Необятното говори

Книга 41

24.V.150(2014)

СВОБОДНА ВОЛЯ И ПОСЛУШАНИЕ

2014 - ГОДИНА 7, НОЖЪТ ОПИРА ДО КОКАЛА; БИТКА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ

150 - ГОДИНА 6 ПО БЕИНСАНСКИЯ КАЛЕНДАР

ЗА РОДЕНИТЕ С УНИВЕРСАЛНА МОНАДА: ИЗБОР, ЗАВРЪЩАНЕ, ПРИСТАВАНЕ, САМООПРЕДЕЛЕНИЕ

Настоящият текст и картинките са от рода на назиданията, понеже идват през 2014 година.

Същевременно са от рода на блаженията, доколкото иде от беинсанската година на Венера и от шанса да Разпознаем, Пристанем, Прегърнем и не напускаме Семейството си вече никога.

ДВЕ ГЛАВИ В ЧОВЕКА 34.04.01н онм ПНС98:081 Две глави има човек, едната е привидна. Отвън има една глава, а отвътре са две. Дълго време ще мине, докато човекът си създаде една глава. Засега дълги години ще минат, докато човек добие една глава. Две глави има човек – мъжка и женска.

КОМЕНТАР: Мъжът и жената в нас са свещени, но докато не се самоизгонят от рая. Излизат оттам, когато не искат да са повече ученици. Самоизгонят ли се, мъжът почва да се стреми към функционерство, а жената - към "уреждане в живота". Има мъже-жени и жени-мъже - безразлично. Това твърдение за двуглавието може да се обсъжда и от гледна точка на конфликта в повечето хора между двете полукълба на мозъка; може и на единоборството между кора и подкорие, на централна и периферна нервна система; а може и на конфликта между тестостерона и естрогена, независимо от пола. Словото постоянно ни призовава към единство на съзнанието, към постигане на хармония вътре в самите нас и във взаимоотношенията. Същото важи и за борбата между дух и материя - те трябва да са в животворно равновесие в сърцето ни, а не постоянно да ни разкъсват.

"Двуглавието" ражда компромисите и колебанията, лицемерието, лъжата, двойните стандарти. Това нещо поетът го е изразил много точно с думите: "Аз умирам и светло се раждам - разнолика, нестройна душа. През деня неуморно изграждам; през нощта без пощада руша". (Яворов). В това отношение, много интересна е и темата за хората-хибриди, амфибии. Когато единият родител е бил без искра Божия, а другият има искра (монада), те раждат деца с драматична, често трагична съдба. Двоеглавието ги кара постоянно да циркулират между ниските и високите идеали, между духовното и материалното, между доброто и злото, между добрите и лошите хора (или чистите и порочните). Те нямат твърда самоопределеност към едното или другото и затова след време дерайлират не само физически, но и душевно, психически. При нисшия и висшия човек с монолитен ум няма такова нещо - при тях няма постоянни тревоги, противоречия, безпокойства и лавирания. Ако има некоректности в общуването, лошият човек от този тип е абсолютно убеден в егоизма или правотата си и извършва намисленото уверено и безпогрешно, точно. В този смисъл, на лошите им е "лесно" - те са наясно с целите и желанията си, имат една глава, "цепят направо"...

Понякога е по-добре да разчиташ на лошия егоист, от-колкото на безхарактерния и разсеян двуглавец. Добрите намерения у двуглавия на практика се провалят, дори и да излизат от добро сърце. Но добър ли е човек, когато на практика не излиза добър? Какво става постоянно в мозъка му? Защо портретите на Медуза Горгона, макар и да вдъхва ужас, са често с тревожна, печална, тъжна физиономия?

Защо всички бягат от нея? Другите ли са й виновни, кармата ли, обстоятелствата ли? Народът казва: "Кат не си дал дума, не давай; като дадеш - не шавай". Това не е абсолютно, защото имаме право да се откажем от уговорка или обещание, ако изведнъж сме съобразили, че сме направили грешка, че ще има лоши последствия. В такива случаи колебанието и неизпълнението са спасителни, свещени - каквото и да си помисли другият, каквото и да ни наговори.

Интересно е да се погледне в главите на "бицефала" или "полицефала", който външно се заблуждава, че е с една глава. И без да сме телепати, можем да разберем какво става в мозъците му. Едно мисли, друго говори, трето прави и четвърто... не прави... Там върви бърза и трескава смяна на намерения, обещания, планове, съображения и представи. Следващата представа неизменно измества предишната, понеже двуглавият и многоглавият си мисли, че ще изпусне нещо. Денонощно си фабрикува фантазии с кого да бъде, с кого ще е щастлив, с кого ще си уреди живота и т.н. Затова обикновено изпуска качествените хора - не само един или двама, а по правило всички.

Това се нарича "игра на карти", "психическо жонгльорство": Поначало добра способност, ако не изпуснеш нито една палка. Да, но двуглавият рядко стига до майсторство, понеже мисълта за следващото нещо, което той бърза да направи, елиминира автоматично предишното и той се разсейва. Мисълта му препуска напред, но за сметка на коректността. И – внимание! - тук се намесва и магията. Без непременно да е лош човек и съзнателен магьосник, двуглавият и многоглавият (с глава на хидра) моделира битието според галопа на представите си. Той холерично визуализира обещания и планове и се старае да им насмогне, но следващата представа унищожава предишната и се получава късо съединение. Това обаче не е само субективно - то моделира и обективната му действителност. Следва серия от "бози" и гафове, за които сам си е виновен. Нещо по-лошо - губи партньори и приятели. На тях им омръзва пиеската "лъжливото овчарче", макар и някои да са останали с впечатлението че многоглавите са абсолютно искрени в намеренията си.

