22.01.2017 г. 06,31 ч.

 

ИЗУМИТЕЛНИТЕ ВИДЕНИЯ НА ЕДИН ВЕЛИК БЪЛГАРСКИ ПОСВЕТЕН : : ДОРИ ОЩЕ КАТО ПЕТЪР ДЪНОВ, НА 32 ГОДИНИ ЗЕМНА ВЪЗРАСТ, ДУХЪТ МУ НЕ САМО СИ ВЪОБРАЗЯВА, НО И СИГУРНО РЕАЛНО ЛЕТИ ИЗ БЕЗКРАЙНИЯ КОСМОС! 1896.нив.ИББ.2004:33 "Бихме ли могли да вземем крилата на един ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената "неподвижна" звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една малка стъпка на нашето небесно пътешествие? Какви ли не по-нататъшни създания не биха се открили пред нашето удивително видение? Системи от много по-висок порядък щяха да се издигнат и открият пред нашия поглед! Пред тях нашите видими небеса щяха да се покажат просто като едно зрънце пясък при брега на океана... Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление - и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат. Как, питаме се ний - няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре? Винаги ли ще е виждаме само празно пространство, всякога ли ще бъде пустота?... Где сме тогава ний, какъв път сме пропътували? - Да, ние сме едва в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде! Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление! Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират."

РАБИНДРАНАТ ТАГОР

Той затворил очи и съгледал криле... Изведнъж -  върху лебед се носи в нощта към луната огромна!... Чудна Птица... Но грабнал го някакъв сън вездесъщ. Той, по властност и сила, смъртта му напомнил.

Но космичният студ е способен и бог да скове. Белоснежната птица започнала тихо да пада. От това Вечността ще кънти билион векове! Билиони вселени ще пеят за нея балада!

Но не бил на земята вълшебният неин финал: тя в кристали се пръснала горе на хиляди мили!... И тогава ездачът животите свои узнал -  ураган от видения, чувства и образи мили!

Изживял ги отново на бесен каданс до един! Във пещта на смъртта същността му добила безбрежност... Но се върнал в света... Ето: Ганг си тече невредим; светлинките от къщите в него преливат от нежност...

По реката на запад все същата лодка снове: милиарди животи той бил преживял за минута! Месечùната - същата. Пак от небето зове, и плеяди от спящи човеци люлее си в скута...

Ако двама сега - тази нощ! - до несвяст се вплетат във сърцето на Бога и мигом в духа си усетят, че взривът им е "райска машина" за край на светът, той ще рухне в нощта, но сърцата им вечно ще светят!

В непрогледния мрак те са вече безсмъртно едно -  дух и плът в единение пръсват Смъртта на парчета! Те в безкрайния Космос са само сияйно звено;  в катедралата Божия - глас на невинни момчета.

Дотогава обаче ще гълтаме вик подир вик.. Ще треперим, събрани в сълза за премалата сладка... Но накрая ще литнем надолу към Божия миг и ще звъннем във Него, понеже сме Божия капка!

Битието, най-после, ще стигне до свойта мечта. Тишината на Бога отново ще бухне къдели... Бог ще духне звездите, понеже щастливо в нощта две кристални души, най-накрая, до край са се слели!

Превод: 27.05.2015 г. 01:08:19

01.22.2017 г. 07,55 ч.

 

СВОБОДА И САМОСТОЯТЕЛНОСТ В ДОСТОЙНСТВОТО НА ЧОВЕШКИЯ ХАРАКТЕР : : Още с първите си думи към хората с дух и душа на тази земя, Бог ни насочва чрез Учителя към свободата, самостоятелността и достойнството на характера, ако искаме да избегнем остена на съдбата.

Още веднъж – уникалния Майкъл Уелън: портрет на Великия Учител Хронос или на Вечния Диоген, който търси Човека – съществото с диамантен характер.

1896.нив.ИББ.2004:34 „Науката ни е показала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита. Който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този висш Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера на Човека”.

„ВЪТРЕ В ДОМА”.. Кой е този Дом? – Той е първо вътре в нас, ако сме от хората с дух и душа и затова при всички случаи духовното и Божественото вземат връх при нас. Не сме като хората от тинята и като хибридите, въргалящи се вечно в самоокайване, душевно безсилиие и некрасиви компромиси. Тогава няма да изпадаме в домовете на материалистите и интелелектуалците, които живеят само за своето удоволствие и своята изява и уреждане в това, което наричат „живот”. Ще копнеем да живеем в съвсем други домове – домовете и душите на хората с искра от Бога, които не ни искат само за себе си. Не само ще копнеем, но и ще го направим! Няма вечно да ни влачат като вагончета! Това, именно, е белегът на човека, създаден от Бога: Човек с диамантен характер, който пази свободата си и дава свобода; човек с Висок Идеал и ИСТИНСКО достойнство на духа и душата, което го прави САМОСТОЯТЕЛЕН. Той не е жертва на тръпки, обвързаности, сантименти, материални съображения, зле разбрано милосърдие и пихтиест характер.

 

22.01.2017 г. 08,25 ч.

 

ЗЛАТНОТО РАЗКОВНИЧЕ 1896.нив.ИББ.2004:35 „А за това има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях. Това златно правило гласи: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които Истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“

22.01.2017 г. 14,35 ч.

 

Картината в колажа със заглавие „Ненасилствени прегръдки” е от сайта на едно странно съвременено общество с название „Ненасилствено общуване” (NVC). Заедно със световното движение „Безплатни прегръдки”, то изглежда да е една от изявите на Новата Култура и божествения свят и много прилича на братството на „утописта” Сен Симон (1760-1825), където всички са се прегръщали до сълзи със всички, обхванати от неустоима космична обич и любов. Нека първо видим думите на Учителя в този дух, а после ще поговорим за това странно ново общество „NVC”:

БЕИНСА ДУНО: НИЕ ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА СЕ ВЪЗПИТАМЕ В ТРИ ГЛАВНИ И ОСНОВНИ НАЧАЛА: В ПЪТЯ НА САМАТА ДЕЙСТВИТЕЛНА ИСТИНА, В ПЪТЯ НА САМАТА ДЕЙСТВИТЕЛНА ДОБРОДЕТЕЛ И В ПЪТЯ НА САМАТА ДЕЙСТВИТЕЛНА ЛЮБОВ. 1896.нив.ИББ.2004:36-37 "Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е единствената съществена храна за подържането на неговото съществуване. Върху тази основа разумът придобива силата да повдига стените на великия „храм на възпитанието“. Този възпитателен дом се съзижда от Духа на Истината, който вече действа в душата на человечеството за благото на чадата му. Под неговия покрив ние всички трябва да се възпитаме в три главни и основни начала: в пътя на самата действителна Истина, в пътя на самата действителна Добродетел и в пътя на самата действителна Любов. От под неговият покрив ние всички трябва да излезем благородни съграждани на бъдещето Божие Царство. Това Царство не е далеч, то е близо; то е вече в света, работи силно, пътят му се гради - и рано или късно то ще бъде помежду нас. Славата на всички други царства ще падне пред неговия крак. Това Царство е царство на истинския Дух – царството на Правдата. В това Царство человек ще се повдигне по-горе от духа на грубия природния свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала человеческата душа. И ние с бързи крачки се движим с необорима сила да влезнем в този Нов живот, в тази пълна Свобода, гдето Любовта ще ни бъде общ закон. Но нека да не даваме повод да се мисли, че само мечтите са достатъчни. Не, при това ние трябва да сме и дейци! Да, дейци – това е необходимо условие за всекиго. Понеже, за да се постигне какво-годе променение и преобразувание у нашия собствен живот като человеци, изискват се условия, изискват се старания, изискват се стремления – стремления с определено направление, основани на истински научни начала. Обаче да се създадат условията, да се предизвикват старанията и да се подбудят стремленията, необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена със самата велика цел на Живота. А тази благородна цел включава по естество духовното просвещение и подобрение на членовете в обществото."

„Ненасилствена комуникация” (със съкращение NVC), наричана още "Състрадателна Комуникация и Сътрудничество", е процес на общуване, разработен от Маршал Розенберг, който го е обосновал през 1960 г. То се фокусира върху три аспекта на комуникацията: емпатия към самия себе си (дефинирана като „дълбоко състрадателно осъзнаване на собствените си вътрешни потребности”), емпатия към другите (дефинирана като разбиране на сърцата, в което виждаме красотата на другия човек). и честна самоекспресия (дефинирана като изразяване на себе си автентично по начин, който би могъл да вдъхнови в другите състрадание).

Ненасилствената комуникация се основава на идеята, че всички човешки същества имат капацитет за състрадание, но до днес прибягват само до насилие или манипулации, с които вредят на себе си и на хората, когато не признават по-ефективни стратегии за посрещане на нуждите си и нуждите на другите. Навиците на мислене и говорене, които водят до използването на самонасилие или насилие (психическо и физическо), се променят чрез културата на душата.. Теорията NVC иска да внушаи, че истинското човешко поведение би трябвало да произтича от опитите да отговаряме на универсалните човешки нужди и че тези нужди никога не трябва да са във вътрешен или външен конфликт. По-скоро, конфликтът възниква, когато използваме стратегии за удовлетворяване на нуждите си чрез комплекси, заблуди, фанатизми, претенции, манипулации и сблъсъци. NVC предлага, че ако хората могат да идентифицират своите истински нужди и нуждите на другите, както и чувствата, които озаряват тия нужди, хармонията може да бъде постигната по един удивително красив и прекрасен начин.

РЕНЕ ГЕНОН (1886-1951) ЗА УЧИТЕЛЯ:

„Учителят Дънов - това е истинският Пратеник на Небето на земята. Този небесен пратеник не е дошъл на земята да създаде една нова религия, защото тук има достотъчно религии. Той не е дошъл тук да създаде една нова наука, нито да тури началото на едно социално движение, защото тук има много науки, много социални движения, Напротив, Той е най-големият духовен магнит, който е слизал от Небето на земята! Той е дошъл да намагнетизира своите ученици и българите с любовен магнетизъм – Любовта, а те, от своя страна, този любовен магнетизъм ще го разнесат и предадат по цялата земя.”

