Необятното говори

Книга 42

1467 28.06.2014 Идване на нови души на земята, прераждане в Кавказ и др. 08:09:00 до Г.Г.: И така, опитвам се да отговоря на следващите ти въпроси, доколкото мога.

2.По въпроса за идване на нова душа на земята чрез вас също не мога да бъда сигурен без сондиране на най-върховната Воля. Но ще изкажа принципни положения, доколкото този въпрос е стоял и пред самия мен. Първо, щом двама души се обичат и са на практика семейство, божественото е да са напълно свободни, радостни и щастливи в сакралния си живот, защото в него присъства сам Бог. И най-малката мисъл за предпазване, отлагане и планиране може да огорчи волята на Небето и евентуалните души, които чакат да дойдат на земята чрез по-духовни и чисти родители. Така че, ако дойде и като дойде такъв щастлив момент, хората с душа го посрещат с отворени обятия и най-предани грижи. Тук важи всичко ново и свещено, което е казал Учителят за зачатието и бременността. От друга страна, в Словото от онова време Той е предупреждавал в едно семейство да не се раждат повече от две деца поради лошите условия на земята и усилните времена. Дали това важи и за сега не съм сигурен, тъй като над всичко е волята Божия, различна за всеки отделен период и случай. На някои ученици е препоръчвал да не стигат до раждане на деца, за да могат да се посветят изцяло на пътя на ученика и мисията си в света. Това обаче поставя въпроса за интимния живот - за предпазването от забременяване. Как то може да бъде естествено? Имаме някои отговори на този въпрос, но все още има да се проучва това астрологически и според практиката на народа и народите с естествени природни средства.

3.Относно прераждане в Кавказ е излишно да молим Бога това да става тепърва отсега нататък, освен ако не би било по Неговата воля и в плановете на личната ни еволюция. По про-стата причина, че вие, които сте по-млади, можете съвсем скоро и в това прераждане да отидете там, когато Учителят отвори Школата там. Ако пророчеството Му не е отменено, ако не е решил нещо друго, би трябвало да чуем за новата Му изява от 2026 година натам. Не че тогава ще се роди в Кавказ - в една беседа от 1926 година ясно казва, че ще събере своите Си там след сто години. Така че сме пред прага: Той е вече на земята и остават още само 12 години! Даже и аз се надявам да доживея до този момент и да отида, ако Той ме покани вътрешно. Не че външно би забранил някому - Божествената Школа винаги е отворена за всички, но вътрешната покана не е за всички. В такива случаи човек може да е и в друга галактика - и пак да е при Него; може да е "под носа Му" физически - и да си остане оглашен, каквито хора е имало много на Изгрева.

