Книга 21
17-21.III.130(1994)
17-21.III.130(1994)
София – Изгрев
ОСИЯНИЕ ЗА ОБИЧТА,
ЛЮБОВТА И БЛАГОСТТА
Част I
Вчерашният, утрешният и днешният ден на Брама;
Религиозни, светски и косможители;
Илухимни, алохимни и елохимни монади;
Монизъм, полизъм и холизъм;
Морал, тантра и Воля Божия
"Даже по някой път аз съм се спирал да мисля каква дума да употребя в българския език за думата "любов". Думата "обич" – и тя не може да изрази любовта. Единствената най-силна дума в българския език, тя е "благост" – значи, сладко нещо. Тя има вече смисъл. Сладко е – значи не може да бъде горчиво. А любовта какво нещо е? – Няма символ, няма корен. Какво значи "любов", не знаем; Откъде е произлязла тази дума – не знаем. "Обич" – и тази дума корен няма. Откъде е произлязла тя? Но "благост" е сладко нещо – тя е много силна дума. И когато намерим такива думи, за които имаме опитност, у нас се зараждат ония истински мисли и идеи, които действат съзнателно." (Учителят, беседа „Окултна музика" от 22.Х.1922г, 4 шк.л.ООК)
17.III.130(1994)г. 4,23 – 6ч.
Още за сродните души – част I
- Може ли да се каже още нещо за сродните души?
- Толкова много съм ви говорил на тази тема! Разумно бе да приложите поне една хилядна част от онова, което сте прочели; една стотна част от онова, което сте почувствали; една десета част от това, което ви се дава.
Сега казвам: на някои души се дават не само десет възможности в един живот за среща със сродната душа, но и по 1000 случая в течение на едно прераждане за преживяване на любов с несродни! Вашата втораченост в идеята за сродната душа, за веригата от сродни души, размива напълно понятието "душа". Ако ние говорим за душите, произлезли от Бога, тогава няма "несродни" души – Баща ни е Един! Така че срамота е да си свивате сърцето пред родните си братя и сестри, с които сте живели някога слети. Питате: "Как да намеря сродната си душа?"... – Като се откликвате на всички души от вашата сродна верига!
Как да открием поне 100 душù от сродната верига? – Като се откликвате на тия, които считате за "несродни"! Ако става дума за души, а не парцали, то всички души имат нужда от любов – с какво право няма да прелеете от чашата си, преизпълнена догоре, в чашата на умиращия от жажда?
Срещата със сродната душа понякога се отлага с хиляди векове, понеже не сте събрали нектар от поляната на своя вид. Ако вие сте пчела, ще съберете ли и една капка мед само от едно цвете? – Ще съберете, но ако това е сродната ви душа. Тя е тъй голяма, че за вас се отваря с цялата си широчина, височина и дълбочина. Ония 144 хиляди души от вашата сродна верига се отварят с цялата си широчина и височина, а 400-те септилиона души, излезли досега от Бога в Настоящия Ден на Брама, са вашите братя и сестри, разкриващи се пред вас с цялата си широчина.
Това са сложни философски символи, които проумявате в течение на хиляди и хиляди вечности. Що е дълбочина? Що е височина? Що е широчина?... – Това са трите измерения на Любовта, проектирана в Трите Вселени. От Божествения свят вие сте излезли само с една душа – сродната ви половина, с която сте едно цяло. От духовния свят сте излезли с още 144 000 ваши сродни души, с които сте свързани във "височина" – в света на Àтма. А във физическия свят вие имате – поне в момента – 400 септилиона родни братя, сестри и най-близки роднини, с които сте свързани в "широчина" – т.е. чрез Христа и Пралайа. Но на това равнище вие трудно ще Ме разберете.
Освен всички тия най-близки ваши души, Бог е пуснал и "апликации". Може да се каже, че Той е "инкрустирал" помежду вас 700 септилиона несродни вам души - също с Божествен произход, но от Вчерашния Ден на Брама.
Същевременно, в мозайката ви са подредени и същества без душа – техният брой постоянно се мени. Те са тъй наречените "андроиди", "феминиди", "ангелоподобни" и "богоподобни", с които Бог ви смесва, за да ви тренира. Не само да ви тренира, но и сам Той да ви различава.
За тази сутрин – толкова. Предметът е много важен, но не трябва да го "претупваме". Само ще ви припомня, че илухимните монади са от Вчерашния ден на Брама и те могат да синтезират Битието само чрез едно-единствено същество до себе си. Ако то е самата сродна душа, то тя съдържа в себе си всички останали души от вашите сродни вериги и вселени.
Веригите се отличават с вярност на идеята и с обща дейност; сродните вселени – с необходимост от обмяна на физическото поле, а сродната ви душа се отличава, освен с всичко това, и с еднаквост на импулсите ви. Полярно течащи понякога – но всякога синхронни.
