16.03.2021 г. 08,14 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „От добрите хора излиза аромат, който привлича хората, както цветята привличат пчелите.“ (30.08.1942н, Добрият живот)

 ИЗ ТРОГАТЕЛНИТЕ ПЛАТНА НА KATIE M. BERGGREN ОТ АМЕРИКА. Така нареченият „наивизъм“ или „примитивизъм“ в изкуството понякога излъчва тъй мощен и могъщ асуин, с който не може да се сравни и най-претенциозната професионална живопис. Почти всички мили лица на тази художничка са със затворени очи – попаднали са в алфа-ритъма на абсолютното блаженство от сливането на сродните души в най-щастливото майчинство, детство и бащинство. Електромагнитното поле на Земята е със същата вибрация от 8 до 12 херца в секунда. Съществата с душа, включително и животните, влизат в резонанс с нея, когато инстинктивно затварят очи при изпитването на вътрешна божествена наслада. Това е интимното битие на душата. 

 

16.03.2021 г. 10,01 ч.

 

ПОРТРЕТ НА ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА. Не познаваме ли стотици такива, а по света са милиони? Те винаги търсят нещата НАВЪН. Какво ще стори НЕОБИКНОВЕНИЯТ човек, ако разполага с такива средства?

УЧИТЕЛЯТ: „Какво ще бъде положението на обикновения човек, ако забогатее? Какво ще направи той с богатството си? - Ще си купи хубава къща с голям, добре уреден двор, с плодове и красиви цветя. После ще облече децата и жена си в коприна; ще им купи златни украшения, скъпоценности... След това ще си купи автомобил да се разхожда дето пожелае.“ (30.08.1942н, Добрият живот)

Ако вие заобиколите човешкия ум с къщи, с пари, с удоволствия, с градини, с ниви, всичката му философия ще бъде материалистическа. (Страхът, 7.5.1924)

Във всичките има едно чувство на самомнение. (Път за постижение, 2.5.1934)

 

Ще отмахнете користолюбието, ще отмахнете високомерието, ще отмахнете честолюбието! (Естествени положения, 11.1.1935)

 

 

16.03.2021 г. 12,31 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Едно от отличителните качества на любовта е свободата. Който люби, дава свобода на своя възлюбен.“ (30.08.1942н, Добрият живот)

 

КОЛКО БИЛО ПРОСТО! Ето как да не въздиша някой цял живот тежко под властта ни. Като го пуснем на свобода, той ще си идва винаги и най-често при нас, понеже навсякъде другаде хората ще бъдат или студени, или ще му сложат юзда.

 

 

16.03.2021 г. 06,17 ч.

 

ДА СИ ПОМИСЛИМ ПАК КОГО ЯДЕМ...

УЧИТЕЛЯТ: „Във всички животни са затворени човешки души, изостанали в развитието си. Когато човек се издигне на стъпалото, до което е бил, и животните ще се издигнат, а с тях заедно и затворените човешки души.“ (30.08.1942н, Добрият живот)

Cesare da Sesto (1477–1523) – Мадона и детето с Божието агънце

 

 

17.03.2021 г. 11,40 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „На земята хората говорят високо, викат, кряскат. За невидимия свят техният говор е буря и гръм. Казват за някого, че говори тихо, не го чуват отдалеч. Колкото и тихо да се говори на земята, на онзи свят го възприемат като гръмотевица. Ако влезете в обществото на ангелите, само ще виждате, че устата им се движи, но нищо няма да чувате.“

(30.08.1942у,Опознаване)

- КОГАТО ИДВАТ ЧУЖДЕНЦИ ОТ КУЛТУРНИТЕ СТРАНИ ЗА ПРЪВ ПЪТ У НАС, още от първия миг са стъписани: мислят, че всички българи се карат. Има и други темпераментни и прости народи като нас. А като дойдат духовни хора, привлечени от Учението, те са още по-объркани. Чели са ЕДНО, а виждат съвършено друго. Като попаднат в наша духовна група или, не дай си Боже, и на някое братско събрание, те са напълно шокирани: всички говорят едновременно, а някои викат със всичка сила, за да надвикат другите... Това го виждаме редовно и по българските телевизии. Даже сме виждали юмрючен бой - не само в парламента, но и в „братския“ парламент...

ОЩЕ ОТ БЕСЕДИТЕ:

 Досега вие сте искали да бъдете силни като бурята и като вятъра - да покажете на хората кои сте и какво можете да направите. Но ние искаме да ви научим да говорите тихо. Който лъже, той говори бързо, а който говори истината, той говори тихо, спокойно, и иска казаното от него да се провери. По какво се различава нервният от кроткия? – По говора, по външните прояви. Нервният говори бързо, енергично, възбудено. Кроткият говори тихо, бавно, спокойно. Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго. Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени. Нервният е като вода, която тече по наклон - с шум и бучене. Кроткият е тих и спокоен като вода, която тече по равно място. /И все пак/, на глупавия ще говориш високо - да те чуе; на онзи, който има добре развито ухо, тихо, нежно ще говориш.

/Съществата на небето/ са много любезни и внимателни - говорят тихо, кротко, както се говори на души. Бог говори тихо, а хората силно, понеже, ние живеем във външния свят и силното говорене прави впечатление. Ти, като говориш, въздуха го изкарваш толкова силно, че едно същество от невидимия свят, като говорите тъй, може да изхвръкне като бомба! Като говорите, тъй тихо да говорите, че това, което излиза от устата ви, да падне като нектар и да погали ухото. Всеки звук трябва да образува едно /нежно/ трептение, та като достига до ухото, да усеща една приятност. Когато и другите говорят, да усещаш една вътрешна приятност. Като произнесеш една дума и като чуеш една дума, да ти е приятно. Много добре трябва да се учи човек да говори! Когато говорите трябва да знаете, че има ангели, които ви слушат. В невидимия свят има същества, които говорят много тихо - отличен слух трябва да имаш, едва се чуват. Когато Христос дойде на земята, няма да говори с никаква тръба, но ще говори тихо и нежно. Бог говори тихо, а онези гласове, които не са верни, са силни. Господ не е в гръмогласния глас. Дойде ли някое дете при Бога, Той веднага излиза пред него, започва да го милва, да му говори тихо, като му разкрива красотата в света.

Човек трябва спокойно да изслушва всичко. Докато не придобиете това спокойствие, не можете да влезете в Окултната школа. Без това спокойствие нямате достъп до тази Школа. Велик, способен е ОНЗИ ученик, който може да изслушва другите ученици. Ако пък един говорител е учтив, той ще влезе в положението на този, който го изслушва, и няма да злоупотреби с неговото време. Когато разговаряш с някой гениален човек, той те изслушва внимателно, изучава те, без да те унижи. Дълбоко в душата си човек трябва да отдава правото на всеки едного, да го изслушва с внимание, да му каже няколко разумни думи, та и той от своя страна да разбере, че насреща му седи близък нему човек, с когото във всички случаи на живота може да сподели поне две благи думи. Праведният дълго време мисли и изслушва, докато започне да говори. Казвам: търпелив човек е онзи, който изслушва всички. Мъдрецът еднакво изслушва и детето, и учения, и от всичко вади поука. Онзи, в когото Бог живее, той изслушва всеки едного. Както Бог ви изслушва, така и вие изслушвайте всеки човек, който е дошъл при вас.

 

 

17.03.2021 г. 13,15 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Любовта слиза от възвишените светове. Никой не може да я придобие, ако предварително не се е научил да дава.“ (30.08.1942у, Опознаване)

ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ТОВА КАКВО СЕ ДАВА, КОМУ, С КАКВА ЦЕЛ И С КАКВИ ПОСЛЕДСТВИЯ.

 

 

17.03.2021 г. 15,23 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Горделивият човек не дава място на любовта в себе си.“ (30.08.1942у,Опознаване)

 

 

17.03.2021 г. 15,34 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Какво ще кажете за един дом, в който всички са генерали? Ако майката има четири деца-генерали и мъжът-генерал, тя непременно трябва да заеме мястото на войник, който да изпълнява всички заповеди. Не е лесно на тази майка да ѝ заповядват пет генерала... Ако изпълни службата си добре, тя ще бъде призната за героиня. Като отиде на онзи свят, направо ще ѝ отворят вратата за рая.“ (30.08.1942н, Добрият живот)

- НЯКОГА ГИ Е КОМАНДВАЛА ТЯ – сега трябва да си плати. Или е била дребен султан, а сегашният ѝ мъж и децата ѝ са били робини в харема му... Или е била сутеньор?... А може да е била и тлъст чорбаджия или кльощав аскет, който е знаел само медитации и молитви. В света има АБСОБЛЮТНА СПРАВЕДЛИВОСТ и всичко се снима на кино до най-малкия ни атом. Съвършено изключено е да не си платим с лихвите за всичко!

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: „Желая ви да бъдете добри войници, да изпълнявате заповедите на петте генерала с любов. Само така ще ви запишат за граждани на Царството Божие! Който може да мине през всичките страдания – през огън, през хули и гонения, през обиди и огорчения, без да мръдне мускул на лицето му, - той може да се нарече истински герой. Той е човек със светъл ум, с вътрешен мир, със силен и мощен дух. Дето мине, той чува песента на възвишените същества: „Велик е Господ! Велики са Неговите дела!“

 

 

17.03.2021 г. 15,57 ч.

 

В СЛОВОТО ИМА ВСИЧКО. Много съвети любовта да се проявява тайно, обаче има и точно обратното напътствие, което съвпада напълно с приказката за Сърцето на Данко:

УЧИТЕЛЯТ: „Често хората се срамуват от любовта. Защо? - Любовта е запалена свещ. Трябва ли да криете запалената свещ и да се срамувате от нея? Запалиш ли свещта си, ще я туриш на видно място - да осветява пътя на всички, които се заблудили. Като запалиш огъня си, ще го туриш на такова място, всички хора да се отопляват .“ (30.08.1942у,Опознаване)

 

 

17.03.2021 г. 16,15 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „ЩАСТЛИВ е онзи, който може да срещне човек от Новото Учение и да му услужи! Новият човек не говори за себе си, но ще го познаете по проявите му. Ако го познаете, ще ви се усмихне. И ако не го познаете, пак ще ви се усмихне. Новият човек разбира Словото Божие и го прилага. Това му придава особена вътрешна красота.“ (30.08.1942у,Опознаване) ЗА ЕДИН ТАКЪВ ЧОВЕК СЕ РАЗКАЗВА МНОГО В СПОМЕНИТЕ НА НЯКОИ НЕГОВИ ПРИЯТЕЛИ. Те няма да го забравят НИКОГА! На Земята се казваше Крум Въжаров, духовното му име е Венно. Може да потърсите книгата на Мария Митовска „Живата връзка“, а в един сайт също има немалко спомени за него, въпреки че там се говори и за много други ученици на Учителя Беинсà Дунò:

http://toyonus.com/01…/06.Spomeni%20za%20Bratstvoto/

 

 

17.03.2021 г. 16,56 ч.

 

КЪДЕ НИ ОРИЕНТИРАТ БОЖЕСТВЕНИТЕ УЧЕНИЯ, ЗА РАЗЛИКА ОТ НЕБОЖЕСТВЕНИТЕ? - Егонасочените мистици и религозни не виждат Бога нито в близкия и ближния, нито в приятелите, нито в разномислещите, нито в братския живот.

УЧИТЕЛЯТ: „Трябва да се знае, че има едно нещо, което е еднакво нужно и за земята, и за небето. Това е служене на Бога и любов към Бога. Следователно, не питайте кого трябва да обичаме. ЕДИН ни обича и ЕДНОГО трябва да обичаме. КЪДЕ ЩЕ ГО НАМЕРИМ? - ИЛИ В МАЙКА СИ, ИЛИ В БАЩА СИ, ИЛИ В БРАТА СИ, ИЛИ В СЕСТРА СИ; И НАЙ-ПОСЛЕ - В ПРИЯТЕЛЯ СИ.“ (30.08.1942у,Опознаване)

 

 

17.03.2021 г. 18,39 ч.

 

СКУЛПТУРА НА ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО по Чехов в морската градина на курортния гряд Геленджик. Ваятел – Д.Мохин.

УЧИТЕЛЯТ: „Много видни жени с високо обществена положение обичат кучета и ги водят с верижки, разхождат ги по улиците. Те се занимават с тях по цели часове: къпят ги, чистят ги, радват им се като на деца. Ще кажете, че това не е естествено: „Малко ли бедни деца и сираци има, че трябва да се занимават с кучета, да изразходват средства по тях?...“ - Право е това, но те не са срещнали дете, което е могло да направи това, което малкото кученце е направило. То е отворило сърцето на някоя дама - и тя го е обикнала.“ (30.08.1942у, Опознаване)

 

 

17.03.2021 г. 09,13 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Младите моми и момци мислят как по-здраво да хванат плячката си, да не я изпуснат. Момата мисли как да хване здраво момъка, как да го върже по-добре. Момъкът мисли как да хвърли мрежата, да хване сигурно момата, за да не я изпусне.“ (30.08.1942у,Опознаване)

ОЩЕ ОТ БЕСЕДИТЕ:

 Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата сѫ крадци и разбойници! Грях е ТОВА, което заробва твоя ум, сърце и воля. Когато някой човек се влюби някъде, той се заробва, нищо не вижда около себе си и казва: „Като този човек друг не съм видял.“ - Не, вие сте се поробили! Да се връзваме един-друг, това не е живот, това е една физическа верига. Когато искаме да заробим един човек, ние го връзваме по такъв начин, че го заробваме. Ние го заробваме така, както оплитаме влакната на конопите. Любовта не заробва! С тази любов, която имате, ще се заробите и ще остареете. Всѣки самъ е виновенъ за своето заробване. Не се стреми към чуждите блага, които, в края на краищата, ще те заробят. Никой не може да зароби свободния човек! Ако някой спъва моята душа, ако я заробва, ако ме спъва от пътя да разбирам Бога, каква полза имам от неговата любов? Който има истината, не търпи ограничени, заробени хора. Истина е туй, което никого не заробва, а всекиму дава свобода. Истината създава най-големите противоречия в света, но освобождава човека от всички негови заблуждения; човешкото само маже и глади отгоре сърцето и ума на човека, с което все повече и повече го заробва. Коравото сърце е заробено сърце. Такъв човек плаче и скърби, само когато НЕГОВИТЕ интереси се накърняват, когато ТОЙ е обран и излъган. Обаче, когато ТОЙ обира и изнасилва другите, тогава не скърби и не плаче. Тази е причината, задето страданията идат върху човека. Те имат за цел да смекчат сърцето му, да изпъдят от него онзи, който се е наместил там без позволение. Онези неща, които обичате, вие ги заробвате. Вие, като „обичате“ един кон - възсядате го. Който сам се е заробил, той сам трябва да извоюва свободата си. Човек е заробил душата си, потопил я е в скърби и страдания, от които трябва да я освободи. На всеки човек е дадена задача да освободи душата си от скърбите и страданията! Дръж съзнанието си будно - да не опетниш ума и сърцето си, да не заробиш душата си. Женитбата ограничава и заробва човека. Развържете сърцата и умовете си от онова, което ги ограничава и заробва! Щом се намерите в някаква мъчнотия, в някакво ограничение и дойде някой да ви освободи, знайте, че този човек ви обича. Който обича истински, той всякога освобождава. Който не обича, той заробва. Значи, едни хора обичат и с любовта си заробват, а други обичат - и освобождават заробените.

 

 

18.03.2021 г. 19,35 ч.

 

„ЗДРАВЕТО, ЩАСТИЕТО И БЛАЖЕН­СТВОТО НА ЧОВЕКА“ - три идеала в божествените учения. Затова в божествените се явява и Светото Семейство – най-висшата форма на служене на Бога и сливане с Бога. Така твърдят Христос и ангелите и в разговорите си с големия шведски мистик и ясновидец Емануил Свденборг.

УЧИТЕЛЯТ: „Има един червен цвят на ума, има един червен цвят на сърцето и има един червен цвят на човешката воля. Тия три цвята, съединени в едно, създават ЗДРАВЕТО, ЩАСТИЕТО И БЛАЖЕН­СТВОТО НА ЧОВЕКА. Те, като се съединят в едно, изключват всички противоречия и човек става здрав. Той е сигурен в това, което мисли, в онова, което чувствува, в онова, което прави - той не прави никакви погрешки. Тъй се казва в Писанието, без да се обясни: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш." Възприемете червения цвят на ума, възприемете червения цвят на сърцето, възприемете червения цвят на душата - и вие ще бъдете съвършени. Приемете съвършения жълт цвят на ума, приемете съвършения жълт цвят на сърцето, приемете съвършения жълт цвят на човешката воля. След това имаме синия цвят - съвърше­ния син цвят на ума, съвършения син цвят на сърцето и на човешката душа.“ (1942.09.01.Педагогическа лекция)

 

 

19.03.2021 г. 18,42 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако дойде някоя река и те понесе, то е както любовта. Любовта е като реката. Най-динамичното нещо в света е любовта! Тя, като задигне нещо, нòси го. Че ти се докачиш, тя не иска нищо да знае.“ (4.09.1942м, Идеално търпение)

 

 

19.03.2021 г. 13,31 ч.

 

РЕЗЮМЕ НА БЕСЕДАТА "ЖИВИ И МЪРТВИ ЗАКОНИ" от 2.09.1942 г. Резюмета правят всички ученици от Специалниия и Общия клас на Учителя, както и още много желаещи. Всички резюмета са различни - НЕИЗБЕЖНО. Даже и ни насърчават е да ги правим различни съвсем съзнателно. Учителят държи на автентичността, даже има кармичен закон за тежки последствия, ако някой измени и буква от оригинално Слово Божие. От друга страна, в Класовете се работи върху индивидуалните варианти, които предават ВЯРНО основните идеи, но всеки има особени окраски, произтичащи от уникалността на човешката монада. При такива упражнения Учителят даже не е доволен, ако ученикът се е придържал прекалено близко към оригинала. Самите стенографи са правили различни резюмета. Ако биха били дорасли до Ученичество всички души в енергийната сфера на Земята, те би трябвало да импровизират 60 милиарда различни варианта на една и съща беседа. По същия начин и една и съща мелодия се възпроизвежда вярно, но съвсем различно от различните инструменти в оркестъра и от различните гласове на певците в хора - поради обертоновете им. Бог изпитва приятност и от пригласянията на основната тема от втори или трети глас; даже и на 60 милиарда различни, несъвпадащи с основния тон, щом са в хармония.

Ето, например, едно РЕЗЮМЕ НА СПОМЕНАТАТА БЕСЕДА, измежду от 60 милиарда възможни...:

Човекът е сложно същество: понякога внезапно се разгневява, след като е бил кротък - и обратно. При съзнателно въздържание и търпение обаче той показва едно по-високо ниво на еволюция: истински търпеливият е не само силен човек духом, но и гениален. Има два вида закони: мъртви и живи. Мъртвите ги създават и изпълняват обикновените хората и затова страдат от тях, а живите закони са реални, божествени. Такъв мъртъв закон е "Правѝ добро", а всъщност дъброто трябва да се ПРОЯВЯВА. Доброто, също както водата и огъня, вече е създадено - ние само трябва да ги активираме.

 Все пак трябва да знаем, че недостатъци като гнева и страха зависят и от положението, в кето се намираме: като паднем по невнимние от някой висок връх, няма как да не ги проявим, ако сме обикновени хора. Високо духовните хора обаче се пазят от това, защото чувства като гнева, страха или омразата са силни отрови. Такава отрова разболява и всички месоядци до днес, тъй като тя идва от страданието на животните, когато ги убиват. За всяко действие е необходима съответна среда. Както за ходенето е нужна твърда почва, така и за ума на човека е нужна светлина, а за сърцето му - топлина. Без топлина в сърцето, човек не може нито да люби и обича, нито да съхрани любовта. Така и умът ни не може без светлина. А топлината и светлината, както растенията на земята, също имат своите плодове: плодът на топлината са човешките чувства; плодът на светлината са мислите ни. Младите може да развият три теми: за влиянието на любовта във физическия, духовния и умствения свят, т.е. божествения. В първия случай ние трябва да сме готови ДА ПРИЕМЕМ любовта - да сме отворен съд, вместилище за нея; в духовния свят самите ние отиваме при някой извор, за да ни напълни; а ако сме божествени, търсим човек, комуто да утолим жаждата с тази вода. Ние можем да бъдем добри, само ако сме силни, умни и справедливи. Само при това условие добротата е най-твърдата почва под краката ни. В този смисъл, по-твърда почва от любовта и добротата не съществува - те са абсолютният ни фундамент. Сам дяволът се опива от 8000 години, т.е 200 милиона земни, да ги разчупи, но досега не е успял да откъсне и прашинка. Любовта е непобедима, нито някой може да я върже. Любовта, обичта, мисълта, кротостта и въздържанието са БОЖЕСТВЕНИ добродетели, борба с тях е немислима. Бог ни е дал нѝвата на любовта - ние само трябва да я разработим и да ползваме плодовете от нея. И за себе си - и за другите. Но и в доброто и любовта, както и в милостта, хората са се нагрели в различна степен: едни едва-едва, а други - до хиляди градуси. Истински милосърдния се познава по челото: то е правилно развито. Той се разпознава и по това, че е разположен да помага на всички, затова и се ползва от плодовете им - те му се отблагодаряват, без да го е поискал. По същия начин и добрият момък ще даде добри семена на момата и тя ще ги посади и отгледа. На практика, по-добри от тия "любовни писма" не съществуват. При хората с дух и душа любовта действа именно така: тя се превръща в изобилие за себе си и за другите. Тя абсолютно никога никого не може да нарани - всичко друго може да наранява, но тя - никога. Освен това, любовта никога не може да се подкупи по никой начин - ако нещо се подкупи, то не е любов. Любовта не е и користна. Ако при един истински Учител дойдат двама млади, той ще ги насърчи да се обичат. Ако момъкът е брат в някое духовно общество и е обикнал силно момата, Учителят много ще се радва на това и ще го посъветва да изяви любовта си неприкрито. Но ако момата е студена с него поради корист, Небето не може да одобри това, защото тя би му отговорила с взаимност, само ако момъкът изпълни някакви нейни условия. Това е ПРОДАВАНЕ на любовта, а тя иска да я продаде скъпо. Това не е любов! Ти си затворила сърцето си към него, само защото той не отговаря на изискванията ти. Ето: той, дори и да замръзва навън при минус 25 градуса студ, ти не отваряш вратата си, казваш: "Нека седи навън..." РАЗБИРАЙТЕ любовта! Тия състояния не са любов. Любовта е нещо безкористно, абсолютно безкористно! Тя дава незабавно абсолютно всичко, от което човек се нуждае, но понеже е божествена, не иска да ѝ се плати. Досега казвала ли е: „Платете за благото, което ви дадох“? Досега Бог, Който има любов към нас, казал ли е някога: „Плати“? А ние, като вземем любовта, т.е. благата които тя носи, започваме да продаваме от тия блага. Не, всеки истински човек е само пощаджия на любовта, която ни се изпраща от Бога. При това, не искайте да я заграбвате! Не искайте тя да ви храни. Всички недоразумения произтичат от това, че ние започваме да очакваме. Ти очакваш от едно шише, което съдържа едно кило вода, услугите на един извор. - Това не може да бъде! Това шише само за един ден може да ти услужи, да стигне тази вода. Втория ден няма да има никаква вода. Достатъчно е това, което са ви дали, да го посеете. Да не бъдете недоволни - каквото и да се случи, бъдете благи, както е благ Бог. Само Той е истински и вечно благ - даже и в ангелите има раздвоение. Но при всички случаи, любовта трябва да се прояви и да се обмени. ДОБРОВОЛНА обмяна - не търговска. И двете страни дават ДАРОМ, но не се затварят, не спират обмяната. Под „даром“ разбираме обмяна. Не спирай и най-малкия импулс, и най-малкия израз на любовта - бил той мил поглед, блага дума, един лъч от сърцето и от ума! Това, именно, значи ОБМЯНА - неспряна любов. Така се порявява и ПРИЗНАТЕЛНОСТТА в любовта. Един човек, който не благодари с ума си, един човек, който не благодари със сърцето си, и един човек, който не може да благодари с душата си, той не може да бъде във връзка с Вселената. Душата е последната инстанция, дето човек трябва да се прояви на физическия свят. Тук, именно, е и подмладяването. Ако ти не можеш да благодариш в ума си, ако ти не можеш да благодариш в сърцето си и в душата си, по никой начин не можеш да се обновиш. С благодарността в ума, с благодарността в сърцето и в душата започва умственото развитие, душевното развитие и сърдечното развитие на човека, или духовното развитие. Ти не трябва да бъдеш вял и безчувствен. Бог се проявява в теб чрез божествената светлина - тъй наречения божествен пламък или божествените чувства. Чрез душата си ти проявяваш Бога и на физическия свят, а като слезе Бог в душата ти, трябва да Го познаеш и да се отнесеш много добре с Него. Ако се отнесеш добре, ще имаш Неговите благословения; ако направиш едно опущение, ще дойдат всичките страдания. Първото, като видиш един човек, е да видиш в него доброто. Обаче има има и друго положение, много важно. Човек външно не трябва да бъде винаги добър. Под думата „добър“ аз разбирам да бъдеш устойчив - нищо да не те разклаща. Не всякога трябва да бъдеш отстъпчив. При това, въпреки твърдостта в убежденията си и в доброто, човек трябва да бъде и толерантен. Например, не укорявайте месоядеца - вие не разбирате, че той все още има карма с животните. Ще яде месо дотогава, докато не се разплати. При това, ако си заклал или изял един вол в живота си, в друг живот ще ти пратят този вол като човек. Ти трябва да му служиш с любов и безропотно най-малко 4-5 години. Той, и като греши, ти ще му помагаш. Не може да идеш в небето, понеже си го клал два пъти. ТИ го докара до този хал - не трябваше да го ядеш! Пък ако сте яли много кокошки през животите си, сега ще окряквате орталъка за цяло и нещяло - не можете да държите тайна... И все ще търсите погрешките на хората. Ние всички сме обвързани един с друг - скачени съдове. Има закон: ще споделяш не само благата на брат си, но и дълговете му. Пък има и КОЛЕКТИВЕН начин да се помогне в едно братство: вие, като намерите някоя погрешка в някой брат, ще намерите трима-четирима братя - и ИЗПРАВЕТЕ погрешката на брата си. Това важи само при родените от един и същ Баща - именно по това ще разпознаете, че не са родени от различни бащи. Казвам: ние сме една КОЛЕКТИВНА единица, в която Бог се проявява. Бог се проявява в КОЛЕКТИВНИЯ живот. Ти не си единствен или най-добрият, чрез който се проявява Бог. В колективния живот всеки има шанс да се срещне с Бога и чрез ДРУГИЯ. Срещнеш един брат - Бог говори чрез него. Има един божествен език, който трябва да разбирате. При това, любовта ще ви каже да идете някъде и да помогнете - и каквото ви е оставила, да послужите доброволно. СВОБОДА трябва да има! При това, имай вяра в Божественото в човека, не го подозирай. Няма по-страшно нещо от подозрението! Там, дето любовта дойде в света, сърцата на хората се отварят. Като дойде, Духът Божий ще ви каже къде да идете и как да постъпите. И казвам, че само по тази начин нашият съвременен живот може да се измени; само по този начин и здравето на човека може да дойде. Нищо друго в света не е в състояние да измени света!

Будя – изгрява моето слънце в моята душа. Да се слави името Божие! Будиш – изгрява Божието слънце в мен, в сърцето. Да дойде царството Божие! Буди – изгрява слънцето на моя дух. Да бъде волята Божия! Будим – изгрява слънцето на нашите ангели. - Да се въдвори царството на Отца нашего на светлините! Будите – изгрява слънцето на великия Господ на мира в нашите души. - Да обнови Господ нашите души със Своята сила. Будят – изгрява слънцето на всички слънца в нашите духове. Да ни даде Господ живот и здраве и свобода! Вярвам в Тебе, Господи, Който си ми говорил в миналото, вярвам в Тебе, Господи, Който ми помагаш сега. Вярвам в Тебе, Господи, който ще ми помагаш в бъдеще. Да се слави името Ти - и в Твоята слава да живеем ние. Да се въдвори царството Ти и да участвуваме в Твоята радост. Да бъде волята Ти както горе на небето, така и на Земята. И ние да работим с Тебе заедно. Амин, така да бъде. Нека да видим във всеки слънчев лъч Божието присъствие, във всеки плод да видим Божието присъствие, във всеки цвят - Божието присъствие, във всяка радост - Божието присъствие, и във всяка блага дума, която излиза из коя и да е уста, да видим Божието присъствие.

 

 

20.03.2021 г. 10,58 ч.

 

ТОВА Е НАЙ-ХУБАВАТА СНИМКА НА РАСПУТИН, РАЗКРИВАЩА ДУШАТА МУ. Ето едно от пророчествата му:

"Царь земли Русской! Если ты услышишь звон колокола, который возвестит тебе, что Григорий убит, ты должен знать: /.../ тогда никто из твоей семьи, никто из твоих детей или родных не останется в живых. Не пройдет и двух лет - они будут убиты русским народом."

Распутин е убит зверски на 30.12.1916 г., а Николай Втори и част от царското семейство - на 17.07.1918 г. Ето подробности: https://bg.rbth.com/…/10-vazhni-fakta-za-ubiystvoto-na…

 

 

20.03.2021 г. 16,05 ч.

 

ЯСНОВИДЦИТЕ ТВЪРДЯТ, ЧЕ АУРАТА НА ВСИЧКИ ТЩЕСЛАВНИ ГИ ИЗДАВА СЪВЪРШЕНО ЯСНО и че почти няма светски или духовен човек, който да не е тщеславен.

УЧИТЕЛЯТ: „Една от причините за смъртта е ТЩЕСЛАВИЕТО. Когато черният адепт видя Ева в райската градина, той ѝ заговори за големите възможности. Каза ѝ, че ако ядè от плода на забраненото дърво, ще стане като Бога: учена, силна, красива — целият свят ще говори за нея и ще ѝ се кланя. Така се събуди тщеславието на Ева. Тя пожела да придобие тези качества и яде от забраненото дърво, а след това даде и на Адама. Така, именно, смъртта влезе в живота.“ (20.09.1942н, Малки възможности)

 

20.03.2021 г. 19,36 ч.

 

ОЩЕ ЕДНА ПРИЧИНА ЗА СМЪРТТА – ЖЕНИТБА НА НЕСРОДНИ ДУШИ.

УЧИТЕЛЯТ: „Такава женитба не е нищо друго, освен най-опасната операция в човешкия живот, която води към смъртта. Неразумната женитба на хората не е нищо друго, освен техните неразумни мисли, чувства и постъпки, които тровят организма им и ги водят към смъртта. Женитба, в която човек изразходва своите енергии напразно, която руши живота му, не е истинска. Затова Христос казва: "Който се е сподобил с бъдещия живот, нито се жени, нито за мъж отива." Който се жени и за мъж отива, той сам си подписва смъртната присъда.“ (20.09.1942н, Малки възможности)

ОЩЕ ОТ БЕСЕДИТЕ НА ТАЗИ ТЕМА. Никой от Учителите, проповедниците, философите и пр. в цялата духовна история на човечеството не е казвал такива възвишени думи за любовта, за истинската женитба, за мъжа и жената, каквито срещаме в Учителя. Обаче Словото ни обръща внимание и върху опасностите и ни съветва да ги изучаваме. Ето някои антитези от беседите, които важат за хората без душа и за остро заразените от тях:

 

Когато вие вземате една жена, която е била чиста и благородна, майка ѝ, и баща ѝ, и целият ѝ род са вложили най-хубавото в нея, обещаваш ѝ златни планини. Обаче, като живее тя четири години с тебе, в нейната глава нищо не остава от онова, което е било вложено в нея. Жена, която се оставя да я води една змия, и тя е глупава. Коя жена? – Райската жена, която обичала да има сношение с „онзи“... Па и жена, която иска да я осигурява мъжът ѝ, е последната изменница в света! Жената, когато се жени, мисли да се осигури, казва на мъжа си: „Слушай, гледай да имаш една къща, туй-онуй, да се осигурим..." - Жена, която иска да се осигури, децата й ще умират. Жена, която се нуждае от защитата на мъжа, не може да се нарече целомъдрена. Мъж, който се нуждае от подкрепата на жена, не може да се нарече силен. Най-голямото нещастие за мъжа и за жената се заключава в това, че те търсят помощ оттам, отдето я няма. Още с явяването си на земята, жената е внесла в света елемента на слава и величие. Жената е много славолюбива! По-славолюбиво същество от жената няма. Като говоря за жената, която е внесла славолюбието в света, аз имам предвид префинената жена, която пред нищо не се спира. Колко мъже е продала тази жена! Колко войни са станали заради нея! Войните стават само за жените. Те раждат повече, отколкото трябва, и като не могат да отхранят тия деца, казват: „Трябва да стане една война, да се поизтребят малко хората." Жената върви подир мъжа си от град в град, преследва го - счита, че има законно основание да прави това. Да, тя ИМА законно основание, но всяка жена, която преследва мъжа си по този начин, не е благородна жена. И всеки мъж, който преследва жена си по този начин, не е благороден човек. Всяка жена или всеки мъж, които имат благородни стремежи, красиви желания и идеали, трябва да се оставят свободни, за да постигнат тия свои копнежи. Някой обича близките си, но не знае как да обича другите хора - затова едного обича, другиго мрази. Това е човешка, преходна любов – любов на земята. Земният живот е съчетание на любов и омраза. Мъжът обича жена си, а мрази всеки мъж, който се приближава към нея; жената обича мъжа си, а мрази всяка жена, която се приближава към него. Не питайте защо е така, а изучавайте омразата, за да разберете как любовта се е превърнала в омраза. /Затова/ всеки, който е женен, не може да бъде Ученик. Всяка жена, която е женена, не може да бъде Ученик. Мъж, който е женен, не може да бъде ученик. Щом се ожениш, жената е слугиня, мъжът е господар. Тя не може да ходи на училище - тя трябва да шие вкъщи. И мъжът не може да ходи на училище. Жена, която много ревнува мъжа си и го подозира, тя непременно ще умре по-рано от мъжа си. Защото онази жена, която подозира своя мъж, психологически къде е опасността? - Тия престъпления тя ги всажда в месцето, в умовете на своите деца. Жената не трябва да жертва своите разбирания, с които се е родила, заради никой мъж в света! ТОВА значи жена, която е посветена! Всяка жена, която се отрича от своите религиозни вярвания заради един мъж, е ужасна жена! Тези жени, именно са донесли най-големите нещастия, които съществуват. И не каквато и да е нечиста жена да ти меси хляба, но ще накараш някоя чиста мома, 15-16 годишна, да замеси и опече хляба. А на някоя стара жена, която е женена и се кара с мъжа си, не й яж хляба! Казвам: в съвременния семеен живот една жена, която не може да освободи другаря си, тя не е негова другарка. Той иска да знае другарка ли му е, казва: „Коя е тази, която Господ определил за мене? “ - Онази, която може да те развърже, е за тебе. Жена, която иска да създаде един гений, един талантлив човек, не трябва да се жени за един мъж, за да я гледа. Щом се жени да я гледа, тя ще създаде един обикновен човек на земята. Той, като животните - ще пасе трева...