4.Относно космичния ти произход, както и на всеки друг, как-то ти казах засега информациите от доста години са спрени. Естествено, със самия ти въпрос "телеграмата" вече е отишла, така че, ако дойде отговор, веднага ще ти го кажа. Но вече нямаме право да питаме както преди, понеже бе казано, че Контактът по стария начин е прекратен. Да, постоянно идват нови откровения, в които се усеща пак Присъствие и Слово, но не трябва да се изтъква къде точно е това. Той иска да живеем по нов начин, според казаното в Словото и по модела на безсмъртните хора в Новата Вселена и на Новата Земя, но ние все още поддържаме старите форми и затова Словото приема други форми на изява, безопасни за нас. Ние все още живеем като другите хора или като оглашените и учениците от Неделния и Общия клас, затова Той преди няколко години промени "стратегията" Си и провежда Слово и Дело по съвсем нов начин. В далечно бъдеще човечеството ще живее по примера на Специалния Клас (Младежкия) и по-горните, както живеят всички безсмъртни същества в Невинната Вселена. Там хората живеят в братства и комуни, но всеки си има самостоятелен малък дом с мнимум три декара земя около него, а още по-добре - един хектар. Не че няма да има любов между мъжа и жената и майчинство и бащинство, това си е божествено, но ще се виждат тайно, ще си ходят на гости само за максимум една седмица в месеца. Никой няма да знае кой с кого е близък и кой е бащата на детето. Това е изяснено още в беседите на Учителя до 1944 година, но не бива да го приемаме като закон за настоящите времена, освен в някои извънредно редки случаи на хора с познания по този въпрос и много висок идеал. Ако вече сме заедно с някого и се обичаме, другият не би трябвало да бъде огорчаван с такива нови опити. Това може да се проведе божествено, само ако в нас няма и следа от Стария Адам и Старата Ева - ако няма плътна битова, астрална и териториална привързаност. Но в някои случаи Бог благославя и закриля и класическите двойки, ако работят в хармония за Словото и Делото и ако всеки има свободата да ходи по гости и самичък, и по този повод у ближния не се яви и атом от безпокойство, съмнение, подозрение, ревност или огорчение. Нали е казано в Словото, че идеална двойка в очите на Бога е тази, при която през целия им живот в нито един от двамата не се е родил нито един отрицателен поглед, нито една отрицателна и тревожна мисъл, нито едно негативно или осъдително чувство. Това е отразено в най-божествената приказка на всички времена - "Каквото направи дядо, все е хубаво" от Ханс Кристиян Андерсен. Заменил дядо кон за кош гнили ябълки, връща се вкъщи с него, но знае, че в бабичката му живее Бог и затова не се безпокои нито за секунда. И наистина, тя казва: "Нищо миличък, прекрасно, прекрасно, прекрасно! Тъкмо ще си имаме сега тор с тия гнили ябълки да си наторим нивичката. Каквото направи дядо, все е хубаво!" - и го прегърнала и разцелувала по-горещо от всеки път. Аз имах огромното щастие да ми се случи и на мен такова нещо в живота. Един ден по невнимание счупих една много скъпа и рядка ваза-уникат на една близка душа, която й бе в наследство от майка й. Но Съществото до мен не трепна нито за миг, прегърна ме от радост и щастие, че именно аз съм я счупил и каза, че това е за добро - че нещо старо ще си отиде по този начин. Имах и такъв случай в живота: събувам си пред външната врата на една приятелка калните обувки, а тя ме дърпа навътре и не ми позволява да се събувам. "Ама ти имаш нов персийски килим, как така?!" - "Нищо, скъпи, влез. За мене това е истинско щастие! Твоите следи от кал по килима аз няма да ги изчистя до края на живота си, дори и когато се превърнат в прах, защото ще ми светят!" На тази тема май ви изпратих и най-хубавия разказ от Лев Толстой "От какво живеят хората". Когато бабичката на Симьон погледна със зъл поглед странника-ангел, когото той доведе вкъщи, за да не замръзне гол зад черквицата през зимата, ангелът видя, че зад нея се появи приятелят му - ангелът на смъртта - и разбра, че до вечерта Матрьона ще умре. Усети зловония дъх на смъртта през устата й, когато тя изрече думи на егоизъм и отрицание. Но когато тя се смили и прие странника, нахрани го и го облече и го сложи да легне на топло до печката, ангелът видя, че в нея има Бог и че тя няма да умре. Най потресаваща е репликата на Симьон в решителния миг, която направи обрат в душата на жена му: "Матрьона, Матрьона, нима в тебе няма Бог?..." Така е и с всички нас. Тоталната слепота за недостатъците на другите, дори и да изглеждаме наивни, е тотална гаранция за присъствието на Бога в нас и за това, че "до довечера" (най-много до няколко десетилетия...) няма да умрем. То физическата смърт е нищо пред "смъртта" на душата, когато е помислила за себе си и е укорила за нещо ближния. Наистина, смърт няма, душата не умира, но изпада в каталепсия, когато наоколо се появи груба душа. Въплъщенията на душата на зе-мята - какавидите на копринената буба - умират дори буквално, когато край бубарника мине камион или мотоциклет. Физическият шум за тях е тъй смъртоносен, както парализиращ за нас е псхическият шум на зелените сърца, способни да мислят и говорят грубо. Та душата на "бабичката" никога не би си помислила нещо лошо за най-близкия и не би го укорила, ако той би пожелал да се се излекуват от всички болести и подмладят незабавно и да станат безсмъртни, изпълнявайки волята Божия. А за ученика от Специалния клас на Учителя и от по-горните, волята на Небето е една седмица от месеца той да живее сам, една седмица - при най-близката си душа или семейството си, а ако няма такава или вече няма – непременно при някоя самотна майчица, при някой недъгъв, болен, стар или нещастен човек, за да им служи с всичката си душа и всичките си сили и средства. Една седмица - да скита по света и да приема покани за гостуване; една седмица да е горе в Школата и в полети из Вселената. Ако няма чак толкова висок идеал и не е разбрал Словото Божие, благословен е и старият модел на Старата Вселена на живот по двама, щом като взаимната слепота за недостатъците е пълна гаранция за присъствието на душа или искра Божия и в двамата - гаранция за присъствието на Бога в тях. В такива семейства със сигурност ще се родят деца с монада - деца с Бога в себе си, за които мисълта за себе си и за укоряване на другите ще е нещо абсолютно и напълно непознато. Ще е непознато и огорчението, поради което ще има смисъл да се занимават и с четене на беседи, с духовни инициативи и събрания, с посрещане на изгреви, танцуване на паневритмии и т.н. В противен случай ще наливаме безкрайно все ново вино в стари мехове и няма да направим нищо ново в преражданията си.

Д. и А. също ви поздравяват сърдечно и ще бъде много радостно, ако можем по-скоро да се видим!