Книга 28
19.VІ.133(1997)
19.VІ.133(1997)
Бургас – Изгрев
Родопите – районът на село Зорница
ЗАКОНЪТ ЗА ТРИТЕ ЖИЛИЩА
Всички снимки в този текст, включително и на цветята, са автентични: от деня, в който минахме през село Зорница в Родопите – рая на Земята. Някои от тях показват как се отваря там етерното зрение и човек може да вижда природата както я виждат различните видове елфи и феи в този абсолютно Божествен район.
7,53 ч.
От 2 до 13 юни - поредна серия от опитности, проблеми и житейски уроци. Още преди заминаването за град N., тук имаше крайно интересни случки, в които Присъствието и Намесата на Небето бяха, както от много години насам, очевидни. Една от тях е типичен случай на реакция на Елма, свързан с нашата вяра или неверие. Нелеката драма на много обвързани хора, които са се събудили за духовното и за свободата, но все още са зависими по най-различни начини от близките си, се разрази още веднъж пред очите ни. Една близка приятелка, за която има Ж.Л.О. (Живоструйно лично осияние) от Елма, дойде за пореден път крайно огорчена от отношението на близките си и вече не знаеше какво да прави. Имало е няколко подобни случая, в които Елма е реагирал остро и категорично, с ясни изисквания и прогнози, които са се осъществявали дословно. Могат да се разкажат няколко десетки такива случая, но участниците в този контакт и изследващите осиянията могат да изброят стотици и хиляди. Небето рядко е така категорично, тъй като ценú над всичко свободната ни воля, но в определени случаи внезапно решава, че е дошъл моментът някой да бъде хванат от кармата или
освободен от нея. Тогава липсата на вяра и непослушанието обикновено дават печални резултати - и обратно.
Така и в този случай: докато споменатата приятелка плачеше и казваше, че така не може повече да продължава, изведнъж ú бе казано, че ако не напусне незабавно така нареченото си "семейство", няма особено добри шансове нито за бъдещето на детето ú, нито за жилището, нито за колата ú. Но не всеки има моралната сила да го изпълни. От този момент, трите основни причини, трите мотива, заради които не само тя, но и милиони майки се гърчат, унижавани и оскърбявани, бити и пр., престават да бъдат под покровителството на Бога. За ясновидеца това означава, че едни черни, човекоподобни и не с човешка форма създания, от мига на произнасянето на подобни думи излизат от ада и се разполагат в обектите, причиняващи компромисното поведение. Бяха отворени три тома беседи от Учителя с надежда за потвърждение на казаното - и трите пъти се паднаха мисли за значимостта на вярата. За съжаление, повечето от нас трудно могат да променят веднъж завинаги житейските си обстоятелства, дори и когато искрено казват, че вярват в Бога и Словото Му. Даже и крайно фини духовни хора, все още притиснати от обстоятелствата, забравят фаталността на неспазването на закона за индивидуалния жизнен радиус (ИЖР). На всяка крачка срещаме пълна слепота по този въпрос - дори у хора, които четат от години беседите на Учителя или са общували лично с Него. Явно, за неразбирането и непослушанието в такъв случай трябва да се дадат скъпи жертви, за да разбере дадена душа, че законът за отсъствието, гостуването по приятели и по-рядкото присъствие в собствения дом спасява в много по-голяма степен и близките, и душата, и здравето ни, отколкото постоянното присъствие. Когато гледаме живота си на кино, след като си заминем от този свят, стотици, стотици и стотици пъти ние виждаме все едно и също: тъмните
сили ни натикват в близки по дистанция взаимоотношения с несродни души и поради неразбиране на основни закони в живота, ние не смеем да ползваме свободата за себе си или да даваме свобода на близките си; от зле разбрано чувство за дълг, милосърдие и служене, ставаме причина за развъждане на егоисти, тирани и хора с нещастна бъдеща съдба.
