Книга 28
11.VІІІ.133(1997)г.
11.VІІІ.133(1997)г.
Рила – Равни чал
ФУНИЯТА НА СМИРЕНИЕТО
Миниатюра от Любка Кирилова
15,53ч.
Днес завършва обявената седмица за пребиваване в този район. Които искат, могат да останат. Приятелите молят за уточняване на планините, където би могло да се проведе упражнението на 15 август, и за точното време по часове.
От миналия път остана незаписан един въпрос във връзка с така наречените елементарни частици във физиката. Досега, на няколко етапа в осиянията, се дават съответствията между фундаменталните частици (неутрон, протон, електрон и пр.) и съответните същества от Божествения свят (елохими, алохими, илухими и т.н.). Тълкуват се и използват от Диктуващия и кварките, които до даден момент се считаха за най-базалните частици. По-късно учените откриха, че и кварките са делими и в момента една от най-последните теории утвърждава, че именно бузоните и фермионите са последната дума на базалността или неделимостта и че от тях произхождат всички други вълни, частици и пр. Интересува ни, ако действително е така, кои класове или йерархии са свързани с тия две частици. Ако действително няма по-основни от тях, те би трябвало да съответстват на класовете същества в полюсите на холивселената (цяловселената) - вселената на Хол, Благия Дух. Част от това предположение се потвърждава в последните осияния. Логично е холионът (частица на холоса) да се поляризира именно на две основни частици, които биха могли да бъдат, от съвременна гледна точка, именно бузонът и фермионите. Защо тогава, говорейки за духа на Х., се казва, че той се е откликнал като фермион на зова на някакъв си бузон не от единия полюс на холивселената, а от ясновселената? Освен това, някои приятели считат, че не е невъзможно да проумеем и обяснения относно произхода на някои същества от недрата на интровселената.
16,15 ч.
- Частиците, за които питате, не са нито частици, нито вихри, нито вълни. Те могат да бъдат наречени така или иначе само условно. "Бузоните" и "фермионите" също не са най-основни и учените вече откриха и скоро ще открият, че има още по-основни от тях, тъй като тези две не отговарят на двете състояния на холиона, освен отчасти. За предпочитане е на тази голяма тема да посветим друго осияние или поредица от осияния, тъй като сега имаме друга работа.
Относно трите планини. Подходящо е наистина те да бъдат Рила, Пирин и Родопите. Упражнението може да бъде изпълнено с надежда за някакъв минимален успех, само ако на този етап забравите напълно за жребия и не споменавате повече за него, освен ако Аз преценя, в по-близко или по-далечно бъдеще. Сега, необходимите минимум шестима участници би било добре да се самоизлъчат съвършено естествено - по дълбоко вътрешно желание и симпатия. В случай, че някой остане вътрешно огорчен или неудовлетворен при това спонтанно самоопределение, считайте упражнението за предварително неуспешно. Кой каквото и да реши, каквото и да почувства, попадайки или непопадайки в тази шесторка, ако си остане благодарен, щастлив и блажен и за малкото, което получихте и раздадохте тук, ще бъде по-мил Богу и на Природата, в сравнение с когото и да е, у който би останала сянка в сърцето и душата.
Зная, никак не е лесно, но упражненията в най-вътрешния клас засега на Земята не са още за вас, тъй като личните ви чувства има още да се шлифоват и да кристализират. Да забравиш напълно за себе си и да не включиш персоната си в никаква инициатива, в никакво желание, макар и най-съкровено, чисто и идейно - това е постижимо само за души, които са завършили своята еволюция. Ето защо, радвайте се на това, което е, и се помъчете да не страдате за това, което не е и засега не може да бъде. И друг път сме ви казвали, че животът на духа и душата на Земята се изчислява като живот само в секундите и минутите, когато не сте мислили за себе си или за близките си, т.е. за хората и съществата, с които сте в кръвна или илухимна връзка.
