КНИГА 39

27.ІІ.150 (2014)

Тримонциум

150 юбилейна година.

ЛУННИ И ВЕНЕРИНИ СРОДНИ ДУШИ

(Писмо до приятел - импулсатор А.)

В началого и в края на това писмо слагам неслучайно една от най-съвършените и прекрасни статуи на Създателя на Човечеството, според индийския мистицизъм:

Великия Бог

Еа-Енки-Шива-Сатйа

Бях ти писал, че се възхищавам от връзките, които правиш - аз не помня текстовете и затова мога да свързвам само такива неща, които помня. Ето един пример: всички до един, вкл. и аз и К., сме били забравили осиянието за клюквата и вече 20 години по цял свят правим упражнението за Сириус, без да включим звездата Прис, за която трябва да се пие сок от клюква 13 дни преди съвпада на слънцето с Уран; тази година - от 20 март, от 1 ч. Трябваше да ни го каже Елинце, за да ни подсети! Надявам се за това да съм ти писал. Ако не - ето как са опитите тази година (поне за звездите, които помним, а може да е казано за опити и с други звезди в осиянията):

ОПИТ С АХЕРНАР - грозде (ако няма - стафиди):

От 1 март 2014 10ч.сутр. до 5 март в добър час до преди залез;

ОПИТ СЪС ЗВЕЗДАТА ПРИС ОТ СЪЗВЕЗДИЕТО РАК :

От 20 март 2014г. 13 ч. до 2 април 13 ч., като от 20 до 24 март се пие през целия ден, а от 25 март до 2 април - само следобед в добрите часове.

ОПИТ СЪС СИРИУС - малинов сок:

От 25 март 2014 13 ч. до 2 април 13 ч.

Тази година всички, особено ние, седмѝците, забравихме, че по новото летоброене сме 6 вибрация, което наистина дава шанс за срещи със сродни души. Там е работата, че става дума за сродни сърца, а не души. Разликата е голяма. При това има значение откъде произлиза шестицата тази година - от числото 150, т.е 15. То има не само кабалистично влияние, но и като аспект е квинконцията. Бог създава Общество от Човеци - и дава условията за това. Уникален аспект, който може да се проследи в историята - дали дадена идея се осъществява, малко или повече, по този начин, всеки път 150 години след възникването й. 150 дава шанс и за елохимност: божествена любов към повече хора, в хармония с любовта към най-близките. Това тази година важи с най-голяма сила за душите с универсална монада - по линия на Учителя. Учителят не е само Този, Който дойде последния път преди 150 години на земята в България: Той е Универсалния Дух, Който управлява универсума - физическата вселена. Тя обаче не е откъсната от духовната и божествената, а е тяхно въплъщение. Приоритетът й е, че може да въздейства на по-горните, даже и на божествената. Именно чрез Човека, но днес Човекът е Човек именно като Ученик в епохата на Водолея - имаме си Учител. Затова аспектът квинконция или числото 150 важи най-вече за хората от Неговото Стадо и Ято. Те ще имат силата да предадат Божественото на себеподобните и на цялото човечество, а това ще се отрази благотворно и на природата, и на бита ни. Ще се оправим във всяко отношение, и материално ще бъдем добре. Акцията с лимеца ликвидира завинаги старото човечество и старата вселена - явиха се Ученици, които не продават.

Всяко число, всеки аспект, получен от него, трябва първо да се анализира математически. Нека математиците и философите кажат какво може да следва от това, че числото 150 е функцията на Мертенс, получена от 11 последователни прости (които се делят само на единица и на себе си), а именно 7 + 11 + 13 + 17 + 19 + 23 + 29 + 31. Какъв може да е изводът от това за настоящата юбилейна година и какви са значенията на всяко от тия числа, е крайно интересен, фундаментален въпрос. Очакват се разработки от Мислители! Важното е, че на практика през 150 година по Беинсанския календар действат божествата и ангелите на числото 11 и на конкретните събираеми във функцията на Мертенс, а това може да се използва. Ще бъдат в сила съответните дати, включително нумерологически, както и групи от по толкова хора със сродни импулси и интереси. Важат и рождените дати с тези числа. Затова 150 година (2014) може да е шансът ни да съберем поне едно семейство или братство от 11 завършени индивида, които да чувстват, мислят и действат като едно: ("Ето колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие! Като многоценното онова миро на главата, което слезваше на брадата, брадата Ааронова, което слезваше на полите на одеждите му; като Ермонската роса, която слезва на Сионските гори, защото там е определил Господ благословение и живота до века". Псалом 133) . В разширен вид: "Братя и сестри в единомислие, единочувствие и единодействие"). Какво друго е това, освен мечтаната от Юнг индивидуация? Несъкрушимо братство от завършени индивиди, всеки от които е вече абсолютно неделим - не може да се провре в него нито една външна илюзия, нито един бацил или вирус от стария свят и старата вселена! Нещо непостижимо за неиндивидуализираните членове на всяка човешка група, които се поддават на вкусове и теории от по-долна проба и затова скоро се разцепват психически, поради което разцепват и тандема и той се разпада. Непостижимо и за вълците-единаци, били те и гурувци, които са сами в центъра на стадото си, колкото и да им се възхищават, но нямат и помен от понятие за синархия между равностойни сестри и братя. Няма как, понеже те нямат понятие за равностойност на божествени монади - считат себе си за единствен или най-добър глас на истината в дадена епоха. И да признават други, те не правят опити да се обединят с тях в единно семейство, в синархическо братство от завършени индивиди, които да си отстъпват един на друг аудиторията или издаването на книгите им, по списък или по жребий. Такова нещо в България се случи само веднъж в гр.Бухово, а в Латвия - в Рига. Признати лидери на големи общества слязоха от сцената, за да дадат думата на друг.

150 е и Euler-овата тотинетна функция на първите 22 интеграла. Каквото и да кажат математиците, впечатляват ни числото 22 (семейството или веригите сродни души) и думите, подобни на "тоталност" и "интеграция" (деца на тотвселената и холоса).

150 е също Харшадовото (Нивеновото) число, получено от дадено число, и което е сумата от своите съставящи и е делимо на всяка една от тях. Нещо като НОК в училище - "най-малкото общо кратно", но това е само по-прост пример, инак видът му в случая е:

Това ни води до подобни изводи, както по-горе. То е и принципа на ветото в синархическите общества: едно решение влиза в действие, само ако са съгласни всички. Минусът му е, че каруцата може да се обърне само от едно камъче - някой който не е съгласен. Ако този някой е с монада, групата трябва да се съобрази и с неговата истина и да я интегрира, но ако е "ръбат чвор" без душа или псевдоиндивид с голямо его, работата не върви. Затова тук говорим за завършени индивиди, не за индивидуалисти. Себистът, индивидуалистът, своеглавият винаги ще апострофира каквото и да се каже и направи, понеже го подтиква гордостта, човешкото его. Това правят не само фюрерите и "лудичките" във всяко общество - психопатите, характеропатите, идеопатите.

На базата на Харшадовото число 150 има решение и ние сме провеждали това: групата може да действа съвършено в друг числен състав, на базата на друг брой хора, които са завършени индивиди - т.е. индивидуирани. Без да викаме на нещастните или да им налитаме, тихичко си излизаме един след друг и се събираме веднага на друго място, уговорено предварително, където акцията се извършва перфектно, защото има любов. Но Божественото не винаги действа по линия на перфекционализма. То е и милостиво, съжалително, демократично. По тази причина в определени дни сме в "общия кюп" (понеделник, сряда и неделя), за да търсим начини да лекуваме или укротяваме душевно болните. С духовно болните е по-трудно, тъй като те искат да са авторитети или автоматични опоненти, но и за тях има чалъм.

