извора вселени са във всичко съществуващо. Но откритие ли е, Любов?

*** Пътуващият в много Светове, запазва само Силата за своето завръщане. Пътят му е дар, от силата на споделеното.

*** Ти ме избираш от частите на всичко, и име няма, как да ми дариш, без Свободата да ограничиш. Дарил си  на безименното себе си...  и лек е пътят му с благословението в Теб. Опияняваш Пътят ми със красота... Пречистият Ти Дух ми служи... за Извора, във който  все откривам Единното  в безмерно съвършенство.

*** Учиш ме, на Дълбина във Тишината. Безграничното на съвършенството Ти,  как може да се назове? Единствено да съществувам в него е постижимо...

*** Някога Животът ми, избра една посока, Несъществуването да се пресъздава... във образи от съвършенство...

Ако неограничен си за Живота... Смъртта не те владее... Извикай силата единна до тебе да застане... и себе си във нея виждай...

Две съвършени дарби... разкриват Живота, Смисълът ... на Истината.

*** Открива Покоят една разновидност на Пътя... Пътят не спира в Покоя, само се превръща в пълнота, а Пълнотата ти открива Безграничността на проявеното... Съзнавайки го, съществувам.

 

 

21.02.2018 г. 13,13 ч

 

СЛОВОТО: "Този свѣтъ, който ви плаши, който не е добре нареденъ, това е вашиятъ вѫтрешенъ свѣтъ." (1918.10.13, беседа "Двата полюса", том "Дали може" С42:298)

КОГАТО СМЕ СЕ СЪБУДИЛИ, САМОИЗТРЪГВАНЕТО ОТ СТЕНИТЕ НЕ Е ЛЕСНО НЕЩО. Стените на света обаче са изградени изключително вътре в нас - от нашите понятия, съображения, вкусове, избори, цели и представи. Изключено е външните стени да не паднат, когато се променим вътрешно.

И НАИСТИНА, НИЕ САМИ СМЕ СИ ИЗБРАЛИ ХОРАТА И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, в които се опитваме да "живеем". Ако в човека има висок вкус и идеал, той е съвършено свободен да си създаде други обстоятелства и да общува с други хора - дори на дъното на ада. Ако адът ни хваща и светът около нас е лош, това е само защото сме ги харесали за нещо или защото сме инертни. Подчиняваме им се безропотно, понеже "няма друг начин". Но въпросът не е в бягството, а в строителството на рай на дъното на ада - при това, преизпълнявайки с любов задълженията си към близките и света. Бог не ни иска това време. Бог ни иска един час на ден, един ден в седмицата, една седмиица или месец годишно да живеем за Него и за съществата, родени от Него. Словото разказва по какъв начин "грешникът" Соломон бил изгонен от ада: започнал да строи и там храм за Бога. Злото, неродените от Бога се ужасяват от това - от миговете, когато им се изплъзваме и живеем за Бога - когато строим "храм за Бога". Ако се борим "с нокти и зъби" ДА СИ ИМАМЕ тия мигове, може да ни подложат на инквизиция, може и да ни убият. И по-добре: другото живот ли и е?

Но е казано и друго: ако с приципността си дадем пример на околните, че сме твърди и различни в определени периоди и имаме право да отсъстваме, някои от тях се осъзнават - И ТОВА Е БЕЛЕГ, ЧЕ ИМАТ ДУША. Инак, като си прегледат филма на живота в другия свят, ни питат: "А ти тогава защо не ми се съпротиви? Аз не знаех къде е Истината и ти ме заби още по-надолу с овчедушието си. Спря ми еволюцията!"

Е, има и "трето"... Ако се освободим или ни освободят от карма, но ние пак си свием гнездо за удоволствия и затворен живот с някой красавец или некрасавец, дори с някой съидейник и добър човек да си пеем безгрижно духовни песнички, Съдбата пак ще ни подгони. Такова нещо "щастие" без Слово Божие, без братски живот и живот за народа и човечеството НЕ СЪЩЕСТВУВА.

И... пак... ("четвърто"...) - зависи за какво "братство", за какъв "народ", за какво "човечество" става дума. И с кого и по какви начини. Пак с тàкси, пак с купуване и продаване ли, пак със спорове, омрази, неприемания, гласувания и мандати? Лимецът ли ще ни направи нови хора? Когато един ден Мария Тодорова казала на Учителя, че иска да завещае имотите си на Братството, той я попитал: "Какво Братство?..."

 

22.02.2018 г. 19,10 ч.

 

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ АРХАТА И ХОРАТА, КОИТО СЕ НАСКЪРБЯВАТ И ОБИЖДАТ. Тук се представят две мисли от Словото за тази противоположност. Първата е още от 1918 г., а втората е отскоро - от един текст, за който си говорихме напоследък - за последния или "нулевия" ден на божествената година 18 август, когато трябва да простим на всички, да станем абсолютно благи, и когато могат да се изпълнят всичките ни божествени желания.

БЕИНСА ДУНО: "Една обидна дума може да отрови и разруши човѣшкия организъмъ" (1918.10.20, беседа "Дух Господен", том "Дали може" С42:294) /Първо на този, който я произнася.../

БЕИНСА ДУНО: "Старозаветните търсят богатство и имот. От несгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните." (Учителят говори, Ученик)

"НЕОБЯТНОТО ГОВОРИ", КНИГА 32: "Благодарим Ти, Боже, че си ни оградил с всяка правда." - Да кажеш това и да повярваш в него, когато наоколо ти се сипят бомби и умират разкъсани хиляди деца и хора; когато адът разиграва своите вакханалии и търговците продават Господа на свято място - това значи да си дошъл до състоянието на архата, за който всичко наоколо е правда. Това е недостъпно за човешкия ум и разум, недостъпно е и за най-напреднали ангели и за много богове. Но архатът, чиято същност е потопена в Абсолютния и Божественият му дух е станал едно с Бога, преживява с усмивка и спокойствие и най-ужасните неправди, и най-мерзките и гнусни деяния, които се вършат пред очите на Господа. Защо архатът е невъзмутим? Защото е сляп ли? Защото е безсърдечен и без душа ли? - Не. Божественият архат, Човекът на Абсолюта и на цяловселената пребивава в постоянен вътрешен мир и радост, понеже с цялата си същност усеща, че Божията Правда е абсолютна и че греховете и пороците на ангелите и на хората, дори и на самите дяволи, са поставени около вас точно на мястото им по законите на незиблемата Божия Правда, за да ви накарат да промените самите себе си. Архатът - или цялостният, благият човек, който е преизпълнен с океана на Божествения покой - възприема временните вълнички на повърхността си, както и най-унищожителните бури и торнада, като едно слабо ухапване от някоя Божествена мухичка, което го подтиква още веднъж да благодари. Престъпленията, катастрофите, противоречията за мъдреците са повод за размисъл, за постигане на нови дълбочини на Божията Правда. За архата обаче, който е над света на Мъдростта, всеки удар или всяко убождане, всяко рухване на една вселена или временна победа на дявола е повод за изказване на нова хвала, на нова благодарност към Господа. Дори Учителят, Мировият Учител, когато слезе в света на Мъдростта, добива омъчнен и угрижен вид, а понякога и строг, пронизващ пространствата. Това е неизбежно, защото засега злото е по-силно в света и чрез мъката и строгостта Учителят прочиства духовната и физическата вселена и определена част от божествената. Но когато реши да се издигне до света на цялостта и пълнотата и стане едно с Великия Хол, Учителят излъчва безкрайна доброта и благост или пълна безметежност, дори и когато наоколо Му се извършват най-големите престъпления. Архатът има дълбоки и широки корени в Абсолюта, откъдето идва неговият космически покой при всякакви обстоятелства, а клоните, цветовете и плодовете на Архата пребивават в света на вечната благост, защото са озарени от едната страна от Любовта, а от другата - от светлината на Абсолютната Чистота. Разберете: вашите безпокойства и потрисания са благородни, но благородството зрее в духовните небеса, не в божествените. Неизбежно е засега, докато сте още с неоформени черепи и лица, да се покрусявате и озадачавате и често да треперите от благороден гняв и изумление. Вие и всички наблюдаващи ангели и господари на кармата сте напълно прави, че грехът и насилието около вас са реални, че човешката наглост, дебелоочие, грубост, неблагодарност и лицемерие все още бушуват, неозаптени от никого; но това не значи, че светът не е оправен. Архатът е невъзмутим при всякакви обстоятелства. Учителят е допуснал агентите на черната ложа и тези, които им подражават, с две основни цели: първо, за да видите, че вътрешните ви раздори и неодобрения дават сила на злото да набъбва и да вреди; и че любовта и хармонията между вас елиминира незабавно тези фигуранти от противоположния лъч. Второ - за да се види кой е архат и кой не е. Ранното ставане и медитиране на някой молитвен връх започва от 1 ч. през нощта (2 ч. лятно време); следващата вълнà е от 3 ч., и по-след­ващата - от 5. Архатите са обикновено по върховете от 1 часà, защото са били из Космоса още от 8 вечерта на предишния ден. Учениците на Младежкия клас се събуждат без будилници точно в 3 часà сутринта, и най-късно до 3,30 са на върха. А който е от Общия клас пред очите на Учителя и Бога, става в 5 часà и в 5,30 е горе; а когато Слънцето изгрява по-рано - и по-рано. Следователно, всички останали са оглашени или външни, светски хора, които са обладани от духовете и затова спят като мъртви по време на изгрева и след това. Опасностите не съществуват за архата, който до изгрева на Слънцето е сам с цялата вселена, и около него и бомби да падат, и вселени да се рушат, той нищо няма да чуе, нито ще се помръдне. Архатът може да стои без да се помръдне от 1 часà през нощта до изгрева със затворени или отворени очи, в зависимост от случая. Едно уточнение и напомняне: веднага след изгрева на слънцето архатът се превръща в брат или сестра - той става безкрайно хармоничен и комуникативен. Който издига гласа си над другите е или "мръднал", или крайно горделив, или тщеславен, но в никой случай не е архат. Светските хора и оглашените не могат да пеят тихо, а оперната постановка на гласа, дори и човек да е Карузо или Шаляпин, гони светлите същества от Слънцето, както бурята гони прашинката. Светското пеене си има светско време - след 18 часà вечерта. Ако е съвършено и приятно, то може да привлече най-висши духове от духовния свят, включително и серафими; но за божествения свят не става."

 

 

https://www.facebook.com/minbulgaria/videos/1323313024450564/UzpfSTEwMDAwNzM5ODEwNTQ5NDoyMDYwOTA0MDUwODMyODQ1

 23.02.2018 г. 09,21 ч.

Стоянка има много добре развит център на интелигентността, затова и тя чете беседите на Учителя. И с други артисти като Невенка, Николай Бинев, Никола Анастасов и пр. също сме имали разговори на тази тема. Каквито и да ги измисляха за Парцалев тия, които злостно му завиждаха (да не споменаваме известни имена), той сега е една от най-прекрасните и чисти души и е прероден като прелестно момче в Русия. Имената ИМАТ значение в кабалата, те са съвибранти на основни архетипи в божествения свят. Хората с душа знаят, че най-високата титла на най-талантлините хора в бъдещето и най-високостоящите учени, политици, деятели, религиозни и пр. ще е "последен парцал" - и всички ще мечтаят да се сдобият с нея.

 

23.02.2018 г.  12,11 ч. 

 

НА СНИМКАТА - ПАК ОТ ТИЯ С ПОВЕЧЕ ОТ 2 ДНК-СПИРАЛИ, КОИТО МОГАТ ВСИЧКО И РАЗБИРАТ ВСИЧКО ОЩЕ ОТ БЕБЕТА.

Миналия път репостнах думите на децата от интрвютата на рижанина Михаил Димов, а сега ще съобщя тук какво даваме ЗА ДОМАШНО НА ДЕЦАТА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНИЯ КУРС ПРЕДИМНО В ЧУЖБИНА, но с успех получаваме верни отговори и от най-малките деца. (В България никой не се интересува от нас, а и да се интересува, не искаме да сме "дъновисти", окултсти или астролози на заплата - това за нас е "абсолютно абсурдно и тотално немислимо", защото не искаме да смърдим на младите хора и децата от Шестата и Седмата раса...).

Това по-долу е към отговора до един приятел, който бе запитал наскоро как да разясняваме Новото Учение на децата. Ето един от класическите примери за методиката ни, който е разиграван стотици пъти, предимно в Русия:

- Милички, вие не знаете какво значи думата "старозаветни" - един ден, като пораснете, ще ви я обясним и ще се сблъскате с много такива, но знайте, че и днес има много хора като тях около вас. Сега ще ви прочета едно изречение, а вие ми кажете разбирате ли тия думи, които е изказал някога един хубав дядо с бяла коса и брада (показваме им снимка, която виждат за пръв път, и почти всички възкликват "Дядо Боже!" По-малко интелигентните казват "Дядо Коледа" или "Дядо Мраз"):

"СТАРОЗАВЕТНИТЕ ТЪРСЯТ БОГАТСТВО И ИМОТ. ОТ НЕСГОДИТЕ НА ЖИВОТА ТЕ СЕ ОЗЛОБЯВАТ."