Представете си жонгльор в аптека - битието около нас е една голяма аптека. Пак угрижена и тревожна физиономия - как да не изпусне нещо?... Когато Горгоната е грубиянка, казва се "бик в аптека"... При такова мислене ние разбишкваме милион шишенца не само в нас, но и по рафтовете, понеже съществува синхрон между субективно и обективно.

Двуглавият, "хидроглавият", никога не тръгва и не идва навреме на среща или въобще не идва. Ако се познава, казва: "А бе аз ще тръгна, ама дано да стигна..." Ако е добър, ще ти услужи, ама не се знае кога и как. Ако е лош по природа, няма да ти услужи, понеже е глух за другите или горделив инат. Може да го направи, но когато той каже - чевръста невеста не очаквай. Обаче да си поиска услуга и да я приеме - няма проблем. Рядко чува ближния, защото е изпълнен със себе си - с "вътрешните си гласове". И при "разговор", той води монолог, не чува другия. Продължава си монолога и когато на другия му омръзне и се опита да вметне реплика. Много рядко изпълнява обещание, дори и да е дал клетва. Други редовно казват: "Ни знам, ще видя, зависи" - това поне минава за честно. Те имат в себе си някой реален образ - някой хидрогоглав мачо като самите тях, с много изисквания и перспективи - мачо, който предизвиква страх и "тръпка".

Надяват се да ги извика именно той. На него държат много повече, отколкото на теб, ти си им духовната резерва на 109-о място само за утешителни разговори или молитви, когато мачото не се обажда, понеже е зает с инициативи или други мацки. Като ходят на гости, то е замалко и винаги си оставят място за заден ход. И да са си легнали с друг за всеки случай или от "милосърдие", звънне ли мачото, скачат като ужилени и тичат като подпалени - обличат се в колата по пътя... Нали сме гледали много такива филми - искате ли заглавия?... Или треперят от нетърпение, че ще видят най-после героя си, понеже е благоволил да се сети за тях; или се ужасяват какво ще му кажат, ако се случи да ги повика и те не отидат веднага. Редовно огорчават други хора, за да не огорчат предпочетения - този, който им бие по хормоните или им е взел страха.

Макар и многоглави, те имат в душата си черква на негово име и денонощно му се молят да им обърне внимание. Дошла ти е на гости по уговорка, но постоянно си гледа часовника и много бърза си тръгне. Ужас! - ами ако я потърси по домашния? Минал един месец, но точно сега може онзи да се обади и ще се ядоса страшно, ако тя е някъде надалече. Свикнал е заповедите му да се изпълняват незабавно. И да ти е на гости, и да е тръгнала към тебе, но внезапно някой й звънне, тя си мисли, че не виждаш защо се притеснява. Оправдава се, че са се възникнали "непредвидени обстоятелства" или са се случили ред "обективни причини". Те може и наистина да са се случили, но духовната приятелка не подозира, че аранжьорът им е самата тя - с напрежението си е извършила несъзнателна магия. Или дежурните духчета са направили това, защото искат да пият от енергията на тревогата й и на каращисванията й с егоисти. Трети неизменно се оправдават с майка си - тя ги чака и не могат да я оставят сама... Обаче ако е за "героя", отсъстват от къщи не само една нощ, а и много повече - майка си пък лъжат, че са в командировка... В няколкото минути, докато са при тебе, ги чуваш по телефона как скърпват лъжа след лъжа няколко души, които в момента ги очакват "по уговорка"...

Много им се иска да постъпят "по божествено" - да спазят баланса, без да се огорчи никой; да си хапнат от всички десерти, понеже имат и духовни интереси, но все нещо не им се получава.

Така е с душите-хибриди, амфибии, ако родителят без душа е имал по-силен ген. Все натежава тъмното - няма начин да се развълнуват толкова силно, ако ги очаква някъде и някой бял. Защо винаги падат на черния овен, когато се хвърлят за пореден път в кладенеца? Защо - вятър ли има в кладенеца, та ги отклонява, ако са искали да паднат на белия, както понякога приказват?... Като се озоват на долната земя, и на още по-долната, и на още по-долната, почват да търсят бели овни панически, но и това не винаги се получава - не са много вече услужливите...

Много често лъжат по навик и без да има нужда. "Разнолика, нестройна душа"... Дълбоко не му се иска да направи нещо, но от скрити намерения или за да бъде добър, сипе обещания наляво и надясно, защото иска да не изпусне нищо. Или... да не обиди никой?...

Познаваме и обратния случай - другата крайност. Знаем, например, за физик, който стои пред лабораторната пещ цяло денонощие, вторачен само в нея, въпреки че е програмирал процеса да протече автоматично и безпогрешно. Вживява се в ролята на героя, който иска да пребори хидрата на разсейването. Той просто не може да мисли едновременно за две неща. В това време би могъл да се наспи, да свърши поне още една работа или даже повече, но той се притеснява, че нещо в пещта може да стане и затова е длъжен да е буден. Стотици пъти перфектната пещ е давала идеално изпечени проби, но той не смее да изпусне и една хилядна от процента теоретическа възможност за несработване на техниката. Това се нарича мания и престараване, такъв човек може и да е за лечение, но в случая за нас той демонстрира обратното на "бика в аптеката".

Двуглавият е вечно с развалени коли и техники и объркани взаимоотношения, тъй като той сам си ги разваля с психиката си. Многоглавият също е за лечение, и то много повече, понеже поразиите и некоректностите му са вече отдавна сапунен сериал, а той не се замисля защо става така - дали има причини вътре в него. Не от два стола, а "от много столове - та по средата"... Смешникът затова разсмива публиката, понеже не само не уцелва стола и пада на земята, не само им се кара - и ги бие, защото са "виновни", иска да ги изхвърли. За него са виновни "обстоятелствата"... Затичва се да мине с много столове през тясна врата и... Ражда се клоунът – трагикомичният герой. Ражда се поговорката "От главата си пати". Колко пъти и ние сме изпадали в тази роля! Да не мислим, че не сме изпадали?.. Както се казва, сами си постиламе последствията.