 

 

22.01.2017 г. 17,27 ч.

 

„ВИНАТА” НА ПЪРВИЧНАТА КЛЕТКА : : „ТРЯБВА ДА СЕ ИЗБЯГВА ЗЛОТО В ЖИВОТА.” - тотален шперц за отключване на всичко, макар и да ни е говорено за това безброй пъти : : Не е въпросът само да не вършим зло, но трябва и ДА НЕ ХАРЕСВАМЕ извършителите на злото, които често ни подхвърлят „спасителен” или луксозен кокал и ние му се нахвърляме като невидели : : Какво печелим с него? – Колибка и синджир!

1896.нив.ИББ.2004:38 „Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения. В Природата има закони, и то велики, които ни тласкат с глава и крака напред, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не. Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана „виновникът” за нашето съществуване? То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни... Но що ѝ влизаше ней в работата да прави тия еволюции - и защо? Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже ѝ е било абсолютна длъжност да действа по този начин; и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней е било дадено от самия Дух на Живота. „Ако вие страдате, то и аз страдам – казва тя. – Понеже и аз живея във вас, вашата участ е тъй също и моя участ.“ – „Но ние не желаем да страдаме!“ – казваме. – „Тъй също и аз не желая“ – казва тя. – „Тогава що?“ – питаме ний. – „Не зная – казва тя. – ТРЯБВА ДА СЕ ИЗБЯГВА ЗЛОТО В ЖИВОТА.“ Фактът е, че ние се раждаме и умираме без да щем, като при това и понасяме своите страдания, без да има някой да ни помогне."

 

 

22.01.2017 г. 19,11 ч.

 

КРАЙНАТА ЦЕЛ НА ИСТИНАТА – ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЛЮБОВ : : ДА ПРОБУДИ В НАШИЯ ЖИВОТ ВСЯКА СПОСОБНОСТ ЗА ОБЩА ДЕЯТЕЛНОСТ.1896.нив.ИББ.2004:39 „Добрата почва ще ни се даде от Природата, щом почнем да работим съгласно с нейните предписания. Истините и благородни средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети. Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре в душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда в нашия живот всяка способност за обща деятелност.”

 

 

22.01.2017 г. 19,30 ч.

 

ЕДИНСТВЕНОТО СПАСЕНИЕ 1896.нив.ИББ.2004:39 „Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предстоящата работа, която ни се пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порокът дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще ДА СЕ ИЗБАВИМ ОТ ТАЗИ БОЛЕСТ, ОТ ТАЗИ МАНИЯ НА ЧЕЛОВЕЧЕСКОТО ИЗВРАТЕНО СЕБЕЛЮБИЕ; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане.”

 

 

22.01.2017 г. 21,07 ч.

 

ГРАЖДАНИ НА ВЕЧНАТА ВСЕЛЕНА 1896.нив.ТОИ.ИББ.2004:43-44 „Целта на Духа в Природата не е да увеличава и умножава органическия живот по количество, но да го развива и усъвършенства в качество и степен. Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която, според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството ѝ. Вечният живот, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена.”

 

 

23.01.2017 г. 10,57 ч.

 

НЕЩО КАТО ТРОГАТЕЛНА АРИЯ В НАЧАЛОТО НА СЛОВОТО БОЖИЕ ПРЕЗ 1896 Г., КАТО „ОДА НА РАДОСТТА” И ГРАНДИОЗЕН КОСМИЧЕН ХОР И ОРАТОРИЯ НА СЛОВОТО ВЪВ ВЪЗХВАЛА НА ЛЮБОВТА – ЕДИНСТВЕНИЯ СМИСЪЛ НА ЖИВОТА И САМИЯ ЖИВОТ. УЧИТЕЛЯТ СЪС СИГУРНОСТ ЗНАЕ, ЧЕ НАЙ-ВЕЛИКАТА ДУМА И ЧУВСТВО ЛЮБОВ ПРОИЗЛИЗАТ ОТ САНСКРИТСКОТО LUBHYATI (लुभ्यति { लुभ् }, КОЕТО ОЗНАЧАВА БУКВАЛНО "ЖЕЛАЯ С ВСИЧКА СИЛА".

https://www.youtube.com/watch…

1896.нив.ТОИ.ИББ.2004:48-49 „В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие, някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот. Неговата вътрешна чувствителност и душевни усещания, неговите вътрешни мисли и умствени центрове претърпели едно коренно преобразувание, което дало подтик на неговата духовна еволюция, създала в него понятията за нравствения свят. Само след това радикално променение в естеството на человека, той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото. От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на Разума. В този път той е трябвало да се подвизава винаги, макар и да е правил чести отклонения. Обаче Любовта вдъхнала в душата му нов живот, истински понятия, добри желания и стремления към Доброто, към истинното и хубавото – самия център на всичкото му съществувание.”

Ето един интересен текст от сайта на  Spiritual Science Research Foundation (Свързване на познатите и непознатите светове).

Виждаме индоевропейски думи, които ги има и в западните, и в славянските езици, а дали не са дошли от прабългарския и ватанския?...

Концепция за собственото желание, желанието на другите и Божието желание в духовната практика и растеж

1. Определения

Думата „Ича“ на Санскрит означава желание. Съответно:

Свеча: „Све“ означава мен или моето. Държание в съответствие със свеча-състоянието означава, че правим всичко по своето собствено желание. Да държим високо свещта на собственото свещено желание, ако е божествено - да не го продаваме за паница леща!

Пареча: „Пар“ означава "другите". "Пара" на руски означава "двама". Поведение в съответствие с пареча-състоянието означава, че правим всичко по желание на друго лице. Неслучайно някога преведохме книгата на Володя Леви "Изкуството да бдеш ДРУГИЯ".

Исвареча: „Исвар“ означава Бог. Поведение в съответствие с  исвареча-състоянието означава да правим каквото БОГ желае.

2 . Концепцията за собственото желание, желанието на другите и Божието желание в духовната практика и растеж

Почти всички от нас се идентифицираме само с нашето тяло (пет сетива), ум и интелект. Това също е известно като нашето его. Въпреки това, духовността ни учи, че нашата истинска същност е душата (атма) или принципът на Бог във всеки от нас. Естеството на душата е Вечното Блажество (Ананд), т.е. изключително състояние на щастие, което не зависи от външен стимул, защото се самораздаваме като извори. Най-общо, целта на духовната практика е да направи така, че да намалим и накрая разтворим нашата идентификация с негативите на петте сетива, ума и интелекта и да се идентифицираме с душата (принцип на Бога) вътре в нас и в другите. Един от начините да направим това е като преминем от собствената воля към волята на другите, и най-накрая - до Божията воля, като част от нашата духовна практика. Когато правим нещата според нашата собствена воля без волята на другите и на Бога, това е според нашите унаследени от Старото човечество пет сетива, ум и интелект. Продължавайки с тези желания, ние само увеличаваме зависимостта си и идентификацията с нашите пет сетива, ум и интелект. Това прави невъзможно за нас да се идентифицираме и преживеем душата вътре в нас и душата на другия. Това сьстояние на собствената егоистична воля и разбиране е подобно на животно, с малко или никакви грижи за другите. Има една поговорка, която казва че като пренебрегваме нещо, намаляваме влиянието му върху нас. Ние можем да използваме този принцип в нашата духовна практика. Когато слушаме и спазваме желанията на другите, ние автоматично отдаваме по-малко значение и пренебрегваме собствените си его-желания. Когато ни стане навик да действаме според волята на другите, ние започваме да намаляваме егото си (т.е. разтваряне на нашите пет сетива, ум и интелект в космческия океан на Любовта).  Истинско пареча-сьстояние е да се мисли за желанието на другия като за свое собствено. С редовни и нарастващи количества духовна практика, заедно с пареча-сьстоянието, ние постепенно разтваряме в достатъчна степен идентификацията със собствените пет сетива, ум и интелект. На този етап Гуруто влиза в живота на един човек в проявена форма. Гуруто има достъп до Универсалния Ум и Интелект и действа според желанието на Бога. Ако човек Го слуша и изпълнява указанията Му, той действа според Божията воля. Когато егото на човека се е разтворило достатъчно (т.е., на нивото на Светец), човек е в състояние да има директен достъп до Универсалния ум и Интелект и след това директно да действа според желанието на Бога. Старанието да бъдем винаги в съзвучие с желанието на Бога ни дава опита на Самия Бог.

 

 

23.01.2017 г. 21,30 ч.

 

В „Наука и възпитание” от 1896 г. Учителят споменава и за поета Джон Милтън, затова тук се включват и сведения за него и безсмъртни мисли от произведенията му. А в колажа – освен известната илюстрация от Уилям Блейк към „Изгубения рай”, виждате образи от един друг Божи човек - този път съвременен, издигнал Абсосютната Красота и Съвършеннство на Жената на няколко степени над Рафаело и Ботичели. Това е френският художник Philippe Auge, роден през 1935 г. Иска ни се да изобразява Изкупената Ева с висок вкус и идеал и Възвърнатия Рай...

Джон Милтън (англ. John Milton), 1608-1674, е английски поет и публицист, автор на сонети, лирични стихотворения и епични поеми. Пише публицистични книги и памфлети в защита на английския народ и републиката на Кромуел. Известен е най-вече с епическата си поема „Изгубеният рай“

Още прозведения: "Самсон борецът" (Samson Agonistes, 1671 г.), "Възвърнатият рай" (Paradise Regained, 1671 г.), Il Penseroso (1633 г.), L'Allegro (1645 г.), Comus (a masque) (1634 г.),Lycidas (1638 г.), Poems, &c, Upon Several Occasions (1673 г.)

Някои от главните съчинения на Милтън са били конфискувани от Инквизицията и са пролежали там цели 150 години. Ето избрани мъдрости от тях и от по-известните му книги:

- Понякога самотата е най-добрата компания.

- Смъртта е златният ключ, който отваря дверите на Вечността.

- Никой не може да обича свободата от сърце, освен добрият човек.

- Умът може да направи от ада рай и от рая - ад.

- Свободно служим от любов свободна – та нали сме свободни да любим или да не любим?

