Книга 31
27.ХІІ.134(1998)
27.ХІІ.134(1998)
Рила, 7-те езера
АСТРОЛОГИЯ
ЗА ЕВРОДОРОВИ КЛАСОВЕ
Днес бяха зададени въпроси за Хирон и Прозерпина. Отговорите потекоха импровизирано и спонтанно, поради което не може да се каже с точност кое произтича от познанията и интуицията на приемащия и кое е холизация. Ето защо текстът тук ще се предаде във виолетово. Бе казано, че и този материал е резултат от присъствието и явленията на Учителя сред нас – и по-точно от новата среща на сродни души от Вечността, при които ще станат бурни промени поради съприкосновението им със Словото, в зависимост от позициите, които ще заемат спрямо него. В римската митология – Персефона.
Неведнъж Някой ни поднася изненади и при писането, в потвърждение на нещо и за размисъл, а и за бяло магическо въздействие. В този текст, например, всички нови редове влязоха по-навътре самички. Това значи нещо много важно (белите полета са на Отца, затова новите редове са Негови, Поезията е Негова. В нотописа също Той е доминантен.). Може да се "оправи", но за сметка на Присъствието Му.
Някои от тези промени станаха незабавно, което дава основание да считаме казаното през тези дни за "одеяние" и да го запишем.
При отговора на Елма се получи сериозно разминаване, което би могло да ни смути: Той заговори за Харон, а не за Хирон. Хирон е съвсем друг персонаж от античната митология – един мъдър кентавър, - но по някаква причина Елма подмени името му и прехвърли темата върху Харон. После говори за Хирон. Това подлежи на изясняване. И в беседите Си до 1945г., Учителят Беинса Дуно нееднократно използва такива прехвърляния на значения, без да се интересува от формалната логика и фактология. Възможно ли е астрологическият Хирон да обединява два образа, след като са толкова различни? Има само едно нещо, което ги оприличава: Харон превозва душите от един свят в друг, Хирон е преход между животното и човека.
- Река Лета е символ на тъмната зона след смъртта; или нощем, когато мъдреците искат да излязат в нeвидимия свят. Лодката на Хирон е емблема на коридорите, през които се преминава тази тъмна зона. Посветените знаят, че е необходим аспект на Хирон, за да може да се премине безпрепятствено Лета. При съвпад на Хирон с благотворна планета, човек може сам да премине през такъв коридор до страната на блаженството - до рая, - а при опозиция идва да помогне сродната ни душа. Разните благоприятни аспекти изпращат различни видове помагачи при преминаване на тъмната зона, а негативните показват проблемите и пречките и дават шанс да осъзнаем причините им в самите нас и да ги преодолеем.
Необходим е аспект на Прозерпина, ако искаме да срещнем женската си полярност в кристален вид (или мъжката, ако сме жени). В някои случаи излизат кристални хора от скалите или недрата на Земята, но това е само външният израз на степента, до която техните биодвойници, които са между нас, са постигнали истинска, Божествена кристалност на сърцето си. Значи, всеки човек с искра Божия има атмическо тяло колкото цялата супервселена, кондензирано и като една определена звезда на небето; но сега се строи и мюонното, кристалическото ни тяло, което е нашият съвършен човешки двойник - засега в планините, по планетите и вътре в много слънца.
Човекът с дух представлява само една звезда на небето, но неговите кристални двойници по вселената са толкова на брой, колкото позволява мюонната му еволюция и мощ. Това зависи от чистотата и кристалността на сърцето му, т.е. от броя на съществата, които обича и които го обичат на Земята.
