01.03.2016 г. 20,28 ч.

 

ЕДНА ПРИЯТЕЛКА ОТ СИРИУС изпрати удивителна картина. По този повод - ето още едни незабравими думи за Жената:

"Духът работи сега в жените, затова те са по-религиозни и духовни от мъжете. Наблюдавайте: дето стъпи женски крак, всичко тръгва напред - и наука, и религия, и музика, всичко върви добре. Жената е почва, на която всичко вирее. Ако изчезне жената, всичко спира – и наука, и религия, и музика, и поезия, и изкуство – почва няма. Поетът пише, докато носи жената в ума си. Отнемете ли жената, перото му престава да пише. /…/ В умовете на всички хора стои жената. ТЯ е Любовта, ТЯ е тяхната идея! Аз не разглеждам жената като външна, физическа форма, но като жива идея. Наближава великият момент, когато жената ще мине край Дървото на Живота. Там стои Христос и, като мине първата жена край това дърво, Той ще я попита: „Защо не ядете от този плод?“ Обръщам се и аз към жените и казвам: Не бъдете мекушави! СМЕЛОСТ се иска от вас! Сега БОГ ви говори, а не хората или духовете. Разперете крилата си, вдигнете главите си нагоре! Когато Бог ви говори, вие сте смели и решителни. /…/ Сега Бог праща жените в света - да го спасят. Разбирате ли това? От 8000* години Бог е изпратил жените на Земята да спасят света.! Тогава излязохте от рая - и сега трябва да се върнете там. Време е вече да спасите мъжете!” (22 април 1923 г., „Петимата братя”)

_______ * Другаде Учителят казва, че тия 8 хиляди години, за които постоянно говори, се равняват на 200 милиона земни години.

 

 

03.03.2016 г. 10,23 ч.

 

…ЧЕ СА СЕ ОСВОБОДИЛИ ОТ ГЛУПАВИЯ МЪЖ И ОТ ГЛУПАВАТА ЖЕНА...

"Момък се оженва за красива, добра мома. С оженването си за тази мома той печели, придобива нещо. Обаче той е сприхав, нервен, груб, и като не може да се приспособи към неговия характер, жена му го напуска, отива при баща си. Мъжът започва да скърби, защото вижда, че губи нещо от предишното си положение. Това е събиране и изваждане на разумни величини, на живи числа. Който не разбира тези процеси в природата, той казва, че Бог бил наредил така нещата, че съдбата на хората е такава или законите на природата са такива - и т.н. – Не, колкото и да се мъчите да примирите противоречията в живота си, едно трябва да знаете: на разумен мъж се дава разумна жена. Ако мъжът не е разумен, ще вземат жена му; ако жената не е разумна, ще вземат мъжа ѝ! Разумната жена и разумният мъж трябва да благодарят, че са се освободили от глупавия мъж и от глупавата жена." (17 октомври 1928, "Възприемане и предаване")

 

 

03.03.2016 г. 11,14 ч.

 

"ЗНАЯ, ЧЕ АКО Е МОМА, ЩЕ МЕ ПИТА КОГА ЩЕ СЕ ОЖЕНИ; АКО Е ЖЕНЕНА, ЩЕ МЕ ПИТА ЗАЩО НЕ ЖИВЕЕ ДОБРЕ С МЪЖА СИ..."

"Вчера дойде една сестра при мене и ми казва: „Учителю, една госпожа от провинцията е дошла тук и желае да Ви види, иска някакъв съвет". Да отстъпя ли от правилото си - или да гледам своите работи?... Питам сестрата: "Млада ли е тази жена?" Защо питам?... - Зная, че ако е мома, ще ме пита кога ще се ожени; ако е женена, ще ме пита защо не живее добре с мъжа си... Най-после реших да я приема, но като свърша работата си. Ако има търпение, нека почака вън. Сестрата каза: „Тя изглежда учена жена, ще си поговорим, докато чака“. Аз започнах да се занимавам със своите работи, но от време-на време поглеждам какво правят двете вън. Видях, че се разговаряха добре. Сестрата я учеше нещо. Като свърших моята работа, около два часà следобед, извиках госпожата в стаята, да каже какво иска от мене. Запитах я кое е дало повод да ме търси. Младата госпожа започна да говори: „Преди десетина години бях студентка. Исках да дойда при вас, но отложих. Ожених се, и сега, понеже ми се случи голямо нещастие, реших да Ви потърся“. Мисля си: какво ли се е случило? Да не е умрял мъжът й, или едно от децата? Всъщност, аз зная причината, но се правя, че нищо не разбирам - искам тя да каже защо е дошла. Тя продължи: „Ожених се един път и се разведох. Ожених се втори път - и сега съм пак пред развод. От втория мъж имам две деца, момчета. Той иска да ги вземе, но аз не ги давам – обичам децата си“. Казах: "Едното дете много прилича на баща си. Това дете ще му дадеш, а другото ще задържиш при себе си. Бащата е голям хитрец". Тя се съгласи с мене. Попитах я защо иска да се разведе с него. – „Той е лош човек, бие баща си и майка си.“ – Бие баща си и майка си, но и нея бие... Последното не иска да ми го каже... Като я наблюдавах, аз разбрах истинското положение. Тя не е могла да живее нито с първия, нито с втория си мъж, защото искала да ги "възпитава". Първият й мъж бил много недодялан и тя искала да го додяла... Казах: "Ти си направила голяма грешка по отношение на себе си. Твоята интуиция е добре развита. Тя ти е подсказвала какво трябва да направиш, но ти не си слушала. Втората грешка произтича от това, че си искала да възпитаваш мъжа си". - Колкото и да възпитаваш мъжа, той ще си остане такъв, какъвто си е. Колкото и да възпитаваш жената, и тя ще си остане същата. Който се опитал да възпитава мъж или жена, непременно е претърпял фиаско. Помни: Никой никого не може да възпита. /.../ Всички хора грешат като тази жена. Те искат да възпитат някого. – Това е невъзможно. Никой никого не може да възпита." (8 май 1938, "Отворени за доброто")

 

 

03.03.2016 г. 19,53 ч.

 

ИДЕАЛНАТА ЖЕНА И ИДЕАЛНИЯТ МЪЖ

"Съвременните хора трябва да се върнат към първичния живот, към чистотата на живота, където всяка форма има свое велико предназначение. Дойдете ли до жената или до мъжа като форми, те представят нещо идеално. Само една жена съществува в Божествения свят и в нея влизат всички жени. Само един мъж съществува в Божествения свят. Когато всички жени и мъже на земята влязат във връзка с идеалната жена и с идеалния мъж, само тогава те ще разберат какво нещо са жената и мъжете. За да познава нещата, човек трябва да има образци за тях. Основната черта на мъжа е справедливостта, а на жената – милосърдието." (03.09.1920г., "Две категории хора")

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1140&book=32

 

 

03.03.2016 г.  09,12 ч.

 

ТО Е КАТО ПТИЦА!

"Разговарях с един брат, чиято жена постоянно го подозирала, че крие нещо. Според нея, мъжът всичко трябвало да казва на жената. Но мъжът не може всичко да каже на жена си, понеже той пред себе си още не е казал всичко, а как ще го каже на жена си, която е отвънка? Знайте, че на земята женитбата не е морален акт. Женените имат отношение и задължение един към друг само докато са живи, след което са свободни. Това, което смъртта може да раздели и разедини, не съдържа в себе си Божественото. И Павел казва, че ако връзката им е духовна, когато замине мъжът за другия свят, жената няма право да се ожени; но ако бракът е държавен, това е друго нещо. Жената иска да влезе между Бога и Божествения Дух, да влезе между душата на своя мъж и Бога; в такъв случай тя дава място на злото! Между Бога, Божествения Дух и душата никой не може да влезе, това трябва да го знаете! Нито мъж, нито жена могат да влязат. Те тук, на земята, са мъж и жена, но на Небето "мъж и жена" няма. И когато някой пожелае да му кажеш тайните на сърцето си, той много иска. Тайните на сърцето само Бог може да ги знае. Може ли някой да замени мястото на Бога в мен? Затова сега ще спазвате следното правило: когато пристъпвате да служите на Бога, мъж и жена да няма! Жената трябва да остави мъжа и да му каже: „Върви по Пътя!“ Ако е жена, която обича своя мъж, трябва да му каже да върви в този Път и да не го спъва. А мъжът трябва да каже на жена си: „Върви в този Път, търси Бога и ще имаш цялото мое съдействие!" Ти може да се заблуждаваш, но една душа, ако пожелае да търси Бога, тя върви напред. Сега и ние сме дошли до това положение – всеки един от нас ще върви. Самото желание да намериш Бога показва, че Божественото се е пробудило у нас. Това – Божественото - трябва да го оставим самостоятелно да разработи начините и методите. Оставете Божественото вътре във вас - и то ще си намери пътя. То е като птица – пусни я и не се бой!..." (30 август 1922, "Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика")

 

 

04.03.2016 г. 08,24 ч.

 

ЕДИН ОТ ОБРАЗИТЕ НА УЧИТЕЛЯ, които Го идентифицират и като Светец, и като Светия. Това са две различни степени в системата на пентаграмиката. Абсолютно чисто и свято лице и тяло, невъобразимо излъчване на божествена девственост и целомъдрие! И въпреки че е тялото на Господа на земята, Той твърди в една беседа, че още не бил станал светия... Още едно парадоксално твърдение, което сме напълно безсилни да разплетем...  ПРОБЛЕМНИ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ - ВЪПРОСЪТ НА ЕДНА СЕСТРА ЗА СВЕТИЙСТВОТО И ОТГОВОРЪТ НА УЧИТЕЛЯ 1936.04.05н пви ВВН АСК93:478 Една сестра ме питаше: „Защо казвате, че не можем в този живот да станем светии?” - Казвам ѝ: „Самият аз още не съм станал светия, че вие искате преди мене да станете светии и светици!...” КОМЕНТАР: Поредното изумление от думи на Учителя, които не можем да си обясним по никой начин. Тук вече и най-разтегливият ум не може да намери логика и отговор. За враговете на Учителя и страничните окултисти това твърдание може да е „добре дошло” и напълно естествено: те не Го познават, не Го уважават. Но за нас, които Го знаем като Мировия Учител – Учителя на всички Учители, - е напълно несмилаемо изказването Му, че… не е станал още и светия.… Според пентаграмиката, дадена от самия Него, светецът е петата степен на обикновения човек, макар и най-високата. Ученичеството е над нея. За да стане един велик Посветен Учител, и то Миров, трябва да е завършил блестящо еволюцията си като обикновен човек и ученик – да е защитил перфектно десетте стъпки в развитието на човешката душа, да е възкръснал и станал безсмъртен, да е влязъл и в центъра на пентаграма – божествения свят. Там са Учителите, а в центъра е Богочовекът, Учителят, Господарят на Универсума. Та как тогава да не е станал още светия, след като е бил такъв нееднократно в милиарди светове още преди хиляди години и носи „паспорта” си на светия и днес, отразен в неговото лице и тяло? Наистина, Скиптърът в Пентаграма отговаря на светците, а не на светиите: знаем, че Светиите са много по-горе – те също са в центъра на Пентаграма, където са и Учителите. В такъв случай, отпада самопринизяването Му до обикновен човек от пета степен – „светец”, който свети само около главата. Но непонятно е как може още да не е станал светия, макар и в центъра на пентаграма, след като Учителите и Мировият Учител там са над Светиите? Да възприемем репликата Му като педагогически похват, в който Бог се самопринизява от скромност, е изключително трудно – къде отива тогава Истината? Наистина, Той често прави тия неща (да се самопринизява, защото не е от „зелените учители”), но чак тъй драстично…. Да, знаем, че Петър Дънов е Посветеният, който е дал тялото си на Учителя; или по-скоро е подготвян хиляди години за това, както Иисус става носител на Христос. Обаче и като Петър Дънов, Той не може да не е станал светия още в най-дълбоката древност – обратното ни звучи като пълен абсурд. Ето един случай, в който сме напълно безпомощни да си обясним проблем в беседите. Възможно е едно обяснение, според нашата логика и познания: в момента да е говорел някой от учениците Му, на които Той дава от време на време да пазят тялото Му, когато има работа някъде навън. Но не поема ли такъв ученик отговорност за това, което върши и говори в отсъствие на Учителя? Обаче в следващия абзац отново ни изненадва едно твърдение, което никак не се побира в досегашната ни система на мислене: казва, че Христос е „светия”. Тук вече трябва да се спрем и да помислим много сериозно. Бог, дори и когато съществува като Господ – Богочеловек – и слиза на земята като Миров Учител, има потенциално, „на склад” - изработени, „излъскани”, абсолютно почистени и „смазани” и многократно изпробвани - всички възможни тела и посвещения на всяко същество в битието. По някакви причини - стратегически или други, - от време на време генералът се облича като лейтенант, сержант или редник; може и като престъпник и мафиот. Започва да прави проверки, занимава се с разузнаване и контраразузнаване. Истинският цар не може да не слиза периодично като просяк след народа си; или да бяга, преоблечен като слуга, когато нахлуе враг в двореца. В следващия абзац, който ще бъде цитиран и разгледан отделно, Учителят ни разкрива именно една такава смайваща картина: Христос е бил забравен и пренебрегнат и от най-доверените си поддържници в йерархията, които някога са Му се клели във вярност. Това го има и в Евангелието: притчата за господаря, който оставя имението си на управителя, за да види какво ще се случи. Оказва се, че това е редовен театър и до ден днешен, когато Бог изиграва пиеската, че е погребан, че си е отишъл. Тогава интелектуалци, лектори, имена, автори, авторитети, духовни лица, гадатели, медиуми, екстрасенси, окултисти, гурувци, ангели, архангели и още куп фалшиви божества започват сами да си слагат нашивки. Или да раздават звания, грамоти, правоспособности, имоти, епархии и да си набират клиенти, които са зомбирали да им се плашат или да им се възхищават. Организират безплатни или платени лекции, ашрами, църкви, селища, братства и пр. блата на духовността, в които продават стоките си, развращават сърца и умове, разцентроват души, чакри и центрове, крадат енергия и провалят хиляди духове в еволюцията им. В споменатия откъс от беседата се разказва, че същото се е случило и с Христос. Духовни адютанти и генерпали са Го изоставили, опили са се от самомнение, самочувствие и самодейности, разпасали са се отново – и в суматохата са арестували горе самия Него! Първо - от душевна жестокост и недоглеждане - са Го оставили да бъде бичуван и разпнат на земята; а после, когато е възлязъл след възкресението, нарочно с униформа на треторазряден светия, казионните богове и ангели са го арестували и в другия свят и са Го повели на духовен съд. Представете си! Тогава, именно, Той се е ядосал истински, развихрил се е и е разбил с един ритник портите на ада, освободил е пленниците - техните енергийни донори, вярващите в авторитети и егрегори! Грандиозна тайна, изумителна картина! И до днес децата Му с Христова монада също играят този мъчителен и поучителен театър. Мъчат се като мишлета да проврат глас помежду горди и тежки влакове, натоварени със своите таланти, самочувствия, самомнения и надвиквания, в делириума си да изяват на всяка цена собствената си персона и мисия на сцената. Мишлетата млъкват и бягат, за да не бъдат премазани от тежкотонажните азове с рекламни плакати, с оглушителни свирки и сирени и една нописуема инерция. Спотайват се или бягат мишлетата, за да не бъдат смачкани дори от „сподвижниците” си, които вечно търкалят свои собствени тежки проблеми и карат и мишлетата да бутат, да подпират с окървавено гръбче чужди сизифови камъни. В това време самите „сизифвоци” периодично си правят самореклами и презентации или се развяват с чужди средства, лично ползват с предимство прословутата „обмяна на енергиите на всички полета”, „размяната на съществата”… . // Ето един древен като света въпрос, който си задават честните атеисти, а религиозните не могат да им отговорят по никой начин: всемогъщ, всеумен, всемилостив ли е един Бог, Който пуска шкарто, за да може после да го идентифицира и елиминира? Или да ремонтира калпавата си продукция, която, макар и да има частица от Него, се е оляла да краде „царство, сила и слава” само за себе си и за своите си? Само най-дълбоките учения имат верен отговор на този класически въпрос. От опит знаем, че драмите „Нещастният аз” и „Великият аз” са най-голямото шкарто в света на егоизма и че провирането между валяците му е най-голямото изкуство, за да оцелеем. Те искат да бъдат изслушвани с часове, понеже това ги разпъва отвътре. Друг път ги пъне непласираното либидо или опитите му да го пласират по недостоен начин, на недостойни места. Но и в трите случая своеглавието и азовете не щат да работят, не искат да съдействат на чиста кауза, да живеят с чисти хора.

 

 

 

04.03.2016 г. 11,16 ч.

 

ОЩЕ ЕДНА ТЕЗА В БЕСЕДИТЕ В ПОЛЗА НА СКРИВАНЕТО НА ИСТИНАТА ПРЕД УБИЕЦА И ТИРАНИНА И В ПОЛЗА НА ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО - ХРАМА НА БОГА НА ЗЕМЯТА.

"Трябва да бъдете смели! Знаеш какво е да бъде човек смел? Разправят за българския революционер Левски, че турците пуснали цяла потеря да го търси. Той обръснал брадата, мустаците, вързал си кърпа, облякъл се като мома, завързал си кърпа, взел хурката с къделята и тръгнал подир потерята - върви и преде. А те го търсят... Каква смелост! Пита го един: „Да не си видяла тук някой харамия да е минал?“ – „Преда си, де ще го видя...“ Онзи гледа - мома, преде си... Смелост имал! Ако сте вие, ще излезете и ще кажете: „Аз съм!“ - Не, ще се предрешите като млада мома и няма да казваш, че си Левски, но че си млада мома, която си мисли и преде. Някой ще се изтъпани, ще каже: „АЗ съм Левски!“ Но в затвора ще идете. Ако сте като млада мома, която преде, ще бъдете свободен. Който мисли добре, който чувства добре, който постъпва добре, той е "млада мома". Онзи, който нито преде, нито тъче, нито добре постъпва, той ще намери затвора. Затворът са всички несгоди, сиромашия, болести, страдания - и тогава цяла една каша ще стане. Казвате: дявол имало, туй имало... - Оставете дявола! И той е като вас. И той е бил "философ". Той казва на Господа: „Аз съм Левски.“ - Праща го Господ в затвора. Не се е научил да "преде". Сега той и вас ви учи, казва: „Не ви трябва да работите. Гледайте да уредите живота си...“ Мисъл! Ще мислите! Помнете едно: Никога не използвайте никого! Ползвай се за добро. Ползвай се от знанието на всичките, но никога не използвай човека. После, да имате едно качество: като видите един човек, да оцените неговия ум, да оцените неговото сърце, да оцените и неговата воля. В три неща оценявайте хората: оценявайте хубавото в ума, оценявайте хубавото в сърцето, оценявайте хубавото в тялото. И в себе си оценявайте същото. ТО е задачата!" (10 април 1940, "Към съвършенство!")