Алохимните монади са от Утрешния Ден на Брама и синтезират Битието отвън-навътре: от множеството към единството. За да се срещне с една своя сродна душа от духовния свят, алохимното същество трябва да се е обменило и разминало средно със 6 секстилиона свои сродни души от физическата вселена! Алохимните монади са 900 септилиона досега от Утрешния Ден на Брама. Изчислете сега с колко частици и вълни и за колко време трябва да се обмени и размине един фотон, за да постигне една своя сродна душа във "височина"... Като се обмени с още 143 999 и съумее да се размине с тях, алохимната монада има реална възможност да се съедини навеки със своята сродна илухимна монада, която пък е била вярна само на едно същество едно цяло Денонощие на Брама – около 24 милиарда земни години! И съединят ли се – след абсолютната вярност всеки на собственото си естество; преминат ли и през изпита да се отрекат изцяло от естеството си, те стават едно същество и се подреждат на опашка пред портите на Днешния ден на Брама. Тогава те имат шанс да се родят като человеци – да се увеличи с още една елохимна монада 400-септилионното Братство от творения, съединяващи се в настоящия момент, а не съединени от вчера или с перспектива да се съединят утре.
Цитирайте след това осияние избрани пасажи от Сведенборг и Антарова, за да ви подготвя за Втората част на тази важна лекция за Вчерашния Ден и Вчерашната Нощ на Брама.
17-21.III.130(1994)
ОСИЯНИЕ ЗА ОБИЧТА, ЛЮБОВТА
И БЛАГОСТТА
Част II
Брама и Сарасвати
ВЧЕРАШНИЯТ ДЕН НА БРАМА
Зараждане на Обичта. Илухимните монади.
Принципът на избора и монизма. Аскети, дълг и
морал - мъжки и женски илухими. Интимният мир
(ІV дом в астрологията); религия (йога), дом, бит,
семейство. Грехопадението на илухимните монади.
Вчерашната Нощ на Брама и изправяне на греха
на Ева (ПКВ - Програма за корекция на вкуса)
Емануил Сведенборг
(или църквата, която е изгорила незабавно оригиналите му и е преиздала свои редакции)
За браковете на Небето
366. Тъй като всички жители на небесата произлизат от човешкия род, поради което и ангелите са от двата пола; и тъй като още от създаването на света жената е предназначена за мъжа, а мъжът - за жената, т.е. те трябва да си принадлежат; и тъй като, очевидно, тази любов е вродена и у двамата, то, следователно, има женитби и бракове и на Небето, както на Земята. Но небесните бракове са съвсем различни от земните и затова тук ще бъде изяснено в какво се състоят небесните бракове, по какво се различават от земните и в какво си приличат.
367. Бракът (conjugium) на Небето е духовно съединение на две личности в една - по-нататък ще обясним в какво се състои това съединение. Духът е съставен от две части, едната от които се нарича разум, а другата - воля, желание. Когато тези две части действат неразделно, те образуват един дух: мъжът на Небето действа като оная част, която се нарича разум, а жената - като онази, която се нарича желание, воля. Щом като това съединение, присъщо на вътрешните тела на човека, слезе в нисшето, принадлежащо на тялото, тогава то се разбира и усеща като любов. Тази любов именно е съпружеската любов (amor conjugalis). От това става ясно, че съпружеската любов произтича от съединението на две личности в един дух; това се нарича на Небето съжителство и в такъв случай се говори за тези две личности не като за две, а като за една - ето защо двама съпрузи на Небето не се наричат два ангела, а един.
368. Такова съединение на мъжа и жената, според техните най-вътрешни естества, произтича от самата цел, за която са създадени: мъжът се ражда, за да бъде разумен и следователно да мисли разумно, а жената се ражда, за да бъде израз на желанието и следователно да мисли под влияние на желанията си. Това си личи даже от техните склонности и природния им нрав, както и от външния им вид. От нрава, защото мъжът - истинският мъж - действува по разум, а истинската жена - по чувство; а по външния образ, защото мъжкото лице не е тъй красиво както женското, гласът му е по-нисък и силен, тялото - по крепко; у жената пък лицето е по-нежно и красиво, речта е по-мека, а тялото - по-слабо. Подобна е и разликата между разума и желанието, между мисълта и чувството; между Истината и Блаженството, както и между Вярата и Любовта, тъй като Истината и Вярата имат отношение към разума, а Блаженството и Любовта - към желанието. Ето защо в Словото думите "юноша" и "мъж" означават в духовен смисъл разбиране на Истината, а "девойка" и "жена" - чувство на Любов и Блаженство.
369. Всеки човек на Земята, бил той мъж или жена, има и разум, и желания; и все пак у мъжа преобладава разумът, а в жената - желанието, така че човек, фактически, е такъв, каквато е преобладаващата му същност. Но в съпрузите на Небето няма никакво преобладание, защото желанията на жената са желания и на мъжа, а разумът на мъжа е разум и на жената, тъй като те обичат да желаят и мислят като другия - и едновременно, и последователно; поради това и се съединяват в едно цяло. Това съединение е истинско съединение, защото волята, желанието на жената, напълно съвпада с разбирането и разума на мъжа, а разумът на мъжа с желанията на жената - особено когато се гледат в лицето, защото, както вече бе казано по-горе, на Небето има пълно взаимопреливане на мисли и чувства - и особено между съпрузите, тъй като те се обичат! От това се вижда какво представлява това духовно единение, образуващо съпружеството и раждащо в Небето съпружеската любов: а именно, че единият иска всичко, което му принадлежи, да принадлежи и на другия - и обратно.