Не случайно и в света, и в духовните школи ценят точ-ността и концентрацията най-високо от всичко. Верността и постоянството, дългогодишното и прецизно сътрудничество са основен критерий за организиран ум, честност и лоялност. Това важи не само в деловата сфера, но и в духовната, интимната, емоционалната, приятелската.

На истинския помагач не му действа чувството за дълг към хора и неща, които го отклоняват от еволюцията му. Ако са безпомощни, ще им помага, но колкото и когато той каже, а не по техния сценарий. Неуправляемата милозливост, постоянните саможертви за егоисти - такова нещо не се приема от Небето. Приема се, ако бившият манипулатор се е преродил с такъв хороскоп и сега няма мърдане. Не се приема и фикцията, че човек първо трябва да се оправи материално. Изключено е да бъде приет в Небесната Школа и човек, който намира за авторитетни и привлекателни панаирните корабчета на света и духовността, за които, при това, трябва да си плаща. Ако не с пари, с последствия.

Двуглавието и хидроглавието са свързани преди всичко със самолъжата. И при най-безхитростните хора от тоя тип, много често е така. Разнообразието е божествена потребност, но разнообразие без висок идеал води до безобразие. В приказките постоянно се говори и за лами и змейове с много глави. То е същото, то е вътре в нас, както е в нас и Змията.

Мъдрата Змия е едно, тя е от Бога, но лошата е нашето своеглавие, самомнение. А многото змии или Ламята, главата на Хидрата, е жаждата на плътта за нискокачествено и ефимерно разнообразие. Има не само плът на червата и плът на похотта, има и плът на мозъка. Шизофренията не е разцепване на мозъка само на две. Двуглавието, за което се говори, е само първата степен, началото на падението. "Разцепен мозък" не значи непременно раздвоен, а "разделен мозък". Този е коренът и на думата "схизма". Може да се каже, че схизмите на една вяра са жива религиозна шизофрения... Същото е и когато се разделяме и с любимите си хора. Губим звонково злато заради химери.

Освен това виждаме милиони човеци, които търсят спасение само пространствено, физически. Наричат ги "екстроверти". Но даже и по този начин, те все пак замалко се освобождават от затворения кръг и се разведряват. Народната поговорка "Да му види подгърбието път" има пряко отношение към този факт, макар и да е казано подигравателно. Жаждата за разнообразие, за нови впечатления и преживявания и бързи скорости може да е потребност на по-простите души, може да е една от стратегиите на Дракона, но тя трябва да бъде нахранена дори по този начин, ако човек не иска да стане водорасло. Обаче, ако това не се редува периодично с дълго оставане на едно място и пълна концентрация в едно нещо години наред, рискуваме много. Има опасност да си останем с доста натъртвания - живот на бърз каданс с хиляди излишни впечатления и лупинги, колкото и нови и интересни да ни изглеждат.

"Грехът на окото" не е само църковно понятие, то е с дълбок психологически и духовен смисъл. Думата "зрение" има еднакъв корен със "жрец", но това на руски идва от "жрать", "пожирать" - изплюсквам лакомо всичко. "Жрец" идва именно от "жрать" - от една много долна и прозаична дейност на жреците, които са дъвчели и поглъщали грамадни количества месо от жертвоприношенията на вярващите. Затова са падали в еволюцията си най-долу. Същото прави и мозъкът ни през сетивата, когато гълта без много дъвчене голямо количество външни впечатления. Пътувайки с бърз транспорт и много често, поради подвижната картина край нас ние оставаме с впечатление, че нещо става, че правим нещо.

Всъщност, повечето миткащи с технически средства не правят нищо - само преместват физическото си тяло от едно място на друго. Гъделичкат психиката си със съдействие на Дракона, който е създал цялата човешка цивилизация. Той си е назначил продавачи, за да купуват душите ни срещу "заместители". Хората търсят Скоростта по технотронен начин. Мъчат се да компенсират полетите на Любовта, когато е Свободна.

Да! С Любовта се лети навсякъде, ако знаеш с кого и как. Дори с най-"бясната" скорост, позната на Вселената, ако това ти доставя удоволствие. А може и с мигновено озоваване, както го могат Чайките. Може и без да излизате от стаята си. Навсякъде е пълно с летящи, прегърнати двойки - из цялото Мироздание! Те знаят кого да харесват и кому да са верни. Тук ще са намясто думите на Делфина от един разказ в българската литература, колкото и пъти да ги повтаряме: "Отделни хора знаят това и ние сме ги срещали из между звездите". Знаят какво е Любов и че "просторът е даденост на духа". Но другите не оставят някакъв полезен продукт за човечеството. Нещо повече - даже деградират, защото не се спират на едно място за по-дълго.

Такива хора нямат нужда да се запитат за смисъла на живота и да пообщуват с по-стойностни хора. Тия като тях на волана са също небрежни към еволюцията си, най-безразсъдно дават газ през „саламите” от пътен ментален асфалт, каквито представляват всички човешки улици и пътища. Мислят си, че пътуват във въздуха, а всъщност ги виждаме неподвижни като насекоми в янтар, т.е. в черен дзифт, в които са препарирани психически - мислят само за себе си. Не си задават въпросите що е стабилност, постижение, концентрация, съвършенство. Не че мъдреците не пътуват, но физически правят това по-рядко. Народите на колела обикновено са късоноси и с големи ченета. Препускат на коне и автомобили, кръстосват пространствата с кораби, самолети или ракети и даже с "летящи чинии", но всичките са гълтачи на впечатления - "грехът на окото". "Пожирават" всичко – обират най-тлъстите мръвки на живота. Искат да имат и да преживеят всичко. Може да не са материални, а информационни мръвки, мръвки-ефимерни чувства, преживявания "на крак".