За да имаш дух или атмическо тяло с искра Божия, е достатъчно да обичаш и само едно съвършено същество или много по-съвършено от теб, и да живееш и твориш абсолютно безкористно за всички в негово име, независимо дали то знае за любовта ти и дали ти отговаря. Да имаш душа, значи да се грижиш съвсем конкретно поне за едного, който е по-слаб от тебе или му липсват нещата, които само ти си способен да му дадеш и никой друг не може да те замести в преданата ти и абсолютна всеотдайност към него. Но душата може да се разширява колкото вселената и да обема в себе си любовта към все повече и повече същества, проявявайки по този начин, с практически действия, обичта и милосърдието на Най-Божествената. За душата, грижата за Единствения и грижата за всеки, който ù изпраща Бог, не са във вътрешно противоречие; и докато поддържа това си ниво, тя е безсмъртна и напълно безгрешна - росинката ù Божия не е помътняла или замръзнала. Затова капчицата ù, която е океанът на Нирвана, се разпознава по пълния мир, щастие и блаженство, които царят в такава душа - на нея не ù липсва нищо, защото се отдава напълно.
Старото сърце на човека, поразено от грехопадението, не може да обича повече от едного или от няколко най-близки същества и изпитва остра мъка и ревност, когато някой друг ги заобича или те самите заобичат друг. Новото, мюонното сърце, за което говорим отдавна и което се събужда сега на Земята първо у мюонните народи, е именно онова сърце, "чисто като кристал", за което знаем от формулата на безсмъртието. То е една съвършена проекция на душата с океан или капка от Бога, но с тази разлика, че има в зародиш елмаз; и самото то, с течение на времето, става най-чист кристал от диамантен порядък, в зависимост от броя на съществата с подобни на него сърца, с които се обича не само на Небето, но и на Земята - във физическа форма. Тази обич не е обща и символична, но има най-конкретен израз: там стават съединявания и от тях се раждат деца по цялата вселена. Именно в този дух Учителят постоянно ни говори, че смисълът на живота или самият живот се състои в постоянното умножаване броя на онези, които обичаме и които ни обичат, и в постоянния стремеж тази Любов и Обич да се превръщат в Христови, т.е. да се проявяват на практика, а не само половинчато и субективно: "както на Небето, така и на Земята". Тъй се изпълнява първата библейска заповед, изказана още преди съмнителните "10 Божии заповеди". Именно в този план, най-добре помагат планетите и силите от астрологичното семейство на Плутон, независимо къде се намират - в пределите на Слънчевата система или в друго измерение. Засега можем да говорим предимно за Плутон, Хирон и Прозерпина.
Именно при Прозерпинни аспекти става възможно да се изгони "водата", т.е. лошите вкусове и илюзиите от старото ни сърце и то да се превърне от блатисто или каменно в ново - да заживее само с Божествени чувства. За разлика от религиозните понятия и представи, Плутон, Хирон и Прозерпина третират Божествените чувства като единство между мисъл, чувство и действие, и то в настоящия миг - т.е. спонтанност и непринуденост на Проявената Божия Любов. Затова посветените психолози, психиатри и лекари, които ползват астрологията, изчисляват кога точно ще има силни аспекти с тия планети, за да се получи моментално изцеление от повечето болести и психози, причинени от най-главната злина: конфликта между мисъл, чувство и действие.
Плутоновите сили се използват от организаторите на Божествени комуни, общини и братства; Хироновите - от посветените, които спасяват душите от "света" - "умрелите" за адския и егоистичен живот и пожелалите да живеят космичен, братски живот (ако тук става дума не само за Харон, но и за Хирон, той също е имал такава мисия: отказал се е от безсмъртието си, за да бъде освободен Прометей – б.п.). А движенията и импулсите на Прозерпина - особено чрез опозициите, секстилите и позитивните ù четни аспекти - се използват от жриците на Плутоновите Бели Братства и Сестринства за възстановяване на райския живот отпреди грехопадението. Прозерпина не затваря един човек в един дом, а реализира живота на безсмъртието: проявената Божествена Любов в настоящия миг и без замисляне - където Бог я прати, независимо на кое поле или във всички полета едновременно (Учителят говори в беседите Си не само за изявена и проявена, но и за осъществена Божия любов. Безкрайно интересно и важно е да се осъзнаят разликите – б.п.). Сърцето от прозерпинен тип наистина е чисто като идеален кристал и самото то е мутирало в истински кристал, подобно на епифизата у космическите човечества, понеже от него са изгонени "електроните", т.е. илюзиите за личен живот с партньори без искра Божия.
