01.06.2018 г. 16,10 ч.

 

ПАМЕТНИК НА ВЕЛИКИЯ АЗЪРБАЙДЖАНСКИ ПОЕТ, МЪДРЕЦ, ПОСВЕТЕН И СИН НА БОГА СЕЙИД АЛИ ИМАДЕДДИН НАСИМИ (-1370-1417-)

Б.Дуно: "Господ е говорил и говори, но не на всички хора. Бог е говорил в миналото, говори в настоящето и ще говори и в бъдеще, но само на онези, които имат любов. Дето няма любов, там не се чува говорът на Бога. Каже ли някой, че Бог му е говорил, ще го питам: "Ти готов ли си да се жертваш за Бога, за човечеството, за народа си?" – "Не съм готов още..." – "Щом не си готов за жертва, и Бог не може да ти проговори". Невъзможно е Бог да говори на човека, и той да не е готов за жертва. Невъзможно е камъкът да стои цял ден на слънце и да не се стопли. Бог говори на човека само при известни условия, при известни отношения - когато ТОЙ пожелае, а не когато ЧОВЕКЪТ изисква. Бог САМ определя момента, когато трябва да проговори на една душа. Само напредналите души ще чуят гласа на Бога и ще Го познаят. – Кой човек е напреднал? – Който е силен по ум, по сърце и по душа, т.е. който носи в себе си вярата, надеждата и любовта. Не е силен ум този, който възприема и поглъща нещата, както попивателната хартия поглъща водата." (1919.01.19.вуж.ВУЖ.С44:6)

МНОГО ХОРА ИМАТ КОКОШИ УМ - той подскача по фантазиите, витрините и днес по екраните с огромна скорост, не може да се спре на нещо вечно. Други са с патешки ум - тръгват след всеки моден глас или авторитет. А Бог говори само на тия, които са Го възлюбили със всичката си душа, всичкия си ум, всичкото си сърце и всичката си сила. Те не бягат от света, преизпълняват задълженията си перфекно, занимават се и с добрини, но останалото им време принадлежи изцяло на Бога.

ЕТО ЕДИН ЧОВЕК, КОМУТО БОГ Е ГОВОРИЛ ЯСНО И ЧРЕЗ КОГОТО БОГ ГОВОРИ ДИРЕКТНО. Това вече е пускано тук, не е излишно да са публикува пак от време на време:

СЕЙИД АЛИ ИМАДЕДДИН НАСИМИ (-1370-1417-)

За разнообразие, слагам тук един мой превод от руски език на две стихотворения от великия азърбайджанец Насими - също безсмъртен син на Бога от ранга на Цар Давид, Соломон, Руми, Рабиндранат Тагор. Първото стихотворение и до днес е известно погрешно със заглавието "Самовъзхваление", защото дори днешните преводачи на Насими мислят, че той хвали себе си. Нямат понятие за директния глас на Бога през серафимите на земята:

Коранов стих, Аллах съм аз; и пламък буен, и елмаз. Гласът на Бога от Синай, и сам Синай съм вече аз.

На сурите(1) съм гръмък стих, но Бог във мен ги шепне тих - От устните ми бликат те и Бог чрез мен света плете.

И клони съм, и корен аз; и първи плач, и сетен глас; Аз роб съм и вселенски цар; затворник, съдник и Пегас.

В джамия съм самият връх; в пустинята – изгарящ лъх; Въздишка, пръскаща гръдта; и див възторг на пролетта.

Два свята в себе си съм сбрал - и мрака, и всемира цял; Чукар и долина съм аз; и изгрев, и вечерен час.

Светò писание съм аз - самата мъдрост, свят имàм(2) ; Триумф, позор и вечен срам дружат в душевния ми храм.

Самият аз съм абсолют, но вечно славен и оплют, Вселената въртя край мен – и нощ и ден, и нощ и ден!

Аз "каф" и "нун"(3) съм – същина; и първи ден, и бъднина; И младенец, и много стар; и нежен пух, и щит на цар.

Подобно Тигър и Ефрат, аз просяк съм и Крез(4) богат, И див разкол, и благодат; и агне, и мъдрец-змия.

Самият рай съм и тубà(5), но и Последната Тръба; Макар и шах(6) на вечността, аз търся малко пиета…

Нектар желан и нежелан, аз виждам ви като на длан, И сложен съм, и страшно прост; и стръмен връх, и лесен мост.

Мансур(7) съм аз и пръв простак; и фойерверки, и батак… Макар и ангел посред вас, и аз ще имам смъртен час.

От многозвучие пиян, в природата съм аз разлян, Рубаб съм аз и чангов(8) звън; и сойка, пееща насън…

Съдба съм аз и луд късмет; жена и мъж, пчела и мед - Под път раздавам и над път, но хората безславно спят.

Ефир съм аз и яка твърд(9); потоп, пожар и славна смърт, И бисер - от морето дар; архат, провидец, и знахар.

С венец от тръни увенчан, аз съм самият Сюлейман(10); Сълзà от щастие съм аз; въздишка, смях и Божи глас.

Зова му чуй, о Насими, той тихо шепне и гърми: "О слънце, въздух и врата - стани пророк на Вечността!"

ИЗ "РАЙСКОТО ЦВЕТЕ"

"Аз Бог съм!" - След Мансур, и аз съм гордо откровен, И, както и Мансур, ще бъда най-злодейдски умъртвен!

Аз Слово съм и Същина, ядро на всички времена; Единство съм, но при това - в безброй неща и същества.

Аз движа всичко, недвижѝм, и сам се движа - зрим, незрим. Макар и абсолютно сам, аз пак съм ласка и бласам.

Аз знам че съм безсмъртен, да, макар лишен от свобода. Във рая аз съм посаден, но тука смъртен съм роден.

На всяка вечност съм залог, а в много хора - лично Бог, Със плът, по-чиста от кристал, във песните им просиял.

Аз Бог съм, затова – велик, но множествен е моят лик - Бях слънце, семенце и дъжд, а днес творец съм вездесъщ.

Аз дух съм, чист като роса, прострян във всички небеса; Владея всичките "сезам" - мощта си не познавам сам.

Аз всичко съм от "а" до "я", Коран на всички бития, И Кадр(11), за живите дошъл, закон за агне и за вълк.

Аз бисер съм и свръхбогат, божествен стих – свещен аят(12) ; Аз в празника ви мил Барат(13) възлязох със Пророка свят.

Аз станах пречка и щета, за всички, тънещи в калта. Аз – Насими – тъй пиша днес до бъдещите хора с чест. _____________ 1 - сýри - 114-те глави на Корана. 2 - имàм – мюсюлмански свещеник 3 - Каф и нун - Буквата "каф" означава "длан", а "нун" – "признание". Когато са написани или се произнасят заедно, това означава: "Признаваме, че всичко е на дланта на Всевишния". 4 - В оригинала и руския превод – "фагфур". Означава "човек от сой", но на едно хоремзийско наречие значи буквално "Божи син". 5 - тубà - Райското Дърво, описано от пророка Мохамед по следния начин: голямо е толкова, колкото един конник може да измине на земята за 100 години. Райските дрехи се правят от неговите цветове. 6 - шах - в оригинала - "шахиншах": цар на царете. 7- Мансур – Абу Абдуллах ал-Хусайн ибн Мансур ал-Халладж (858-922), Учителят на Насими и най-известният суфи на своето време, роден в южен Иран. Осъден на смърт заради еретичните си идеи. 8 - рубаб и чанга – струнни инструменти от рода на цитрата и китарата. 9 - твърд – "небесната твърд". Много употребявано в религията, но не всеки знае, че древните са си представяли небесния свод като тъмен кристал, в който са забодени светилата. Странно: съвременната астрофизика е стигнала до извода, че вселената се държи като абсолютно твърдо тяло, като квантов обект, в който свръхинформацията се разпространява мигновено. Прòсти ли са били древните?... 10 - Сюлейман – така мюсюлманите наричат Соломон. 11 - кадр - според суфийските термини, това е един от аспектите на живота. "Казà" е безграничният живот във всички същества с душа, а "Кадр" – животът, ограничил се съзнателно в земните условия, за да помага и да служи – тоест, свободната воля на индивида. 12 - аят - най-малката структурна единица на Корана, съставна част на су-рата. По-коректно е да се счита, че това не е стих, а изказване. ал-Исра Вал-Миърадж (Раджаб-байрам) – нощта на вознесението на пророк Мохамед към престола на Аллаха. Празникът е възникнал и в памет на чудесното пътешествие на Мохамед от Мека до Йерусалим. Празнува се на 16 срещу 17 юни всяка година.

Във връзка с Насими, тук може да се разкаже за един удивителен случай в Народната библиотека в София през 1969 г. Веднъж един студент влиза в IV читалня и мигновено бива привлечен от една полùца със списания. Там сякаш гори силен, ярък бял огън. Причината е едно списание на руски и азербайджански език – "Литературный Азербайджан". Най-горният брой едва ли не ще заслепи очите или по-точно сърцето и душата на студента. Не става дума за обикновено ясновидство - вълнението е неописуемо, избликват сълзи от очите му! На корицата е нарисуван портретът на един прекрасен и съвършен човек с чалма – само тя е разликата между Христос и него. Броят е посветен на годишнина от раждането на великия азърбайджански поет и духовен Учител Имадеддин Насими, живял през XIV и XV век (1370-1417). В уводната статия се разказва, че Насими е известен не само като поет, но и като основател на ново еретично учение и движение в тогавашен Азербайджан, по подобие на друг велик Учител – Мансур. Хусейн ибн Мансур аль Халадж, персийски поет-суфи, осъден и убит заради провъзгласяване на формулата "АНА-АЛЬ-ХАКК" ("Аз съм Бог"). Учител на Насими е бил Фазл (Фазлхакк, Фазулахх) – Фазулахх Наими Таб-ризи аль-Хуруфи (1340-1394), основоположник на хуруфизма. Написал е трактата "Джавидан-нам" (Книга за Вечното). Хуруфитите са я считали за свещена книга. От тази категория е и Хизр – мюсюлмански пророк, за когото са вярвали, че живее вечно. Още в ХІІ век великият сирийски мъдрец и посветен Ибн Хебриол твърди: "Ако искате да се убедите в нищожността на светските мотиви и придобивки, вижте как изглеждат тия, които ги имат"... Подобно на своите предшественици, Насими е учел последователите си, че няма никаква нужда от храмове и посредници между човешката душа и Бога и че най-лесното нещо е да общуваме с Него директно, ако имаме любов. "Бог е по-близо до нас, отколкото сънната ни артерия" – казва той. Тази негова фраза днес е известна по цял свят. Използвал е по някакъв начин азбуката за пряк контакт с Върховния. Тогавашните жреци и свещеници го осъдили като самозванец, който обявява себе си за Бог. Считайки го за изчадие на дявола, те го одрали жив публично. Освен нежната любовна лирика, има и няколко негови стихотворения, в които съвършено явно говори Най-Висшето Начало. Ние знаем, че много поети са единатори, холизàтори, Синове Божии – въплътено Слово Божие. През всички векове е имало поети и влюбени с развито холùческо тяло, предаващо Словото, Гласа на Бога директно. Не са били такива само Пушкин и Рабиндранат Тагор. Има такива стихове и текстове и в българската литература – например, от Иван Вазов. Това е качество на въплътените серафùми. Има един игрален филм за него от 1974 г. ("Насими"). Доколко е предал живота и учението му вярно е въпрос, но актьорът Расим Балаев е прекрасен и като че ли едно пълно подобие на великия азърбайджански Посветен и Поет.

 

 

01.06.2018 г. 12,11 ч.

 

Б.Д.: "Само за онзи можеш да се жертваш, когото познаваш. Божественото се познава по жертвата и любовта. Силата на човека се крие в любовта, а не в думите. Който само говори за любов, а не я проявява, е като празна бъчва, която вдига шум и нищо не дава. Истинската жертва е доброволен, свободен акт. Узрелият плод сам пада от дървото и се жертва, но откъснеш ли го зелен, ти употребяваш насилие върху него. Следователно, жертвата става навреме и доброволно." (1919.01.19.вуж.ВУЖ.С44:6)

- НИЕ СЕ ЖЕРТВАМЕ за непознати, които сме си мислили, че познаваме. Често непознатият позира с театрални добродетели, за да ни хване, а след това показва рогата си. Това често продължава цял живот. Затова Небето препоръчва продължително, многогодишно общуване и при добри, и при лоши условия, за да се види всеки какъв е. Едва тогава разумните хора сключват окончателни съюзи. Ако говорим за Учничество, за Школа, там някой трябва да е живял ПЛЪТНО 25 години с Учител и Ято, за да видим дали ще остане. "Плътно" значи общ живот на ЕДНА територия - комуна, братство, семейство. Школата е Летене, Братството е Гнездене. Няма защо да си правим никакви илюзии - който си се връща "вкъщи" или при други хора, той харесва повече тях или е зависим от тях. Такива са само любопитни, "оглашени". И с тях общуваме, но дотолкова, доколкото им дава лимит любопитството им, синджирът им. Има божествени процеси, които могат да се развият само при пълно откъсване от предишната среда, при "приставане" и духовна "бременност", "кърмене". Лекторският метод е за просвета на зелени души; братскит живот означава харесване, избор, преданост, "изобилен и пълен живот", зрялост. По другия въпрос: познаваме много близки, много светски и духовни хора, които никога нито веднъж не са проявили саможертва и любов към нещо божествено. Това ги елиминира от Божественото, поведението им е прогноза какво ще се случи с тях или с "приятелството". Напротив, те искат НИЕ да се пожертваме за тях и да ги обичаме, но от своя страна те не правят и най-малък опит да започнат първи. Познаваме и "празни бъчви", които говорят много красиво за любовта и охотно ни казват "обичам те!" ОТДАЛЕЧЕ, но на практика се прибират там, където са по-силните им магнити. Астрални, кармични или ситуационни, тия техни магнити побеждават винаги. Оттук и изводът в края на цитираната мисъл: да не правим опити да късаме зелени плодове. Това е болезнено и за нас, и за тях, дори и да са го поискали. Други въобще никога няма да поискат. И правилно: киселицата трябва да си се държи здраво за клона, ако не иска да я откъснат и да я захвърлят. Нещо повече - като видят, че им даваме диаманти, а не гнили ябълки, някои същества ще се обърнат и ще ни разкъсат. Един мъдрец казваше: "Нямам време да гоня вятъра. Ако нещо е узряло и ми е определено, ще ми дойде на крака". И като дойде - няма да си отиде, защото, ако има опит, ще прави сравнение. Учителят казва: "Ние ще вкусим зрелите плодове, а зелените ще оставим за в бъдеще".

02.06.2018 г. 17,30 ч.

С ТЕЗИ ДВА ОБРАЗА ОТ ГЕНИАЛНИТЕ МАЙСТОРИ, незацапани през вековете даже от инквизицията, може да се илюстрира цитираната мисъл по-долу от беседите. Всеки човек с дух и душа има право да приеме на голо спасение и благословние от слънцето, което може да даде неща, невъзможни даже за проповедите, молитвите и формулите:

 

УЧИТЕЛЯТ: "Казано е в Писанието, че многото думи водят към грях. Някои религиозни мислят, че могат да оправят работите си само с молитви. - Не е така! Ако искаш да оправиш работите си и да бъдеш здрав, легни на топлата земя и отправи погледа си нагоре, отдето иде светлината. Когато земята е студена, обърни гърба си към слънцето, а погледа си към земята. Много от светските хора са богати, учени и здрави, защото излагат гърба си на слънцето, за да се ползват от неговата светлина и топлина. Религиозните, които мислят, че са свързани с Христа, не се пекат на слънце и затова постепенно обедняват. Закон е: ако искаш да бъдеш богат, учен и здрав, изложи гърба си на слънцето. Така ще познаеш Бога и Христа. Ако си гневен или мразиш някого, изложи гърба си на слънце, отправи погледа си към земята - и тя ще отнеме отровата, която се е вмъкнала в кръвта ти. Слънцето и земята са най-добрите лекари и учители на човека." (1919.01.19.вуж.ВУЖ.С44:13-14)

02.06.2018 г. 16,03 ч.