Трябва да да им се обясни думата "несгоди", но повечето деца казват, че знаят думата "озлобяват", защото много често и вкъщи, и навън са виждали хора с тая болест и почти постянно чуват възрастните около тях да говорят за богатства и имоти и да се карат. Един ден, като пораснат, ще видят колко много "старозаветни" има и в духовните общества, които ламтят за имоти, с удоволствие премат наследства и дарения от наивните души и с радост ги продават, отдават ги под наем и т.н., а народните пари превъртат в банките и си уреждат с тях живота прекрасно, пътуват с тях по далечните чужбини - и т.н.

- А сега, деца, ще ви прочета още една мисъл от този Дядо, а вие кажете какво разбирате и какво не разбирате. "Новозаветни" значи "християни" - тая дума вече сте я чували и сте ходили на църква, но сега ще разберете дали Дядото говори за истинските християни или не:

"НОВОЗАВЕТНИТЕ ТЪРСЯТ СЪЧУВСТВИЕ И СИМПАТИЯ. ОТ СТРАДАНИЯТА И НЕСГОДИТЕ ТЕ СЕ РАЗКОЛЕБАВАТ, ОБЕЗСЪРЧАВАТ И СЪБЛАЗНЯВАТ."

По-големичките знаят всички тия думи и дават примери с родителите си и много познати около тях, споменавайки и имена. На по-малките някои от думите трябва да се обясняват, но методиката съветва да оставим да им ги разяснят по-големите деца и да дадат примери. Те дават много живи примери от наблюденията си вкъщи и навън и казват десетки конкретни имена, като описват физиономиите на такива "християни".

- Хайде сега едно още по-сложно упражнение. Вие сте умнички и ще го рзберете. Предварително ще ви разясня какво значат някои думи, а вие се сетете чували ли сте какво си говорят близките ви, виждали ли сте около себе си такива хора. Засега ще ви обясня само една дума от изречението на Добрия Дядо, веднага ще я разберете: "праведни" в неговия език означава хора, които мислят за себе си, че винаги всичко знаят, винаги са прави, по-прави или най-прави от всички, а всички други са глупави или неправи. Почти винаги осъждат някого или нещо; ако не - винаги обичат да наставляват и да дават съвети без да ги питаш и със скоростта на изтрел, даже прекъсват думите на човека по средата. Те имат особени чела и черепи, бръчка между веждите, студен поглед, некрасиви устни, миришат лошо и се разпознават от киломери. Петьо, нали ти казваш, че хората ти миришат? Но - ето упражнението:

"ПРАВЕДНИТЕ ТЪРСЯТ ПОЧИТ И УВАЖЕНИЕ. ПРОТИВОРЕЧИЯТА ГИ НАСКЪРБЯВАТ И НАКЪРНЯВАТ ТЯХНОТО ДОСТОЙНСТВО. ТЕ СА СЕ ИЗДИГНАЛИ ДО НАЙ-ВИСОКИЯ ВРЪХ НА ЛИЧНИЯ ЖИВОТ И ЗАТОВА ТАКА БОЛЕЗНЕНО ЧУВСТВАТ ВСЯКО НАКЪРНЯВАНЕ НА ТЯХНОТО ЛИЧНО ДОСТОЙНСТВО. ЗА ВСИЧКО, КОЕТО ВЪРШАТ, ТЕ ТЪРСЯТ ПРИЗНАНИЕ, ПОЧИТ И УВАЖЕНИЕ."

И тук децата питат за някои думи, разясняват ги помежду си с наша помощ - и винаги спомнават имена на "правдени" хора и от тая порода, които познават, и казват колко противни са им физиономиите.

- За днес - толкова. ЗА ДОМАШНО: Запишете си още едни думи на мъдрия Дядо. Ето, пиша ви ги на дъската, препишете ги в тетрадките си. (Които още не могат, другите ще им ги кажат; или който има уокманче, запишете ме още сега) . За следващия път ще ми кажете познава ли някой такъв - или още никога не сте виждали подобен човек:

"ЕДИНСТВЕН УЧЕНИКЪТ НЕ ТЪРСИ НИ ВЪНШНО БОГАТСТВО, НИ СЪЧУВСТВИЕ И ПОДКРЕПА, НИ ПОЧИТ И УВАЖЕНИЕ. ЕДНИЧЪК УЧЕНИКЪТ НЕ СЕ НИ ОЗЛОБЯВА, НИ СЪБЛАЗНЯВА, НИ НАСКЪРБЯВА."

*** Ето и част от едни спомени за един международен симпозиум в Башкирия през 1992 г. за иновациите в педагогиката, с българско участие:

"Настаниха ни. Веднага се изясни, че тук са се събрали уникални личности с високи духовни дарби – представители на най-различни направления и школи. Повечето бяха педагози по професия. Моят волен превод на "Башкирия" е "Баш-Господ", а на башкирски е "Вълча глава". Вълкът е велик архангел – архетип и национален ангел на Башкирия и на древните български племена - не търпи паразити в кожата си и остава верен на Вълчицата – душата на Башкирия. Понрави ми се такова тълкуване. По това време не знаех, че башкирците са българи. Веднага почнаха изказванията. Първа бе представителка на Агни–йога от Магнитогорск. Веднага я апострофираха заради нейната нетактичност и негативизъм. Ярък, висш духовен и хуманитарен дух на този симпозиум – но и единоборство. Силно заискаха да си изкаже и представителят на България, но в присъствието на ректори на академии, зам.министри, доценти, директори и елитни водачи на духовни направления предпочетох да поясня, че справедливостта изисква изказвания по жребий – и то според времето на всеки, изчислено по определен принцип. Много им се хареса този подход, но всички, изтеглили символичния жребий, с радост го отдадоха на “балканеца”. Тогава им поговорих за Братството, за Рила, Учителя, за нашия живот и програма, за някои живи случаи. Светнаха им очите – и на ръководители, и на всички учителки и учители, и на децата, които присъстваха.  Но спорът в началото развали времето и заваля силен дъжд – прибрахме се в трапезарията. Отново се съпротивих да ставам център на внимание, но този път без никакви жребии всички спонтанно настояха и се наложи да се кажат няколко думи за Майката и Детето – за идващия нов Матриархат и за светицата Бременна и Кърмеща, независимо кой и къде е бащата, която по цялата Вселена е център на всяка култура, наука икономика и дейност - напълно обезпечена и щастлива. Страшно им хареса, жените плачеха на глас; ако това беше бунт или революция, казаха те, са готови до една да пролеят кръвта си за такава кауза... Трябваше да им се обясни, че не са нобходими кървави революции, че всичко до последия атом зависи от самите тях - от Святата Жена и Майка, която внимава от кого ще зачева.  В почивката башкирецът В.И.Х. пожела да поговорим и прояви готовност да ми разкаже много неща за тяхната култура. По-късно, за голяма моя радост, това стана. Едно чудно, мило момиче, ми разказа за мистичното си преживяване преди години на рождения й ден на една дата, когато народът знае, че слънцето "играело" – тя е видяла тази "игра". От слънцето се отделили сияйни цветни ленти, образували изящни орнаменти и мрежи. После тя, възхитена, видяла как пред нея в полето падат ленти в три цвята – като пух или нежен захарен памук: жълта, черна и алена. Попита ме какво може да значи това, досега никой не е можел да го разтълкува. Даде се връзка с народа, чието знаме има тия цветове и комуто тя е определена да бъде посветителка, виждайки и прогнози за неговата свовобода точно в навечерието на обединението му. Тази дата означава и друго нещо, още по-важно, което говори за типа нейна мисия. Друга млада учителка с нея – Елена – също разказа, че е видяла как Слънцето играе, но на Великден. Трети прекрасен младеж също сподели свое мистично преживяване. Последва доклад от Н.С. от Казахстан за резултатите от едногодишната му работа с ученици от началния и средния курс по методите на КСП и Бялото Братство. Момиченца от четвърти клас били излекували за 10 минути глухотата на своя съученичка; друго дете премахнало перде на окото на кучето си само с мисъл; други деца с тези методи възвърнали напълно зрението на дете, сляпо с едното око; група четвъртокласници пък се съсредоточили и видели черен октопод в гърдите на своя съученичка, но с определени движения и хубави чувства успели да го превърнат в черно яйце – и детето видяло как го изхвърлило през основата на шията си и се излекувало. Паметта на учениците се усилила извънредно много – научавали си уроците още в час. Н.С. се бори за 36 минути час, тъй като учените били установили 9 минути внимание и 3 минути разсеяност – и още три такива цикъла. Той даде още поразителни примери за грамадното ускорение на развитието - умствено, морално, душевно, духовно, творческо, лечителско и пр. Пита: само ако за една година се постига толкова много по най-новите и древни методи на Бялата Ложа в Космоса в атмосфера на любов, ненасилие и пълна свобода на децата и наблягане върху положителното и доброто, то какво ще стане след 10 години? Този опит бил произвел силно впечатление на ръководители на най-високо равнище в Казахстан, Москва, и другаде. Показан ни бе последният брой на един учителски вестник, където на най-отговорно министерско ниво се препоръчва внедряването на българските методи – докато в България неандерталци и плазмодии коват закони против Братството, отнемат деца от майки "сектантки" и "дъновистки" и до ден днешен, за да не бъдели възпитани погрешно..., докато самите тия майки са действащи образцови учителки, журналисти и публицисти! Вкъщи бащите и мъжте им ги връзват за железен стол и ги бият с желязна пръчка, за да проядат месо! Най-интелигентните тук ме разбраха. Една от тях е водещата конференцията – зав. кат. по педагогика и доцент, преподавател и зав. Отдел "Инновации" при МНО на Башкортостан – З.Х. Още в първите часове тя много сърдечно и с огромно смирение отбеляза разликата между московската и българската позиция. На следващия ден, когато отивахме на закуска, тя ме посрещна на пътеката, стисна ми горещо ръцете и каза: "Отдавна мечтая да се поуча от вас - от българската Школа!” Днес през целия ден виждам в облаците как се оформят очите на Учителя! Вечерта един ентусиаст – Серьожа от Питер, учител, окултист и лечител - ми разказа за най-новото откритие: фотографиране на аурата през дифракционна решетка 1:12,000 и повече.

24 юни 92г. Разходка под върховете. Башкирия е неземно хубава; цветята миришат упоително, чучулигите са подлудели! Тъй силно билките не ухаят и в Пирин.

Изведох 3 лъча - над 30 души - на едно чудно връхче, където башкирци, руснаци и етнически немци играха първата паневритмия в Башкирия. Изиграха даже и лъчите и пентаграма! В Латвия не смеех да стигна дотам - не схващаха пентаграма, а тук го възприеха за минути. Асистентка ми беше Бюлбюл ("Славейка") - виден фактор в управлението на педагогиката в Башкирия. Тя научи фигурите от първо обяснение и поведе другите безгрешно. Разказах им за Ярмила на Изгрева - как е играла паневритмия с оркестъра, без да я е виждала никога. После пяхме песни от Учителя и башкирски народни песни. Тотално съвпадение с нашата родопска песен! Явно, Орфей се е занимавал и с башкирската душа. Цитирах им мисълта на Рене Генон за Учението и Учителя - за това, че сега се срещаме не другояче, а в "огнената прегръдка на Любовта" поради мощния магетизъм на чистите души. А къде става днес това? - Над Магнитогорск..." - Значи - магнитът, за който говори Рене Гинон...

