Необятното говори

1.03.2020 г. 05,34 ч.

ОЩЕ ЗА ОТКЛИКА, СЛИВАНЕТО И ЩАСТИЕТО. Божествените импулси и учения, за разлика от небожествените, изискват на първо място ЩАСТИЕ. За да са здрави хубави и прекрасни, дори Учителите трябва да бъдат щастливи, не само учениците. Ето какво казва един Истински Учител, за разлика от имитантите: „Постигане на щастието - това е ИДЕАЛЪТ на човечеството. Щастието представлява ПЪРВАТА връзка - сливане на две души. Няма по-велико нещо от щастието!” : : БРАЙЪН КЕРШИСНИК с картините си иска да ни каже, че всеки ден и всяка нощ сродните ни души се мъчат да ни внушат същото нещо, за да спасим и тях.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Ти обаче, сине человечески, слушай това, което аз ти говоря: не ставай отстъпник като този дом! Отвори устата си и изяж това, което ти давам!“(Йезекиил 2:8) /…/ Човек трябва да живее нормално, да спазва законите на природата, зада не става чрезмерно свиване на капилярите. Свиват ли се, става търкане на стеничките им, откъдето произлизат болестите и болезнените състояния. Свиването предизвиква възпаление, а оттам и различни подувания, бодежи, припадъци и т.н. Кои мисли и кои чувства предизвикват свиване на капилярите? – Отрицателните. /Те/ стесняват капилярните съдове и прекъсват теченията на електричеството и магнетизма в човешкия организъм. Ето защо, като ученици на Великия живот, вие трябва да изучавате ритмуса на своите мисли и чувства и да ги съгласувате с ритмуса на природата. Всяко нарушаване на ритмуса на вашите мисли и чувства води към лоши последствия. Всяко нарушаване на разумните природни закони води към неестествено свиване и разширяване на капилярите, които причиняват различни болести. /…/ След няколко години ще се видят лошите им последствия. Понякога лошите последствия идват веднага. Следователно, когато се натъкнете на лоши последствия, не се чудете откъде идат. Търсете причините им в мислите и чувствата си. И тъй, здравословното състояние на организма зависи от правилните функции на мозъка и от правилното свиване и разпущане на капилярите. С други думи казано,здравето на човека зависи от неговите добри мисли и чувства. Всяка мисъл, всяко чувство, които произвеждат известни пертурбации в организма, са непотребни. Друг е въпросът, ако една мисъл направи ПРЕВРАТ в човешкия живот. Тази мисъл е хармонична. Тя има правилен ритмус, вследствие на което капилярите се свиват и разпущат нормално. Защо ви са такива мисли и чувства, които рушат ума и сърцето? Каква полза ще ви допринесат ония мисли и чувства, които предизвикват неправилно свиване и разширяване на капилярите? /Но колкото и да са лоши последствията при човека, който не иска да живее нормално/, Природата мълчи и не го заставя да приема НАСИЛА благата, които Тя му дава. /…/ Достатъчно е да боледува човек 15–20 дни, за да огладнее толкова много, че да бъде готов и на най-скромната попара с хляб и малко сирене. Докато е бил здрав и сит, той отблъсквал попарата, но след като боледувал и изгладнял, той е готов и на нея и казва: „Отлична е тази попара! Благодаря на Бога, че ми даде това благо“. От този момент хармонията в човешкия организъм се възстановява, капилярите се свиват и разширяват правилно, вследствие на което и ритмусът на неговия живот влиза в своя нормален ход. Страданията, болестите, през които човек минава, представляват тоягата на природата. ВСЕКИ орган трябва да изпълни своята функция - да не я оставя на другите органи. Опасно е за човека, когато капилярните съдове се разширяват повече, отколкото трябва, без да могат да се свиват; опасно е също когато се свиват повече, отколкото трябва, без да могат да се разширяват. Състоянието на човека е здравословно, когато капилярните му съдове се свиват и разпущат правилно и ритмично. Кои хора имат груби ръце? - Сегашните хора имат много знания, но не ги прилагат. В това отношение те приличат на човек, на когото природата е дала всички блага на разположение, без да може той да се ползва от тях. Пред него е сложено най-вкусното ядене, но той не го приема. Истинско благо е това, от което човек може да се ползва във всеки даден момент. Ако не спазва това правило, Природата му праща болести, страдания, лишения - да се учи. Следователно, ако си болен, ще учиш законите на здравето; ако си нещастен, ще учиш законите на щастието. Можете ли да постигнете това, вие ще дойдете до естественото свиване и разширяване на капилярите, което държи в хармония функциите на ВСИЧКИ органи. Стремете се към вътрешна хармония на организма.”(19 юни 1931, „Сливане и разширяване”)

„Без щастие, човек нищо не може да постигне. Без щастие човек е актьор на сцената. Щастието представлява първата допирна точка на човека с Бога, или на ученика със своя Учител. Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи. Когато придобие това щастие, съзнанието на човека се слива с висшето съзнание на Разумната Природа, с Духа Божий, Който витае в нея. Това значи да придобие човек единство с Природата. Това значи, изобщо, ЕДИНСТВО в Природата. Единство на съзнанието между две души означава дълбоко вътрешно разбиране, вътрешно сливане: когато единият говори, другият го разбира И МУ ОТГОВАРЯ; когато вторият говори, първият го разбира И МУ ОТГОВАРЯ. СЛЕДОВАТЕЛНО ЩАСТИЕТО Е РЕЗУЛТАТ НА СЛИВАНЕ МЕЖДУ ДВЕ ДУШИ. КЪДЕТО ИМА СЛИВАНЕ, ТАМ Е ЩАСТИЕТО; КЪДЕТО НЯМА СЛИВАНЕ, ТАМ НИКАКВО ЩАСТИЕ НЯМА./…/ Това щастие може да се придобие, само когато човек изпълнява законите на Любовта. За да се обичат хората, между тях трябва да има вътрешно сливане. Без това сливане няма Любов, няма и щастие. Сега, като говоря за щастието, аз засягам един закон, който обединява всички явления в природата. Който е придобил щастието, той е еднакъв в отношенията си към всички живи същества. /ТОВА е неговото истинско богатство/. Със своето богатство, щастливият човек може да обиколи цялата вселена! Той е в състояние да направи хората около себе си щастливи. Много начини има за създаване на отношения, но и този е един от начините, които се допускат в живота. Докато със своя живот човек става причина за подпушване на междумолекулните и междуатомните пространства в своята нервна система, а оттам и на земята, злото винаги ще го следва във форма на земетресения, експлозии, нещастия, страдания. Дали разбира причините на тези неща, не е важно. Един ден все ще ги разбере, ще престане да се подпушва. Атомите и молекулите са живи, разумни същества. Между тях съществуват нежни чувства. Атомът на кислорода, като нежен, внимателен кавалер, пише любовно писмо на два атома водород, като им казва, че не може да живее без тях, и ги поканва да се съединят, да образуват една молекула вода, с която да услужват на жадното човечество, да утоли жаждата си. По техния пример, милиарди още кислородни и водородни атоми се съединяват, за да образуват онова грамадно количество вода, източник на живот. При всяко съединяване на атомите се образува топлина, някога и светлина, придружени с малък взрив, който химиците означават с думата „реакция“. Този е вътрешният живот на атомите./…/ Знанията, които сега ви давам, са нови. Те се отнасят до шестата раса, а не до петата. Петата раса ще си замине със своите стари възгледи. Шестата раса има нов морал, който почива върху закона на Любовта. Новият човек ще се разговаря с атомите и молекулите на тялото си като с приятели. Сутрин, като става от леглото си, ще ги запитва в какво състояние се намират, имат ли излишна енергия в празните си пространства, за да вземе мерки, ДА ОТВОРИ ВСИЧКИ ПЪТИЩА, ДА ИЗЛЕЗЕ ТАЗИ ЕНЕРГИЯ НАВЪН. Ако те кажат, че имат излишна енергия в себе си, той веднага ще направи едно добро дело и ще ги освободи от излишния товар. Затова, именно, се препоръчва на хората да правят добро. Когато някой човек усети в себе си излишна енергия, за да се предпази от експлозия, той трябва да направи едно добро дело. В КАКВАТО ФОРМА И ДА Е ДОБРОТО, ТО НЕПРЕМЕННО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВЪРШИ. /…/ Главната мисъл в тази лекция е, че всеки човек очаква да намери своя Учител, който да донесе божествената запалка на щастието. Без Учител, като висша съвършена форма, като образец в живота, никой не може правилно да се развива. Чрез висша форма се предава висша енергия. ВЪЗВИШЕНИТЕ СЪЩЕСТВА ПРЕДСТАВЛЯВАТ ДВЕ ФОРМИ, СВЪРЗАНИ В ЕДНО. И Христос представляваше такава душа. ТОЙ ИМАШЕ ДВА ЦЕНТЪРА: ЕДИН ГОРЕ И ЕДИН ДОЛУ. Затова, именно, Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Значи, по плът Той живееше на земята, а по дух се ръководеше отгоре. В това се състои истинското щастие. СЕГА, КАТО УЧЕНИЦИ, ВИЕ ТРЯБВА ДА РАБОТИТЕ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕТО. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ТАМ ще придобият щастие. Те се самоизлъгват. Каквото човек придобие на земята, това ще занесе със себе си на онзи свят. Понякога на земята има по-добри условия за придобиване на щастието, отколкото на онзи свят. Благодарение на тази любов, на щастието, които придоби, Павел имаше голям ентусиазъм и голяма смелост, вследствие на което, като малко дете, ходеше от плевник на плевник – човешките души, - да ги подпалва. И като ги подпалваше, той се отдалечаваше, гледаше как горят и казваше: „Старата слама трябва да изгори, за да дойде нова! Старата слама, това са старите вярвания, обичаи, разбирания, които са пълнили бурето. Съдържанието на това буре трябва да се излее навън и да се напълни с ново – съдържание на щастието. Старата слама - това са старите вярвания, обичаи, разбирания, които са пълнили бурето. Съдържанието на това буре трябва да се излее навън и да се напълни с ново – СЪДЪРЖАНИЕ НА ЩАСТИЕТО. Чрез раждане и прераждане човек изкупва греховете си, А ЩАСТИЕТО ПРИНАДЛЕЖИ НА НОВАТА ЕПОХА. Първо, човек трябва да ликвидира с кармата си, с прераждането си, да стане едно с Бога, и тогава да дойде до новата фаза на живота – до щастието. Хората на земята живеят по благодат, но не са щастливи. – Защо? – Те не могат да използват благодатта, която им е дадена. Има щастливи хора на земята, но повечето са само кандидати за щастие. Човек може да стане щастлив МОМЕНТАЛНО, няма защо да отлага нещата! За вас е важно да придобиете щастието, а как по-нататък ще се развива животът ви, това е въпрос, върху който не трябва да се разисква. Като дойдете до щастието, благодарете за всичко, което досега сте преживели. Когато щастието ви посети, вие ще бъдете в съвършено друг свят – нито на небето, нито на земята – в света на Любовта. Любовта ще бъде среда, условие за проява на човека. Каквото природата каже, трябва да я слушате. Тя е Великият Учител, Който ви ръководи. Не я ли слушате, тя ще ви сложи далеч от себе си. След това ще дойдат страдания, нещастия - ще охкате, ще пъшкате, но тя няма да ви погледне. Ще мине покрай вас и дума няма да ви каже. Слушате ли я, изпълнявате ли нейните закони, вие ще бъдете свободни, ще живеете разумно. За вас е важна основната идея: че след всички страдания и нещастия, които сполетяват човека, той пак има възможност да придобие щастието. Постигане на щастието - това е ИДЕАЛЪТ на човечеството. Щастието представлява ПЪРВАТА връзка - сливане на две души. Когато душите започнат да се сливат, НОВА основа се поставя, НОВ свят се създава! От този момент НОВИ деца се раждат, НОВИ отношения се поставят, нова култура се възцарява – култура без деление, без програми и налагания – култура на Любовта. Дойдете ли до щастието, вие ще почнете да говорите на понятен език помежду си и всички ще се разбирате. Няма по-велико нещо от щастието!”( 30 май 1928, „Придобиване на щастие”)

„Ако е въпрос за Любовта, тя има 35 милиона форми САМО НА ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ. Прибавете към тия форми и формите на Любовта в другите светове, които са безбройни, и вижте какво ще кажете за Любовта! Направете опит да видите колко много пермутации можете да образувате от Любовта. Колко хиляди години пък ще ви трябват, за да минете през всички форми на Любовта и да я разберете? - Цяла вечност да имате на разположение, пак няма да ви стигне. Като изучава Любовта, човек идва до разбирането, че в Любовта има СЛИВАНЕ И ПРЕЛИВАНЕ НА ДУШИ, а не събиране и разединяване. Сливането и преливането на душите подразбира ВЛИЗАНЕ НА ЕДНА ДУША В ДРУГА, С ЦЕЛ ДА РАЗБЕРАТ НУЖДИТЕ ИМ И ПОЛОЖЕНИЕТО, В КОЕТО СЕ НАМИРАТ.”(10 юни 1931, „Свобода на съзнанието”)

„Две вълни, като се срещнат, не могат да отидат напред, не могат и да се върнат назад. Нашите мисли нямат обратни решения. ТАКЪВ е законът в природата. Две проявени чувства, като се срещнат, по закона на това сливане, не могат да се върнат назад. Щом се срещнат, те дават насока – ТРЕТА насока.”(10 юни 1923, „ Разпятаго търсите”)

„Сърцето гори, но този огън е толкова благ, тих, приятен, в този огън се развиват най-великите мисли! Той разтваря. За да се разбере смисълът на Природата, той разтваря – ДА ПОЗНАЕМ СЪРЦАТА НА ХОРАТА. За да се разтворят тези сърца, нашият живот трябва да се слее с техния живот. СЛИВАНЕ трябва да има в света! Следователно, Любовта е еликсир - влиза и носи живот.”(11 декември 1921, „Стани и опаши се!”)

„Само вечните неща могат да се обичат, а не временните. Като обичате вечните неща, вие се сливате с тях, ставате едно цяло. Когато две същества на небето се обичат, те се вливат едно в друго и стават едно цяло. Техните мисли, чувства и желания се сливат в едно, вследствие на което силата им се увеличава. И на земята обичта трябва да бъде такава. Ако две същества могат по мисли, чувства и желания да се слеят в едно, те се обичат истински.”(31 октомври 1928, „Накъде?”)

„И човекът, който мисли, е разумен и щастлив, защото в него самия, живот, знание, светлина, свобода и любов в съвършена пълнота се сливат.”( Светът на Великите Души. Словото на планината › Привет)

„Ако двама души се обичат, Бог е между тях. Те са две реки, които се сливат в една и продължават да текат заедно.”(5 ноември 1930, „Четирите полета”)

„Всички хора един ден ще се слеят. Туй различие, което сега съществува, ще изчезне - ще се върнете пак в рая.”(28 май 1933, „Не се мълви”)

„Когато човек дойде до висока степен на развитие, двата живота в него се примиряват и сливат в един.”(12 юни 1921, „Новият човек › Двете жени”)

„Под понятието „женитба“ ние разбираме идеални отношения между разумни същества. Ако две реки се съединят и образуват по-голяма река, това показва, че отношенията между тях са разумни. Така ли става с хората, които се женят? Сливат ли се мъжът и жената? Образуват ли един човек по-голям, по-пълноводен, с повече живот? Ако това не става, хората имат механическо разбиране за женитбата.”(4 април 1930, „Огъната плоскост”)

„Женитбата подразбира безсмъртие. Когато две души се оженят, те се сливат - безсмъртни стават, не се изгубват. Цялата вселена се отваря за тях! И когато се оженят, отиват да се разхождат - то е царският воаяж, дават им билет. Ти си безсмъртен със своята възлюбена и ще започнеш да посещаваш вселената. Та казвам: Женитбата е едно високо положение. Да се жениш, значи да станеш безсмъртен.”(10.ХI.1940, „Преброените косми”)

2.03.2020 г. 11,57 ч.

УЧИТЕЛЯТ: "Ще излезе домакинята на двора с царевица в ръка и ще започне да вика: „Къти-къти-къти“... Ще се съберат кокошките около нея и тя ще започне да пипа ту една, ту друга, докато хване най-тлъстата и каже: „Моето пиленце, къти-къти-къти!“. Докато сложи ножа на врата ѝ, все още се чува „къти-къти“, но щом влезе кокошката в тенджерата, никакво „къти“ не се чува... Мислите ли, че можете да вкарате някой човек в тенджерата си? Можете, но само онзи, който не мисли. Хората са обиколени само с „къти-къти-къти“, но за да не попаднат в своята тенджера или в тенджерата на своя ближен, те трябва да бъдат любещи, искрени спрямо себе си и спрямо окръжаващите." (18 май 1922, "Необятната Любов")

Неусетното привикване към неудовлетворението - или „Синдромът на сварената жаба“

14.02.2017 Публикации

Чували ли сте за „Синдрома на сварената жаба“? - Един експеримент, правен преди години, днес може да бъде използван като много точна метафора, демонстрираща привикването към нездравословна среда.

В този експеримент е използвана жаба, която бива поставена в съд с вода. В единия случай поставят жаба в съд с гореща вода и тя незабавно изскача, но в другия жаба е поставена в хладка вода и бавно започват да увеличават температурата, тогава жабата остава в съда и постепенно се адаптира към по-високите градуси, докато в един момент буквално започва да се сварява, без да има възможност да излезе. Дали в някакъв смисъл не сме всички потенциално сварени жаби, привикнали към определени обстоятелства?...

Ако някой още на първата среща ви малтретира психически, емоционално или физически, вероятността да се обвържете с него е около 0%, но ако въвежда агресията и подтисничеството в живота ви постепенно, процентът започва да расте. Или ако сега изядете един сандвич от веригите за бързо хранене и той ви причини за един час резултата, който има за десет години над организма, със сигурност ще ви е последният...

Оказва се, че трябва да сме наблюдателни и съзнателни за обстоятелствата, в които се намираме, и да не махаме с лека ръка, когато уловим сигнал за „нередност“. Нашата вътрешноприсъща мъдрост има безупречен индикатор, улавящ всичко деструктивно в начина ни на живот, мислите, взаимоотношенията и действията ни. Друг е въпросът дали обръщаме някакво внимание на сигналите, които ни подава и доколко разчитаме на естествения си инстинкт за самосъхранение, доколко буден е той.

Колкото по-приспана е сетивността, толкова по-зрелищен ще бъде сигналът, вероятно и последствията.

Да вземем като пример тревожността. В днешно време този вид дискомфорт е все по-приет като "естествен" за стреса на модерния живот, но нито стреса, нито тревожността са ни действително присъщи. Това са придобити явления на забързаното ителектуализирано, хиперконсуматорско общество. Проблемът с перманентния стрес е, че човешката психика и физиология не са пригодени за нея, а само за моментен стрес, чиято цел е мобилизиране на енергийните запаси за бързо излизане от дадена ситуация.

Много хора може би ще кажат, че ние еволюираме, и в крайна сметка всичко ще бъде наред, т.е. в края на краищата ще дойде момент, в който ще сме чудесно приспособени към тези условия. Възможно е това действително да се случи, но с бързината на развитие на този вид социум е малко вероятно и резултатите показват нещо друго. Огромно множество от хора с неврози, депресии, паническо разстройства, безсъние, високи нива на безпричинна тревожност, чийто брой расте непрестанно – ето какво сочи опитът на човечеството до момента. Много хора дори не обръщат адекватно внимание на тези състояния или чакат те да преминат от само себе си, но те обикновено не преминават от само себе си, а развиват физически болести и проблеми.

Та, може да се окаже, че водата доста бързо се стопля, а ние продължаваме да се приспособяваме в тенджерата!... Къде точно е границата на примирението, безсилието на „удобната“ инертност или празната вяра в нещо, което не може да се оправи от само себе си?

Ако жабата не изскочи сама, остава в тенджерата! Всеки компромис е поредната адаптация към нездравословна среда!

Състояния, които причиняват страдание в живота ни, преминават само когато причината за тяхната поява изчезне или сте станали толкова Дзен, че тя вече не ви влияе. Тоест, "жабата" у вас е усвоила техника, чрез която безпроблемно може да живее на температура над сто градуса (Има тибетски монаси, които медитират във врящо олио, но това е друга тема...).

В поддържането или възстановяването на здравето участват всички пластове на личния живот – хранене, навици, работа, начин на мислене, взаимоотношения - и чак до духовността (душа и психика са равнозначни понятия). Всички аспекти от нашия „вътрешен“ и „външен“ живот оформят резултата, който ще получим – ще се чувстваме по-скоро щастливи, отколкото нещастни, ще пребиваваме повече в хармония, отколкото в безпорядък, ще преживяваме повече в здраве отколкото в болест – всичко това е само резултат от начина ни на живот – само следствие.

За мен единствената възможност за спасение на жабата е във високите нива на съзнателност и добре развитата чувствителност, в способността й да бъде безкомпромисна, когато обстоятелствата го изискват. Ако жабата знае, че водата се затопля, и ако е достатъчно чувствителна да усети момента, в който температурата вече не е здравословна, тя навреме ще успее да излезе невредима. Това обаче никога не се е случвало с жабите около нас… Но по една или друга причина, ние не сме жаби - и би било добре да не се държим като такива!

Грижете се за себе си!

2.03.2020 г. 06,50 ч.

САМО РОДЕНИТЕ ОТ БОГА МОГАТ ДА ПРЕВРЪЩАТ ВСЯКО ОТРИЦАТЕЛНО НЕЩО В ПОЛОЖИТЕЛНО И ПОЛЕЗНО. Само така не разрушаваме и не се разрушаваме. ЕТО ОЩЕ ЕДИН ПРИМЕР ЗА СИНТЕЗА В СЛОВОТО:

УЧИТЕЛЯТ: „НЕДОВОЛСТВО 3 Като ученици на тази Школа, прѣдстои ви задачата да използватѣ своето недоволство, което съ години наредъ ще ви бѫде спънка. Отъ какво е недоволенъ ученикѫтъ? - Ученикѫтъ може да бѫде недоволенъ отъ себе си - отъ своя умъ, отъ своето сърце, отъ своята воля; сѫщо така, той може да бѫде недоволенъ и отъ окрѫжаващата срѣда. Въ каквато и форма да е изразено, отъ каквото и да е прѣдизвикано, недоволството е енергия, сила, която може да се използва като стимулъ за работа. Недоволството на човѣка се дължи на това, че му липсва нѣщо крайно необходимо, нужно за неговото щастие.” (1922.07.26о.Възможности. ПВЖ.1934:91-92)

КАКТО ВИЖДАТЕ – едно диалектично обобщение и за това как можем да използваме недоволството си, за да станем щастливи. Само божествените Учения дават ПОЛОЖИТЕЛНИ тълкования и за най-негативните категории, само божествените Учения говорят добре и за щастието.

Синтезите в нашата цитатна енциклопедия на избрани мисли от беседите на Учителя Беинса Дуно са отбелязани с цифрата 3 след думата на темата, за да се подреждат автоматично след тезите (1) и антитезите (2) за същата тема, когато се даде команда за азбучно сортиране.

Като се анализират редакциите на дадена беседа, които са отпечатани, отново можем да съдим за психиката и съответната съдбата на даден редактор, в зависимост от това, как си позволява да изменя Словото - даже от това, какви препинателни знаци подменя и пр. Например, в една от съвременните редакции на беседите от цитирания клас, редакторката редовно пише главни букви там, където не трябва, което говори нещо за подобен вид редактори. Подменя точките в края на много изречения с точка и запетая или ги продължава и съединява чрез запетайки. Всичко това дава съответни последствия и в личния й живот, а това е много интересно, когато се проследява съдбата й в акаша по тази причина. Тя не е мислела, че прави нещо лошо: напротив, предполагала е, че ще улесни читателя в разбирането на Учителя. Заради доброто намерение, кармичните последствия от преиначаване на Слово Божие и на автентични негови издания ще облекчи донякъде съответните последствия в живота й, но няма как те да бъдат заличени изцяло: уроците трябва да вървят. Ако отговорният редактор и издател на такива волни граматики мисли, че няма да си плати като съучастник поради допускането на такива сътрудици, той не е наясно със строгостта на кармата.

3.03.2020 г. 10,49 ч.

В ПАМЕТ НА ПРЕЛЕСТНАТА И ПРЕКРАСНА НОИННА, без която полети и диалози като в „Легенда за Зорницата” щяха да бъдат невъзможни.

ТАЗИ СУТРИН НЯКОЙ Е ПУБЛИКУВАЛ ВЪВ ФЕЙСБУКА МИСЪЛ ОТ УЧИТЕЛЯ, че думата "трябва" е създадена от дявола. Има много ентусиасти, които обнародват такива силни цитати, но никой не съобщава от коя дата и беседа са. ЕТО откъде е взето горното: "Бог е създал всички светове – и физическия, и духовния, и умствения, - но всеки от тях е със свои специфични закони, със свой език. Следователно, който свят изучаваш, ще знаеш и съответния език. Ако изучаваш умствения свят, ще пазиш светлината на ума си, за да не изгасиш свещта на своя живот. Ако изучаваш духовния свят, ще пазиш топлината на сърцето си, която поддържа огъня на живота. Ако изучаваш физическия свят, ще пазиш активността си - постоянно да работиш, да не се обленяваш. Няма да бъдеш впрегнат кон - да те впрягат постоянно и да те карат на работа когато не искаш. Ще бъдеш свободен кон - ще ходиш по ливади и поляни, по гори и планини, ще скачаш и ще тичаш където пожелаеш! Ако си кираджийски кон, кожата ти ще се смъкне, но господарят ти ще спечели от тебе. Като знаеш това, освободи се от хомота, от каруцата, която теглиш по широкия царски път! Не е свободен оня, който носи товар на гърба си! Казваш: „Трябва да направя нещо!“ ДУМАТА „ТРЯБВА“ Е СЪЗДАДЕНА ОТ ДЯВОЛА. Човек казва на коня: „ТРЯБВА да караш каруцата! ТРЯБВА да носиш товара! ТРЯБВА да ти сложа юзда!“ Много идеи се налагат с думата „трябва“. Тя е изобретение на миналото поколение. Вие се движите по хипнозата на тая дума и казвате: „Така е вярвал дядо ми - и аз трябва да вярвам като него...“. – Дядо ти е бил кираджийски кон - той карал каруцата на господаря си. Трябва ли и ти да бъдеш като него? – „Баба ми е вярвала в това - и аз ще вярвам като нея...“ – И баба ти е била кираджийски кон! Първото нещо, което се изисква от вас, е да се освободите от всички неестествени неща във вашия живот. Какво искам от вас? – /.../ Правилна обмяна между Божественото и човешкото, т.е. между любовта, която дава, и любовта, която взима. Само така ще дойдете до истинското знание, до ония братски отношения, които търсите.(7 март 1937, "Обмяна в Божественото")

ВЪВ ВРЪЗКА С ТАЗИ ТЕМА Е И ЕДНО ФАНТАСТИЧНО РАЗКАЗЧЕ - резюме от цяла повест, която бе взета насила от някогашната власт в България и така оригиналът се загуби завинаги. Може да се намери и в архивите на писателя Любен Дилов, с когото бяхме приятели от Съюза на писателите - ако синът му все още го съхранива. Все пак, идеята му бе предадена по памет в две страници, които бяха изпратени на в-к "Орбита" заедно с още 30-ина подобни миниатюри, едно от които бе публикувано и получи специална награда. Въпреки че съревнованията, състезанията и конкурсите, според Учителя, са дело на дявола, както и думичката "трябва", в този случай участието беше резултатно, понеже спечели нови прекрасни приятели. Та именно заради това "трябва", сега изникна споменът за споменатия фантастичен разказ, в който съществителните, а даже и други думи, са предадени с главни букви както в немския език, понеже обитателите на тази зона преживяват с особено вълнение всяко нещо в Битието. Детето,което разказва за Легенда за Зорницата, често употребява думите „страшно” и „страхотно”, но никой не го апострофира и упреква, както правят на земята злите сърца. Те не знаят, че даже Учителят ползва тия думи в беседите разговорите Си, както и понякога стои със скръстени ръце и крака, за да види кой прави забележки. В „Легенда” пришълците от Венера, създали своя невидима база на земята с името "Легенда за Зорницата", наричат планетата ни "светът на скупчените хора", „хората, които живеят заедно” и „хората, които вдигат прах и шум”, "светът на хилядите "трябва", "светът на хората с дрехи - жертви на шайка хуманоиди, които произвеждат и продават"; „светът на хората, които мислят само за себе си или само за някой друг”, на „хората, които са известни”, „хората, които са прости, понеже търсят скука, внимание и подкрепа”, на „хората, които търсят своето право и се налагат”; "светът на хората, които се мислят за умни, а всъщност остаряват". Имаме го и като звукозапис на касета, който е много вълнуващ, понеже върху него импровизират продължението му няколко най-любими приятели. Ето го тук поне в писмен вид, понеже повече от четвърт век не се наканваме да го снемем от аудиокасетите в електронен вид – отклоняваме се от основното и си търпим последствията, пак е виновна думичката „трябва”:

ЛЕГЕНДА ЗА ЗОРНИЦАТА

Аз съм още десетгодишен и живея в Легенда за Зорницата. Тук е досущ като на самата Зорница, ала ние сме на Земята, и за Света на Скупчените Хора сме невидими. И НИЕ не го виждаме, освен когато някой наш е в Щурм.

Страшно приятно е да тичаш цял ден по витите пътеки покрай Малките Ниви и Горички! Във всяка Горичка виси като Капка от Злато, Яспис или Кехлибар по една Жилищна Капсула. Като стана Юноша, ще ми дадат и на мене такава Нива с Горичка и собствена Капсула. Мама казва, че Юношите трябва да растат в Тишина, за да могат да слушат Ветровете от Музика. Юношите, също като Децата, Правят Каквото си Искат - но те искат да са влюбени, да слушат Космоса, да пеят, да свирят, да гостуват и да им гостуват, да пътуват, да съчиняват. И да рисуват живи картини във въздуха! Мама казва, че тъкмо така вкусът на плодовете във всяка Собствена Малка Нива и Горичка става съвсем различен. Има Жито Като Банан, Жито Като Праскова, Жито като Кайсия... Има огромни сочни Жъдъдини и Шишарков Ананас. Всеки привлича различни Ветрове от Музика. Мама казва, че в Света на Хората, Които Остаряват, Житото и Хората имат еднакъв Вкус. Затова са страшно твърди и дребни. Житото и Хората, още от Юноши, ги Стривали, Обработвали и Продавали. Знам ги и трите думи какво значат!

С Мама живеем в нашата Брезова Гора, която ражда Брезина. Страхотно вкусен Плод! Него го е създал Татко. Татко си идва много рядко, защото живее в Света на Хората, Които се Мислят за Умни, а Всъщност Остаряват. Там той е Хамалин. Мама казва, че в Света на Хората, Които Вдигат Прах и Шум, Нашите рядко биват други. Каза ми някаква дума "компромис", но не разбрах какво значи. Точно така каза: "Работи като Хамалин, за да прави възможно най-малкият компромис”. Ако някой може, да ми обясни.

Веднъж сънувах един Сън на Мама от времето, когато е била в Щурм. Видях как й викат с най-ужасен тон две Неща с облечени Ръце и Крака. Приличаха на Хора, но не бяха никакви Хора - лицата им бяха ужасни! Яздеха някакви гръмливи и смрадливи чудовища на 4 колела. Видях как Мама Пребледнява. Така се уплаших, че после дълго ме лекуваха от Ужас в Очите. Разделиха ни в две различни места: мене - в Житомалинна Нива, а мама — в Гора с Бадемина. Бадемината е разкошна и много сочна. Лекува Бълнуване Насън. Лекуваха и на нашата Гора с музика, понеже от моя Вик изпопадаха всички Брезини - и Брезите не цъфнаха цели два Месеца. А Семена от Брезина се търсят от Нашите по цялата Вселена и Татко го наричат Гений. Много време стотици Наши не можаха да преминат в Щурм. Бадемината замества за няколко минути Обичта. Но и Обичта не е лесна, защото даже и сред Нашите има Хора, Които Мислят Само за Себе си или Само за Някой Друг. Затова внезапно изчезват и почти никога не се връщат обратно.

Аз ще премина в Щурм много по-рано от повечето Младежи. Всички казват, че съм с Особена Наследственост, понеже Татко бил Пришълец. Татко пък казва, че не е никакъв Гений и че дължи Брезината на Мама, защото се бил Влюбил в нея. Татко е пребродил цялата Вселена и само тук е открил Жена, Която не Търси Своето Право. Тя била единствената Жена в радиус от стотици хиляди Мисловни Години, на която не замръзвали очите, когато любимият й бъде обикнат от някоя друга или сам обикне. Това е Мама! Тя пък казва, че има Космически Вкус и че Мъжете, Които са Известни и които се Налагат, са й противни до Мозъка на Костите. Тя е Интелигентна като Татко, понеже не е от Хората, Които Живеят Заедно. Тези Хора са Прости, защото търсят Скука, Внимание и Подкрепа. Затова изглеждат много Зле. Виждал съм такива в една наша здрàвница.

Ако издържà изпитите за дълго слушане на Говор, Шум и "Музика" от Света на Скупчените Хора, ще ме подложат на най-страшното - Последния Изпит. Цяла година си длъжен да живееш само с един човек - и очите ти да не се разболеят от Лош Поглед и Ужас, а езикът ти - от Лоша Дума!

В Света на Хората, Които Остаряват, Майките ги разделят от Децата и се виждат с тях само за два-три часа в денонощието. В останалото време Майките вършат Най-Различни Глупости. А кое Дете и Юноша може да чуе Ветровете от Музика, ако не е живяло с Майка си дълги години? Татковците си идват рядко, защото сега е Космична Война и те са в Космоса или на Щурм в Света на Хората с Дрехи. Хората с Дрехи са също хора като нас, но са направени на Палячовци. Това е сторила една Шайка Хуманоиди. Тази Шайка Произвежда и Продава. Тя е овладяла Земята. Знам ги всичките тия думи какво значат! Знам и за Чуващите Само Себе си; знам и за Чуващите Само Близките си. Знам и за Космоса, Който ги лекува чрез Смърт.

Аз наистина знам какво значи това "Дрехи". Веднъж, както тичах, на пътеката пред мен се яви внезапно едно Момиче с Дрехи. Бегълка! Когато някой от Света на Скупчените хора вече не харесва Смъртни и не може да живее с тях, понякога се озовава внезапно в Легенда за Зорницата. Повечето са душевноболни – явяват се с Дрехи. Почти веднага изчезват обратно. Така и това Момиче - като ме видя, хукна да бяга. Смути се, че съм нормален. Спъна се в едно Житно Зърно Като Пъпеш - и изчезна.

Сега съм вече в Щурм. Тука дишаме само Обич - или чрез Семена от Брезина. Има ли някой в повече?...

*

ИМРОВИЗАЦИЯ ВЪРХУ "ЛЕГЕНДА ЗА ЗОРНИЦАТА"

(СПОНТАННО ВЖИВЯВАНЕ НА ПРИЯТЕЛИ В РОЛИТЕ НА ГЕРОИТЕ

И ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ДИАЛОЗИТЕ ИМ НА ЖИВО)

5.02.1996 г., гр. Бургас

Снето от аудиокасета – някога разказчето е изчетено пред приятели и записано на лента. След кратка пауза, понеже хората мислят върху чутото, следват неочакваните реакции на присъстващите:

Ностран (който е написал разказчето) – Ми аз предлагам сега, като свършихме тоя малък разказ, само за секунда да си представим, че сме в началното училище – значи, ние сме децата там... За секунда да престанем да играем ролята на възрастни хора, която играем всеки ден, и да станем нормални, тоест деца. Иии – да престанеме да криеме, че ние сме от тая Легенда за Зорницата... Сега искам… - ако може де, не че искам... – ако може, Ноинна да разкаже какво стана, когато се спъна в това житно зърно като пъпеш... Ако може да се сети... Защо се спъна, какво я уплаши... – и защо изчезна; и като изчезна – къде отиде?...