 

 

20.03.2021 г. 08,09 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „СТРАШНИ са бомбите, с които военните си служат, но не по-малко са страшни и бомбите на религиозните. С чувствата си те могат да убият човека!“ (20.09.1942н, Малки възможности)

- ЯСНОВИДЦИТЕ ТВЪРДЯТ, че религиозната, идеологическата омраза е реална стрелба и бомбардировка с токове, флуиди, адски същества и психически помии. Стои сериозно и въпросът дали да сме с Америка или православна Русия: каквото и да не одобряваме у Висарион и Вадим днес, фактът е, че те сега са в затвора и не е ясно още колко години ще лежат. Ние изпитваме на гърба си злобата и омразата и от страна на така наречените „съидейници“. Не се знае дали те не са превъплътени римляни, фарисеи, антибогомили и пр., понеже злобата и омразата в очите им и днес не се отличава по нищо. При псевдохристияните обаче това е най-страшното и най-коварно въплъщение на сатанизма, унищожаващо из основи главните „заповеди“ на Бога да не убиваме, да прощаваме, да обичаме разномислещите и даже враговете си. Цялата история е пълна с овеществена омраза и религиозни геноциди и до днес. Ето нещо и за вината на РПЦ (Руската православна църква) в това отношение – на руски език, няма време за превод:

РПЦ: Схватка с жизнью

Опубликовано 28.07.2012 автором Василий Куданенко, в разделе „Общество и его культура“

У россиян, которым удалось сохранить здравый смысл и хоть какую – то способность к анализу, многое, из того, что происходит в стране, вызывает оторопь, если не сказать больше. То, есть вроде бы территория есть, какое – никакое правительство, есть даже церковь, но вот государства, в котором можно жить и трудиться во благо народа и себя лично нет. И в ближайшее время, похоже, не предвидится. События, связанные с судом над гражданками, нарушившими некие каноны церковного богослужения, высветили гигантскую проблему, не только историческую, но в первую очередь, проблему государственной власти и политики правящего класса. И называется эта проблема раскол, о которой с большой неохотой вспоминают и иерархи Православной церкви, и власть имущие. Аналогии в истории – вещь весьма спорная, но за внешней стороной исторического процесса всегда кроется внутренняя, глубинная суть, которую мы ищем, и никак не можем определить. А именно, может ли государство вмешиваться в дела церкви и наоборот? К чему приводит дружба светских и церковных властей?

 Как известно, 11 февраля 1653 года , тогдашний Патриарх указал опустить в издании Следованной Псалтири главы о числе поклонов на молитве преподобного Ефрема Сирина и о двуперстном крестном знамении. Остается совсем немного времени, когда нынешнему архипастырю придется объяснять это событие 360 – летней давности. Дело это, конечно, малоприятное, но вопросы возникают, поскольку раскол - дело рук как мирских властей, так и церковных. Это кровавая, так и не закрытая страница истории. Как известно, граждане европейских государств время от времени требуют принести извинения за жертвы католической инквизиции. Совершенно оправданные действия, и наверное, не грех бы и нам вспомнить о тех, которых запытали в подвалах монастырей и государевых приказов за несогласие с официальной церковью, а попросту – еретиков. В России еретиков судили по «градскому» закону, но это — по словам историка Н. М. Карамзина - было лишь одной «пристойностью». Церковная братия не гнушалась инквизиционных методов расправы — розыск и допрос под пытками и другие способы «познания истины». Они вели часто весь судебный процесс, добиваясь угодного ей приговора и наказания, посылали на костры еретиков и ослушников собственной властью, светская же власть была лишь исполнительницей ее требований и приговоров. Иосиф Волоцкий провозгласил, что царь, не желавший бороться против ересей, не слуга божий, а дьявол. Как оно вам? Иосиф Волоцкий, в миру Санин, был тем, кого в нынешнее время можно было оформлять по 282 статье, а его писания немедленно запретить. Иосиф обрушил на еретиков немало хулительных «Слов», написанных в злобно воинствующем духе. Настаивая на казни еретиков, Иосиф доказывал, что даже те из них, которые, убоявшись смерти, покаялись, не заслуживают помилования и прощения. В «огненных казнях» и тюрьмах Иосиф видел «ревность» к православной вере. Он проповедовал, будто руками палачей казнит еретиков сам «святой дух». Не больше и не меньше. Убеждая царя в необходимости уничтожения еретиков, Иосиф говорил, что «грешника или еретика руками убить или молитвой едино есть» и что казнить еретика - значит «руку освятить». Иосиф призывал всех «истинных христиан» «испытывать и искоренять лукавство еретическое» и грозил строгим наказанием тем, кто «не свидетельствовал», т.е. не доносил, на еретиков. Вот вам и разжигание ненависти по признакам вероисповедания, к маме не ходи!

 В 1504 году еретиков судил церковный собор. По настоянию собора наиболее активных еретиков — Ивана Волка, Михаила Коноплева и Ивана Максимова сожгли в клетке в Москве, а Некраса Рукавова — в Новгороде, предварительно отрезав ему язык. Духовные инквизиторы во главе с митрополитом Симоном настояли еще на сожжении юрьевского архимандрита Кассиана. Кровавый террор против участников антицерковного движения на этом не закончился. Иосиф продолжал выискивать их и предавать их суровому наказанию. Уступая Иосифу, царь Василий Иванович, как сообщает летопись, велел оставшихся еретиков «в темницы вметати до конца живота их».

Не отстал от него и преемник московский митрополит Даниил. Лавры философа никак не давали ему покоя, он решил обосновать необходимость таких казней. Даниил в своих проповедях опирался на Иоанна Златоуста, оправдывавшего казнь «по воле божьего человеколюбия», а также епископа Евсевия, учившего, что «убийство бога ради несть убийство». Своих противников Даниил называл «хулителями имени божьего». Он доказывал, что еретики — враги не только церкви, но и государства. Запрещая общение с еретиками, Даниил старался вызвать к ним чувство «совершенной ненависти». Он убеждал царя «воззревать против врагов божьих» «божественной ревностью и проявлять к ним праведную ярость». Он подчеркивал также, что право судить еретиков и присуждать их к суровым наказаниям принадлежит церковной власти. Обязанность же светской власти — беспрекословно выполнять решения церковных соборов и церковных иерархов. Так сказать, богу – богово, - кесарю – кесарево.

 Немало пострадал от церковных властей и Максим Грек, который раньше сам выступал за смертную казнь еретикам. Максим Грек предстал перед церковным собором в 1525 г. Его признали «злохулительным еретиком» и заключили в тюрьму Волоколамского монастыря. Максиму Греку запретили писать, мучили голодом, морозом и, как отмечает один источник, он «от дыма и от горести темничные был яко мертв». В таких условиях Максим пробыл шесть лет. Он был привезен в цепях в Москву и предстал перед судом нового церковного собора. Здесь в его сочинениях нашли «хулу на господа бога и богородицу» и обвинили в том, что он составлял «писания хульные и еретические», критиковал церковные уставы и законы, что он еретик и чернокнижник. Церковный собор осудил Максима как «хульника и Священного писания тлителя» и сослал в оковах в монастырь, где его заточили в каменный мешок. Ну, прямо как ныне! На церковном соборе 1554 г. как «безбожного еретика и отступника православной веры» осудили Матвея Башкина. Его подвергли пыткам и заставили признаться в еретичестве. Как передают некоторые источники, по приговору церковного собора Башкина посадили в деревянную клетку и сожгли. Его сторонники были разосланы по монастырям в строгое заключение. При содействии и по настоянию московских митрополитов Даниила и Макария «церковные мятежники» стали рассматриваться как государственные преступники. На борьбу с «обидящими церковь» государство ополчилось в контакте с представителями церкви. На стоглавом соборе епископы просили царя строго наказывать еретиков «градским» судом. Просьба церковных иерархов была выполнена. Царем был издан указ «о великой царской опале на еретиков по градским законам, а от святителей духовным запрещением». Наказание по делам об еретичестве по-прежнему устанавливалось церковным судом, светские же суды были их исполнителями. Современник писал: «... а кого у них за духовные дела... осудят на смерть, кто какую заслужил, и они, из дела выписав приговор свой, посылают с теми осужденными людьми в царский суд, и по тому их приговору из царского суда велят казнить без задержания, кто чего достоин».

Пытки обвиняемых также производились по требованию духовных властей. В Соборном уложении 1649 г. критика церкви и ее догматов рассматривалась как богохульство и каралась сожжением на костре. Так же наказывались «без вся кого милосердия» и другие выступления против религии и церкви — переход в «басурманскую» веру, святотатство и др. По свидетельству иностранца, врагов церкви, «святотатцев», сажали на кол, после смерти тело снимали с кола, выносили за городские ворота и сжигали, а пепел засыпали землей. По указу 1684 г. смертной казни через сожжение предавались еретики, которые «отшатнулись от церкви и чинят соблазн и мятеж», а также «перекрещенцы».

Петр Первый тоже стоял на страже интересов иерархов: «Хулители веры, - говорил Петр, - наносят стыд государству и не должны быть терпимы, поелику подрывают основание законов». Виновным выжигали язык раскаленным железом, а затем их предавали смерти. В «Воинских артикулах» было записано, что смертью наказывались также и те, кто не доносил на еретиков, ибо они считались «причастниками богохуления».

В 1722 г. в Москве запылал костер. Отставной капитан Василий Левин произносил против церкви «злые и возмутительные слова» и не признавал икон. Левина подвергли пыткам — подняли на дыбу и дали одиннадцать ударов. Как богохульника и противника власти Левина казнили в Москве, на Болоте: ему отсекли голову, а затем сожгли туловище. Голова Левина была отправлена в Пензу, туда, где он проповедовал свои взгляды. Здесь ее выставили для всеобщего обозрения, на страх другим. Вместе с Левиным казнили еще четырех его сторонников. Их обвинили в том, что они знали об «еретичестве» Левина, но не донесли на него. Их головы были выставлены на родине рядом с головой Левина. После казни Синод хотел уничтожить монастырь, где жил Левин, но это требование даже мирским властям показалось жестоким и ненужным. Однако всех монахов монастыря долго содержали под арестом в «земельном хладе».
Подходим к главному: жертвами доморощенных инквизиторов были главным образом женщины. По церковным представлениям, женщины легче всего входили в сношения с дьяволом. Женщин обвиняли в том, что они портят погоду, посевы, что они виновницы неурожая и голода. Киевский митрополит Фотий разработал систему мероприятий по борьбе с ведьмами. В своем послании к духовенству этот инквизитор предлагал отлучить от церкви всех, кто будет прибегать к помощи ведьм и чародеев. В том же году по наущению духовенства в Пскове сожгли 12 колдуний, «вещих женок», их обвинили в чародействе. В 1444 г. по обвинению в чародействе в Можайске всенародно был сожжен боярин Андрей Дмитрович с женой. Стоглавый собор принял против них ряд суровых постановлений. Наряду с запрещением держать у себя и читать «богомерзкие еретические книги», собор осудил волхвов, чародеев и кудесников, которые, как отметили отцы собора, «мир прельщают и от бога отлучают».

Церковные власти издавали постановления о борьбе с ведовством и натравливали на мнимых ведьм и колдуний народ. Власти Троице-Сергиевского монастыря специальным указом запрещали держать в монастырских вотчинах «волхвей» и «баб - ворожей». Обнаруженных волхвов и ворожей власти предлагали «бив да ограбив да выбити из волости вон», т.е. изгнать. С крестьян, допустивших общение с ворожеями, брали десятирублевый штраф с каждых ста человек.

 Активную роль служителей культа в организации и ведении ведовских процессов отмечает и царский указ 1731 г. По этому указу епархиальные архиереи должны были наблюдать, чтобы борьба с чародейством велась без всякого снисхождения. Указ напоминал, что за волшебство назначается смертная казнь сожжением. Сожжению подвергали и тех, кто, не «боясь гнева божьего», прибегал к колдунам и «знахарям» за помощью. Перед сожжением их еще били кнутом.

 Патриарх Никон, подобно своим предшественникам, был отменным стяжателем. Современники говорили о Никоне, что он, как разбойник, грабил церкви и монастыри, захватывал вотчины бояр и служилых людей. Ему принадлежало свыше 25 тысяч крестьянских дворов. Как отмечает один источник, Никон своих крестьян «тяжкими трудами умучил». Он беспощадно расправлялся также с не угодившими ему церковными служителями. За малейшие провинности их заключали в монастыри, отправляли в ссылку. Его называли «лютым волком», «жестоким истязателем».

Начав поход против сторонников старой веры, Никон подвергал пыткам наиболее активных представителей раскола. Им резали языки, руки и ноги, сжигали на кострах. Яркую картину кровавого террора, предпринятого Никоном и его приспешниками, дает, дают раскольники: «Никон, — писал в своем послании расколоучитель Аввакум, — епископа Павла Коломенского мучил и сжег в новгородских пределах; протопопа костромского Даниила уморил в земляной тюрьме в Астрахани; священнику Гавриилу в Нижнем приказал отрубить голову; старца Иону Казанца в Кольском остроге на пять частей рассекли; в Холмогорах сожгли Ивана Юродивого, в Боровске — священника Полиевкта и с ним 14 человек. В Нижнем сожгли народу много, в Казани 30 человек, а живущих на Волге в городах и селах и не хотевших принять антихристовой печати клали под меч тысячами. А со мной, —продолжал далее Аввакум, — сидело 60 человек и всех нас мучил и бил и проклинал и в тюрьме держал».

Аввакум знал, что писал, как никак Никон был земляком. Другой раскольник перечислил орудия пыток — бичи, клещи, тряски, плахи, мечи, срубы, он упоминает и о железных хомутах — типичном орудии инквизиции. «Хомуты, притягивающие главу, руки и ноги в едино место, от которого злейшего мучительства по хребту лежащие кости по суставам сокрушаются, кровь же из уст, и из ушей и ноздрей и из очей течет».

Не стерпя жестоких пыток, некоторые крестьяне - раскольники переходили в православие, но это не избавляло их от тяжких наказаний. Так, в 1684 г. в новгородском духовном приказе производилось следствие о «воре - иконнике» Михайлове. Хотя под пытками он и отказался от исповедания раскола, его все же сожгли. В 1671 г. повесили «умоверженного» самозванца Ивашку Клеопина за то, что он, как сказано в приговоре, «иконы и книги божественные бесчестил». Для расправы с религиозным движением в 1685 г. был издан указ, известный под именем «12 статей о раскольниках». Этот указ санкционировал массовый террор под видом охраны «чистоты» православия. Творцом указа был фанатик и злейший враг раскольников патриарх Иоаким, считавший делом своей жизни «искоренение злого плевела еретического вконец». Указ предписывал пытать тех, кто не подчинялся официальной церкви и ее служителям, — не ходил, как требовалось, к исповеди, не посещал церковных служб, не пускал в свой дом священников для исполнения треб, кто своим враждебным отношением к церкви «чинил соблазн и мятеж». «Церковных противников» вновь предлагалось сжигать в срубе, а пепел их развеивать по ветру. Раскольников, раскаявшихся под пытками, предписывалось заключать в монастырские тюрьмы и держать пожизненно в строгом заточении. Имущество церковных мятежников — крестьянские дворы, лавки посадских людей, промысла — отбиралось, а поселения «сжигались без остатку». При Синоде была организована в особая розыскная раскольническая канцелярия, во главе которой стояли инквизиторы — тверской архиепископ Феофилакт Лопатинский и иеромонах Афанасий Кондоиди. По данным Синода, из 190 тысяч записавшихся в раскол с 1716 по 1737 г. обращено в православие, бежало, сослано на каторгу и умерло в результате гонений 111 тысяч.

 О массовом самосожжении раскольников под влиянием гонений свидетельствует сводный старообрядческий «синодик»; только за 1667-1700 гг. этой мучительной казни предали себя 8834 человека, в большинстве своем женщины и дети. Таким образом, только через 13 лет после первых сообщений о массовых самосожжениях в 1685 г. был издан Указ о преследовании раскольников вплоть до смертной казни В СЛУЧАЕ НЕРАСКАЯНИЯ.

 В чем же они должны были каяться, или, как объясняют раскольники, «отказаться от своей веры»? От них НЕ требовали отказаться от веры в Святую Троицу, в Иисуса Христа, Сына Божия, в Богородицу, в едино крещение во оставление грехов и в воскресение мертвых, но всего лишь покаяться в том, что хулили Церковь, православные храмы и Святые Таинства, четвероконечный крест и имя Иисус, что в нарушение Символа веры ВТОРИЧНО крестили православных людей и уговаривали их совершить смертный грех самоубийства. В те времена Церковь полагала, что такая хула недопустима, а гражданская власть ее в этом поддерживала и «церковных мятежников», хульников, святотатцев и кощунников считала уголовными преступниками. Все возвратилось на круги своя…

 

ГОРЕЩИ СНЕГОВЕ

 (сън-спомен за руските адамити и евитки, избити от църквата)

 

Тази нощ, когато Бог се ражда,

 страшен гост е стъпил на брега.

 Бели буки – в страх и дива жажда –

голи се прегръщат под снега.

 

Майчици! Светици! Бог се моли!

 Сливайте се в жарки снегове!

 Ангелите до един са голи.

 Мръсна съвест дипли платове.

 

Някаква процесия… Предишна…

Руска песен… Гръм!… Вечерен звън…

Ние – изпребити и без нищо –

 “Отче наш” запяваме насън.

 

С вас лежа. Снежинките са топли.

 Няма мъртви. Бог е голота.

 Тиха нощ затрупва всички вопли.

 Свята нощ постила Вечността.

 

Фибричка любов – или мембрана –

Боже, да остана помогни!

 Инак ще съм роб и вечна рана –

сляп и глух за Мигове и Дни.

 

Мъртвите сестри – без атом сажда –

тихо се отдават на снега.

 Тази нощ, когато Бог се ражда,

 Господи, прости и на врага!

 

2-3.11.1996

 

В този сън-видение през цялата нощ звучеше глас като този на нашия Георги Христов или на Малинин. Колкото и да е странно, първият, който падна под куршумите до мене бе комунистическият поет Веселин Андреев, с когото се познавах лично и в сегашното ни прераждане от Съюза на писателите и който се самоуби след промяната през 1989 г. Той бе също един от руските “адамевити”, доразвили по свой начин българското еретично движение от средните векове, с масово включване и на жени. В съня ми този жесток разстрел на стотици голи мъже, жени и деца, изповядващи рая на дело, стана в една снежна коледна нощ по изричното настояване на руската православна църква, обявила ни за дяволска ерес. Почти всички свидетелства и документи по този случай са унищожени. Сред убитите видях и скъпите лица на много наши и чужди класически поети и художници, и на Петя Дубарова, Григор Ленков, Пеньо Пенев, Емилиян Станев, Ал.Геров, Валери Петров, Андрей Германов, Вътьо Раковски, Николай Христозов, Матей Шопкин, Дамян Дамянов, Георги Константинов, Блага Димитрова, Станка Пенчева, Любен Дилов, Борис Априлов, , Павел Вежинов, Добри Жотев, Йордан Милев, Борис Христов поета, Пламен Цонев, Агоп Мелконян, Кинка Константинова; на Стоянка Мутафова., Невена, Гинка, Нона, Аня, Виолета, Ваня, Мая, Николай Бинев, Юри Ангелов, Евгени Босяцки, Антон Петков, Мира Йовчева, Кеазим Исинов, Сюлейман Саферов, Маргарит, Гълъбин - и още много други приятели от вечността и кладите, с някои от които се разпознахме и в този живот.

ЕТО И ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ВЛАДИМИР МЕГРЕ ЗА РАСПУТИН:

(Превод - Г.В., из „Звънтящите кедри на Русия”, 1997, книга от Владимир Мегре за Анастасия, преведена от същия българин)

 

Полуграмотен ли?

 - Полуграмотен...

 Нима между кедрите бос си се крил?

 Сибире чутовен на майка Русия,

 една ли подметка до днес си изтрил?

 Към царя сега! Да помогна на бàтюшка,

 веднъж да поеме живителен дъх;

 Към Русия сега – та на майка Русия

да вдъхна от свежия хвойнови лъх!

 Ей, хусари свободни и смели,

 чаровници и хрбреци!

 Я погледнете ме – вижте как трябва

да се развърти човек. Еех, мъдреци…

Сърцето на Питер е в няколко ката

парижки корсети и дрехи…Уви –

на дамите, ах, подкоси им краката,

 когато, Сибирецо, тук се яви...

 И както бе тръгнал на ранен молебен,

 да се моли за Матушка (вечно за друг!),

 той чу как единствено Тя (3) му прошепна:

 - По-скоро, веднага изчезвай от тук!

 Бягай!

 

(3) Става дума за царица Александра, съпругата на Николай II, която вярвала, че чрез Распутин ѝ говори сам Бог. Той излекувал престолнаследника Алексей от неизлечима хемофилия и извършил куп други чудеса, изказал е важни пророчества.

 

Побеснели и диво ръмжащи,

 времената на Звяра поглъщат плътта;

 душата ти-пламък до днес те опази,

 ала тука те дебне смъртта.

 Бягай!

 Ти лавината-зверство ще спреш,

 ала само за миг…

 

- О, Русийо!

 Тъй ми е жал за Тебе!

 Да не искаш да секне

твоят глас и кънтеж?

 

- Върни се при кедрите! Ще се оправя.

 И тогаз ме молѝ за каквото си щеш.

 

- О Русийо – жена недостойна! –

В руска баня да бяхме сега,

 бих нашибал гърба ти със хвойна…

Не, с ТЕБЕ оставам! И не нашега.

 Времената ни зли като смърт са;

 а за Гришката – кръв и сълзи...

 Чернокапци със зъби му скърцат:

 

- О, сибирска змия, отпълзи!

 

 (Но истинската змия му казва):

 

- Ако само за миг ме накараш

да престана да бъда ламя,

 ще засърбаш такава попара,

 че ще ахне самата Земя:

 И женкар ще изкарат героя,

 и бутилките - с твоя портрет...

 И от тебе спасените роби

ще оплюят светията клет…

Аз съм Време всесилно, всевластно –

от земите ми ти се махни!

 Само миг… - Я да бъдем наясно:

 ти съдбовния миг ми върни!

 - Ех, мадейричка само…И баня… -

Песоглавецо, правя те луд!

 Не сибирец, аз просто мужик съм.

 Ти недей ми хленчи като шут.

 И разстрелван, и бесен, и давен,

 и на клада горян, и на прах,

 над Русия се нося отдавна

и вселявам и гордост, и страх!

 Ала пъкълът скърца със зъби:

 - Де е гроба ти, смахнат мужик?

 Ти живота не можеш да върнеш,

 а потомците вярват в лъжи…

Ето, давам ти власт:

 предяви неплатените сметки

оправдай се веднъж, поплачи…

 

Ала Гришка изплюва куршума:

 - Жалък дявол - ту сметки, ту смет!…

 

Да си дойдем, мужици, на думата:

 хайде в банята – с билки и мед!...

 

 

21.03.2021 г. 09,41 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Някой човек иска да бъде набожен, но не му се удава. — Защо? — Не е развил в себе си безкористната любов. Да бъдеш набожен, това значи, да проявяваш абсолютно безкористие. Набожният е подобен на извор, от който постоянно изтича нещо навън. Той услужва на всички същества и му е приятно да прави услуги. От никого нищо не очаква и е готов да се притича на всички на помощ. Той се радва на всичко, каквото срещне на пътя си: камък, дърво, цвете, животно, човек.“ (20.09.1942н, Малки възможности)

 

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Какво представлява злото в човека? — Навик да яде повече, отколкото трябва. Като яде повече, той изяжда част от дела на другите хора.“ (20.09.1942н, Малки възможности)

 

 

21.03.2021 г. 11,23 ч.

 

ИСТИНСКИЯТ УЧЕНИК И ИСТИНСКИЯТ ГУРУ абсолютно винаги черпят живот и познания от някой над тях НА ЗЕМЯТА, а не само от небесен източник или източник вътре в самите тях. Тоест, признават ЙЕРАРХИЯТА не само на Небето, но и на Земята – имат ХРИСТÒВА монада. Това показва, че те не са поразени от гордостта и самомнението.

УЧИТЕЛЯТ: „Който иска да се развива, трябва да остава на заден план, да не се стреми да излиза всякога напред.“ (20.09.1942н, Малки възможности)

РАЗБИРА СЕ, има немалко способни хора, които няма как да не са популярни. И в Евангелието е казано „Светило под шиник не стои“. Без светителите, талантите и гениите, човечеството не би могло да оцелее. Но проблемът с парвенющината при други не е само въпрос на его и тщеславие. Искайки винаги да са видими и над всички, те стават светски величия или дребни функционери, които престават да развиват. Те са ЕКСТРОВЕРТИ - изявата в света им е достатъчна. Но те не знаят, че над гения има още 6 степени по Стълбата към Съвършенството, докато станем истински Човеци. А когато завършим човешката си еволюция, очакват ни още безкрайно много стъпъла нагоре. Окултното Ученичество е НАД идеалите на функционера, знаещия, гения и светеца – според Пентаграмиката, те са все още обикновени хора. Като един минимум в едно прераждане се изискват 25 години стръмно, вертикално Ученичество с Учител, Инструктори и Съученици. Горделивият, самомнителният, екстроврертът не признава някого над себе си в света и затова и в свободното си време се занимава плътно само със СВОИТЕ интереси и СВОЕТО дело, с хобитата си. Но за да покълне зародишът на Смирението, на Ученичеството в такъв, даже и да е известен гуру в Хималаите или всепризнат гений в света, той трябва да си постави високия идеал тепърва да стане оглашен, неофит при ИСТИНСКИ Учител, в ИСТИНСКА Школа. За Ученичество му е рано – няма френологически данни за това, трябват му още векове. Но като начинаещ в преддверието, Небето иска от него МИНИМУМ ЕДИН ЧАС в денонощието да се занимава с познания и упражнения, които му се предписват от УЧИТЕЛ. От вертикалата отпадат и всички ония, които са си избрали смъртни авторитети и учители, съмнителни школи. 

 

 

21.03.2021 г. 13,23 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Българин е онзи, който е проводник на божествената енергия; българин е онзи, който помага за повдигането на цялото човечество във физическо, духовно и умствено отношение, както и на своето отечество.“ (20.09.1942н, Малки възможности)

 

 

21.03.2021 г. 13,29 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всеки предмет, всяко същество, които срещате на пътя си — камък, дърво, цвете, птичка, животно, човек, - ви предават нещо. Реките, въздухът, светлината също ви предават нещо. Като знаете това, ползвайте се от всичко - и за всичко благодарете. Който мисли така, той е здрав, бодър, млад, и се радва на живота. Обичайте природата! Обичайте всичко, което Бог е създал. Обичайте красивия свят, в който сте потопени!“ (20.09.1942н, Малки възможности)

 

 

21.03.2021 г. 13,35 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Който изпълнява Божията воля, стои по-високо от всички знатни хора и учени, от всички ангели и архангели. В изпълнението на Божията воля е силата на човешката душа.“ (20.09.1942н, Малки възможности)

 

 

 

21.03.2021 г. 18,14 ч.

 

На тази фотография е написано: "2 август 1910 г., Илинден. Гостуването на Кортеза и освещаването на аязмото".

В 1908г. Анастас и Велика Драганови били семейство от 18 год. Живеели скромно и тихо в благочестие и вяра, че ще имат някога своя рожба. Годините се нижели, но надеждата си оставала неосъществена. Същата година на 15 август, когато се чества Успение на Пресвета Богородица, съпрузите пристигнали в Бачковския манастир, ходили и до Клувията. Дълбоко вярвали и се молили на Божията майка да ги дари с дете. И ето че душевната им нагласа дала ход на мнима бременност. Утробата и започнала да расте. Дошло време да ражда, според изчисленията, но оставали само надеждите. Растял коремът ѝ от ден на ден, но след 9-ия месец не настъпвало. Тогава срещнали Кортеза. Още с влизането, Кортеза ги назовала по име и им рекла:

 - Отдавна ви чакам, защото знам че радостта, която имахте, се стопи като снега на пролет. Надявахте се на рожба, но това ви донесе тревога. Тя ще мине и ще забравите. Радвайте се, че вие ще бъдете причина за откриването на Свето Аязмо във вашата нива на връх Св. Илия. Сега е малка баружка, но като го разкопаете ще се увеличи. Ще започнеш да пиеш от изворчето - и всичко ще ти мине. Това ще бъде радостта и утехата в живота ви, че чудото, което се случи е отредено чрез вас да бъде. Заградете изворчето и направете там малко параклисче, което да е от полза за всички страдащи - поръчала Кортеза. Така и направили. Всичко се случило, както го била казала. Селската мълва за случилото се преминала границите на Момчиловци. Случката се предавала от уста на уста, та и до днес. На самото откриване се събрали около 2000 души. Това станало в 1910г. на Илинден. Последният ремонт на параклиса е правен през 1988г. Има стотици оздравели от различни заболявания, но за съжаление, не всичко е документирано. По стар обичай, вечерта срещу Гергьовден - 6 май - множество християни идват да посетят животворната вода и да се помолят всеки посвоему. На разсъмване започват да прииждат и други хора, независимо от вероизповеданието си, всеки се надява на Божията благодат. Още от откриването, та и до днес момчиловското Аязмо се посещава от много болни и здрави, независимо от вяра, пол и пр.

За този материал е използвана книгата „Чудотворното Аязмо и параклисите в Момчиловци” - автор: Костадин Н. Каневски

Учителят за българската ясновидка Кортеза

Едно време Кортеза се проявяваше като голяма ясновидка. Най-главната черта на характера ѝ беше справедливостта. Благодарение на това, тя всякога казваше истината. Ако не можеше да каже нещо на човека, тя го съветваше да дойде друг път. Най-важното, което се искаше от нея, беше да насочи хората към Бога. На първо място да проявят любов към Бога и да разберат, че любовта е единствената сила, която може да спаси човека.

Аз не съм срещал по-възвишена мома от Кортеза! Но Кортеза имаше един недостатък: сприхава беше. Нейните нокти не бяха развити, къси бяха. Казвам ѝ: „Ти си сприхава.“ Казва: „Това е моят недостатък.“ Тя признава. „Трябва да се моля.“ Като ходеше между хората, тя го съзнаваше това качество, нетърпелива беше. Като види някой, казва: „Да се маха!“

При сегашните условия, първото нещо е да бъдете добри, умни и смели. Бог, като изпраща някого на работа, не го изпраща при богатите, а при бедните. Когато Кортеза обикаляше България, пращаха я при някоя бедна жена. Например, в първите години, когато се появи, тя ходеше из България и ми разправя веднъж една своя опитност. „Когато тръгна нанякъде, нещо отвътре ми казва еди-къде си, накрая на града, в коя къща да вляза. И така, където съм влизала, всякога са ме приемали добре. Но никога не влизам в богатските къщи. Всеки път, дето не съм послушала този глас, съм имала спънки.“

Аз, когато правех своите изследвания с Кортеза - най-силната ясновидка, – /разбрах/, че в обикновено състояние тя не вижда, но като влезе в своята стая, като се изправи пред иконите, разгатва нещата. Намери се тя в един нов свят и казва: „Аз познавам хората по очите. От окото почвам да чета живота.” Като схване този първи лъч, чете. До гроба на някои от починалите трябва да има някой близък - и тогава ще прочете всичко. Като дойде при умрелите, името ще каже. Има същества живи – тя ги познава, познава вибрациите им; и този, умрелият, седи при гроба вързан, не е заминал още – разговаря се тя с него. Тя вижда умрелите там, на гроба – чакат да възкръснат.

Ясновидката Кортеза от Сливен казваше верни неща, но без икона тя не можеше да се съсредоточи. Ще сложи иконата пред себе си, ще прекади с тамян -и след това започва да говори.

Един ден Кортеза ми разказа една своя интересна опитност. Дошъл при нея един човек, искал да му каже нещо. Тя сложила иконата пред себе си, прекадила с тамян, но нищо не видяла. Моли се, движи се натук-натам дано чуе нещо – пак затворено. Тъкмо се готвела да каже, че нищо не се открива - изведнъж гледа към иконата, че ръката на св. Богородица се движи. Тя разбрала, какво искат да кажат. Обърнала се към дошлия с думите: „Ти имаш лош навик: обичаш да вдигаш ръка, да биеш. Така биеш и жена си, но трябва да се откажеш от тоя навик. Ти си волева натура, енергичен си, можеш да се въздържаш.“ Много неща му казала тя, но след като видяла отражението върху иконата.