 УЧИТЕЛЯТ: "Какво лошо има в голотата? - Да се мисли, че голотата е лошо нещо, това говори за опетнената и изопачена човешка мисъл." (1919.01.19.вуж.ВУЖ.С44:13)

 

 

02.06.2018 г. 15,58 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Защо хората не успяват в живота си? – Защото не се стремят да угодят на Бога - те искат едни на други да си угаждат. Това е невъзможно." (1919.01.19.вуж.ВУЖ.С44:12)

 

ДЖЕЙМС КРИСТЪНСЪН ни показва това нагледно.

 

 

04.06.2018 г. 18,35 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ:„Има три начина, по които може да се говори: говорене отвън, говорене отвътре и говорене отгоре, т.е. да се говори на тялото, на сърцето и на ума. Някой казва: „Да ядем, обедът е готов!” – това е говорене НА ТЯЛОТО. Аз казвам: „Да се обичаме!” – това е говорене НА СЪРЦЕТО. /.../ Помислете как ще разберете Обичта. Като ви кажа: „Да познаем Христа!” - това е вече говорене НА УМА. Как ще познаем Христа? - Помислете върху Обичта и познаването на Христа. Обяснете ми вие, като българи: как обичате и как познавате Христа? У нас аз зная как става това, но ме интересува за България.." (1919.01.16.ввл.ИСИ.ВСЕ94.157-158)

 

 

04.06.2018 г. 13,01 ч.

 

КОНТРАСТНИ СЪВЕТИ НА УЧИТЕЛЯ. Издържането на всичко с благодарност е божествено, но претоварването може да е от тщеславие, амбиция, лакомия, страх или неразбрано чувство за дълг. (ИЛЮСТРАЦИЯТА ВАЖИ И В ДВАТА СЛУЧАЯ):

"Кръщение" значи да изпълняваш, да понасяш ВСИЧКИ скърби и мъчнотии с благодарност. Не е кръщение да те потопят в котела - кръщението е ИЗПИТ, през който трябва да минеш. Павел казва: „Всякога, когато Учителят ме изпитваше, аз принасях добро - т.е. ДОБРЕ отговарях, защото ДОБРЕ проучвах уроците си." (1919.01.16.ввл.ИСИ.ВСЕ94.156)

"Бог никога не претоварва! НИЕ себе си претоварваме." (29.Х.1941, "Разумна почивка")

"Стомахът е един много добър слуга, само че не трябва да го претоварвате да работи по четири часа три пъти на ден – дванайсет часа, - но дайте му три пъти по един час на ден. Повече работа дайте на дихателните си органи. Най-голяма работа дайте на ума." (20 април 1941, "Ще ви даде царство")

"Всяка крива мисъл, всяко лошо чувство са товар, с който претоварвате своята и божествената кола." (22 септември 1941, "От север към юг")

"Когато човек се претоварва, той се изкривява. Човешката мисъл се изкривява от претоварване." (26 юни 1940, "Бъдете яки!")

"Без натоварване животът няма смисъл. Има случаи, когато натоварването ИМА смисъл. Но добрият слуга, безкористният труженик не трябва да се товари много. И добрият господар не трябва да претоварва своя слуга. Колкото по-правилно разпределя той работата, толкова по-добре. Чрезмерната работа, в края на краищата, не допринася много. Този закон е верен и по отношение на тялото. Има хора, които от сутрин до вечер ядат, за да се "оправят". - Да се "оправи" /по този начин/ тялото ти, това е все едно да си в положението на чрезмерно натоварения кон. Ще се натовариш с мазнини, а не с мускули! Това претоварване ще предизвика известна деформация или в лицето, или в ръцете, или в краката." (19 юни 1932, "Малкото добро и малкото зло")

"Очисти съзнанието отъ набранитѣ неестествени нѣща въ сърцето. Освободи се отъ тѣхъ! Ако не можете да се освободите съвършено, поне наполовина да се освободите. Ще кажете: „Нѣмамъ време...“ - Но една лоша мисъль, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намѣрите време да се освободите отъ него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи сѫ необходими. Това психологически е необходимо за тѣлото ви, защото тѣлото, за да се обновява, не трѣбва да се претоварва. Чрезъ сърцето, чрезъ ума си ние разваляме тѣлото, понеже чрезъ нашитѣ мисли, чрезъ нашитѣ чувства ние покваряваме кръвьта. Тази кръвь е носителка на всичкитѣ болести. Тогава лошитѣ мисли започватъ да се наслояватъ долу въ пръститѣ, въ колѣната, въ ставитѣ, въ гръбначния стълбъ, въ храносмилането, въ дихателнитѣ органи; най-после се отлага въ кръвьта и въ мозъка, започваш да чувствувашъ неразположение, тъмно ти е, мѫчно ти е." (2 юлий, 1941, "Самообладание")

"Човѣкъ може да си претовари мозъка. Може да претоваришъ мозъка си с чрезмѣрно ядене, може да го разтоваришъ с много постъ. Може да го претоваришъ отъ мисъльта какво ще правимъ, какъ ще преживѣемъ на земята - или отъ безпокойства. Защото, като се безпокоишъ, то не е осторожность, то е страхъ. Таксувашъ мозъка си съ една отрицателна енергия. Може и да си много докачливъ - то е единъ центъръ, пакъ товаришъ мозъка си повече. Постоянно мислишъ за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди.. /.../ Нѣкой пѫть човѣкъ трѣбва да се освободи отъ личнитѣ идеи." (16 априлъ, 1941, "Добре ще бѫде")

"Като минава от едно състояние в друго, човек трябва да вземе само толкова, колкото може да носи. Постъпва ли така, ще му се даде повече, отколкото е предполагал; вземе ли повече, отколкото може да носи, той е проявил лакомията си, заради което ще му се отнеме и това, което има. ТАКЪВ е законът в природата! Изобщо, човек трябва да носи толкова, че да изпитва приятност. Претовари ли се, той сам си създава мъчнотии и страдания." (6 март 1931, "Ханизе")

 

"Ако си много скърбен, претоварил си се - ПОВЕЧЕ имаш, отколкото ти трябва. Та казвам: когато имате страдания, поразмърдайте се. Поразговорете се със страданието. Страданието има език - поразговорете се с него! На страданието кажи: „Защо си толкова скръбно?“ Попитай страданието в себе си защо е толкова скръбно. Кои са причините? - Понеже ти, скръбният човек, преди една минута не беше скръбен... Не си ТИ човекът, който скърби. Нещо у тебе има, което скърби - попитай го защо скърби. Следователно и вие, както актьори, които играят на сцената, не е ваша задача да умрете /наистина/ - вие просто искате да представите един автор, който писал една драма или една трагедия така, че накарал своите деца накрая да умират. Неговите деца вие ги наричате "действащи лица"... Но този автор му дошло на ума и – иска не иска някой да умре, той, като иска да представи тази драма, ще се мъчиш да умираш.... Ти "умираш", а след пет минути пак станеш на сцената - след като "умреш"... Как "умряхте"? - Много хубаво "умряхте"... Умира, без да е умрял... И така, всеки един човек, който скърби, е един актьор. Щом скърбиш, значи играеш роля. Някой написал тази драма - ти играеш... Докато се радваш на радостта и скърбиш при скръбта, ти си актьор. Когато започнеш да се радваш на скръбта и да се радваш на радостта /истински/, ти вече не си актьор. Вече имате /истински/ критерий за радостта и за скръбта." (13.ХII.1935, "Неразбраното")

 

 

04.06.2018 г. 09,58 ч.

 УЧИТЕЛЯТ: "Който мисли, че много знае, скоро остарява. За да не остарява човек, най-доброто нещо е да мисли, че има много да учи." (1919.01.16.ввл.ИСИ.ВСЕ94.156)

 

 

05.06.2018 г. 20,52 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: „Второто нещо, което ще спазвате, е да въздържате езика си - да не говорите много. Обсъждайте предварително всичко, което ще говорите. Възбудени сте – не говорете. Говорете само същественото, контролирайте езика и речта си." (1919.01.16.ввл.ИСИ.ВСЕ94:163)

"Много от сегашните ваши нещастия, които ви срещат, се дължат на безразборното говорене в миналото." (27.XII.1935, "Съзнателно говорене")

"Сега искам да ви говоря за нещо, но не искам да бъда скучен, искам да бъда много кратък. Не искам много да говоря, понеже в многото говорене се харчи много енергия." (13 Февруари 1938, "Станете вие, които спите!"

"В многото говорене има опасност, и в многото пеене има опасност." (7 август 1940, "Разбиране на природните закони")

"/Докато/ детето суче, нищо не говори - слуша, учи се. То следва Питагоровото учение... В Питагоровото учение учениците е трябвало по четири години да мълчат, а в тази система по една година има мълчание. В други школи има за две, четири, пет, шест години мълчание. Има мълчание и за през целия живот. Някои религиозни хора, като говорят, мислят, че това е вдъхновение. Правете разлика! Вдъхновението, това е най-чистото течение, което излиза от Бога, а пък обикновеното говорене - това са канали, напълнени с кал. Като говориш така, то е кална култура." (18 октомври 1942, "Да работим с радост")

"Това говорене аз го наричам "набиване с чук на гвоздеи"... Защо се набиват гвоздеите? – Защото тази материя е твърда и трябва набиване. В божествения свят никакви гвоздеи не се позволяват. Казват: „Това да се запечати в някого!“ - Аз искам мислите да израснат естествено, без гвоздеи. Защото тези гвоздеи ръждясват. И после трябва да ги изкарваме с клещи. Нещата трябва да бъдат без гвоздеи." (11 юли 1934, "Взимане и даване. Първият и последният")

"И сега, като ученици, давам ви следното правило: окултната наука не търпи излишно говорене! Най-първо, като ученици на окултната Школа, ще знаете: свято ще пазите свещеното знание, което имате, и няма да го изнасяте на пазара. Вие ще го изнесете само пред тази душа, която мисли и разсъждава като вас, която има същите подтици като вас. С нея само може да споделите този свещен хляб. С всички останали хора може да разменяте мисли върху общи въпроси, които са достъпни за техния ум. Например, някои ви запитват: „Какви са вашите понятия за Бога, какво е вашето верую и т.н.?“ Вие сте готови веднага да дадете отговор. Казвам: Като ученици, вие трябва да се въздържате, да не бързате изведнъж да изнасяте вашите свещени идеи. В старо време окултните ученици се подлагали на особен род самодисциплина – да се въздържат от много говорене. " ( Пътят на ученика › Свещеният час)

"Многото говорене не помага. То действа като проливен дъжд. Обаче от проливен дъжд растенията изгниват. Ако пада много дъжд на нивата, житото бързо израства, но изгнива. Говорите ли на човека много за Бога, вие ще го заставите да не ви слуша. Като знаете това, не говорете много. Многословието спъва човека. Не говорете много нито на хората, нито на себе си." ( 20 януари 1935, "Товарене и разтоварване")

"РАБОТА се иска от хората, а не говорене. Турците имат една пословица: „Много думи на воденицата“. И наистина, воденицата вдига много шум. Шумът ѝ е по-голям от работата, която върши." (2 септември 1933 , "Един удар")

"Бог не иска много да му говорите, той не иска много говорене. „Господи, гладен съм.“ - Нищо повече. Ето една молитва. „Господи, жаден съм.“ (22 август 1943,"Новото в живота")

"Ако проектирате ума си към слънчевия възел на човека - да събудите в него приятно, топло чувство към себе си, - той може да направи нещо за вас. Това наричаме "вътрешно говорене". Следователно, вътрешно говорене е това, според което нещата стават моментално. При това говорене не е нужно да убеждавате човека много, за да го накарате да направи нещо за вас." (1 септември 1940, "Добрата покана")

"Хората не се нуждаятъ отъ говорене, а отъ братство, равенство и любовь" (25 мартъ, 1923, "Пробуждане на човѣшката душа")

"Не е в много говорене. Ние, съвременните хора, много говорим, малко вършим. Всички съвременни хора сме силни в рушението. В това сте много майстори. Всеки в рушенето е силен." (20 декември 1939 , "Дайте свобода")

"Между вярване, между говорене за любовта и това, което всъщност става, има грамадна разлика!" (31.XII.1933, "Да живее душата ми!")

"Изобщо, всеки трябва да изпълни задачата внимателно без шум, без много говорене, за да види какви резултати ще има." (4 май 1927, "Принципи на нещата")

"Многото говорене често обременява човека." (10 май 1922, "Закон за енергиите")

"Любовта се предава без говор, без нищо. Щом започнеш да говориш за любовта, ти влизаш в друг свят. Защото говорът не може да представи любовта. Като започнеш да говориш, разклащаш въздуха. Любовта обича онзи, тихия, свят, дето трептенията са толкоз деликатни, че едва да се разклащат листата. Много тих трябва да бъде! Туй говорене, както ние сега говорим, то е цяла буря. Като говориш за любовта и казваш: „Аз те обичам“, тази буря е толкоз силна, че тя ще разкъса всичките листа! След като излезнеш от тази буря, ти казваш: „Аман от любовта...“ Това не е любов. То е човешкият език." (4 януари 1942, "С малкото")

"При новата любов се изисква най-тихото говорене, да можеш да схванеш веднага, да разбереш какво иска да каже тя. Само като си помръдне човек устата, да чуеш. Дотолкова чувствително трябва да бъде сърцето на човека на Любовта!" (26.XI.1933, "Красивата страна на живота")

"Кой човек наричаме добър? – Една от проявите на добрия човек е сладкото, музикално говорене. Като говори музикално, той внася разположение в окръжаващите. Говорът е музика. Колкото по-добър и разумен е човек, толкова по-музикално говори." (4 юли 1930, "Освобождаване")

"Ти си се научил да говориш грубо. Като идеш в оня свят и проговориш, ще те изпъдят само за грубото говорене." (25 януари 1942, "Не съдете, но садете!")