Ноинна - – ...Тя се уплаши...

Ностран – "Тя"... – Това си ТИ, какво "тя"!... Много трудно си спомняш!... /изненада и смях/ – От кво се уплаши тогава?

Ноинна – Амии, уплаших се...

Ностран - Нали беше от наш`те, от Легендата?...Не помниш ли?... Върна се при нас, после пак изчезна... Като ме видя...

Ноинна – Уплаших се... като те видях гол...

Ностран – Защо?...

Ноинна – Амии... две неща ме уплашиха. Първо – ти беше гол; и – второ, - че ме гледаше с много чисти очи...

Ностран – Значи, ако те гледах с нечисти очи, нямаше да избягаш, така ли?...

Ноинна – Ами... аз бях забравила какво са чистите очи ... И в тоя миг видях чисти очи ... и си казах: тука става страшно... Защото... така ни бяха учили..., че чистото е много страшно и трябва да се бяга от него... И ни учеха ... във всичките отделения за това...

Ностран ... – и вкъщи...

Ноинна – вкъщи - най-вече те...

Ностран – ...Това, дето му казват "къщи" – едни такива... кубчета, дето живеят хората... които... остаряват...

Ноинна – Амии... имах такива, които казваха чее ... те са ми „родители”... Защото ... аз ... Защото те ме учат... да се подчинявам...

Ностран – Да...

Ноинна – ...и аз знаех, че... подчинението е форма на обич. В един миг... отидох там и те видях ... гол! После... ти не искаше да ти се подчинявам, ти сàмо...

Ностран – Аз исках само да си играеме!...

Ноинна – Ти отвори ръце да ме прегърнеш – а мен ми казваха, че прегръдката е нещо лошо...

Ностран – ...и страшно...

Ноинна – и страшно... И това голямо житно зърно... което не може да стане на къща...

Ностран – А ти не помниш ли, че ние засявахме едни специални семена, които растяха и ставаха на къщи?... Нас ТАКА ни растат къщите там... И са прозрачни...

Ноинна – ...Прозрачни?

Ностран – Даа, вътре има семки... Като у тиквата, ама те не са точно тикви, нали?... И като сложиш една семка в друго гнездо, тя вече не е непременно прозрачна - може да си я направиш лилава; може да си я направиш квато искаш... Толкова ли не си спомняш!

Ноинна – ...Виж какво, аз не исках да си спомням!

Ностран – Защо?

Ноинна – Защото, ако си спомнех, нямаше да искам да се върна обратно...

Ностран – Па ... па за кво ти е да се връщаш?...

Ноинна – Ми ... там ме чакаха други...

Ностран – Амии... От тази планета.... чела ли си някои книги, някои писатели?...Някой такъв...Чехов... да ти се върти в главата – чела ли си?

Ноинна – Знам, че ми е приятел...

Ностран – Той, че е от наш`те - от наш`те е... Обачее ... дали си спомняш за един негов разказ ... "Кащанка"?... Побългарено – "Къщанка" – на руски значи "Кестенявка". Засега не си спомняте, но... защото...."Ухание на Прасковения Цвят" /Ностран се обръща към Галя-художничката - това е нейното име в Легенда за Зорницата, каквото е и "Сияние от Сириус" и др./ .... – Защото там всеки там има такива имена... – ... и когато аз отивах на гости към твоята Прасковена гора – а ние с тебе си говорехме по пътя телепатически, – ти ме чакаше там, нали... Още тогава си говорехме, чеее... Ти също си чела Чехов ... иии – ето сега се сетих за Кащанка. Едно кученце, което цял живот са го били. Неговият господар – груб. И го бие, цял живот. И какво се случи после? – Кученцето се загуби. В един цирк отиде – и го гледаха, и го глезиха; то научи какви ли не неща! Там само го галеха. Обичаха го и го глезиха страшно много... И какво се случи накрая?... – Отишъл на цирк неговият господар, познал го, че тва е Кащанка – и само като свирнал и казал: "Кащанкааа! – то подвива опашка и отива с него – за да го бият пак...

Уралоний – То всеки тука си клеква пред некакъв господар...

Ностран – Опитвам се да разбера... Ако не бях чел Чехов, нямаше да разбера защо ти тогава си искала да се върнеш... Или казваш, че освен бой има и обич?...

Ноинна – Аз не съм искала! Аз не съм искала...

Ностран – Аа ... то самичко става?...

Ноинна – Аз просто... се уплаших от това разминаване между двата свята. А когато се усъмниш, трябва да си отидеш...

Ностран – Точно така е.

Ноинна – Аз си помислих, че сънувам... Защото... толкова рядко ни се дава да бъдеме в истинския свят, че просто... Толкова дълго ти внушават, че това е нереален свят, че в момента, в който на тебе ти хареса, ти казваш: "Това не може да е истина!"... Защото... Ммм... Защото на земята все още убиват, когато си в истината. Аз си помислих ЗА ТОВА.

Ностран – Ние затова наричаме тоя свят тука "света на скупените хора"... Те живеят ... много наблизко един до друг. В така наречените "селища"... Наричаме ги още "хората с дрехи", както помните от това разказче. Това е изповед. Това не е разказ... Иии... ги наричаме още "хората, които остаряват" – за разлика от нас; - иии... ги наричаме още "хората, които се мислят за умни, а всъщност остаряват".

Ноинна – Аз си помислих тогава и друго нещо. Помислих си... – тогава така мислех... Тогава мислех, че тия, които са дошли от... този хубав свят, трябва да живеят само за другите. Че нямат право да живеят за себе си.

Ностран – А мислиш ли, че си била права?

Ноинна – Сега считам, ч не съм била толкова права, защото е трябвало да живея и за себе си.

Ностран – И за себе си, и за другите, вероятно.

Ноинна – Да. Тогава си мислех че... те са толкова богати, че те трябва да дадат цялото богатство само за другите. Защото на тях им стига факта, че са богати.

Ностран – Ами да.

Ноинна – Обачее... като се върнах тогава.... ми стана много тъжно. Защото... защото не можех да понасям дрехи...

Ностран – Ами разбира се, ти си НОРМАЛНА бе, как така! Как ще понасяш, като си нормална?!...

Ноинна – А пък-ъъъ ... там всички казваха, че трябва всеки ден да обличам различни дрехи... Аз смятах, че не трябва да обличам различни дрехи...

Ностран – Амаа ... то е същото, дето слагат... ъъъ... на кученцата гащи... или даже и на слон му турат гащи у цирка!...

Ноинна – Ама аз говоря не само за дрехите като дрехи...

Ностран – А за какви други неща?

Ноинна – Всяко нещо, което е като дрехите, ама не истинско.

Ностран – Аха ... Има мисли-дрехи , чувства-дрехи...

Ноинна – И... в началото започнах така... да го правя... за да им покажа, че не съм чак толкова различна.

Ностран – ...иначе ще те убият веднага. Или ще те турят у лудница. .. И НИЕ се обличаме, ти се не бой!... Като сме в щурм, се обличаме; когато сме в щурм, сме облечени...

Ноинна – Обаче после... си казах:... ... ... Там е просторно, тихо... Обаче там мирише на нещо, което го няма на земята... И закопнях за тоя аромат!

Ностран – Ама ние го усещаме от време на време, наскоро го усетих. Със... ъъъ... С Òмна го усетихме преди няколко дни... Преди два-три дни, като беше тука Омна... Усетихме силно ухание от нашия свят. После разбрахме, че тамянът във черквите мирише... на нещо в нашия свят...

Ноинна – ...и тогава обявих война на... скупчените хора.

Ностран – Даа...

Ноинна – Те решиха да ме направят като тях. Аз в началото се съгласих. Послеее... Обявих им, че съм в бунт и... Просто реших да онемея и да ослепея ... И те, като ме видяха, че съм сляпа и няма, решиха да спрат да ме подчиняват. Сега отново искам да се върна в тоя свят, но не знам какво да направя.

Ностран – В кой свят?

Ноинна – Скупчените хора вече не ме искат.

Ностран – Да.

Ноинна – Те казват: "Тази е много скучна... Не може да облича различни дрехи, защото няма вкус." - Аз реших да им покажа, че нямам вкус...

Ностран – Ма ти за `тва ли си подаряваш дрехите на всички?...

Ноинна – Да – и къщите, и... всичко; и любимите ... и... Защото те изведнъж видяха, че аз съм много глупава... Аз това искам да им докажа през цялото време – че съм толкоз глупава, че изобщо не мога като тях да бъда ýмната...

Ностран – ...Ти каза, че си искала този аромат на простор отново да се върне. Може ли сàмо... Замалко де... – нали знаеш, че аз никога не прекъсвам и не говоря дълго като... Хората Които Остаряват ... В момента аз не те и прекъсвам – моля те само да... додам нещо... Ааа, помниш ли веднъж от наш`те... един... приятел... На земята му казваха Абдул Фарадж... Когато... го помолихме да се върне... няколко века назад във Сирия ... Помниш ли той... ааа... със..ъъъ... какъв скъпоценен камък дойде? Той беше изработил един невероятен скъпоценен камък – лилав, вътре светящ, и вътре играеха едни причудливи цветове ... Всъщност, това беше една негова мисъл – от неговата философия, - щото той... реши да стане философ тогава. И тази мисъл беше толкова велика, такова огромно откровение, че неговият кристал (знаеш, че можем да размножаваме тия мисли-кристали в космоса) го разможиха във ... първия тираж беше около 50-60 билиона... Ааа... защото тази мисъл страшно много помогна на много наши хора по различните планети, когат са във щурм... Има ги - и на слънца ходят в щурм... И във пространството, междузвездното, ходят в щурм... И там има такива, които остаряват. Ааа... тази мисъл беше следната: "Ако искате да се убедите в нищожността на светските придобивки, вижте как изглеждат тия, които ги имат". Ама... после ти, като доразкажеш, аз ще разкажа пък... защото нашата приятелка – Уханието – Прасковеното Ухание отсреща - я няричаха още "Ухание от Сириус"... Зависи – каквото му е настроението на човека, така и се нарича; или така се запознава с другите... Така че в това разказче тука, което е съкратено (защото го беше разказал този приятел в 30-40 страници), той беше разказал, че... когато... се срещнахме със тебе (той ли, аз ли – все едно...), ти не изчезна веднага – ние си поговорихме малко със тебе... Ти ПОСЛЕ изчезна, ПОСЛЕ се уплаши. Ти си го забравила.... Аааа... Тогава... ти, всъщност, в началото се уплаши, защото тичах точно към тебе. И тъй като в Малките Ниви... В средата на всяка Малка Нива има по един юноша или едно момиче, нали; и той - като свири или като пее, или като рисува, или като обича, плодовете около него добиват вкус и форма и аромат, които ги нямат плодовете в никоя друга Малка Нива. Много добре знаеш, че има милиони вкусове от един и същи плод – и нито един не се повтаря. И точно заради това пътечките около Нивите са МАЛКИ – там много трудно се разминават... хората... от нашия свят и от Легенда за Зорницата - защото, по принцип, ние не можем никога да се разминаваме... Няма такова понятие – няма как да се разминеме. На тия тесни пътеки между Малките Ниви, ние се "разминаваме" само с Прегръщане... Няма друг начин....

Лидериус – ...Освен на "прескочи кобила"...

Ностран – Е, ако е кобила, прескачаме я òдма, ама там няма кобили... Катърите и кобилите са на земята – те могат да се разминават... Ние тука, всъщност, не се разминаваме.. И точно заради това на мене никак не ми беше... защото ... нямах такова понятие, че можем с теб да се разминем... тогава... А аз тичах към нея – към Музика от Сириус... Защото тя ме чакаше – имахме уговорена среща да отида въфъъ... нали, Прасковената Гора – тя беше цъфнала тогава,... защото със нея пък ... ааа ... лягахме един до друг ... иии... започвахме де пеем... А само прасковеният цвят – когато е цъфнала прасковата, при пеене на специални песни (те са "прасковени песни") създава... (налии... хората от Света на Хората, Които Остаряват, го наричат "илюзия"), всъщност създава една нова реалност. Появява се едно топло... езеро... нали, - когато само се пеят тези песни (трябва да има ухание на праскова)... Иии... това топло езеро ни повдигаше, и ние – както бяхме на гръб, нали, и то така ни люлееше – и отгоре се появяваха звездите... Звездитеее... - Наш`то зрение е ИСТИНСКО: хората виждат звездите като точки на небето, а ние ги виждаме днеска като прасковен цвят, утре като люляков, нали - както са си, всъщност... Таа... тогава... аз… мно...; като тичах бърже, ти се уплаши, че аз нещо мога да ти направя... Затова се хвърли настрани ... въфъъ .. една от ... Това беше житна гора, в която ти се хвърли – нали; - нашите житни гори, знаеш, те са по 50-60-100 метра високи - ...И ти такаа, настрани... Обаче житото, по-малкото, нали, те отхвърли и те блъсна във мене и аз... разбира се, че те прегърнах! ... Ти и ТОГАВА не изчезна, и ТОГАВА не се уплаши!... Ти просто още не беше се уплашила достатъчно много, за да изчезнеш. И ти тогава ме запита – аз много добре помня този диалог: "Защо се нахвърли върху мене?!" - Казах ти: "Аз не съм се нахвърлял върху тебе, защото, първо, обясни ми какво значи думата "нахвърляне"... Амиии – ти разбра, че аз не разбирам какво говориш... и каза: "Добре, защо тичаше толкова бързо?" – "Ами защото... Защото ме чака... Сияние от Сириус!..." – "Кое е това Сияние от Сириус?..." Викам - "Една приятелка – една от най-любимите ми приятелки. Тя живее в Гората... на Цъфналите Праскови" ... А после, кат се заговорихме с тебе (ти още не беше се уплашила съвсем), ти ми каза: "Добре де, тази, твойта там, нам ква си... от Сириус... те ЧАКА в момента, а ти... уж бързаше, а сега си говориш с мене толкова време вече?... Тя ... не се ли безпокои? " – И аз тогава, помниш как, кви очи опулих, викам: "Каква е тая дума „безпокои”?... Значи, ти каза: "Когато някой обича някого и го чака, той се безпокои защо закъснява..." – И аз казах: - "Моля те, обясни ми всяка дума какво значи, щото аз не мога въобще да те разбира. Ааа, да, учили сме тая дума по историческа психиатрия... Сега... нали тя ме ОБИЧА; и АЗ Я ОБИЧАМ? Тогава защо трябва да се безпокои...?" – "Ми щото закъсняваш!" – ...”И аз те питам: - "Какво значи „закъсняваш”, тва го няма в речника, а ти не можеш да ми обясниш какво значи „закъсняваш”! – "Ама тя нали те ЧАКА?..." – "Ама не – аз ти казах "тя ме чака", защото знам тази дума "чака" от вашия свят – за да ме разбереш. Но в нашия свят няма чакане, понеже ние, всъщност, сме винаги заедно..." – И ти ме питаш: - "Е как "заедно", когато тя е там, в гората, а ти в момента говориш с някоя си... друга?... Тя само да знае, значи, ... направо...!... " – И аз викам: - "Какво направо?... Тя сега вече те обича и тебе - тя чува разговора ни, преживява го - и страшно много те обича, защото ... Имаме Нова Приятелка!" ... Ти ТОГАВА се уплаши. Не знам... Като чу "нова приятелка" и че и тя те обича... И ти ТОГАВА, всъщност, изчезна... Погледна ме някак много ... как да кажа... не ми е удобно да кажа ... – и тръгна да бягаш. Спъна се във "пипона" и...

/Смях. Продължителна пауза, чува се как горят и пукат дърветата в камината/ ...

Ностран - À кажи сега измислям ли, след като ти се спъна във житно зърно като пъпеш... А одеве ти казах, че това беше житна нива. À кажи измислям ли! То не мое да измисля човек, след като нещата сааа – ето виждаш... И даже тя тогава ми каза (то тогава ... налии ... ние не си ги казваме нещата с думи...)... Тя, когато разбра, че аз... се забавям физически – иначе сме винаги заедно, - защото се е явила нова Приятелка... НОВА ПРИЯТЕЛКА – знаеш ли какво значи това?!! Това значи, че тя ще ме обича два пъти, три пъти, десет пъти по-силно; и ти нея, и тя тебе; и аз тебе – и ти мене... И тогава... какво? - Тя – като едно ручейче в сърцето – ми каза (ама то не се казва "каза", ами тя пропя, то е като музика, като оркестър... Помниш ги тия работи), чеее... – ... тъй като тя също не знае какво значи думата "разминаване" и ще пита... там... знаеш... цяла академия има с речници и екперти по езика на света на хората, които остаряват ... -- че ще пита ... кво значи "разминаване" ... Но тя ясно разбра, че ние с тебе сме се срещнали и сме се "прегърнали" – и ТЯ ни прегърна от разстояние! Беше прекрасно, чудно, но за хората от вашия свят може да е невероятно...

Ноинна (много тихо) - ...Амии... тя знае, че аз съм от света на скупчените хора, където няма такива понятия. Простоо... там простоо... друго се говори за "нова приятелка"... Сигурно съм се уплашила, че като има трети, това значи нещо страшно...

Ностран - ...и опасно... Ти ми каза тогава: "Не я ли е страх нея, че ще те загуби, като имаш нова приятелка?" ... Точно това ме попита тогава – аз много добре си спомням!...

Ноинна – Аз ... Аз не си спомням защо толкова малко съм била при вас. Дълго време съм била в света на скупчените хора – това го помня. Много дълго време и... иии... там е друго... Иии... който е бил рядко в света на скупчените хора, му е по-лесно. Обачеее... който е бил много дълго, той помни суровите уроци и не иска те да се повтарят... И аз тогавааа ... си помислих чеее - при нас така се говори, - че е опасно, ако ти имаш приятелка, да дойде друга (в случая – аз), защотоо... при нас се казва, че аз ще ви разделя. А пък аз не искам никого да разделям, затова съм избрала... да живея в хладилник... Там е много студено, обачеее...

Ностран - Да... Ние утре ще те пренасяме със Слави... на балкона ...

Ноинна - Да.. В света на скупчените хора е много студено. Там е НЕПРЕСТАННО студено!

Ностран – Аз знам... Аз ги гледам как треперят!

Ноинна - Някой си избира за живее в студа, обаче никого да не разделя, защото така е казано... А пък ... при вас е топло... беше топло ...

Ностран - "При вас"? Ми нали ти си от наш`те, кво "при вас"!...

Ноинна - Аз много рядко съм идвала там...

Ностран - Ти викаш "при вас", сякаш не си от нашите...

Ноинна - Е да де, ама... рядко. Защото трябва да съм повече долу...

Ностран - Виж ква хипноза!... Ми връщай се по-често и по-бърже горе!

Ноинна - Ами трябва ми люлка, люлка за горе. Такова едно като колесница, с което се качваш горе…

Ностран - ... Много интересно... това... Защото на мен ми предстоеше... за бъда в света на скупчените хора –аз по друг начин... слизам... Всеки по различен начин отива. По какъв начин ти се връщаш, ме интересува? Ти каза нещо "люлка" – нещо много интересно...

Ноинна - Ми тва е за изкачването, но аз се върнах със падане…

Ностран - Е то оттам само с падане се връщат, как иначе - друг начин няма... Не, има и друг начин: може и с плавен полет...

Ноинна – Аз много лошо паднах и ме заболя. Обаче си казах: "Поне няма да им причиня болка". А за мене си си казах: "...Аз съм свикнала да ме боли..."

Ностран – А ти знаеш ли че... ние със нея изпитахме болка - а не бяхме изпитвали почти никога болка, - защото изведнъж ти изчезна? И после ни лекуваха, защото ни беше мъчно.

Ноинна – Аз само не знам защо толкова дълго трябва да бъда в света на скупчените хора...

Ностран – Не знам. Ако някой може, да каже...

Ноинна – Ако ТОВА разбера, всичко друго ще ми стане ясно.

Уралоний - (говòри нещо много тихо, което не е разбираемо в записа. Вероятно, че земята е уникално място, където могат да се получават важни уроци)

Ноинна – Има нещо... Има нещо, което ме държи, което... Розовата Нишка ...

Ностран – Чакай, чакай! Той каза нещо страшно интересно. Да, това е много интересно за "розовата нишка", ама аз тука те прекъснах - като някой "водещ"...

Ноинна– ... РОЗОВАТА нишка ме държи в тоя свят. Не че там ми е по-хубаво...

Ностран – ...защото "водещи" има само в тоя... свят... на скупчените хора... Само в света на скупчените хора има такава мръсна дума "водещ"...

Ноинна – ...Даже аз понякога съм си мислела... понякога ме е било яд на тебе...

Ностран – "Яд"?!!

Ноинна – Даа...

Ностран – "Яд"? – Каква е тая дума?...

Ноинна – ...Амии... пак е от тоя свят... Ти непрестанно искаше да сме в тоя, хубавия свят...

Ностран – ...така...

Ноинна– ... а пък аз ти казвах: "Слез по тая розова пътека!"...

Ностран – Да?...

Ноинна – ...Във тая розова пътека ... По тая розова пътека ... вярно... има други понятия... Обаче тука... има нещо по-различно, което ти трябваше да разбереш! Вярно – там не винаги има прегръдки... Обаче по тая розова пътека... се получава нещо много особено...: способността да се смалиш!...

Ностран – ...Точно той говореше сега (Уралоний), че в този свят на скупчените хора се добиват неща, които никъде другаде не могат да се добият. А мен тва ми е страшно интересно... какви са тия неща...

Ноинна – ...Аз много исках да се науча да стана малка, много малка – абсолютно невидима.

Ностран – Да...

Ноинна – ... Именно защото всички вие ме видяхте там!... А в тоя свят тук се учех да бъда винаги невидима...

Ностран – Да...

Ноинна – ...Аз се уплаших от това, че вече ме виждат, защото бях свикнала да бъда невидима. Аз исках да се научиме да бъдеме невидими.

(В момента внезапно дървата в камината се разпалват със силно пукане и свирене на вятъра)

Ностран – …ЕТО вече! ... Ти се връщаш вече... защото се разпалваш!... Само внимавай с регулирането, защото ей тъй, през кумина, с огъня може да изхвърчиш.../общ смях/ ... Внимателно... с регулацията...

Ноинна – ... Да, обаче ти винаги казваш, че не искаш... да слизаш по тая пътека... защото там много боляло... Краката много болели, като се стъпвало...

Ностран – Да...

Ноинна – ...По краката се получавали рани... Там нямало прегръдки...

Ностран – ....Къде "там"?..

Ноинна – ... В Розовата Пътека...

Ностран – ... Може, не знам...

Ноинна – ...Обаче вече не ти се сърдя. Дълго време ти се сърдех, че не щеше да слизаш там...

Ностран – Да... Ама ти отдолу си ми се сърдела. Понеже горе кат си, не можеш да се сърдиш...

Ноинна – Да!... Долу – защото аз ти виках през една тръба...

Ностран – Ахааа...

Ноинна – А ти казваше: "Ама тук има толкова много любов!"... Аз ти казвах: "Даа ама тук има МАГИЯ... Такива чудесаа!... Ела при тях! "

Ностран – Ма ти затва си била болна от сърдене...

Ноинна – Да. Не ми харесваше да се сърдя, но въпреки това знаех, че трябва да ти се сърдя – за да слезеш ДОЛУ!

Ностран – ...Добре де – като заспиваше и идваше горе... помниш ли, че те лекувахме от сърдене?...

Ноинна – Помня. Обаче аз знаех, че въпреки това, само така ти ще слезеш долу – при другите... Знам, че това беше лошо и не трябваше да го правя. Но ти трябваше да слезеш на тая розова пътека, защото там те чакаха още повече... Те бяха много скупчени; някои от тях бяха много болни...

Ностран – ...Знаеш ли, че може би има едно такова щастие - като слизаме в света на скупчените хора, - което не можеш да го изпиташ никъде във Свободната Вселена – нашата – и в Легенда за Зорницата... Има и.... Има и... "Сказание за Слънцето" – един друг град – помниш, - божествен... Обачее... изглежда никъде там не може да се изпитат тия чувства. Там няма скупчени хора, коит` са нещастни; а като правиш добро и освобождаваш, изпитваш едно ОСОБЕНО щастие...

Ноинна – Аз знаех, че мястото ти е ТАМ! Обаче... знаех че... ти щеше да слезеш долу... само като... като разруша нещо горе, в твоя свят, въпреки че там всичко е хармонично. Нещо... нещо да се промени там... Нещо там да стане РАЗЛИЧНО...

Уралоний – Не може просто така да промениш и просто да прокараш една пътечка от света на скупчените хора, за да се...

Ноинна – Да! Този свят долу не е чак толкова лош.

Ностран – ...Не, аз искам да ти кажа нещо на ухото... Въпреки че ние сега сме си в НАШИЯ свят... Нали няма значение къде сме за физическите очи – важното е, че в момента сме си в НАШИЯ свят. Но... искам да ти кажа ... (само да внимаваме да не ни чуят, щото знаеш, че има подслушвачи и във нашия свят... /смях/ ...много добре знаеш...). Обаче... напоследък... се говори нещо, което, само ако ни чуят, че си го говориме... – някои от нашите НАСМЪРДЯВАТ! Знаеш ква е тази дума. Хем са във света... на хората, които не остаряват. Всички сме голи, всички се обичаме, всички праим квот` си искаме. Обаче - някои НАСМЪРДЯВАТ... Гледаш го – прекрасен! Защо насмърдява?...

Ноинна – Знаеш ли защо е така? - Защото те се страхуват ... да бъдат грешни...

Ностран – А, ето!!!

Ноинна – ...всички искат да бъдат много "чисти"... Те се страхуват да се изцапат... И аз ... Разбираш ли? ... - Има различни хипнози... Например, в света на скупчените хора се страхуват да са чисти. А горе се страхуват да са мръсни... Мен не ми харесват крайните понятия. Искам човек да не се страхува от нищо!

Ностран – ... Само внимавай, защото...

Ноинна – ...И затова исках... ти да слезеш там. Защото ти казваше: "Даа, ама ако слеземе там всички, които сме такива... – Ти знаеш ли, че там има пирони... има гвоздеи ... " – Пък аз ти казвах: "Точно за нас няма да ги има..."

Ностран – ... Ааа... „пирони” съм учил, ама „гвоздей” кво значи?...

Ноинна /смее се/ – Не знам... Ама нещо, от което боли...

Ностран – ...Е що говориш квот` не знаеш?...

Ноинна – ... Ми аз знам някои думи, които не разбирам...

Ностран – ...Кво казваш?

Сияние от Сириус ... "Пирон... перон на гара..."

Уралоний – Само искам да кажа, че може би се страхуват да бъдат грешни, за да си останат "безгрешни"..

Ностран – Ааа, това са различни неща!

Уралоний – Това е, защото те, по принцип, не са грешни... иии…

Ноинна – ...страх ги е за не се изцапат!

Уралоний – Те, чисто и просто, мислят повече за своите... удобства и навици, за своите дребни еснафски задължения и... "блаженства" ...

Ностран – Страхуват се ... да не станат "дрешни" (с дрехи...)

Ноинна – ...Искам да ти разкажа ЗА ТЕБЕ! Искам да ти разкажа...

Ностран – Кажи. Ама аз не обичам ЗА МЕН да се говори... Или?... Айде, добре... Аз пък се страхувам да се разказва за мене... Айде...

Ноинна – Ама аз ще ти го разкажа в бъдещето...

Ностран – ...Аа, може, добре...

Ноинна – Може ли в бъдещето?...

Ностран – Може, ние всичко можеме...

Ноинна – Просто, когато ти слезе там... Когато ти ЩЕ СЛЕЗЕШ там, но аз го казвам, че вече си слязъл...

Ностран – ...Ааа, само извинявай, слагам една скоба... Нали можем да се уговориме, че всичко това, което... Аз... доколкото... налиии... Виждате, че съм натиснал копчето за запис... Ааа... Ако случайно го слушат някои хора - особено от тези, дет се мислят за умни, нали - ааа... да мине за някакъв фантастичен разказ... че си измисляме ... Щот` те могат да помислят... Амии, глупости! – Те никога не могат да помислят как са В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ нещата... Така че – продължавай...

Ноинна – ... Значи, ти казваше така: "Аз съм слизал и друг път по тази пътека, за която ти говориш. Но този свят ме отвращава!" – Аз ти казах: "Да, но сега ще е РАЗЛИЧНО. Когато ти светиш, тогава ще слязат и всички твои приятели." - Аз единствена избрах да сляза сама там, докато и вие почнете по-често - не само да се качвам горе, при вас... защото ... Тогава ти каза... : "Да ама ... тукаа... така и така..." – и всички казваха като теб. Аз толко време ви се сърдих!... Уморих се да се сърдя – и накрая ти слезе, защото вече и на тебе... и ти се умори да ме лекуваш... Просто заради МЕН го напрàви. .. И тогава разбра, че като слезе... Всъщност, ти беше защитен от тия... пирони... и от ножовете... Защото слезе едно сияние със теб, което винаги те пазеше.

Ностран – ...Това па не съм знаел никога...

Ноинна – ...Това сияние... беше над съня ти; то беше в сърцето ти, беше в любовта ти... То беше повече от всички твои приятели. Там ти намери това сияние...

Ностран – ...Значи съм можел да дишам...

Ноинна – ...Много повече даже, отколкото там, горе!...

Ностран – Добре де... Семена от брезина нямаше...

Ноинна – Нее.. Това беше едно ОСОБЕНО сияние, заради което аз стоях долу...

/В този момент камината почва силно да "диша".../

Ностран – Ето, чуваш ли?...

Сияние от Сириус – Наистина, как диша!...

Ностран – ... как наш`те дишат...

Ноинна – То беше едно СИЯНИЕ, заради което аз стоях долу. Само там можех да го намеря. Обаче... то идва от един висок свят. Там, горе, винаги го има – то е в семената, в наш`те прегръдки, целувки... А тука е само когат` си самотен...

Ностран – Знаеш ли сега кво ми казва?... Сега ще ти кажа кой, щот` те са много гласове... Момент, секунда... /дълго мълчание/. ... Да, да, да! Това е Сапфирена Балада... Една приятелка...- Сапфирена Балада... Не знам, може би не може добре да се преведе името й на... на този език... Тя ми казва че... първият... радиоредактор,... който пусне тази касета, дето сега си говорим, по радиото... ще го вземеме на екскурзия...

Ноинна – ...Ама къде – там, на Венера?...

Ностран – ...Не, първо на едно друго място... за адаптация... – И оттам тръгваме навсякъде...

Ноинна – ... Още повече, че...

Ностран – ...Само че... на никой нито дума!

Ноинна – ...Ти... казваше така: "Всички мои приятели слизат със люлки – оттам до тука... Само че слизат, само когато..."

Ностран – ...Ето, видя ли как мигна даже лампата... Щото наш`те викат: "Да!"...

Ноинна – "...обаче слизат само тогава, когато... има прегръдки..." - А аз ти казах: "Да, обаче ако слезеш тука, пак щеше да вървиш по тая розова пътека. И ако те прегърне това сияние, което няма да е прегръдка на жена, нито прегръдка на любима, а е прегръдка на СИЯНИЕ,... аз ще те науча научиш да летиш по едни... млечни пътеки...

Ностран – Аз знам, че всеки може нещо, което никой друг не го може. – И... страшно ме интересува какви са пък сега тия... "млечни пътеки"!...

Ноинна – ...Ами... ти сядаш на тази пътека; сиянието те обгръща...

Ностран – ...така...

Ноинна – ...ти си сам - ти мислиш, че си сам... Обаче, всъщност, ти си със сиянието. И по тази пътека ти почваш да летиш там, където поискаш! Това е повече, отколкото да бъдеш в прегръдка... Исках да разбереш, че има нещо повече, отколкото да бъдеш в прегръдка...

Ностран – ...Напълно възможно е, ама аз много трудно разбирам това нещо...

/Тук може да се поясни, че в този момент Ностран преиграва, за да тече диалогът, импровизацията, "пиеската"... Да може Ноинна да се разгърне напълно, понеже в момента чрез нея тече нещо уникално, безкрайно интересно. Вътрешно Ностран малко се дразни, задето тя – или нещото чрез нея – го сваля на нивото на тия с прегръдките, въпреки че няма нищо против да лети и чрез тях... Все едно, че никога не е летял по пътеките на Млечния път... Е, пак си е намерил „педагог4, но нищо... Полезно е за развитието на... педагозите... Затова ще продължи в този дух..../

Ноинна – ... Ами това е ... любовта на СИЯНИЕТО...

Ностран – Сиянието не е ли прегръдка?

Ноинна – Да, но тя е ДРУГ тип прегръдка.

Ностран – Е какъв?...

Ноинна – Тя се нарича "вълшебство".

Ностран – Ами прегръдката също е вълшебство...

Ноинна – Да но... това е вълшебство, което може да се види, а сиянието никога не може да се види, то може само да се почувства. То е нещо, коет ... при което... отвън няма нищо, а вътре е всичко.

Ностран – Може... Защото прегръдката... неведнъж съм си мислил, че прилича на сграбчване...

Ноинна –... И тогава... аз си замечтах да пътуваме много в такива невидими прегръдки... Тогава никой да не плаче за прегръдката на другия. А всеки да пътува в собственото сияние...

Ностран – ...в самопрегръдката на сиянието...

Ноинна – ... Да. Исках ТОВА да те науча... Всъщност, ти го РАЗБРА. И тогава ние ЗАПЪТУВАХМЕ...

Ностран – ...по млечните пътеки...

.........

Ноинна – ... Искаш ли да ти разкажа още за бъдещето?...

Ностран – Страшно ме интересува!

Ноинна – ....Ами тогава ти... Ти престана да чакаш отклик. И тогава...

Ностран (прави се на ибрамбашия, за да остави Ноинна с впечатлението, че е познала... Иска му се... - понеже точно след три години и половина пак ще се хване за сърцето от страшна болка по една пътека от рози, и то с КАКВИ бодли!...) – Така ли?... Аз ... съм престанал... да чаккам... отклик?!...

Ноинна – Престана ДА СЕ РАДВАШ на отклика... Не мога да ти кажа как е точно думата, забравих го... Ако беше на нашия език...

Ностран (още по-"искрено" се чуди...) – ...Аз пък мислех, че не съм стигнал до това...

Ноинна – Това е БЪДЕЩЕТО...

Ностран – А, ти за БЪДЕЩЕТО говориш...

Ноинна – ... Ти вече не чакаше отклик...

Ностран – ...Ти ме предупреди, че ще говориш за бъдещето...

Ноинна – ... Ти вече не чакаше никакъв отклик. Тогава около тебе... затанцуваха много звезди.

Ностран – Знаеш ли как стана това? – Сега се сетих как стана това… в... бъдещето... Щото това е ПОЛОВИНАТА от... начина, ПОЛОВИНАТА от тайната. Не е достатъчно само ДА ПРЕСТАНЕШ да очакваш отклик, но трябва да се откликваш ТИ САМИЯТ, преставайки да очакваш отклик. Тогава става осмùца, само с едно "търкалò" не става... Без това безкрайносттта не става.

Ноинна – Ти откликваше, да, обаче...

Ностран – ...А откликът се получава после неизбежно....

Ноинна – ... Да, ти винаги имаше отклик...

Ностран – ... като престанеш да го чакаш.

Ноинна – Да, ти винаги си го можел това. Само че винаги ти е харесвало за бъдеш повече в прегръдка, а точно това ме плашеше. Не знам защо, аз се страхувах от твоята прегръдка. Въобще, винаги съм се страхувала от прегръдките... Защото те... ме отделят от сиянието. Просто съм влюбена в сиянието – винаги съм го обичала! Затова предпочитам света на скупчените хора, защото само оттам може да се полети по млечни пътеки...

Ностран – Е това е СТРАШНО интересно! Ето и той каза нещо такова /Уралоний/ - каза, че там се добивало нещо особено, а сега и ти ми говориш за... за млечните пътеки...