- Истнски верният може понякога да отстъпи от буквата, даже от предписанията на Евнгелието, за да изпълни най-възвишения закон – закона на Любовта.

- Не мога да похваля слабата и хилава добродетел, която се провира плахо и страхливо и се бои от врагове, вместо през огън и прах да лети къв венеца на безсмъртието!

- Любовта не трябва за замъглява ума, а да го освежава; да не помрачава мисълта, а да я озарява. Тя трябва да царува и богува в съцето и разума на човека, а не да забавлява само външните чувства и низките страсти.

- Съпружество без любов е лишено от истински живот, от доброта и вътрешен мир. То няма нищо общо с Бога - нищо, освен най-бедни и низки преживявания, които трябва да бъдат отхвърлени решително от уважаващия себе си човек. Плътският живот, и да продължава по инерция, никога няма да бъде нито свят, нито чист, нито може да поддържа свещените начала на брака – в най-„добрия” случай, ще се превърне в нещо животинско. Понеже в истинското човешко естество първенство трябва да има ДУШАТА, а тялото често го водят като впрегнат вол. И ако в такива случаи плътта продължава да се налага въпреки призивите на душата, то тогава кой кого управлява?

- Тъмната душа с нечисти и низки помисли върви като пребита в собствената си тъмница посред бял ден.

- И най-прекрасните книги, за развратния ум могат да се превърнат в повод за злодеяния.

- Истинското красноречие е точно такава радост за ума, каквато е музиката за сърцето. Същото е хармонията в истинския брак.

- Някои влачат големите си страдания от чисто честолюбие.

- Служѝ на Бога благоговейно, за да благоволи Той да разполага със Своите създания както намери за добре, където и да се намират. Вкусвай блаженството, което ти е определено от Отца, живей в Едема даже и днес! /.../.

- Осъзнайте се като Синове на Небето, които никой не може да оседлае! Може да сме различни, но сме еднакво свободни. Никакъв указ, никакви измислици не дават право на някой да ни пороби. Може да не сме равни по мощ и блясък, но по исконната ни свобода на душата всички сме равни! За безгрешните не важат никакви заповеди. Ние не сме родени да пълзим.

- А онази Любов, която един ден ще се нарече истинска „Любов към ближния” – ТЯ е Душата на всичко! Тогава ти няма да скърбиш, ако изгубиш Рая, но ще си създадеш нов. Първо вътре в себе си - стократно по-блажен Рай.

- Но над всичко Ти, Дух Свети, предпчиташ чистите сърца пред всякакви човешки храмове.

- Бог ни е заповядал и ни е дал възможност да живеем без грижи и напразни тревоги. Обаче ние сами се товарим с безполезни интереси и фантазии, които завличат ума ни в безкрайни блуждаения. А всъщност, главната мъдрост и истинското щастие са на една педя от нас – стига да протегнем ръка, Бог ни ги дава.

- Където и да съм, е все едно. Аз ще си остана аз и ще съм по-силен от ония, които гърмят с имена и слави и се скъсват да станат нещо в очите на смъртните.

- О, срам човешки! Често дори най-проклетите бесове се обединяват, а ти, Човече, макар и надарен с Висше съзнание, си в постоянен раздор със себеподобните си!

- Малцина са тия, които от време на време ни възвестяват Истината; уви – хиляди и хиляди човешки същества навсякъде се въргалят в калта на заблужденията.

- /А ето и един удивителен и неочакван епизод, роден от гения на Джон Милтън, който може да бъде разбран само от тия, които са гледали и разбрали „В какво се превръщат мечтите” с Робин Уилямс. Когато Ева вкусила от забранения плод на ниския вкус и идеал, както правят и до днес всичките ѝ дъщери и паднали сърца, и го предложила и на Адам, той в началото загубил ума и дума/: „Неподвижен, бледен, чувайки за съдбоносната простъпка на Ева, той застинал в мълчание. Леден ужас се разлял по жилите му и сковал тялото му. Ръката му безсилно изпуснала венеца от рози, който бил уплел за нея, той моментално увехнал и разпилял листчета по земята. Адам тъй се вцепенил, че дума не можела да излезе от устата му. Най-накрая добил дар реч и заговорил тъй тихо, че се чувал само сам той: „О, най-прекрасно същество в света! О, последно създание на Твореца - и най-добро от всички! В теб са въплътени цялата красота, любов и доброта! Божествена сятост и съвършенство, запленяващи очите и мисълта! О, как можа да се поддадеш на тази грамадна лъжа?! Но аз толкова много те обичам, че решавам да умра заедно с теб. Как мога да живея без тебе?! Как да забравя нашите нежни беседи и любовта, която ни съединяваше тъй сладко? Как да остана да бродя без теб в тия райски пустоти? Даже и Бог да създаде втора Ева от друго мое ребро, аз ще бъда нещастен – загубата на Единствената би изгаряла сърцето ми неугасимо. Не, не! Ти си плът от плътта ми и кост от костта ми и нашият дял е да сме неразделни – и в рая, и в ада!”

- Моето съществуване, Господи, няма смисъл без Тебе!

 

 

24.01.2017 г. 07,01 ч.

 

ЗА ДЯВОЛА И ИЗЧАДИЯТА МУ : : Всеки от нас и днес познава лично поне стотина такива, а в медиите виждаме ежедневно стотици хиляди. Всеки от тях без никакво терзание на съвестта ще се развее до другата част на света и ще живее в разкош, но няма да спести тия пари за някоя издъхваща майка или да прибере от коптора в двореца изнемогващия си родител, за да не му грози пейзажа... 1896.нив.ТОИ.ИББ.2004:52 „Желае /дяволът/ от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на „естествения”, себелюбив человек. Този първобитен представител на человеческото достойнство бил „порядъчен” человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си. За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успява или е морално падало. Дали неговият ближен страда и от неволя умира, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. С първата еволюция на самосъхранението, в душата се пробужда и втората – на дълга. С първата цивилизация на себелюбието у неговия Дух прониква и втората цивилизация на Любовта. Така действа общият Дух – някак „несъобразно”, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на „естествения” человек с втората – на духовния. Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе само за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето добро на другите ще се осъществи истински и неговото щастие и блаженство. Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело; под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече „наследник на Земята”, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Всевишния. Под влиянието и налягането на този закон на Любовта, человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на ДРУГИТЕ."

 

 

24.01.2017 г. 07,32 ч.

 

- ИВАНЧО, И ТВОЯ ЛИ БАЩА ВИСИ ЗА ПАРЛАМА В ПАРЛАМЕНТА? – И ТОЙ... 1896.нив.ТОИ.ИББ.2004:53 „Има ли някой, който се съмнява в казаното? - Моля, тогава нека този мой приятел да посети Народното събрание и послуша разискванията, пренията и дебатите върху прокарването на различни проекти и закони, в които се полага основата на народното подобрение. Дали те постигат своята цел, то е друг въпрос... Колко сила, колко енергия се иждивяват в това място! Тук планове се кроят, въпроси се решават и разискват от общ характер. Колко умове са заети да мислят, и то все за доброто на бедния народ!”

 

 

24.01.2017 г. 08,41 ч.

 

ПОЗНАВА ЛИ НЯКОЙ ТИЯ ХОРА? Те ли живяха в България? – Почти съм сигурен, че се запознах с тях. Той ли е легендарният френски пилот от Формула-1, който е бил в кома много месеци, явил му се Учителят, и той, заедно с жена си, дошъл пеш в България и се заселили някъде в самоковско? Или може би греша и това са други хора? Моля някой да потвърди или опровергае спомена ми.

1896.нив.ТОИ.ИББ.2004:54 „Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа. От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества. От този общ дом, человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на Върховния Закон на Духа. Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството. Те са били вдъхновени с истински велики мисли - да откриват волята на онзи Всемирен Дух, който оживотворява и владее всички. А тази воля всякой усеща и знае – тя е всемирна сила, всемирно стремление за жизнена деятелност вътре в нази и вън от нази. Всякой человек, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности, като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот.”

ПИТАХ СОНЯ ЗА НЕГО И ТЯ МИ ОТГОВОРИ НЕЗАБАВНО:

„Да,това е 100% Alain R.H.GRANGE! НО ИМАШЕ ПРОБЛЕМИ, ПОРАДИ 2 ПРИЧИНИ И Е ПРОМЕНИЛ ИМЕТО СИ. КОЛКО МНОГО ГО ОБИЧАМЕ С ДЕЦАТА! ОТ 14 ФЕВР., 4 МЕСЕЦА ЖИВЯХА У НАС И ПОСЛЕ АЗ И ТОЙ, ПО НАСТАВЛЕНИЕ ОТ УЧИТЕЛЯ И ИСУС, НА ОПРЕДЕЛЕНА ДАТА ТРЪГНАХМЕ ЗА БЕЛИ ИСКЪР И В РЕЙСА ОТ САМОКОВ СРЕЩНАХМЕ ЕДИН МОЙ ПРИЯТЕЛ ОТ БЕЛИ ИСКЪР. Това е 100 % неговата съпруга! Държа в ръката си сега неговата книга „RHAPSODIE VIE”. Беше и в затвора във Франция. Толкова често мисля за него и за децата и Мари! Имаме страхотен общ приятел от Швейцария, беше дипломат в София - 100 % ЧОВЕК НА БОГА. МОГА ДА НАПИША РОМАН ЗА ВЕЛИКИТЕ ИСТИНИ, КОИТО ВИДЯХ ЧРЕЗ НЕГО. ВОДЕШЕ МЕ НАВСЯКЪДЕ С НЕГО. ИМАМЕ С АЛЕН СПЕЦИЛАНА МИСИЯ ЗА ДОБРОТО БЪДЕЩЕ НА БЪЛГАРИЯ, КОЕТО ИСУС МУ Е ПОВТАРЯЛ ПО ВРЕМЕТО НА ДЪЛГОСРОЧНАТА МУ КОМА. ТРЯБВА. ДА СЕ СВЪРЖЕМ! НЕ ГО Е ЗАБРАВИЛ БОГ, НИТО НАС, НИТО ОНЗИ ГОЛЯМ ОБЩ ПРИЯТЕЛ! С ОБИЧ - СОНЯ.

 

 

24.01.2017 г. 13,31 ч.