Отива друг един селянин при нея, оплаква се, че не му върви работата. Тя му казва: „Не ти върви работата заради едно ренде, което открадна преди четири години. Едно голямо ренде - не от тези, малките. Да върнеш рендето, тогава ще ти тръгне!“

СВЕДЕНИЯ ЗА КОРТЕЗА

Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен е била слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата ѝ на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. е била наречена „Светата пророчица Кортеза”. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена е през 1865 г. И тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост. Дълго време не иска да се омъжи, но най-накрая, подтикната от недоимъка, се решава на тази стъпка. Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре. И действително, годеникът ѝ получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не е станала свидетелка на спиритическите занимания на д-р Миркович. Те предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения. Присъствалите на сеансите установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва. Така към нейната схлупена квартира бързо започват да прииждат хора. Тя обаче обръща повече внимание на друго – на местата, където болните могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза посочва места край Смолянско, където действително са открити минерални извори. Там отиват да се лекуват стотици хора. Точността на предсказанията ѝ се разнася от ухо на ухо, а нейните портрети се продават като топъл хляб. Явява ѝ се Света Богородица, като ѝ посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души. Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата, със свещениците начело. Оттам я отвели в митрополитската църква, където отслужили молебен в нейна чест. На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските гробища. За съдбата ѝ след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата ѝ, няма много сведения. Нейното призвание било само да помага - и тя върши това според силите си. Действително, успява да даде необходимите съвети, за да оздравеят немалко хора. Спасява други от финансов крах. А самата тя потъва в забвение и недоимък, местейки се в различни квартири. Кортеза изчезва от публичното пространство така, както се появява внезапно и без излишен шум.

Кортеза – светата пророчица от Сливен

Даже Петър Дънов признавал уменията на феномена

Две години след обявяването на Независимостта на България, сред народа тя е по-известна и почитана от цар Фердинанд. Няма как да е иначе – във вените на монарха с прякор Лисицата може и да тече синя Бурбонска кръв, но простолюдието не дава пет пари за това. Повече го увличат чудесата, предвещани от Кортеза. А тя говори с ангелите, със Света Богородица, със самия Исус Христос и всички светии. Този дар свише ясновидката използва за добро – открива лечебни извори, напътства живите и контактува с мъртвите.

Преживява разгрома на Априлското въстание, Руско-турската освободителна война, вижда изграждането на нова България. Днес споменът за нея е избледнял като черно-бяла снимка от 1910 г. Кадърът е запечатал ясновидката Кортеза заедно с жителите на родопското село Момчиловци на 2 август – Илинден, на освещаването на параклис при чудотворно аязмо край града, открито от нея.

Думите „майка Кортеза“ означават закрила свиеше. Учителят Петър Дънов, който я познава достатъчно добре, я смята за най-силната ясновидка в България. Няколко пъти я дава като пример в беседите си, макар да не скрива, че във възгледите им има големи различия.

Родена е през 1865 г. в Сливен с името Константина Стефанова. Никой в градчето на Сините камъни обаче не се обръща така към нея, а всички ѝ казват Кортеза, както е местният почин. Детството ѝ е не само бедно, но и тъжно, защото претърпява тежък инцидент и дълго боледува. Успява обаче да възстанови силите си.

За разлика от дружките си, тя не мечтае за семейство и челяд. В крайна сметка, подтикната от недоимъка, решава да се омъжи. Знае обаче, че не я чака нищо хубаво. Според разкази на очевидци Кортеза сънувала, че сватбата няма да завърши добре. Така и става – годеникът ѝ получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на девицата. Макар да е подготвена от съновидението си, младата Константина-Кортеза е в шок. Повече не помисля за сватба, а възприема себе си като небесна невеста на Христос

Срещата с изтъкнатия лекар д-р Георги Миркович променя живота на Кортеза Стефанова. Той я наема като прислужница в дома си, и покрай работата си тя става свидетел на живота в къщата и спиритическите сеанси, провеждани от лекаря. Д-р Миркович е сред най-важните фигури не само в историята на Сливен, но и на България. Преди Освобождението се занимава с просветителска и революционна дейност. Член е на Българския таен централен комитет в Букурещ. Две години лежи в затвора в Цариград, после е осъден на доживотно заточение и престоява до 1874 г. в Диарбекир и Мардин, където е лекар. Безплатно лекува заточеници и затворници. През 1875 г. е освободен от оковите поради избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той е лекар на местното население до амнистията от 1878 г.

Образованието си по медицина д-р Миркович получава в Университета в Монпелие, Франция, където учи от 1851 г. до 1856 г. Още като студент, Наполеон III го награждава със сребърен медал за лекуването на болни от холера по време на епидемия. Докато е във франция, Георги Миркович се запознава с паранормални явления и преживява опитности, които за цял живот го правят убеден привърженик на парапсихичното и свръхсетивното познание.

Именно д-р Миркович е първият лекар в България, който прилага методите на хомеопатията. В книгата си „Домашен хомеопатичен лекар“ описва многобройните си наблюдения в тази област.

Освен всичко друго, Георги Миркович е и един от първите трима ученици на завърналия се от САЩ Петър Дънов. Участва в годишните срещи на Веригата на Учителя (от първата 1900 г. до смъртта си през 1905 г.). На 29 септември 1905 г. д-р Миркович напуска този свят. Погребан е с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. Дарява личната си библиотека и изданията си с около 1400 тома на читалище „Зора“, а имота си и 3000 златни лева завещава за благотворителни и общополезни цели на сиропиталището в Сливен. В завещанието посочва винаги да се иска съветът на духовния му учител Петър Дънов.

Именно покрай контакта си с д-р Миркович, необразованата Кортеза Стефанова започва да проявява потенциала си. Тя участва в спиритическите му сеанси и започва да чува гласове и да получава видения. На пръв поглед – смехотворни твърдения, които не будят кой знае какво уважение. Присъствалите на сеансите обаче установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва.

Пак покрай д-р Миркович, ясновидката се запознава и с Петър Дънов, наричан от последователите си "Учителя" или "Беинса Дуно". Среща се с него и след смъртта на покровителя си д-р Миркович. В архивите на Бялото братство се пазят подробни сведения за визита на Учителя в дома на Кортеза през 1914 г. По онова време ясновидката вече е на 49 години, а Дънов – на 48. Него го наричат "Беинса Дуно", нея – "Сливенската светица". Тя редовно проповядва извън Сливен, обиколките ѝ често стигат до югоизточна България. „Където отидеше, в дома, в който отседнеше, или на гробищата, където много обичаше да ходи, ставаха истински митинги. Тя казваше в кой гроб кой е погребан, кога и от какво е починал, с какво е облечен, за да затваря устата на широките социалисти, които много я нападаха и устройваха даже скандали“ - пише в спомените си ямболията Тодор Пеев, който бил син на братовчедка на Кортеза и последовател на Учителя.

Пак той съобщава, че Кортеза много се зарадвала на визитата на Петър Дънов и поканила гостите у дома си, който бил срещу местната мъжка гимназия. Според думите на очевидеца, тя, „сияеща“, въвела гостите в приемната си.

Въпросната приемна била голяма стая, на втория етаж на паянтова постройка. Икони и кандила покривали цялата източна стена и усещането било като да си в църква. Около останалите стени били подредени миндери за сядане.

Очевидците описват Кортеза като словоохотлива, с приятен и ясен глас. Изразявала се обаче малко неграмотно. За разлика от покойния си патрон д-р Миркович, тя е учила само до трето отделение, а и като цяло средата, от която произлизала, е малограмотна.

Материалът е отпечатан във в-к „Уикенд“ – 29.10. – 4.11.2016 г.

Пеньо Ганев: Виж сега, цялата работа стана така. Има една Кортеза, която е от Сливен и ѝ думаха „момичето, което говори с Бога.“ Около 1911 г. веднъж тя минавала през Попово и оттам трябвало да отиде за Ковачевец, обаче хората, които от селата чули за нея, че говорела с мъртвите, я доведоха в нашето село Водица. Ние имаме голям площад в селото, пред училището. Надойдоха много хора и си разпрягаха каруците, дадоха на конете си да ядат, а пък те отидоха и се събраха в църковния двор, той е широк. И тогава за Кортеза донесоха една здрава маса, туриха един стол, тя стъпи на стола, качи се на масата и започна да говори.

Обаче тогава хората се натрупаха много. Най-напред тя каза: „Аз ще ви прочета „Отче наш“, с молитвата ще почна.“ Имаше един учител, Захариев, който беше завършил за градски свещеник, обаче не станал свещеник, ами учител. Той и кръчмарят апострофираха срещу Кортеза, обаче хората, които искаха да я чуят, бяха толкова много, че казаха: „Ние сме дошли да слушаме туй момиче... „Момиче“ ѝ думаха на Кортеза, защото я придружаваше едно момиче, на Жечо Панайотов леля, на майка му сестра. И казаха: „Ний сме дошли да слушаме туй момиче, ти млъквай - и да се махаш оттука!“ И го изпъдиха вънка.

И тя започна да говори върху Евангелието - какво е казвал Христос, изобщо. Устата на човека са дадени, казваше тя, да говори благи думи. Пък аз си спомних, че псувам на всяка дума, и заплаках... Говори толкова хубаво какво е казал Христос и ни каза да слушаме, да ходим на църква, защото тя беше църковничка.

И започна вече слънцето да се преваля и тя каза: „Вече стига, сега ще отидем на гробищата.“ И баща ми ме намери и каза: „Пеньо, иди да посрещнеш добитъка (щото ние имахме 17 говеда, имахме биволица и т.н., да не би да отидат в чуждите бахчи и да направят пакост), а ние с майка ти ще отидем на гробищата.“ И после мама и татко ми казаха, че тя не чете кой е погребан тука, но тя ги вижда умрелите, и казва: Драганка Стоянова е с такава шамия погребана. Описва каква е била. А пък еди-кой си – по име ги казва, – „Вашият умрял казва“ на някой беден човек да дадат, да направят добро. Същото и за мъжете казва, ама по име ги вика. „Вашият заминал казва да направиш добро на еди-кой си.“ И всичките хора се увериха, че тя е един проводник между живите и мъртвите.

Изобщо, у дома и мама ме бие, и бати ме бие, баща ми пък ме бие най-много, дето не сме почистили дама, защото много добитък имахме и беше замърсено. Понякога пък види, че не е вчесан добитъкът, има по него си мръсотии... И всичкото това много ми тежеше. И затуй на мене думите на тази сестра от Сливен, Кортеза се казва, която говори за Бога, да бъдем изпълнителни, много силно ми подействаха.

Баща ми отиде с мама на гробищата, а пък аз отидох у дома и намерих добитъка, вече се връща вечерно време. И седнах ей-така и плаках много, защото си спомних, че съм предизвиквал баща си и не съм слушал мама, не насичах дърва – трябва много дърва да насечем, за да може да загрее през нощта джамалът, тъй наречената печка.

И след известно време аз започнах вечерно време насичам много дърва, изчиствам много добре дама, дето добитъкът е вършил. Започнах да слушам. Мина около една седмица ли, десет дена ли минаха, и слушам баща ми и майка ми сутринта рано се събудили и си приказват под юрганя. Ама ние бяхме осем души, та юрганят беше от единия край на стаята до другия. И си казват: „Абе, известно време Пеню не го караме, сам се сеща, насича много дърва, донася слама да постели на добитъка, нощно време да не лягат на земята, от плевнята от пода, изобщо синът Пеню се промени вече, да.“

Дойде празникът на просветата. Аз реших да отида в село Арнауткьой, Разградско, за да проверя дали е вярно, че момичето Кортеза от гр. Сливен е открила аязмо в това село. В навечерието на празника „Св, Кирил и Методий“ аз се запътих към Разград пеша. Като млад и енергичен, някъде тичах по шосето към Разград. То е на 29 км от Разград. В Разград попитах къде е село Арнауткьой. Показаха ми, че е по шосето Разград-Търговище. Завтекох се по уреченото шосе, настигнах един селянин и исках да го надмина. Той полюбопитства да му кажа: „Къде така тичешката?“ Казах му, че отивам в село Арнауткьой. Той ми каза, че е от Арнауткьой. Аз се успокоих, щом намерих човек от това село. Човекът ме попита имам ли роднини в Арнауткьой, че им отивам на гости, защото денят „Св. Кирил и Методий“ бил съборен ден за това село. Отговорих му, че нямам роднини, нито пък имам познати, а отивам да проверя дали е вярно, че в това село Кортеза е открила аязмо. Събеседникът ми разказа следното: „Има едно момиче набожно от град Сливен. То ходи по села и градове и учи хората на добро. Учи ги да обичат Бога, да се почитат едни други, да се обичат, из устите им да излизат само хубави думи, да живеят примерен християнски живот. Тя вижда душите на умрелите, тя е цял пророк. Дойде един ден в нашето село, събрахме се сред село на площада мъже и жени. Присъстваха и всички общински съветници, заедно с кмета. Момичето започна да говори тъй увлекателно, че ние със затаен дъх я слушахме. Заговори за Христа, за апостолите, за силата на молитвата. Тя виждаше сърцата и душите на слушателите си. Така обрисува вътрешния живот на хората, че те от умиление се разплакаха. Като завърши беседата си, каза, че ще открие в селото ни аязмо. Поръча хората да вземат кирки, търнокопи, лопати, за да копаят. Селото е с изложение на изток, разположено в една широка, суха долина, с посока изток-запад и наклон към изток. Поведе ни тя по долината от селото нагоре в западна посока. На около половин километър от селото тя се спря и показа къде да копаят. Започна бърза копан, защото, като се изморяваха едни, даваха инструментите на други. Като изкопаха около два метра, откри се дупка в скалата, откри се пещера, а вътре – обширно езеро, което се изтичаше с подземна река. Тази вода е лековита. Хората си пълнят съдове, за да се мият - кой каквато болка има. От Разград дойдоха цели роти с фенери, влязоха в пещерата и се разхождаха около езерото.“

Събеседникът ми каза, че ще му бъда тая нощ гост. Вечеряхме. Имаше и гости от съседни села, дошли на събор за празника им. Сутринта аз станах и след закуската исках да посетя аязмото. Исках да вляза в пещерата. Като стигнах до пещерата, тя се охраняваше от двама стражари, изпратени от околийското управление в Разград. Понеже бе съборният ден на с. Арнауткьой, щяха да дойдат много хора от града и селата, за да си вземат вода от езерото и можеше да стане нещастие. Бяха влизали войници да разглеждат пещерата и навлезли в разни вътрешни галерии, фенерът им изгаснал и три денонощия се лутали из пещерата, докато други ги извели из пещерата навън. Така че стражарите не ми позволиха да вляза в пещерата. Вечерта се завърнах в Попово.

По-късно в казармата един старши подофицер, който е от Пловдив и учел, бил набожен, воден от църквата и даваше без пари Евангелия. И ме видя, че аз на другия ден, като дадоха почивка, пак отидох да слушам. Той пак говори за Бога, да се обичат един други, да не си правят пакости един на други, да не се псуват войниците - много псуват. И като ме видя, ме запита: „Ти вярваш ли в Бога?“ Рекох: „Вярвам.“ Ама аз, преди да отида войник, влизах и служех на дядо поп в олтаря и пренасяхме Светото Писание, дето причастяват през църквата и аз давах кадилницата на дядо поп. Изобщо, като дръннеше камбаната, аз отивах, бях на разположение на дядо поп. Ама това стана, след като Кортеза ни посети.

2. Среща на Георги Куртев с ясновидката Кортеза в Айтос. Все по това време (1910-1912 г.) Кортеза, ясновидката от Сливен, обикаляше страната, градове и села, да сподели своите видения на отвъдния свят и да се укрепи вярата в Бога. Преди да се срещнат с „момичето“, както народът я наричал, те били пълни безверници, но след срещата те поярвали в задгробния живот и в единния и вечен Бог. Защо ставало това? Защото тя им казвала неща, които само те знаят. Пред нейните духовни очи всичко било открито. Казвала им имената на техните покойници, както и с какви дрехи са погребани. Кортеза описвала външния им вид, както и възрастта им, а още и това какво техните покойници искат от тях. Хората се слисвали от онова, което тя им казвала с абсолютна точност.

Веднъж Кортеза била в една къща. Стаята и дворът били пълни с посетители. Тогава тя, без да го е видяла с физическите си очи, извикала с висок глас: „Бай Георги фелдшерът идва. Дайте му път!“ Сторили му път и той се приближил до нея. Тогава тя казала също с висок глас: „Този човек ще ви стане духовен началник“, след което заговорила с него. На него му станало неудобно, че тя така говори за него публично. Тогава тя казала: „Ти, бай Георге, идваш да ме питаш за момчето си, дето често го боли коремчето. Коремчето го боли, защото вие с жена си блажите в сряда и петък, като ядете сиренена попара. Ти искаш да постиш, а жена ти казва, че ще ядете попарата. - Няма да я ядете в срядата! Така ли беше, бай Георге?“ –„Точно така ми казваше жена ми...“ – „Ако не блажите, ще му мине. Вече няма да го боли коремчето“. И така станало.

Все по това време лоши хора от града я наклеветили, че всявала смут в гражданството. Дори подали заявление срещу нея и се образувало дело. Когато тя се явила в съда, преди още съдията да я е запитал нещо, тя му казала тъй: „Господин съдия, преди да ме съдите, ще ви кажа нещо за вашия дом - ако не е вярно, съдете ме.“ Тогава тя му казала нещо, което само той знаел. Съдията, като видял с какъв човек има работа, веднага прекратил делото и ѝ казал, че е свободна.

„Аз съм свободна, г-н съдия, но тези хора, които ме наклеветиха, ще отговарят, защото те наскърбиха Божия Дух, Духът на Христа, и Той ще ги накаже". И още на следния ден се извила такава буря с дъжд и град, която избила стадата им в полето, че хората с янгъши /снопени ритли/ ходели да събират по полето мъртвите овце, а те били със стотици. Така айтозлии добре запомнили кога са водили дело срещу един чист и свят човек, който никому зло не бе сторил.

Посещение на Кортеза има и в Бургас. В дневниците на П. Киров е написано: „Посещения на членове от други кръжоци: Учителя П. К. Дънов, Т. Ив. Бъчваров, Димитър Голов, Димитър Добрев, Кортеза Стефанова, Величко Гръблашев.“

3. Среща на Тодор Абаджиев с ясновидката Кортеза в Ямбол. Миналата година (1908) по случай посещението града ни от Кортеза Стефанова, се събрахме повече от 50 души в къщата на Р. Д-в. Между събранието личаха един д-р по правото и един ветеринарен лекар. Съобщенията, които Кортеза даде, най-много озадачиха прависта. Тя му съобщи колко души са в къщи, имената на всички, и най-важното, че детето му се казва Иванчо – по името на двамата си деди – и че то страда от водянка, което за родителите е най-голямата грижа, защото лекарите са искали да правят операция, а това предизвиква не малък страх у хората, които нямат надежда в Бога. Каза им още, че няма нужда от операция, но да го дадат ней и тя след една седмица ще им го върне здраво! На ветеринарния лекар каза, че има момче във втори клас, че по френски е скъсан и че е непослушно. Бащата потвърждва верността на думите ѝ.

По-предната вечер в къщата на баба Катеринка каза на Ради Дюмеров, че баща му Иван, с покойното му Иванчо, са при него. Че баща му има белег на лицето си, причинен от болестта, която го е погребала. А това синът даже бе забравил!

Няма нужда да казвам, че всички тези хора Кортеза за пръв път вижда и че всички дадени съобщения бяха факти, които самите лица не отричат!

Във вестник „Дневник“ миналата година (не помня датата) един пише за своя баща, който е върнат от Александровската болница като безнадеждно умопобъркан, че бил доведен при Кортеза. Тяза три дни го е излекувала съвършено, без да употреби някакви лекарства. В доказателство на онова, което Христос препоръча: „Ако имате вяра колко синапово зърно, бихте и планини преместили.“ И това го прави не медик със своите познания, а една мома, която само второ отделение е свършила! […]

Гр. Ямбол, 29.01.1909 година.

С почитание: Тодор В. Абаджиев. Сп. „Виделина“, г. VIII (1910), кн. 4-5, с. 126-132.

4. Среща на Софрони Ников с ясновидката Кортеза в Разград. Гара Разград, 23.07.1909 г.

Драгий Тошев,

Кортеза е това, което нашата църква подразбира под думата „светица“. Свят човек е този, който води свят живот. Последният се състои в чиста храна за тялото; владеене на чувствата в астралното тяло и благочестива мисъл за менталното тяло. Който води такъв живот, като награда или като неизбежен плод ще проявява ясновидство, издържливост; проповедничество и всецяло упование в Бога.

Кортеза има тези неща. Който е изучавал Житията на Светиите, знае, че половината от светиите, които нашата църква тачи, не са стояли по-горе от Кортеза.

5. Среща на Юрданка Жекова с ясновидката Кортеза в Горна Оряховица. Юрданка е родена през 1864 г. в с. Килифарево. Учила е, но доколко е учила, не се знае. Но в Горна Оряховица идва ясновидката Кортеза от гр. Сливен. Тя е запалена по духовните въпроси. Един мъж бил яко жена си, че се занимава с такива "глупости". Кортеза започнала да говори, а същият мъж извикал:

– Ти лъжеш, нищо не виждаш!

– Не виждам ли? Виждам много добре как днес ти преби жена си, за да не дойде тук, а ти сега ще видиш какво ще стане! На твоя таван са дрехите на баща ти, а в един джоб има една десетолевка сребърна. Ще отидеш и ще я вземеш.

Свършва беседата, а онзи се качва на тавана, следван от Кортеза, и намира голямата пара. Кортеза го предупредила, че ако още веднъж удари жена си, след три дни ще умре. Онзи се уплашил. А всичко това го е наблюдавала Юрданка и много я е впечатлило чутото и видяното.

6. Среща на Иван Явашев с ясновидката Кортеза в Русе. Веднъж в Русе била дошла ясновидката Кортеза, която била известна по онова време в България. Може би - както е известна сега ясновидката Ванга. Кортеза говорела на народа по градове и села. Така и тук в Русе тя говорела на един площад, мисля, че пред църквата „Свях Светих“, която по-късно бе съборена, за да построят на нейно място „Пантеона“ в Русе. Иван Явашев бил между народа. Както говорела, тя се обърнала към него и казала, че той не е верующ, но че ще стане един поврат в неговия живот и че ще стане верующ. И наистина, след известно време Иван Явашев се запознал с Учителя Дънов и от тогава става наистина един поврат в неговия живот. Първо той затворил кръчмата и започнал да обработва сам нивите си.

Среща на Учителя с ясновидката Кортеза в Сливен през 1914 г.

След завръщането си от Америка, Учителят често обикаляше България, отначало да прави френологични изследвания, а после, след като създаде общество Бяло Братство, да проповядва Словото Божие. През 1914 година дойде и в Ямбол за втори или трети път, където братството наброяваше вече 40-50 души. На събранията, които ставаха всяка вечер в братския салон в къщата на Ради Дюлгеров, идваха и външни хора, които оставаха много доволни от беседите на Учителя. След престой от 5-6 дена, през което време държа и една сказка в читалище „Съгласие“, той замина за Сливен. Придружиха го няколко свободни братя, между които и едни ученици–гимназисти, членове на братството от 2-3 години, между които и моя милост.

Сливенското братство беше по-многобройно, защото там се подвизаваха по него време ясновидците Георги Сотиров и Кортеза Стефанова или, както я наричаха, само Кортеза. Някои я наричаха и „сливенската светица“. Георги Сотиров седеше у дома си, винаги препълнен с хора, дошли от всички краища на България, а Кортеза оставяше често своите гости и ходеше да проповядва извън Сливен, почти из цяла югоизточна България. Където отидеше, в дома, в който отседнеше или на гробищата, където много обичаше да ходи, ставаха истински митинги. Тя казваше в кой гроб кой е погребан, кога и от какво е починал, с какво е облечен, за да затваря устата на широките социалисти, които много я нападаха и устройваха даже скандали.

В Сливен Учителят пожела да я посети, защото се познаваше с нея по-рано от гостуването си у д-р Миркович, с когото били твърде близки. Кортеза, разбира се, много се зарадва на това посещение и сияеща ни въведе в своята приемна. Домът ѝ се намираше срещу мъжката гимназия. Приемната ѝ беше една голяма стая, на втория етаж на паянтова постройка. Източната стена на стаята беше цялата заета от икони и кандила като в църква, а около останалите стени имаше миндери за сядане.

Кортеза беше твърде словоохотлива. Още не насядали по миндерите, тя започна да ни описва своята дейност. Имаше ясен и приятен глас, но се изразяваше малко неграмотно, защото, доколкото ми бе известно, беше ходила на училище до трето отделение, а и средата, в която се беше родила, не беше грамотна. Описа околностите на Сливен и го нарече втора „Света гора“, защото в средните векове в околностите му е имало повече от 40 манастира и параклиси, много „Аязма“ – лековити изворчета и пр. Похвали се, че и на нас, ямболци, е открила едно „Аязмо“ – „Свети Спас“ на Бакаджика.

Оплакваше се, както казах, от широките социалисти, но се хвалеше с поповете, които навсякъде я посрещали радушно и отваряли широко вратите на църкви и манастири. Учителят рядко се обаждаше да запита нещо, а ние – аудиторията – само мълчахме и слушахме. След доста приказки, Кортеза се обърна към Учителя и с доста повишен тон му каза:

– Знаете ли, г-н Дънов, че аз не вярвам в прераждането, за което Вие понякога говорите. Не, прераждане няма и не трябва да има, защото, ако има, хората ще станат мързеливи. Ами тогава всеки ще оставя работата си за другото прераждане, а сега само ще яде и пие... Не, г-н Дънов, няма прераждане - и Вие не трябва да проповядвате такова нещо. Вие ще направите хората мързеливи с това прераждане!.

Изгледа го наставнически и млъкна в очакване на възражението. Тя знаеше, че и той е ясновидец, но изглежда го считаше за начинаещ и искаше да го поучи... Често ми е казвала, когато съм ходил при нея по-рано, защото беше братовчедка на майка ми, че е говорила все с ангелите, със Света Богородица, с Исус Христос и със всички светии. А Учителят, доколкото зная, подобни неща не е казвал.

Учителят се усмихна на това нейно изказване и каза:

– Този въпрос е много лесен за тебе – да узнаеш има ли прераждане или няма. Ти си ясновидка, избери си един астралец, който отдавна е напуснал земята, и виж какво ще стане с него. Ти ще видиш, че той, след като скита известно число години в различните полета на духовния свят, най-после ще се изгуби за погледа ти. И ако продължаваш твоето търсене, ще го намериш на земята, увит в пеленки, да плаче в ръцете на някоя майка. - Значи той се е родил пак на земятa, преродил се е. Няма защо да спорим по този въпрос. А който е мързелив, той си е такъв с и без прераждането. Ония, които са проучили добре този въпрос, знаят, че той е свързан и с неумолимия закон на кармата, който ще го изключи от това велико училище, наречено Земя, ако не си учи прилежно уроците. А това изключване е нещо много страшно. То значи понижение, което свършва със загубване на човешката форма и съдържание.

– Не, не, г-н Дънов, като гледам нашият българин колко е мързелив, само това му трябва да му се каже, че той пак ще идва на земята, та да стане още по-мързелив... Не, аз не вярвам и не искам да се уверявам с никакви опити и проверки.

Учителят се усмихна и само каза тихичко:

– Ех, както обичаш.“

Разговорът мина на друга тема, не след много свърши и ние се разотидохме. По пътя, преди да се разделим, Учителят каза:

– Ако Кортеза беше образована, тя щеше да надмине и Ани Безант, но сега ето докъде е стигнала. Ех, и тя ще се научи...

Кортеза живя дълго, но нейното ясновидство постепенно намаляваше, а заедно с това се стесняваше и кръгът на нейната дейност. Накрая тя остана само една обикновена и проста старица и умря потънала в мизерия, изоставена и забравена от всички, включително и от нейните попове.

Пиша всичко това с дълбоко огорчение в душата, за да подчертая дебело твърдението на Учителя, че любов без мъдрост и мъдрост без любов са не само невалидни, но често пъти и гибелни.

Кортеза беше чиста и смирена девица, отдадена на пост и молитва и на служене на народа. Но нейното невежество и постоянното ѝ общуване с фанатичните попове я направиха фанатичка, по-голяма и от тях самите. Нейният фанатизъм не можа да бъде пречупен дори и от един авторитет, какъвто беше Учителят. А този фанатизъм е бил най-големият враг на човечеството през всичките времена на неговото съществуване и му е донесъл най-големите злини.

Редно е да се зададе въпросът, как става човек фанатик. Когато човек търси разрешението на житейските въпроси или спасението – свое и на другите - само чрез своето сърце, т.е. само чрез вярата, като изоставя своя разум; или обратното – ако търси същото само чрез доводите на своя ум, чрез знанието, изоставяйки сърцето си да стане на камък, той става фанатик.

Мъдрост и любов или разум и сърце трябва да вървят паралелно в човешкото развитие. Това са „мъжът“ и „жената“ на човека, защото поотделно мъжът и жената не са още човекът. Тодор Попов – Ямбол. 

 

21.03.2021 г. 09,13 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Духът е създал голямото разнообразие в света, за да отвлече вниманието на плътта от себе си - да има тя с какво да се забавлява, да не го смущава отвътре... Плътта пък е измислила всички възли, за да върже по-здраво духа, да не го изпусне...“ (20.09.1942н, Малки възможности)

 

 

22.03.2021 г. 07,11 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Когато се изнася Истината пред хора, които не я разбират и не я обичат, те се отегчават от нея. Какво може да се очаква от хора, които се хранят с нечистотиите на ферментите? Каквото и да говорите на вълка против яденето на овце, той пак ще напада овцете и ще ги яде. Той е убеден, че без овца не може да живее и се мъчи да убеди и нея, че като влезе в него, положението ѝ ще бъде по-добро. Той ѝ казва: „Докато те ям, ще се помъчиш малко, но след това ще бъдеш добре, ще влезеш в рая. Аз ще те храня, ще се грижа за тебе. Останеш ли сама в живота, ще имаш големи мъчнотии“. Погрешката не е във вълка, но в овцата, която вярва в неговото учение. Когато се откаже от учението на вълка, овцата ще запази кожата си.“ (20.09.1942у. Смисълът на живота“.)

 

 

22.03.2021 г. 07,25 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако момък или мома се женят, за да може единият да храни другия, те вършат престъпление против себе си, против своята душа. Бог е дал на човека всичките блага на живота. ТОЙ изпраща храната, водата, въздуха и светлината, а след всичко това ще дойде мъжът или жената да си казват един на друг: „Знаеш ли, че аз те храня?“ - Това е първата лъжа, с която те си служат! Никой никого не храни. Човек е слуга на Божественото. Чрез него Божественото се проявява. Човекът е проводник на благата, които идват отгоре. Колкото по-добър проводник е той, толкова по-голямо благословение го очаква.“ (20.09.1942у.Смисълът на живота.)

 

 

22.03.2021 г. 08,59 ч.

 

КОЯ Е ДНЕС КОБРАТА И КОЕ – ДЕТЕТО В ЛЮЛКАТА? Ще позволим ли на Кобрата да го осмърти и този път?

УЧИТЕЛЯТ: „Един от учителите на Индия размишлявал един ден върху делата на Брама. Близо до едно дърво висяла люлчица, в която спало детето на една бедна вдовица. Тя оставила за малко време детето си самò, докато свърши някаква работа. В това време една кобра се приближила към люлката. Индусът започнал да мисли: „Кобрата може да ухапе детето. Какво трябва да направя аз в дадения случай? Ако убия кобрата, ще спася детето, но аз нямам право да се меся в Божиите работи. Бог създаде и детето, и кобрата. Следователно, ТОЙ има грижа за тях“. Докато размишлявал как трябва да постъпи, кобрата повдигнала главата си и ухапала детето, което веднага издъхнало. След години индусът умрял, и като се явил пред Господа, за да даде отчет за делата си, Той го попитал: „Защо не уби кобрата, за да спасиш детето на бедната вдовица? Ти мислеше, че, ако вземеш участие в тази работа, ще те обвинят в намеса на Моите планове. Като остави кобрата да ухапе детето, ти мислеше, че ще изпълниш Моята воля. Нямаше ли да изпълниш волята ми, ако беше убил кобрата? Понеже не разбра, каква беше волята ми, ще те изпратя пак на земята да научиш законите и да знаеш как да постъпваш. Не можа ли да кажеш на кобрата тебе да ухапе, а не детето? Така поне щеше да приложиш закона на жертвата. Някои хора минават за миролюбиви, но се натъкват на злото. По отношение на злото човек може да не му се противи, но не може да бъде миролюбив. КАК ЩЕ БЪДЕШ МИРОЛЮБИВ КЪМ НЕГО, АКО ТО ИСКА ДА ТИ СЕ НАЛОЖИ?“ (20.09.1942у.Смисълът на живота.)

Зебрата е ясен символ на Всемирната Ложа, която много лесно се справя с кобрите. Ако ездачката е Жена, и тя като тази Ложа има правото не само да дава живот, но и да отнема. Черната Ложа го отнема чрез убийства, Бялата може само ДА РАЖДА живот, но Всемирната отнема живот, КАТО НЕ ГО ДАВА на неродени от Бога – НЕ ЗАЧЕВА от тях. Ето защо, спасението на света днес е възможно САМО ЧРЕЗ ЖЕНАТА.

ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕМАТА ОТ КОГО ЗАЧЕВАМЕ И КАКВИ ПЛОДОВЕ РАЖДАМЕ ИЛИ НЕ РАЖДАМЕ, В СЪЩАТА БЕСЕДА СЕ КАЗВА: „Защо е допусната смъртта? – Да се изпита веруюто на хората. Чрез нея се познава доколко човек е разбрал Бога и доколко вярва в Него. Ако Го е познал, той ще израсте и ще даде плод. Ако не Го е познал, от него ще останат само сухи кости“.