"СМЪРТ, СМЪРТ - И ПАК СМЪРТ!" - настоява Апостолът в знаменития си завет към българите и целия свят. Ако той и неговият ВРО по онова време се наемат с тази присъда спрямо предателите да я изпълняват лично, не сме ние тия, които имаме право да ги съдим. Има си Съдба, която наказва употребяващите ножа и сабята и им прави кармични отчисления, когато това е било за освобождението на роба. Но нека си припомним сега този знаменит призив в друг контекст. Смъртното наказание на предателите си остава вечно валидно, с тази разлика, че ние не се наемаме да го изпълняваме лично, защото Съдбата сама си намира прекрасно начините как да ги изпрати в онзи свят; на първо време - задълго в ада. Всеки властимащ и всеки кожодер - бил той натурален или астрален - си отива грозен и окаян; преди още да е навършил 120 години. И никой от нас, щом още умираме, не прави изключение! Винаги сме извършвали подлости и насилия - ако не към други и към природата, то поне към собствената си душа и тяло.

Предсмъртното писмо на Васил Левски:

"Байовци!

Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: “ Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби“. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва. Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди „Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате“ Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно – Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме."

 

 

04.03.2016 г. 12,39 ч.

 

ХАЙДЕ НАВЪН! 1936.04.05н пви ВВН АСК93:479 "Сега и аз казвам на всички: Хайде навън! В три дена никой да не остане тук! - Какво означава това? - Хайде, излезте от тези гробища, в които страдате! Освободете се от всички пъшкания и охкания, от всички сълзи и страдания! Какво ще плачете, че мъжът ви умрял… Кога е умрял мъжът ви? Ако наистина е умрял, това не говори добре за вас. Ако дъщеря ви е умряла, това не говори добре за вас. Това показва, че ВИЕ сте ги уморили. „Баща ни умрял…” - Защо? - ВИЕ го уморихте! Христос защо умря? - ВИЕ Го уморихте! И сега ще седнат да плачат, че Христос бил умрял… Хайде - всички навън! Навън от старият ред! ЧОВЕЩИНА се изисква от всички! МИСЪЛ, ДОБРОТА, СИЛА се изисква от всички! Какво ще ми разправяте вие… Това е СВЕЩЕНА религия! Трябва да се освети името Божие на земята."

 

 

04.03.2016 г. 15,28 ч.

 

ХРИСТОС, КОГО ОБИЧА И КОМУ ПОМАГА 1936.04.05н пви ВВН АСК93:479 "Какво показва днешният ден? - Той показва онази велика Любов, която е имал Христос към своите братя. Към кои свои братя? – Към всички онези страдащи души, които са отправили ума си към Бога и са Го молили да им помогне. В каквато и форма да са се молили, това не е важно. Те са вярвали в Бога и са Го търсили."

 

 

04.03.2016 г. 15,37 ч.

 

СПАСЕНИЕТО Е В ЛЮБОВТА! 1936.04.05н пви ВВН АСК93:479-480 "Сега вие трябва да бъдете свободни от всички предубеждения. Спасението седи в Божията Любов - в нищо друго, - а тя е плод, който спасява. Любовта е храна за душите. Духът ражда Любовта. Той е нещо непознаваемо. От Него иде животът, от Него иде светлината, от Него иде свободата, от Него иде знанието. Но без Любовта нищо не можете да направите. Ако вие не възприемете тази Любов, която иде от Духа, вие не можете да бъдете спасени. Ако не пиете вода, ще умрете, ако не дишате, ще умрете; ако не приемате светлина, ще умрете. Ако не мислите, ще умрете. Ако не любите, ще умрете."

 

 

04.03.2016 г. 16,18 ч.

 

ДОБРИЯТ ЧОВЕК 1936.04.05н пви ВВН АСК93:481 "Какво нещо е човекът? - Когато добрият човек влезе в един дом, дето има болен, и без да го познавате, вие ще разберете, че той е добър човек по това, че вашият болен ще оздравее. Ако работите ви са били заплетени, ще се подобрят. Ако времето е било облачно или задушно, непременно ще стане някаква промяна. Страна или град или село, дето има добри хора, там винаги ще има плодородие, винаги хората ще живеят по-добре помежду си, там винаги небето ще бъде по-ясно, по-хубаво и по-приятно. Добрият човек е като извор, от водата на който всичко расте и се развива. Потребни са добрите хора в света! Не че всички трябва да го знаят. Добрият човек не се нуждае от това да бъде познат на всички хора. Изворът, който извира от планината, не иска да го знаят хората, но без да иска, всички го знаят. Той се проявява без да иска. Той образува цяла река. Дето мине, навсякъде се проявява. Но този извор, като започне да слиза от планината, няма да бъде вече така чист, както е бил в самата планина, в началото. Като дойде до морето да се влее, той ще бъде мътен. Обаче нечистотата не е негова. Причината е в това, че той е поел нечистотиите на всички хора. Като е услужил на хората, той е станал нечист. Обаче водата ни най-малко не съжалява, че е станала нечиста. Тя казва: „Аз искам всички хора да бъдат чисти!”

 

 

04.03.2016 г. 17,02 ч.

 

ИЗВЕСТНАТА КАРТИНА НА ДЖУБРАН ХАЛИЛ ДЖУБРАН С ДЛАНТА НА БОГА. Родените от Него се въртят именно около Него, не другаде. Те са родени в Най-Вътрешното Небе, за което говори Сведенборг. Затова се познават и живеят със своите си, не с други.

ДЛАНТА НА БОГА 1936.04.05н пви ВВН АСК93:481-482 "Писанието казва: „Чистите по сърце ще видят Бога”; „Онези, които Ме търсят, ще Ме намерят“. Това значи: „Онези, които мислят, ще Ме намерят”. За онези, които любят Бога, е казано, че Бог ги е написал на Своята длан. Дето ходи, Той ги носи със себе си, написани на Неговата длан. Достатъчно е да погледне на дланта Си, за да си спомни за тях. Няма по-хубаво нещо от това, да бъдеш написан на дланта на Бога! И като погледне дланта Си, да каже: „Имам едно дете, което ми е приятно, защото живее така, както Аз искам!”

МОИТЕ ИЗВИНЕНИЯ ПРЕД ВАС И ПРЕД ДЖУБРАН, но аз флипирах картината. Невъзможно е въртене около Бога не по Паневритмията. Има и такова, но когато РАЗРУШАВА Вселената.

 

04.03.2016 г. 18,19 ч.

 

ПОСВЕТЕТЕ ВСИЧКО НА БОГА! 1936.04.05н пви ВВН АСК93:482 "Аз искам да ви дам нещо и да взема от вас нещо. Какво можете да ми дадете? - Най-първо, от вас искам да посветите своята сила на Бога. После, искам да посветите своята мисъл на Бога. Искам да посветите своята доброта на Бога. Искам да посветите своята любов на Бога. Готови ли сте за това? –Това не искам за себе си, искам го за Бога. Аз искам да посветите всичко това не на онзи бог на разногласието, но за онзи ваш Баща, Който ви е давал, давал досега живот, Който ви е давал сила, Който ви е давал всички радости. Аз искам да посветите всичко за Онзи Бог, на Онзи ваш Баща, на Когото всичко дължите. Като излезете вън, ще видите всичко, каквото този ваш Баща е създал за вас. Той е създал небето, звездите – всичко е създал за вас! Щом сте дошли на земята, в това велико училище вие трябва да учите, да видите какво е създал вашият Баща заради вас. Вие не трябва да бягате от това велико училище."

 

 

04.03.2016 г. 19,31 ч.

 

ЧОВЕШКИЯТ ГЕНИЙ ИЗОБРАЗЯВА МАЙКА НИ - ЗЕМЯТА.

 

МАЙКА АНХЍРА 1936.04.05н пви ВВН АСК93:482-483 "Казвате: „Нима Земята може да ражда?” - Ражда Земята! Но ако приемете това нещо по човешки, вие съвсем ще се объркате. Аз не искам да мислите, че Земята е точно такава, каквато я виждате отгоре. Това, което виждате отгоре, никаква Земя не е още. Очите ви трябва да се отворят, за да видите какво нещо е Земята. Материята, от която е направена Земята, е толкоз чиста, че се равнява почти на онази първична материя, за която ви казвам, че ако искате да получите един грам от нея, трябва всички фабрики по света да работят цели три хиляди години, за да създадат този грам материя. Това, което виждате отгоре на земята, това е човешкото и животинското. Вътре в тази материя прониква Божественото, което постоянно организира човешкото и животинското. Божественото постоянно подтиква тази мъртва, неорганизирана още материя, и я подбужда към живот."

 

 

 

 

 

 

05.03.2016 г. 08,23 ч.

 

Благотворителен концерт "Да помогнем на Блеки" 11 март 2016 г. в 18:00 Център „ИДЕЯ – ВИТА“, кв. „Белите брези“, ул. „Лерин“ №64 (idea-vita.com) Бяхте поканен от Добрина-Радостина Костадинова

Снимката е на друго куче, но прилича на Блеки. Никога не съдействам на познати и непознати да им търся клиенти за бизнеса, но в случая става дума за Блеки – едно мило „куче”, което има нужда от помощ. Наскоро го оперираха от нещо. То е и сляпо с едното око, сега си отива и другото, но може да бъде оперирано. Куче по форма, а всъщност – въплътен женски ангел от много висока йерархия. Отдавна ни е известно, че много наши близки души са се родили и живеят като жертвени ангели около нас, за да не умрем ние, когато отблъскваме Истината и Природата. Често идват и като домашни любимци.

Не крия, че този благотворителен концерт е с надежда да се съберат и парички за операцията на Блеки, но със сигурност това не е далавера – познавам хората. Блеки е най-милото същество на света – от рода на тия, които тичат след рейса няколко села, защото не могат да си представят живота без този, когото са обикнали. От рода на Хачико – всички сте гледали този трогателен филм по истински случай. Оригиналният японски филм е по-добър.

КЪЩАНКИ И ГЛУПЧОВЦИ

Тук името “Къщанка” е побългарен вариант на “Каштанка” – кученцето от едноименния разказ на Чехов. На руски език то значи “Кестенка”, “Кестенявка”, но за целите на това стихотворение, изхождайки и от смисъла на цитирания разказ, българското значение е съвсем точно. Кащанка е била бита и пребивана от господаря си, но един ден се загубва и я вземат в един цирк, където я дресират и се отнасят към нея с голямо внимание и любов. И на публиката тя става глезена любимка. Един ден обаче, след няколко години, бившият й собственик случайно си купува билет точно за този цирк и разпознава кучето си. Само й свирва и извиква с тих глас “Каштанка!” – и тя с подвита опашка изтичва от арената и се прибира след господаря си в дома, където е и израсла с бой…Старата песен на садизма и мазохизма в плебейския род и семейство...

От глупост, джентълментство и любов, и днес изпратих гостенка до къщи. За хората е дом кубичен гроб, натъпкан с близки, зълви или тъщи.

Къщанките на Чехов… Странен вид, израсъл с бой във нечия квартира. Но свирнат ли му – нищо, че е бит, - той тича там, където малтретират!

Кърви, сърце! Тръгни си и от тук. Във тъмното на воля поплачи си… Не щеш ли – куче до един боклук: огризки дири, като мен орисан.

Братко мой, премазанико, брат! Навеждам се и “кучи-куч” му викам. Завя опашка и проточи врат, но обикаля, дебнейки ритника…

Не, кученце, не се плаши, ела! Ела да те прегърна и целуна! Разбра ме. И през нощната мъгла ме близна тъй, че звънна тънка струна.

И тръгва с мен. Квартал подир квартал. За ласки и прегръдки – нито дума. Поблизне ме – и аз сияя цял; и пак сълза луминисцентна лумва…

“Изпрàти я – изпращат те сега…” – така ми нещо в тъмното говори. Но туй не пречи страшната тъга по-страшно раната ми да отвори.

И тъй – докрая. Половина град! Аз – “кучи-куч”, а то ме само близне… Потъвам аз в кубичния си ад и нова мъка като гейзер бризне.

Горкичкото! По стълбите дойде. Аз искам да го гушна във кревата. Вратите зеят. Вее се перде. Но то скимти – и ляга пред вратата.

Какво да правиш – кучешка съдба. В гърдите вие вечната ни жажда. Къщанките се връщат у дома, а глупчовците – вечно ги изпращат…

27.02.1988

Ето и един текст за кучетата – хората на бъдещата осма раса:

http://neobyatnotogovori.com/index.php?idpub=746&book=21

 

 

05.03.2016 г. 10,55 ч.

 

ХРИСТОС ДНЕС ПРОПОВЯДВА ЧРЕЗ ХИЛЯДИ УСТИ 1936.04.05н пви ВВН АСК93:484 "Христос проповядва вече не чрез една уста, а чрез хиляди! Днес Той НАВСЯКЪДЕ проповядва. Когато Христос проповядва, Той ни изпитва. Той ни изпитва. Той ни изпитва в Любовта."

 

 

05.03.2016 г. 11,39 ч.

 

СВЪРЗВАНЕ С ДОБРИТЕ, ИЗОЛИРАНЕ ОТ ЛОШИТЕ 1936.04.05н пви ВВН АСК93:484 "Не е правилно да се изолираме. Може да се изолираме, но от кого? - От всички лоши хора. А да се свържем с всички добри по лицето на земята, дето и да се намират те. Ако искаш да успяваш в живота си, трябва да се свържеш с всички добри хора по лицето на земята. Трябва да се изолираш от всички лоши мисли и желания на хората, понеже те ще те спънат. Лошите хора не трябва да мразиш, но трябва да се изолираш от тях, за да се свържеш с всички добри хора. Свържи се с добрите хора! Иначе вие няма да намерите в живота си това, което търсите."

РАЗБИРА СЕ, КОГАТО Е НЕИЗБЕЖНО да бъдем между лоши хора, това пак е по волята на Провидението - да изработим определени качества и добродетели. Поне периодично е неизбежно, защото те са и отходните канали на човечеството, които ни пречистват. Пък и лошият с душа има шанс да стане добър - да поиска да еволюира.

 

 

05.03.2016 г. 18,04 ч.

 

ПРЕД ПЪРВО ПЕНТАГРАЛНО ПОСВЕЩЕНИЕ В НОВАТА АГАРТА: Обет за Приставане и вечна Вярност към Словото и Рицарите с монада.

 

ЖЕНИТБА ОТ БОГА 1936.04.05н пви ВВН АСК93:484 "Някой казва: „Като се оженим…” - Аз не съм против женитбата, но казвам: „Да не се разлъчва това, което БОГ е съчетал!” ТОВА значи да се ожени човек: да има една другарка, с която през целия живот да не са си разменили нито един остър поглед, да не са си казали нито една обидна дума, нито да са си отправили едно лошо чувство, било то явно или тайно. Така трябва да бъде и от двете страни."

 

 

 

05.03.2016 г. 18,16 ч.

 

СРОДНИ И НЕСРОДНИ ДУШИ 1936.04.12н заи ВВН АСК93:487 "Това, което ТИ каниш - което не идва САМИЧКО при тебе, - реално ли е или не?"

ВЪПРОСЪТ ИЗГЛЕЖДА РИТОРИЧЕН, но за хората с опит е ясен като бял ден. Хиляди хора сме канили през вековете, но повечето не идват; а които идват, не им трябваме ние, а нещо полезно в нас или около нас. И после си отиват. Ако някой е с гръб към нас или скоро ни обръща гръб, понеже е вторачен в програмирани хора и неща, реален ли е за нас? Ако някой е дошъл точно за теб от най-далечни вселени защото те харесва повече от всичко, може ли да мисли за нещо друго, да си отиде, да те забрави?

 

 

05.03.2016 г. 19,18 ч.

 

ПРАВО И КРИВО 1936.04.12н заи ВВН АСК93:487 "За да знае човек кой е прав и кой е крив, той трябва да бъде умен, силен, добър и справедлив. Ако човек е безсилен, ако няма никаква доброта в себе си, ако не е умен и ако няма никаква справедливост, как ще знае кой е добър и кой не, или кой е прав и кой - крив?"

 

 

05.03.2016 г. 07,37 ч.

 

ХОРАТА НЕ СА ЖИВИ 1936.04.05н пви ВВН АСК93:483 "Хората се интересуват как ще бъдат погребани като умрат, а не знаят, че те и сега не са живи. Мислите ли, че вие сте живи?" "ДЕЦАТА са, които създадоха света и всички хубави работи! /…/ Едно гениално чувство ще те накара да станеш добър човек. /…/ Кое е Царството Божие, в което децата живеят, което всичко устройват? - На ТИЯ деца е Царството Божие! /…/ Христос казва: „Ако не станете като тях…” /…/ Тия деца срещнат един момък и една мома, казват им: „Бъдете като нас!” /…/ Как? - Започват да ги учат как да се обичат. Хората не знаят да се обичат. Децата знаят как да се обичат. Аз съм виждал децата на нежните прегръдки. Като прегръща майка си, каква нежност има! Като те погледне в очите, тъй те погледне! Така нежно прегърне с ръцете, че тази милувка…" (12 април 1942, „Децата и Царството Божие”)

"Най-големите братя в любовта обичат повече, пък по-малките братя обичат по-малко. Щом влезеш в любовта и малко обичаш – ти си малък вече. Туй, малкото дете, ще те помилва по лицето, ще те целува, ще направи нещо. Ако е от големите братя, ще ти направи по-голяма услуга. Освен милувка и целувка, ще ти донесе стомна вода, ще ти услужи като един слуга, ще бъде на твое разположение." (23.III.1941, „Единственият път”)

"Първата му обхода беше: „Ти си лош!“ А пък сега казва: „Ти си много добър, изменил си се“. Първото е плесница, а пък второто е милувка. Казва той: „Иде ми да те разцелувам!“. Хубаво. Срещнеш сега един човек. По какво се познават хората? Чудни са хората! Един дойде при мен много сериозен и ми разправя: „Ние го мислехме, че е напреднал брат, а пък той не бил!“ Казах: "Какво ти дава повод за това?" – „Целуна една млада сестра!..“ Хубаво, какво казва Писанието, Свещеното Писание? Какво се казва там? Христос казва: „Дойдох в къщата ти и не ми дадохте вода за нозете, нито ме целунахте“. А тая млада сестра отишла на гости на брата и той ѝ дал вода за краката, целунал я и пр. Где е лошото, че я целунал? - Много добре е направил! Че той е изпълнил Писанието, изпълнил е Закона." (23 септември 1936, „Запалената свещ”)

И НАИСТИНА, КОГАТО ЕДИН АНГЕЛ или някой светия се движи по улиците, той вижда над главите на хората черни звезди. И миризмата им е трудна за издържане. Повечето хора не са живи – те само се мърдат механически и мислят за материални работи, за някой обект, в който са вторачени. За всички други неща и хора сърцето им е умряло или е в доживотна каталепсия. От тях лъха студ, замръзваш. Детенцето, кучето, котето и почти всяко друго животинче иска да се притисне към теб, да го помилваш, да те помилва, а в умрелите хора това е изчезнало завинаги. Чакаш някого да покаже, че е жив, но той не мърда, мисли за нещо свое си, държи дистанция, занимава те с нещо свое. Всякакви магнитни сили са вече минало за него или въобще не знае какво е това. Отчайваш се, за тебе едно такова поведение на мъртъвци е „чудовищно”…

ХОСТОННА* УЧАСТ (или хората-звездни реки)

Океани от обич мъждукат в нощта. В тишината мечти-пълнолуния плуват. И над сънните, сини, кристални жита полунощния грохот на Бога се чува.

