ТРОЙНАТА ЗВЕЗДА

ЖЛО / Нострáн

(повторение на осияние за Н. от 1991г)

Въпреки че не е звездата Уóн, ето как изглежда един червен свръхгигант – звездата V838 в съзвездие Еднорог. Също като Уóн, тази звезда умира, за да се роди отново в друг вид и друго измерение. За много кратко време през 2002 г. тя е избухнала тъй мощно, че е предизвикала светлинно ехо – илюзия, че е форсирала светлината да измине от 4 до 7 светлинни години за минимално време!

Посланието за Нострáн (Тойóнус) е измолено от Елúна, поради видението ú за неговата тъмноалена звезда. Виж документалния аудиозапис от 25.ІІІ.127(1991г.)

Уóн – това е, наистина, тъмночервено слънце-гигант, където се роди Нострáн. Само че в центъра си тя е превърната вече в бяло-сребърно кълбо, което е с размерите на Луната. Там пък, в самия център на бялото джудже Лорúн, зее Поáр – растяща “черна дупка”, която скоро ще погълне Лорúн окончателно. Работата на Поáр приключва! Реколтата е богата – Нострáн предава Словото точно, поради което ясновселената в сърцето на Лорúн почна да расте неудържимо.

Поáр – това е ясновселената. Вливането на Вселената в свръхвселената става през женските слънца; стичането на супервселената в ултравселената се осъществява от мъжките слънца, но изчезването на самата ултравселена в нощта на Пралайя става чрез Ямите на Битието.

Нострáн преживява отдавна и трите процеса едновременно.

Определеното Битие при Нострáн предстои да погълне почти изцяло Лорúн – неговото космическо тяло, - във вид на свръхплътна неутронна звезда. Причината е в колабирането на Лорúн отвътре-навънка /обратно колабиране - във вид на експлозия, понеже е в друго измерение/, но постепенно – нещо нечувано! Обикновено всяко избухване навън или навътре е мигновено: скок на енергията и качеството. Обаче среброто и óсмият (хим.ел.) на оазисните серафими не се предават така лесно и обикновено покриват с обковка от звездна плазма вътрешността от ясновселена, която няма силата да я всмуче. Такава обител на оазисни серафими може да съществува на практика вечно, надживявайки даже поляризациите на Космоса. Туй става възможно само поради съвместното съществуване на малки слънца като Лорúн със свръхгиганти като Уóн. Среброто и осмият на повърхността образуват причудливи ансамбли, под които се извършва самият неутронен процес. Значи, Лорúн представлява куха сфера с “кора” от неутрони, но с ризница от сребро и óсмий...

Съвършената красота на причудиците най-отвън не може да се опише с думи! Представете си отдолу ослепително бяло, а отгоре – извънредно бавни протуберанси със сребристотъмнозелени тонове – нещо като море, чиито води се издигат над смарагдената му плът, в блестящи образувания, сякаш осветени от сто луни. Цялата повърхност на Лорúн, тънка само около един километър, е от такова плазменно море, през което, на огромни кръгли лупи, прозира бялото на вътрешността. Но отгоре бавните протуберанси образуват светлорезедав до сребърно-бляскав лабиринт от скачени мехури и по-разредени кухини. Неговата конфигурация – на целия този приказен архитектурен шедьовър, обхващащ най-отвън Лорúн – се изменя едва видимо за серафимите, които го обитават, тъй като те живеят в по-бързо време.

През бутилково-зеленото прозрачно царство, като вътрешност на пещера от морска вода, се виждат изтеглените сводове, дъги и халки, а също и нишки от светещо сребро, а през тях – дълбоко нагоре – прозира тъмночервено небе...

Това описание важи, само ако сте триизмерен наблюдател в страната Ойлòн. Серафимите обаче – оазисните серафими, пребиваващи там – имат съвършено друго възприятие, понеже живеят в деветото измерение. То обръща перспективата и понятията и цветовете по такъв начин, че "морето" им изглежда като вътрешна повърхностна сфера; цялото небе, образувано от кадифения кармин на Уóн, за тях е събрано вътре в сферата, подобно на рубин от пáри! Целия Космос извън Уóн те го виждат като блестяща точка в центъра на “рубина”! По този начин бялото неутронно подкорие на Лорúн се проектира за серафимите по посока навън като сфера, обхващаща техните филигранни лабиринти, а нощта на черната дупка - вътре в Лорúн от ваша гледна точка - се простира за тях отвън, подобно на космос от призрачни плетеници, орнаменти и линейни уравнения!

По тази причина някога, когато Данте бе въведен в Деветото небе или "Емпирея", той, подобно на своя учител Дионисий видя вселената като блестяща бяла точка, с маса, равна на нула – точка, изгаряща очите от острота! Тази точка той нарече "Първодвигател" и я идентифицира с Бога. Но той смътно проумяваше, че така е само в Емпирея, а извън него точката се разлива в пространство колкото цялата Вселена и в това пространство тя се разбива на безчислени сфери от огън и кристал и метали.

Серафимите, следователно, виждат световете обратно, понятията – обратно, смисъла на живота – обратно на всички триизмерни същества. Сливането или постоянното сливане генерира такива могъщи енергии; насладата, блаженството от слятостта им развива такива чудовищни температури, че се осъществява пробивът на девето отрицателно измерение навън и навътре и се реализира свободната връзка между Трите Вселени!

Следователно, за да попаднеш на универсалния ключ към Трите Вселени, ти трябва да попаднеш на серафим и да имаш щастието да се обмениш с него. За него средоточието на живота е пълното отдаване на мига на единението; околната среда е Словото на Христа, от което те черпят неограничено, а силата на желанието - сърце на нещата, които остават вечно прелестни и безсмъртни.

И така, древният първожрец на Интéп, назован тогава "Тойóнус", бе слязъл направо от Уóн; а според самия него – от цялата вселена, понеже цялата вселена представлява изгаряща зрението ярка точка в центъра на светове като Лорúн и Уóн. Той счита за себе си - и от серафимна гледна точка е напълно прав, - че е дошъл от цялата ясновселена, понеже знае, че ясновселената не е само Мирова Плетеница отвън, но и яма на Покоя и Предаността отвътре.

Невъзможно ми е да говоря на по-ниско ниво, рисувайки бледо света на Нострáн, тъй като всичко там е обратно на вашите понятия и представи и на целия ви смисъл на живота.

Нострáн означава: "Съвършен стремеж към цялостност, от преливане с всеки и всичко и леене на чисто Слово, красота и сътворчество на Отца".

Родовете, в които Нострáн идвá досега на Земята, му дадоха добри условия да проведе поне сто пъти на Земята пламтящите токове на Любовта, Музиката, Поезията и Словото Божие! Остáви името на родовете си обезсмъртено в повече от петнадесет национални култури в историята на човечеството.

Когато му дам очакваното същество, което е негова космична полярност, той ще намери опора, ще се събере в себе си, ще постигне мечтаното мюонно тяло – сиреч тотална концентрация – и ще престане да идва повече тук, освен при силен призив на някой, който е видял и преживял небето чрез него.

ЙОЛМ, ЙОЛАМ, ЙОЛАНАМ!

Да се насити с преливане духът му, нагрят до бяло от жажда, и да се завърши един път на мъчение и звездни подаръци, с усмиряване в прегръдките на Пралайя!

11,15ч.