01.06.2017 г. 13,00 ч.
БЕИНСА ДУНО : : 20 юли 1914 г., София : : Мисли от първите 2 страници на „СЪНИЩАТА НА ЙОСИФА” и разсъждения върху тях. Наистина, разглеждането на цяла беседа в една публикация не е подходящо.
"ЖИВОТЪТЪ НА ЧОВѢКА НЕ Е НИЩО ДРУГО, ОСВѢНЪ ИЗПИТНѝ — ТѢ СѪ ПРОБНИЯТЪ КАМЪКЪ, СЪ КОЙТО СЕ ИЗПИТВА ХАРАКТЕРЪТЪ НА ЧОВѢКА. НАЙ-ЦѢННОТО НѢЩО ВЪ ДУШАТА НА ЧОВѢКА Е НЕГОВИЯТЪ ХАРАКТЕРЪ, КОЙТО ТРѢБВА ДА МИНЕ ПРѢЗЪ ОГЪНЯ — ИЗПИТНИТѢ. И САМО КОГАТО МИНЕ ПРѢЗЪ ТОЯ ОГЪНЬ И УСТОИ НА ВСИЧКИ ИЗПИТНИ, САМО ТОГАВА МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ ЧОВѢКЪ ИМА ХАРАКТЕРЪ ЦѢНЕНЪ, УСТОЙЧИВЪ, ВѢЧЕНЪ — ИМА ВѢЧЕНЪ ДОМЪ, ВЪ КОЙТО МОЖЕ ДА ЖИВѢЕ."
- Характерът, именно, е плодът на божествения Сатурн, на Десети дом в хороскопа и на знака Еднорог; на Сатурновите аспекти септил, бисептил и трисептил. Има една мъдрост: „Посей постъпка – ще пожънеш навик; посей навик – ще пожънеш характер; посей характер – ще пожнеш съдба. Мисля, че я е изказал Уилям Текери. Не случайно най-известното му произведение е „Панаирът на суетата” - панаирното или „кокоше” съзнание, суетата и тщеславието са Лунната противоположност на Сатурн, която кара хората да подскачат по повърхността и да не се задържат на едно място. Характерът е пускане на дълбока сонда – това иска упоритост, настойчивост и непрекъснатост. И да пътува, човек може да има характер - пътува към целта НЕОТКЛОННО И ДЪЛГИ ГОДИНИ. Тук, именно, се проявява УСТОЙЧИВОТО внимание. Има една мъдрост: не е възможно да летиш винаги неотклонно към целта, важно е постоянно да се ВЪЗВРЪЩАШ към нея. На практика, характерът не е като едногодишните и двугодишните растения, а като многогодишните, които добиват твърдост и кора. Така нареченият „мюонен корен” в човека на земята покълва за 7 години съвестно поведение на едно място, стига до повърхността за още 7, пуска филиз до 21 г., става на младо дърво до 28. От нашата формула „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди”, характерът отговаря на категорията ВЕРЕН. Още в самото начало, Бог казва чрез Учителя:
„ЧУЙТЕ, ВЕРНОСТТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА ПРИ ВЛИЗАНИЕ В НОВИЯ ЖИВОТ, ТЯ Е ПЪРВОТО УСЛОВИЕ ПРИ ТЕСНИТЕ ВРАТА НА ПРИЕМАНЕ, ТЯ Е ПЪРВИЯТ ПЛОД НА ЛЮБОВТА, КОЙТО ИМА ДА ПОДНЕСЕТЕ ПРЕД ОГНИЩЕТО НА ОТЕЧЕСКИЙ ОЛТАР.”