Като статуи зъзнем сред киши и дим. Покрай нас трополят сомнамбули и пешки. На петнадесет хиляди само един изведнъж те погледне – и нещо се сеща…

Та когато се случи дозвездна река да се спусне дотука от свойта държава, тя от поглед на поглед се мята. Така своя беден живот продължава.

29.10.1996, В.Търново

*Хостонните същества плуват на реки на реки из вселената и живеят само за Любовта, от Любовта и поради Любовта. Има и хостонни ангели, сами представляващи цели реки от дозвездна магма във вселената. Понякога се раждат и като хора на земята.

 

 

06.03.2016 г. 12,33 ч.

 

ЕДИН "ТРИАЛОГ" ПО-ДОЛУ наложи включването на мисли от беседите по засегнатите теми. Пак е повече текст, но... който иска...

"Когато те обичат и ти обичаш, между вас става правилна обмяна. Тогава и двамата разбирате как действа Любовта. Тя е метод за работа. /.../ Следователно, ако не обичаш и не те обичат, Любовта не работи. Без Любов няма живот. Какво искам от вас? /…/ - Правилна обмяна между Божественото и човешкото, т.е. между Любовта, която дава, и Любовта, която взима. Само така ще дойдете до истинското знание, до ония братски отношения, които търсите." (7 март 1937 , „Обмяна в Божественото”)

"Има положения в живота, при които човешкият ум и човешкото сърце се изопачават. И тъй, за да разберете Божиите работи, вие трябва да се освободите от вашите изопачени мисли и чувства. Изопачените мисли и чувства, както и кривите разбирания, внасят неразположение в човека. Как ще бъдете благоугодни на Бога с вашия изопачен живот? Изправяйте своите изопачени мисли и чувства! Не се месете в Божиите работи! Следвайте Божиите закони!" (24 януари 1937 , „Конкретното в Любовта”)

"Някои питат защо хората не приемат Истината. - Вкусът им е изопачен." (7 юли 1940 , „Комедия, драма, трагедия”)

"Ето защо, за здравословното състояние на мозъка трябва да държим отговорни мислите, а за здравословното състояние на сърцето са отговорни чувствата. Всяка мисъл носи за човека или благо, или отрова. Същото се отнася и до чувствата и желанията на човека. При това има мисли и чувства, които оказват своето въздействие върху организма веднага, а други – след време. Ако човек не върви в пътя на Божията Любов, ще попадне в областта на своето изопачено сърце и ще носи последствията" в своя живот. Ако не върви в пътя на Божията Мъдрост, той ще попадне в кръга на своя изопачен ум и ще носи лошите последствия в своя живот." (17 март 1935 , „Добрият живот”)

Ако искаш да следваш моя път, трябва да изучаваш законите на Битието. Те няма да се изменят заради тебе. Ще учиш, ще прилагаш и ще вървиш напред без никакво отклоняване. Който иска да бъде ученик, трябва да се справи със своя изопачен ум и с изопаченото си сърце. С такъв ум и сърце той не може да направи и стъпка напред, нито да повлияе на един устойчив и добре организиран ум." (8 юни 1922, „Природна хигиена”)

"Като напуща земята, човек трябва да остави добро наследство след себе си. Не остави ли такова наследство, природата отваря книгата си и пише: „Ето един човек, който не е изпълнил задълженията си, както трябва“. Тя пише името му и се подписва, като туря печата си. Дойде ли втори път на земята, този човек носи вече печата, който природата му е сложила – печата на лош, изопачен живот. – „Докажи това!“ – Всяко ново поколение носи печата на предидущото. Приближете се до него и четете. Ще се убедите сами, че няма нищо скрито–покрито в природата." (25 март 1928, „По пътя на природата”)

"Когато възприема и предава Божията Любов правилно, човек е направен по образ и подобие Божие. Когато предава само своята любов, човек е изопачил образа на Бога в себе си и е създал свой образ, в който има нещо изкривено: или очите, или носа, или ушите, или черепа, или ръцете, или краката. Като разглеждате сегашния човек, виждате, че нещо му липсва. Това показва, че той се е отклонил, повече или по-малко, от Първичния образ, по който е бил създаден. Тъмнината, която излиза от очите на човека, говори за неговия изопачен живот. Той крие нещо в себе си, за което не иска никой да знае. Всяко нещо, което е взето без позволение, трябва да се върне."" (26 август 1941, „Новият път”)

Някой пита: „Защо съм нещастен?“ - Защото нямаш Любов. Това не показва, че не я искаш, но там, /където я търсиш/, я няма. Следователно, дето Любовта не взима участие, там има най-големи противоречия в света, там има най-големите драми и трагедии. Някои казват, че Любовта произвежда драмите и трагедиите в живота. Не, това не е вярно! Любовта не произвежда драми и трагедии, но състезанието за нея ги произвежда. Любовта произвежда навсякъде живот, светлина, мир, радост и веселие. Всичко обикновено в живота, на което хората искат да турят името "любов", не е любов. И тъй, ако искате да разрешите въпроса принципиално, който е дълбоко философски въпрос, трябва да застанете върху тази база, именно, – върху Любовта. Само така ще разберете онази велика сила в света, за която Писанието казва: „Бог е Любов“. Ние говорим за този живот, който имаме сега, който сме имали някога и който ще имаме за в бъдеще. Ако вие искате да задържите и за в бъдеще този изопачен живот, в който сега се намирате, ще имате най-сложните форми драми и трагедии. Когато някоя мома казва, че иска да умре, аз подразбирам друга идея, която тя скрива. Тази мома иска да люби, да обича. Тя казва: „Досега аз бях навикнала да ме любят, но отсега нататък искам АЗ да любя, АЗ да жертвам нещо от себе си!“. (24 август 1927, „Явно говорих”)

"Висшите същества, които са изпреварили сегашните хора в развитието си, се застъпват за своите малки братя и работят върху сърцата им. Така се създава културата на сърцето. Както сте сега, вашият ум не може да се облагороди. Вие имате интелигентност, но ви липсва мекота. Сега човешкият ум е изопачен. Каквото и да се каже на човек с такъв ум, той все ще се противопостави. Той няма мекота и здраво разбиране." (26 август 1923, „Здравият ум”)

"Като говорим за Великата Любов, мнозина се страхуват да не би тя да измести човешката любов. – Не, при идване на Великата Любов у човека човешката любов ще се освободи, ще се разграничи, ще може свободно да се проявява. Христос има предвид отричането на човека от онзи ум, който търси охолен живот, от онова изопачено сърце, което всякога ще го спъва. Щом се отрече от своя изопачен ум и от своето изопачено сърце, човек ще влезе в пътя на Великата Любов, която носи щастието." (20 юни 1928, „Задна стража”)

"Ако си неразположен, не търси някой слаб, сух като тебе, но намери някой твой приятел, пълничък като месечина, и го хвани за двете ръце. Понеже той те обича, ще ти предаде част от енергията си от своето добро разположение. Така ще стане обмяна между вас. – "Кой ще търси специален човек да се обменя с него?..." – Ако не търсиш, беден и гладен ще ходиш. Енергиите, които идат от Бога, се предават чрез хората. Те са центрове, през които енергиите на разумната природа протичат по права линия. Следователно, като заболееш или си неразположен, потърси човек, който те обича; хвани го за двете ръце, погледни го в очите и му благодари за енергията, която си получил от него." (6 април 1932, „Входни врати”)

"Ако между центровете на женския и мъжкия ум не става правилно преплитане на енергиите, непременно ще се образува едно нервно състояние. Причината на това е, че от едната или другата страна остава излишна, непласирана енергия, и тя произвежда злото. Затова жена, която е недоволна от своя мъж, нека потърси друг мъж, в когото да вложи, да пласира своята излишна енергия, и по този начин да стане обмяна, за да няма загуба. Но това трябва да става по един духовен начин между тези двама души - и така, като вложат излишната си енергия, да възстановят хармонията помежду си. Като не разбира положението на жена си, мъжът ѝ казва: „Не може да имаш приятелски връзки с друг мъж“ - и започват разправиите и раздорите. По същия начин постъпва и жената с мъжа си, когато той, за да вложи своята излишна духовна енергия, търси друга, по-възвишена жена извън семейството, с която би могъл да влезе в духовно общение. (29 юни 1919, „Старият книжник”) КОМЕНТАР: Сега тия, които могат да чуват и виждат в акаша, могат да се върнат до тази дата и да чуят как казва тия думи Учителят в оригинал. После може да проследят кой е редактирал беседата и да видят дали той е прибавил някоя дума - или не. В цялата беседа, включително и до края, Учителят дава конкретни примери за обмяната на енергиите, напр. „Аз бих желал да бъдете в това отношение всички масажисти, хирурзи, но да изпълнявате вашата работа най-добре, по всички правила на изкуството. Ако мъжът има излишна енергия, нека я пласира в друга жена, но разумно; ако пък жената има излишна енергия, нека я пласира в друг мъж, но достойно и разумно. Необходимо е да става навсякъде духовна обмяна, за да има растене, мир и хармония. Българите знаят този начин за обмяна на енергията и затова правят сборове. Събират се хора от 10–20 села и там се кръстосват: споделят, изразходват своята излишна енергия и така се лекуват. Всеки си отива у дома доволен".

Щом като контактната физическа обмяна при масажиста, хирурга или на хорото тук е наречена „духовна”, тази дума или е добавена на няколко места от някого в беседата, или Учителят влага съвсем друго съдържание в нея.

"Мнозина отричат плътта. Като се натъкнат на някакви погрешки и престъпления, от които сами са недоволни, казват: "Плътска работа..." - Плътта е неразбран предмет. Казват някои, че плътта не е нужна на човека. Ако наистина плътта не беше потребна за човека, каква нужда имаше духът да се облича в плът? Щом духът е облечен в плът, значи плътта има свое определено място и служба. Тя е на мястото си, но трябва да се намери нейното място, трябва да се разбира нейната служба. Плътта е предговорът на живота, т.е. животът започва с плътта. Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви. /…/ Сега и вие приписвате на плътта различни отрицателни неща и казвате: „Плътта е това, плътта е онова...“ И - най-после - вие искате да се освободите от плътта. Това не е правилно схващане. /…/ Плътта е реално нещо на земята. Тя има свои особени закони, с които вие трябва да се запознаете. Често религиозните хора и проповедниците говорят за плътта неверни неща. Не, плътта има закони, които трябва да се спазват! И духът също така има закони, които трябва да се спазват. Едва сега хората започват да изучават плътта. Не е въпрос да се отречеш от плътта, но трябва да се проверят методите, начините, с които тя си служи. /…/ Плътта е детето в обществото, както детето у дома. Значи, първо трябва да се възпитава ТОВА дете: неговото тяло, неговите чувства и неговите мисли. Като мине през това възпитание, човек трябва да дойде до духовното възпитание, което има съвсем друга основа. Тогава ние казваме, че плътта е подложка, върху която духовният живот се предава. Следователно, ако унищожим тази подложка, с нея заедно ще унищожим и духовното. Защо? Защото без тези условия духовното не може да расте. В този смисъл, плътта служи като духовен период, докато духът расте. Като не разбират живота, мнозина се опълчват против плътта. Искат да се махне, а да остане само духът. Щом тя се махне, с нея заедно ще се махне и духът. Те мислят, че като се освободят от плътта, направо ще отидат при Бога. Чудни са хората със своите разбирания! Кой създаде плътта? - Който създаде духа, Той е създал и плътта! Всичко в света излиза от Бога, с изключение само на кривите форми, в които днес духът е облечен. Същината на плътта е излязла ОТ БОГА. /…/ Че и плътта има правилна мисъл. На какво се дължат страданията? - На плътта. Когато плътта страда, духът се ползва. Духът използува известни моменти на страданието й за себе си. При това, той предава на света онази велика наука, която му е необходима. Чрез плътта се изразяват най-красивите форми. Красотата в света седи в това, че всички ще са облечени в материални форми. /…/ Ученикът не може да се освободи от елементите на първо отделение. Можеш ли да се освободиш от буквите, които си изучил в първо отделение? Можеш ли да се освободиш от числата от едно до десет? – Не можеш. Буквите, както и числата от едно до десет, представят плътта. Щом научиш буквите, ще знаеш правилно да ги съчетаваш. Това е разумността. Сега вие искате да се освободите от плътта. Това е невъзможно. Има някои работи, от които може да се освободите. Но от някои по никой начин не можете да се освободите. /…/ Сега и вие, ако мислите, че без плът може, лъжете се. За да се справят с въпроса за плътта, учените казват: "Плътта трябва да се одухотвори, да се облагороди" - и т.н. Докато се постигне това, плътта е поставена на големи напрежения и изложена на големи мъчнотии, на третирания, както въгленът се излага на голяма температура и високо налягане, за да се превърне в диамант. По същия начин и плътта може да се превърне в диамант, за да пречупва светлината и да я пръска на всички страни. Следователно, един ден и плътта ще се превърне в скъпоценен камък. /…/ Плътта има свои изисквания, заради които трябва да я разбирате. Плътта прави големи услуги на хората! Въпреки това, хората считат плътта виновна за всяко нещастие, за всяко зло. ВОЛЯТА на човека е виновна за неговите неуспехи и нещастия, а не плътта. Лошите състояния на човека не се дължат на неговата плът, но на волята му. (10 ноември 1935, „Роденото от плътта”)

(В ТАЗИ ФУНДАМЕНТАЛНА КЛАСИЧЕСКА БЕСЕДА има още много ключове за духа и плътта, за каквито никой никога не ни е говорил. Има приятели, които научават и рецитират наизуст такива беседи с такова вдъхновение, че хората наоколо се сащисват и обръщат страниците, за да се уверят, че такова нещо е било изказано в България и даже е отпечатано...)

"И тъй, искате ли да дадете път на чувствата си, да се проявят, трябва да обичате. /…/ Обичта подразбира правилна обмяна на енергиите между две същества, които едновременно си помагат. Ако двама души се обичат и не могат взаимно да си помагат, обмяната между тях не е правилна. Обичта подобрява здравето на човека." (26 септември 1927, „Линиите на сърцето”)

 

 

06.03.2016 г. 18,19 г.

 

ТЪРСЕНЕ НА СВОЕТО ПРАВО 2 1936.04.12н заи ВВН АСК93:494 "Сега някой път вие искате да се проявите, да търсите своето право. Не търсете своето право! Никога не търсете своето право! Христос не търсеше своето право."

БРАТЯ ИСУСОВЦИ, МАЙКИ БОГОРОДИЦИ! НИКОГА, НИКОГА, НИКОГА не търсете своето право на щастие и живот в ледените градове, където живеят ледени хора! Там всеки е зает със себе си и химерите си. Никой няма да ви обърне внимание.

 

 

06.03.2016 г. 05,32 ч.

 

ХРИСТОС Е ЖИВ И СТРАДА ВЪТРЕ В НАС 1936.04.12н заи ВВН АСК93:488 "Днес Христос пак страда, но вътре в човека. Няма какво да ми разправяте как измъчвали Христа. Важно е какво ще правите СЕГА. Не е въпрос за този Христос, Който е дошъл да страда, да изкупи човечеството. Важно е какво трябва да направите с този Христос, Който е У ВАС. Това е личен въпрос." КАРТИНАТА Е ОТ американката Evelyn De Morgan (30.08.1855 – 2.05.1919), съпруга на друг известен майстор на красотата – William De Morgan. Въпросът е дали ще проявим милост към Христос вътре в нас и Христос в другите - дали раздаваме и обменяме любов, добро, чистота.

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1298&book=38

 

 

 

07.03.2016 г. 13,54 ч.

 

ЖЕНИТБИ ОТ БОГА И ЖЕНИТБИ ОТ „СЛЯПАТА НЕДЕЛЯ” 1936.04.12н заи ВВН АСК93:495 "Сега всички хора искат да бъдат щастливи извън това, което Бог е дал. Например, срещате една млада мома, която иска да се ожени за един момък, с когото да бъде щастлива. Тя иска той да бъде добър, умен, силен и справедлив. Добрият, умният, силният и справедливият момък от Бога се дава! И хубавата, добрата, умната, силната и красивата мома -. и тя от Бога се дава. Питам: Какво очаква момата от момъка? Какво иска младата мома от момъка или момъкът от младата мома? С други думи казано: Какво ще иска човек от душата или от духа си? Според мене, духът е младият момък, а душата е младата мома. Какво иска душата и какво иска духът? - Душата не иска сила, тя иска доброта. Духът иска справедливост. Следователно, за да бъдат хората на земята щастливи, за това се предполагат противоположни типове. Момата, била тя млада или стара, важно е, че жената трябва да бъде добра, а мъжът, стар или млад, трябва да бъде справедлив. Щом мъжът е справедлив, той непременно е умен, и затова каквото пожелае, може да го постигне. А в жената той ще вижда въплътена божествената доброта. Следователно, момата представлява божествената доброта, а момъкът – божествената справедливост."

 

 

07.03.2016 г. 22,50 ч.

