Книга 18
9.VIII.128(1992)г.
9.VIII.128(1992)г.
София – Изгрев
НЕИЗВЕСТНОСТ И ОБИЛИЕ
...КОЙТО СЕ КРИЕ ЗАД БОЖЕСТВЕНА МАСКА...
5:25 ч
Лойола пристига – колкото и странно да ти се струва началото на сегашното единение. Искам да предпазя Своите Си от разрухата, която носи този служител на Сатаната. Вие очаквате напътствия за отличителните качества на белия брат и бялата сестра, а Аз започвам от средината на черното, за да имате представа на какво се дължи смъкването на ангелите в ада.
Първото нещо: мракът няма опора. Светлината, виделината, яснината имат опора, понеже извират от Източник. Мракът не може да извира, понеже няма източник. Божественият Мрак също няма Източник, но той почива в Абсолюта. Духовният и физическият мрак превръщат неизвестността в известност, а обилието - в присвояване.
Вечният живот има два полюса: неизвестност и обилие. Колчем снеме някой неизвестността в известност, половината му дух потъмнява. Оня пък, който иска да заграби и употреби някоя част от Цялото само за себе си или за своите си, обилието го напуска и половината му душа почернява. Ако някой е наполовина черен откъм душата и наполовина тъмен откъм духа, той почва да тъче мрака на небитието. Той загубва опората си, силите му го напускат и първородството му пропада за милиони и милиони години.
Така мъката не закъснява да се настани постоянно в него, печалното му лице обременява очите на търсещите, дряхлите му телеса показват колко силно се отклонил от светлината и Истината.
Новият свят, който се появява вече сред пелените на стария, няма да снема вече неизвестността в известност, нито ще продава обилието за притежание.
Половин дух и половина душа все още ви крепят на повърхността, ала Битието има и трето измерение. Височината е третото измерение на Божия Дух, но дълбочината е третото измерение на Отца Небеснаго. С половин душа и половин дух, вие плувате на тънката граница на панвселената и по същество сте плоски – още нямате ни височина, ни дълбочина. Височината изключва известността, а дълбочината не признава никакво притежание. Ето защо, нито един дух, който е известен, няма печата на Духа Божий; нито една душа, притежаваща нещо свое, няма съкровената красота на Отца ни, Който е Обилие на всички Обилия. Когато потъмнее духът и почернее душата, половините им все още не са погинали – те се крепят на повърхността на Битието посредством светлината и виделината.
На прост език казано, притежание на сродна душа и изява на показ пред трето лице или повече поддържат дишането на духа и душата ви на повърхността на морето. Пелените на живота – привързаността на някого към някого и гъделичкането на признанието (от страна на) на другите – все още са ви необходими.
Новият свят няма нужда от такива пелени! Там новороденото не мирише така остро – няма пелени, в които да се наакват сърцата и душите ви... Пелените на хора и ангели не се подменят никога; някои ги подменят, най-много, по няколкостотин пъти в едно прераждане. На бебето изверженията колко пъти трябва да се промиват? – Питайте майките, те знаят... А вие си живеете в пелените на своите привързаности и своята жалка слава – нямате понятие за подмяна на аурите, подмяна на името ви при всеки нов акт на изява.
Сега ще Ме цитирате, понеже съм казал, че Божествените връзки са неизменни. Да – неизменни са връзките на яснината - яснината не може да измени никога! Яснината не изменя на Божественото – около нея всичко е ясно, понеже няма центрове на завихряне. Завихри ли се някой около себе си или около някого другиго, той веднага започва да произвежда виделина и светлина. И това е добро, но тогава мигом изчезват височината и дълбочината, вие загубвате опора и започвате да се движите панически, за да не се удавите. Ние така ви виждаме откъм Вечния свят: трудите се панически, привързвате се панически – панически се държите на повърхността на живота, която е само една илюзия. Страх ви е да потънете надолу – към обилието на Абсолютния; не можете да излетите нагоре – към неизвестността на Оня, Който витае над бездната.
И прави сте: никой, който няма още дробове за Отца, не бива да се отпуска – движете се, движете се интензивно, дори и панически! Паницата леща – предателството на притежанието – няма да ви направи сферични, обилни, многоистинни: ще си останете в плоска галактика. Ще мъкнете радостчиците и скърбиците на плоските, плитките души и сърца. Ще ви трепери духчето от драгостчицата, когато отправят поглед към вас, когато ви слушат думата...