Духовната вярност е вярност към Учителя; емоционалната – към сродната душа и веригата от сродни души. Вярност на неверни към Господа не се зачита, защото отклонява духа от Доброто и пътя към съвършенството, от Ятото – такава вярност се нарича адска или човешка, предателска. Макар и вярност от съвест, човек си получава и активите, и пасивите от това. По нататък в беседата се казва за библейския човек Йосиф и това:
„ПОНЕЖЕ ТОЙ Е БИЛЪ КРАСИВЪ МОМЪКЪ, ЖЕНАТА НА ГОСПОДАРЯ МУ СЕ ВЛЮБВА ВЪ НЕГО; ТЯ ИСКА ДА СЕ УДОВОЛСТВА, НО ТОЙ ѝ КАЗВА: „НЕ, ГОСПОДАРЬТЪ МИ Е ДАЛЪ ВСИЧКО ВЪ МОИТѢ РѪЦѢ, ОСВѢНЪ ТЕБЕ: ТИ СИ НЕГОВА СОБСТВЕНОСТЬ, НЕГОВО ПРАВО И АЗЪ НЕ МОГА ДА СТОРЯ ТОЯ ГРѢХЪ ПРѢДЪ БОГА“. - НИЕ ВИЖДАМЕ, ЧЕ ВЪ ДУШАТА НА ТОЯ МЛАДЪ ЧОВѢКЪ ЦАРУВА ГОСПОДЬ. ВСѢКО НѢЩО, КОЕТО ИСКА ДА ИЗВЪРШИ, ТОЙ ПО-РАНО ПРѢТЕГЛЯ СЪ ТАЗИ МѢРКА - ДАЛИ Е ПРАВО, ДАЛИ Е УГОДНО НА ГОСПОДА ИЛИ НЕ.”
- Тука възниква един много важен въпрос, задаван нееднократно от обвързани и женени хора, на които най-близкият им е омръзнал или не може да изпълнява добре някакви функции. Те си мислят, че е морално пред душата им и пред Бога да търсят удовлетворение другаде, но редовно да си се връщат при собственика. Колкото и да е разкрепостено съзнанието им и това да им дава щастие и здраве, те не разбират, че докато са собственост на собственик и той държи на собствеността си, дори пряко волята на Бога, особено когато ползва от време на време собствеността си, между него и нея има астрална връзка, астрални вени и артерии и обща егрегорна нервна система. И да не я ползва – има. Това важи и за живота в едно жилище с други близки. При всички случаи се образува „Домашен Дракон”. Всяко отиване другаде със силни преживявания, всеки път къса тия нерви, вени, артерии и капиляри и това е страшно болезнено и за собственика, и за домашния дракон – едно невидимо астрално-ментално чудовище във всяка пародия на дом. Това в прекия смисъл не е етично към близкия – в такива случаи съквартирантът, с който собственикът е повечето вечери и нощи, му е и палач. Започват кървави астрални битки между духовете на участниците в тия пиески, дори и майсторите на играта да изработват отсъствията перфекно. Тук се разрушава най-важното по един най-силен и драматичен начин: разкъсва се ЕДИНСТВОТО НА СЪЗНАНИЕТО. Пуска се в действие най-големият грях – ЛЪЖАТА.
Честният човек не е бицефал, не е хидра, не е стоглава ламя. Има един персонаж „Политей” в гениалното серийно филмче за страната Синтопия („Мия и аз”). Пантей е малък змей, от кръста нагоре човек, от главата му излизат няколко зелени пипала. Името му буквално означава „многобожие”, подобно на името на Най-Лошата в това произведение – Пантея. Астрално и ментално, много хора са с такива глави – ясновидците ги виждат. Това е липсата на вярност към ЕДИН Бог, ЕДИН Учител, ЕДНО Учение, ЕДНО Ято, ЕДИН прител, ЕДИН любим. Тази божествена вярност не изключва общуването и с други, дори с хиляди и милиони, но важен е ПРОЦЕНТЪТ НА ПРИОРИТЕТИТЕ. Това, че някой е „верен” някому за няколко месеца или години не е нищо: ако сменяме обектите на „вярност” и „сигурност” или на удоволствието често, дори и последователно, главата ни все още има вид на хидра – с много пиявици, с пипала като на октопод или змии. При това миришем лошо. Знаещият, честният човек не поддържа такива игрички и се концентрира за цял живот само към ЕДНО. Става дума не само за астрал, но и за умствени интереси. Или поне за 84 години, 56 години, 28 години; минимум 7 години. Словото дава абсолютно минимален срок ДВЕ ГОДИНИ за отпадане на пипалата и стопяване на общата стръвоносна система на двама астрални търговци.
