Книга 23
28.ІV.131(1995)
28.ІV.131(1995)
Анхиало
ОСТРА ЗАБЕЛЕЖКА
18,00ч.
Из книгата на Брайън Л.Уейс "Вестители на отвъдното", изд. "Слово", В.Т. 1991г. (Brian L. Weiss, M.D.: "Many Lives, Many Masters", 1988):
"Освен това, трябва да се научим да не подбираме само тези хора, чиито вибрации са същите като нашите. Обяснимо е защо се чувстваме привлечени от някого, който е на същото ниво като нашето. Но това е погрешно. Трябва да се отива и при онези, чиито вибрации са различни от нашите. Това е същественото - да се помага на тези хора!" (стр.44)
"Не става дума само за една надежда, една вяра и една любов, а за много. Толкова неща се подхранват от тях! Има много начини те да се изявят. А ние черпим толкова малко от това съкровище…" (стр.56)
"Какви уроци трябва да учим сега? Кое е най-важното нещо, което можеш да научиш по време на този живот, така че да продължаваш да растеш и да се развиваш?
- Доверието - бързо отговори тя. Знаеше коя е главната ú задача.
- Доверието? - повторих аз, изненадан от скоростта на репликата.
- Да! Трябва да се науча да имам вяра, но също да вярвам и на хората. А аз не го правя. Аз мисля, че всеки се опитва да ми причини зло. Това ме държи настрана от хората в ситуации, когато не би трябвало да страня. А това ме задържа при други хо-ра, от които трябва да съм далеч." (стр. 90)
"Голословие без поведение не върши работа. Лесно е да се чете или говори за любовта, милосърдието, вярата. Но да се ПРАВИ това, да се ЧУВСТВА това, се изисква съвсем друго състояние на съзнанието. И то не мимолетно състояние, подпомагано от наркотици, алкохол или силни усещания. Постоянното съзнание се достига чрез познание и разбиране. То се поддържа от физическото поведение, от действия и постъпки - от практиката!" (стр 134)
Проблемите, засегнати в горните извадки, съвпадат по същество с тези на много хора, живеещи в постоянна скръб и меланхолия, въпреки ролите, които играят, за да не притесняват другите. Преобладаващото им усещане е, че са чужденци в този странен свят, в който всички газят вода, а ходят жадни. На всеки ъгъл стои по един Пророк, молещ минувачите със сълзи на очи и да си вземат безплатно от даровете му, трупани с векове в протегнатите му ръце за даване, но всеки бърза нанякъде, повлечен от своята хипноза. Този образ на човека от Шестата раса - на Космическия Човек, обрисуван тъй поетично от един ангел на Земята, ливанския пророк и певец на бъдещето Джубран Халил Джубран - важи и до днес за пришълците отдалеч. Скръбта им прелива на златни талази върху това случайно крайбрежие, където се разбиват толкова много кораби; където въпросите се кълбят подобно на огромна виолетова буря и оловна тежест от самота до хоризонта, без надежда за среща с някой свой измежду сомнамбулите; без шанс да се отвори небето на изток и да потече спасително реката на Припомнянето. Връхлетени за пореден път от този прилив на носталгия, съпроводени от кънтенето на всички гласове на самотници от вселените на Моцарт, Верди, Пучини, Леонкавало, Вагнер, Чайковски, Бетовен, техните знайни и незнайни посестрими и побратими умеят да се затварят красиво в света на скръбта и да не излизат като просяци по улиците. Най-тежката и най-неблагодарна е ролята на космическия Крез, слязъл като просяк помежду просяци, за да наблюдава чрез него Небето кой е готов за отплаване и кой трябва да си стои още по крайбрежните таверни и кáлените колибки на слепотата, за да преде още дълги векове нишката на космичния устрем и вкус. Въпреки хроничната неизбежност на тези виолетови бури, настигащи не само нас, едва прохождащите, но и Най-Големите, Съдбата трябва да има нещо предвид, когато ни гледа с остър поглед и отвесна бръчка между очите и иска да се кръсти едно осияние или назидание като това със заглавието "Остра забележка":
- Отровата на пъкъла има много шишенца и надписи, но по същество е само една: Самосъжаление. Недостойният - може да бъде и адепт, светия, архангел, елохим, - пипне ли го тази проказа, с него е свършено! За сведение, когато Бог скърби, когато Учителят скърби, Той има предвид пъплещите същества, а не Себе Си. Свещена е скръбта на волния, когато види за-творник, прасе в кочина. Но да ходиш да хленчиш с поетични очи или жалки намеци пред дъските на кочината, когато касапинът се върти наоколо и си точи ножовете, това е не само опасно, но и страшно смешно… Най-силно се смее Космосът на ония предавания на живо, в които някой прекрасен трубадур, с първокласна шпага и шапка с пера и с кадифени гащи се навърта покрай курниците и почва да пее на кокошките любовни романси… Ежедневно вършите това, не сте прекъсвали никога! Братята ви развяват знамена на барикадите, пеят Марсилези, та се късат, попадат под дъжд от куршуми, а вие разкряквате кокошарници и разгрухтявате свинарници, обикаляте по частни обори, тревожейки обречените и дигайки пушилки от време на време, когато ви усети някой свинегледач и ви подгони...