Притежавате ли нещо, няма друг начин: трябва да цапате с всички сили с ръце и крака до издъхване, за да останете на повърхността на живота. Няма друг начин за повърхностните същества. На по-върхностните дай вторачване, вглеждане, фиксация. Повърхностният се набръчква още на 60 години, понеже непременно се е вторачил в някой близък. Плоската съвест се вглежда по-дълго от част от секундата в някоя монета, банкнота, сметчица. Като бърка в джоба си да даде, тя много точно различава златната парà от простата – и простата ù глава дарява именно простата, а не златната. Така нумпирът и нумархът на по-скъпата монета си остават в джоба, в къщата, в банката на глупака, и той се подлага на ранно застаряване, под хищните погледи на стотици вампири и дракони на парите, богатствата.
Третият вид повърхностни плувци са ония, които се фиксират към някоя наука, система, човешко учение. Има и ангелски, и титански учения, които изискват фиксация от жертвите си, умствено гипсиране. Като ти гипсират ума и сърцето, като те поставят в спирт и стъкленица, ти започваш да гледаш като препариран. Няма благост в очите ти, няма радост, няма жизневеселие. Ти може да повтаряш като папагал, денонощно, името на Кришна или Рама, понеже някой набръчкан е фалшифицирал текстовете на Словото Божие и е решил, че може да се плува на повърхността с мантри, тенджери и прищипнати сърца...
Не няма да излъжете Височината и Дълбочината, не можете никога! Още по-гърчави ще станете, още повече пъпки ще ви избият по сърцето и гърба! Още повече тлъстини ще провиснат като тесто из нощви! Но няма да излъжете обилието, нито неизвестността, като мислите, че майките ви са по-важни от любимите и че отлагането не е път към пъкъла. Първият момент, отминат, става на мрак! Мракът поражда половинчатости, половинчатостите – осъждане, а осъждането – бръчки и бастуни. Ти ще осъждаш – и съдбата ще те осъжда. Ти ще отсъстваш – и щастието ти ще отсъства. Точно когато трябваше да сте в центъра, защото са нужни акушерки на Новия свят, вие стоите при майките си, строите си къщи или помагате на отсъстващи.
Още повече ще ви говоря, още повече ще мълча... Не заставай в центъра, защото трябва да си в Центъра! Служи на невинния, за да не служиш на виновния! Не кради пари и документи, ценности, с името на Братството на уста! Не спирай Словото и Делото Ми и не боклучи ефира с астрологическите си глупости. Не смей да заставаш срещу хонорар на сцена пред хора с искра Божия, защото ще те поразя! Не разделяй архива на Словото на две, за да не се разделят хората на партии, секти и двойчици! Не купувай и не продавай ни Слово, ни Дело, ако не искаш да те направя безсловесен, безобразен и безделник...
Докато не започне ерата на самостоятелните квартири, където всеки сам да решава кой ще му гостува, преизобилието на Слово и младост се отлага.
Ако правите нещо, правете го сега – няма бъдеще. То се отлага до безкрайност, когато отлагаш мига. Костите са път към проумяване.
Простете Ми, че се намесих пак в сметчиците ви...
12.X.128 г., около 10 ч.
Тактът на Битието изключва сметта лична сметка. Личната сметка на всяко същество се определя само от Природата – от никой друг! Колкото повече работите за безсмъртието, толкова по ви се увеличава личната сметка. Смятате ли си я сами, оставите ли се на счетоводители да ви я смятат, вие сте загубени.
Алхимията на Любовта превръща всяка вярност на импулса в духовно злато. Мъдростта снема послушанието в душевно злато, а Истината кондензира свободата и работата в органическо злато. С този личен капитал, с тази печалба вие сте съвършено свободни да пребивавате и в Трите Свята. Ако и трите вида злато текат у вас правилно, един ден те се синтезират в Божествено Злато. Царевицата дава органическо, преварената и гореща изворна вода – душевно, а пресните плодове направо от дървото – духовно. Така се печели по външен начин.
Но трябва преди всичко да синтезирате богатството си по вътрешен път: самият правилен живот синтезира Божествено Злато; творчеството и даването – духовно; грижата и чистотата – душевно; а сродните души – органическо. Процесът е двустранен.
Вие сега сте пълни с мас и желязо, със сол и захар, с всякакви боклуци, алкохоли и никотини, с грамадни количества кофеин. Претъпкани сте с отпадъци от инфлацията на сладкия живот, на горчилките. Бъдете богати с пълноценно, звонково злато, което се котира навсякъде. Като спечелите богатство от тоя вид, вие ще се появявате навсякъде, където поискате. Всички полета, всички светове ще бъдат на ваше разположение!