"Какво ще го интересува Господ нашето бърборене, което няма смисъл?" (25 април 1934, "Сигурният пазител")

"Няма по-хубаво нещо от това да влезеш в един дом и да размениш две разумни думи с домакините – две думи за любовта. Какво правят сегашните хора? - Събират се някъде и започват: „Бър-бър-бър-бър“... Като се разотидат, всеки казва: „Заболя ме главата от приказки! Свят ми се зави от бърборене“. И едните, и другите трябваше да си кажат само по една дума." (29 май 1921, "Да ги изпита")

"Вие седите цял ден като своенравни деца, бърборите." (13 октомври 1935, "Ще хвърля мрежата")

"/И Господ/ ще ти ушие една плесница, та на Земята ще се повалиш! Ти бърбориш много – ще ти даде една болест. Три месеца като боледуваш, ще станеш на чироз; ще ти даде една сиромашия, та никъде банка няма да намериш; някой път безпаричие, някой път без служба, някой път ревматизъм; някой път тупане на сърцето, коремоболие, кръстоболие, главоболие..." (8.XII.1935, "Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги")

"Гледам, някой път, аз седя при вас, а някои бърборят, дори аз се срамувам за вас." (15 ноемврий 1933, "Най-малката любов")

"Всеки, който няма любов, винаги върши неразумни неща, всякога дрънка. Дрънкането произтича от безлюбието. Тогава питате: „За да не дрънкаме, какво трябва да правим?“ - Ще започнете с Любовта."( 7 януари 1940, "Два момента")

"Отвън дрънкането, отвътре ученето." (6 декември 1942)

"С дрънкане човек не се възпитава." (27.V.1934, "Има време")

"Може ли в света без дрънкане? – Може: това е светът на Любовта." (17 февруари 1924, "Царството Божие се благовества!"

"Имаше един - Тенекеджиев се казваше, мисля, - славянски философ. Иде един ден при мене и ми казва: „Господине, пет минути може ли да ми дадете?“ – "Може". Влиза той и държи часовника си... Цели три часа ми говори! Слушах го три часа. Казвам си: "Колко можеш да търпиш?" – Като свърши казва ми: „Да излезем да се поразходим“. - Три часа ми говори, цитира, та ми дрънка, дрънка, казва: „Разбра ли?“ Рекох: "Разбрах..." Та туй, което разбрах и на вас ви казвам. Три часа седяли ли сте вие да чувате дрънкане?... И на себе си, като излезе, казах: "Никога да не дрънкаш! Виждаш ли този, който ти говори - дойде за 5 минути, но говори 3 часа..." (24 ноември 1937, "Аз ще оздравея" [Това е нищо - сстра Балтова Му е дрънкала по седем часа - и Той я е изслушвал...]

"В многото говорене грехът е неизбежен; но който въздържа устните си е разумен." (Притчи Соломонови, 10-19)

"Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, а езикът на мъдрите докарва здраве." (12-18)

"...не говорете излишни думи както езичниците, защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене." (Матий 6:7)

"Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло." (Яков 3:2)

 

 

05.06.2018 г. 13,57 ч.

 

ОТНОВО ИЗВЪНРЕДНО ВАЖНИ ОБЯСНЕНИЯ още от 1919 г., които ни помагат да обогатим познанията си за посвещенията според науката Пентаграмика. Досега знаем, че обикновените хора от външните фигури в пентарама възходящо са човекът на силата (функционерът), страдалецът, човекът на знанието, геният и светецът (той не е светия). Ученикът е по-горе и неговите степени поред са пророк, апостол, мъдрец, мистик (благовестител) и бял маг (пастир, овчар). Светиите, Учителите и "Младенците" са в центъра на пентаграма. Знаем за пророците, че в тях говори Духът, но че в псевдопророците говорят духовете и гордостта. За разлика от апостолите, те са индивидуалисти и не се обединяват, не искат да са ученици и послушници на по-напреднали, нито слуги и служители в братския живот; не искат да лансират други пророци и учениците от категориите над тях.

БЕИНСА ДУНО: „И той даде едни да са апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за усъвършенствувание на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото Христово.” (4:11, 12) Забележете, че всички тези неща са дадени, за да се усъвършенстват светиите. Кои са апостолите? - Те са тези, на които Христос говори. Пророците са тези, на които Духът говори. Благовестителите идват след пророците, а след тях – пастирите и учителите. Намерете в себе си онова, което съответства на апостолството. Помислете върху този стих; на какво ще уподобите апостолството, пророчеството, благовестителството, пастирството и учителството? Думата „пророци” се е употребявала още преди Христа. Намерете отношението между пророка, благовестителя и т.н. Човек трябва да развива своята дарба на апостолство. Апостол е този, на когото се говори отвън. Пророк е този, на когото се говори отвътре. Благовестител е този, който е ОПИТАЛ нещата. Като ядеш някоя ябълка, ще благовестваш и ще кажеш: „Сладка е.” Кой е пастир? - Пастир е майката, която кърми детето и овчарят, който пасе овцете; учителят - който предава знания. Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божия в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота. (4:13) Апостолите ходиха с Христа, слушаха, тълкуваха Учението Му. Духът е работил с тях. Те бяха на брой дванадесет. Пророците са продължили работата на апостолите и са били на брой повече от тях. Благовестителите са били още повече, а пастирите и учителите – най-много. Намерете колко са били пророците. Във всяка църква трябва да има поне един пророк. Във всяко най-малко общество трябва да има поне един пророк. На всеки пророк трябва да има най-малко десет благовестители. Този е редът на увеличаване, така че и дарбите по същия начин се увеличават. Дарбите у човека съответстват на пророците, апостолите, благовестителите, пастирите и учителите и всички те трябва да се развиват. Всеки може да бъде за себе си пророк. Пророк е всеки прозорлив човек, който предвижда нещата отдалеч. Той е учил в училище, завършил е и започва да прилага знанията, да прави изчисления и най-после предсказва, че еди-коя си комета след толкова и толкова години ще се върне. Като се сбъдне предсказанието му, казват: „Ето един пророк!” Всички тези дарби са ни дадени, за да познаем Сина Божий, докато стигнем до състоянието на съвършен мъж в мярата на възрастта, във възрастта на Христовата пълнота." (1919.01.16.ввл.ИСИ.ВСЕ94.158-159)

В ЦИТИРАНИЯ ТЕКСТ СЕ ВИЖДАТ И НЕСЪВПАДЕНИЯ С ПОЗНАНИЯТА НИ ЗА ПЕНТАГРАМИКАТА, УЧИТЕЛЯТ ИМА ПРАВО ДА НИ РАЗКРИВА И ДРУГИ СИСТЕМИ И ВИДОВЕ ЙЕРАРХИИ. Тук не намираме мястото на мъдреците, а количественото, пропорционално увеличаване на благовестителите и учителите говори за ДРУГ вид благовестители и учители, категориално под пророка и апостола, а не тия от Четвърто Посвещение и в Центъра на пентаграма. Това са сложни въпроси, които изискват изследвания, обсъждания и още по-дълбоко познаване на Словото.

 

 

05.06.2018 г. 12,39 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Има три неща, които спъват живота, а именно: плътта, светът и дяволът. Най-опасен противник е плътта. Тя е връзка между човека и света, а светът е връзка между плътта и дявола. Христос, като е победил света, е скъсал съединителната връзка между плътта и дявола." (1919.01.16.ввл.ИСИ.ВСЕ94:158)

АБСОЛЮТНО ФУНДАМЕНТАЛНО ТВЪРДЕНИЕ, което е ключ към всичките ни пролеми. Осъзнаването му може да ни разкрие ясно кои са пътищата към смъртта и безсмъртието. В случая това е една от най-категоричните антитези за плътта, света и дявола, визирайки ги в адския им вид. Обаче в Словото за почти всяко нещо има и тези и синтези, които трябва да изучаваме. Именно затова от десетилетия се работи за съставянето на Диалектическа енциклопедия на Словото, в която основни понятия са подредени азбучно по тези, антитези и синтези. Един приятел разшири тази тема с още логически категории въз основа на твърдението, че има 49 вида логика и над тях е абсурдът, алогиката. Затова той предположи, че освен трите базални съждения може да има и супертези, хипертези, ултратези, яснотези, инфратези, холитези и пр. Ако той и други мислители разработят тази тема, това би бил сериозен принос, обаче на този етап споменатата цитатна енциклопедия с коментари стъпва върху трите основни: тези, антитези и ситези. Ето няколко примера от беседите на Учителя на горната тема. Необходимо е да се различава адската плът от човешката, приодната, ангелската и божествената. Необходимо е да се осъзнае разликата между пъкления свят и света, създаден от Бога; трябва да се разграничи дяволът като противник на Бога от дявола като Негов любим син, който не е лош, а играе възпитателна роля във Всемирната Пиеса:

"Сега ще говоря върху положителната страна на плътта. Мнозина отричат плътта. Като се натъкнат на някакви погрешки и престъпления, от които сами са недоволни, казват: "плътска работа..." - Плътта е неразбран предмет. Казват някои, че плътта не е нужна на човека. Ако наистина плътта не беше потребна за човека, каква нужда имаше духът да се облича в плът? Щом духът е облечен в плът, значи плътта има свое определено място и служба. Тя е на мястото си, но трябва да се намери нейното място, трябва да се разбира нейната служба. Плътта е предговорът на живота, т.е. животът започва с плътта. Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви. Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може да бъде ясна. Тази идея остава отвлечена за нас и ние не можем да мислим за нея. Ето защо първо ние започваме с предметно учение, т.е. с учението на формите, което не е нищо друго освен въплътени идеи. Сега и вие приписвате на плътта различни отрицателни неща и казвате: „Плътта е това, плътта е онова.“ И най-после вие искате да се освободите от плътта. Това не е правилно схващане. Ние казваме, че плътта е подложка, върху която духовният живот се предава. Следователно, ако унищожим тази подложка, с нея заедно ще унищожим и духовното. Защо? Защото без тези условия духовното не може да расте. В този смисъл, плътта служи като духовен период, докато духът расте. Като не разбират живота, мнозина се опълчват против плътта. Искат да се махне, а да остане само духът. Щом тя се махне, с нея заедно ще се махне и духът. Те мислят, че като се освободят от плътта, направо ще отидат при Бога. Чудни са хората със своите разбирания! Кой създаде плътта? Който създаде духа, Той е създал и плътта. Същината на плътта е излязла от Бога. Обаче формата, в която плътта функционира на земята, не е излязла от Бога. Чрез плътта се изразяват най-красивите форми. Красотата в света седи в това, че всички ще са облечени в материални форми. Във всички материални форми е вложено някакво материално желание. Като четете разни окултни и теософски книги или като проследите индуската философия, ще срещнете някои мисли, изказани от видни адепти, които са достигнали до висока степен на развитие и на разбирание, но и тия мисли се нуждаят от преводи. Запример, те казват: „Убий всяко желание в себе си!“ Те го превеждат с думите: да се отречеш от живота си, от себе си. Не, това е криво разбиране на Христовото учение.Човек не може да дойде на земята, ако не се роди от плътта. Човек не може да влезе в духовния свят, ако не се роди от духа. Следователно, който иска да влезе в духовния свят, той трябва да се роди от Духа. Който иска да слезе на земята, той трябва да се роди от плътта. Сега вие искате да се освободите от плътта. Това е невъзможно. Има някои работи, от които може да се освободите. Но от някои по никой начин не можете да се освободите. Плътта може да се превърне в диамант, за да пречупва светлината и да я пръска на всички страни. Следователно, един ден и плътта ще се превърне в скъпоценен камък. Два начина има за преуморяване на плътта: чрез чрезмерен пост и чрез прекомерно хранене. Човек трябва да яде толкова, колкото плътта изисква: някой път повече, някой път по-малко, но никога да не я товарите или изтощавате. Плътта има свои изисквания, заради които трябва да я разбирате. Плътта прави големи услуги на хората. Въпреки това, хората считат плътта виновна за всяко нещастие, за всяко зло. Волята на човека е виновна за неговите неуспехи и нещастия, а не плътта. Лошите състояния на човека не се дължат на неговата плът, но на волята му. Докато не се научи да изпълнява законите на плътта си, каквото може тя да прави, човек не може да се възпита. Когато дойдете до плътта, вие непременно трябва да си дадете отпуск. Всяко безпокойствие и терзание, което преживявате за отвлечени работи, вие можете да повредите вашата плът. За малки работи даже човек може да си навреди. Като слезе на земята, и Христос се облече в плът и спазваше законите на плътта. Никога не плашете плътта си с вечния огън или с други неща. Тя е дете, на което трябва да се говори с положителен език, никога да се не лъже. Щом я излъжете веднъж, тя помни това и не вярва вече. Само три пъти най-много може да излъжете плътта. Ако я излъжете повече от три пъти, и светия да сте, тя не вярва вече. Следователно, бъдете всякога изправни по отношение на плътта си. Не лъжете плътта, не лъжете и себе си. Не се оплаквайте от вашата плът, не я изключвайте. Бъдете снизходителни към плътта си. Прощавайте на плътта си, когато направи някаква погрешка. Бъдете снизходителни не към задоволяването на плътта, но към нейните погрешки. Само по този начин вие ще изправите живота си. Ако не сте снизходителни към погрешките на вашата плът, вие ще си създадете ред неприятности и страдания. Какво иска плътта? – Преди всичко плътта иска да се организира. Като дойде в тялото, тя постоянно се преорганизира. Неорганизираните клетки на плътта постоянно работят, за да се организират. Като знаете това, никога не внасяйте лоши, отрицателни мисли в ума си. От внушаване на такива мисли много от клетките на вашия организъм престават да работят. Ако човек не се роди по плът, той и по дух не може да се роди. И ако по плът се роди, той и по дух ще се роди." ( 10 ноември 1935, "Роденото от плътта")

"Понеже човек е направен по образ и подобие Божие, светът е създаден за Бога. Човек е създаден по образ и подобие, значи Бог създаде света за Себе си. " (27.VI.1937, "Възлюбете Господа!"