Ноинна – Толко време се сърдя на твойте приятели! Не че се сърдя – това е ИГРА... Аз се ПРАВЯ, че съм сърдита...

Ностран – Добре, искам да ги различа. Розовата пътека, по която слизат някои от нас...

Ноинна – Нее, това е пътеката, по която вървиме тука, на земята. При скупчените хора...

Ностран – Тогава защо каза, че съм слязъл по розова пътека?...

Ноинна – Не, ти слезе с ЛЮЛКА...

Ностран – Аха...

Ноинна – А ние тука всички вървиме...; всички които сме от нашата родина и всички такива пришълци… – ние стъпваме по розови пътеки, но тях никой не ги вижда...

Ностран – ...А млечните пътеки, може би, са към Млечния път, към галактиките?...

Ноинна – Да, към всички видове галактики...

Ностран – Сега разбирам...

Ноинна – Но само ОТТУКА можем - по една млечна пътека - да полетиме. САМО ОТТУКА! Но – само ако имаме СИЯНИЕТО. Ако не очакваш да си с някой, а да обикнеш точно СИЯНИЕТО... Аз искам... със това сияние да изградиш един ДВОРЕЦ! Затова толко време ти се сърдя...

Ностран – ...Ааа, още веднъж тази дума... ми кажи какво значеше...

Ноинна – Да де... ИГРАЯ си на това...

Ностран – Ти, като я кажеш - и мен ме боли...

Ноинна – Нее, това е ИГРА... Защото аз не мога да се сърдя...

Ностран – Тия "игри" със ножове и куки сега… Извинявай!...

Ноинна – Те не са истински ножове, това са фалшиви ножове... Само така изглежда... за да натежиш и да слезеш!

Ностран – Ааа, така може...

Ноинна – Разбираш ли?... Важното беше да станеш тежък – защото ти не обичаше тази дума...

Ностран – Да бе, на мене за кво ми викаха "перушан", "перушинка"... – Сега съм вече по-тежък...

Ноинна – ...А като натежиш.... – и в момента, в който слезеш и стъпиш на розовата пътека... и още там други неща, които няма да ти разкажа сега,... – ТОГАВА идва сиянието!

Ностран – Значи ... трябва да стъпиш на розова пътека, за да дойде сиянието?...

Ноинна – На всяка цена! Но ти не можеш, ако слезеш, да не стъпиш на розова пътека. Всички ние стъпваме на РОЗОВА пътека.

Ностран – Това не значи л ... да имаш предпочитание към някой повече, отколкото към друг?

Ноинна – Нее... Това си е пътека само за нас... СИЯНИЕТО дава тази пътека.

Ностран – Аха, само за нас...

Ноинна – Първата стъпка е ПЪТЕКАТА.

Ностран – Да...

Ноинна – Втората стъпка е да се научиш да бъдеш в едно кресло и да имаш корона. И никога да не слизаш от това кресло!

Ностран – ...И сега, откакто сме тука, в тоя свят, на мене ми идват разни хулигански думи... Извинявай, може би не е красиво, обаче за колегата Егзюпери ми дойдè – заради този наш разговор тази вечер – един израз: "трева да пасе" пред нашия разговор...

Ноинна – ... Значи ... ти трябва да седнеш на това кресло...

Сияние от Сириус – ..."Ряпа да яде!..."

Ностран – ... Нашата колежка съгласна ли е или не е съгласна?...

Ноинна – ... Аз мисля, че тя ни гледа още от Венера... Тя е горе...

Ностран – ... Еее, така е... Тя затова...

Ноинна – ...Но... ще слезе на една хубава люлка. Първо ТИ трябва да направиш сиянието, за да дойде и тя.

Ностран – ... Мммм!

Ноинна – ...Изобщо, ти, ако си направиш твойто сияние – ако го обикнеш много, - и АЗ/ще дойда... Ти първо трябва да го НАПРАВИШ...

Ностран – ...Така ли?...

Ноинна – ..Ти СПИРАШ другите!

Ностран – Чакай, чакай, това е много важно!...

Ноинна – Аз затова ... все така се правя, че ти се сърдя...

Ностран – Така... Ааа, да! Тука вече те разбирам...

Ноинна – ...Защото много искам да дойдете тука, искам да полетиме… към галактиките... Защото под галактиките можем да се прегръщаме само по двама...

Ностран – Къде?...

Ноинна – Там, «горе» - това още не са галактиките...

Ностран – Ама ти ме плашиш страшно!...

Ноинна – ... Еее, само в ЕДИН миг по двама...

Ностран – Ааа, така може...

Ноинна – Не може в един миг по петима... А когато летиме със сиянията, ние можем да правиме ДРУГИ пространства. Ние влизаме в ДРУГИ измерения. Там можем на един микрон да бъдеме сто хиляди! Това може само...

Ностран – ... Чакай сега: на един макарон?... Там макарони произвеждат ли се?... /смеят се всички/

Ноинна – Микроон!

Ностран – ...Ааа, чакай, извинявай...

/пак смях/

Ноинна – Там се разширяваме... Защото, именно, можем да станем много малки. За да станеме много малки, трябва да стъпиме на РОЗОВАТА пътека. И да се обгърнем със СИЯНИЕТО. Сиянието идва при НАЙ-малките. ОТКОГА ти пращам по моя телефон поздрав от най-малките! От НАЙ-малките!

Ностран – Ама ... мобифон ли ти е - или ...

Ноинна – Еее, такъв един...

Ностран – Щото мобифоните били много вредни.

Ноинна – То е по цветята...

/Ноинна помни пиеската "Молитва за мир", която я писаха с Ностран преди няколко години. Там цветята са телефони за космически разговори с различни цивилизации, също както в разказа на един колега Михаил Грешнов./

Ностран – Да де, ти знаеш, чрез... теменужката... как говориме; как говорим чрез мака, как чрез... еделвайса. Съвсем по различен начин се предава.

Ноинна – ... Аз ти говорех чрез водораслите...

Ностран – ...Лелеее!... Ми аз зат`ва ли толко често мокър се усещам?...

/смях/

Ноинна – Защото те имат един АРОМАТ... Специален...

Ностран – ...Чакай... Те имат много йод - а ти помниш, че имахме една приятелка от йодената вселена?..

Ноинна – ... Коя е тя?...

Ностран – ...Една приятелка от йодената вселена имахме, и с нея наистина можехме да пътуваме из йодената вселена, само когато се гмуркахме межу водораслите... Помниш ли?...

Ноинна – Да. Тя ме накара да се облека в тъмно... ултрамаринен цвят...

Ностран – ...А един от наш`те приятели – той се роди в България напоследък - беше написал едно стихотворение на тази тема, в което казваше: "Соления, безкрааайно сладък мирис на йод и водорасли... Напред към сините води, към сините звезди, към синята поезия!"

Ноинна – Знаеш ли защо ти говорех чрез водораслите? Защото... когато... това беше един специален код... Ако ти говорех чрез глухарчетата и теменужките, този код...

Ностран – Ама... чакай сега... – Этот кот специальный? А кошка где?...

Ноинна /смее се/

Ностран – Аа, код?...

Ноинна – Код!

Ностран – ...А я "кот" понял...

/смях в залата.../

Ноинна – ...Значи, ако ти говорех чрез теменужките и глухарчетата или розите, или лилиите, то щеше да се чуе от тук нататъка, да пътува като песен... А чрез водораслите се чуваше като аромат, а аромата много трудно го подслушват, защото тука тайната е много силна. Тука трябва всичко да е тайно. Колкото повече можеш да пазиш тайна, толкова повече сиянието ще те обича.

/Дълга пауза. Огънят пука в камината./

Ностран – ...Ти такива интересни работи ми разправяш тази вечер, чее... направоо...

Ноинна – ... Ако само за миг разгадаеш Тайната – каквато и да е тайна, - сиянието те напуска... Дори на най-любимия не трябва да кажеш Тайната,...

Ностран – Да...

Ноинна – ...освен ако той сам я разбере... чрез аромата... Дори не чрзез песента... Само чрез аромата!

/Пак дълго мълчание и пукот на дървата и въглените в тази вълшебна вечер/

Ноинна –... И така, в бъдещето... ти стана тежък,... получи сиянието... и вече не стъпваше по розовата пътека, а ПЛУВАШЕ по нея...

Ностран – ... Да се плува по розова пътека...

Ноинна – Да!...

Ноинна – Колегата Егзюпери слуша ли?!

/Всички се смеят/

Ностран – Е как! Нали предаваме по "радиото" в целия космос!... Това в момента ... както винаги ...

Сияние от Сириус - ... По "радиоуредбата"...

Ноинна – ...Представяш ли си! Нямаше никакво съпротивление по нея...

Ностран – ... Ние сме... сега в момента . използвам мръсната дума "водещи", де... Тя е мръсна дума, обаче те имат...

*

Край на импровизацията. Записът продължава с много мелодично ноктюрно на Шопен за пиано, с чудна акустика... Има малки като нас, които се мислят за големи, но помнят че са малки и затова могат да продължават така приказките. А истинските големи, докато са още малки на земята, а именно децата, като почнеш с тях такива луди диалози, се развихрят така, че и боговете изпадват от небесата от изумление!…

18.03.2020 г. 08,36 ч.

„ВОДА ГАЗИТЕ, ЖАДНИ ХОДИТЕ.“

УЧИТЕЛЯТ: „Много пѫти известни религиозни системи, известни философски системи може да ви спънатъ въвъ вашия растежъ. - Какъ? - Ще кажатъ: „Богъ е Любовь“. - Слѣдователно, като Любовь, Той щѣлъ да улесни вашата работа. - Това е вѣрно 50%. Въ какво отношение? - Че Любовта ще подобри само УСЛОВИЯТА на живота ви, но пакъ ОТЪ ВАСЪ ще зависи ДА ИЗПОЛЗВАТѢ тия вѫтрешни условия. Отъ ВАСЪ зависи - тя е специално прѣдоставѣна ВАША работа." (2.01.1923, „Правилниятъ растежъ на ученика“)

18.03.2020 г. 08,58 ч.

БАЛАНС НА ДУХА С ВЕЛИКАТА РАЗУМНА ПРИРОДА. Отсечем ли корените, умираме. Не дадем ли плод и семе – пак умираме.

УЧИТЕЛЯТ: „Слѣдователно, растенето подразбира да спуснешъ своитѣ корени въ подсъзнанието - то е БОЖЕСТВѢНИЯТЪ свѣтъ, и слѣдъ туй да прѣкарашъ клонищата на своя животъ въ свръхсъзнанието – то е ПАКЪ божествѣниятъ свѣтъ. Тѣ сѫ два полюса. Трѣбва да прѣкарашъ коренитѣ въ подсъзнанието и клонищата въ свръхсъзнанието, въ божествѣния свѣтъ – и ще започне новиятъ животъ – „животъ на хармония“, както го наричатъ, или още „животъ на безсмъртие“; или животъ, дето нѣма гниене.“ (2.01.1923, „Правилниятъ растежъ на ученика“)

18.03.2020 г. 10,56 ч.

КОЛАЖА: Учителят се задява с прекрасните бабички на Лени Рифенщал (Непременно гледайте „Синята светлина“, 1932). Но даже и някои около Него, които са Го слушали на живо 30-40 години, до последния момент Го разбираха точно като тях…

УЧИТЕЛЯТ: „Освободете се от еднообразието! Всички имате едно криво понятие за любовта. Много пъти питам някоя стара сестра, някоя стара баба, питам: „Бабо, какво знаеш ти за любовта, я ми кажи?...“ Тя се поусмихне и каже: „Синко, глупава работа…“ Тя ме гледа сериозно. Казва: „Ти интересуваш ли се от такива работи? Ти си набожен човек, синко - такива работи интересуват ли те?...“ – „Че как да не ме интересуват! Ами че този, младият момък е бил един ангел, пратен от небето, предрешен.“ – „Как ангел?...“ – „И от ГОЛЕМИТЕ ангели!...“ Чуди се бабата… - „Онези, които са те хващали, са все ангели. Щом те обича един човек, той е ангел, изпратен отгоре. Ти трябва да благодариш, че те е пипнал за рамото. Дето и да те пипне, той е като небесната светлина. Този лъч - червен, портокален, зелен, който и да е цвят, - като те лъхне, той носи ЖИВОТ в себе си!“

Аз искам да ви представя бабата… Тя мисли, че любовта е най-голямата глупост. Казвам: „Ти се радвай, че това са все АНГЕЛИ, които са играли около тебе, но и ТИ си един ангел! Ти си забравила...“ – „Аз… ангел?!… Забравила съм…. Ами, че крилата ми де са?“ – „Онзи, черният дявол - когато си се раждала, оскубал ти е крилата...“ Тя казва: „Аа, този вампир!“

Та казвам: най-хубавото, което Бог ни е дал, ние изгубваме смисъла му. Изгубваме смисъл в любовта - и търсим след това, смисъла на друго място. Нищо в света не може да запълни любовта! Питате някой, какво нещо е любовта. Казва бабата: „Ти синко, какво казваш, че е любовта?“ Рекох: „Бабо, любовта носи живот. Когото посети любовта, той не умира. Той никога не умира и смъртта не го гази! Той се подмладява. Ти сега на 19 години искаш ли да станеш?“ Изведнъж бабата се оживи. Казвам: „На 19 години ако станеш, какво ще правиш?“ – „Сега искам да уча. Сега вече ще им пиша!“ Тя ме гледа сериозна и казва: „Сега ще им пиша както АЗ зная.“ – „Какво ще пишеш?“ – „Мойто ангелче!...“ (24 март 1940, „Великото благо“)

ЕТО ОЩЕ ПОУЧИТЕЛНИ МИСЛИ ОТ СЪЩАТА БЕСЕДА:

Всеки един от вас носи най-малко три тайни: тайната на любовта в сърцето си, тайната на мъдростта в ума си и тайната за истината в тялото си. Три велики тайни! ИМА какво да изучаваме!

Ами черното мастило намясто ли е турено. Евангелието трябваше да бъде написано със златно мастило! Божествените работи може ли с черно мастило да се пишат? Със златно мастило трябва да се пишат. И на най-хубавата хартия.

Казвам: и ВИЕ пишѐте - нищо повече! А пък после, ако е хубаво писаното, то ще се приложи; ако не е хубаво, не съжалявайте, НО ПИШЕТЕ. Много добре е човек да пише! Да бъдем смели като пророците. Всичките онези, които са писали Библията, ние се ползваме сега от онова, което са писали. И НИЕ да пишем! После, като дойдат другите - да се ползуват от онова, което ние сме писали. Всеки може да пише Евангелие, но за да е авторитет, трябва да го е посетила Любовта, трябва да го е посетила Мъдростта, трябва да го е посетила Истината. Тогава, каквото и да пишеш, ще бъде израз на Божията Любов.

Всички идат да ме питат как да ги запознаят с Новото Учение. - Лесна работа! ЕТО аз как проповядвам: на бедните, които са гладни, ще ги поканя на гости, ще туря обед, ще дам хляб да се наядат. - ЕТО проповед! Ако проповядвам на голите, ще купя дрехи, ще ги облека. - ЕТО проповед. Онези, които нямат къщи, ще им съградя къщи, ще ги туря вътре. - ЕТО проповед. На болните, като ида да им проповядвам, ще им дам здраве. - ТОВА е проповед! Онези, които са сиромаси, ще ги направя богати. ТОВА е проповед!

Наблюдавайте се. Най-първо, искайте в очите си да имате един поглед мек, че като се погледнете, сами да харесате погледа си. Оглеждайте се дотогава, докато вие сами харесате погледа си. Помислù нещо хубаво, чети нещо хубаво - и пак се огледай. Ако не се харесваш, чети нещо друго. Направи някоя добрина някому, и като се върнеш - пак се огледай. Тогава, ако харесаш погледа си, направил си нещо хубаво. Всяко добро дело, което човек направи, всяка една добра мисъл, която човек има, всяко едно добро чувство и желание, всяка една добра постъпка, която си направил по Бога, се отразява в човешкия поглед. Отразява се в човешкото сърце, отразява се в човешкия ум, отразява се в човешкото тяло. Всякога, когато човек направи едно добро в света, той усеща тази приятност в тялото си.

Казвам: да живеем и да се радваме на ума, да се радваме на сърцето си. Защото НИЕ сме господарите, които можем да направим тялото ни да се радва. НИЕ сме господарите, които можем да направим сърцето ни да се радва и можем да направим ума ни да се радва. Не че ние ще станем сами по себе си щастливи, но да не затваряме прозорците, през които идат Божиите блага! Да не затваряме благословението! Затвориш ума си - тогава божественото благословение в мислите не идва. Затвориш сърцето си - тогава Божието благословение в чувствата не идва. Затвориш тялото си - и Божието благословение в тялото не идва.

Ако всеки ден не изниква в ума ти една хубава и красива мисъл, едно малко красиво чувство, една малка красива постъпка, животът се обезсмисля. Всеки ден ще излезете да посрещнете някъде любовта. При мене са идвали много, които са нещастни и които са разочаровани в живота и аз им съм разправял. Казват: „Нас ни излъгаха….“ - Казвам: не ви излъгаха, но вие сами се излъгахте. В света никой не може да ви излъже, освен вие самите. Никой в света не може да те излъже, освен сам може да се излъжеш.

Реалността на живота - това е любовта. Когато любовта в тебе умре, загубваш смисъла. Казва: „Да умрем.“ - Струва си човек да умре, за да се прояви любовта ВЕДНАГА. Но има една смърт, която трябва да избягваме. Да умреш, за да загубиш любовта, то е най-страшното нещо в света! Няма по-страшно нещо да умреш и да изгубиш любовта и няма по-хубаво нещо да умреш и да придобиеш любовта. Някой ми казва: „Искам да умра.“ – Как? Да умреш и да изгубиш любовта, или да умреш и да придобиеш любовта? Ако придобиеш любовта, то е най-голямото благо да умрете. Тогава бих желал всички да умрете и да придобиете любовта. Но ако е да умреш и да изгубиш любовта, не желая никой да умира.

На всичко се радвай! Защото, като се радваш на всичките работи, животът е в ДИНАМИЧЕСКО положение - ти ПРОГРЕСИРАШ. Щастието на човека зависи ОТ ТОВА.

Необходимо е любовта да внесе живота. Без живот, човек не може да започне. То е ПЪРВАТА стъпка. Всеки ден, като станете, вие мислете, че любовта ще дойде. Всеки ден, като станеш, ти ще хлопаш на вратата на любовта и ще започнеш сутринта с любовта. На обед ще се разговаряш с Божията Мъдрост, вечерно време, като залязва слънцето, ще търсиш Божията Истина. Ако можеш сутринта да приказваш с любовта, на обед с мъдростта и вечерта – с истината, ти си в Божия път, ти си разбрал смисъла, и в душата ти има вечната радост на живота.

Щастието не иде по пътя на сърцето, не е в самото сърце. Щастието иде по пътя на човешкото тяло. /…/ Желая на всинца ви да мислите за любовта и да се подмладите! Сутрин за ЛЮБОВТА да мислите, вечер да бъдете СВОБОДНИ; а посред нощ, когато се събудите, да принесете молитва с благодарно сърце за благата, които ви са дадени.

18.03.2020 г. 12,06 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „ЕТО кѫдѣ е опасностьта у васъ. Вие ще кажетѣ: „Учительтъ ни каза едно правило - ние нѣмаме вече нужда отъ Учителя“. ЕТО кѫдѣ е погрешката! Вие не разбиратѣ цѣлия законъ.“ (2.01.1923, „Правилниятъ растежъ на ученика“)

АКО НЯКОЙ ИМА ЗРЕНИЕ НАД ФИЗИЧЕСКОТО, ще види следната картина: Понеже не е умирал никога, Учителят ГОВОРИ, но заедно с Него говорят и Го надвикват още много умници и проповедници. Обикновено Той говори тихо, а те се опитват да Го надвикат и да се надвикват един-друг. Не че Бог не се радва на децата Си, когато започнат да гугукат, но мнозина превръщат „гугукането“ си в нещо друго. С подбрани елементи от Учението Му те осъществяват споменатия „redirect“ – пренасочват съзнанието на неопитните към познания, които не са Слово, не са Истина, не са Живот. Щом Той е всесилен, защо допуска това?

19.03.2020 г. 04,33 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Какъвъ е идеалътъ на ученика? – Да бѫде като УЧИТЕЛЯ си. Слѣдователно, Учительтъ е идеалъ на ученика, който той трѣбва да реализира - т.е., да има туй знание, което УЧИТЕЛЬТЪ има; да има тия чувства, които УЧИТЕЛЬТЪ има; да има тая воля, която УЧИТЕЛЬТЪ има; и да работи въ свѣта тъй, както УЧИТЕЛЬТЪ работи.“ (2.01.1923, „Правилниятъ растежъ на ученика“)

НИМА НЕ Е ПРЕД ОЧИТЕ НИ ЕДИН НАЙ-ДРЕВЕН И СЪВСЕМ ПРЕСЕН ПРИМЕР за ЕДИН УМ, СВЕТЪЛ КАТО СЛЪНЦЕТО; за необятните божествени знания, които има нашият Учител? Познаваме ли на света някой, който да има по-верни и обширни, по-истинни знания от Него? Някой, който да не лъже, да не измисля, да не става тръба на духовете?

ПОЗНАВАМЕ ЛИ НЯКОГО СЪС СЪРЦЕ, ЧИСТО КАТО КРИСТАЛ, способно да се самораздава като извор; да обича всички без изключение - даже и различните, невежите, лошите, враговете?

ПОЗНАВАМЕ ЛИ ПОНЕ ЕДИН ЧОВЕК С ДУХ, МОЩЕН КАТО БОГА, и с диамантената воля на Учителя? Запознат ли е някой с несравнимите дела и способности на Неговата божествена воля, с безбройните случаи, които нямат сравнение по сила и мощ с никой и нищо на света в цялата история на човечеството?

ПОЗНАВАМЕ ЛИ В СВЕТА НЯКОГО, КОЙТО РАБОТИ БЕЗБРОЙ ВЕКОВЕ ПО 24 ЧАСА В ДЕНОНОЩИЕТО, без да получава нито квадрилионна част от стотинката материална компенсация; в когото да няма и помен от гордост и тщеславие, от нуждата за човешка слава и признание?

19.03.2020 г. 04,55 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „По НОВИЯ начинъ - а то постарому всѣки може да гради. По НОВИЯ начинъ трѣбва да знаешъ да градишъ! А този, новия начинъ, ще го научишъ отъ кого? - Само отъ своя Учитель! Азъ казахъ: този Учитель, като дойде, Той ще ви каже първата дума. И по образа на тази първа дума ще почнетѣ вие да градитѣ новото си тѣло, и тогава ще иматѣ друго сърдце. Въ туй ново тѣло не само сърцето ви ще се промени, но и умѫтъ.“ (2.01.1923, „Правилниятъ растежъ на ученика“)

НОВОТО ТЯЛО НА ПОДСЪЗНАНИЕТО И СВРЪХСЪЗНАНИЕТО няма да е като старото, в което царуват съзнанието и самосъзнанието. Човекът на съзнанието не може да обича всички и да живее за всички; човекът на самосъзнанието търси изява, власт, слава и признание в света. Новото сърце е чисто като кристал и се самораздава на всички, а новият ум РАЗПОЗНАВА СЛОВОТО БОЖИЕ КЪДЕТО И ДА СЕ ПОЯВИ, ПРИЗНАВА ГО, БЛАГОВЕСТВА ГО И СЕ СТРЕМИ ДА ГО ПРЕВРЪЩА В ДЕЛО И ЖИВОТ. Новият ум не държи да му се възхищават и да го следват.

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: "И апостолъ Павелъ казва на едно мѣсто, че ние имаме ума Христовъ, не обикновѣния умъ."

19.03.2020 г. 05,46 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Плачътъ е само едно сѫстояние да смекчи човѣшкото сърдце, за да може „Божествѣниятъ Духъ да работи вѫтре. ТУЙ е смекчаване! /…/ Като си смекчи човѣкъ сърцето, ТОГАВА ще дойде Духътъ Божий.“ (2.01.1923, „Правилниятъ растежъ на ученика“)

КОРАВОТО СЪРЦЕ не разпознава и не признава безбройните извори на Словото Божие и не работи за тях, не оставя своята собствена изява на последно място. Коравото сърце пречи на Тройния Ритъм и иска своето собствено щастие със всичките сили на егоизма си. Коравото сърце не разбира любовта и братския живот като необходимото присъствие и необходимото отсъствие, като интензивно и постоянно движение. ПОРАДИ ВСИЧКО ТОВА И ОЩЕ МНОГО ДРУГИ ЕГОИЗМИ И ПОДЛОСТИ, ТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОДЛОЖЕНО НА ПЛАЧА, за да омекне. Старото, коравото и червиво сърце държи водния клъстър в склеротично, затворено състояние. Забранява му да има постоянно излизане на един елемент навън, за да дойде на гости друг за известно време. Води упорити, кървави, хилядолетни войни срещу обмяната на веществата и съществата, срещу размяната. Така водата престава да дава живот, блатясва и жабясва – и ние умираме преждевременно.

ИМА ЕДИН, КОЙТО ОТ ХИЛЯДИ ГОДИНИ ПЛАЧЕ ЗАЕДНО С НАС, НО НЕ ЗА СЕБЕ СИ. Това не е историческият Христос, а Христовото Начало във всеки от нас, което се гърчи от жажда за Свобода и Любов. Тръните на страха и неотстъпчивото ни его и досега пускат кръв по лицето и тялото Му, но ние здраво държим своето си и не го даваме на никого. Безмилостно Го шибаме с камшика си, цял живот натискаме венеца от твърди тръни върху главата Му.

19.03.2020 г. 06,08 ч.

ОТНОВО ФУНДАМЕНТАЛНА БЕСЕДА ЗА ЧЕТЕНЕ И АУДИОЕМИСИИ НА ГЛАС, ЗА ПРЕПИСВАНЕ НА РЪКА СЪС ЗЛАТНИ БУКВИ! Всеки пасаж, всяко изречение, всяка дума и буква от нея съкращават еволюцията ни тъй, както огънят съкращава хартията!

УЧИТЕЛЯТ: „Сѣга ученикѫтъ трѣбва да има прѣдвидъ съграждането на своето ново тѣло. НИКАКВА ДРУГА ЗАДАЧА не трѣбва да ангажира неговото висше съзнание! Въ своето съзнание и самосъзнание той може да се ангажира съ обикновѣния животъ, но никога да не си позволи тия, обикновѣнитѣ неща на съзнанието и самосъзнанието, да ги внесе въ подсъзнанието и свръхсъзнанието! Сега той прави едно прѣгрешение и е осѫденъ на редъ страдания. - Ти въ съзнанието си като търговецъ, като ученъ човѣкъ може да живѣешъ както искашъ, но опиташъ ли се въ божествѣния свѣтъ да внесешъ една отъ тия човѣшки мисли отъ своето съзнание, ти ще се спънешъ въ своето развитие. И когато ние казваме, че ПО БОГА трѣбва да живѣемъ, ние не разбираме самосъзнанието, не, но ти ще се повдигнешъ въ своето свръхсъзнание и ще живѣешъ като Човѣкъ. Ти може да пуснешъ своитѣ клонища въ божествѣния свѣтъ и ТАМЪ да живѣешъ. Какъ ще живѣешъ? - КАТО УЧЕНИКЪ. Азъ взимамъ думата „ученик“ въ висшъ смисълъ. И затова казва Христосъ, че когато дойде подсъзнанието и свръхсъзнанието, ти ще се отречешъ и отъ баща си и отъ майка си. Заради подсъзнанието и свръхсъзнанието ще се отречешъ! Защото въ божествѣния свѣтъ ДРУГИ сѫ предметитѣ, ДРУГИ сѫ нещата, които ще ви занимаватъ.“ (2.01.1923, „Правилниятъ растежъ на ученика“)

19.03.2020 г. 08,58 ч.

В света отдавна има хора със злато в духа и сребро в душата. Те ги имат и като метали и на земята, имат и таланти, виртуозна ръка. Знаят как да пишат божествени мисли с чисто злато върху чисто сребро. Пишат и с други цветни елементи върху много видове метални и минерални основи. Ако тук не можете да прочетете текста, увеличете си го на 150 или 200%. Може и да си го разпечатате цветно. Ще има такива текстове и в холорамка. А гениалните композитори и певци ще ги превърнат и в музика.

19.03.2020 г. 10,42 ч.

ПРИЕМАТ СЕ И ДЕТСКИ ОПИТИ във фотошопа - този път на малахитова основа и с къдрава златна рамка… Вкусове най-различни, но децата усвояват графическите програми и правенето на филмчета много по-бързо от възрастните…

КАК ГОВОРЯТ БОЖЕСТВЕНИТЕ УЧЕНИЯ, за разлика от сатанинските и луциферическите:

УЧИТЕЛЯТ: „Тъй че връзкитѣ на подсъзнанието и свръхсъзнанието сѫ постоянни, а връзкитѣ на съзнанието и самосъзнанието постоянно се кѫсатъ - и в слѣдствие на това виждаме всичката дисхармония, която сѣга сѫществува. Сѣга всички хора, даже и тия отъ окултнитѣ школи, страдатъ отъ смѣсването на тия два въпроса: тѣ искатъ да внесатъ Божествѣното въ човѣшкото. То е нѣмислимо! Божествѣното не може да се вмести въ човѣшкото съзнание и самосъзнание! /…/ Туй наше съзнание и самосъзнание не може да вмести великото божествѣно подсъзнание и свръхсъзнание. Слѣдователно, ние ще имаме ЕДНОВРЕМѢННО ДВА ЖИВОТА – ще живѣетѣ и като човѣкъ, и като духъ въ съзнанието и въ самосъзнанието. КАТО СПАЗВАТѢ ДВОЯКОТО СЪЗНАНИЕ, ще знаетѣ какъ да изправитѣ вашия животъ“ (2.01.1923, „Правилниятъ растежъ на ученика“)

19.03.2020 г. 13,11 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Тогава ще дойде вѫтрешна хармония и ще минѣмъ отъ едно сѫстояние въ друго, ще минѣмъ отъ смърть въ животъ. Туй може да стане ТАЗИ вечерь - то не е въпросъ на време, то е въпросъ на вашата БЪРЗИНА. Вие още тази вечерь можете да го решитѣ, но може и да го отложитѣ за единъ часъ, два, три, петь часа и т.н. - /МНОЗИНА ОТЛАГАТ С ГОДИНИ ИЛИ ЗА СЛЕДВАЩИТЕ ЖИВОТИ/ А можете да го решитѣ и веднага!“ (2.01.1923, „Правилниятъ растежъ на ученика“)

ТЕКСТА В КАРТИНКАТА НАПИСА И ОФОРМИ ПРЕКРАСНАТА АЗУРЕЯ – 8-годишна.

19.03.2020 г. 15,05 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Васъ, като ученици, НѢМА какво да ви спъва! Свѣтътъ може да ИМА нѣщо да го спъва, а вие стѣ дошли въ ОКУЛТНАТА Школа - КАКВО ще ви спъва? Ще кажетѣ: „Чакай да си помисля…“. - Какво има да мислишъ? Съ хиляди години стѣ мислили, някои отъ васъ стѣ на 20, 40, 60 години - и „сериозно“ стѣ мислили… Съ образование стѣ - мислитѣ…“

(2.01.1923, „Правилниятъ растежъ на ученика“)

19.03.2020 г. 15,54 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Тази истина нѣма да я намѣритѣ никѫдѣ, тя не е написана въ никоя книга! Всѣка книга е написана по закона на самосъзнанието и съзнанието, а при онази, великата истина, която се крие въ подсъзнанието и свръхсъзнанието, ТАМЪ ВСИЧКИ УЧЕНИ ХОРА МЪЛЧАТЪ, ВСИЧКИ ОКУЛТИСТИ МЪЛЧАТЪ И ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ МЪЛЧАТЪ. Когато ученицитѣ на Хермесъ сѫ го попитали за една дума отъ Великата Книга на живота да имъ я изясни, той само си стисналъ устата и нищо не казалъ. А ние веднага ще си отворимъ устата два пѫти…“ (2.01.1923, „Правилниятъ растежъ на ученика“)

ВСИЧКИ УЧЕНИ, ОКУЛТИСТИ И ДАЖЕ ВСИЧКИ ДУХОВНИ УЧИТЕЛИ БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ мълчат по въпроса как живеят хората в най-вътрешното небе.

19.03.2020 г. 17,28 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Сѣга на васъ, като ученици, ви трѣбва едно основно правило. Безъ туй правило, вие не можетѣ да иматѣ никакъвъ успехъ. То е слѣдното: вие трѣбва да се познаватѣ добре, ДОБРЕ да се познаватѣ! Но туй познаване не може да стане чрезъ научно изучаване. Вие трѣбва да употребитѣ любовта като основно срѣдство; вие трѣбва да ЗАЛЮБИТѢ единъ човѣкъ, за да го познаетѣ. Бога ние чрезъ ЛЮБОВЬ трѣбва да Го познаемъ, за да добиемъ вечния животъ. Сѫщиятъ законъ трѣбва да се приложи и въ Школата. Вие трѣбва да вложитѣ любовта единъ къмъ другъ като единъ великъ законъ, за да се познаватѣ. Само ако се познаваме, може да работимъ. /…/ Въ любовта ти познавашъ човѣка въ неговата основа, тамъ не може да има лъжа. Ти познавашъ човѣка такъвъ, какъвто е. И като го опознавашъ, ЩЕ ПОСТѪПИШЪ СЪОБРАЗНО НЕГОВОТО ЕСТЕСТВО. Защото туй естество, което се сѫдържа въ подсъзнанието и свръхсъзнанието, то е БОЖЕСТВѢНО естество, и съ този човѣкъ ще постѫпишъ тъй, както съ Бога. Ти ще го обичашъ! И ако въ една школа, каквато и да е тя, не се сложи любовта като основѣнъ законъ за опознаване, никакви резултати не могатъ да се постигнатъ. Слѣдователно, когато азъ говоря за любовта, подразбирамъ този, великия принципъ, който сѣга трѣбва да вложитѣ, за да познаватѣ окрѫжаващитѣ ви хора. Вие трѣбва да познаватѣ хората чрезъ закона на ЛЮБОВТА “ (2.01.1923, „Правилниятъ растежъ на ученика“)

19.03.2020 г. 19,12 ч.

КОЛКО ХУбАВО Е ДА СЕ ОБРЪЩАМЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ С ДУМИТЕ: „Кажи, Боже…“; „Обичам те, Боже!“; „Колко си прав, Боже!“…

УЧИТЕЛЯТ: „Казватѣ: „Какво ще видимъ, ако познаемъ единъ човѣкъ?“ – ВЕЛИКО нѣщо е да познаетѣ единъ човѣкъ! Даже най-обикновѣниятъ човѣкъ, ако вие го познаетѣ съ любовта, вие ще се учудитѣ на голѣмото невежество, което хората иматъ за него. ТАКОВА велико богатство се крие въ всѣка една душа! ЗАТВОРЕНА е тази душа! Вие мислитѣ, че е нищо. - Не, ТАКОВА едно грамадно богатство се крие въ нѣя вѫтре! Единъ ВЕЛИКЪ свѣтъ се крие въ всѣка една душа! И да я познаешъ съсъ закона на любовта, то значи да познавашъ БОГА. Да познаемъ Бога, значи да Го познаемъ въ Неговото ЕДИНСТВО. А да познаваме Бога ВЪ ЛЮБОВТА, то е да Го познаваме въ Неговото МНОЖЕСТВО. Всѣки единъ човѣкъ е проявление на Бога! А Богъ въ своята цѣлокупность и въ своето проявление трѣбва да го познаваме еднакво, понеже Той не се измѣня. Азъ къмъ Бога трѣбва да бѫда еднакво внимателенъ и къмъ неговия пръстъ. Да допуснѣмъ, че Той има пръсти. Когато пипаме Неговия пръстъ, трѣбва да бѫдемъ толкова внимателни, както и къмъ цѣлата му рѫка. Ако допуснѣмъ, че Той има косми, къмъ единъ косъмъ трѣбва да бѫдемъ толкова внимателни, както бихме отдали важность на Неговитѣ очи, рѫка и пр. За менъ всичко има еднаква цена, защото у Бога всичко има една и сѫща цена. Слѣдователно, отъ туй гледище на любовта, душитѣ, като лѫчи, които изтичатъ отъ туй божествѣно свръхсъзнание или подсъзнание, иматъ еднаква важность. Богъ на всички гледа еднакво, безъ разлика! /…/ И казва Писанието, че трѣбва да обръщаме внимание на човѣшкитѣ сърца.“ (2.01.1923, „Правилниятъ растежъ на ученика“)

21.03.2020 г. 08,07 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Въ числото 2 иматѣ две единици, две съзнания, които се стрѣмятъ къмъ една и сѫща цѣль. Това движение ние наричаме СТРѢМЕЖЪ КЪМЪ БОГА. Слѣдователно стрѣмежътъ къмъ Бога ражда Любовта. Значи, ЛЮБОВТА СЕ РАЖДА САМО МЕЖДУ ДВЕ ДУШИ, между две съзнания, които се стремятъ къмъ Първичното, къмъ Божественото Съзнание. “ (1923.01.03м. Прояви на съзнанието.ДТП.1935:221)

21.03.2020 г. 09,25 ч.