Когато говори сърцето, умът или плътта, мисълта за себе си или за предпочитаните е преобладаваща и тогава духът и душата изпадат в летаргия - спят и чакат кога ще им дадете възможност да живеят и на Земята. Затова повечето хора и ангели, дори и божествата, когато са въплътени в човешко тяло, се налага да се прераждат или да спят в някой камък или кристал с милиарди години, докато някому дойде мисълта или импулсът да не се вписва в надеждите за щастие чрез лично присъствие и участие в благата. Това не означава, че няма и такива мигове, дори цели епохи, определени от Бога за всяка Негова рожба без изключение, в които тя да е лично щастлива по начина, по който иска и чувства, но такъв миг или епоха се отключват само тогава, когато сме престанали да огорчаваме или да се огорчаваме.
И горчивото е път - път към Мъдростта, засега единствен на Земята. Човек не подозира, че горчивото се превръща в сладко в този миг, в който престане да се вписва в сметките на личното щастие. Това се нарича самоотверженост, но отвергването или отхвърлянето на себе си, в Божествен смисъл, не означава пренебрегване на същността, на искрата Божия в глъбините на същината ни, а отстраняване на ненужния боклук, останал от дедите и прадедите ни. Този боклук е агресията, обидата, огорчението, самосъжалението, самооправдаването, лъжата, унижаването на ближния и склонността първи да посягаме към благото, което ни привлича; увереността, че то принадлежи нам или повече нам, отколкото на всички поравно и, преди всичко, на Бога.
Същевременно, ако не грях, то поне недостатък или несъвършенство е и точно обратното: да не можеш да поискаш, да не можеш да посегнеш, да не можеш да дариш, когато Бог е определил едно благо за тебе. Ето защо, на Земята, за разлика от Небето, щастието, личното щастие, е възможно само когато става редуване, когато се спазва определен ритъм и никой не иска да грабне за себе си нито един атом, нито един миг в повече от онова, което му е определено; не изпуска нито един атом, нито един миг от определените му от Бога. Колко сложно и колко просто, същевременно! Сложно за човешкото устройство, т.е. разстройство след грехопадението; и просто като фасул от мига, в който човек пожелае всички други да бъдат щастливи, а той да бъде съработник на Баща си.
И така, пожелавам на всички от днес нататък да бъдат напълно свободни да останат или да отидат където поискат, но с благодарност за това, което се случва и се е случило, и с надежда, че най-после от сега нататък има надежда да проявят смирение и истинска любов - любов без огорчение.
Да се радваме и на огорчението, тъй като то осиява живота и прави възможно щастието на другите, които в момента не са огорчени. На огорчените казвам: скъпи Мои приятели, благодаря ви за съдействието! Това е безценно съдействие на Онзи, който още стои разпънат на кръста и по страните Му се стичат сълзи. Огорченият не е само грешник, но е и събрат на Христа и скърби не винаги със собствената си скръб, но, без да съзнава, плаче за едно минало, от което духът и душата му имат незаличими спомени и със сълзите си поливат лехите на бъдещето, за да може там да поникнат цветята на щастието. Практически, ние сме най-щастливи в настоящето, защото можем да скърбим без граници и да плачем без някой да ни ограничава. Щастливият на Земята не е съработник на Бога, той е още малко дете - егоистично, капризно, което иска играчките си и си ги купува с паричките, които са му дали; или принуждава близките си да му ги купят и подарят на всяка цена. Те му угаждат, защото го обичат, но знаят, че от такова дете човек няма да стане. Виж, дете, което отива и подарява играчките си на друго дете или му дава целия си сладолед, без да запази даже и обвивката за себе си, винаги е видимо в полезрението на Господа и Той знае: от него човек ще стане.
