Необятното говори

16.12.2016 г. 11,00 ч.

ГОРДЕЛИВОСТ – ИЛИ ИСТИНА? 1917.06.03н бед ЖАН2004:178-179 „Когато кажемъ: „Глава на Твоето слово е Истината“, когато кажемъ: „Богъ е Истина“, ние подразбираме една Жива Сѫщность. Слѣдователно, на физическото поле човѣкъ, който има Истина въ себе си, ще бѫде най-уменъ, най-щастливъ, най-здравъ, най-силенъ. Онѣзи, които искатъ да бѫдатъ красиви, нека намѣрятъ Истината - и всички ще ги обичатъ.”

ИМА ЕДНА БЕСЕДА „ИСТИНА И БЛАГОСТ”, в която се разграничават хората от левия от десния път. Който иска да представи собственото си разбиране за единствена истина и по тази причина не изразява истината благо, той започва да се деформира не само вътрешно, но и външно. Затова всеки от нас става лично портрет на лъжите, гордостта или самомнетието си, ако сме ги допуснали в себе си. Още по-конкретно, Учителят казва, че половината хора на Изгрева са от Черната ложа, понеже ни занимават с „единствено правите истини” – техните собствени. Още по-голям грях е да се обосновават тези лъжи или части от Истината с манипулирани цитати от Словото Божие. Горделивостта и ограничеността не само издават лоша миризма и ни съсипват външно, но и са агресивни. А в беседата „Бог е Дух” от 6 юни 1917 г., която разглеждаме, Учителят още веднъж ни предупреждава: „Христосъ се обръща къмъ своите ученици и казва: „Не нападайте, но говорете, разяснявайте на хората това, което се разбира мѫчно. /.../ Питамъ: коя религия е права? - И ДВѢТѢ сѫ прави. /.../ Нѣкой човѣкъ все още цъфти, а вие казвате: „Кѫдѣ ти е плодътъ?“ - Спрете тази ваша философия: този човѣкъ е още въ своето цъфтене. Нека прѣцъфти, нека завърже - ТОГАВА искайте нѣщо повече отъ него. Ако е плодъ - оставете го да узрѣе. Той въ първо врѣме ще бѫде киселъ, но като узрѣе, като стане сладъкъ, тогава ще се разберете.“ ТАКА ЧЕ СЛАДОСТТА, БЛАГОСТТА на Истината идва едва в периода на ЗРЯЛОСТ на еволюцията. Дотогава ние сме все още киселички, горчивички, лютички в думите и мислите си, в съжденията си. Имаше хора на Изгрева с крайно злобни реплики и погледи. Учителят е казал, че събира хора „от кол и въже”, за да имаме нагледни помагала. Небето е крайно толерантно към свободата ни да се изразяваме на нивото на еволюцията си, защото повече не можем, и понеже няма как да се прескочи законът за съответствие на съдържанието и формата. Всеки от нас е образ на степента на истината и на лъжите, които разпространяваме, независимо съзнателно или несъзнателно. Именно затова в беседите се казва: „Ако искате да разберете дали някой говори истината, вижте го как изглежда”. Разбира се, има и големи изключения от това правило, когато богове и ангели се обличат в скромни и даже уродливи форми на земята, за да могат да си свършат работата. Обаче в повечето случаи законът за съответствие на съдържание и форма е валиден и затова го виждаме изразен и в мъдростите на древните и средновековните Посветени. Един от тях казва: „Ако искате да се убедите в нищожността на светските придобивки, вижте как изглеждат тия, които ги имат”. Бихме могли да добавим - и в едновалентните агресивни мнения, които мнозина искат да наложат като „единствена истина”. Материалисти, атеисти или религиозни; философи, престъпници или светци – всички заставаме без дрехи пред съда на ангелите, когато си заминем от този свят. Не само тогава, но и всяка нощ. Емнуил Сведенборг обяснява, че в това преддверие на ада или чистилището или на рая ангелите правят измервания на лицето и тялото на всеки човек, за да установят отклоненията ни от Любовта и Истината. Въпреки общите разсъждения по тия въпроси, може да се разгледа и един конкретен проблем във връзка днес с интернет. Охотно го ползват и трите ложи, всяка с разични методи и цели. Той е свободен форум за лъжи и истини, затова е колкото полезен, толкова и опасен. Обаче в много случаи опасността се изостря при започването на прения. Апострофиането и спорът са пробив на тъмните сили и на хората с по-ниска еволюция, поради което в такива случаи Посветените ликидират такива огнища. Нека си представим, че всяка нощ има „петминутка” горе в Школата – дори и да си го представим фантастически. Как е точно – фантазия или не, - могат да го удостоверят само акашовите филми. Да си предстамим, че всички участници в дадени взаимоотношеня през деня ги изправят на нещо като съд по време на тази „петминутка”. Времето е относително – за половин час или една минута земно време, горе може да се изгледа и обсъди и един цял живот, не само денонощие. Само че на тия еженощни процеси-форуми, щем не щем всички се явяваме без дрехи, във вида на земните си лица и тела, понеже дрехите са изобретение на Сатаната. Бог го е помолил да ги въведе с някаква тайнствена и много висока цел. Иска и да проследи дали имаме мръсно подсъзнание, дали си представяме, че дрехите внасят красота, дали ставаме производители, продавачи и купувачи на дрехи и вещи – сучастници на Сатаната, - както и когато конусмираме и храните му. Акашовият документален филм на общуването ни през деня обаче не е само в третото измерение: виждат се ясно и етерните, астралните и менталните ни порождения, усещат се и миризми. Космичните зрители и „съдиите” са изключили долните си сетива, за да не загубят съзнание, но ние, „подсъдимите”, както и нашите фенове и противници, които са също привикани насън, ги възриемат в пълен обем - и натурално, и ясновидски, и като ясноусещане. Както е нарисувано по стенописите на Рилския манастир или в платната на Брьогел, виждат се змиите и гадините, които излизат от устите или главите ни, усеща се смардта на менталните ни газове, когато си „изпускаме душата” при забележка или критика от злоба, или когато се изхождаме в душата на тези, които не одобряваме. Всички тия „красоти” и миризми и даже болките присъстват с пълна сила в неорязаните документални филми на акаша и в "подсъдимите" на живо, понеже са необходими на космическите лекари, защитници, следователи, прокурори и съдии. Темата е много интересна, но не е за тука. Може само да си представим каква е била присъдата през една подобна нощ, когато се е разглеждала съдбата на един български сайт в yahoo: „Българи с душа”. Той бе започнал много възвишено и полезно, за да обедини българите с монада, обаче веднага се намесиха и други българи и небългари - и пак стана говорилня, спорилня, плебейски пазар. По тази причина се наложи този сайт да бъде ликвидиран. Ако и другаде допуснем простотията, гордостта и злобата, също ще премахнем такова огнище. Затова периодично предупреждавам, че ще трия изказванията, когато спаднат под нивото на душевното и духовно благородство: под любовта към Истината и търпимостта към различията.