Наистина, в Словото има и редки съвети за НАПУСКАНЕ на собственик, който не живее за Бога, но това трябва да е подписано и подпечатано лично от Бога и от Господарите на Съдбата, от всички лични ангели и дяволи и на двамата. Трябва да има гаранция, че кармата е изплатена до грам и че кокошето съзнание на участниците няма веднага да си потъси друг непълноценен обект на астрални удоволствия или „уреждане” в „живота”. Великата любов е нещо съвсем различно от представите и самооправданията на разврата, както и на идейния разврат – цицането от две или повече ментални майки. Не че няма да се интересуваме живо от всички интересни мъдрости и течения, защото интегралността на съзнанието и познанието е един от предметите в Школата, но за тях ученикът отделя САМО 2 ЧАСА МЕСЕЧНО, за да не пусне ментално пипало от главата си и да не го тресат отчаяния, деформации, болки и болести. При това – изучава ги само ТЕОРЕТИЧНО, НЕ ИЗПЪЛНЯВА ПРЕДПИСАНИЯТА ИМ. Той си има Учител и Школа за 4000 години напред – божествен кораб, в който има абсолютно всичко за развитието на 12-те тела, 49-те логики и Алогиката; на олтари, престоли и двери, на енергията Вихрун и Диамантената Струна на Аза. Християнските, богомилските силови центрове и пр. са на съвършено различни места в тялото ни и другите ни тела, различни са на брой, със съвършено различен вид и функции. Стари или самодейни школи, които все още говорят за егрегорни чакри, за езическото кундалини и т.н. нямат никакво понятие за това и консумират карма, понеже ги внушават и на другите и отварят отдавна циментирани центрове и ги пускат в действие.
01.06.2017 г. 19,06 ч.
БЕИНСА ДУНО : : 20 юлий 1914 г., София : : Още мисли (2) от „СЪНИЩАТА НА ЙОСИФА” и разсъждения върху тях:
- ... "БИЛЯРДЪТ НА ГÒСПОДА"...- Един ден, като си заминем (а някои го виждат всяка нощ горе на „петминутката”), ще разберем чрез колко топки и с каква сила, под какви ъгли ни засилва Бог всеки път, често с болезнени удари откъдето не очакваме, за да влезем накрая където трябва.
„КОГАТО МИНАВАМЕ ПРѢЗЪ ИЗПИТАНИЯ, НИЕ НЕ ЗНАЕМЪ ПРИЦѢЛНАТА ТОЧКА, КЪМЪ КОЯТО БОГЪ СЕ СТРЕМИ. /.../ ИМА ИЗПИТАНИЯ, КОИТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗБѢГНАТЪ. НѢМА ДА ВИ РАЗПРАВЯМЪ ЗА ТИЯ ВѪТРѢШНИ ЗАКОНИ, А ЩЕ КАЖА, ЧЕ ИМА НѢЩА, АБСОЛЮТНО ОПРѢДѢЛЕНИ ОТЪ БОГА. АКО РЕЧЕМЪ ДА ИЗБѢГНЕМЪ МАЛКИТѢ, ЩЕ ДОЙДАТЪ ГОЛѢМИТѢ /.../ . ПРОВИДѢНИЕТО Е ОПРѢДѢЛИЛО ПРѢЗЪ КАКВИ ИЗПИТАНИЯ ДА МИНЕ ЧОВѢШКИЯТЪ ЖИВОТЪ. И ТИЯ ИЗПИТАНИЯ СѪ НЕОБХОДИМИ — ТѢ СѪ ГОРИВОТО, ТОВА Е ВАШИЯТЪ ПѪТЕНЪ БИЛЕТЪ. ВСѢКИ, КОЙТО ИСКА ДА ИЗМѢНИ ПѪТЯ НА НЕОБХОДИМИЯ ЗАКОНЪ, Е ГЛУПАВЪ ЧОВѢКЪ. ВСѢКИ, КОЙТО КАЗВА: „ЗАЩО ГОСПОДЬ МИ ДАДЕ ТИЯ СТРАДАНИЯ?“, КОЙТО РОПТАЕ, Е ГЛУПАВЪ ЧОВѢКЪ ВЪ ПЪЛНИЯ СМИСЪЛЪ НА ДУМАТА! ВСѢКИ ОБАЧЕ, КОЙТО КАЖЕ: „ИСКАМЪ ДА НАУЧА ТѢХНИЯ СМИСЪЛЪ“ И Е БЛАГОДАРЕНЪ НА ТѢХЪ, ТОЙ Е УМЕНЪ ЧОВѢКЪ.”