Тия заведения и навици за бързо хранене излизат именно от най-закъсалите народи, които и на работа, и вкъщи, и на улицата ядат тичешком или прави. Не знаят, че едно състезание по бързо ядене - най-чудовищната глупост на изостаналите народи - връща в еволюцията с милиарди години, повече и от храненето след залез-слънце. Не знаят, че 10 грама жито за 2 часа, ако си с подходящия човек, изхвърлят душата и в най-далечните кътчета на вселената - много повече от всички познати и непознати молитви и нирвакалпи-самадхи. Бързачите не могат да си намерят място, тъй като неспокойната им съвест и липсата на истинско щастие търсят разтуха във външното тръскане. То им разтриса мозъка до основи и така те се чувстват живи - мислят, че се освестяват. Шетат насам-натам, бъкат от впечатления и инициативи, преливат от новини и компетентност, купуват си глупости и живеят с пари назаем, дрънкат неспирно в ефир или в натура.

Същите изостанали народи даже и пеенето превръщат в бърз речитатив без мелодия - изпробван метод за най-сигурно зомбиране. Такъв не можеш да го спреш никога, той не умее и да изслушва - редовно ти прекъсва репликата още в самото начало. Това не е само от императорство, идва и от кокоше съзнание. То кълве на дребно, не може да проследи една дълга нишка до края. Има хора от птичия вид - дори си въртят главата на пресекулки като птиците, ококорени са за всичко, да не би да изпуснат нещо. Лепят се за хищници като към магнит. Всичко това иде от предметния ум, от центъра над очите, от Меркурий или някоя друга планета във Водолея или Близнаците.

Ако си поиграем пак на думи, Меркурий като хитрец развива "хитрофрения", а като благодетел - "хидрофрения" - многоглавие. Хитрофренът е комбинатор, целият му живот е такъв. Многоглавият е крайно интересен като психически феномен, ако имаш време и търпение и да го слушаш. Неговата логика не е железопътна линия, а дърво, което се разклонява до безкрайност. Като тръгне по една клонка на разказа си, по асоциация минава на следващата, която му падне, без да си вземе дъх; и на следващата, и на следващата, на следващата... Като стигне до края на последната, най-малката, хвръква и гони мухите... Асоциативното мислене не е мислене. Казано е, че само Бог мисли, а всички други се занимават.

Детето по еволюция много лесно хвърля играчката, за да вземе някоя друга и по възможност да я разглоби, да я счупи, да я разпори. Това е предвидено, така то набира впечатления и изучава живота. Но когато играчката е човешка душа, работата става по-сложна. Като захвърлят и нас като играчка, започваме да разбираме нещата.

Разпиляването по добрини на дребно може да е същото това „тръскане” по пътищата. Дори трамбоването пеш в града с тая цел бие в мозъка както маршировката в казармата и го хипнотизира. Предназначено е да приспива мислите за нещо по-значително и голямо, за някаква възвишена и дългогодишна посветеност. И любопитствата, и тръсканията, и самарянствата не съдействат винаги за единството на съзнанието. Тук идва ред на поговорката за многото дини под една мишница.

Човек може да е суперблагодетел и напълно безкористен - и пак да е с глава на хидра. Разпилява се по услуги и помощи на парче, защото се ужасява от спирането на едно място. Ако не е с тръскане по пътищата, мисли си, че се успокоява с какво ли не. Не иска да влезе в себе си в дълбочина, да смени парадигмата. Един ден със всичка сила иска да излезе от въртележката, но се продължава с години все едно и също нещо. "Много борави, нищо не прави".

Не винаги си го причинява сам. Мисли си че плува по своя воля, но често е жертва на черните, които го дебнат отвсякъде, да не би случайно да си отклони вниманието от... отклоняването на вниманието. Да не попадне на Бѐли, понеже там вече черните не могат да го хванат.

Другата крайност са отшелниците, аскетите, посветените на нещо до самозабрава. Те правят точно обратното - "отречението от света". Предпочитат молитвите и затворените очи за изкушенията, служенето на науката или на "Бога", както си представят това служене. Тях ги яде единичната Змия - фанатизмът, гордостта, самомнението. Е, има и пътуващи, добродетелни отшелници, които много помагат на хората. Но и при тях няма гаранция, че не са жертва на Горгона: ако не се връщат редовно и задълго в килията си, и те рискуват да си разцепят мозъка на части от препускането на съзнанието, от милионите образи, които се изсипват в сетивата им.

Всъщност, истината е някъде по средата - както всяка истинска истина. Добрините на дребно също вършат работа, но - при определени условия. Словото постоянно ни говори за най-малкото добро", за правене по едно добро всеки ден. Но тук има една съществена разлика - да се прави добро не до припадък, а само замалко и само в свободното време.

В противен случай заприличаме на един малък воден хищник, пак от вида на хидрата (Hydra oligactis). Поради многото ни глави, ние гледаме да се откликнем на всяко ново предложение или всяка молба за помощ. Хидрата на последствията обаче е от същия вид, тя неумолимо протяга пръсти към нас, пъпките й се умножават с фантастична скорост, пипалата й изригват смъртоносна отрова и тя пак ни хваща здраво в обятията си. И да я откъснем, ако у нас остане дори една двестна част от нея, тя се регенерира моментално в цяла хидра - и пак тръгваме по безброй мероприятия и „добрини”, които Бог не ни ги е поискал. Ако това не е хуманитарната професия на някого и не му влиза в работното време, амбулантните ни добрини без висок идеал, дори и да ни е безплатна сергията, също могат да доведат до хидрофрения. Думата значи и "многоглавие", и "вода в мозъка", но и в двата случая е принципът на водата. Името на самото животно хидра произлиза от "вода".