 

ЗАЩО ДА НЕ СИ ПРЕДСТАВИМ, че в света има и хора-слънца, хора-огнища, хора-трамплини и цели летища към Свободата и Щастието, над които има буен и постоянен трафик? Какво си избираме: да живеем - или да сме в хладилник? Защо лъжем душата си по 6 пъти на ден с думите за „изобилния и пълен живот” – и това си остава само на думи?

1896.нив.ТОИ.ИББ.2004:54 „Нужно е да мислим като разумни твари. „Животът е над всичко” - казва един философ. И всякой, който го продадѐ и прахоса за нищо и никакво, показва, че му липсва нещо в ума. Да, липсва! Ние трябва да почнем преобразуването вътре в нази – тук са, именно, първоначалните елементи, от които може да се създаде един свестен живот, пълен с /истински/ хубости и добрини. Тук, именно, лежат първоначалните закони, по които се е създала цялата Вселена.”

 

 

24.01.2017 г. 23,59 ч.

 

КНИГАТА НА АЛЕН, НА ФОНА НА ПРЕЛЕСТНИТЕ ПРОСТОРИ И КЪЩИ НА БЕЛИ ИСКЪР Ето я споменатата книга от Alain R.H.Grange - може някой да я поръча от тази книжарница и да сподели с нас какво има в нея. Соня Гейл днес разказа от Америка подробности за него. Когато отишла веднъж в къщата на Николай Дойнов в Симеоново, ѝ отворил самият Ален – бил приютен там с жена си Мари и детето им, още бебе. Соня им предложила да ги прибере в апартамента си в София, където имало парно, и те отишли. Но докато били още в Симеоново, един ден Ален я помолил да отидат на някакъв адрес в квартала по-надолу към шосето. Спрял пред една луксозна къща и позвънил. Излязъл непознат чужденец, англичанин, и затитал какво искат. Ален посочил към небето и му казал: „Бог ми каза, че утре заминавате за Швейцария и аз Ви моля да се срещнете там с брат ми, за да ви предаде за мен знаичтелна сума пари”. Човекът се учудил, запитал как може да има доверие на непознат, можел да си остане там с парите. Ален му казал – „Няма как, вие вдругиден се връщате...” Станали първи приятели, човекът бил много духовен и религиозен и извършил тази услуга, после тримата или четиримата ходили на много места заедно. Друг подобен случай. Веднъж Ален помолил Соня да тръгат веднага за с.Бели Искър в Рила планина. Там трябвало да се срещнат с някой си Джон, също Божи човек. Още в автобуса, Соня видяла един свой познат от това село, а Ален казал че именно това е „Джон”. Имал важна работа с него, Бог му бил казал – и пак посочил нагоре. Това, всъщност, бил българин с друго име, с когото Соня по-късно ме запозна, когато живях на свой ред в Бели Искър. Явно и Ален е знаел какво има в Скакавците над това специално село. Приятелят бил обран от роднините си и те изпомрели до един, останал сам. Ален му казал, че ето, сега си има брат в негово лице. Каква била езотеричната работа, която имало да свършат, Соня не ми разказа. Пòмни само, че сам кметът на селото бил дал без наем етаж от добре уредената си къща за семейството на Ален - и приятелите са им ходили много пъти там на гости. Друг е въпросът как самия Ален е бил обран и обиждан от грубите селяни там и затова избягали и се върнаха във Франция; защо и нас ни изгоинха завинаги от това село по изключително жесток и безпардонен начин, въпреки че купихме там къща. Но и в Европа злото не е по-слабо. Като запитах Соня защо Ален е бил в затвора във Франция, тя каза, че е заради пропагандата му, че България ще спаси света. Но как е било точно, не обясни – чак пък толкова да преследват в „свободния свят” за такова нещо... Но не е чудно, щом като и Михаил Иванов беше във френски затвор поради гнусни клевети и лъжесвидетелства. Приятелите в Англия са се крили по сокаците като играят паневритмия, за да не бъдат уволнени от работа. Инквизицията е все още жива, тя иска и днес да наложи в Европейския съюз „забрана на сектите”. За това разказа един ден и писателят Антон Дончев. Съдил във франция държавните крадци на една негова литературна награда – те знаели, че той пише за богомилите, катарите и албигойците. Адвокатът на крадците казал на адвоката на Антон Дончев да се пази, понеже първият произлизал от инквизиторси род... Но адвокатът на Дончев му казал да се пази той, понеже той пък бил от род на катари от Монсегюр. ... Но ние не търсим вината в злото навън - знаем само, че сам Бог го насъсква, когато ние самите не живеем по божествен начин.

И Учителят го обяснява:

„Ние ходим на Рила и Рила казва: „Ела да видиш онова, което е казано”/.../ Малко подаръци ни дадоха на Рила. Ние ходихме не за удоволствие, но за работа. /.../ Рила е много взискателна. Всеки там, който иде и не постъпва според нейните правила, посреща го с градушка, и при това с градушка като кокоши яйца. Понеже някои от присъстващите не бяха добри приятели, докачи се Рила, че ги тури на изпитание. /.../ Като отидох на Рила, написано е там и казват: „Елате да видите какво са написали рилските българи.“ Отиваме на втората чешма. Казвам, тия българи задигнаха мраморния чучур и наместо мраморния чучур са турили един дървен чучур. Развалили чешмата и турили чучура вътре, едва цицирика /.../ Сега, понеже силните господаруват, а слабите слугуват, силните ще ги набият. /.../ Сега какво ще направите - мраморен ли чучур ще турите или дървен? - Взехме чучура отвътре, че го извадихме навън, турихме го хубаво, направихме го както трябва. Изчистихме хубаво водата, затиснахме чучура с големи камъни, направихме отпред на чучура корито с мраморни камъчета. После, на половин метър от чучура, на по-малко от двайсет и пет или трийсет сантиметра турихме хубав камък, защото българинът обича да коленичи пред изворите, да не е на мокро, да тури коляното на камъка близо до чучура, да не е далече. По български го направихме... Сега няма да остане нито един българин, който да не се моли на Бога!... Сега ви препоръчвам на всинца ви, за да се задоволите на този извор, да си турите раниците и двама по двама на разходка да идете на този чучур, да се помолите, да пиете, да го видите как е направен. Ще ви хареса, че е хубав. Казвам, сега за чучура няма кой да се съблазни, едва ли струва един–два лева. Ако рече някой българин да го извади, ще види зор. Тия камъни са по седемдесет–осемдесет кила, два камъка – сто и шейсет кила. Кой ще ги дига?... (5 юли 1942, „Слаби и силни”)

„Съвременните хора се делят на светски и духовни. Те се различават по начина на работата си: светските хора, към които се отнасят материалистите, се движат от резултати към закони и от закони към принципи. Религиозните и духовните се движат по обратен път: от принципи към закони и от закони към резултати. Като наблюдавате местностите около езерата, виждате, че те имат особен строеж, особена архитектура, която никой обикновен човек не може да изработи. Тук са работили съвършени, възвишени същества, пред които и най-учените хора на земята са деца от забавачницата или от първо отделение. Тия местности са едни от най-красивите места на Рила. Като се движите около езерата, изучавайте флората и фауната на Рила, както и разположението, строежа и състава на скалите и на земните пластове. Да се движи човек по планините съзнателно, това значи да изпитва истинска, божествена радост.” (14 август 1940, „Божествена радост”)

И като казваме на избрани хора, че Съборът отдавна не е от 19 до 21 август, а че датите и местата за Посвещения и Полети се местят и се събщават само на смирените, виждаме, че това е ставало и до 1944 г.:

„БОГ ръководи всички работи! ТОЙ отваря и затваря съборите – всичко става по Негова воля. Вие не можете да си представите, че съборът може да стане на Рила без музика, без никакви особени приготовления. Когато ви казах, че тази година няма да има събор, исках да ви обърна вниманието на това, че съборът няма да стане по обикновения начин, който вие познавате, но ще стане по съвсем особен начин. Тазгодишният събор се откри днес, на Петровден, а миналите години на този ден се привършваше.” (12 юли, 1931, „Симон Петър”)

 

 

25.01.2017 г. 09,48 ч.

 

САМО В ЕДИН ЖИВОТ, ПЪЛЕН С ЛЮБОВ И РЪКОВОДЕН ОТ ВИСШ РАЗУМ 1896.нив.ТОИ.ИББ.2004:58-59 „Само в един добре възпитан живот могат да се развият най-добрите качества и добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек.”

ОТНОВО КАРТИНА ОТ Philippe Auge

В ТОЗИ СЮБЛИМЕН ПРОЦЕС водещо значение трябва да има ЖЕНАТА – последното и най-свършено творение на Бога във Вслената. Но това може да стане, само когато Старата Ева се превърне в Нова Ева. Старата Ева се обвързва с когото и да е само поради чувството си за несигурност и страх. И какво намира?