От 2 до 13 юни т.г. наблюденията в този план продължиха на друго място. За трети път се отива в един град, където има душú, жадни за Словото, вярващи в Учителя, четящи и осиянията, но обвързани от предразсъдъци, близки и обстоятелства. В случая не говорим за вина, а отново за трудност творчески да се реши въпросът относно т.нар. И.Ж.Р. Съгласно немалко ясни примери в лекциите и беседите на Учителя и в живота на Изгрева под Негово ръководство, четирите основни изисквания за допускане в О.О.К. (Общия Окултен Клас) - в очите на Небето, а не на разни ръководители и организатори, - категорично, са следните: Приемане на Словото, вегетарианство, въздържателство - неупотреба на алкохол, цигари и други наркотици - и неосъдителство, некритикуване, неодумване. Една много важна особеност, която се изпуска от много привърженици на Учителя, които си мислят, че са влезли в О.О.К.: те са и вегетарианци, и въздържатели, и много способни и добри хора, но в дома им, в хладилниците им има месо, алкохол, цигари, които се ползват от близките им; или имат куче или котка, на които, по неизбежност, се доставя месо. Други считат, че любовта към близките им позволява известни компромиси в това отношение, за да има мир: готвене на месо, пазаруване, или - най-малкото - изтърпяване. Учителят не е краен и дава отговори и разрешения за най-различни случаи при подобни проблеми на ученика, но категорично разграничава оглашения от външния кръг на Пентаграма от истинския ученик, който вече е влязъл
в преддверието на Школата - Първото Посвещение.
Оглашеният може да се разтяга от милосърдие и толерантност или неизбежност в доста големи граници. Особено ако кармата не го пуска по никакъв начин и сам Бог, Учителят, намира за по-добре, в продължение дори на цяло едно прераждане, нещастницата да търпи мъжа си алкохолик, който изтезава нея и децата ú душевно и физически. В такива случаи, жертвата не може да прегризе въжето си по никакъв начин - тя е в плътен кармичен затвор и преждевременното бягство от него, дори и да е възможно, води до изпадане в още по-голям ад. Най-малкото, ще я преследват й отнемат живота; или – в по-лошия вариант – пак ще се свърже да живее с някой егоист, понеже не може сама. Това означава, че всички жертви в един такъв дом или ситуация сами са били насилници в предишни прераждания и сега трябва да си платят с лихвите. Друга причина, поради която законите на кармата и небесните възпитатели не позволяват излизане от менгемето на кармата, е необходимостта лошите и несъвършените хора, чрез постоянни търкания и сблъсквания, взаимно или едностранно да шлифоват характера си. Тиранинът, ревнивецът, тщеславният, лицемерът и пр. трябва да намери непременно своя кармичен майстор в лицето на друг или други майстори на злото и егоизма, за да бъде в постоянна тревога и единоборство и по този начин да плаща кармата си. Така получава своите житейски уроци и наблюдава великия космичен принцип, според който представителите на доброто стават безсмъртни, а представителите на злото се взаимоунищожават.
Както отбелязах по-горе, трета причина, поради която Бог допуска и изисква много хора да не бъдат освобождавани от интимните, родовите и обществените клещи, е опасността да си причинят и да причинят още по-голяма карма, ако бъдат преждевременно освободени. Хората без висок
идеал, подтиквани само от страх, егоизъм, материализъм и амбиции, е по-добре да си седят в обстоятелствата, в които се намират, и там да получават своите уроци от Съдбата и да прилагат своите усилия да се самоусъвършенстват и служат. Ако принципът на удоволствието, притежанието, страха, вторачването и пр. е все още водещ в живота на една душа, Бог не съдейства за нейното освобождаване от затвора, понеже, ако излезе от него, тя автоматично си търси друг затвор, според старата приказка за гарджетата…
Следваща причина човек да си седи в ограничителните окови на обстоятелствата, е окултният закон за развиване на индивидуалността. Само неимоверните преси на страданието превръщат въглена в диамант и роба в индивид. Както зародишът, плодът в утробата или недоносеното яйце не бива да излизат преждевременно от условията, в които ги е поставила природата, така и незрялата душа трябва да бъде мътена достатъчно време, за да се излюпи най-после пиленцето - т.е., индивидуалната сила, която повече не разрешава на обстоятелствата да я програмират и асимилират, а сама ги ръководи, в съгласие с високия си идеал и космичните закони. Види ли Небето, че един дух, един пътник, вече е узрял за свободата и че излизайки от затвора той повече няма да си строи обители на личното удоволствие с ниски мерници и да заплита нови карми, Заповедта за освобождение е гарантирана.