ДОКАТО ДОЙДЕ НѢКОЙ ДА НИ ПОМОГНЕ…

УЧИТЕЛЯТ: „Има една връзка у васъ, която никога не се кѫса, никога не се промѣня. Тя винаги остава еднакво силна, еднакво здрава. Освѣнъ вие самитѣ, никой другъ не е въ сѫстояние да скѫса тази връзка. Ние наричаме тази връзка „проникване на Божествѣното Съзнание въ човѣшката душа“. Тази връзка прѣдставлява вечно движение, вечно проникване на Божествѣното Съзнание въвъ всички сѫщества и движение на тѣзи сѫщества къмъ Божествѣното Съзнание. Всѣки е опитвалъ и опитва тази връзка. И при най-лошото сѫстояние да се намирате, вие всякога чувствате, че нѣщо силно въвъ васъ поддържа духа ви. И ВСИЧКИ да ви изоставятъ, вие дълбоко въ себе си чувствате, че има нѣщо здраво, неизмѣнно, което поддържа равновесието на вашето съзнание. Това се дължи на онзи лѫчъ отъ Божествѣното Съзнание, който прониква въ душата на всички хора. Като знаете това, дрѫжте въ себе си положителната мисъль, че има нѣщо въ васъ, което и при най-критичнитѣ ви сѫстояния нѣма да ви напусне, нѣма да ви изостави. Когато изпаднете въ безизходно положение и не знаетѣ какъ да решите някоя задача, турете въ подсъзнанието си мисълта, че тази задача ще се реши. Като си кажете така, успокойте се. Нѣма да мине много време, и задачата сама по себе си ще се разреши. Слѣдователно, когато съзнанието ви се раздвои, първата работа е да се успокоите и да вложите въ подсъзнанието си положителна вѣра и мисъль, че ИМА въ васъ една връзка, която никога не може да се разкѫса и на която всякога можете да разчитате. Нѣма сила въ свѣта, която може да разкѫса тази връзка! Върху тази връзка, имѣнно, вие можете да градите вашия бѫдещъ животъ. Безъ вѣра въ тази връзка, вие не бихте могли да живѣете, не бихтѣ могли да издържите на постояннитѣ промени, на каквито сте изложени всѣки моментъ. Животътъ на земѣта е животъ на постоянни промени. СВѢЩЕНО нѣщо е връзката ви съ Великото Божествено Начало на Живота! Дойдете ли до тази връзка, не позволѣвайте на никого да я пипа. Нито вие имате право да я чоплите. УПОВАВАЙТЕ се на нея! Тя ще ви извади и отъ най-забърканитѣ положения на живота. Щомъ се уповавате на тази връзка, вие всякога ще бѫдете свободни. Ако времѣнно стѣ изгубили свободата си, пакъ ще я придобиете. Докато се държите за тази връзка, за този конецъ, вие ще можетѣ да излѣзетѣ отъ лабиринта на вашия животъ. Скѫса ли се връзката, вие оставате въ този лабиринтъ, докато дойде нѣкой и ви помогне отново да я вѫзстановите. Страшно нѣщо е човѣкъ да се оплете въ концитѣ на материята! Единствѣна тази връзка е въ сила да ви освободи отъ забърканитѣ конци на материалния свѣтъ. Като знаетѣ това, никога не си позволявайте да развързвате конеца, съ който Първичната Причина ви държи. Някои считатъ за голѣмо изкуство да развържатъ този конецъ, да се „освободятъ“ отъ тази връзка. - Не - докато живѣете въ лабиринта на материята, не кѫсайте конеца! Всяко преждевременно кѫсане на този конецъ води слѣдъ себе си нещастия, страдания, катастрофи. Докато сте въ лабиринта, дрѫжте се здраво за тази връзка – ТОВА значи вѣра. Слѣдователно, положителната вѣра, за която говоримъ, подразбира съзнателно поддържане на вѫтрешната разумна връзка между Първата Причина и насъ.“ (1923.01.03м. Прояви на съзнанието.ДТП.1935:221-223)

В ТОЗИ СПАСИТЕЛЕН И ВДЪХНОВЯВАЩ ПРИЗИВ НА УЧИТЕЛЯ има десетки ключове и тайни. Една от тях се крие в съвета да не късаме ПРЕЖДЕВРЕМЕННО връзката си с Първата Причина. От това следва, че в развитието ни идва и момент, когато тази връзка се прекратява. Много интересен и важен момент: върху него си заслужава да размишляваме и разговаряме с векове. Но скъсва ли се, фактически, един ден „конецът“, който ни държи за Бога? – Оказва се, че да. Обаче това не означава откъсване от Него, предателство, осиротяване. Това означава, че в края на еволюцията ни се прекъсва само ПЪПНАТА ВРЪВ НА ВЯРАТА, която ни е свързвала с Бога, за да оцелеем. След като вече сме се родили, тя повече не ни е необходима. Вярата е само ЛОДКАТА, която ще ни доведе до спасителния бряг на Любовта. Стъпим ли на него, ние вече нямаме нужда от вяра, ЗАЩОТО ЗАПОЧВАМЕ ДА ЖИВЕЕМ. Това не значи, че сме се откъснали от Бога, а означава, че връзката ни с Него е вече завинаги извън третото измерение, многоизмерна, а и извън 49-те измерения. Тоест, не ни е нужна триизмерната или която и да е друга пъпна връв, понеже вече живеем СЪС ВСИЧКА СИЛА, проявяваме Любовта В ПЪЛНОТА. Ние ПЛУВАМЕ в Бога, преизпълнени с Бога, но сме колкото ЕДНО с Него, толкова и отделни същества, осъществяващи Любовта на Бога В МНОЖЕСТВОТО. Няма нужда от пъпна връв – ние се съединяваме и обменяме с безбройните други отделни въплъщения на Бога като отделни завършени същества, но периодично оставаме и сами със себе си. Тоест, пак сме свързани с Бога, но с Неговото Единство: в пълната и свещена божествена самота. ПРЕДОЗИРАМЕ ли обаче пребиваването в самота или пребиваването в обмяна, ние скъсваме и вътрешната връзка с Бога и отново се налага да слизаме в света на изпитанията, за да ликвидираме завинаги и последните остатъци от невежество, своеглавие или егоизъм в нас.

21.03.2020 г. 10,40 ч.

„ТАЗИ НОЩ – НА ВЕНЕРА!“… Вече сме чули и прочели тук какво правят пришълците оттам в обителта „Легенда за Зорницата“ на Земята, но имаме и полети до самата Зорница…

УЧИТЕЛЯТ: „Сѣга всички заедно ще направимъ слѣдното упражнение: ще си представите, че имаме хубавъ пролѣтенъ день, а часътъ е около 2 или 3 сутринта и мислено ще направимъ разходка до Зорницата, а послѣ – до Слънцето. Слѣдъ това ще направимъ още едно пѫтешествие до Вѣнера. Като свършимъ пѫтешествието, ще се върнемъ отново на Земѣта. Ще ви дамъ това упражнение за Слънцето, като методъ за трансформиране на сѫстоянията ви. Правете го редовно въ продължение на десеть дена, а слѣдъ това – когато стѣ неразположени. Добре е да правите упражнението сутринь, между 2 и 3 ч. Ако не можете да го правитѣ сутринь, правѣтѣ го вечерь отъ 10 ч. нататъкъ. Лѐгнете ли си по-рано отъ 10 ч., не го правете. Това упражнение ще ви отнѣме най-много петь минути. Ще концентрирате мисълта си къмъ Слънцето и абсолютно ще забравите околната обстановка. Като свършите упражнението, ще почувствате едно освежаване, бодрость и разположение на духа.“

(1923.01.03м. Прояви на съзнанието.ДТП.1935:224)

Вижте тук – от стр. 546 нататък:

http://toyonus.com/…/Edin%20priyatel%20-%20Fantastichni…

За ваше улеснение, тук се копва една част от този спомен - от началото му. В нея грешките са поправени:

2-6.XII.2006

ТАЗИ НОЩ - НА ВЕНЕРА

Изкачвахме се през кристалните води на една клисура с вирове от лазурит – прекрасна светлосиня скала на бели петна, която на места ставаше лъскаво-бяла като порцелан, с твърди включения в цианово (незабравково)-синьо. Както всички обитатели на вселената, нямахме и помен от понятие за дрехи. Всички бяхме момчета и момичета - прекалено млади и хубави. На места лазуритът се пресичаше от малахитови и ясписови жили и скални ивици от розов кварц. Всичко бе светещо и полупрозрачно, носеха се фантастични цветни пàри и издаваха музика. От двете страни, тясното и дълбоко дефиле чак до небесата бе със скали от монолитен, тъмночервен рубин, с инкрустирани от природата блестящи, огромни кристали злато. Ние повечето сме без крила, но при желание можем и да се издигаме, да витаем и да летим с различни скорости, включително и много над светлинната. Други, предимно венерианките (можем го и ние), си правят мислено крила и какви ли не още украшения - от седеф, от сребро, от пламъци, от северни сияния, от дъги, от снежни дантели, а също и елфови, ангелски, пеперудени и воднокончеви - и какви ли още не. Тези крила и завъртулки са видими от всички (иначе нямат смисъл...) - даже могат да се преживеят с много от нашите сетива. Правят ги само от суетност, "за красота" – може да си в безтегловност и да витаеш и си хвърчиш и без тях... Съвсем същото, както и когато изпаднат на земята, жените от Венера си мислят, че с червила, помади, изкуствени мигли и маникюри и пр. не стават отвратителни – особено като правят дървени физиономии и ходят на кръст като жените закачалки за дрехи по модните ревюта (това съм го заимствал от колежката Анастасия от Сибир). Не дай си Боже пък да се излъжеш да целунеш някоя по пудрата и помадата и да ти загорчи... Запушените пори правят кожата ужасна, а лакираните нокти говорят със сигурност, че тия туземки са смъртни – не гледат предаванията на Програмите от 20-те Вселени в екраните на ноктите. Все едно да си замажеш телевизора с блажна боя. Не искам да кажа и какво става с жените, които ходят на токчета. Няма такъв кораб или телепорт, който би ги взел в космоса, защото им липсва зареждането през петите с най-ниските повърхностни токове. А тези, които си скубят веждите...

Във всеки вир лежат двойки човеци – мъж и жена – от базалт, мрамор, платина, кобалт, диамант, мед, кристално желязо и какво ли още не, както и от комбинирани видове метали и скъпоценни камъни в едно тяло, с безумно красиви десени. От сплави почти няма, но при някои сливания най-вътрешната част на телата става на сплав. Проблемът е, че такива вече не могат да се разделят и да живеят индивидуално, освен чрез сложна електролиза. А съвършените двойки, когато вече са се слели напълно, се разлъчват периодично поради потребността от самота и Троен Ритъм. Това става навсякъде. Докато още се сливат обаче, те са в инкубационен период и не могат да разделят телата си. Това наистина са живи хора, не статуи. Неподвижни са, защото всяка влюбена двойка живее в различно време (за това сме ви разказвали не веднъж – най-много наши има измежду фантастите). Повечето двойки са се прегърнали и се целуват с неизразимо блаженство, а някои са навлезли с целите си тела един в друг, в различна степен. Никъде не видях поза на "кама сутра" или "тантра" – те влизат един в друг с цялото си тяло, макар и от различни страни, както се срещат и разминават галактиките. По-късно разбрах, че идиотите на вселената са тези, които не искат са се приближават и съединяват, а кретените – който не искат да се разминават. Странно, галактиките се справят и с двата процеса без усложнения, но идиотите и кретените не искат и да чуят за това. Галактиките са щастливи, когато минават една през друга, но си останат вечно млади и прекрасни, понеже всяка продължава пътя си след това. Е, има и случаи, когато остават завинаги една в друга без да умрат, но това не се случва често. От Документалните Филми знаем, че такъв е бил Първият Човек. Условно и принизено го споменавам в мъжки род, както третират и Създателя ни във всички извратени религии. Един ден някой е разделил Първия Човек, размножил е двете му половини в милиарди малки копия, за да има тъга и изтичане на енергия. После разтръскал вселената - и различните половинки изпаднали в най-различни светове. Така всяка разделена двойка изпитва огромна, неистова космическа скръб, защото е част от едно малко и едно много по-голямо цяло, разбито на безброй части. Всички малки двойки почнали незабавно да се търсят и да правят бесни опити да се напаснат, но се оказало, че профилите на сглобките им били съвършено различни от тези на единствените им любими. Като сменяш в себе си честотите на времето, можеш да виждаш как се изменя ландшафтът през вековете и как тези двойки във вировете се мърдат. Най-бързото движение е при тези, които вече започват да се въртят един в друг в противоположни посоки (първо само единия в другия, после – обратно; а накрая – и двамата). Как става това с две твърди тела едно в друго, умът не го побира. Както съм описал в една друга своя дописка за Родината, в даден миг двойката светва силно - и изведнъж изчезва. Скалите около нея (и пàрите, растенията, райските птици, плодовете и пр.) също силно засияват и се променят не само по очертания, но и като видове. Появяват се съвършено нови елементи и съединения, избухват меко във въздуха съвършено нови, непознати същества! Самите хора наоколо, на по-малко или по-голямо разстояние, също изведнъж променят вида си коренно или просто стават много по-прекрасни и прозрачни и са щастливи и доволни от това – те са деца и клетки на своите родители, които току-що са анихилирали. Знаят, че майките и бащите им преди малко са се превърнали в далечни звезди или галактики, а някои - и в частици, вълни, спинове, вихри, ядра, атоми, молекули. В органели, клетки, тъкани или органи на Най-Големия Човек. Той, т.е. Тяй, също постоянно си ги подменя, както е направил и в нас. В космоса обаче никой не знае коя точно е майка му и кой баща му - особено при брачните молекули, многостени, друзи и сложни конгломерати от човеци; не се знае и кои са кристалните ни или ефирни братя и сестри. На практика, всички сме роднини на всички и затова се обичаме до загуба на съзнание. По-близката родова връзка тук, на Вечерницата, се разпознава едва след дадена мутация на любовната двойка – колкото по-силна и необикновена е тя, толкова по-близки са ни били тези, които са ни заченали. Понякога се виждат, избухват или се свиват до точка и изчезват и повече от двама човеци, понеже любовта тук става и по четворки, осмици, стотици, хиляди. Има цели планети, галактики и вселени от сплетени и навлезли едни в други ядрени, кристални или метални човеци, които ту потъват в земята, ту висят, ту летят или видимо се превръщат в лъчи - и накрая оставят само по няколко струйки благоуханен дим: като тамян при богослужение... Музиката и видовете пълна тишина в това време, които се редуват, са нещо, неподдаващо се на никакво описание. При това, ние преживяваме тук нещата с общо 247 сетива. Засега. И наистина, тук сливането е богослужение. Най-висшият вид молитва и изливане на душата пред Бога и сливане с Нейго тук, по двойки и по групи, е нещо неизмеримо много повече от земното "нирвана" или "нирвакалпа самадхи". За ревност не може да става и дума, понеже при такова нещо човекът просто изчезва. Продънва се надолу, към центъра на Венера, и там се сплесква или се претопява. Някои изпадат в най-долните измерения и се раждат като идиоти на планети като Земята. Присъединяването на друг или други към двойката тук е крайно желателно – страстен копнеж на любимия и любимата, много по-силен от огнението по двама. Само че това става много рядко и трудно даже и тук – търсенето на сродности е най-сложното нещо във всемира. Човекът с душа, даже и във вековна прегръдка с единствения си, вечен любим (за нас те се прегръщат и сливат с векове и хилядолетия, ако не сменяме честотите на времето), не може да създаде Поле, Привличащо Сродни, ако през това време, заедно с екстазите, не си припомни до един всички случаи на Разпознаване и Приемане на Любимия чрез други хора. Тоест, всички случаи в различните времена и пространства, когато Любимият е влизал в някой друг, много сроден човек, за да се съединят двамата чрез него. Това е ВЕРИГАТА - Брилянтната Огърлица на Любовта! Наричат го още Ядро, Атом, Молекула, Тъкан, Съзвездие, Галактика, Звезден куп, Вселена. Наистина, проникването един в друг и божествените, неописуеми с думи и музика и даже със сънища преживявания на кристалните и метални сродни души – тук, из езерата и вировете на Венера - е величествена, приказна картина! Простаците от Земята и от други смъртни цивилизации, когато идват тука с пушещи тенекии и боклучат космоса с милиони твърди и газообразни неща и с ужасяващи вълнови емисии, намират на Венера и по другите обитаеми светове само пустиня – ние се маскираме в други честоти. Нито пушекът и смрадта от тенекиите и така наречените им "мисли и чувства", нито минусовият им коефициент на "сапиенс", нито това, което пият и ядат като боклуци даже в космоса, не могат да ни инфектират. Но, все пак, се налага дезинфекция. Наскоро един от нашите тука бе облъчен и почна да прави дрехи и да строи къщи, а накрая изпадна в най-тежкия стадий – мислеше как да ги продава. Тук, на Венера! Трудно го излекувахме, защото нямаме лудници и психиатри и извикахме специалист от Юпитер. На Юпитер все още има хора, които мислят едно, искат друго, а правят трето. Ние тук всички сме ясновидци и ясномислещи, ясночувстващи, ясноусещащи - и какво ли още не. Навъртаме се и кръжим около Великите Двойки и Семейства като облаци от мушици край пламък, понеже това е ЖИВОТ – неописуема наслада и за нас! Тяхното сливане излъчва мощни вълни и флуиди, неизразими звуци, чувства и главозамайвания, които са по-силни от всички наши сливания с любимия и любимите през всички времена. Ние все още сме хора от цветове и лъчи, от музика, от ухания – нищо повече. Тоест, бивши или излъчени насън земни хора с душа, за които любовта е всичко, а въздухът - милувките и огненията. Ала в нас все още няма и помен от кондензация. За да почне да става човек минерален, метален и накрая ядрен, трябва да мине в регресия и да се опита да си припомни всички свои влюбвания и сливания във всички светове на вечността, където е живял и любил, а това е много трудно. Припомнянето е ИЗВИКВАНЕ – любимите идват незабавно, където и да се намират. Пък и любимият ти в момента трябва да е много специален: като види, че медитираш на тая тема и има резултати, да не изпадне в ипохондрия или истерия от ревност, като смъртните. По-кротките веднага си отиват и повече никога не те търсят, но именно защото са смъртни. А сега – по-точно за Уравнението. Съществува строга формула за съотношението на симпатиите и влюбванията към броя на сливанията – те трябва да са количествено и качествено РАВНИ. Деца се раждат при всички истински сливания, макар и не винаги от земна плът. Там бройката е неограничена. Те са винаги около нас и са нашите ангели-хранители, но понякога - и дяволчета. Последното се случва предимно при пропадналите и нещастни хора от земята, защото при тях дробта е плачевна – влюбванията са много повече от сливанията. И обратно – втората половина нещастници на Земята са с големи рекорди от сливания, но влюбванията им се броят на пръсти или имат само по едно в един живот; а някои нямат и едно. Като се случи да дойдат тук, дори и нощем, а не само след смъртта си, първият вид нещастници са розовите пàри и облаци около нас, а вторите – клисурите и скалите от гранат и рубин. Други пък са над земята или надълбоко в нея, във вид на гранити и гнайси и други много твърди скали; или като лава. Не могат да върнат човешкия си облик, докато не стигнат до определен градиент на приближение към Равенството. За него споменах преди малко като за "Уравнение". При това, и ЧИСЛОТО е от значение. Даже от много голямо значение! Тези, които са завършили еволюцията си и са станали безсмъртни, се превръщат в кристални и метални - или в звездни човеци. Те имат всички тела на всички същества в Битието в себе си и могат да ги ползват по желание и предназначение. Те са си припомнили – едно по едно, персонално и без никакъв пропуск и грешка – всичките си 60 милиарда влюбвания и сливания в синхрон, които са станали Без Замисляне и Незабавно (всеки един конкретен случай!). За броя на децата им – да не говорим… Тях не са длъжни да си ги спомнят, но най-съвършените ги познават до едно и ги зоват по име; грижат се за всяко едно от тях по-добре от всички смъртни, без да са задължени. Смъртта обаче наистина ни внушава, че се живее само един живот и се люби само веднъж и само едного. Затова и нейните безбройни агенти и жертви по земята носят нейната униформа (няма защо да изброявам известните й модификации в черно: женихът, свещеника, официалното лице, ченгето, баретата, келнерите, вдовиците; даже и музикантите на сцената - кой знае защо...)

21.03.2020 г. 15,36 ч.

„Ако дойде някой ваш благодетел да ви помогне“… - ОСВЕН КАРМА, ИМА И ДХАРМА. За престъпленията ние ЩЕ СИ ПЛАТИМ, но ако не искаме да приемем доброто или любовта, които някой ни дължи от миналото, може да си платим още по-тежко. Ние знаем, че доброто и любовта са милиарди пъти по-силни от злото, но ако не поискаме да ги приемем и проявим, ние създаваме много по-тежки кармични последствия. Разбира се - не "любов" и "добро", които ни предлагат с умисъл и очакване на компенсация.

УЧИТЕЛЯТ: „Представете си, че въ някое отъ своитѣ минали сѫществувания вие сте убили нѣкой човѣкъ, но сте забравили това престѫп¬ление. Въ сегашното си сѫществуване вие стѣ доста изменени външно, никой не може да ви познае. Обаче при движението по орбитата на вашето съзнание вие минавате прѣзъ своето минало, когато сте извършили прѣстѫплението, и срѣщате онзи, когото стѣ убили. Тази срѣща е необходима, за да ликвидирате съ кармата си. Човѣкѫтъ, когото въ миналото си стѣ убили, веднага ви познава. Вашиятъ образъ, вашитѣ движения сѫ се отпечатали въ съзнанието му и той се нахвърля върху васъ съ мисълта си, започва да търси случай да ви отмъсти. Неговитѣ неприязнени мисли и чувства се отразяватъ върху вашитѣ и вие преживявате голѣми сътресения. Какво трѣбва да правите при това положение? - Ще се обърнете къмъ Бога съ молба да ви помогне да ликвидиратѣ ПРАВИЛНО съ кармата си. Каквито и страдания да ви сполетятъ, ще ги понесете съ търпение, защото знаете, че причината за тѣзи страдания лежи ВЪВЪ ВАСЪ. Както сте създали прѣстѫпленията, така ще ги изправите. Има случаи, когато някоя душа, на която сте причинили някаква пакость, съ години ви търси, докато ви намѣри да ви отмъсти. Когато тя е горѣ въ невидимия свѣтъ, вие сте на Земята. Тя ви търси горѣ - не може да ви намѣри. Ако тя е на земята, а вие стѣ въ невидимия свѣтъ, пакъ не може да ви намѣри. Случва се и двамата да сте на земята, но вие стѣ някѫдѣ въ Амѣрика, а той – на другия край на свѣта, не може да ви намѣри. Най-послѣ условията се сѫчетаватъ така, че и двамата се срѣщате на едно и сѫщо мѣсто. Тогава вие не можетѣ да бѣгате, но трѣбва да се обърнете къмъ Бога съ молба да ви помогне. Вашиятъ кредиторъ пита: "Готовъ ли си да плащашъ?" - Ако кажете, че сте готови да плащате, той ще ви пусне на свобода и ще чака да се изплатите. Кажете ли, че не признавате задълженията си и не искате да плащате, той ще ви хване, ще ви тури въ затворъ и ще ви подложи на голѣми мѫчения и изпитания. ТОЗИ е моментътъ, когато човѣкъ трѣбва да признае прѣстѫплението си и да започне да плаща. Тогава той ще се обърне къмъ Бога, къмъ Вечния изворъ на Любовта, да му помогне да ликвидира ПРАВИЛНО своята карма. Кармата се ликвидира съ закона на Любовта, а не съ бѣгане. Съ бѣгане въпроситѣ не се решаватъ. Всяко страдание има свои далечни причини - страданията не идватъ напразно. Кармата може да се изрази на физическия свѣтъ, но може да се изрази и въ астралния или менталния свѣтъ - т.е. въ свѣта на чувствата и желанията или въ свѣта на мислитѣ. Както и да се изрази карма¬та, вие трѣбва да научите урока си отъ нея и геройски да понасяте страданията си. ХИЛЯДИ години могатъ да минатъ, но онзи, съ когото сте свързани кармически, непремѣнно ще ви намѣри и ще ви застави да му платите. При ликвидиране на кармата има и ОБРАТНИ положения. Това сѫ ДОБРИТѢ случаи въвъ вашия животъ, когато вие сте правили добро на хората, а тѣ не сѫ могли навремето си да ви благодарятъ. Тъй щото, когато някой ви хване за гушата и настоява да платите каквото му дължите, едновремѣнно съ това ДРУГЪ идва да ви благодари за доброто, което някога сте му направили. /…/ Ако дойде някой ваш благодетел да ви помогне, лесно ще ликвидирате с вашата карма; ако никой не ви помогне, ще минете през големи нещастия и страдания, докато най-после изплатите всичките си задължения. Всеки човек има поне по един приятел, който се застъпва за него и го защищава, и по един неприятел, който го преследва и постоянно му пакости. Приятелят и неприятелят са еднакво силни и се борят помежду си за един човек. Приятелят казва: "Аз обичам този човек, той е дал живота си за мене"; неприятелят казва: "Аз го мразя, в миналото той ме уби." Приятелят казва: "Щом е така, от мене искай, аз ще платя заради него." Двамата се спогаждат и с това спорът се разрешава.“ (1923.01.03м. Прояви на съзнанието.ДТП.1935:226-228)

„Като не знае как да приложи доброто, вместо да предизвика силите на доброто, човек предизвиква силите на злото - и става нещастен.“ (7 април 1935, „Два метода“)

21.03.2020 г. 16,57 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Само Богъ спасява! ТОЙ е създалъ свѣта - ТОЙ спасява.“

(1923.01.03м. Прояви на съзнанието.ДТП.1935:230)

22.03.2020 г. 16,48 ч.

„ПРАВИШ ТОВА, КОЕТО НЕ ИСКАШ ДА ПРАВИШ…“ /Пеньо Пенев/ : : „ГИГАНТИ СМЕ В ПРОСТОРА, ПРОУМЕЙ!" /Евтушенко/

УЧИТЕЛЯТ: „Сегашното състояние не е и една милиардна част от това, което сте всъщност! Вие сега МНОГО МАЛКО сте проявени. Да кажеш „Аз съм“, то значи да влезеш в съприкосновение с цялата Природа, да се чувстваш ЕДНО с нея, да съзнаваш движението на всички и да вземаш живо участие в туй движение. /А сега какво?.../ - Днес вие играете една много незавидна роля на един слуга, на който всеки му заповядва…Ние сме слуги - имаме един робски образ.“ (1923.01.07о. „Значение на ръцете и пръстите“)

22.03.2020 г. 20,42 ч.

ЕТО КАК ПЕТЕР БРЬОГЕЛ ИЗОБРАЗЯВА МНОГО „ДУХОВНИ“ ХОРА, каквито и ние познаваме лично… Много им е удобно да не ходят на работа и да ги хранят други. Изглежда, Учителят повече предпочита светските функционери, дори и когато са атеисти.

УЧИТЕЛЯТ: „ГОСПОД да направи нещата“… - За да ги направи, ние трябва да работим СЪОБРАЗНО СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВОТА. И в туй отношение, светските хора ни дават отличен пример. У светските хора има друга една крайност - че те в тази своя радост, в своя труд отиват до самозабрава. А духовните хора, в своята леност, и те отиват до самозабрава… Две крайности имаме. Като оставят всичко на Бога, има опасност да станат лениви. То е обяснимо - те, като възлагат всичко на Бога, престават да работят. Докато не разчиташ на никого, ти сам си вършиш работите, а щом разчиташ на някого, има опасност да станеш ленив. Но в окултната наука ония братя, които ръководят вашите съдбини, са много строги. Те са минали по вашия път и никога не можете да ги заставите да извършат това, което те знаят, че е криво. Вие може пред тях да напълните цял един джобур със сълзи - те ще минат философски покрай вас. Той е тих и спокоен, той мълчи; някой път ще се усмихне. Ти ще плачеш - той ще мълчи. Ти ще го заплашиш: „Аз ще се самоубия!“ - той пак се усмихне. Ти таман идеш да се самоубиеш, а той, като те шибне, ти кажеш: „Няма да се самоубивам…“. После пак казваш: „Ще се самоубия!...“. Той те шибне - измени се настроението ти, казваш: „Аз ще се самоубия, ама не днес, а утре..“. Другия ден пак шибаница има…“ (1923.01.07о. „Значение на ръцете и пръстите“)

23.03.2020 г. 07,52 ч.

УЧИТЕЛЯТ: "Любов, която се явява и изчезва, не е истинска. Любов, в която жабите крякат, и тя не е истинска. Тя е БЛАТО! Ако пиете от водата на някое блато, в което жабите оставят нечистотиите си, от вас човек не може да стане. Ако някой изучава една религия, в която жабите крякат, мислите ли, че той ще се добере до истината? БЛАТО е това място - там само ЖАБИ крякат, в него не можете да намерите Бога!" (8 август 1931, "Запечатал е")

БИТКАТА, ВОЙНАТА ДА БЪДЕ ЗАДЪРЖÀН НЯКОЙ В БЛАТОТО, Е ВОЙНА НА ЖИВОТ И СМЪРТ! Хората на Матрицата са октоподи, които се хранят от нашата мъка и от имитациите на живот, които ни внедряват или продават. Тяхното самомнение е чудовищно - всичко, каето не е в блатото, те го обявяват за ненормално и го ликвидират, дори и те да са го родили. Главният им садизъм е да ни изолират от средата, в която можем да оцелеем психически, а следователно - и физически.

Един съвременен учен - д-р Липтън - казва, че ако се промени СРЕДАТА, проявлението е различно, и че съдбата на клетките ни не зависи от гените, а от СРЕДАТА, в която живеят. Всички ние сме като стволовите клетки: можем да станем каквото си искаме, ако някой не ни е зомбирал да живеем както той диктува. О, не - ВИЕ сте тези, които си избирате и оформяте средата! Ако промените средата и мислите си, ще промените ЖИВОТА. Всеки от нас представлява клетка от едно и също Тяло, а човечеството е на ръба на смъртта, ако не изпълни своята еволюционна програма. “Когато всички хора се обединят в една общност, светът ще бъде трансформиран. Всички ние сме частици от Духа. По този начин ще проявим Бога и тук, на Земята. ЛЮБОВТА е това, което държи всички неща и същества на планетата заедно!” - обобщава д-р Липтън.

23.03.2020 г. 08,19 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „После, някой път кажеш: „НЯМА да плащам дълга си!“. - Той те шибне: „Ще го платиш!“; „НЯМА да уча…“ - Шибне те: „Ще учиш!“ Следователно, те всички изпълняват този велик закон и те подтикват към някой благороден импулс. И трябва да благодарите, защото без тяхното съдействие вие бихте пропаднали окончателно.“ (1923.01.07о. „Значение на ръцете и пръстите“)

- „НЯМА да си вечно на сцената, НЯМА да търгуваш в храма, НЯМА да съдиш и злословиш, НЯМА да налагаш волята си, НЯМА да ядеш и пиеш боклуци…“ – КОЛКО МНОГО ОЩЕ „НЯМА“ ни казва Небето и ние караме по инерция, а после се чудим защо заприличваме на това, което виждаме в огледалото...

23.03.2020 г. 08,37 ч.

КОЙТО НЕ Е ПОПАДАЛ НА СВЕТСКО ИЛИ ДУХОВНО СЪБРАНИЕ СРЕД КИБРИТЛИИ, само той няма понятие от беса на егото, от пропастите на безсъзнанието. Тук снимката се казва „Освежителен бой в парламента“... Наблюдавали сме такъв и на Рила между членове на братския съвет след паневритмия - пред хиляди културни българи и чужденци.

УЧИТЕЛЯТ: „Имаш някакво особено неразположение: напрегнат си, ръцете ти са малко изпъкнали като във военно положение и чакаш само да мине някой - само един малък повод чакаш да му пуснеш някоя искра… Сега, като ученици, вие трябва да РАЗБИРАТЕ туй външно състояние. Това е набиране на електрическа и магнетическа енергия, и като не знаете как се събира тази енергия, тя механически, безсъзнателно ще почне да минава от едно движение в друго. И днес повечето скарвания в живота произтичат в безсъзнанието - вън от съзнанието..“ (1923.01.07о. „Значение на ръцете и пръстите“)

23.03.2020 г. 12.42 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Моето желание е да се създаде в класа една ВЪТРЕШНА хармония. АЗ НЕ ИСКАМ ЕДНО ОБЩЕЖИТИЕ! Тъй, каквито сте, аз ви харесвам, т.е. считам, че всичките ви дарби, които сега са вложени, са на място, НО ВАШИТЕ СХВАЩАНИЯ, ВАШИТЕ ФИЛОСОФСКИ МЪДРУВАНИЯ НЕ СА ПРАВИ - И СЕ ЗАРАЖДА ЕДНА ДИСХАРМОНИЯ, която вие трябва да отстраните.“ (1923.01.07о. „Значение на ръцете и пръстите“)

НЕ СТАВА ЛИ ПОСТОЯННА ОБМЯНА И РАЗМЯНА МЕЖДУ ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ВОДНИТЕ КРЪСТЪРИ - Т.Е., НЕ ПРОТИЧА ЛИ ЖИВОТ? ОБАЧЕ ПРОБЛЕМЪТ С ОБМЯНАТА В ЧОВЕШКИТЕ СЪОБЩЕСТВА СИ СТОИ ЕДИН И СЪЩ С ХИЛЯДОЛЕТИЯ. Всеки се загнездва в хралупата си и така пречи на ПОСТОЯННОТО ДВИЖЕНИЕ И РАЗМЯНА НА ЕЛЕМЕНТИТЕ, Т.Е. – НА ЖИВОТА. А в живата динамика, която ражда живот и отдалечава смъртта, живее цялата квантова, цялата био- и небесна механика! И това въобще не е „механика“ – механика е СКЛЕРОЗАТА, традицията. По-добре е да поканим някого в тайно място или на таен излет – и никой да не знае за това.