„Жените са най-страхливите същества на земята. По-страхливи от тях няма. Тяхната "деликатност" и „разумност", се дължат пак на страха. Тежък е, наистина, животът в затвора. Често в тоя затвор слагат на жената скъпи украшения: пръстени, гривни, копринени дрехи, було, букет от цветя. Всичко това е необходимо, за да я вкарат в затвора. Около нея се движат сватове, кумове, шафери. Щом влезе в затвора, всички сватове, кумове и шафери изчезват, свалят украшенията ѝ, и тежката врата на затвора се заключва. Вътре остават само двамата затворници, а вън обикаля един стражар да ги пази. (5 юни 1921, „Ангелът отговори”)

„За да възприемаш Божията Любов, ти трябва да обичаш някого. Ти казваш: „Защо трябва да обичам?“ - Защото чрез любовта, когато ти обичаш някого, ти ще възприемеш Божията Любов. И ако ти не обичаш, ти се осъждаш на смърт. Защото по никой друг начин не може да се поддържа в тебе Божествената Любов. /.../ И ако и двамата се обичат, то и двамата стават проводници на Божествената Любов. Жената става проводник на Божествената Любов, за да живее мъжът. И мъжът става проводник, за да може жената да живее. Това е велик закон. /.../ Щом престанеш да я обичаш, ти ще изчезнеш в света. И когато жената каже: „И без него може, и без тази любов може“ – то и тя ще умре. /.../ Жената не трябва да стане паразит на гърба на мъжа. Тя не трябва да стане от тези, мъхообразните - да се залепи за някой предмет и да смуче. Мъж ти трябва да бъде свободен и Божествената Любов трябва да излиза от него свободно! Мъжът трябва да бъде свободен, както извира изворът. Също така и жената трябва да бъде един извор за мъжа, и мъжът за жената. ТОВА е Новото Схващане, за да се образува ново общество, новият живот в света! /.../ Та казвам: ТОВА е новото разбиране. Вие желаете да вървите по Новото разбиране, обаче крайно се индивидуализирате. Вие казвате: „Аз нямам нужда от никого.“ Тогава от кого имаш нужда? Опитвал ли си някой път да живееш без хора? Ти казваш: „Да, живея с Бога.“ Но къде ще го намериш? /.../ Най-хубавото състояние във физическия свят - това е ближният. /.../ Онзи, който ни обича, взема страната на Бога. А пък онзи, когото ние обичаме, той взема страната на ближния. ТОВА са новите идеи за Бога. Онзи, който ни обича, то е на местото на Бога. Следователно, ти с всичкото благоговение и с всичкото страхопочитание ще седиш и ще знаеш, че само Бог е, който може да те обича! И че само ближният е, когото можеш да обичаш. И да изявиш Божията Любов, това е една привилегия. Ти ще изявиш Божията Любов, която е в твоята душа. След като си възприел Божията Любов, ти ще я проявиш - и ТОГАВА ще почувствуваш това, което търсиш. Защо страдат мъжът и жената? Защото жената не знае как да постъпи. Тя иска мъжът ѝ да я обича., но тя да заповядва. И каквото тя каже, той да слуша. - Няма го майстора! Мъжът казва: „Ти ще ме обичаш!“ Тя казва: „Няма го майстора...“ /.../ Вие сте още новаци и затова още страдате. Вие не знаете какво нещо е Любов, какво нещо е мъж, какво нещо е жена. Вие казвате: „Да се отърва от този мъж...“ - Ти като се освободиш от мъжа, нищо няма да остане в тебе! Жената, като се освободи от мъжа, нищо няма да остане в нея. И мъжът като се освободи от жена си, от него нищо няма да остане. В самото начало Бог създаде мъжа и жената. Разбирате ли идеята? Създаде онова начало, с което Бог се проявява. Две начала има в Бога. Бог ни учи как да възприемаме Неговата Любов. Бог чрез мъжа ни учи на закона как Той ни обича. А пък чрез жената ни учи, как да ВЪЗПРИЕМЕМ Неговата Любов. По два начина ни учи. Та всички трябва да учите как да възприемате Божията Любов и как да я предавате. Мъжът е НОСИТЕЛ на Божията Любов, а пък жената е ВЪЗПРИЕМАТЕЛКА на Божията Любов. Ти, като имаш положението на една жена, ти ще знаеш как да възприемаш Божията Любов и как ще я туриш на работа. /.../ Човек правилно трябва да възприема Божествената енергия на Любовта и правилно да я предаде на всички същества. Да не се заражда в него каквато и да е противоречива мисъл. /.../ Тепърва една жена трябва да види в мъжа Божественото Начало при всички негови слабости, които той може да покаже. Когато един мъж като слиза на земята, той все ще се окаля от атмосферата на земята. /.../ Съществува един съвършен свят, в който хората взаимно си помагат. И всеки един отдалеч чувства в какво може да бъде в услуга на другиго. И всички музикални тонове, като се съединяват заедно, образуват цяла песен. Образуват цял един цикъл от звукове, които специално се моделират и образуват хармония. И ако тези звукове взаимно не си помагаха, нищо не щеше да излезе от тях./.../ Всеки човек, когото ти обичаш, ТОЙ е, който дава цената на твоя живот. Ако ти не обичаш, твоят живот се обезценява. Ако обичаш, твоят живот придобива цена. В Любовта всички правите една погрешка. Вие се преследвате един други заради любовта. Ти казваш: „Мъжът ми обича друга жена...“ - Ти се радвай, че той обича други жени. Престъпленията стават в света само в безлюбието. Там дето има любов, никакво престъпление не може да стане. И ако е станало престъпление, то не е станало от любов, а от безлюбието в света; ако има любов, вие се радвайте на това. То е Божието благословение. /.../ В началото Бог създаде мъжът и жената - мъжки и женски пол ги създаде. Какво право имаме ние да съдим онова, което Бог е създал? /.../ ТОВА е новото, което трябва да оправи света, да го обнови! Аз така гледам на работите. /.../ Да обичаш онзи, който не те обича, това е мъчно изкуство. Но какво трябва да разбирате вие под думите: „който не обича“? - Че онзи чака ТИ да го обичаш. Ти казваш: „Той не ме обича....“ Не, той чака ТИ да го обичаш. Ти ще му бъдеш божество. Щом имаш един мъж, който не те обича, ти ще му покажеш как трябва да те обича той. /.../ Има мъже, които ревнуват жените си от Христа. Той казва: „Аман този Христос! Откак си тръгнала подир Него, вкъщи не се свърташ! Да Го намеря, ще Му се карам!“ - У него се ражда ревност, чу тя е обикнала Христа. Че какво има като Го е обикнала? /.../”

В ЕДИН ИНДИЙСКИ ФИЛМ МАЙКАТА НА МОМИЧЕТО КАЗА СЪС СЪЛЗИ НА ОЧИ НА ЛЮБИМИЯ Й, ЧЕ ЩЕ СЕ МОЛИ НА БОГА ВСЕКИ ДЕН ДА Й ГО ДАВА ВЪВ ВСИЧКИ БЪДЕЩИ ПРЕРАЖДАНИЯ ДО КРАЯ НА ВЕЧНОСТТА... НЕЩО ПОДОБНО ГОВОРИ И АНАСТАСИЯ ОТ СИБИР ЗА НЕРАЗДЕЛНОСТТА НА СЪПРУЗИТЕ И СЛЕД СМЪРТТА. ЕТО КАКВО КАЗВА УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО ПО ТОЗИ ВЪПРОС В БЕСЕДАТА, ОТ КОЯТО СЕ ВКЛЮЧВАТ МИСЛИ ПО-ГОРЕ И ПО-НАТАТЪК:

„Вие нямате идея и понятие за съвършената Любов. Една жена, след като умре и като се роди, за същия мъж ли ще се ожени? - Тя за същия мъж по никой начин не се жени вече! Някой казва: „Втори път дали ще се срещнем?“ - Втори път вече – не. Доста е едно срещане. Втори път тя ще има друг мъж. 500 или 600 пъти като дойдете на земята, 500 или 600 мъже ще има. В любовта има единство! /.../ Този, когото обичате във всички хора, той е същият; тоя е един и същ. Вие не разбирате. Та един ден вие ще видите, че сте в пътя на заблуждението. Благодарете на живота както изявява. Аз не искам да вярвате, но да опитате нещата. Понеже живеете в един божествен свят, трябва да го разбирате от божествено гледище. Погрешката е във вас. /.../ Мога да направя един опит. С когото искате. Ако някой не е любим, мога да го направя любим. То е така лесно да се обича човек! Мъчно ли е това? /.../ Когато ние не оценяваме течението на любовта, тогава ТЕЧЕНИЕТО може да се отнеме. И тогава ние ще страдаме. /.../ Ако не се премахнат причините, които съществуват в нашия ум, и условията, които съществуват в нашето сърце, и ако не се премахнат резултатите, които съществуват в нашето тяло, ние не можем да живеем един здравословен и радостен живот. /.../ Смъртта не е нищо друго, освен излизане от един стар порядък и влизане в един нов порядък на нещата. Непременно старото трябва да го напуснем, понеже в една нехигиенична стара къща не може да се живее повече. Само че, когато излезем в новото си жилище, нашият ум, нашето сърце и нашата воля трябва да бъдат подготвени - да не би да развалим и новите си жилища, в които ще влезем. И за това трябва да се подготвим. И всеки, който каквото върши, ТРЯБВА ДА Е СВОБОДЕН. /.../ Истината, която иде в съвременния свят, иска да ѝ слугуваме. Всички трябва да слугуваме на Божествената Истина от любов. Не можем да задържим Истината в себе си, ако нямаме любов. Не можем да бъдем полезни на нашите ближни, ако Истината не е с нас и ако не обичаме тази Истина. И не можем да свършим каквато и да е работа, ако с нас не е Истината. Та две неща да останат: да приложите любовта на Бога! И да обичате Истината! И тогаз към всички онези, с които имаме съприкосновение, да изявим Божията Любов и да възприемем Божията Любов така, както БОГ изисква.” (18 юни 1939, „Новите форми на Любовта”)

Какво искам от вас? – /.../ Правилна обмяна между Божественото и човешкото, т.е. между Любовта, която дава, и Любовта, която взима. Само така ще дойдете до истинското знание, до ония братски отношения, които търсите. (7 март 1937, „Обмяна в Божественото”)

 

 

25.01.2017 г. 13,59 ч.

 

ЕДИН ЗА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ЗА ЕДИН! КЛЕТКИТЕ ГО ПРАВЯТ, а ние - инивидуалистите, невежите, клетите – упорито се опитваме да живеем в гнойна обстановка : : "Живеем" сами или се обменяме само един орган до себе си и сме прерязали всичките си нерви, вени и артерии към всички останали органи в Организма : : Примерът в Словото може да излежда елементарен, но той с абсолютна сила важи и за социалния ни живот: 1896.нив.ТОИ.ИББ.2004:62 „В /нашия/ организъм има ред, има взаимност на общата деятелност, има хармония помежду всичките „дейци”, които знаят своята работа много по-добре, отколкото ние нашата. Тук, вътре в този организъм, не се гонят частни цели или пък частни интереси. Не, тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което самият человек се радва. ТУК е тайната на общия успех - то е СЪЧУВСТВИЕТО в целия Живот. В този организъм няма преследвания, няма капризи, няма своеволия, няма криворазбирания - тук съществува ЕДИНСТВО! И когато една от съседните клетки се поболи и страда, то всички други клетки влизат в общо съчувствие и бързат да премахнат злото по всякой начин."