„НЕ Е ЗЛѢ ЧОВѢКЪ ДА СЕ УДОВОЛСТВА, НО ИМА НѢЩА ЗАБРАНЕНИ.”
- Тук човек може да се изкуши пак да сложи стотина цитата от беседите за ползата от удоволствията и синонимите им, но вече сме го правили неведнъж и затова тук ще го спестим. Черните станции нека си цитират вечно само обратните, но и това е ценно: Бог гледа кой на кого вярва. Не че антитезите не са верни - това е абсурд, щом е казано от Бога, - но враговете Му помнят и пропагандират и или само утвържднията, или само отрицанията. За синтезите – обобщенията - нямат ум и съвест.
„ВСѢКО НѢЩО, КОЕТО НЕ РАЖДА, НѢМА ПЛОДЪ ИЛИ ЗАРОДИШЪ ВЪ СЕБЕ СИ, Е ГРѢХЪ. ЕДНА ЖЕНА, КОЯТО СВОДНИЧИ ИЛИ БЛУДСТВА БЕЗЪ ДА РАЖДА, ПРАВИ ГРѢХЪ. ЗАЧАТИЕТО ИЗКУПВА ГРѢХА. ВСѢКО ДѢЙСТВИЕ, КОЕТО НЕ НОСИ ЖИВОТЪ ВЪ СЕБЕ СИ, Е ПРѢСТѪПНО ПРАХОСВАНЕ НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ. КОГАТО НѢКОЙ ВИ КАРА ДА НАПРАВИТЕ ГРѢХЪ, ТОЙ ИСКА ДА ПРАХОСАТЕ СВОЯТА БОЖЕСТВЕНА ЕНЕРГИЯ.”
- Костелив орех за всички, които се предпазват по какъвто и да е начин, даже и с най-безвредните билки и пр., даже и със спазване и женския календар или на лунните фази и други астрологически хитрости. Сестрите на Атинянката Таис ги познават. Най-вярващите би трябвало да си кажат: „Никакво предпазване отсега нататък - каквото Бог и Природата кажат, ако ще да се родят и 100 деца!...” - Познаваме и такива. Добре, но Бог казва и друго, и то неведнъж: „В едно семейство трябва да родите най-много 2 деца, момче и момиче”. Значи, Той е предвиждал и допуснал да има планиране, ограничение на раждаемостта дори и с всякакви средства без абортите, защото е престъпно да се раждат нещастни деца. А как "момче и момиче" - има си окултни методи, днес има и научни. Друг път казва друго, но това за двете деца важи особено за военните времена. За предстоящото сега и едно дете е нежелателно. Друг път даже казва: „Късно е вече да раждате деца!” – това е ориентирано към най-съвършените ученици, които трябва да са свободни да се посветят на Битката и на Делото тотално, деца да са им всичките деца. Ние познавахме такива, имахме шанс да сме от техните духовни деца. Тези напреднали ученици обаче ИМАХА интимен живот, някои са ни споделяли как не допускат зачатие, както това се практикува и в Тантра, но то противоречи на казаното в цитата. Следователно, може да са поели съзнателно кармата от предпазването, избирайки по-малкото зло. Други пък също спадат към съвършените или вървящите към съвършенството, защото за тях съвършенството е изпълнение на волята Божия ВЪВ ВСЕКИ КОНКРЕТЕН СЛУЧАЙ.