Прозерпините не признават никакви условности и не познават колебанието, каквито са и всички Плутонови типове. Когато възлизат до върховете на рая или се хвърлят в най-дълбоката пропаст на ада, любовта в тях се проявява в най-високата си, равнобожествена форма - незабавността. Секстилите на Прозерпина, за разлика от Венерините секстили и често Лунните (но не и на Селена) проявяват привързаността и избора си по духовен начин: към относително най-съвършения обект в обсега на сърдечното им зрение. В това отношение те не правят никакви компромиси: невъзможно е да се отдадат на по-несъвършеното, след като вече познават по-съвършеното. По това те приличат на Юпитерианските йерархии, с тази разлика, че нямат комплекси, претенции, самомнение и гордост, които да им пречат да се отдадат на високия идеал практически и незабавно. При това, Прозерпините не престават да обожават обекта на любовта си, но възприемат обожанието като импулс за скок и пълно унищожаване на времето: бъдеще за тях не съществува. Те вършат това в пълен синхрон с Волята Божия, Кармата и Предопределението. Затова, търсете астрологичното им действие почти изключително по екватора - в системата на примарните дирекции.
Когато говорим за екватор и еклиптика, ние все пак имаме предвид кондензация на сили, които действат с огромна мощ върху съществата без свободна воля. Сферичната астрология (работеща с паралели и контрапаралели по латитюди и деклинации) касае само човека, у когото свободната воля е развита до максимум. В това отношение, дори и Прозерпините по йерархия имат да извървяват немалка еволюция и трябва да са минали през ред човешки въплъщения, за да овладеят проявата на спонтанността си без насилие. Абсолютните Прозерпини са мечта за гладуващите, но техният скок не се интересува искаш ли го или не го искаш. По същия начин и животните са верни на природата си и не могат да не скочат или да скочат заради другия. Изключение прави само майчинското чувство, но то върви по оста, а не по плоскостите - затова е перпендикулярно на тях.
Мъж или жена със силен Плутон, Хирон или Прозерпина са въдворителите на рая във вселената, но са изпратили и много врагове на рая в ада със своето силно присъствие. Когато се родят като хора, тези първични йерархии постепенно се научават да уважават и свободната воля на несвободните същества и почват да проумяват, че раят не е задължителен за всички и че има пълна свобода да живееш и в по-долни, и в по-горни светове, независимо, че може да се разпаднеш. Без страдание на Земята и човешко посвещение, такова мислене не може да се породи.
Колкото и да са пламенни йерархиите на огъня, те не могат да не бъдат верни на естеството си, защото са все още стихиалии на Четворната Вселена. Те не познават петия елемент, чисто човешкия - толерантността, свободата, демокрацията, хуманизма. Даже и най-пожертвователните богове и ангели от подчовешката сфера се жертват за другите не от хуманизъм, а от страх или тщеславие, или понеже не могат да не се жертват. Да не се лъжем от поведението на такива приятели от стихиалната вселена, даже и когато ги виждаме в човешки тела на Земята - това не са още хора. Човекът може да се откаже и от неспонтанността, и от спонтанността, и от саможертвата си, ако умът и разумът му подскажат, че така не помагаме на ближния си. Серафимите без човешки опит служат жертвено на другите до смърт и в никакъв случай не могат да се откажат от мазохизма си, но така забавят еволюцията. Лишени от противодействие и отсъствия на ближния, жертвите им не могат да попаднат в екстремни ситуации и така погубват имунната си душевна система, което скоро слиза и на физически план. Така един жертвен ангел се е превърнал в убиец, поради невъзможността си да проумее и изпълни закона за съпротивлението.
Ето защо, чисто астрологически, Меркурий си остава базова планета в астрологията и върховен изразител на чисто човешките качества във всемира, които са уникални. И той се занимава с приложение на Божествената Любов на дело, но за него Божията воля не е вярност към естеството, импулса, закона или гласа отгоре, дори и когато са автентични, а способността със собствения си мозък да проумее конкретната ситуация и да се съпротиви на традицията, ако умът и разумът му виждат по-добро решение, в името на колектива.
