Необятното говори

Книга 41

Спомен на Теофана Савова

За песента ДУХЪТ МИ ШЕПНЕ, дадена 19 януари 1934

Нова песен: „Духът ми шепне това". Денят е Богоявле-ие, моят имен ден. По време на лекцията, Учителят отвори кутията, извади цигулката и започна да свири. И даде този ху-ав мотив. Тази песен е подарък за мене. Аз така разбрах.

Учителят е много внимателен. Всеки имен или рожден ден на неговите близки Той ознаменува със специално внимание. Или прием ще има, или менюто на обяда ще бъде по-специално. Все нещо ще направи. Но така - тайно, незабележимо. Защото Учителят пази душите, а гордост и тщеславие се ширят. Пък и ревност се събужда. А Той бди.

Като завърши песента, и след като я изпяхме всички, Учителят попита: "Добре ли е?..." Един брат отговори: „Може да се каже „Духът ми шепне това", а не „казва", както я беше дал Учителят. И Той, деликатен и мил, отстъпи от дадения текст „Духът ми казва това".

Аз изпитах болка, защото знаех вече какво значи да се измени текст.

С голяма любов и смирение, постепенно Учителят отваря път за Божественото в нас.”

В СЛУЧАЯ ТЕОФАНА, колкото и да е прекрасна, мъдра и вярна като един въплътен серафим, не е права. Добре че изнася случая документално, понеже други биха скрили или изопачили и това. Братът, който е предложил промяна на текста, няма да си плати кармично „за коригиране на Божественото”, понеже всички са били поканени с любов от Учителя за мнение и сътворчество, както много пъти в Специалния клас. Ако беше грях от самонадеяност, гордост или тщеславие, Учителят веднага би реагирал - би осъдил намесата строго, както е правил в други случаи. А този път е демонстрирал точно обратното - свободата ни да усъвършенстваме нещо, дадено дори от самия Учител.

СЪДЪРЖАНИЕ

/

Начало

Тълковен речник