ЕТО ЧАСТ ОТ ЕДИН ТЕКСТ НА ТЕЗИ ТЕМИ ОТ 15-16.ІІ.1987г. - "ИСКРА - ИЛИ САЖДА?", леко адаптиран:

„Когато отблъскваш любов – наплодяваш пространството с вампири. Отблъснеш ли Божествена Мъдрост – пораждаш отвратителни вещици и магьосници. А отхвърлиш ли Истина – сам Бог създава допотопни чудовища по планетите, хищници, отровни и мръсни влечуги и насекоми, микроби. Та разбери сам, человече, ангеле, илуихме: по това, което те гони, проумей кой дар на Бога си блъснал в калта и вонята на самомнението си. Вампирите носят всички мъки и терзания на сърцето; вещиците и магьосниците – противоречията, съмненията в ума, тънкото и дебело подозрение и смрадливото сметкаджийство, подсигуряване; докато паразити и хищници, бацили, престъпници, властници и домашни тирани се стремят да направят душата ви страхлива, езика ви – лъжлив или грозен, а нервите и тялото ви – плячка за себе си. Прогоните ли Бога от сърцето си, вие изпадате в ръцете на враговете ви, родени от самите вас: ехидната е родила ехидството, змията – всякакви змийчета и змийства, а плъхкинята – плъхски чувства и болести… По лицата ви лазят черни мисли като хлебарки; кърлежи от плътна привързаност са се впили в егото ви; срамните насекоми на страха пъплят по кожата ви към очите, понеже се стремят да поразят органа на Истината – да попаднат направо в мозъка! Тогава страхът от Любовта, общуването ви с носителите на астрални въшки се превръща в “стечение на обстоятелствата”, във „вътрешно убеждение”; и накрая - в химерен вкус... Под “химерен вкус” се разбира ново проникване на астралните насекоми от сферата на общественото внушение в подсъзнанието ви, което парира космическия спомен за сродната душа и поразява сърцето с илюзията за щастие с избраници от прозата или ада. По същия начин може да се обясни психическото съответствие на всяко животно, всеки звяр, вампир или паразит и микроб, породени от ония, които отблъскват Бога. А Бог се явява кардинално само 18 пъти в едно прераждане: 10 пъти като шанс за посрещане на Любовта, 5 пъти - като шанс за приемане на Мъдростта, и 3 пъти - като шанс за приемане на Истината. Ако отблъснете Бога 18 пъти в едно прераждане, вие се обезчестявате и започвате да смърдите така отвратително, ЧЕ СЕ ПОСТАВЯ ВЪПРОСЪТ ЗА ПРОВЕРКА НА МОНАДАТА ВИ. Тази основна проверка – това най-болезнено разглобяване на 12-те обвивки на човека, ангела или някое божество до съставните им “болтчета” и частици, се нарича “12-и кръг на ада” и се инспектирали лично от Първия Елохим на Ремонтното Битие. Намотаните върху монадата ви и сгрешени вериги от молекули, илюзии и безсърдечия се размотават от най-опитни бобинари, преминали през всички училища и спецкурсове по размотаване на ясновселенски плетеници и объркани лични конци…- и понякога се разплитат с векове и хилядолетия! По-младите духове са се оплели по-малко, затова се прераждат по-често: алгоритмите на техните грехове и оплитания са типологизирани отдавна от Програмното Отделение на Ремонтния Отдел и затова премотаването става почти автоматично; срезовете и отделянето на шкартото – завидно качествено. Остава само онова около монадата, което е живо, непъклено, нераково – чистите нишки от филма на живота, когато не сме отблъсквали ръката на Любовта, бисера на Мъдростта или свежия, син вятър на Истината. “РНК” на прераждането – или по-точно ония вериги от нея, които са сгрешени математически, естетически или етически - се отстраняват прецизно чрез Ножиците на Битието, но не се изгарят веднага - първо се подават на Черните Монтажници. Те монтират филма на вашите грехове, грешки и престъпления само от тия отрязъци, които после ще бъдат изгорени в "геенната огнена”- т.е. в пещите за генно претопяване под кората на всяка жива планета. Щом завърши разплитането по най-прецизен начин и се получи монтажът на черния и белия ви филм, вие сте готови за "Последното Рендосване”. Това е Космическият Съд. Знаете вече как става това: “Дяволът” пуска черния филм на живота ви; после Христос пуска белия филм на живота ви, а накрая Съдията – Бог - пуска отново целия филм на живота ви, след като вече го е прожектирал веднъж в съзнанието ви, секунди преди да изпуснете последния си дъх. Първия път Бог говори на душата ви, а последния път – на духа ви. Последният път е най-решаващ, понеже нито черният, нито белият филм са достатъчни да се снеме най-последната черупка около монадата - костеливата черупка на безсрамието. Има монади и “сажди” с толкова твърда черупка, че никакъв черен филм не може да ги разубеди от правотата им. Те затварят очи, не гледат; но даже и при психошоковете за отваряне на очите те проследяват черния си филм с изражение на безумна гордост и с несъкрушимото убеждение, че всичко това не се прави от Съда на Бога, а че е “представление на вражеския лагер”, целящо да сломи личността им и да ги накара “да се предадат”. Един фанатичен католик, протестант или православен, а и много “шарени” и черни окултисти и мистици се предават по-трудно и от професионалните касапи и детективи – оказва се, че последните се засрамват по-лесно, отколкото идеологическите престъпници. Но когато сам Бог пусне за втори и последен път целия филм на живота им без никакви орязвания, се случва последното: разпуква се и най-твърдата черупка. Безсрамието, наречено самомнение, има тази слабост да се пропуква при осъзнаване на нещата такива, каквито са – т.