Книга 15
27.ХI.126(1990)г.
27.ХI.126(1990)г.
София - Изгрев
БОГ ОБИЧА ДА СИ ПРОТИВОРЕЧИ
Сапьорът на Бога не мисли за кацата с мед...
17,55 ч.
О, прости му, сестро, той няма никаква вина!
Аз поемам на силния Cи гръб противоречия, много по-грандиозни от това, което ви сломява. Помнете, че Бог обича да противоречи на самия Себе Си или на изминалия момент, само и само някое същество да не пострада. И ако преди бях казал, че той обещава от самия себе си, а после казах, че Аз спирам гласа Си през тази тръба, в туй няма никакво противоречие, понеже самият Аз съм навсякъде и разлика между Мен и Моите части няма.
Казвал съм ви: когато не съм Аз, пак съм Аз. Когато е сам дяволът, сама лъжата, сама най-грозната дезинформация – това съм пак Аз, понеже съм го допуснал! Това са ямите, които поставям пред нозете на Своите Си, за да съкратят пътя си към Бога с векове и милиардолетия. С ямата от Мен, опитността се добива по-бързо и по-безболезнено, отколкото ямите, поставени от самите вас или от враговете ви. Тъй опитният водач учи учениците си на всякакви изненади и ги кара да опипват местността със собствения и мозък, а не на доверие. Кьорчовци и кьопчовци не са Ми нужни в пътя през джунглата, та по-добре е сам да си ги пообъркам и потренирам, отколкото боата да им се изпречи насреща, когато блеят някой псалм или молитва, напълно доверени на Мен...
Пълното доверяване на Бога има не само положителна осанка, но може да има и... сянка. Сянката на предоверяването, даже и на Мен, е безсъвестността, т.е. непоемане на лична отговорност. Тъкмо така, повярвалите в Бога са сатанинските църкви или учения, които дават 100%-на гаранция за истинността на тяхната връзка, погубват и последния остатък от собствена съвест и мислене, понеже се оправдават с пунктове и “пунтове” от Свещените книги... Затова, не се е родил още Оня, който ще се осмели да Ми отнеме правото да бъда треньор, преди да си е сменил нааканите пелени... Тия, които още се нааквате, нямате право да съдите Оня, Който ви е пратил, или да решавате вместо Него кое е противоречие и кое не е противоречие. Противоречията са особен вид поношения, свързващи несвързваеми от невежия светове. През противоречието може да се попадне там, където чрез нищо друго не може да се попадне.
И сега, като обяснявам противоречията на последните няколко послания, Аз не търся път отново да приканя доверието ви на Словесната Ми трапеза, понеже не Аз, а вие сте гладните. Ако някой обещае от себе си, че няма да говори, щом нещо не се е изпълнило в някакъв срок, Аз може да не съм съгласен в началото и да отбележа това в осияние, но после да се съглася с него, отчитайки прекомерния товар на обещалия и давайки почивка от стръмните пътеки на Словото. Така че, хем е от него обещанието, хем не съм съгласен с него, хем е от Мене впоследствие, хем съм съгласен с него... Не само впоследствие, но и в самото начало пак Аз съм го казал, понеже самото желание на частта Ми е било предвидено от Мене и Аз съм решил да поема отговорността върху Себе Си.
Неизпълнението на обещания въобще или на обещания в посочения срок се дължи не на Мен, а на Онзи, Който е над Мен; или на онзи, който е под Мен. Онзи, Който е над Мен, може би анулира всяка Моя прогноза както и когато Му хрумне, без да дава обяснение дори на Мен. Понеже Аз съм Син и страхопочитанието пред Баща Ми не подобава да възбужда обяснение. Комуто не се харесва това, нека и не Ме има за Свой Учител – учители много по света. Затова пък от това неизпълнение следват две малки придобивки, които са немислими при всички учители или лъжеучители, напълно уверени в себе си. Първата е съмнението – съмнението в Бога извън себе си, за да потърсите Бога в себе си. За това съм ви говорил неведнъж.