Но най-чудното ми преживяване бе тази нощ: жив, неизказано красив и вълшебен сън. Дали не ме пуснаха в Небесна Башкирия? Вечерта разговорите бяха превалили полунощ и трябваше да им кажа, че сме изпуснали и "товарния влак" в 12 ч. и ще си останем тази нощ в нисшия астрал...; че след полунощ тунелът към Светлата Вселена се огъва на затворена халка и изхвърляне нависоко е невъзможно; че може би ще се наложи тази нощ да гоним съучениците си от Небесния клас чрез опасния метод "ударна сонда" или "свръхстрела", т.е. пробив на тъмната зона направо през гранит - без коридор... Доколко това бе художествено творчество и доколко истина, само Бог знае, но във всеки случай, слушателите ококориха очи... Добавих, че всяка минута будност след полунощ, ако не сме спали от 10 до 12 часа вечерта, състарява човека значително; и че ако точно след тази нощ сега не успея да направя "сондата", утре може да изглеждам състарен не с месеци, а с години... В дневника си тогава съм написал: "Пълни измислици, разбира се, но впечатляват, будят размисъл"... - Дали са били измислици не мога да кажа, но веднага след заспиването в оная паметна нощ аз наистина попаднах в един фантастичен свят: Сънувах изкачване на отвесни скали към непостижими кристални върхове. После продължих по едни прозрачни въжени или лентови стълби направо към небето! След това изведнъж се видях с други приятели на един ръб - тераса само половин метър широка, като безкрайна пътека, изсечена в скалите, на 50 или 100 метра над голяма, дълбока река. Нощ е, но всичко странно се усеща и вижда. Всяко камъче се вижда отчетливо на километри оттук - както в книгите на Кастанеда... Изведнъж отляво долитат радостни звуци - странни гласове... По реката явно плуват нагоре някакви същества и се приближават, но аз още не ги виждам. Внезапно изскачат в полезрението ми вълшебни делфини – гласовете и движенията им преливат от радост и щастие. Лудуват наволя! Стигайки до моето място, те представляват невъобразима картина: делфинки-момичета - светлосини, с бели глави и нагръдници; и момчета, светлорезедави отдолу и отпред и чудно канелени или оранжево-кафяви, "гофрирани" надлъжно отгоре като ватенки... Две делфинки една подир друга скачат шеметно нависоко, достигат ме, и всяка една ме прегръща и целува с неизразима любов и нежност - с векове, сякаш камера е дала на бавен каданс... После всяка пада в реката с нормална скорост, след като замръзналото време постепенно бе потекло обратно към обикновеното наше земно. Тогава тези приказни младежи-делфини и делфинки продължиха весело нагоре в нощта - по реката..... Такова странно население на Небесна Башкирия!.. Докато тайнството се извършваше, някой ми обясняваше вътрешно, че всеки момент ще ме запознае с тия две делфинки и отвън - в света на хората... Дали не са същите ония две башкирки, за които писах по-горе: З. и Б.?... И двете по различно време, като се срещнехме на пътеката в гората към трапезарията, ме прегръщаха спонтанно. Народите с неунищожен етер усещат любовта от километри, откликват ù се - и продължават нагоре към Изворите. Не си спомням вече дали същата нощ или през следващата видях насън още един смайващ епизод: същата нощна голяма река на етерен Урал. Аз се пренасям мигновено нагоре и кацам на десния бряг. Там има на един завой полянка, осветена от слънце - а слънце на небето няма и е звездна нощ. И луната я няма на небето, а всичко останало извън полянката е обляно от топла лунна светлина, както в предишния епизод с делфините. Ненадейно на полянката изскача мощен кентавър - полукон, получовек. Запомних добре лицето му - яко, квадратно, честно, излъчващо сила и добро. Същият глас ми каза, че скоро ще ме запознае и с него... Ха фантазия де!...

23 юни 92г. След 10ч. конференцията продължава. Изказвания на учителите за приложението на КСП, йога и методи на Бялото Братство на цялата територия на СНГ - бившия Съветски съюз. Пълно реализиране на пророчеството на Учителя, че паневритмията и Учението ще се приемат официално първо в Русия! Докато в Англия доскоро Ф. водеше приятелите на паневритмия по тайни сокаци, за да не видел някой, щото можело да имат големи неприятности в службата, с властта и духовенството... Най-после на срещата се чуват и по-разумни гласове: смесването на методи е опасно - това са части от стари и нови системи, а детето е едно цяло. Точно така се бях аргументирал предния ден, когато се наложи да поясня защо не искам да съдействам на КСП и пр.: опитват се да сглобят голям самолет от двигател на ракета, акумулатори от подводница, динамо на трактор, гориво за нафтови печки и пр.... Даже и да хвръкне такъв хибрид, каква е гаранцията колко време ще лети и какво ще стане с децата на борда му? Контрааргументите бяха, че тези нови форми са ненасилствени и че всяко дете участва в тях само по желание. Видяхме и чухме още много неща - резултати от опитите. Пуснаха лист с ноти, оцветени по Учителя на една линия, а не на петолиние: децата са учени да свирят и пеят по тях с голям успех. Учат ги не само да чуват и слушат музиката, но и да я виждат, чувстват миришат - всичко по методи на Петър Дънов от България.

Голяма релефна цветна схема на чакрите и каналите на Кундалини в човека - в дневника си съм я скицирал за сведение. По принципа "Говорѝ, когато те питат" си мълчах през през цялото време, докато обясняваха надълго и нашироко по нея неща, които не са верни. Накрая любопитните да чуят българско мнение разбраха, че това е схема от отпреди хиляди години, валидна само за тогавашните индуси и източни народи, и че сега има нови чакри на съвършено други места и има расови, етнически, групови, индивидуални чакри и течения на космичната енергия. Много бяха любопитни, например, да узнаят къде се намира “башкирската чакра” и по какво се отличава... Можеше да им се предложи научен метод за изследване и визуализиране, но хората с власт и апломб никога не позволяват някой да им вземе думата (пък и ние не се натискаме). Все пак, по-чистите и будни души наостриха уши - и ТАМ се образува "нелегална" групичка...

Л.М. е методоложка, шефка на музикалното образование в столицата УФА – с уникален опит и голяма интелигентност. Игра паневритмия, сприятелихме се много, пее като ангел башкирски песни!

Оказа се, че всичко кадърно, което е направило нещо за новата педагогика и култура, е минало през школата на Я.И.К. – патриарх на тия теми също като автор и съавтор на книги отпреди 30 години и повече! А и сега скача като младеж и говори, поучава, вдъхновява, показва системи и упражнения... Жена му О.С. го обожава и е навсякъде с него – къде такава спътница?! Една учителка дава пример: като разкажа някоя история, всяко дете трябва да я предаде от гледна точка на всеки герой в нея, даже и на... автобуса. Това е метод за разкомплексиране чрез приемане на различни роли (ролевият автотренинг). Или измисля една дума, например - “извор”. Но не обикновен, а да кажем, "извор на вежливостта"... Какво ще се случи с човек, който пие от него? Има такива милиони извори – и децата отговарят безпогрешно.
Най-голямата глупост е да се иска съчинение "Как прекарах ваканцията?"... Съвсем друго е "През ваканцията – на 10-ата планета" и да се свърже, например, с думата "сапун". Невероятни резултати! Учителката чете пред всички в конгреса такова съчинение: "На сапунената планета има езера – като духне вятър, вдигат се огромни цветни мехури! Ако някой автомобил на тази планета пукне гумата си – сапунен мехур, - тя се пръсва на хиляди мехури: рибки, картинки, дървета..." Пишем и съчинения: "Какво мисли кучето за господаря си?". Или, като закъснее някой, да обясни най-фантастично къде е бил – никакви други "наказания". Има деца, които идват навреме, но нарочно чакат зад вратата, за да ги "накажат" по такъв начин... И още: пишат една дума на лицето на дъската, и съвсем друга – на гърба. Като я обърнат, трябва да свържат двете думи в приказка. Или чисто етически упражнения - как да превръщат лошите герои в добри или как добрият може да стане лош. Всичко това разказа уникалната Н.М. – тя е натрупала огромен опитен материал.

Можем ли да си представим! Разпадането на Съветския съюз е оповестено официално на 26 декември 1991 т. с декларация на Върховния съвет на СССР. През юни 1992 новата педагогика е излязла вече до такива върхове, които бяха немислими в епохата на бруталния идеологически и политически материализъм.

Ян Иванич Колтунов съобщава, че в неговите групи навсякъде хората се класират на първо място и по качество и количество на изобретенията. Наблягат върху безсъзнателното и принципа на риска, а още и на релаксацията. Нека да е "агент" на "Майкъл Айванхоф" – ние в България обявили ли сме официално, че работим в стотици учебни заведения по методите на Учителя Петър Дънов, че играем с хиляди учители и ученици паневритмия и имаме такива уникални резултати?

По-нататък в дневника си разказвам за грамадните хонорари, които изисквали лекторите и основателите на “бели братства” от Москва, включая и плащане на самолета в двете посоки. Коментирам това с негодувание, но година по-късно узнах от самия Д.К., че имал само 2 долара в наличност... За да не обяснявам, отидох без много шум да подпиша документите за основаване на "Бялото Братство" и в Башкирия и Казахстан в духа на Михаил Иванов - дори и набъбващо чрез такива хонорарни методи... Нали лично се бях срещнал с Михаил Иманомов, видях приносното и доброто в него. Много скоро след това узнах от директора В.Н.Ш. и каква е ползата от вредата: имаме право да съдим, само ако можем да покажем нещо по-добро и по-реално на практика.
Младите учителки и учители и по-будните ръководители искат да общуваме и в български дух, но не се получава: плановите мероприятия са натъпкани до полунощ. После вече пеят и се разговарят свободно и се греят на лагерния огън до 2-3 ч. през нощща, но аз не мога – предпочитам "панвселенска" Башкирия...

25 юни 1992г. Отново жив сън, избликнал от Башкирия: някакви странни цветни птици, всяка с по 3-4 глави, но една над друга – омайно прелестни. Те се приближават към мене и почват да ме милват по лицето с човките си много нежно и любовно. Невероятно красиво преживяване, в такт с танц и музика! После се яви и птица с човешка или ангелска глава. Това не са само сънища. Тук виденията извират без спиране. Приказен край!

Все пак, загатнах в една пролука, че има 144 основни предмета в една Космическа школа тук, на Земята, и че можем да се позанимаваме с някои от тях, но повечето хора вече си заминаваха от симпозиума. За да предотвратя неродени приятелства, написах с едри букви на дъската: ”Днес е вълшебен ден! – Напишете на лист кои са трите ви най-силни желания – и те ще се изпълнят!” – Получих десетки листове и листчета с желания, адреси и телефони. Съжалявам, че всички те са останали в архива ми и не са тук в момента – заслужава си да се цитират някои от тях. Едно дете иска кукла “Барби”, друго иска от "скъпите вълшебници" да открият къде е загубеното куче "Чапа"... Участваха даже хора от най-висшия управленски кадър - напр., един ректор, доценти пр. Мнозина питат за болести и здраве, други - за добиване на духовни дарби, трети копнеят да се освободят от семейни и астрални окови... По-късно отговорих на всички. Знам, че много от желанията вече са се изпълнили, но писмен отговор нямам досега от никого вече трета година. Не стигат ли до тях писмата ми? Имам обаче основания да вярвам, че с някои от тях се срещаме насън. Башкирци - сърдечно и с уважение, както досега и най-светлите руснаци и латвийци с искра Божия - ме поканиха да остана "завинаги", за да им помагам. Попитах колко земя могат да дадат за нашите цели – безусловно и без намеса на лектори и пропагандатори на други методи, извън тези на Учителя, в Когото и башкирци повярваха. Поясних, че подписването на документите за екологично застрояване с микрокъщички за бременни, кърмещи и деца-вегетарианци е условието да доведа тук 100 или 1000 приятели. Или със собствени усилия, без външни гости, да покажем на какво е способна природата на Божествена Башкирия и какъв ще изглежда човекът само за една година, ако покрием няколко хълма с цветя и забравим за насилствения технотронен свят... От една страна съм недоволен, че приех поканата за тази конференция: още един сериозен урок за пътуването като сателит на платени окултисти и "бели братя". В бъдеще ще се ходи някъде само при предварително изяснени позиции и изисквания (което и до днес не правя и затова се насаждам на чужди въжделения и сценарии). Гостуванията, уж като антипод на хонорарите, са друг голям проблем. Плюсът: видях Божествен Башкиртостан с неосквернения етерен свят на Южен Урал, където вълшебните приказки са реалност. Дивни панорами, аромати, по-силни и от Пирин и Рила, за разлика от Швейцария, която е етерно мъртва заради егрегора на банките и богатите еснафи и туристи (или поне дълбоко законспирирана в друго измере­ние). В Шандолен даже мащерката не миришеше! Запознах се с етерното население на Панбашкирия – и с неговата дейност не само нощем, но и денем... в човешки образи. Който не знае от митологията и фолклора що е вселяване и "превращение" и не е чел автори като Ерик Линклейтър, само той не знае какво става по света, откато той светува. С нови приятели (а може би стари от векове?), които имат дар за Разпознаване и Ключа на Живота – спонтанността - набелязах места за сътрудничество с местни кадри с власти и материална база; дадоха ми факсове в УФА и Сибай за бърз контакт.

На 25 юни вечерта се събрахме и учителите помолиха да чуят нещо за "истинското Бяло Братство". С Вело от Естония, който също ярко се открояваше измежду всички с особено мнение и с необикновените си научни способности и дар за аурна диагностика, отговорихме на въпросите им. Преди това имах сърдечен разговор с готвачките в кухнята – всяка си изплака болките, всяка получи отговор.