 

СМЪРТТА ИЗПИТВА НЕ САМО ВЕРУЮТО (Юпитер), НО И ВКУСОВЕТЕ НИ (Венера), И ТРЪПКИТЕ НИ (Марс), И СЪОБАЖЕНИЯТА НИ (Меркурий). В зависимост от позициите на тези планети в хороскопа ни и еволюционното ниво на черепа ни, ние имаме едно или друго верую, едни или други вкусове и тръпки, едни или други съображения в живота. И - съответно – раждаме едни или други плодове. Ето защо, Кобрата си е съвсем на мястото - тя отнема живота на всяко същество, което не иска да ражда божествени плодове.

 

 

 

22.03.2021 г. 09,50 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: Страшно е, ако изгубите любовта, силата, красотата, истината! Казвам: не искам да бъдете глупави старци, нито искам да бъдете насилници!

ТАЗИ ЖИВОПИСНА ВЕРСИЯ НА ИСТОРИЯТА СЪС СУЗАНА И СТАРЦИТЕ Е ОТ ВЕЛИКАТА ИТАЛИАНСКА ХУДОЖНИЧКА АРТЕМИЗИЯ ДЖЕНТИЛЕСКИ (1593-1653). Има биографичен игрален филм за нея (Artemisia, 1997), може да си го изтеглите или да го гледате онлайн. Библейския сюжет за Сузана и старците е вдъхновявал през вековете много талантливи художници. Красивата еврейка Сузана се къпела, без да знае, че тайно я наблюдават двама възрастни старейшини, избрани за съдии. Те се опитали да я съблазнят, а след като не успели, я обвинили в прелюбодейство и тя била осъдена на смърт. Благодарение на пророк Даниил, който разпитал двамата старци поотделно, Сузана била спасена, а те били осъдени и екзекутирани. Библейската история е вдъхновила Тинторето, който я рисува пред огледало, а също така и Антонис Ван Дайк, който представя една ужасена от нападението Сузана. Рубенс рисува Сузана като русокоса пищна красавица, а според Веронезе тя е тъмнокоса и с не толкова женствени форми.

 

 ОЩЕ ОТ БЕСЕДИТЕ: Защото в ума ви има кал - известни мисли, които не са прави, има кал в тях. Известни чувства, които не са прави - кал има в тях. Малко неприятно е, защото /горе/ не се церемонят, няма да ти дадат почит. Умрелите старци, като идат в оня свят, ще дойдат някои от работниците, хванат ви - и в ретортата! Както и да протестирате - ни глас, ни услушание: всички в ретортата! Ако сте от глупавите старци, смъртта ще ви поправи. Адът е само за възрастните, за старите хора. Ако идете в ада, ще намерите всички стари хора, старците там ще ги намерите - все в ада. Няма там млади хора - все стари хора. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие". Като стар човек не може да влезе в Царството Божие, но като млад, като дете, той може да влезе в Царството Божие. Ако мислите, че като старци ще можете да влезете, лъжете се. Ако не станете като малките деца и не се подмладите в тялото си, вие не можете да влезете в Царството Божие.

 

 

22.03.2021 г. 11,49 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако не живеете добре, за какво ще ви обича Бог? Ако човек не обича Любовта, Мъдростта и Истината, и Бог няма да го обича. Ако не обича живота, знанието и свободата, никой не може да го обича; ако не обича движението, учението и работата, никой не може да го обича.“ (20.09.1942у.Смисълът на живота.)

Питер Брьогел Старши (1525-1569):

 

„Страната Разпищòлия“

 

 

22.03.2021 г. 12,06 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Без любов и обич няма спасение.“ (20.09.1942у. Смисълът на живота)

 

 

22.03.2021 г. 12,31 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Благата на човешкия живот трябва да се предават от един човек на друг, да се създава движение. Понеже влизате вече във възмъжаването, вземете благата на вашата възраст като плодове и ги принесете в жертва пред олтара на Бога - да се весели Бог, че има хора, които и при тежките условия на живота могат да Му служат. Цялото небе и цялата земя се радва на онези, които служат на Бога с любов!“ (20.09.1942у.Смисълът на живота)

-АБСОЛЮТНО НЕ Е ВЯРНО ако някой мисли, че е беден, че няма какво да даде! АБСОЛЮТНО не е вярно! Можем да раздаваме всичко, с което Бог ни е надарил – красиви мисли, чувства и постъпки, уникално творчество, безкористен труд за другите, сътрудничество на хората с дух и душа, помагане на слабите и безпомощните, помагане на природата; приятелство, братство, балсам в раните, милост, благост, обич и любов!

 

 

22.03.2021 г. 14,27 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Не искам да чувствам...“ – ти си четеш присъдата! Ще опиташ Божиите блага. Ще изучаваш Божиите закони. Ще принасяш придобитото при Божиите принципи, пък те ще те свържат с Бога.“

(23.09.1942о.Факти, закони, принципи)

 

 

22.03.2021 г. 06,10 ч.

 

ИСТИНАТА ЗА ЛЮБОВТА – АБСОЛЮТНОТО РАЗКОВНИЧЕ

УЧИТЕЛЯТ: „Важно е да се придобие ИСТИНАТА – онова всемогъщо начало, което избавя човека от всички напасти. Истината разрешава всички спорни въпроси. Тя преодолява всички мъчнотии, всички слабости. Тя освобождава човека от робството и ограничението, от невежеството и насилието. Истината освобождава човека и от смъртта. Истината открива пътя към любовта.“ (20.09.1942у.Смисълът на живота“.

 

 

23.03.2021 г. 20,58 ч.

 

ОЩЕ В ПОЛЗА НА МИМИКРИЯТА. Уви, тя не е винаги самозащитна, така че трябва да внимаваме!

УЧИТЕЛЯТ: „Скритността не е лъжа. Човек има право да скрие някои работи. Скритността носи известни качества, известни добрини, тя е една добра способност. То е едно право на човека да бъде скрит, но да лъже е лошо. Да бъде скрит има право, но за лъжата никакво право няма! Не считайте преструвката за лъжа. Искам да ви освободя. Преструвката и скритността не са лъжа. Преструвката е, за да се освободиш от лъжата. Някой бръмбар се преструва на умрял. Друг бръмбар е станал зелен като растенията, че да не могат враговете му да го виждат - да се избави от тях. Това не е лъжа. Той иска да се избави, за да не му отнемат живота - преструва се. Престорил се е на умрял. Скритността е неизбежна. Преструвката - и тя е неизбежна.“ (25.09.1942м.Лъжата) 

 

 

23.03.2021 г. 14,52 ч.

 

За наглостта на простотията говори и Хайнрих Хайне, чийто бюст виждаме на тази илюстрация над бюста на този, който не го разбира, но е готов да го поучава. Самомнителната простотия не се трогва от Истината, но винаги е готова да съветва не само гения, а даже и Бога. Затова трябва да се научим да я надхитряме.

УЧИТЕЛЯТ: „Когато някой път се говори за скритостта, вие я смесвате с лъжата. Вие смесвате лъжа и скритост, като че са едно и също нещо. Искаш да скриеш нещо - и „метнеш“ човека... Това не е лъжа. Отиваш по нужда, пита те: „Къде отиваш?“ - „Отивам по работа...“ - не му казваш къде отиваш. Има неща, за които не се говори. Ние по някой път искаме да знаем интимните работи на другите. НЕ СЧИТАЙТЕ СКРИТОСТТА ЗА ЛЪЖА. НИКАКВА ЛЪЖА НЕ Е!“ (25.09.1942м.Лъжата)

- ИЗВЪНРЕДНО ВАЖНА РАЗЛИКА МЕЖДУ ЛЪЖА И СКРИВАНЕ НА ИСТИНАТА! От отговора ни пред убийците, понякога зависи човешки живот или живота на много хора. А при българския навик на по-простите да ни питат за нашите конкретни ситуации и инамерения, ние АБСОЛЮТНО НЕ СМЕ ДЛЪЖНИ да им отговаряме. Конфиденциалността е висше качество и право на всеки завършен индивид. Яснотата не е само божествен принцип – тя е страстно желана и от всеки снайперист. В МНОГО СЛУЧАИ, НАИВНАТА ИСКРЕНОСТ Е МИШЕНА. Мислейки си, че трябва да бъдем честни и истинни във всички случаи, ние често предоставяме на простака мишена, в коята да стреля. Насилникът и убиецът ще я използват без колебание; простакът ще ни укори или ще ни даде съвет.

Празното любопитство за конкретни подробности от живота и намеренията на другите не винаги е белег на ниска душевна култура – то често е лош, автоматичен навик на хората с плебейско възпитание. Но в повечето случаи той няма чист произход: ИСКАЙКИ ДА ЗНАЯТ ТОЧНО КООРДИНАТИТЕ НИ, КОРИСТНИТЕ ИЛИ ПРОСТИ ХОРА се намесват в живота ни крайно неделикатно. ТЕ ИСКАТ ДА НИ КОНТРОЛИРАТ. Това се нарича „психическа полиция“ - особено от страна на близките ни или на някой, когото сме допуснали по невнимание много навътре в живота си. Той не знае какви са законите на уважението и на личното пространство. Почти веднага започва да ни говори и да се държи с нас на „ТИ“. Не само с думата, но и в поведението си.

Великите Учители и някои аристократи по дух ни дават добър пример как се държи дистанция с психическите примитиви: с тях не бива да се позволява интимничене. Ако сме погалили зверчето от любов и милост, то не е виновно, че му е приятно и да забива нокти: такава е природата му. Така е и с простите хора от по-ниска еволюция: искат да знаят координатите ни, за да забиват нокти. А ГИ ЗАБИВАТ НЕ САМО ЗА СОБСТВЕНО УДОВОЛСТВИЕ, НО И ЗА ДА НИ ДЪРЖАТ. Най-малкото – за да ни дават съвети, понеже се мислят за умни; а в по-тежките случаи – да ни управляват живота, да ни принуждават да живеем ТЕХНИЯ живот, не нашия. Или ни правят „добрини“, НО С ОЧАКВАНИЯ. Като не удовлетворим очакванията им, които те са си измислили сами, ПРАВАТ НИ ВИНОВНИ. Просто не сме ги поставили на мястото им НАВРЕМЕ.

ВСИЧКО ТОВА Е, ПОНЕЖЕ НИЕ НЕ СМЕ ОПРЕДЕЛИЛИ ГРАНИЦИТЕ НА ОБЩУВАНЕТО ОЩЕ В САМОТО НАЧАЛО И НЕ ГИ ЗАЩИТАВАМЕ ЯСНО ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО ДУШЕВНИТЕ ПЛЕБЕИ СЕ ОПИТАТ ДА ПРОНИКНАТ. В някои Свои беседи Учителят на дава съвет: „КОЙТО НЕ ВИ ОБИЧА, МОЖЕ ДА ГО ЛЪЖЕТЕ“. - Даже при всичките Му категорични изказвания против черната и бялата лъжа. А ТРЯБВА ДА СМЕ НАПЪЛНО НАЯСНО: КОЙТО ИСКА ДА БЪДЕ НЕГОВАТА ВОЛЯ, А НЕ НАШАТА, ТАКЪВ ЧОВЕК НЕ НИ ОБИЧА. Това е абсолютен психологически закон! Тогава не сме му длъжни с нищо, не е нужно и да бъдем искрени с него.

Но ето, в цитирания откъс от беседата за лъжата Учителят прави едно извънредно важно разграничение между лъжа и скритост - АРГУМЕНТИРА ЯСНО ПРАВОТО НИ ДА НЕ РАЗКРИВАМЕ ИСТИНИ И ПОДРОБНОСТИ ПРЕД ХОРА, КОИТО НЯМА ЗАЩО ДА ГИ ЗНАЯТ. Именно в този смисъл, сам Христос някога е казал на последователите Си да бъдат не само милостиви, но и „ХИТРИ КАТО ЗМИИТЕ“.

Като познявяме манталитета и мотивите на плебейското съзнание, ние трябва да сме с много ходове напред, също като добрия шахматист - да ПРЕДВИЖДАМЕ защо ни питат нещо и какви са намеренията им. Ходовете на простофилската корист са елементарни: те отдавна са класифицирани от психолозите и се свеждат само до няколко стандартни реплики. Ако е от празната механика на махленското любопитство, простият трябва да си получи съответния празен отговор от наша страна. Не непременно строго или подигравателно – често той не е виновен. По-добре с разведряващ хумор. Обаче злите се вбесяват, която не им дадеш координати – не знаят къде да стрелят. Обикновените прости трябва да бъдат обработвани съзнателно така, че да отвикнат да очакват конкретика - да престанат си врат носа в живота на хората с любопитство, със съвети и интимничене. Като им покажеш границите, природно интелигентните започват да учат първите уроци на висшата човешка култура, на почитанието и уважението. В противен случай, ние самите сме си виновни. Разказвали са ни за случай със съпруг и съпруга, които са си говорили на „Ви“ не само душевно, но и буквално много месеци след женитбата си, както е традиция в някои културни народи. Тази традиция ИМА своето основание. Знаем и за случаи, когато някой започва да апострофира на всяка дума този, с когото е бил интимно близък. Той си мисли: „Крепостта е превзета, тя си е вече моя...“; „Книгата е прочетена“ - можеш да я разлистваш вече с мръсни пръсти колкото си искаш. Отгоре на всичко, правиш човека на глупав, длъжен или виновен. - Край на дистанцията, на уважението и красивото преклонение пред душата на другия.

ДВЕТЕ НАУКИ

Палачът диша, щом вини –

той точен отговор ти иска.

 От точност като пор вони,

 но много точно те притиска.

 

Та удушвач на любовта

удушва и дете повито!

 Щом смокът смуче от гръдта,

 зашо питонът да не пита?...

 

Но в тоя ад от питалà

летят и странни пеперуди

и веят с приказни крила,

 додето някой се събуди.

 

Додето нечий поглед-гръм

като прашинка те размята

и те лиши от мир и сън,

 и теб те няма на земята...

 

Мигът е смерч, и дъх, и дух -не утре, А СЕГА И ТУКА.

 И ставаш сляп. И ставаш глух.

 ТОВА е моята наука!

 18.04.1988

РАДОЙ РАЛИН

Простакът е кремък - корав и могъщ,

 Простакът е демон без лик, вездесъщ.

 Акула на сухо, безкрил, а хвърчи.

 Удариш на кухо - простакът звучи.

 

Простакът не чака, не знае предел –

и стига простакът до своята цел,

 защото простаци край него вървят

и дават му знаци и правят му път

 

Надкласов, безкласов, без род и съюз,

 но винаги касов, но винаги в плюс.

 Без ден да протакаш, дори да кърви,

 война на простака на смърт обяви!

 

За срам на Европа, на всичките нас,

 когато докопа в ръцете си власт.

 По страшен от спина, по-жилав от рака,

 сега-засега се оказа простака.

 

ЕВГЕНИЙ ЕВТУШЕНКО:

Душа несродна да прегръщаш

е доста странен, страшен рай.

 Но странно е и страшно също

във някоя проклета къща

да сме си ясни до безкрай.

 

И в двата случая сме рани!

 Но, осъзнал се твърде рано,

 аз твоя дух безкрайно мил

с неяснота не бих окалял

и с яснота не бих убил.

 

ХАЙНРИХ ХАЙНЕ:

Бог ще ми прости глупостите, които съм наговорил за него, както и аз прощавам на моите противници глупостите, които те са написали срещу мен, въпреки че духовно те стоят толкова по-ниско от мене, колкото аз стоя ниско пред тебе, о, Господи!

Умните хора обмислят мислите си, а глупавите ги огласяват.

Умният забелязва всичко, а глупавият за всичко прави забележки.

Добротата е по-добра от красотата.

Бог съществува, но да кажеш: "Аз вярвам в Бога" е вече богохулство. Слугите, нямащи господар, не стават по-свободни хора - лакейството им е в душите. Съвършенството на света винаги е адекватно на съвършенството на духа, който го съзерцава. Добрият човек намира рай за себе си на земята, злият вече вкусва своя ад ТУК

Хомеопатичният принцип, съгласно който от една ни излекува само друга жена, най-добре се потвърждава от практиката.

Ревността наподобява повече завист, отколкото да е плод на някаква любов. А завистта е дребнав, пълзящ порок, в повечето случаи неоправдан и безпочвен. Ако има основателен повод за ревност, то тогава е излишно да се говори за любов. Само хората са толкова придирчиви! Пеперудата не пита цветето:“ Друг целувал ли те е вече?“ И цветето не я пита: „Задиряла ли си друго цвете?“

Просто е удивително как в една малка, красива главичка, се е събрала такава грамада от невежество...

Поетите не са постоянен народ, не можете да разчитате на тях и най-добрите от тях често променят възгледите си само от страст към промяната.

Когато от арената си отиват героите, на нея излизат клоуните.

Никой досега не е бил чак толкоз хитър, че да може да скрие хитростта си.

Той няма приятели, защото няма братски чувства.

Истинската мъдрост все пак има някакви граници, докато човешките глупости са безгранични.

В борсата търгуват и старозаветни, и новозаветни.

Таланта може да се оцени и от един-единствен гениален акт, но характерът на човека се опознава само чрез продължително и постоянно общуване.

Оскърбителят не прощава никога! Може да прости само оскърбеният /ако има душа/

Аз се усещах унизен, дакато ме наричаха „смъртен“, но дойде Хегел и ми обясни че съм Бог.

По същество няма значение за какво умирате, но ако умрете за нещо, което обичате, тогава такава топла, прекрасна смърт е много по-добра от един студен и егоистичен живот.

Ангелите я наричат небесна радост, дяволите я наричат адска мъка, хората я наричат Любов.

Истинската любов не умира никога.

Докато в нас е жива любовта, ние сме вечни!

Най-дълбоката истина се ражда винаги от най-дълбоката любов.

Любов! Това е най-възвишената и победоносна от всички сили! Но нейната всепобеждаваща мощ се крие в безграничната ѝ щедрост, в почти свръхчовешкото ѝ безкористие.

Никоя магия не може да се противопостави на любовта! Самата любов е най-висшата магия - всяко друго заклинание е по-ниско от нея.

 

 

24.03.2021 г. 17,01 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Вие, ако дойдете в съприкосновение с някоя ненапреднала душа, ще потъмнее лицето ви. Ако дойдете в съприкосновение с една напреднала душа, ще просветлее лицето ви. Ако дойдете в съприкосновение с един ангел на тъмнината, лицето ви ще потъмнее, въпреки че той ще ви даде знание колкото искате. Ако дойде един ангел на светлината и се запознае с вас, лицето ви ще светне. Апостолът казва: „Денят.“ Този ден е връзка със светлите богове, със светлите същества - с онези, които ни обичат. Трябва да познаваме хора, които ни обичат! Като дойдем в съприкосновение с онзи, който ни обича, с онзи, когото обичаме, ние влизаме в областта на безсмъртието.“ (27 септември 1942, Бъдещото верую)

 

 

24.03.2021 г. 09,53 ч.

 

НА 27.09.1942 г. , в утринната си неделна беседа „Бъдещото верую“ Учителят отново аргументира с примери и изводи непознати нам закони на живота. Казва: „По някой път на нас ни върви и ние мислим, че все така ще бъде. Но дòйде накрая нещо, което ни засяга и което не можем да избегнем“. Това е извод от един пример с цар Соломон, който дава преди това в беседата: Соломон обяснява на свой приятел, че АКО ИСКА ЖЕНА МУ ДА НЕ УМРЕ, ТОЙ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗВЕДЕ С НЕЯ. Учителят подсказва, че в този разказ се крие важна наука, но както много често оставя извода недоизяснен, за да се развива мисленето на учениците. Този прийом в беседите за често недовършване на мисълта е повод за критика от страна на формалните логици, които искат сдъвкана храна. Обаче те не знаят, че даже най-редовият учител в началните класове, който не е спал на лекциите по педагогическа психология, прилага с голяма ефективност точно този метод.

Стандартните мотиви на егоизма и инерцията искат животът да продължава все по един и същ начин, но Съдбата е строга учителка – тя често реализира на дело българската поговорка „Мишката го мисли, котката го отмисля“. Във връзка с примера за цар Соломон и неговия приятел, припомняме си аналогични случаи на Изгрева до 1944 г. Един от апостолите на Учението е бил притесняван от жена си: поради нейната ревност, не е можел да разгърне с размах уменията си в работата за Словото и в братския живот. Един ден Учителят ѝ казал строго да слезе да живее в апартамента им в града и да идва по-рядко в къщата им на Изгрева. Именно с тази цел: за да бъде бракът им по моделите на БЪДЕЩОТО ВЕРУЮ, БЪДЕЩОТО ЧОВЕЧЕСТВО. Уви, тя троснато му отговорила: „НЯМА, Учителю!“ В резултат на това, в този дом развива голяма трагедия: тя се разболява от епилепсия и животът на семейството става непоносим. Тя си отива от този свят много по-рано от съпруга си.

В такива случаи има и друго решение: когато егоистът, несъзнателният, не може да постъпи правилно, съзнателният трябва да спаси положението. Като знае волята на Бога, съзнателният сам трябва да отиде на друго място, за да не се развие неизбежна трагедия в живота им. Раздялата не важи във всички случаи: има благословени семейства, в които всеки дава свобода на другия и никога не налага волята си. Този случай обаче явно е бил от обратните. Искайки да подскаже това на въпросния човек от братството, Небето предизвиква една болест у него, която го хвърля на легло в безсъзнание. До такава степен проблемна, че се опасяват за живота му. Тогава приятелите му отиват при Учителя да Го молят за спасение, ако е писано – Той не само изцелява стотици и хиляди хора, много по-малко духовни, а може и да възкресява – защо да не спаси един най-вътрешен човек? Това е сторил наскоро именно със сестрата на въпросния болен, която е била ухапана от усойница смъртоносно и вече не дишала. Учителят отговорил: „Тази нощ в другия свят С. трябва да вземе решение кое ще постави на първо място в живота си: БОГ – или близките си. Изходът зависи от това.“ - Още в ранната утрин човекът се събудил напълно здрав и казал на приятелите си, които будували край него: „Тази нощ аз взех най-важното решение в живота си!“.

Ако някой не иска да послуша Небето и затова си изпросва присъдата, то другият може да спаси и себе си, и децата си,. Близките ни оцеляват не от нашето присъствие, а от изпълнениенто на волята Божия. Най-добрият приятел на станалия от леглото веднага погледнал дясната му длан - той бил добър хиромант, знаел линиите му „наизуст“, както и на много други хора. С изненада и двамата констатирали, че през тази решаваща нощ се е появила една нова линия на ръката му откъм линията на съдбата и е удължила прекъснатата линия на живота. Бог ни кредитира, когато постъпим правилно. Въпросният ученик на Учителя живя на земята още три десетилетия и даде много за Учението. Това, което съчиняват за него и за други достойни хора някои „историци“ на братството, често не съвпада с нито едно оригинално изречение на хората, от които те взимат интервюта, а после изгарят оригиналите. Ние лично познавахме повечето от тях и те ни бяха разказали стотици и хиляди случаи по съвършено друг начин.

20 години след описания случай, един млад човек отива при същия хиромант с молба да пита Учителя вътрешно има ли шанс да се спаси живота на негов пръв приятел-съученик, който в момента бере душа в болницата: лекарите са безпомощни, не могат да спрат кръвотечението му по никой начин, не му дават повече от два дни живот. „Хиромантът“ затваря очи, мълчи известно време и изрича абсолютно същите думи на Учителя от идентичния случай някога: че съдбата на болния зависи изключително от решението, което ще вземе душата му през предстоящата нощ. Тоест, кой ще бъде приоритетът му в живота отсега нататък: Бог – или близките. Самите му близки ще оцелеят, ако той вземе вярното решение и не живее повече безропотно живота на душманите си. А случаят е същият: лекарите вече не пускат при него жена му и родителите му, понеже са констатирали, че при всяко свиждане кръвта на болния тече още по-силно – психогенни причини. Само сестра му пускат, защото тя го обича неегоистично. Съветват я да извика някой приятел, който никога не е нанасял на брат ѝ душевни рани, а точно обратното, защото го обича истински. Предположението на лекуващите се потвърждава: когато идва такъв приятел, болният идва в съзнание и кръвта му спира. Само след две денонощия споменатият приятел го среща на улицата, изписан от болницата: станало е необяснимо изцеление, без следа от язвата. Той е изумен, бърза да му каже какво е казал „хиромантът“, а никога не му е разказвал за този случай с неговия вуйчо; даже може сам той още да не знае за него. „Възкръсналият“ обаче не иска да го изслуша, защото развълнувано бърза да му каже какво решение е взел миналата нощ насън и да му покаже дясната си длан. На нея се е явила една линия откъм линията на съдбата, която е продължила неговата линия на живота... Приятелят му познава добре линиите на ръцете му и знае със сигурност, че ТАКАВА ЛИНИЯ ДОВЧЕРА ТОЙ НЕ Е ИМАЛ. Този човек днес, 60 години след изписването му от болницата тогава, е все още жив и здрав и е несравнимо по-младолик и хубав от връстниците си, доколкото въобще има останали живи на тази възраст...

 

 

25.03.2021 г. 14,00 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Христос /казва/: „Никой не може да дойде при мен, ако Отец Ми не го е привлякъл; никой не може да отиде при Отца, ако АЗ не му покажа пътя.“ В това се крие една голяма тайна. Защото в Христа ние виждаме Божия образ, а като отидем при Отца, ще видим Христовия образ. Христос казва: „Който е видял Мене, видял е и Отца.“ Защо казваш ти, че не си видял Отца? - Който отива при Христа, е видял образа на Отца. Който идва при Отца, ще види образа на Христа. Казвам: хората трябва да видят в нас БОЖИЯТА любов; а като идат при Бога, да видят НАШАТА любов. Две страни има: в нас да гледат Божия образ, а като идат в Отца, да гледат образа на Христа.“ (27 септември 1942, Бъдещото верую)

 

 

25.03.2021 г. 14,29 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Нищо в света не е в състояние да ни отдели от любовта! От любовта не може да ни отдели нито смъртта, нито страданието, нито настояще, нито бъдеще!" (27 септември 1942, Бъдещото верую)

 

 

25.03.2021 г. 14,36 ч.

 

Та казвам - не се връщайте назад! Накарайте новата инсталация да върви по любов и по обич, умът ви да върви по закона на любовта, сърцето ви - по закона на обичта. ТОВА е бъдещото верую на човечеството! Онези, които имат Божията любов, ТЕ са победителите в света - и Царството Божие е за тях. (27 септември 1942, Бъдещото верую)

 

 

25.03.2021 г. 21,40 ч.

 

АКО ТОВА НЕЩО МОЖЕШЕ ДА ГО ПРОЧЕТЕ ХЕНДЕЛ, БАХ, БЕТОВЕН, ВЕРДИ , ВАГНЕР, СЕН САНС, РИЙХА, ГУНО! И Омир или Овидий да го пресътвори в шедьовър за пеене от грандиозен японски хор и оркестър! Никаква меса, ода, кантата или симфония от всичко, което са писали досега, не биха могли да се сравнят с бурята от сълзи, които ще изтръгне тази нова оратория първо от композиторите, докато я пишат, а после и от изпълнителите и всички милиарди слушатели по вселената!

УЧИТЕЛЯТ: „Цялата вечност е създадена за нас - да опитаме всички блага, които Бог е вложил. Бог има нещо велико, което е приготвил и което трябва да опитаме. Ние трябва да бъдем подготвени да опитаме всички материални блага. На нас ни трябва едно здраво тяло, един здрав мозък, здраво сърце, здрави крака, здрави ръце. И като спиш да ти бъде приятно, и като се събудиш да ти бъде приятно. Навсякъде да усещаш една приятност и да благодариш!“ (27.09.942н, Проявление)

ОЩЕ ОТ БЕСЕДИТЕ:

Когато седне при мене някой безкористен човек, аз изпитвам голяма приятност. Когато дойде любовта се заражда едно чувство между дробовете - то е слънчевият възел, и оттам туй чувство се развива по-нагоре или по-надолу, отива към сърцето и ти имаш подем нагоре, всяко нещо ти причинява приятност, ти гледаш на светлата страна, и каквото и да стане, ти се радваш. Сега, като ученици на Великата Школа, вие трябва да гледате на живота съзнателно и с приятност. Всякога всяко състояние, което носи дисхармония в себе си, от каквото естество да е, спада към тъмнината. Всяко състояние, което носи хармония в себе си, каквато и да е приятност, които носят обмяна, спадат към светлината. При тия хора, като имат един и същ стремеж, всичко се извършва с голяма бързина и приятност. Знаете ли какво нещо е човек, като се обърне към Бога? - Леко ти е, приятно ти е, усещаш една приятност, нещо нежно, което се усмихва. Хората може да говорят всичк, каквото искат, но ти усещаш в себе си нещо хубаво, възвишено, благородно - един порив имаш, и след време ти ще израснеш като едно мощно дърво. В стремежа към непостижимото, човек изпитва приятност. Забелязано е, че при добро разположение на духа човек чувства под лъжичката особена мекота и приятност. Ако в слънчевия възел изпитваш приятност, ще знаеш, че твоето чувство е 100% вярно. Тази приятност вие трябва да я използвате. Соковете на приятните чувства трябва да внесете във вашата мисъл, и после цялата си мисъл трябва да турите на работа. Някой живее добре, защото изпитва приятност от този живот. Добрата постъпка има отношение към Цялото. И добрият живот има отношение към Цялото. Всеки лъч на светлината представлява проекция на едно от желанията на някое възвишено същество. Лъчът, който иде от съзнанието на възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на радост и веселие. Като направиш едно естествено движение, съгласно със законите на Природата, ти ще почувстваш голяма приятност в себе си. Физическия свят трябва да го чувствувате като приятност, която излиза от светлината и топлината. В присъствието на онзи, който ще ви бъде приятел, вие чувствате една приятност, свободни сте. Силният човек не знае какво е притеснение. Той върши работата си тихо, спокойно, с голяма приятност. Каквото и да работиш, го вършиш с приятност. Нормалният човек всичко върши с приятност. Той никога не се ангажира с излишна работа. Изобщо, човек трябва да носи толкова, че да изпитва приятност. Усещате ли приятност и в мъчнотиите, вие сте здрав. Пред каквато и мъчнотия да се намери, здравият човек изпитва приятност. Провидението действа така, че всяка неприятност превръща в приятност, всяко зло – в добро. Научете се да чувствате добре. Като чувствате да ви е приятно. Има една вътрешна приятност. Ако не чувствате добре, тогава меланхолия, песимизъм ще дойдат. Някой казва, че е егоист и не обича. Вие не можете да обичате, докато не чувствате. В ума си хората са егоисти. Щом Божественото в тебе се наруши, животът губи своята приятност. Кои са отличителните черти на любовта? - Ако любовта ви засегне, трябва да станете красиви. Второ - на лицето ви трябва да се яви една светлина, и тая светлина трябва да бъде мека и приятна, всеки да иска да я гледа. Да бъдете красиви, да имате светлина, да имате знание! После, да имате мекота. Мекотата дава приятност. Когато се приближавате към меки хора, вие изпитвате известна приятност. Това се дължи на обстоятелството, че мекотата е приятна, топла дреха, която обвива тия хора. Тази топла, приятна обвивка прави меките хора имунитетни към всякакви болести. Здравето на човека зависи от неговата мекота. Щом имаш топлината на живота, ще усещаш всякога едно разположение в ума и сърцето, разположение и приятност в своите действия. За да се домогне естествено до истината, човек трябва да изработи красиво лице, правилна глава и добре оформена ръка. Срещнете ли такъв човек, вие изпитвате приятност и пожелавате втори път да го срещнете. Като срещнеш човек с прави мисли и чувства, ти изпитваш приятност. От главата, както и от цялото му тяло излиза светлина, а от сърцето му – топлина. Всякога, когато попаднете в едно хармонично състояние в живота, вие чувствувате една приятност. Слънцето събужда космическото съзнание в човека и тогава той изпитва една приятност. Помнете: където и да ходите – по езера, по планини или върхове, - работете съзнателно, учете и прилагайте. Докато работата е приятна, тя е божествена. Щом не е приятна, щом се вкисвате, тя е човешка. Работете с приятност - и радвайте се на Божието дело! Щом в духовния свят постъпиш правилно и чувствата ти постъпят правилно, явява се в тебе първото приятно чувство. То е от божествения свят. Те са лъчи, които изтичат от божествения свят. Това е първият лъч от топлината, която пристига. Ти усещаш една голяма приятност, която ти носи този лъч от божествения свят. Най-после идва лъчът, който идва до твоето тяло. Той е, който носи сила - божествената сила, с която трябва да работиш. Та казвам: отхранвайте във вас хубавите мисли, отхранвайте във вас хубавите чувства и хубавите постъпки - така да се образува едно добро физическо тяло - да си доволен от тялото си. Ако си хармоничен в себе си, като туриш дясната ръка върху лявата, ще почувствуваш една приятност, понеже у тебе мекият елемент, Божественото Начало на мекотата се радва. Опитвали ли сте вие на физическото поле да бъдете тъй свободни, че никаква болка да не усещате? Да имате една приятност, че сте силни? Чувствували ли сте в сърцето си да нямате никаква болка, да имате една приятност и да сте готови на всичко? Всякога, когато човек направи едно добро в света, той усеща тази приятност в тялото си. Трябва да се приложи любовта като сила в сърцето, и сърцето ти да загори от тази любов така, че като си туриш ръката на пулса, да изпиташ приятност. Това показва, че сърцето ти работи правилно. И тогава, ако си скръбен, като туриш ръката си на пулса, да ти стане весело и приятно. Това показва, че любовта е в сърцето ти. Щом сърцето се е проявило, тогава всеки един от вас, когато искате да направите едно добро, ставате проводници. Във всички вас има едно желание да се проявява Бог. Да стане една обмяна. Стремете се поне един час през деня да гледате на хората, като че вие сте в тях; техните страдания и радости да бъдат ваши. Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие. Ще почувствате разположение, една голяма приятност, всичките хора ви се виждат мили, любезни – струва си да се живее! Забележете: когато обичате някого, лесно и с приятност вършите всякаква работа. Няма нищо по-хубаво в света от това да имаш красиви мисли и чувства! Всяко чувство, което произвежда приятност, е право; всяка мисъл, която е приятна, е права. Близни доброто! Що е благо? - Близни го! Що е справедливост? - ПРАВО мислѝ. Всяко нещо, което произвежда приятност в мисълта ти, е право. Всяко нещо, което образува разположение на сърцето, е доброта. Каква приятност е да имаш едно същество, на което напълно да разчиташ с пълно доверие! Под "добри условия" разбирам да обичаш човека. Казват някои: „Да обичаме...“ - Как ще го обичаш КОНКРЕТНО? - Да обичаш един човек, значи ти да бъдеш един проводник за него. Най-първо да се възстановят силите на неговото тяло - да стане човекът здрав, да не боледува. Като го обичаш, трябва да станеш проводник да се хармонират и неговите чувства и в твоето присъствие той да е свободен, да има тази приятност. После - да станеш проводник на неговата мисъл и ти за него да бъдеш, както слънцето е за растителното царство. ТОВА значи да обичаш! ТАКАВА трябва да бъде любовта на хората! Чувстваш една хубава приятност - готов си да се примириш с целия свят. Та казвам: хората на сегашните времена трябва да престанат да се безпокоят. Дойдат ли безпокойствия, радвайте се, че се безпокоите. Не е въпросът да избягваш безпокойствията, но като се безпокоиш, да се радваш, че се безпокоиш. Като скърбиш - да се радваш, че скърбиш; като гладуваш - да се радваш, че гладуваш. Каквото и зло да ти се случи - да изпитваш приятност. В ТОВА се заключава добрият живот! Ако можете, кажете си: „Заради Божията Любов аз мога да уча, слуга мога да стана, без пари мога да работя, гладен мога да ходя, деца мога да отглеждам – всички задачи, които Бог ми е определил, с приятност мога да изпълня!“.

