Книга 25
26.I.132(1996)
26.I.132(1996)
Бургас – Изгрев
ВЗАИМОСПАСЯВАНЕТО
Проблемът е в това, че някои се объркват и политат след торния бръмбар. Нямат понятие за меден прашец,
за симбиоза по съвместимости.
14,35ч.
Дойде близка и скъпа приятелка с остър проблем. Когато попита може ли да се получи отговор от Елма, една ярка синьо-виолетова точка се появи на ръката - лявата китка, от външната страна, точно по средата. Какво значи това: че ще има отговор ли?
- Този дух не е случаен, но е много потънал. За да го извлече една сродна душа, трябва да е 10 пъти по-силна от него. Ако той е по-силен, ти падаш на дъното. Връзката и мисията по отношение на него си остава, но само ако се зареждаш със светлина. Допуснеш ли да заспиш след полунощ, попадаш в неговото царство. Поемаш ли от неговия дим, от неговите алкохолни пáри, от смрадта на отрицателните думи, ти си свършена. Спаси себе си, за да спасяваш и други!
След адски преживявания цяла нощ във връзка с въпросната личност, тази приятелка е заспала едва сутринта и е спала от 6 до 8 часá, сънувайки ужасен сън: самата тя, с много други близки духовни хора, разкървавяват ръцете си по една бяла стена с нещо като шипове и там остават кръв и месата им. Още когато бяхме в Айтос с нея преди 4 дни, тя също отваряше томове беседи за отговор на проблемите ú - и тогава, между другото, ú се падна, че съвсем скоро ще чуе от някого такива лоши думи, че няма да може да си намери място. И тя наистина преживява това тази нощ: "великият пират" от миналото, в алкохолен транс, ú казва, че тя щяла роди син, че няма да е от него и че това щял да бъде самият Антихрист; че скоро щяло да има големи катаклизми и ще измрат много хора, но тя щяла да остане жива с чудовищното си дете... Задавайки въпрос, какво да прави с този пират, художник и философ от Италия, за голяма изненада на всички нас (тук има още двама близки приятели), се получиха следните отговори от три тома случайно взети тома беседи:
"Не мислете, че прегръдката на някого може да ограничи някого или да го окаля. Никой не е в състояние да окаля или да ограничи извора! Всеки човек е извор.
Следователно, когато Бог живее в човека, никой не е в състояние да го окаля (…) Какво престъпление има в целувката?
Страшни са вътрешните "целувки", вътрешните грехове и престъпления на човека. Чистота е нужна в света: чистота в мисли, в чувства и постъпки. Никой не може да опетни чистия човек!" (Том "Събуждане", с.198, лекция "Сила, живот и здраве" от 23 ХІІ 1931г.)
"Мнозина говорят за спасението, но мислят, че сами ще се спасят. Това е неразбиране на основния закон. Сам човек не може да се спаси. Който съзнава, че е създаден от Бога, той прилага Любовта и живее според нейния закон. Страшно е, ако целувката ти отнема чистото, красивото, ценното в тебе. Лошо е, когато твоите прояви отнемат, задигат цен-ностите. Внасят ли нещо хубаво, те са намясто. Ако си прокажен - пази себе си, пази и другите. Не е позволено на прокажения да целува! И на светията не е позволено да целува. (Но ако) на светията дадат задача да целуне един прокажен и ако не го целуне, носи отговорност. Целувката на светията е лек за прокажения. Тя носи благословение за него. Задачата на светията е да лекува болни, да повдига паднали, да възкресява мъртви. Може ли след това болният, който е оздравял, мъртвият, който е възкръснал, да не благодарят? Прокаженият, който е излекуван, ще благодари, ще целуне светията, но неговата целувка е чиста, пропита с благодарност и любов.
Густав Климт (1862-1918) – След целувката
В друг живот прокаженият може да бъде млада, красива мома - и където срещне светията, тя ще го целуне и прегърне. Трябва ли да гледате на тази целувка като на престъпление? Тя ще сгреши, ако не го целуне! Как гледат обикновените хора на целувката, това е друг въпрос. Важно е да целуваш с благодарност, че някой ти е помогнал да се излекуваш.
Няма по-велико нещо за човека от свободата на духа! Това значи да дадем свобода на Бога в себе си: да не Го ограничаваме, да не Го морализираме, да не Му даваме съвети как да действа". (Пак там, стр. 199-200)
"Поетът трябва да мине през големи страдания. Няма поет в света, който да не е страдал. И тука е спазен законът за съотношенията, а именно - между страданията и по-стиженията. ("Допирни точки в Природата", стр.148, лекция Закон за съотношенията", от 13 ХІІ 1922г.)
Лицето, с което има такава силна и проблемна връзка тази приятелка, е художник, а тя самата - професионална оперна певица. Освен точните "попадения" досега, повтарящи линията на предишните лични осияния за нея и него, изненадва (и вече не изненадва - Присъствието стана ежедневна практика) и съдържанието на последната мисъл, която се падна за Р. днес от третия "случаен" том, отворен специално за нея и него:
" Ще кажете, че пеенето е за предпочитане пред копането. И художникът взима четката и боите и за няколко часа нарисува една хубава картина, която продава за 100-200 хиляди лева (…) Ако можеш да взимаш три октави и половина, ще разполагаш с милиони. И тъй, щастието на човека се заключава в пеенето, когато взима три октави и половина. За да се изработи такъв глас, нужни са упражнения, усилия, труд! Достатъчно е да се чуе за някого, че е по-голям певец - веднага ще дойдат от Англия, Америка, Германия, да го ангажират. (…) Достатъчно е целият клас да насочи вниманието си към едного, за да му съдейства за развитието на мощен глас от три октави и половина. Един ден, когато отиде в странство и забогатее там, той ще сподели благата си с вас.
(…) Засега дяволът е нужен като ортак. Бог върши някаква работа с него. Лошите условия на живота са дяволът, а добрите - Бог. Докато си на Земята, ще дружиш и с Господа, и с дявола. Като те носи, дяволът ще ти даде добри условия за работа, за да разшириш земята си. Като носиш доброто в себе си, той ще те научи как да го обработиш".(Том "Великата разумност", стр.200-201, лекция "Икономия на енергиите" от 6.І.1933г.)