Уран прави същото не с мисъл или от социално чувство, а с внезапно озарение. В това Меркуриево мислене за обстановката и за другите действа пак Бог, понеже няма нищо, несъздадено от Бога, но при човека Бог се е "изхитрил" да мине в диалогова форма: "Ти какво мислиш?"; "Съобразявай се със собствения си избор и решение"...; "Ще съм радостен, ако намериш нов вариант, за който дори и Аз не съм се сетил"...Той не се прави на глупав, а ни говори така, за да поощри творчеството и личната ни инициатива. И наистина, оставя на човека, като отделен Божествен индивид, да твори поновому и на собствена отговорност във Вселената. А това, че истинският Меркурий не е хладна мисъл и пресмятане, но реагиране поради чувство и мисъл за другия, е известно само на Изначалната Астрология. Тя познава диалектиката на символите и вижда, че знакът на Меркурий е всъщност знакът на Венера, диалектически снет от Полегналата Луна над него - спасителната лодка на грижата и мисълта за ближния. Това, на настоящия етап от човешката еволюция, го може само Меркурий, защото той стига до понятието "общ език", докато всички останали планети и звезди от 13-ата сфера говорят предимно на себе си, но на "пазара" на вселената правят впечатление, че комуникират...
И, все пак, кристалните сърца, за разлика от астралните и плътските, абсолютно не познават асинхронността между мисъл, чувство и действие. Затова те се намират в състояние на Божествена невинност. Микросъвпадите на Прозерпина (когато е на 1 градус от определени òси, точки, звезди или планети, с точност до една хилядна от дъговата секунда), мигновено съединяват разкъсаната при грехопадението връзка между идеята, чувството, желанието и действието. Микроопозицията на Прозерпина, (2 градуса) мигновено превръща противоречията в единство на противоположностите и изгаря лошия вкус и избор с бързината на взрив; микротригонът ù (3 градуса) насища тялото и аурата ни с органическо и психично злато, извличайки го от вселената и от самите нас, когато сме постъпили благородно. Микротригонът у Прозерпините ги устремява към Високия Идеал именно в духа на едноименната беседа от Учителя. Необходим е микроквадрат (4 градуса) на Прозерпина, за да разшири любовта на кристалното си сърце от образа на "Принца" или "Принцесата" до обема на сродните души в множествено число. Класическата квадратура (90 градуса) разрушава с пряк удар и последните остатъци от нашите претенциозни, плебейски или инфернални предпочитания, и стрива на прах желанията ни, възникнали с нисък критерий или от високо самомнение и амбиция. Така, смазаното и съкрушено сърце от макроквадратурите е идеална почва за включването на микроквадратурата на Прозерпина, Хирон или Плутон, която иначе се плъзва по повърхността и рикошира. Тогава сърцето ни мутира в кристал, способен да разпознава, резонира, откликва, приласкава и облива с небивала нежност и преданост именно равните на себе си по еволюция и още по-напредналите - но онези, които са ни определени от Бога, а не случайните. Постигне ли се веднъж това, идва редът на микроквинтила (5 градуса), при който обитателите на Новия Йерусалим - т.е. изкупената Шамбала, Агарта и най-вече Изгревът - добиват абсолютен слух за братски живот и помагане на същества от по-ниска еволюция.
Опитите, които правихме и правим в Младежкия окултен клас, имат за цел да овладеете предимно миниаспектите - зоната между 12 и 30 градуса. Мезоаспектите (30-90 градуса) са за Общия окултен клас - и особено онези, които са напълно неизвестни на небългарската аспектология; а макроаспектите (90-180 градуса) са за оглашените, праведните, новозаветните и старозаветните и за живота и работата сред тях, затова са от изключителна важност. Но неизвестните на астролозите макроаспекти, особено звездообразните, действат силно и на вътрешните класове от Школата, дори и върху евродоровия, чиято специфична сфера са микроаспектите. (Клас на Евридиките, Орфеевците и жриците на Родопа, които са в жесток и неразрешим конфликт във всички по-долни класове, дори и в Младежкия, а не само в Общия, Неделния и при обикновените хора и в ада - б.п.).