Виртуозите на стъкмистиката могат да изтълкуват цитирания закон и в смисъл, че има и НЕВИДИМИ деца - така наречените „магнитни овоиди”, - които се раждат неизменно при ВСЯКО СЛИВАНЕ НА ПОЛЯРНОСТИТЕ И КОГАТО НЯМА ФИЗИЧЕСКО ЗАЧАТИЕ. Те стават нашите ангелчета пазители и покровители или нашите дяволчета – зависи кой с кого и как и защо се съчетава.
- Има и вариант това да не е „стъкмистика”, А ДА Е ВЯРНО. Щом любовта роди божествен плод, тя е от БОГА, а божествен плод може да бъде и една божествена книга, една музика, една картина, едно добро и спасително дело или цели серии от такива. Без вдъхновител или вдъхновителка, без обожаем образ и реални силни преживявания с друг, много от тия съкровища на човечеството нямаше да се родят никога - много гении не са родили деца от плът, а не са били калугери. Учителят отрича калугерската психология категорично. Инак нямаше да препоръчва на женската особа със силен полов център да си намери мъж с подобен център, за да се „обменят” качествено. Нека търсим истината и на тази тема, но да оставим последната дума на БОГ. И тъй, че има и необходими, естествени „законни” удоволствия от БОЖЕСТВЕНА гледна точка, а не от конюнктурна, виждаме и от продължението на беседата:
„ВСИНЦА ТРѢБВА ДА СЕ ОГРАНИЧИМЪ САМО ВЪ РАМКИТѢ НА ОНИЯ УДОВОЛСТВИЯ, КОИТО СѪ ПОЗВОЛЕНИ, ЗАКОННИ, ЕСТЕСТВЕНИ. /.../ И ЗА ПО-ВЪЗРАСТНИТѢ ИМА ВЪ ЖИВОТА ИЗВѢСТНИ УДОВОЛСТВИЯ, КОИТО СѪЩО МОГАТЪ ДА ГИ ПОЛЗВАТЪ. ОБАЧЕ, ИМА И УДОВОЛСТВИЯ, КОИТО ВСѢКОГА НОСЯТЪ СЪ СЕБЕ СИ РАЗРУШЕНИЕ НА ЧОВѢШКИТѢ ЧУВСТВА, НА ЧОВѢШКИТѢ СИЛИ, НА ЧОВѢШКОТО СПАСЕНИЕ. НЕЕСТЕСТВЕНИЯТЪ ЖИВОТЪ, ТЪЙ НАРЕЧЕНАТА „СКРИТА”, „НЕЗАКОННА” ЛЮБОВЬ, КОЯТО УПРАЖНЯВАТЪ НѢКОИ МѪЖЕ И ЖЕНИ, ДѢЙСТВА РАЗРУШИТЕЛНО И ВЪРХУ СЪРЦЕТО И ВЪРХУ УМА ИМЪ. ВИЕ ОБИЧАТЕ НѢКОГО - ЗАПИТАЙТЕ СЕ УГОДНО ЛИ Е ТОВА БОГУ, ПРИНАСЯ ЛИ ПОЛЗА НА ТОЗИ, КОГОТО ОБИЧАТЕ; ДАЛИ НЕ РАЗВРАЩАВАТЕ НЕГОВАТА ДУША И НЕГОВИЯ УМЪ?,
- Непознаващият Словото и живота на Изгрева - не само Изгрева край София до 1956 г. и след това, а и във всички божествени обители по вселената в ятата на Господа – би прочел горните думи с манталитета на евангелиста, православния и пр. Под „незаконна” и „скрита” любов ще разбере недвусмислено извънбрачната – извън брака, узаконен от църквата или народния съвет. И няма да приеме никакво друго тълкуване. Той не е живял на Изгрева и не знае за десетките двойки (безброй из Свободната Вселена!), които живеят пълноценно под носа на Учителя и той не ги укорява. Имаше такива и почти залепени до Салона! Нещо повече – на много от тях Той се радва и им помага, дава ги за пример. Така че под „незаконна” любов Учителят разбира нещо свсем друго и обяснява това в беседите Си. Не е тук мястото да конкретизираме, понеже ще влезем в разрез с разговорите на Нийл Доналд Уолш и на други свободомислещи с един Бог, който позволява твърде разширено тълкуване и практикуване на така наречената „любов” и особените и форми. В Словото Си Учителят нарича някои от тях „отвратителни”.