В светлината на Школата, такава надежда за свобода се появява още в живота на ученика от Общия Окултен Клас, ако той действително отговаря на основните му изисквания: Приемане на Учителя за единствен и най-голям свой Учител (самоопределение); изучаване и непрестанни усилия за прилагане Словото Му; помагане на бременните, кърмещите, децата, болните, нещастните и възрастните; участие в колективните форми на живот (планинските лагери, екскурзи-
ите, посрещане изгревите на слънцето, паневритмия, Неделен и Общ Окултен Клас, грижа за братските градини, културни, обществени и научни мероприятия, общи закуски, обеди и вечери, изпълнение на нарядите и пр.). Изискванията за нов тип индивидуални вкусове, навици и потребности касаят не само категоричен отказ от употреба и присъствие в дома на месо, риба, алкохол, цигари, наркотици и други пъклени стоки, но и съзнателно ликвидиране на нуждата от ледени и студени ястия и напитки, от солени, готвени, сладки, тестени, млечни и пикантни храни, както и от консерви, компоти и всякакви други преработки. Неотклонно спазване на правилата за неядене преди изгрев и залез слънце, за продържително дъвчене с добро разположение на духа, неприемане на големи хапки храна и на големи количества, съблюдаване на астрологическите часове за хранене и на дните и седмиците за режими и постения, пиене на гореща, преварена вода от възможно най-чисти извори, отказ от силните чайове и от кафето - с много редки изключения. Излизане нависоко или в полето в търсене на по-чист въздух и слънце; излагане тялото на слънчевите лъчи, най-много до 10 ч. сутринта (11 по лятно време). Абсолютна забрана за плаж и слънчеви бани от 11 до 5-6 ч. след обед), занимания с интелектуален труд или развлечения не повече от 3 чáса в денонощието; минимум два часа дневно физически труд в градината; изпълнение на индивидуалните упражнения от беседите на Учителя; съзерцаване на звездите вечер поне 15-20 минути, миене на краката в гореща вода до коленете всяка вечер преди лягане - и още множество, множество най-конкретни правила и съвети, които ученикът се стреми да изпълнява съзнателно и с любов.
Всички тия правила са канарата, на която се гради основата на окултното ученичество. Ето защо влизането в Общия Окултен Клас на Школата под ръководството на Христовия Дух или Учителя съвсем не значи само посещаване на
лекциите и духовните събрания в сряда. Но дори и да изпълнява до едно всички правила и правилца на Общия Клас, дадени в беседите, ако кандидатът одумва и осъжда някого, той бива изхвърлен от Школата за години и векове. И най-малката забележка, казана шепнешком, определя автора ú като "оглашен" - светски човек, който отреагирва душевния си ад в средите на Братството. Устно, писмено или мисловно, всяка клюка, клевета, измислица, критика или осъждане, особено когато са породени от слухове, без човек да е сигурен в случая, пораждат яростен отпор от страна на Съдбата и определят кармични наказания за виновните. Властничеството, амбицията, честолюбието, съдничеството, користта, злобата, горделивостта, тщеславието, гневът, гешефтарството и пр. имат своите цветове, миризми и форми - и никой Посветен не може да бъде заблуден, когато се сблъсква с носителите им.
Тук няма да се описват събитията в споменатия период, понеже касаят изобилното производство на подобни непоносими вони, цветове, линии, форми и елементали. Търсещият Пътя няма право да ги възпроизвежда, освен в много редки случаи и с голяма любов.