По този начин Аз имам малка, но страхотна армия от Мои хора, които не престават да се бият когато Аз млъкна или когато им казвам обратното - т.е. хора-богове, а не хора-палячовци! Който не иска да бъде палячо от някой куклен театър, трябва да може да се изтръгне от пръчките, които го движат, и да проходи сам. –“Ама туй бил сам Христос, който ме движи!...” – Даже и да е така, Христос не обича палячовци. Той няма да уважава Себе Си, ако е спомогнал творенията на Отца Му да станат Негови роби-машини, а не Негови братя. Христос е най-щастлив, когато види побратими, а не слуги на Царството Божие.
Ако прогнозата при Б. не се осъществи, то е защото той не искаше да се осъществи. Да признаеш Истината за себе си – това е най-големият подвиг. Аз не го съдя, но казвам: приятелката му се отметна от него, защото той самият се отметна от нея вътре в сърцето си, предварително.
Прогнозите, повтарям, са пожелания, които стават навреме и точно, само ако човек постъпи идеално. Всяка Моя точна прогноза е само математичеки модел на събитието при оптимални условия. Във всички случаи, когато Моите прогнози се осъществяват - а при вас те са подавляещото болшинство, понеже сред вас има и Мои, вие сте реагирали по най-добрия начин – затова не спъвате прогнозата.
Но когато някой хем иска прогнозата да се изпълни, хем не иска, понеже бил на особено мнение, той премълчава особеното си мнение - първо пред самия себе си, а после и пред Мен или другите. Особеното мнение не винаги е осъзнато - напротив, то обикновено е неосъзнато. Ако Б. искаше наистина да посрещне сродната си душа, готов на всичко, абсолютно на всичко, включително на женитба с раждане на деца, той нямаше да чака тя да го търси, а щеше да стои неотлъчно при нея. Това значи Любов: невъзможност да си отидеш! Това значи Любов: отиваш си, понеже другият не е още зрял за океана от обич в тебе. Товазначи Любов – не си отиваш, макар че трябва да си отидеш понеже невръстният има нужда от тебе, без да си в една стая с него…
Аз не си позволих да проведа докрай срещата на Б. с неговата избрана, понеже той щеше да я провали. На сегашното си ниво той си въобразява, че има неща, по-важни от Любовта, и че разбира Учението по-ясно, отколкото Учителя си. Аз знам не един случай, няколко от които напоследък в Москва, когато, твърдо уверени в себе си аскети или техни сродни души увисваха на гредите по таваните, понеже се бяха озовали в пустиня.
Така че не Ми отнемайте правото да коригирам прогнозите в последния миг преди да са се изпълнили, ако намеря, че това ви спасява. Не Ми отнемайте силата да ви водя през ями, изкопани от Самия Мен, за да ви тренирам лично. Серия от обърквания предприема и най-простият педагог, ако иска да просветне мозъкът у учениците му, та не Ме изкарвайте по-прост от най-простите даскали... Серия от противоречия, абсурди и обърквания предприемам всеки път, когато видя, че особено надарени души искат да бъдат верни само на Бога вътре в себе си, а не на Онзи, Който говори чрез побратим. Бог чрез побратима може да говори точно обратното на Бога вътре в сърцето ви - и да е прав и в двата случая. Слушайте сърцето си, дори и да плаче с кървави сълзи, защото да слушате Бога в побратима си, а сърцето ви да леденее, значи да останете скоро без сърце.
Аз не зная какво говорят подредените като аптекарски шишета учения, но зная само едно: Бог на всеки говори различно - и от това се ражда мирът вътре във вас; Бог от всеки иска да приеме различието у другия - и от това се ражда разбирателството между душите. Бог отколе се надява да срещне две различия, които се търпят и не изискват нищо от другия, та от това, най-после, да се роди нейде Животът.
Докато не приемете тия три положения, Аз винаги ще ви рия ями пред краката, ще ви отнемам надеждата, ще правя прогнозите невалидни.
В заключение: който обича най-много себе си, а не Божественото в себе си, той се чувства подобно на куче в каруца. Каруцата на кармата го друса и мята насам-натам, докато му омаломощи ината и своеглавието. Всяко куче има право да скочи от каруцата и да хване дългата накъдето му видят очите. Само че навън го чакат вълците и то или ще бъде оглозгано до кости, или трябва да се върне във вълчата еволюция. Значи, даже и да роптаеш, даже и да ти е неудобно в Божията каруца и всичко в тебе да вика против неравностите на Пътя, по-добре е да останеш в нея, по-добре е и вие да останете в контакт с Мене, въпреки ямите на “дезинформацията”, породени от вашето самоупование.