ПАК УЧИТЕЛЯТ: „Идва при мене един ученик и ми разказва: „Ние намерихме истинския път, направихме една комуна, и понеже сме осигурени, мисля да напусна своята служба. Ние в този град ще образуваме една комуна-светило и ще дадем пример на всички старозагорци!“. Казвам му: „Докато не съборите вашата къща и докато не съградите нова, не напускайте старата, т.е. не напускайте старата служба“. Друг брат от София идва да държи лекция за комуните. Една сестра, която го слуша, казва: „Този брат-комунар е намерил разковничето и знае колко декара земя да обработва, за да изхрани 40-50 души“. Обаче не се минават четири–пет месеца - и братът се отказва да храни тези хора. Защо? /…/ ЛЮБОВ трябва, ЛЮБОВ! Така се стигна до някои недоразумения, комунарите се скараха помежду си и се разделиха. А след това питат, не може ли Учителят да оправи работата. /…/ По-късно същите братя създадоха втора комуна, но и тя не върви. Идеята е отлична, но и на тези братя им липсва ЛЮБОВ. НЕ МИСЛЕТЕ ДА ОБРАЗУВАТЕ КОМУНА САМО ЗА ДЕСЕТ ДУШИ, А Я ОТВОРЕТЕ ЗА ЦЕЛИЯ БОЖЕСТВЕН СВЯТ, ДАЙТЕ ОБРАЗЕЦ НА СВЕТА - ИЗРАЗ НА ИСТИНАТА!“ (27 август 1922, „Аз съм истинската лоза“)

23.03.2020 г. 13,22 ч.

ПОЧТИ ВСИЧКИ ДУХОВНИ ХОРА, КОИТО ПОЗНАВАХМЕ, бяха завързани за някого – почти без изключение. Други пък, които си мислеха, че са свободни, не допускаха ДОКОСВАНЕТО – пазеха се от Божественото като от огън. Почти всеки със всичка сила ни кастреше - проповядваше неистината, представяйки я за единствена истина. А ето, всичко си е казано КРИСТАЛНО ЯСНО още преди 100 години:

УЧИТЕЛЯТ: „Аз ги зная - има няколко души приятели, казват за едного: „Малко да го дресираме…“. - Е, какво се постига с дресирането? Ако един дойде с ножиците и отреже нещо от едната страна на клона ти, и всеки един от приятелите все те режат, какво ще стане с тебе? Те ще те дресират тъй, както искат, но това няма да бъде в полза на твоето растене. Първият закон на ученика е: той трябва да има един широк простор, и неговите приятели не трябва да влизат в неговата аура. Вие трябва да си пазите аурите! ДА ДОЙДАТ В СЪПРИКОСНОВЕНИЕ, НО ДА НЕ СЕ ВПЛИТАТ. Защото, ако дойде вятър, ще стане движение. Не вплитайте вашите аури една в друга. ОПАСНО е това! Щом се вплетат, тогава ще дойде умствено движение - и често става разкъсване. Сега някои от вас може много да се обикнат. При сегашното положение е опасно да се обичат много. И аз ще ви обоснова това. Не си струва да ви обичат, нито да обичате така. Защото, щом обикнеш някого, ти се завързваш - завързани сте. Ако единият падне - и другият ще падне; ако единият се дави, и другият ще се дави; ако единият умре, и другият ще умре. Двама души, които се обичат много, ако умре единият, и другият ще умре - той не може да остане на земята. Остане ли да живее, той не може да говори за любов. Щом обичаш някого и той умре, след него и ти ще умреш. Той замине - и ти ще заминеш. Не да си заминавате! Не трябва да си заминавате - не трябва да правите връзки, които ще ви причинят ненужни страдания. Те ви СПЪВАТ. Има едно несъзнателно спъване. Всеки един от вас трябва да бъде свободен, за да може божественият дух в него да расте и да се развива. Другояче, ако вие се свързвате с някое лице чрезмерно, то може да спъне вашето развитие. Някой може да спъне ума ви, някой – сърцето ви, а друг може да спъне волята ви. Туй може да стане НЕСЪЗНАТЕЛНО. Следователно, окултният ученик трябва да бъде свободен! Нито него да спъват, нито той да спъва. Има известни правилни отношения. Свързвания не трябва да има. Докосвания ТРЯБВА да има, но щом дойде законът на мисълта, всеки един трябва да бъде раздалечен - да има известна дистанция, за да може нашето съзнание да действа свободно.“ (1923.01.07о. „Значение на ръцете и пръстите“)

23.03.2020 г. 14,49 ч.

ЛЕЛЕЕ, И БЕЗ БАНИЦА ДАЖЕ?!... – Добре че имаме тези, антитези и синтези в беседите…

УЧИТЕЛЯТ: „Даже един наш брат, доста напреднал, един ден ми разправя, че му се пие винце, че му се яде това-онова. „Слушай, - казвам му, - макар че си стар, ти си в едно велико учение. Ако е за укрепване, имаш право да пиеш; но да ти опекат пиленце и да ти дават половин килце винце за удоволствие, казвам, че ти ще си въздействаш зле - и най-после ще умреш като прост човек“. Ама лекарят ще каже: „Ако не пиеш, ще умреш!“. - Ти и с виното ще умреш. Защо ти трябва на стари години да си пийнеш? - По-добре да умреш като един честен човек, отколкото като безчестен. Ще ти дадат винце, кажи: „Не ми трябва винце“. Дадат ти кокошка. „Не ми трябва.“ – Баница. „И без баница може…““ (1923.01.07о. „Значение на ръцете и пръстите“)

„Човек, който не създава, не е гениален, защото създаването е за гениалните. Аз наричам „гениална“ една домакиня, която може да създаде една баница. Като направи, че я опече тази баница, направи и хляб, тя е гениална! Младата като направи баница, вкусна е. Има нещо вкусно, което не можеш да определиш. Старата, която няма нищо вложено, чувствуваш безвкусно. Като че не е същото брашно, пък то е същото… (22.12.1940, „Приложение и работа“)

„Представете си, че имате направена хубава баница… Представете си, че тази баница от любов тръгва от къщи да ви търси… Щом тя се влюби, върви по всичките правила, и онзи, когото обича, тя го намира и знае в каква посока да върви. Както пчелата намира цвета, така и влюбената баница намира онзи, когото обича… Пристига при него и се спира. Оттам насетне, тази баница нито крачка напред не може да направи. Като се спре тази баница, предава своята енергия и онези я сграбчват и я турят вътре. Вие много пъти сте яли влюбени баници! Човек, който не е ял в живота си влюбена баница, не може да живее. Вие казвате: „Не ми се иска да живея…“ Но като дойде баницата, казвате: „Живее се!“ Преди това са ви държали проповед, че има Господ, насърчавали са ви, но вас все не ви се живее. Което баницата може да направи, никакъв проповедник, писател, поет, философ не може да направи! Баницата е по-силна от който и да е философ. “ (22.IV.1932,„Живот, мисъл, воля“)

23.03.2020 г. 15,09 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „И след туй ще се зароди едно желание да си помагате взаимно. Да кажем, някой от вас се намира в трудно положение. - Ще изпратиш дълбоко от душата си едно желание и от ума си една мисъл да се разреши правилно неговият живот. Пратù му такива мисли - една, втора, трета, четвърта, - и ще му помогнеш.“

(1923.01.07о. „Значение на ръцете и пръстите“)

„Но Христовото учение не е само на теория, НО И НА ПРАКТИКА. Според някои, светът се нуждае от 12 души ИСТИНСКИ християни. Ако има такива 12 души, светът ще се оправи.“ (25 август 1940, „Двете царства“)

23.03.2020 г. 16,09 ч.

НЯКОИ ХОРА С ВИСОК ИДЕАЛ СПОМЕНАВАТ ЗА СВЕТИИТЕ. Учителят Беинсà Дунò изяснява този въпрос в съвършено нова светлина.

„Светията ще го скъсат за прости работи наглед. Например, че дошъл някой при него и светията не е знаел как да говори, не го е приел както трябва. Ще го скъсат! Някой път, като дойде някой при него, светиите са горделиви: светията ще стане, ще го посрещне и ще му каже: „Какво искаш ти? Я си върви, не съм разположен!“ - Тогава го скъсват. Той трябва да стане, когато идва някой. Той всякога трябва да бъде разположен. Нему не се позволява ни най-малката погрешка. Другите могат да правят погрешки, но светията, като го хванат, скъсват го. Той никакви погрешки не трябва да прави!“( 5 февруари 1939, „Пътят на светиите“)

„Изучавал съм живота на светиите и го познавам до най-малки подробности. Има светии, които са живели цели 30 години в пустинята, където са прекарали чист и свят живот. Обаче влязат ли в живота между хората, лицата им веднага потъмняват. – Защо? – Натъкват се на изкушения, които не могат да издържат. Какво изкушение може да срещне един светия? - Една красива мома минава покрай светията, който държи последния си изпит. Тя се усмихва и мислено му казва: „Поздравявам те, желая ти добър успех!“. Като не разбира значението на усмивката ѝ, той се начумери и я погледне недоволно. Той мисли, че тя го изкушава, но после съжалява, че не е могъл да отговори на усмивката ѝ. Цели 30 години се подвизавал в пустинята, придобивал е знания и опитности, и в един момент се обърква не знае как да отговори на усмивката. Той пропада на изпита, и небето се затваря временно за него. Значи, между него и жителите на небето е произлязла известна дисхармония. Той казва: „Да не бях срещал тая мома!...“ - Не, момата е минала точно навреме, но светията не е бил готов да ѝ отговори. Той се връща пак в пустинята, дето работи ОЩЕ 30 ГОДИНИ. След това пак среща същата мома. Тя му се усмихва - и той ѝ се усмихва. Има ли нещо лошо в усмивката? - Ако мислиш, че в усмивката се крие нещо лошо, ти не си разбрал Божия закон, не си разбрал Любовта. БОГ ЖИВЕЕ В ЧОВЕКА! Ако не познаваш Божията усмивка и се намръщиш, ще те изпратят отново в пустинята да прекараш още 30 години там, да научиш урока си.“ (18 май 1932, „Закон за частите и за цялото“)

ОЩЕ МИСЛИ ОТ ТАЗИ БЕСЕДА:

„Ти обичаш някого и го ограничаваш - искаш той да обича само тебе. Любовта не се ограничава! Тя обича еднакво всички хора. Когато някой иска да обичам само него, това показва, че той иска да ме постави в пътя на престъпленията. Оставù човека свободен и когато го обичаш, и когато те обича. Всеки трябва да даде свобода на ближния си, за да бъде свободен и той. ТОВА изисква Любовта! Една среща, станала в името на Любовта, струва колкото всичкото богатство на света. Кой човек е устоял на закона на Любовта? Поставете двама приятели, които се обичат, на едно място, да видите колко ще устоят на любовта. /…/ Да обичаш жената повече от приятеля си, това води към престъпление. Ако и приятеля си обичаш повече от жената, пак вървиш в пътя на престъплението. – Защо? – В Любовта няма предимство. Любовта не позволява да обичаш едного повече от другиго. Помнù: и като любиш, и като те любят, няма да четеш морал на Господа! – Защо? – Като любиш, ти си ПРОВОДНИК на Божията Любов. Когато те любят, ти ВЪЗПРИЕМАШ Божията Любов. Кого ще морализираш тогава? - Кажеш ли на някого, че го обичаш, ти не говориш истината. Само Бог люби, а човек е проводник и възприемател на Неговата Любов. Следователно, ще знаеш, че си или проводник на Любовта, или я възприемаш. Оставù Бог свободно да се проявява чрез тебе, без да Му се противиш.“

„След като живее 30–40 години в пустинята като аскет, старият човек започва да се отегчава от живота си, иска да се подмлади. Бог го превръща в млада, красива мома, подир която тръгват много момци. Значи, красивата мома не е нищо друго, освен светия, който е живял 30 години в пустинята. Бог го изпраща на земята като красива мома, ЗА ДА Я ОБИЧАТ ВСИЧКИ. Светията може да се яви на земята като красива мома или красив момък. В каквато и форма и да се яви, важно е да проявява ЛЮБОВТА. Какво представлява Любовта? – Носителка на ЖИВОТА. Всяко нещо, което не носи живот, е чуждо на Любовта, на човешката душа.“

„Недоволството се дължи именно на нарушеното равновесие между частите. Те се местят, и докато дойдат на местата си, човек е недоволен. Частите постоянно се местят. На това разместване се дължи вечното движение в космоса. Само цялото не се мести. И небесните тела се движат от едно място на друго. Те никога не се връщат на старите си места. И вие, като промените мястото си, никога няма да се върнете назад.“

„Потопете се в Божественото Съзнание и забравете всичко, което са ви казали. Вие искате да работите за човечеството. Как ще работите? - Ако не живеете в Любовта и не я прилагате, нищо не може да направите. Без Любов не можете да помагате на никого. Живейте помежду си в Любов, за да си помагате взаимно.“

23.03.2020 г. 17,05 ч.

АКО НЕ СЕ РАЗТУПА НЯКЪДЕ СЪРЦЕТО ВИ ОТ СВОБОДА И ЩАСТИЕ – БЯГАЙТЕ ОТ ТАКОВА ГНЕЗДО!

УЧИТЕЛЯТ: „Щом влезеш в едно общество, дето има хармония на мислите, в тебе мисълта почва да работи, СЪРЦЕТО ТИ - ДА ТУПА. В тази хармония ВСИЧКО можем да вършим. Ще кажем тъй: „Ние имаме право в този свят да растем, да се развиваме, да цъфтим, да вържем и да узряваме! И този вътрешен процес, който ни е даден, НИКОЙ няма право да го спира. Никой няма право да спира Божественото в нас!“ Тъй, като ученици, ТОВА ще знаете: „Никоя сила в света не е в състояние да спъне моето растене! Никоя сила в света няма право да спъва моето божествено растене!“ ТУЙ ще го сложите в себе си. Няма да се колебаете. Кажете ли тъй, Бог ще бъде на ваша страна, защото туй е НЕГОВ закон. Негов закон е вие да растете, да се развивате, да цъфтите, да вържете, да зреете. И когато вие започнете да растете, Богу е приятно, че вие растете. Когато вържете и когато зреете, ПРИЯТНО Му е. Бог СЕ РАДВА на Своите дела!“ (1923.01.07о. „Значение на ръцете и пръстите“)

23.03.2020 г. 18,12 ч.

КАРТИНКАТА: „ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ“ на живота ни – и всички останали… От една страна, ние сами си ги надуваме; от друга, никой от тях не дава и пукната пара за нас, понеже те харесват ДРУГИ неща и хора. КОЛКО ТАКИВА МЕХУРИ СЕ ПУКНАХА ПРЕД ОЧИТЕ НИ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ? Кой остана с непроменена любов към нас, дори и да си е мислил, че ни обича – и даже с увеличаваща се?

УЧИТЕЛЯТ: „Когато искаш да възлюбиш нещо, виж го това нещо ЗАСЛУЖАВА ли твоята любов. Да допуснем - направя един красив мехур от сапун. Често децата си правят мехурчета. Този мехур може да се вдигне във въздуха и ти казваш: „Всичкият ми живот зависи от него!“. - Не се влюбвай в този мехур! Кажи: „Това е едно ЗАБАВЛЕНИЕ - той ще се пукне скоро“. Оставете мехурчетата да се пукат! Когато искаш да обикнеш нещо, нека бъде РЕАЛНО - нещо, което да не се мени.“ (1923.01.07о. „Значение на ръцете и пръстите“)

23.03.2020 г. 20,02 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Най-първо ще обикнеш БОГА, Който е Любов - т.е. към НЕГО ще бъдеш чист. После ще обикнеш СВОЯТА ДУША - тя е реална, неизменна; ще обикнеш СВОЯ ДУХ; и на ЧЕТВЪРТО място ще обикнеш своя ближен. Така въпросът е разрешен за тебе КАТО УЧЕНИК. Аз взимам Бога в смисъл на Божествения Дух, Учителя, Който може да те учи, да ти обясни нещата, да ти даде светлина; по който и да е начин да смекчи живота ти на Земята.“ (1923.01.07о. „Значение на ръцете и пръстите“)

ОТНОВО ЕДНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО И ФУНДАМЕНТАЛНО ПОДРЕЖДАНЕ НА ЦЕЛИТЕ! Една уникална субординация, подобна на която няма НИКЪДЕ в беседите до този момент. Първо, да обикнем БОГА, значи да обикнем УЧИТЕЛЯ, Който се оказва идентичен с Божествения Дух. Заедно с това, Бог значи и ВСИЧКИ. Оказва се, че да бъдем ЧИСТИ, значи да обичаме първо НЕГО – както в единството Му, така и в Неговото множество: към въплъщенията Му във ВСИЧКИ същества и във всяко едно поотделно. Ако сме УЧЕНИЦИ на Бога от най-вътрешните Му класове, а не от външните и не сме вярващи, оглашени, любопитни или обикновени хора, НИЕ ЩЕ ИМАМЕ ИМЕННО ТАЗИ ПОДРЕДБА НА ПРИОРИТЕТИТЕ в любовта и обичта. Веднага след това – на второ място – е любовта ни към нашата собствена душа; на трето – към собствения ни дух. Много странно – тук слага по важност духа СЛЕД душата. Това може да се разбере, само ако познаваме божествения онтогенезис в светлината на кабалата на Учителя и науката за Интегриона. Тройката е ТРЕТАТА еманация на Бога; а ВТОРАТА, която е по-близко до Него, е ДВОЙКАТА, т.е. ДУШАТА.

ТОГАВА БЛИЖНИЯТ И БЛИЗКИЯТ ИДВАТ ЕДВА НА ЧЕТВЪРТО МЯСТО; даже близките би трябвало да са на пето. Колко хора и ангели познаваме и дори божества, които не слагат ближния на ПЪРВО място в живота си или на второ? Или - най-тежкия случай - егото си пред Бога, душата си, духа си и ближния си?

НЯКЪДЕ БЯХ РАЗКАЗАЛ КАК ПОДРЕЖДАШЕ 4 НАЙ-ВАЖНИ ФОТОГРАФИИ НА СТЕНАТА СИ НАЙ-ВИСОКИЯТ ПОСВЕТЕН, КОГОТО ПОЗНАВАХМЕ. Дълги години това бяха първо Учителят, второ – съпругата му, трето – Братството; на четвърто място – сам той. Споменах, че след години той смени местата на някои от снимките, но как точно – днес не си спомням (трябва да се провери в спомените). Дали по-късно не ги е пренаредил и трети път?... Както и да е, това показва, че и най-високите Посветени преживяват ЕВОЛЮЦИЯ.

24.03.2020 г. 09,50 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Да направим едно упражнение. Времето може и да се увеличава и да се смалява. За една минута ще идем до Слънцето, една минута ще седим там - и една минута връщане назад.“ (1923.01.07о. „Значение на ръцете и пръстите“)

Значи, може да се пътува и с 2 милиона и 400 хиляди километра в секунда – 8 пъти по-бързо от представата на старата човешка наука. Но и това е нищо: зависи кой автомобил си взел. Даже и този е бавен като охлюв. С мисълта се пътува над 16 билиона пъти по-бързо от светлината, а с Любовта се озоваваш навсякъде МОМЕНТАЛНО - тя е КВАНТОВА. Точно затова, тя се И ОТКЛИКВА моментално – останалото е гавра, не е Любов. А за да прави Учителят с учениците си от Общия клас екскурзии до Слънцето с такава нищожна скорост като 2 400 000 километра в секунда, то е, защото това е ОБЩИЯТ клас, а не Специалния или Женския или някой от още по-горните – трябва му цяла минута, за да стигне до Слънцето…

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: „От вас се иска интензивна мисъл. Ще кажеш: „Със своето съзнание искам да бъда до Слънцето“. Веднага ще помислиш за Слънцето - и тогава почти влизаш вътре в него. Ще си представите, че влизате в неговата светлина, и каквато светлина може да види вашето съзнание, достатъчно е. И след туй, обратно, пак ще кажеш: „Искам да се върна на земята при своите си“. И като се върнеш, всичко ще ти бъде тъмно. Туй се изисква! Тия упражнения ние ги правим за концентриране на ума. Слушайте, аз ще ви моля едно нещо: да не разказвате, че ние пътуваме до Слънцето - такива неща да ги няма. Това са опити за концентриране на ума. За да идем до Слънцето, може да идем със своята мисъл, може да идем със своето съзнание, пък може да идем и със своя двойник. Сега ще разберете: за да идете със своя двойник, вие всинца трябва да заспите, за да извадя двойника ви. Пулсът ви ще се намали, пулс почти няма да имате, ще се втвърдите. Ако идете със своето съзнание, мисълта ви ще се отвлече, ще забележите, че сте вън. ЛЕСНО се пътува със съзнанието. Та ще правите разлика - да не мислите, че ние винаги пътуваме със своята мисъл. – Не – сега със своето съзнание! Затуй за 3 минути се отива до Слънцето: една минута отиване, една престояване там и една за връщане. Но това не е с нашите двойници. Това е сложна работа. Там се искат ред други приготовления, взимане на особени мерки. Защото, ако ви вземат двойниците, разтривки се иска, мъчно може да влезете в тялото си. После, всинца не може да идете - най-малко половината трябва да останат - да се молят и да пазят другите. Та сега, със своето съзнание лесно правим пътешествие до Слънцето. Това ще служи за една сила – концентриране на мисълта. Концентрирането е потребно като една СИЛА. Като правим този опит, ние ще се домогнем до положителните сили на слънчевите лъчи – да станем по-положителни. ВСЯКОГА може да правите този опит. И тази вечер, като се върнем, всеки един ще се чувства по-разположен. На Слънцето ще идете, за да се тонирате. Добре, сега готови ли сте вече? - Ще вземете една свободна поза, няма да има стягане на стомаха. Ще усещате, че отивате на една приятна екскурзия, по възможност една от най-приятните екскурзии, която сега съществува – на Слънцето. Сега всички ще си затворите очите, ще утихнете и ще насочите веднага съзнанието си към Слънцето. Сега - да започнем упражнението!“

СИЛАТА НА УЧЕНИЕТО Е В ТОВА, че недъгавите умове си представят упражненията в Школата като „глупости и фантазии на Дънов“, а не като нещо реално. Затова недъгавият ум отпада от подмладяването и пътуванията из космоса още в първия миг, а с това много улеснява Учителя. Иначе, ако такъв би взел участие в някое упражнение и прояви недъговостта си, т.е. скептицизма си по време на полет, не само че ще падне отвисоко и ще се убие, но може да увлече в пропастта и цялата верига от духовни алпинисти. Именно затова Учителят оставя половината хора от Класа долу, за да следят за евентуални грешки и да помагат.

24.03.2020 г. 11,04 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „.Кой е обектътъ на истината? – Свободата. А тя е нѣщо конкретно. Онзи човѣкъ, който има ИСТИНА въ душата си, щомъ те срещне, ще развърже връзкитѣ ти и ще каже: „Стани - освободи се отъ тия връзки, които те стягат!“ Защото който има истината, той иска всякого да види свободенъ. Ако си гладенъ, той ще те нахрани, ако си бѣденъ, той ще ти помогне, ако си неученъ – сѫщо. Той ще те освободи, понеже обича истината И ВСЯКОГА ОБИЧА СВОБОДНИ ХОРА. По ТОВА се отличаватъ хората, които обичатъ истината. Единъ човѣкъ, който не развързва връзкитѣ на хората, единъ човѣкъ, който не е готовъ гладния да нахрани, страдащия да утеши, той може да говори колкото иска за истината, но тази истина нѣма едно конкретно приложение.“ (1923.01.07н. „И отвори устата си, та ги поучаваше“)

24.03.2020 г. 11,21 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „.Не мислете, че страданията сѫ нѣщо външно - ние сами ги създаваме единъ на другъ, не сѫ отъ сѫдбата.“ (1923.01.07н. „И отвори устата си, та ги поучаваше“)

Нека някой посочи страдание, непричинено от невежеството, егоизма и жестокостта на човека. Всеки иска да наложи волята си на някой друг или да унищожава природата по някакъв начин. Дори вирусите, лошите животни и природните бедствия са произведение на човека. Има светове с райска природа без никакви вредители и катаклизми – там или няма хора, или хората са съвършени. На тази картинка се вижда, че когато добрите хора са сплотени, няма как някой да ги манипулира. Жертва е само този, който е останал сам и е попаднал в капана на някого, чийто девиз е "Разделяй и владей!"

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА В ПЪЛНО СЪОТВЕТСТВИЕ С ТОЗИ КОМЕНТАР:

"Сега азъ бихъ запиталъ съврѣменнитѣ хора: нима съврѣменния вълкъ, съврѣменната мечка, съврѣменния тигъръ или съврѣменната змия сѫ така създадени отъ Бога? - Азъ оспорвамъ това! Това мога да го докажа научно. Първоначално тѣ не сѫ били такива. Ами съврѣменниятъ "културенъ" човѣкъ така ли е билъ създаденъ отъ Бога? Когато вие добиете едно /криво/ вѣрую, вземете сегашнитѣ хора, които ужъ вѣрватъ въ Бога - нима така сѫ създадени? - Туй вѣрую е създадено отвънка, наложено имъ е отвънка. И тогава ще вѣрвашъ въ "Бога" - и оттатъкъ ще отидешъ...

24.03.2020 г. 12,08 ч.

КОЙ ДНЕС КАЗВА ЧЕ СИ НЯМА ГОСПОДАР? Ако не вкъщи, то в работата или в някое духовно общество, където някой е завладял ума ни и ние сме му повярвали. Даже му се възхищаваме – още по-голямо робство. Можем ли да се местим свободно в който дом си искаме? Да приемем и друго верую? Изтекла ли е епохата на робовладелството и феодализма?

УЧИТЕЛЯТ: „Христосъ отвори устата си, та ги поучаваше“. - Въ какво? – Въ ИСТИНАТА. Той каза на хората: „Слушайте, не се заблуждавайте! Всички онѣзи учения, които ви ограничаватъ, които ви връзватъ, които ви турятъ хомотъ, всичко това е ЛЪЖА! Лъжа е, не слушайте! Слушайте какво АЗЪ ще ви кажа. Господь ви създаде всички СВОБОДНИ! Вие сте БРАТЯ“. – „Какъ?! Този е слуга, а онзи - господарь!...“ - Такива господари и слуги Господь НЕ Е СЪЗДАЛЪ! Но тогава кой ви създаде господари и слуги? Тия нѣща ДРУГИ ги измислиха. Вие всички сте братя и сестри - СВОБОДНИ отношения трѣбва да имате! По ЛЮБОВЬ трѣбва да живѣете! Този животъ, този широкъ свѣтъ е ЗА ВАСЪ - може да го използвате по другъ начинъ.“ - Слѣдователно, ýчи ги на СВОБОДА.“ (1923.01.07н. „И отвори устата си, та ги поучаваше“)

24.03.2020 г. 14,52 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Единъ човѣкъ съ хубаво настроение, азъ считамъ, че е една прѣкрасна градина. И ако влѣза въвъ вашата градина съ една горчива дума, то значи да опетня тази градина. Не - азъ трѣбва ДА СЕ РАДВАМЪ на неговитѣ цвѣтенца и да бѫда внимателенъ да не внеса нито едно петно! ТЪЙ разбирамъ азъ любовьта! ВСИЧКИ трѣбва да бѫдемъ внимателни! Ние, съврѣменнитѣ хора, ни най-малко не тачим чувствата на другите.“ (1923.01.07н. „И отвори устата си, та ги поучаваше“)

24.03.2020 г. 16,47 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Въ душата ви трѣбва да има три свещени качества, за които да копнѣетѣ. Вие трѣбва да копнѣетѣ за свободата, която подразбира Абсолютната Истина; за свѣтлината, която подразбира Мѫдростьта; и за чистотата, която подразбира Любовьта. Слѣдователно, ако вие искате да познавате дали Любовьта дѣйствва въ васъ, трѣбва да видите имате ли чистота - не само физическа, но и духовна, и божествена. ТРѢБВА да имате чистота!.“ (1923.01.07н. „И отвори устата си, та ги поучаваше“)

ЗНАЧИ, който няма свобода и не дава свобода, няма нищо общо с Абсолютната Истина. Който избягва светлината на слънцето, на Словото Божие и на божествените Учения, няма нищо общо с Мъдростта. Който не е чист физически, духовно и божествено, няма нищо общо с Любовта. Казано по друг начин – само който има Любов, е чист и в трите свята. Физическата чистота допуска само естествена и чиста светлина, чист въздух, чиста вода и чиста растителна храна; същевременно, допуска и обменя само чисти съдържания с чисти хора. Духовната и божествената чистота са още по-високи плодове на Любовта, но за да узнаем какво са те и да ги проявим се искат още стотици хиляди години изучаване на Словото Божие, приятелски и братски живот и изпълнение на Волята Божия.

24.03.2020 г. 17,09 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Въ вашата душа не трѣбва да има абсолютно никаква користолюбива мисъль да обидите нѣкого! Съ други думи казано, въвъ вашата душа трѣбва да има най-голѣмото пожелание ДА ПОПРАВИТѢ живота си - да изчистите петната, които сте направили отъ вѣкове по отношение къмъ всички ваши братя, сестри, приятели. Трѣбва да се роди една свѣтлина въвъ всички ДА ПОПРАВИМЪ живота си, а не само да се молимъ.“ (1923.01.07н. „И отвори устата си, та ги поучаваше“) :

КАРТИНКАТА: адските духове и духчета ни гъделичкат да бълваме неуморно осъждания и критики.

КОЙТО ВСЕ ОЩЕ ЖИЛИ КАТО СТЪРШЕЛ И ХАПЕ КАТО НАСТЪПЕНА ЗМИЯ, непременно ще получи същото от живота В ДЕСЕТОРЕН РАЗМЕР! А СТО ИЛИ ХИЛЯДА ПЪТИ ПОВЕЧЕ – ако се самооправдава и настоява, че това му била мисията, възпитателната роля… Злият духовен човек генерира и привлича всички вируси на света, всички нещастия, катастрофи и природни бедствия!

Адските духове и духчета ни гъделичкат да бълваме неуморно осъждания и критики, възседнали користолюбието, наречено гордост. Който жили, е вампир! Той винаги счита себе си за по-умен от другите и затова прави от апострофирането и назидаването основен източник на пускане на кръв у другите, свое основно препитание. Затова Съдбата го гони безмилостно.

По света има много честни борци за Правда и Истина, тяхното призвание е да разкриват и бичуват пороците на обществото. Без такива, човечеството досега да е изчезнало. Не само обективно, но много често и гневно - И БОГ СЕ ГНЕВИ.

Обаче, ако някой се е докоснал до Словото и е допуснат в преддверието на Школата, за няколко десетилетия или няколко живота той трябва да онемее, ослепее и оглушаее тотално за недостатъците на другите. Това е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, понеже Словото е ОГЪН ПОЯЖДАЩ. Който се докосне до Словото, или се изпепелява, или се възражда - става съвършено нов човек. Ако обаче езикът му си остане змийски, а той вече е станал проводник, през него потичат огромни каскади от унищожителни токове навън и сеят смърт по вселената. Точно това разкрива отец Зосима на питомника си Альоша в гениалния роман на Достоевски. Ако потърпевшите - нормалните хора - знаеха, че умниците и религиозните от този тип са виновни за абсолютно всичко най-лошо в света, без никакво колебание щяха да ги съберат накуп, да ги полеят изобилнсо с бензин - и да драснат клечката.

24.03.2020 г. 21,23 ч.