150 е също и едно от числата на Ричард Хеминг, известни също като "код на Хеминг". Той е от така наречените "системни кодове". Те са също "самоконролиращи се" и "самокоригиращи се" кодове, които могат да откриват и отстраняват грешките в някакъв вид изчисления. Ако можем за вземем дори само това като символ на числото 150 от тук, пак има повод за размисли върху него и аспекта квинконс, както и относно настоящата беинсанска година.

В библията псалм 150 най-често го интерпретират с музика, но това е относително, тъй като в славянските псалтири поредността е друга.

Известно е още Дъмбаровото число 150 от изследвания в социологията и антропологията - според учените, това е максималното количество постоянни социални връзки с хората, които човек може да понесе. То е обаче средно аритметично или нещо от този род - защо и как са дошли до него, може да се провери. Научността тук не вдъхва доверие. Пък зависи и от еволюцията на индивида - един не понася даже едного, хуманитаристи и търговци общуват с много повече хора на ден, един истински цар трябва да посети всичките си поданици до един, да ги познава и да помогне на всеки, а един Учител в рамките на Земята познава лично 60 милиарда и общува с тях едновременно и поотделно.

Любопитно е, че и класическото кубче на Рубик има точно 150 разноцветни кубчета, а психологическата и социалната му символика е съвършено очевидна. За това също могат да се напишат цели трактати, включително и за лечебния ефект от разместването на съществата и неговите стратегии, докато най-после се подредим по групи от сродни души... Хората обаче не правят такива опити или ги правят истерично и хаотично без никакъв алгоритъм, поради което обикновено стигат до никъде. А тези, които си стоят в една и съща конфигурация цял живот, са едно "кубче на Рубик", което са потопили в гипс или лепило и после са го извадили. Затова и един ден тръгват гипсирани в някаква крива поза или под формата на буквата "Г", понеже нямат и помен от мисъл за философията на кубчето Рубик - философията и социологията на квинконцията, т.е. гостуванията надалече; и на далечни хора - при нас.

Геометрически и астрологически малките аспекти са символ на нуждата ни от близки по съвместимост и пространство, а тия от 90 до 180 градуса - на нуждата от приятели, познати и непознати, които могат да бъдат и много далече или доста различни от нас. Като се има предвид, че квинконцията или "дуодестелът" е централен ъгъл на непрекъсната правилна центростремителна 12-върха звезда (преплетен многоъгълник), можем да черпим сила и символи вече в един много по-голям обхват и от базалното число 12. Като се почне от 12-те апостоли - духовното Христово семейство... В публикувания оригинал на КМА (Канон на математическата аспектология, Москва`1985) той е наречен неправомерно "дуодеграл", тъй като в началото не съобразих, че клонящите към островърхи звезди трябва да са "стели", а към тъповърхи - "грали". Тъпият ъгъл дава островърх многоъгълник, а острият - тъповърх. Във вселената първите образуват светлината, радиациите и звездите, а вторите - кристалите, минералите, планетите, телата и пр..

В реда на разсъжденията ни в астрологичен и кабалистичен план, Христос има и едно по-голямо семейство от 72-ма ученици - те са по линия на петицата, пентаграма, квинтила. Тук можем да говорим за Братство и Школа. Образуващото число 10 създава полуквинтилата или децилата от 36 градуса (ж.род, понеже са четни) в обикновения правилен 10-ъгълник; тридецилата (децигралата) от 108 градуса - в центробежната десетовърха звезда; а децистелата (биквинтилът от 144 градуса) - центростремителната десетовърха размножена звезда. Трябва да се види чертежът, планиметрическата фигура. Децигралата е непрекъсната, децистелът е прекъснат. Съвършено различен тип преплетени звезди, които са две по две насложени на 180 градуса една в друга - с един и същ център, но са размножени, прекъснати, независими. В това има велика философия и мистерия. Това започва геометрически от Соломоновата звезда. Едната пентаграма надолу с главата (Жената) - това е само двуизмерния образ на това положение. Триизмерният представлява мъжът и жената в прегръдка - един срещу друг. А има и пози в по-горните измерения.

Тук стигаме до големия философски и космогоничен въпрос за непрекъснатостта и прекъснатостта на Битието. Ако Леонардо изобразява пентаграма като човек във формата на мъж, то Жената е обърнатата пентаграма. Тя е наистина лоша и опасна, символ и оръжие на черната ложа, но пак когато не е в окръжност. Това трябва да се помни много добре. В божествения смисъл, обърнатата пентаграма в окръжност е Космическата Жена и дъщерите й в човешка форма, които имат монада. Десетовърхата двойна звезда с конвергентен ъгъл 144 градуса или биквинтил, следователно, са сливането на Двете единствени сродни души като Мъж и Жена през Центъра на Бога, но точно по Лунния принцип - Бѝоса. Тук именно може да се получат деца, дом и семейство. Тук е в сила легендата и действителността на Чашата на Граал, която предава Христовата кръв не само духовно, но и биологически. Дали Иисус Христос е имал Съпруга и земни деца, това може да се провери в акашовите филми. За нас, незрящите, е възможна и платоническата версия, започваща още от тезата за "непорочното зачатие". Истинското зна-

чение на това понятие е зачатие от човек с искра Божия. За нас, за разлика от сатанинските религии и църкви и сатанинското псевдохристианство, морален проблем тук не съществува. Пак в акаша може да се види как Учителят неведнъж е имал и деца, и Любима, и Жена, и Семейство, и още десетки хиляди любими в своите предишни инкарнации като Рама, Кришна, Зороастър и пр. Следващият цитат от ДЕС е само за души с универсална монада - тия от Ятото на Мировия Учител, които Го разпознават като Богочеловек във всичките Му въплъщения на Земята и из цялата вселена, включително и в последния Му живот: "С всичко ще си послужа, защото няма нещо в света, което да не съм бил. Аз съм бил всичко: и поп, и владика, и цар, и какво ли не. Аз съм бил и слуга, и господар, и търговец, и майка, и баща – всичко съм бил. Всичко имам в себе си! Няма нещо, което да не съм бил." (1935.12.29н ввн ВНП АСК93'98' М64.10)

Та ако ние сме от Неговото голямо и свещено семейство от 144 хиляди души, няма да бъде за нас морален въпрос дали да бъдем по двойки и групи само платонично, или може и като мъже и жени. В последния случай с биквинтила или десетолъчната звезда може да се говори за класа над Специалния от 144 души и съответно 144-те хиляди души от сродните им вериги, които ще бъдат спасени.

Защо "конвергентен" (извъртащ се), а не "образуващ ъгъл"? На онзи етап на "Канон на математическата аспектология" този въпрос не е бил на дневен ред. Класическият образуващ ъгъл създава само един многоъгълник, бил той обикновен или преплетен (звезда). При размножените многоъгълници - тези от трети клас - имаме два отделни един в друг или даже повече. Двойните са две отделни същества с противоположна полярност, които обаче са с общ център - сливат се в Бога и в пресечните си плоскости и точки. Това е нещо изключително важно. За да се извърти единият човек - в случая женският - на 180 градуса спрямо първия, това означава да има конвергентен ъгъл или аспект "опозиция". Да бъдем с някого с един общ център, значи да имаме Един Бог, Един Учител, една Вяра, Едно Ято и Едно Семейство. Според Емануил Сведенборг, ангелите от различните ангелски общества не могат да контактуват и да се обменят директно, понеже може да се произведе взрив - да изчезнат, да анихилират. Това е по причина на различните им понятия за Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добро, Красота, Съвършенство и т.н. Единственият начин за общ език и контактуване, обмяна, става когато станат едно в Центъра - в Бога. За тая цел обаче всички трябва да имат понятие за Единен Бог. С този Единен Бог всеки от тях може да се свърже само чрез Сина, т.е. Учителя, а връзката с Учителя става само чрез Ученик.