Има сериозна причина неизвестните на света аспекти, дадени само в българския КМА ("Канон на математическата аспектология"), да действат предимно на ученици от Школата на Учителя. Когато упражненията се правят с девствени астрологични категории, необременени от традиционна или адска егрегорност, резултатите са кристално чисти. Познатите на света аспекти, дори и при най-напредналите български астролози, незапознати с КМА и извън Школата на Учителя, както всички останали астрологически категории са егрегорно обременени от традиционни, плебейски, измислени и адски тълкования и затова действат именно така и на практика, понеже егрегорът е магическа сила: каквото си измислиш, дори и невярно, то вече работи. Затова повечето астролози, кабалисти, врачки, екстрасенси, проповедници, философи, идеолози, писатели, художници, режисьори, артисти, клюкари и пр. горе се съдят не по специалности, а като черни магьосници – създали са и разпространили пагубни образи и мисъл-форми. Когато се работи с неизвестни на тълпата феномени, те са в чист, неосквернен вид, и действат като истини и реалности, а не като егрегори. Една от тия сфери на българската астролония (виж "Астролония Холизатика") е аспектологията на КМА, която още не е замърсена от измислици и черни прогнози и определения.
Така микроаспектите имат отношение предимно към Божествения свят, миниаспектите - към духовния, а мезо- и макроаспектите - към физическия свят и даже към ада. Обърнете внимание, че микроаспектите (1-12 градуса) са в орбиса на съвпада, особено на Слънцето и Луната. Това означава, че в пълен регистър те се задействат само от светилата, т.е. от духа и душата - от свръхсъзнанието и подсъзнанието. От нашия космически опит е установено, че слънчевият съвпад е шанс за възстановяване единството на духа и душата, за постигане на мечтаната езотерична сватба между тези две наши върховни същности, разделени и поставени в жесток конфликт и противоречие преди 8000 години (В беседите Си Учителят постоянно говори за 8000 години, но на едно място дава ключа, че те се умножават по 25 хиляди земни години). Практически, Хо (или Демиел) - Слънцето - възстановява интеграцията между петте ни основни същности - дух, душа, ум, сърце и тяло. Затова съединенията на Слънцето са от първостепенна важност и се очакват от посветените повече от всичко. Единствено Слънцето възбужда импулса да действаме в настоящия миг - спонтанно, творчески и самоинициативно, - без разчитане на външни обстоятелства; да създаваме битие в нас и около нас "от нищото". Не че веднага не се включват и хора и външни обстоятелства, но това е вече периферия, следствие - движение на частичките, привлечени неочаквано от мощния магнит. Те биха останали в мъртво или инертно състояние в небитието, ако индивидът в един миг не би станал верен на вътрешния си импулс, не би взел решение за действие и не би го провел незабавно. Какво друго е зачеването и раждането на едно дете, на едно велико творение, на една свобода или щастие? По този начин, духът в нас, искрата ни Божия или подтикът да се проявим в настоящия миг без съобразяване с пречките, условностите и "невъзможностите", ни прави извори на живот за другите, родители на нови същества, светове, вселени и култури, съпричастни на работата на Бога като Създател. Само Божественото в нас - Слънцето в астрологията, - особено чрез съвпадите и микросъвпадите си, както и с кабалистичните си аспекти в шейсетичен вид (1 градус 1 мин. 1 сек) и десетичен (1.1111111...), е искрата в свещта на двигателя, за да заработи и заживее всичко. Съвършеният дух съдържа горивото в себе си и живее сам с всички; но при нас, които сме още разделени същества, е нужно присъствието на Селена или Луната, която осигурява горивото. Тогава ни трябва сродна душа, любим, баща, майка, съпруг, съратник и партньор отвън. И самодостатъчният, атмичният принцип в нас, се обменя с любими и близки същества, но не живее постоянно или преобладаващо с тях и се съобразява с желанията им, само ако са в синхрон с мисията му.
