Книга 5
25.ХІІ.120(1984)г.
25.ХІІ.120(1984)г.
София-Изгрев
МУЗИКАТА, МАТЕМАТИКАТА И СЛОВОТО
ЖЛО / БК (Отúлда от Молнúн)
Славно, скъпо, мило създание!
Поколението, с което започва шестата раса на земята, идва. Най-първите му прелетни лястовици се родиха. Прелетяла тук от Молнúн - галактика на 400,000 светлинни години, - ти не си идвала често на тази планета.
Изгаряла си в копнеж по своя прелестен свят; ридала си от отчаяние - жестока е планетата Икло. С най-новото си духовно тяло, което доби от тези страдания, ти сега си неуязвима от злото и просветлена отвътре вовеки. От Молнúн носиш любов, непозната за земните жители. Но новото, което ще свалиш от там, още няма име. Множеството истински подаръци, които ще поднесеш на човечеството, преминават по специални канали от твоя свят. Хиляди нови образи на Мъдростта и Красотата от Молнúн ще намерят пътя си към това бедно поколение, което те обкръжава, Ти просто не спирай да пишеш, нищо друго не се иска от тебе. По-късно ще ти дам нови техники на рисуване. Нова музика ще прозвучи около тебе - няма нужда от музикални инструменти. Будическото тяло на бъдещите хора - или тялото на душата - разполага с десетки и стотици хиляди тембри. Когато космосът се движи, когато човек се вълнува и мисли, пространството около него звучи като удивителна симфония, побеждавайки суровите условия, нежно предизвиквайки растене навсякъде, силно разтърсвайки душите на чувствителните. От Истината неговото звучене става могъщо, от Мъдростта - ясно, а от Любовта - по-нежно от всичко, което сънищата на ангелите могат да съчинят.
Половината от световете преобразяват Праматерията с музика, а другата половина - чрез математика. Словото обаче е онова нещо в Битието, което обединява тези две сили и ги кара да вибрират в синхрон. Затова ти, божествена жрице на Словото, можеш и със и без музика и математика. Словото е Моята същност; по тази причина, и ти си Моя, Éлмина дъщеря и възлюбена - и споменът ти за това не е избледнял.
Когато тотвселената говори, ясновселената мълчи. По тази причина, законите на ясновселената не важат за тебе, докато провеждаш Словото и когато се радваш. Не пропускаш ли Словото, скърбиш ли, това е пак добро, защото тогава ясновселената се залавя да те направи по-прекрасна, по-съвършена.
Пропускам да ти дам сведения за твоята голяма любов в момента, защото ти още не знаеш, че си изтъкана от любов и никога няма да престанеш да си влюбена. А онзи, който не откликва на любовта, само усилва контакта ти с Молнúн; тогава ти привличаш милиони същества от там, да донесат благата си на твоите изостанали събратя. Положително ще разбереш много по-рано от другите, че любовта се раздава, а не се очаква, но сега няма да ти кажа по какъв начин и на кого.
Скръбта е урокът на съдбата, насочен към ангелите, за да разберат, че любовта с обект не е най-висшата любов. Тя е красива, удивителна, плодоносна; но само половото препятствие, не се ли преодолее, я прави нещастна. Не обичаш ли всички хора, всички същества, интимната мечта става все по-неосъществима. Обичаш ли ги, тогава започваш да привличаш всички, обаче с теб остават само ония, които са сродни.
Отилда е името ти.
Издадени книги на Отилда (Багрина Кларк) до 2008 г.