"Хората не разбират живота, не знаят защо е създаден светът. Често и религиозните, и светските хора се питат защо светът е създаден така, а не иначе. Досега никой не е отговорил на тоя въпрос и не може да отговори. Който е създал света, Той има свой план. Като знаете това, не се занимавайте с въпроса, защо светът е създаден така; не се заемайте с решаване задачите на други същества. Докато държиш ближния си отговорен за нещо, а той държи тебе отговорен, светът никога няма да се оправи. Когато Бог иска, котката няма да изяде мишката. Тя ще играе с нея, ще я гони, и в момента, когато се готви да я изяде, ще задреме, а мишката ще избяга. Като не разбирате живота, питате: „Защо Бог не оправи света?“ – Няма защо да го оправя. Светът е оправен. Съществува Божи Промисъл, но той може да се разбере само от ония, за които Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Човек трябва да бъде разумен, да използва условията. (24 януари 1937, "Конкретното в Любовта")

"Светът не се нуждае сега от вяра. Светът не се нуждае и от надежда - надежда има в света колкото искаш и вери има колкото искаш. Много вери има. Светът се нуждае от Божественото, то е Любовта." (27 април 1938, " Божественият импулс")

"Светът е едно от най-великите учреждения, което великите хора помнят. Светът е едно от най-великите учреждения, което разумните хора помнят. По-велико учреждение от него няма във видимия, в материалния свят." (13 януари 1935, "Здравото учение")

"Светът е толкова широк! В него има вложени за всички толкова блага! Вие можете да бъдете щастливи, но още не сте живели, не сте живели! Не е „онзи свят“ за живеене - светът е ТУК, ЕДИН е светът. Ние сме в Божия свят, в рая, а сме болни, но като оздравеете, ще видите, че светът е един. Онези искат да ни заблудят, като казват: „Ама ние не сме го виждали Божия свят“. „В това се прослави Отец ми, да приносяте тоя плод на Любовта.“ Тъй, в това се изявява Божията Любов, да принасяме тия плодове. Аз искам да принасяме този плод и трябва да започнем тази работа смело и решително. И ако вие започнете с Любовта, нито косъм няма да падне от главата ви! Бъдете уверени, през този огън ще минете, през вода ще минете, но неуязвими ще бъдете, няма да пострадате. ТУЙ е казал Христос. Ако ние служим на закона на Любовта, всичко е ясно. Онези, които нямат къща, поне една малка колибка да им се даде и да имат по едно юрганче да се покрият. На всинца да се даде по нещо, всинца да сте доволни, докато дойде онова великото, което светът очаква. Тази Любов да пребъдва с вас и тя да ви въодушеви, да ви направи всинца герои за новия подвиг, за който сме призовани в този свят да извършим!" (21 май 1922, "Много плод")

"Новото идва! Ще видите! Новото ще изникне в една нощ; изведнъж ще дойде - и земята ще рухне. И светът ще има нов изглед. - За кои? - Само за съзнанието на ония хора, у които има ЧУВСТВО. ТЕ ще видят новото." (1922.12.24н знм ЖИГ48`227)

СВЕТЪТ, ОПРАВЯНЕ ЧРЕЗ ПРАВИЛЕН ИЗБОР НА ЛЮБИМ И ПРАВИЛЕН ЖИВОТ С НЕГО: "И никога не се жени за човек, който не обича Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила; който не обича ближния като себе си и самия себе си! При това, ако ти си свързан с Бога, съпругът или съпругата ти 20 години трябва да те слуша и да не говори за любов, а да изпълнява заветите ù НА ДЕЛО: мъжът да престане с войните и насилията; жената – с материализма и другите негативни прояви на старата Ева. Само така светът ще се оправи." (1934.07.29н въч ПНС98:352)

ЧОВЕКЪТ НА НОВОТО УЧЕНИЕ "Човекът на новото учение живее в Божествения свят. Човекът на новото учение живее в света на светлината, човекът на новото учение живее в света на тъмнината. /.../ Човекът на новото учение живее в света на гъстата материя на човешкия свят. Той и с дявола другарува, и с него приказва. Той не ругае дявола." (1935.10.20н збн ВВН1 АСК93'98:80)

ДЯВОЛЪТ - ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, СТРАТЕГИЯ И ДОСТОЙНСТВА: "И като осъждаме дявола, че той е виновен за всичко, той с право казва: „Защо ме осъждате, та всички прегрешения туряте на мене? Аз съм длъжен да ги измислям и да ви ги предлагам, за да се види кой ги приема". Отишъл при един философ и му казал: „Всичката ви философия, която харесвате, наистина аз я създадох.“ Отишъл при една майка, при един баща, свещеник, владика, държавник, и казал: „Защо ме осъждате? Ако не бях аз, нямаше да имате всичко това. Вижте какви "добрини" съм ви създал!... Наистина, всичко туй, което цените, аз го създадох. Аз го създадох, но вие го харесвате и избирате. Чрез мене Бог ви гледа акъла. Но за разлика от мене, вие не сте готови да се разкаете. Бъдете умни като мене! Вие не знаете как да грешите. Аз греша и казвам, че греша. Да, може да съм на особено мнение. На Господа казвам: „Ето, така мисля.“ Ако един ден напълни моята празна глава и ме убеди, че не съм прав, ще се разкая, но засега не се разкайвам. Мнение имам, философия имам! Поддържам само своята философия.“ - Тъй казва този голям "философ"... Сега вие питате: „Защо е дяволът в света?“ - За да станете професори, за да станете владици, за да станете красива мома, за да станете красив момък, да ви израснат мустаци..." (1934.03.18н стз ПНС98:045-046)

"Някои се опълчват против дявола, но съвременното общество не знае колко то дължи на него. Вие трябва да благодарите на дявола! Ако той би изчезнал само за един ден от света, би настъпил голям смут: парите щяха да се обезценят, свещениците нямаше на кой да проповядват, майките не щяха да раждат, нямаше да има ядене, стомахът, дробовете, мозъкът щяха да се откажат да работят, всички щяха да бъдат свободни и т.н. А днес всички говорят за дявола, че бил много лош... - Когато имате кола, която изнася вашата смет, както и тази на вашите познати, вие всички казвате: "Ех, колко лошо мирише този боклук!" - Не, благодарете на тази кола, която ви изнася сметта, иначе вие бихте се разболели, ако сметта останеше между вас. Ето защо и вие днес трябва да благодарите на този велик дух, който носи греховете на хората. Който и да сгреши днес - попът, владиката, царят, майката, бащата, - все дяволът е виновен. А пък аз ви казвам: този дявол е отличен Учител. Някой път го срещам, поздравявам го и го питам: "Къде си ходил?" - "Живея между тия културни хора, които само се бият; аз ги уча на едно, те вършат друго, а после се оплакват на Баща си, че все аз съм бил виновен за техните грешки..." (25 май 1919, "Трапезата на Новия Завет")

 

АКО МОЖЕМ ДА СИ ПОЗВОЛИМ ДА РЕЗЮМИРАМЕ ТЕМАТА ЗА ПЛЪТТА, СВЕТА И ДЯВОЛА от изходната мисъл от Учителя, тук ще се ограничим само за адската им роля, адския им вид - антитезите. Защото видяхме, че има и десетки, може би стотици пложителни и разграничителни изказвания за тях в бседите. Адска плът е всяко заразено, извратено изменение в организма и психиката на съществата, което идва от нечистите умопостроения и изобретения на падналите духове и хора. Тя се храни именно от техните внушения и стоки, които развалят божественото творение. Адското в света е, че той съблазнява хората и духовете да живеят за гордостта, егоизма, материализма и тщеславието. Адската роля на дявола, която той играе доброволно по препоръка на Бога, е че трябва да ни предложи да поемем ножа и да приемем изкушението. Той обаче не се радва, когато го послушаме, а плаче, виждайки какво ще последва и как после пак ще трябва пак да имаме работа с него, за да ни накаже - т.е. да консумираме последствията.

 

 

 

06.06.2018 г. 18,05 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Почитайте и уважавайте всекиго заради Божественото, което се крие в него. То може да е малка искрица, но с време тя ще се увеличи, ще стане голям огън. Всеки може да помогне за раздухването на тази искрица! Това значи хората да си помагат и да се разбират. Така се разбират музикантите в един оркестър." (1919.01.19.глв.ВУЖ.С44:32)

 

НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, ЗА РАЗЛИКА ОТ БЛАГАРИТЕ НА СЪЩАТА ТЕРИТОРИЯ И В НЕБЕСНА БЛАГАРИЯ, сме с най-дебелата и корава фонтанела на планетата - това е установено с 11-годишни теренни изследвния. Това означава, че почитта и уважението в нас са много под нулата: да си помагаме и да се разбираме е голяма рядкост за нас. Затова дори у най-развитите мъдреци и функционери в Българея засега няма и помен от оркестрално съзнание: всеки е солист. Изключенията са много редки и си личат по израза на лицето и благоуханието на организма и аурата.

 

 

06.06.2018 г. 17,10 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Кого да слушаме? – СЕБЕ си ще слушате, защото там е БОГ. Мнозина не успяват в живота си, защото слушат много учители. - Ще слушате само онзи Учител, който изпълнява Божията воля. Той работи добре и работата му има резултати. Така работи всеки човек, който е свързан с Бога." (1919.01.19.глв.ВУЖ.С44:32)

 

 

06.06.2018 г. 17,05 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Който е готов да дава от своята излишна енергия, той може да прави чудеса!" (1919.01.19.глв.ВУЖ.С44:31)

 

 

06.06.2018 г. 16,57 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Ако отидеш някъде на гости, не стой повече от три дни без работа - на четвъртия ден вземи участие в общата работа, за да покажеш, че си близък в този дом. Не изнудвай близките си, нито изпитвай търпението им!" (1919.01.19.глв.ВУЖ.С44:30)

 

 

06.06.2018 г. 16,28 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "В човешките организации има взаимопомощ, но има и изнудване. В божествените организации има взаимопомощ без никакво изнудване. Тук излишъкът се раздава без задържане от когото и да е. Всеки има право да се ползва от ИЗЛИШЪКА на благата, т.е. от техните лихви, но в никой случай няма право да нарушава основния капитал или „майката” на дадено благо. „Майката” остава за основа на бъдещия градеж. Давай от излишъка си, без да знаят другите за това. Ти, който се ползваш от благото на ближния си, благодари за полученото и не искай повече, отколкото ти е дадено. "

(1919.01.19.глв.ВУЖ.С44:30)

ВСЕКИ ПИКОМЕТЪР, ВСЕКИ НАНОМЕТЪР И АНГСТРЬОМ В ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА И МЕЖДУЗВЕЗДНОТО ПРОСТРАНСТВО СЕ СНИМА ВЪВ ВСЯКА МИЛИАРДНА ЧАСТ ОТ НАНОСЕКУНДАТА и още по-често. Мислите, чувствата и деянията на съществата се хроникират тотално и се разглеждат от безброй комисии във всеки миг на битието. Така че и деянията на човешките организации, на всеки индивид, са по-прозрачни от прозрачността на абсолютния диамант. Но най-великото изобретение на Провидението е допускането на тотална тъпота и в най-претенциозните мъдреци, т.е. - на забравянето, че сме наблюдавани. Тези от тях, които минават за религиозни, са най-грозните и най-зловещи атеисти на света.

 

ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗДАВАНЕТО НА ИЗЛИШЪКА, ПРИОРИТЕТИ: на трезвеници и растителни суровоядци - 95% от всеки излишък: 1.ГОДИНИ ПРЕДИ ЗАЧАТИЕ; 2.НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДИ ЗАЧАТИЕ; 2.НА БРЕМЕННИ. 3.НА КЪРМЕЩИ ДО 3 ГОДИНИ; НА МАЙКИ И ДЕЦА; 4.На Слугите и Рицарите на Майките и децата, готови да отдадат и живота си за тях. Само 5% са за болни и стари - понеже са допуснали да станат болни и стари. И тук има тънкост: докато сме сатанинска цивилизация - в пари; като излезем от сатанизма - в натура: също безплатни плодове и безплатни микрожилища в градини, безплатно пътуване по света. Но и при болните и старите пак има приоритети: според коефициентите им на биохигиена, психохигиена и социохигиена, измервани внезапно и периодически по най-прецизни начини. На практика може и без тия измервания - по скоростта и качеството на самоизцелението и подмладяването. Има милиони човечества в космоса, които са се спасили именно с тази икономика, наречена "ликономика". Но на по-висок етап от обществената еволюция тия измервания и разпределяния вече не са задължителни със закон, а доброволно; по-късно въобще не се извършват. Просто прекрасният човек е канен навсякъде и поканителите чакат реда си с години, за да имат щастието да им гостува замалко и да му предоставят абсолютно всичко безплатно. Това устройство на Безсмъртната Вселена се нарича от сатанинските цивилизации "утопия", докато самите те са, на практика, обречена "антиутопия". Сатанинските религии и технотронните общества - светът на лъжците, крадците, печалбарите, експлоататорите и продавачите - вече си отиват, понеже не поискаха да обезпечат Жената, Майката и детето с пожизнена рента - с напълно безплатни условия на живота. Може да се повтори още веднъж: най-наглата и най-прозрачна лъжа на Интервентите е тази, че нямало икономически условия за това.

 

 

06.06.2018 г. 14,29 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Как може човек да се спаси от смъртта? – Като живее в пълна хармония с Бога. Това значи да пази връзката си с Бога, направена още в началото на своя живот. Затова се казва: „Не късай връзката си с Бога! Не късай връзката и на ближния си с Бога! Ако не можеш да я усилиш, поне не я късай”. Като не разбират законите на живота, хората късат едни–други нишките на живота си и после страдат. Те късат нишките си, защото вярата и светлината им са слаби. Много пъти те ще се раждат и прераждат, докато завършат работата си на земята, т.е. докато свържат нишките, които са късали. " (1919.01.19.глв.ВУЖ.С44:29)

 

ДА НЕ КЪСАМЕ И НИШКИТЕ ПОМЕЖДУ НИ!

 

 

06.06.2018 г. 13,39 ч.

 

СЛОВОТО КАЗВА: "Имате право да се възползвате, без да обсебвате". Първата дума е божествена само при определени условия. Инак и духовете се възползват, и користните хора, и адът.

УЧИТЕЛЯТ: "Някой говори за любов, а сърцето му е празно. Говори за истината, без да я познава. Говори за любов към Бога, а не е готов за никаква жертва. Който не може да се жертва, не обича Господа. След всичко това той се чуди защо хората не го разбират и работите му не вървят добре. Човек трябва да разбере че божественият живот работи в него, но да знае, че всяко благо е дадено не само за него, но и за ближните му. Всеки има право да се ползва от благата на живота за своето развитие. " (1919.01.19.глв.ВУЖ.С44:28)

"/Господ/ ви е далъ всички условия, но вие се затваряте въ вашитѣ черупки като орѣх и не му давате възможность правилно да се развива, да узрѣва. /.../ Въ една теософска книга - „Свѣтлина върху пѫтя“ - срѣщате такова едно изречение: „Убий всѣко желание!“. Азъ турвамъ отдолу: „Възкреси всѣко желание!“ Какъ ще разберете тази мисъль? Разбира се, да убиешъ въ себе си всѣко лошо желание. Възкреси що? - Възкреси въ себе си всѣко добро желание. Слѣдователно, въ тази книга трѣбва на всѣко изречение да поставите друго, съ противоположно понятие, защото този, който е писалъ книгата, или е скрилъ истината, или не е разбиралъ дълбокия смисълъ на нѣщата. Затова мнозина отъ васъ, които изучаватъ духовната наука, срѣщатъ противоположни мнѣния. Христосъ турва двѣ такива противоположни изречения: „Добриятъ човѣкъ изважда отъ доброто съкровище добринитѣ, а злиятъ – злинитѣ.“ Слѣдователно когато искамъ да поправя човѣка, на лошия казвамъ: „Убий въ себе си всѣко лошо желание, за да не правишъ зло на хората!“ На добрия казвамъ: „Възкреси въ себе си всички добри желания, извади ги и ги дай на хората!" /.../ ТОВА е, което добриятъ човѣкъ трѣбва да изважда отъ доброто съкровище на сърцето си." (20 май 1917, "Доброто съкровище")

 

 

06.06.2018 г. 13,09 ч.