370. Казвано ми е от ангелите, че доколкото двама съпрузи се намират в такова единение, дотолкова и са в състояние на съпружеска любов, а - следователно - и в разбирателство, мъдрост и блаженство, тъй като Божествената Истина и Божественото Блаженство, от които произтича всяко разбирателство, всяка мъдрост и всяка сладост, влияят особено силно на съпружеската любов и следователно съпружеската любов е самата основа на Божествения живот, който, сам по себе си, представлява брак на Истината с Даването, Благостта и Блаженството, т.е. Доброто. Както разумът се съединява с желанието, тъй и Истината се съединява с Благостта и Блаженството, понеже истинският разум приема Божествената Истина безусловно и даже сам той е съставен от истини, а истинската воля, която е всъщност е най-силното ни желание, приема без съпротива Божествените Блага и Баженства, и самата е образувана от Блаженства. Каквото човек иска, това и за него е Благо; което пък разбира - това за него е Истина. Ето защо е едно и също да се каже "съединението на разума с желанието" и "съединение на Истината с Благостта и Блаженството". Съединението на Истината и Благостта, Блаженството, образува един ангел и заедно с това - неговото разбиране, мъдрост и блаженство, тъй като един ангел става ангел според степента на синтеза между Благостта и Истината в него, и на Истината с Благостта и Блаженството или, което е същото, според това, доколко са се съединили в него Любовта с Вярата и Вярата - с Любовта.
371. Божественото Начало, произлизащо от Господа, именно затова и особено набляга на закона, че съпружеската любов произлиза от съединяването на Благостта и Блаженството с Истината, тъй като току-що бе изяснено, че съединяването на разума с желанието е идентично със съединяването на Благостта и Баженството с Истината. Това съединение води началото си от Божествената Любов на Господа към всички, намиращи се на Небето и Земята. От Божествената Любов излиза Божествената Благодат, а тази Благодат се възприема от ангелите и хората като Божествени Истини. Единственият приемник на Благодатта е Истината и затова, който не ходи в Истина, не може да възприеме нищо от Господа, ни от Небето. Така че, доколкото истините в човека са съединени с благодетелността и блаженството - т.е Доброто, - дотолкова сам човек е в контакт с Господа и Небето - ето коренът на съпружеската любов и ето защо тази любов е единствената основа на Божествения живот. По тази причина, именно, съединението на Благодетелността, Благостта и Блаженството с Истината, на Небето се нарича небесна женитба и самото Небе в Словото Божие се оприличава на женитба, и даже се нарича женитба, съпружество! Сам Господ пък е наречен "Женихът", "Мъжът", а Небето и църквата - "Невестата" и "Жената".
372. Благодатта и Истината, съединени в един ангел или човек, образуват не две неща, а едно, тъй като тази Благодат или Блаженство принадлежи на Истината, а Истината - на Блаженството. А такова съединение се осъществява когато човек мисли за онова, което иска, и иска онова, за което мисли. Тогава мисълта и желанието образуват едно цяло, т.е. един дух (mens), защото мисълта образува или представя в образ това, което иска желанието, а желанието придава на този процес наслада. Ето защо, двама съпрузи на Небето, не се наричат два ангела, а един. Точно това трябва и да се разбира от думите на Господа: "Не сте ли чели, че Творецът в началото мъж и жена ги създаде?" и каза: "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прелепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът - така че те вече не са двама, но една плът. И така, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва!" Не всеки проумява това, но само комуто е дадено. Тук е описано Небесното съпружество, в което живеят ангелите, а също и бракът на Доброто с Истината. А под думите "Да не разлъчва човек това, което Бог е съчетал", се разбира, че Благодетелството, Благостта и Блаженствата не трябва да се отделят от Истината.
373. От горното сега може да се види откъде произлиза истинската съпружеска Любов, а именно, че тя отначало се образува в духа на съпрузите, а после се спуска и минава в тялото, в което тя се постига и преживява като любов. Всичко, което се постига и преживява от тялото, извира от духовния човек, т.е. от разума и желанието. Именно от тях се образува духовният човек - и всичко, което от него слиза в тялото, се проявява тук видоизменено, макар и да запазва известно подобие и сходство с духовното: то е същото, както душата и тялото, причината и следствието, според нашите обяснения в двете глави за съответствията.
374. Аз слушах как веднъж един ангел описваше истинската съпружеска любов с нейните небесни наслади и твърдеше, че Божественото Начало на Господа в Небесата, т.е. Божествената Благодат и Божествената Истина в такива съпрузи са съединени тъй съвършено, че образуват не две същества, а едно цяло. Той казваше, че двама съпрузи на Небето са идеалния пример за Божествената Любов, тъй като всеки от тях е представител на своята благодат и своята истина не само духовно, но и телесно, тъй като тялото, създадено по подобие на духа, е негов образ. От това той заключаваше, че Божественото Начало се представя най-пълно в съпружеската двойка, живееща в истинска брачна любов, и че благодарение на това в тях се отразява Небето, защото цялото Небе е, всъщност, синтезът на Божествената Благодат и Баженство, на Доброто с Истината, изхождащи от Господа. И че вследствие на това, всичко Небесно принадлежи на тази Любов, чието блаженство и наслаждение надминават всяка фантазия. Опитвайки се да изрази това с думи, ангелът употреби израза "мириади и мириади". Той се чудеше, че църковните вярващи не знаят нищо за това, въпреки че църквата би трябвало да бъде Небето Господне на Земята, а Небето, самò по себе си, представлява брака на Благодетелността, Благостта и Блаженството с Истината. Той изразяваше също своето изумление от факта, че в църквата на Земята, даже повече, отколкото извън нея, се извършват и допускат прелюбодеяния, чиито удоволствия, в духовен смисъл и в самия духовен свят, не са нищо друго, освен удоволствията на любовта към злото, в съединение със злото - удоволствия адски, тъй като те са съвършено противоположни на Небесните, представляващи удоволствия на Любовта към Истината, в съединение с Благостта и Блаженството.