 

 

30.03.2021 г. 22,25 ч.

 

ПАК ИЗНЕНАДА – СПАСИТЕЛНОТО НАСИЛИЕ. За тази тема трябваше илюстрация с гладиатор, който подскача, за да не му отреже един въртящ се нож долу краката. ТАКА са ги селектирали – който оцелее. Но и Урс, който спасява Лигия на арената, също е подходящ. Той строши врата на бика, за да е жива ТЯ. Бог троши врата на нашата инертност, за да е жива душата ни.

УЧИТЕЛЯТ: „Насилието - ТАМ е благото! За хора, които не са свободни, насилието е да ги събуди от инертното състояние. ИЗПОЛЗВАЙ свободата си! Някой казва: „Не искам да се мръдна оттук“. Казвам: всичко в природата е създадено с цел да ни събуди, да излезем от инертното състояние И ДА РАЗБЕРЕМ ОНОВА ВЕЛИКО РАЗНООБРАЗИЕ, което съществува. Да намерим изходно положение.“ (2.10.1942м, Скръб и радост)

- ВЕЛИКОТО, СПАСИТЕЛНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА МАРС И КВАДРАТУРИТЕ. „Умен да те бие, прост да те не милва“. Принципът „Марс“ е ипостасът на самия Бог-Отец, а има ли някой по-умен от Него? Слънцето е ДРУГ Негов ипостас - и ТО буди, но то ни буди с милувка. Ако спим като мъртви след изгрева на Слънцето, Словото или Любовта, Бог се превръща се в Марс: ТРЯБВА НИ ШАМАР. Той е НАЙ-ГОЛЯМОТО благо. Иначе пак ще ни се внедрят вампирите, ако спим след изгрев-слънце. Ще заприличаме на кука или на хипопотам.

ВСЯКА ВОЙНА, ВСЯКО ПРИРОДНО БЕДСТВИЕ, ВСЯКА БОЛЕСТ И ВСЯКО НЕЩАСТИЕ БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ са изчислени с безкрайна прецизност, с единствената цел ДА НИ СЪБУДЯТ. ДА ПОЧНЕМ ДА ИЗПОЛЗВАМЕ СВОБОДАТА СИ. Милиони пъти е по-добре да умрем, да умираме всеки път в хиляди прераждания, отколкото да спим безпаметно, без нито йота напред в еволюцията си. И олимпийски спринтьори да сме, ако не мръдваме напред в ДУШЕВНАТА си еволюция, ние спим. Милиарди спящи и днес казват „Не искам да се мръдна оттук“. Даже и да се мърдат като луди насам-натам по планетата – същото е. И най-уреденият живот на земята, и най-бясното движение със свръхсветлинна скорост по вселените са практическа инертност, ако духът не се проявява истински, ако душата не еволюира. Нали виждаме космонавтите във фантастичните филми за далечното бъдеще – бият се и се състезават, говорят глупости и цинизми, ядат месо, пият алкохол, пушат, слушат адска музика, полудяват от едни и същи лица около себе си. И на Земята, да си все с едни и същи физиономии край тебе цял живот, даже и най-“законно“, ако нямате и не си давате свобода, вие сте в мъртва точка, в смъртоносно еднообразие. И колите и моторите да сменяш като носни кърпи, и партньорите си – това пак е смъртоносно еднообразие. Смъртоносно и в двата случая, понеже и двата вида душевна инертност, за които става дума, водят до преждевременна смърт – преди 120 годишна възраст. И тристалетници да сме, и на 1000 или 10 хиляди години, АКО НЕ ПРИЕМАМЕ РАЗНООБРАЗИЕТО, което ни предлагат Бог и Природата, АКО НЕ ИЗПОЛЗВАМЕ СВОБОДАТА СИ, пак сме душевни мъртъвци – умрели сме още млади, въпреки че се мърдаме. СЪЩОТО Е И КОГАТО ДУХОВНИТЕ ХОРА НЕ СЕ ОБЕДИНЯВАТ. Такова човечество, такива „духовни“ хора си заслужават геноцида. Такава планета или вселена на Бог не Му трябва. Ако не беше прекрасното небесно и земно насилие, което ни налага Кармата, ние щяхме да се върнем за много кратко време до амеба, а накрая – да ни отнемат и монадата.

 

 

25.03.2021 г. 11,09 ч.

 

ПОЛОЖИТЕЛНИ ИЗКАЗВАНИЯ НА УЧИТЕЛЯ ЗА СОЛОМОН:

Има един разказ за цар Соломон, в който се говори, че Соломон повикал един вещ принц на духовете, за да му помага в построяването на храма. Този принц обаче, след като го научил как да построи храма, поискал да се докопа и до неговия престол. Когато Соломон узнал това, хванал този дух, затворил го в една стомна, запечатал я със своя печат и я хвърлил в морето. След като поседял десетина години в морето, този принц обещал на онзи, който отвори стомната, за да излезе, да му даде най-хубавата жена на света. Никой не я отворил. Минали се 100 години, той прави пак обещание: на онзи, който отвори стомната, ще му даде не само най-хубавата жена, но и най-добрите деца.(Колко по-горе стои човек от овца!, НБ , София, 11.10.1914)

Много начини има за преодоляване на мъчнотиите. В притчите на Соломон е казано: „Мека дума смекчава, остра дума ожесточава“. (Любовта, носителка на живота, НБ , София, 10.4.1921г.)

Соломон казва: „Мек отговор дава успокоение; блага дума дава утеха, а любов, изявена навреме, дава живот“. (Да ги изпита, НБ , София, 29.5.1921)

Сега, ако аз ви кажа, че един от учениците на Христа беше и Соломон, можете ли да намерите кой беше Соломон? Аз ви казвам, че Соломон е бил един от неговите ученици. Значи, един от учениците на Христа беше Соломон. (Тъмното петно в съзнанието, ООК , София, 21.1.1923)

Преданието казва, че Соломон, във времето на Христа, е бил един от най-добрите Негови ученици и проповядвал Неговото учение. Кой е бил този ученик, не казвам. (Откъде ида, НБ , София, 13.12.1925)

„Многото знание – казва Соломон – създава тревоги на човешкото сърце, развива в човека личните чувства, развива човешкия егоизъм, недоволството, създава в човека високо мнение за себе си.“ Следователно знанието на Земята, можем да кажем, не е нужно за Небето. (Истинско и относително знание, ООК , София, 27.2.1924)

Две моми обичат един богат, учен, красив момък, и нито едната успява, нито другата. Едната казва: "Отстъпѝ ти!" Другата казва: "Отстъпѝ ти!" - Всяка иска да има момъка. Тия две моми ще се намерят пред онзи проблем, пред който се намерил Соломон, когато се явили пред него две майки с едно дете. Едната казва: "Това дете е мое". И другата казва: "Това дете е мое". И двете не отстъпват, всяка иска да вземе детето за себе си. Тук се показва мъдростта на Соломон. Той, за да изпита коя е истинската майка на детето, казва: „Разделете това дете на две половини и дайте на всяка майка по една половина!“ Истинската майка я заболява сърцето при това решение и казва: „Не, нека тя вземе детето, но поне цяло да остане“. Тези две моми са двете майки. Питам: коя от тях е истинската? – Която отстъпи. Тази, която иска да се раздели детето, е мащехата.(Да Го посрещнат, НБ , София, 14.12.1924)

Всъщност, ако ние искаме да намерим онова, което Соломон е намерил, това е задачата ни в живота.(Видя го Исус, НБ , София, 6.12.1925)

Кой говори за Соломона? - Той е един отличен характер. Соломон остава в историята - след Давида, той е цветът, най-високото положение на културата. И тогава започва упадъкът. Краят на еврейската мъдрост свършва със Соломона. Ако сега дойде Соломон, ще бъде един виден професор, запознат с физиката. Соломон живее между хората, сега ги учи на своето учение. (Хармонични положения, МОК, София, 29.5.1927)

Когато Соломон прибрал при себе си тия 900 жени и 300 наложници, той криел в душата си съвсем друга идея от тази, която съвременните хора му приписват. Те му приписват повече грехове, отколкото той е имал. Тези жени били негови ученички и слушателки. Неговите грехове не се заключават в това, че имал много жени, но във факта, че се е отклонил от Бога. Неговите ученички отдалечили сърцето му от Бога. Вследствие на това, Соломон изгубил равновесието си. (Отличителни черти, ООК, София, 22.6.1927)

При това, забележете: Соломон беше посветен, адепт беше.Соломон беше ученик, един от служителите на Христа. Когато Христос слезе на земята, и Соломон беше там.(Ще се превърне в радост, СБ, София, 21.8.1927)

Ако искате да знаете нещо за Новата Вселена, четете Еклисиаст - там Соломон е писал за нея.( По-долен от ангелите, НБ , София, 23.10.1927)

Соломон имал 300 жени и 900 наложници. Каква любов е тази? Каква ще бъде любовта между родените деца от тия 300 жени? - За да седят тия жени около Соломон, все-таки някаква любов ги е свързвала. Ще кажете, че това не отговаря на никакъв морал. - Не е лесно, докато съзнанието на човека се пробуди, да възприеме новите идеи. (Огън да запаля, НБ , София, 2.6.1929)

Има един разказ за еврейския цар Соломон, който имал една своя възлюбена. Много жени имал той, но понякога излизал от двореца си дегизиран и така отивал при своята възлюбена овчарка, за която написал „Песен на песните". Той отивал да вземе част от млякото й. Винаги отивал със своя кърчак и чакал да дойде тя. Понякога тя благоволявала да му даде малко мляко. И казва преданието, че най-хубавите си работи той е написал от впечатленията си от тази овчарка.(Блажени са очите и ушите, НБ , София, 27.10.1929)

Соломон засегна всички научни теории, всички окултни положения, и искал да разреши той такива тайни, които не се позволяват. Той, който минаваше за голям мъдрец, се стремеше към придобиване на много знания, поради което се домогна до окултните науки. ( Отличителна черта на наемателя и собственика, МОК , София, 27.12.1929)

Той се е занимавал с философски въпроси. След като учил дълго време, направил и една "Песен на песните" - възпява нещо. След като учил и живял известно време, Соломон написал тази книга, в която възпял Любовта.Тази книга е каноническа. Доста спор се е водил - и едва минала през цензурата, Последна са я пуснали... Соломон не е бил разбран от тогавашния морал. Много религиозни хора, като четат, казват: "Много надалече отишъл... Тъй - казват - на младите хора не се говори!" (Чувството на любовта, ООК, София, 8.1.1930)

В един анекдот за Соломон се вижда как може човек да напусне ада.Дяволът го завел в ада и му казал: "Ще останеш тук при жените си! Всичките ти жени са тук". Соломон прекарал два–три дена в ада и започнал да мисли какво да прави. Той взел един метър и тръгнал да измерва ада. – "Какво правиш тук?" – запитал го един от главните дяволи. – "Меря ада да видя каква е дължината и широчината му - искам да съградя храм, да се молят хората". Като чул това, дяволът веднага го изпъдил от ада и му казал: "Тук не искаме еретици!" Тъй щото, искаш ли да излезеш от ада, стани еретик. Това е единственият метод.(С благост и Истина, НБ , София, 16.3.1930)

В една легенда за Соломон се разправя, че някога той сгрешил пред Бога, поради което го наказали да живее в ада, докато изправи погрешката си. Като чули, че Соломон пристига в ада, духовете – жители на ада - му устроили тържествено посрещане с музика и песни, с венци и цветя, за да го предразположат към себе си. Те се страхували от Соломон, защото той имал способността да връзва духовете. Те си казвали: "Да отдадем всички почести на Соломон, за да ни остави свободни! Обаче един ден те видели, че Соломон се разхожда из ада и прави някакви измервания. Силно изплашени и разтревожени, духовете се събрали и взели решение да устроят голямо тържество на Соломон, но за да го изкарат вън от ада. Решението им дало добър резултат: наистина, успели да изкарат Соломон вън от тяхното царство... (Който влиза, НБ , София, 8.6.1930)

Соломон мислил дълго време върху тия триъгълници, докато ги преплел в особен знак, наречен Соломонов. Соломон преплел триъгълниците, за да покаже, че въпросите могат да се решават и чрез противоречия.(Трите пътя, ООК , София, 24.2.1932)

Соломон много пъти се преражда, той не е цар само на евреите.(Видяхме славата, СБ , София, 28.8.1932)

Тази божествена жена, както я описва Соломон в Притчите… Каква трябва да бъде добрата жена или добрият човек? - Той трябва да бъде накичен с всички тия добродетели. Първото нещо, човек трябва да има абсолютна вяра, която да не се поколебава в нищо. Никое страдание, никоя мъчнотия в света да не е в състояние да го отмести от пътя. И никое благо да не е в състояние да те измести от пътя ти. И в скърбите, и в радостите, и във веселението ти да държиш една и съща посока. Никога да не правиш сравнение, да кажеш, че този човек седи по-горе от мене или седи по-долу от мене. Човек, който е на земята, не трябва да се сравнява с тези, които са по-долу от тебе, той трябва да се сравнява с тези, които са по-високо от тебе, да кажеш: „Искам да бъда като тях.“ Да сме не вечер, захождащо състояние, но да бъдем, каквото е изгряващото слънце до зенита. Винаги човек да гледа нагоре и по-нагоре, да стигне до зенита.(Добродетелната жена, НБ , София, 14.5.1933)

Мъдростта сега вика. Вие как ще си я представите? - Соломон си я представя като нещо живо, в чието създаване цялата Вселена е взела участие. Значи, в този велик, грандиозен план, който е бил начертан, тя е взела участие, взела е участие в създаването на човека и неговото бъдеще, кредитирала го е, в него е вложила целия си капитал. (В правда и съдба, НБ , София, 21.5.1933)

Нито един цар в еврейското царство не беше подобен на Соломон. Вярвам, че той е разпилял своя живот, но той е дали една философия. Онези, които четат притчите на Соломон, които четат Еклисиаст, които четат неговия роман на любовта, се докосват до мъдростта му, но не всички искат да вземат за канон “Песен на песните”. ЛИРИЧЕСКА е неговата книга “Песен на песните”! (В правда и съдба, НБ , София, 21.5.1933)

Соломон е разбирал противоречията - той разглежда нещата свързани. Той разглежда този и онзи свят, разглежда всичките противоречия. Който не разбира този мащаб, казва: "Защо така е мислел Соломон?" - Той е бил запознат, той е изучавал отношението между този и онзи свят; живите същества, които живеят в този и онзи свят, какво отношение имат.(Очите на мъдрия, НБ , София, 1.4.1934)

Соломон е бил много добре запознат със света на илюзиите. (Пред шестата врата, ООК , София, 23.5.1934)

Соломон преди толкова години е казал: „Онова, което си обещал…“ - Туй показва, че човек, преди да е слязъл на Земята, той е обещал, и затова трябва да изпълни това обещание. Ако не изпълни своето обещание, той ще носи своите последствия и своите страдания в света. Младите трябва да живеят весело и радостно. Младият не трябва да живее като стария. (Изпълнѝ!, НБ , София, 3.6.1934)

По онова време, когато Соломон е събирал притчите, хората били по-груби от сегашните. Тогава грехът се е виждал ясно отвън. Съвременните хора са по-културни от ония на миналите векове, вследствие на което мъчно можете да видите и погрешките и престъпленията им. Днес мъчно можете да познаете лошия и престъпен човек. Той е добре облечен, внимателен в отношенията си към хората, знае няколко езика, свършил е два–три факултета, писал е статии за подобряване условията на обществата и т.н. Като видите този човек, и вие пожелавате да бъдете като него... „Не ревнувай злите человеци, нито желай да си с тях.“ С този стих Соломон съветва хората да не пожелават чуждото - било имот, знание, сила или друго нещо, - но да пожелаят да придобият и обработят онова, което БОГ е вложил в тях. (В Ниневия, УС , София, 16.12.1934)

В тридесет и първа глава от Притчите Соломон говори за качествата на разумната и добродетелна жена. Той казва, че такава жена е благословение за дома, за семейството, за обществото, както и за цялото човечество. Тази жена и като женена, и като неженена, ЗНАЕ какво прави.(Ценната дума, УС , София, 3.2.1935)

Соломон казва: „При многото говорене, грехът е неизбежен.“ (Първото и последното място, МОК , София, 15.2.1935)

Туй, което Соломон е описал преди хиляди години, сега всички хора, цялото човечество го опитват навсякъде целокупно. Днес Соломон е навсякъде. Всичко онова, което претърпя Соломон, което пише, му беше наложено от провидението. /Всеки мъж, ако някой закачи жена му, е готов да реагира лошо/. В това отношение Соломон беше по-мъдър от много хора, които днес минават за умни. Той си постави задача да наблюдава хората как живеят, пък и той живя като тях. Той каза: „Е, закачил някой първата ми жена - ще взема втора...“ После и нея закачат. - „Нищо, ще взема трета...“ И той седи преспокойно. ТАКАВА била неговата философия с многото жени... Коя е причината, че той взел толкова много жени? - Триста жени и шестстотин наложници. Той взел много жени, за да избегне закона на ревността. Той искал да се освободи от този закон, и вследствие на това имал толкова много жени. Щом ревнува една жена, взимал втора, после трета, четвърта, пета, за да се освободи от закона на ревността. (Път към Любовта / УС , София, 17.2.1935)

Толстой, и Соломон си приличат, философията на Толстой и Соломона си приличат. И аз наричам Толстоя руския Соломон. (Съучастници в благата, УС , София, 24.2.1935)

Соломон е обикалял всичките планети. (Придобиване и задържане, УС , София, 31.3.1935)

Соломон казва: "Да се весели /човек/ в живота си с жената, която е възлюбил". - Коя е тази жена? - Сърцето. Значи, жената е сърцето в човека, а мъжът - умът. Затова, именно, е казано: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С други думи казано: нито сърце без ум, нито ум без сърце. (Двата метода и двата пътя към сродната душа, УС , София, 7.4.1935)

Може да го похвалим, че за някои неща Соломон е имал по–прави възгледи, отколкото някои от вас - от вашите възгледи, които имате. Добре е да прочетете за живота на Соломон, за раждането му, както и за условията, при които се е развивал, и да вземете поука от него.(Трите степени, УС, София, 21.4.1935)

И Соломон прие мъдростта. Соломон е събрал една магнетическа сила. Първите му 300 жени са били приети за редовни ученички, а останалите 900 са били кандидатки за ученички. Той ги изпитал всички, колко от тях могат да му хвърлят по един мил поглед... (Умих се и гледам, НБ , София, 27.10.1935г)

Даже Соломон, в сравнение с един друг цар в миналото е един светия... В миналото са имали царе с хиляди жени, а Соломон е съкратил това до минимум... Той минава за един от най-трезвите царе в онази епоха, в сравнение с другите. А преди него е имало царе, които са имали много повече жени. Той казва: "Може, може, но пък чак толкова..." (Мекота, примирителната постъпка. Красотата ще спаси света!, УС , София, 28.3.1937)

Соломон, понеже е изучавал окултизма, всяка година се е оттеглял в гората и всички животни се събирали при него. (Наука за живота, ООК , София, 13.3.1940)

Соломон беше много учен човек, философ беше и религиозен беше. (Двете недоволства, УС , София, 5.1.1941)

Давид, Соломон са били проводници на Бога. (Раждането, СБ , РБ , София, 29.8.1943)

Соломон днес е прогледнал. (Старият и новият човек, НБ , София, 12.5.1940)

 

 

26.03.2021 г. 16,59 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ:

УЧИТЕЛЯТ: „Често са ме питали: „Ти как се прехранваш?“ Много лесна работа – имам ЗНАНИЕ в света. Аз, ако осиромашея, ще намеря някой богат човек, когото лекарите не могат да излекуват. Зная целебните свойства на билките и ще му кажа: „Ти колко даваш, за да те излекувам?“ В което и село да вляза, където и да ида, като имам това изкуство, аз ще си изкарам прехраната. На една мома мога да ѝ кажа за кой момък да се ожени, за да бъде щастлива. На момъка мога да кажа за коя мома да се ожени, за да бъде щастлив. На майката мога да кажа кога да роди детето си – кой месец, кой ден, коя минута, за да бъде детето здраво. После, имам толкова остро око, че зная всичките скъпоценни камъни къде се намират в земята. Всички заровени съкровища ги зная! Няма защо да ги разправям на хората. Питат ме как могат да станат богати. Или някой път ме питат: „Ти как се прехранваш?...“ - Прехранвам се с въздух, прехранвам се с вода, прехранвам се със светлина. Събирам светлината и се храня със светлина, с въздух, с вода, с хляб. То е УРЕДЕНО как да преживеем.“ (27.09.1942н, Проявление) 

 

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Малко повече доверие в Онзи, Който ни е възлюбил! Доверие в безграничната Любов на Бога - да имаме доверие, че Бог никога няма да ни остави да умрем гладни, няма да ни остави невежи! Желанието Му не е да бъдем лоши, но да бъдем добри. Желанието на Бога е да бъдем любящи. Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. Ако ние, съвременните хора, бихме възлюбили Господа така, РАЙ щеше да бъде Земята!“ (27.09.1942н, Проявление)

 

 

26.03.2021 г. 20,16 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА – В СЛУЧАЯ ЗА ВТОРАТА, КОЯТО ТЕЧЕ В ОНЗИ МОМЕНТ, НО И ПО ПРИНЦИП. Или има Бог – или няма? Ако няма, напълно прави са тия, които и в днешния геноцид на Четвъртата световна сугестивна, психологическа и биологическа са отчаяни и озлобени. НО АКО ИМА БОГ? - Значи, Той ЗНАЕ какво прави, какво е допуснал и защо. Смъртността днес НАИСТИНА пак е увеличена, въпреки лъжата за произхода ѝ. Има много повече смърт по света ПОРАДИ ПОЗНАТИТЕ НИ ПРИЧИНИ, отколкото от митичната „корона“. Днес, например, 26 март 2021 г., от полунощ да този момент в 19,30ч. ЕЕТ са изпушени по света над 12 милиарда и 330 милиона цигари – и с огромна скорост числото им се увеличава. От нова година до днес - няма и три пълни месеца - са умрели поради пушене на цигари 1 милион, 161 хиляди и 500 човека. Доколкото е верен един от броячите на световните събития онлайн

(https://www.worldometers.info), човек може да настръхне: на всеки 8 секунди „пред очите ни“ умира по един пушач, а на всяка секунда стават по два аборта – близо 10 милиона досега само за три месеца без 5 дни! Над 500 хиляди са умрели от алкохол - и в момента умира по един на всеки 10 секунди; 250 човека са се самоубили от началото на 2021 г. Над 25 400 човека са умрели от глад досега САМО ДНЕС – и умира по един на всеки 3 секунди! А колко недохранени и колко тлъсти умират? - Тлъстите по света вървят към 2 милиарда – над ¼ от човечеството и два пъти повече от недохранените, - но умират много повече от тях. Обаче хората не знаят, че по време на войни, пандемии, научно-технологичен геноцид, природни бедствия и пр. БОГ РАЗПРЕДЕЛЯ МАСОВО ДУШИТЕ ПО СВЕТОВЕТЕ, КОИТО ЗАСЛУЖАВАТ - ТЕ СА ЖИВИ.

УЧИТЕЛЯТ: „Онези, които умират, са благодарни, че са се освободили от ада, в който са били. Сегашната война е голям ад, по-страшен ад няма! Ще кажете, че тази война е необходима. Аз не съм против войната, не съм и против церовете. На болния човек трябва да му дадете цяр, но на здравия няма какво да му давате цяр. За БОЛНИЯ е церът. Тази война е едно изпитание, едно посвещение. Бялата раса минава, по закона на посвещението, най-голямото си изпитание. Да видят хората колко са смели – като се бият в този ад, наистина са смели. Не ги е страх да тичат, показва се храбростта на хората - колко са смели, колко решителни. В тази борба ВЕКОВЕТЕ се борят, а хората се опитват доколко са герои да понесат изпитанията. Какво беше мъчението на Христа? – Едно ПОСВЕЩЕНИЕ. Геройството на Христа е, че Той понесе всичко с търпение. Казва: „Аз съм по-силен, отколкото всичките римски войници!“ И благодарение на тия удари, имаме сегашната култура. Благодарение на всичките светии, които пострадаха, благодарение на всички тия хора, които измират! Те са благото в света. Войната носи едно благо за света, и ние трябва да бъдем умни да схванем добрата страна, не да се интересуваме кой ще победи. Аз зная кой ще победи, но няма да ви кажа. Вие ще го видите. Любовта и Обичта ще победят! Всичките народи ще станат слуги на Любовта! Няма нещо в света, което може да отмени това! Те ще победят. Тази Любов и тази Обич ще възкресят всички, които са умрели, ще ги върнат на Земята. И те, като дойдат, ще станат най-добрите проводници. Вие сега не се заблуждавайте. Вие трябва да бъдете войници, но войници на Любовта. Някой казва: „Не искам да бъда войник.“ - Войници, герои трябват сега!“ (27.09.1942н, Проявление)

 

 

26.03.2021 г. 22,23 ч.

 

НАРИЧАТ ГО „ПАНТЕИЗЪМ“, но то действа реално с абсолютна сила и е квадлилиони пъти по-вярно от всички егрегорни религии, които пращат Бога на небето и пропагандират само молитви и формули.

УЧИТЕЛЯТ: „Казвате: „Къде е Господ?“ – В ума, който мисли, в светлината! Тази светлина е от БОГА. Казва се: „Рече Бог: „Да бъде светлина.“ - И стана светлина! Казвате: „Къде е Господ?“ Ти чувстваш топлината – в тази топлина е Господ. После, ти чувствуваш волята, силата. Във волята, в силата е Бог! Бог се проявява в мисълта, в твоите чувства; в твоята сила е Бог. Трябва да отличаваш силата на твоята мисъл, силата на твоите чувства и силата на твоите постъпки, ЗА ДА НЕ СЕ ЛИШАВАШ ОТ СЪЩЕСТВЕНОТО В ЖИВОТА.“ (27.09.1942н, Проявление)

 

 

26.03.2021 г. 23,42 ч.

 

ИМА „ПРАЗНИЧНИ“ БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ, В КОИТО СЛОВОТО Е ОСТАНАЛО НЕЗАСЕГНАТО ОТ СТЕНОГРАФИТЕ, РЕДАКТОРИТЕ, ПЕЧАТАРИТЕ И ИЗДАТЕЛИТЕ. Гигантска наслада на духа е да стигне до такава беседа и да я чете и слуша като финала на някоя величествена божествена оратория в космична катедрала:

УЧИТЕЛЯТ: „Христос казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Не че СЕГА ще дойде. Той е вложил от памтивека Своето благо в нас. Когато нашата душа e излязла от Бога, в диханието на нашата душа, което e вложил, ние носим благото на Бога. Душата носи всичките блага, само че сега ни се дават условия да се развият. Всички ние носим ония прекрасни заложби на божествените блага, които сега се развиват Някой казва: „В какво да вярвам?“ - Вярвай в твоя ум, в който Бог живее. Господ живее в ума. Вярвай, че Бог живее в сърцето ти; желанието е от Бога. Да вярваш, че Бог е в душата ти, в диханието, което е излязло от Бога. Казва, че Бог дъхна в ноздрите на Адама и той стана жива душа. Един човек, който вярва в присъствието на Бога в своята мисъл, в своето сърце и в своята душа, този човек е силен. Именно този човек е, който е дошъл да помага в света. Светът се нуждае от такива хора. Не само да вярваш в Бога – не само трябва да вярваме, но всякога да мислим тъй, както ТОЙ иска, да чувстваме тъй, както ТОЙ иска и да постъпваме тъй, както ТОЙ постъпва. Моята работа е да изпълнявам волята Божия, моята радост е да възприема Неговата мисъл, да възприема Неговите чувства и Неговите постъпки. Всички неща тогава работят за нас. При такова верую, ние ще бъдем свободни. Майката, която е вложила в своя син доброто, което има в себе си, тя обича този син. Бащата, който е вложил своето добро в дъщерята си, обича дъщеря си. Приятелят, който влага доброто, което има, в своя приятел, той обича приятеля си. Учител, който влага знанието в учениците си, да ги просвети, обича ги. Всички ний, които влагаме най-хубавото, което имаме, в другите, ние проявяваме Божията Любов. Понеже Бог е вложил в нас най-хубавото, което има, Той иска и ние да бъдем като Него. Затова всички ние трябва да бъдем достойни синове. Та казвам: щом виждаме образа на Бога в нашите приятели, щом виждаме образа Му в нашите майки, в нашите сестри и братя - навсякъде, където виждаме образа Божий, Бог е там. Там, дето не виждаме този образ, Бог не е там, отсъства. При отсъствието, Той не се проявява, там е в едно непроявено състояние. По някой път страдаме, мъчим се, и заради туй, което правим, Господ минава отдалече и казва: „Не правиш добре.“ - Пак се оттегли. После пак нещо не правиш добре, Той отново казва: „Не правиш добре.“ Сега аз ви говорих това, а някой казва, че е грехота да се говори друго нещо, че само Библията е свещена. - За мен звездите са свещени, Слънцето е свещено, Луната е свещена, дърветата са свещени, водата е свещена, въздухът е свещен – всичко онова, което проявява Бог, за мен е свещено! И в скъпоценните камъни се проявява Бог, макар и не в еднаква степен. Във всичките добри хора виждам проявлението на Бога. Да се радваме, че сме в един свят, дето Бог е започнал да се проявява. Щом Той се проявява, Той е вече благо, което иде да озари нашата Земя, и ние ще бъдем свободни, когато приемем Любовта и Обичта и ги приложим като закон в живота си.“ (27.09.1942н, Проявление)

 

 

26.03.2021 г. 16,20 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Мислите ли, че Бог ще остави Своите блага на онези, които разпиляват?“ (27.09.1942н, Проявление)

НАЙ-ЗАКЪСАЛИТЕ ЕВОЛЮЦИОННО уреждат живота си, т.е. смъртта си по луксозен начин. А хората-хибриди (амфибии), едновременно с искра Божия и сажда от ада в гърдите си по наследство, събират средства, за да им подражават по жалък начин НЯКЪДЕ НАВЪН. Те са екстроверти - нямат понятие за Синята Птица. Хиляди хора с душа идват от най-далечни краища на Земята и вселената в някоя страна със Сини Птици. Едни събират пари за това цяла година, а други цял живот, понеже са чýвали или знаят от опит какво може да се преживее със Синя Птица, дори и тя да живее в най-бедната страна на света. В същото време зелените души от страната на Сините Птици предпочитат да се разпиляват навън. И ТОВА е добре – един ден, в далечно бъдеще, като почнат да гледат филмите на животите си, деформациите си и смъртите си, те ще се научат да правят сравнение. Ще се яви в тях не само чувство за божествен вкус и избор, но и чувство на съвест, милосърдие и морал: вече ще знаят за какво да отдават живота си и средствата си. Има и ИМИТАЦИИ на Сини Птици, които живеят в клетките или дворците на закъсалите еволюционно, но те не пеят – могат само да пèрят опашки и да крещят. Те уреждат само собствения си живот. Точно те създават и егрегорните учения на свещения егоизъм, които учат по-малко закъсалите да се уреждат на земята или на небето. Да уреждат само СОБСТВЕНОТО си спасение или спасението на СВОИТЕ си; да движат САМО СВОЕТО СОБСТВЕНО ДЕЛО.

 

 

27.03.2021 г. 16,55 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Често пъти казвате зо някого: „Аз го обичам“. - Това е само условие да се запознаете, да образувате връзка между душите. Обаче трябва не само да се образува връзка, НО И ДА СЕ ПОДДЪРЖА ТАЗИ ВРЪЗКА, която от векове съществува между хората.“ (30.09.1942о, Ден на почивка и ден на радост)

КОМЕНТАР: БОГ, АНГЕЛИТЕ, ЯСНОВИДЦИТЕ виждат като на длан как се развива животът на тия, които поддържат любовта и приятелството реално - срещат се, поживяват заедно, работят заедно, скитат навсякъде и пр. И как се развива животът на тия, които престават да търсят някого, когото са мислили, че обичат. Или го търсят от дъжд на вятър, или поддържат само дистанционна връзка. Но се вижда и съдбата на тия, които не искат да поддържат ПЕРИОДИЧНА дистанция.