Днес Георги Изворски написа специална книга на тази тема която хвърля допълнителна светлина. Защо това число произтича от Петия печат в Откровението? - Защото десетстелата произтича от пентастела, което е планиметрическото име на пентаграма в теорията на КМА.

Освен това трябва много добре да се знае истинското значение на думата "израилтяни", измежду които ще се спасят тия 144 000. Името "Израил" въобще не значи "онзи, който се бори с Бога", въпреки че в Библията се експонира историята на прекръстения Божи човек Яков, който наистина се бил борел една нощ с един ангел или със самия Бог. Защо обаче никой от двамата не е победил с фатален или "смъртен" изход? Смъртен изход за ангел или за Бога е невъзможен, но защо на Яков му се е разминало само с едно окуцяване, след като такава "борба", ако беше от висшата страна с божествен гняв и хъс, би могла мигновено да му отнеме живота, даже и душата? - Защото това е било нещо като игричките на животните, когато са малки, като играта на бащата с детето си или на треньора с обучавания. На какво е белег обаче допирането на ангела до ставата на бедрото му и последвалото окуцяване? Отговорът на този въпрос в библейската симвология не е лесен и изисква специално задълбочаване. Бедрото е под Юпитер, следователно е свързано с етиката - Забраненото Дърво в Библията за несъвършените хора. Както знаем, етиката на човечеството е относителна, "диахронна" - всеки срез от времето си има своя ефимерна и твърде съмнителна етика: за всяка епоха понятията за добро и зло са различни. Та ако за Кайновци, Аврамовци, Исаковци, Яковци, Мойсеевци и пр. скотовъдци да имат владения, овце, говеда, завоевания и пр., да искат доброто на себе си и за "избраните" и злото на чуждите е било една общоприета етика, някой трябва да пипне костта на етиката - и да бръкне чрез нея в кората на мозъка, където се фабрикуват инферналните етики. По-добре човек да окуцее и да престане да търчи по битки и говеда, за да започне да мисли, отколкото обратното. Защо все пак Бог не е проклел Яков, а го е благословил, прекръстил го е в Израил и му е дал огромни пълномощия?

Една от версиите за мястото на тази библейска случка,

днес в западен Tall adh-Dhaha в източна Йордания, близо до Succot

и на север от река Jabbok.

Така нареченото "богоборчество" не е ли една най-вис-ша серия от тренировки човекът да се опита да стане богоравен, без това да е от гордост и тщеславие, а понеже Бог иска да се самоосъществи и в множеството като определен брой Свои човешки подобия? Няма ли право да ги тренира? Защо мястото на тая свещена "борба" било наречено от Яков с името "Пенуел", има ли то нещо общо с Петицата и Пентаграма? Произнасят го или пишат и като Пниел и Пениел, но общо означава "Лицето на Бога".

Защо библейският Яков е запазил и спасил живота и душата си, след като се е видял лично и пипнал лично с Бога физически - "лице в лице"? Не прилича ли това на Второ Пентагрално Посвещение, когато трябва да се срещнем с Богочеловека физически и да имаме шанс даже да се докоснем до Него? Защо Той сам докосва някои или позволява да Му целуват ръка? Важна ли е или не физическата връзка с Него на даден етап от еволюцията? Не доказва ли това още веднъж необходимостта да бъдем до Ученика, ако искаме да се доберем до Учителя; и чрез Учителя - до Бога? Някой в религиологията задавал ли си е тези въпроси - или струпват цялата вина за "богоборчеството" върху свещения народ на Израиля?

Във фундаменталната Си беседа "Израил и българин" Учителят казва: "Израил е онзи, който излиза от рая, "из рая", а пък „българин“ - който влиза в рая. Първоначално сте били "Израил" - излезли сте от рая; после ще станете „българи“ - ще влезете в рая. Така се примиряват противоречията". Въпреки опита ни за положително тълкуване на поведението на Яков, остава си все пак символът на неговото поражение, макар и частично и "педагогическо". Може би в Посветения Яков е имало следи от гордост, може и такава да е била пиеската - за назидание на поколенията. Учителят избира в беседата си втората версия и противопоставя българина на Израил именно по този начин: "Следователно, когато губиш нещата, ти си Израил; когато ги придобиваш - ти си „българин“. Който губи, който се обезсърчава, който страда, който не може да живее с ближния си, той е "Израил". /.../ Засега първи вкарват в рая българите. – Как ги вкарват? – С камшик. /.../ Всеки човек, бил той германец, французин, англичанин, който се справя със своите мъчнотии, е българин. Ако не може да се справя с мъчнотиите си, не е българин. /.../ Аз взимам думата „българин“ в смисъл на човек, роден от Любовта. Всички европейски народи трябва да се родят от Любовта. /.../ Когато духовният свят иска да кали човека, да му предаде повече твърдост, изпраща го на земята, между българите. Когато иска да предаде на някой велик дух твърдост, той пак го изпраща на земята, да се роди българин. Който иска да се справя с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин. /.../ И в Божествения свят не приемат човека без тяло. В никой свят не приемат човека без ум, без сърце и без тяло. /.../ Сега аз говоря за онези българи, които са в Божествения свят. Има българи и в духовния свят. Когато се намерите в известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се към българите от духовния свят, те ще ви помогнат. Ако и те не могат да ви помогнат, обърнете се към българите в Божествения свят. Те непременно ще ви се отзоват. /.../ Ако си мъж и Бог е с тебе, радвай се. Ако си жена и Бог е с тебе, радвай се. Ако си дете и Бог е с тебе, радвай се. Изобщо, в каквото положение и да се намираш, важно е Бог да е с тебе./.../ Когато званите се отказаха от поканата на царя, той каза строго на слугата си: „Иди по кръстопътищата и ми доведи всички хроми, клосни, сакати и слепи, да ги облека в нови премени, да седнат с мене заедно на трапезата“. Това са българите. Хроми и сакати са те за греха, за престъпленията. Слепи са те за злото – не го виждат. Те са осиромашали за стария и грешен живот; те са се отказали от всички заблуждения и търсят новия, светъл ден, в който Слънцето вечно грее, а Правдата строи нови пътища. Благословен е онзи народ, за когото може да се каже: „Който беше мой народ, намери ме. Моят народ обаче остана вън“. (8 септември 1940)

По линия на тригона в християнството е Светата Троица, но в живота на Христа - дружбата му с най-големите му двама любимци - св.Мария Магдалина и св.апостол Йоан. Ако пък излъчим 5 души Негови по-приближени ученици, примерно споменатите двама плюс ап.Петър, Мария Кротката и Лазар, с Него заедно се образува Соломоновата Звезда - принципът на секстила. Ако потърсим къде е Двойката или Опозицията, това може да е Майка Му, с Която двамата минават през центъра на Божественото - на 180 градуса. Тя дава живот, но и противоречия - знаем за някои напрегнати диалози с Майка Му и на, пръв поглед, Негови горчиви думи към Нея. Привържениците на версията за Чашата на Граал и Мария Магдалина като Негова сродна душа и даже съпруга, са склонни да виждат не Майката Божия, а именно в Двойката, Луната, свещената опозиция и ІV дом в езотеричнта картина на Сина Божий. Каквато и да е истината, и в двата случая говорим за родова и биологическа връзка по линия на Луната, за което ще говорим по-нататък.