375. Всеки знае, че двама съпрузи, които се обичат истински, са вътрешно съединени и че същественото в съпружеството е именно това пълно единение между духовете им. От тук следва, че какъвто е духът им, такова е и тяхното съединение, такава е и любовта им. Духът на човека е образуван изключително от Истини и Блаженства, защото всичко в света, без изключение, има връзка с Истината и Благодатта, Блаженството, и тяхната степен и вид на съединеност. Ето защо съединението на духове, образували се от най-истински истини и блага, е най-съвършено. Трябва да се знае, че в света няма по-силна обич от обичта на Доброто и Истината помежду им и затова от тази Любов произлиза истинската съпружеска любов. Злото и лъжата също се обичат, но тази любов скоро се превръща в ад.
376. От всичко, казано дотук за произхода на съпружеската любов, може да се види кой живее в брачна любов и кой не; че в нея живеят само онúя, които, според Божествената Истина, която приемат, преживяват и съответната Божествена Благодат; че колкото по-близка до Абсолютната Истина е истината, в която живеят, съединена с доброто, толкова по-истинска е съпружеската им любов. И тъй като всяко добро, съединено с Истината, излиза от Господа, то никой не може да преживее истински съпружеска любов, ако не познава Господа и Неговото Божествено Начало, тъй като без това признаване сам Господ не може да прониква в човешките истини и да се присъединява към тях.
377. От туй следва, че пребиваващите в лъжа не живеят в брачна любов, а още по-малко - пребиваващите в любов към злото. У живеещите в зло и в лъжа вътрешните начала на духа са затворени и затова тук не може дума и да става за съпружеска любов. Но още по-ниско от злото и лъжата, взети поотделно, е съединението на злото и лъжата у хората, които са само светски или само природни и са се затворили за духа. Това именно се нарича "адска женитба". Беше ми дадено да видя как изглежда бракът на ония, които живеят в злото и лъжата - брак в пълна сила пъклен: те може и да разговарят, и да се съединяват в похот, но вътрешно горят в смъртна омраза един към друг, която е тъй голяма, че не се поддава на никакво описание!
378. По същата причина не може да съществува и брачна любов между особи от различни вероизповедания, тъй като истината на единия не се съчетава с благото на другия, а две несходни и несъгласуеми естества не могат да синтезират от два духа един. Затова и в основата на любовта им няма нищо духовно; ако те живеят заедно и в съгласие, то е само по природни или някакви външни причини. На това основание, женитбите на Небето се сключват само между лица от едно и също общество, тъй като пребивават в едни и същи блаженства и истини, а не между лица от различни общества. Това се изрази при израилтяните в това, че браковете им се сключваха вътре в "колената" израилеви и особено вътре в самите семейства, а не извън тях и "колената". (Оттук и израждането на човека в затворените общества и на духовните ангели, даже на илухимите, чиято апология е еднаква с тезата за женитбите на Небето и в ада у Сведенборг и във всички илухимни религии и естества. Дано Сведенборг говори другаде за необходимостта за разнообразието на геномите при зачатие, както констатира съвременната наука, за да има здраве и свежест на популациите - б.п.)
379. Също няма истинска съпружеска любов между един мъж и няколко жени, тъй като това унищожава духовното съпружеско начало, чиято същност е свързването на два духа в един и следователно унищожава вътрешното съединение на Благодатта и Истината, от което произлиза самата същност на тази любов. Бракът с няколко жени е подобен на ум, разделен на няколко желания; а също и на човек, принадлежащ не към една църква, а към много, така че в такъв случай вярата му е раздробена до такава степен, че фактически изчезва. Ангелите казват, че многоженството е съвършено противно на Божествения порядък, че са уверени в това по няколко причини и най-вече поради това, че още при първата мисъл за многоженство, те се лишават от вътрешно блаженство и Небесно щастие и изпадат в нещо като опиянение, защото благодатта им започва да се разминава със своята истина. Вследствие на това, че вътрешните начала, принадлежащи на духа им, изпадат в такова състояние при мисълта и намерението за това, те ясно разбират, че съпружеството с няколко жени затваря вътрешните им начала и води дотам, че вместо съпружеска любов се прокрадва похотливата любов, която смъква човека от Небето. По-нататък те казват, че човек мъчно разбира това, защото малцина живеят в истинска брачна любов, а неживеещите в нея не знаят абсолютно нищо за вътрешната наслада, присъща на тази любов. Те познават само похотливото удоволствие, което, след краткотрайно съжителство, се превръща в неудовлетворение, докато насладата при истинската съпружеска любов не само продължава до края на старостта, тук, на Земята, но и след смъртта преминава в небесно наслаждение и тогава се изпълва с вътрешна наслада, увеличаваща се вечно. Те също казаха, че блаженствата на съпружеската любов са хиляди и хиляди и че нито едно от тях не може да бъде проумяно от онзи, който не е обърнат от Господа към брака на Доброто с Истината.
