Необятното говори

Книга 45

3.I.153(2017)

Западна Рила, Стоби

ОБИЧНО ДЕТЕ НА НОЛ

ЖЛО. Молиàн

Думите, които следват, са изказани от Елма след края на личното послание „Благуването” за Н.Ф. от 25.IV.2016 г., 15:32:39 ч.: "Рòненето на Битието"… - Това е от откровение за друг ваш приятел…” Те трябва да са за приятелката Д. Обстоятелството, че са дадени точно в този текст, би трябвало да свързва тия две души по особен начин.

20,40 ч. Много обично дете на Нол – Майката на Рòненето! Битието се образува, но и се рони. Роненето не е разрушение, а размножаване. Праматерията е огнетечна, но когато се образува структура, тя започва да се „рони”[1]. Вселените, звездните острови, звездите и пр. са рòнки на Битието, ронѝнки, ронѝнчици. За да заемат своите места в Битието, те тичат като луди. Пръсват се на вълни и по радиуси, по спирали.

Невинното Божие създание Молиàн подпали и изпари росинката си преди 90 милиарда години по земно време. Росинките пазят формата си в ѐлума^{^[2]}; те също са различни, но в изпарено състояние са навсякъде. Предават различието си само с песен, особена песен. Никой не може да взема тоновете от най-горните божествени октави като тях! Най-горните са в тотвселената и преминават в безкрайност. Там те са същевременно и танц.

Молиан пълни Битието с брилянтно шумолене на планински поток. Това лекува най-старите илухими, оковани в манвантари от глетчери. Молиан изтича изпод тях и ги освобождава. Но това изтичане съвсем няма вид на триизмерен поток – то звучи навсякъде, намира се навсякъде. То е Първа Пролет – вик за Живот. Отваря Прàдуха и прадуховете за Приключения. Приключението е свято приключване с неподвижността и възвръщане при Ключа - Извора на Живота. Без Приключения, Прадухът би заспал завинаги. Той е в полузаспало състояние и ледовете му искат да заспят завинаги, но топлите песни на Шумоленето ги разтапят - и те тръгват. Те самите се разтапят, но духовете от класа на Молиан не са техните води – те са нещо съвсем друго. Изпарена росинка няма земен произход – тя е дошла от Небето и е кацнала на Цвете. От него е взела багра и щастие, затова изпарените росинки образуват прозрачна мъгла в Битието, изпълнена с брилянтния шум на всички щастия, от които е образувано Битието. Вашата мъгла е мътна, непрогледна за фзическите очи, но мъглата от росинки Божии е по-прозрачна и от Прозрачността. Тя става непрогледна само в астрала, поради което сърцата в такава мъгла се объркват. Брилянтният шум обаче ги възвисява в света на душата, където сърцата добиват крила. Сърцето с крила не е на стебло - то каца от цвете на цвете, от щастие на щастие, от вселена на вселена. Загуби ли крилата си, пада и се посажда. Тогава става на цвете, върху което падат нови капки роса...

Молиан бе ботаник от най-подвижните на Земята. Обиколи и описа стотици хиляди растения. Това го свърза с техните ангели и с душите на съответните хора в Битието. Затова нека обикаля и сега, защото разнася брилянтния шум на поток – поток от росинки Божии. В третото измерение наистина е видим поток за известно време, но много скоро те пак се изпаряват и падат върху ризките на тревите и цветята.

Като видите разноцветните дъгички в росинките при изгрев и милионите светове в тях, ще добиете бледа представа за душата на Молиан, услаждаща Бога с шума от Роненето на Битието.

Когато давам откровение, осияние, и пр., то не винаги съдържа конкретни сведения за прераждания и т.н. Но ако човек си го прочита и го помни, то му е ключ към Вселената на Щастията. То самò му носи безброй щастия и приключения, няма защо да развращава мозъка си с познание.

Ронѝ се в Битието, ронѝ Битието – и не се притеснявай! Твоят брилянтен шум от росинки освобождава самия Брат на Христа. Той е най-кондензирана скръб и съвест, най-вледенен и отдалечен от Бога, за да Му предложи обичта си. Но вие, росинките Божии, със своя брилянтен шум топите глетчера му отвътре и го подготвяте за мечтаната Почивка. Християните си представят, че ще бъде вързан за 1000 години, но предстоящото му „връзване” ще е всъщност разтопяване.

И да не разбирате нищо от тия образи и философии, от този момент ромонението и шумолението на твоето живоструйно осияние ще работи в тебе, дори и да не го четеш и помниш.

Пак ще се видим и чуем - чакай ме на всеки ъгъл на Приключението, във всеки лъч от росинка Божия върху някоя тревичка!

21,33

[1] Най-близката българска дума и по смисъл е „роене”, но роненето е друг вид размножение.

[2] ѐлум - нова дума, означаваща някакво особено поле в хипервселената – вселената на Елма.

СЪДЪРЖАНИЕ

/

Тълковен речник

...Продължава във Facebook.