 

 

25.01.2017 г. 18,35 ч.

 

ДАЛИ И НИЕ СМЕ ЗА ИЗХВЪРЛЯНЕ? С КАКВО СЪДЕЙСТВАМЕ НА ЖИВОТА? ЗА КАКВО И ЗА КОГО СЕ ГРИЖИМ – И ДАВА ЛИ ТОЙ НЕЩО ЗА ОБЩИЯ ОРГАНИЗЪМ?

1896.нив.ТОИ.ИББ.2004:64-65 „Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за живота, от които да се образува и направи человеческия организъм - жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една много по-висока и по-велика цел, отколкото първата – създаването на материалния свят и произвеждането на простия органи-чески живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато те преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особената си служба, за отделната си работа, която днес се занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено Просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за чело-века да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвало да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му е дадено, с цел да върши нещо достойно. Както клетките в него работят за общото добро на общия му организъм, на който той е господар, както благоденствието на здравето му, на което той се радва, така и той, като една разумна клетка от онзи по-висок Организъм и по-висш живот на духовното тяло, е задъл-жен, в името на своето нравствено естество, да изпълни своите обязаности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като Син Человечески. Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не остава тогава друго средство за Великия Закон на Живота, освен да изхвърли подобно безнравствено същество вън от святото си жилище, като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна".

 

 

25.01.2017 г. 20,05 ч.

 

ПРИВЛИЧАНЕ БЕЗ СРОДСТВО Е МЪРТВИЛО - ТОВА Е КОСМИЧЕН ЗАКОН : : ПОВЕЧЕТО ХОРА НЕ ЗНАЯТ ТОВА И ПОСТОЯННО СЪЗДАВАТ ПОМЕЖДУ СИ МЪРТВИ СОЦИАЛНИ КОНГЛОМЕРАТИ. 1896.нив.ТОИ.ИББ.2004:67 „Въпреки че ВСЕМИРНОТО ПРИВЛИЧАНЕ играе една от най-важните роли във Вселената, при все това известни факти показват, че ако този закон на привличането не би се обусловил или видоизменил и подпомогнал от ЗАКОНА НА ВСЕМИРНОТО СРОДСТВО НА ЕЛЕМЕНТИТЕ, то навярно видимата Вселена днес щеше да има съвсем друг изглед, не толкова приятен. ВЪВ ВСЕМИРНОТО СРОДСТВО СЕ КРИЕ ЕДНА ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ТАЙНИ НА ОБЩАТА ДЕЯТЕЛНОСТ НА ПРИРОДАТА, която произтича от СВОБОДНОТО ДЕЙСТВИЕ НА АТОМИТЕ, ВЛИЗАЩИ ВЪВ ВСЕВЪЗМОЖНИ ВЗАИМНИ СЪЮЗИ ПОМЕЖДУ СИ, от които се образува постоянна енергия, способна да се пренася от различни среди по цялата Вселена. БЕЗ ВСЕМИРНОТО СРОДСТВО, СВЕТЪТ ЗАВИНАГИ БИ ОСТАНАЛ ВЕЧНО БЕЗПЛОДЕН И ВЕЧНО БЕЗЦЕЛЕН. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината нямаше да са ни понятни, духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“.

 

 

25.01.2017 г. 21,18 ч.

 

ПЪРВАТА СТЪПКА – И ИМА ЛИ НЕЩО СЛЕД НЕЯ?

1896.нив.ТОИ.ИББ.2004:69 „Животът на миналото не е бил иждивен напразно: душата, от дълговековната си опитност, е научила някои от първите постановления на върховния Живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на живота във всякоя душа. Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество.”

КАКВО ОБАЧЕ ОЗНАЧАВА „ДЪЛГ”, СПОРЕД СЛОВОТО БОЖИЕ? И ИМА ЛИ НЕЩО НАД ДЪЛГА?

„Твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е овладяно от висшите побуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш Неговата работа? (25 юни - 9 юли 1900, „Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух”)

„Дълг на човека е да ражда. Ние уважаваме майките, които раждат. Ние уважаваме всички хора, които градят, творят, без да разрушават и събарят.” (31 август 1941 г., „Предназначението на човека”)

„Казвате: „Дълг е на човека.“ - Не, в света има само едно служене - от Любов. ТОВА е истинско служене! В божествения свят дълг няма. Там има само служене от Любов. ЕДИН закон има. Ще направиш това, което ЛЮБОВТА ти диктува. Ще го направиш така, както искаш. Никой път няма да ти диктуват как да го направиш. Ще го направиш, както ТИ искаш. И каквото и да направиш, ще бъдеш доволен от него.” (10 декември 1939, „Посещение на Бога. Работа и учение”)

 

 

26.01.2017 г. 04,40 ч.

 

ИМА И ИНТИМНИ ИЗНУДВАЧИ, ТЕРОРИСТИ, РОБОВЛАДЕЛЦИ, ФЕОДАЛИ И КАПИТАЛИСТИ... И СЪРЦА С НИСЪК ВКУС И ИДЕАЛ, КОИТО ГИ ХАРЕСВАТ 1896.нив.ТОИ.ИББ.2004:69-70 „Има философи, които гледат с презрение на живота. За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва. Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на полезен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и капризи. Върху тази основа, народите все още се стремят да постигнат своята бъдеща слава и щастие. Голо щастие – измама на человеческото тщеславие! От времето на нашите първи прародители, ние все това блаженство го търсим в този свят, но то няма да дойде, ако и да го чакаме, за хиляди и милиони години. Тази подла и нечестива философия няма да създаде нашето бъдещо блаженство, нито нашия бъдещ живот; тя няма да ни освободи от отговорност спрямо Закона на Дълга и Правдата. Най трудната работа - казва един физиолог - е да поправим един развален и разстроен мозък. Най-трудната задача, казва един възпитател, е да изправиш един покварен характер; най-опасното нещо, казва един философ, е зле настроеното сърце. Голямата трудност с разваления и разстроен мозък се намира в разглобените му части и центрове, които са изгубили своето физиологическо равновесие – равновесие, което никой не може да поправи, освен самата Природа. Голямата мъчнотия с покварения характер лежи в самата душа, които психически е различно настроена – настроение, което произтича от връзката и влиянието на негативните духовни сили; подобен характер само Добродетелта е в сила да изправи и промени. Голямата опасност със зле настроеното сърце лежи в самата му динамическа сила, която може да избухне като вулкан когато и да е, щом се докосне злото до него. Подобно сърце никой не може да укроти, освен Любовта. „Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде разтленно, кой може да го познае?“ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които са били следствие и резултат от разюздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан.”

 

 

26.01.2017 г. 05,03 ч.

 

БИТКА ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША! 1896.нив.ТОИ.ИББ.2004:69-70 „За премахването на злото, Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките ѝ видове, форми, образи и степени пред всякой человек. И не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение. Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по един много сложен начин. Това ние не забелязваме, но ние чуваме гласа на вярата и надеждата вътре в нашата душа, които ни канят да влезем в светлото бъдеще, гдето хубавите и благи обещания ни очакват, гдето условията са променени и положението е подобрено, гдето животът е тих, добър и благороден, гдето Радостта, Мир и блаженство преобладават. Обаче умовете ни постоянно се смущават и колебаят от нови впечатления, както умовете на младенци. Ние сме влечени постоянно от всевъзможни течения и променения, които ни тласкат ту към една, ту към друга посока.”

http://toyonus.com/01-Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/ABP4.01-Maxim%20Gorkiy%20-%20Chitatel.mp3

Една подробност: Горки публикува този свой разказ през септември 1898 г.; Учителят признася своето изумително и незабравимо "Призвание към народа ми" само няколко дни след това - на 8 октомври 1898. Нека се изкажат астролозите...

 

 

26.01.2017 г. 09,06 ч.

 

КАРТИНАТА Е ОТ СЮРРЕАЛИСТА ReneMargitte (1898-1967), роден много скоро след двете грандиозни свръхнови в духовната история на човечеството в края на 1898 – „Читател” от Горки и „Призвание към народа Ми”. И ТЯ ни пита: КЪДЕ, КАК, С КОГО, С КОИ ИЗБИРАМЕ ДА ЛЕТИМ И ГНЕЗДИМ В БИТИЕТО?

ДУШАТА СЕ НУЖДАЕ ОТ ИДЕАЛ, КОЙТО ДА Я ВЪОДУШЕВЛЯВА КЪМ НЕЩО – КЪМ НЕЩО НЕ МЪРТВО, НО ЖИВО. - ЖИВО, КОЕТО ДА ИМА СРОДСТВО С НЕЯ И ЛЮБОВ 1896.нив.ТОИ.ИББ.2004:71 „Съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като размишлява дали се е родил за нещо важно или за нищо; дали светът има някакво значение за него - или той само така си мечтае и въобразява; дали се управлява от Някого - или от никого; как се е създал, Кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено „Бог”, или някоя велика Сила, наречена Природа? Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие без тази вътрешна умствена светлина. Тя не може да се движи сляпо към каква и да е посока - тя се нуждае от Идеал, който да я въодушевлява към нещо – към нещо не мъртво, но живо. - Живо, което да има сродство с нея и Любов.”

Понеже направихме паралел по време между най-великото за нас програмно произведение на Максим Горки „Читател” и „Призвание към народа ми” на Учителя Б.Дуно – и двете безпрецедентни прояви на Духа, - за астрокултуролозите винаги ще е любопитно да анализират дали има общи астрологически влияния върху културните феномени в даден тесен период от време. Конкретния астрологичен преглед ще оставим за по-нататък, сега е интересно да погледнем какво става в този КАРДИНАЛЕН период по света.

На 26 септември 1898 г. в Бруклин се ражда композиторът Джордж Гершуин. Каква е неговата революция в музиката, защо при него триумфират емоциите и импровизацията по един уникален начин – това е интересен въпрос за разглеждане.