ТОТАЛНА РЕВИЗИЯ НА ВСИЧКИ ДОСЕГАШНИ ПРЕДСТАВИ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО И РЕЛИГИЯТА ЗА ЧИСТОТАТА! Истинското Слово Божие обръща всичко старо и невярно НАОПАКИ – то не оставя и следа от лъжите и заблужденията. Същото е и с определението на „ЧИСТОТА“ И „ДЕВСТВЕНОСТ“ в Словото – те не са нещо друго, а ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ. Според Учителя, майката си остава всякога девствена. Тотална ревизия! Затова казва:

„Азъ ще говоря върху чистотата - каква роля тя играе въ живота - и ще третирамъ този въпросъ СВОБОДНО. Не тъй, както досега сѫ го разглеждали, а ще направя нѣкои отклонения. Може да не сте съгласни съ мене или може да сте съгласни, но и за едното, и за другото мнѣние трѣбва да имате основание, защото трѣбва дълбоко да разбирате всѣки важенъ въпросъ въвъ вашия животъ. Само тогава ще имате една положителна наука, чрѣзъ която ще можете да градите бѫдещия вашъ животъ. Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото те ще видятъ Бога.“ Чистотата е състояние на материята - едно естествено и праволинейно състояние. Трѣбва енергията да се трансформира. Това трансформиране зависи отъ чистотата, прѣзъ която тази сила, ТАЗИ ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ ще мине. Да вземемъ, за примѣръ, какъ слънчевитѣ лѫчи се трансформиратъ. - Силата и благотворностьта на тѣзи лѫчи зависи отъ чистотата на атмосферата. /…/ Когато човѣкъ е чистъ по умъ и сърдце, никаква сила не може да му въздѣйствува! Слѣдователно, силата на вашата воля, силата на вашето сърце и на вашия умъ ще се обуславя отъ тази вѫтрѣшна физическа, духовна и божествена чистота, която имате. Трябва да имате и чистота на вкуса.“ (29 априлъ 1917, „Чистосърдечнитѣ“)

/КОМЕНТАР: Не само на вкуса в устата, но и на душевния, сърдечния, умствения ни вкус. Когато те са опорочени, ние правим погрешни избори в живота си, поради което Съдбата редовно ни подлага на своята Програма за Корекция на Вкуса. Бог ни е създал свободни, а ние постоянно се заробваме./

„И, слѣдователно, душата ни е душа, опрѣдѣлена ЗА СВОБОДА. Значи, Богъ създаде нашата душа ЗА СВОБОДАТА - за да може онази велика истина, въ която Богъ живѣе, да живѣе въ душата ни. Богъ създаде умътъ ни, за да може Мѫдростьта да прѣбѫдва въ насъ. Богъ живѣе въ ЛЮБОВЬТА - изяви се въ любовьта И СЪЗДАДЕ СЪРЦЕТО НИ, за да може тази Любовь да живѣе тамъ и чистотата да се изразява като единъ РЕЗУЛТАТЪ НА ЛЮБОВЬТА. И тъй, всѣки единъ може да бѫде свободенъ, може да има знания и чистота!“ (1923.01.07н. „И отвори устата си, та ги поучаваше“)

„Сърцето да бъде проводник на чистотата! Щом човек има чистота, но не е проводник, той започва да страда. Всякога страданията започват, когато човек не е проводник. Чистотата носи ТОПЛИНА. Чистотата без топлина не е в действие. Само когато чистотата има топлина, тя може да се приложи. Чистотата е чистота, когато се прилага. Чистотата трябва да внася ТОПЛИНА в нас. Топлината е принцип, който създава растенето на човека. Без топлина не можеш да растеш. Някои хора, като остареят, губят топлината си. Изгубят топлината си - и като дойдат под нулата, заминат за другия свят. В чистотата ти няма да знаеш какво нещо е страданието - ще бъдеш винаги радостен и весел. Червеният цвят се добива чрез чистотата. Никога не можеш да добиеш червения цвят без чистотата! Щом не можеш да добиеш червения цвят, през целия живот ще бъдеш болен, лекарите няма да излизат от дома ти. Нещастията няма да спрат, ако нямаш чистотата. Чистотата е проводник на основния тон на червения цвят в света. Червеният цвят носи онзи материал, от който се съгражда животът. Божията любов, щом докосне човека с най-малкия лъч, веднага внася светлина, веднага внася чистота и веднага внася сила в тялото. То е основният тон - червеният цвят. Бъдете чисти - млади бъдете! Сега, новото определение: младост, чистота, която може да носи всичките възможности за развитието на човешката душа. ТОВА е младост, ТОВА е чистота!“(17.VI.1942, „Чистотата“)

„ЧИСТОТАТА НЕ ИЗКЛЮЧВА ЖИВОТА, но го осмисля. Всички ще знаете следното правило: онова, което дава ценност на човешката душа, на мъже и на жени, на млади и стари, е чистотата. ДОКАТО ЧОВЕК Е ЧИСТ, ВСЕКИ МОЖЕ ДА ГО ОБИЧА; стане ли нечист, всеки го отхвърля. Това може да го проверите. СЛЕДОВАТЕЛНО ЧИСТОТАТА Е ЕДНА НЕОБХОДИМОСТ, ЗА ДА МОЖЕ ДА СЕ ПРОЯВИ ВЪВ ВАС РАЗУМНАТА ЛЮБОВ. Вън от чистотата, любов и разумност не могат да съществуват. Докато аз действам принципно, докато сърцето ми не е разделено, докато имам само една свещена мисъл – да любя Бога И ЧРЕЗ ТАЗИ ЛЮБОВ ДА ОБИЧАМ ВСИЧКИ, аз имам чистота в себе си. Ако искате да бъдете обичани, ЧИСТОТА ви е необходима. БЪДЕТЕ ИСКРЕНИ САМО КЪМ ТАЗИ ДУША, КОЯТО Е СРОДНА НА ВАС! Разчитайте на нея само заради чистотата и добродетелите ѝ. Ако тази душа ви бъде приятел В ПЪЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА, ТОГАВА БОЛКИТЕ НА СЪРЦЕТО ЩЕ СЕ ЛЕКУВАТ ЛЕСНО, А БОЛКИТЕ НА ТЯЛОТО ЩЕ СЕ ЛЕКУВАТ ОЩЕ ПО-ЛЕСНО. Но влезете ли в света, ще се пазите, защото най-първо окръжаващите ви хора ще искат да ви извадят от това място, в което се намирате. Но трябва да минете през морето, за да придобиете чистотата в живота. (6.IV.1924, „Добрата страна на страданията. Чистотата.“)

КОМЕНТАР: Един съвършено уникален съвет от Учителя, на пръв поглед в разрез с постоянните Му настоявания да не допускаме абсолютно никаква лъжа, дори и бяла. Ето, тук казва ДА БЪДЕМ НАПЪЛНО ИСКРЕНИ САМО КЪМ НАЙ-СРОДНАТА СИ ДУША, защото само тя ще ни разбере истински и няма да злоупотреби с искреността ни, ще ни помогне душевно и телесно В ПЪЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА. Колко много страдания и трагедии се развиват поради непредвидливата ни искреност към всички! Ученикът на Бога не трябва да казва всичко, трябва да е голям майстор хем да не лъже, хем да не даде информация, която може да предизвика взрив. Да кажеш част от истината, не е лъжа. Да имаш смелостта да не кажеш нищо дори с риск за живота си – това е един вариант за крайните случаи. Но другаде в беседите Си Учителят директно казва: „Който не ви обича, може да го лъжете“. Виждали сме с очите си това изречение и знаем къде е в беседите. Трябва да сме големи артисти и майстори в тия случаи, особено когато лошият ни е притиснал или ще извърши някъде несправедливост, престъпление. ВИРТУОЗНОСТ е да обезвредим по този начин и най-близките ни хора, които твърдят, че ни обичат, а искат да наложат волята си на всяка цена. Самото им насилие над нас показва, че НЕ НИ ОБИЧАТ, А ОБИЧАТ СЕБЕ СИ – СВОЕТО мнение. САМО СИ МИСЛЯТ, че ни обичат, а не ни дават свобода, правят ни на по-глупави, ДАЖЕ НИ УВРЕЖДАТ поради ината и невежеството си. Правят И ПРИЯТЕЛИТЕ НИ на по-глупави, дори и да са по-големи специалисти от тях в тяхната област, а това вече е НЕПРОСТИМО обидно./

„Чистотата – това е най-красивото чувство! У нѣкои отъ васъ се е вмъкнала мисъльта, че като станатъ чисти и святи, хората ще ги избѣгватъ. - Това не е вѣрно. ТОГАВА, именно, ще се привличатъ хората отъ васъ. Чистотата и святостьта - това сѫ качества, който привличатъ; тѣ сѫ качества, които даватъ БЛАГОРОДСТВО на душата. ДУШАТА СЕ РАЗШИРЯВА И СТАВА ПРИВЛѢКАТЕЛНА, НѢЖНА, БЛАГА, РАЗУМНА. И онзи човѣкъ, който носи чистотата и святостьта, той е великъ човѣкъ въ всѣко отношение. Той и въ малкитѣ нѣща е великъ, и въ голѣмитѣ нѣща е великъ. Та ще се стараете, когато ви говоря за чистота и святость, сърдцето ви да трепне - да се зарадвате, а не да се стѣснявате. (26 август 1925, „Нарядъ и упътвания /срѣда/“)

„Да имате ключове, без да знаете кои врати да отваряте и затваряте - това е все едно да говорите за чистота, за морал, за любов, БЕЗ ДА ЗНАЕТЕ КАКВО СА ТЕ ВСЪЩНОСТ, БЕЗ ДА МОЖЕТЕ ДА ГИ ПРИЛАГАТЕ. Тази е причината, задето хората говорят за чистота, а живеят вън от нея; говорят за морал и за любов, БЕЗ ДА ГИ ПРИЛАГАТ.“ (7 юли 1935, „Към мене“)

„Любовьта ти ще посѣешъ въ твоятъ умъ, твоето сърдце и твоето тѣло. ВЕДНАГА ще имашъ резултати! Нѣма да се безпокоишъ - ще се оставишъ Божията Любовь да се проявява както ТЯ знае. Нѣма да поставишъ законъ какво нѣщо е любовьта! Може да кажете, че любовьта носи топлина, но топлината е само едно нейно КАЧЕСТВО, тя не е любовь. Може СВѢТЛИНА да носи, но любовьта не е това, което носи. ЧИСТОТА може да носи въ себе си, но Любовта е проявление на Бога въвъ ВСИЧКАТА Негова пълнота. Като кажемъ: „Богъ е Любовь“, имате вече ВСИЧКИТѢ възможности въ себе си. Не само за даденъ моментъ, но за цѣла вѣчность имате ВСИЧКИТѢ възможности! (28 май, 1941, „Две състояния“)

„Чистотата - това е срѣдата, въ която формитѣ трѣбва да се движатъ съ най-малко съпротивление.“ (5 юни, 1921, „Ангелътъ отговори“)

„Любовта разтопява всичко! Дето мине съпротивление НЯМА - никой не може да й се противи. Ако искате да преодолеете една мъчнотия в света без любов, вие ще се търкаляте, ще отстъпите. Силата на човека седи в ЛЮБОВТА му. Този идея трябва да се загнезди в ума ви. Казано е: „Царството Божие НАСИЛА се превзема“. Аз го тълкувам така: „Царството Божие С ЛЮБОВ се превзема“. И със сила, защото силата произтича от любовта. Дето има любов, ИМА сила, дето няма любов, НЯМА сила. Да желаеш нещо, то не е любов. То е користолюбие. Трябва да обичаш! ЛЮБОВТА СЕДИ В ОБИЧАНЕТО. Да служиш на БОГА, /т.е. всички – б.с./ - това е ЛЮБОВ. Да обичаш ближния си, това е ОБИЧ. Трябва да имаш един обект, когото да обичаш!“ (28 април 1940, „Както ме е Отец въздигнал“)

„В стремежа си към момъка, момата среща съпротивления: от една страна от родителите си, които не ѝ позволяват да дружи с него, а от друга страна от някоя мома, която обича същия момък. Момата започва да се смущава как може да ѝ препятстват на любовта… Тя мисли, че е НЕЙНО правото да обича момъка. Колкото има право едната мома да обича момъка, толкова право има и втората. Грешката не е в това, че двете моми го обичат, но в мисълта, която и двете държат в ума си, всяка да го привлече към себе си.“ (17 септември 1941, „Четирите положения“)

„Когато в постигане на едно ваше желание срещнете известна съпротива, недейте се отчайва и недейте го захвърля: Бог е облякъл една мисъл в 3–4 дрехи. Може едната да не е благоприятна, НО ДРУГАТА ЩЕ БЪДЕ БЛАГОПРИЯТНА. Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли В ДОБРА ПОЧВА, те ще дадат добър плод. Обаче с дяволите не бива да си давате рандеву - срещу тях трябва да имате шипове. Но между приятели, вашият барут трябва да бъде влажен.“ (20 април 1914, „Явлението на Духа“)

25.03.2020 г. 10,06 ч.

ОБАЧЕ В СЪЩИЯ РАЙОН НА СВЕЩЕНА БЪЛГАРИЯ са слезли и други богове и богини и много ангели. - И още са тука! Голяма концентрация около най-тайните входове към Агарта и едни от най-мощните трамплини към космоса! Колко са народите, в които има толкова много родени ангели на земята, както между българите?...

УЧИТЕЛЯТ: „Ангелите, архангелите, херувимите, серафимите стоят по-високо от човека.“ Често те се раждат между вас и като хора на земята. Повечето са изумително красиви и прекрасни, но има и такива, които се маскират в по-скромна форма, за да могат да си свършат работата на земята. Инак са безпомощни и стават жертва на безсъвестни материалисти и егоисти. Отличават се с разпознаване на Словото и на своите си, с доброта, благост, слепота за злото и недостатъците, добромислие, доброчувствие - и абсолютно безкористие.“ (25 август 1941, „Тя иде“ – и от други беседи)

25.03.2020 г. 11,14 ч.

ТРЪГВАНЕТО БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ – НАЧАЛО НА VII ПОСВЕЩЕНИЕ.

„УЧИТЕЛЯТ: Тръгването в известна посока се предизвиква от ВЪТРЕШЕН ПОДТИК. За да влезете някъде и да излезете оттам, първо трябва да сте тръгнали. В който момент искате да влезете някъде, подразбирам, че сте ТРЪГНАЛИ вече. Тъй щото, каквото да направите, да помислите или да почувствате, всичко това се предшества с ТРЪГВАНЕ. Значи, думата „тръгвам“ подразбира поставяне на ключ. Ключът е нужен навсякъде и за всичко. Когато хората казват, че трябва да се върви към Бога, те трябва да знаят накъде да вървят - ТЕ ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ПОСОКАТА НА СВОЕТО ДВИЖЕНИЕ.“ (19 април 1922, „Разбор на думи“) : : „Младият може да тръгне по най-добрия път. /Двама се борят за една душа/. И двамата силни - не може да надвие единият. Тя чака да види кой ще победи. Минава един мъдрец и казва: „Какво гледаш, дъще?“ – „Гледам кой ще победи.“ – „Ами знаеш ли какво ще стане с тебе, ако единият победи?“ – „Не зная какво ще стане, ще видим - доста силни са и двамата.“ Той казва: „ЕЛА с мене“. - Тя тръгва подир него. За всинца ви аз искам да имате топлина в сърцето и светлина в ума ви, за да може да разрешавате хиляди и хиляди задачи, които имате не само за днес, но и за утре и за други ден. Като влезете в съвършения живот, тази светлина ще ни е потребна, за да можем да служим на Бога.“ (31 март 1937, „Малката топлина и малката светлина“)

25.03.2020 г. 15,13 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Тази църква, която е на земята, Евангелието я нарича „блудница“. Мога да ви докажа това. Свещеницитѣ искатъ да кажатъ, че тѣхната църква е „свята“. - Азъ мога да имъ докажа защо тази църква я наричатъ „блудница“ - тази църква въ България има много мѫже. Истинската Църква има само Единъ Мѫжъ! Въ Англия, Франция - навсѣкѫдѣ църквата има много мѫже. Тя не е дѣвствената Църква. Подъ „църква“ се разбира ОНАЗИ СВЕЩЕНА ЕВА.“ (1923.01.07н. „И отвори устата си, та ги поучаваше“)

КЛИНИЧНО НОРМАЛНИТЕ ОБИТАТЕЛИ НА ПЛАНЕТАТА НИ МНОГО ДЪЛГО ВРЕМЕ ГЛЕДАТ НАПЪЛНО САЩИСАНИ тежко болните възрастни с нелечим синдром за платове и униформи. Едни от децата получават колики от ужас, други не могат да си вземат въздух - припадат от смях...

СВЕДЕНБОРГ ЗА БОГОСЛУЖЕНИЕТО НА НЕБЕТО:

„НЕБЕ И АД“ 222. Истина е, че богослужението на Небето не се състои от посещаване на църкви и слушане на проповеди, а от жи¬вот в любов, обич към ближния и вяра - живот, съобра¬зен с ученията. Защото проповедите в храмовете слу¬жат единствено като средства за наставляване в живо¬та. Говорейки с ангелите по този въпрос, им казах: на све¬та вярват, че богослужението се състои единствено в ходене на църква, слушане на проповеди, причестяване три-четири пъти годишно, спазване на останалите об¬реди по църковния устав, отделяне на време за молитви и благочестиво поведение. АНГЕЛИТЕ ОТВЪРНАХА, ЧЕ ТОВА СА ВЪНШНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА БОГОСЛУЖЕНИЕТО, КОИТО ОБАЧЕ НЕ СЛУЖАТ ЗА НИЩО, ако не произтичат от вътрешното начало, а пък то е животът според наставленията на учението.

ИЗ 225: В небесното царство затова няма проповедници, защото онези, които обитават там, са в благото на любовта, като благодарение на него виждат и възприемат истините, без обаче да говорят за тях;

ИЗ 227: Всички учения, върху които се основават проповедите, имат за цел ЖИВОТА, като никоя няма за цел вярата без живота. Така, учението на вътрешното Небе е по-мъдро от учението на средното Небе, то превъзхожда по ра¬зумност учението на крайното Небе. Така или иначе, уче¬нията отговарят на възприемането на ангелите във вся¬ко небе; същността на всички учения е признаването на Господнята Богочовешкост.

СВЕДЕДЕНБОРГ КАЗВА, ЧЕ АНГЕЛИТЕ В НАЙ-ВЪТРЕШНОТО НЕБЕ СА ГОЛИ.

25.03.2020 г. 15,46 ч.

КОЛКО УМНИЦИ И ПРОПОВЕДНИЦИ МЪЛЧАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ГОВОРЯТ? Мълчание ли е звуковото мълчание – или трябва да замълчат и съдиите и прокурорите вътре в нас?

УЧИТЕЛЯТ: „Сега, като се обръщамъ къмъ васъ, азъ вѣрвамъ, че туй е проникнало въвъ вашитѣ души. Бѫдете смели и не се колебайте за истината! Не само да говоримъ, но ние трѣбва да бѫдемъ като едно динамо, да изпращаме ВЪ МЪЛЧАНИЕ своята енергия. Да сме като слънцето! Туй слънце мълчи - и ВЪ МЪЛЧАНИЕ изпраща своята енергия. Тази енергия идва на земята и твори. Само нашитѣ МЪЛЧАЛИВИ мисли, идеи, желания и дѣйствия сѫ дълбоки. Само въ мълчание тѣ сѫ божествени! ТѢ сѫ, които могатъ да подобрятъ, да прѣобразуватъ свѣта. Не мислете, че туй, което ви говоря, е пълната истина. Азъ вѣрвамъ въ една МЪЛЧАЛИВА истина, която дѣйствва и работи 6ъ свѣта.“ (1923.01.07н. „И отвори устата си, та ги поучаваше“)

МНОЗИНА ВСE ОЩЕ МЕДИТИРАТ В ЛОТОС, НЕ ЗНАЯТ, ЧЕ МАЙТРЕЯ СТАНА ОТ ЛОТОС ОЩЕ В КРАЯ НА 19 ВЕК И ЗАПОЧНА ДА ХОДИ.

25.03.2020 г. 16,57 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „И тогава и съ ХОРАТА ще говоримъ, и съ БОГА ще говоримъ, и съ АНГЕЛИТѢ ще говоримъ. - „Съ Бога… - Аа, много е това!...“ - Ами, че съ БОГА, разбира се! Богъ е ЛЮБОВЬ! Нали е хубаво да говоришъ съ Господа въ мълчание? ВЪ МЪЛЧАНИЕ да глѣдашъ звездитѣ, месѣчината, слънцето, да имъ се радвашъ. Всичко туй да те радва - ТОВА е Богъ! На всѣко животно, на всѣко растение да се радвашъ! ТОВА е Богъ! НАВСѢКѪДѢ да се радвашъ. Да се радвашъ на Онзи, Тихия, Който полъхва, прониква всичко…“ (1923.01.07н. „И отвори устата си, та ги поучаваше“)

ДА! КАТЕГОРИЧНО! Вече толкова много хора по света говорят най-ясно и задушевно и с хората, и с ангелите, и с Бога! Мнозина НЕ ПОДОЗИРАТ, че говорят с ангелите и с Бога, но когато един ден прогледнат и прочуят за документалните филми в Акаша, те ще прегледат живота си и ще се уверят, че това не са били „вътрешни диалози“ със самия себе си. С огромно удивление ще разберем и това, че когато сърцето ни е било отворено, когато сме обичали и са ни обичали истински, ние всъщност сме общували ДИРЕКТНО С БОГА. Нали точно това разкри Бог и на Нийл? И че когато сме се разтваряли с наслада в прегръдките на Природата и сме се милвали с много лъчи, ветрове, растения и животни, това не е било „пантеизъм“, а пак е било ПРЯКО ОБЩУВАНЕ С БОГА.

Най-важното е ДА ПРИЕМЕШ, най-важното е ДА СЕ РАЗДАДЕШ! Къде отива тогава отчаянието, къде отива атеизмът? - Но даже и да не си религиозно вярващ, щом си един добър човек, отворен за Любовта и Новото, ще се подмладиш и ще станеш не по-малко привлекателен и прекрасен от вярващите.

25.03.2020 г. 17,43 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „И като дойде дъщерята, ще целуне майката - и тя ще бѫде радостна и доволна. Целували ли сте единъ чуждъ човѣкъ - да видите какво нѣщо лъха отъ него? Целували ли сте единъ светия - да видите каква чистота, каква святостъ идва отъ него? И тогава дѣтето ти, приятельтъ ти, като те целуне, ще усетишъ, че въ туй целуване има нѣщо божествено. А сега, като се целувате, какво усещате? - Отвращение…. Мѫжътъ целуне жена си, тя казва: „Студени му сѫ устата“. - Нѣщо липсва. Грубъ ли е той? Не е грубостьта. Липсва нѣщо СѪЩЕСТВЕНО. Какво липсва? - Липсва ИСТИНАТА. Гледамъ те, ти ме питашъ: „Ами защо ме гледашъ?“ – Защото те обичамъ. Азъ прѣзъ ТЕБЕ гледамъ свѣта. искамъ да видя хубавото въ свѣта, затова прѣзъ тебе гледамъ като прѣзъ единъ прозорецъ. Азъ виждамъ твоята душа - тя е грамадна, една велика държава е тя! Ти не я познавашъ. Азъ я гледамъ, тя се разпростира чакъ до слънцето! Седя, и гледамъ… - „Какво ме гледашъ?...“ – Чудя се на твоя умъ… Ти, толкова богатъ, съ такава велика и благородна душа, седишъ като прасе въ кочината още! Казвамъ: „Братко, я напусни тази кочина!“ – „Че коя е тя?...? – Кочина, ами!...“ (1923.01.07н. „И отвори устата си, та ги поучаваше“)

25.03.2020 г. 09,36 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „На небето вие сте били две сестри, богини. Слезли сте от небето, за да поправите света.“(16 ноември 1919, „Двамата свидетели“)

26.03.2020 г. 06,15 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Жаждата подразбира подготвителен процес за някакво приятно чувство.“ (1923.01.10м. „Окултната страна на живота“)

В божествените Учения, за разлика от ученията на имитантите, няма дума, за която да не са изнесени първо ТЕЗИТЕ – положителните, утвърждаващите й значения. Имитантите - интервените на нашата планета и в една заразена част от космоса - интерпретират някои думи изцяло, тотално негативно. Луциферическите учения, например, са изцяло против материята, света, грешките, приятностите, любовта, щастието, влюбването, удоволствията, инстинктите, осезанието, пола, размножаването, жаждата, страстта, желанията, насладата, забавленията, развлеченията, плътта, ума, чувствата и пр. За всички тия категории и за още много подобни, божествените Учения изказват своите предупреждения и опасения, посочват опасностите от тях, НО НЕПРЕМЕННО ИЗТЪКВАТ И ПОЗИТИВНАТА ИМ РОЛЯ. А СИНТЕЗИТЕ на Словото Божие, за разлика от несловото, обясняват в какви случаи важи негативното значение на дадено понятие, и в какви – позитивното. Това е един от 144-те основни отличителни белега на Словото Божие, каквито във фалшификатите почти не се срещат, или пет-шест от тях биват умело манипулирани, за да заблудят наивните.

Според терминологията и разбирането на някои окултни школи, сатанистите пропагандират и внедряват споменатите категории от типа на плътта, удоволствието, желаниеето и пр., с единствената цел да провалят човека в ада и да търгуват.

Ариманистите произвеждат и рекламират ръкотворни фабрикати. Най-пропадналите и порочни среди на човечеството се занимават с тяхното изготвяне, експлоатиране и консумиране, използвайки главната стратегия на пъкъла - продаването и купуването.

26.03.2021 г. 16,59 ч.

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ:

УЧИТЕЛЯТ: „Често са ме питали: „Ти как се прехранваш?“ Много лесна работа – имам ЗНАНИЕ в света. Аз, ако осиромашея, ще намеря някой богат човек, когото лекарите не могат да излекуват. Зная целебните свойства на билките и ще му кажа: „Ти колко даваш, за да те излекувам?“ В което и село да вляза, където и да ида, като имам това изкуство, аз ще си изкарам прехраната. На една мома мога да ѝ кажа за кой момък да се ожени, за да бъде щастлива. На момъка мога да кажа за коя мома да се ожени, за да бъде щастлив. На майката мога да кажа кога да роди детето си – кой месец, кой ден, коя минута, за да бъде детето здраво. После, имам толкова остро око, че зная всичките скъпоценни камъни къде се намират в земята. Всички заровени съкровища ги зная! Няма защо да ги разправям на хората. Питат ме как могат да станат богати. Или някой път ме питат: „Ти как се прехранваш?...“ - Прехранвам се с въздух, прехранвам се с вода, прехранвам се със светлина. Събирам светлината и се храня със светлина, с въздух, с вода, с хляб. То е УРЕДЕНО как да преживеем.“ (27.09.1942н, Проявление)

26.03.2021 г. 17,30 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Малко повече доверие в Онзи, Който ни е възлюбил! Доверие в безграничната Любов на Бога - да имаме доверие, че Бог никога няма да ни остави да умрем гладни, няма да ни остави невежи! Желанието Му не е да бъдем лоши, но да бъдем добри. Желанието на Бога е да бъдем любящи. Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. Ако ние, съвременните хора, бихме възлюбили Господа така, РАЙ щеше да бъде Земята!“ (27.09.1942н, Проявление)

26.03.2021 г. 20,16 ч.

УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА – В СЛУЧАЯ ЗА ВТОРАТА, КОЯТО ТЕЧЕ В ОНЗИ МОМЕНТ, НО И ПО ПРИНЦИП. Или има Бог – или няма? Ако няма, напълно прави са тия, които и в днешния геноцид на Четвъртата световна сугестивна, психологическа и биологическа са отчаяни и озлобени. НО АКО ИМА БОГ? - Значи, Той ЗНАЕ какво прави, какво е допуснал и защо. Смъртността днес НАИСТИНА пак е увеличена, въпреки лъжата за произхода ѝ. Има много повече смърт по света ПОРАДИ ПОЗНАТИТЕ НИ ПРИЧИНИ, отколкото от митичната „корона“. Днес, например, 26 март 2021 г., от полунощ да този момент в 19,30ч. ЕЕТ са изпушени по света над 12 милиарда и 330 милиона цигари – и с огромна скорост числото им се увеличава. От нова година до днес - няма и три пълни месеца - са умрели поради пушене на цигари 1 милион, 161 хиляди и 500 човека. Доколкото е верен един от броячите на световните събития онлайн

(https://www.worldometers.info), човек може да настръхне: на всеки 8 секунди „пред очите ни“ умира по един пушач, а на всяка секунда стават по два аборта – близо 10 милиона досега само за три месеца без 5 дни! Над 500 хиляди са умрели от алкохол - и в момента умира по един на всеки 10 секунди; 250 човека са се самоубили от началото на 2021 г. Над 25 400 човека са умрели от глад досега САМО ДНЕС – и умира по един на всеки 3 секунди! А колко недохранени и колко тлъсти умират? - Тлъстите по света вървят към 2 милиарда – над ¼ от човечеството и два пъти повече от недохранените, - но умират много повече от тях. Обаче хората не знаят, че по време на войни, пандемии, научно-технологичен геноцид, природни бедствия и пр. БОГ РАЗПРЕДЕЛЯ МАСОВО ДУШИТЕ ПО СВЕТОВЕТЕ, КОИТО ЗАСЛУЖАВАТ - ТЕ СА ЖИВИ.

УЧИТЕЛЯТ: „Онези, които умират, са благодарни, че са се освободили от ада, в който са били. Сегашната война е голям ад, по-страшен ад няма! Ще кажете, че тази война е необходима. Аз не съм против войната, не съм и против церовете. На болния човек трябва да му дадете цяр, но на здравия няма какво да му давате цяр. За БОЛНИЯ е церът. Тази война е едно изпитание, едно посвещение. Бялата раса минава, по закона на посвещението, най-голямото си изпитание. Да видят хората колко са смели – като се бият в този ад, наистина са смели. Не ги е страх да тичат, показва се храбростта на хората - колко са смели, колко решителни. В тази борба ВЕКОВЕТЕ се борят, а хората се опитват доколко са герои да понесат изпитанията. Какво беше мъчението на Христа? – Едно ПОСВЕЩЕНИЕ. Геройството на Христа е, че Той понесе всичко с търпение. Казва: „Аз съм по-силен, отколкото всичките римски войници!“ И благодарение на тия удари, имаме сегашната култура. Благодарение на всичките светии, които пострадаха, благодарение на всички тия хора, които измират! Те са благото в света. Войната носи едно благо за света, и ние трябва да бъдем умни да схванем добрата страна, не да се интересуваме кой ще победи. Аз зная кой ще победи, но няма да ви кажа. Вие ще го видите. Любовта и Обичта ще победят! Всичките народи ще станат слуги на Любовта! Няма нещо в света, което може да отмени това! Те ще победят. Тази Любов и тази Обич ще възкресят всички, които са умрели, ще ги върнат на Земята. И те, като дойдат, ще станат най-добрите проводници. Вие сега не се заблуждавайте. Вие трябва да бъдете войници, но войници на Любовта. Някой казва: „Не искам да бъда войник.“ - Войници, герои трябват сега!“ (27.09.1942н, Проявление)

26.03.2021 г. 22,23 ч.

НАРИЧАТ ГО „ПАНТЕИЗЪМ“, но то действа реално с абсолютна сила и е квадлиони пъти по-вярно от всички егрегорни религии, които пращат Бога на небето и пропагандират само молитви и формули.

УЧИТЕЛЯТ: „Казвате: „Къде е Господ?“ – В ума, който мисли, в светлината! Тази светлина е от БОГА. Казва се: „Рече Бог: „Да бъде светлина.“ - И стана светлина! Казвате: „Къде е Господ?“ Ти чувстваш топлината – в тази топлина е Господ. После, ти чувствуваш волята, силата. Във волята, в силата е Бог! Бог се проявява в мисълта, в твоите чувства; в твоята сила е Бог. Трябва да отличаваш силата на твоята мисъл, силата на твоите чувства и силата на твоите постъпки, ЗА ДА НЕ СЕ ЛИШАВАШ ОТ СЪЩЕСТВЕНОТО В ЖИВОТА.“ (27.09.1942н, Проявление)

26.03.2021 г. 23,42 ч.

ИМА „ПРАЗНИЧНИ“ БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ, В КОИТО СЛОВОТО Е ОСТАНАЛО НЕЗАСЕГНАТО ОТ СТЕНОГРАФИТЕ, РЕДАКТОРИТЕ, ПЕЧАТАРИТЕ И ИЗДАТЕЛИТЕ. Гигантска наслада на духа е да стигне до такава беседа и да я чете и слуша като финала на някоя величествена божествена оратория в космична катедрала:

УЧИТЕЛЯТ: „Христос казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Не че СЕГА ще дойде. Той е вложил от памтивека Своето благо в нас. Когато нашата душа e излязла от Бога, в диханието на нашата душа, което e вложил, ние носим благото на Бога. Душата носи всичките блага, само че сега ни се дават условия да се развият. Всички ние носим ония прекрасни заложби на божествените блага, които сега се развиват Някой казва: „В какво да вярвам?“ - Вярвай в твоя ум, в който Бог живее. Господ живее в ума. Вярвай, че Бог живее в сърцето ти; желанието е от Бога. Да вярваш, че Бог е в душата ти, в диханието, което е излязло от Бога. Казва, че Бог дъхна в ноздрите на Адама и той стана жива душа. Един човек, който вярва в присъствието на Бога в своята мисъл, в своето сърце и в своята душа, този човек е силен. Именно този човек е, който е дошъл да помага в света. Светът се нуждае от такива хора. Не само да вярваш в Бога – не само трябва да вярваме, но всякога да мислим тъй, както ТОЙ иска, да чувстваме тъй, както ТОЙ иска и да постъпваме тъй, както ТОЙ постъпва. Моята работа е да изпълнявам волята Божия, моята радост е да възприема Неговата мисъл, да възприема Неговите чувства и Неговите постъпки. Всички неща тогава работят за нас. При такова верую, ние ще бъдем свободни. Майката, която е вложила в своя син доброто, което има в себе си, тя обича този син. Бащата, който е вложил своето добро в дъщерята си, обича дъщеря си. Приятелят, който влага доброто, което има, в своя приятел, той обича приятеля си. Учител, който влага знанието в учениците си, да ги просвети, обича ги. Всички ний, които влагаме най-хубавото, което имаме, в другите, ние проявяваме Божията Любов. Понеже Бог е вложил в нас най-хубавото, което има, Той иска и ние да бъдем като Него. Затова всички ние трябва да бъдем достойни синове. Та казвам: щом виждаме образа на Бога в нашите приятели, щом виждаме образа Му в нашите майки, в нашите сестри и братя - навсякъде, където виждаме образа Божий, Бог е там. Там, дето не виждаме този образ, Бог не е там, отсъства. При отсъствието, Той не се проявява, там е в едно непроявено състояние. По някой път страдаме, мъчим се, и заради туй, което правим, Господ минава отдалече и казва: „Не правиш добре.“ - Пак се оттегли. После пак нещо не правиш добре, Той отново казва: „Не правиш добре.“ Сега аз ви говорих това, а някой казва, че е грехота да се говори друго нещо, че само Библията е свещена. - За мен звездите са свещени, Слънцето е свещено, Луната е свещена, дърветата са свещени, водата е свещена, въздухът е свещен – всичко онова, което проявява Бог, за мен е свещено! И в скъпоценните камъни се проявява Бог, макар и не в еднаква степен. Във всичките добри хора виждам проявлението на Бога. Да се радваме, че сме в един свят, дето Бог е започнал да се проявява. Щом Той се проявява, Той е вече благо, което иде да озари нашата Земя, и ние ще бъдем свободни, когато приемем Любовта и Обичта и ги приложим като закон в живота си.“ (27.09.1942н, Проявление)

27.03.2021 г. 16,55 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Често пъти казвате зо някого: „Аз го обичам“. - Това е само условие да се запознаете, да образувате връзка между душите. Обаче трябва не само да се образува връзка, НО И ДА СЕ ПОДДЪРЖА ТАЗИ ВРЪЗКА, която от векове съществува между хората.“ (30.09.1942о, Ден на почивка и ден на радост)

КОМЕНТАР: БОГ, АНГЕЛИТЕ, ЯСНОВИДЦИТЕ виждат като на длан как се развива животът на тия, които поддържат любовта и приятелството реално - срещат се, поживяват заедно, работят заедно, скитат навсякъде и пр. И как се развива животът на тия, които престават да търсят някого, когото са мислили, че обичат. Или го търсят от дъжд на вятър, или поддържат само дистанционна връзка. Но се вижда и съдбата на тия, които не искат да поддържат ПЕРИОДИЧНА дистанция.

