Необятното говори

Книга 42

1466 28.06.2014 Носене и споделяне тежестта на Учителя. 06:51:49 от В.Л. Мислех си за Й. и в главата ми дойде идеята, че Учителят е споделил с него своето бреме и мъка от това, че още няма истински ученици, че няма силен стремеж или живот в Бога.

Ако си спомням правилно, той беше една от душите, която НОСИ и споделя тежестта на Учителя, като от осиянието на С. разбрах изобщо за принципа на носене, понасяне, живот под бремето на тежестта. Те са не само болезнено душевни, но и причинни, и такива, за които още нямаме понятия. Това си е бреме, непосилно за по-слабите души, за малките, но за Помощниците на Христа, е РАБОТА. Лично аз не мога да го обхвана дори в представите си, а камо ли да го живея, но душата ми разбира какво значи "Колони на Сътворението". Умът ми не знае какво означава, но душата ми споделя с разбиране Делото по износване на Бремето. Нали тогава Синът Божий си "взема въздух", защото през останалото време си е Негово Дело?...

Но понеже е БРЕМЕ, вероятно е утробна фаза на някакво бъдещо БЛАГО, което ще се роди, когато завърши вътре-утробното си развитие...

Казвам го като жена, която е раждала два пъти и знае какво значи да носиш бременност. Не може да се сравнява с тежестта на Бремето на Христа или на споделящите Го, но мога да го сравня с отговорността по износването и радостта, че нещо ново идва. Просто, не бива да се прекъсва процеса, защото няма да има раждане... А ние още не знаем как ще изглежда новороденото, докато не се появи на бял свят.

Щом има такава задача, значи са изчислени силите на понасящия и му се гласува пълно доверие, че ще се справи.

Ако все пак на душата й идва в повече, може да помоли за "отминаването на тази чаша", а когато е готов, да поеме пак, но осъзнато - с благодарност и вътрешна радост от споделянето.

Това ми дойде!

Благословени да са душите, които Споделят Работата на Учителя!