Може да се каже, че от 2 до 13 юни имаше и много явления и чудеса на чистата красота и Присъствието, на слепота за злото и недостатъците, на изслушването на ближния докрай и благоговението пред Божественото в него. Явиха се и трудно обясними разминавания на обещано с действително: например, на 4 пъти, при спонтанно отваряне на томовете с лекции и беседи, Учителят обеща пълен успех на начинанията за основаване на домове, комуни и братства сред природата, в съгласие с твърдението в последните осияния, че сега има рядка възможност за това. Но и четирите пъти, подобно на опитите в други градове и места, надеждите пропадаха (поне засега). Останаха само незабравимите
преживявания на срещите със съвършено нов тип елфи и ангели на незабравката и бледожълтата теменужка, който искаха да поднесат своите дарове на гостите по тия девствени места; но това не можа да стане с пълния състав на групата, тъй като всеки имаше своя цел и свой план за нейното провеждане и нямаше предварителни разяснения и нагласа за срещата ни с Родопската Агарта. Още два или три дни преди тази екскурзия, един чувствителен приятел, спонтанно, на два пъти, бе възкликнал: "Сам духът на Зорница (най-прелестното родопско село по височините преди Чепеларе) сега е тук! Той е женски и сам дойде чак дотук, при нас, с покана да посетим неговите предели и да ги заселим". Впечатляващо е, че местността, природата на Зорница и хижа "Изгрев" (какви имена!) се считат за съвършено уникални - тамошните насекоми и цветя се отличават с ендемити, каквито няма никъде по света. Идвали учени от цял свят да се дивят на тези чудеса и да ги изследват. Учителят изрази този факт абсолютно точно при отварянето на единия от томовете с въпрос за Зорница: дава ни се това райско място не само за да му се наслаждаваме, но и за да правим "своите изследвания" - цитатът е почти точен. Като се имат предвид резултатите от прилагане на "Звездни приказки", "Приказки за цветята" и пр. у нас и в чужбина, и тук се явява надеждата за съвършено уникални опитности за пътувания чрез цветя, дървета, животни и хора по най-далечни и неизвестни звезди. Още в първите секунди, с първите крачки по пътя от разклона към Зорница, това стана ясно. Абсолютно попадане в рая! Учителят твърди, че на Земята има кътчета, по-красиви и от рая. Ние попаднахме в такова кътче! В низините, пък дори и по най-високи места в Пирин и Рила или Балкана тревите са други. Тук, в този месец, на една височина от 800 до 1400 м. над морското равнище, още от самото начало, човек бива облъхнат от такава кристалност, нежност и све
жест, от такава покъртителна невинност на природата, че загубва ума и дума! Неземната, копринена и неоскърбена зеленина на родопските къси треви по тия места не може да се сравни с нищо. Контактът с природните и ангелските духове тук е мигновен и потресаващ, изумителен. Човек може да изпадне в кома от красота и Присъствие. Неизказуемо с думи! На Рила се преживяват съвършено други неща - може би много по-върховни и грациозни, но нирваната, която може да се изпита в Родопа, е несравнима. Може би съвсем неслучайно някои от нас са заченати в този живот и са се вселили в майчиното си лоно именно в недрата на Родопите; неслучайно сигурно е дошъл и онзи, най-странен фантастичен разказ "Легенда за Зорницата", дълго преди да стане известно на автора ú, че има такова село и област в България. Това действително е една от базите на Венера на Земята, видяна и предусетена от сърцето на някого още преди 22 години - и описана много точно. Имаше един сън, описан в стихотворение: приятели от Венера идват ненадейно от небето на гости, кацат на балкона, катерят се голи като диваци, със смехове и веселия, по къщата, за да стигнат до своя приятел, изпратен тук с някаква мисия и с душа, "скръбна до смърт": на тази планета тука от устите, очите и челата на хората денонощно излизат змии, жаби и гущери; жестока смрад на озлоблението, наглостта, слепотата и самомнението; ледени струи от непризнание, осъдителство и унижаване, строящи около хората цели здания от лед и изолация… Приятелите от Венера идват на посещение и питат: "Кога ще се върнеш, кога?!" - а ти им отвръщаш с думите на Учителя: "Странник съм във този свят, никого не познавам…" - И приятелите на Зорницата си оти-ват, понесли в сърцето си част от тежката ти мъка. Казваш на някого, че животинското мляко е виновник и за диабета, според последните изследвания - и този някой само след 5 минути изпива с наслада пълна чаша с мляко; надяваш се, че ду-