Може да се запомни, че 30 май е 150-ият ден от началото на годината (когато не е високосна, инак е 29 май). Не само да се запомни, но и да се отбележи със специален празник през тази година, понеже тази дата е съвибрант на Юбилея. Желаещите могат до я отпразнуват. Отделно си е датата 11 юли.

Които искат да използват кабалата, може да разиграят по този начин и разни условни числа и кодове - например, Учението и рожденият ден на Учителя да се отпразнува най-тържествено в гр.Ярославль в Русия...

Сродните сърца, които са по линията на Венера, харесват сърцето ни, привличаме ги емоционално, може да си позволят една или друга обмяна с нас, но при тях не е голяма силата на формулата, че "Христос е Човекът на изявената, проявена и осъществена Божия любов". При Венерите любовта може да си остане не само неосъществена, но и неизявена и непроявена. Без Луната, за осъществяване не може да стане и дума. Но и първите две качества на Христовата Любов при Венера не само че не винаги се проявяват, но и не са задължителни. Това не е непременно недостатък, а може и да е висше качество, достойнство. За разлика от Луната, Венера е способна на тайна или платонична любов. Или поради стеснителност, или от някакъв вид морал или от висок идеал, или поради обстоятелствата. А когато е изявена и проявена, Венера иска да е с нас само от време на време, и то през деня. И нощем да е, тук става дума за удоволствие, не за грижа и ново поколение. Има приятелска и духовна любов по симпатии - Венера е способна и на това. Пълноценна обмяна с нея е възможна, тя може да бъде много силна, красива, сладка, предана и пр., но тя не иска да е в един дом с нас и обикновено не иска нощта ни или нощта ни за постоянно. При нея не става дума за съпрузи. Това е много важна разлика. Значи, с Венерината любов двама не могат да възлязат в ясновселената. В този смисъл обаче тя е много "удобна" за любовници или окултни ученици, които имат причини нощта им да бъде неприкосновена. Любовниците не ни канят в дома си или защото са обвързани и си имат някой вкъщи за през нощта (даже и вече отдавна да не ги вълнува), или защото по кармични причини някой родител прави това невъзможно. Домашният дракон, невидим за простосмъртните, иска да пие човека сам в леглото му или в близост до несменяеми "постоянни присъствия", които му сътрудничат. Това е тъмната страна на Лунната обвързаност - ситуационната, биологическата, кармическата. Неотнемането на нощта обаче устройва в най-висока степен мистика и ученика, които възлизат нощем горе в Школата и за космически пътешествия. Ако сме в Лунна връзка с някого - в битова, домашна близост - и той ни държи буден след 10 ч.вечерта или ни буди през нощта по каквито и да е причини, ученичество в Специалния клас и над него е немислимо. Колкото и да са милостиви и привързани много духовни хора и към животните си вкъщи - положението е същото. Въпреки взаимната любов с котки и кучета и голямата душевна и даже лечебна полза от тях и ползата за тях, че им се ускорява еволюцията, те са един вид похлупак, който не пуска мистѝка по-високо от ментала. Тук е моментът, когато ученикът трябва да направи своя избор - не само по отношение на канарчета, рибки, морски свинчета, таралежи, котки и кучета... Умилението и нуждата от грижа, страхът от самотата и пр. се имат предвид от Небето, затова за повечето хора, домашни любимци и човешко "постоянно присъствие" през нощта, дори и в другата стая, са необходими, но за мистика не вършат работа, дори могат да са фатални. Така че по този показател можем от раз да познаем кой къде е в еволюцията, къде е по стълбата на съвършенството - според науката пентаграмика. Някой иска да отидеш или да отиваш при него, да оставаш и през нощта в стаята му, но да се откаже от кучето или котката си е абсурд -. те са "домашни", те "не са животни", а са "души" и "хора" - ако ги изхвърлиш, няма да оцелеят на улицата. И прави са - поели са ангажимент към една Божия душица и не могат да я оставят, да я унищожат. Като им кажеш, че ще им намериш добри хора, които също ще ги гледат добре, пак отказват - това издава тяхната собствена Лунна привързаност към животното, имат вече психо-астрална обща кръвоносна система, от която са зависими. Това не е за обвинение, то не касае хората до ІV обикновена степен по пентаграма, за тях това може да е необходимо. Имали сме много случаи, когато такъв човек избира животното и губи любим човек само по тази причина.

Значи, когато говорим за минусите на Лунните привързаност или психо-биологични съобщества, винаги трябва да помним, че там въпросът е кой кого да смуче етерно и астрално през нощта. Може да не е смукане, може и да ни прелива "близкият" или животното здраве и сила, да изпитваме радост от милото му поведение и привързаността му, но така лунният човек реализира практиката на лунните хора, между две или повече същества винаги да държат на тези от по-ниска еволюция. Това, че е от милост и чувство за грижа се пише шестица в бележниците им, е хубаво, но по висок избор и идеал те имат редовно двойки. Има френологични и физиогномични, съответно корпологични белези за това (по формата и състоянието на тялото им).

Да разгледаме сега плюсовете на Лунната връзка пред Венерината, когато се касае за хора, събрани лично от Бога на една малка територия в битова и биологична връзка. Да кажем - обичат се, привличат се, не могат вече един без друг, признали са си го пред себе си и пред другия и са го изпълнили. Астрономическият (астрологическият) знак на Луната изразява именно това: дом - бит - семейство. Който не иска да е с нас през нощта (понеже Луната е нощта), той не ни е сродна душа или човек от веригата ни сродни души. Може да ни е сроден дух, сроден ум, сродно сърце, сродно либидо и пр., но сродна душа не е. Това е закон, пробен камък, аксиома, канон. Луната иска физическа и биологическа близост и през нощта, не само през деня. Това са "покоите" на човека - "светая светих" - ІV дом астрологически. Интимната връзка в дома и покоите ни е сакрална - най-висш израз и условие за възлизане на две души в ясновселената. Докато няма насилие и корист, докато няма карми, навици, традиции или само лъст, това е божествено. Мнозина са заедно поради кармичните обстоятелства или плътските щения, които наричат "тръпка", ала те не възлизат в ясновселената - въргалят се нощем из ада, в низшия астрал. Там допълнително блудстват с тях по най-извратени и ужасни начини и с децата им елементалите, вампирите, тъмните духове. "Постигат" това много лесно с късните вечѐри с манджи, с месища, специи, сладкиши, цигари, алкохолища, треви, телевизии, компютри и пр.; с половите излишества след 10 ч. вечерта и даже след полунощ.