Освен че водата е носител на живота, тя е има и два идеални омонима. Почти всеки воден може да бъде воден... Водата и воденият приемат формата на съда, в който са ги поставили (справка - разказа "Душичка" от Чехов...). Водата разтваря и балсам, и отрова; безпрекословно влиза в чашата на Амрита и в смъртоносна инжекция. Ако е много "воден" и няма гръбнак, двуглавият се олива от услужливости и не може да откаже нищо на никого - не само на добрите, но и на лошите. Дори и да си мисли, че има някаква свобода, щом няма идеал и устой, той наистина си е "воден" - водят го за носа...

Малцина се сещат защо точно за носа - ами че носът е Сатурн, съпротивата, собственото мнение, характерът!

При слаб ангел, многоглавецът се занимава с похождения. Справка - арията на Дон Жуан за успехите му, когато разгръща на сцената свитък от няколко десетки метра – списък на жените, които са имали честта да ги уважи... При силен ангел, човекът-хидра е нещатна милосердна сестра и затова всички го благославят. Обаче няма гаранция дали именно това не е основното му гориво. В идеалния вариант, ангелът му в морално отношение е силен, понеже дава без да получава и си мисли, че не се възползва от облагодетелстваните по никакъв начин. Но няма ли елемент от тщеславие в тая негова неспирна дейност? Дали това не е пак "заплатата му на земята", за която говори Христос - или е от страх да не кажат, че не е добър? Не е ли все същото тщеславие?

Ще каже някой, че високият му идеал е да служи на хората. Така е, но това е само половината от истината. Спасителят ще се удави, ако първо не се е научил да плува. Често хуманитарната и функционерската дейност или тичането по авторитети и курсове е бягство от самоусъвършенстване, бягство от самоопределение, бягство от собствено мнение. Бягство и от Училището, заради което сме се родили в дадена страна. Който каже, че в родината му няма такова училище, нито вижда някъде асистенти и професори, наистина е по-добре да опита други страни и континенти. Кой знае - някой индус, американец или англичанин може да го доведе тук и да му плаща десеторно за преводач, понеже иска да завърши тукашна школа... Така може, най-сетне, на многоглавия да му провърви в живота...

Да, Горгона Медуза - любимата с много желания - може да има милион различни образи. Тя е най-ужасната грозница, тя може да бъде и най-нежното и красиво същество, което да ни оплете завинаги. Даже Пиндар я представя като богиня на красотата. Нали се сащисваме от такава красота, нали губим ума и дума? Нали Медуза ни вкаменява с поглед и ни хипнотизира така, че дълго време не можем да видим змиите и ножа ѝ? Когато най-после ги видим, обикновено е вече много късно. Освен ако не сме деца на Персей, който знае как да я победи.

Да победиш многото желания в себе си не е никак лесно. Според някои, "Персей" означава "Разрушител". Но когато Разрушителят е с единство на съзнанието и е роден от Бога, разрушаването на кумирите - е една много приятна и успешна задача. "Зевс" идва от "Деус" - наистина Бог, - но Бог, слязъл на Олимп, за да управлява Царството Божие на Земята. Всъщност - наместник на Бога, Юпитер. Затова качването на Мусала всеки месец е задължително, ако искаме да влезем във връзка със зелохимите (бъдещите въплъщения на Зевс). За нас е още прекалено рано - първо трябва да станем като Персей.

Първо трябва да дойде Зевс при Даная под формата на златен дъжд, да падне в лоното й и тя да зачене от него сина им Персей. Защо е пробил покрива, след като покривите не пускат дъжд? - Защото покривът е идеологията, религията, а за сноп от искри Божии, които са с тела от неутрино, няма нещо, през което да не мине! За неутралните нито безбожие, нито религия могат да бъдат някакво препятствие. В божествения речник неутрален е всеки, който проявява любовта не утре, а днес... Те са децата на Неутрона, от Който се ражда Настоящия Момент. Даная е българка с руски и украински произход. Но има и антична жилка и се спори дали е богиня на водата, дали не е точно обратното - да е била суха и безплодна, докато не я е оплодил Зевс; дали не носи силата на мисълта. Но в славянските си въплъщения тя е Дани, Данка, Даниела - Дадена от Бога, - затова е способна да дава. Всяка тайна и редовна дан за Бога също е под нейното покровителство. Но ако е родителка на водите, става по-ясно защо е дала името и на Днепър, и на Днестър, и на Дунава. Пак опираме до български земи от древността и до Балканите. Не може Зевс да слезе на земята другаде, понеже тук е най-старата база на Бога на Земята. Златният дъжд са сърцата на монадите, които падат от Небето в момент на такова свещено зачатие и искат да се въплътят на земята.

Затова Персей, по наследство, е напълнен с със златни искри от Бога – душата му е сноп от благородни монади. Само с този сноп той ще може да победи снопа от егоистични желания, виещи се от главата на Горгона. Монадите идват на ята и на снопове, падат като благодатен дъжд. Една капка не може да възрасти Златната Нива, само една жар-птица не прави Ято. Но защо дядо му Акрисиус (Скакалец) се е уплашил толкова много от Персей, когато се е родил? - Повярвал е на оракула, че един ден Персей може да убие дори него. Дали го е убил се спори, но по принцип, ако си Божествен Разрушител, ти би трябвало първо да сразиш в себе си и Скакалеца – Лакомията. Скакалците са велик символ, обаче, като плъпнат на гурбет по чужбините с големи скокове, те изпояждат всичко. Това е старият навик на обезпечените, които се уяждат, понеже винаги се уреждат. Понякога трябва с дъжда от скакалци да се сплаши даже Фараона, щом е почнал да подяжда и изпояжда народите, които е заробил. И така, Персей вече се е родил и Дядо му - Скакалецът - го затваря с майка му (дъщеря си Даная) в ковчег и ги пуска в морето. Той има този на-вик - още преди е затварял Даная в непристъпна за мъже бро-нзова кула, да не би да зачене от някого и да роди бъдещия му убиец. Защо бронзова? От какво се отлива бронзът и защо пречи на мъжете и жените да се съединят?