02.06.2017 г. 18,32 ч.
БЕИНСА ДУНО : : 20 юлий 1914 г., София : : Още мисли (3) от „СЪНИЩАТА НА ЙОСИФА”
„Мѫжътъ и жената сѫ два принципа, които работятъ — единиятъ принципъ е творчески, наричанъ „мѫжъ”, „Богъ”; вториятъ е пасивенъ, наричанъ „жена” или „Господь” — то е всѐ едно. Слѣдователно, трѣбва да бѫдемъ и въ двата момента на живота вѣрни на тия принципи. Ако свѣтътъ изисква да добиемъ блага, ще ги добиемъ само когато устоимъ на този възвишенъ божественъ принципъ. Ако сте вѣрни нему, всички мечти и желания на вашия умъ и на вашето сърце може да се постигнатъ. Ще ги постигнете само по единъ начинъ — чрѣзъ Бога: само Той може да задоволи вашитѣ мисли и желания.”
„Силенъ по умъ човѣкъ може да бѫде само тогава, когато неговата сила е въ връзка съ всичкитѣ божествени закони и когато той е въ хармония съ всички сѫщества, които го заобикалятъ — отъ най-нисшитѣ до най-висшитѣ.” „Всѣко нѣщо, което не е чисто, ще бѫде изхвърлено; само добродѣтельта нѣма да бѫде закачана. Прѣстѫпите ли Божия законъ, всѣкога ще бѫдете закачани.”
“Плачътъ не спасява човѣка - спасението седи въ организирането на нашия умъ, на нашето сърце и на нашето тѣло. ТОВА е нашата задача на земята!”
„Обичьта всѣкога се дължи на Мѫдростьта.”
„За да може Господь да живѣе въ насъ, трѣбва нашиятъ умъ и нашето сърце да се намиратъ въ съгласие, да сѫ уравновѣсени. Породи ли се между тѣхъ разногласие, Господь не живѣе въ насъ.”
„Трѣбва да приемате всички страдания отъ Божията рѫка, и когато дойдатъ, трѣбва да се радвате: страданията сѫ ония камъни, съ които ще издигнете стѫпалата на вашата кѫща; тѣ ще образуватъ вашия характеръ; тѣ сѫ съединителната нишка между човѣка и Бога. Само чрѣзъ тѣхъ може да се мине отъ единъ свѣтъ въ друг, по-добъръ. И по-добро нѣщо отъ страданията за вашето издигане нѣма въ този свѣтъ! . /.../ Отъ единия до другия край на свѣта живо-тътъ е сглобенъ само отъ страдания! /.../ Дѣйствително, вамъ сѫ противни страданията, но всѫщность, тѣ сѫ най-голѣмитѣ благословения.”
„Трѣбва да се колебаете, само когато не сте рѣшили извѣстенъ въпросъ дали е правъ или не. Но когато сте го рѣшили и смѣтате, че е правъ, непрѣмѣнно трѣбва да го обявите и да го отстоявате.”