 

И ТЪЙ, ДА СЕ РАЗБЕРЕМ ЗА ЦЕЛОМЪДРИЕТО, ДЕВСТВЕНОСТТА, ЧИСТОТАТА, ЖЕНИТБАТА, ПОКАЯНИЕТО, СРАМА И ГРЕХА.  С настоящата поредица от извадки за Фейсбука се изпълнява една важна мисия в сегашния сложен момент на човечеството. Тя не е лична приумица или самодейност. Днес хиляди хора правят и публикуват извадки. Сам Учителят прави подборки и ги обнародва; дяволът също прави подборки. Както вече бе казано, тази подборка тук е ярко субективна, но зависи кои сили стоят зад субекта. Че имаме право на това, се вижда ясно от първия цитат по-долу. Коя ложа прави едни или други подборки, се разбира от резултатите.

„Сега тези лъжливи учения на черното братство идат да изопачат стиховете на Свещеното Писание. И когато искат да те впримчат в някой грях, да изопачат нещо, веднага цитират някой стих, който им благоприятства. Бялото Братство, когато иска да те спаси, взема друг стих от Светото Писание, който на тях благоприятства.” (26 февруари 1920, „Великата Майка”)

„Ще кажете: „Съществува ли, наистина, целомъдрие в света?“ – Да, ИМА целомъдрие в света, което не е механическо, но божествено целомъдрие. В Новия Завет наричат това целомъдрие „прииждане на Духа“, „явяване на Духа“, „посещение на Духа“ и т.н.” (20 август 1927 , „Братя в единомислие”)

„И ние понякога можем да изрисуваме външно някаква добродетел и да ѝ турим отгоре воал. Така се лъжат хората със своите добродетели. Донякъде можем да измамим хората със своето външно благочестие или целомъдрие, но все пак ще изпъкне силно онова, което ни липсва.” (24 юни 1923, „След три дни”)

„Ученикът трябва да бъде девствен. Девствеността е качество на душата; тя не е нещо външно.” („Свещени думи на Учителя”, 477)

„Каква е целта на Специалния клас? – Да ви върне към първоначалната чистота и девственост. Всички имате елементарни разбирания за живота, но това не е достатъчно. Трябва да разберете понятието „девственост“ в широк смисъл. Това разбиране се постига чрез дълбока мисъл и възвишени чувства. Да живее човек, да се жени, да има деца, да пуши коминът му - това са елементарни работи, с които хората се занимават. Човекът трябва да се издигне по-високо, да заживее по нов начин, да разбере вътрешната страна на живота. Като изучавате живота, вие се запитвате какво всъщност е женитбата. Когато двама души се съберат на едно място - да живеят заедно, - това още не е женитба. /…/ Ония, които не изявяват любовта си, са подобни на богатите хора, които не смеят да кажат, че са богати. Те се крият - казват, че нямат пет пари в джоба си. За да се крият, те имат съображения. Те са обиколени от хора, които не ги обичат и са готови всеки момент да ги оберат. Обаче, ако са обиколени от хора, които ги обичат, те свободно ще извадят кесията си и ще покажат какво има в нея. Ония пък, които изявяват любовта си, са подобни на богати хора, които не крият богатството си. Те не искат да знаят как ще погледнат окръжаващите на тях – приятели или неприятели. Изобщо, любовта не може да се скрие. Христос казва, че запалената свещ не може да се тури под шиник. Щом се запали, свещта трябва да се постави над шиника.  Някои казват, че са принудени да крият любовта си, защото хората не я приемат. – Кога не се приема любовта? – Когато не минава през разумността. При това положение тя отделя много сажди, много дим. В тази любов горенето е непълно. Естествено е тогава хората да бягат от къщи, лишени от комин. Всяка къща трябва да има комин, който да тегли добре, да става пълно горене. /…/  Хората, които ръководят човечеството, са създали известни правила за живеене. Учениците, като не разбирали тези правила, превърнали ги на букаи за собствените си ръце и крака. Техният ум е стеснил тези правила до такава степен, че те се намират като в затвор. /…/  Сега, като разглеждам живота на съвременните хора, виждам, че са оковани с букаи и слушам дрънкането на тия букаи… Хората ходят навсякъде, но сами не чуват дрънкането на букаите си… Те са в положението на затворници, без да подозират това. Един ден ще се убедят в това и ще търсят начин да се освободят. Противоречията на ума, на сърцето и на волята не са нищо друго, освен вътрешни букаи. – Какво е нужно днес, за да се освободят хората от своите букаи? – Огън! Когато огънят дойде в света като съзнателна сила, той ще стопи оковите - и хората ще бъдат свободни. Достатъчно е този огън да се докосне до букаите, за да ги разтопи. /…/ Като ученици на Специалния клас, вашата задача в живота е да отстоявате, да не отстъпвате назад. В това отношение, вие сте фронт, а Общият клас – тил. Ако вие не отстъпите, и тилът ще ви следва; ако отстъпите - и тилът ще отстъпи. Следователно, каквито мъчнотии и противоречия да срещате, вървете напред! /…/  Който влезе в Специалния клас, трябва да бъде неженен – външно и вътрешно. Външно неженен - това подразбира да бъде свободен от задълженията, които семейният живот налага. Вътрешно неженен, това значи да е свободен от задълженията и изискванията на света. Всеки може да избегне женитбата със света. Който е женен за света, по никой начин не може да влезе в Специалния клас. Светът е грамадна лаборатория, в която се правят опити. Едни от опитите излизат сполучливи, а други – несполучливи. Що се отнася до опитите, вие можете да се ползвате от тях като от готови знания, без да взимате участие в тях. Това значи: помагайте на хората в света, без да се свързвате с тях. Обичайте ги, без да се свързвате с погрешките им. Който влиза съзнателно в класа, той не мисли да се жени нито за мъж или за жена, нито за света. Това е много естествено. Какъв ученик ще бъде този, който едва постъпва в училището, а мисли за женене? Докато не свърши гимназия и университет, ученикът не може да мисли за женене. Същото се отнася и до учениците от специалния клас. Докато не свършите курса на Специалния клас, вие не можете да се жените. Ако умът, сърцето и волята на човека не са свободни, все едно, че е женен. Жененият не може да учи както нежененият. Той е вързан, не може да върши специална работа.” (25 април 1930, „Светлина и знание”)

„Онзи, който ражда, е девствен. Онзи, който не ражда, не е девствен. Какво разбирате под „девствен?” - Всички ония са девствени, които не са окрякали орталъка, че са родили. Всички онези, които са окрякали орталъка, че са родили, те не са девствени. Онзи, който не говори за своята чистота, е чист. Онзи, който говори за своята чистота, той не е чист. В любовта и в обичта има най-голямата чистота - тепърва ще я изучавате. Обичта и любовта имат абсолютна чистота. Любовта не може да се опетни! Обичта не може да се опетни! Най-чистото нещо в света са те. То са две думи, по-чисти от диаманта! Някой казва: „Едно време обичах, пък сега…“ - Оставете „едно време”! То не е ваше. Туй, което ви причинява радост, ТО е от Бога. Туй, което ви причинява скръб, то е от ВАС. Туй, което ви причинява радост и веселие, то е ЛЮБОВТА, то е ОБИЧТА. Туй, което ви причинява скръб и страдание, то е безлюбието, то е без обич. /…/  Казвате: „Ти си голям грешник, трябва да се покаеш.“ -Покаянието се проповядва от 8000 години [200 милиона]. Все проповядваха: „Да се покаем, да се покаем!“ /…/ Кажи в себе си, че обичаш, и кажи, че любиш. „Покай се” какво значи? – Ще му дадеш условия и възможности ДА СЕ ПРОЯВИ./…/ Да се покаеш значи: дай на себе си условия любовта ДА СЕ ПРОЯВИ. Любовта да се прояви в твоя ум, в твоето сърце. ТУЙ значи да се покаеш! /…/ С любов и обич живот ИМА, без любов и обич живот НЯМА.” (3.ХII.1941, „Две врати за освобождение”)

„Девствен” означава целувката на Бога, целувката на Христа. Аз бих желал един ден да получите всички тази целувка, да станете, да оживеете, да възкръснете и да кажете: „Сега познавам тази необятна Любов на Бога, на Христа, на нашия Учител, за когото толкова години се е говорило“. (27 август 1922 година, „Аз съм истинната лоза”)

„Нова мисъл е чистата, девствена мисъл. Докато човек държи в ума си идеята за Бога чиста, неопетнена, той е девствен. Щом идеята му за Бога изгуби своята чистота и светост, и той изгубва своята девственост. „ (1 октомври 1930, „Новата мисъл”)

„За девствен човек считам онзи, на който душата е чиста, на който умът е чист, на който сърцето е чисто. Не че до мен се допряла една жена. Ако в един голям извор влязат няколко капки мътна вода, то е нищо за него. /…/ Един мъж бил опетнил една жена… - То е заблуждение! Никой не може да опетни никого! Сам човек се опетнява, като мисли, че е опетнен. Аз казвам: Онзи, Който ме е създал, е чист! И аз съм чист - служа на НЕГО.” (5 юли 1942, „Неделимото”)

„В изявената, проявена и осъществена Любов на Бога душата разкрива своите най-благородни черти. Имай живот и любов в душата; светлина и мъдрост в ума; чистота и мекота в сърцето; свобода и истина в Духа.” („Вечният Завет на Духа”)

„Какво представя чистотата? – Среда, в която формите се движат с най-малка съпротива. Колкото съпротивата е по-голяма, толкова и отклонението е по-голямо.” (5 юни 1921, „Ангелът отговори”)

„И тъй, искате ли да придобиете чистота и святост, оставете се на огъня на Любовта.” (9 април 1933,”Приемане и предаване”)

„ТЕЛАТА женят хората днес! Съедини се едно тяло с друго - и това го наричат „женитба”… Съединяват две стаи с една врата, за да можел господарят да влиза от едната в другата… Но тези две стаи пред Господа не са нищо. Ако сте като онзи, които се е оженил само за да яде и пие, вие сте нечисти. И ако друг не се жени от страх - и той е нечист. Въпросът за женитбата зависи единствено от условието дали е решено за двама души да се съединят и да изпълнят Волята Божия на земята. Не е ли решено, тези души трябва да продължат да се учат сами.” (25 август 1922, „Беседа за младите”)

/Главните букви по-долу са така в самата отпечатана беседа/: ВСЯКОГА КОГАТО ДУШАТА Е ЧИСТА, НЯМА СРАМ. – Тя не е съгрешила! Та, срамът - това е сражение, а избликът на кръвта в лицето - това са падналите войници. В този срам има няколко хиляди клетки, които са станали жертва. Ако вие не изучавате естеството на срама от това гледище, вие не можете да имате един благороден характер, вие не можете да се самовъзпитате.  Представете си, че сте една млада мома и пред прозореца ви минава един ангел под формата на мъж. И минава това същество до вашия прозорец, и вие го виждате. Той ще остане един момент, два, и вие ще се засрамите от това как досега не сте го видели/…/ И в момата се явява вторият процес на криво разбиране. Тя не е разбрала този момък и затова се е засрамила. Тя е пожелала да има този момък /само за себе си./…/  Добре, питам тогава: трябва ли човек да се срамува, когато дойде Любовта в сърцето му? Или трябва ли да се срамува, когато светлината дойде в ума му? Или трябва ли човек да се срамува от силата, когато дойде в тялото му? Тогава положително чувство ли е срамът - или отрицателно? (Отрицателно.)/…/ И вследствие на това, срамът е едно негативно чувство. Зараждат се колебания какви ще бъдат последствията. /…/  СРАМЪТ МОЖЕ ДА СЕ ЗАМЕСТИ С ЛЮБОВТА! /Тук в беседата следват обяснения за положителната роля на срама – предпазва от по-големи опасности. Накрая се изтъква пак положителното в него /… /  Сражение със смъртта! Човек, който разбира срама в пълния смисъл, може да се сражава със смъртта, а който не разбира срама, той не може да се сражава със смъртта! Човек, който разбира срама, може да побеждава дявола! ВСИЧКО в света може да побеждава! А човек, който не разбира срама, смъртта всякога ще го побеждава. Или той всякога ще бъде победен от дявола. /…/  ТОВА значи да престанеш да се срамуваш: значи абсолютно да не правиш никакви погрешки./…/ Следователно, срамът е една предпазителна мярка от онзи, първия грях, а радостта е онзи велик подтик да намерим целта на живота. ТОВА са двете положения, от които вие, младите всякога трябва да изхождате. Срамът да седи като крепост, а радостта - като един велик подтик в душата ви! Сега аз искам да остане във вас положителното, една положителна мисъл. Не да не ядете, но да ядете най-хубавия плод! Не да не пиете, но винаги да пиете най-хубавата вода! Не да се отказвате от живота, но да имате най-хубавия живот! Най-хубавото всякога! (13 ноември 1931, лекция „Първият предвестник! – Срамът предшественик и предпазител на най-малкия грях.” Срамът и радостта!”)

„Светец, който няма никакъв грях, и Богу не е драг.” (22 януари 1922, „Плевелите и пшеницата”)

„В що се състои грехът? - Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха. Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на божествената енергия. Когато някой ви кара да направите грях, той иска да прахосате своята божествена енергия. /…/ Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени. /…/ Тъй и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат да ги ползват. Обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение. Неестественият живот, тъй наречената „скрита, незаконна любов”, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им. Вие обичате някого - запитайте се угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа и неговия ум?/…/ Ако сте верни на този възвишен божествен принцип. всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат. Ще ги постигнете само по един начин – чрез БОГА. Само Той може да задоволи вашите мисли и желания.” (20 юли 1914, „Сънищата на Йосифа”)

„Ако някой те обича, като насочи своите чувства, то е целувка на чувствата. В природата се обменят по божествения закон. Бог съществува в света навсякъде. КОГАТО НИЕ ИСКАМЕ ДА ИЗБИРАМЕ НЕЩАТА САМО ЗА СЕБЕ СИ, НИЕ СЪЗДАВАМЕ ТОВА, КОЕТО В СВЕТА СЕ НАРИЧА „ГРЯХ”. (2.II.1941, „Любов и безлюбие”)

„Във всички материални светове грехът върви тъй, както сянката подир колелото. Това е една неизбежност. Когато има слънце, има сянка, има и грях. Когато няма слънце, няма сянка, няма и грях.” (19 август 1927, „Пътят на ученика”)

„Грях има във всичко онова, което спира растенето на тялото, на ума и на сърцето. С други думи казано: грехът представлява някакво отклонение от Божия закон или някакво престъпление по отношение на него. „(16 август 1932, „Ще се приложи”)

„Всяко нещо, което е против законите на природата, е грях. Следователно, всяка мисъл, всяко чувство или желание, които са против законите на природата, са греховни, противоестествени или неестествени.” (31 юли 1931, „Чистене на съзнанието”)

За да разберете смисъла на стиха „в грях ме зачена майка ми“, преди всичко вие трябва да разбирате еврейски език - да четете Библията в оригинал. Всеки стих има три тълкования: едно тълкуване за обикновените хора, второ – за талантливите и трето – за гениалните, т.е. за посветените. Стихът „в грях ме зачна майка ми“ е вярно преведен, но малцина разбират вътрешният му смисъл. /В случая „грях” не значи това, което разбират вярващите, но свръхенергията, която е предала първата майка на човешкия род, поради което той прави грешки, пакости и престъпления. Добрият педагог знае как да пренасочи тази енергия за добро/ (29.ХII.1940, „Божествена мярка”)

„На нас ни казват, че ние сме „нищо” - проповядват ни, че сме родени в грях, че сме грешници /…/ Родени в грях, но кога? Първоначално ли? – Не. Първоначално, когато излязохме от Божията уста, когато Той ни издъхна, ние всички бяхме чисти. На всинца първоначално душите са били чисти, но при второто положение не разбрахме Божествения закон и всички се опетнихме. Защо? – Защото не искаме да говорим истината.” (30 юли 1922, „И Петър го взе настрана”)

„Роденият от Бога грях не прави. То е негативната страна. Роденият от Бога люби, обича; само роденият от Бога може да люби, да обича. Който не е роден от Бога, той не може да люби, той може да има /само/ сянката на Любовта. Не само човек да е роден от Любовта, но той трябва да знае какво нещо е Любов, какво нещо е обич. Той е, който може да обича тъй, както трябва. Онези, които не са родени, да се родят! Които са родени, да се научат да любят и да обичат!” (17 май 1942, „Новото в света”)

„Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави“. Роденият от Бога никога не говори за себе си. Каже ли на някого, че е роден от Бога, той веднага ще бъде подложен на изпитания. Роденият от Бога е ВЪТРЕШНО богат. Той не се нуждае от пари. Видите ли, че някой се оплаква от немотия, знайте, че той не е роден от Бога. Може да ви говори за себе си, за своето духовно развитие, но вие ще знаете, че той още не се е изпитал, не се е познал. Роденият от Бога не се нуждае от пари. Той никога не може да бъде банкер, нито се стреми към външно богатство. Пеперудата не може да бъде гъсеница, нито гъсеницата – пеперуда.” (12 септември 1928, „Много знания”)

„В божествения свят няма помен от грях. Там на мястото на греха стои благочестието. Сърцето на благочестивия е готово да помага, да съдейства, да милва. /…/ Всякога можеш да туриш здрава основа на живота си! Желая в бъдеще между всички млади и стари да се създаде по-здрава връзка от сегашната. Не се чувствайте притеснени! Това състояние трябва да се премахне. Бъдете свободни, естествени в отношенията си. Само така ще се създаде здрава връзка между вас и Бога.” (22 юни 1923, „Първичната връзка”)

 

 

 

07.03.2016 г. 09,16 г.

 

КОЛКОТО И ДА Е СТРАННО ЗА НЯКОИ ПРИЯТЕЛИ, голямото приближаване физически не винаги е израз на Божественото. Има благоговейна дистанция, при която свещеният трепет и обожанието ни карат да следваме Божественото ОТ РАЗСТОЯНИЕ. И все пак следваме именно Него, а не някой смъртен човек. Има хора и ангели, които не смеят да се приближат до Съвършения, защото ще припаднат от вълнение. Но те стъпват в стъпките Му даже буквално, защото им светят.