380. Стремежът към господство на единия съпруг над другия съвършено унищожава съпружеската любов и нейната небесна наслада, понеже, както бе вече казано, съпружеската любов и наслаждение се състоят в това, волята на единия да е воля и на другия и обратно. Желанието за господство унищожава съпружеската любов, защото който господства, той иска да наложи изцяло своята воля, сякаш волята на другия не съществува, поради което между такива съпрузи няма никаква взаимност и никакво общуване по любов, с нейните истински радости. Истинското общуване и произтичащото от него съединяване е именно дълбоката вътрешна наслада, която се нарича "блаженство". Стремежът към господство съвършено ликвидира блаженството, а с него и всичко небесно и духовно в съпружеската любов - до такава степен, че такива хора въобще не подозират за съществуването на това небесно и духовно начало в брака. Ако им споменат за него, те отвръщат с презрение, и още при първите думи за такова блаженство започват да се смеят или сърдят. А когато човек иска и обича онова, което иска и обича и другият, тогава и двете страни са свободни, защото всяка свобода произтича от Любовта. Където обаче има господство, там няма свобода нито за едната, нито за другата страна: едната робува, но и другата също, понеже е робски покорна на жаждата за господство. За съжаление, това е съвсем непонятно за онзи, който не знае какво представлява свободата на Небесната Любов. (Оттук произтича манталитетът и практиката на адкото "садо-мазо" в брака и в света и в съответните долнопробни филми – б.п.)
От всичко онова, което бе казано за произхода и естеството на съпружеската любов следва, че доколкото там владее господството, дотолкоз и духът на двете страни не е съединен, а е разединен. Господството подчинява, а подчиненият дух няма собствена воля или волята му е противоположна на волята на другия. Но който няма собствена воля, той няма и любов; а ако волята му е противоположна на другата воля, то мястото на любовта се заема от омразата. Вътрешните естества на хората, живеещи в такъв брак, са в постоянно стълкновение и борба както при всички врагове, въпреки че понякога те външно общуват мирно и тихо, за да не си развалят спокойствието. Сблъскването и войната на вътрешните им същности се разголват след смъртта им: повечето съпрузи там се срещат и тогава се нахвърлят един на друг с такова ожесточение, че са готови да се разкъсат, тъй като тогава нищо не им пречи да реагират съгласно естеството си. Няколко пъти ми бе дадено да видя подобни сблъсквания и взаимната им ярост, достигаща до страшна мъст и жестокости. В живота отвъд, вътрешното естество на всеки е освободено и не е свързано повече с външните условности, както е обикновено на Земята по най-различни причини. След смъртта всеки е такъв, какъвто е вътрешно.
381. У някои се наблюдава някакво подобие на съпружество, което обаче не е никакво съпружество, щом като двете страни нямат отношение към Истината и Доброто, към Благотворителността, Благостта и Блаженството. Подобна "любов" само външно прилича на съпружеска по най-различни съображения: поради някаква взаимна услуга, заради спокойствието им; по причина на някакво общо вдъхновение или просто защото това им помага да бездействуват; за да има кой да се грижи за тях като се разболеят и остареят, или заради децата. Други пък - поради страх от съпруга или за пред обществото; трети - изключително за задоволяване на похотта си. Степента на съпружеското чувство също често е най-различна у двамата "съпрузи": у единия може да го има повече или по-малко - съвсем нищожно или пък въобще да липсва. Благодарение на тази разлика, именно, единият може да е кандидат за Небето, а другият - за ада.
382. Истинската брачна любов (amor conj. genuinus) обаче съществува само в най-вътрешното Небе, защото ангелите там живеят в съюза на Доброто и Истината и в пълна невинност; ангелите от по-долните небеса също се женят, но само според степента на невинността си, понеже брачната любов, сама по себе си, е в състояние на невинност. Ето защо съпрузите, живеещи в истинска съпружеска любов, се наслаждават на небесни блаженства, подобни на игрите на малките деца - те намират радост във всичко, тъй като Небето им поднася радости и в най-малките неща. Затова брачната любов на Небето се изявява в най-прекрасни образи: виждал съм я в образ на момиче с невъобразима красота, а около нея - облак с блестяща белота. Казвано ми е, че красотата на ангелите на Небето зависи от тяхната брачна любов: чувствата и мислите, породени от тази любов, приличат на елмазни сфери с блясък на гранат и яспис, и при това - с неизказано чувство на наслада, пронизващо изцяло вътрешното естество на духа на ангелите.
С една дума Небето се изобразява именно като съпружеска любов, понеже Небето за ангелите се състои в съединението на Доброто с Истината и това съединение по-ражда брачната любов.
382. Небесните бракове се отличават от земните по това, че земните целят раждане на деца, а на Небето не е така: вместо раждане на деца, там става раждане на Истина и Добро. Това раждане затова замества първото, защото съпружеството на Небето е брак между Истината и Доброто, т.е. подарената благодат, както вече бе обяснено по-горе, и защото в това съпружество над всичко се обичат Доброто и Истината в техния синтез - затова и бракът на Небето ражда именно Добро и Истина. "Майка" и "баща" там означават Истината в съединение с плодотворно Добро; "синове" и "дъщери" - самите плодове на Истината и Доброто; "зетове" и "снахи" - съединенията на тези плодове и пр. От всичко това личи, че браковете на Небето са различни от земните бракове: женитбата на Небето (nuptiae) е духовна и не се нарича "брак", а "съединение на два духа в брака на Доброто с Истината"; а на Земята бракът има отношение не само към духа, но и към тялото. И тъй като на Небето брак в човешкия смисъл няма, то двама съпрузи там не се наричат "мъж и жена", но всеки от тях, съгласно понятието на ангелите за съединение на два духа в един, се обръщат един към друг с една дума, означаваща взаимната им принадлежност. От това се вижда как трябва да се разбират думите на Господа за женитбата (Лука ХХ:35.36).