Търпѣнието е една черта въ характера, съ която човѣкъ не се ражда, но която се придобива съ усилия. Всички страдания въ свѣта иматъ за цѣль само да сформиратъ у насъ търпѣние - да се научимъ да търпимъ, да бѫдемъ хладнокръвни, да гледаме съ вѣра на бѫдещето; и каквито и несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме. /.../ Въ каквото и положение да бѫдемъ поставени, ние трѣбва да търпимъ и да се уповаваме на Бога до послѣдна минута."
„Когато почнете да разбирате - да отдѣляте сѫщественитѣ работи отъ несѫщественитѣ, прѣходнитѣ отъ трайнитѣ; когато вашиятъ характеръ се изработи и заякне; когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнатъ да узрѣватъ, тогава вие ще бѫдете извадени изъ затвора.”
БЕИНСА ДУНО : : 27 юли 1914, София : : изъ „ЗАКОНЪТЪ НА СЛУЖЕНЕТО”(1): - СЛОВОТО ВЪЗДИГА СЛУЖЕНЕТО В НАЙ-ВЪРХОВНА ДОБРОДЕТЕЛ НА ХРИСТИЯНСТВОТО, а Учителят съветва свързаните от Бога да подражават на ХРИСТА. Нали казва, че "в Христа мъж без жена не може и жена без мъж не може"? Съветва ги да изпълняват даже свещеното тайнство с измиването на нозете един-другиму. Това е една от проявите на Божественото чрез обожание и приласкаване, преклонение, нежност и докосване. Докосването е единият полюс на Божественото.
„ИИСУСЪ НАСТОЯВА САМО ВЪРХУ ЕДНО НѢЩО: ВЪРХУ СЛУЖЕНЕТО — ЧОВѢКЪ ДА ЗНАЕ КАКЪ ДА СЛУГУВА.”
„СВѢТЪТЪ ИЗИСКВА СВОИ СЛУГИ ДА МУ СЛУГУВАТЪ; И ГОСПОДЬ ИЗИСКВА СѪЩО СВОЕТО.”
- Тук Учителят изтъква нещо извънредно важно като път за спасение на човечеството: майката и бащата САМИ да отглеждат децата си, да не ги дават на друг. Това не изключва общуването на децата с други деца и възрастни - това даже е крайно необходимо, за да не станат егоисти, но грижите, присъствието и аурата на родителите са решаващи. Ако станем „слуги” първо на най-близките си, ние вървим в божествения път. Изключено е някой да е създал дете и да е привлякъл някого за общ живот – и да не им се посвети, престъпно е да избяга. За това кармата наказва много строго. Каквито и духовни интереси или удоволствия да ни изкарват от тия божествени релси, ако ние не сме минали по пътя на слугуването и слугинството, нищо не сме в очите на Бога! Нямаме ли собствени деца и живи близки, задължително е да слугуваме НА ДРУГИ, ако искаме да не се обезобразим.
„ЩЕ ВИ ОБЯСНЯ ВЪ КАКВО СЪСТОИ СЛУГУВАНЕТО, КАКВИ КАЧЕСТВА ТРѢБВА ДА ИМА ЕДИНЪ СЛУГА. ТОЙ ТРѢБВА ПРѢДИ ВСИЧКО ДА ИМА БЛАГОРОДНО СЪРЦЕ, ДА БѪДЕ ЧУВСТВИТЕЛЕНЪ, ОТЗИВЧИВЪ, ДА БѪДЕ СМИРЕНЪ, ДА БѪДЕ ЧОВѢКЪ ПЛАСТИЧЕНЪ — ДА МОЖЕ ДА СЕ ПРИСПОСОБЯВА КЪМЪ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ. ПРИ ТОВА, ТРѢБА ДА БѪДЕ РАБОТЛИВЪ, А НЕ МЪРЗЕЛИВЪ. ЖИВОТЪТЪ Е ВЗИСКАТЕЛЕНЪ И НИЕ ТРѢБВА ДА МУ СЛУГУВАМЕ КАКТО ТРѢБВА.”