ОЩЕ ОТ БЕСЕДИТЕ:

Приятелството трябва да се подхранва.(Новото възпитание, МОК , София, 1.3.1940)

 Има любов, която е като прегоряла слама. Тя живее ден и половина. /Истинската любов свързва съществата завинаги/, тя ги сплотява, тя ги стопля като печка, която трябва всякога да подклаждате и да туряте дърва. Знаете ли как се подхранва тя? (Свидетелството на Духа, ИБ , БС , София, 10.11.1921)

Думата "подхранвай" има отношение към душевния, сърдечния живот. При думата "крепи", човек употребява волята, ръцете. Подхранването е акт е на чувствата.(Произход на страданията, МОК, София, 13.6.1926)

Ако една мисъл не подхранва чувствата, тя не може да се прояви и приложи.(Съотношение с природата, ООК, София, 22.2.1933)

Човешкото сърце трябва да се подхранва с топлината на природата. (Самовъзпитание и самообразование, МОК, София, 25.4.1941)

Горко на оногова, който не подхранва сърцето си! (Слабият и силният, ИБ, ПС , София, 29.10.1944)

Човек трябва да подхранва чувството на дружелюбие, на приятелство; трябва да подхранва своите лични чувства. (Организиран и неорганизиран свят, МОК, София, 13.1.1939)

Затова е казано, че приятел се в нужда познава. Ценете приятеля си, ценете приятелството и се стремете да го запазите. Да бъдеш всякога благодарен на приятеля си за доброто, което той ти прави, това значи ВСЕКИ ДЕН да закрепваш и усилваш приятелските отношения. Благодарността и признателността представляват вътрешна, духовна обмяна между приятелите. Ако не си благодарен на приятеля си, който ти е помагал в трудни моменти на живота, ти няма да имаш устой в постиженията си. – Защо? – Защото приятелят ти оттегля светлината си и ти оставаш в тъмнина. (Първите отношения, МОК , София, 5.6.1931)

Време е вече тази връзка да се възстанови, да се закрепи повече. Днес е необходима връзка между съзнанията на всички хора. Щом тази връзка се възстанови, Божествената енергия ще потече в тях. Тази енергия трябва да тече постоянно, без прекъсване. (Така е писано, НБ , София, 13.11.1927)

Желая на всички да заживеете според закона на любовта, да се възстанови между вас пълна хармония и единство! (Фарисей и садукей, НБ , София, 20.3.1921)

Хармония, хармония трябва! Хармонията трябва да я възстановите по всички начини, с каквито и да е жертви. Възстановите ли хармонията, каквито и жертви да дадете за нея, нищо не е изгубено. (Влиянието на хармонията в живота, ИБ , БС, 20.6.1921)

Аз искам в тази школа да се възстанови хармонията! И тъй, аз искам вие да помогнете да се възстанови тази хармония. За да можем да възстановим помежду нас хармонията, ние трябва да имаме един ключ. Той е наречен „метод за свързване с Бога“ или „метод за възстановяване на хармонията между човешките души“. Да възстановите хармония помежду си, това значи да имате взаимно почитание едни към други - да знаете, че сте разумни души, в които Бог е вложил ум и сърце, с които да работите. Ако сами не я възстановите, ще дойдат сили отвън, които ще я наложат. (Силите на мозъка, ООК , София, 20.4.1922)

Някой казва: "Аз ще ти бъда приятел до гроба". - Не, това не е морал. Можеш ли да ми бъдеш приятел и след гроба? Истинската любов трябва да бъде непреривна. Писанието казва: "Човек да не разлъчва това, което Бог е съчетал и да не съчетава това, което Бог не е определил!" Още когато се раждат хората, Бог ги е съчетал. Бог е съчетал душите още от далечното минало. На небето е написано всичко. (В малкото, НБ , София, 20.6.1926)

Казано е в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва." Бог е съчетал душите. Това съчетание става по закона на любовта. Така съчетани, душите никога не се разделят. Те са свързани с любовта. Дето е любовта, там е свободата. Да обичаш някого, значи да го освободиш.(Както Бог мисли и прави, УС , София, 2.5.1937)

Казано е: „Онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва". – Кое е съчетал Бог? – Истината и благостта. ТОВА е истинската женитба, на която хората не обръщат никакво внимание. (. Истина и благост, УС , София, 18.4.1937)

Това, което вие наричате "любов", това е кубът от желания, съединени в едно - те образуват една форма, една любовна форма.(Музика и работа, МОК, София, 23.5.1930г)

Когато две сърца са правилно съединени, т.е. имат правилни отношения, тогава се образува онзи тон, който ние наричаме "щастие". (Който има уши, НБ, София, 11.11.1923)

Щастието е възможно само при Великата Любов, в хилядите и милионите души, събрани в едно, които могат да те обичат. (Да обичаш и да те обичат, НБ, София, 7.4.1935)

Ще кажете: „Дали е време? “ – Времето е СЕГА! Туй, което ще видите, око не е видяло и ухо не е чуло! Туй, което сега ще видите, този Нов свят, който ще се разкрие пред света, ще бъде велик, чуден – и вие ще забравите всичкото ваше минало. Старият свят си заминава, новият ще се разкрие и всички ще кажете: „Едно време бяхме слепи, но сега виждаме. Тук знания имаме, сърцето ни е пълно с Любов, душата ни е пълна с Истина – всичко можем да направим, няма нищо невъзможно.“ Тогава ще ви видя всички сплотени, съединени ръка за ръка: всички да воювате в тази бойна линия. И друга песен ще се пее в света! (Какъв трябва да бъде ученикът, СБ, В.Търново, 25.8.1922)

 

 

29.03.2021 г. 20,00 ч.

 

„УЧИТЕЛЯТ: „Вие не искате скръбта. - Обикнèте я - и тя ще избяга. Щом я обѝкнете, тя веднага ще избяга - и да я търсиш, няма да я намериш никъде. Може да питаш навсякъде по света, но тя се е скрила.“ (2.10.1942м, Скръб и радост)

ОКУЛТНАТА СТРАНА на този метод, която се вижда от ясновидците, е че много негативни състояния в нас се причиняват от невидими същества, които искат да ни грабнат енергията. Какво ли не правят, за да наскърбят, наранят, разгневят, огорчат. От това зависи животът им. Технологията на вампиризма се ползва инстинктивно не само от тях, но често и от близките ни и от други хора, гладни за енергия. Като ни полеят със студена вода или като ни афектират с някаква несправедливост, те си дръпват. Успяват да ни спукат милиони капиляри, да убият голямо количество нерви в нас. Същото правят и невидимите същества от ада. Като знят това, някои духовни хора с голямо самообладание заемат позата на египетски сфинкс – и външно, но вътрешно. Тоталното им спокойствие не позволява никому да си ръфне астрално месце от тях, да им пусне кръв. Нали сте забелязали нееднократно: ако имаме такъв вкъщи и не му се хванем на евтината сценка, той излиза гладен за прана и ядосан, бърза да си намери друга жертва – да си го изкара на него. Та технологията, която изяснява по-горе Учителят, е да хвърлиш на кучето мръвка, за да не те захапе. Само че ако правим това с досада и лошо отношение, самите ние си проливаме кръв вътрешно и си късаме нерви – изтича прана, изтича сàлма. Праната е умствена, духовна енергия, а салмата – етерна. Тогава става страшно – образува се касапница, бойно поле. Знаем как налитат на кръв хищниците – и земни, и крилати, и астрални. Знае се, че където изтича прана или салма, отвсякъде като вихър се стичат стотици гладни за енергия. Като се ядосаме или като скърбим, един бяс извиква още стотици бесове: има „манджа“... Вече си говориме, че това става не само при насилствено изтичане на кръв, независимо външно или вътрешно, но и на други жизнени субстанции, ако не са в нормален обменен цикъл, създаден от природата. Тоест, с пълно вътрешно изгаряне на енеригята за предизвикване на живот. За съжаление, това е окултен проблем и при месечния женски цикъл: събират се духове. Ако жената не е вегетарианка, веганка, суровоядка и пр., ако не пие достатъчно гореща вода, ако не се движи интензивно на чист въздух и пр., ако няма чисти мисли и чувства, тази кръв ѝ е много по-замърсена. Пристигат и съответни духове и елементали. Не всички знаят за психофизиологичните причини на този цикъл, който не е бил заплануван като нормален при създаването на човека. За нас беше едно извънредно ценно потвърждение на тази истина книгата на големия лекар и нутролог Арнолд Ерет за безслузестото хранене, в която споделя, че на всички жени в неговия уникален санаториум в Америка сред природата, които са станали растителни суровоядки за години, не само са им минали всички болести, но им изчезнал и мензисът И СА ПОЧНАЛИ ДА РАЖДАТ БЕЗБОЛЕЗНЕНО. Значи, Бог ни е бил създал други. Даже цялата ни отделителна система от 200 милиона години насам е „аварийна“ - за да не се пръснем, да не се отровим, да не умрем. Преди това сме били с оригиналните си тела, създадени от Бога и от висшите цивилизации – с цикъл на пълно вътрешно изгаряне и оползотворяване на енергията, както днес в най-добрите машини и заводи. Такива са и ангелите, и съвършените човечества. Имаше едно инервю с жена от Венера, въплътена в земно тяло. Та казваше, че най-ужасното, мъчително и грозно нещо, което е преживяла още от бебе, е била именно отделителната система за земния човек. Знае се, че има светци и аскети дълголетници в самадхи, които също имат пълно вътрешно изгаряне. За тях обаче чистотата на живота им във всяко отношение е въпрос на живот и смърт: отделителната им система като човеци е закърняла от векове. Най-малката грешка – и смърт. Имаме приятели слънцеяди, други въобще не ядат, други са само на вода – и пак са живи и здрави, но това не е нашият път. Ако някому е определен такъв път, той трябва да е в стерилните условия на Шамбала или Агарта, в които това подвизаване не е заплашено от нищо. Такъв свръхчист живот, включително с къпане и изпотяване по няколко пъти на ден стопява много бързо кармите им, подмладява ги, предизвиква мечтаните полети на духа над Земята и по вселената, във висшите светове. Когато сме с опитни Учители и инструктори, един ден се постига и главната цел: мутация на физическото ни тяло в съвършено друго, с което можем да живеем на Новата Земя и в Новото небе. Всъщност, това е една от фазите на възкресението, както бубата се превръща в пеперуда. Докато не ни е даден такъв път, същото се постига чрез така наречената на изток „карма-йога“ - интензивен духовен живот, но без отклоненяване от светските ни задължения и с пълно приемане на неизбежните натоварвания и страдания. С ПРЕИЗПЪЛНЕНИЕ на светските ни и домашни обязяности, но не с пълно заливане на свободното ни време. ЕДИН ЧАС В ДЕНОНОЩИЕТО – ТОВА НИ ИСКА УЧИТЕЛЯТ. Без този час рухват и близките ни, за които иначе се грижим много по-добре от другите хора, може да рухне и здравето ни, и професията ни и всичко друго в света, на което държим. Разказвани са ни случаи от мъдри хора как са ползвали окултните технологии за справяне с духове и хора, които се опитват да съсипват нерви и капиляри у другите: пладнешки родови и интимен вамиризъм; може и да е съседски, служебен и т.н. Само че конкретният случай, за който ще се разкаже тук, е било съчетание от режисирана психодрама от по-опитния и на положително отношение към проблемния човек, страдащ от неуправляемо разгневяване. Това е било преди 1944 г. Нашият човек е бил зам-началник в едно отговорно висше ведомство. Неговият шеф бил фанатичен фашист, но единстевният у нас, който бил завършил в Германия дисциплината, която бил почнал да прилага професионално в България с голям успех. Наистина бил много умен и експерт в областта, а държал нашия човек за свой пръв помощник, понеже той също бил единственият след него, имащ ценз и разбиращ от тази тънка психологическа материя за работа с хора. Обаче началникът му избухвал от гняв почти до припадък по няколко пъти на ден по най-различни поводи – справедливо или не. Венно разбрал, че доброто отношение към него, професионализмът и любовта към душата му не са достатъчни в случая: трябвало да се приложи нещо друго. Тогава кроткият християнин решил да почне да влиза в яростни спорове с шефа си даже с нагрубяване, за да може да предизвика вътрешното въртене на енергията между тях двамата, а не другият да става пак жертва на вампирите, които пият салмата от спуканите му капиляри и праната от скъсаните нерви. Стратегията сработила, шефът му за секунди се успокоявал след такава кавга. Иначе – казва, - той вече бе стигнал до серия от прединфаркти от гняв и можеше всеки момент да умре. Щяха да назначат на негово място някой некадърник или съвсем друг специалист, и всички работници в България щяха да пострадат много. ОСНОВНОТО В ПРИВЕДЕНИЯ ЦИТАТ ОТ БЕСЕДИТЕ Е ДА НАХРАНИМ СКРЪБТА ИЛИ АФЕКТА СИ С ЛЮБОВ ОТ НАША СТРАНА. Значи, тия духове не идват при нас от злоба или омраза, а за да се нахранят. Ако им се съпротивим по отрицателен начин, даже с най-ефективните народни или окултни изречения и методи, те ще си отидат, но ще се нахвърлят върху някой друг. Ако ги нахраним с любов, ние им даваме стотици пъти по-вкусна и питателна храна и те отиват да си я консумират някъде на спокойствие. Стига им за дълго време - и даже ги прави по-добри. Нещо повече – помагаме на еволюцията им, понеже навсякъде другаде ги пъдят, мразят ги и се страхуват от тях. Може да не ги виждаме, но като им говорим с любов и добри пожелания, особено на глас, те си отивт щастливи и доволни. Още по-голямо майсторство е да ги разсмеем по някакъв начин. Това върши работа и при конфликти с хора. Ако не са интелигентни и нямат чувство за хумор, поне си отиват или кротват веднага, без да знаят защо. МАЙКА МИ РАЗКАЗВАШЕ ЗА АНАЛОГИЧЕН СЛУЧАЙ С УЧИТЕЛЯ, НО ОТ ПЪРВИЯ ТИП – СЪС СЦЕНКА НА РАЗГНЕВЯВАНЕ. Най-злите духове не разбират от любов. Трябва да им викнеш, да ги заплашиш, даже да ги вържеш, ако си бял маг.

 

 

29.03.2021 г. 21,30 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Едно състояние има, което е по-страшно от радостта и скръбта - то е индиферентността. Нищо не те интересува. В скръбта поне чувствваш, искаш нещо. Другото състояние казва: „Безразлично ми е“. Много по-страшно от скръбта е нищо да не те интересува. Тогава идва скръбта, за да избави човека от туй индиферентно състояние. Скръбта знае тайната как този човек, който от нищо не се интересува, да започне да се интересува. Щом го заболи, започва да се интересува.“ (2.10.1942м, Скръб и радост)

НЕ СТАВА ДУМА САМО ЗА ПЪЛНОТО БЕЗРАЗЛИЧИЕ, КОЕТО Е ЕДНО ПОЧТИ ПСИХИАТРИЧНО СЪСТОЯНИЕ. Има едно СЪЗНАТЕЛНО безразличие към Божественото и божествените връзки от Вечността, което произлиза от гордост, душевен студ, ограниченост или страх. Или от илюзията, че вече сме си уредили духовния и интимния живот и затова не желаем да разшираваме контактите си и да възстановяваме стари. Такива хора, на практика, са си спрели еволюцията, понеже потъват в някакво еснафско или аристократическо доволство, мислят, че са недосегаеми. Именно тогава Съдбата знае как да им причини болка, за да се събудят. Да си добър само към най-близките си или с тия, с които ти е най-удобно, не е достатъчно. Да не искаш да общуваш с Божественото и с други души поради страх от нещо или някого или поради някаква дълбока душевна криза, това също не се приема от Съдбата. Гордостта, „уредеността в живота“, обидата, студът или своеглавието, които карат мнозина да скъсат с някого или да не искат да го видят, се наказват от Кармата С ОСОБЕНО НЕПРИЯТНА БОЛКА. Най-малкото – отнемат ни нещо, на което държим най-много. Съдбата пуска дим в дупката на лисицата, за да излезе. На всеки от нас са определени от Бога не само карми, но и дихарми. Има да се разплащаме с едни хора и с природата за бивши наши престъпления, но има и да споделяме трапези с други - сродни души от миналото или такива, с които определено да се сродим сега. Нещо по-лошо: около някои хора има същества, които са обикнали някого, но те им прерязват пътя към него по причини, които не се одобряват от Бога. Тогава, ако сме от тях, ще си консумираме последствията; а съществата, лишени от тази любов, се превръщат в жертвени ангели, за да смекчат жестокото ни или заблудено сърце.

 

 

29.03.2021 г. 01,14 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Вие искате да напуснете земния живот. - Няма какво да напускате земния живот! Трябва да знаете с какво се занимава човек НА ЗЕМЯТА. С какво се занимават ангелите, ТЕПЪРВА има да учите. От ангелския живот идват проблясъците на НАЙ-ПРИЯТНОТО СЪСТОЯНИЕ НА БЛАЖЕНСТВО, което някога сме преживявали. Това е АНГЕЛСКО състояние. Човек може да бъде блажèн 2-3 пъти в годината, а някой път - на десет години веднъж. Та казвам сега: гледайте приятните ýсети, които се явяват във вашия ум, ХУБАВИТЕ работи. Те са от духовния свят, от ангелите, от светиите. Мрачните неща идват отдолу.“ (30.09.1942о, Ден на почивка и ден на радост)

КАЗАНО астролоГически, а още повече астролоНически, приятностите и блаженствата, които са ни определени от Провидението, се активират потенциално от ПРИМАРНИТЕ дирекции (дъгов градус по екватора, равен на година). ПОТЕНЦИАЛНО, защото са само ПОЖЕЛАТЕЛНИ от страна на Бога, не задължителни. Бог не е манипулатор, кукловод и насилник – дал ни е много възможности за избор, свободна воля. Наредил е много райски градини, еснафски магазинчета и сергии на амбулантни търговци, както и адски свърталища изобилно от двете страни на пътя ни. Само ни гледа накъде ще се зазяпаме, къде ще влезем. В тия частни владения има много астрални и духовни илюзионисти, немалко културисти и високоговорители. Небето ни гледа дали харесваме витрините, сергиите, състезателите. Преведено точно, примарни дирекции значи ПЪРВИЧНИ НАПРАВЛЕНИЯ, заложени от Предопределението, т.е. от Бога в рождения небомиг на всеки човек с монада. Словото и тук казва: НИКАКВО НАПУСКАНЕ НА ЗЕМНИЯ ЖИВОТ! Мистиците от Левия Път искат да преживяват еккстази от луциферически тип далече от Земята, пренебрегвайки или измъчвайки физическото си тяло, т.е. душата си. Това е породило мазохизма на тия, които се самобичуват - инферналния аскетизъм на заблудените, презиращи плътта. Те имат само едно понятие за плът - „адска“. Нямат познание за божествената, девствената и целомъдрена плът, създадена лично от Бога и представляваща сам Бог в най-плътното си, квантово състояние. В най-конденздиран вид, Той е ЕЛМАЗ – най-твърдото тяло в Битието. Като такова, то е и най-прозрачно, най-чисто. Абсолютният елмаз е тъй прозирен, че е невидим. Именно затова ни е казано: СЪРЦЕ, ЧИСТО КАТО КРИСТАЛ. Аморфността на въглерода в тъмния вид на егото не пропуска светлината: това, именно, е непросветленото его, което не разпознава Словото Божие и мисли само за себе си и за СВОЯТА дейност, дори и да практикува смайващи функционерства, медитации, постения, формули, молитви. Това е духовната наркомания и духовният нарцисизъм. Аморфното сърце е безформено – то презира Бога на земята като Господ, няма сметка от Него. Не иска да има видим еталон над себе си, с който да се прави сравнение. Нещо повече – то вече е отворило сцени и сергии и се пласира добре между наивните. Не винаги търгува за пари и имоти – често експонира несъвършената си физиономия без заплащане, за да ѝ се възхищават несъвършените. Това СЪЩО е търговия: продава познания срещу човешко внимание, а вниманието е много сериозна храна. От своя страна, несъвършените нямат вкус към съвършени, затова гледат по витрините и харесват несъвършени. Избират си манекени, които могат да се мърдат и да говорят, даже събират публика и продават. Но Небето е предвидило и това: несъвършен трябва да се търка с несъвършен, за да се произведе болка. На този етап, болката е почти единственото средство за изграждане на условни рефлекси, на вкус и разум. В благословените случаи търкането може да произведе и искра: да пламне огън и да се види обстановката. Поради болката от търкането и настъпилата светлина, някои хора с душа престават да са вторачени в най-близкия образ и поглеждат по-надалече. Там в такива мигове се очертават и лица на истински човеци, които не държат да се показват и да търгуват. Най-висшите йерархии на Логоса от света на Еднорога са именно от чист елмаз, те работят по плана и мечтата на Бога: „Както на Небето, така и на Земята“. Те не презират земното както луциферическите мистици и учения, затова в божествения свят на небето и на земята мутират и възкръсват като ЗЕЛОХЍМИ. Астрологически, т.е. астролоНически, зелохимността се постига чрез тотален резонанс между небесното и земното - между духа и плътта. По-точно – чрез чисто, съвършено и плътно въплъщение на божествения дух в божествена плът. За ДУХОВНИЯ дух, за атмическия човек и атмическите ангели това е непостижимо - те все още не са елмази и диаманти, предпочитат да са от разширена и много рядка духовна материя. Когато елмазът мине през обработка, като се подложи доброволно на шлайфане от истински Майстори, той еволюира в божествен диамант. Това е БОЖЕСТВЕН Аз с ХРИСТÒВО Посвещение: минал е през самоотречението и страданията, през Голготата на възкресението. За възкресение чрез любов още не мечтае – това е далечна бъдеща епоха. И все пак, непрозрачното его и аморфното сърце на някои Посветени вече се е превърнало в триумфа на еволюцията, синволюцията и преволюцията: от елхохим и безплътен дух се е превърнало в ГОСПОД. В БОГА КАТО БОГОЧЕЛОВЕК, ИМАЩ ТЯЛО И НА ЗЕМЯТА. Не само на периферната планета Земя, а размножено в безброй „господовци“ в универсума по места в човешка форма. Това е способността на зелохимните Учители да се мултиплицират не само духовно, но и физически: всеки от тях може да се появява едновременно на много места. Тази кондензация, елмазация и диамантизация на Аза се постига САМО НА ЗЕМЯТА – на планети като Земята, които са около стотина в нашата галактика. А нашата Земя, наречена Анхѝра, е единствена в цялата вселена като родител на най-качествена МАЯ ЗА АБСУРД. Отскоро тя стана НАПЪЛНО Христòва, понеже вече ражда мая за МИЛОСТ И АБСУРД. Това е възможно само при максимален брой човешки въплъщения на Мировия Учител в еднорожка зона, каквато са Балканите. Архайските гнайси на Рила, Родопа, Витоша и Средна гора правят такова въплъщение на Словото максимално възможно, постига се оптимално съвършенство на Бога, като ГОСПОД в човешка форма.

По системата на примарните дирекции, това е възможно само на летѝна като Анхѝра, Инлàниа, и то в плоскостта на земния екватор – с вибрациите на ректасцензиите. Тъй като те се генерират от въртенето на Земята около собствената ѝ ос, а не като кръженето на планетите по еклиптиката около Слънцето, първичните направления са ЗЕМНО екваториални, не зодиакални. Природната и ангелската еволюция тук се превръща в ЧОВЕШКА: всеки човек добива ИНДИВИДУАЛНО лице във физическия свят, за разлика от животните и ангелите. Започва да живее СОБСТВЕНИЯ си живот - не живее вече живота на стадото, освен временно и по волята на Бога. Започва да изгражда ХАРАКТЕР. Най-пълна индивидуална егоцентрация на Божественото се постига само от Миров Учител на планета като Земята, както и от най-добрите Му ученици. Бидейки в пълен резонанс с Хòлоса, понеже са с чисти сърца, те отреагирват безотказно и на БЛАЖЕНСТВАТА. Холосът или холивселената са синоним на БЛАГОВСЕЛЕНАТА – вселената на Цялостния Бог, Благия Дух. Той и вселената Му поддържат цялостта си чрез БЛАГОСТТА, БЛАГУВАНЕТО И БЛАЖЕНСТВАТА. Бледо подобие на блаженствата се наблюдава в езическите народи и индивиди, които практикуват нирвана и самадхи, нирвакалпа самадхи, но в тях липсва кристализацията на Аза КАТО СИНТЕЗ НА ИНДИВИДУАЛНОСТ И КОЛЕКТИВНОСТ. Трябва да се мине през ХРИСТÒВА кристализация, т.е. елмазация, за да се стигне до истинската благост и истинските блаженства. Християнството визира 9 блаженства, но кой ги е постигнал? Кой е постигнал Истината като Благост? Изследванията на примарните дирекции наистина констатират преживяване на божествено блаженство у хората с Христова монада САМО НЯКОЛКО ПЪТИ ГОДИШНО, когато са на Земята. И то в случай, че имат Разпознаване, Смелост, Спонтанност и Преданост. Това може да се изчисли предварително като аспекти на ректасценции по екватора. Наистина, някои примарни дирекции прогнозират възможност за божествено блаженство само веднъж на десет години. Сам Учителят в България казва, че Любовта ни посещава на земята 10 пъти в един живот, но има и дирекции, които се случват САМО ВЕДНЪЖ в едно прераждане. Нехристовите монади, както и НЕОСЪЗНАТИТЕ Христови монади пропускат всички тия 10 възможности. Пропускат и единствената, понеже са затворени за Божественото поради лош вкус, заблуди или страх. Винаги една дирекция, прогресия и съответен транзит се реализират чрез среща с божествен посланик или контакт с божествено общество. Примарната дирекция, за разлика от символичната, дава мига на тази среща с точност до стотна от секундата във времето. Символичната, понеже е по еклиптиката, се разлива в рамките на 3 години, а понякога и много повече – тогава уточняването на мига се прави чрез прогресиите и транзитите, най-вече на транзитната Луна. Обаче даже и тя не може да даде точност на прогнозата до стотна или хилядна част от секундата, каквато се гарантира от примарната дирекция. Последната е синоним на ИЗРПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ, а още Цар Соломон и Морен дьо Вилфранж са изчислявали най-точните мигове за нейното изпълнение във времето именно чрез ЕКВАТОРИАЛНАТА прогностика. Те могат да кажат на Пепеляшка в кой ден и час, в коя минута, секунда и стотна от секундата Принцът ще почука на прозореца. Следователно, за да не се наложи той да чака, Пепеляшка сама трябва да е отворила широко прозореца си за този миг. Първо в кристалното си сърце, а после и в къщата си, т.е. тялото си, за да посрещне Единствения, който ѝ носи кристалната пантофка. Какво значи кристална женска добродетел? Това днес може да се случи само веднъж в един живот; а с ПРИДВОРНИТЕ от неговото Ято – до 10 пъти. Доскоро беше веднъж на 40 прераждания за физическа среща със сродната душа на Земята, обикновено трагична. Всичко това касае въпроса за Сродната Душа и Веригата от Сродни Души. Всички останали Пепеляшки, а най-вече плебейските им сестри, в такъв миг са с плътно затворени прозорци на дома и душата си и хранят в стаичката си някой свинар или говедар; най-много - писаря на селото, попа или кмета. Други хранят илюзията си, въздишките си по някой такъв. Или фантазиите си за „чистота“ и „съвършенство“ от някакъв егрегорен, луциферически тип – без участието на Плътта и на Земята. А когато се касае за КАРМИЧНА дирекция, понеже Марсовите и Сатурновите са такива в тъмни епохи като нашата, астролоНът, който борави с първични направления, може да каже на царя в кой ден и миг да се отмести с няколко сантиметра встрани, за да не го прониже куршумът на предателя. Да изчисли и частта от мига, когато куршум или автомобил ще повали самия предател. А изящната астролония, както и изящните бèли действа, не се нуждаят от изчисления. Те усещат Миговете В СЪРЦЕТО СИ и реагират със сърцето си ТУК И СЕГА. Абсолютно безотказно, понеже сърцата им са КРИСТАЛНИ. Знаят какво значи РАЗПОЗНАВАНЕ. Знаят и какво е БЛАЖЕНСТВО, понеже Блаженството и Сладостта е начин на живот в благовселената. А тя е благовселена, защото е ЦЯЛОСТНА: Небето и Земята – ЗАЕДНО.

ОЩЕ ОТ УЧИТЕЛЯ ДО 1944 г:

"Блажени които Го любятъ и сѫ любени, защото е тѣхно царството и са техни мирътъ, радостьта и животът." (Хио Ели Мели Месаил, ИБ, София, 14.9.1897) - /Любят Го и са любени не само вътре в себе си и на небето, но и в безбройните Му проекции като Множество. Както на небето, така и на Земята. И поединично, и в съобщества. Които Го любят така, не са мистици от левия път, а са ВЪЗЛЮБЕНИ И УЧЕНИЦИ. Те стават красиви, прекрасни и безсмъртни/.

"Истината е сам Бог, и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен."(Разговор пети - Въздигане Душа и Дух, ИБ , 18.7.1900) - /Още по-конкретно: Истината за ЛЮБОВТА, Истината като БЛАГОСТ И ЛЮБОВ. Истината като Обмяна и Размяна, Истината като Отстъпка и Самораздаване. Както на Небето, така и на Земята/.

"Помнѝ: целта е СЪВЪРШЕНСТВОТО, Любовта е БЛАЖЕНСТВОТО, а добрата мисъл – НЕБЕСНАТА КРАСОТА." (Трите неща. Разговор с Духа Господен, ИБ, Нови Пазар, 14.10.1900)

И тъй, винаги слушай онзи таен глас, които ти говори и те ръководи, защото в неговото говорене има да научиш що трябва да вършиш, за да придобиеш истинското блаженство. (Мисли и упътвания, ИБ, 1903) /Извън Духа, говорят ДУХОВЕТЕ; извън Учителя говорят "учителите"; извън Гласа говорят гласовете. Говори и ИМИТАНТЪТ на нечий вътрешен глас, който се е внедрил в него и той го мисли за истинския. Така че - ВНИМАНИЕ! Когато някой ни казва "Духът ми каза", трябва да имаме едно наум; "Учителите ми кзаха" - също; "Вътрешният ми глас каза" - също/.

И ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти се казват, блажèн си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие – само те се пряко управляват от Духа на Бога.(Своенравието, ИБ, 1903) /Беседата се казва "Своенравието" и обяснява защо своенравието и своеглавието ни лишават от истинското щастие. В козерожките народи своенравието и своеглавието са на всяка крачка: „учители“, гурувци, светии и преродени величия – митинг. Уви, те подриват не само своето щастие, но и щастието на другите, понеже ги ограничават, лишават ги от щастие и ги зомбират. Словото много пъти казва, че ученикът не е роден да бъде щастлив на земята, а своеглавите цитират само тия изказвания. Обаче фреквентните речници на Словото ще покажат, че мислите в него за щастие на земята са много повече от първите и че истинското щастие на небето и на земята е целта и на живота и на ученичеството. Само че в тях се обяснява при какви условия това е възможно/.

 Ако искате да си изплатите кармата, трябва да държите и спазвате следните девет правила (чети Блаженствата). (Приложение към протокола от 1910 г., СБ , В.Търново, 31.8.1910)

 Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството небесно. Блажени плачещите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е Царството небесно. Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата! ( Матей 5: 3-12)

/“Бедни духом“ е преведено абсолютно правилно, въпреки големите недоумения и прения за тази фраза през вековете. Нали човек трябва да има дух, мощен като Бога и едно с Бога? Словото днес дава най-вярното тълкуване на „беден духом“ в евангелския смисъл, обаче за нас най-важно е обяснението за какъв дух и какви духове в нас става дума. Има един дух на възгорделите се, паднали божества, които са се разбунтували срещу Бога и са решили да почнат да създават собствени царства и вселени, в които самите те да управляват като богове, като пълновластни господари. Най-зловещите сред тях воюват за разширене на власт и територии. Това са падналите асýри в Махабхарата, дяволите - в другите религии. Те са родени чисти, но в даден момент са се провалили. В друг план, това са творците и гениите, които искат да са в центъра на възхищението. На трети план са идеолозите и вярващите от ада, които искат да наложат собственото си разбиране за истината като най-право или единствено право. Други асури са асовете на познанието, чийто мотив е не по-малко порочен от този на останалите видове: и те искат да наложат своето знание като имена и автори и го прилагат за зло и разрушение. Виновни са и тия, които не са имали намерение откритията им да се ползват за зло, но не са предвидили, че това ще стане по вина на други асури във вселената, включително и на асурите-търговци, чийто пъклен мотив е да печелят. Както има 9 блаженства под числото на Нептун, така има и смъртни грехове – този път 7, понеже са под Сатурн. Тук няма защо да се изреждат, защото са известни, но всички те произлизат именно от калпавостта на пропадналия дух, който е поразен от гордостта, материализма, фанатизма, тщеславието, своеглавието и самомнението. Той иска да е НАД другите и да управлява или манипулира другите, включително и природата. Духът се отличава с експанзия, но калпавият дух преминава в агресия – навлиза в чуждо пространство, без да пита. Именно в този смисъл, Учителят преди 2000 години е нарекал „блажени“ бедните духом – бедните откъм калпав, горделив дух. Но бедни и откъм лоши духове вътре в себе си – това е едно допълнение към определението. Блаженствата в Евангелието наистина не случайно са 9 – според една от версиите, това е числото на Нептун или Епохата на Рибите. Според астрокабалата, в четвъртото измерение Нептун е деветата планета или вибрация в Слънчевата система, въпреки че астрономически е девета условно - ако се брои Фаетон или една планетка до Слънцето, по-близко и от Меркурий. Без тях, Нептун беше реално девета доскоро за няколко години, когато Плутон дойде по-близко до Слънцето поради ексцентритета на орбитата му, докато Плутон все още се считаше за планета. Тук няма да разсъждаваме астрономически, да говорим за отпадането на Плутон от списъка на планетите и за една „Девета планета“ сега отвъд него и по-голяма от него, наречена Ерѝда; нито за другите около него като Макемаке, Церера и Хаумея. Оставяме настрана и планетата Седна, която е още по-далече, кръстена на името на една ескимоска богиня. Засега „работно“, независимо от астрономията, класифицираме Нептун като девета планета астрологически, кабалистично и от гледна точка на науката пентаграмика. Астрологически – защото в нашето астрологично броене се включва и Луната. Етерната същност на Нептун вибрира като цифрата 9 и йерархията на серафимите, като естеството на знака Риби. Нептуновата вибрация е очевидна и в Деветото поредно Посвещение според пентаграмиката (Четвърто специфично), наречено от Учителя „Преображение“. В най-висшата му октава там се преживяват блаженствата на Нирвана, отговарящи на божествената любов, а дълги векове входът към тях през това Посвещение е бил саможертвата и насилствената смърт на серафимите, родени като хора на някоя адска планета като Земята, намираща се и досега все още в 13-ата сфера.