е. в тяхната причинно-следствена връзка. При някои особено тщеславни духове се пуска първо белият филм на живота им. И понеже се виждат отново на сцената, те започват да се надуват като пуяци и да издават пуйкания, без обаче сами да се чуват. Дежурните алохими така искрено им ръкопляскат, роднините им по манталитет тъй възторжено изразяват възхищението си, че отворената Бяла Книга на живота им се превръща в поредния юбилей на юбиляра, чакал тези празници и на земята със същата буря от гъделичкания, с която преживява и последния си “юбилей” на небето… (всъщност, в преддверието на Ремонтното Битие). Всичко добре, но и това се заснема в натура от акашовото поле, обаче там вече се свалят поляризационните филтри и пуйката изведнъж вижда себе си как изглежда астрално, изпотява се неочаквано и го удря на плач, откъдето пък се понася натурален магарешки рев… Това вече накарва публиката да се разсмее открито и овациите да преминат във викове и освирквания, а обърканите почитатели на пуйката-магаре да въртят очи и глави в недоумение: какво стана с техния кумир, чиито мъдрости, икони и портретчета са купували на земята с охота или самият кумир им е продавал книгите си с автограф, а иконите му са им висели по стените и вратовете им; чиито книги, речи, реклами, концерти или филми са се разпространявали в най-големи тиражи? По-умните се осъзнават още след тази операция. Но останат ли да мигат, неразбиращи нищо, Черният Обвинител пуска директно черния филм на живота им. Както разбрахте, след тези два филма се разпукват и най-костеливите орехи. Останат ли обаче здрави, диагнозата е ясна: горделивец - или имитант. Срам в такива няма и не може да има. Възгорделият се прибягва най-често до последната мярка, защото е приел още на земята черно посвещение от Черната Вселена на Имитантите, за да се въоръжи с политическо или магическо могъщество и идейно безсрамие. Това са последните му оръжия за защита на сатанинската гордост и самомнение: "Ето, аз върша неща, които имат реално въздействие. Следователно, аз имам предостатъчно сила и власт, та няма резон тепърва да се „разкайвам” пред някакви си несъществуващи други сили и школи. Ако съществуват – нека се появят, та да се сразим!” Това петляркане на пуберитетното духовно културистче не издава само личната му калпавост на духа, но, преди всичко, магичната. „Приятелите”, които тръгнаха по този път, се разпознават по особения израз на лицето, по особения ступор на лицевите мускули, не познаващ благостта; по фелдфебелското или ефрейторско врязване в живота на другите, по фюрерското самочувствие и неразбиваемостта на съвестта – нещо като “генералисимус на безсрамието”… Обаче след разплитането и демонтирането на дванадесетте им тела, такива негодници остават почти без бял филм – понякога няма и сантиметър добро в молекулите на личността им. Остава последното – “Разтрошаването на ореха”. Срамът не действа на такива – те са тъй велики пред себе си, че просто няма от кого да ги е срам: всички останали са “нищожества”. Тогава Бог извиква най-страшния - йерархично по-висшия инструктор на пъкленото изчадие. Пъкълът или поразените от него се отличават по това: срам те нямат, но страхът им е известен. Данте описва в “Ада” си и такива горделивци, а Доре нарисува гениално някои от тях - и в катрана,те си остават на “особено мнение”; лицето им вони на гордост от милиони километри. Но алохимът, който се е представял за началник или вдъхновител на зачисления му възпитаник, се явява начаса - и нито нанася магически удар, нито употребява Сатурновия лъч от пръста на правдата. Той само прошепва нещо в ухото на гордия. Какво точно – това никой не знае, освен Бог. Обаче миг след това “орехът” на егото се обвива от изобилна мръсносива мъгла – напипал е инструкторът СТРАХА на горделивия. И след разсейването на мъглата, черупката е разчупена! Вътре или свети едва видимо замъждяла монада, т.е. искра Божия, или се забива в очите на всички раково образувание на Морето от Азове – монада, изядена от “сажда”. Процедирането с такива не е обект на настоящото назидание.

17.12.2016 г. 18,41 ч.

ДУМАТА БУДАЛА 1917.06.03н бед ЖАН2004:186 „Вчера тълкувахъ на една госпожа какво значи думата „будала“, защото ми се оплакваше, че така я нарекли. Буквата „б“ показва, че трѣбва да знаешъ да растешъ, „у“ – да цъфтишъ, „д“ – да знаешъ законитѣ на любовьта, „а“ – да си разуменъ и „л“ – да обичашъ. ТОВА значи да си будала!

