Книга 24
16.ХІ.131(1995)
16.ХІ.131(1995)
Бургас - Изгрев
ПОКАНА ИЛИ ЖРЕБИЙ?
12,30ч.
По силен вътрешен импулс, група от най-близки приятели дойде в Бургас с чувството, че пак се събираме не случайно и че Небето иска чрез нас да проведе правилно някаква своя нова инициатива, някакви свои силни токове. Пак се появиха въпроси и проблеми във връзка с тройката, със сродните ни души, с това, как е най-добре да си помогнем един на друг и най-вече на Божието Дело. Импулсът бе първо да се отворят томове беседи от Учителя. Един от основните проблеми бе доколко и докъде трябва да се жертваме за ближния и в каква степен трябва да сме верни на самите себе си.
"Съвременните хора страдат, понеже не знаят какво нещо е любовта. Да се жертваш за хората, това не е любов. Като четете 13 глава от първото послание към коринтяните, виждате какво се говори за любовта. Тя се отличава с изобилие. Тя носи изобилно знание, изобилна свобода. Дето минава любовта, носи благословение.
Някой ви говори за любов, а е скържав, нищо не дава. Чудно нещо - любов имаш, а се страхуваш да не те оберат. Ако имате любов, не се страхувайте! Да се страхува оня чучур, който едва капе, че ще го оберат, има смисъл. Всеки може да открадне неговата любов. Единственото нещо, което не се краде, това е Божествената любов. Всичко може да се открадне, но любовта - никога. Всичко можеш да разделиш, но любовта - никога. Не се плашете от хората, че могат да откраднат любовта ви. Денят, в който се убедите, че никой не може да отнеме любовта ви, е ден на свобода.
Единствената сила, която помага както трябва при всички условия, това е любовта. Всички същества, от единия край на живота до другия, са носители на любовта! Който разбира тоя закон, той придобива съвършенството. Който не разбира закона, остава със своето несъвършенство. Любовта изключва всякаква обида. Какво нещо е обидата? - Накърнено чувство. Представете си, че един саможив човек се сдружи с някого. Той се привързва към него, обиква го и го нарича свой приятел. Той е така създаден, че не може да дружи с много хора, но изисква това и от приятеля си. Ако друг някой обикне приятеля му или приятелят ме дружи с други, той започва да страда, казва, че приятелят му го обидил. Не, чувството му е накърнено! Обидата се явява в единичната любов. Ако той разшири сърцето си и приеме повече хора, обидата ще го напусне." ("Заветът на Любовта", том І, стр.81-82)
- Отровата на старата Ева и на стария Адам е много упорита и лепкава. Но това не значи, че новата Ева и новият Адам трябва да поставят въпроса за жребия като на комсомолско събрание. Железен закон е; не железен, а елмазен: жребият е само едно огромно изключение, а не правило. Той се прилага само в много редки случаи, когато трябва да си отидат някои, неготови за това - да останат само готовите. Инак нещата са много прости. Ако искаш да общуваш с някой и да се обмениш така, както ти искаш или както той иска, за да му помогнеш, покани го тайно, без да знае никой. Създай всички условия да бъдете напълно щастливи, без да узнае абсолютно никой къде сте били и какво сте правили.
Ако не искаш да останеш с този човек обвързан за цял живот или за дълго време, ти предварително приемаш условието, след като се разделите, той да бъде свободен и ти да бъдеш свободен, без да искате сметка, без да питате по никакъв начин какво е правил другият, докато не сте се виждали. При удобен случай пак ще бъдете заедно, пак тайно.
Неправилно разбирате жребия като махленско събрание, в което става напълно ясно кой с кого ще остане сам. Обмяната на душите е свят процес, при това се вземат всички мерки трето лице, освен Бога, да не знае кой къде е. А това е толкова просто! При откровените жребии има опасност някои много ценни души да се огорчат. Но те не са виновни, че още не са готови за Новия Свят, за Новата Вселена. По човешки, жребият направо е хвърляне на кокал сред стадо гладни кучета… Можете да си представите какво става в астралния свят нощем, когато няколко души са се надявали да се паднат с едного и са били порязани от жребия. Тогава от такъв жребии се ползват само дяволите. И в ада се признава жребият - и то с голяма охота. На практика, Бялата Ложа употребява жребия така, че резултатите да стигнат до участниците когато не са заедно. Много е просто да се проведе така - предварително, а не в последния момент. Тогава стават излишни всякакви разговори и обсъждания по този проблем: който учас-тва - участва, който не участва - не участва.
Можете да си помагате, и то как! Но вие трябва да сте много големи психолози, за да разбирате нуждите на другия, а същевременно да обичате себе си и своята собствена душа и тяло и да не ги измъч-вате. Именно в търсенето на тоя баланс е и разковничето. Да се разкове егоизма и да се скове Ноевия ковчег на спасението - това означава периодично да мислиш за себе си, за ближния и за Бога. Още по-точно: първата седмица или период - само за себе си, без никакъв компромис; втората седмица само за ближния, без никакъв егоизъм; третата седмица - за неближния, за света, като даваш изобилно, но и се пазиш да не те хванат - то е голямо изкуство. Аз го наричам "ментална и причинна фехтовка". Трябва да сте много добри фехтовачи, за да не допуснете да ви наръгат, да ви обсебят. Почне ли някой да търси сво-ето право - назад, в самозащита по всички правила!
Няма право над Божието право, няма право над правото на Любовта и Свободата! Всеки от вас, който се е освободил, за да служи на Бога и на пробудените души по този начин, той не е отговорен пред никого - кармата му се стопява мигновено! Кармата ще ви гони до мига, в който приемете този ритъм.
И да ви настигне след това, то е редно, не се плашете. Отделни случаи има, когато кармата настига и най-високи посветени заради стари дългове. Никой от вас тук не е свободен от вина - всички участвахте в грехопадението. Но то не е само един акт в далечното минало - то продължава и сега. Щом не участваш в Тройния ритъм - ти си вече съпричастен на греха - на грехопадението. Ако си разпределиш времето така, че първо живееш сам, после с най-милия на сърцето си и накрая - с други, по-малко сродни и с несродни души, та дори и с врагове понякога - това означава изпълнение на волята Божия такава, каквато е. Спазването на тайната и недаването отчет на никого, освен на Бога - това те определя като Ученик. Щом все още се отчиташ някому или даваш обяснение, оправдаваш се - ти още не си свободен, страхлив си.
Но да играеш двойна игра от страх или за да не загубиш нещо материално, да не кажели нещо роднините, съседите, обществото - това е недостойно, това е лъжа! Тогава лъжете не само Бога, но и ближния и самия себе си. Бога лъжете, понеже сте му обещали още в самото начало, още преди грехопадението, че ще разпознавате Неговите пратеници, а не тези на света и на ада; близките си лъжете, понеже те очакват нещо от вас, което фактически не можете да им дадете, а те се хващат и за сламка, с надежда да хванат цялата ръка, а после и вас целите; и като не успеят, нахвърлят се върху вас, защото сте ги излъгали - подали сте им сламка. А себе си лъжете, понеже душата ви, сърцето ви искат едно, а вие сте ангажирани с обещания и условности; оставате някъде от чувство за дълг или зле разбрана милост.
На светлите хора казвам: вие, които сте се посветили на своите близки и не ги лъжете, сте по-мили Богу, отколкото ония, които си мислят, че са ученици, а лъжат всички. По-добре бъди обикновен, светски човек, ходú на църква или бъди атеист, но не лъжи!
Сега не правете жребий, но…