383. Дадено ми бе също да видя как се сключва бракът на Небето. Навсякъде там подобните по естество живеят заедно, а несходните се разделят, защото всяко общество на Небето се състои от ангели с еднакви склонности; подобното търси и намира подобното не от самосебе си, но поради Господа (вж по-горе, ст. 41,43,44 и нататък). Същото се отнася и за съпрузите, чийто дух може да стане един. Още от пръв поглед те се влюбват един в друг от цялата дълбочина на душата си (in fime), разбират, че са родени един за друг и мигновено встъпват в брак. Затова всички бракове на Небето, за разлика от човешките и адските, произтичат направо от Господа, т.е. от настоящия миг, а не от миналото или от протакането, бъдещето. При това се празнува сватба, и то сред многочислени приятели; сватбите са различни в различните ангелски общества.
384. Тъй като съпружеството на Земята служи за разсадник на човешкия род, както и на Небесните ангели (защото, както бе обяснено по-горе в специална глава, Небето произлиза от човешкия род); и тъй като, освен това, женитбата произлиза от духовното начало, т.е. от брака на Доброто с Истината и затова Божественото Начало пряко влияе на съпружеската любов, то в очите на Небесните ангели браковете са свещени. И - обратно - тъй като измените са противни на брачната любов, то ангелите ги считат за долни (profana), понеже както в брака ангелите виждат съчетание на Истина с Добро, т.е. - самото Небе, - тъй и в изневярата виждат брак на злото с лъжата, т.е. - ада. Ето защо, щом чуят думата "измяна", те се извръщат; по същата причина и когато човек изневерява поради жажда за удоволствие, Небето се затваря за него, а когато Небето е затворено, човек не признава повече Божественото Начало, нито каквото и да е, отнасящо се към вярата, изповядвана от църквата. Че всички, живеещи в ада, мразят съпружеската любов, ми бе дадено да се уверя чрез влиянието, което те разпространяват в усилията си да разтрогнат и развалят брака. По това тяхно влияние аз можах да се убедя, че удоволствията, царящи в ада, са удоволствия на изневярата и удоволствия от разрушаването на съюза между Истината и Доброто - съюз, образуващ Небето. От това следва, че удоволствието от измяната е адско, съвършено противоположно на съпружеското удоволствие, което е Небесно.
(Ученикът на Новото не бива да забравя, че Небето, за което Сведенборг и църквата говорят, е старото небе, създадено от илухимите, и че сега Бог строи "Ново Небе и Нова Земя". Духовното небе е супервселената (и то старата), но има и Божествено – ултравселената, където всички обичат всички и се обменят с всички - б.х.)
385. Няколко духа, по навик, придобит от тях още докато са били в телесния живот, се опитваха да ме оплетат особено изкусно, т.е. чрез особено меко, почти вълнообразно влияние, каквото обикновено е влиянието на добрите духове. Но аз забелязах, че то бе хитро и коварно и бе явно с цел да прелъсти и измами. Накрая аз си поговорих с един от тях, който, както разбрах, е бил на Земята войскови началник. Като забелязах, че в понятията на мисълта му имаше нещо похотливо, аз започнах да му говоря за съпружеството на духовно ниво, и то с образи, които напълно отговарят на смисъла, и даже не само на буквалния смисъл. Той ми каза, че в земния си живот не е считал изневярата за нещо особено; на мен ми бе дадено да му отговоря, че прелюбодеянията са лошо нещо, въпреки че в очите на извършващите ги (поради удоволствието, което получават и, съответно, мисълта, че са полезни) те не изглеждат низки и даже изглеждат позволени. Аз възразих, че той може да се убеди в нечистотата им, имайки предвид, че браковете са разсадници на човешкия род и следователно на самóто Небесно царство, и затова те не бива да бъдат в никой случай нарушавани, а трябва да се считат за свещени. Казах му още, че след като самият той сега е на небето, а не в ада, то трябва да осъзнае, че брачната любов слиза през Небесата от Господа и че от тази любов, като от извор, се излива взаимната любов, която е основа на Небето. Че той би могъл да се увери във всичко това даже от самия факт, че и при най-малкия опит да приближат небесните общества, прелюбодейците изведнъж започват да усещат своята смрад и се хвърлят оттам в ада; че той, най-малкото, би трябвало да знае, че да се нарушава съпружеството, значи да се върви против Божествените и гражданските закони на всички страни, против самия здрав разум, тъй като това значи да въставаме не само срещу Божествения, но и срещу човешкия порядък.
И на още много мои доводи той отговаряше, че през земния си живот не бил мислил за това и сега иска да помисли вярно ли е всичко, което му изложих. Аз обаче му казах, че Истината не търпи разсъждения, тъй като те искат да оправдаят удоволствията на разсъждаващия и следователно злото и лъжата, и че той трябва сериозно да си помисли какво му е казано, тъй като то е истина. Или поне за това всеизвестно правило, че никой не бива да причинява на ближния си това, което не иска да правят и на самия него, и че ако някой би съблазнил по такъв начин неговата собствена жена, в случай, че той я обича тъй, както се обича в началото на всеки брак, то нима в гнева си не би казал, че измените са мръсни; и бидейки човек интелигентен, нима поне тогава не би се убедил, повече от всеки друг, в престъпността на подобни действия и не би ги намерил за напълно адски?