ОЩЕ ОТ БЕСЕДИТЕ:

Приятелството трябва да се подхранва.(Новото възпитание, МОК , София, 1.3.1940)

Има любов, която е като прегоряла слама. Тя живее ден и половина. /Истинската любов свързва съществата завинаги/, тя ги сплотява, тя ги стопля като печка, която трябва всякога да подклаждате и да туряте дърва. Знаете ли как се подхранва тя? (Свидетелството на Духа, ИБ , БС , София, 10.11.1921)

Думата "подхранвай" има отношение към душевния, сърдечния живот. При думата "крепи", човек употребява волята, ръцете. Подхранването е акт е на чувствата. (Произход на страданията, МОК, София, 13.6.1926)

Ако една мисъл не подхранва чувствата, тя не може да се прояви и приложи.(Съотношение с природата, ООК, София, 22.2.1933)

Човешкото сърце трябва да се подхранва с топлината на природата. (Самовъзпитание и самообразование, МОК, София, 25.4.1941)

Горко на оногова, който не подхранва сърцето си! (Слабият и силният, ИБ, ПС , София, 29.10.1944)

Човек трябва да подхранва чувството на дружелюбие, на приятелство; трябва да подхранва своите лични чувства. (Организиран и неорганизиран свят, МОК, София, 13.1.1939)

Затова е казано, че приятел се в нужда познава. Ценете приятеля си, ценете приятелството и се стремете да го запазите. Да бъдеш всякога благодарен на приятеля си за доброто, което той ти прави, това значи ВСЕКИ ДЕН да закрепваш и усилваш приятелските отношения. Благодарността и признателността представляват вътрешна, духовна обмяна между приятелите. Ако не си благодарен на приятеля си, който ти е помагал в трудни моменти на живота, ти няма да имаш устой в постиженията си. – Защо? – Защото приятелят ти оттегля светлината си и ти оставаш в тъмнина. (Първите отношения, МОК , София, 5.6.1931)

Време е вече тази връзка да се възстанови, да се закрепи повече. Днес е необходима връзка между съзнанията на всички хора. Щом тази връзка се възстанови, Божествената енергия ще потече в тях. Тази енергия трябва да тече постоянно, без прекъсване. (Така е писано, НБ , София, 13.11.1927)

Желая на всички да заживеете според закона на любовта, да се възстанови между вас пълна хармония и единство! (Фарисей и садукей, НБ , София, 20.3.1921)

Хармония, хармония трябва! Хармонията трябва да я възстановите по всички начини, с каквито и да е жертви. Възстановите ли хармонията, каквито и жертви да дадете за нея, нищо не е изгубено. (Влиянието на хармонията в живота, ИБ , БС, 20.6.1921)

Аз искам в тази школа да се възстанови хармонията! И тъй, аз искам вие да помогнете да се възстанови тази хармония. За да можем да възстановим помежду нас хармонията, ние трябва да имаме един ключ. Той е наречен „метод за свързване с Бога“ или „метод за възстановяване на хармонията между човешките души“. Да възстановите хармония помежду си, това значи да имате взаимно почитание едни към други - да знаете, че сте разумни души, в които Бог е вложил ум и сърце, с които да работите. Ако сами не я възстановите, ще дойдат сили отвън, които ще я наложат. (Силите на мозъка, ООК , София, 20.4.1922)

Някой казва: "Аз ще ти бъда приятел до гроба". - Не, това не е морал. Можеш ли да ми бъдеш приятел и след гроба? Истинската любов трябва да бъде непреривна. Писанието казва: "Човек да не разлъчва това, което Бог е съчетал и да не съчетава това, което Бог не е определил!" Още когато се раждат хората, Бог ги е съчетал. Бог е съчетал душите още от далечното минало. На небето е написано всичко. (В малкото, НБ , София, 20.6.1926)

Казано е в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва." Бог е съчетал душите. Това съчетание става по закона на любовта. Така съчетани, душите никога не се разделят. Те са свързани с любовта. Дето е любовта, там е свободата. Да обичаш някого, значи да го освободиш.(Както Бог мисли и прави, УС , София, 2.5.1937)

Казано е: „Онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва". – Кое е съчетал Бог? – Истината и благостта. ТОВА е истинската женитба, на която хората не обръщат никакво внимание. (. Истина и благост, УС , София, 18.4.1937)

Това, което вие наричате "любов", това е кубът от желания, съединени в едно - те образуват една форма, една любовна форма.(Музика и работа, МОК, София, 23.5.1930г)

Когато две сърца са правилно съединени, т.е. имат правилни отношения, тогава се образува онзи тон, който ние наричаме "щастие". (Който има уши, НБ, София, 11.11.1923)

Щастието е възможно само при Великата Любов, в хилядите и милионите души, събрани в едно, които могат да те обичат. (Да обичаш и да те обичат, НБ, София, 7.4.1935)

Ще кажете: „Дали е време? “ – Времето е СЕГА! Туй, което ще видите, око не е видяло и ухо не е чуло! Туй, което сега ще видите, този Нов свят, който ще се разкрие пред света, ще бъде велик, чуден – и вие ще забравите всичкото ваше минало. Старият свят си заминава, новият ще се разкрие и всички ще кажете: „Едно време бяхме слепи, но сега виждаме. Тук знания имаме, сърцето ни е пълно с Любов, душата ни е пълна с Истина – всичко можем да направим, няма нищо невъзможно.“ Тогава ще ви видя всички сплотени, съединени ръка за ръка: всички да воювате в тази бойна линия. И друга песен ще се пее в света! (Какъв трябва да бъде ученикът, СБ, В.Търново, 25.8.1922)

29.03.2021 г. 01,14 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Вие искате да напуснете земния живот. - Няма какво да напускате земния живот! Трябва да знаете с какво се занимава човек НА ЗЕМЯТА. С какво се занимават ангелите, ТЕПЪРВА има да учите. От ангелския живот идват проблясъците на НАЙ-ПРИЯТНОТО СЪСТОЯНИЕ НА БЛАЖЕНСТВО, което някога сме преживявали. Това е АНГЕЛСКО състояние. Човек може да бъде блажèн 2-3 пъти в годината, а някой път - на десет години веднъж. Та казвам сега: гледайте приятните ýсети, които се явяват във вашия ум, ХУБАВИТЕ работи. Те са от духовния свят, от ангелите, от светиите. Мрачните неща идват отдолу.“ (30.09.1942о, Ден на почивка и ден на радост)

КАЗАНО астролоГически, а още повече астролоНически, приятностите и блаженствата, които са ни определени от Провидението, се активират потенциално от ПРИМАРНИТЕ дирекции (дъгов градус по екватора, равен на година). ПОТЕНЦИАЛНО, защото са само ПОЖЕЛАТЕЛНИ от страна на Бога, не задължителни. Бог не е манипулатор, кукловод и насилник – дал ни е много възможности за избор, свободна воля. Наредил е много райски градини, еснафски магазинчета и сергии на амбулантни търговци, както и адски свърталища изобилно от двете страни на пътя ни. Само ни гледа накъде ще се зазяпаме, къде ще влезем. В тия частни владения има много астрални и духовни илюзионисти, немалко културисти и високоговорители. Небето ни гледа дали харесваме витрините, сергиите, състезателите. Преведено точно, примарни дирекции значи ПЪРВИЧНИ НАПРАВЛЕНИЯ, заложени от Предопределението, т.е. от Бога в рождения небомиг на всеки човек с монада. Словото и тук казва: НИКАКВО НАПУСКАНЕ НА ЗЕМНИЯ ЖИВОТ! Мистиците от Левия Път искат да преживяват еккстази от луциферически тип далече от Земята, пренебрегвайки или измъчвайки физическото си тяло, т.е. душата си. Това е породило мазохизма на тия, които се самобичуват - инферналния аскетизъм на заблудените, презиращи плътта. Те имат само едно понятие за плът - „адска“. Нямат познание за божествената, девствената и целомъдрена плът, създадена лично от Бога и представляваща сам Бог в най-плътното си, квантово състояние. В най-конденздиран вид, Той е ЕЛМАЗ – най-твърдото тяло в Битието. Като такова, то е и най-прозрачно, най-чисто. Абсолютният елмаз е тъй прозирен, че е невидим. Именно затова ни е казано: СЪРЦЕ, ЧИСТО КАТО КРИСТАЛ. Аморфността на въглерода в тъмния вид на егото не пропуска светлината: това, именно, е непросветленото его, което не разпознава Словото Божие и мисли само за себе си и за СВОЯТА дейност, дори и да практикува смайващи функционерства, медитации, постения, формули, молитви. Това е духовната наркомания и духовният нарцисизъм. Аморфното сърце е безформено – то презира Бога на земята като Господ, няма сметка от Него. Не иска да има видим еталон над себе си, с който да се прави сравнение. Нещо повече – то вече е отворило сцени и сергии и се пласира добре между наивните. Не винаги търгува за пари и имоти – често експонира несъвършената си физиономия без заплащане, за да ѝ се възхищават несъвършените. Това СЪЩО е търговия: продава познания срещу човешко внимание, а вниманието е много сериозна храна. От своя страна, несъвършените нямат вкус към съвършени, затова гледат по витрините и харесват несъвършени. Избират си манекени, които могат да се мърдат и да говорят, даже събират публика и продават. Но Небето е предвидило и това: несъвършен трябва да се търка с несъвършен, за да се произведе болка. На този етап, болката е почти единственото средство за изграждане на условни рефлекси, на вкус и разум. В благословените случаи търкането може да произведе и искра: да пламне огън и да се види обстановката. Поради болката от търкането и настъпилата светлина, някои хора с душа престават да са вторачени в най-близкия образ и поглеждат по-надалече. Там в такива мигове се очертават и лица на истински човеци, които не държат да се показват и да търгуват. Най-висшите йерархии на Логоса от света на Еднорога са именно от чист елмаз, те работят по плана и мечтата на Бога: „Както на Небето, така и на Земята“. Те не презират земното както луциферическите мистици и учения, затова в божествения свят на небето и на земята мутират и възкръсват като ЗЕЛОХЍМИ. Астрологически, т.е. астролоНически, зелохимността се постига чрез тотален резонанс между небесното и земното - между духа и плътта. По-точно – чрез чисто, съвършено и плътно въплъщение на божествения дух в божествена плът. За ДУХОВНИЯ дух, за атмическия човек и атмическите ангели това е непостижимо - те все още не са елмази и диаманти, предпочитат да са от разширена и много рядка духовна материя. Когато елмазът мине през обработка, като се подложи доброволно на шлайфане от истински Майстори, той еволюира в божествен диамант. Това е БОЖЕСТВЕН Аз с ХРИСТÒВО Посвещение: минал е през самоотречението и страданията, през Голготата на възкресението. За възкресение чрез любов още не мечтае – това е далечна бъдеща епоха. И все пак, непрозрачното его и аморфното сърце на някои Посветени вече се е превърнало в триумфа на еволюцията, синволюцията и преволюцията: от елхохим и безплътен дух се е превърнало в ГОСПОД. В БОГА КАТО БОГОЧЕЛОВЕК, ИМАЩ ТЯЛО И НА ЗЕМЯТА. Не само на периферната планета Земя, а размножено в безброй „господовци“ в универсума по места в човешка форма. Това е способността на зелохимните Учители да се мултиплицират не само духовно, но и физически: всеки от тях може да се появява едновременно на много места. Тази кондензация, елмазация и диамантизация на Аза се постига САМО НА ЗЕМЯТА – на планети като Земята, които са около стотина в нашата галактика. А нашата Земя, наречена Анхѝра, е единствена в цялата вселена като родител на най-качествена МАЯ ЗА АБСУРД. Отскоро тя стана НАПЪЛНО Христòва, понеже вече ражда мая за МИЛОСТ И АБСУРД. Това е възможно само при максимален брой човешки въплъщения на Мировия Учител в еднорожка зона, каквато са Балканите. Архайските гнайси на Рила, Родопа, Витоша и Средна гора правят такова въплъщение на Словото максимално възможно, постига се оптимално съвършенство на Бога, като ГОСПОД в човешка форма.

По системата на примарните дирекции, това е възможно само на летѝна като Анхѝра, Инлàниа, и то в плоскостта на земния екватор – с вибрациите на ректасцензиите. Тъй като те се генерират от въртенето на Земята около собствената ѝ ос, а не като кръженето на планетите по еклиптиката около Слънцето, първичните направления са ЗЕМНО екваториални, не зодиакални. Природната и ангелската еволюция тук се превръща в ЧОВЕШКА: всеки човек добива ИНДИВИДУАЛНО лице във физическия свят, за разлика от животните и ангелите. Започва да живее СОБСТВЕНИЯ си живот - не живее вече живота на стадото, освен временно и по волята на Бога. Започва да изгражда ХАРАКТЕР. Най-пълна индивидуална егоцентрация на Божественото се постига само от Миров Учител на планета като Земята, както и от най-добрите Му ученици. Бидейки в пълен резонанс с Хòлоса, понеже са с чисти сърца, те отреагирват безотказно и на БЛАЖЕНСТВАТА. Холосът или холивселената са синоним на БЛАГОВСЕЛЕНАТА – вселената на Цялостния Бог, Благия Дух. Той и вселената Му поддържат цялостта си чрез БЛАГОСТТА, БЛАГУВАНЕТО И БЛАЖЕНСТВАТА. Бледо подобие на блаженствата се наблюдава в езическите народи и индивиди, които практикуват нирвана и самадхи, нирвакалпа самадхи, но в тях липсва кристализацията на Аза КАТО СИНТЕЗ НА ИНДИВИДУАЛНОСТ И КОЛЕКТИВНОСТ. Трябва да се мине през ХРИСТÒВА кристализация, т.е. елмазация, за да се стигне до истинската благост и истинските блаженства. Християнството визира 9 блаженства, но кой ги е постигнал? Кой е постигнал Истината като Благост? Изследванията на примарните дирекции наистина констатират преживяване на божествено блаженство у хората с Христова монада САМО НЯКОЛКО ПЪТИ ГОДИШНО, когато са на Земята. И то в случай, че имат Разпознаване, Смелост, Спонтанност и Преданост. Това може да се изчисли предварително като аспекти на ректасценции по екватора. Наистина, някои примарни дирекции прогнозират възможност за божествено блаженство само веднъж на десет години. Сам Учителят в България казва, че Любовта ни посещава на земята 10 пъти в един живот, но има и дирекции, които се случват САМО ВЕДНЪЖ в едно прераждане. Нехристовите монади, както и НЕОСЪЗНАТИТЕ Христови монади пропускат всички тия 10 възможности. Пропускат и единствената, понеже са затворени за Божественото поради лош вкус, заблуди или страх. Винаги една дирекция, прогресия и съответен транзит се реализират чрез среща с божествен посланик или контакт с божествено общество. Примарната дирекция, за разлика от символичната, дава мига на тази среща с точност до стотна от секундата във времето. Символичната, понеже е по еклиптиката, се разлива в рамките на 3 години, а понякога и много повече – тогава уточняването на мига се прави чрез прогресиите и транзитите, най-вече на транзитната Луна. Обаче даже и тя не може да даде точност на прогнозата до стотна или хилядна част от секундата, каквато се гарантира от примарната дирекция. Последната е синоним на ИЗРПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ, а още Цар Соломон и Морен дьо Вилфранж са изчислявали най-точните мигове за нейното изпълнение във времето именно чрез ЕКВАТОРИАЛНАТА прогностика. Те могат да кажат на Пепеляшка в кой ден и час, в коя минута, секунда и стотна от секундата Принцът ще почука на прозореца. Следователно, за да не се наложи той да чака, Пепеляшка сама трябва да е отворила широко прозореца си за този миг. Първо в кристалното си сърце, а после и в къщата си, т.е. тялото си, за да посрещне Единствения, който ѝ носи кристалната пантофка. Какво значи кристална женска добродетел? Това днес може да се случи само веднъж в един живот; а с ПРИДВОРНИТЕ от неговото Ято – до 10 пъти. Доскоро беше веднъж на 40 прераждания за физическа среща със сродната душа на Земята, обикновено трагична. Всичко това касае въпроса за Сродната Душа и Веригата от Сродни Души. Всички останали Пепеляшки, а най-вече плебейските им сестри, в такъв миг са с плътно затворени прозорци на дома и душата си и хранят в стаичката си някой свинар или говедар; най-много - писаря на селото, попа или кмета. Други хранят илюзията си, въздишките си по някой такъв. Или фантазиите си за „чистота“ и „съвършенство“ от някакъв егрегорен, луциферически тип – без участието на Плътта и на Земята. А когато се касае за КАРМИЧНА дирекция, понеже Марсовите и Сатурновите са такива в тъмни епохи като нашата, астролоНът, който борави с първични направления, може да каже на царя в кой ден и миг да се отмести с няколко сантиметра встрани, за да не го прониже куршумът на предателя. Да изчисли и частта от мига, когато куршум или автомобил ще повали самия предател. А изящната астролония, както и изящните бèли действа, не се нуждаят от изчисления. Те усещат Миговете В СЪРЦЕТО СИ и реагират със сърцето си ТУК И СЕГА. Абсолютно безотказно, понеже сърцата им са КРИСТАЛНИ. Знаят какво значи РАЗПОЗНАВАНЕ. Знаят и какво е БЛАЖЕНСТВО, понеже Блаженството и Сладостта е начин на живот в благовселената. А тя е благовселена, защото е ЦЯЛОСТНА: Небето и Земята – ЗАЕДНО.

ОЩЕ ОТ УЧИТЕЛЯ ДО 1944 г:

"Блажени които Го любятъ и сѫ любени, защото е тѣхно царството и са техни мирътъ, радостьта и животът." (Хио Ели Мели Месаил, ИБ, София, 14.9.1897) - /Любят Го и са любени не само вътре в себе си и на небето, но и в безбройните Му проекции като Множество. Както на небето, така и на Земята. И поединично, и в съобщества. Които Го любят така, не са мистици от левия път, а са ВЪЗЛЮБЕНИ И УЧЕНИЦИ. Те стават красиви, прекрасни и безсмъртни/.

"Истината е сам Бог, и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен."(Разговор пети - Въздигане Душа и Дух, ИБ , 18.7.1900) - /Още по-конкретно: Истината за ЛЮБОВТА, Истината като БЛАГОСТ И ЛЮБОВ. Истината като Обмяна и Размяна, Истината като Отстъпка и Самораздаване. Както на Небето, така и на Земята/.

"Помнѝ: целта е СЪВЪРШЕНСТВОТО, Любовта е БЛАЖЕНСТВОТО, а добрата мисъл – НЕБЕСНАТА КРАСОТА." (Трите неща. Разговор с Духа Господен, ИБ, Нови Пазар, 14.10.1900)

И тъй, винаги слушай онзи таен глас, които ти говори и те ръководи, защото в неговото говорене има да научиш що трябва да вършиш, за да придобиеш истинското блаженство. (Мисли и упътвания, ИБ, 1903) /Извън Духа, говорят ДУХОВЕТЕ; извън Учителя говорят "учителите"; извън Гласа говорят гласовете. Говори и ИМИТАНТЪТ на нечий вътрешен глас, който се е внедрил в него и той го мисли за истинския. Така че - ВНИМАНИЕ! Когато някой ни казва "Духът ми каза", трябва да имаме едно наум; "Учителите ми кзаха" - също; "Вътрешният ми глас каза" - също/.

И ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти се казват, блажèн си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие – само те се пряко управляват от Духа на Бога.(Своенравието, ИБ, 1903) /Беседата се казва "Своенравието" и обяснява защо своенравието и своеглавието ни лишават от истинското щастие. В козерожките народи своенравието и своеглавието са на всяка крачка: „учители“, гурувци, светии и преродени величия – митинг. Уви, те подриват не само своето щастие, но и щастието на другите, понеже ги ограничават, лишават ги от щастие и ги зомбират. Словото много пъти казва, че ученикът не е роден да бъде щастлив на земята, а своеглавите цитират само тия изказвания. Обаче фреквентните речници на Словото ще покажат, че мислите в него за щастие на земята са много повече от първите и че истинското щастие на небето и на земята е целта и на живота и на ученичеството. Само че в тях се обяснява при какви условия това е възможно/.

Ако искате да си изплатите кармата, трябва да държите и спазвате следните девет правила (чети Блаженствата). (Приложение към протокола от 1910 г., СБ , В.Търново, 31.8.1910)

Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството небесно. Блажени плачещите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е Царството небесно. Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата! ( Матей 5: 3-12)

/“Бедни духом“ е преведено абсолютно правилно, въпреки големите недоумения и прения за тази фраза през вековете. Нали човек трябва да има дух, мощен като Бога и едно с Бога? Словото днес дава най-вярното тълкуване на „беден духом“ в евангелския смисъл, обаче за нас най-важно е обяснението за какъв дух и какви духове в нас става дума. Има един дух на възгорделите се, паднали божества, които са се разбунтували срещу Бога и са решили да почнат да създават собствени царства и вселени, в които самите те да управляват като богове, като пълновластни господари. Най-зловещите сред тях воюват за разширене на власт и територии. Това са падналите асýри в Махабхарата, дяволите - в другите религии. Те са родени чисти, но в даден момент са се провалили. В друг план, това са творците и гениите, които искат да са в центъра на възхищението. На трети план са идеолозите и вярващите от ада, които искат да наложат собственото си разбиране за истината като най-право или единствено право. Други асури са асовете на познанието, чийто мотив е не по-малко порочен от този на останалите видове: и те искат да наложат своето знание като имена и автори и го прилагат за зло и разрушение. Виновни са и тия, които не са имали намерение откритията им да се ползват за зло, но не са предвидили, че това ще стане по вина на други асури във вселената, включително и на асурите-търговци, чийто пъклен мотив е да печелят. Както има 9 блаженства под числото на Нептун, така има и смъртни грехове – този път 7, понеже са под Сатурн. Тук няма защо да се изреждат, защото са известни, но всички те произлизат именно от калпавостта на пропадналия дух, който е поразен от гордостта, материализма, фанатизма, тщеславието, своеглавието и самомнението. Той иска да е НАД другите и да управлява или манипулира другите, включително и природата. Духът се отличава с експанзия, но калпавият дух преминава в агресия – навлиза в чуждо пространство, без да пита. Именно в този смисъл, Учителят преди 2000 години е нарекал „блажени“ бедните духом – бедните откъм калпав, горделив дух. Но бедни и откъм лоши духове вътре в себе си – това е едно допълнение към определението. Блаженствата в Евангелието наистина не случайно са 9 – според една от версиите, това е числото на Нептун или Епохата на Рибите. Според астрокабалата, в четвъртото измерение Нептун е деветата планета или вибрация в Слънчевата система, въпреки че астрономически е девета условно - ако се брои Фаетон или една планетка до Слънцето, по-близко и от Меркурий. Без тях, Нептун беше реално девета доскоро за няколко години, когато Плутон дойде по-близко до Слънцето поради ексцентритета на орбитата му, докато Плутон все още се считаше за планета. Тук няма да разсъждаваме астрономически, да говорим за отпадането на Плутон от списъка на планетите и за една „Девета планета“ сега отвъд него и по-голяма от него, наречена Ерѝда; нито за другите около него като Макемаке, Церера и Хаумея. Оставяме настрана и планетата Седна, която е още по-далече, кръстена на името на една ескимоска богиня. Засега „работно“, независимо от астрономията, класифицираме Нептун като девета планета астрологически, кабалистично и от гледна точка на науката пентаграмика. Астрологически – защото в нашето астрологично броене се включва и Луната. Етерната същност на Нептун вибрира като цифрата 9 и йерархията на серафимите, като естеството на знака Риби. Нептуновата вибрация е очевидна и в Деветото поредно Посвещение според пентаграмиката (Четвърто специфично), наречено от Учителя „Преображение“. В най-висшата му октава там се преживяват блаженствата на Нирвана, отговарящи на божествената любов, а дълги векове входът към тях през това Посвещение е бил саможертвата и насилствената смърт на серафимите, родени като хора на някоя адска планета като Земята, намираща се и досега все още в 13-ата сфера.

КОИ ПЛАЧЕЩИ СА БЛАЖЕНИ? - Само тия, които не плачат за себе си. Които плачат искрено за ближния, за неближния и за Божието Дело, когато последните са в утеснение. Съществата без монада ВЪОБЩЕ не плачат, не са способни на това, но умеят съвършено да имитират плач, за да постигнат паешките си цели. Поразените от пъкъла, които имат монада, също плачат искрено, но само за себе си. Плачат и за друг, но то е пак от его: те и тогава плачат за себе си, понеже другият им се изплъзва или не се държи с тях както искат. Има и такива, които плачат ЗА СВОИТЕ СИ. Това е по-малък грях, но все пак е грях, защото не могат да плачат за несвоите. Затова всички видове плачове за себе си и за тия от които получаваме тръпка или изгода и ги приближаваме без волята на Бога, си остават неутешими.

БЛАЖЕНИ КРОТКИТЕ – това се разбира от самосебе си. Но трябва да се разграничават истински кротките от кротките само външно, които вътрешно бушуват. Има и кротки като артисти, за да постигнат някаква користна цел; има и кротки от безсилие и страх. Истински кроткият е подобен на Исус – не само външно, но и вътрешно. Не че не може да се гневи искрено като Исус, но това е божествен гняв с милосърдие и любов: той РАЖДА живот, а не отнема. Казва се, че и БОГ се гневи, но тогава Той има сила за РАБОТА. Ето, днес некротките и псевдокротките си отиват поголовно и затова на Земята, особено на Новата Земя, ще останат само кротките.

БЛАЖЕНИ ГЛАДНИТЕ И ЖАДНИТЕ ЗА ПРАВДА, ЗАЩОТО ТЕ ЩЕ СЕ НАСИТЯТ. Божествената Правда иска това, което преживяваме НИЕ, да може да го преживява и всеки друг, роден от Бога. Гладният, жадният за такава правда не само жадува ДА Я ПОЛУЧИ, но ЖАДУВА и ДА Я ВЪДВОРИ. Не само жадува, НО И ГО ПРАВИ. Редовно – ако не ежедневно, поне ежемесечно, когато е на Земята. Най-бедните редовно отдават с радост ДЕСЯТЪК И ДАЖЕ СТОТЪК от щастие - ИМА такова нещо в Словото. А по-богатите и напредналите – една четвърт, половинък, 75 на сто от щастието си или ЦЯЛЪК-щастие. Съществува и ПЛАВАЩ принос – когато колкото можем. Светиите и Синовете Божии, Младенците, Дъщерите Божии, Любимите Божии и пр. отдават ЦЯЛЪК. На практика, това е една десета правда или повече, докато се стигне до ПЪЛНАТА правда. Само тогава може да става дума за ПЪЛНО насищане, както е казано за това Блаженство. Отдаващите по-малко от цялък винаги са гладни и жадни за любов, гладни и жадни за правда. Дори елохимите, които отдават любов и щастие 99 на сто, имат един процент въздишки, един процент незадоволеност. Затвова те копнеят за ПЪЛНАТА богоравност, ПЪЛНАТА Правда, в която пребивават САМО ЗЕЛОХИМИТЕ. Но като знаят и те закона на десятъка (за тях - закона на цялъка), - при зелохимите грешка не може да има. По канон, Принос се отдава индивидуално само на роден от Бога, който служи на Бога най-безкористно и най-добре от всички, и то тайно. Не на общество. А най-голямата тънкост - как се отдава Принос от щастие ТАЙНО - владеят само тия, които могат да влизат тайно и с разрешение от Бога в когото си поискат. Принасяйки ни така тайно Приноса си от Щастие ЧРЕЗ НЯКОЙ ДРУГ, те самите остават неизвестни за нас, защото неизвестността значи божественост. А пълномощникът им преживява този принос в пълна мяра заедно с този, комуто се дарява щастието, понеже и двамата на Земята са максимално подобни на истинския дарител. Всъщност, Истинският Дарител винаги е сам Бог. А когато Той ни дарява принос от щастие във формата Си на някое от 60-ти милиарда Свои въплъщения в сферата на Земята, това е още по-голяма Тайна, за която смъртните мистици и религиозни нямат и помен от понятие.

БЛАЖЕНИ МИЛОСТИВИТЕ – ЗАВИСИ КОИ МИЛОСТИВИ. Има милостиви към адски същества и същности, милостиви само към смъртни, милостиви само към своите си, милостиви към някакво егрегорно учение, но жестоки и безразлични към Истината. Милостивите с Христòва монада са милостиви първо към Божието Слово и Дело. След това и едновременно с това – към съществата с Христова монада. След това - и към другите същества, но именно към СЪЩЕСТВА, не към несъщества и имитанти. Същества са създадените от БОГА, макар и не всички да са с Христòва монада. „СЪ-ЩЕСТВО значи „ВЗАИМНИ ЩЕНИЯ“, доколкото щенията раждат истина и живот, а не смърт. Несъществата, така наречените „същности“, имат само СОБСТВЕНИ щения, т.е. желания, те не се интересуват от желанието на другия. Те или удовлетворяват само собствените си желания, или ги налагат на другите насила, но в тях няма понятие за баланс и редуване на желанията с желанията на другите така, че да се постигне ОБЩУВАНЕ, СПРАВЕДЛИВО ОБЩУВАНЕ. Псевдо-тандемите на несъществата или на несъщество със същество не са ОБЩУВАНЕ, а паразитизъм – конгрегация на садист и мазохист. Божественото самозадоволяване е божествена самодостатъчност, но тя е факт само при съществата с образ и подобие на Бога. Все пак, дори и самозодоволяващите без образ и подобие на Бога се са ВЪТРЕ в Бога, дори и ИМИТИРАЩИТЕ общуване. Двама или повече егоисти в комплот могат да имитират доста сполучливо обмяна и общуване в очите на смъртните, но те просто използват другия, за да ПОЛУЧАТ удоволствие, не за да дадат. Често това взаимно използване минава за хармоничен брак или тандем. Психофизиологията има научна дума за това, която тук не е красиво да се споменава. Обаче наистина, най-грозното и миризливо нещо е самозадоволяването, използващо другия със същата цел, с която самотниците използват въображението или ръката си или някакви сатанински машинки. И при „самите“, и при „тандемите“ от този род всъщност няма и помен от любов и милост – от мисъл за ДРУГИЯ. Пък и те въобще не са сами, понеже енергия и субстанция, които не се въртят в затворен цикъл а изтичат навънка, са най-желана храна за духовете от ада. Тѝя елементали се тълпят като гнезда от пиявици или цели ята от отровни комари, чакащи някъде да се излее безотговорно взрив от етерна и астрална субстанция. Както тия вампири предизвикват навсякъде проливането на кръв, включително и от спукването на милиони капиляри в лошите взаимоотношения, така те всмукват стръвно и изтеклата прана и салма от тия, които се самозадоволяват интимно самички или си мислят, че се задоволяват в псевдо-танем с партньор от чужда еволюция. Ангелите и ясновидците виждат, че дори и при съвсем нормална физиология на обменящи се без предпазни средства, праната пак изтича навън като при самотниците, тъй като партньорът не е сроден дух или сродна душа, сродна биология. Даже и когато се постига зачатие, то е станало само с нищожна част от космичната енергия на двамата, поради което при тях се раждат деца без искра от Бога или амфибии със сажда и монада. Около нас е пълно с такива хибриди - те са вечни скитници между духа и плътта, между идеалното и материалното, между външното и вътрешното. Те са жертва не само на сбърканата наследственост, но и на елементалите от ада, които са пили салма от родителите им при изтичането ѝ навън, даже и да са си мислили, че цялата се втича вътре в другия. Тия лакоми духове придружават поколението им цял живот навсякъде, понеже знаят, че наследствеността им ще направи и тях донори на енергия, които изтича навън. Та не изтича само при натуралното самозадоволяване или имитацията му по двойки или групово, а и при зяпането по витрини и човешки изобретения, в хойкането по презентации, промоции, лекции, школи, школички и мрежи и пр., изтъкани от смъртни за смъртни. Дори и да не са продавачи, тъкачите на такива мрежи пак не са истински милостиви, понеже всмукват възхищение или внимание. Ето защо, такива няма как да бъдат блажени. Няма как да бъдат и помилвани. И в двата смисъла: помилвани от истински любим, и помилвани от „Съда Божий“ - от последствията.

БЛАЖЕНИ ЧИСТИТЕ ПО СЪРЦЕ. В Словото Божие чистотата на сърцето и методите за добиване на тази чистота е ЦЕНТРАЛНА ТЕМА. Молбата на Бога да Му отдадем сърцето си, а не да го отдаваме комуто и да е, дори и на единствената си сродна душа в Битието, е една извънредно важна сакрална тайна, от която зависи животът ни и прекратяването на нашия живот. Това отдаване на сърцето ни изцяло на Бога ни най-малко не ни лишава от обмяна с Божественото на всички полета с тия, които са ни определени; напротив – усилва я до максимум. Обаче тогава това става като радиуси през Центъра, а не само по хорди между две или повече точки в окръжността. А обмяна през ЦЕНТЪРА, обмяна на всички полета едновременено и в присъствието на Бога е нещо неописуемо по сила и мощ, за което си нямат понятие и най-ревностните светци и тантристи. Именно в присъствието на Бога И С НЕГОВОТО ЛИЧНО УЧАСТИЕ В ТАЗИ НАЙ-САКРАЛНА ОМБЯНА, КОГАТО СМЕ МУ ОТДАЛИ СЪРЦЕТО СИ, СЕ СЪЗДАВАТ НАЙ-ПРЕКРАСНИТЕ И СЪВЪРШЕНИ ДЕЦА НА ВЕЧНОСТТА. Създаването на същества и общества с искра от Бога, на цели космоси и вселени в пламъците на огнението става най-пълно именно в такива мигове, когато сме станали едно с Бога и мощни като Бога – отдали сме Му сърцата си. Не само един човек, а най-малко двама. А сърцето ни, като орган вътре в нас и централно наше висше тяло в будическия свят, е ДОМЪТ на Бога в нас. Сърцето ни, даже анатомически, е най-плътното лично присъствие и въплъщение на Бога в нас, затова не трябва да му отказваме нищо. Всеки наш отказ Той да забие в със всичка сила в гърдите ни е груба камà в центъра Му – наше самоубийство. Би било богоубийство, ако Бог можеше да умре, но за сметка на това Той прехвърля това убийство върху нас. Като се насъберат няколко серии от такива отцеубийства, ние се обезобразяваме и си отиваме преждевременно там, където отиват всички подобни на нас - цялото смъртно човечество досега. Сърцето ни е органът и висшето ни безсмърно тяло, които би трябвало да са най-важното владение на Сина и Отца. Като изкараме оттам обсебителите или въздишките ни по някой нероден от Бога, по някой лъжещ Бога, ние освобождаваме най-важната квартира на Бога и Христа и те се заселват в жилището Си веднага. И понеже са си вече вкъщи, ние усещаме със всичка сила същността им – почваме да обичаме ВСИЧКИ. Те не изгонват оттам сродната ни душа или симпатиите ни, не ни забраняват да се обменяме с тях, понеже и ближните са ипостаси на Бога и на Сина Божий. Разликата е в това, че на трона на Царя и Наместника му повече не стоят поданици. И – най-важното, - САМО ЧИСТИТЕ ПО СЪРЦЕ МОГАТ ДА ВИДЯТ БОГА. ТЪЙ е казано за това Блаженство. Какво значи това? - Нечистите, затлачените от егоизъм и егрегори, също като религиозните пращат Бога някъде надалече и затова си мислят, че не Го виждат. Религиозните са като атеистите: и едните, и другите не виждат Бога. Чистото сърце Го вижда всеки ден, понеже е разбрало, че ВСИЧКО е Бог. Не само като пантеисти, които Го виждат в Природата, но и като влюбени, понеже чистото сърце боготвори и обожава другия до себе си като ВИДИМ И ОСАЗАЕМ БОГ. Атеистите и религиозните, даже и мистиците от Старата вселена обиждат жестоко Бога – ако Той можеше да се обиди. Представят си, че човекът до тях или който и да е човек с монада, която и да е тревичка не е лично сам Бог.

ЗАЩО МИРОТВОРЦИТЕ СА СИНОВЕ БОЖИИ И БОЖИИТЕ СИНОВЕ И ДЪЩЕРИ СА МИРОТВОРЦИ? - Защото те постигат мир ПЪРВО ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ. Повече не сблъскват дух и плът вътре в себе си, не допускат едното да малтретира другото или да го лишава от живот. Не сблъскват и ума и сърцето си, не дават предимство на едното за сметка на другото, темперират ги да пеят и да живеят в пълно и щастливо съзвучие. Като постигнат това, те „автоматично“ постигат и миротворчество навън, сред другите. Понеже са родени от БОГА – синове и дъщери Божии, - те разпознават всички други свои сестри и братя от дома на Баща си и възстановяват вечния мир помежду си: почват да си гостуват, да живеят заедно от време на време и да пътуват, да се лансират и заместват един-друг във всичко. Изобилно - и донасита.

КАКВО ГИГАНТСКО, НЕИЗМЕРИМО, НЕВЪОБРАЗИМО ЩАСТИЕ И БЛАЖЕНСТВО е да бъдеш гонен и изгонен заради Бога от някой нероден от Бога! Или от някой родèн от Бога, но забравил това. Забравилият, че е родèн от Бога, е напълно способен да гони и изгонва родени от Бога – дори по груб начин. Амнезията на такъв е тъй дълбока и грозна, че той не може да търпи разночувстващия, разномислещия; не може да се примири с това, че някой не живее като него или не му се подчинява. Даже най-видни окултисти не знаят, че приключването на кармата с някого става, КОГАТО ТОЙ НИ ИЗГОНИ. Мазохистът, страхливият, материалистът подвива опашка до изнемога с години, само и само да си остане до паничката с помия, която му подава господарят. Да си остане под керемидата му, дори и тази керемида да не е палат. Той на подозира, че ако се изправи смело срещу палача си – хазяина на имота, в който наемателят е вързан като куче, - собственикът ще го ритне и ще го изгони. Или че ако избяга, ще умре от глад. Много съсобственици или собственици, макар и на каишка, на които титулярът е прехвълил имота си или част от него си въобразяват, че не са роби или наематели - въобразяват си, че живеят. Но до момента, в който им омръзне. Това куче вече не лае срещу тия, които господарят му не одобрява, нито мълчи, когато той ги кори или гони, а е почнало да лае самия господар. Кой собственик няма да се отърве от такова куче? Е, господарят без душа, без монада, може и да убие такова куче – какво му пречи? Душевният помияр, понеже се страхува от физическата смърт, настръхва от ужас при такава перспектива: той си мисли, че тук, макар и на верига, ЖИВЕЕ, а ако умре, няма да е жив. Чист атеизъм - даже и да произнася Отче наш по 100 пъти на ден! Най-сложен е проблемът, когато от такъв господар си добил деца. Тогава седиш на синджир заради децата, понеже си мислиш, че те са ОСИГУРЕНИ. Тук вече нещата са много комплицирани: ако това ви е карма, стоенето докрай при алкохолика или грубиянина те прави светица; но ако той те изгони, значи кармата ви е приключила. „А КАК БЕЗ ДЕТЕТО?! Нали господарят без монада ще го превърне в такъв като себе си; ще го невротизира до самоубийство или ще го разврати?“ - В такива сложни случаи саможертвата на другия родител се отчита горе, и Небето му разрешава да остане с цената на всичко, за да спаси децата си. Ако господарят е безмилостен и непоправим, т.е. без монада, и затова не дава свобода, а кармата е приключила, Небето ще му вземе живота и ще освободи робите. Ако обаче той е с душа, Небето ще го разболее или ще му създаде цял ад от неприятности, за да охлаби хватката си. Той не подозира, че всичко лошо, което му се случва, е поради това, че се мисли за един малък бог, имащ правото държи роби и да раздава команди. Ако ги пусне и ги зареже изцяло или се грижи за тях от разстояние, НЕБЕТО ВЕДНАГА ЩЕ МУ ОТПУСНЕ КРЕДИТ И В ЖИВОТ, И В ЗДАРВЕ, И В ШАНСОВЕ. Ако е без душа и държи докрай в себе си ключа от затвора за затворничката или затворничетата, ЕДИНСТВЕНОТО ИМ СПАСЕНИЕ Е В ТЪРПЕНИЕТО И БЛАГОСЛАВЯНЕТО. Да не го мразят, да да го обикнат два пъти, 4 пъти, 16 пъти повече и да са готови на всички жертви. Това е школа за примирение и търпение. Именно в това е ЛЮБОВТА КЪМ ВРАГА, КЪМ ЛОШИЯ. Това е Христòв шперц, който отваря всичко – и най-залостените врати. Ускорява експоненциално и развръзката: ако лошият е с душа, ще се покае и ще даде свобода; ако е без душа – ще си отиде от този дом или от този свят СКОРОПОСТИЖНО. Това са закони, които работят безòтказно - проверяваме ги всеки ден МНОГОКРАТНО. Ако ли пък кармата е определила затворниците да минат към едно от най-високите Посвещения – да бъдат убити, - в това поредно Блаженство е казано, че ТЯХНО Е ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО. Особено по време на масов геноцид, на война, каквато тече и в момента. Праведните си се връщат горе У ДОМА, а палачите, няколко секунди по-късно – там, откъдето са дошли. За Небето няколко години или десетилетия са едно мигване на окото.