“Дезинформацията” не е нищо друго, освен сигнал за непослушание! “Дезинформацията” не е нищо друго, освен знак за прекалено полушание! Скаченият с Господа е готов за откачване във всеки момент, та да се види има ли Го вътре в сърцето му. В откачения от Господа се познава, че има Бог в сърцето му, ако даже и сред вълците отстоява своя косъм на благородно и чисто създание. Скаченият с Господа, ако не смее да се откачи нито за миг и да поеме лична отговорност, напълно верен на Абсурда, на Милостта, Любовта или Чистотата, той, рано или късно, се превръща във вълк вътре в кошарата и изпояжда овцете отвътре!
От всинца ви се иска онова, което всеки иска поотделно. Ако някой наложи своя представа на друг, той е вълк и иска да грабне овцата. Ако някой не иска да признае импулс вътре в себе си, различен от външното Слово, той е най-мизерно псе, подвило опашка пред каноните, та дори и тия канони да са последната дума на Господа. Бъдете верни на сърцето си - ако сърце е онова, което не яде другите! Бъдете верни на сърцето си, ако е сърце онова, което не яде себе си! И нямайте страх от нищо и никого, освен от безлюбието. А безлюбие не значи само да не обичаш, а и да искаш другите да те обичат. Обичта отвън иде тогава, когато престанеш да я очакваш. Обичта остава при тебе завинаги, когато не я отритнеш, след като си престанал да я очакваш. Защото злото и инатът в човека, животното в него, личната амбиция на гордостта и тщеславието отритват любовта, ако не дойде когато те искат. Така Господ си играе на мач с искащите...
Формулата “или всичко или нищо” произлиза математически от самия център на пъкъла, нарича се "перфекционализъм" или "свръхегоизъм" и не дава възможност на живота да покълне в никаква форма. Високият идеал няма нищо общо с тази формула! Високият идеал се постига на степени, на твърде малки степени, и Божественото се разпознава по това, че е доволно от най-малкото. Всичко останало е уста на ламя, била тя пъклена, ангелска или илухимска. Ако претендирате за многото – дайте многото, не искайте многото!
Всеки един от вас трябва да знае, че е виновен, че в тоя свят вие сте дошли с присъди до един и че доживявате доживотен концлагер. Да ламтите за лично щастие, и то с устата на ламя, когато пред вас са пияниците със шмайзерите, е най-малкото абсолютна слепота за положението ви. Вие сте на фронта - тук щастие няма, не е възможно и скоро няма да бъде възможно. Който иска да дезертира, майната му. На Мен Ми трябват Трима, не 10 000. На Мен Ми трябват двама, не трима. На Мен Ми трябва един, не двама! Един, но истински! Един, който не циври, който е стиснал зъби и прокарва тунел под мрежата. Вътре в това заграждение, в този клозет, дето плувате, само да се отворите устата, за да кажете “искам” – знаете с какво ще се напълнят?... Е, ако пък искате малко ракия и малко топло посред ада, можете и да въртите флирт с някого от пазачите, с презрените фукльовци, които заемат високите места в света. Те ще ви турят на коленете си и ще ви приказват с речник от осем думи, пък дори и да са 80 000…
Речникът на Отца Ми е малко по-голям… Работата е в това, че тия пияници и убийци са усвоили фасадата на таланта и подобието на интелекта, за какъвто приемат иронията, съмнението и спора. Същевременно получават заплата от ония, които държат карабините и които не разрешават на умните опоненти да излязат от ямите. По тоя начин придворните службаши минават за гении и за "честни" в очите на по-изостаналите, тъй като никога не са се срещали лице в лице с достоен противник..
Те ти ги "три изречения", Пролонна… Ако някой си мисли, че може да Ме накара да млъкна – прати Ми го... Поздравявам те, че можа да отключиш Контакта, понеже приятелят ви се е заключил със 70 катинара и ключа...