 

ОЩЕ ВЕДНЪЖ - ИНТЕЛИГЕНТНО ЗА ДУХА И ПЛЪТТА

УЧИТЕЛЯТ: "Вие трѣбва да бѫдете като дѣцата - да се не срамувате. Нѣкой пѫть се срамувате отъ вашитѣ чувства, криете се да не ви познаятъ хората, че любовьта е почнала да се проявява у васъ. - Щомъ любовьта те напусне, ти вече мязашъ на единъ варосанъ гробъ - мъртъвъ човѣкъ си. Такъвъ човѣкъ изглежда като дърво." (28 авг. 1925, "Нарядъ и упътвания")

"Както външният, така и вътрешният живот си имат свои закони и нужди. Веднъж се облякъл в плът, човек не може да се отрече от нея. Той може да й стане господар и да не задоволява всичките й желания, но няма право да я унищожава. Плътта е форма, в която са поставени душата и духът, за да изучават живота. Корените на живота са в плътта, а клоните – в духа. Понеже корените се стремят надолу, към центъра на земята, а клоните – нагоре, към слънцето, затова духът и плътта се движат в две противоположни посоки и се противят един на друг. Благодарение на противодействието, между плътта и духа се ражда ЖИВОТЪТ. Така, именно, плътта и духът извършват велика работа. Следователно, за да има равновесие в човешкия живот, плътта трябва да върви надолу, а духът – нагоре. Мнозина искат да унищожат плътта, да се отрекат от нея. - Това е невъзможно. Докато е на земята, човек се нуждае от плът. Той не е нито ангел, нито светия, не разполага с техните знания. Само ангелите и светиите могат да живеят без плът, но когато са на небето. Слязат ли на земята, и те се обличат в плът. Всички животни, всички хора са облечени във форми, които отговарят на тяхното развитие. В този смисъл, всяка форма изпълнява известна служба." (1919.01.19.глв.ВУЖ.С44:26)

 

Който разбира двете противоположни начала в света – духът и материята, - той знае смисъла на думите „Бог-Дух”. (1919.01.19.глв.ВУЖ.С44:19)

 

 

07.06.2018 г. 14,10 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „За да изправи отношенията си към Бога, човек трябва да слуша, разбира и прилага Словото на Онзи Бог, Който не е нарисуван нито на книга, нито на дъска. Той живее в духа и в душата на човека. Той говори на хората отвътре, а не отвън. Някои си представят Бога като стар човек с бяла брада, с тояга в ръка и т.н. - Това не е Бог! От създаването на света досега никой обикновен човек не е видял Бога, нито е чул гласа Му. Даже и най-високостоящите ангели едва надзърват към Него. Що се отнася за енергията и живота на Бога, това е друг въпрос. Той прониква навсякъде и във всичко като енергия, като живот и като светлина.. "

(1919.01.26.лип.ВУЖ.С44:38)

 

 

07.06.2018 г. 12,46 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Който се е определил за Христов ученик, той е преживявал голяма болка. Не се минава лесно през огъня. Седем пъти трябва да минеш през огъня, за да разбереш донякъде смисъла на живота!" (1919.01.26.лип.ВУЖ.С44:37)

Паметник на Жанна д.Арк на стария площад в Руан, където е изгорена на клада на 30 май 1431 г. Съвършено изключено е християнски мъченици с Христова монада да се повлекат в следващите прераждания по езически и егрегорни учения, след като са добили християнски чакри по арените, кладите и гилотините. Местата, видът и функциите на тия чакри нямат нищо общо с това, което рисуват и проповядват на изток. Виж материала за сферо-спиралните християнски чакри: 

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=374&book=12

 

 

07.06.2018 г. 12,15 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И учениците са като растенията: устойчиви и неустойчиви. Устойчивият ученик има убеждение, на което не изменя. Неустойчивият мени убеждението си - той всеки момент е готов да приеме чуждо мнение, да се откаже от убеждението си. Той мисли, че от всичко може да се учи, но всъщност никога не дохожда до познаване на Истината. Такива ученици има много в живота. " (1919.01.26.лип.ВУЖ.С44:37)

 

 

08.06.2018 г. 19,40 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Дето е любовта, ТАМ е правата мисъл и разсъждение. Безлюбието води към криви възгледи и разсъждения." (1919.02.02.ксс.ВУЖ.С44:66)

КАРИКАТУРАТА Е ТВЪРДЕ ГРУБА И ДИРЕКТНА, но всеки е виждал десетки и стотици такива фигури и случаи и в най-"духовните" и моралистични среди. Знаем за случай с две много напреднали във вярата жени от някаква църква или незнайно откъде, които се наканили да идат на беседа на Учителя - и повече никога не повторили. Със сигуност, представите им за любовта са били паралелни на вида им... Казали: "Ние дойдохме тука да чуем нещо духовно, а Дънов говори само за любов...". Добре че не са попаднали на някоя от беседите му във възхвала на голотата и нудизма или с критиките му към старите сестри, че забраняват дълбоките деколтета на младите, понеже им завиждат. Не са чули думите му, че ангелите нямат нужда да гледат такива мършави и набръчкани екземпляри като тях и насърченията му гърдите на младите сестри да се откриват дълбоко, за да има една оценка за красотата. За това, че ученикът трябва да има едно прилепнало спортно трико, за да се подчертава красотата на тялото. За това, че в другия свят всички са голи.

 

08.06.2018 г. 18,42 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Съвременните хора живеят по два начина: едни от тях говорят за Бога, а постъпват по човешки; други не говорят за Бога, а постъпват божествено. За предпочитане е човек да живее по втория начин. Да живееш така, това значи да си постоянно радостен и весел." (1919.02.02.ксс.ВУЖ.С44:65)

 

 

08.06.2018 г. 17,46 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Без любов няма успех. Трябва да обичаш поне един човек." (1919.02.02.ксс.ВУЖ.С44:64)

 

 

08.06.2018 г. 16,49 ч.

 

ОЩЕ ЕДНА ИЗНЕНАДА: УЧИТЕЛЯТ: „Любовта към Бога има отношение към венозната кръв, а любовта към ближния – към артериалната. Следователно, ако се отегчиш от живота и кръвта ти стане нечиста, потърси ближния си. Щом го възлюбиш, ти се разширяваш и кръвта ти се пречиства." (1919.02.02.ксс.ВУЖ.С44:62-63)

 

08.06.2018 г. 15,47 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Малка е любовта ми...” – Колкото и да е малка, прояви я, не затваряй сърцето си за Бога и за своя ближен! Дай път на любовта си, за да се разшириш. Не се страхувай от промените в живота. /.../ „Да възлюбиш ближния си като себе си“. - Това значи, да възлюбиш ВСЯКА душа вън от себе си. " (1919.02.02.ксс.ВУЖ.С44:59)

(ВСЕ ПАК, СТАВА ДУМА ЗА СЪЩЕСТВАТА С ДУША)

 

08.06.2018 г. 14,39 ч.

 УЧИТЕЛЯТ: "„Да възлюбиш Господа с всичката си сила.“ - Силата подразбира интензивност. Това значи да възлюбиш Господа така, че да си готов да преодолееш всички мъчнотии и препятствия. Любов, която отстъпва пред препятствията, не е истинска; користната любов не е истинска. Любовта изисква велики жертви. Всички велики хора са дали жертва първо за любовта. " (1919.02.02.ксс.ВУЖ.С44:55)

 

 

 

08.06.2018 г. 13,27 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Дето се проявява сърцето, там има чувства и желания - т.е. материал, чрез който любовта работи. Който дава ход на чувствата и желанията си, без да работи с тях, скоро се насища на любовта и казва, че няма смисъл да люби. - ИМА смисъл всякога да любиш, но ПРАВИЛНО!" (1919.02.02.ксс.ВУЖ.С44:53)

ДВАТА СЪДБОНОСНИ ВЪПРОСА: КАКВО ЗНАЧИ ДА СЕ РАБОТИ С ЧУВСТВАТА И ЖЕЛАНИЯТА; КАКВО ЗНАЧИ ДА ЛЮБИМ ВСЯКОГА, НО ПРАВИЛНО? Враговете на Учението, на Учителя, на Бога отхвърлят изцяло чувствта и желанията, но ние виждаме как започват да изглеждат те с напредване на годините. Да даваш ход на чувствата и желанията - това кореспондира с понятието "ИЗЯВЕНА ЛЮБОВ". Всички ония, които ги контролират, унищожават, подтискат и преглъщат, добиват нетърпима миризма. РАБОТА С ЧУВСТВАТА И ЖЕЛАНИЯТА - ТОВА ТРЯБВА ДА СЪВПАДА С ПОНЯТИЯТА "ПРОЯВЕНА" И "ОСЪЩЕСТВЕНА" ЛЮБОВ. Освен това, тук се казва, че има смисъл да любим ВСЯКОГА. Това значи любовта в нас никога да не отпада - една от аксиомите на божествената любов, за разлика от очакващата, тираничната, изискващата, ревнивата, обсебващата, егоистичната, амбциаторната, укоряващата, адската. ТОВА МОЖЕ ДА БЪДЕ ЧАСТ ОТ ОТГОВОРА НА ВЪПРОСА КОГА ЛЮБИМ ПРАВИЛНО. Друга част е, че ЛЮБОВТА НЕ ТЪРСИ СВОЕТО СИ. Има ОЩЕ аргументи в най-съвършената формула на Любовта, дадена в историята на човечеството. Дадена е от Христа чрез Ап.Павел в 13 глава на Първото послание към Коринтяните.

 

 

08.06.2018 г. 12,54 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Когато се говори за любов към Бога, някои мислят, че Той е вън от тях, невидим. Затова казват, че никой не Го е видял. - Който иска да намери Бога, трябва да Го търси в брата си, т.е. в своя ближен. Как ще любиш Бога, ако не си възлюбил своя ближен, когото виждаш? Който люби, ТОЙ вижда Бога. Затова е казано: „Бог е Любов“. Този стих изразява външния и вътрешния смисъл на понятието „Бог”. Любовта не се вижда, но се чувства, затова Бог е достъпен за всички умове, сърца и души. Достатъчно е човек да се отвори за любовта, за да я познае. Живот без любов не съществува. Няма сърце, ум и душа, които да не са опитали любовта! Дето любовта прониква, там има топлина. Затова всички същества я носят в себе си в малка или в голяма степен, като нисша или висша проява." (1919.02.02.ксс.ВУЖ.С44:53)

 

 

08.06.2018 г. 10,37 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Най-голямата служба, която Бог може да даде на човека, е да го изпрати в дома на някоя бедна, нещастна вдовица - да я утеши, да наглежда сираците й. Да утешиш една вдовица е по-велико нещо, отколкото да ръководиш съдбата на цял народ. - Защо? – Защото който не може да зачете една душа, т.е. Бога в себе си, той нищо не може да направи." (1919.01.26.лип.ВУЖ.С44:49)

В СЛОВОТО ДРУГАДЕ СЕ КАЗВА, ЧЕ ИМА ОЩЕ ПО-ГОЛЯМА "СЛУЖБА" - ДА СЕ ПОГРИЖИМ ЗА САМОТНА БРЕМЕННА ИЛИ КЪРМЕЩА. Всъщност, младата вдовица на портрета от Федотов наистина е била бременна с второ дете.

За физиогномистите и френолозите: вижте колко високо стои ухото на тази вдовичка от картината на Федотов - инак един от най-големите шедьоври на живописта и женската красота. Така Камперовият й ъгъл е доста остър. Колкото и да е прекрасна, можем да бъдем сигурни, че тя много скоро ще се омъжи пак - или по сметка, или защото не може да живее сама. Как е било всъщност, може да се поровим в биографията й. Не че е забранено от Бога да се женим повторно, въпросът е да е с висок идеал. Павел Федотов е нарисувал 4 варианта на тази картина, изобразяваща нещастната му сестра Люба. В тях се вижда, че тя е бременна с второто си дете, когато умира мъжът й. Знае се, че е била много нещастна с него, при това той й е оставил големи дългове. Животът е сложен, нямаме право да съдим, но във връзка със споменатата височина на ухото й и острия камперов ъгъл може да се предположи, че тя, като млада и незряла душа, сама си е виновна, че е харесала и избрала такъв човек за съпруг. На портретите му зад нея Федотов е изобразил не мъжа й, а самия себе си, което често прави и в другите си картини.

 

 

09.06.2018 г. 10,48 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Съществуват три категории хора: първата категория живеят за Бога и за всичко, което ТОЙ е създал; те са сто на сто добри хора. Втората категория живеят за ближния си и за всичко около тях - те са 50 на сто добри хора. Третата категория живеят само за себе си, те са 25 на сто добри." (1919.021.06.пвс.ВУЖ.С44:80)

Приятната изненада тук е, че егоистите все пак са 25 на сто добри. И така е, ако човек се пречиства, работи върху себе си, търси истината и не върши злини. На по-висок етап от еволюцията той ще се научи да живее за ближния и всичко около него, а на най-високия - за Бога и за всичко, което ТОЙ е създал. Последните няколко думи са изумително разковниче: значи, ние ще бъдем 100% добри, когато заживеем не само за Бога в невидимия, мистичния Му вид, но и за нещата и съществата, които ТОЙ е създал. В живота за ближния няма такава гаранция, понеже засега повечето хора харесвет небожествени хора и неща и живеят само с тях и за тях.

 

 

09.06.2018 г. 09,44 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Времето разкрива човека най-добре и го определя в категорията на добрите или на лошите. В бъдеще учените ще разполагат с лаборатории, в които по потта на човека ще определят добър ли е или лош. Те ще правят ТАКИВА анализи, каквито сегашните учени и не подозират. Съществува и наука „боваризъм“, чрез която също познават кой е добър и кой лош човек. Тази наука изследва лъча, който излиза от човешкото око. Този лъч никога не лъже. Хора, на които мислите и желанията са възвишени, лъчът, който излиза от очите им, е над плоскостта и във възходяща посока. У лошите хора този лъч е под плоскостта и в низходяща посока, към земята. Гледайте този лъч и не се заблуждавайте от убежденията на човека. Каквито и да са убежденията му, щом лъчът на окото му е над плоскостта, той е добър. Ако лъчът е под плоскостта и надолу, той е лош човек. И за светия да минава пред хората, той е лош и не може да се разчита на него." (1919.021.06.пвс.ВУЖ.С44:80)

ЗНАЧИ СМЕ НЯМАЛИ НИКАКВА ГРЕШКА, когато сме говорили за биохигиена, психохигиена, социохигиена, културхигиена и пр. и за строги научни методи за тяхното измерване. За това, че в един етап бъдещото човечество ще наложи внезапни и периодични прегледи и ще предвиди лечение, ограничения и законови санкции за нечистите, привилегии за чистите. Няма да се позволява създаване на деца от нечисти типове. После всичко това ще отпадне, защото все пак в него ще има насилствен елемент и понеже поначало нечистите и лошите автомаично ще измрат и изчезнат от тази зона на Вселената, което вече е започнало.

ПОНЕЖЕ В СЛОВОТО ВСИЧКО Е ДИАЛЕКТИКА, има и случаи, когато трябва да се гледа надолу към земята с добри цели и последствия - наскоро тук бе публикувано такова изказване от Учителя.

 

 

09.06.2018 г. 08,15 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Само любовта има право да влияе на хората! Който живее според нейните закони, той е добър човек. – Който се поддава на безлюбието, той е лош човек. Кой е добър човек? – Който помни доброто и забравя злото. Ако на такъв човек кажеш сто лоши думи, а една добра, той ще помни добрата дума, а ще забрави лошите. – Кой е лош човек? – Който помни лошото, а забравя доброто. Ако на такъв човек кажеш сто добри думи, а една лоша, той ще помни лошата, а ще забрави добрите."

(1919.021.06.пвс.ВУЖ.С44:79-80)

 

 

10.06.2018 г. 20,59 ч.

 

МНОГО СИ ГОВОРИМ НАПОСЛЕДЪК ЗА РАДОСТТА И ВЕСЕЛИЕТО КАТО ИЗРАЗ НА БОЖЕСТВЕНОТО, но не всеки знае, че и Исус е плакал, и Учителят на Изгрева е плакал от грубостта на българите.

УЧИТЕЛЯТ: „Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ - Готварската сол, като стои на въздуха, поглъща водата и овлажнява, т.е. започва да сълзи. Така тя осолява телата. Значи, нажаленият привлича влагата, т.е. живота, и така осолява средата, в която живее. Ако не правите същото и вие, не може да се утешите. /.../ „Блажени кротките, защото те ще наследят земята. /Значи, и/ кротките хора са сол, която овлажнява въздуха и започва да "плаче", разтваря се във водата и това състояние се разнася навсякъде по земята, докато най-после отново кристализира в хубави, чисти кристали.“ (1919.03.02.анб.ВУЖ.С44:96-97)

ЕВТУШЕНКО:

Рецепта против рак и смърт или Свещената Слабост

(свободна българска версия по 2 куплета от стихотворението "Неподвижност" от Евг. Евтушенко. Кой друг ще ни го каже, освен Поетът?...