386. Бе ми показано ясно как удоволствията на брачната любов възлизат постепенно към Небето, а удоволствията на прелюбодеянието слизат към ада. Приближаването към Небесата чрез удоволствията на съпружеската любов се изразява в усилването на чувствата, блаженството и щастието, които се множат непрестанно и стават неизчислими и неизречими - и толкова по-неизчислими и неизречими, колкото по-вътрешно е било приближаването; докато накрая, тези чувства достигат Блаженството и Щастието на най-вътрешното Небе или Небето на Невинността. И всичко това с най-пълна свобода, тъй като всяка свобода произтича само от Любовта, вследствие на което най-голямата свобода произлиза от брачната любов, която е самата Небесна Любов. Но аз видях как прелюбодеянието води към ада и постепенно, до самата преизподня, в която няма нищо друго, освен жестокости и ужаси. Такава е съдбата на всички прелюбодейци след напускането на тукашния живот! Под прелюбодейци се подразбират ония, които намират удоволствие в прелюбодеянията, а не в съпружеството."
Ето какво каза Елма:
- Рискувах да помоля за включване на цялата глава за брака от Сведенборг, понеже в цялата духовна наука за съпружествата на илухимите и херувимите от водороден тип няма по-точно произведение. Рискувах, понеже преводите от латински са неточни до един; самите оригинали на Сведенборг съдържат многозначност, а редакциите на някои пасажи след смъртта на Сведенборг, когато претопиха оригиналните му книги и преиздадоха църковна версия, съдържат цялата нетърпимост и наглост на падналите илухими. Илухимите паднаха от Божествения в духовния свят и там създадоха общества от еднакви ангели (чрез клониране – б.п.), а старата "Земя" - т.е. старата физическа вселена - сътвориха само от водород. Тогава нямаха и понятие от хелий, нито от вода, нито от всички останали елементи, съединения и съобщества. Водата - носителката на живота в прехода от старата вселена към новата - е дъщеря на хелия, понеже се е освободила от грехопадението на Вчерашната Нощ. Хелият е духовен брак на един елохим (клониран в два протона) с два нови илухима, а водата - физическа женитба на един серафим с два херувима! За илухимите от Вчерашния ден на Брама, както и за херувимите, еднакви като кукли, Сведенборговата водородна вселена е единствената форма на живот, единствената съвест, единственият морал. Аз сега не критикувам Водородната Вселена, тъй като тя е праоснова на Битието. И наистина, докато не се слеете със сродната си душа още в Божествения свят, в най-чистото му, илухимно поле, вие не можете да правите никакви други връзки. Синтезът на водорода в хелий, на кислорода и водорода във вода, на всички останали елементи и съединения, се нарича преход от Старата към Новата Вселена. Значи, сливането със вашата сродна, противоположна полада прави учебника на Сведенборг и морала на Църквата съвършен канон на Вчерашния ден на Брама. Съвършено безнадеждно и глупаво е да се опитвате да разубеждавате поладите и монадите от Вчерашния Ден на Брама от тяхната правота и чистота. На тях хелият, водата и всички останали съобщества им миришат "скверно" и за тях всичко, което не е водород, е образ на ада - и така трябва да бъде. Ако приеме Водородът още един илухим, той вече няма да е Водород, а ще е Хелий! А бронебойните куршуми на стереоморала, на "тесарактовата" съвест в любовта и на съвършено различните й ухания и смъртоносни газове във всички останали 46 измерения - всичко това не бива да подрива основите на Водородната Правселена. Естествено е, че водородните илухими и ангели от Вчерашния Ден на Брама умират незабавно, попадайки в чуждо ангелско общество: как можеш да дишаш фосген, когато дробовете ти са устроени за кислород? Естествено е за рибите въздухът да е ад, за обитателите на сушата водата да е преизподня, а за съпружеската двойка мисълта за "трети" - също. Сексуалните ви представи пречат на мисълта Ми да развивам свободно съкровения пергамент на науката за Утрешния и Днешния Ден на Брама, затова решавам да не ви говоря скоро за тях.
Но на вас, които живеете по двойки само в едно прераждане и после вече никога не се срещате или направо се изяждате един-друг нощем или след смъртта си в астрала, ще кажа: не си въобразявайте, че сте морални! Чрез Емануил пак Аз говорих, пак Аз го развеждах из Небесата, чистилището и ада. Но не мислете, че сте "надхвърлили" водородното ниво, "Вчерашния Ден на Брама"! Напротив, вие още не сте го и помирисали! Той е точно толкова непристъпен, колкото Утрешният и Днешният. Алохимите са били илухими - половината са били! Елохимите са наполовина илухими!
Така че всеки, който се е разминал със Сродната си душа или с шанса да се слее с нея чрез някой от 144-те хиляди нейни представители на Небето; чрез някой от 400-те септилиона свои братя и сестри, най-подобен на нея в Старата Физическа Вселена, рискува да засмърди зловещо - и на практика отдавна вече смърди, независимо че може да е бракосъчетан на Земята даже от самия Папа или от Вселенския Патриарх. На практика, попаднал на извратения си вкус или съчетал се по причини, съвършено различни от Обичта, той извършва прелюбодеяние всяка секунда по отношение на Бога и сродната си душа, защото е тръгнал с враг. Да! Вие повечето си избирате същества извън числото на сродните си души в ùмума, на Небето и на Земята. А като срещнете някой от принадлежащите ви по съвест и Закон Божий, погледът ви се отмества и вие се разминавате съвършено спокойно с него.