В духа на вътрешната Школа, микроопозицията (2 градуса) изисква готов евродоров клас, а не само една сродна душа, дори и истинската. Това са 12 души - шестима мъже и 6 жени, - образуващи неразривно и предано Божествено "зърнейство". Както вече знаем, семейството е духовна и ангелска категория, макар и да я наречена "Божествена институция", само ако изпълнява предназначението си. То произтича от думата "семе" и затова има естеството на двусемеделните растения - пуска основен корен (любов с обект), а другите му влечения и симпатии са по-слаби или изсъхват, стеблото му е плътно (родово его от Старата Вселена), семеделът му е двоен (поляризирана монада - има нужда да тегли енергия от близки). Зърнейството е Божествена институция в пълния смисъл на думата, тъй като зърното е плодът на едносемеделните растения и затова е с цялостен семедел (неразцепена монада, няма нужда от "половинка" в живота), индивидите ù са завършени (не само индивидуализирани, но и индивидуирани, според терминологията на Юнг) и затова се събират в клас; любовта е радиална (брадат корен - равностойна любов и обич към множество същества), а стеблото ù е кухо – духовен Аз от Новата Вселена, способен да провежда волята на Духа).
Само в "зърнействата" на Учителя от евродоровите класове са възможни опитите с микроаспектите от 1 до 12 градуса. А в сферата на Бялото Братство, чисто астрологически, само Плутон, Хирон, Прозерпина и още 9 тела и еманации от тази категория са способни, чрез микроаспектите, да превръщат диадите в триади, триадите - в секстади и дузини (евродорови класове), а тях и въобще Висшите Контакти и Висшето Познание - в Школа; Школата - в Братство, а Братството - в Приятелство и Космично Човечество от безброй любящи и възлюбени!
Дори и най-малкото колебание, и най-нищожното отпадане от високия дух на Всемирната Любов, Братството и Приятелството, за да си правим къртичини по двама, възвръща човешката душа в зоните на външните класове и на света и я омесва с обикновени праведници, оглашени, новозаветни и старозаветни, дори с езичници и пълни безверници, където всичко става трудно, с много мъки, труд, пот, сълзи и ядове - и желаните неща се отдалечават на космически разстояния. В Божественото, всичко става мигновено и лесно, в човешкото всичко става трудно. Но за да се стигне до Божественото, е нужен подвиг - "Царството Божие се превзема с пристъп". На окултен език, това означава самоотречение, но то няма нищо общо с отшелничеството и аскетизма, с морализма на обречените учения. Отричането от света не значи бягство от него. То значи пълно потапяне в неговите благородни дейности и проблеми, но общ живот и близка обмяна предимно с равни и по-напреднали, а не с изостанали души. Ако се допусне в класа човек, който иска да грабне едно зърно, един човек или един ресурс, имот, ръководство, инициатива само за себе си, целият кочан или клас ще почернее.
Светската и окултната астрология днес боравят почти изцяло с двуизмерното съзнание и затова техният зодиак и домови системи са двуизмерни. Но вие не бързайте със стереометричните и по-горните координатни системи, тъй като те не важат за хора с плоско съзнание. Опитите ви да създадете обемни програми и концепции в това отношение са похвални, но те работят само в небомига (хороскопа) на Новия Човек - Ученика, Човека на Духа. Даже гениите и светиите от църквата още нямат обемно съзнание - ученичеството е по-висша категория. Учените, гениите, светиите и праведниците от Старата Вселена са още индивидуалисти или "двойкаджии" - не могат да живеят в клас, а са сами или по двойки. Те живеят и работят като нощните птици и залязващите системи, а месото, алкохолът и цигарите не са им чужди - мъчат си да заглушат съвестта си, след като знаят за наличието на Учител и Школа.
Но срещнете ли свободен човек с диалектично мислене, който може да живее сам с всички или в един евродоров клас, може да изпробвате действието на сферичната тригонометрия в живота му. Щом някой още критикува, негодува, търси съчувствие, подкрепа, признание, клиенти, хонорари, заплати, компенсации, спонсори, престиж и уреждане в двуизмерния свят на илюзиите - за него важи с пълна сила западният манталитет и планиметричната астрология, заедно с всичките ù въдички и определения и прогнози. Тогава предвижданията на врачки и звездобройци от левия път стават верни. Народът ни казва: "Каквото си посял, такова и ще пожънеш".