Май сърцето ни е вечно бебе, та сред танкове и ледове да е нежелезен някой с тебе, мисля си, не е чак толкоз зле.

Мекотата, драги, исполин е: тя не дава да си толкоз зъл - влюбен „твърдокаменно”, например, плачещ „несломимо като стълб”...

превод:

17.ІІІ.2015 г.

ЕДНО СЪВСЕМ СВЕЖО СЪОБЩЕНИЕ: Сълзите с различен призход имат различен химизъм и различна кристална структура: 

https://www.vesti.bg/sviat/kak-izglezhdat-sylzite-6083182

 

 

 

10.06.2018 г. 20,37 ч.

 

ОТНОВО ФУНДАМЕНТАЛНА БЕСЕДА - "Ако не бях дошъл". Всяко следващо твърдение тук е разковниче! Този път разбираме защо българите страдаме толкова много. Известен е анекдотът за шопа, който важи и за българите от старата вселена, и за всички упорити и "тъпи" индивидуалисти. Шопска глава се вари заедно с един камък. Като омекне камъкът, главата трябва да се вари още три денонощия, за да омекне най-после и тя... Други глави са абсолютно неразтворими. А колко е важна разтворимостта на психиката, ако искаме да оцелеем!

УЧИТЕЛЯТ: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно.“ Под „нищ духом“ се разбира човек, който лесно се топи и разтваря. Това са качества на солта. Добрият човек трябва да се топи като солта. Туриш ли сол във водата, тя веднага се разтваря без протест, затова Царството небесно е нейно. Водата е основа, носителка на живота, а животът – едно от условията за придобиване на Царството Божие. Тъй щото, щом се разтопи като солта, човек влиза вече в Царството Божие. Като пада на земята, снегът се топи и така носи своето благословение за живота. Докато хората тлеят и се мъчат, а не се топят, злото ще се шири и управлява света. Защо се мъчат хората? – Защото са твърди, не се топят. Казано е в Писанието: „Затвърдя сърцето на този народ“.(1919.03.02.анб.ВУЖ.С44:96)

 

 

10.06.2018 г. 17,58 ч.

 

СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ЕДНО ПРИЯТЕЛЧЕ, КОЕТО ДОЙДЕ НА ГОСТИ. - ЗНАЧИ, НЕ ВСИЧКИ БЪЛГАРИ СА КУЧЕТА НА ВЕРИГА, КОИТО СИ МИСЛЯТ, ЧЕ ОБЩУВАНЕ ЗНАЧИ ЛАПТОПИ И ИНТЕРНЕТ... ЕТО НИ В НАШИЯ ВЕЧЕН ДОМ МЕЖДУ ЗВЕЗДИТЕ ЗАД СТАТУЕТКИТЕ НА ЕРАТО И ЕВТЕРПА И ПРЕД ПОРТРЕТИТЕ НА НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ И АСЕН РАЗЦВЕТНИКОВ...

АНГЕЛ ДИМИТРОВ:

За мене дом не могат да бъдат стрехите, омотали телата в пазва бетонна, не ще ми помогнат и дрехите, прибрали на топло душите в тяхното лоно. Аз не искам къща, аз не искам дрехи! Те нямат живи души и не въздигат ангелски крилете леки, които намират за своя родина Духа на общение. Те нямат светли очи и не опипват сърцето с лъчите си меки, което е свидетелство за обич, любовно знамение. Какво да кажа - човек се ражда в самота - и Божествена намеса събира лица и прави душата да покаже, че единението поражда светлик от битие. Малка експлозия надежда, че щом срещне сърцето сърце, пие в бокал от амброзия; че ако висок е някой, той свежда лице към другия и в своето понижение прави НЕГО висок! Че да обичаш - това е скок! И любовта няма лично достойнство - тя търси унижение. Обичащият все е глас във пустиня, понякога не чака резултат. Но за него любовта е кислород, излизане от тази тиня - висша реалност в един нереален свят! Аз не очаквам преструвки, не очаквам порой от сладки думи. Любовта не е само милувки, тя знае да понася куршуми! И ТОВА е любовта - да можеш и да понесеш /всичко/ с плач, с тихо ридание. Любовта е личен палач на всеки, който има дихание, който има реалност. Христос е знаел как се обича - и ето Го безжизнен, свлечен кървав на земята, сложили главата Му до дървения кръст. Аз също знам - от Него - как да обичам! Но тази тайна на болката трепти в сърцето, издига се и глъхне в тишината.

НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ:

СМИРИ, душа, размирната си скръб и повери на есента безбрежна въздишките на твойта песен нежна, утехата на твоя спомен скъп!

Градът е глух за нашите мечти, градът не ще приеме любовтъ ни и нейний странен кораб ще потъне, преди едно сърце да освети.

Чуй, спуща се по своя друм нощта; сред мрака на заспалите простори - тя звездната си книга ще разтвори от теменужний праг на вечността.

АСЕН РАЗЦВЕТНИКОВ:

Аз израснах див сред слънчогледите, шибан от коприва и лъчи, бях сираче, босо, непогледнато, с тъмни и уплашени очи.

Слушах песни, дето стръвно викаха вечна жажда, скърби и беди, и поглъщах с огнените приказки змейове, русалки, и звезди.

Слоговете, блатото край селото, канарите, буйната трева - всичко туй за мене бе населено с приказни и чудни същества!

Жабите с корони там се гмуркаха, под водите бляскаха дворци; пирове ехтяха под печурките, свиреха джуджета и щурци.

А в луната бикове се бореха, та в нощта отхвръкваха искри и бучаха змейове в просторите, и шумяха тъмните гори.

В тоя свят на пàрата и жиците — ето ме загубен без следа с мойта дива нежност във зениците и в душата — с късче от звезда...

Що да сторя сам посред бетоните, Господи, какво да сторя аз, който бродя, оглушал от стонове, и не чувам нийде Твоя глас?

И ЕДНО ОТ ТОЗИ ОТЛЯВО НА СНИМКАТА С БЯЛАТА ШАПКА И БЯЛАТА ЯКА, КОГАТО Е БИЛ НА ВЪЗРАСТТА НА ГОСТЕНЧЕТО преди половин век:

Аз нямам тука дом сред къщите на хората. - Единствения дом в сърцето ми сградили са просторите.

Аз нямам и родина в прибоя на бедите. - Еднствена Родина за мене е небето със звездите.

Аз нямам и любима - самин в тъмите скитам. - Единствено любима за мене са копнежите, мечтите.

Единствен, Татко, Ти за свойте си най-нежни ласки имаш. Единствен, Татко, Ти за мене си Гнездо, Отечество, Любима!

 

 

 

10.06.2018 г. 13,04 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Кое същество може да те люби? - Онова същество, в чието сърце и душа не може да влезе никакво противоречие - това същество всякога те люби! Щом влезе някакво противоречие, ще се появи едно разногласие в любовта. Ако искате, можете да имате РАЗПОЗНАВАНЕ на любовта сред другите състояния, които имате и които са от друго естество". (31 януари 1934,"Съществените правила")

Поради публикациите на прекрасната Ирена и Вехади Солейко с един уличен музикант, повтарям тук и един мой пост отпреди - този път само с линк: https://www.youtube.com/watch?v=LZeSZFYCNRw Това е екпериментът на виртуоза Джошуа Бел в Ню-Йоркското метро: свири изумително повече от час класика, а колко хора се спряха да го слушат? Колко са хората с душа, с монада? - Това е повод да си зададем и въпроса: само за музиката ли са глухи хората без душа или много задръстена душа - или и за Истината, Любовта, Сродните души, Словото Божие? Не обяснява ли това безразличието и даже озлоблението на сивата маса към гениите, пратениците Божии? Ето и едно старо стихотворение на тази тема:

ХОСТОННА* УЧАСТ (или хората-звездни реки)

Океани от обич мъждукат в нощта. В тишината мечти-пълнолуния плуват. И над сънните, сини, кристални жита полунощният грохот на Бога се чува.

Като статуи зъзнем сред киши и дим. Покрай нас трополят сомнамбули и пешки. На петнадесет хиляди само един изведнъж те погледне – и нещо се сеща…

Та когато се случи дозвездна река да се спусне дотука от свойта държава, тя от поглед на поглед се мята. Така своя беден живот продължава.

29.10.1996, В.Търново

*Хостонните същества плуват на реки на реки из вселената и живеят само за Любовта, от Любовта и поради Любовта. Има и хостонни ангели, сами представляващи цели реки от дозвездна магма във вселената. Понякога се раждат и като хора на земята.

Цитираната беседа в началото продължава: "Трябва да ви радва животът на ВСИЧКИ същества! Трябва да ви радва любовта, дето и да я видите! В едно цвете, в една буболечка, В КОЙТО И ДА Е ЧОВЕК, в каквато и да е форма - понеже тя е целокупно проявление. И на вас, на вашата любов, други ще се радват. Радвайте се на това, на което сега не можете да се радвате! Запомнете това! Радвайте се само на това, на което досега не сте се радвали!"

 

 

11.06.2018 г. 15,30 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Не ставайте причина да прогоните добрите хора между вас. Те са дошли да ви помагат. Ако не отворите сърцата си за тях, ще ви напуснат." (1919.03.02.анб.ВУЖ.С44:109)

 

 

11.06.2018 г. 14,54 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Заслужава да слезеш на дъното на ада за един добър човек! За него небето се отваря и ти става весело и светло на душата." (1919.03.02.анб.ВУЖ.С44:108)

 

 

11.06.2018 г. 11,57 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Знаете ли какво нещо е чистотата? - Когато в дома ви влезе чист човек, ако сте готови за божествения живот, той ще ви донесе най-голямото благословение. Ако не сте готови, ще преживеете големи страдания. Той не иска да страдате, но вашето неразбиране ви носи тъмнина и мрак."

(1919.03.02.анб.ВУЖ.С44:105)

 

 

11.06.2018 г. 10,49 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "И тъй, първата проява на любовта е на привличането - т.е., магнетичната любов. Втората проява на любовта е приятелството. Тя е по-висока степен на любовта от магнетичната. Всеки човек иска да има приятел, с когото да споделя своите мисли и чувства. Но и приятелството не е устойчиво, лесно може да се развали. – Кога приятелството между двама души не устоява? – Когато не почива на здрава основа. За да устои, то трябва да има три допирни точки: на физическия, в духовния и в божествения свят. /.../ Третата проява на любовта почива на сродство между душите /.../ Хората още не познават сродството като проява на любовта, затова боледуват, страдат и умират. Сродството между душите подразбира единство в проявите им, единство във възгледите им, в разбиране на великите добродетели: Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Това не значи, че те са еднакви по буква. Те се разбират по дух, а не само по външни прояви. ВЕЛИКО нещо е да си свързан с една душа по вътрешно сродство!" (1919.03.02.анб.ВУЖ.С44:102)

 

 

11.06.2018 г. 10,42 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Казват, че някой се самоубил от любов. - Това не е вярно. Любовта възкресява, оживява, подмладява човека! Това, което го кара да се самоубие, е резултат на неустойчивите човешки чувства. За да не изпадне под тяхно влияние, човек трябва да се вслушва в гласа на божествената си душа, който го предпазва от нечистото гърне. – „Искам да си сготвя в него...” – Гърнето е нечисто, не ти трябва такова ядене! Много от съвременните хора са нервни и болни все от „любов”. - Не ви трябва любов, която разклаща основите на здравето, изтощава нервите и води към отчаяние и самоубийство." (1919.03.02.анб.ВУЖ.С44:101)

 

11.06.2018 г. 10,27 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: " Когато момъкът се влюби в някоя мома, представя се за нежен, внимателен, готов на всякакви жертви. Той казва на момата, че е готов да умре за нея. - Как ще умре, когато той още не е жив? Много от сегашните хора са повече мъртви, отколкото живи. Как е възможно тогава умрелият да умира? Има смисъл ЖИВИЯТ да се жертва за възлюбения си, но в никой случай - умрелият да се жертва и да умира за другите хора. Следователно, не вярвайте на човек, който отдавна е умрял. /.../ Каже ли някой, че умира от любов, той не говори истината. Той няма да умре, но ще изяде жертвата си. Той не обича душата на човека." (1919.03.02.анб.ВУЖ.С44:100)

 

 

11.06.2018 г. 10,13 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Само човекът е в сила да освободи затворената птичка от кафеза! Обаче върне ли се отново в кафеза, птичката умира. Значи, свободата е нейният живот. Много от сегашните хора са осъдени да живеят в кафез, т.е. осъдени са на преждевременна смърт. Като не съзнават това, те казват: „ТУК е истинският живот...”. Колкото и да им предлагат да напуснат кафеза, те отказват, под предлог, че свободата е празна работа. Излязат ли вън от кафеза, те разбират вече смисъла на живота и на свободата. /.../ Някоя красива черноока мома, с розов цвят на лицето, жизнерадостна, се ожени за някой Дон Жуан, който веднага я затваря в кафез и я залъгва с малко просо. Тя подскача в кафеза нагоре-надолу, върти се, но престава да пее. Като й се насити, той я захвърля и я замества с друга птичка. Много жени днес са изхвърлени от кафезите навън и страдат, оплакват дните си. – Защо са изхвърлени? – Защото Бог им е говорил да не влизат в кафеза, но те не са Го слушали. Днес носят последствията на своето непослушание. Дали вярвате, или не на думите ми, не е важно – ще ги опитате. Ще дойде ден, когато вашият възлюбен или вашата възлюбена ще ви изхвърлят от кафеза и ще повярвате на моите думи." (1919.03.02.анб.ВУЖ.С44:98-99)

 

11.06.2018 г. 09,56 ч.

 

ЗА КОЙ ПЪТ ВЕЧЕ, МАКАР И ВСЕ ОЩЕ В РАННИТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК., УЧИТЕЛЯТ УДОСТОВЕРЯВА БОЖЕСТВЕНОСТТА НА УЧЕНИЕТО СИ С ДОБРИТЕ СИ ДУМИ ЗА ЖЕЛАНИЯТА И ПЛЪТТА. В АНТИБОЖЕСТВЕНИТЕ, ПРЕДАТЕЛСКИ УЧЕНИЯ, НЯМА ТАКОВА НЕЩО:

 

"Небето в човека постоянно твори, действа, желае. Тази е причината, дето човек постоянно е недоволен, все иска нещо ново. Земята пък, наречена „основа”, „плът”, отхранва желанията, оформя ги и от тях образува човешкото тяло. Значи, има небе и земя вън от човека и вътре в него. Той трябва да познава тяхната служба и да им съдейства. Желанията и идеите идват от небето, а се реализират на земята." (1919.03.02.анб.ВУЖ.С44:98)

 

 

12.06.2018 г. 17,30 ч.

 

КРАТКО И ЯСНО

БЕИНСА ДУНО: "Не можем да учим гъсениците да хвърчат, нито пеперудите да лазят. Какво правят някои хора? - Срещат гъсеници и започват да им преподават как да хвърчат... Опасно е гъсеницата да хвърчи! Тя трябва да лази и да се храни с листа. Не е дошло още времето й да хвърчи и да се храни със сладкия сок на цветята. Единственото нещо, което може да се направи за гъсеницата е, като я видите на земята, да я поставите на лист да си гризе спокойно, от никого несмущавана. Опасно е да учите и пеперудата да лази. Тя трябва да се движи в градина с много цветя, да смуче сладкия им сок и да се радва на божествения свят."