ЗВУЧИ ПРЕКРАСНО, КАТО ДЕВИЗ НА НАШЕТО СВЕТОВНО ДРУЖЕСТВО - „ДРУЖЕСТВОТО НА БУДАЛИТЕ”... Даже мислехме да основем „Банка на будалите”, в която всеки будала да подарява част от имотите си, труда си, собственостите и приходите си. „Нищожен будала” – 1%; Малък будала – 10%; Среден будала – колкото може нагоре; „Откачен, Абсоютен или Баш-Будала” – 100%...
Приходите от тази Банка ще отиват по 5 пера, тук няма да се обяснява кои. Второто е за Самотните Майки - трезвенички, вегетарианки, веганки, суровоядки, плодоядки... На първо място – за Бременните и Кърмещите, докато кърмят. Решихме, че думата „самотни” не е точна, понеже жената с дух никога не се чувства самотна: тя е извор, около нея се събират много същества със сърце, ум, дух и душа. Банката им подсигурява вълшебна къща в градина, безплатен транспорт за цял свят и пожизнена рента в натура. Може да си размèнят къщите с които искат по цял свят за колкото си искат време. Тайната е, че и до този момент няма държава, която да не е можела и да не може да направи това, но грижата на всички икономисти, философи, държавници и религиозни е да не разкриват тази най-голяма лъжа през вековете – че не може. Банкерите-Будали никога не приемат народни пари и имоти в ръцете си – това е метод на Тъмните сили. Те само издирват майки с дух и душа и със златни сърца – и насочват хората с разум, сърце дух и душа да ги обезпечат. Блгодетелят с дух, душа, сърце, ум и разум, ако е Перфектен Будала, никога не се разкрива на никоя конкретна майка, че е благодетел. Подарените къщи в градини за майките и децата им до 28 години са абсолютно недостъпни дори за благодетелите, освен ако някоя не си хареса някого, без да знае, че е благодетел. Тя го кани само за няколко денонощия в месеца или годината. За повече от седмица не го прави, понеже тогава се образува Домашен Дракон - и с течение на месеците и годините, жертвите му заприличват на него. Всъщност, Идеалната Държава - тъй както я вижда Бог - би трябвало да представлява именно една такава Банка на Будалите. Но засега не може да съществува такава държава, защото ще изчезне за 24 часа – няма такава будала...

Да преговорим:

„Буквата „б“ показва, че трѣбва да знаешъ да растешъ, „у“ – да цъфтишъ, „д“ – да знаешъ законитѣ на любовьта, „а“ – да си разуменъ и „л“ – да обичашъ. ТОВА значи да си будала!”

- ЗВУЧИ ПРОСТО, ОБАЧЕ ВЛИЗАНЕТО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА НА БУДАЛИТЕ става само ако знаем какво значи всяко едно от тия неща и как се постга. 1.Има хора, които са порасли физически и светски, но духовно, сърдечно и умствено не са порасли до края на живота си и с 1 милиметър. 2.Повечето хора престават да цъфтят емоционално още след първата си любов, която всъщност не е била любов, щом престават да цъфтят. 3. Законите на Любовта и до днес не познава нито едно същество в нашата галактика и в която и да е друга плоска галактика, понеже все още не е станала сферична: няма три същества, обединени в Истина, Мъдрост, Обич и Любов. 4. Разумни хора дали има – това само Бог знае. Ние знаем, че в божествения свят досега от Земята са влезли само трима души. 5. Дали някой обича истински на тази земя и в нашана зона на вселената – това пак само Бог знае, защото вижда дали някой обича по Високия Идеал.

Тия констатации тук бяха песимистични, понеже са обективни. Но ако някой иска да разтълкува свещената дума „будала” в положителен смисъл, нека даде примери, ако познава такива. Всички ще му бъдем безкрайно благодарни! Апропо, ние познаваме будали от всички степени – включително и най-върховните Пълни Идиоти, не само защото сме чели Достоевски. Безсмъртни хора, които са се отказали и от имотите си, и от любимите си, и от сцените си, и от мненията си, и от самите себе си до атом.

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1159&book=32

17.12.2016 г. 18,11 ч.

ОПИТАНО СТОТИЦИ, ХИЛЯДИ ПЪТИ, ДОРИ ОТ НИЩОЖНИ ХОРА КАТО НАС : : НО КОГА СЕ СЛУЧВА? 1917.06.03н бед ЖАН2004:184-185 „Тъй че, ако човѣкъ се съедини съ Бога, непрѣменно ще има едно съчетание и външно, и вѫтрѣшно. Тѣзи хора, които искатъ да уредятъ вашитѣ работи, ще приематъ заповѣдитѣ отъ Бога и веднага ще ви услужатъ. И вие тогава ще се върнете у дома си и ще кажете: „Днесъ служихъ на Бога въ духъ и истина!“ Ако служите на Бога така, вашитѣ приятели, и мѫже, и жени, ще дойдатъ. Защо? - Защото този Господь живѣе въ вашитѣ желания и мисли, ТОЙ СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТЪ ВАСЪ. Дѣтето ви плаче, че нѣма пари за него, гладно е - Господь ще нареди така работата на този баща, че той ще има пари и ще може да задоволи нуждитѣ на сѣмейството си.”

ПОВЕЧЕТО ХОРА, ДОРИ И ВЯРВАЩИ, ще кажат: „Красиви думи, но утопия”. Те не знаят, че това може да започне да се случва всеки ден. Вярващите не вярват, защото си мислят, че като ходят на църква и се причастяват, би трябвало да се свържат с Бога и Той да почне да им помага. Този закон обаче действа безотказно, само когато сме ИСТИНСКИ свързани с Бога. Бог се интересува живо от нас и ни помага, само когато НИЕ се ИНТЕРЕСУВАМЕ от Него. Това няма нищо общо с канонични обреди, молитви, свещи, кандила, миропомазвания, кръщения, прекръствания, изповядвания, духовни песнички, „благочестив” семеен живот, ходене на духовни лекции, медитации и т.н.