Истинската ни сродна душа (или нейна представителка на земята, обикновено без сама да подозира това), е направила еднозначно своя душевен или Лунен избор: когато може през деня, но непременно и през нощта, тя иска за живее с нас и именно с нас, само с нас. Жестоките мъки и борби на неосъзнатите същества да бъдат с някого в битово-семейни отношения, да бъдат с него през нощта, води до нескончаеми въздишки, сълзи, депресии и ипохондрии, особено женски, ако това не може да бъде постигнато. Вярата на вторачения, че само, единствено той и именно той е достойният да бъде с някого в тази роля води до недостойни зависти и ревности и до преките ултиматуми в много случаи - "другата" да бъде напусната, да се получи развод. Това е битка на живот и смърт за Лунна близост, за легло, за обсебване ѝмуума на човека или неговата "светая светих". Чуждицата "ѝмум" е не само пароним, но и семантичен синоним на славянския глагол "имам" - малцина подозират това, дори и да знаят какво е "ѝмум" в астрономията и астрологията (дъното на хороскопа, върхът на ІV дом). Не само хората, но и ангели и дори божества имат иманентната нужда да имат нещо свое, някой свой - любов с обект. И за Венерите това може да е мотив, но при Луните той е въпиюща потребност от постоянна или преобладаваща битова и плътска близост. Тук няма вина - това е едно свещено невидимо тяло в съществата с много къс радиус на обмяна - от нула до няколко метра.

Когато говорим за "обмяна на съществата", това е тялото с най-къс радиус и то произлиза от най-високо - от ясновселената. Затова се казва, че домът и семейството са божествена институция - ясновселената е в Божествения свят. Именно Селена или Луната отговаря за "осъществената Божия Любов" - не само за изявената и проявената. Дълго време не разбрахме каква е разликата, докато не се сетихме, че "осъществена" значи ЗАЧЕВАНЕ, НОСЕНЕ, РАЖДАНЕ, ОТГЛЕЖДАНЕ И ВЪПИТАВАНЕ НА НОВО СЪЩЕСТВО. Венера няма луничка над кръгчето в знака си - тя не изпитва тази необходимост, за нея любовта е само удоволствие, независимо дали е духовно, интелектуално, естетическо или плътско. В този смисъл Меркурий е нещо над Венера, както узнахме от една високо посветена сестра в Пътя: тя нарече Меркурий "планетата на любовта". Тъй като Близнаци и Дева управляват обмяната на съществата и на веществата на всички полета, това може много лесно да доведе не само до изявена и проявена, но и до осъществена любов. При това Меркурий е не само тръба и пощаджия на боговете (Близнаци), но и реализатор, служител, майстор, виртуоз на осъществената любов, когато го визираме в VІ дом на небомига. По това той прилича на Луната, защото я има в символа си.

Нека сравним. От съставните елементи на планетните знаци има такъв само като кръгче (пълнолунието), кръгче с точка - Слънцето, Само луничка - Луната. Двете минават за основни, те са "Светилата", но това не е достатъчно. Мъдрецът говори постоянно за "дух, душа, ум, сърце и тяло". Но има планети, които синтезират всичко в едно - това са Меркурий, Ренун и Уран. Знакът на Меркурий е един от синтезите на интегриона, понеже съдържа и кръга, и луната, и кръста. Именно затова Меркурий е емблема на Човека - синтезът на Битието, последното творение на Бога. Ренун е кръг с точка в средата, под него - луната в една от 4-те й фази, а кръстчето - под нея. Значи, Меркурий, на сегашната степен на развитие на човечеството, не е още Новият Адам, Новата Ева. Той е емблема на пълноценния човек, но от Старата Земя и Старото небе. Изразява властта на илухимите в настоящата фаза на еволюцията, тъй като луничката в него е най-горе. Тя подчинява кръга и кръста. Обаче народите казват: "Легнала луна - прав моряк; права луна - легнал моряк". Легналата луничка в знака на Меркурий означава внушението на илухимите, които властват в нашата зона на Битието, да поставяме душата над духа, личността - над индивидуалността, природата - над Бога (пантеизъм), битието - над съзнанието. Това е предвидено и допуснато като основен мотив за развитието на Петата коренна раса и петата подраса, които са именно Меркуриеви. Те целят развитие на ума и на социалността у човека, затова и човекът бе наречен "хомо сапиенс" - едно съмнително название, тъй като се оказва, че човекът досега не е разумен, понеже не мисли за последствията, но е само умен - и то пак казано условно. Последствията от псевдорелигиите и идеологиите, от цивилизацията, доказват това. В най-добрия смисъл тези, които успяха да станат човеци в една доста висока степен, са най-умните и най-социалните хора на света: хуманитаристите. Те синтезираха човека до най-високата степен, която е достъпна в еволюцията му на Меркуриево ниво - хуманния човек. Той е съставен от една легнала луна, едно кръгче без точка и кръст отдолу. В него обаче любовта към Бога липсва или не е на първо място; той се опитва да спасява човечеството чрез религиите, идеологиите или подобряване на материалното положение.

Да не забравяме все пак, че година 150 прави Шестица, но излиза от 1 и 5 - Слънцето и Меркурий. Така че Меркурий ще даде методът на живот и подвизаване през тази юбилейна година. Желателно е да се проучи и числото 15 в този случай. Злото ще рухне окончателно (за тези, които са с универсална монада).

Сега идва епохата на Водолея - на Ученичеството. За "домашно" ни остава да изтълкуваме защо знакът на божествения Уран е най-горе кръг с точка в средата, под него - кръстът, а от двете му страни - две луни: отляво смаляващата се, отдясно - растящата. За това могат да се напишат цели трактати. И защо адският или светският Уран е с кръгче без точка отдолу Това са черните и светските мъдреци и умници, изявените или платените окултисти, които не разпознават и не признават Словото Божие в последната му изява на земята. Те използват мъдростта си за лични цели или за развяване на тщеславието си. Затова още до 1944 година е казано: "Светът мина през религиозната гордост, през мистичната гордост, през научната и философската гордост, през политическата и материалистичната гордост и пр., но сега идва най-страшната - окултната гордост".

В резюме и най-просто, по темата можем да кажем:

Това, с което се оформят биографиите на великите и невеликите стойностни хора, са думичките "живот, слово и дело".

Та дали ще са "Лунни" или "Венерини" сродните ни души, дали ще са "Меркуриеви", "Марсови", "Юпитерови" и пр. - това има да се изяснява теоретически и практически още дълги години.

За нас най-простия и ясен въпрос, който трябва да си зададем, когато се питаме дали някой ни е "сродна душа" или в какъв смисъл ни е сроден, е да употребим именно тия три базални думи: Живот, Слово и Дело.

Който се интересува от Словото, в което вярваме или което протича през нас и иска да си сътрудничим в тази област, ни е сроден дух по линия на Словото. Тук се съвпадаме по кръгчето с точката. Духовете ни се обменят в Слънцето.

Който се интересува от Делото, което ни вълнува и което движим и иска да си сътрудничим в него и го прави, той ни е съидейник по линия на Делото и с него можем да обитаваме цялата слънчева система до орбитата на Юпитер, както и на самия Юпитер. Това не са приказки, понеже такива пътешествия и телепортирания се правят.

Който обаче копнее да живее с нас на една територия не само лично, но и в един Житен Клас или Ято от сродни души, колкото и траектории да описва навън всеки от нас периодично и поотделно (принципът на водния клъстър), той ни е едновременно сроден дух, душа, ум, сърце и тяло и отговаря на знака на Уран, т.е. на българската буква Ж. Такъв е и знакът на Христа през средновековието. Само трябва да помислим защо тук има две луни - едната горе, растяща, едната долу, пак легнала. Последната е и символ на Нептун, и на епохата на Рибите - на Лодката, Котвата, Милосърдието, Саможертвата, Надеждата, Спасението, дрейфуването в плитко море или Пристанище с хора от една вяра:

Като говорим за Луната като знак в системата на планетните, религиозните и националните символи, трябва да знаем, че това е Великата Разумна Природа, която е много силна в съответните вери и етноси, въпреки всичките им грешки.