26 юни 1992г. Простихме се и потеглихме обратно за града. Оставих си само 25 рубли за постели във влака – всичко останало в рубли и валута отиде за майките и най-бедните. По думите на един русин в Башкирия, "президенти" и лектори на "Бялото Братство" в същото време – само за 4 дни "почивка" - са си били напълнили "гушката" с по 27 000 рубли. Какво е това? - 27 долара по онова време, нищо работа, но за Русия това са много пари. Не е наша работа да съдим никого – нека всеки работи както знае. При това, тяхната работа има уникални резултати. Сам Учителят казва, че ако става дума за пари, Той би взимал или най-скъпо, или нищо. Тази мисъл срещнах много по-късно в беседите. Казва и това: "Ще отидете при най-добрия астролог и ще му платите добре, за да ви направи хороскоп". В други случаи е одирал кожата на богаташите, за да ги излекува – понякога срещу половината или цялото им богатство. Мъдрецът знае от кого колко да вземе или да не вземе.  По-нататък разказвам за подобен случай в Кавказ, когато ходихме там: един народен лечител сам го сподели с мене. Спасил от смърт детето на една професорка от същата болест. Тя била безсилна, както и колегите ù от цяла Европа, където го била водила. Като отишъл да ги навести, тя не го пуснала от завист и злоба и му казала: "Кой сте Вие?" - "Е, оттогава на някои хора аз взимам пари, много пари..." – заключи той. А ето как всеки от нас се въоръжава само с такива цитати, които отговарят на неговата едностранчивост – и тръгва по света да става "апостол", "да проповядва "святата Истина"... Прочел няколко цитата от рода на "Ученикът работи всякога без пари" – и хайде по света. Едва ли не бунт вдигнах в Русия и Латвия; затова не приех и поканите от Америка и Швейцария да изасям лекции с хонорари. Не че си промених мнението и поведението, не че не развявам и до днес знамето на "Дъмпингът на Христа" и Неговите хора, но проблемите са много по-сложни, отколкото си мислим. Ето, всъщност, случаят, който ме накара дълбоко да се замисля: Снощи направих дълга разходка с директора В. От разговора ни направих много важни заключения. Тези, които го критикуват, че е преподписал договорите с водещите Михайловисткото братство, са много крайни в оценките си. В.Н. също е отбелязал бездната между едните и другите методи, но каза буквално следното: "Ние сме жадни за мъдрост и светлина, за подмладяване и здраве, за практическа духовна работа, която да не се прекъсва. До идването на тия хора си бяхме формени животни. Затова аз каня проповедници от всички учения, школи и религии – тука идват и попове, и пастори, и йоги, и какви ли още не: моите учители и ученици трябва да знаят всичко. Ние не сме църква, комунизъм или фашизъм. Те трябва да направят своя избор, за да почнат да градят собствен светоглед. Плащам, да, плащам – нагло ни дерат, - тоя път поиска 60 000! И ще обърна света да му ги намеря! Защото зная, че той РАБОТИ И ЩЕ РАБОТИ: той ни научи да дишаме, да медитираме, да не се храним като помияри, да бъдем по-добри; изсипва цели кошове методи от най-различни епохи и енергетики. Е, да - той продава книгите на Омрам Майкъл Айванхов, а ние искаме беседите на Донов... Е, какво, можете ли да ни изпратите?... Готови ли са ваши хора да идват редовно тук, за да ни учите?... А такива екзотични птици като тебе, които идват еднократно, защото са ги взели на буксир и ни обайват със сладки приказки, а после нямат пари за пътя обратно и се изпаряват завинаги, ние сме виждали и друг път... Извинявай, ако има нещо..." Отговорих му дословно, че да приемам заплата или хонорар за свещен духо­вен труд за мене е "абсолютен, съвършен, тотално-тотален и абсурдейши абсурд"; и че на този етап материалната форма за мисионерство е или чрез лични средства (каквито нямаме), или чрез приятелска покана. Никакви договори и пазарлъци! Че по факса на ректора в Уфа ще изпратим покани за 20-30 башкирци, немци, татари и руснаци, успели да различат оригинала от имитациите. Имитантите винаги присвояват учèния, названия и терминология, екплоатират с успех всички работещи методи, но начинът за материална и морална компенсация лично на тях си остава все същия от хилядолетия. Сега обаче виждам, че съм бил много краен: ако имаме друг модел, нека го покажем, а не само да говорим, пък да сме безсилни. Вече трета година не само е немислимо да мога да ида до Урал, но нямам пари да си платя и един телефонен разговор с Башкирия, за да разбера, аджеба, получават ли ми десетките писма, книги, снимки, филми и покани?... Досега нямам нито един отговор. Матрицата работи перфектно, въпреки че дойде "свободата"... В дневника си тогава съм сгрешил: птицата с човешка глава от съня си съм я взел за една крупна административна и политическа личност, с която ме запознаха последния ден, но тази "птица", всъщност, е била символ и образ на друг важен човек, директор на едно училище. В това се уверих, влизайки в кабинета на лицето, за което говоря по-горе: до последната черта беше друг – кентавъра от съня ми! За него вече бях загатнал предварително пред аудиторията, че "в Сибай е засечен от Космоса един от подменените ръководители" (т.е. пришълец)... Оказа се самият кмет на града. Срещата ни протече фантастично. Не искам сега да казвам колко десетки наши лектори и дейци може да приеме и каква още подкрепа обеща, ако се съгласим да дойдем. Той много добре знае какво значи да се постави Майката в центъра на живота, какво означава да се освободи тя от материално и морално робство. Готов е да даде десетки хектари за моделно селище за бременни и кърмещи вегетарианки по методите на Учителя Петър Дънов от България. Колегите му от другите градове, като видят какво става и колко прекрасни и здрави деца се раждат и възстановяват башкирския етнос, унщожаван от Врага, и те ще поискат и ще дадат земя и средства. Ще посторят сами куполните и сферични жилища в градини и "елирите" (елипсоидите) за бременните и кърмещите. Не искат нито лев от българите - искат мъдростта ни. Защо Небето не разреши този експеримент под "атомната гъба" на Магнитогорск с нечуван геноцид и по други причини - за това разказвам малко по-нататък в дневника си.

 

 

 

24.02.2018 г. 13,55 ч.

 

В БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ, за разлика от небожествените, има положителни изказвания не само за топлината на любовта, но и за горещината на страстта. Божественият човек приема и СТРАДАНИЕТО СЪС ВСИЧКА СИЛА, понеже знае, че единствено страданието може да преработва в най-висока степен липсата на Любов и милосърдие някъде, да предотвратява опасността от рухване на Вселената:

УЧИТЕЛЯТ: "Трѣбва ли да вѣрвате на всѣки, който казва, че ви обича? - Преди да повѣрвате на думитѣ му, опитайте го. Който люби, топлината му се повишава; сѫщевременно, той се разширява. Ако рѫката му е по-топла и малко разширена, той наистина ви люби. Не казвамъ да бѫде горещъ, но топълъ. Какъ се проявява любовьта на физическия свѣтъ? — Като топлина, която събужда благородни чувства въ човѣка и помага за тѣхното растене и развитие. Горещината е страсть. Въ тази любовь човѣкъ бързо се запалва и бързо изгасва.Всѣки огънь, който изгаря и разрушава благороднитѣ чувства въ човѣка. наричаме страсть.  Може ли безъ огънь на земята? — Не може, но той трѣбва да се употрѣбява за нагрѣване на желѣзото до стопяване, да се кове. Колкото по-силни сѫ страститѣ, толкова по-мѫчнотопими метали ще се нагрѣватъ на тѣхъ. Намѣсто сѫ страститѣ, когато се използватъ разумно. " (1918.10.13, беседа "Двата полюса", том "Дали може" С42:294)

АКО тази дума и някои други трябваше да бъдът запратени изцяло и завинаги в арсенала на падението, както правят небожествените учения, нямаше как да има "Страсти Господни", "Страсти Христови", "Страстна седмица" , "Страстен петък". Бог е създал децата Си така, че те да имат и импулс да правят нещо божествено СЪС ВСИЧКА СИЛА, да живеят понякога СЪС ВСИЧКА СИЛА. Божествената почивка и божественият мир, безтрепетността на архата са едно, БОЖЕСТВЕНИТЕ СТРАСТИ - съвършено друго нещо. Когато няма условия божественият човек да дарява и обменя божествен живот със всичка сила, той прави добро със всичка сила, работи за Словото със всичка сила, работи за Делото със всичка сила, твори или прави нещо друго божествено със всичка сила. Именно затова Учителят преди 2000 години казва, че ще "изплюе" мижавия, безкръвния, безчувствения, равнодушния, бзразличния, апатичния, инертния, страхливия, посредствения, хладния. Ще го "повърне", понеже той не става вече за нищо и е даже опасен, отровен за божествения организъм. Пред него Бог предпочита падналия, грешния, злия с буйна кръв, защото бушуващите страсти в него имат потенциал да се превърнат в БОЖЕСТВЕНИ страсти. Когато се пробуди, той иска да стане УЧЕНИК НА БОГА СЪС ВСИЧКА СИЛА, започва да учи от Него и да изпълнава Словото и Волята Му СЪС ВСИЧКА СИЛА, да прави добро СЪС ВСИЧКА СИЛА. Колебания и заден ход в него няма. ОТ ГОРЕЩА ЛЮБОВ И СТРАСТ ПО БОГА, той понякога спи само един час в денонощието или ивъобще не спи, понеже ЖАЖДАТА ДА ПРАВИ НЕЩО БОЖЕСТВЕНО СЪС ВСИЧКА СИЛА, В НЕГО ВЕЧЕ ТЕЧЕ И СЕ РАЗРАСТВА КАТО ЯДРЕНА РЕАКЦИЯ. Той се подвизава СЪС ВСИЧКА СИЛА, търси и живее Истината СЪС ВСИЧКА СИЛА, жертва се СЪС ВСИЧКА СИЛА; търпи СЪС ВСИЧКА СИЛА, храни се чисто СЪС ВСИЧКА СИЛА; пости СЪС ВСИЧКА СИЛА, отказва се от недостатъците си СЪС ВСИЧКА СИЛА. Божественият човек приема и СТРАДАНИЕТО СЪС ВСИЧКА СИЛА, понеже знае, че единствено страданието може да преработва в най-висока степен липсата на Любов и милосърдие някъде, да предотвратява опасността от рухване на Вселената. С върховното си, страстно страдание, Божественият Човек стопява и най-мъчнотопимите "метали" в космоса - Безразличието, Гордостта, Своеглавието на хората и боговете - и т.н.

 

 

 

26.02.2018 г. 03,08 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Ако искашъ да отидешъ при Бога, ще носишъ божествената топлина въ сърцето си." (1918.10.20, беседа "Дух Господен", том "Дали може" С42:299)