Свързването и сливането с Бога става само чрез търсене, признаване и изучаване на ИСТИНСКОТО СЛОВО БОЖИЕ, което не спира никога. Чрез ПРИЛАГАНЕТО му, изяснено и постоянно изяснявано в него. Чрез БРАТСКИЯ живот, който е неговата РЕАЛИЗАЦИЯ. Чрез разпознаването и харесването на хора с дух и душа и неразривното свързване с тях в едно свещено семейство, а не с други.

Може и с други, които не вярват в Бога или не Го обичат истински, но тогава Бог се отдръпва от нас и Законът не работи. Бог и тогава е в нас, пак помага, но доколкото да поддържа да бие сърцето ни и да се извършват другите автоматични функции в тялото ни. И то проблематично, но все пак можем да сме горе-долу живи и да се учим. Оставя ни да проверим идеалите, вкусовете и теориите си; хипотезата си, че можем да разчитаме и на човешкия свят и на егоисти.

17.12.2016 г. 08,53 ч.

СЛУЧКА В ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО 1902 г. 1917.06.03н бед ЖАН2004:183 „Прѣди повече отъ 15 години пѫтувахме съ единъ приятель отъ Варна за София пѣшъ. Спирахме се въ нѣкои градове, постоявахме по нѣколко дни и тръгвахме за друго мѣсто, па каквото и да бѫдеше врѣмето.”

Снимката тук на Учителя като ходи няма как да е от онова време, а е от известния документален филм, когато Той е почти на 80 години. Обаче енергичността му и на тази възраст е известна на всички: никой не е могъл да го настигне и в планината, и в състезанията по спринт в някои случаи...

ЗАТОВА, ИМЕННО, беседите на Учителя трябва да се изучават хронологически и прецизно ред по ред, за да не изпуснем нито една троха от „трапезата на Боговете”, както се изразява Дамид, биографа на великия елински Учител Аполоний Тиански. Виждаме и нашия Учител като пешеходец на големи разстояния, изпълнявайки този закон в програмата на Учтелите, който виждаме и в живота на Иисуса Христа. Преди да се установят на едно място, повечето Велики Учители обикалят пеш и страната си, и голяма част от света. Не им пречи да тичат и по върховете като Том Бомбадил, да прескачат поля, гори реки и континенти - и т.н... И нашия Учител са го виждали и даже „пипвали” едновременно на няколко континента в един и същи миг - за това има свидетелства. Щом като и Негови ученици го могат това, което сме го виждали и ние с очите си, защо да не го може Учителят им? За 11-годишната обиколка на Учителя Беинса Дуно на България, за да изследва черепите на българите, на едно място се казва, че няма град, село и паланка, които да не е посетил. Днес ние знаем, че не е направил това само с научна цел, но за да опипа главите на няколко милиона човека и да открие тримата българи с най-тънка фонтанела горе на темето – трима българи, които да не са зли. И е успял! Не че един Учител не може да ги открие веднага и от дистанция, както правят Влъхвите, но тайнството на докосването има ФУНДАМЕНТАЛНО значение – няколко милиона българи са били докоснати физически лично от Бога, когато е бил на земята! Във всички народи има израз: „Когато Бог ходеше по земята”. Значи, Той е посадил в народа с най-дебелата фонтанела на света една потенциална възможност внуците и правнуците му да се пробудят за най-висшето божествено чувство: душевната нежност, милосърдието, слепотата за злото и недостатъците, благата дума, отстъпването, отказването от себе си, нетърсенето на „своето си”, духовния финес и благородство, разпознаването на Словото и на хората с дух и душа. Той е подготвял българския народ 5400 години, за да може внуците и правнуците му след 21 век да станат Човеци - да станат образ и подобие на Благия Дух, на Небесна Благария: да станат БЛАГИ. Познавахме един български журналист пешеходец, който извървя пеш разстоянието от София до Москва и обратно - и то неведнъж. Искаше да докаже и доказа блестящо, че в човека все още не е умрял Бог - способността му да посреща гости. Че може да тръгнеш без стотинка в джоба и без да предупреждаваш предваритено никого зо маршрута си. Навсякъде хората са го посрещали радушно, нахранвали го, давали са му покрив, добра дума и постеля! Дали това би било възможно в друга страна, освен Русия? Дали 11-годишната мисия на Петър Дънов из България някога не е спомогнала за това? Ние знаем: днес вече се появяват прелестни българки и българи с душа, с искра Божия, за които пешеходството и госутването са синоними на Бога; Деликатността, Финесът, Откликът, Предаността, Обходата, Слепотата за злото и недостатъците; разпознаването на Словото, Делото и Живота и техните носители – гаранция за бързо изтъняване на фонтателата. „Фонтанела” произлиза от фонтан: Източникът е Един, Любовта се разлива за всички. Именно това и казва Учтелят в разглежданата беседа: „Отъ плодоветѣ на Духа произлизатъ любовьта, радостьта. ТѢЗИ сѫ плодоветѣ, които трѣбва да ражда жената. Питамъ: всички жени раждали ли сѫ тѣзи плодове? Тѣ казватъ: „Ние раждаме.“ - Но какво? - Отсега нататъкъ раждайте любовь, радость, миръ, дълготърпение, милосърдие. ТОВА е истинското служене на Бога!”

18.12.2016 г.18,01 ч.

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/1840197226236863/

Въздайте хвала на Богу, че аз не съм от тия, които се побеждават.

19.12.2016 г. 19,13 ч.

БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ 1917.06.03н бед ЖАН2004:189 „Жената на нѣкого е хубава, но като изгуби красотата си, мѫжътъ ѝ я натирва. - Нека я обича когато е грозна! ТОВА е Божественото: да обичашъ грѣшенъ, грозенъ човѣкъ. Обичаме единъ човѣкъ, когато ни прави добро, но ако ни направи нѣкое зло, пакость, всички се отказваме отъ него. Това не е божествено. Геройство е да обичашъ лошъ, грозенъ човѣкъ. Ние трѣбва не само индивидуално, но и колективно, въ обществото да създадемъ този потикъ.”

ТОВА НЕ МОЖЕ ДА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, ЕДИНСТВЕНО И ОБЩО ПРАВИЛО, защото кой тогава ще обича красивите и добрите хора? Обаче в повечето останали случаи ние наистина се хващаме в този грях да не обичаме некрасивите и грешните. Разбира се, някои от тях са нагли и непоправими, ето защо не бива да им разрешаваме да ни обсебват.

19.12.2016 г. 00,05 ч.

КОЛКОТО И ДА СА РАЗЛИЧНИ, РОДЕНИТЕ ОТ БОГА ИМАТ НЯКОИ СТРОГО ОПРЕДЕЛЕНИ ЛИНИИ И ПРОПОРЦИИ В ЛИЦАТА И ТЕЛАТА СИ И ЗАТОВА ПРИЛИЧАТ НА БОГА. : : ЕТО ЗАЩО И СЛОВОТО И МЪДРОСТТА ИМ СА ИСТИННИ И СЪВЪРШЕНИ.

1917.06.03н бед ЖАН2004:188 „Въ ВСИЧКИ има възможность да се прояви дълбоката божествена Мѫдрость. Тя е написана у всѣкиго - и ако всѣки може да прочете тази Книга, ще намѣри тѣзи истини, които ще му дадатъ радость и веселие. Като разтворимъ тази книга, ние ще се разберемъ.”

ОЩЕ ЕДИН БЕЛЕГ НА СЪЩЕСТВАТА С ИСКРА ОТ БОГА: ТЕ НЕ САМО САМИ РАЖДАТ МЪДРОСТ, НО РАЗПОЗНАВАТ И ПРИЕМАТ И МЪДРОСТТА И НА ДРУГИТЕ СЪЩЕСТВА С МОНАДА. Те познават Словото Божие истински и затова приемат дълбоката божествена Мъдрост не само от Учителя и другите божествени авторитети, но и от всяко друго същество, родено от Бога. И понеже виждат тази Мъдрост във всяко от тях, то всеки човек с дух и душа и добро сърце разтваря Книгата на Мъдростта във всеки друг, роден от Бога, и я приема и изучава с радост и веселие. Затова чедата Божии неизбежно стигат до взаимно уважение, разбирателство и сътрудничество И ОБЩ ЖИВОТ.

19.12.2016 г. 15,44 ч.

ОЩЕ ЕДНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ ЗА ТВОРЧЕСКАТА СВОБОДА НА ИСТИНСКИТЕ УЧЕНИЦИ НА БОГА ДА РАЗРАБОТВАТ ФИЛОСОФИЯТА И СЛОВОТО МУ ИНДИВИДУАЛНО.

НА КОЛАЖА – ЕДНА МНОГО МАЛКА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРИТЕ С ДУХ И ДУША, които умеят да разпознават Бога вътре в себе си или извън себе си и да Го интерпретират творчески. Ще бъдете крайно изненадани, ако можеше да се разкрие колко много българи приемат Учителя за свой Учител, особено когато са ни го споделяли насаме или в тясна група.

1917.06.03н бед ЖАН2004:188 „Отъ този материалъ, който ви давамъ, искамъ да създадете една философия ЗА ВАСЪ. Не искамъ да възприемате нѣщата наготово - ОПИТАЙТЕ ГИ, РАЗРАБОТЕТЕ ГИ, и ако не излѣзе вѣрно това, което ви говоря, елате при мене. Ще ви дамъ нови упѫтвания - и тогава ще се сбѫднатъ думитѣ Христови - ТОВА УЧЕНИЕ ЩЕ БѪДЕ ЕДИНЪ ИЗВОРЪ ВЪ ДУШАТА И УМА ВИ И ЩЕ БѪДЕТЕ РАДОСТНИ И ВЕСЕЛИ И ЩЕ ПОМАГАТЕ НА ХОРАТА.”

ЛИЧНО ПОЗНАВАМЕ МНОГО ХОРА У НАС И ПО СВЕТА, които смело интерпретират базалните бисери на Словото и създават собствени философии и школи на тази основа. Това става, понеже те са верни на този базален принцип и метод за учениците в Специалния клас на Учителя – да бъдат СЪТВОРЦИ на Делото и Словото и в Живота, а не буквояди. В тях наистина Учението на Бога се е превърнало в постоянен извор в душата и ума им, това им дарява небивала радост и веселие и – като резултат – те ни помагат ефективно на много полèта на Битието.

20.12.2016 г. 22,01 ч.

ЗАЩО НА ТАЗИ ЗЕМЯ ТЪЙ ЧЕСТО СТАВА ТАКА? 1897.01.01.тнд.ИББ.2004:85 „Защо търсите Господа там, отгдето няма да дойде? - Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете. Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му. Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу.”