шевната нежност и сърдечната мекота ще те съпътстват по целия ти път, но от устите и очите на хората се отделят едни такива неща, които не са красиви за описание. Мистикът много трудно може да живее или пътува с хора, тъй като те не могат да виждат и не разбират общуването му с така наречените "неоскърбени светове" и си гонят своя собствен план и понятия - и ти ставаш виновният, "обърканият", "неадекватният"... Повежда те някой прелестен елф навътре в морáвите да ти покаже своето царство и ти лягаш, смаян от дивната му музика - а си обвързан с хора, които не са с нищо виновни, че искат други неща в момента. А и ти не си виновен, тъй като не си очаквал наистина сама Господарката на Зор-ница да те хване за ръка и да те води насам-натам из своите владения. Ти почти вече не виждаш физическия свят на фокус и едва следваш пътя, защото плуваш в цяла вселена от танцуващи същества и благоухания, а когато се налага да отго-вориш на някой въпрос, съвсем не си "в час" и изричаш най-неопределени и объркващи обяснения и планове. За половин ден сменяш решенията и плановете си по пет пъти и на теб не може вече да се разчита нито за секунда. Идва момент, когато всеки кораб тръгва по пътя си - за съжаление, оставяйки не винаги благоуханен дим след себе си… Приятелките имаха уговорка да слязат навреме в Смолян, защото ги чакаше Никола Гигов. И аз много исках най-после да се запозная с него, но Господарката на Зорница е имало друг план…
Небето не за пръв път провокира объркващо поведение, с някаква своя особена цел. Но този път програмираното "объркване" е по-голямо от всякога. От една страна, Домакинята на Зорница не се интересува от нечутките, неделикатните и неинтересуващите се и иска да я следваш; от друга – Наблюдателите отново вървят с небесните си магнетофони, мислографи и камери, за да заснемат мислите и разговорите, оценките на хората, които не са доволни от поведението на
някого. От този материал духчетата моментално почват да строят крепости и зандани за перспективите на неделикатните, изтеглят тъмни и грозни нишки и обвързват все повече и повече жертвите на самите себе си с техните собствени оценъчни пипала и корди, които миришат лошо. Ако не последва раздяла, става много опасно. Природата може да пусне змия, небето - да потегне буря, пропастта - да отвори паст. И долу, по къщите на хората, е така: останеш ли някъде повече, отколкото им е възможно да издържат на хармонията и благостта, на истината, изведнъж по пода плъпват змии, във въздуха избухват ментални микроби, от устите почват да излизат странни гадини и гадости, които миришат отвра-тително, а хората ги наричат "поучения", "съвети" и "назидания" – набиване на акъл в главата. Очите на околните стават стъклени и ококорени, те са вече изпълнени с проблем и святкат мъртво от гняв. При всички случаи трябва да се из-мисли "виновен", за да може "животът" да продължи… В този вакуум от честолюбие, прокурорство и мигновени присъди, чиста еманация вече не може да диша. Не че хората са лоши, но те се уморяват много бързо да стоят най-горе в черепа си: прилошава им от благоговението пред Божественото в ближния. Тези редки мигове, когато ослепяваме за недостатъците на врагове, безразлични и близки и се съединяваме в сладка хармония с Божественото в човека, са единственото време, в което духът на човека е живял. Целият останал арсенал от време е именно арсенал: готовност за битка, за оскърбяване, за порязване! Готовност за бавно самоубийство и състаряване и убиване на собственото благоухание, поради ужас от обмяна с Божественото, поради поддържане на осмъртяващи близости и дистанции, поради съучастничество с пъкъла в стръвното или тихо и подло търсене на своето право и оскърбяване на чуждото право. Човек представа да плува сред ближните като предкласика и яростно сече с брадвата си на
ляво и надясно, побеснял от оценъчна циклофрения. Не може и не желае да слуша музиката на душата ти повече от втория такт, но те държи в мъртва хватка, принуждавайки те да изслушаш неговата какафония, без паузи и във форте-фортисимо до края (ако има край…). И не дай си Боже да се опиташ да го прекъснеш, защото искаш да слушаш феята, а не него...