Преди всички останали, божествена топлина в сърцето си трябва да има истинската майка, истинският баща, истинският учител и възпитател. Наскоро тук бе разказано как педаогозите с дух, душа, ум и сърце в Русия прилагат Учението на българския Учител Петър Дънов из цялата шир на тази необятна страна. Много неща обаче не бяха споменати, понеже това е многолетен опит на водещите учени и хуманисти в областта на образованието там. Публикуваната част от един дневник касае само мощния старт, излитането. Оттогава измина повече от четвърт век и постиженията им са над всички граници на въображението. Някои български педагози имаха щастието да бъдат канени там да инструктират педагогически министерства, академии и учителски колективи по места, но и въпреки идейно-методическата им подготовка в духа на Б.Дуно, те самите видяха в Русия неща, които в България не се срещат никъде. Тука просто няма кой да се интересува от професионалисти.  Най-ефективни и любими на всички методисти и учители в Голяма Русия са практическите нагледни прийоми, които се коренят в хилядолетния опит на Всемирното Бяло Братство на Балканите, в лекциите и беседите на Учителя Беинса Дуно и живота на Братството през ХХ век, във фундаментални книги от рода на "Учтелят за образоването" от Боян Боев. На руска почва, голямо впечатление правят програмирани и предварително подготвени въздействия върху децата, особено най-малките, когато педагогът извършва нещо уж случайно. Изпускаме, например, кръгла или елипсовидна кутийка (формата има зачение, после им се обяснява защо. Подготвили сме си и сферични, яйцевидни, правоъгълни, многоъгълни от много видове и пр., както и от благородни метали, минерали и разни видове дърво. Всеки следващ път "изпускаме" различна или се правим, че сме я загубили). От кутийкта се разсипват по земята, примерно, семена от мандарина. Децата отдавна знаят, че семената и костилките са "детската валута" и сме ги научили за кое семе и коя костилка, ако я донесат, какво могат да получат. За покълнала - десет пъти по-желан подарък, за фиданка - още по-ценен; за засадена - най-ценен. На по-късен етап ги учим да превъзмогнат манталитета на петата раса "търговия" и им разкриваме чара на дарителниците. Обаче още не са знаели, че изсипаните семена от кутийката са нашите "бебета". "Ой, изсипах си бебетата!" - Децата са изненадани, но се смеят: "Ама това са семена, не бебета..." - "О, извинете, сбърках, прави сте: това са ми децата, - бебетата са в устата ми..." - Още по-голям смях и учудвне: "Как в устата?!" - "Ами... аз съм бременен, вижте! (ако си мъж и кажеш "бременнна", още по-смешно им става...). Вадиш от устата си семената от изядените сутринта мндарини, например, и им обясняваш от колко часа ги държиш под езика и защо. Какво лекува всяка семкка от всеки вид, какви качества и добродетели развива като са под езика, какви хора и неща привлича - и.т.н. Но - най-важното - обяснява им се, че така придаваме на семената и на някои костилки ункален код за покълвне, какъвто никога няма да получат, ако бъдат посадени по обикновения начин. "Хайде бе - да не би да си държиш бебетата под езика денонощия и седмици, един-два месеца - нали вече отдавна знаем коя семка и коя костилка кога покълва!..." - "Да бе - смее се друго - ако лапнеш семка от авокадо или костилка от манго, така ще се опулиш, че ще заприличаш на..." - и почват сравненията, превиват се от смях. Трето вика: "Ми ти, и да издържиш днеска да не ги глътнеш, то двечера, като заспиш, ще ги изплюеш или глътнеш всички..." ... Но накрая любознателността надвива и наострят уши. Методистът или учитлят им обяснява, че "новородените" (от изядените днес плодове) се държат само няколко минути в устата или няколко часа, за да получат вълшебния код на човека... " - "Ми тогава?... Как ще покълнат?..." - "Ами ето на, изпуснах си по-големите бебета от яслите... Благодаря ви, че ги събрахте веднага и ги прибрахме в кревачетата..."). (Виждат влажния памук в кутийката или найлоновото пликче). Обяснява им се, че трябва да се навлажнява периодично и по какви начини си ги носим постоянно под дрехите до тялото, за да им е топличко - даже когато спим. Но забелязват и надписите със съкращения. Р - дата на "раждане" и първо "засукване" (денят, в който са били държани под езика), число - на колко дни е дадено бебе или малко дете в кутийката. Инициали на "таткото" или "майката", понеже не е без значение точно кой ги е държал под езика си и до тялото си: това предопределя скоростта на покълване и растене и специфичтия вкус и състав на плода след години. А сега, да се разправя че и тук става ускорение на плододаването даже само за няколко часа, както става при йогите и факирите, никой няма да повярва, ако не го е видял. То е вече "висш пилотаж", който зависи от груповата хармония на две или повече сродни души.  За индиговите и кристалните деца от миналото това е отминал етап, днес има много по-сложни упражнения, родиха се аще три каегори нови деца след тях.. Много отговорна е подготовката по ролевия автотренинг и групов тренинг. Децата усвояват бързо знанията и уменията да изглеждат обикновени, "нормални", спсобни да се правят на невежи и благодарни, когато възрастните ги "обучават" и "възпитават". Инак ги чака психиатрия. Не спорят с големите, не бягат от къщи и от учлище, учат се да оцеляват и да дишат без конвулсии и да нямат остри болки сред хората с клограми червеи и помии в тялото си. Без опитните методисти на Новата педагогика и психология, децата много трудно понасят кавгите и назиданията вкъщи, пушещите, месоядците, заспиващите след полунощ, спящите след изгрев сълнце. 90 на сто от децата на новата епоха са ясновидци и имат ясномислене, ясномирис, ясноусщане, ясновкус. Ако не бъдат поети от истинските педагози навреме, те се потрисат до пълно отчаяние от аурите и телата на големите хора, когато ядат и пият боклуци и не са заспали до полунощ или спят след изгрева на слънцето. Хъркането е давенето на възрастните насън, храченето - всичко това е непоносимо за фините им психики. Някои деца загубват временено разсъдъка си от страх и ужас пред елементалите и вапирите вкъщи, от "домашните дракони". Други добиват алергии, трети се инфектират остро или развиват аутизъм не само от ваксинациите, но и при прости и налагащи се родители. Още преди да попаднат някои деца в така наречените "духовни" училища с високи такси, ние трябва да ги научим предварително да понасят без да се издават миризмата на учителите, които са на "братска" или "духовна" заплата или на хонорар. Те и без това виждат как изглеждат отвън и отвътре продавачите на знания, умения, духовност или мъдрост, но се плашат и отвращават от това неимоверно. Животът, все пак, ги учи да запомнят фигурите и физиономиите на продавачите, за да ги сравняват с нормалите хора. Веднага виждат, че учителите им в училищата на Матрицата и техните работодатели имат ограничен мозък и затова не могат да измислят нито един начин за прехраната си, по-различен ат получаването на пари. Ако запитат децата на новата епоха какви други начини предлагат самите те, те ще дадат стотици изненадващо рационални отговори, които ще покажат висока ефективност, ако се приложат.

В Словото има не едно и две положителни изказвания за парите и указания как те могат да служат по божествен начин. Но доминантата на Новото Учение на тази тема, все пак, е в полза на нещо по-високо от парите:

"В отношенията си учениците трябва да спазват следното: услуга за услуга, а не за пари.

Парите могат да развалят човека. Те носят друг образ, а чрез услугата ученикът ще предаде и приеме образа на Любовта.

Бъдещата разменна монета ще бъде приятелството!

Бъдещата разменна монета ще бъде Любовта!

Ученикът не трябва да прави услуга за пари - това е вън от всяко правило на окултната школа.

Той трябва да служи само от Любов!"

("Свещени думи на Учителя")

Тук, от стр.249, може да се прочете на тези теми "Легенда за Зорницата":

http://toyonus.com/01-Bulgarian/11.Fantastika/Edin%20priyatel%20-%20Fantastichni%20videniya.pdf

 

 

26.02.2018 г. 19,23 ч.

 

ПО ВЪПРОСА ЗА ВОЛЯТА И ЗА БАВНИТЕ САМОУБИЙСТВА. КАК СЕ ПЪЛНИМ С ЧЕРВЕИ И МИРИШЕМ.

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕДЕНЕТО. Не само за вредата от физическото седене и за майсторството как да седим правилно, но и за опасността от заседяването и засядането някъде. Съвременната наука за смъртоносната поза седнал, дори в тоалетната.

"Без движения нищо не се постига! В Индия има факири, които с години седят на едно място да каляват волята си. Със седене те нищо не са постигнали. Адептите са хора на движението. (22 юни 1932, "Малкото добро. Живият порядък")

"Всички искате да станете ангели. Отлично желание, но ангелите са служители, които Господ праща навсякъде по небето да ходят и постоянно пътуват. Вие искате да станете ангели, без да пътувате. Ако е за седене на едно място, защо искате да станете ангели?" (9 март 1941, "Ще се наситят")

"Всичките хора разсъждават статически. Всяко едно статическо положение произвежда страдание. Седите на стола." (24 януари 1941, "Метафизични разсъждения")

"(Учителят каза всички да излезем на поляната. Всички се наредихме в полукръг. Една сестра застана в кръга и иска да остане само тя с Учителя. Учителят й каза да напусне кръга и да си върви.) - Тази сестра мисли, че като е по-близо физически, ще придобие нещо. - Нищо няма да придобие! То е едно физическо разбиране - да искаме да сме близо. Колкото физически сме по-близо, толкова по зле. Питам сега: какво препятства на тази сестра да застане при всичките? - То е гордостта. Когато един човек започне да мисли че е нещо повече от другите, то е гордостта. Той започва да се сравнява с Господа, казва: „И аз като него мога!" Тази сестра мисли като господарка. Този дух е непокорен - от небето е изпъден навън, а толкоз години седи като "светия", иска да ме лъже. - Още десет хиляди години да седи, аз ще имам същото мнение! Той навсякъде иска първото място, облича се с много хубави дрехи, но всичко е външно. Дойде ли до вътрешното, няма го. /.../ Истината говори само онзи човек, който се подчинява на Истината, който е свободен. /.../ Сега да ви кажа закона. Една въшка има право само една секунда да стои на главата ти. Щом се качи и седи повече от една секунда, смъртта я последва. Но въшката не знае това. Казвам: и вие може да се качите на главата на един светия, но само една секунда може да седите на главата му. Ако не слезете във втората секунда, нещастията ще дойдат! Вие сте се качили на главата на един светия, имате състоянието на една въшка. Тогава ще дойдат страданията. /.../ Ако правиш нещата с любов, освобождаваш другите; ако на вас правят с любов, освобождават вас. /.../ Писанието казва: „Изпитвайте духовете от Бога ли идват“ " (14 юли 1940, "Съвършенство в приемането и даването")

"Представете си, че вие не сте разположен, не знаете причината, но сте крайно неразположен. Вземете един стол, седнете и направете най-малко сто опита. Изправете се, оставете ръцете и краката си свободни или скръстени едини върху други, свийте краката си, отпуснете ги, докато дойдете до едно положение да се смени вашето състояние. ТО е правото положение. Направете най-малко сто пози на стола. Онази поза, която смени вашето състояние, ТО е естественото състояние. В сядането, ако седнеш правилно, приятно ще ти стане. Ако седнеш неправилно, ти си неразположен. Като седнеш, ще туриш ръката си на коляното, ще вземеш каквато и да е форма на сядането, докато дойдеш до едно положение на тебе самия да ти е приятно, че тъй седиш. И главата ви трябва да бъде перпендикулярна - не напред и назад, но точно да съвпада с перпендикуляра на вашето равновесие. Някои турят главата си надясно, наляво. - Да няма застой, никога не поставяй главата си в един застой. Да има малко колебание в движението, но никога вашата глава да се не отклонява от перпендикуляра, върху който почива вашата мисъл на движение.Турете онази идеалната мисъл в ума си, че сте седнали идеално. Дръжте в ума си, че можете да седнете така. Щом седнеш идеално на стола по всичките правила, както аз ги разбирам, никой не може да те отмести от твоето място - и целият свят да се събере, не може да те отмести. Такова равновесие ще имаш, никой не може да те отмести от мястото. Само ти можеш да се отместиш, ако искаш. Вие не знаете как да седите. Както гледам, всеки може да ви отмести. То не е правото сядане. Кое е правото сядане? Ти, като седнеш на стола, никой да не може да те отмести оттам. Сега как ви се вижда това? Тази работа е неразбрана нали? Защото криво седите. (17 април 1936г., "Постижения на мисълта")

ЕДНА ПРИЯТЕЛКА СЕ ШЕГУВАШЕ, че от многото седене определени зони от тялото й стават грапави и се опасяваше как ще задържи мъжа си... Друг анализираше думата "пред-седател" и казваше, че никога не би станал такъв, понеже да ръководиш седнали хора е наливане от пусто празно. Трети се мъчеше да изчисли колко квадратури се образуват между торса и краката на човека при седене и как ни влияе това. Смешки и паралели всякакви, но по света все по-често се явяват изследвания, статистики, книги и статии за смъртоносната роля на продължителното седене. А у нас още във възрожденската литература някъде се казаше (дали не беше Любен Каравелов?), че гръцките чиновници по онова време работели прави. Е, и дълго време прав без движеие пак е опасно. Последното съобщение на тази тема касаеше изследване на големи групи хора, според което които са прави пред компюъра отслабват по 4 килограма месечно и са много по-бодри и здрави.  Имах намерение тук да постна една статия от рода на "Седенето убива" или "Продължителното седене става по-опасно от пушенето". Да репостна още една за десетките болести и съкращаването на живота при седенето върху тоалетната чиния. Но реших, че който иска да е здрав и хубав и да живее по-дълго, да не мирише лошо и да не отблъсква хората, може сам да открие десетки и стотици източници на тези теми.

 

 

27.02.2018 г. 14,57 ч.

 

"Нервната система въ човѣка е инсталацията, презъ която божествената енергия се възприема и предава като свѣтлина и топлина отъ единъ човѣкъ на другъ." (1918.10.20 дуг ДАМ С42:300)

ТЕМА С ВАРИАЦИИ. Обикновено огнището на възбуда в мозъка е силно инфекциозно поради вторачването ни в самите себе си, в някай егоист или в човек без душа. То елиминира изцяло факта, че нервните системи на духа, сърцето и душата се простират до безкрайност в Битието и имат нужда от интензивни комуникации и с други същества, родени от Бога, за да не умрем.