23 март 1927г., беседа „Малкият повод": „Всички сетива взимат участие при изявяване на една любовна постъпка. Като срещнете някой човек, в когото Любовта живее, вие тръгвате подир него. Той има особен ход, особени движения. Достатъчно е да мине покрай някого, за да го застави да тръгне след него. Обаче това може да направи само онзи, на когото съзнанието е будно. За онези, на които съзнанието не е будно, любещият минава за обикновен човек. Човекът на Любовта може да се уподоби на цъфнал цвят, към който се стремят пчелите, пеперудите и ред още насекоми. Защо всички се стремят към този цвят? - Защото има какво да вземат от него. Такова нещо представлява Любовта; такова нещо представлява идейният живот. Всяка идея дава импулс, подтик на човека, понеже тя представлява живо същество. Зад всяка идея се крие някое разумно същество. Следователно, човек може да обича само онова, за което има някакъв свещен образ. Този образ е жив, подвижен, неуловим: ту се явява, ту изчезва. Той се явява във всички разумни същества. А кой не обича разумният човек? Кой не обича добрият човек? Кой не обича истинският герой? Човекът на Любовта първо мисли за другите, а после за себе си. Като уреди работите на другите, той сяда доволен и започва да мисли за себе си.”

 

 

08.03.2016 г. 23,18 ч.

 

До Жената! - С безкрайна благодарност, че Те има! - До всички вас без никакво изключение - Любимите и Майките ни по света; Дъщерите, Сестрите, Приятелките и всички останали - последното творение и лично въплъщение на Бога - по случай 8 март! - Стихотворението "Вечна любов" от

РАБИНДРАНАТ ТАГОР

През бездни от време, в безчислени образи аз

те виждах, че с тебе сме слети.

Безкрайно те любя от шеметен брой хилядолетия!

 В безспирен любовен захлас,

гирлянди съм сплитал от химни, копнежи, звезди и мечти; 

 във храм от богини превърна те моята обич,

 която запазил съм вечно - понеже си ти!

Когато въртоп от легенди скръбта завърти 

 с въздишки, сълзѝ и разделите вечни;

когато се взирам в глъбта на съдби бързотечни

 и виждам леда на айсбèрги от сън,

 през тях просветлява в полярната зима,

 усмивката твоя любима!...

 И сякаш от лъч през звездите прострян, 

 от тебе съм аз осиян!

Взривени от пулса на трепетни тайни,

летиме прегърнати в бездни безкрайни – 

 и пак разлюлял ни е ритъм такъв,

 бушуващ и в Бога, и в нашата кръв!

Нанякъде с Тебе, след дългия мрак,

 със хиляди влюбени плуваме пак...

Скръбта е зората на обич гореща

и всяка раздяла - на Вечната Среща!

 Летиме без дрехи във слънчево Ято –

сега любовта ни е космос от злàто...

Така че безбройните брънки от нея

да свържем по-скоро във пръстен копнея!

Поднасям ти, Свята, огнѐния* рой

 -  плода на надежди и мъки безброй;

бездънната влюбеност, жадна без край,

 и Царството Божие - Вечния Рай!

И всичко, което поети, пророци, светици, светци, горило е страшно отвътре безчет векове -  от дън-времена - сега в любовта ни е дивна и светла хазна!

превод 31.05.2014

––– * огнение - най-върховното преживяване на влюбените, когато стават едно с Бога и с цялата вселена и в което се зачеват видими или невидими деца.

 

 

09.03.2016 г. 18,51 ч.

 

МАЙКА И БАЩА 1936.04.12н заи ВВН АСК93:496 "Майката и бащата са въплътената любов в света, които дават импулс на всичко в света. Земята се движи по силата на майката и на бащата. Ако извадите всички майки и бащи от земята, последната ще спре движението си около своята ос. Ако земята се движи около своята ос и около слънцето, това се дължи единствено на Божията Любов, която функционира в майките и бащите."

ИЛЮСТРАЦИЯТА Е ПО ДВЕ КАРТИНИ ОТ МАРК ХЕНСЪН: "Привличане на елемените"(1993) и "Спирален генезис".(2004)

 

 

10.03.2016 г. 22,33 ч.

 

ХРИСТОС – НЕ ТОЙ ПРИ НАС, А НИЕ ПРИ НЕГО! 1936.04.12н заи ВВН АСК93:500 "Казвам: време е вече не да чакаме Христос да дойде при нас, но НИЕ да отидем при Него. Сега НИЕ трябва да отидем при нашия Баща, да Му изкажем великата благодарност, за великото дело, което се извърши. Това се изисква сега от нас!" "Който отива при Бога, отива без дрехи - гол, както е дошъл на земята. Когато и вие отивате при Господа, трябва да се явите с дрехата си, която ТОЙ ви е направил. Казвате, че ви е срам да се явите гол. Защо се срамувате? (20.04.1932 г., "Динамика на живота")
СКОРО ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕМ в кристални и метални хора от пластична материя. В беседите се говори за един астроном, който бил полудял, защото видял грамаден човек в космоса. Има и много други изумителни сведения, а днес вече излизат на бял свят много снимки и филми, които са били строго секретни. Виждат се и огромните отверстия на полюсите - входовете към Агарта - вътрешната Земя. Тя не е само вътрешна и не само на Земята. Saint Yves d'Alveydre описва най-гъстата мрежа от входове и изкоди към Агарта именно от територията на Балканите, както и небесните флотилии на Агарта точно тук. Ето нещо за Агарта и в беседите на Учителя: "И друго, при височина над 7000 метра ние сме били и в Агарта. Значи и оттам можем да получим нещо. – Да, били сте и там! Беседата, която ви говорих горе, иде оттам. /.../ В духовния свят един нисък връх може да бъде висок, а високият връх може да бъде нисък. Това зависи от интензивността на силите, които действат там. (Из беседата "Здравият ум", държана на Черни връх на 26 август 1923 г.). Учителят никога не е умирал и Школата никога не е прекъсвала дейността си. Без да знаем тогава за цитираната беседа, ние сме имали упражнения след 1984 г. на някои места долу и в планината, където се установиха височини 11 хиляди и 22 хиляди метра духовна надморска височина. Уверихме, че с някои космични и духовни цивилизации може да се общува само от строго определена физическа надморска височина. Необикновените преживявания не престават нито за миг, но всичко зависи от това кой какво приема в организма си, какво допуска да влиза през сетивата му, до кого се докосва, в чии аури живее с десетилетия и не иска да се откъсне от тях, кому вярва най-много и кому сътрудничи в работата за Новото Човечество. Отново се сещаме за двата противоположни пътепоказателя - "Рай" и "Лекции за рая". Който предпочита да си живее където си мисли, че "живее", а само да си чете книжки, да блудства духовно в интернет, да ходи на интересни лекции и да се връща в "зоната на здрача", предпочита втората стрелка. Малцина са опитали на живо, че аурата на някои хора е трамплин към Новата Земя и Новото Небе. Ето отново линк към едно от тия преживявяния, въпреки че и друг път е даван тук, но от тия 152875 посещения до днес на тия интересни текстове и измежду 120-те души, които са отбелязали, че ги "харесват", само трима досега са пожелали да проверят на място дали това е "окултна фантастика" или не е. Индивидуалните, домашните, интимните и егрегорните дракони не позволяват на пасомите си да излизат от зоните на тяхното засмукване.

 

 http://neobyatnotogovori.com/?idpub=963&book=26

 

 

 

10.03.2016 г. 10,55 ч.

 

МИСИЯ 1 1936.04.12н заи ВВН АСК93:498 "Всички сте изпратени с една мисия. /…/ Колкото и малка да е мисията ви, тя е важна."

"Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител." ("Учителят говори", "Учител")

"Колкото и да е малка мисията ви, трябва да я свършите добре. При това ученикът трябва да знае, ако не в подробности, поне в общи черти, своята мисия. Щом знае каква мисия му е възложена, той ще насочи всичките си сили за реализирането ѝ и по този начин ще се свърже с разумния свят. Като се свърже с Белите братя, човек получава вътрешно прозрение да разбира какво се иска от него и как трябва да реши задачата си." (8 юни 1922, „Природна хигиена”)

"За някого е било просто мисия да събира тия работи и да напише това, което трябва! За всичко това от Невидимия свят си имат хора, приготвени за тази работа. Тогава, както и сега, това е била една голяма вълна. Нареждането на нещата става от Невидимия свят и се приема от определени хора на Земята. Има една вътрешна, интимна страна, която става в един много тесен кръг от хора. Тази мисия е добра - всеки да си вземе мястото, което трябва да вземе и което му се пада." (16.IX.1934 г., „Вярата и Небето”)

"Сега, аз не искам тия бележки, които правя, да останат един „глас, вопиющ в пустинята“. Но искам те да произведат един резултат, за да ви подготвят да свършите вашата работа, за която сте дошли. /.../ Вие имате една мисия - важна мисия, която трябва да свършите." (8 юни 1922, „Окултна хигиена”)

"Та казвамъ: Първото нѣщо - вие имате една мисия, дадена въ свѣта. Тази мисия вие ще я намѣрите! (21 май, 1941,”Правата посока”)

"Днес Бог благоволи към славянството; иска да го сложи на работа, да свърши една велика мисия за човечеството. Големи блага и велики условия се предвиждат за славянството, но за това се изискват разумни, просветени хора, които да използват тези условия правилно. Ако славянството не използва благоприятните условия, вместо него ще дойдат други, но Божият план трябва да се реализира. Всеки народ, като един човек, трябва да изпълни своята мисия." (15 юни 1922,”Мисъл и действие”)

"Всеки един човек, който има една отлична глава, едно отлично сърце и едно отлично тяло, той е изпратен на земята да върши волята Божия. Всеки един човек има една специфична мисия. Има някои работи, които само някои от вас може да ги свършат, да ги направят. /…/ Това, което първият пръст може да го направи, вторият не може да го направи. Това, което вторият пръст може да го направи, третият не може да го направи. Това, което третият може да направи, четвъртият не може да направи. Петте, като се съединят, могат да направят това, което сами не могат да направят. (23 юни 1940, „Търпението”)

КАТО Е ИЗМЕРИЛ ЧЕРЕПИТЕ НА СТОТИЦИ ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ, МОЖЕ И ДА Е ПОВЕЧЕ ОТ МИЛИОН, Учителят ни е дал научно основание да си обясним защо най-дебелата фонтанела на планетата няма още кротост, финес, обхода, благоговение. Няма стремеж към обединяване на стойностите българи с мисия - почти всеки е висок връх, който не се интересува от другите върхове. Ако не говори или не мисли лошо за тях, мълчи. Не желае да подаде ръка, а от подадената издърпва своята; по улицата заобикаля тия,които не одобрява и гледа мрачно. Горделивостта е или директна в изказването, или се обижда и "отписва" някого "завинаги". Горделивият, а често и злият, гони само собствената си мисия. Учителят си е отишъл от този свят крайно огорчен от българите именно по тези причини. И до днес Той копнее да види двама или трима българи, които се обединяват за общ живот или обща работа с нежно отношение помежду си и пълна слепота за недостатъците на другия. За Сатурновото его е почти невъзможно да разбере една от най-фундаменталните мисли на Учителя за "мекотата на човешкия дух, мекотата на човешката душа, мекотата на човешкия ум и мекотата на човешкото сърце". Дано се намерят поне петима българи, които да се съберат като пръстите на ръката за милувка, а не в юмрук!

 

 

11.03.2016 г. 11,48 ч.

 

1992.ЛЮБИМИ ПРИЯТЕЛКИ В ЛАТВИЯ и една уникална фасадна скулптура в Рига

 

„Имаше една сестра, която дойде от Латвия. Тук седя доста време, и като се върна в Латвия, разправяла, че тук братята и сестрите не се развиват правилно. Аз щях да ѝ кажа още когато заминаваше: „Ти си недоволна, защото ти търсиш само своето щастие в света и в това е злото”. Защо тя е недоволна? Защо са такива впечатленията ѝ? - По две съображения, които аз зная. Понеже тя не можа да се ожени за един млад брат… Този брат видя, че тя не е за него, и затова тя е недоволна. От друга страна, тя отиде да живее в едно село, беше много взискателна и не можеше да ѝ се угоди с нищо. Уж право мисли, но криви заключения прави. Те няма да я ползват. Ако и вие отидете в Латвия или в друга някоя страна, като се върнете, какво ще донесете? Като отидат някои в Америка, ще видят, че и там, както и тук, има и светли, и тъмни страни. Добрите хора са още едно изключение в света. Докато човек се занимава само със себе си, той не може да намери истината, той не може да бъде свободен. Защото желанието на един човек е и желание на всички хора.. Когато дойде някой странник, вие най-първо искате да се покажете добър, но наполовина.  Аз ви приведох това за сестрата от Латвия, за да видите, че не сте толкова напреднали. Тя минава за поетеса, пише много добре. Когато бяхме на планината, тя чете някои свои работи. Има хубави заложби, но дълго време се изисква, за да се събуди в нея Божественото. У нея има едно недоволство.” (28.I.1934, „В какво седи духовният живот”)

 

 

11.03.2016 г. 12,02 ч. 

 

1992.ОЩЕ ЛЮБИМИ ПРИЯТЕЛКИ В ЛАТВИЯ - гр.Лйепая. Прекрасната Анжела играе паневритмия. Тя поне прави дишането правилно...

"В Латвия сега наскоро някой се занимавал с дишането. Но той целия ден се занимавал с дишането и набрал толкова много енергия, че разстроил цялата си нервна система и ме пита какво да прави. Казвам му: „Ще намалиш работата си! Много си работил. Ти си се пресилил с дишането. Нищо повече! Ти ще започнеш 5, 10, 15, 20 минути най-много. А пък с 4-5 часа дишане ти ще пресилиш дробовете си. МАЛКО се изисква от дишането. И после, умът ти да е концентриран в една чиста, възвишена мисъл. Работите ти ще се оправят, защото щом се хармонизираш, в света има една хармонична среда, ти ще се привлечеш към нея и условията ти ще се подобрят."(8.X.1933, „Неприривните постижения”)

 

11.03.2016 г. 19,29 ч.

 

ЕДИН ОТ ИЗВЪНРЕДНО РЕДКИТЕ СЛУЧАИ в света: да се разпознаят и съберат сродни души в името на една голяма любов и обща духовна работа, а не да създават кармични връзки. На снимката виждате най-големия религиолог на своето време Рене Генон (1886-1951) и известния мистик, писател и художник Фритьоф Шуон (1907-1998) - и съпругите им. Именно Рене Генон е писал за Учителя:

„Учителят Дънов - това е истинският Пратеник от Небето на земята. Този небесен Пратеник не е дошъл на земята да създаде една нова религия, защото тук има достатъчно религии. Той не е дошъл тук да създаде една наука, нито да тури началото на едно социално движение, защото тук има много науки и много социални движения. Напротив, той е най-големият духовен магнит, който е слизал от Небето на земята. Той е дошъл да намагнетизира своите ученици с този любовен магнетизъм - Любовта, а те от своя страна този любовен магнетизъм ще го разнесат и предадат по цялата земя."

ЕТО И ПО-ПОДРОБНО ЗА РЕНЕ ГЕНОН от един спомен на Методи Константинов, с когото работихме в мозайкаджийската бригада на Братството през 1963 г, за която той споменава по-долу, въпреки че имаше 4 факултета. Той ни е преподавал мондиална астрология. Някои от твърденията му могат да се оспорят, но е интересно да се прочете какво се е случило и как е виждал нещата.

"Когато излезе книгата „Учителят", аз реших книгата да бъде преведена на няколко езика. Намерихме преводачи-професионалисти и им платихме добре. Тя започна да се превежда на френски, английски, немски, италиански, даже на есперанто и староеврейски, както и на полски и чешки езици. Когато трябваше да се превежда книгата на полски език, аз се срещнах с една писателка полякиня, която знаеше български и беше секретарка на полския посланик в София. Поканих я в Министерството, където работех. Моят кабинет беше до този на министъра, защото бях на голяма служба. Тя дойде и аз й предложих да я превежда, като й обещах една голяма сума пари. Обаче не мина много време и идва веднъж при мен: „Г-н Константинов, дойде тук една секретарка на консула, много интересна жена, аз не я познавам. Но като видя, че превеждам тази книга, ми каза: „На всяка цена дайте да я прочета!". Тя се казваше Евдигия Ворска, и като прочела книгата, пожела да се срещне с мен. Като влезна в кабинета ми, направи ми силно впечатление - не много висока, интересен тип, челото като брилянт, много будна мисъл, жена с една голяма ерудиция. Разговаряме се с нея на полски. Дори се сприятелих с нея. Тя започна да идва при мен, а аз ходех при нея. И накрая какво се случи? - Един ден тя ми казва: „Г-н Константинов, аз съм завършила 14 окултни Школи в Париж, била съм представителка на обществото на теософите в Полша. При мен са идвали Ледбитер, Алционе (Кришнамурти), Ани Безант. Обаче един ден, когато се срещнах с един много известен човек и като се представи с името Рене Генон, аз се сетих, че съм разговаряла и с него." Тогава я помолих по техните дипломатически канали да влезне във връзка с Рене Генон, за да мога да кореспондирам с него. С първото писмо, което тя получава от него, той пише: "С Константинов не искам да кореспондирам. Ако той прочете някоя моя книга, тогава, на базата на нея, можем да водим кореспонденция". И тя ми даде списъка на неговите книги. Писах в Париж и оттам ми изпратиха една от неговите книги - „Царят на света".

Тази книга, която не е много обемиста, прочетох с голямо внимание. Третира въпроса за Агарта, за която много окултисти са писали. Книгата не ми произведе някакво впечатление, защото аз знаех много повече неща за Агарта от Учителя и затова се отнесох към книгата с известна критичност. Започнах да пиша писмото си до него, с което да изкажа мнението си за неговата книга, и трябваше да го предам на полякинята да го препрати по нейните дипломатически канали. Крайно интересно беше, че след като отидох при нея, тя ми се оплака. „Г-н Константинов, да знаеш, че аз ще напусна България. Дойде един нов консул, с когото имам много тежка карма, когото не мога да понасям и си взех 15 дена отпуска, за да се ориентирам къде мога да отида в друга страна на работа". И този консул след няколко дни умря. Прочетох във вестника, че този консул е получил удар в кабинета си, а сега с ковчег го изпращат в Полша. С това още повече ме заинтересува тази жена-окултистка. Обаче, за моя изненада, тя ми прочете едно писмо от Рене Генон до нея, който бе писал, че познава Учението на Учителя и беше написал похвални слова. Съжалявам, че не поисках писмото, за да остане в България. Но го запомних с най-големи подробности. „Учителят Дънов - това е истинският Пратеник от Небето на земята. Този небесен Пратеник не е дошъл на земята да създаде една нова религия, защото тук има достатъчно религии. Той не е дошъл тук да създаде една наука, нито да тури началото на едно социално движение, защото тук има много науки и много социални движения. Напротив, той е най-големият духовен магнит, който е слизал от Небето на земята. Той е дошъл да намагнетизира своите ученици с този любовен магнетизъм - Любовта, а те от своя страна този любовен магнетизъм ще го разнесат и предадат по цялата земя." Това изказване ми направи силно впечатление. Аз го казах на Боян Боев, а той го изпрати по цяла България. Рене Генон го познават като голям окултист в Европа.