ДЕВЕТОТО, ПОСЛЕДНОТО БЛАЖЕНСТВО – НАЙ-ЖЕЛАНОТО ОТ ВСИЧКИ ДУШИ С ХРИСТОВА ИСКРА ОТ БОГА, ДОКАТО СА ВЪВ ВЛАДЕНИЯТА НА АДА. Значи - и на Земята: „Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата!“

И още нещо в този случай, което не е без значение: лъжите и хулите на лошите са космична енергия, огромна космична енргия. Примиреният с тях, даже и без да знае техниките на прихващане и трансформиране, ако не се огорчи и уплаши, а благославя стрелящите, получава от тях небивал прилив от космична енергия, макар и тя да е в дрехите на злото. Щом не се е озлобил и оскърбил, тази енергия в него и околното пространство моментално почва да променя събитията не само в личен, но и в глобален план. След като нашата любов и обич не са толкова силни, че да предизвикат мир, Небето благоволява да ни сложи в прицела на лошите, за да получим енергиите, които ни липсват. Това става, само ако благодарим. В този случай се оживява законът, че БЛАГОДАРНОСТТА Е ЕКВИВАЛЕНТА НА ПЛАЩАНЕТО - Кармата започва да се топи като свещ върху бумтяща печка. Тия пратки не само ни лекуват и подмладяват, но и УСКОРЯВАТ РАЗВРЪЗКАТА. Те са не само благодат и балсам, НО И БУМЕРАНГ – връщат се абсолютно точно при тия, които са ги хвърлили, за да им видят сметката/.

ОЩЕ ОРИГИНАЛНИ МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ:

Любовта — това е животът. Тя е вътрешната връзка с Небето, която ражда здраве, щастие и блаженство. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на живота. Душата най-сетне ще се върне с тялото на любовта. Всички знаете какво нещо е любов, но що е любов, не може да се определи. Тя е едно качество, което е основа на здраве, щастие и блаженство. (Протоколи от годишната среща на Веригата, СБ, В.Търново, 23.8.1911)

Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и всяко егоистично желание: с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да възприемат Любовта. Тя е тиха, спокойна, но същевременно, със своите действия тя е сила ужасна! Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от Любовта. (Любовта, НБ , София, 19.7.1914)

Христос напусна Небето и ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. (Протоколи от годишната среща на Веригата, СБ , В.Търново, 23.8.1914)

Трябва да приложим този закон, както казва апостол Павел в „Плодовете на Духа“. А те са: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. – Любовта – това е бащата, радостта – това е майката, мирът – това е тяхното дете. Значи, те са един триъгълник, който спада към божествените неща. Който иска да бъде блажèн, трябва да притежава тия неща. Тогава той е на Небето. След това идва втората категория, която отива към ангелите: дълготърпение – това е бащата; благост – майката; милосърдие – тяхното чедо. Придобийте ги - и ще бъдете между ангелите. Третата категория: вярата е бащата; кротостта – майката; въздържанието – тяхното дете. (Духът и плътта. Приливи и отливи в, НБ , София, 15.11.1914)

Като вземете деветте блаженства, Той е дал девет правила, по които човек трябва да живее. Той е дал и два велики закона: Любов към Бога и Любов към ближния – това са двете опорни точки, върху които трябва да градите вашия живот; върху тях трябва да се гради и съвременният обществен живот, и семейството. (Новото основание, НБ , София, 23.5.1915)

Три вида женитби има: едни, които се извършват на Небето, други – на земята, а трети – в ада. Едни, извършени от Бога, други – от хората, а трети – от дявола. Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще донесе любов, мир и радост в дома ви; между мъжа и жената ще има съгласие винаги; лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот. Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, а човешко; според вашия ум ще бъде и работата ви. Когато Господ прави една работа, като всемъдър, всичко добре нарежда; когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за самоусъвършенстването, за изглаждане на характера. Когато пък дяволът ви жени, тогава вкъщи сигурно ще има раздор, разврат – всичко лошо. Във всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола. (Божественият Промисъл, НБ, 6.6.1915)

Трябва да се намери основният закон – да се впрегнат страстите на работа, да им се даде един умствен колорит, емоциите да се обърнат в чувства, чувствата – в щастие, щастието – в блаженство, а блаженството – в хармония, в сливане с Бога. ( Мъдростта, НБ, София, 29.10.1916)

Ако плачешъ за Бога, блаженъ си; ако плачешъ за свѣта, съжалѣвамъ тѣ. (Братът на най-малките, ИБ НБ, София, 1.1.1917)

Христос не казва: „Блажени са онези, които имат много пари, които имат много къщи, които са много учени, които са силните на деня", но казва: „Блажени са тези, които са гонени. Съвременните хора постоянно се оплакват, казват: „Аз съм най-нещастен." Казвам: ти си най-блажен, защото Христос казва: „Блажени нещастните. Аз бих желал всинца да сте в това положение - блажени да сте, и като намери Господ плод във вашата градина, и като влезе в дома ви - вашето сърце,- да Го поканите да ви гостува." (Блажените, НБ, 4.2.1917)

Радвайте се и благодарете за всичко, което любовта носи. Докато тя е с вас, вие сте блажени. Напусне ли ви, и радостта ви напуща. (Всичко ми е предадено, НБ, София, 18.2.1917)

БЛАЖЕНИ сте, че сте се родили на Земята в това време! (Кръстът, НБ, София, 22.3.1917)

Да се облагороди сърцето, умът ви, да имате здраве – абсолютно здраве! ТОВА е Господнето Учение! Не искам и да чуя за учение, което не може да се приложи. Всички да бъдете здрави, щастливи и блажени! (Волята Божия, ИБ, БС, София, 29.3.1917)

Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога! “ Какво се разбира подъ думата „сърце“ и подъ думата „Богъ“? Подъ думата „сърце“ Христосъ разбира онази вѫтрѣшна срѣда въ човѣка, въ видъ на физически етеръ, която е проводникъ на възвишенитѣ сили въ духовния свѣтъ. Тъй че, когато централната страна на човѣшкото сърдце е чиста, тѣзи хора ще видятъ Бога. Какво се разбира подъ думата „Богъ“? - Подъ „Богъ“ Христосъ разбира всички разумни възможности, които се криятъ въ тѣзи сили, и които като минатъ прѣзъ тази срѣда, човѣкъ, като види Бога, става блажен, щастливъ и здравъ.(Чистосърдечнитѣ, НБ, София, 29.4.1917)

„Блажени кротките и смирените", казва Христос. С други думи казано: Блажени онези, които заемат мястото, което Бог им е определил. (Богъ е съчеталъ, НБ, София, 13.5.1917)

Всѣки процесъ въ човѣка, който съгражда и повдига, е процесъ на здраве, щастие, хармония и блаженство. Ако човѣкъ не се противопоставя на Божественото, ще бѫде, ако не блаженъ и щастливъ, поне доволенъ. (Двата полюса, НБ, София, 13.10.1918)

Помнете: здравето на човѣка произтича отъ волята му, щастието — отъ неговия умъ, а блаженството — отъ душата. Каквато е волята, такова ще бѫде и здравето ни; какъвто е умътъ, такова ще бѫде и щастието ни; каквато е душата, такова ще бѫде и блаженството ни.(Двете заповеди, НБ, София, 27.10.1918)

Христосъ говори за нищитѣ въ смисълъ на бедни, но такива, които носятъ БОЖЕСТВЕНОТО въ себе си. Той говори за кроткитѣ и нажаленитѣ като за хора, които разбиратъ Божиитѣ закони и ги прилагатъ. ТѢ сѫ блаженитѣ, на които е дадено Царството Божие. (И рече баща му, НБ, София, 15.12.1918)

„Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно.“ Под „нищ духом“ се разбира човек, който лесно се топи и разтваря. Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ - Думата „нажален“ подразбира растене в добродетели. Така ще разберете и стиха: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“. За това е нужно труд и работа - да се потите по 99 пъти на ден и всичко във вас да се разтвори за божествения живот! (Ако не бях дошъл, НБ, София, 2.3.1919)

Животинският живот е живот на постоянни мъчения, човешкият – на постоянен труд, а Божественият живот е на ПОСТОЯННА Любов - или на блаженствата.(Това учение, ИБ , БС , София, 17.4.1919)

Блажен е тоя народ, върху който Божията тояга се вдига и слага. Блажен си, защото чрез страданията разбра ОБЩНОСТТА на Божията Мъдрост, която ще се изяви в бъдеще. (АЗ съм онзи човек, НБ, София, 28.9.1919) /БЕЗКРАЙНО ВАЖНА И ФУНДАМЕНТАЛНА МИСЪЛ! Думата "общност" има различни значенния на различни равнища, но когато се касае за общност на мъдреците и мъдруващите, а не за липса на всякаква почит и уважение между тях и на активно любовно сътрудничество, това, изглежда, е единственият шанс за спасение на света. Понеже гностиците и мъдруващите са в ЦЕНТРАЛНИЯ мозък на човечеството, жички в най-фината ръководна електроника на всяко общество. Даже ДВЕ жички там да не се обичат, да не са в ПОСТОЯНЕН любовен и работен синхрон - и войнѝте и бедствията пламват навсякъде в подчинените, силните токове по света/.

Това учение е потребно за вас, вие трябва да живеете НА ЗЕМЯТА, трябва да бъдете здрави, щастливи и блажени. (Надеждата, ИБ, Русе, 16.1.1920) /ЕТО ЕДИН ЯРЪК ПРИМЕР ЗА БОЖЕСТВЕНАТА ДИАЛЕКТИКА В СЛОВОТО. В някои случаи Учителят казва, че щастието и блаженството не са за Земята, че са възможни само в ангелския и божествения свят. Той не може да казва нещо невярно, но в синтезите си обяснява в кои случаи е в сила тезата, в кои - антинтезата. А ето тук, както и на на много други места в беседите казва точно обатното за щастието и блаженството. Това е един лакмус за произхода на проповедниците, които избират и пропагантират от Словото Божие само антитезите. Или само тезите, ако им е изгодно. Това произтича от упирѝзма и горделивостта им, от желанието да властват над душите С ЕДНОСТРАНЧИВОСТ, и за тази цел създават егрегорни учения. Така те изсмукват чрез тях от жертвите си живот и енергия. Известна е фразата за това, как дяволът чете Евангелието. Упѝрите, за разлика от вампирите, прявят трепанации в ПРИЧИННОТО тяло на човечеството - тялото на вярата. Обикновените вампири пият кръв от физическото, етерното или астралното тяло на жертвите си, а речевите палачи и касапите чрез предметна мисъл - чрез манипулации в нисшия ментал. Един известен философ казва за такива, че в техните усти логиката е не критерий, а палач. Те се занимават и със стъкмистика - фалшива фактология, с която качват на бесилото човека със същия успех, както го правят и директните лъжци. Най-дребните и най-многобройни ментални касапи, които късат капиляри и убиват милиони нерви в околните дори от разстояние, са измислячите, клюкарите, критикарите, негативистите, песимистите, назидателите, прокурорите, скептиците, апострофиращите, бързоречивите, многоречивите/.

Горко на онзи, който се жени в ада! Неговите деца ще се колят като агънца. Адът е място на поквара и нечистота. Децата на онзи, който се жени горе, ще бъдат подобни на ангели. БЛАЖÈН е, който се жени там! Само в горния свят има братство и равенство. Един ден ние пак ще се срещнем, но не тук, в ада, а горе. (Молих се, НБ, София, 18.4.1920)

Христосъ казва: „По-блаженъ е онзи, който слуша и пази Словото.“ Словото включва ВСИЧКО въ себе си, То носи любовь.( Любовта, носителка на живота, НБ, София, 10.4.1921г)

В Бога има една вътрешна потребност да се прояви, да се радва на всяко същество на Земята – да го направи щастливо, да го направи блажено и да му даде форма. (Правилният развой на човешките енергии, СБ, В.Търново, 22.8.1921г)

В света има само един Учител - той е Учителят на Любовта. ЕДИН е Той, не мислете, че има много. ЕДИН е Великият Учител на Любовта, а всички други учители са прояви на Любовта. Когато говорим за Учителя, разбираме Великата Безпределна Любов, която се изразява в даване на знания, мъдрост, щастие и блаженство на всички същества на Земята. Туй Същество всеки ден мисли за другите същества, каква форма ще им даде. И всеки ден чува въздишките им, цял ден мисли как да подобри тяхното съществуване. Това е Великият Учител, и ние всички искаме да бъдем израз на Неговите мисли, на Неговите чувства, на Неговите действия. (Законът на самопожертването, СБ, В.Търново, 24.8.1921)

Потенциалната жива енергия въ природата казва на човѣка: „Ти ще ме вземешъ въ себе си. Ти си единъ проводникъ, прѣзъ който азъ трѣбва да прѣмина. Тъй и ТИ ще се ползувашъ отъ мене, и АЗЪ ще прѣмина въ едно по-горно състояние“. Но трѣбва да работишъ върху тази енергия, за да можешъ да я проведешъ; и като я проведешъ, тя ще ти даде здраве. И като я прѣвърнешъ въ първа степень, ти даватъ първия даръ, който е здравето. Сега, тази енергия, слѣдъ като си я прѣвърналъ единъ пѫть, ще я прѣвърнешъ въ втора степень и ще получишъ втория даръ – щастието. И третия пѫть като я прѣвърнешъ, ще ти дадатъ блаженството. Сега вие сте ученици - почнèте да прѣвръщате енергиитѣ. Нѣма да се спирате! (Поздравът на Любовта, НБ, София, 2.10.1921)

Божественият Дух, като дойде, Той внася светлина, внася мир, сади знание, носи здраве, щастие, блаженство. ТУЙ носи Великият Дух, когато дойде! (Свидетелството на Духа, ИБ, БС , София, 10.11.1921)

Аз искам всички вие да бъдете герои и да кажете: „Ние познаваме Любовта!“ - и в името на Любовта, на този, Живия Господ, ще придобиете друга форма. Този живот ще се разшири и тогава всички блаженства, които Господ е определил от памтивека, ще влязат в нас и ще бъдем радостни и весели, понеже знаем, че това е така, а не другояче.(В дома на Отца, НБ, София, 5.3.1922г)

Само когато си готов за Любовта, ще я повикаш, и тогава ще създадеш около себе си един свят на красота, свят само на Любов, свят само на мир, свят само на радост, на веселие, на хармония, свят на блаженство!(Необятната любов, ООК , София, 18.5.1922г)

БЛАЖЕН е онзи народ, който съдейства за развитието на Школата!(Мисъл и действие, ООК , София, 15.6.1922)

Христос дава едно правило: само който гладува и жадува за Правдата, ТОЙ ще се насити, ТОЙ ще бъде доволен. Ако сте жена и сте недоволна, намерете Правдата, за да се наситите. Ако сте мъж, свещеник, учител, законът е верен. В каквото и положение да сте: намерете тая Правда, приложете я чрез глада и жаждата - и вие ще се наситите. И тогава вие няма да се спрете при туй блаженство, а всички блаженства ще се изредят. Блажени, които гладуват.“... - И желая вие да гладувате и жадувате всички, и ТАКЪВ глад да имате неутолим и неутолима жажда, че като дойде великата Божия Правда, да внесе тази опитност и всички да бъдете наситени с Божествена Любов! (Гладуват и жадуват, НБ , София, 25.6.1922)

/ДОТУК Е СЕЛЕКЦИЯ САМО ДО МИСЪЛ №82 ИЗМЕЖДУ 1367 РЕЗУЛТАТА ОТ 474 БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ. Явно ще се продължи с тази безкрайно важна тема и в следващите публикации/.

29.03.2020 г. 14,05 ч.

ИЗВЪНРЕДНО ВАЖНА БАСНЯ И ФУНДАМЕНТАЛНИ ОБЯСНЕНИЯ НА СЛОВОТО ВЪВ ВРЪЗКА С НЕЯ. Огромен процент от разочарованията и нещастията ни се дължи именно на това: искаме да изкараме в небесата жаба от блатото; искаме волна птица да заживее в блато.

УЧИТЕЛЯТ: „Човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ условията, въ които е поставѣнъ, и да се стрѣми да ги използва разумно. Ако е недоволенъ отъ условията си, той ще се намѣри въ положението на жабата, за която се говори въ баснята „Щъркелъ и жаба“. Тази басня е окултна, тя има дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. Единъ младъ щъркелъ, който прѣдставлѣвалъ младъ, красивъ момѫкъ, минавалъ единъ день покрай едно блато, кѫдѣто живѣели много жаби. Щъркелътъ погледналъ къмъ блатото и видѣлъ, че отъ водата се подавала главата на една жаба - въ случая, жабата прѣдставлѣвала момата. Щъркелътъ спрѣлъ прѣдъ жабата и започналъ да и разправя за свѣта, въ който живѣе: - Знаешъ ли на каква височина достигаме ние, знаешъ ли какъвъ просторъ, каква широчина се разкрива прѣдъ насъ?! Азъ се чудя какъ живѣешъ въ това мръсно блато… - Какво да правя, нѣмамъ вѫзможность да излѣза оттукъ - крила нѣмамъ. - Много лесно: качи се на гърба ми и азъ ще тѣ вдигна въ широкитѣ пространства, за да видишъ новъ свѣтъ, нови простори. - Жабата се качила на гърба на щъркела и полетѣла въ небѣсното пространство. Като не могла да издържи на новитѣ условия, тя се пръснала и паднала на земѣта. Каква поука може да се извади отъ тази басня? - Всѣки човѣкъ трѣбва да седи въ условията, при които е поставѣнъ. Ако излѣзе преждевременно отъ условията, въ които Провидението го е поставило, той непремѣнно ще падне и ще се убие. Щъркелътъ е говорилъ на жабата за красивитѣ, високи места, ненавреме, а жабата е напуснала условията на своето блато ПРЕЖДЕВРЕМЕННО. Сѣга ще знаете, че и въ окултизма има такива опасни и сѫблазнителни места, отъ които можете да пострадате. Не се качвайте на крилата на щъркела! Това, което за жабата е опасно, за щъркела е безопасно; и обратно: - това, което за щъркела е опасно, за жабата е безопасно. Ако жабата беше успѣла да примами щъркела да влѣзе въ блатото, и той щеше да пострада по нѣкакъвъ начинъ. Свѣтътъ, въ който щъркелътъ живѣе, не дава вѫзможность на жабата да се развива, нито свѣтътъ на жабата дава вѫзможность на щъркела да се развива.“ (26.07.1922, „Възможности“)

29.03.2020 г. 19,32 ч.

ПРОБЛЕМНИ ПАСАЖИ В БЕСЕДИТЕ:

УЧИТЕЛЯТ: „Не сте вие целта в света, светът не е създаден за вас. Този свят е създаден за едно развлечение на Бога, а играчките на туй развлечение са хората. Следователно, вие сте играчки в туй развлечение на Бога.“ (1922.07.27о.Развитие на съзнанието.ТРЖ.2006.ББ:357)

ЕДНО ИЗВЪНРЕДНО ПРОБЛЕМНО ТВЪРДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ, но това не означава, че е грешка на стенографа или на редактора, както в други случаи. То е в диаметрална противоположност на точно обратното свещено положение в Библията и изказванията на Учителя, че Бог е създал света за нас, а те са 99 на сто преобладаващи. Много корав залък и за религиолози, и за мистици, и за философи! Атеистите развяват със злост точно това знаме, обаче щом един Миров Учител казва такова нещо, НИЕ ТРЯБВА ДА ГО ПРОУМЕЕМ В КОНТЕКСТА НА АБСОЛЮТНАТА ЛЮБОВ И СПРАВЕДЛИВОСТ НА БОГА. Всички твърдения и изследвания на психолозите в защита на HOMO LUDENS – ИГРАЕЩИЯ ЧОВЕК - тук трябва да повдигнем на най-високата степен: ИГРАЕЩИЯТ БОГ. Щом вярваме абсолютно, че Бог е любящ и справедлив, трябва да приемем и съобщението, че Той ни е вкарал в една всемирна игра не само за да Му е интересно лично на Него, но и като най-добър и ефективен педагогически метод за нас. Неочакваните ходове и резултати от Играта са нещо безкрайно интересно и сюблимно, които явно забавляват и самия Бог, но ние знаем пак от Учителя, че Той сам взима участие в тази игра и страда и плаче заедно с нас. Бог казва в Багавàд Джитà: „Аз съм целия в дейност – и пак съм независим от дейност“. Като Абсолют, Той е абсолютно ненакърним, но когато се пожертва да слезе в измеренията, Той не само че лично играе на сцената, радва се, весели се, танцува, плаче и примира от щастие заедно с нас, но и се оставя да Го бием с камшици, да Го плюем, да го пробождаме с копие в ребрата. Да не си правим никакви илюзии! Всеки от нас без изключение неуморно малтретира Бога и в природата, и в себе си и в ближния по безброй различни начини. А битите фигури неуморно се качват на дъската с все нови и нови опити ЗА ЛЮБОВ И ОСЪЗНАВАНЕ - в следващата игра.

30.03.2020 г. 05,10 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „В божествения свят се казва, че Бог може да се прояви НАВСЯКЪДЕ. Бог ви изпитва. Вие не знаете къде ще се прояви Той и как ще се прояви.“ (1922.07.27о.Развитие на съзнанието.ТРЖ.2006.ББ:359)

НА ТОЗИ ИЗПИТ ВЕКОВЕ НАРЕД ПРОПАДАТ ПОЧТИ ВСИЧКИ. Но колкото и досега да изглежда безнадеждно, в света днес се развива един неочакван и очакван процес: хората с Разпознаване се увеличават лавинообразно. Хората с монада на тази планета вече категорично превалират над останалите И ПО КАЧЕСТВО, И ПО БРОЙ. Интересът към Истината и импулсът за Любов вече са напълно неконтролируеми и неуправляеми от страна на Интервентите. Все повече и повече хора с дух и душа се откликват на Любовта. Разпознават Истината, ОТКЪДЕТО И ТЯ ДА ИЗСКОЧИ. На първо място - младите и децата. Всички, които днес искат да ги спрат, първи са обречени на измиране.

30.03.2020 г. 06,09 ч.

ОЩЕ ЕДНА КРАЙНО ЕРЕТИЧНА МИСЪЛ ОТ УЧИТЕЛЯ СЛЕД ПРЕДВАРИТЕЛНИТЕ ДУМИ ТУКА, но разбере ли я някой, и чрез нея може да съкрати еволюцията си поне с 25 хиляди години…

ГРАФИКАТА НА ГЮСТАВ ДОРЕ ПО „АД“ от Данте: ГОРДЕЛИВЦИТЕ НЕ СА В АДА, А В ТАРТАРА – областта на „вечния студ“ ПОД НИВОТО НА АДА. Те са несъкрушимо, абсолютно убедени в правотата си и в неправотата на другите. На практика, няма „вечен мраз“ или „вечен огън“, но за мъките на горделивците в тартара, даже една минута изглежда като вечност. Те не знаят, че могат да излязат оттам за част от секундата, ако само за миг помислят за Бога и за ближния, а не вечно за себе си и за света.

УЧИТЕЛЯТ: „Всички изкушения не са нищо друго, освен отвличане от опасностите, които са създадени в света. Всяко изкушение е ЛОШО само по себе си, но ако то не се случи, ще стане нещо по-голямо, нещо по-лошо. Туй зло е дошло, за да не се случи нещо по-голямо. Затуй една българска пословица казва: „Ела зло, че без тебе по-зло“. Следователно, всички изкушения имат за цел да ни избавят от туй голямо зло, което виси като нож над главите ни.“ (1922.07.27о.Развитие на съзнанието.ТРЖ.2006.ББ:359)

Например, над някой виси смъртоносната опасност за душата му да стане авторитет или водещ в някоя област на неистината, гордостта или тщеславието. Да се прочуе с таланти, бездарности или неистини, които е внушил на другите, че са стойностни. Да опорочи и избие по този начин стотици, хиляди, десетки хиляди хора, които биха му повярвали. Да зариби безброй клиенти. Тогава Небето, ако той е с душа, проявява голяма милост към него, като му подхвърли някое силно астрално или органно изкушение. Като го направи лакомник или перверзник, мастурбиращ, еротоман, пристрастен пушач, крадец, алкохолик или наркоман. За тия грехове той ще гори в ада само няколко десетки години, а не хиляди и десетки хиляди, ако си е позволил да си експонира някъде авторитета и физиономията и да ръси смъртоносни лъжи, талантливи съчинения, измислици или ефектни бездарности. Чрез малките изкушения и грехове мнозина се отървават от тартара и попадат само в ада. Така те не отиват в най-страшната наказателна област ПОД АДА, не стават многовековни жертви на мъчителите В ТАРТАРА. Тия служебни същества имат извънредно болезнени инструменти за инквизиране на ревнивците, на прокурорите в живота, на клеветниците, на идеологическите вампири (упирùте), които считат, че истината е само в тях или в тяхното учение; на продавачите на стоки и умения.

ОЩЕ ЕДНА ТАЙНА: дяволите в ада, преизподнята и тартара са само една художествена измислица, за да респектират грешниците. На практика, същества-мъчители НЯМА. Грешниците горят в собствения си огън, мръзнат в собствения си леден егоизъм и фанатизъм, биват измъчвани от собствените си мисъл-форми и елементали, които си представят като външни врагове и дяволи.

30.03.2020 г. 07,05 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Вие гледайте да разберете БОЖЕСТВЕНИЯ ДУХ, а не тези малки духове. Проучвайте ТОЗИ Дух, Който просвещава, който РАЗДАВА НЕЩАТА, който е извор на Божествената Любов, носител на Божията Мъдрост, носител на Божията Истина, Правда, Добродетел. Този, ВЕЛИКИЯ Дух - НЕГО трябва да слушате! И ако вие бихте Го слушали, никакъв спор нямаше да има. Всички тия спорове, които сега стават, лесно биха се уредили.“ (1922.07.27о.Развитие на съзнанието.ТРЖ.2006. ББ:361)

ЩОМ КАТО НЯКЪДЕ ИМА СПОРОВЕ, КЛЕВЕТИ, НЕПРИЕМАНЕ, ОСЪЖДАНЕ, при всички случаи това е симптом на вируси в тялото, раково образувание в социалния организъм. Студения към ДРУГ орган на Истинския Организъм, неприемащия ДРУГА система, освен собствената, отхвърлящия ДРУГИ живи клетки от Организма, ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ НЕ Е ЧАСТ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ ДУХ, а е от схизмата на ДУХОВЕТЕ или под тяхно влияние. Сърцето храни ВСИЧКИ клетки, молекули и атоми на организма без никакво изключение, Мозъкът интегрира и уравновесява ВСИЧКИ. Там, където някой се обявява против някого, той е извън Организма, образувал си е СОБСТВЕНА туморна или ракова държава. Имунната система непременно ще му види сметката или ще му позволи да унищожи самия организъм, ако в даден организъм Любовта или Истината са отслабени.

30.03.2020 г. 13,18 ч.

НЕОБХОДИМО = НЕ ОБХОДИМО. Не може да се заобиколи, да се отмине. Има неща, които не може да се заобиколят, без да умрем. Да кажем, ходим по дъното, а около нас и над нас – вода. За всеки са сложени бутилки с кислород на равни разстояния, НО НИЕ НЕ ГИ ИСКАМЕ. А има неща, по-важни и от въздуха. Много хора не разбират кои са тия неща чак до смъртта си. Без тях и дишането се уврежда неизбежно, и сърцето, и всичко останало, паник-атаките са сигурни.

УЧИТЕЛЯТ: „Да любиш, това не е една привилегия - това е една НЕОБХОДИМОСТ. Да бъдеш мъдър, това не е една привилегия - това е една НЕОБХОДИМОСТ. Да бъдеш истинолюбив, това не е една привилегия - това е една НЕОБХОДИМОСТ. Да бъдеш милостив, това не е една привилегия - това е една НЕОБХОДИМОСТ. Няма да кажеш: „Не мога…“. - Не, не, ще се подчиниш - и нищо повече! Това е една НЕОБХОДИМОСТ. Не се ли подчиниш на тази необходимост, очаква те смърт. Ама защо трябва да любиш? - Не любиш ли, НЯМА живот. Ако любиш, ИМА живот; ако не любиш, НЯМА живот. Ако не придобиеш мъдрост, условията на този живот няма да се проявят. Тъй щото, като говорим за Любовта, като говорим за Мъдростта, за Правдата, за Истината, ние подразбираме НЕОБХОДИМОСТТА НА БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ. Няма да казваш „защо“, но ще кажеш: „Аз трябва да любя, аз трябва да бъда умен, правдив, истинолюбив. Това е НЕОБХОДИМОСТ, това е БОЖЕСТВЕНО. Наложено ни е - няма изключения“. ТЪЙ трябва да мислите. /…/ Разбирате ли? - Волята Божия е такава. Разбирате ли какво е Волята Божия? Ако не ѝ се подчиниш, тя помита всичко; ако ѝ се подчиниш, спира. Бог няма да се подчини на едни детински своеволия, няма да ти дава отговор за какво и защо – ни най-малко! Трябва да знаеш: НЕОБХОДИМО е. Защо трябва да любя? – НЕОБХОДИМО е. Защо трябва да бъда умен? – НЕОБХОДИМО е. ТЪЙ трябва да мислите. И във вашето съзнание трябва да легнат веднъж завинаги тези неща, и то не само у вас, но тъй ще проповядвате и на другите. На какво какво ще ги учите ? - Ще кажете: „НЕОБХОДИМО е да любиш!“ На какво друго? – „НЕОБХОДИМО е да имаш мъдрост!“. - Друго? – „Да не правиш глупави работи“. Друго? – „НЕОБХОДИМО е да учиш Истината“. ТОВА е нашето учение! НЕОБХОДИМО е, значи! Обаче да не кажете: „Може, но когато имам разположение…“. - Не, ще любиш - и нищо повече! Никакво разположение, това е заповед. НЕОБХОДИМО е - и нищо повече. Ще се подчиниш! Откажеш ли, всичко е свършено.“ (1922.07.27о.Развитие на съзнанието.ТРЖ.2006.ББ:362-363)

БОЖЕСТВАТА НА НЕЩАСТИЯТА И БОЛЕСТИТЕ са безкрайно много по-умни от нас. Те се обучават и усъвършенстват от 200 милиона години. Учат ни какво ни се случва, когато заобикаляме чистата слънчева светлина, когато заобикаляме чистия въздух, чистата вода, чистата храна, тишината, простора, движението, почивката. Когато се мъчим да заобикаляме и БОЖЕСТВЕНИТЕ НЕОБХОДИМОСТИ, а те са безкрайно много по-важни от природните. Природните умират без тях само за няколко дни, години или десетилетия. БЕЗ УТОЛЯВАНЕ НА БОЖЕСТВЕНИТЕ НЕОБХОДИМОСТИ, преставаме да дишаме и да правим всичко останало с физическото си тяло само за няколко, дни или месеца, за някакви си 5, 10, 20, 30, 40, 50, 60, 70, 80 години или 90. Без кое божествено нещо малкият човек няма да оцелее и три дни или цял живот ще боледува от всички болести? – Без майчиното мляко.

НЕОБХОДИМО... Още едно значение: Земята на Любовта е безкрайна - тя не може да се обходи никога.

30.03.2020 г. 19,29 ч.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ. Най-висок коефициент на интелигентност: готовност да се опитват упражненията и методите на Божествените Школи и извършване на даден опит до 99 пъти. Най-нисък или нулев IQ – автоматично отричане без запознаване с предмета и без нито един опит или даже след 99 опита (стадии: „прост човек“, „първокласен глупак“).

УЧИТЕЛЯТ: „Вѣрата е законъ на интелигентность. Може да вѣрватъ само интелигентнитѣ хора, а проститѣ хора не могатъ да вѣрватъ. Вѣрата трѣбва да се прѣдшества отъ тази висша интелигентность. Ние казваме: ела и опитай 1, 2, 3, 4, 99 и повече пѫти - и слѣдъ туй ще те питаме вѣрвашъ ли. Ако и тогава кажешъ, че не вѣрвашъ, ще ти кажа, че ти си единъ първокласенъ глупакъ - нѣма какво да споримъ.“

(1922.07.30н. Петър го взе настрана.СИЖ5.1922.Съг:469)

31.03.2020 г. 09,42 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Най-послѣ, защо ни е този животъ на земята? — Да накараме всички да живѣятъ. Всѣки човѣкъ има една велика мисия.“

(1922.07.30н.Петър го взе настрана.СИЖ5.1922.Съг:469)

31.03.2020 г. 11,13 ч.

УЧИТЕЛЯТ: /Време е вече ДА СЕ ПРИЛОЖИ Христовото Учение!/„Сега вече отъ МАЙКИТѢ, отъ ЖЕНИТѢ се изисква това. Вземамъ жената като емблема на ЛЮБОВЬТА. Азъ казвамъ често, че ЖЕНИТѢ ще спасятъ свѣта. Жената трѣбва да стане най-напрѣдъ ЛЮБОВЬ - и когато стане любовь, тя ще намѣри истинския пѫть за повдигане на свѣта и ще си създаде каквато форма иска.“ (1922.07.30н.Петър го взе настрана.СИЖ5. 1922.Съг:473)

31.03.2020 г. 11,59 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Е, въ какво седи живота на старитѣ, въ какво седи тѣхната „мѫдрость“? - Азъ ги наричамъ „стари, фалирали търговци“… Тѣ сѫ изгубили любовьта си, а сега викатъ МЛАДИТѢ, У КОИТО ЗАГОВАРЯ, БЛИКА ЛЮБОВЬТА, и имъ казватъ: „Едно врѣме ние живѣхме като васъ, а сега ВИЕ живѣйте като насъ!“. - Не, тѣ трѣбва да кажатъ на младитѣ така: „Ние ви молимъ да не живѣете като насъ. Вложете любовьта, не се продавайте никому, за пари не се женете, не се осигурявайте!“ (1922.07.30н.Петър го взе настрана.СИЖ5.1922.Съг:474)

31.03.2020 г. 13,18 ч.

ИСТИНСКАТА РЕЛИГИОЗНОСТ

УЧИТЕЛЯТ: „Подъ „религиозно настроена“ разбирамъ, когато въ душата на майката блика ТАКАВА любовь, че тя е готова да обгърне съ тази любовь цѣлия свѣтъ. Не само своето дѣте, но да се жертва и за другитѣ. ТУЙ е религиозно настроение: да блика ЛЮБОВЬ! Не само да спасишъ себе си, но да се жертвашъ ЗА ВСИЧКИ.“ (1922.07.30н.Петър го взе настрана.СИЖ5.1922.Съг:477-478)

Познаваме немалко религиозни, които не искат да се пожертват и за двама-трима души и даже за само едного, камо ли да направят жертва за всички. Не искат да пожертват и враждебността си, обидата, съденето, клеветенето, лошото си мнение. Същевременно, познаваме и такива, които минават за безбожници, но дават всичко от себе си, имат усмивка и добро разположение към всички, прощават много лесно, готови са да дадат и живота си.