ОТ ТОВА ИЗЛИЗА, ЧЕ за разлика от вегетативната нервна система, която се грижи за обмяната на веществата и комфорта ВЪТРЕ В НАС, нервната система в широкия си спектър (периферната) е не само вътрешно, но и външно-социална и отговаря и за ОБМЯНАТА НА СЪЩЕСТВАТА. Когато тази обмяна е недостатъчна и неправилна, нервните болести и състояния са ни гарантирани. Разбира се, автономната нервна ситема е водеща, понеже без перфектната й чистота и действие, нормална социалност е невъзможна или става това, което виждаме често около себе си: сблъсквания със социопати. Например, бъдещите антипаразитни полиции и военни министерства ще имат добродетелите на фелдкурат Кац и ще поставят внезапно и периодично всички адски композитори, изпълнители, политици, авторитети и изобретатели на задължителни клизми, след което ще се види ясно дали продължават да произвеждат гноцид... Е, ще изпитат ли тогава нужда вегетативнните им ядра да възпроизвеждат това, което става в червата им?...  Някой би казал, че и червата на великия Бах не са били цвете, но този феномен няма да бъде разгадан от бъдщата наука поне 100 хиляди години - как е възможно такива черва да напишат такава божествена музика (както и червата на Джоакино Росини...)?.  Разбира се, да си кльащав съвсем не е гаранция за читави черва; понякога даже напротив: червеи с килограми или някоя тения от ануса чак до темето пак си имат отвътре и те пишат същата "музика", леят проклетията и злобата си с още по-долни средства. Пепел ни на утата - дълбок поклон пред обожателите на Бах, каквито сме му безусловно и ние, но някои прости хора понякога казват, че музиката му е "общо взето приятна, обаче не можем да търпим "каканиженията" му. Дали и Бах не е писал за пари - или и ние сме прости като простите и затова се чудим? И Моцарт се е спасявал от глад с поръчки, но Реквиемът му, например, както и всичко останало "за Бога" или "за пари" е абсолютно божествено без нито една нота изключение. Помните репликата на августейшия към Любимеца на Бога "Ама-Деус" в гениалния сценарий на Питър Шафър, внушена му от "завистника" Салиери, когато големецът чу новия шедьовър на Моцарт: "Много ноти..."... Както и да е, ние сме пълна нула пред музикантите; просто се питаме защо един друг гений (според нас) - големият мъдрец и велик Посветен Дейн Ръдиар нарича музиката на Бах "феодална". Знаем от един още по-авторитетен за нас източник от български произход, че Йохан Себастиан Бах е завършил еволюцията си благодрение на музиката, която е написал; но познаваме и една реплика от Него, в която го нарича "тлъстичък"... Разбира се, външният вид и даже здравето не са решаващ критерий: често Природата ни прави непривлекателни и "обикновени" с някаква много важна и дълбока цел: за да не спрем еволюцията си поради горделивост или тщеславие или за да не ни се лепят смукачи. Нали с тази цел и апостол Павел е имал "трън в плътта"? От друга страна, Опонентът на Бога фабрикува милиони "привлекателни" без дух, душа и сърце. Те имат само външност и подобие на ум, за да се пласират между смъртните. Наречени са още "шансоиди: "Подобия на хора с подобие на шанс".  Така че нервните възли и периферните нерви на симпатиковата и парасимпатиковата нервна системи са ни дадени, ЗА ДА ГИ СЛУШАМЕ. Те не са толкова прости и много добре знаят кога да спрем да ядем, при кои срещи с кой човек да разтупкват сърцето ни или да го охладяват; с кого да учестяваме дишането си и при кого го забавяме, от кой образ да разширяваме зениците си от възхита и защо от действията на "любимия" ни те често се разширяват от болка... Ние десетилетия наред се борим с тях с нокти и зъби да им диктуваме долнопробни вкусове и да ги объркваме тотално: да ни разтупкват сърцето и да дишаме учестено с хора, които не са ни пратени от Бога. Или без хора, ако сме предатели към Бога и Природата и не искаме да се подарим на човек по волята на Бога.  Кората на мозъка и така наречената "висша" нервна система при шансоидите и хората с принизен вкус неизменно подават объркващи команди на Божествеата Природа в подкорието. Ако сме от тях, ние третираме безобразно "обмяната със съществата", предопределена ни от Бога. Съдинeненията ни с някого всеки път са като буквта Ц, Щ, L или V, а не първо като българското Л (или цялостно като Б, В, Е, Д, Ж, З, И, К, М, О, Х). Въпрос на вкус: процесите на харесване и възбуда в нас са все към нечитави неща и хора, а към читавите имаме задръжки (цензурата, центровете на задържане). С други с съединяавме само като Г, Л, Н, П, Т, У - пак сродство, но то не носи живот, не променя и не подмладява телата на общуващите - посветлява само ума и облагородява душата, обаче не засяга симпатиковата нервна система. Обяснимо е тогава защо най-накрая и симпатиковата, и парасимпатиковата ни система се скапват от глупостта и ината ни и сдават багажа. Видът и здравето ни си заминават; много скоро след тях - и ние самите.

 

 

28.02.2018 г. 04,25 ч.

 

Нещо много навременно във връзка с предишната тема за душевното и физическото здраве. Ето че и съвременните учени потвърждават лайтмоива на Словото: ИЗЯВЕНА, ПРОЯВЕНА И ОСЪЩЕСТВЕНА БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ.

 

 

Думи за здравето от известния бразилски лекар, учен и педагог Драузио Варела

Емоции и чувства, които са прикрити, подтиснати, завършват с болести като: гастрит, язва, лумбални и гръбначни болки. С времето, потискането на чувствата поражда рак. Тогава отиваме при специалист, за да споделим нашите интимности, нашите тайни, нашите грешки. Диалогът, говорът, думите, са силен лек и отлична терапия.

Ако не искате да сте болни… Взимайте решения.

Нерешителният човек остава в съмнение, в тревога, в терзание. Нерешителността акумулира проблеми, тревоги и агресии. Човешката история е изградена от решения. Да вземете решение е точно да знаете да отречете, да знаете да изгубите предимства и ценности, за да спечелите други. Нерешителните хора са жертва на стомашни проблеми, нервни болки и проблеми на кожата.

Ако не искате да сте болни… Намирайте решения.

Негативните хора не намират решения и увеличават проблемите. Те предпочитат оплакването, клюките, песимизма. По- добре е да се запали клечка, отколкото да се съжалява за мрака. Пчелата е малка, но произвежда едно от най-сладките неща, които съществуват. Ние сме това, което мислим. Негативната мисъл създава негативна енергия, която се трансформира в болест.

Ако не искате да сте болни… Не живейте според външния вид.

Който крие реалността, се преструва, позира и винаги иска да създава представа, че е добре. Иска да бъде виждан като перфектен, безгрижен и т. н., но акумулира тонове тежест. Бронзова статуя с крака от глина. Няма нищо по-лошо за здравето от това да се живее според външния вид и фасади. Това са много лъскави хора, но с малки корени. Тяхната съдба е аптеката, болницата и болката.

Ако не искате да сте болни… Приемайте.

Отказът да се приеме и липсата на самоувереност ни кара да се отчуждаваме. Да бъдем едно със себе си е основата на здравословния живот. Тези, които не приемат това, стават завистливи, ревниви, имитатори, свръх състезателни, деструктивни. Бъдете приемани, приемете, че сте приемани, приемайте критиките. Това е мъдрост, здрав разум и терапия.

Ако не искате да сте болни… Вярвайте.

Този, който не се доверява, не комуникира, не е отворен, не е свързан, не създава дълбоки и стабилни връзки, не знае как да създаде истинско приятелство. Без доверие няма взаимоотношение. Недоверието е липса на вяра във вас и в самата вяра.

Ако не искате да сте болни… Не живейте живота тъжни.

 

Добрият хумор. Смехът. Почивката. Щастието. Те възстановяват здравето и носят дълъг живот. Щастливият човек има дарбата да подобрява средата, където и да живее. Добрият хумор ни спасява от ръцете на доктора. Щастието е здраве и терапия.

28.02.2018 г. 08,15 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Какъ се познава кой човѣкъ възприема и предава Божията Любовь? - Ако челото на човѣка се повдига и разширява, ако главата му горе, на темето, се повдига, той е добъръ проводникъ на Любовьта. Ако /.../ чертитѣ на лицето му не станат по-меки, той не е далъ пѫть на Божественото Начало въ себе си." (1918.10.20 дуг ДАМ С42:300)

ОТНОСНО КАРТИНАТА: Как ще те изгледа една елитарна отрепка, ако й се притиснеш така?...

КОМЕНТАР: Току-що говорихме за ИЗЯВЕНАТА, ПРОЯВЕНАТА И ОСЪЩЕСТВЕНАТА БОЖИЯ ЛЮБОВ, Т.Е. БОЖЕСТВЕНАТА. Това ще рече ИМЕННО ПРИЕМАНЕ И ПРЕДАВАНЕ на Любовта; при това - не на коя да е Любов. Милиони същества приемат и предават чувства, но към кого? Но има и други. На български имаме един израз: "Ни приема, ни предава...". Познаваме такива хора, но то не значи, че са виновни. Малкото или тясно чело е степен на еволюция, актуална даденост: абсурдно е да искаме от такъв човек да обича нещо повече от себе си или един-двама души; най-много 12, както е било с бабите и прабабите ни. За сметка на това обаче "нивичката" им е обработена съвършено - няма нищо общо с джунглата от интереси и контакти на хората с "300 декара" чело. На тесночелия, нискочелия, предстои да обикне повече от един човек или рода си, семейството си, работата си, хобито си, църквата си; на човека с непораснало теме и дебела фонтанела - да осъзнае приоритета на Словото и Делото Божие пред професионалните и семейните си ангажменти, тесните си интереси. Ако не е чак толкова развит за Слово и Дело Божие или Божествен Живот, нека стане учител, патриот, благодетел, филантроп, алтруист, хуманист, интернационалист, космополит, човек с универсално съзнание. Даже и гении има с тясно поле на съзнанието: гений само в своята област. Това, на своето място, може да е уникално и много полезно за феновете му и за културата, науката, духовността. Но още Некрасов бе казал за този род творци: "Свой гений подчиняя чувству / Всеобнимающей Любви". За тази Универсална, Всеобгръщаща Любов или Любовта към Всичко и Всички ние имаме беседа в България: "Мировата Любов и Космичната Обич". Уникалното е по линия на индивидуализацията, личното - на персонализацията, космичното - на универсализацията.

Познаваме прекрасни хора от брахицефален тип, изключтелно умни или добродетелни: широко лице и ниско или тясно чело. Да ти направи услуга такъв "на парче" по съвършен начин - това не е никакъв проблем за него. За разлика от долихоцефалите (теснолиците и дългоглавите), от абстрактните хуманисти, които ще те залеят с инициативи, намерения и фразеология, той може да ти спаси и живота. Брахицефалът може да бъде съвършен и много сърдечен приятел - НА ПРАКТИКА. От долихоцефала не очаквай такова нещо: той е зает със себе си и със СВОИТЕ си ангажименти, фантазии, планове и дейности. Пълен е с генилни открития, изумления, изобретения, намерения, начинания и обещания, но за помощ и сътрудничество не го търсѝ. Функционер от класа е, когато не е само визионер. Увлича по-непретенциозните души като магнит. Но Той иска ТИ НА НЕГО да сътрудничиш, а не той на тебе, защото е много вдъхновен и много велик.

Но и единият, и другият подлежат на еволюция: на осъзнаване на необходимостта от лична еволюция. Често "цефалите" от който и да е тип са такива наследствено: заврели са ги в такъв череп, в такова тяло, за да свършат качествено някое конкретно дело в живота си, но и за да осъзнаят тесните си рамки и да изпитат импулс да ги разчупят, да се развиват.

Познаваме и удивителни случаи на скок в еволюцията: за няколко месеца или години, това не е същият човек. Не можеш да го познаеш ни по тяло, нито по лице. Решил е да скочи - и е успял. Не оставя професията си и близките си, но се е преборил "с нокти и зъби" да защити ЕДИНИЯ час за Бога в денонощието или за човечеството; ЕДИНИЯ ден от седмицата, ЕДИНИЯ месец в годината без материални и морални компенсации. Като един минимум за порастване и разширяване на челото, за издигане на темето, изтъняване на фонтанелата.

Днес Интервентите, с всичкия ядрен потенциал на Черната ложа, успешно внедряват в младото поколение матриците на брахицефалите в комиксите, игрите и анимационните филми, дори в игралните. Вземете повечето бебешки и детски телевизии и почти всички други аниматори от сатанински тип: всичките им геройчета са задължително широкоглави изроди. Този "заповед" на спонсорите, управляващи черната индустрия в това поле, не може да бъде пренебрегната от нито един продажен аниматор, който иска да не умре от глад. Милиони деца записват в посъзнанието си модела на Супермен с квадратно лице и ниско чело, на феичките с ханшове на проститутки, на Пчеличката Мая и Царицата на кошера с широки глави долу. Абсолютно нищо общо с главата на пчелата: тъкмо обратното. Няма кой да изконтролира тия предатели-художници, тая зловеща масова конфекция! Напротив - за нея босовете и концерните на рептилиите плащат в злато.

Не че главата на богомолката или скакалеца е критерий - това е вече Луциферическата продукция. На нея дължим и проказата с десетките цветни варианти на още един триумф на черната ложа: лисичия образ дори на добрите герои в някои модни анимации. Таква са лицата на много естрадни певици и чалгаджийки: носле-копче или дълго лисичо носле, хитра и порочна муцунка с издължен остър връх напред и лисичи глас, но Камперов ъгъл - близо до змията. Това е луциферическият асцендент Вододей, типичен за руската национална физиогномия на нисшите еволюционно класи, дори и да са дворяни или с 5 висши образования. Такъв ще те преметне без проблем, ще ти се подиграе с удоволствие. А в Америка и другаде - къси нослета, носле-копче, носле-връхче, лице без нос (обобщения образ на "красавицата" в киното и графиката на Интервентите). За тях красотата на жената е очи и устни - нос не им трябва. Разум, висок вкус, самоконтрол, собствено мнение - защо? Мъжът е с огромно чене, къс нос и маймунско телосложение: широк гръден кош и тясно дупе - и тонове мускули. Тщеславие - Ниагари; шумове, неврози, истерии, гонитби, насилие, дисонанси - апокалипсис; печалби, тиражи, нископробност, вой и ръкопляскания на сивата маса без мозък - какво друго им трябва? Интервентите са заповядали: на който и канал да превключиш, чуваш думата "убийство". Филмите се прекъсват от реклами, за да рушат психиката; скритите кадри произвеждат стадо от купувачи.