В присъствените занятия вие изучихте характера на всички опитомени. Знаете нрава на вързаните; знаете как си въртят главите птиците. Ти му говориш за пóлети, чакаш с Кораба само на сто метра вдясно, искаш да му покажеш цяла вселена от най-тънки усещания... и се надяваш една обикновена птица да те разбере. Пет секунди може да те гледа в устата, но после ще си мръдне главата надясно, после наляво - и повече няма да ти обърне внимание. Ти я подгониш да я погалиш - тя хвръкне надалече от тебе…
Овладейте най-после различието между птици за продан, кафезни птици и птици за угояване. Не бъркайте гальовните животни с подхвърчащите. На птиците давайте просо, на уличните кучета - кокал, на кончетата в яхъра - сено и слама. Повечето птици кълват на окултно, астрологическо, мистическо просо. Конете се задоволяват със сламени чувства; кравите и воловете преживят религиозен морал. Повечето котки си стоят в къщи, защото ги хранят, но обикновено се разболяват и гледат много тъжно. Често се хвърлят от седми или десети етаж, защото не им е достатъчно да се отъркат о краката на добрия господар, който ги тъпче с реномирана храна за котки и котешки успокоители.
Рядко се срещат и същества със искра Божия, на които не трябва да се подхвърлят мръвки, за да тръгнат след вас. Напротив, най-тлъстите мръвки си им дават господарите, но те искат да се отъркат точно о вас. Понякога си вземат котенцата и ги донасят, едно по едно под вашия креват. Неведнъж бездомни или любими домашни кучета са тичали след вас подир рейса с десетки километри през няколко села, а понякога - и през няколко прераждания!
Като помните всичко това, не се опитвайте да отваряте кафеза на стайна птица от южните страни. На нея ú стига да ú пълнят поилката, да ú хвърлят сухи червейчета и да ú чистят редовно клетката. Стига ú да си слуша вносни дискове и да чете окултни книги. Ако бръкнете с ръка - ще ви я накълве до кръв или ще изпадне в паника. Ако някак си успеете да е уловите и я пуснете дори само в стаята, след 15 минути може да я видите мъртва - ще ú се спука сърчицето от такова пространство! Така че не се чудете на случаите с отворени вратички на кафезите - има и милостиви господари, нямат нищо против сами да си излетят птичките. Но птичките не излитат - нямат понятие за свобода.
Науката за пространствата е предмет за напреднали. Физическата вселена има 49 измерения, Свободата - 84 билиона, а Съвършената Любов - такова количество, което е непознато и на Абсолютния! Поилката си е намясто, нека да е и само един напръстник дори. Дебитът на Свободата е неизмерим - наоколо ви клокочат бистри извори и бучат Ниагари! Как ще при-нудиш едно птиче колибри да пие направо от Ниагара - нали ще го убиеш? Как ще преподадеш на домашна птица науката за неизмеримостта на моралните пространства?
Вие постоянно се мъчите да втълпите на овена морала на вълка и на кокошката - морала на лисицата. Постоянно правите гаф след гаф и разсмивате децата от космическите забавачки - възрастните се смеят само веднъж, до два пъти на такава серенада сред пернáтите.
Сега Ние не искаме да унижаваме живите, разумни души, които са около вас и които са привлечени от искрата ви Божия, понеже сами имат искра. Всякакви сравнения с птици и животни тук са неуместни, щом става дума за живи и разумни души. А вие се подчинете на стадия на тоя свят, в който все още всеки си отива в клетката, след като си е нахранил ума и духа с относително свежа храна.
И не ни принуждавайте повече да ви правим остри забележки!