В преводите има различия и някои твърдят, че кулата била от месинг, а не от бронз. И в двата случая медта пречи на сперматозоидите, но с какво пречи цинкът и с какво калаят - това е вече друг въпрос... Той самият - великият крал на Аргос - се е пазел дълго от раждане на деца именно с тая цел, но явно не се е опазил. Лакомията му, без съмнение, идва от това дълго въздържателство, затова подозираме, че един ден е почнал да расте на ширина.

Но да продължим. За да тръгне Персей на битка с Медузата, трябвало му е Посвещение от самия Хермес - великият вестител на боговете или сам Бог Тот. От трите горгони само Медуза била смъртна, но е имала страшна сила. Само Отец може да ни научи как да различаваме смъртните от безсмъртните, след като подпалва монадите и знае как да ги различава от съществата, които ще умрат. А кои са граите (сестрите на горгоните) и защо именно те издават на Персей къде е островът на Медуза? Защо и трите имат само едно общо око и едни общ зъб? Какво е скрил древният Посветен и в този символ? Защо е трябвало Юнакът да грабне окото им, за да се разприказват?

Следва нещо изключително важно, абсолютна фундаментално! Без нереидите, нито един Персей на небето и на земята няма да може да продължи и да победи. Кои са те, ще се подсетим, ако прочетем всичко, което е казано за серафимите в женска форма в езерата, реките и моретата. Защо само морските нимфи знаят що е Свобода и Любов? Защо само те могат да дадат шлем за защита на Персей, крилати сандали и вълшебна чанта? Защо тая чанта се променя според формата на нещото, сложено вътре? Какво значи отрязване глава на Медуза? Непременно касапски акт ли е? Това описание е било необходимо, за да се стигне до съзнанието на простия човек, да го стресне. Да разбере защо трябва да се ликвидира многобожието, многогурувщината, многожелайността и миткането по несъществени неща по света.

За нас също е интересно да видим не само лошото, но и доброто лице на Медуза. Горгоните в случая са три - тя и сестрите и Стено и Юриала.. Горгони значи "ужасни" и "ужасно грозни", а имената на сестрите й също означават нещо, което трябва да преведем и разберем. Ако "Медуза" означава "Фюрерка", Стено е символ на Слабостта, а Юриала - Скитница по далечни земи за празни неща.... Да си правим тогава аритметиката кои стават най-грозни и ужасни.

Тук виждаме и срещата на Персей с грàите - още три сестри на горгоните, ония с едно общо око и един общ зъб. Картината е нарисувана през 1880 г. от Evelyn Pickering De Morgan (1850-1919) и впечатлява силно с идеализма на художничката. Изобразила е граите не като вещици, а хармонични и красиви. Нарисувала е Хермес като Христос, Когото тя обича повече от всичко. Сестрите-грааи се казват Пемфреда, Еня и Дейна - Тревога, Ужас и Страх. Ние обаче казахме, че трябва да търсим първо положителното и в най-лошия герой. Божественото в Медуза може да превърне фюрерката в ръководителка на цели плеяди от сродни души; божественото в Стено е Любовта, понеже ние казваме на някого "Имам слабост към теб", а не "силност"... Слабостта е най-тайнствената и най-голямата сила на Бога, а Източният Мъдрец ни учи, че слабото винаги ще надживее силното и ще стане по-прекрасно от него, понеже е гъвкаво (Лао Цзе). Скитниците надалече също са и могат да бъдат божествени, защото не могат да живеят без Висшето познание и Мъдростта. Те също имат сърце и душа, тъй като прекосяват девет царства и морета, когато става дума за Разпознаване и Любов.

Такава е и срещата на Персей и Андромеда. Тия които са ни на една ръка разстояние, неизменно искат да заченат от други, не харесват Персеевци, но божествените скитнички искат да имат деца от тях и само от тях. Ето защо пространството е една фикция - сърцето с искра го съкращава до нулата, плътта без сърце се отдалечава до безкрайност.

Какво още да кажем за Медуза? - Грозна като смъртта, ужасна като дявола с тия отровни мисли и змии, тя е символ не само на лошите жени. Преди всичко, Горгона Медуза е пак сам Бог - една от безчетните роли на Бога. Няма как да не е Бог, тъй като няма нещо, което да не е Бог. Въпросът е какво иска да ни каже Бог в тази Си роля.

На първо време иска да ни каже, че всяка херувимка, която се съчетава с бащата на серафимите Посейдон, ще ражда деца, подобни на великана Хризаор и божествения, ослепително бял Пегас. Хризаор става цар на Иберия и му се ражда триглавият син Герион. Има още безкрайно интересни тайни, вложени от Мъдреците в имената и действията на героите от тази истинска легенда. Кои са още ползите от Горгона Медуза, защо Атина я слага на щита си и сам Бог Асклепий лекува със свещената й кръв? Защо и как математикът на галактиката ни Алгол е свързан с Окото на Медузата? Коя е Андромеда, как я спасява Персей от горгонесата Кето и се жени за нея; и защо Кето е искала да унищожи до крак божествена Етиопия - един стан на Пришълци? Защо Персей е вкаменил и титана Атлас, който поддържал небесния свод недалеч от острова на горгоните и се превърнал в Атласките планини, които се намират в съвременно Мароко? Какво значи, че Персей е победил и морското чудовище Кетус, което е искало да похити любимата му Андромеда? Къде е Кетус на небето и какво знаем за звездата му Мира, с какво се занимава и тя? Има ли нещо общо с качествата и добродетелите на Андромеда? Какво означава пък нейното име - наистина ли е "Пазителка на мъжете"? Днес се смеем на модерния израз "Пазете мъжете - нежния пол", но подозира ли някой колко е вярно това психологически и колко много са ни нужни истински пазителки на сърцето и душата ни, които да не са студени, да не им отпада любовта и да не ни нараняват?