Където и да отидеш - все едно и също… Тукашните хора се взаимоосмъртяват чрез непрекъснато съжителство в запечатани микрогрупи или чрез преобладаваща мъчителна самота. Из целия Космос безсмъртието се дължи на "Закона на Трите Жилища": по жребий периодично в едното сам, в другото - двама, в третото - останалите. Сатанинските религии поддържат препарирането на духа и душата в морални смолú и хербарии, защото имат сметка. На тази тема писатели, мъдреци, Посветени и Учители са говорили и говорят непрекъснато. Тук няма защо да се продължава този лайтмотив и на беседите, и на осиянията, защото няма смисъл. Рано е на тази планета, наистина е много рано. Истината за Трите Жилища, чрез които се попада в Трите Вселени, наистина е табу за туземците.
12,30ч. Истинско време
- Законът за Трите Дома е Закон за добиване и поддържане на безсмъртието. Той е причината за съществуването на физическата вселена - универсума. Законът за Двата Дома поддържа духовната супервселена; а Законът на Единия Дом е плод и основа на Божествената Вселена. Ето защо, истинската астрология бива "еднодомна", "двудомна" и "тридомна"…
На нашата планета спазваме всички тия неща и затова сме безсмъртни. Ето, отзад се виждат къщите ни. Отвънка са хълмове, но отвътре навън се вижда всичко – абсолютно прозрачно е. Да не мислите, че във всяка къща тука има човек? – Не, обитаемите хълмове са на големи разстояния, а останалите служат за друго.
Родените от Отца са "еднодомни"; родените от Природата - "двудомни", родените от Учителя - "тридомни" и "многодомни". Всяко същество, всяка йерархия се дължи на различно количество домове. Като се имат предвид атомите и техните "частици", представете си колко домове имат различните същества от атомната вселена!
Науката за гостуването на други в собствения ви дом се усъвършенства в моновселената - Божествения свят. Роденият от Отца е толкова чист и свят, че няма нужда да ходи по гости: където и да застане, той образува собствен дом, в който остава абсолютно сам или приема всичко и всички, които му изпраща Бог. При това, желанието на Баща му съвпада напълно с неговия собствен вътрешен импулс и не може да има никаква неприятност и неудоволствие от общуването с всяко същество, което Бог му праща. (Гостуванията по безбройните други домове и светове е "хостуване" - животът на една немалка част от хостонните йерархии - б.п.)
В онзи миг, когато някой изпита и най-малката студенина и нежелание за пълна обмяна с което и да е същество, което Бог му праща, такъв съвършен
дух, даже и да е елохим, разбира, че е дошъл моментът да се потопи във Великата Разумна Природа. Това не винаги е вина - обикновено е съзнателна готовност да служиш на Природата. Така в теб се явява желанието да си имаш “другарка” - "сродна душа". Тогава вие заживявате в два дома и започвате да си ходите на гости. Няма случай две души да живеят неразривно в един дом през цялата вечност! Който е измислил това, които ви е измамил, че и на Земята в една къща могат да живеят двама до края на живота си, без да се обезобразят - той е изказал една голяма лъжа и затова и досега [хората] остаряват и умират.