Единственото, което Господ иска от нас и от вас, е да не давате сърцето си, да не давате ума си, душата си и духа си на непълноценни същества, които искат само да ядат, без да работят. Е, и на такива давайте понякога, но само от преизобилието си, а не от основната тъкан. Започне ли болката, започне ли въздишането, помръкнат ли очите и лицето ви, това значи, че нещо или някой са започнали да ви ядат или самите вие се самоизяждате от мисъл за обстоятелства, от мисъл за себе си или за близките си. Не! Никой няма право да ви яде - нито сърцето ви, нито онова, което не се яде и не се пипа - духа и душата ви! Нямате право и да се ядете и самите вие, понеже отравяте не само себе си, но и милиони същества, свързани с вас, и създавате тъмно петно - тъмна, гниеща зона около монадата си. Да! Монадата не гние и не може да гние, но когато само за миг помисли за себе си или за света, всичко около нея почва да гние или да измира, понеже такава мисъл и такова чувство изискват неимоверна енергия, която се отнема от материята и от душите на съществата около вас. Щом се самоотречеш и започнеш да мислиш за благото и ползата на всички, а не само на тия, които обичаш, тогава ти ставаш извор на живот както за другите, така и за себе си. Тогава лицето просветва, дъхът става ведър, дълбок и бистър, усмивката не слиза от лицето ви и благостта струи на потоци от очите ви. Тогава обидата и огорчението стават невъзможни, тъй като вие вече не вписвате себе си в сметката, т.е. престанали сте да бъдете сметкаджии. Странно, но факт. От този момент, вие предавате счетоводството в ръцете на Онзи, Който може да брои и да пресмята по-добре от вас и знае кога и как да въздава всекиму това, което е заслужил.
И тази беседа се оказа беседа за Неделния или за Общия клас, тъй като още много такива беседи би трябвало да проведем, да четете и слушате, докато стигнем до Специалния клас и до класове, по-вътрешни от Специалния. Засега е невъзможно да се мисли за участие в специални упражнения и небесни полети, освен когато някоя възторжена душа за няколко мига е престанала да мисли за себе си и за земните си грижи и е освободила пространство за щедростта на Бога. Божията щедрост преизпълва пространството, рони зърна от милост и смисъл навсякъде! Ромони, бълбука и блика безспир от всички страни за онези, които са забравили себе си и света. Чистотата и Любовта обаче незабавно, или най-много след 3-4 прераждания, почват да уреждат и техния личен живот, тяхното лично положение в света. Какво са 4 прераждания за една душа, възлюбила Бога и очарована от пътищата Му? Ето защо, не очаквайте още в това прераждане да получите лихвите от вашата самоотверженост. Не очаквайте, че и след 4 прераждания тези лихви ще се изсипят в краката ви, ако вие сте имали понятие за очакване. Чакащият стои на спирката и чака трамвай или рейс, а любещият лази, търкаля се, ако трябва, но отива там, където е необходимо, без мисъл и надежда някой да му се възхити или да получи благодарност.
Да отпишеш себе си - това е разковничето на всички проблеми, на всички противоречия, на всички съдбоносни размисли, мъки и дълбоки страдания!
Да запишеш себе си в Школата на неочакването, неоскърбимостта и нежеланието да бъдеш нещо в очите на себе си или на другите - ето това е преддверието на Специалния клас, за който сега почти няма готови души на Земята. Обикновено там присъстват, без сами да подозират, само майките, които осмислят живота си чрез самоотречение. В усилието да дадеш всичко за децата си, за близките си, за най-скъпите си приятели, се крие половината от Христовата съвест и целомъдрие - и по-добре е да живеете в тази половина, отколкото да мислите само за себе си.
Така че, всъщност нищо не е загубено. Ако духът още не е пробуден и не можеш да живееш за всички поравно, уповай се, прочее, на душата си или на сърцето си и живей за тези, които са ти най-близки и мили, но не живей за да ги управляваш, осъждаш и унижаваш, пак търсейки своето си, а им отдай дължимото и всичко онова, което техните души желаят. Не се страхувай да отдадеш всичко, което е необходимо да отдадеш на ближния ти, ако то е копнеж на душата му, а не на стария човек в него. Значи, любов към ближния е да не храниш вълка в него или змията, а да храниш агнето, гълъба, смирението му.