Аз ви казвам: напънете ли се да се върнете към себе си и да престанете да развратничите с изкуствени същества или чужденци, вие ще усетите кой ви е най-близък на Небето и на Земята. Не можете ли още без водородно щастие, родени ли сте през Вчерашния Ден на Брама, запомнете: преминаването на Сродна Душа през прераждането ви е подобно на японски свръхекспрес, на ракета, прелитаща ниско. Вие нямате време да видите как изглежда - тя е размазано петно. Тя преминава само веднъж в живота ви през вашия град. И не всякога спира, ако вие не сте столица на Доброто и Истината в съвършено съчетание, което ще рече - Красота. Ако сте станал красив от прекрасност, понеже сте разпознал Словото и пригласяте на Делото, свърхекспресът ще спре за три секунди и на вашата гара. Не се туткайте да го разглеждате, да четете изтърканите му надписи. Най-бързите и съвършени експреси са обветрени от Свободата и боята на първата младост не крещи, както по панаирните влакове. Ти рипни на стъпалото и се дръж здраво! Някога експресът спира само за една стомилионна от секундата, някога само намалява на завоя, а ако си провинциално градче с провинциална представа за възпитанието и морала, седни и си изчакай пътническия влак. Там е пълно с такива като тебе.
Съществата, станали струна от очакване, предсмъртен гърч от липса на глътка сроден въздух, са се превърнали в опънат лък! Това значи съвършен илухим - макар и от Вчерашния Ден на Брама. Той е опънал тетивата си до отказ, с Одисеева мощ, поради верността към Пенелопа! И когато мине експресът с Пенелопа, ако не спре или не намали на завоя, Одисей се изстрелва със същата скорост и острието на жаждата му да бъде само с Нея и Единствено с Нея не само догонва "влака-стрела", но и пробива тежката му броня!
Законът "Ти не гони щастието - остави щастието да те гони!" не важи за падналите илухими. Падналият илухим се хваща като удавник за сламка за всеки срещнат, само и само да не остане сам. Падналият илухим живее в съюз с други паднали илухими или херувими, наречени негови "домашни"; негови кармични привързаности. Падналият илухим е помияр, чакащ с хлип поредната порция помия, която ще му хвърли някой случаен мръсник, не желаещ да си разваля бизнеса или удобството. Падналият илухим поддържа с всички сили гниенето на някой подобен на себе си, вместо да го остави да изгние бързо, та да се прероди отново със свежи шансове за еволюция. Но паднал илухим, който вече е "обръгнал" от живот надолу с главата в селския нужник, където несродните бъкат със стотици и хиляди като белите червейчета - такъв паднал илухим се изправя решително, съблича се гол, хвърля се в бистрата река, дезинфекцира се по всички правила и хуква презглава без дрехи към гарата или направо към линията, защото усеща тътена на далечен експрес! Той знае, че това е последният му шанс на тази Земя. Свива се за скок и затваря очи - очите на смъртния понякога не могат да уловят такава скорост.
За онзи, който ще умре в следващата секунда или десетилетие без любов, е безразлично дали ще види експреса и как изглежда той отвънка. За него е важно да събере всичките си сили - и да скочи в нужния миг! Роднини, комплекси, обстоятелства, съждения, червейчета - всичко това остава в смрадта на миналото му.
Експресите са най-различни.
Ако не си от Утрешния Ден на Брама и скочиш във влак, който не е празен, ти си загубен! Като видиш пътници из вагоните, като видиш даже и един пътник освен теб в експреса, ако си все още паднал илухим, ти сам ще изскочиш през прозореца и ще станеш на кайма по диреците. Адът на илухимите е не по-малко гнусен от ада на алохимите, описван от Сведенборг. Ако един цял експрес не е само за него, пъкленият илухим започва да изхвърля пътниците из прозорците или сам се пребива.
Ако обаче си от Утрешния Ден на Брама, ако си скочил като стрела или си се качил спокойно на гарата, ти ще седнеш смирено помежду другите стотици и хиляди пътници и ще благодариш на съдбата, че няма да живееш повече в панелен или монолитен клозет. Скоро след това влакът ще излети на орбита - и ще се гмурне във Вечността!
Ако се окажеш от Днешния Ден на Брама, ти веднага ще забележиш Първия Вагон след Машината. Той е определен специално за теб - Машинистът не може да кара влака, ако не отпочива периодически в обятия. Той може и без Втори Вагон, но тогава влакът стои много повече по спирките и между спирките, защото трябва да се превързват раните на хиляди пътници, взети направо от бойните полета. Като няма милосердна сестра от Втория Вагон; като няма нито една милосердна сестра из другите вагони, машинистът трябва да спира влака, да се бави по вагоните, да спира кръв и спасява припаднали; и когато всички се успокоят - да стисне ръчките и натисне бутоните.
Ако кошерът има Царица, ще има и Пчели. Ако има Пчели, ще има и Мед. Ако няма Работници и Търтеи - също няма да има нито Пчели, нито Мед, ни Царица.
Правете си заключенията!
Крал без Кралица губи Царство.
Кралица без Придворни става Кукувица. И като покука няколко прераждания, ще й омръзне и ще се научи да поднася на Краля си придворни, а на Придворните - Хляб и Сол.