КОИ ПЛАЧЕЩИ СА БЛАЖЕНИ? - Само тия, които не плачат за себе си. Които плачат искрено за ближния, за неближния и за Божието Дело, когато последните са в утеснение. Съществата без монада ВЪОБЩЕ не плачат, не са способни на това, но умеят съвършено да имитират плач, за да постигнат паешките си цели. Поразените от пъкъла, които имат монада, също плачат искрено, но само за себе си. Плачат и за друг, но то е пак от его: те и тогава плачат за себе си, понеже другият им се изплъзва или не се държи с тях както искат. Има и такива, които плачат ЗА СВОИТЕ СИ. Това е по-малък грях, но все пак е грях, защото не могат да плачат за несвоите. Затова всички видове плачове за себе си и за тия от които получаваме тръпка или изгода и ги приближаваме без волята на Бога, си остават неутешими.

БЛАЖЕНИ КРОТКИТЕ – това се разбира от самосебе си. Но трябва да се разграничават истински кротките от кротките само външно, които вътрешно бушуват. Има и кротки като артисти, за да постигнат някаква користна цел; има и кротки от безсилие и страх. Истински кроткият е подобен на Исус – не само външно, но и вътрешно. Не че не може да се гневи искрено като Исус, но това е божествен гняв с милосърдие и любов: той РАЖДА живот, а не отнема. Казва се, че и БОГ се гневи, но тогава Той има сила за РАБОТА. Ето, днес некротките и псевдокротките си отиват поголовно и затова на Земята, особено на Новата Земя, ще останат само кротките.

БЛАЖЕНИ ГЛАДНИТЕ И ЖАДНИТЕ ЗА ПРАВДА, ЗАЩОТО ТЕ ЩЕ СЕ НАСИТЯТ. Божествената Правда иска това, което преживяваме НИЕ, да може да го преживява и всеки друг, роден от Бога. Гладният, жадният за такава правда не само жадува ДА Я ПОЛУЧИ, но ЖАДУВА и ДА Я ВЪДВОРИ. Не само жадува, НО И ГО ПРАВИ. Редовно – ако не ежедневно, поне ежемесечно, когато е на Земята. Най-бедните редовно отдават с радост ДЕСЯТЪК И ДАЖЕ СТОТЪК от щастие - ИМА такова нещо в Словото. А по-богатите и напредналите – една четвърт, половинък, 75 на сто от щастието си или ЦЯЛЪК-щастие. Съществува и ПЛАВАЩ принос – когато колкото можем. Светиите и Синовете Божии, Младенците, Дъщерите Божии, Любимите Божии и пр. отдават ЦЯЛЪК. На практика, това е една десета правда или повече, докато се стигне до ПЪЛНАТА правда. Само тогава може да става дума за ПЪЛНО насищане, както е казано за това Блаженство. Отдаващите по-малко от цялък винаги са гладни и жадни за любов, гладни и жадни за правда. Дори елохимите, които отдават любов и щастие 99 на сто, имат един процент въздишки, един процент незадоволеност. Затвова те копнеят за ПЪЛНАТА богоравност, ПЪЛНАТА Правда, в която пребивават САМО ЗЕЛОХИМИТЕ. Но като знаят и те закона на десятъка (за тях - закона на цялъка), - при зелохимите грешка не може да има. По канон, Принос се отдава индивидуално само на роден от Бога, който служи на Бога най-безкористно и най-добре от всички, и то тайно. Не на общество. А най-голямата тънкост - как се отдава Принос от щастие ТАЙНО - владеят само тия, които могат да влизат тайно и с разрешение от Бога в когото си поискат. Принасяйки ни така тайно Приноса си от Щастие ЧРЕЗ НЯКОЙ ДРУГ, те самите остават неизвестни за нас, защото неизвестността значи божественост. А пълномощникът им преживява този принос в пълна мяра заедно с този, комуто се дарява щастието, понеже и двамата на Земята са максимално подобни на истинския дарител. Всъщност, Истинският Дарител винаги е сам Бог. А когато Той ни дарява принос от щастие във формата Си на някое от 60-ти милиарда Свои въплъщения в сферата на Земята, това е още по-голяма Тайна, за която смъртните мистици и религиозни нямат и помен от понятие.

БЛАЖЕНИ МИЛОСТИВИТЕ – ЗАВИСИ КОИ МИЛОСТИВИ. Има милостиви към адски същества и същности, милостиви само към смъртни, милостиви само към своите си, милостиви към някакво егрегорно учение, но жестоки и безразлични към Истината. Милостивите с Христòва монада са милостиви първо към Божието Слово и Дело. След това и едновременно с това – към съществата с Христова монада. След това - и към другите същества, но именно към СЪЩЕСТВА, не към несъщества и имитанти. Същества са създадените от БОГА, макар и не всички да са с Христòва монада. „СЪ-ЩЕСТВО значи „ВЗАИМНИ ЩЕНИЯ“, доколкото щенията раждат истина и живот, а не смърт. Несъществата, така наречените „същности“, имат само СОБСТВЕНИ щения, т.е. желания, те не се интересуват от желанието на другия. Те или удовлетворяват само собствените си желания, или ги налагат на другите насила, но в тях няма понятие за баланс и редуване на желанията с желанията на другите така, че да се постигне ОБЩУВАНЕ, СПРАВЕДЛИВО ОБЩУВАНЕ. Псевдо-тандемите на несъществата или на несъщество със същество не са ОБЩУВАНЕ, а паразитизъм – конгрегация на садист и мазохист. Божественото самозадоволяване е божествена самодостатъчност, но тя е факт само при съществата с образ и подобие на Бога. Все пак, дори и самозодоволяващите без образ и подобие на Бога се са ВЪТРЕ в Бога, дори и ИМИТИРАЩИТЕ общуване. Двама или повече егоисти в комплот могат да имитират доста сполучливо обмяна и общуване в очите на смъртните, но те просто използват другия, за да ПОЛУЧАТ удоволствие, не за да дадат. Често това взаимно използване минава за хармоничен брак или тандем. Психофизиологията има научна дума за това, която тук не е красиво да се споменава. Обаче наистина, най-грозното и миризливо нещо е самозадоволяването, използващо другия със същата цел, с която самотниците използват въображението или ръката си или някакви сатанински машинки. И при „самите“, и при „тандемите“ от този род всъщност няма и помен от любов и милост – от мисъл за ДРУГИЯ. Пък и те въобще не са сами, понеже енергия и субстанция, които не се въртят в затворен цикъл а изтичат навънка, са най-желана храна за духовете от ада. Тѝя елементали се тълпят като гнезда от пиявици или цели ята от отровни комари, чакащи някъде да се излее безотговорно взрив от етерна и астрална субстанция. Както тия вампири предизвикват навсякъде проливането на кръв, включително и от спукването на милиони капиляри в лошите взаимоотношения, така те всмукват стръвно и изтеклата прана и салма от тия, които се самозадоволяват интимно самички или си мислят, че се задоволяват в псевдо-танем с партньор от чужда еволюция. Ангелите и ясновидците виждат, че дори и при съвсем нормална физиология на обменящи се без предпазни средства, праната пак изтича навън като при самотниците, тъй като партньорът не е сроден дух или сродна душа, сродна биология. Даже и когато се постига зачатие, то е станало само с нищожна част от космичната енергия на двамата, поради което при тях се раждат деца без искра от Бога или амфибии със сажда и монада. Около нас е пълно с такива хибриди - те са вечни скитници между духа и плътта, между идеалното и материалното, между външното и вътрешното. Те са жертва не само на сбърканата наследственост, но и на елементалите от ада, които са пили салма от родителите им при изтичането ѝ навън, даже и да са си мислили, че цялата се втича вътре в другия. Тия лакоми духове придружават поколението им цял живот навсякъде, понеже знаят, че наследствеността им ще направи и тях донори на енергия, които изтича навън. Та не изтича само при натуралното самозадоволяване или имитацията му по двойки или групово, а и при зяпането по витрини и човешки изобретения, в хойкането по презентации, промоции, лекции, школи, школички и мрежи и пр., изтъкани от смъртни за смъртни. Дори и да не са продавачи, тъкачите на такива мрежи пак не са истински милостиви, понеже всмукват възхищение или внимание. Ето защо, такива няма как да бъдат блажени. Няма как да бъдат и помилвани. И в двата смисъла: помилвани от истински любим, и помилвани от „Съда Божий“ - от последствията.

БЛАЖЕНИ ЧИСТИТЕ ПО СЪРЦЕ. В Словото Божие чистотата на сърцето и методите за добиване на тази чистота е ЦЕНТРАЛНА ТЕМА. Молбата на Бога да Му отдадем сърцето си, а не да го отдаваме комуто и да е, дори и на единствената си сродна душа в Битието, е една извънредно важна сакрална тайна, от която зависи животът ни и прекратяването на нашия живот. Това отдаване на сърцето ни изцяло на Бога ни най-малко не ни лишава от обмяна с Божественото на всички полета с тия, които са ни определени; напротив – усилва я до максимум. Обаче тогава това става като радиуси през Центъра, а не само по хорди между две или повече точки в окръжността. А обмяна през ЦЕНТЪРА, обмяна на всички полета едновременено и в присъствието на Бога е нещо неописуемо по сила и мощ, за което си нямат понятие и най-ревностните светци и тантристи. Именно в присъствието на Бога И С НЕГОВОТО ЛИЧНО УЧАСТИЕ В ТАЗИ НАЙ-САКРАЛНА ОМБЯНА, КОГАТО СМЕ МУ ОТДАЛИ СЪРЦЕТО СИ, СЕ СЪЗДАВАТ НАЙ-ПРЕКРАСНИТЕ И СЪВЪРШЕНИ ДЕЦА НА ВЕЧНОСТТА. Създаването на същества и общества с искра от Бога, на цели космоси и вселени в пламъците на огнението става най-пълно именно в такива мигове, когато сме станали едно с Бога и мощни като Бога – отдали сме Му сърцата си. Не само един човек, а най-малко двама. А сърцето ни, като орган вътре в нас и централно наше висше тяло в будическия свят, е ДОМЪТ на Бога в нас. Сърцето ни, даже анатомически, е най-плътното лично присъствие и въплъщение на Бога в нас, затова не трябва да му отказваме нищо. Всеки наш отказ Той да забие в със всичка сила в гърдите ни е груба камà в центъра Му – наше самоубийство. Би било богоубийство, ако Бог можеше да умре, но за сметка на това Той прехвърля това убийство върху нас. Като се насъберат няколко серии от такива отцеубийства, ние се обезобразяваме и си отиваме преждевременно там, където отиват всички подобни на нас - цялото смъртно човечество досега. Сърцето ни е органът и висшето ни безсмърно тяло, които би трябвало да са най-важното владение на Сина и Отца. Като изкараме оттам обсебителите или въздишките ни по някой нероден от Бога, по някой лъжещ Бога, ние освобождаваме най-важната квартира на Бога и Христа и те се заселват в жилището Си веднага. И понеже са си вече вкъщи, ние усещаме със всичка сила същността им – почваме да обичаме ВСИЧКИ. Те не изгонват оттам сродната ни душа или симпатиите ни, не ни забраняват да се обменяме с тях, понеже и ближните са ипостаси на Бога и на Сина Божий. Разликата е в това, че на трона на Царя и Наместника му повече не стоят поданици. И – най-важното, - САМО ЧИСТИТЕ ПО СЪРЦЕ МОГАТ ДА ВИДЯТ БОГА. ТЪЙ е казано за това Блаженство. Какво значи това? - Нечистите, затлачените от егоизъм и егрегори, също като религиозните пращат Бога някъде надалече и затова си мислят, че не Го виждат. Религиозните са като атеистите: и едните, и другите не виждат Бога. Чистото сърце Го вижда всеки ден, понеже е разбрало, че ВСИЧКО е Бог. Не само като пантеисти, които Го виждат в Природата, но и като влюбени, понеже чистото сърце боготвори и обожава другия до себе си като ВИДИМ И ОСАЗАЕМ БОГ. Атеистите и религиозните, даже и мистиците от Старата вселена обиждат жестоко Бога – ако Той можеше да се обиди. Представят си, че човекът до тях или който и да е човек с монада, която и да е тревичка не е лично сам Бог.

ЗАЩО МИРОТВОРЦИТЕ СА СИНОВЕ БОЖИИ И БОЖИИТЕ СИНОВЕ И ДЪЩЕРИ СА МИРОТВОРЦИ? - Защото те постигат мир ПЪРВО ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ. Повече не сблъскват дух и плът вътре в себе си, не допускат едното да малтретира другото или да го лишава от живот. Не сблъскват и ума и сърцето си, не дават предимство на едното за сметка на другото, темперират ги да пеят и да живеят в пълно и щастливо съзвучие. Като постигнат това, те „автоматично“ постигат и миротворчество навън, сред другите. Понеже са родени от БОГА – синове и дъщери Божии, - те разпознават всички други свои сестри и братя от дома на Баща си и възстановяват вечния мир помежду си: почват да си гостуват, да живеят заедно от време на време и да пътуват, да се лансират и заместват един-друг във всичко. Изобилно - и донасита.

КАКВО ГИГАНТСКО, НЕИЗМЕРИМО, НЕВЪОБРАЗИМО ЩАСТИЕ И БЛАЖЕНСТВО е да бъдеш гонен и изгонен заради Бога от някой нероден от Бога! Или от някой родèн от Бога, но забравил това. Забравилият, че е родèн от Бога, е напълно способен да гони и изгонва родени от Бога – дори по груб начин. Амнезията на такъв е тъй дълбока и грозна, че той не може да търпи разночувстващия, разномислещия; не може да се примири с това, че някой не живее като него или не му се подчинява. Даже най-видни окултисти не знаят, че приключването на кармата с някого става, КОГАТО ТОЙ НИ ИЗГОНИ. Мазохистът, страхливият, материалистът подвива опашка до изнемога с години, само и само да си остане до паничката с помия, която му подава господарят. Да си остане под керемидата му, дори и тази керемида да не е палат. Той на подозира, че ако се изправи смело срещу палача си – хазяина на имота, в който наемателят е вързан като куче, - собственикът ще го ритне и ще го изгони. Или че ако избяга, ще умре от глад. Много съсобственици или собственици, макар и на каишка, на които титулярът е прехвълил имота си или част от него си въобразяват, че не са роби или наематели - въобразяват си, че живеят. Но до момента, в който им омръзне. Това куче вече не лае срещу тия, които господарят му не одобрява, нито мълчи, когато той ги кори или гони, а е почнало да лае самия господар. Кой собственик няма да се отърве от такова куче? Е, господарят без душа, без монада, може и да убие такова куче – какво му пречи? Душевният помияр, понеже се страхува от физическата смърт, настръхва от ужас при такава перспектива: той си мисли, че тук, макар и на верига, ЖИВЕЕ, а ако умре, няма да е жив. Чист атеизъм - даже и да произнася Отче наш по 100 пъти на ден! Най-сложен е проблемът, когато от такъв господар си добил деца. Тогава седиш на синджир заради децата, понеже си мислиш, че те са ОСИГУРЕНИ. Тук вече нещата са много комплицирани: ако това ви е карма, стоенето докрай при алкохолика или грубиянина те прави светица; но ако той те изгони, значи кармата ви е приключила. „А КАК БЕЗ ДЕТЕТО?! Нали господарят без монада ще го превърне в такъв като себе си; ще го невротизира до самоубийство или ще го разврати?“ - В такива сложни случаи саможертвата на другия родител се отчита горе, и Небето му разрешава да остане с цената на всичко, за да спаси децата си. Ако господарят е безмилостен и непоправим, т.е. без монада, и затова не дава свобода, а кармата е приключила, Небето ще му вземе живота и ще освободи робите. Ако обаче той е с душа, Небето ще го разболее или ще му създаде цял ад от неприятности, за да охлаби хватката си. Той не подозира, че всичко лошо, което му се случва, е поради това, че се мисли за един малък бог, имащ правото държи роби и да раздава команди. Ако ги пусне и ги зареже изцяло или се грижи за тях от разстояние, НЕБЕТО ВЕДНАГА ЩЕ МУ ОТПУСНЕ КРЕДИТ И В ЖИВОТ, И В ЗДАРВЕ, И В ШАНСОВЕ. Ако е без душа и държи докрай в себе си ключа от затвора за затворничката или затворничетата, ЕДИНСТВЕНОТО ИМ СПАСЕНИЕ Е В ТЪРПЕНИЕТО И БЛАГОСЛАВЯНЕТО. Да не го мразят, да да го обикнат два пъти, 4 пъти, 16 пъти повече и да са готови на всички жертви. Това е школа за примирение и търпение. Именно в това е ЛЮБОВТА КЪМ ВРАГА, КЪМ ЛОШИЯ. Това е Христòв шперц, който отваря всичко – и най-залостените врати. Ускорява експоненциално и развръзката: ако лошият е с душа, ще се покае и ще даде свобода; ако е без душа – ще си отиде от този дом или от този свят СКОРОПОСТИЖНО. Това са закони, които работят безòтказно - проверяваме ги всеки ден МНОГОКРАТНО. Ако ли пък кармата е определила затворниците да минат към едно от най-високите Посвещения – да бъдат убити, - в това поредно Блаженство е казано, че ТЯХНО Е ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО. Особено по време на масов геноцид, на война, каквато тече и в момента. Праведните си се връщат горе У ДОМА, а палачите, няколко секунди по-късно – там, откъдето са дошли. За Небето няколко години или десетилетия са едно мигване на окото.

ДЕВЕТОТО, ПОСЛЕДНОТО БЛАЖЕНСТВО – НАЙ-ЖЕЛАНОТО ОТ ВСИЧКИ ДУШИ С ХРИСТОВА ИСКРА ОТ БОГА, ДОКАТО СА ВЪВ ВЛАДЕНИЯТА НА АДА. Значи - и на Земята: „Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата!“

 И още нещо в този случай, което не е без значение: лъжите и хулите на лошите са космична енергия, огромна космична енргия. Примиреният с тях, даже и без да знае техниките на прихващане и трансформиране, ако не се огорчи и уплаши, а благославя стрелящите, получава от тях небивал прилив от космична енергия, макар и тя да е в дрехите на злото. Щом не се е озлобил и оскърбил, тази енергия в него и околното пространство моментално почва да променя събитията не само в личен, но и в глобален план. След като нашата любов и обич не са толкова силни, че да предизвикат мир, Небето благоволява да ни сложи в прицела на лошите, за да получим енергиите, които ни липсват. Това става, само ако благодарим. В този случай се оживява законът, че БЛАГОДАРНОСТТА Е ЕКВИВАЛЕНТА НА ПЛАЩАНЕТО - Кармата започва да се топи като свещ върху бумтяща печка. Тия пратки не само ни лекуват и подмладяват, но и УСКОРЯВАТ РАЗВРЪЗКАТА. Те са не само благодат и балсам, НО И БУМЕРАНГ – връщат се абсолютно точно при тия, които са ги хвърлили, за да им видят сметката/.

ОЩЕ ОРИГИНАЛНИ МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ:

Любовта — това е животът. Тя е вътрешната връзка с Небето, която ражда здраве, щастие и блаженство. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на живота. Душата най-сетне ще се върне с тялото на любовта. Всички знаете какво нещо е любов, но що е любов, не може да се определи. Тя е едно качество, което е основа на здраве, щастие и блаженство. (Протоколи от годишната среща на Веригата, СБ, В.Търново, 23.8.1911)

Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и всяко егоистично желание: с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да възприемат Любовта. Тя е тиха, спокойна, но същевременно, със своите действия тя е сила ужасна! Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от Любовта. (Любовта, НБ , София, 19.7.1914)

Христос напусна Небето и ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. (Протоколи от годишната среща на Веригата, СБ , В.Търново, 23.8.1914)

Трябва да приложим този закон, както казва апостол Павел в „Плодовете на Духа“. А те са: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. – Любовта – това е бащата, радостта – това е майката, мирът – това е тяхното дете. Значи, те са един триъгълник, който спада към божествените неща. Който иска да бъде блажèн, трябва да притежава тия неща. Тогава той е на Небето. След това идва втората категория, която отива към ангелите: дълготърпение – това е бащата; благост – майката; милосърдие – тяхното чедо. Придобийте ги - и ще бъдете между ангелите. Третата категория: вярата е бащата; кротостта – майката; въздържанието – тяхното дете. (Духът и плътта. Приливи и отливи в, НБ , София, 15.11.1914)

Като вземете деветте блаженства, Той е дал девет правила, по които човек трябва да живее. Той е дал и два велики закона: Любов към Бога и Любов към ближния – това са двете опорни точки, върху които трябва да градите вашия живот; върху тях трябва да се гради и съвременният обществен живот, и семейството. (Новото основание, НБ , София, 23.5.1915)

Три вида женитби има: едни, които се извършват на Небето, други – на земята, а трети – в ада. Едни, извършени от Бога, други – от хората, а трети – от дявола. Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще донесе любов, мир и радост в дома ви; между мъжа и жената ще има съгласие винаги; лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот. Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, а човешко; според вашия ум ще бъде и работата ви. Когато Господ прави една работа, като всемъдър, всичко добре нарежда; когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за самоусъвършенстването, за изглаждане на характера. Когато пък дяволът ви жени, тогава вкъщи сигурно ще има раздор, разврат – всичко лошо. Във всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола. (Божественият Промисъл, НБ, 6.6.1915)

Трябва да се намери основният закон – да се впрегнат страстите на работа, да им се даде един умствен колорит, емоциите да се обърнат в чувства, чувствата – в щастие, щастието – в блаженство, а блаженството – в хармония, в сливане с Бога. ( Мъдростта, НБ, София, 29.10.1916)

Ако плачешъ за Бога, блаженъ си; ако плачешъ за свѣта, съжалѣвамъ тѣ. (Братът на най-малките, ИБ НБ, София, 1.1.1917)

Христос не казва: „Блажени са онези, които имат много пари, които имат много къщи, които са много учени, които са силните на деня", но казва: „Блажени са тези, които са гонени. Съвременните хора постоянно се оплакват, казват: „Аз съм най-нещастен." Казвам: ти си най-блажен, защото Христос казва: „Блажени нещастните. Аз бих желал всинца да сте в това положение - блажени да сте, и като намери Господ плод във вашата градина, и като влезе в дома ви - вашето сърце,- да Го поканите да ви гостува." (Блажените, НБ, 4.2.1917)

Радвайте се и благодарете за всичко, което любовта носи. Докато тя е с вас, вие сте блажени. Напусне ли ви, и радостта ви напуща. (Всичко ми е предадено, НБ, София, 18.2.1917)

БЛАЖЕНИ сте, че сте се родили на Земята в това време! (Кръстът, НБ, София, 22.3.1917)

Да се облагороди сърцето, умът ви, да имате здраве – абсолютно здраве! ТОВА е Господнето Учение! Не искам и да чуя за учение, което не може да се приложи. Всички да бъдете здрави, щастливи и блажени! (Волята Божия, ИБ, БС, София, 29.3.1917)

Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога! “ Какво се разбира подъ думата „сърце“ и подъ думата „Богъ“? Подъ думата „сърце“ Христосъ разбира онази вѫтрѣшна срѣда въ човѣка, въ видъ на физически етеръ, която е проводникъ на възвишенитѣ сили въ духовния свѣтъ. Тъй че, когато централната страна на човѣшкото сърдце е чиста, тѣзи хора ще видятъ Бога. Какво се разбира подъ думата „Богъ“? - Подъ „Богъ“ Христосъ разбира всички разумни възможности, които се криятъ въ тѣзи сили, и които като минатъ прѣзъ тази срѣда, човѣкъ, като види Бога, става блажен, щастливъ и здравъ.(Чистосърдечнитѣ, НБ, София, 29.4.1917)

„Блажени кротките и смирените", казва Христос. С други думи казано: Блажени онези, които заемат мястото, което Бог им е определил. (Богъ е съчеталъ, НБ, София, 13.5.1917)

Всѣки процесъ въ човѣка, който съгражда и повдига, е процесъ на здраве, щастие, хармония и блаженство. Ако човѣкъ не се противопоставя на Божественото, ще бѫде, ако не блаженъ и щастливъ, поне доволенъ. (Двата полюса, НБ, София, 13.10.1918)

Помнете: здравето на човѣка произтича отъ волята му, щастието — отъ неговия умъ, а блаженството — отъ душата. Каквато е волята, такова ще бѫде и здравето ни; какъвто е умътъ, такова ще бѫде и щастието ни; каквато е душата, такова ще бѫде и блаженството ни.(Двете заповеди, НБ, София, 27.10.1918)

Христосъ говори за нищитѣ въ смисълъ на бедни, но такива, които носятъ БОЖЕСТВЕНОТО въ себе си. Той говори за кроткитѣ и нажаленитѣ като за хора, които разбиратъ Божиитѣ закони и ги прилагатъ. ТѢ сѫ блаженитѣ, на които е дадено Царството Божие. (И рече баща му, НБ, София, 15.12.1918)

„Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно.“ Под „нищ духом“ се разбира човек, който лесно се топи и разтваря. Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ - Думата „нажален“ подразбира растене в добродетели. Така ще разберете и стиха: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“. За това е нужно труд и работа - да се потите по 99 пъти на ден и всичко във вас да се разтвори за божествения живот! (Ако не бях дошъл, НБ, София, 2.3.1919)

Животинският живот е живот на постоянни мъчения, човешкият – на постоянен труд, а Божественият живот е на ПОСТОЯННА Любов - или на блаженствата.(Това учение, ИБ , БС , София, 17.4.1919)

Блажен е тоя народ, върху който Божията тояга се вдига и слага. Блажен си, защото чрез страданията разбра ОБЩНОСТТА на Божията Мъдрост, която ще се изяви в бъдеще. (АЗ съм онзи човек, НБ, София, 28.9.1919) /БЕЗКРАЙНО ВАЖНА И ФУНДАМЕНТАЛНА МИСЪЛ! Думата "общност" има различни значенния на различни равнища, но когато се касае за общност на мъдреците и мъдруващите, а не за липса на всякаква почит и уважение между тях и на активно любовно сътрудничество, това, изглежда, е единственият шанс за спасение на света. Понеже гностиците и мъдруващите са в ЦЕНТРАЛНИЯ мозък на човечеството, жички в най-фината ръководна електроника на всяко общество. Даже ДВЕ жички там да не се обичат, да не са в ПОСТОЯНЕН любовен и работен синхрон - и войнѝте и бедствията пламват навсякъде в подчинените, силните токове по света/.

Това учение е потребно за вас, вие трябва да живеете НА ЗЕМЯТА, трябва да бъдете здрави, щастливи и блажени. (Надеждата, ИБ, Русе, 16.1.1920) /ЕТО ЕДИН ЯРЪК ПРИМЕР ЗА БОЖЕСТВЕНАТА ДИАЛЕКТИКА В СЛОВОТО. В някои случаи Учителят казва, че щастието и блаженството не са за Земята, че са възможни само в ангелския и божествения свят. Той не може да казва нещо невярно, но в синтезите си обяснява в кои случаи е в сила тезата, в кои - антинтезата. А ето тук, както и на на много други места в беседите казва точно обатното за щастието и блаженството. Това е един лакмус за произхода на проповедниците, които избират и пропагантират от Словото Божие само антитезите. Или само тезите, ако им е изгодно. Това произтича от упирѝзма и горделивостта им, от желанието да властват над душите С ЕДНОСТРАНЧИВОСТ, и за тази цел създават егрегорни учения. Така те изсмукват чрез тях от жертвите си живот и енергия. Известна е фразата за това, как дяволът чете Евангелието. Упѝрите, за разлика от вампирите, прявят трепанации в ПРИЧИННОТО тяло на човечеството - тялото на вярата. Обикновените вампири пият кръв от физическото, етерното или астралното тяло на жертвите си, а речевите палачи и касапите чрез предметна мисъл - чрез манипулации в нисшия ментал. Един известен философ казва за такива, че в техните усти логиката е не критерий, а палач. Те се занимават и със стъкмистика - фалшива фактология, с която качват на бесилото човека със същия успех, както го правят и директните лъжци. Най-дребните и най-многобройни ментални касапи, които късат капиляри и убиват милиони нерви в околните дори от разстояние, са измислячите, клюкарите, критикарите, негативистите, песимистите, назидателите, прокурорите, скептиците, апострофиращите, бързоречивите, многоречивите/.

Горко на онзи, който се жени в ада! Неговите деца ще се колят като агънца. Адът е място на поквара и нечистота. Децата на онзи, който се жени горе, ще бъдат подобни на ангели. БЛАЖÈН е, който се жени там! Само в горния свят има братство и равенство. Един ден ние пак ще се срещнем, но не тук, в ада, а горе. (Молих се, НБ, София, 18.4.1920)

Христосъ казва: „По-блаженъ е онзи, който слуша и пази Словото.“ Словото включва ВСИЧКО въ себе си, То носи любовь.( Любовта, носителка на живота, НБ, София, 10.4.1921г)

В Бога има една вътрешна потребност да се прояви, да се радва на всяко същество на Земята – да го направи щастливо, да го направи блажено и да му даде форма. (Правилният развой на човешките енергии, СБ, В.Търново, 22.8.1921г)

В света има само един Учител - той е Учителят на Любовта. ЕДИН е Той, не мислете, че има много. ЕДИН е Великият Учител на Любовта, а всички други учители са прояви на Любовта. Когато говорим за Учителя, разбираме Великата Безпределна Любов, която се изразява в даване на знания, мъдрост, щастие и блаженство на всички същества на Земята. Туй Същество всеки ден мисли за другите същества, каква форма ще им даде. И всеки ден чува въздишките им, цял ден мисли как да подобри тяхното съществуване. Това е Великият Учител, и ние всички искаме да бъдем израз на Неговите мисли, на Неговите чувства, на Неговите действия. (Законът на самопожертването, СБ, В.Търново, 24.8.1921)

Потенциалната жива енергия въ природата казва на човѣка: „Ти ще ме вземешъ въ себе си. Ти си единъ проводникъ, прѣзъ който азъ трѣбва да прѣмина. Тъй и ТИ ще се ползувашъ отъ мене, и АЗЪ ще прѣмина въ едно по-горно състояние“. Но трѣбва да работишъ върху тази енергия, за да можешъ да я проведешъ; и като я проведешъ, тя ще ти даде здраве. И като я прѣвърнешъ въ първа степень, ти даватъ първия даръ, който е здравето. Сега, тази енергия, слѣдъ като си я прѣвърналъ единъ пѫть, ще я прѣвърнешъ въ втора степень и ще получишъ втория даръ – щастието. И третия пѫть като я прѣвърнешъ, ще ти дадатъ блаженството. Сега вие сте ученици - почнèте да прѣвръщате енергиитѣ. Нѣма да се спирате! (Поздравът на Любовта, НБ, София, 2.10.1921)

Божественият Дух, като дойде, Той внася светлина, внася мир, сади знание, носи здраве, щастие, блаженство. ТУЙ носи Великият Дух, когато дойде! (Свидетелството на Духа, ИБ, БС , София, 10.11.1921)

Аз искам всички вие да бъдете герои и да кажете: „Ние познаваме Любовта!“ - и в името на Любовта, на този, Живия Господ, ще придобиете друга форма. Този живот ще се разшири и тогава всички блаженства, които Господ е определил от памтивека, ще влязат в нас и ще бъдем радостни и весели, понеже знаем, че това е така, а не другояче.(В дома на Отца, НБ, София, 5.3.1922г)

Само когато си готов за Любовта, ще я повикаш, и тогава ще създадеш около себе си един свят на красота, свят само на Любов, свят само на мир, свят само на радост, на веселие, на хармония, свят на блаженство!(Необятната любов, ООК , София, 18.5.1922г)

БЛАЖЕН е онзи народ, който съдейства за развитието на Школата!(Мисъл и действие, ООК , София, 15.6.1922)

Христос дава едно правило: само който гладува и жадува за Правдата, ТОЙ ще се насити, ТОЙ ще бъде доволен. Ако сте жена и сте недоволна, намерете Правдата, за да се наситите. Ако сте мъж, свещеник, учител, законът е верен. В каквото и положение да сте: намерете тая Правда, приложете я чрез глада и жаждата - и вие ще се наситите. И тогава вие няма да се спрете при туй блаженство, а всички блаженства ще се изредят. Блажени, които гладуват.“... - И желая вие да гладувате и жадувате всички, и ТАКЪВ глад да имате неутолим и неутолима жажда, че като дойде великата Божия Правда, да внесе тази опитност и всички да бъдете наситени с Божествена Любов! (Гладуват и жадуват, НБ , София, 25.6.1922)

/ДОТУК Е СЕЛЕКЦИЯ САМО ДО МИСЪЛ №82 ИЗМЕЖДУ 1367 РЕЗУЛТАТА ОТ 474 БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ. Явно ще се продължи с тази безкрайно важна тема и в следващите публикации/.