Огромното богатство, което имате само вие - последното творение на Баща Ни, - е многостранността на вашия дух и способността на всяко от телата ви да изпълнява Волята Божия по начините, по които може и разбира. Ето защо, хранете себе си, ближния или чуждите, непознати хора, или с храната на сърцето си, или с храната на ума си, или с честните си, трудолюбиви ръце; или с милувките, които можете да отдадете, без да очаквате милувки в замяна. Хранете себе си и съществата с даровете на разума, душата и духа си и постоянно сменяйте тия видове храни и нектари, за да не упоите някого или себе си с една и съща храна дълго време. Изучавайте Словото от беседите и лекциите, които съм ви оставил, и от опита и думите на всеки ваш брат и сестра, в които Словото се прецежда понякога, за да стане животът ви красив и да имате защита от беди и лошо настроение. Всички вие плувате в океан от Слово и Присъствие! Срамота е да се чувствате самотни и нещастни, когато Онзи, Който ви обича всякога, ви е дал всичко в ръцете, за да намерите всички отговори, да имате подръка всички методи и да излезете от всяко трудно положение, което може да се случи на пътя ви.
Има същества от далечни вселени, които живеят и се подвизават с милиарди години, за да имат шанса само за миг да зърнат задното ъгълче от корицата на един том беседи! Това ги преобразява моментално. Вие тънете в Слово, а търсите помощ от обикновени хора. Ученик е този, който учи, а не чака нещо отвън. Щом устроите живота си така, че да изпълнявате минимума от своите задължения към близките си и към света и останалото време посветите на изучаване и прилагане на Словото, всичко останало, рано или късно, ще ви се придаде. Почне ли някой обаче от уреждане на личния си живот, пренатрупа ли програмата си с материални грижи и безпокойства, той все отлага работата със Словото за "благоприятен" момент и не забелязва как почва да остарява, да отпада и да губи смисъл на живота си.
Всяка буква от Словото е ваш любим - сродна душа, която чака на вратата на душата ви! С всяка прочетена, чута или осъзната буква от Словото, вие приближавате срещата със сродна душа от вековете и постепенно слънцето огрява и вашия дом, и вашата тъмна стаичка, и вашата поляна. Ако някой мисли, че има друг път към щастието, той няма основа в душата си и строи къщата си на пясък и пълни душата и сърцето си с онова, що молци ядат и ръжда разяжда.
Сега казвам: упражненията, които от години ви давам - устно или писмено, чрез осияния или още преди, в беседите, - са хубаво нещо, но те са само допълнения. Ако някой е живял живота си пълноценно, в съгласие с най-святите желания на своето сърце, без да обиди никого и помрачи душата на брата и сестрата си с мисъл за себе си или думи на осъждане, подигравка, наставление, той може да мине без всякакви упражнения, без всякакви окултни техники и правила, дори без молитви, песни и паневритмии. Десетки, стотици пъти вече сме казвали, че всички тия духовни играчки, колкото и да са перфектни и изящни, само разсмиват ангелите, които са се научили да бъдат верни на себе си и да не оскърбяват ближния. Религиозните средства са неизбежни и необходими и още дълго време ще си служите с тези патерици, докато се научите да ходите на пръсти в светая-светих на ближния и в покоите на Природата. Проходите ли сами, проговорите ли най-после на езика на благоговението, в трепетно възхищение пред Божественото у всичко и всекиго, [тогава] религиозните превозни средства, бастуни и колички се товарят и пращат във вторични суровини и вие няма защо повече да се прераждате. Тогава само един поглед, преизпълнен със сълзи от любов и нежност към сестрата или брата ви, който всъщност е вашата сродна душа, защото е създаден от Бога, ще е достатъчен да подпали всичките ви чакри, да завърши в един миг всичките ви тела и да увенчае еволюцията ви с короната на милосърдието, която е единственият дар от Бога, който не се подарява, а се извоюва от всяка душа поотделно, по пътя на абсолютното самоотречение.
Мир вам и благ език, сладка мисъл и песнопойно чувство отсега ви желая, понеже горчивите опитности на мисълта за себе си вече са ви научили, че друг път няма и че единственият смисъл да се събирате, да общувате тук или в низините, е само този. В противен случай, по-добре е да си живеете сами по къщите или с онези, с които се разбирате, понеже Бог е там, където цари радост и веселие.
Тао, Атао, Атауау!
Самоизчезването е взаимопоявяване!
18,00 ч.