Новият човек обаче днес е навлязъл с нас в Епохата на Водолея. Тук главната фигура е Пентаграмът, главният импулс - Ученичеството. Като самоопределил се към един Бог, един Учител, една Школа и едно Ято - едно свято и свидно семейство от вечността и през вековете, - той изпитва нуждата да сме плътно заедно в един общ Живот и в Слово и Дело не по-малко от 25 години на тази земя, което е срокът на Школата за сегашната велика епоха. Всеки, който има други предпочитания, не ни е сродна душа в пълния смисъл на думата и затова можем да му отделяме само периферно време и внимание, за да му помогнем, доколкото е възможно, да осъзнае своите предпочитания, привързаности, илюзии, вкусове и теории. Казва народната мъдрост: "Който се не дава да го познаете, вижте го къде ходи в свободното си време". Затова и не трябва да ни е болезнено мъчно за него, колкото и да го ценим и да ни привлича, тъй като той е индивид-единак или от съвсем друго човешко стадо и трябва да изпита съответните последствия от това. Не че другите стада са непременно лоши - всеки вид си има своите особености, с които някой задоволява определени свои потребности. Затова не бива да ни е мъчно, когато някой си избира овцете, вълците, лъвовете, сърните или хиените. Лесно е да се каже, но често ни е мъчно: когато душа от нашето стадо или семейство през вековете не може да ни разпознае и се развява по чужди общества, или когато харесва хищник (нали някои хищници са по двойки...)

Да си припомним, че "осъществената любов" не винаги ражда деца от плът, ако това не е дадено в един живот. Но ние имаме възможността да раждаме деца в етера, в астрала, ментала, каузала, будическия свят или атмическия. И даже по-горе. За тази цел трябва да открием своята "Царица на нощта". Тя е зловеща, само когато не е от нашето Ято и не по волята на Бога. Истинската ни Царица е Селенина или Лунна - тя е Царицата в кошера на нашата душа, тя зачева и снася "яйцата" ни. Останалите пчелички са прекрасни, с тях можем да бъдем и любими, и приятели, но по линия на Марс и Венера в множеството. Колкото и да е странно, Венера управлява и множеството - а нали пчелите са от Венера? С тях обаче можем да летим само през деня, да събираме сладък мед за човечеството, да се дивим на просторите и да кацаме по цветята, опиянени от дивни миризми и багри.

Тук... няма да приложа едно многогодишно изследване на учените след дълги наблюдения, че митът за моногамните двойки сред птиците и хищниците е твърде преувеличен... Венера в единството, когато е под влиянието на Луната, създава семейство и се грижи за него по чифтове, но Венера под Слънцето, Марс, Уран, Нептун или Юпитер се грижи за оцеляването на вида. Тогава прелестни забежки са не само приятни, но и необходими... Те не пречат на вълка и орела да е 95% при семейството си, но и да "похойкват".... Природата се интересува от здраво потомство, а не от илюзии. Интересува се и от собственото ни здраве, понеже ние сме едно от нейните деца. Така че полетите по поляните и красивите игрички по цветята и във въздуха са необходими не само за оцеляване на вида, но и на самите нас (което е едно и също). С една дума - обмяна за подмладяване и здраве.

Може би тук е мястото да се върнем към видението на св.ап.Йоан Богослов и да се запитаме защо е видял 144-те хиляди спасени като "девственици". На тази дума се дължат хиляди гробове и манастири. Не че и недевствените не боледуват и не умират, но това се случва и с "избраните девственици". Все пак е констатирано, че женените живеят по-дълго. Естествено, дългият живот не е критерий - зависи какво правиш и какво си дал на човечеството. Поетът казва, че не многото живот, а многото живот в малкото години прави човека ценен.

Както и да е, няма защо тук, за стотен път вече или повече, да привикваме тук извадки от Словото, което за нас е най-авторитетно. В резюме: "Чистота и девственост означава изпълнение волята на Бога". За едни може да е свобода; за други - болест, нещастие, карма или божествено робство; за трети - дом и семейство, а за четвърти - пълна самодостатъчност, понеже Луната, Венера и пр. и съответните видове сродни души и тела вече отдавна не са извън него. Никой не трябва да съветва никого кой е "верният модел".

Та година - 150 беинсанска - дава приоритет на сродните сърца, доколкото са разбрали и почувствали импулсите на Шестата раса на земята. Това е не само сърце, чисто като кристал, но и познатото от поетическата и космическата история "сърце на сърцата" - сърце, съставено от цели гроздове и галактики. Дори и хексагонално, то има силата да поддържа своите диаметри през Центъра - и тогава хордите - стените на пчелната килийка, осияни от него, - да започнат да събират помежду си мед за Новата ни Планета и Новата божествена Култура.

Като говорим за любов, обич, хармония, радости, блаженства; за Новата божествена Култура през настоящата Венерина година по Новото летоброене, колкото и да набъбна този текст, тук се яви изкушението да се добави нещо важно от Пураните. За да се види с какво доминантно Венерино нещо би трябвало да се храним (и да пеем песенчицата за него, която знаем...) и какво можем да преживеем, какви сродни сърца има шанс да срещнем през настоящата 150 юбилейна година и от нея нататък, ако някой го постигне сега.

Става дума за Крита юга в дълбоката древност - едно от подобията на така наречената Сатия Юга - божествения космически век, в който навлизат някои души от настоящата 2014 година, след като вече изтѐче Кали Юга. Официално дават най-различни други срокове, но ние вървим по коригиран, български, собствен календар.

Космологията на Сканда Пурана

(пураните в Индия датират поне от 500 години преди Христа)

Из Първа част

172. Карандхама каза: Искам да узная правилната класификация на Югите. Винаги съм жадувал това!

173. Махакала заразказва: Знай, че първата юга е Рита; след това идва Трета. Накрая са Двапара и Кали. Накратко, те са четири.

174. Югавритта (т.е. основните характеристики на югите) са следните: Крита Юга е Саттвика (т.е. хората имат саттвична природа). Трета е Раджасика. Двапара е смес от Раджаса и Тамаса (т.е. природата на хората в нея имат и от двата типа качества), докато Кали е позната като Тамасика.

175. В Критаюга върховенство има Дхяна (Медитацията); в Трета водещо е Яджна (Саможертвата); върховна в Двапара е Истинността, докато единствено Дана (Дарението) е такова в Кали.

176. В епохата Крита творението е ментално и поведението цели блаженство. Жителите са брилянтни и лъчисти. Те са задоволени и вечно стремящи се към блажена наслада.

177. В епохата на Крита сред жителите няма разлика между високопоставен и подчинен. Всички те били преуспяващи, без никакво разграничаване. Те живеели еднакво дълго, били еднакво красиви и щастливи.

179-180. По това време нямало кастово разграничение или правила за различните етапи в живота. Не можело да става и въпрос за смесени касти. Те винаги медитирали единствено върху Шива - великия Бог, - а не върху други. В последната, четвъртина от тази Епоха, радостта се позагубила. Тогава се появили дърветата, конете и подслоните.

181-182. Тези дървета давали облекло, украшения и храна. На същите дървета във всяка листна чашка пчели произвеждали превъзходен пчелен мед. Той имал сладка миризма, хубав цвят и изключителен вкус. В края на Крита Юга тези жители се хранели с този пчелен мед.