Знае ли някой, че посредством митологията не само Шлиман може да прави реални открития, но и ние имаме начини да търсим в страни като споменатите още забравени тайни, още входове и изходи към безчетните народи на Бога? Какво може да означава другото име на Персей - Юримедон? Дали наистина значи "Пазител на Хляба", което води до "Пазител на Словото"? Къде е мястото на Атлас в човешкия дух и на Пегас - в човешката душа?

В един момент, най-после, трябва да се спрем... Не само в безумно интересните екскурзии из митологията, но и по принцип в препускането си по „многотиите” на света - опредметените фантазии на разделения мозък. Да помислим за себе си, за мисията си, за здравето и чистотата си, за мотивите си. Няма истински Гуру, който да приеме някого без постоянно присъствие около него и сътрудничество поне 25 години. Ако има такъв - той не е Гуру. Който ти даде сертификат за година или за три години учение - даже и задочно, ако си платиш, - правѝ си сметката къде си попаднал. Ако почнеш да продаваш и ти "умения" и "посвещения" като него, ти си зачеркнат от Списъка задълго. И да не продаваш за пари, продаваш душата си за частица човешко възхищение, за чувството за власт над хората. Ако не продаваш и не се продаваш, делфините със сигурност ще кажат, че те срещат нощем из вселената...

Факт е, че днес има много повече жени и момичета в космоса - нещо става, нещо не можем да си го обясним. Сигурно са от другаде, понеже Летящите Холандци все още напразно чакат любими от Земята да се качат на корабите им... И да се качат от любопитство, много скоро им омръзва и веднага слизат долу - нещо ги притегля силно към обикновените неща и хора.

В другия свят един Учител може да ни вземе, само след като десетки години е изпитвал нашата точност, прецизност и акуратност. Там и най-малкото разсейване, и най-малката непредвидливост може да ни коства живота - дори живота на групата, ако е такъв случаят. Смърт няма, но може да се забави еволюцията. Там си на една планета само толкова време, колкото си способен да мислиш за нея. Миг разсейване - и става катастрофа. Затова двуглавият не се приема горе. Особено като си е направил сто плана за един ден или е дал едновременно сто обещания, които иска да вмести във времето, защото бил "добър" и "съвестен"...

В Битието има много киборги, които, по една или друга причина, са поискали да продължат физическия си живот с човешки технологии. Но тия от тях, които са с душа, нямат и помен от разцепеност на съзнанието. Могат да правят много неща едновременно, но това не разстройва Единството на съзнанието им. В едноглавието също има любов към множес-твото, не е само единство. То може всичко. Там обаче нещата са съвършени: "В умна глава - сто ръце". В едноглавието има един първи приоритет над 61%, още три основни след него до 30% общо - и за всичко останало остават само 9 процента. Но и едното, и другото, и третото вървят ефективно, защото човек има приоритет, приоритети, строга програма, желязна дисциплина, стабилност, дълговременност, скаченост с колектив, ритмичност, качество, отговорност, последователност. В това, именно, е силата на любовта към хората, съвестта и професионализма. "Дадена дума - хвърлен камък". На такъв човек може да се разчита.

В разделения ум всяко нещо е некачествено - "теслата му не удря на едно място". Двуглавието дава утечки, напрежения, токови удари, нервност - то е като оголени жици, които постоянно пращят и святкат и един ден неизбежно ще дадат на късо. В света е пълно с двуглави, триглави и многоглави; психолозите отдавна наблюдават така нареченото "раздвоено съзнание", психиатрите се опитват да го лекуват, а писателите разказват за това още от най-дълбока древност.

Двуглавият, дори и да е добър и честен човек, цял живот се пита защо не му върви, защо перманентно прави гафове. Липсата на висок идеал и постоянното отлагане на самоопределението започва да дава много шкарто в живота ни, защото сме си избрали такъв живот. Друг път това не е липса на висок идеал, а особена представа за висок идеал – измислена, своеглава или под нечие чуждо влияние. Народът казва: "С какъвто дружиш, такъв ставаш". Казва още: "Ако искаш да познаеш някого, виж го къде ходи". Не че е лошо, чудесно е - щом като хората, с които дружи, го харесват и той ги харесва - значи там му е мястото. Но дали му е там мястото?...

Все пак, пожелай му всичко най-хубаво, поискай сърдечно Господ да е с него. Не си въобразявай, че всеки трябва да харесва точно тебе и да иска да живее с тебе. Че е длъжен да харесва именно твоя Учител и твоята Школа и да седи на един чин с тебе.

На хората е дадена велика свобода да си изпитват вкусовете и теориите - ти никога не правѝ опити да им я отнемеш или да им внушаваш, че някъде ще си загубят времето, че ще си дават парите бадева. Те нямат представа дори за стотък, камо ли за десятък, които се дават тайно и персонално. А когато го дават, го дават на партия, църква или "братство" - напълно абстрактни понятия, които обаче не харчат парите им абстрактно. Но ти никога не ги разубеждавай. За това се плаща кармично - не отнемай учебните развлечения на душите! И да се гърчиш от мъка, че е изхарчил толкова много пари за една бизнес-химера или за едно развяване надалече, а ако имаше съвест, щеше да ги употреби за издаване на някоя книга, никога не му го казвай. Личната опитност за всяка душа е наземестима с нищо и безценна. Обикновено той взима тия пари назаем и ще има да ги връща с години, но това е в реда на уроците му. Той нито за миг не си е представял, че ако е бил употребил тия сили и средства за нещо истинско, а не за фантазиите си, Бог щеше скоро да му даде много повече и да постигне мечтите си за броени мигове.

Бог дава, Бог и в кошара вкарва и даже сам ти дои овцете, ако си направил първо нещо за Него. Но кое е истинското, зависи пак от въпроса за ликвидирането на своеглавието и пренареждането на приоритетите.