Интересно бе, че тази жена изчезна, замина за Варшава и не се обади вече. Аз не зная адреса на Рене Генон, написал съм му писмо и се чудя какво да правя. Тогава реших да питам за него един мой приятел, известен астролог на запад. Казваше се Арманд Барбо, той имаше астрологична академия в Париж. Той бе инженер-химик, но бе поставил астрологията на естествената й база. Неговите книги ми направиха много силно впечатление и аз се сприятелих с него писмено. Дори той ми беше направил един подробен коментар на моята небесна карта - хороскоп.

Учителят ни бе посочил на Рила, на 7-те езера, две места, които представляват входове към Агарта. Така че ние знаехме много неща за Агарта. /.../ Като видях прецизността на астролога Арманд Барбо за Михаил Иванов и Маха Чохан, се осмелих да му напиша писмо и да питам кой е Рене Генон. От него получих писмо: „Това е един от най-големите мистици на нашата съвременност. Той е един от големите познавачи на Ориента. Познава философията на Индия, знае санскрит и ватански език и се цени като един много голям авторитет на запад. Не му пиши, защото той преди пет дни почина." Значи, аз когато исках да му изпратя писмо, той беше вече в другия свят. Астрологът Барбо бе написал още: "Направи му хороскоп, да видиш какво представлява тази интересна личност в нашето съвремие". Беше ми написал рождената му дата, местораждането му и датата на смъртта.

Няколко дни бях в голяма депресия, когато получих тази вест, защото ми се отряза един канал за запад. Движех се в София и ме среща една приятелка, чийто баща беше бивш министър, и разказва: „Да не си ми споменал вече думата теософия!". „Защо" - питам аз. -Защото четох една книга на някой си Рене Генон „Историята на една лъжлива религия - теософията". „Откъде си я взела?" - „Взех я от университета, от библиотеката". Аз веднага отивам там и я намирам. Оказа се една голяма, дебела книга. И понеже тогава работех тежка физическа работа. - бях вече мозайкаджия в бригадата на Борис Николов - и понеже не бях така подготвен добре с френския, че да мога бързо да я прочета, затуй я дадох на Боян Боев да я прочете и да си даде мнението. И той денонощно я е чел. След няколко дни отивам и ми казва: „Методи, прочетох я и косите на главата ми настръхнаха!. „Този Рене Генон ме порази. С документи доказва, че случаят с Кришнамурти - да бъде издигнат за Миров Учител - е работа на английското разузнаване - „Интелиджънс сервиз". Те са финансирали теософското общество и в Индия, и в Европа. И Ани Безант, и Ледбитер са двама големи агенти на английското разузнаване." Туй нещо ме порази. Това не е изключение. Англичаните са способни на това. Те си гледат своите интереси във висшата политика и никога няма да се откажат от тази хегемония, макар че сега свирят втора цигулка след САЩ. Не ме изненада политическият му смисъл. Но ме изненада, че едно такова духовно движение, което беше заляло цяла Европа, също и у нас, е могло да се поддаде на тези политически домогвания. Но го приех като факт. Спомням си навремето, когато бе изпратена Магдалена Попова до Кришнамурти с писмо, то тогава той разбра, че е играчка на политическите сили - и разтури „Ордена на звездата". Но за разтурването на този орден голяма заслуга имаше Учителят и неговите двама куриери - Магдалена Попова и Атанас Димитров. Кришнамурти беше индус, държеше за интересите на своята Индия - подсъзнателно той държеше на нея, понеже там се бе родил. Англичаните искаха чрез него да сложат под духовна зависимост индийския народ, защото Индия беше тогава още английска колония. Тя получи своята независимост след 1945 г.

В написаното от Рене Генон можем да бъдем сигурни. Единствен от западните окултисти след Рудолф Щайнер, той успя да съзре и да види Учителя."

ТУК НЕ Е ВКЛЮЧЕН ЦЕЛИЯТ МУ СПОМЕН, понеже Методи имаше крайно негативно отношение към някои личности и в случая не изтъква положителното и за теософията. Не е споменал най-важното: защо Кришнамурти е отхвърлил версията на Ани Безант и полк.Олкът, че Мировият Учител бил избрал да се всели именно в него. Винаги ще помним думите на Верка Куртева, която е чула лично от Софроний Ников какво е казал Кришнамурти за Учителя на конгреса на теософите в гр. Оомен през 1926 г. Софроний е присъствал там и е разказал това пред баща й Георги Куртев и пред нея. . Кришнамурти е казал, че Мировият Учител е вече в плът и се намира в България. При опит за проверка на документите от този конгрес се натъкнахме на сведения за спорове и негодувания сред някои теософи от онова време, че протоколите били непълни и тенденциозно прередактирани.

 

 

11.03.2016 г. 09,04 ч.

 

ПАНЕВРИТМИЯ -1992, НАЙ-ПРЕКРАСНИТЕ ПРИЯТЕЛИ В МОСКВА!

ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ 1936.04.19н снт ВВН АСК93:501-502 "Всичко в живота зависи от гимнастическите упражнения. Ако ти не си гимнастик в живота си, ти не си човек. Не е въпрос само за външните упражнения, но ако ти не знаеш как да движиш мозъка, сърцето и волята си, ти нищо не можеш да постигнеш. Аз гледам: сега - и в Америка, и в Англия, и в Германия, и във Франция, в Русия – навсякъде правят гимнастически упражнения! Обаче те нямат една научна основа, върху която да се поставят техните упражне-ния. Има упражнения, които събират, акумулират, но има движения, които разпръсват енергията. Има движения, които са здравословни; има движения, които са болезнени. Виждали сте как болният се упражнява. Ако на един учен човек, който е свършил четири факултета, кажете, че трябва да се упражнява, той казва: „Това е игра-работа. Оставете ме мене, аз съм учен човек, няма защо да се упражнявам…” Но утре, като заболее този „учен” човек, ще го видите как се упражнява… Той е учен човек, но и той, като обикновения, като „простия” човек, се упражнява върху кревата си… На кревата си се учи как се играе гимнастика… Това е един контраст, но изобщо духовните, религиозните хора, както и тия, които минават за християни, като не разбират дълбокия смисъл на живота, се стремят към седящ живот. Седящият живот много се практикува на изток, между факирите в Индия. Някои факири седят по десетки години на едно място, не се движат, не се упражняват. Те не правят физически упражнения. По този начин обаче някои органи се атрофират. Това е въпрос на разбиране. Обаче целият човек трябва да се упражнява. Всички удове, всички мускули, цялото тяло трябва да се упражнява! Тия движения трябва да бъдат научни, а не само така - да прави човек упражнения каквито иска и както иска. Когато религиозните видят някой религиозен или духовен човек да играе хоро, те казват: „Този човек трябва да е полудял, той не е с всичкия си ум! Той е светски човек…” - Че ако момата не играе, тя не може да си избере момък за себе си; и ако момъкът не играе на хорото, той не може да си избере мома… Чудни са хората! Все таки, те трябва да правят упражнения. Първо ще правят упражнения на очите си, на ръцете си, на цялото си тяло. Те трябва да отварят и да затварят очите си, да ги упражняват. Човек трябва да маха ръцете си на една и на друга страна, да свива пръстите си, да прави с тях ред упражнения."

 

 

 

12.03.2016 г. 10,56 ч.

 

ОТНОВО ЦИТАТ И "КИЛОМЕТРИЧНО" ТЪЛКУВАНЕ, но то е за филтриране на съществата - ще го проучат докрая само хората с йеховна, христова, бениаминска или беинсанска монада. Картинката доказва, че Словото създава плът и даже духове и души, но тук спиралата е двойна. Като се чете неувредено Слово, тя постепенно се възстановява до 12-орна.

БИБЛИЯ 1936.04.19н снт ВВН АСК93:503 "Сега онези, които не разбират законите, взимат Библията за авторитет и казват: „Така е казал Господ”. И наистина, човешката душа и човешкият дух са резултати на тази написана книга. Обаче тази книга едни я тълкуват по един начин, а други – по друг начин. Къде е тогава авторитетът? Това е един написан закон. И после казват, че това е „откровение”… И Христос има някои откровения, но къде са те? - Няма ги написани."

КОМЕНТАР: Въпреки негативите на редактираните библии, тук има едно извънредно интересно и важно твърдение, върху което трябва да се разсъждава. Знаем, че духът и душата са създадени от Бога. Обаче ето и едно фундаментално и крайно необичайно за нас допълнение: че те са резултат на Библията. Това потвърждава кардиналната значимост на Словото Божие не само като информация, но преди всичко като креативен акт. „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог”. От това следва, че Словото, бидейки сам Бог, има всичките Негови пълномощия и творчески мощности – включително да създава същества и вселени, да генерира духа и душата на човека, съответно – ума, сърцето и всичките му останали тела. Естествено, става дума за ОРИГИНАЛНОТО Слово Божие, останало на места в отпечатаните и проповядваните библии.  Още нещо: след като в Стария Завет Бог се изявява като Йехова, а в Новия – като Христос, от това следва, че духовете и душите, създадени от Словото на тези две фундаментални лица на Бога, би трябвало да носят съответния произход, съответната окраска. В окултизма има твърдения, че един мощен дух се е загнездил в центъра на Земята, откраднал е името на Йехова, както прави въобще Черната ложа – краде имена и действа от тяхно име, - представил се е за национален дух на евреите и върши всички „спасителни” дела, но и всички жестокости по света от името на истинския Бог. Това поддържа, например, съвременният американски херметик Джон Бейнс. Но и Учителят в България говори подобни неща на учениците си – описва естеството и дейността на фалшивите духове, които днес ние наричаме „егрегори”. Обаче, след като Учителят приема благоговейно същността и името на Йехова и даже дава формули и молитви с това име, ние не можем да се съмняваме в чистотата и първичността на този ипостас на Бога. Оттук следва, че истинските „старозаветни” би трябвало да имат „йехованска” монада, както съществуват души и духове с „христова монада”. Значи, Словото Божие, в зависимост от Свещеното Писание в оригинал на съответния Учител и съответната епоха, има силата да създава съответни монади. В доказателство за равномощността на тия видове Слово и неговите ипостаси ние се уверяваме от думите на Учителя, че е срещал в рая и йеховисти, и мохамедани, и будисти, и какви ли още не. Учителят говори и за божествени йеховисти – употребява точно тази дума. Доколко съвременните йеховисти в света по линия на „Стражевата кула” са с монада от Йехова – това подлежи на проверка, но навсякъде има и чисти хора. Добрата новина е, че човек, дори и да е бил безверник, езичник, старозаветен и т.н., ако е създаден първоначално от Бога, той има шанс да се „новороди”. Различните религии имат сведения за различни видове и степени новораждания, при които не само може да се сменя видът на монадата, но и поначало някой да получи монада, ако няма такава. Това го има в цялата история на религиите, в митологиите и даже в приказките на народите. Обикновено жреците и свещениците на всяка религия си приписват силата да провеждат поголовно „кръщения” – предполага се, че именно тогава неофитът, оглашеният получава печата на съответния вид монада или даже нова монада. Това се потвърждава и в тома, който обработваме в момента („Вас ви нарекох приятели”): ако някой няма дух и душа, има шанс да ги получи и дори сам да си ги поиска от Бога, ако е повярвал в Него. Природно същество може да получи човешка монада ако се влюби или приеме Словото; това важи даже за адски дух или андроид. Щом като даже и пишещата машина или компютрът започват да пишат сами, какво остава за един киборг или изкуствен човек… Радичков може да се шегува, както има навик, но в разказа си „Тенец” той разправя, че докато си върши другите работи, един дух му пише разказите на пишещата машинка… Бог е влагал само с едно „духване” искра Божия дори и в творения на дявола или на някои космични цивилизации.  Тия новораждания са „задължителни” даже за Господа, Мировия Учител, когато е решил да мине през степените на едно човешко въплъщение. Това го виждаме в случая с Йоан Кръстител и Исус – от този момент Учителят става Иисус, както Аврам е станал Авраам – и т.н. Знаем за местата и датите, когато това е ставало и при нашия Учител Беинса Дуно. Когато е бил в Америка, Той е минал през първото Си монадно „кръщение” в една от живите школи на истинските розенкройцери, приели щафетата на богомилите – неговата собствена „щафета” от времето, когато е идвал като Боян Мага. Един българин лично е видял кой е Учителят и какъв е Неговият ранг, когато е бил заведен през езерото в един от свещените храмове на Бялата ложа в Америка и е заел мястото на Мировия Учител около кръглата маса на Посветените. Традицията трябва да се зачете дори от Бога, когато идва като Господ, т.е като Богочеловек на земята. Това е не точно „традиция”, но закон за приемственост - както детето в утробата на майката минава през всички еволюционни стадии от нулата до завършения плод, така дори един Миров Учител минава „в резюме” през всички посвещения на човека, ангела и боговете, когато слезе на земята. Това е не само генетичен и душевен „преговор”, но и необходимост сам Господ да направи корекции и чистка в сгрешените вериги на еволюцията. В Америка, именно, Той спазва и приемствеността на Свещените Знаци и ги коригира и допълва с образа а Новия беинсански пентаграм. Критикуват Го, че е „масон”, защото и масонският пентаграм е основно със същия вид като нашия, но не знаят че и черните, и белите масони ползват тази фигура по приемственост още от най-дълбока древност, когато е била дадена от Учителя като Хермес Трисмегист. Когато един Миров Учител - Владетелят на Света и Губернаторът на Бога в Битието – ползва традиционни атрибути и само малко ги променя през всяка епоха, Той не само променя усройството на вселената и съществата, но и с този печат държи в подчинение старите школи и структури и ги контролира, дава им и шанс да еволюират. Ако не ползвал за основа вече известния „масонски”, т.е херметически пентаграм, а би дал нещо съвършено ново, за езичниците и старозаветните нямаше да има никаква надежда.  Винаги има тайни, но действащи Посветени и Школи, които пазят Традицията и нейните постижения непокътнати, в очакване на зрели души и на самия Главен Посветител. Когато накрая е получил това име - Беинса Дуно, - Той е станал вече завършено, напълно равнобожествен и от този ден нататък Словото Му има мощта да ражда вселени, богове, хора и ангели с „беинсанска монада”. Именно по тази причина Той има правото да разграничава категориите духове и монади в битието като „старозаветни”, „новозаветни”, „праведни” и „ученици”. Оттук следва, че това са съответните духове с „йехованска”, „христова”, „бениаминска” и „беинсанска” монада. Истинсиките названия на ватански език са други, тук само ги импровизираме. „Бениаминци” или „буянци” са монадите по линия на богомилството – на Боян Мага. Твърди се, че танцът "буенец" идва от ония времена. Николай Райнов и още един достоен българин посещават един от тайните ордени на Братството в Малта, който пази жива традицията на Боян Мага. Знаят паролата – „Словото опазихме!” и съответния жестов знак – и ги пускат. То не е само до паролата и знаците – истинските Посветени виждат кой каква аура, каква монада има. Така те, както и пророчицата Ванга, които до даден момент са били с христова и богомилска, „буянска” монада, след срещата си Учителя през ХХ в. получават в този живот „беинсанска” монада. Няма пак да изброяваме известните и някои неизвестни хора по земята, които получиха беинсанска монада. Това досега сме го правили от окултна и национална гордост, но трябва да се знае, че да се изтъкват имената на още живи хора по земята с йеховна, христова, бениаминска или беинсанска монада може да бъде и опасно за тях. Децата на Ирод са будни и имат за централна задача да унищожават или разливат „Чашите на Бога” с Неговата свещена кръв. Всички тия видове монади или души и духове през всяка посветителска епоха имат строго специфични висши тела, чакри, центрове, меридиани и френологични, физиогномични, хирологични и телесни белези. Ето защо тичането по самодейни гурувци и лектори по моделите на предишни инициационни епохи може фатално да увреди Дървото на Живота ни, особено когато ни искат присъствени такси и си продават съчиненията. Това може да блокира и циментира вече действащите Олтари, Престоли и Двери – новите видове епохални, етнически, духовни и божествени чакри, които сме добили по арените с лъвовете, кръстовете, коловете, кладите и гилотините през вековете на „Врага человечески”.  Имаме не само нови монади, тела и чакри по линия на бялата раса, на народа, в който сме дошли, на славянския или българския етнос и т.н., но и под-монади и чакри по линия на Апостолите, които сме разпознали и приели. Никога не бива да забравяме главния „шперц” към свършенството: „При Бога може да ви заведе само Христос, при Христос може да ви заведе само Учителят, при Учителя може да ви заведе само Ученик”. Не сме добавяли тайната, че при Ученик може да ни заведе само нашето собствено непорочно сърце, освободено от други вкусове. Не е ли факт? - Сам Господ-Бог слиза между нас на земята със собственото Си свещено лице! Това лице е най-изумително красивото и най-съвършеното, което може да съществува в Битието. Пред него чистите сърца губят съзнание от незабавно влюбване, свещен трепет, блегоговение, щастие и възхищение. А в това време дори най-напреднали философи, умници, свещеници, посветени, адепти, ангели и дори богове го наричат „Исус-дърводелеца” или… "Дънов”… Хайде, родените от дявола и от други бащи и майки няма как да Го разпознаят, но защо Бог е заложил в Своите творения и възможността да не Го разпознаят? - Това е една необяснима за нас и много голяма тайна. Сам св.ап.Йоан е изумен, огорчен от това”: „10. В света бе, и светът чрез Него станà, но светът Го не позна. 11. В Своите Си дойде - и Своите Го не приеха. 12. А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чада Божии; 13. Те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от БОГА се родиха! 14. И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му - слава като на Единороден от Отца.” Може да са от „своите”, да са създадени от Него, но все още имат нечисти сърца и аури и затова избират други хора и неща в живота си, други учения. В църквата, например, предпочитат измислиците на църковните отци през оригиналното учение на Учителя. Това Бог го е заложил още при самото създаване на човека и ангелите, за да могат съществата да правят изводи от екпериментите си на живо, от резултатите. Умреш ли преди 120-годишна взраст - изменник си. Естествено, това не касае дълголетниците, които пият вино и ракия, колят добитък и ядат месо - те не са "изменници", защото не са от кошарата на Бога. Но ако си от нея, като си страдал от имитации, после много по-горещо ще разпознаваш Жениха и Му приставаш незабавно – именно на Него, само на Него и безсмъртните като Него.  Значи, разпознават Го истински само хората от „бялата раса” – душите с бяла аура – съществата с висок вкус и идеал и стремеж към Съвършенството. В случая цветът на кожата и националността нямат абсолютно никакво значение – всеки човек, всеки етнос е уникален орган в тялото на Космическия Човек. Някъде са дадени естествата и мисиите на доста народи, а тук може да уточним, че същество в Битието от „бялата раса” е всеки, който има йехованска или христова монада и затова изповядва на дело Библията и Евангелието в оригинал. Не укорява последователите на другите вери. Славянин е всеки, който слави Бога и Словото Му от 1000 години насам и го прилага на дело, а българин във вселената – всеки, който има беинсанска монада и затова търси своя истински Учител, намира Го и започва да учи.  Дори много елохими „отдясно на Бога” още не са станали българи, защото не са се докоснали физически до Бога и Школата Му от последното Му идване на Земята. Затова те нямат понятие за святостта на Докосването и Мекотата. Мекота на духа, мекота на душата, мекота на ума и мекота на сърцето. Това са фундаментални условия за възлизане на Новата Земя и в Новото Небе, които са вече готови.  Елохимите, които са разпознали Бога като Господ и са Го последвали, сега се превръщат в „зелохими” и ни канят да възлезем в новите ни жилища, които Христос вече ги е приготвил във Всемира.  Ако говорим за „трамплини” на Словото, които могат да ни заведат там, след като са предизвикали божествена мутация на монадата ни в „беинсанска” и „постбеинсанска монада и полиада, холада, холиада”, можем да ползваме Словото Божие в оригинал, пречистено от редакциите на случайността и дявола. Ако става дума за Библията и Евангелието, това е „Заветът на цветните лъчи на светлината”, но може да се ползва едно съвременно извлечение от тия писания, към което тук се дава линк. Ако става дума за беседите и лекциите на Учителя, въпросът е много сложен, понеже публикуваните версии са изключително проблемни. Обаче Учителят ги допуска, за да изпробваме чистотата на сърцето си и светлината на ума си – доколко могат да филтрират Истината. Затова е допуснал и увредените варианти на Библията, и на всяко друго Свещено Писание.  Ако говорим за вертикален път, крайно необходим за предстоящото преминаване в Новата Зона на вселената и новата ни трансформация, могат да се препоръчат вече филтрирани текстове. Няма да се съобщава кои са те, понеже готовите души сами ги откриват, но немалко значение имат и текстовете на беседите, сверени с акаша, както и извадките от тях, които се публикуват тук от известно време във Фейсбука. Останалите версии са работа на врагове, езичници, старозаветни и „праведници”, но и те са ценни, именно заради възбуждането на „филтрацията” в хората с монада. Проблемът е че филтирането изисква гигантски душевен и умствен труд, което е много уморително, но и това развива качества.