183-185. Хората живеели добре нахранени и весели. Те не се разболявали. След като минало известно време, тяхното вкусово сетиво се обострило. В съответствие с низходящата природа на Югата, медитацията върху Шива намалявала по честота и дълбочина. Те започнали да изтръгват тези дървета насилствено, за да извличат все повече продукти. Поради това лошо поведение от тяхна страна, породено от порока на алчността, в тези Калпа дървета изчезнали на някои места, заедно с производството на мед.

28.ІІ.150(2014)г.

ЧИСЛОТО 64

Този текст е за едно конкретно дете с това щастливо число, затова не е изпращан на приятелите. Който не желае, да не го чете. По тази причина текстовете на английски и на руски накрая не са пре-ведени. Обаче то може да е щастливо и за други хора, така че някои може да се запознаят с него. Освен това, той е един възможен подход за търсене на информация и за собственото число на всеки, ако е разбрал кое е то.

Като говорим за числа, при това дете е в сила за "бърза помощ" и числото 46, но особено силно и ефективно е 64. Когато човек десетилетия наред е наблюдавал повторението на едно число в житейските си ситуации, не може да остане безразличен. То фигурира във всичките ни документи и житейски ситуации, даже и в тия на познати и приятели - по ЕГН-та, документи, телефони, адреси, номер на автомобила и т.н. На места са даже по два пъти. Добър знак е дори когато отпред се движи кола с тия числа. Действа и обърнатото число - в случая 46. С тия две числа шансовете в живота ни помагат безотказно. Колчем излезе нов документ, бил той и билет от транспорта - има ги! От тази година в по-миналия век започва и Новото, беинсанското летоброене. А в 64 година преди Христа излиза и знаменитата прокламация на Сенека за равенството на всички хора, включително и на робите.

Пък ако става дума за стария член 64 на трудовия кодекс в България (не знам дали е същият и сега), нашата душевна бърза помощ и Тимуровска команда действа безотказно и "по заместване"... Само замалко, но качествено - за да останат и линейката, и пациентът по-дълго време млади, хубави, здрави и нормални...

ПРЕДИ ВСИЧКО - ОТ НАЙ-ВАЖНОТО МЯСТО:

Има ли Любов в себе си, човек ще прогледне за всички неща. Ако е ученик, и буквите, и числата ще оживеят за него. Какво нещо представлява живата буква, живото число? Всеки човек, който живее в света на светлината, представлява жива буква, живо число. Понеже минавате за учени хора, нека всеки за себе си определи каква буква и какво число представлява. Засега това е тайна, която в бъдеще може да се открие. Който може още в този живот да намери своето число, той ще разреши една от великите социални и културни задачи на живота. Да определите вашето число, това значи неочаквано да получите наследство от десет милиона лева. Ако сте разумен, с това число ще разрешите много положения. Магическа сила се крие в числата! Да имате десет милиона лева на разположение, това значи да имате къщи, имоти, приятели... Какви по-големи богатства от тези? Всички хора се подчиняват на десетте милиона... – Защо? – Живо число е то! Следователно, ако в едно число се крие такава сила, колко по-мощно нещо представлява човешкият характер! Когато човек проникне в силата на числата, професорите на Светлината ще му разтворят вратите на своя университет. Отвори ли се за човека поне една от вратите на този университет, той ще влезе в него с колесница, както пророк Илия влезе на небето. Който не разбира живите числа, той дълго време ще обикаля вратите на този университет, но никой няма да му отвори. (Разумни отношения, 16.V.1928)

Живите числа имат особени свойства, те са ма-гнетични. (Живи числа, 15.ІV.1932)

Казвам: всеки човек представлява едно число – или щастливо, или нещастно. Който разбира този велик Божествен закон, той ще избягва всички ония хора, които представят някое нещастно число. Не е въпросът да ги избягва човек, но няма да ги среща често. Той ще го заобиколи, ще мине от друго място, за да не се срещне. Ако искате да придобиете нещо, срещнѐте щастлив човек. Той непременно ще ви придаде нещо от себе си.

За всеки даден случай има едно божествено чувство, което регулира нещата. Има един божествен импулс в човека, който регулира и определя неговите постъпки. Някой се дави, например, друг вижда това и без да мисли много, хвърля се във водата и го спасява. След това другите го питат: "Ти знаеш ли да плуваш, като се хвърляш така смело във водата?" – "Не зная" – "Знаеш ли тогава, че можеше да се удавиш?" – "Това не го мислех...". Наистина, този човек ни най-малко не мисли, че ще се удави, той има само пред вид желанието да помогне на давещия се. Той се ръководи от любовта към човека. Този човек, който е извадил другия от водата, с тази си постъпка е изпратил своето щастие из целия свят. Той човек представлява едно щастливо число. (Недейте се грижи за живота си, 27.І.1935)

Всяко число, на което сборът от цифрите дава 10, е число на хармонията. Който работи с тия числа - 19, 28, 37, 46, 55, 64, 73, 82, 91, - и да започне зле, всякога свършва добре. (по извадка от беседите от Лалка Кръстева)

Когато човек попадне в едно от тия числа 10, 19, 28, 73, 64, крайният резултат е добър. Това са течения. Като вървиш по това течение, ще постигнеш своето щастие, ще отидеш до една пътека, до някой извор. Жаден си, попаднал си на една пътека, която води до някой извор. След един-два километра ще дойдеш до извора. И тогава тази мъчнотия, която имаш, ще се премахне. (Щастливи числа, 11.ХII.1931)

Да кажем, вие вземате „до“. В първата октава то има 32 трептения. Във втората октава колко трептения има? - Методиците изчисляват 64 тре-птения. - Ами в третата октава? - Два пъти по 64. (Програмата в живота, 18. II. 1938 МОК)

***

Ето още някои неща за 64, но сега нямам време да ги превеждам. Ако иска някой - да помогне. Тия сведения са важни, понеже от опит знаем, че личните числа действат със сигурност и е полезно за де търси къде още можем да имаме шансове:

64 In mathematics

← 63

64

65 →

← 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 →

List of numbers — Integers

← 0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 →

sixty-four

64th
(sixty-fourth)

2⁶

1, 2, 4, 8, 16, 32, 64

LXIV

1000000₂

2101₃

1000₄

224₅

144₆

100₈

54₁₂

40₁₆

34₂₀

1S₃₆

Sixty-four is the square of 8, the cube of 4, and the sixth power of 2. It is the smallest number with exactly seven divisors. It is the lowest positive power of two that is adjacent to neither a Mersenne prime nor a Fermat prime. 64 is the sum of Euler's totient function for the first fourteen in-tegers. It is also a dodecagonal number and a centered triangular num-ber. 64 is also the first whole number that is both a perfect square and a perfect cube.

Since it is possible to find sequences of 64 consecutive integers such that each inner member shares a factor with either the first or the last member, 64 is an Erdős–Woods number.

In base 10, no integer added up to its own digits yields 64, hence it is a self number.

64 is a superperfect number - a number such that σ(σ(n))=2n.

64 is the index of Graham's number in the rapidly growing sequence $3\uparrow ^{{3\uparrow \uparrow \uparrow \uparrow 3}}3$ ,...

In science:

The atomic number of gadolinium, a lanthanide

In other fields:

- In chess or draughts, the total number of black (dark) and white (light) squares on the game board;

- The code for international direct dial calls to New Zealand

- The designation of US Interstate 64, a freeway from Missou-ri to Virginia

- The designation of U.S. Route 64, a highway from Arizona to North Carolina

- The maximum number of strokes in any Chinese character

- Number of hexagrams in the I Ching

- Number of sexual positions in the Kama Sutra

- In Humans: the 64 codons of DNA

- The 64 Runes.