ОЩЕ ВЕДНЪЖ – ТОЗИ ВЪЗЛОВ И ДРЕВЕН ВЪПРОС, с който се занимават и атеисти, и теолози, и философи и психолози, откакто съществува мислене. Дал ли е някой задоволителен отговор? „В своите Си дойде – и своите Му Го не приеха”.... И поканените не идват на Трапезата, та се налага Бог да отваря дома Си за хора от улицата. Атеистът с право пита: Щом вашият Бог е всевиждащ, всеумен, всемъдър и съвършен, защо създава същества с такъв генерален дефект да не са способни да Го познаят и приемат? Още по-странно: защо душата Му е привързана именно към такива? Какъв е тоя Жених, който се привързва душевно към невеста, неспособна да познае образа му и да се развълнува? – Или тия „свои” са само по етнос и кръв или ситуация, а не и сродни души? Докога ще се повтаря в света все същата драма да се канят на Сватбата не само разумни, но и неразумни девици, които са изхабили маслото в светилниците си по други места? На какво е символ маслото в светилниците? Или Женихът знае кои са нерзумните и че пак ще изпуснат шанса си за еволюция, но ги е поканил с някаква педагогическа цел? Дали така не подготвя почва за Горчив опит, Страдание, Разпознаване, Копнеж, Покаяние и бъдеща Безрезервна Преданост? Не е ли любовта на окаяния и гладния много по-силна от тази на несъгрешилия и обезпечения?

1 септември 1940, из беседата „Десетте девици”: Мързеливият няма никакъв занаят и току ходи от едно място на друго, движи ръцете и краката си, без да знае защо. /.../ Неразумният не работи, не учи, очаква да му дойде някакво благо от лотария. /.../ Когато изисква нещо от другиго, човек трябва да е дал или да е готов да даде нещо от себе си. Едно от качествата на Любовта е даването. /.../ Човек има дух, който е мощен, способен да твори. Човек има душа, която е широка, готова да обхване всичко в себе си. Човек има ум, способен да възприема светлина и знание. Най-после, човек има сърце, което възприема топли и благородни чувства. Не може ли човек с тия четири елемента в себе си да се справи с инертната материя на тялото си? Силен е човешкият дух и може да се справи с инертната материя! Обширна е човешката душа, за да използва всички условия и възможности, които ѝ се дават. /.../ Направете опит, всеки от вас да предаде своята Любов поне на един човек, той – на втори, вторият – на трети. Ще видите, че в една година светът ще бъде оправен. Любовта е огън, който от една искра може да обхване целия свят. /.../ Ако сте живели в безлюбие, заместете го с Любовта. Безлюбието прави човека жесток. /... / Преди да проповядвате, вие трябва да ЖИВЕЕТЕ в Любовта и Мъдростта. Проповядването е последна работа. /.../

20.12.2016 г. 14,57 ч.

И ВСЕ ПАК, И М А ИЗБРАНИ ! 1897.01.01.тнд.ИББ.2004:82 „Тъй щото Господ ще царува винаги със Своя избран народ. Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло, ЕДИН дух, ЕДИН ум, ЕДНО сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа“. Радвай се, Земя, и весели се, Небе, за твоите избрани!"

ВЕЧЕ НА МНОГО МЕСТА СМЕ ЦИТИРАЛИ твърдения от същото това Слово, че обединяването и възвръщането в Бога става по двама, по трима, по четирима; те се обикват с още четирима, осемте с още 8 – и т.н. до безкрайност.

20.12.2016 г. 14,01 ч.

ОСКЪРБЛЕНИЯ 1897.01.01.тнд.ИББ.2004:82 "Защото който понася поношения от любов към Неговото име, той пребъдва в Него самаго."

(Поношение значи оскърбление. Способни ли сме ние да понесем и една стомилионна част от оскърбленията, който е понесъл Той?)

21.12.2016 г. 14,17 ч.

И КРОТЪК, И ПОБЕДИТЕЛ, И СЪДИЯ : : 1897.01.01.тнд.ИББ.2004:91-92 "Той ще бъде непобедим! Ето, ще заповяда - и ще стане според желанието на сърцето Му, защото правдата Господня обитава в Него. Той е скромен и смирен по сърце, но строг в съд и правда. Когото благослови, ще бъде благословен; но към когото се повдигне Неговото негодувание за беззаконие, ще бъде пояден. /.../ Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, Който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни и дух от духа ни, на Когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите Си. Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта. Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него? Защото Той е най-красив и благ по дух - Един, който винаги люби и никога не престава; Един неизменяем в своята душа, Един, готов всякога да отдаде всякому дължимото и подходящото.

21.12.2016 г. 22,08 ч.

КОЙ Е УЧИТЕЯТ, КОЙ Е В НЕГО, КОЙ ГОВОРИ И ДЕЙСТВА ЧРЕЗ НЕГО 1897.01.01.тнд.ИББ.2004:93 „Аз съм Исус, царят Сионов, пострадавший за греховете на света, Спасител на мира. Бог крепкий, който говорих чрез рабите Си и дадох Словото Си вам за свидетелство. Словото Ми е Дух и Истина. Ето, Аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими. Бог е Бог – Тайна Велика! Приеми сега Моя Дух и благословен бъди, понеже трябва да те благословя. Светият Ми Дух в ТЕБ съизволява. Той те пази и крепи винаги, Той те люби и в ТЕБ се весели – колко са благи Неговите мисли за теб! Той бди над теб ден и нощ. Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден! Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си. Онзи, който се бори против теб, нека знай, че се бори против Светия Дух.”

22.12.2016 г. 10,49 ч.