На 6 октомври 1898 г. Густав Малер дебютира, дирижирайки Виенската филхармония. Той хвърля мост между мелодичния романтизъм на ХІХ и атоналния модернизъм от началото на ХХ век. Приживе е далеч по-известен като диригент, отколкото като композитор и най-велик симфоник на своето време, както е определян днес. От сто и четири години насам обаче музиката му може да се чуе все по-често в най-големите концертни зали по света. Тя е трудна за изпълнение, но страхотна за слушане. Случайни ли са заглавието „Въкресение” на неговата симфония №2?

( https://www.youtube.com/watch?v=4MPuoOj5TIw )

и темата на неговото грандиозно произведение „Тъй рече Заратустра”?

На 11 ноември се ражда Рене Клер – един ярък сюрреалист в киното;

И още един сюрреалист... Затова, именно, бе уместно да се илюстрира този наш въпрос с една от най-известните картини на René Magritte, роден в рамките на това космично влияние - на 21 ноември 1898. Нали Духът се символизира с Гълъб?... Случайно ли съвпадение е и тук?

Още на следващия ден – 22 ноември 1898 г. – великият Пиетро Маскани излиза в Рим с премиерата на операта си "Ирис". Дали има или няма връзка с темата ни най-силната част от нея „Химнът на Слънцето"? По-реално е в момента да я чуем и да видим един видео клип с него: 

https://www.youtube.com/watch?v=ZQKfnNwmTiY

На 29 ноември 1898 се ражда писателят Clive Staples Lewis, когото всички знаем с „Хрониките на Нарния”. Той категорично си избира романтично-теистичния поглед върху действителността, в противоположност на материализма. Озаглавява автобиографията си с думите „Изумен от Радостта”.

 

 

26.01.2017 г. 14,10 ч.

 

ТОВА значи да живеем!1896.нив.ТОИ.ИББ.2004:75 "Духът на Живота е вечната животворяща енергия, която цари навсякъде из Вселената; единствената Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремления; Върховният Закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; Върховната Сила на самосъзнанието в нашия дух, която постоянно ни подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното. Всичко това ни води към Великия Върховен Разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. ТОВА значи да живеем!"

 

 

31.01.2017 г. 09,26 ч.

 

А ВЕЧЕ ХИЛЯДИ ВЪЗЛИЗАТ! СРЕД КОИ ИСКАМЕ ДА БЪДЕМ? Беинса Дуно: 1896 нив ТОИ.ИББ.2004:75 „Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквали са се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чедо на Вечността - ония славни епохи, очакващи ни в самата Вечност на живота и които не са минавали още през сърцето ни, нито са влизали в ума ни. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието? Какво ще бъде състоянието ни, когато се облечем в пълнотата на живота, когато времето изчезне и настане Вечността? „Събудѝ се, събудѝ се ти, който спиш! Стани, стани ти, който си паднал, и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! Ръката, която те крепи, не е отслабнала, и любовта на Живота към теб не е изгаснала!“

 

 

31.01.2017 г. 10,46 ч.

 

БИТКАТА С БОГА Е САМОУБИЙСТВО : : ЗАД ВСЯКО ПРИВЛИЧАНЕ СТОЯТ МИЛИАРДИ ДУШИ - МИЛИАРДИ КЛОНИ НА ЕДНО И СЪЩО ДЪРВО. ЗАЩО ИСКАМЕ ДА ГО ОТСЕЧЕМ? Беинса Дуно: 1896 нив ТОИ.ИББ.2004:76 „Онова Начало, за което Мойсей споменува в първата глава на „Битие“ за Небето и Земята, не е друго, освен Началото, когато Всемирният Закон на Сродството, т.е. на Любовта, е проявил своята деятелност както помежду монадите, тъй също и помежду естествата на Силите. Да си представим индивидуумите на веществото, които са били в покой, седящи независими и хладнокръвни един към друг, като да са нямали никаква обща връзка помежду си... С влизането и пробуждането на тази вътрешна Сила, нещо особено се проявява – цял ред от революции и еволюции се извършват във веществения свят! Особена страст се пробужда в естеството на тия малки същества, наречени „атоми” или "монади" – стават безпокойни, като че ли се наелектрисват и намагнитизирват от особена сила, от някоя скрита деятелност. Атомите почват все повече и повече да стават неспокойни, немирни и предприемчиви и ГОТОВИ НА ВСИЧКО! Стига само да им се даде пръв подтик.”

 

 

31.01.2017 г. 12,01 ч.

 

СЪТВОРЕНИЕ : : Беинса Дуно: 1896 нив ТОИ.ИББ.2004:77-78 „Цели огнени ядра почват да се изхвърлят в пространството в различни направления – пространството пламва от поднебесния огън... – „Вселената гори – викаме ние, – опасност голяма... Светът се свършва, разорението е близо!” - в ужас сме ние... Но веществото се не губи, силата не престава, умът работи, ГОСПОД СЪЗДАВА! Минуват се хиляди, милиони и милиони години и пространството изново се населява, но не вече с първите дребни материални частици, но с маглявости, слънца и планети, с обширни гигантски небули - извор на безброй светове с величествени слънца, източници на първоначалната светлина; с планети, земи хубави, покрити със зеленина – жилища на твари велики, надарени с ум, разум и душа. ИДАТ всички тия множества със Синовете Божии, създадени в началото на самото Небе, да принесат поклон за почести и блага, приети от Вечния всемирен закон. Действително, пред ума ни се изпречва една величес-твена картина за мировия свят – обширна по размер, великолепна по естество, чудна по устройство. Ръката, която е работила над нея; Силата, що е действала в създаването ѝ, Умът, който е теглил постройката ѝ, остават тайна. Авторът на великия миров свят е скрит във Вечността. Накъдето и да Го търсим, на която страна и да гледаме за стъпките Му, не можем да намерим никаква следа, която да ни даде каква-годе загадка – дали е тук или там; дали е напред заминал или назад останал; дали е надолу слязъл или нагоре възлязъл?.. Навсякъде забелязваме да е присъствал и създания на Своята творческа сила е оставил във всяко направление - направо, наляво, нагоре, надолу, - но пътят на Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание завсегда е скрил от погледите на всички смъртни. Усещаме като да присъства моментално навсякъде, и в едно и също време да действа вътре и вън от нещата, но не можем да кажем, че е в това място или в онова. И какво по-дълбоко значение можем да Му дадем от значението „Бог е Дух“?...”

 

 

31.01.2017 г. 22,29 ч.

 