Symbolism

As a product of 8 x 8, it is the expression of a realized totality and per-fect.

According to R. Allendy, this number represents the "static realization - even number - of the cosmic unit - 6 + 4 = 10 - in the blooming of the beatitude. It is the final liberation which allows to the being to realize its full individuality after its cycle 4, in the links of the cosmic Karma, 60". It would represent also the natural forces acting in union with the providential determinations of the Cosmos.

Being the cube of 4, the number 64 represents the physical world of the four elements to the third power, in the plenitude of its expansion.

According to Claude of Saint-Martin, this number represents the "complement of the octagonal circle where the powerful number, after having covered all the depths of area and of the existence of the beings, restore the unit in its simple number, there where it was divided, and the action where reigned the nothingness and the death".

Symbol of the paramount chaos.

Bible

It is the number of generations from Adam until Jesus according to the Gospel of Luke.

General

The mother of Buddha had, according to the tradition, to born in a family endowed of 64 species of qualities.

Age of the Virgin Mary when she died, according to visions of Ann-Catherine Emmerich.

The mathematician W. R. Ball reports the following legend: In a temple of Benares, there is a dome under which a plate of bronze marks the center of the world. On this plate, there are three vertical stems of one cubit height. During the creation of the world, God placed on one of the stems 64 discs of gold of different sizes, the largest at the basis, the others going decreasing. In top, the smallest disc. This accumulation is the tower of Brahma. Night and day, without stop, the priests relay to transfer the discs from a stem to another. Only one disc must be take at once and it is forbidden to place a disc on another of lower diameter. When the 64 discs will be transferred from the tower of Braham to an other stem, the temple and the Universe will crumble. This will be the end of the world.

The Chinese tradition wants that Confucius has had 64 generations since Hoang-ti, founder of the dynasty.

The 64 devas of the Abhavara class, at the Indians.

The 64 Koua (hexagrams) of the Yi-King.

To the funerals of Alexander the Great, the mortuary chariot was dragged by 64 mules.

The 64 persons in China who carry the skin of the defunct emperor.

The 64 "tantras" (books) of the "tantrism", which is a form of Hinduism.

The magic square using the first sixty four numbers is associated with the Mercury planet and has for sum 260.

64 7 6 60 61 3 2 57

49 55 11 13 12 14 50 56

41 18 46 21 20 43 23 48

32 34 27 37 36 30 39 25

40 26 35 29 28 38 31 33

17 42 22 44 45 19 47 24

9 15 51 52 53 54 10 16

8 63 62 4 5 59 58 1

The 64 nucleotides of the genetic code.

64-те изкуства на Радхарани (т.е. Радха, любимата на Кришна), които трябва да владее Жената.

Дори това, че Уиндоус има версия и с 64 бита, може да има положително значение в този дух - някой - да работи най-добре с такава версия...

Name Number 64

Name Numerology for 64 blesses you with a sharp intelligence, cleverness, and mental strength.

It creates for you, equal number of both friends and enemies. It makes you overcome your enemies, to emerge successful.

Numerology for name number 64 makes you a great achiever.

You are selected for very high positions in the Government. You succeed in matters, which others consider impossible. You achieve name and fame.

Значение числа 64

Число 64, есть полнота проявления духовной тверди и материа-льного совершенства. Это плоскостное линейное последовательное мышление накопленной информации. Спираль движения материи от периферии к центру постепенно накапливая информацию и увеличи-вая гравитационное воздействие на искривление окружающего про-странства.

Сознание при этом всё больше замыкается само на себя и человек начинает работать по изменению своей внутренней структуры, открывая свой мир внутри себя. Число 64=6+4=10=1, что говорит о подчинению всего существа единому закону восхождения на новый уровень проявления.

Рождение свыше подготовлено, осталось сделать кое какие штрихи и замкнуть пространство, создать Ковчег. Если рассмотрим число со стороны по пути эволюции, то получим 100-64=36, мы видим как эволюция происходит через очищение тверди огнём внутреннего пространства Земли или Аду. Процесс очищения тот же, что и на Земле, то есть спираль времени.

Словно в кино кадры фильма освещает сознание повторно переживает свой Грех и видит к чему он его привел. Это своего рода школа с наказанием. Если человек горячо раскаивается ему предоставляется два пути искупления которые он должен пройти очистив себя и только после этого он вновь возвращается в точку своего рождения.

3+6=9, число девы которая должна родить Грешный плод на Земле. Шестьдесят четыре число 60х4=240, мы видим твердь ко-торую имеет данное число, кажущаяся, которая сложена из отражающих факторов восприятия физического мира. Это необходимо для формирования начального тела сознания осознания себя в себе и в физическом мире.

2+4+0=6 при последующем углублении в суть числа мы видим сжимающуюся спираль закона, который слагает данную материю строя её иерархию и жизнестойкость. Высшее Ангельское руководство процессом формирования исходным числом 64 вычисляется 1000-240=760, это тайна уже имеющейся спирали или пути который предначертан свыше.

7+6+0=13=4 получаем закон спущенный свыше в виде пути для развития сознания воспринимаемого мира, поступков и переживаний при жизненных ситуациях и выбросов психического огня, укрепление духовной тверди и осознание что это мы переживаем сто тысячу раз словно во сне пока не проснёмся и не станем всё воспринимать так, как полагается.

Необходимо понять что ты сам режиссер этого сюжета жизни и сам изменяешь сценарий и действующих лиц. Придя к пониманию человек выходит из поля действия Кармы и созерцает действо со стороны аккумулируя психическую энергию переживаний в своем сердце.

Автор: Ширяев Павел Григорьевич

И така, на път! Със сигурност №64 ще е най-щастливият и интересен път за някого в България:

"Републикански път II-64 е второкласен път, част от Републи-канската пътна мрежа на България, преминаващ изцяло по терито-рията на Област Пловдив. Дължината му е 54,5 км. Пътят се откло-нява надясно при 268,5 км на Републикански път I-6 в югоизточната част на гр. Карлово и се насочва на юг през Карловската котловина. Преминава през западната част на град Баня, пресича река Стряма, преодолява най-източната ниска част на Същинска Средна гора и в село Песнопой слиза в Горнотракийската низина. Оттам пътят запазва своето южно направление, като последователно преминава през селата Долна махала, Черноземен, Граф Игнатиево и Труд, пресича автомагистрала "Тракия" при нейния 127-ми км и в северната част на град Пловдив се свързва с Републикански път I-8 при неговия 226,9 км."

Ако включим и астроместата ни по света, което засега изчисляваме по програма Janus-4, ще знаем и през кои страни е добре да мине човек през живота си или да поживее в тях, за да е най-щастлив и да има най-големи успехи. Това работи - проверено е от много астролози и го проверяваме с години и ние. Например, в свойта си страна нямаш никога и керемида над главата, нито ти върви в света, нито в личния живот. Отидеш на север - дават ти куп самостоятелни апартаменти и вили без наем, да се шириш, имаш цяла връзка ключове; канят те на сцени със салони по 1000 души, имаш покани за гостувания всяка вечер на различно място за месеци напред... Така че, във всяка от така изчислените страни, това бебе горе на снимката трябва да потърси първо кой й е нейният път №64, после - кои градове имат това число в пощенските или телефонните си кодове, кои хора живеят или кои обществени сгради се намират на №64, да търси стая 64 и има ли там хора с такава рождена година и с това число в житейските си ситуации... Дори да са най-"непробиваемите", на 64-тия път ще се "предадат"!...