Но не трябва да забравяме: БОЖЕСТВЕНОТО ПОБЕЖДАВА ВЪВ ВСЯКА ФОРМА. Осъзнатата божественост, каквато и да ни е наследствената или евлюционната форма, надмогва всичко ограничено и лично и устремява съществата към любов за всички, работа за всички, саможертви за всички, живот за всички.

Познаваме и куп съвършени красавци и красавици и аристократи с перфектни пропорци и физиономии. Високо духовни елитари и претециозни перфекционисти от най-висша класа. Но те живеят само собствения си живот в рамките на собствените си егоистични вкусове и самоизяви. Това са високомерните чистофайници, недокосваемите брамини. Те не изпитват никаква нужда да гостуват на страдащите, на лишените; да се жертват и самораздават, да живеят в съобщества, където присъства БОГ. Казано е: Христос няма да го намерим между такива. Именно по тази причина виждаме толкова много "обикновени" физиономии около Учителя във всички картини през вековете, във всички фотографии и днес. Когато поканените не идват, понеже са много претенциозни и заети, Той отваря вратите за лишените, страдащите, "обикновените".

А шансоидите, които са се уредили днес по всички параграфи, понеже са си избрали луксозни тела и физиономии от гардеробите на вселената или щракащи умчета, утре ще бъдат в инвалидни колички. Само така ще могат да развият пожертвователност и милосърдие и да си повдигнат вкуса и съзнанието истински.

Затова пък така наречените "прости" и "недоразвити" обичат Господа тъй горещо, тъй неудържимо, тъй предано и трогателно, че често цялото Небе спира за миг работата си, за да им се наслади. Те искат да са с НЕГО, да се притиснат до НЕГО, а не до нещо друго или някой друг. А Той вече им е обяснил какво значи да обичат НЕГО. Затова са денонощно заети да раздават Любовта Му там, където ги праща. А като капнат от щастлива преумра, копнеят да се върнат У ДОМА: там, дето ги обичат истински, където дават СВОБОДА. Не при робовладелците или при идолите си..

 

Елитарната или горда отрепка поддържа дистанция; човекът на Любвота ще ти измие краката, даже ще ги целуне. Щом децата се увиват около стъпълата на някого и ги прегръщат и целуват до плач, значи ИМА има Бог!

 

 

 

28.02.2018 г. 15,56 ч.

 

КЪМ ПРОГРАМАТА НА НОВИЯ ЧОВЕК. ОТНОВО ИЗНЕНАДИ. "Човѣкъ ще употрѣбява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седемь часа сънь, т.е. за разходка отъ физическия въ духовния свѣтъ. Останалитѣ петь часа сѫ за благотворителни дѣла: садене на плодове, отглеждане на цвѣтя, посещаване на болни и др." (1918.10.20 дуг ДАМ С42:300)

ДАЛИ ЩЕ БЪДЕ С ЕЛФИЧЕСКА ПИСМЕНОСТ ИЛИ ДРУГА, ключове и тайни е имало всякога и те всякога ще правят това, което си искат.

ВЪПРОСИ И РАЗМИСЛИ: 1.За работещите в света тази програма засега е неизпълнима, освен в почивните дни и по време на отпуск. За различните работещи хора това е от 1/6 до 1/3 част от годината, когато всеки ден или по-малко дни те биха могли да изпълняват тази програма в пълен размер. Силно желаещят да бъде ученик на Бога може да свие тия часове ежедневно до един реален минимум в свободното си време даже и преди пенсия, за да изработва навици и качества, да има божествен тренинг. Значи, екпериментирането на божествената програма може да започне още днес - след всеки работен ден. В най-тежките случаи, човек може да изпълнява всяка една от споменатите дейности извън съня за по половин час. Може да ги свие още повече, но храненето да не съкращава под половин час, защото инак ще се разболее и изроди. Даже и да избере само един ден от понеделник до петък и да изпълнява всичко това, пак ще обърне очите на Бога към себе си.  Но нека се запитаме: колко интелектуалци и духовни хора днес, които са на свободна практика или пенсинери, дори и да научат за това, биха работили 3 часа на ден физическа работа? Коя физическа работа не уврежда природата и човека? Кой би се хранил цели 3 часа - и т.н.?

2.Какво значи "работа за сърцето"? Само музика, изкуство и култура ли може да ни развълнува - или и нещо друго? Събразяваме ли, че ако си отговорим правилно на този въпрос и го приложим, няма защо повече да остаряваме и умираме?

3.Наистина, кой интелектуалец и духовен човек днес, когато е свободен, може да се озапти да не е над книгата или пред екрана по 10, 12, 14, 16, 18 или 20 часа в денонощитето даже в събота и неделя, а даже и понякога да не спи? Но и да осъзнае разликата между интелектуалец и Ученик, с каква умствена работа в рамките на 3 часа ще избере да се заимава? Има ли нещо по-умно от Словото? Не развива ли то всички центрове, качества и добродели на умственото и причинното тяло - и не само на тях? И да ги развива, не е ли едно удоволствие на ума да се занимава и с физика, математика, астрономия, анатомия, физиология и пр.? Какъв дял от тия 3 часа ще си определи ученикът на Бога за една от тия науки, ако по-големият дял е определил за Словото Му?

4.И следващата "изненада" за интелектуалеца, светския човек и оглашения, ако още не е правил опити като ученика на Бога да се храни повече от половин час или 45 минути на едно хранене. Човек може за се храни и само веднъж на ден в Слънчев и Венерин астрологически час или малко повече. Който не е дъвкал сурово жито, в което има всичко, не знае само за една една хапка колко време е неоходимо, за да се разпадне до кашица "дъвката", на която то става, та да имаме право да я преглътнем. Атомна и ядрена енергия по друг начин не може да се извлече. Едно житно зърно може да движи презокеански кораб! И друго да ядем само за удоволствие, и то трябва да се дъвче само на няколко хапки цели 3 часа, както и водата да се дъвче. Всичко това е за ученика на Бога, който иска да е млад и здрав колкото века поиска и да лети нощем по вселените. За онзи, който гълта боклуци, та дори и плодови хапки с две-три дъвчвания и ги праща направо в "торбата" без прана, салма, амрална, сетỳм, лоринор, орландиум и виториум от храната, вторачен се в монитора и чатейки умности или глупости, тия три часа само за хранене не означават нищо.

5.И, след това, как точно да употребим тия 5 часа или половин час в денонощието за правене на добрини? Защо тук Учителят слага саденето на плодове и отглеждането на цветя именно в тази графа, а не в графата за физическия труд? Та Словото Божие било "просто" и "елементарно" и важело само за някога си, а днес имало по-умни духовни учители и системи, които са в крак с времето... Кой днес по-умен посажда ежедневно всички семки и костилки, чиито плодове е изял? Кой знае колко пъти се дъвче всеки вид жито и всеки плод, всяка глътка изворна вода от всеки отделен извор, преди да се преглътне, за да събуди чакрата му в човека? Как става това за активиране чакрата на кивито, например, чакрата на портокала или чакрата на магданоза? Знаят ли умните къде са тия чакри при езичниците, при старозаветните, новозаветните, праведните и учениците във всеки отделен народ - и как са устроени? Знаят ли как чакрите на черната ряпа, черницата и черешата вливат своята сила в Диамантената струна на Аза у блаканските народи и на Балканите и как се зъвърта Вихрун около нея, за разлика от кундалини, ако се храним само в положителни астрологически часове от изгрев слънце до пладне и дъвчем много? И още - само болни ли се посещават през това време - или и такива, които имат нужда от нещо и го нямат, а ние го имаме?

6.И, най-после, не е изключено да съществуват системи, които разхождат учениците си из физическата, духовната и божествената вселена - будни или по време на сън. Може би знаят в кои часове и дни става това и къде през годината, кога по време на Съборите от 19 август; сам ли трябва да е заспал или да е буден човек - и какви са начините за пътуване.

Всички тия неща, за които се говори тук и се говорят подобни открито вече от доста години насам, минават през специални стилистични филтри с определена цел. Дали става дума за вярно и стойностно учение, това е въпрос, на който не може да се отговори. В едни случаи то се прави на много просто; в други - на много сложно, заплетено, елитарно, претенциозно и пр. Думите-спъвалки си вършат работата безотказно. От няколкостотин хиляди души, които се интересуват, поради тия филтри повечето отпадат; но после има и други филтри. Една от стратегиите на Природата е да пръска огромно количество семена. Случва се някое да повярва, че слънцето е слънце, въздухът е въздух, почвата е почва, водата е вода. Да поиска да покълне точно в това поле, точно в тази гора. Точно тия дървета или цветя наоколо са от неговия вид и затова ги харесва, не иска и не може да диша сред други. Но щом оцелява и е щастливо и другаде, това пак е повод за радост.

 

 

28.02.2018 г. 22,39 ч.

 

ВЧЕРА СЕ ОБАДИ една приятелка и прочете едни думи, които могат да доведат до делириум, изумление, потресение и пр. всяка твар, ако е създадена от Бога. Описанието на това неочаквано вълнение е хиляди пъти по слабо от чувството, което може да изпита всяко същество, което търси Словото Божие повече от въздуха и може да диша само Слово. Такава забележителна поредица от божествени мъдрости и субординации, т.е. съподчинения, изказана може би само за една минута през устата на Великия Учител без никакво замисляне и вероятно без да си вземе дъх, е най-уникалното явление в цялото Му Слово през десетилетията в сравнение със всичко, което сме прочели досега. Може би е безкрайно рядко и в цялата история на Словото на Земята и в Битието - до такава степен, че сигурно и самите богове, които идват от всички краища на Вселената, за да присъстват на всяка беседа на Велик Учител, на 4 август 1915 г. земно време са останали зашеметени и не са могли да намерят никакво сравнение с всичко, познато им до този момент в историята на Битието и Словото на Бога. Словото си е Слово и е уникално и вярно винаги, но има мигове, когато Бог говори лично без никакви филтри и облекчения. А този миг през този ден, за всички нас, които имаме доста богата представа за беседите Му от 1896 до 1944 г., поне досега е най-силният от всичко познато ни досега. Ако някой е срещнал нещо по-изумително и по-дълбокомъдро в лекциите и беседите на Учителя Беинса Дуно, ще му бъдем благодарни да ни го съобщи.

Най-силните думи, за които става дума, бяха прочетени по телефона от въпросната приятелка като избран пасаж и веднага предизвикаха усещането, че мигът, в който са били изказни от Него, е бил един от най-редките не само на Земята, но и в цялата вселена. Нека това лично впечатление е прекалено субективно, нека описанието на случая да изглежда преливащо от суперлативи, но нямаше никакъв друг начин да се разкаже за него. А сега, когато цялата беседа е налична, потвърждението на това впечатление е пълно.

Ето какво казва Той още в самото начало на беседата, а за продължението са излишни и невъзможни каквито и да са коментари. Само за една от мъдростите, изказани тук, всеки от нас трябва да живее 25 хиляди години, за да стигне сам до нея - а колко мъдрости е родил Той една след друга през тази една минута на един дъх само с един "залп"?... Може ли някой да изчисли колко стотици хиляди години еволюция ни съкращава общо само чрез този "залп"?...:

ЕТО КАК ЗАПОЧВА ТОЙ:

"Този ден е един тържествен ден! /.../ Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувство да схващат онова, което Господ днес върши в света."

"Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си. Вземете тези под категорията на Любовта. Думите, които изявяват Любовта, са нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата "живот" – под нея влизат мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в цялостта. Вибрациите на думата "цялост" на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по-силна, но цялостта има най-дълбока мисъл. Под думата "цялост" влизат здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категорията "разум" влизат разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. На български език няма дума "индивидуализиране" - /това/ значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат и следующите неща: лекуване, присъствие на духа, сила, младост и растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В Истината влизат следующите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае Истината, не може без тия помагала. Сега, да вземем думата „вярност": за да бъде човек верен, трябва да има съзвучие - тия са двете думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които я обясняват: хубост, невинност, смирение, сладост. Остава още една категория, нея ще оставя."

СЛЕДВАТ И ДРУГИ МНОГО СИЛНИ СЛОВА В ТАЗИ БЕСЕДА - НЕКА ВИДИМ НЯКОИ ОТ ТЯХ, няма как да ги пропуснем:

"Искате да бъдете мек и благ. - Първото нещо, което трябва да направите, е да бъдете нежен. Когато други хора са спрямо нас нежни, нежните хора са много пластични; нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето. Ако много прощаваш, туй показва, че си решен да бъдеш нежен. Трябва да знаем, че едно от качествата на Святия Дух е нежността."