УЧИТЕЛЯТ И РАБИНДРАНАТ ТАГОР ЗА МИГА:

"Не само небесните тела се движат. Всички желания, чувства и мисли на човека образуват милиарди светове и системи, които се движат към великата цел – Истината. Човек трябва да познава пътя на своето движение във всяко отношение. И той не трябва по никой начин да спира това движение. В Истината не се допуска НИТО ЗА МИГ никакво колебание! Всичко у нея е строго определено. Всяко колебание е съдбоносно, защото и най-слабото движение на отделния човек така е свързано с други движения, че и при най-малкото поколебаване може да го сполети катастрофа – става пресичане на пътищата във Вселената." (Учителят говори, Истина)

"ОБНОВА трябва в мислите. ОБНОВА трябва в чувствата и ОБНОВА в постъпките – възкресението е един ПРОЦЕС. Казвате: „В един миг"... - Знаете ли колко години е един божествен миг? Казвате: „Туй всичко ще стане в един миг". - Един Божествен миг трае 45 години. Значи, Господ, като мигне, туй го счита 45 години. ГОДИНИ трябва да минат за този миг, за да се реализира, за да разберете." (29 май, 1938, "Всичко е възможно")

ТОВА БЕЗКРАЙНО ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ от Учителя обяснява защо "Всичко е възможно", но не веднага - от наша гедна точка. 45 години по системата на дирекциите в аспектологията се равняват на 45 градуса по рекстасцензия, по екватора. Поначало аспектът полуквадрат диктува ПРЕЛОМИТЕ в човешкия живот и в живота въобще. Този свещен аспект, когато духът и умът ни са гъвкави като среброто и златото или някои други божествени метали като желязото, реализира първия в еволюцията ни сериозен прелом в едно прераждане. Той иска да се огънем по напора на любовта, мъдростта, истината - и да поемем в друго направление, да излетим на нова орбита. Обаче, ако ние сме "закалени" от заблудите, съображенията, "разума", страховете, стресовете и догмите в живота, сърцето и душата ни стават чугунени, стоманени, и не подлежат на огъване - стават трошливи. Добавили сме им адски въглерод - инатът на самоупованието, на своеглавието, егото. Тогава аспектът октил не се церемони и ние се строшаваме. Забелязяно е, че три аспекта между 40 и 43-годишна възраст подават шансове да постъпим по божествен начин, но малко след 43 влиза в орбис полуквадратът и ни съветва настоятелно да направим скок в неизвестното, ако искаме да не ни пречупи. Не щем ли, не се ли осмелим, на 45 години ще си получим урока (от 43 до 47 г. възраст). Могат да ни вземат и най-скъпото - за назидание. Това е установено от статистиката. Ако продължаваме да грешим със страховете и лошия вкус, с лошите пътища и избори, има още няколко съдбовни шанса през годините за "поправителен", по линия на други подобни аспекти. Не уврим ли и тогава, от възраст 83 до 98-години ни действа квадратурата и тогава се забелязва най-рязко повишение на смъртността, според сатистиките. Е, Бог мига в различните светове през различни интервали. Учителят казва, че един божествен миг може да трае и 25 хиляди години... В случая тия "мигвания" на Бога стават много по-често, но само решаващите са през 45 години - отделно за всеки човек или ангел на земята. В останалото веме Той много често ни "намига", но ние се правим на разсеяни. На практика, това става даже всеки миг!:

"Живата Природа е вложила всичко у човека и всеки миг му съдейства за разработване на онези зародиши, които са всадени в неговата душа. Като грижлива майка, тя постоянно държи будно съзнанието му, като му обръща внимание по разни пътища и начини на всичко, което става около него.(Учителят говори, Живата Природа)

ЕТО ОЩЕ ЕДНО ТВЪРДЕНИЕ В БЕСЕДИТЕ, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ СВЪРЖЕ С ПРИМАРНИТЕ ДИРЕКЦИИ В АСТРОЛОГИЯТА - С ВЪЗПРИЕМАНЕТО НА ВОЛЯТА БОЖИЯ: "От всяко нещо, което Бог ежеминутно мисли в света, всеки миг, трябва да получите от това макар и една милионна част. И ако не получиш поне една милионна част от това, което Бог СЕГА създава и мисли, ти деградираш." (14 юни 1939, Езикът на седемте тона)

ПЪРВИЯТ ИМПУЛС В ДУХА И СЪРЦЕТО НИ ОБИКНОВЕНО Е ГЛАСЪТ НА БОГА, НА БОЖЕСТВЕНОТО В НАС. Ние обаче веднага го коментираме с ума си и противоречим на гласа на Бога. За обикновения човешки ум, често гласът на сърцето, т.е. на Бога, е абсурден. А за да го чуем добре и да се осмелим да изпълним молбата Му, около нас винаги имаме на разоложение светли същества, ангели: "В невидимия свят има различни същества, които всеки миг са готови да услужат на хората. За онзи, който се обръща към тях за съвет, всяка дума е благословение." (Молитвеник'95, II.За необходимостта от молитвата)

"То става моментално: ей сега мога да бъда в Небето, и също сега да бъда в пъкъла. В един миг - в момента, когато се поколебая в Бога и мисля лошо за него, аз съм в дъното на пъкъла." (2 ноември 1914, Духът и плътта. Приливи и отливи в живота). Като знаем, че Бог е Любов, същото важи и за отношението ни към Любовта. Справка - "В какво се превръщат мечтите", филм с Робин Уилямс.

"Величието на човека е в човешката любов. Извади човека от човешката любов - и човек нищо не струва." (27 декември 1942, Човешка, ангелска и Божествена любов)

РАБИНДРАНАТ ТАГОР

Из книгата "МИГЪТ" («Кхоника») 1900

СЪБУДИ СЕ! (божествена песен)

За мига до замайване пей, душе моя! Преливай от щастие! Ти до дъно мига изживей - той във твоята собствена власт е.

Пей за шанса, дошлъл и отишъл, за смеха и плача до несвяст... За детенце, когато задиша; за надгробния, лобния, пласт.

За мига в упоение пей. Запомни го - не ще се повтори. Ти до дъно взрива изживей, щом те хвърля в далечни простори!

Не плачи за парцалките сиви - досегашните болни мечти. О, сърце! Посред извори живи, като лудо сега затупти!