И така, ако ти заживееш с някой друг - дори и в две къщи - но не и със сродната си душа, налага се да слезеш от духовния свят във физическия. Там единственото спасение е Законът на Трите Дома. Понеже си послушал Змията и си изменил на сродната си душа - избързал си да се свържеш с някой друг, - Небето ти отнема безсмъртието и те пуща по Земята да си изкарваш прехраната с труд и пот. Така ще е, докато изпълниш Закона за Трите Дома. Във физическата вселена има много сродни души - не само една. Като ги намериш и се обмениш с всяка по Закона на Трите Дома, ти имаш шанс да възвърнеш своето безсмъртие и пак да се съединиш със сродната си душа. Престанете ли веднъж за винаги да си изменяте, поддавайки се на връзки и неща извън вашата велика обич, вие ставате едно и се връщате в дома на Отца
си. Тогава заживявате в едно тяло и в един дух - продължавате да слушате Баща си и да изпълнявате Неговите повели. Тогава ще приемате всички, които Той ви праща, и няма да ги пъдите от дома си! Бог знае кога да ви остава сами да почивате - и кога да ви изпраща по-малко напреднали души, които се нуждаят от Хляба на Словото и от Бащиното огнище на Любовта. Откàжете ли топлина и подслон на едного от "тия, малките", сърдéте си се сами. Бог веднага ще ви раздели на две и вие ще започнете да тъгувате за "сродната си половина", която е вашата собствена душа. Значи, ония, които са пропаднали и не могат да обичат всички, са същества без душа. Радвайте се, ако сте от ония, на които душата отсъства само временно. С всяко приласкаване на някой "беден и окъсан" - дете на Бога, което играе ролята на несретниче, - вие придърпвате собствената си душа от Небето, за да станете един ден пак същество с душа. Намерите ли така един ден себе си, Баща ви "заколва" "най-тлъстото си теле" и го посвещава специално на вас. Превеждайте правилно - да заколи Отец телеца е едно, да се пожертва агне или овен – друго; да си готов да принесеш в жертва собствения си първороден син - трето нещо. Тия неща в Библията имат символическо значение. Да заколиш Телеца в себе си, значи да ликвидираш с жаждата за притежание на неща и души - дори на собствена, единствена сродна душа. На мистичен език казано, това е жаждата да притежаваш и собствената си душа.
Ето защо всеки, който не е готов да изгуби душата си в името на Любовта, няма да си я възвърне. Това е правилният превод на Христовите думи. Да заколиш овен, значи да ликвидираш с нагона си да си винаги пръв и да подчиняваш; да заколиш агне, значи да премахнеш завинаги робското овчедушие пред тирани, роби и несродни души и да престанеш да им се подчиняваш. Американците колят пуйка на Коледа, защото са крайно тщеславни; българите колят прасе, защото са големи материалисти и освинват Божиите пътища повече от всички. Те са интелигентни и сантиментални като прасето, но ще оквичат орталъка за собственото си право и неправото, недостатъците на другите. Затова душата им затлъстява и черепът им надебелява отгоре: няма разпознаване на Учителя им, няма отклик на Истината и на Любовта.
Сега, като ви обещавам разни неща и ви отварям най-добрите пътища, недейте мислете, че ви говори някой човек, побъркан от притеснения и тщеславие. Покрай вас е пълно с такива, но рожбата познава гласа на майка си. Лъжепророците, самозванците, болните хора не винаги са слуги на дявола - понякога и те свалят и чисто Слово Божие. Но когато видите някой, който се стреми да превръща Словото в Дело, а Делото в Живот без да осъжда другите, помнете, че с него е Бог! Щом някои не се обявява за единствен син на Бога - с него е Бог! Щом някой спазва Закона на Трите Дома - сигурно е от безсмъртните или
скоро ще стане безсмъртен. Престане ли да умира, той ще възвърне най-после душата си и ще поживее известно време с нея в две отделни, различни тела. След като поживеят така в рая, за да се насладят на небесното съпружество и да наплодят и намножат още много души, верни на Бога, те могат да се съберат пак в едно тяло и да се върнат в Царството Божие.
И на Земята да си, ако духът и душата ти са в тебе и имаш само един дом, в който благо и пламенно приласкаваш всякоя душа, пратена ти от Бога, а в свободното време работиш сам и си почиваш, ти си съвършен - смирено дете на Бога. 15,11ч.