"За да можем да придобием всички тия качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години - една-две хиляди ще бъдат малко. Тия думи трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори. Затова, именно, процесът на развитието е медлен. И защото методът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да работи в нас."

"В Любовта трябва да има утеха. Не си нежен – утеши се; ще дойде Божественият Дух, ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи или изработи /лесно/ в нас - нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато Духът дойде, ще внесе тази нежност. И особено когато се намираме в едно общество между души, които са нежни, усещаме едно вътрешно щастие. Ние казваме: „Този човек ни разбира". - Защо? - Той в душата и сърцето си е в съгласие с вас. Вземете една майка: защо тя изучава това изкуство на нежността? И бащата също. Най-напред те не са толкоз нежни, но като имат деца и вложат за тях своя живот, нежността започне да се обработва. Някой ще каже: „Нямам деца". - Всинца имате деца! Ако някой не ги вижда на физическото поле, вътре в своята душа ги има, ще си ги вижда. Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат: „Татко!", „Мамо!". Казвате: „Колко е приятен днешният ден...". - То са децата, които Бог е пратил да ви зарадват.

Когато говоря за думата "нежност", не подразбирам да я придобием изкуствено, а да дойде по естествен, Божествен път.

Има много духовни хора, които са паразити - те все очакват.

Най-елементарното, което е потребно за всички приятели от Веригата, е учтивост на мъжете и жените. През тази година трябва да започнете с учтивостта в духа, душата и сърцето. Може да съзнаете, че някой има недостатъци – не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа.

Аз съм срещал светски жени, много учтиви в своите обноски. Прекрасно качество! А у нас, като влезем в "християнството", мислим, че трябва да бъдем "прямолинейни", "откровени"...

И тъй, да почнем от учтивостта един към други. Ще ви кажа: нашите приятели в невидимия свят ни считат, че няма учтивост между нашите приятели. Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, които присъстват сега, считат ви "малко неучтиви". ТАКА минаваме ние, българите, на Небето – за неучтив народ. И всеки българин носи тази неучтивост. Ще я намерите в ежедневния живот на българина, между мъж и жена, между дъщерята и майката, между сина и бащата. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи.

Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си. Тази година ще работим индивидуално за своята душа. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, уякчаването, укрепяването на ума, сърцето и душата. Ще работите изключително за себе си, в най-благородния смисъл. (м.б.: 1915 г. е Седма вибрация). Тази година носи много страдания за лошите хора и голямо благословение за добрите. И чрез страдание ще се оправи светът! Трябва да се увеличат страданията на лошите хора - ТОГАВА ще се спаси светът.

НЕБОМИГЪТ НА ТАЗИ УНИКАЛНА БЕСЕДА Е ИЗНЕСЕН КАТО ИЛЮСТРАЦИЯ КЪМ ТОЗИ ПОСТ ВЪВ ФЕЙСБУКА. Който разбира поне малко от астрология, ще съобрази веднъж на колко милионолетия е взможен такъв съвпад и такъв стелиум - и възможен ли е въобще.

За първия градус на Лъва, в който се намират Меркурий, Венера и Нептун в точен съвпад в момента на произнасянето на тази беседа, големият мъдрец и астролог Дейн Ръдиар казва, че е "реализация на "Атман" като чиста кристална леща, събрала всепроникващата космическа светлина на "Брахман".

За 11 градус на Лъв, в който е Слънцето в този момент в съвпад с тия три планети също на зенита, Дейн Ръдиар пише: "Великите традиции на човечеството често са символизирани от голямо Дърво, чиито клони са духовните Учители, излизащи от ствола на Първичното Откровение."

За 16 градус от Лъва в този стелиум, където се намира "Точката на щастието" в този небомиг, също в съвпад със Слънцето, сабианският символ е "Бурята свършва, цялата природа се наслаждава на сиянието на слънцето", а Ръдиар тълкува: "Вълната на Живота и Любовта след една голяма криза. Слънцето и животът ликуват в очистения и освежен ум, който се къпе от време на време във водите на чувствата. След голямата буря, просиява радостта и силата на новите начинания"

За 18 градус от същия знак в съвпад с тях е и Южният Лунен възел, а този градус, според Ръдиар, е градус на колективната алхимия.

Сатурн в 11 градус от Рак в този момент е "веселото освобождаване от всички стари зависимости"; Плутон в 3 градус от същия знак е осиян от Брама - Творящия Бог; Марс в 21 градус от Близнаци в случая предизвиква емоционалните изблици, които носят живота; Луната в 28 градус на Телеца е подобна на Птицата Феникс; Юпитер в 29-ия градус от Рибите е Призмата на великата среща и ритъма на Единството и Множеството; 18 градус от Водолей, където е Юпитер в момента, разкрепостява всички тайни; а Уран в 14-ия му градус съкращава значително естествената еволюция на човека когато той използва съзнателно волята си, ума си и фзическата самодисциплина. Огромно ускорение на развитието му на всяко равнище на живота - точно същото, за което говорим при разглеждането на тази беседа от 4 август 1915 година.

/Г.: Моята майка Н.Г.П. се ражда 8 дни след тази беседа. 18 години след това Учителят ще й върне живота само с едно докосване след смъртоносно ухапване от пепелянка - била е цялата морава и вече не дишала. Три години след това ще я спаси още веднъж при рискована операция с опасност за живота ("Рекох, ВИЕ да сте жива."), Ражда мъртво дете, гинекологът е изумен как то е излязло самичко без болки и без негова намеса, никога не е имал такъв случай и не е мислел, че такова нещо е взможно./.

Още 8 дни след раждането й на 12 август 1915 г. Той изнася беседата "Свбода на Духа". Ето няколко мисли от нея:

"Говоря за свобода на Духа, понеже у религиозните хора има една опасност: някой, като стане религиозен, става дваж по-лош, отколкото светските хора."

"По какво ще познаят, че имате Духа? - Ако сте хора разумни и ако със своите мисли, желания и действия се отличавате със силата на своята свобода - и навсякъде, където влезете, носите тази благодат."

"Господ слуша само ония хора, ушите на които са отворени; глухите той не слуша и на тях не говори. Трябва да имате ухо много деликатно, схватливо, от малко нещо да разберете какво ви говори Господ. Той обича да гледа и слуша хора, които се трудят, които не се занимават с празни работи"...

"Трябва да говорим и вършим онова, което дава свобода на другите. /.../ Щом нямате толерантност към хората, не им давате свобода, вие не разбирате учението на Христа, вие имате карикатурна представа за него. Изхвърлете тия карикатури от вас, не си представяйте по тоя начин Бога!"

"Светските хора са много умни, те стоят в моите очи 10 пъти по-горе от много религиозни хора. Чрез светските хора Господ е решил да оправи света."

"Други казват, че /само/ тяхното е от Бога, а онова - от лукаваго. Това значи да бъдеш „крепък задним умом“.

"Щом почнете да ограничавате духа на човека как трябва да мисли, чувства и действа, /Духът/ веднага ще ви остави."

"Който е благ, не може да се гневи."

"Любовта не може да се пробуди без свободата."

"Всички вие, които ме слушате тука, не сте свободни: аз виждам как сте вързани за един кол, други за два, три, десет кола. И мога да ви го докажа 10 пъти и сега дори - не само теоретически, но и практически."

"Когато двама се събират, трябва да са на един и същ уровен, за да става обмяна на магнетически сили. Инак се раждат спорове /.../"

"Когато Божественият Дух дойде и влезе в две души, веднага ще установи за тях мир и разбиране. Когато един говори, другият внимателно ще слуша и ще намира удоволствие в говора на събеседника си. А когато не намира това удоволствие, той си казва: „Твоите глупости ще слушам, ти ще ме учиш!...“ - Там не е вече Духът, там е дяволът. /.../ И първото нещо е да даваме тази свобода и да имаме търпение да слушаме, когато някой говори, като че Господ говори."

" Някои искат свободата само за себе си, а другите да им се подчиняват. Може други от страх да се подчинят, но там няма Любов."

"Първото нещо в нашите отношения към другите е взаимно почитание."

"Не трябва да огорчаваме Бога с нарушение на Неговия Дух за свободата."

"Свобода, вътрешен мир ще принесат спокойствие и радост и ще подигнат нависоко нашия дух."

"И тъй, религията трябва да носи на хората свобода, мир и радост."

"Трябва да бъдете последни в света, за да бъдете първи пред Бога. Станете ли първи в света, вие сте последни пред Бога. ТОВА е, което аз зная. Не искам човешка слава, предпочитам БОГ да мисли добре за мене."

"Всякой вътре в себе си трябва да забрави другите какви са, а да мисли, че ТОЙ е по-грешен от другите. ТОВА е право."

"Следвайте Духа, който е във вас: искате свобода - дайте я на другите; искате любов и справедливост - дайте ги на другите. Подобното подобно привлича – туй е закон. Ако обичате хората искрено и чистосърдечно, и те ще ви обичат."

"Ако срещнете една неутешена, отегчена душа, помолете се на Бога за нея и с нея; ако срещнете беден, помогнете му. Господ не иска да се събират богати с богати, а богати със сиромаси, учени с невежи."

"Изпъдете стария дявол, дайте свобода и уважение на другите, молете се тайно във вашата душа, никой от вас да не говори и одумва другите. Щом се съберат 2–3 жени, почнат да говорят за някого. Човек, който одумва хората, психически не може да се развие. Който има тази слабост, да я напусне. Дойде ли ви някой път на ума да говорите за някого, спрете се, не пущайте дявола да влезе, не му ставайте глашатай. Затворете своя телефон и не предавайте мненията му. Дяволът никога не казва добри думи, той говори за хората /.../ - подмамя ви да му помогнете и си свърши работата. Па когато дойдат страданията, чрез тях Господ ви казва: „Друг път да не слушате дявола!“. Гневливост, завист, омраза, подозрение, лъжа, всички отрицателни неща в света – това е свойствено на дявола. Изхвърлете този стар баща навън - и ще бъдете свободни. ще бъдете с Господа, Който е всемъдър, добър, справедлив, съобразителен и любящ, Който прощава и помага на страдащите и бедните. Ако 100 пъти съгрешите и се обърнете към Него, Той ще ви прости! Той наказва само дяволите, Той ги е проклел и е създал за тях голям огън. Тъй че който не иска да бъде свързан с дяволите, трябва да бъде милостив и съобразителен."

"Сега казват, че трябвало да бъдем "праволинейни", не трябвало да бъдем щедри. - Че как тогава ще оправим света? Като ни погледне някой накриво, ние се разгневим; ами колко пъти ние сме погледнали хората накриво – не си даваме сметка за това. Господ не ни е създал с криви очи, а с прави. Религиозен живот е именно това: да имаме и да даваме свобода на хората, да извиняваме техните погрешки и да търсим всяка възможност да се сплотим духом."

"Никакво одумване занапред! Да се заречем през цяла една година да не одумваме! Направете си тефтер и кажете: „Днес, слава Богу, за никого не съм говорил“ - турете си бележка 7; щом говорите, турете единица и дръжте през цялата година сметка колко седморки и колко единици ще си турите, доколко сте успели да се сдържате."

"Това е Христовото учение: да бъдем съобразителни, да не говорим за другите това, което можем да знаем за тях."

"Религиозната свобода трябва да бъде абсолютна: Бог е Бог на Любовта, на свободата."

"ТОВА е учението на Христа, което проповядвам: да имате и да давате свобода, да имате и да давате свобода, и пак да имате и да давате свобода: и умствена, и сърдечна, и религиозна, и гражданска, и домашна – свобода навсякъде!"


СЪДЪРЖАНИЕ
/

 

 Начало 
 Тълковен речник 
 Книга 1 
 Книга 2 
 Книга 3 
 Книга 4 
 Книга 5 
 Книга 6 
 Книга 7 
 Книга 8 
 Книга 9 
 Книга 10 
 Книга 11 
 Книга 12 
 Книга 13 
 Книга 14 
 Книга 15 
 Книга 16 
 Книга 17 
 Книга 18 
 Книга 19 
 Книга 20 
 Книга 21 
 Книга 22 
 Книга 23 
 Книга 24 
 Книга 25 
 Книга 26 
 Книга 27 
 Книга 28 
 Книга 29 
 Книга 30 
 Книга 31 
 Книга 32 
 Книга 33 
 Книга 34 
 Книга 35 
 Книга 36 
 Книга 37 
 Книга 38 
 Книга 39 
 Книга 40 
 Книга 41 
 Книга 42 
 Книга 43 
 Книга 44 
 Книга 45 
 Книга 46 
 Книга 47 
 Книга 48 
 Книга 49 
 Книга 50 
 Книга 51 
 Книга 52 


...Продължава във Facebook.
© Необятното продължава да говори - 2021 ∴ Attar
Посещения - hit counter