Декадентският, езически гностицизъм, не е изцяло изсмукан от пръстите - там черните многознайковци си правят черни статистики и в кармичната астрология много зловещи диагнози и предричания се оказват верни. Друг е въпросът, колко огромна е личната вина на такъв прорицател, когато една негова лоша прогноза се осъществи, само защото я е изрекъл. Това те наричат "наука"; но небето вижда в аурата им мръсните бои на тщеславието и користта, на властническата драма. Изключено е такъв да те изслуша докрай или да се вслуша. В много случаи, тези гадатели са несъзнателни или напълно съзнателни садисти, които използват опита си и черните статистики на колегите си, за да внушават и устройват катастрофи и да смучат прана - от страха на жертвите си и от изпълнението на тъмните прогнози.
При плътския и светския човек, дори и при най-ерудираните астролози, латитюдите и деклинациите не действат сферично - гледат се техните проекции в плоскостта на еклиптиката и екватора, както правят с останалите координати на небесните тела. Не говорете за сферична и надсферична астрология, за микроаспекти, кабалистични аспекти или пентагрални домови системи на хора с плоско съзнание, които се подписват с името си и вземат хонорара, таксата или заплатата си на Земята! Избягвайте да си губите времето с любопитни, които се интересуват от най-плоските неща в живота, и след като сте им ги предвидили, те не остават при вас, а си отиват вкъщи или някъде другаде, при "своите си”. Внимавайте и с ония, които са готови незабавно да останат с вас "завинаги" - това не всякога са души от Класа, но лисички, които искат да се повъртят наоколо, за да грабнат нещо. Божественият човек подхвърля кокал и на такива, но се пази и пази съучениците си да не бъдат изпохапани и налаяни, когато животното се разгони или престане да получава енергия. По-опасни са ония, които се навъртат, за да си направят монопол. Един ден, като им отидеш на гости, стражарят на вратата не те пуска; или ако влезеш, те гледа мрачно.
Този текст е един от редките случаи на комбинация между лични разсъждения на единатора и осияние, където на места се усеща гласът на Елма. Той е казал, че обича такива опити, при които Бащата излиза понякога с детето си, за да го остави самò да се учи да ходи. Затова грешките, паданията и ставанията са неизбежни, но и някои лични открития на индивидуалната монада могат да бъдат принос към опита на Битието, колкото и да са несръчни.
Тъй като отдавна е опасно да молим за директно Слово, без да правим и най-малки опити да живеем универсално (по импулсите на индивидуацията, а не само на индивидуализацията и персонализацията), отново ще сондираме Учителя от отпечатаните Му лекции и беседи. Ето какво се падна при отваряне на Негови томове напосоки:
"Всеки човек, щом престанат да го обичат хората, остарява. Всеки човек, който престане да обича хората, остарява. Нищо повече! Всеки човек, когото хората обичат, се подмладява; и всеки човек, който обича хората, се подмладява." (т."Всеки ден по една добра мисъл" Ур97:132 б."Три седмици" от 6.11.1940г.)
"Две неща ви трябват: да познавате разнообразието в света – това е Бог, Който живее във вашите души и във вашите тела. И да познавате Неговата дума, която е свещена, вътре във вашия дух. Това е реалното! Ако вие опитате тези две неща, съдбата ви ще се измени. Измени ли се вашата съдба, и съдбата на всички в света ще се измени. Една кибритена клечка е в състояние да измени целия свят." (т."Изново" СЖ92:289, б."Думата му държа" от 27.12.1931г.)
"Ние сами отлагаме Божието благословение с нашето колебание и недоверие. Бог е много точен. Ако няма никакво раздвояване в любовта, нещата стават навреме. Щом почнеш да се колебаеш, Божията Любов се забавя. Ние сме причината – контактът не може да стане, Божието благословение не може да проработи." (т."Прав път" Ур98:29 б."Учение и служене" от 12.02.1941г.)