(1919.03.09.мои.ВУЖ.С44:117)

А НИЕ ПОСТОЯННО СЕ ОЛИВАМЕ от усилия и надежди гъсениците да хвръкнат... Помпаме хора-гъсеници с кандарми, проповеди, познание и литература - дано ги срещнем нощем някъде между звездите... Но вместо да хвръкнат, те се надуват все повече и повече от това наше помпане - радват се, че вече ги виждат отдалече, харесват миризмата и космите си; и даже други ги харесват. - Не, те са си абсолютно на мястото върху зеления лист! Ще ги убием, ако искаме да ги откъснем от жаждата им за "свой човек", "дом", сцена, признание, сергия, печалба, кариера.

 

От своя страна, млиони "родители" ловят летящите си деца със сакове за пеперуди и ги залепват с яки лепила по зелени листа, с карфици по хербариите, където те умират. А тяхната храна е просторът над поляните - зелените листа и хартийки ги убиват за броени мигове.

 

12.06.2018 г. 15,49 ч.

 

НОВИ РАЗЯСНЕНИЯ ЗА КРОТОСТТА:

БЕИНСА ДУНО: "Христос е кротък и смирен; не ферментира, не роптае, не се гневи. Кротостта е необходимо условие за живота на великия човек. Никой не може да насили кроткия, нито може да му причини някакво зло! Според някои, кроткият се познавал по това, че е мирен, стои на едно място, не се движи много... - Това не е кротост. Кротостта е ВЪТРЕШНО състояние на душата, при което мислите и чувствата на човека са отправени към ЕДИН център, с единствената цел да съграждат. " (1919.03.09.мои.ВУЖ.С44:116)

АКО НЯКОЙ МОЖЕ да спре гласовете на духовете и да открие своя център на ИСТИНАТА вътре в себе си, да съсредоточи там поне 90 на сто от усилията си в свободното си време, той ще изработи само за едно прераждане Христов нос, Орфически нос. Такъв е и носът на Учителя, особено долу на върха - пълна гаранция, че Той говори Истината кристално и не се отклонява от нея, не става глашатай на духовете. Много духове, за разлика от Бога, се стремят да разрушават цялостта на битето и на човека, а не да я съграждат. Сблъскват дух и материя и инкриминират едното, за сметка на другото. В другите 10 на сто от времето си, човекът с орфически нос помага на ДРУГИТЕ, лансира ДРУГИТЕ. Това СЪЩО е Христово качество - идентификация на човек с Христова монада. Той може да излиза от тялото си когато пожелае, да ходи с духа си където иска.

Всички ние, които сме си позволили да проповядваме и да учим хората, а сме още далече от придобиването на Орфическия и Христовия нос, носа на Учителя; които все още нямаме кроткия поглед на Христа, прекрасното Му тяло и вида на неговата уста, трябва да внимаваме извънредно много, преди да изречем или напишем нещо. Има опасност да бъдем рушители на Цялостта - грабители, а не градители. Да елиминираме или неглижираме едни елементи от Истината, за сметка на други. Поради несъвршенствата ни, дори и да сме таланти с добри намерения, това е неизбежно. Като ни слушате и четете, бъдете нащрек! Може да подведем някои души, да представим Истината и Учението префасонирани. И ТОВА е допуснато като урок, за да наблюдава Небето кои наши недостатъци как представят Истината и как изглеждаме външно и аурно по тази причина; кои хора ни харесват, кои ни вярват и кои не - и какви са последствията в живота им, ако се опрат на нас или ни отхвърлят изцяло; ако не сравняват всичко с Извора.

Казано е - и това се е провеждало и все още се провежда в Специалния клас на земята и горе на небето, - че ученикът трябва да пише редовно темите си и те да се разглеждат в класа пред Учителя. Който не развива творчески теми и не прави опити за живо Слово през самия него колкото може по-творечески, както иска Учителят - не е ученик. Той може да е само високоговорител, репродутор на Словото - четец пред публика или грамофон. И ТОВА е полезно, но Учителят не го поставя на първо и единствено място. Който е чувал как се е провеждал Младежкия клас до 1944 г. или има начини да види как същото продлъжава и днес, ще се убеди в това.

Да - ние, хората с несъвършени глави, тела, лица, усти, чела, уши, вежди, носове, погледи и пр. и без "блага дума на устата, мили поглед на очите, нежно чувство проявено" и силна воля, няма как да разтопим "всяко зло" - разединението помежду нас. Все още деформираме някои елементи от Истината, когато боравим с пластелина им на нивото на нашата еволюция. Друг път си правим къщички и салони за проповед от кутиите на конструкторите с елементи от Истината, дадени от Господа. Отделна дума или част от мисъл може да е вярна, но как сме я скрепили с другите чрез нашите ъгли на виждане и винтчета - неизвестно.

При все това, всеки ученик в Класа - ако сме от тия, които се срещат горе всяка нощ - отговаря лично пред Учителя, ако не изучава ВСИЧКИ домашни работи на ВСИЧКИТЕ си съученици и не открие истинното в тях. Казано е, че които не правят това, когато са на земята - които не са оркестранти, а свират само соло, - не са от учениците на Учителя горе на Небето и няма да бъдат приети за Негови ученици и на земята в близките прераждания. Ако някой отхвърля някого изцяло или не се интересува от него, спукана му е работата! Още в забавачката на Школата се разработват темите "Каква е ползата от Хитлер?", "Каква е ползата от Сталин?", "Каква е ползата от Дявола?". Почти всички деца се представят блестящо. А вече в първите класове след забавачката - още преди прогимназията - всеки ученик в Школата разглежда детайлно писанията и изявите на всеки друг свой съученик и на съучениците от другите паралелки. Това е един от предметите - ако не го вземеш, повтаряш. Солистите и индивидуалистите на земята, ако ще и да са гении, повечето не могат да преминат от първо във второ отделение с векове - бягат от училище, искат да са фактори и авторитети в света, докато са още глупави.

 

По-горе бе казано - "грабители или градители". И наистина, откъсващите отблясъци от Истината и бъркащи собствени супи от тях, за да ги продават на наивните, са грабители. И да не ги продават, те пак са грабители, понеже ограбват енергията на почитателите си, повярвали в едностранчивостта на самодееца, който е далече от идеала "образ и подобие на Бога". Истински "градители", а не грабители са само тия, които с приближават към този образ и към съответното поведение.

 

12.06.2018 г. 13,08 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "– Има ли дяволи между хората? – Има: те са духове, въплътени в човешка форма. Те са хубаво облечени, заемат различни служби в обществото. – Как се познава дяволът? – Много лесно. Достатъчно е да бръкнеш в гърнето му, за да разбереш с кого си имаш работа. Отгоре в гърнето има нещо сладко, но вътре е пълно с нечистотии. ТАЗИ е диагнозата, по която познавате присъствието на дявола." (1919.03.09.мои.ВУЖ.С44:115)

ИМА 49 ОСНОВНИ И 2401 второстепенни белези за човек-дявол или присъствие на дяволското в човека. Те се разкриват само във вътрешните Школи но Бога, но мъдреците и писателите са идентифицирали немалко от тях: Човекът-дявол или с дявол в себе си: 1.Налага своята воля; 2.Винаги е по-прав или най-прав и иска да е в центъра на вниманието; 3.Прекъсва говорещия или винаги допълва нещо "умно"; говори дълго, без да се интересува дали другият иска това; 4.Светкавично дава съвети и назидания; 5.Другият винаги е виновен; 6.Продава труда и продуктите си, търси печалби, събира парите и имотите на хората; 7.Не се съюзява с хора с дух и душа; 8.Обикновено е груб или студено индиферентен, освен ако не цели нещо;. 9.Не може да изслушва. 10.Придвижва единствено своето дело и своите интереси; 11.Обикновено апострофира или казва точно обратното на това, което е казал другият, каквото и да е то. Разгневява се, обича да коригира, контролира, развенчава, натяква, омаловажава. 12.Предприема разузнавателни и наказателни акции по отношение на добрите.13.Не иска да учи, да прощава, да се поправя, да еволюира; 14. Използва, обсебва и манипулра другите, ограничава свободата им. 15.Често е язвителен, подигравателен, ехиден и пр. 16.Астралът и менталът му миришат ужасно; също и физическото му тяло, но не всички усещат това.

 

ИМА И ДРУГА КАТЕГОРИЯ ХОРА, ОБЛАДАНИ ОТ ДЯВОЛА: тези, които харесват тия от първата категория или им се подчиняват.

 

 

12.06.2018 г.  11,00 ч.

 

ОТНОВО ЗА БЕЗСРЕБЪРНИЦИТЕ. На картинките - Св.Антонио от Падуа (1195-1231), който е проповядвал и на рибите и те го слушали с внимание, подредени в редици... Който не е имал опитности с животните, добре е да опита. Те често слушат и даже разбират Истината и Любовта много по-добре от повечето хора. Мнозина умеят да слушат само себе си или непълноценни хора. А на светиите се откликват и котки, и кучета, делфини, костенурки, кози, овце, катерички, прасета, вълци, птици, плъхове, мишки; даже змии, пеперуди и буболечки.

БЕИНСА ДУНО: "В първите времена на християнството един светия срещнал един голям богаташ, който търсил роб да му слугува. Светията предложил на богаташа да му стане роб. Богаташът се съгласил, но първо го попитал: „Колко искаш да ти платя?” – „Продавам се за хиляда дуката”. – „Съгласен съм, от днес ще бъдеш мой роб и слуга”. Светията изпълнявал добре работата си и останал две години в дома на богаташа. През това време той успял да обърне двете дъщери на богаташа към Бога. Така той ги освободил от веригите на човешките заблуждения. Като свършил работата си, той казал на господаря си, че трябва вече да напусне дома му. Господарят дал съгласието си и му предложил обещаната сума от хиляда дуката, която му дължал. Обаче светията отказал да вземе каквато и да е сума, като добавил: „Господарю, платено ми е всичко. За всяка от дъщерите ти, които обърнах към Бога, ми е платено по 500 дуката”. Това е алегория, от която хората трябва да се учат. Светията не е получил никаква сума за дъщерите на богаташа, но той знае, че е голяма радостта на Небето, когато една душа се обърне към Бога."

 

(1919.03.09.мои.ВУЖ.С44:113)

 

 

12.06.2018 г.10,06 ч.

 

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА С ЕДИН ОТ ОТЛИЧИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЗИ НА ПРОПОВЕДНИЦИТЕ И ШКОЛИТЕ ЗАПЪРТЪЦИ:

БЕИНСА ДУНО: "Който е придобил Царството Божие, той не говори за него. Чувате ли някой постоянно да говори за Царството Божие, ще знаете, че той е далеч от него. Колкото повече говори човек за правда, истина, любов, морал /.../, толкова по-далеч стои от тях. Изобщо, хората говорят за неща, които нямат." (1919.03.09.мои.ВУЖ.С44:112)

 

Не винаги искат пари и имоти - най-хитрите извличат ЕНЕРГИЯТА на феновете си, като им внушават как да боравят или да не боравят с енергията си.

 

 

 

12.06.2018 г. 09,48 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: "Всички хора са затворени в черупка, от която трябва да излязат. Докато не я усеща, човек стои в черупката си тих и спокоен. Щом му дотегне, той се мъчи, прави опити да я пробие и да излезе навън. Важно е да спази момента на пробиването й. Счупи ли я преждевременно, или ще умре, или ще излезе вън, но хилав и неспособен за самостоятелен живот. Внимавайте да счупите черупката си навреме! Този момент в живота наричаме „придобиване на свобода”, влизане в новия живот. Алхимиците го наричат „придобиване на философския камък”, а в Евангелието се говори за него като за влизане на човека в Царството Божие." (1919.03.09.мои.ВУЖ.С44:112)

СРОКОВЕТЕ ЗА МЪТЕНЕ И МОМЕНТИТЕ НА ИЗЛЮПВАНЕТО са педмет на специални науки в Природата, които трябва да се изучават. И без да се изучават, ако съществото има здрав инстинкт и търпение, т.е. жажда за живот, то дочаква сюблимния момент и се излюпва успешно. Проблемът е, че мнозина пробиват черупката си или черупката на другия преждевременно, което е на практика "помятане", криминален аборт. а други се оказват преносени по най-различни причини. Малцина знаят, че индивидът трябва да е сам в черупката си 28 години, с друг или в семейство - още 28; в сродно Ято - от 56 до 84-годишна възраст. Различните видове "сватби" пък при сродните души след Приставането и Медения месец също имат своите имена и срокове: бакърената, сребърната и златната сватба са само три от десетките и стотици подсватби в един живот. Познаваме и хора, които влизат успешно в "яйцето" на Школата в даден момент, но не престояват в него 25 години при Учител и Инструктори от по-висока еволюция, а извършват духовно кюртиране и започват криминално функционерство и "учителство" без никакви терзания на съвестта. Силното им его и тщеславие ги изхвърля недоразвити - това си личи по много показатели; съответно те проповядват недоразвити учения, по тях се увличат недоразвити души. Всичко това е допуснато от Бога за предметно учение. Допуснати са и огромно количество духовни инкубатори, в които срещу заплащане и такси за братски хотели и квартири излюпват "успешно" даже запъртъци, дават им дипломи за развити чакри и правоспособност за самостоятелна търговия.

 

 

13.06.2018 г. 16,31 ч.

 

НАЙ-ЧУДОВИЩНАТА ХИПНОЗА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО И НА МНОГО АНГЕЛИ И БОГОВЕ ОТ 200 МИЛИОНА ГОДИНИ НАСАМ: ЧЕ ДУШИТЕ И ТЕЛАТА НИ СА НАША ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ И МОЖЕМ ДА ПРАВИМ С ТЯХ КАКВОТО СИ ИСКАМЕ, ДА ГИ РАЗРУШАВАМЕ С МЪРТВИ СУБСТАНЦИИ, ЧУВСТВА И ИДЕИ, ДА СЕ КАРАЩИСВАМЕ С КОЙТО НИ ПАДНЕ, ДА ГЛЕДАМЕ И СЛУШАМЕ КОЙТО НИ ПАДНЕ.

БЕИНСА ДУНО: "Бог ще каже на човека: „Ти нямаш право да залагаш тялото си и душата си! Те не са твоя собственост! Тялото ти е храм Божий и ти нямаш право да го петниш”. Колко мъже и жени са изхвърлени днес на боклука като остатъците на агънцата и прасенцата, а отгоре им турят кръст и пишат: „Бог да ги прости! Да ги помене в Царството си.” - Бог ще помене покойния, но ще помене и онзи, който е станал причина за разрушаване на къщата му – неговото тяло."

(1919.03.09.мои.ВУЖ.С44:124)

 

 

13.06.2018 г. 09,08 ч.

 

КОГАТО КОЕТО И ДА Е ОБЩЕСТВО, БЪЛГАРИТЕ, ВСЕКИ ДРУГ НАРОД И ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО ОБРАЗУВАТ ЕДИН ГОЛЯМ ОРКЕСТЪР ОТ КРОТКИ И СМИРЕНИ ДУШИ, В КОЙТО ЦАРУВАТ БЛАГОСТТА И ЛЮБОВТА, БОГ ЩЕ СЛЕЗЕ НА ЗЕМЯТА И ЩЕ НАСТАНЕ ВЕЧЕН МИР, ВЕЧНА РАДОСТ, ВЕЧНО БЛАГОДЕНСТВИЕ!