                  http://neobyatnotogovori.com/?idpub=173&book=7
                 http://neobyatnotogovori.com/?idpub=880&book=24
                 http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1265&book=36

13.03.2016 г. 14,02 ч.

 

ЩАСТИЕ – ОТ КАКВО ЗАВИСИ 1936.04.19н снт ВВН АСК93:505 "Сега аз говоря на всички онези от вас, които искат да живеят истински. Свещено е вашето чувство за живот! Всички вие имате право да живеете, и то щастливо да живеете. Обаче щастието няма да дойде така, както предполагате. Щастливия живот няма да ви го донесе някой отвън. Вие трябва да спазвате законите и правилата, които Бог е поставил в света. Не е въпрос какво ВИЕ мислите, какви теории си създавате за света и за живота. Как ВИЕ мислите, това е друг въпрос."

ЩАСТИЕТО ЗАВИСИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОТ РЕШЕНИЕТО ТИ ДА ДАРЯВАШ ЩАСТИЕ! ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОТ ТЕБ САМИЯ! И от други, но без решението ти няма да стане нищо, даже и когато Бог ти го дава:

"Материално нещо ли е щастието? Казват, че щастието на човека зависи от неговия ум, сърце и воля. Щастието зависи от нас, от самите нас! Щастието зависи и от хората, които са вън от вас. Значи, щастието на човека зависи от физическия свят – това са условията. То зависи и от духовния свят – това са възможностите. Зависи и от Бога, Който дарява. ТОЙ е изворът на нещата. Нещастието е това, което ние не разбираме. И тогаз ставаме нещастни. Щастието зависи от ТЕБЕ. Бог ти е дал,възможност да бъдеш щастлив всякога. Ти обичаш някого, понеже такава е волята Божия. Не отсега го обичаш. Ти мислиш доброто на някого, понеже такава е волята Божия. Ако го обичаш, ти ще бъдеш щастлив. Ако не го обичаш, ще бъдеш нещастен. Ако мислиш добре за него, ще бъдеш щастлив. Ако не мислиш добре, ще бъдеш нещастен. Ако мислиш да го нахраниш, ще бъдеш щастлив. Ако не го нахраниш, ще бъдеш нещастен. Затова вие, като хора, всякога имате възможност да бъдете щастливи или нещастни. Идете при извора! Не се заблуждавайте в другите работи. Те са второстепенни. След като намерите извора, идете при другите да им кажете къде е. Ако обичаш някого, ще го заведеш при извора, ще го заведеш при слънцето, от което живота изтича. Ще го заведеш на мястото на щастието, от дето иде щастието. Ще го заведеш при живота, за да си вземе от него, и ще му кажеш: „Вземи си колкото искаш! (26 април 1939, „Симфония на щастието”"

„ВСИЧКО, КОЕТО ИМА, ДА ГО РАЗДАДЕ, ЗА ДА СТАНЕ ЩАСТЛИВ”. - НАЙ ПЪРВО, НИЕ ИМАМЕ САМИТЕ СЕБЕ СИ: „От гледището на хората, на земята абсолютно малкото произвежда всички нещастия в живота. В небето законът е обратен: великото е, което произвежда страданията, а крайно малкото произвежда щастието. Следователно туй, което за нас на земята е най-голямото нещастие, на небето е най-голямо щастие; и туй, което за земята е най-голямото щастие, за небето е най-голямото нещастие. Е, как ще разберете това противоречие сега? Вие сте нещастни, понеже нямате нищо, а като направя паралел, един велик дух в небето става нещастен, когато е богат. Тогава в него се ражда желание всичко, което има, да го раздаде, за да стане щастлив.” (12 юли 1923, „Абсолютно малкото и абсолютно великото”)

„БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ – И НЕЗАБАВНО” - НЕ САМО ДА ОТИДЕШ НАВРЕМЕ, НО И ДА СЕ ОТКЛИКНЕШ НАВРЕМЕ: „Всички противоречия в света произтичат от времето и безвремието. Всичкото щастие произтича от времето, всичкото нещастие произтича от безвремието. Не си отишъл някъде навреме – НЕЩАСТИЕ ще те сполети; отишъл си навреме – ЩАСТИЕ ще те сполети.” (14.III.1943, „Навреме и без време”)

НЕ САМО ПТИЦИТЕ, НО И ХОРАТА НЕ ЗАТВАРЯЙ!:  „Имат ли право хората да турят птиците в кафез, за да им гугуцат? Бог е направил на птиците един голям „кафез” толкова удобен…. Ти направиш едно малко кафезче, туриш в него птичето, туриш вода и храна и мислиш, че тия птички са щастливи вътре в твоето кафезче.  Често в живота вие искате неща, които не са разумни. Вие искате щастие там, дето то никак не съществува. Щастието е закон да знаеш да туряш всяко нещо на своето място. Или, щастието е закон, при който абсолютно не се позволява да ограничаваш някого. Ще оставиш всичките живи същества свободни, всяко да се движи в своя си път. Вие искате да бъдете щастливи. - Само по закона на доброто може човек да бъде щастлив! Само по закона на злото може човек да бъде нещастен. ТЕ са двата пътя. Ако търсиш пътя на твоето нещастие, влез в закона на злото - ще имаш нещастия колкото искаш. Ако искаш пътя на твоето щастие - влез в закона на доброто. Вие мислите да станете щастливи като нямате нужда от никого. То е погрешно схващане.”  КОЛКО ВАЖНО Е ЛОГИЧЕСКОТО, СМИСЛОВОТО УДАРЕНИЕ!: „Ти, за да бъдеш щастлив, ти трябва да бъдеш полезен за ВСИЧКИ РАЗУМНИ същества. ТОГАВА ще бъдеш щастлив! Сега си нещастен, понеже не си полезен НА ТЯХ. Щом си полезен НА ТЯХ, те ще те обичат. Щом и ТЕ те обичат, щастието ще дойде самò по себе си”. Бог не иска хората да бъдат нещастни - туй НЕ СЪЩЕСТВУВА в Неговия ум. Ако има нещастия, в Него съществува идеята как да ги избави от тях, как да ги вразуми. Не с наказания, но как да им покаже пътя да излязат от своето нещастие. Сега имате доста време да мислите върху това. Според мене, всяка мисъл, която носи щастие, е РАЗБРАНА мисъл. Всяко желание, което носи щастие, е РАЗБРАНО желание. Всяка постъпка, която носи щастие, е РАЗБРАНА. Тъй разбирам - строго определено. Всяка мисъл, която носи щастие, е РАЗБРАНА, добра мисъл, тя върви по правия път. Всяко желание, което носи щастие, е ДОБРО желание. „Вие сте нещастни по единствената причина, че вие вярвате, че сте нещастни, ВИЕ сте допуснали тази мисъл. Ами вие сте родени щастливи - как допуснахте, че сте нещастни? /…/ Ти си щастлив! Като се убедиш, че си нещастен, ти станеш нещастен, нищо повече. ИЗМЕНЕТЕ сега начина на вашата мисъл! Дръжте се за положителното в света. /…/ Законът на любовта е, че ВСИЧКО в света е възможност за твоето щастие. /…/ Хубавите работи в света произтичат от закона на щастието. Щастието е външен процес на онази безконечна любов, която съществува в света. Щастието е външен израз на любовта. /…/ Като видите щастието, не ВИЕ да вървите подир него, но ТО да ви повика. Когато щастието ви повика, да знаете, че вече вие говорите на един разбран език. Щом ВИЕ го търсите, а не ви вика ТО, не се заблуждавайте. Търсете онова щастие, което да се спре при вас и ТО да ви повика. (8 март 1940, „Пътят към щастието”)

"И тъй, ако искате да напуснете кочината, приложете чистата, безкористна Любов. Само Любовта ще ви даде правилно разбиране на живота! Тогава ще видите, че нито първото място, нито голямото богатство крият в себе си някакво благо. Ако е въпрос за блага на живота, ще знаете, че благото на едного е благо за всички." (19 август 1940, „Проветряване”)

 

"Сега трябва да се върнем към онова положение, което носи щастие. Не разбирайте, че щастието в света е само за един човек, защото всичките души са излезли от Бога, имат еднакво право. /…/ Ние търсим своето щастие там, дето не можем да го намерим. То е неустойчиво. /…/ Човек, който не разбира Любовта, щастлив не може да бъде." (8 януари 1942, „Дрехата на Любовта, на Мъдростта и на Истината”)

 

 

13.03.2016 г. 13,42 ч.

 

КАК СИ ОТИВАТ СВЕТИИТЕ 1936.04.19н снт ВВН АСК93:505 "Аз съм слушал как някои се произнасят за тялото. Те казват: „Като умра, да става с тялото ми каквото ще. Не искам да зная за него”. - Не, не е така! Когато светията умира, той полага големи грижи за тялото си. Той го поставя някъде - така го скрива, че никой да не го види, да не знае къде е тялото му. Желателно е даже да не ни погребват както погребват всички хора. Тъй, както днес се погребват хората, в това няма никакво благо. Да турят умрелия в кола, да го носят на гробищата, там да го опеят и след това да го заровят в черната земя - това е една голяма грешка. Желателно е никой умрял да не отива на гробищата, да не го изпращат близки и приятели, но като дойде на човека времето да заминава, той да каже на ближните и на приятелите си: „Сбогом, аз отивам у дома си при своя Баща. Вече се изминаха 70 години, откак съм дошъл на земята. Време е вече да отида на гости при Баща си за няколко години”. След това даваш един банкет на приятелите си и си излизаш – ни глас, ни услишание повече. Като заминеш при Баща си, направиш едно писмо на приятелите си - и го изпращаш по "пощата".

14.03.2016 г. 11,42 ч.

 

ОЩЕ ВЕДНЪЖ - КОРИЦАТА НА ЕДНИ СПОМЕНИ ЗА ХОРАТА ОТ БРАТСТВОТО. Има там един индус в колажа, който е идвал при Учителя, но всички останали лица са на най-изключителни българи от Изгрева, които познавахме. Те именно ще останат за нас незабравими, понеже имаха най-тънки фонтанели на темето. Имаха ПРИЯТЕЛСКИ И БРАТСКИ чувства, имаха нужда да живеят, учат и работят ЗАЕДНО. Всеки се интересуваше живо от другия, помагаше му във всичко, уважаваше неговото мислене и творчество. Лансираше първо делото на ДРУГИТЕ, а своето най-накрая, понеже бяха ученици на УЧИТЕЛЯ. Владееха нежността в общуването, благоговението пред човешката душа, уважението, деликатността, преклонението. Духът им често ги правеше център, но те имаха и ДУША. Затова минаваха без проблеми в орбитално положение - дори около много по-малко способни хора около тях. Душата иска да служи, да помага, да насърчава, да сътрудничи. Имаха и сърце - правеха се, че не виждат недостатъците, никога не съветваха без да ги молиш, не бяха ехидни, не назидаваха. Умееха най-трогателно да прощават, да ни посещават, да ни търсят и канят, да приласкават. Бяха станали вече "благари" - деца на БЛАГИЯ Бог. Бяха надмогнали сенчестите страни на българите.

Из "Ден без стълкновение", 19 януари 1938: Аз забелязвах, когато правих своите научни изследвания, че българинът е много критичен. Щом научи нещо, той търси недостатъците.

Из "Плосък и объл говор", 17 март 1937: Българите са много резки. Много рязко говорят. Много рядко ще чуеш българин да говори меко.

Из "Учител и Господ", 15 юни 1919: Българите нямат търпение и затова подозрението не ги напуща. Второто нещо е да премахнем предубеждението. Всеки ден се борим с нечисти мисли, които ни накацват като оси - съзнателно или несъзнателно. Навсякъде виждам една атмосфера на подозрение, и след всичко това хората искат да минат за културни. Трябва да се ограждаме от тия мисли, които са остатък от миналото; те са излишъци, от които всички трябва да се очистите! Подозрението е проникнало в ума, сърцето и душата ви и трябва да се освободите от него. /.../ И тъй, вложете две неща: търпение - и отмахнете вашето подозрение. Подозрението го виждам написано на веждите на българина и у някой то е толкова голямо, че е необходим цял живот, за да се освободи от него. Тоя знак е на мястото си: Господ го е турил там. А подозрението е отсъствие на безкористна любов, от него се раждат всички болести. /.../ Българите ИМАТ бъдеще като народ, затова трябва да станат търпеливи и да премахнат подозрението. Българите не са толкова добри, но в тях има условия за добър живот, а дето има условие за живот, Бог е там. От българите ще излезе нещо, а не от България, защото тя е ретортата, в която стават опитите; и, като такава, ще изпълни ролята си. Съдържанието, което е в ретортата – българският народ, – е творческата сила. Когато българите отиват да живеят между американци и други народи, те са учтиви, любезни, но щом се върнат в България, стават груби, недоволни от всичко. Това недоволство се дължи на малкото земя, с която разполагат. Българинът има творчески дух и затова му е тясно. Дайте работа, широк замах на българина, и той ще работи. Разхождам се един ден покрай семинарията и срещам един полковник на кон. Гледам, по едно време конят му се спрял и не иска да върви. Слиза полковникът от коня - и той тръгва. Конят иска с това да каже: „Без полковник ще вървя, но с него ще спирам“. Тази черта я има и у всеки българин.

Из "Чуха, че иде Исус", 3 ноември 1929: Патриотизмът е едно благородно чувство, но у българите личните чувства са така силно развити, че никакъв патриотизъм в тях не може да се прояви. Личните чувства могат да се повдигнат само при един свят ум. Без него те ще тикнат човека в крива посока - да мисли, че има нещо там, дето го няма. Казвам: ние все още сме под влиянието на атлантската култура, която е вече загинала. В нея личното чувство е било крайно изопачено, там е имало онзи елемент на крайно самоудоволстване, на мислене само за себе си. Всеки народ, който минава за патриотичен, трябва да има едно вътрешно сдушаване между всички негови единици, една общителност. Нещата да не стават принудено, чрез власт, но те трябва да стават естествено, хората взаимно да си помагат. Това е една благородна черта. При това, когато казват за някого, че е патриот, човек не може да бъде патриот, докато няма корена на патриотизма в главата си. Няма ли този орган в себе си развит, той не е никакъв патриот. В патриотизма влиза едно религиозно чувство, не някаква привидна набожност, но всеки човек дълбоко в себе си да съзнава, че всички хора са Божии създания, направени по образ и подобие Божие, и като такива, ние принадлежим към една небесна държава.