ДОЙДЕ РЕДЪТ ХРНОНОЛОГИЧЕСКИ НА „ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ”, 8 октомври 1898, Варна – ВЪПРОСИ И РАЗМИСЛИ-1. Целта тук не е да се публикуват цели лекции и беседи – има достатъчно издатели за това и частни библиотеки. Целта ни е да извлечем и обсъждаме най-силните или проблемни мисли на Учителя Петър Дънов, т.е. Беинса Дуно. Обаче „Призив към народа ми”, както би трябвало да е съвременното звучене на заглавието, ако не и „Възвание”, е тъй фундаментално слизане на Словото Божие в целия му блясък, че няма как по-нататък да не се сложи тук и цялото. Но въпросите преди това остават: - Освен категоричното утвърждаване на славянството, на българите „като негови синове” и на „Свята Русия”, в този текст има и други важни моменти за генерално осъзнаване и обсъждане. Славянофобите и русофобите в човешката история, фанатичните българофили, дори и миваващите за последователи на Учителя Беинса Дуно, до един мълчат за тоя род Негови изказвания. Но няма ли исторически паметници за по-дълбоката древност на славянството? Чисто библейски, славяните са наречени от Учителя „коляно Юдово”. Ако народите са произлезли от синовете на Ной – Сим, Хам и Яфет, - то има разногласие сред учените и на тази тема. Според едни, българите са потомци на Симовия син Зиези; според други произлизат от Яфет, както въобще кавказците и европеците. Трети откриват в историята гена на славяните откъм тракийското племе склавини, така че истинските славяни днес, според тях, са само румънците, молдовците и българите... Склавите са наречени „слави” или „славяни” като етнос през 1593 г. и оттогава мнозина свързват това назнавие с думата „слава”. Междувпрочем, Учителят Беинса Дуно нарича „славянин” всеки, който слави Бога; други намират за най-истински славяни словените, понеже били хора на Словото... Тракийците - всъщност склавините и антите - станали после „гети”. Името им като „славяни” е споменато най-напред от живелите в 6 век хронисти Прокопий и Йордан. Обаче и двамата считат славяните за скитски народ, който от правреме живеел в Дакия на север от Дунав - в днешна Румъния. Йордан пише, че от долното течение на р. Драва до р. Днестър живеят склавените, а от Днестър до Днепър – антите - също славянско или скитско племе. Същото се разбира и от Прокопий. Южно от тези склавени или анти, по брега на Черно море, според Йордан, живели българите. Когато склавените и антите са обитавали днешно Маджарско и Влашко, българите са обитавали Мизия, Тракия и Македония. Теофан ги нарекъл „хуногундури” и „славяни”. Това се покрива с думите на Учителя, че българите са „славянски синове – след като „славяни” са всъщност потомците на траките. Откъде идват тогава русите, които днес мислим за най-чистите славяни? Според някои, идеята, че руснаците са славяни, се настанява в Русия чак през 18 век - там тя намира своята втора родина и окончателно се превръща в национална идея. До 18 в. никой източноевропеец не е твърдял, че е "славянин". Преди Петър І и Екатерина ІІ руснаците нямали и помен от понятие за такова нещо. Мавро Орбини пък изкарва произхода на славяните от Скандинавия и пуска опашатата лъжа, че глаголицата била измислена от католическия монах св.Йероним и била наречена „буквица”... Кирил и Методий със сигурност са били македонски българи и истинските им имена са Църхо и Страхота, но кой ли не иска да си ги присвои, особено Русия? За нас обаче е авторитет УЧИТЕЛЯТ - Бог ЗНАЕ какво говори: „Затова благоволих да извикам отдалече - открай небесата - двамата братя, светила на славянский род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота - да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам”. Други обаче съвсем отричат реалността на славянството и го наричат „плод на романтична измислица и митология”, подета от хърватите и Австроунгария с политически цели. В противовес се раждат илирийството и панславизмът. Румънците пък били измислени с това име като „новите римляни” от някакви си гръцки фанариоти; нямало такова нещо и като „турски народ” и „татарски народ”... Какви ли не твърдения, измислици, спорове и разногласия вилнеят между авторите! При Екатреина Първа, всъщност, византийският егрегор екпсплоатира вече с пълна сила идеята за руското панславянство, като едно мощно оръжие да погърчи всички славянски народи чрез византийските чернокапци и чернослужители и да възстанови „Велика Византия” на територията на цяла Русия и подчинените й народи. Православните юдомасони по-късно грабват тази идея като огромно откритие, за да наложат в черното православие юмрюка на нетърпимостта към всичко неправославно, т.е невизантийско; да внедрят ритуала като „единствен път към спасение” и омразата на вярващия „християнин” към инакомислещите - като църковен и държавен канон с жестоки рестрикции, стигащи до масов психологически и фактически геноцид. Нищо ново – Западната църква избива не по-малко души и тела в името на „истината” и на „Христа”... За нас е важно какво казва Учителят за истинската бяла раса, за истинските славяни, истинските българи. Те са преди всичко небесни и космични народи, и определенията за същността им са съвършено различни от земните теории за „историческия” и генетичния им произход. В Словото Божие „българин е всеки, който търси своя Учител, намира го и започва да учи”, а човек от „бялата раса” – всеки човек с бяла аура, който търси мир, съгласие, хармония и щастливо обединение на различията”. Расата, етносът, цветът на кожата в случая нямат абсолютно никакво значение - то е въпрос на НЕБЕСНА принадлежност и ДУХОВНА еволюция. Не, не може да бъде унищожена истината за реалността на славяните! Инак Бог нямаше да каже през 1898 г.: „Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна на славянското домородие, което Небето възлюби за неговата божествена добродетел”. - Как да се обясни в „Призив към народа ми” изразът „преди начатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край”? Каква по-дълбока наука и логика може да има в този явен алогизъм? Бог не може да греши - значи и тук трябва да има разковниче. - Защо и тук, и на много други места в Словото се утвърждават чисто юдейски и старозаветни имена и категории като Йехова, Саваот, Сион и др.? - Кой е „Знакът на Върховния Господар, Владетел и Цар на всичко”, който ще ни бъде даден при встъпването ни в „безпределните граници на Новото Царство”? Даден ли ни е вече в лицето на Пентаграма, Знамето на Бялото Братство, Котвата и др. – или тепърва предстои да ни се даде? - Защо да е „НЕПРЕОДОЛИМА” Любовта на Този, Който ни люби – означава ли нещо това и какво би могло да означава? Защо и как би трябвало да я „преодоляваме”, сякаш Любовта е нещо зло? Или оригиналната дума е била „неопределима”, защото нещо, което може да се определи, в никакъв случай не е и не може да бъде Любов?  - „Чуйте: верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на Любовта, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар”. Не е ли заложено тук още през 1898 г. част от познанието за Пентаграма, който Учителят ще даде едва през 1911 година? Нали дава и формулата „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди” – отново Верността е Първата Врата, Първо Пентагрално Посвещение, първото условие? Какво значи да сме верни на Любовта, верни на Бога? Да знаем наизуст Писанията и да спазваме ритуалите – или да разпознаваме Бога като Учител и Господ, като Богочеловек при последното Му идване физически на Земята? Да Му служим беззаветно, давайки Му пълно предимство в живота си, без да се отклоняваме по съмнителни учения и авторитети?  - Не ни ли е предупредил Бог строго чрез това фундаментално Възвание още в края на 19 век за нещо, което и ние лично пренебрегваме ежедневно, и цялото човечество го нарушава постоянно?: „Във възраждането на народите, УМЪТ И СЪРЦЕТО ТРЯБВА ДА ВЪРВЯТ УСПОРЕДНО, ЛЮБОВТА И ДОБРОДЕТЕЛТА - ВЗАИМНО, СИЛАТА И РАЗУМЪТ НАЕДНО ДА РЪКОВОДЯТ И УПРАВЛЯВАТ ПЪТЯ НА ТЕХНИТЕ ДОБРИ СТРЕМЛЕНИЯ. Вън от тия условия, всичко е изагубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.” - „Знайте: в случай, че отхвърлите Моите благи съвети и се възпротивите на Моите божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди.” – Излишно е тук да се дават отново световни статистики за най-страшните и унищожителни войни и бедствия в историята на човечеството през следващия 20 век, с които всички човешки нещастия от началото земната история не могат да се сравнят, взети даже и накуп. - Ето нещо, което не е важело само в дълбокото и далечно минало, но то гнуси Бога и в НАСТОЯЩИЯ момент, защото Той вижда като на длан все още крайно грубите ни и егоистични сърца и усеща „отвратителната гнусота” на миризмата ни, когато мислим само за СВОЕТО уреждане, удобство и щастие и за СВОЯТА изява; само за СВОЯТА истина като за единствена. Освен това, в следващия пасаж откриваме ясно и Кой е, всъщност, Този, Който говори на човечеството чрез това несравнимо историческо Послание. - Ами именно Благият Дух – сам Бог, Цялостният Бог, Който обединява всички лица на Бога!: „Моята любов към вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под Моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни наглед, и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с БЛАГИЯ СИ ДУХ, Който се зае да проникне и намери някоя божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено и да ви удостои да влезете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля.” - И – може би най-смущаващите думи на Бога чрез Покровителя на българския и славянския род, върховния елохим Елохил, който се ангажира накрая с името Си в това необикновено Послание: „И явих се на тогавашния ви царстващ Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет - и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. [Става дума за Климент, Наум и Ангеларий, поканени от Княз Борис I]. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу. Така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему”. - И за стотен път да четем този пасаж, ние оставаме с една голяма въпросителна в душата си. Ако в случая говори сам Бог, а върховният Му служител Елохил би трябвало да е равнобожествен, щом е елохим; ако Учението и поведението му би трябвало да е една най-нова и чиста еманация на Христа, за което има податки в Слвото Му, то как е взможно Той де не е един от най-милостивите и най-ненасилствени ипостаси на Бога в Битието? Тогава как може да възхвалява делото на един баща, заповядал да извадят очите на сина му – и да нарича това „жертва благоприятна, дар избран Господу”? Това ни е потрисало не по-малко от още по-кървавия епизод в Стария Завет, когато Бог иска от Авраам да заколи сина си навръх планината Морѐя – нещо, което в разглеждания текст от 1898 също се утвърждава като напълно благословено и божествено: „подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу”. Всички знаем, че ангел Божий е спрял ръката на бащата Аврам в последния момент, но ако не бе станало това, библейският патриарх при всички случаи щеше да пререже гърлото на детето си като на агне! Така че, психологически, той всъщност е ИЗВЪРШИЛ убийството. Какъв е този Бог, който изпитва създанията си в готовност за убийство? Има неща, пред които стоим в Словото като втрещени и не знаем какво да мислим. Всеки от нас би бил готов да заплати с живота си и душата си и вечния си живот неспособността си да употреби нож, каквато и да е „волята Божия”. Ето тук се спираме в недоумение и пред възхвалата на Учителя в „Призвание към народа ми” към един български княз, а именно Борис I, за който ослепяването на сина му е едно много дребно престъпение пред много по грандиозната касапница, която е устроил върху цели 52 рода живи българи и поколението им, защото са искали да останат езичници и да не приемат така нареченото византийско „християнство” - клерикалното държавно „християнство”, което унищожава и свещеното езичество, и истинското езотерично християнство, фактически въведено официално и защитено още от далечния му предшественик, великия Мъдрец и Защитник хан Тервел (700-718) – вероятно първия християнски покръстител на народа ни. Той е бил верен на дядо си Кубрат, който също е бил християнин.

На намерените досега изображения, Тервел е изобразяван с християнски символи. На медальон, принадлежащ вероятно на Тервел, открит през 1972 г., е грвиран древен надпис, който гласи: „Богородице, пази кесаря Тервел“. Това подкрепя теорията, че всъщност по вероизповедание Тервел е бил християнин. Тази теория се възприема от ст.н.с. Божидар Димитров и редица български учени. Също така, според Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска“ Тервел е не само християнин, но и е първият български светец. Поради това някои изследователи приемат, че почитаният от БПЦ светец Тривелий Теоктист е самият Тервел.  Добре че днес една приятелка-историчка изказа аргументирани от нея съмнения, че всъщност „Св. княз Борис I Михаил” е бил наклеветен от византийските хронисти, че е бил извършил този небивал геноцид. А официално има историци, които твърдят че не е избил целите родове на бунтовниците-боляри, а само самите тях. Все пак – 52 живота! Тук вече излизаме от границите на възможностите си да проумеем такава възхвала и се примиряваме пред това, както сме се примирили и пред изказвания на Учителя Петър Дънов от рода на едни думи по време ва Втората световна война, че чехите е трябвало да воюват с Хитлер. Явно има неща, които не разбираме - и в този живот със сигурност няма да ги разберем. Политиците ще кажат: „Ако нямаше герои, сега всички щяхме да сме с фесове или чалми”. И може би наистина са прави.

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 

 Начало 
 Тълковен речник 
 Книга 1 
 Книга 2 
 Книга 3 
 Книга 4 
 Книга 5 
 Книга 6 
 Книга 7 
 Книга 8 
 Книга 9 
 Книга 10 
 Книга 11 
 Книга 12 
 Книга 13 
 Книга 14 
 Книга 15 
 Книга 16 
 Книга 17 
 Книга 18 
 Книга 19 
 Книга 20 
 Книга 21 
 Книга 22 
 Книга 23 
 Книга 24 
 Книга 25 
 Книга 26 
 Книга 27 
 Книга 28 
 Книга 29 
 Книга 30 
 Книга 31 
 Книга 32 
 Книга 33 
 Книга 34 
 Книга 35 
 Книга 36 
 Книга 37 
 Книга 38 
 Книга 39 
 Книга 40 
 Книга 41 
 Книга 42 
 Книга 43 
 Книга 44 
 Книга 45 
 Книга 46 
 Книга 47 
 Книга 48 
 Книга 49 
 Книга 50 
 Книга 51 
 Книга 52 


...Продължава във Facebook.
© Необятното продължава да говори - 2021 ∴ Attar
Посещения - hit counter