БЕИНСА ДУНО: "Кротостта хармонизира хората, поради което те се обединяват и образуват големи общества. Така действа и Бог със Своето присъствие. – Възможно ли е различни хора с различни характери да се обединяват в едно цяло? - Вижте какво правят музикантите в един оркестър. Всеки музикант свири своята част и в края на краищата тоновете на различните инструменти се сливат в акорди и образуват нещо хармонично, приятно за слушане. Тук действа законът на сливането. Следователно, всяка музикална пиеса, която е основана на този закон, е кротка и хармонична. Ако искате да създадете красива и възвишена музика, турете кротостта в действие; ако искате да създадете нова религия, която почива на любовта, вложете за основа кротостта; ако искате да преобразите земния си живот, да изчистите отношенията си, вложете кротостта за основа на вашите постъпки. Кротостта повдига вибрациите на човека и го води към чист, божествен живот. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, лишени от кротостта, са проява на безлюбието. /.../ Кротостта и смирението са качества, които вървят заедно. Смиреният никога не говори за себе си. Той изпълнява задълженията си тихо и добросъвестно и така се проявява. /.../ Лицето на някого се изкривило от страдание, а той се представя за спокоен. Лицето на спокойния е огледало на душата му. И да страда, той понася всичко със съзнание и любов, знае, че сам е виновен за страданието си, не хвърля отговорността върху другите хора. /.../ Следователно, дето и да носите иго – на врата, на гърба, в утробата си, в ума, в сърцето – носете го с радост, кротост и смирение.

(1919.03.09.мои.ВУЖ.С44:119)

 

 

14.06.2018 г. 15,56 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Смешно ще бъде да дойде лекар, за да ме лекува когато съм здрав; но когато съм болен, ще го приема. Казвате: “За да обикна някого, той трябва да бъде чист”. – Не - СЕГА, в ТОВА състояние го обикни, защото той има нужда от теб ДНЕС!" (1919.03.22.слс.ВНБ.ИББ2003:245)

На тази тема виж пак "ПО КАКВО СЕ ОТЛИЧАВАТ НЕБЕСНИТЕ ОТ БЕСНИТЕ":

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1064&book=30

Но неведнъж Словото обяснява към този род насърчения, че за да е човек спасител, трябва с другата си ръка да се държи за някой по-чист и силен от себе си; периодично сам да се пречиства в бистри и целебни извори, за да има силата за помага.

 

 

14.06.2018 г. 11,11 ч.

 

На една Нова година една странна млада жена и един странен млад мъж решили да бъдат заедно. Общували като статуи. Странната млада жена, макар стаята да била отоплена нормално, стояла облечена с коженото си палто и зъзнела от студ. Странният млад мъж бил само по риза и в един момент ризата му се подпалила в областта на сърцето и там се появила пред очите на странната млада жена голяма дупка с обгорени краища... Как мислите: успяло ли е горещото сърце да разтопи леденото - или си загубило гласа за една седмица?...

УЧИТЕЛЯТ: „Истината означава да имаш онзи вътрешен метод, чрез който да не изстиваш. Проверете на практика и ще видите, че омразата всякога е едно изстиване, недоволството също е изстиване, всички противоречия в света са все изстивания. Обратно – всяка хармония е божествена топлина и е една Истина. Истината е метод, начин, сила за задържане на божествената топлина в човешката душа." (1919.03.22.слс.ВНБ.ИББ2003:233-234)

 

 

14.06.2018 г. 10,20 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Нека който и да е от вас отиде в някоя пустиня, нека се изолира от всички същества, да остане сам-самичък - и нека каже колко е щастлив... - Всички живи същества – от най-голямото до най-малкото – чувстват необходимостта от общение. Всички живеят, въздишат и казват: “Завладейте ни чрез любов, дръжте ни чрез обич, крепете ни с дух!”. Всички – било деца, било възрастни – ТОВА търсят.." (1919.03.22.слс.ВНБ.ИББ2003:233-234)

 

 

 

14.06.2018  г. 09,55 ч.

 

ВЪЛКЪТ ПРЕГРИЗВА КРАКА СИ В КАПАНА И ОЦЕЛЯВА. КОНЯТ, И ДА ПРЕГРИЗЕ СЛУЧАЙНО ОТ ГЛАД ВЪЖЕТО СИ, ЩЕ СИ СТОИ В ОБОРА, ПОНЕЖЕ Е  П С И Х И Ч Е С К И  ВЪРЗАН.

УЧИТЕЛЯТ: „Тия стари възгледи за “може” и “не може” са едно заблуждение. Ако оплета с въже краката ви, вие няма да можете да ходите, но това не показва, че действително не можете – съществува само една ВЪНШНА спънка, която ви пречи, но която МОЖЕТЕ да премахнете. Всеки човек, когото повикате с любов да ви помогне, ще дойде /.../ Някой казва, че мрази еди-кой си човек. - Това значи, че той мрази СЕБЕ СИ и затова всякога ще бъде нещастен." (1919.03.22.слс.ВНБ.ИББ2003:232-233)

/Или е безразличен, което е много по-смъртоносно от омразата/.

"В божествения свят маслото /в светилника/ е любовта. Ако при страдания и противоречия в живота ти изневериш на любовта и дойдеш в апатия, безразличие и безлюбие, това показва, че ти си дал маслото си. Ако устоиш в любовта си, ти си запазил маслото си, а то е необходимо за твоето развитие." (Упътване за четене на "Светът на Великите Души")

"Ако не знаете как да прилагате светлината в сърцето, ще имате една леност на чувствата, едно безразличие." (23 февруари 1940, "Разумни основи")

"Когато питате защо идват страданията в света, ще знаете, че те имат предвид освобождаването на човека от вътрешното недоволство, което може да се превърне в безразличие – едно от най-опасните състояния, в което може да изпадне човек. За такъв човек и радостите, и скърбите се обезсмислят. Той не намира смисъл в живота и идва най-после до крайно отчаяние." (20 май 1931, "Музикални прояви")

"Сега не разбирайте криво, че човек не трябва да се вълнува. Вълнуването произвежда обновяване. Всяко развълнувано чувство в човека е процес на обновяване. Защото, ако не се вълнуваш, ще дойде едно чувство на безразличие към живота, защото когато тази вода изгуби своята преснота, започва да се образува една миризма. Има някои гниещи вещества. Всичките води, които текат, които се движат, те се опресняват." (22 юни 1938, "Добрият живот")

"Когато влезе в противоречие със себе си, човек изпада в безразличие- нищо не го интересува. Ако искаш да изпълняваш Божията воля, ще я изпълниш такъв, какъвто си в момента". (22 юни 1932, "Малкото добро. Живият порядък")

 

"И най-сетне, кои са хората, които трябва да освобождаваме?" (15.IV.1934, "Божествен и човешки порядък")

 

 

 

14.06.2018 г. 09,19 ч.

 

КАКВО Е ПОКАЯНИЕ. Страхът и егоизмът - бездната към смъртта - вечно се каят за което не трябва, но не и за което сме МОГЛИ да дадем, а не сме дàли.

УЧИТЕЛЯТ: „Цял живот може да постите, постоянно да се разкайвате, но нямате ли любов, Царството Божие е далеч от вас. Да се покаеш, разбирам да разтвориш сърцето си и да възприемеш ЛЮБОВТА вътре в него. Друго покаяние не разбирам." (1919.03.22.слс.ВНБ.ИББ2003:232)

Фѝзика на ината (още една сага за България)

Пръсни бе дъжд! - Не завалява... Цъфни бе, цвѐтенце! - Не ще... Души от лед, души от плява - не мръдва атом въобще.

Пчела и цвете, а не мърдат. Магаре бронзово на мост. Не мръдва чỳтурата твърда, дори сам Бог да беше лост!

Гърди и въздух - а не дишат. По всички линии - банкрут. Във зверската духовна киша вода е Божият барут!

Все някой някого обича, а този някой - някой друг. И всеки сам си бие бича, и стърже се на леден струг.

И други стърже - твърдо стиска иконата си, смъртно блед, но Господ твърдо му се киска и пуска в пазвата му лед.

Защо е тъй, всемирни Боже? Все брони, брони - нит до нит? А можело е, твърдо може искра да гръмне динамит!

А можело е, твърдо може! До нас вселени - водопад. Във Нил нагазили сме, Боже, а жадни мреме от инат.

А можело е, твърдо може да влезем смело в някой миг и цялата вселена, Боже, да гръмнем със сияен вик!

Така на 100 милиарда века се ражда някой, проумял, защо е Бог създал човека: да бъде жив? - Или умрял?

В ината всичко се разбива - не е приют, не е балсам. Той никога щастлив не бива, оцвъкан, мъртъв, скръбен, сам.

Та има крушката опашка: сърцето плувне ли в лойта, ЩЕ ИМА кой да го залашка, по тенис-корта на скръбта!

1.VІІІ.2014 г.

 

 

14.06.2018 г. 07,10 ч.

 

ЛЮБОВ, ОБИЧ, ДУША, ДУХ И ЧИСТО ТЯЛО - фундаментите на безсмъртието, с които черните учения се борят, а божествените въздигат на трон.

„Човек, който люби, е всесилен - той страх не знае! /.../ Не считайте, че думите “любов”, “обич” и “дух” се отнасят само до Царството Божие. Те се отнасят и до нашия обикновен живот – така, както никоя мома или момък не могат да вземат своя другар без любов. Обичта е вътрешна сила, която държи всичко в изправност, а духът огражда онова, което имаме. Като поставим любовта като отношение към нашия дух, обичта - към нашата душа, и духа - към нашето тяло, ние ще имаме разгадка на великия живот, който владее земята."

(1919.03.22.слс.ВНБ.ИББ2003:232)

 

 

14.06.2018 г. 06,37 ч.

 

БЕИНСА ДУНО: „Царството Божие с ЛЮБОВ се взима, с ОБИЧ се държи и с ДУХ се крепи” - ТОВА е мотото, написано на вратата за Царството Божие. Досега всички искаха да вземат Царството Божие със сила, но не успяха. Отсега нататък вече всеки трябва да се освободи от този възглед - т.е., да се освободи от старата черупка на закона, от неговите окови, неговите възгледи. Царството Божие не със сила, а с ЛЮБОВ се взима!" (1919.03.22.слс.ВНБ.ИББ2003:231)

Досега над 2000 години властва канонът, че Царството Божие се превзема със сила. Той си има своето основание, не отпада, но значи нещо съвсем различно от това, което си представят и са правили много хора, ангели и богове векове наред. Това, всъщност, би трябвало да бъде свръхмощтта и свръхсилта на волята ни да ставаме все по-чисти и по-чисти до безкрай. Обаче, когато си иска, на земята идва Някой, който има правото да променя генерално канони и аксиоми, дадени от самия Него в други епохи. В момента, за незнайно колко вечности напред, Той въздига на трон един древен, нов и вечен постулат.

 

ИМАМЕ ПЕСЕН "Любовта и Обичта ще ме научат на Бога слуга да стана". Има беседа "Мировата Любов и Космичната Обич". Как да ги разграничим и обединим в себе си и да почнем да ги живеем, да ги раздаваме? Как да крепим и осияваме царството им с ДУХ?

 

 

15.06.2018 г. 19,28 ч.

 НА ВНИМАНИЕТО НА ТИЯ, КОИТО ПРОТИВОПОСТАВЯТ ДУХА НА ТЯЛОТО. Има немалко религии и извращения, които си мислят, че изтощавайки и малтретирайки тялото, усилват духа. Но това не е от Бога.

 

БЕИНСА ДУНО: "Под „естествено“ тяло се разбира физическото тяло, което е тясно свързано с духовното, затова трябва да се пази връзката между тях, т.е. да не се разваля. Колкото е по-тясна връзката помежду им, толкова по-здрав е човек физически и духовно." (1919.03.30.дер. ВУЖ.С44:127)

 

 

 

15.06.2018 г. 12,44 ч.

 

БЕЗКРАЙНО ВАЖЕН ВЪПРОС ЗА УЧЕНИЦИТЕ НА БОГА, който оглашените нямат сметка да разберат и приложат, понеже имат изгода от някого или му се боят:

УЧИТЕЛЯТ: "Ако искаш да растеш и да се развиваш в добродетели, първо трябва да отидеш при Бога. Това значи да се откажеш от всички временни връзки на земята, които спъват развитието ти." (1919.03.02.анб.ВУЖ.С44:104)

В СЛОВОТО има и точно обратните съвети: при кармично менгеме, в което сме стегнати безнадеждно, да изтърпяваме това с много служене, кротост, смирение, добромислие, обич и любов. Ако сме ученици, тайно молим Бога да ни освободи, за да вливаме силите си в НЕГОВОТО Дело и НЕГОВО Ято, а не в бездънна яма. Когато Бог чуе това, съкращава срока на наказанието ни и ни пуска. Ако обаче съобрази, че ние отново ще се заробим някъде поради астрална тръпка, непретенциозен вкус или човешки съображения, предпочита ДА НЕ НИ ДАДЕ свобода. Значи, има строги условия, на които трябва да отговаряме, преди да се откажем от временните връзки, които спъват развитието ни. Ако не сме готови да живеем за Цялото, по-добре е да развиваме търпението си в обстоятелствата, в които се намираме. Но и в "менгемето" човек трябва да отстоява високи принципи, за да даде пример на децата си и на тия, от които зависи. В противен случай те остават с убеждението, че могат да ни мачкат както си искат, и с това им се спира еволюцията, даже потъват още по-надълбоко в ада, за което сме виновни НИЕ. Има жертви и жертви. Ако някой яде месо или готви месо на "ближния" си, това е голяма жертва - отлага със столетия възлизането си на Небето и проваля и децата си. Той е направил своя избор за какво и за кого живее. Но и тук има варианти: някои духовни приятелки са били пребивани от бой, вкарвани в психиатията или даже убивани, ако не проядат месо. Не е фатално, ако детето ни иска месо или му дават със съблазняване или насила. Ако няма никакъв друг начин, тябва да се примирим. Като порасне и стане самостоятелно, то само ще реши как да продължи. От избора му ще проличи от каква еволюция е.

 


СЪДЪРЖАНИЕ
/

 

 Начало 
 Тълковен речник 
 Книга 1 
 Книга 2 
 Книга 3 
 Книга 4 
 Книга 5 
 Книга 6 
 Книга 7 
 Книга 8 
 Книга 9 
 Книга 10 
 Книга 11 
 Книга 12 
 Книга 13 
 Книга 14 
 Книга 15 
 Книга 16 
 Книга 17 
 Книга 18 
 Книга 19 
 Книга 20 
 Книга 21 
 Книга 22 
 Книга 23 
 Книга 24 
 Книга 25 
 Книга 26 
 Книга 27 
 Книга 28 
 Книга 29 
 Книга 30 
 Книга 31 
 Книга 32 
 Книга 33 
 Книга 34 
 Книга 35 
 Книга 36 
 Книга 37 
 Книга 38 
 Книга 39 
 Книга 40 
 Книга 41 
 Книга 42 
 Книга 43 
 Книга 44 
 Книга 45 
 Книга 46 
 Книга 47 
 Книга 48 
 Книга 49 
 Книга 50 
 Книга 51 
 Книга 52 


...Продължава във Facebook.
© Необятното продължава да говори - 2021 ∴ Attar
Посещения - hit counter