Из "Израил и българин", 8 септември 1940: Вие сте българи, но не знаете какво означава думата „българин“. Първият елемент в тази дума е буквата „Б“, която означава посяване на семето. Вторият елемент е буквата „Ъ“, което означава товара, който българинът носи. Третият елемент – „Л“ – означава това, което българинът носи от горния свят. Четвъртият елемент – „Г“ – е Вечното Начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата „А“, която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент – „Р“ - показва, че като се хване за нещо, българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си! На физическия свят българинът се нуждае от една хомеопатическа доза надежда; в духовния свят той се нуждае от хомеопатическа доза вяра, а в Божествения свят – от любов. Щом има надежда, той ще бъде здрав, ще се бори геройски с всички болести. Ще хване една болест, ще я тупне на земята и ще и каже: „Знаеш ли кой съм аз? - Българин съм!“ Като има вяра, той ще се справи с всички противоречия в духовния свят, ще ги стъпче на земята и ще каже: „Знаеш ли кой съм аз? - Българин съм!“ Сега аз ви проповядвам върху вярата. Вярвайте в онова, което Бог е вложил във вас. Досега вие сте излизали от душата си, но като българи трябва и да влезете вече в душата си, да не въздишате повече. Душата е раят на човека. Всеки, който е вън от душата си и въздиша, той е и вън от рая. Който е престанал да въздиша, той е в рая. Който въздиша, е "Израил"; който не въздиша, е „българин“. Следователно, ако имате в себе си една божествена идея и я хвърлите настрана, мислите ли, че и вашето положение ще бъде по-добро? Щом влезе в ума ви една божествена мисъл, вие ще я приемате – нищо повече! В НЕЯ се крие вашето бъдещо щастие. Щастието на човека седи в това, да стане „българин“. Днес всички сте в "Израил". Няма човек, който да не е в Израил. Значи всички сте извън рая и отсега нататък трябва да влезете в рая, да станете „българи“. Засега първи вкарват в рая българите. Как ги вкарват? – С камшик. Всеки човек, бил той германец, французин, англичанин, който се справя със своите мъчнотии, е българин. Ако не може да се справя с мъчнотиите си, не е българин. Каквото вижда, /българинът/ все мнението си дава, затова главата му страда. /.../ Всеки българин мисли, че може да оправи света. /.../ Но като дойде истинският българин и каже на камъните да станат, те ще станат! Съвременните народи могат да се кръстят с едно общо име – "божествен народ". И при това положение, пак ще има един български божествен народ, турски божествен народ, руски божествен народ, френски божествен народ, английски, италиански и т.н. Едно е важно: в бъдеще всички народи трябва да принадлежат към един нов народ, който ще обедини всички народи в себе си. Ние не поддържаме идеята, че на едно дърво трябва да има само един клон или един лист. Да се върнем пак към символичното понятие „българин“. Всеки българин, който е познал Бога, може да влезе в рая. Всеки българин, който може да връзва нещата на земята и на небето и който ги развързва на земята и на небето, живее в рая – него можете да слушате. Защо? – Защото БОГ го е кръстил. Името „българин“ не е произволно дадено. То съдържа в себе си велика божествена идея. Който е готов да приеме тази идея, той носи вече това име.  Ще каже някой, че е „българин“... - Това не е достатъчно. Българинът трябва да съдържа три елемента в себе си: тяло, което се ръководи от надеждата и работи без никакви ограничения; ум, който се ръководи от вярата и работи без никакви ограничения, и сърце, което се ръководи от любовта и работи без никакви ограничения. Когато духовният свят иска да кали човека, да му придаде повече твърдост, изпраща го на земята между българите. Когато иска да придаде на някой велик дух твърдост, той пак го изпраща на земята - да се роди българин. Който иска да се справя с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква божествена идея, човек трябва да бъде "българин". Казано е в Писанието: „Ако баща ви и майка ви забравят за вас, Аз ще си спомня“. На друго място е казано: „Написах ви на дланта Си“. Като погледне към дланта Си, Бог вижда къде е мястото на българина и си спомня за него. Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта Си, Бог казва: „ТУК са те!“. Заслужава си човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. ТОВА значи да бъдеш под зоркото око на Любовта.  Сега, аз говоря за онези българи, които са в Божествения свят. Има българи и в духовния свят. Когато се намерите в известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се към българите от духовния свят -те ще ви помогнат. Ако и те не могат да ви помогнат, обърнете се към българите в божествения свят. Те непременно ще ви се отзоват.  Пожелавам ви сега, като българи, да бъдете образец на всички народи. Какво представляват българите? - Те не са нито "избраниците" на Бога, нито ония първенци, които се отказаха да присъстват на царската вечеря под различни предлози: че са си купили ниви и ги засели, че воловете си опитвали, че са се оженили. Когато званите се отказаха от поканата на Царя, той каза строго на слугата си: „Иди по кръстопътищата и ми доведи всички хроми, клосни, сакати и слепи - да ги облека в нови премени, да седнат с мене заедно на трапезата!". Това са БЪЛГАРИТЕ. Хроми и сакати са те за греха, за престъпленията. СЛЕПИ СА ТЕ ЗА ЗЛОТО – НЕ ГО ВИЖДАТ! Те са осиромашали за стария и грешен живот; те са се отказали от всички заблуждения и търсят новия светъл ден, в който слънцето вечно грее, а Правдата строи нови пътища!

Из "Светлина и знание", 25 април 1930: Българинът е практичен човек. Когато някой се хвали със знанието си, българинът казва: „Турете букаи на краката му, завържете ръцете му с дебело въже и го оставете. Ако той може да счупи букаите и да скъса въжето, наистина има знание. Не може ли да направи това, никакво знание няма“.

Из "Да се родите изново", 13.VI.1943: Българинът е доста духовит. После, българинът е много щедър. /Обаче/ българите са много щедри на чуждото. Когато българинът е свободен, не дава нищо.

Из "Иде в света!", 3 май 1942: От всичките народи в света, няма по-твърд човек от българина. С девет чифта биволи, не може да го мръднеш от пътя му. Те го наричат "инат", но не - твърд е. Господ е турил българина като дирек. Ако не бяха твърди, щяха да загазят. /Все още са живи/, благодарение че са твърди. То е единственото нещо, което ги спасява. Българите не са милосърдни. Българинът с милосърдие не може да се хвали, но с твърдост. Който дойде до твърдостта, БЪЛГАРИН е. Когато искат да им препоръчат някого за твърдост, някой път казват: "Българин ли си?" За милосърдието не търсят българина. За ТВЪРДОСТ казват: "Българин ли е? - Дръжте го - на него може да градите всичко!" Казвам и на вас: Като българи, градете вашия живот върху твърдостта, която имате. То е единственото качество, което човек е добил в далечното минало. Милосърдието от скоро време взело да се развива. Изтокът на човешки живот е милосърдието. Българинът тепърва има да учи милосърдие. Не че не е милосърден, в някои отношения е милосърден. Някой път е много мукалитин; но казва за накого: "Нека пострада, оставете го да се научи... Аз докато стана твърд, колко ми е страдала главата.... И той, за да стане твърд, нека пострада". /.../  Ти даже не знаеш имената на клетките на милосърдието, не знаеш имената на клетките на Божията Любов, не знаеш имената на клетките на Божията твърдост, дето е българинът, не знаеш имената на клетките на съвестта, на божествения свят.

Из "Аз съм вратата на овцете", 10 септември 1922: Къде са сега тези българи, които ще се жертват? - Само Любовта може да ги роди! /.../ Няма народ, който де е злоупотребил с Любовта и да не е приел своето възмездие. Затова Христос казва: „Всички, които са дошли преди Мене без Любов, крадци са и разбойници!“.

Из "В начало бе Словото", 14.II.1937: Най-важна любов е любовта към Бога. Този център е от най-голямо значение в човека. И ако българите са страдали досега толкова много, това се дължи на факта, че у тях тази жлеза, този център на любов към Бога е слабо развит. В славяните обаче този център – любов към Бога – е най силно развит. Затова, именно, на тях е дадено толкова много земя. Защото те обичат Бога! Няма народ, на който Бог да е дал толкова много земя, както на славяните. Докато славяните обичат Бога, всичко ще имат. Щом изгубят любовта си към Бога, всичко ще изгубят. На какво се дължи силата на човека? - Силата на човека се дължи именно на тази жлеза у него, на любовта му към Бога.

 

15.03.2016 г. 16,36 ч.

 

ГРУБОСТ И АПОСТРОФИРАНЕ - ИЛИ НАЛИЧИЕ НА ДУША? (извадки от беседите)

Човек трябва да бъде внимателен и към себе си и към своите близки - да не пресича мислите, чувствата и постъпките на кого да е. Човек трябва да бъде внимателен - да не си играе с нож, да не клъцне нещо. Някога това клъцване може да бъде толкова дълбоко, че да осакати човека. (6 януари 1935, Правият път)

Където Бог се проявява, там никакви противоречия не съществуват. Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме Любовта. Дойдат ли до Любовта, хората изпадат в големи противоречия. – Защо? – Защото се месят в работата на Любовта. Кой колко ви обича, това не е ваша работа. А как вие обичате, това е изключително ваша работа. (15 август 1940, Магическата сила на Любовта)

Никакъв морал не може да турите на ума на един мъж или на жената! Един мъж, ако мисли, че може да тури един канон на една жена, и той се лъже, и тя ще го лъже. Жената е всякога такава, каквато е родена. И ако жената мисли, че може да тури някакъв канон, и тя се лъже. Мъжът е всякога такъв, какъвто е роден. /…/ Когато запитали онзи мъдрец на Египет – Хермес - защо животът е нещастен, той само си стиснал устата. А вие ще си отворите устата и веднага ще си дадете мнението… - Не давайте мнението нито за доброто, нито за злото. Не хулѝ добрия, нито укорявай лошия. Аз съм ви дал едно правило: „Не хулѝ добрия, за да не стане по-добър. Не укорявай злия, за да не стане по-лош”. (14 май 1933, „Добродетелната жена”) КОМЕНТАР: По-нататък Учителят обяснява по един удивителен начин защо в някои случаи не е за препоръчване добрият да стане още по-добър. – Защото живеем в една човешка пустиня, където не оценяват и не искат благата ни. Всеки върви като сомнамбул и не се интересува от доброто и талантите ни. Ако носиш 60 кила злато и ти трупнат още 60, добро ли са ти направили?... Веднага се сещаме за думите на Джубран – предавам ги по памет: Стоя аз на крстопътя на вековете с протегнати ръце, пълни с даровете на моята душа. Ще ми се скъсат ръцете! Казвам: „Хора, подарявам ви ги, не ги продавам!” – Обаче всеки върви като сомнамбул към някакъв свой мираж и не се интересува от моите дарове…” Друг е въпросът, че като не знае този закон да не се хули добрият, хулителят му помага да стане още по-добър, защото енергията на злото се прехвърля от злия към добрия. Добрият умее да я трансформира и да я използва, а злият се изтощава от своята злост и става все по грозен, болен и стар.

Божественото не образува никакво противоречие в душата. Божествените неща се отличават. Всички противоречия произтичат от един човешки порядък, който е влязъл в света: ревност, раздори, съмнение, завист, лъжа и пр. Даже има и една вяра, която е човешка и /затова/ ражда противоречия. И светията се намира в противоречия. Защо светиите се намират в противоречие? - Защото и те не могат да изпълнят Волята Божия. Светиите трябва да имат ЕДНО желание: всички светии трябва да се слеят в едно. В тях има още индивидуализъм. Те не са решили още да се слеят в едно и да образуват един голям светия. Мъчна работа е това. И църквите не се съединяват, по единствената причина на светиите. Има православни светии, католически светии, окултни светии и пр. Светиите са на особено мнение. /…/Светиите не знаят как да се обединят. При това и Учителите, които стоят над светиите, и те се намират в противоречие, понеже и те не могат да насилят светиите да направят това. Светиите трябва да го направят доброволно. И Учителите седят и гледат какво ще направят светиите… Учителите седят горе и не могат да вземат решение, понеже чакат светиите. Светиите и досега не са взели решение. (15.IV.1934, Божествен и човешки порядък)

В тази логика допущането на отрицателните мисли носи всякога разрушение. /…/ Някой казва: „Кажи ми истината.“ - Аз не съм длъжен да му говоря! Как може да му кажа истината? /…/ Аз ще му кажа: „Живей както аз живея. Както аз правя, прави и ти, ако искаш.“ Иначе ти ще му разправиш за истината, а той я оспорва…. (13 юли 1941, Стар и нов порядък)

Фактите в природата са една истина, която не се доказва. Тя не се и оспорва. (11.X.1936, Алилуя)

Аз оспорвам всички неща, които не са реални. Това, което е реално, не може да се оспорва. (29 март 1936 Ако се родите изново) Когато преповторят работите, животът става несносен. Човек изгубва мира си. Недоволството и песимизмът идват. Всичките тия лоши работи са преповторения. Злото не е нищо друго, освен преповторение. Преповторение, в което нищо не може да извадиш за себе си. Да кажем - един гнил плод. Както и да го ядеш, /в него/ вече няма нищо. Онова, същественото, е отлетяло някъде, заминало. Останала е онази материя, която не носи никаква ценност в себе си. (26 януари 1938, Обичай и освобождавай)

Когато обикновените работи в живота се преповтарят, те стават тягостни. Даже и любовта, която хората толкова много търсят, като се преповтаря по един и същ начин, и тя става тягостна. Тази е причината, задето любовта, т.е. думата „любов“ е станала безсъдържателна. По възможност, човек трябва да избягва повторението на нещата, макар че се казва, че повторението е майка на знанието. Трябва да се определи кое повторение е майка на знанието. Само онова повторение е майка на знанието, което е свързано с разнообразието. Повторението на разнообразието е майка на знанието. Никога не повтаряйте еднообразието. Като повтаряш любовта, повтаряй я във всичката нейна разнообразност. Когато любовта е еднообразна, тогава в живота иде нещо горчиво. (5 декември, 1937 Сила, благородство, светлина и доброта)

Сега някой иска да ни опонира, че всичко, което говорим от Писанието, трябва да се съдържа само в Писанието. Някой казва: „От БИБЛИЯТА да се говори/…/Когато дойде да разискваме върху великата Истина, която съгражда човешкия живот, методите, по които можем да се изкажем, са безбройни. Даже като дойдем до религиозните отношения, много съвременни религии човечеството вече ги е надрасло, те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега. Но сегашните религиозни хора мислят и искат да ни убедят, че формите на религията не търпят никакви изменения. Това не е вярно: неизменяем в света е само един Бог, а всичко друго се мени. Тъй седи великата Истина! И който казва противното, той не разбира основния закон на битието. (30 юли 1922, Защо твоите ученици ядат и пият)

И който оспорва вашето първенство отнине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам. И ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и ще Ми каже що върша? (8.Х.1898 Възвание към народа Ми)

Който оспорва/…/. Двама души, които се спорят – /това са/ двама души, които теглят въже. /…/. Двама души – единият обича, другият мрази. Те теглят едно и също въже. Любовта е едно въже. Единият - който мрази - тегли на едната страна, а другият - който обича - на другата страна,. Онзи, който мрази, тегли въжето към себе си; и онзи, който обича, и той тегли въжето към себе си. (6.VI.1937 Бяга в Тарсис)

Религиозното чувство е финес. Знаеш какво значи „финес“ – едно от най-деликатните чувства. Индусите го наричат хилядолистник. То е най-ценното чувство, най-мекото, най-благородното, което го има човек. Този човек, който има това чувство, този хилядолистник, той има свещен трепет. Като види най-малката работа, едно цветенце, той е внимателен да не го стъпче. (13 март 1940 Наука за живота)

Колко деликатни трябва да бъдем с душата, която е излязла от Бога! Спрямо своята душа и спрямо душата на окръжаващите трябва да бъдем деликатни. (1.ХI.1942, Бъдете съвършени)

Та онези от вас, които вървят по този път, трябва да развият онези сетива, да бъдат толкова чувствителни, схватливи и деликатни. Защото тази деликатност и чувствителност е заради вас. Ако вие сте деликатен, ако вие сте чувствителен, ако вие сте схватлив, благородността на вашето сърце, силите на вашия ум, те ще ви бъдат полезни на самите вас, и след туй ще бъдат полезни и за вашите ближни. Тогава отношенията ви ще бъдат правилни. Двама способни ученици много лесно могат да се разберат. Двама благородни хора лесно могат да уредят сметките си, лесно могат да оправят своите погрешки, но двама глупави хора – не могат: единият ще настоява на своето и другият ще настоява на своето. (11.V.1922, Мястото на човека в природата)

Сега мнозина от вас мислят – „Да влезем в Школата“. Е, как ще влезете в Школата? Вие мислите, че като дойдете при мен и ви кажа да влезете, че вие сте вътре в Школата. Ами че в тази Школа се изисква благородство в обноските, деликатност на мислите, никаква критика! Мене ми е чудно, чудя се на учениците... Аз седя и двама ученици се карат пред мен, и то хамалски се карат, като че тия двамата са от големите учители, и аз ги слушам с всичкото смирение. Единият чете морал на другия. И знаете ли какъв морал, първокласен морал! Не, като ученици, никому няма да четете морал. Вън може да си четете морал, но вътре ще имате братски отношения, приятелски отношения. „Аз тъй мисля“, „Аз инак мисля“, ще си търпите възгледите, колкото и противоречиви да са, даже и най-противоположни да са, ще кажете: „Братко, аз изказах противоположен възглед, но ще ме извиниш“. Деликатни трябва да бъдете помежду си. Не го считайте това за една обида. И сега отношенията между ученици и ученички трябва да се урегулирват; у жените има клюкарство, те са първокласни ученички на клюкарството. И всички ония от вас, които клюкарстват, са вън от Школата. (5 ноември 1922, Никаква лъжа!)

Любовта носи живот, носи нежност, деликатност, привлекателност, всички тия качества, които осмислят вътрешния живот. (4 ноември 1923, Отвори им умовете)

Най-старото у нас е женският принцип – тази мекота, тази деликатност, вяра, любов, мъдрост и истина. Нямаш ли този женски принцип в себе си, ти не си мъж, нито можеш да мислиш. (10 ноември 1929, Сторете да насядат).


СЪДЪРЖАНИЕ
/

 

 Начало 
 Тълковен речник 
 Книга 1 
 Книга 2 
 Книга 3 
 Книга 4 
 Книга 5 
 Книга 6 
 Книга 7 
 Книга 8 
 Книга 9 
 Книга 10 
 Книга 11 
 Книга 12 
 Книга 13 
 Книга 14 
 Книга 15 
 Книга 16 
 Книга 17 
 Книга 18 
 Книга 19 
 Книга 20 
 Книга 21 
 Книга 22 
 Книга 23 
 Книга 24 
 Книга 25 
 Книга 26 
 Книга 27 
 Книга 28 
 Книга 29 
 Книга 30 
 Книга 31 
 Книга 32 
 Книга 33 
 Книга 34 
 Книга 35 
 Книга 36 
 Книга 37 
 Книга 38 
 Книга 39 
 Книга 40 
 Книга 41 
 Книга 42 
 Книга 43 
 Книга 44 
 Книга 45 
 Книга 46 
 Книга 47 
 Книга 48 
 Книга 49 
 Книга 50 
 Книга 51 
 Книга 52 


...Продължава във Facebook.
© Необятното продължава да говори - 2021 ∴ Attar
Посещения - hit counter