 

 

30.03.2021 г. 15,56 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Чудно е когато някой човек търси свобода, а той от СВОБОДА страда.“ (2.10.1942м, Скръб и радост)

ГРАМАДНО КОЛИЧЕСТВО ЖЕРТВИ НА МИРАЖИТЕ виждат някой примамлив мираж НАВЪН, но като попаднат в координатите му, там няма нищо. Още по-лошо – там има смърт. Още по лошо от смъртта – сива или лъскава проза. Обаче миражите са първо вътре в нас – ПРЕДСТАВИТЕ ни за живота. ПОНЯТИЯТА ни какво значи живот. ВКУСЪТ ни към несъвършеното. Жилото на тръпката. Пропастта на съображенията. Страхът от самотата, харакирито на неправилното милосърдие.

 

 

30.03.2021 г. 17,41 ч.

 

 

В СВЕТА ИМА МНОГО ХОРА-ХИБРИДИ: И С МОНАДА ОТ БОГА, И СЪС САЖДА ОТ ДРУГО МЯСТО.

УЧИТЕЛЯТ: „Вие в себе си се блъскате с вашите несвободни идеи. Несвободните ваши идеи ви причиняват страдания. Следователно, една ваша несвободна идея я заобиколете, но не я ритайте.“ (2.10.1942м, Скръб и радост)

НЕЛЕСНА МИСЪЛ ЗА РАЗШИФРОВАНЕ. Какво значи несвободна идея? Идея, която ни забранява свобода? Ако означава това, защо мислим, че тя е наша? Нали някой ни е зомбирал или манипулира милосърдието ни, за да повярваме в нея? За съжаление, чуждите идеи да се заробим се срастват с нас тъй плътно, че ние почваме да ги мислим за наши. Когато сме със стадно съзнание, ние се радваме на някоя стадна идея, за да не сме сами или да не страдал някой. Приемаме и стадното робство.

ЗА ДОМАШНО: КАК ТОЧНО ДА ЗАОБИКОЛИМ ТАКАВА ИДЕЯ? И ЗАЩО ДА НЕ Я РИТАМЕ? Даже да сме се занимавали от хиляди години със Словото и от много десетки в сегашния живот, пак не можем да разберем всяка мисъл на Учителя. Може ли някой да подскаже? Какво значи недвободна идея, как се заобикаля несвободна идея – и защо да не я ритаме?...

 

 

30.03.2021 г. 19,20 ч.

 

ЕТО, ТОЙ Е ДАЛ ОТГОВОР ВЕДНАГА СЛЕД ВЪПРОСНИЯ АБЗАЦ, АМА КОЙ ДА ГЛЕДА?... Всяка беседа трябва да се чете поне три пъти последователно! И още един факт се потвърждава тука: ХИБРИДИТЕ ТУ СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ ИСТИНАТА, ТУ НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАТ. Съответно – и от приятелите си с монада. Търсят ги от дъжд на вятър и си тръгват внезапно. Или пък късат „завинаги“... Но постоянно връзват тенекии и на другите – „лъжливото овчарче“. Кандилкат се между светлината и мрака. Затова - „между два стола – та по средата“.

УЧИТЕЛЯТ: „Сега вие в сегашния живот искате ангелите да се грижат за вас [и някои не съвсем ангели... Но всеки се насажда на вкуса си или на съображенията си - б.с.]. - Вие САМИ трябва да се грижите за себе си, ПОНЕЖЕ СТЕ СВОБОДНИ! Свободният човек трябва да се грижи - и да не се безпокои. Трябва да съзнава в себе си възможността, ЧЕ МУ СА ДАДЕНИ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНОСТИ ДА ПРАВИ КАКВОТО ИСКА. РАДВАЙТЕ се на това! Ако риташ една несвободна идея, тя ще ти предаде своето състояние, ще те ограничи. Същевременно, тя ще придобие състояние на движение, но туй движение ще е временно. Ще се движи до едно място - и пак ще спре. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК Е ВСЯКОГА СВОБОДЕН! Има и неща, които ВРЕМЕННО стават свободни. Временната свобода показва, че човек НЯМА свобода – че се е сблъскал с несвободни идеи. Когато се блъскат свободни и несвободни, се ражда едно преходно състояние: някой човек се заинтересува, после пак не се интересува... КАЗВАМ: ВИЕ СТЕ СВОБОДНИ!“ (2.10.1942м, Скръб и радост)

КЛИНИЧНИЯТ ВИД НА ТОЗИ МЕТРОНОМ Е МАНИАКАЛНО-ДЕПРЕСИВНАТА ПСИХОЗА, ЦИКЛОФРЕНИЯТА. Обаче има милиони човешки ментрономи от този вид и в неклиничен вид. Те са вечно по улиците и пътищата. Те цял живот се лашкат между тука и там, между добрите и лошите, между възхищението и омерзението. Дори към едно и също нещо, към един и същи човек.

 

 

30.03.2021 г. 20,29 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Вие искате да измените процесите на природата. Природата, след като е работила милиони години, е намерила най-разумното за всеки даден случай - вие не можете да бъдете по-умни от нея. Туй, което е определено за всички същества, подчинете се И ВИЕ на този закон. Само свободният човек може да се подчини; който не е свободен, не се подчинява. Ти казваш: „Аз не искам да се подчинявам!“. - Тогава не си свободен. Човек, който е свободен, само той може да се подчини.“ (2.10.1942м, Скръб и радост)

 

 

30.03.2021 г. 20,46 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Сега вие разбирате, че който се подчинява, не е свободен. Всъщност, КОЙТО СЕ ПОДЧИНЯВА е свободен. Подчинението на другите от безволие е друг процес. То е едно извратено състояние. Вие трябва ПО СВОЯ ВОЛЯ да се подчинявате, а не да се подчинявате, когато ви заставят.“ (2.10.1942м, Скръб и радост)

 

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „В Природата няма затворена скръб - ОТВОРЕНА скръб има. В природата няма затворена радост - ОТВОРЕНА радост има. В природата няма затворена любов - ОТВОРЕНА любов има. В природата няма затворена омраза, има ОТВОРЕНА омраза. Всичко в природата е отворено.“ (2.10.1942м, Скръб и радост)

ТОВА СЛОЖНО ТВЪРДЕНИЕ ще е по-ясно само за психиатрите. Те всеки ден имат работа с хора, а не с животни. Лудници за животни няма – те са верни на Природата. Много животни изпадат в нещо като паник-атака, обаче при тях това няма нищо общо с тия атаки у хората. Те не боледуват и от 95% от човешките болести, дори соматичните, защото не знаят какво е да се съпротивиш на Природата. Не знят какво значи старчески деформации в тоя огромен и ужасяващ диапазон от патологии, както е при човека. Но психолозите и психиатрите знаят какво е затворена скръб, затворена радост, затворена омраза, затворена любов. От тях те си изкарват прехраната. С отворената омраза се занимават другите лекари, съдилищата, гарваните, гробарите. Гробарите се занимават и със затворената скръб, затворената радост, затворената обич и любов. С отворения и затворения апетит.

УЧИТЕЛЯТ:

„ХРИСТОС Е ЧОВЕКЪТ НА ИЗЯВЕНАТА, ПРОЯВЕНАТА И ОСЪЩЕСТВЕНА БОЖИЯ ЛЮБОВ“.

Защото нашата цел не е да изхвърлим някоя част от Цялото. Ние искаме да СГЛОБИМ живота - да турим на мястото им всички негови явления, влияния и състояния. Например, на физическото, на астралното, на менталното; и въобще на всички полета - и да ги свържем. Всяко нещо да го турим на неговото място. Всички желания са намясто! Но това е добро, само когато желанията идват на своето време, а когато те идат не навреме, тогава не е хубаво. Злото е ТАМ. Не е лошо човек да яде на земята, това е потребно, но въпросът е КАКВО ЩЕ ЯДЕ И КАК ЩЕ ЯДЕ. (Поучения, преживявания и наставления на планината, МОК, СБ, 7-те езера, 15.8.1930)

Бог е казал да изпълнявате думата Му ВЕДНАГА - без никакво отлагане, съмнение и философстване. Обаче, като се реши човек да изпълни волята Божия, тогава именно идва изкусителят и казва: „Не му е времето, слаб си, млад си“ - и т.н. Но ти не го слушай, а именно с тази воля, с тази вяра, с тези мисли, с тези чувства и знания, които сега имаш, изпълни НЕЗАБАВНО И БЕЗ СЪМНЕНИЕ волята Божия! Знай, че именно сега е моментът. (Без съмнение и без отсрочка, ИБ, В.Търново, 10.10.1920)

 

 

31.03.2021 г. 22,27 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Влизаш вкъщи - това е ЛЮБОВ. Излизаш от къщи, това е ОБИЧ.“ (2.10.1942м, Скръб и радост)

- ТЕМАТА ЗА ЛЮБОВТА И ОБИЧТА Е ОГРОМНА - една от най-фундаменталните в Словото на Учителя Беинсà Дунò. При това, и тук Той влага в тия думи колкото общоприетите за света и отделно за българите значения, многократно повече и по-различни значения от гледните точки на Божественото Учение, съвършено безпрецедентни и уникални. Както казва големият швейцарски психолингвист Фердинанд дьо Сосюр (1857-1913), това, че един народ говори на единн и същ език, не е никаква гаранция, че хората в него се разбират. Всеки човек влага различно съдържание във всяка една дума. Е, има и множество щампи еднакви за всички, но по правило - за по-простите. Тогава се разбираме отлично. Дал Бог и това – инак съвсем ще се попилеем от самота, отчаяние и скука. И на танци, и на чашка, и на мач, и на състезание – единството ни е чудесно. Но, за любовта и особено за обичта, различията обикновено са значителни. Самите българи ги разбират по няколко милиона различни начина. Най-големи трудности срещат преводачите на българските беседи с думи като „обич“, “виделина“ и др. В нито един език, даже и в руския и другите славянски езици няма дума, напълно адекватна на българската дума „обич“. А в някои народи въобще липсва такава дума. От безсилие, повечето преводачи я заместват навсякъде с „любов“, а други, например на английски, френски и др., ползват неравностойната дума „affection”. Познаваме по-съвестни преводачи, изразяващи разликата с някое прилагателно пред думата „любов“. Трети обясняват под линия спецификата на „обич“ в българския език, а в Учението - с цитати от Учителя или опити за синтез на значението ѝ, доколкото са го разбрали. Това звучи съмнително, той като в самите беседи на Учителя всяка от думите „обич“ и „любов“ и съчетанията им в дадено изречение се разглеждат по безброй различни начини. Всяко същество и всеки телескоп, всеки отделен свят, откъм своите си координати в космоса, ще види нашето Слънце на фона на съвършена различна звездна конфигурация. Особено в движение. А относно семантиката на дадена дума, картината е още по отчайваща. Примерно, за „обич“ Абсолютният Дух дава ЕДНО значение; Бог.Отец – друго, Светият Дух – трето, Майката Божия – четвърто, и т.н. В някои точки и сектори понятията им се съвпадат с абсолютното, в повечето са съвсем различни и даже противоположни. Нещо повече: всяка отделна ангелска йерархия и всеки отделен клас богове имат колкото подобни, толкова и различни разбирания за любовта и обичта, както и за всяко друго понятие. Така е и с човечествата от отделните светове, слънца и планети, както и с отделните народи, етноси, общности и пр. Именно затова Емануеил Сведенборг твърди, че няма две ангелски общества в Битието, които да могат да се разбират и да общуват нормално - или даже въобще не могат. В някои случаи някои даже се взривяват, анихилират, изчезват, ако опитите им за контакт или битката им за „правда“ не стават по законите на Любовта, т.е. на Бога. Понятията на всяко отделно небесно, космично или адско общество за любов, обич, мъдрост, истина, правда, добро и пр. са до такава степен различни или антагонистични, че Бог е капсулирал тия общества в строго затворени светове и системи, за да не се изпотровят, да не анихилират. Сведенборг, т.е. Христовият Дух чрез него обяснява, че разбиране и общувнане на различните души и общества е възможно САМО ЧРЕЗ ВРЪЗКА С БОГА. Като вземем предвид, че в духовната орбита на планетата Земя (Анхира, според Учителя Беинса Дуно и Инлàния по Галактическото Споразумение) има 60 милиарда човешки души, можем - или въобще не можем да си представим колко различия на разбирането за Любовта и Обичта има и при тях, колко различни опити за въплъщението им като поведение... Ами според броя на душите в цялото Проявено Битие?... Даже и звездите, слънцата във всемира се пазят с мощни огради от пламъци, лъчения и температури, с безброй пазители-херувими, които не пускат и атом да проникне вътре, ако е от несродно естество.

 Ето защо, пак според нашия Учител, малкото планети като Земята във всяка галактика са единственият шанс на всички същества, класове, йерархии и цивилизации във вселената ДА СЕ СРЕЩНАТ В ЕДНАКВИ ТЕЛА НА ЕДНА И СЪЩА ПЛАНЕТА, макар и с различни физиономии. Различни именно поради това, че идват от различни светове и че са  с особена монада. В ангелските йерархии лицата на всички са еднакви, макар и неизказано красиви и прекрасни. Там различието е отвътре, както и в тембрите на гласовете им. Ако две същества от различни йерархии намерят общ език НА ПЛАНЕТА КАТО ЗЕМЯТА, ако се обикнат сърдечно и всяко е готово да направи необходимите отстъпки, за да протече през тях БОГ, тогава ЗАМИСЪЛЪТ И МЕЧТАТА НА Бога СА ИЗПЪЛНЕНИ. Според Словото Божие в България, ако става дума за сърдечна двойка мъж и жена в историята на цялата вселена, досега няма нито един случай на пълно разбирателство и тотална любов и обич между такива. ГОЛЯМА награда за такава двойка е приготвена на Небето, но тя още си стои там непокътната. Големият проблем за отдаването на Свобода и Любов на другия, досега е неразрешен. ПЪЛНОТО разбиране и практикувне на Обичта и колаборациите ѝ с Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и пр. е по силите само на БОГА – ЦЯЛОСТНИЯ Бог. Това е Духът на БЛАГОСТТА. Именно затова нашият Учител обяснява, че думата „любов“ е крайно девалвирала и че най-точната дума, която изразява същноста ѝ на български и славянски език е „БЛАГОСТ“. И ТЯ не се превежда лесно от български език на другите езици, особено в духа на Учението.

И ТАКА, една 60 милиардна част от истината за Любовта и Обичта може да прозвучи така: „ЛЮБОВТА И ОБИЧТА СЕ ПРОЯВЯВАТ КАТО ЖИВОТ И БЕЗСМЪРТИЕ НЕ САМО ЧРЕЗ НЕОБХОДИМОТО ПРИСЪСТВИЕ, НО И ЧРЕЗ НЕОБХОДИМОТО ОТСЪСТВИЕ“. Както в изходния цитат от днес: не само да влизаш вкъщи или на други места, но да можеш и свободно да излзизаш самичък. Да ходиш където искаш, да правиш каквото си искаш. Поне в универсалния двоен ритъм – като дишането и тупането на сърцето. А в едно огромно количество случаи в ритмологията – и с НЕРАВНОДЕЛНИ пропорции. Има херувимни и илухимни двойки, които са заедно в 99 на сто от времето си в даден цикъл, но в 1 на сто от него непременно са разделени и остават сами и общуват с други, за да не умрат. И обратно: има сродни двойки и групи, които са заедно само в един нищожен дял от даден цикъл, а в другото време са сами или с други същества. Всичко това важи и за боговете. Даже и при тях е заложена от Бога смърт, въпреки че минават за безсмъртни. Затова, именно, най-универсалният ключ към вечното блаженство и безсмъртието ни е даден във формулата „В ИЗПЪЛНЕНИЕ ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША“. Когато става дума за симбиози и тандеми, ВОЛЯТА НА БОГА Е ДА СПАЗВАМЕ ЗАКОНИТЕ НА РИТМОЛОГИЯТА. С равноделни или неравноделни ритми на присъствие и отсъствие, различни за всяка двойка и група същества, родени от Бога.

НЕКА СЕГА ВИДИМ КОЛКО ЧЕСТО И ПОД КОЛКО РАЗЛИЧНИ ЪГЛИ ВИЗИРА УЧИТЕЛЯТ В БЪЛГАРИЯ ОТ 1896 ДО 1944 г. темата за Любовта и Обичта и за тяхното взаимодействие. Поне в една от търсачките на Словото (https://beinsa.bg/index.php):

ЛЮБОВ: 80 109 резултата от 3473 беседи

ОБИЧ: 42 204 резултата от 3387 беседи

ЛЮБОВ И ОБИЧ (и в обратен порядък): в 3009 изречения от 1290 беседи (тук програмата не е изрядна - не дава различие на бройката в обратен порядък на думите)

 ЛЮБОВТА И ОБИЧТА (и в обратен порядък): в 348 изречения от 148 беседи (и тук числата са същите в обратен порядък на двете думи)

 ЛЮБОВ: 87 резултата в заглавията на беседите

ЛЮБОВТА И ОБИЧТА: 79 резултата от 34 беседи

ОБИЧТА И ЛЮБОВТА: 33 резултата от 27 беседи

ЛЮБОВ И ОБИЧ: 32 резултата от 21 беседи

ОБИЧ И ЛЮБОВ: 27 резултата от 23 беседи

ОБИЧ: 15 резултата в заглавията на беседите

ЛЮБОВ И ОБИЧ: 5 резултата в заглавията на беседите

ОБИЧ И ЛЮБОВ: 1 резултат в заглавията на беседите

 

ОЩЕ ЕДНА ПРОВЕРКА – КАКВО ДАВА АВТОМАТИЧНИЯТ ПРЕВОДАЧ НА GOOGLE ПРИ ПРЕВОДИТЕ НА „ЛЮБОВ И ОБИЧ“ В РАЗНИТЕ ЕЗИЦИ. А може би в някои народи въобще няма различна дума за „обич“?

ПЪРВО МАЛКО ШЕГИЧКИ - МОЖЕ ЛИ?... Че немският език произлиза от българския, имаме едно несломимо доказателство: „обич“ на немски е Zuneigung (цýни-гýни)... И на китайски обичта звучи донякъде като гушкане, а на корейски - „Ей, цун!“... На турски обичта е туткане; на кхмерски - има да се смеете, ако го чуете... А за някои народи любовта си е чист „мухабет“: говòри им се безспир, точно като много семейни и влюбени и хората в махалàта... Тази дума за „любов“ от тюрски произход звучи така и на казахски, таджитски, татарски, узбекски; даже на урду, понеже в Пакистан са мюсюлмани. А на явански обичта може да ни тресне...

По-долу езиците на българица са групирани заедно - това ИМА своето кабалистично и еволюционно значение. На латински, италиански, английски, френски, испански, каталонски и др. обичта си е жива афектация... А на румънски – интересно, там любовта е „драгост“. Ние имаме от един Източник цяло осияние за драгостта, в което той я отличава от любовта и обичта. Но поляците, латвийците, литовците, чехите и словаците са НАЙ-НАПРЕД с материала: за тях обичта е милост и ласка... Инак останалите славяни и някои други народи я третират като „привързаност“ и „наклонност“. Това доста се доближава до същността ѝ: вързан си, накланяш се към някого; пък и „на клончето“, повече от две птички са много... Не е само игра на думи. На по-голям клон МОЖЕ: семейната обич и родовата, етническата, верската, партийната, родолюбието; даже и комбѝните по хобита, изгоди и интереси, даже и „семейството“ на мафията... При тия групи вече грехът е ксенофобията: „Ти от нашите ли си?“... Освен че си „на клон“ с най-близки и сродни същества, поради обичта ти течеш и ПО НАКЛОН - имаш ДУША, не можеш да се съпротивиш на Гравитацията. Съществата само с дух не могат това – те се извисяват и разширяват като пàрата. И ОБИЧТА може като тях, но когато я нагрее Слънцето - ЛЮБОВТА КЪМ ВСИЧКИ. Знайно е, че има и същества С ДУХ И ДУША. Когато ги повика Майка им, Природата, те спотайват духа си на дъното и могат да текат надолу. Като раздадат достатъчно радост, обич, живот и щастие в долините, чак след това ги повиква отново Духът. Когато ги нагрее Истината, Мъдростта и Любовта, те могат да се издигат нагоре както никой друг. Те могат всичко! Ако освен дух и душа имат и кристална монада, божествен „Аз“, родèн от Христа, те могат да са и снежинки, айсберги, вековни глетчери. Тогава не искай нищо от тях, защото в този свещен покой те медитират върху Абсолюта – Всемирната Пропаст на най-божествената и древна Самота. Не дръзвай да ходиш по тях, освен ако не си виртуоз по моржуването. Па дългото бягане, шусовете на духа, снежната акробатика, душевните слаломи на съобразяването и деликатността. Представката „об“, от която произлиза обичта, одначава двама, обятие, обгръщане, обединение и пр.: все действия и агрегации на личното чувство С ПРЕДПОЧИТАНИЕ, на което Мойката е най-божественият представител. В българския език от думата „обе“ - нещо двойно – е останала думата „обеци“. Руският и английският езици по-долу са сложени като водещи за езиковата си група, а немският и еврейският са един до друг, понеже Учителят казва, че ако руснаци, немци и евреи приемат Новото Слово Божие от България първи, светът ще тръгне на добро. И че в Русия днешното Слово Божие ще се разпространи нашироко, преди още да тръгне по другите народи. Това наистина се случи, изпревариха я само Латвия и Япония, въпреки че японският грунд е от епохата силура. На 10 киломера под Рига има архайски гранити и гнайси, каквито има и в България. Това е свръхмощна антена към Словото на Бога. Словото Божие разчита на най-високите Посветени в страни със скали от предархая, т.е. катархая (Худзововия залив в Канада) и на по-късните: еоархая (формацията Исуа в западна Гренландия), палеоархая (Западна Австралия), мезоархая (Южна Африка, Гренландия, Австралия) и неоархая. Защо официално някои считат произхода на Рилските гранити и гнайси от епохата на старомиоцена, а не от архая, както казва Учителят, е един проблем, който трябва да се проучи основно. Други твърдят в изследванията си, че най-старите скали на Рила са от гранитен плутон с херцинска възраст, който е внедрен между допалеозойската и палеозойската метаморфна мантия. Все пак се говори за допалеозой, който е непосредствено след архая, а други източници твърдят и за Средна гора, че е от епохата на архая. Един наш професор по геология потвърди, че върх Еледжик е от архая, по-стар и от Рила планина, Витоша и Родопите. В Русия има скали от архайската ера в Байкал, оттам вълнàта на Разпознаването се надигна по цяла Русия и републиките ѝ от Молдова през Кавказ, Урал и Алтай; през Тян Шан, Памир и Сибир и пр. Това започна още през 1972 г., а от 1992 до днес едва ли има бивша република там, в която да не е регистрирано Бяло братство по линия на Учителя от България. За това има основен принос големият руски духовен просветител Ян Иванич Колтунов, окултист и мистик от еврейски произход, както и Николай Калерт от Латвия, който на преклонна възраст проповядваше българското Божие Слово по цяла голяма Русия, чак до Камчатка включително. Идиш, въпреки че минава за по-нов и простонароден, още повече се приближава до предимството на избраните езици, тъй като е в комбинация и с арамейския - езикът на Талмуда и Исус, и с немския - и др. А за английския Учителят казва, че в сегашната епоха Словото Божие може да се изрази относително най-точно с българския и английския език. Доколко е вярно, че в Британската академия на науките и Британската национална библиотека са депозирани и се превеждат беседите на Учителя Петър Дънов, това е информация, която трябва да се провери. Слухове има всякакви. Възможно е, понеже един ученик на Учителя е занесъл по Негова поръка беседи на запад, между които и още неиздадени доднес, тъй като по официалните каталози сега те наброяват максимум 4000, а екпертната оценка на водещи редактори и издатели, през които са минали в ръкопис всички текстове, лекциите и беседите от Учителя са над 7000. Може да има и във Ватикана, тъй като главният му библиотекар там в някои години беше българин, а трима от последните папи знаеха за Учителя. Първият от тях (Йоан XXIII - Ронкали) е получил VII българско пентагрално Посвещение, също както както Алционе, Айнщайн, Рене Генон, Далай Лама, Седир, Щайнер, Даниел Цион и др. Със сигурност имат беседите и в Америка, Франция, Латвия, Турция, Япония, Тибет.

НА НЯКОИ ЕЗИЦИ АВМТОМАТИЧНИЯТ ПРЕВОДАЧ НЕ ДАВА РАЗЛИКА МЕЖДУ ОБИЧ И ЛЮБОВ (по-долу такива са големи букви, за да се отличават и да търсим езиковеди от съответните страни за разяснение. Лингвистичната ни работа в определени дни и часове включва произнасяне на молитви, формули и изрази на всички езици, за да се разпространява Словото по цял свят. За тази цел включваме и фонетиката им, а не само изписването – това днес е много лесно в интернет).

РУСКИ: любовь и привязанность

БЕЛОРУСКИ: любоў і прыхільнасць

УКРАИНСКИ: љубов і прихильність

МАКЕДОНСКИ: лоубов и приврзаност

КАЗАХСКИ: махаббат пен сүйіспеншілік

ТАДЖИКСКИ: МУҲАББАТ ВА МУҲАББАТ

ТАТАРСКИ: мәхәббәт һәм ярату

КИРГИЗКИ: СУЙУУ ЖАНА СУЙУУ

МОНГОЛСКИ: хайр энэрэл

БОСНЕНСКИ: ljubav i naklonost

ПОЛСКИ: miłość i uczucie

ЛАТВИЙСКИ: mīlestība un pieķeršanās

ЛИТОВСКИ: meilė ir meilumas

ЕСТОНСКИ: armastus ja kiindumus

СЛОВАШКИ: láska a náklonnosť

СЛОВЕНСКИ: ljubezen in naklonjenost

СРЪБСКИ: љубав и наклоност

ХЪРВАТСКИ: ljubav i naklonost

ЧЕШКИ: láska a náklonnost

ЕСПЕРАНТО: AMO KAJ AMO

АНГЛИЙСКИ: love and affection

НЕМСКИ: Liebe und Zuneigung

ИВРИТ: אהבה וחיבה

ИДИШ: ליבע און ליבשאַפט

ЛАТИНСКИ: amor et affection

ИТАЛИАНСКИ: amore ed affetto

ФРЕНСКИ: аmour et affection

ИСПАНСКИ: amor y afecto

УЕЛСКИ: cariad ac anwyldeb

НИДЕРЛАНДСКИ: liefde en affective

КАТАЛОНСКИ: amor i afecte

КОРСИКАНСКИ: amore è affettu

МАЛТИЙСКИ: imħabba u affezzjoni

РУМЪНСКИ: dragoste și afecțiune

ХАИТЯНСКИ КРЕОЛСКИ: lanmou ak afeksyon

ИРЛАНДСКИ: grá agus gean

ПОРТУГАЛСКИ: amor e carinho

ЛЮКСЕМБУРГСКИ: Léift an Häerzen

ИСЛАНДСКИ: ást og ástúð

НОРВЕЖКИ: kjærlighet og omtanke

ДАТСКИ: KÆRLIGHED OG KÆRLIGHED

ФИНЛАНДСКИ: rakkaus ja kiintymys

ФРИЗИЙСКИ: leafde en tagedienens

ШВЕДСКИ: kärlek och ömhet

ШОТЛАНДСКИ КЕЛТСКИ: gaol agus gràdh

ГРЪЦКИ: αγάπη και στοργή

АЗЪРБАЙДЖАНСКИ: sevgi və sevgi

АЛБАНСКИ: DASHURI DHE DASHURI

АХМАРСКИ (Етиопия): ፍቅር እና ፍቅር (FIK’IRI INA FIK’IRI)

 АРАБСКИ: الحب والمودة (alhabu walmuada)

 АРМЕНСКИ: սեր և սեր (SER YEV SER)

 АФРИКАНИС (БУРСКИ): LIEFDE EN LIEFDE

БАСКИ: MAITASUNA ETA MAITASUNAБЕНГАЛСКИ: প্রেম এবং স্নেহ (Prēma ēbaṁ snēha)

 БИРМАНСКИ: (hkyithkyinnmayttar)

 ВИЕТНАМСКИ: tình yêu và tình cảm

ГРУЗИНСКИ: სიყვარული და სიყვარული (SIQ’VARULI DA SIQ’VARULI)

 ГУДЖАРАТИ: પ્રેમ અને સ્નેહ (Prēma anē snēha) – като на бенгалски

ЗУЛУ (южноафрикански): uthando nothando

ИГБО (Африка): ỊHỤNANYA NA ỊHỤNANYA

ИНОДЕНЗИЙСКИ: cinta dan kasih saying

ЙОРУБА (Африка): IFE ATI IFE

КАННАДА (Индия): ಪ್ರೀತಿ ಮತ್ತು ವಾತ್ಸಲ್ಯ (Prīti mattu vātsalya )

 КИНЯРУАНДА(Африка, пигмеи туа): URUKUNDO N'URUKUNDO

КИТАЙСКИ ОПРОСТЕН: 爱与关怀 (Ài yǔ guānhuái)

 КИТАЙСКИ ГРАДИЦИОНЕН: 愛與關懷 (Ài yǔ guānhuái)

 КОРЕЙСКИ: 사랑과 애정 (salang-gwa aejeong)

 КСОСА (Африка): uthando nomsa

КХМЕРСКИ: (Камбоджа и Тайланд):ស្រឡាញ់និងស្រឡាញ់ (SRALEANH NING SRALEANH)

 КЮРДСКИ: EVÎN Û EVÎN

ЛАОСКИ: ຄວາມຮັກແລະຄວາມຮັກແພງ (khuaamhak lae khuaamhakaephng)

 МАЛАЙСКИ: kasih dan saying

МАЛАЯЛАМ (Индия): സ്നേഹവും വാത്സല്യവും (snēhavuṁ vātsalyavuṁ)

 МАЛГАШКИ (Мадагаскар): FITIAVANA SY FITIAVANA

МАОРСКИ (Нова Зенландия): TE AROHA ME TE AROHA

МАРАТХИ (Индия): प्रेम आणि आपुलकी (Prēma āṇi āpulakī)

 НЕПАЛСКИ: प्रेम र स्नेह (Prēma ra snēha) – като бенгалски и гуджарати

ТЕЛУГУ (Индия): ప్రేమ మరియు ఆప్యాయత (Prēma mariyu āpyāyata)

 ОДИЯ, ОРИЯ (Индия): ପ୍ରେମ ଏବଂ ସ୍ନେହ

ПАНДЖАБИ (Индия): ਪਿਆਰ ਅਤੇ ਪਿਆਰ (Pi'āra atē pi'āra)

 ПЕРСИЙСКИ (Иран, Афг., Тадж., Узб., Пакистан, Ирак): عشق و علاقه

ПУЩУ (Афганистан, Пакистан, Белуджистан, Ирак): مینه او مینه

САМОАНСКИ: alofa ma le agalelei

СЕБУАНСКИ (Филипини): gugma ug pagmahal

СЕСОТО (Африка): LERATO LE LERATO

СИНДХИ (Индия, Пакистан): پيار ۽ محبت

СИНХАЛСКИ (Шри Ланка): ආදරය හා සෙනෙහස (ādaraya hā senehasa)

 СОМАЛИЙСКИ(Африка) : jacayl iyo kalgacal

СУАХИЛИ(Африка): MAPENZI NA MAPENZI

СУНДАНСКИ (Ява): cinta sareng kaasih

ТАЙЛАНДСКИ: ความรักและความเสน่หา (Khwām rạk læa khwām s̄eǹh̄ā)

 ТАМИЛСКИ (Индия и др.): அன்பும் பாசமும் (Aṉpum pācamum)

 ТУРКМЕНСКИ: söýgi we mähir

ТУРСКИ: Aşk ve tutku

УЗБЕКСКИ: sevgi va muhabbat

УЙГУРСКИ (Китай, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан): مۇھەببەت ۋە سۆيگۈ

УНГАРСКИ: SZERETET ÉS SZERETET

УРДУ, ЛАКШАРИ (Пакистан): محبت اور پیار

ФИЛИПИНСКИ: pag-ibig at pagmamahal

ФИНЛАНДСКИ: rakkaus ja kiintymys

ФРИЗИЙСКИ (Холандия и Германия): leafde en tagedienens

ХАВАЙСКИ: ALOHA A ME KE ALOHA

ХАУСА (Африка): soyayya da kauna

ХИНДИ: प्यार और स्नेह (pyaar aur sneh)

 ХМОНГ (Китай, Виатнам, Лаос, Тайланд): kev hlub thiab kev xav

ЧИЧЕУА (Африка) CHIKONDI NDI CHIKONDI

ЩВЕЦИЯ: kärlek och ömhet

ШОНА (Африка): RUDO UYE RUDO

ШОТЛАНДСКИ: gaol agus gràdh

ЯВАНСКИ: katresnan lan tresno

ЯПОНСКИ: 愛と愛情 (Ai to aijō)

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 

 Начало 
 Тълковен речник 
 Книга 1 
 Книга 2 
 Книга 3 
 Книга 4 
 Книга 5 
 Книга 6 
 Книга 7 
 Книга 8 
 Книга 9 
 Книга 10 
 Книга 11 
 Книга 12 
 Книга 13 
 Книга 14 
 Книга 15 
 Книга 16 
 Книга 17 
 Книга 18 
 Книга 19 
 Книга 20 
 Книга 21 
 Книга 22 
 Книга 23 
 Книга 24 
 Книга 25 
 Книга 26 
 Книга 27 
 Книга 28 
 Книга 29 
 Книга 30 
 Книга 31 
 Книга 32 
 Книга 33 
 Книга 34 
 Книга 35 
 Книга 36 
 Книга 37 
 Книга 38 
 Книга 39 
 Книга 40 
 Книга 41 
 Книга 42 
 Книга 43 
 Книга 44 
 Книга 45 
 Книга 46 
 Книга 47 
 Книга 48 
 Книга 49 
 Книга 50 
 Книга 51 
 Книга 52 


...Продължава във Facebook.
© Необятното продължава да говори - 2021 ∴ Attar
Посещения - hit counter