Това бе за Свободата. Но освен нея, има още един Божи подарък - Послушанието. Чинът "послушник" не е измислен от католицизма или православието, нито от някой източен, западен, северен или южен мъдрец. Това е дар от Бога, който се дава само на много специални души - на любимците Му. Тяхната фонтанела е тъй тънка, че понякога... могат и без нея. В тях любовта към Бога е тъй трогателна, пламенна, силна, нежна и чиста, че те Го разпознават безпогрешно и под маските Му. Той се маскира в безброй Свои подобия, които е направил на неподобия, за да ни изпитва на усет, вкус и мирис. Ако сме миризливи; ако сме люти, кисели, блудкави, тръпчиви, прекалено солени или горчиви; ако сме и прекалено сладки и милозливи където трябва и където не трябва, Той си обръща гърба и ни показва задницата Си. За такива е казал, че ще ги опита, ще ги подъвче - и ще ги изплюе.

Велик е дарът Му на Свободата, на Свободната ни воля, но Послушанието дава само на родените от Него. Изненада? - Да, изненада! Свободната воля Той е дал на неродените от Него - на родените от други бащи и майки, за да се пробват. Не само Той да ги пробва, но и те самите да могат да се пробват, ако имат душа. Да поразмишляват за приоритетите. Дал ни е всички шансове - цяло море от стойностни неща, стойностни цели и същества около нас. Точно за нас важи поговорката "Вода гази, жаден ходи". То не значи, че всички са без искра от Бога, но тази искра е имала свободата да се роди при други родители. Това е една голяма Тайна, досега още никой не ви я е казвал. Искрата е от Него, но останалото е самодейност. И Послушните имат свободна воля, имат даже възможност за своеволия, но не искат да я използват, защото са умни. А не много умните със свободна воля коментират Бога - и в този жалък процес се забавят в еволюцията, забавят връщането си в Бога. За съжаление, забавят и много други. Ако не с участие, то с неучастие. Да, велико е, постоянно ви казваме, че свободната воля е велик подарък, но тя ви кара да се мотаете и да си правите оглушки. Да харесвате неща, които не са Бог. Да теглите последствията - и да се видите накрая в огледалото.

Като се окаляте окончателно, като станете съвсем окаляни и окаяни и си спомните най-после за Дядо си, тогава Той ви казва: "Добре завърнали се, добре дошли! Избрахте си друг баща и друга майка, искахте да сте преждевременно важни и преуспяващи, но вие носите Моето Семе, Моята безсмъртна еднѝна. Затова изуйте обувките си на прага, понеже се завръщате на свещено място - завръщате се Вкъщи! Изуйте гордостта и самомнението, съблечете двуглавието и многоглавието и опасното чуждоглавие - и се върнете по нощници в прегръдките на Дядо си. Там си стоят, завинаги прегърнати, родените от Мене - децата на Послушанието. Ще се прегърнете и вие с тях, ще се разпознаете, ще има плач и ридание - блудните им роднини се завръщат!

Разпознах ви, поканих ви, дадох ви посока и сили да се завърнете, но не можете веднага да Ме видите. Трябва първо да се измиете - да минете през Разкаяние, Покаяние, Съкрушение, Умиление. Да смирите духа си с велико смирение, за да възвърнете душите си. Свободата на волята се измива от нечистотиите чрез смирение; душата се възвръща чрез Разпознаване.

Връща се чрез Възклицание, Приставане, Плач, Обожание, Благоговение, Преданост и Служение. Който не го е преживявал, не знае какво е да срещнеш на улицата Един Човек, Който те Чака цяла вечност, след поредния експеримент на своеглавието или многоглавието ти. Не знаеш ли какво е да се разридаеш от щастие?

Примирете се, прочее, че няма да Ме видите веднага. Затова пък ви давам по един от Моите - можете да им станете Послушници. Хората на свободната воля не могат да бъдат послушници, те са глухи. Те слушат само себе си, само гласа на духовете и на другите глухи аматьори. На такива и предпочитат да служат, когато не служат само на себе си. Вместо да се перите пред кокошките или да идете у лудницата, по-добре идете послушник при някой по-умен от вас. Той знае как да ви помогне и как да бъдете щастливи. Но докато са сигурни в себе си, докато са все още "водещи" и мнозина им се покланят, такива хора не искат да чуят и дума да стават някъде тепърва послушници. Те вече са станали величия. Обаче при пòказното смирение, величието им си личи и през скъсаните им гащи. Светци, проповедници, учени, автори, гурувци, аватари, професори, лектори, многознайковци, гении - с лопата да ги ринеш. Той никога няма да се примири с това, че може да има някой по-умен от него или също да чува гласа на Господа. Никога няма да му даде катедрата си, няма да каже и "гък" в негова полза, ще мълчи като риба. Няма да мине пеш 1000 километра през вършини и пропасти, за да седне смирено в нозете на някого. Одъртял е душевно, осрал се е.

Но само Наставник може да ви въведе в покоите на Вечния, от Който някога сте били родени.

За пред света и според съществуващия днес закон за авторските права,

настоящото издание е под юридическата протекция

на кантора "Юсаутор".

Принципите на Христóвия Дух са истинността, анонимността и безплатното разпространение. Осиянията не бива да се продават по никой начин, а който ги включва в свои или периодични издания, трябва да намалява цената им съобразно обема на включената холизàция.Илюстрациите са взети изключително от интернет, доверявайки се на съобщенията, че са предоставени за безплатно ползване. Ако някой автор попадне на своя творба в нашите книги и заяви претенции, ще заменим съответната илюстрация с друга. Бъдещото човечество, което ще е много по-етично, свободолюбиво и истинолюбиво, ще слага в изданията си специален знак, символизиращ правилото на Свободната Вселена:

"Всички права - на всички"