„КОГАТО СЪВРѢМЕННИЯТЪ ШИВАЧЪ СБЪРКА НѢКОЯ ДРЕХА И НЕ МОЖЕ ДА Я УШИЕ КАКТО ТРѢБВА, ВРЪЩАТЪ МУ Я И ТОЙ ПЛАЩА И ПЛАТА, И ВСИЧКИ ЗАГУБИ. СѪЩОТО Е И СЪ ПРИРОДАТА: ТЯ НИ ДАВА ЕДИНЪ „ПЛАТЪ” — ЖИВОТА, КОЙТО ИМАМЕ,— И НИ КАЗВА: „СКРОЙТЕ И СЪШИЙТЕ ТАЯ ДРЕХА!“. АКО НЕ МОЖЕМЪ ДА Я СЪШИЕМЪ ДОБРѢ, ТЯ НИ ГЛОБЯВА.
- Познаващите символогията и езотериката знаят много добре, че шивачеството е един основен божествен процес: правилното пасване и съчетаване на елементите, съединяването на частите, интеграцията на сродните души и сърца в пътя на Възвръщането. В този велик път на възвръщане в Бога, тук отново се набляга на търпението. Сещаме се и за едно много важно твърдение на Словото: „Обикновеният човек СЪЗДАВА проблеми, духовният ги ПРЕТЪРПЯВА, божественият ги РЕШАВА”.
- Колкото и да е важно семейството, Бог винаги ни напомня, че има и нещо над него и че ние трябва да се съобразяваме ПЪРВО С БОГА. Без Бога, семейство няма. Колкото и да си въобразяваме, че сме се уредили добре на земята и без Бога, бедствията и войнѝте ни казват обратното:
„ВСИНЦА ВИЕ МИСЛИТЕ ВСЕ ЗА ТОЯ СВѢТЪ, ЗА ТИЯ ПРѢХОДНИ РАБОТИ, МИСЛИТЕ ДА УРЕДИТЕ ТУКАШНИТѢ, СѢМЕЙНИТѢ СИ РАБОТИ, А МНОГО ВАЖНИ ВЪПРОСИ ОСТАВЯТЕ НЕУРЕДЕНИ — ОТНОШЕНИЯТА ВИ КЪМЪ ВАШИЯ ГОСПОДАРЬ, КОЙТО ЕДИНЪ ДЕНЬ ЩЕ ВИ ПОВИКА ДА ДАДЕТЕ ОТЧЕТЪ. И ДЕНЬТЪ ИДЕ! ЗНАЕТЕ ЛИ СЛѢДЪ НѢКОЛКО ГОДИНИ КѪДѢ ЩЕ БѪДЕТЕ? ЗНАЕТЕ ЛИ ВЪ ТОВА ВРѢМЕ КАКВО ЩЕ СЕ РАЗРАЗИ ВЪ ЕВРОПА? КАКВО ЩЕ БѪДЕ ПОЛОЖЕНИЕТО? - НЕ ЗНАЕТЕ. - СЪВРѢМЕННИЯТЪ СВѢТЪ ЩЕ БѪДЕ МНОГО ПРѢЧИСТЕНЪ, ЩЕ МУ БѪДЕ ТУРЕНА ХУБАВА ИНЖЕКЦИЯ.” „ВСИЧКИ РАБОТИМЪ ЗА ВЪНШНАТА ОБСТАНОВКА НА НѢЩАТА, НО НИКОЙ НЕ СЕ СПИРА ДА ПОМИСЛИ ЗА ВѪТРѢШНАТА СТРАНА НА ЧОВѢШКИЯ ЖИВОТЪ.”
– Тук Учителят говори, че обзавеждането на къщата е важно, но може да бъде и опасно, ако не сме „обзавели” добре ПЪРВО СЪРЦЕТО СИ. И тук употребява русизъм – „обставяне” на сърцето. В елементарните си реакции и своя пещерен егоизъм, дори много интелигентни хора нямат и следа от божествено „обзавеждане” на сърцето си - нямат понятие за това. Най-голямото откровение в духовната история на човечеството, че ЛЮБОВТА НЕ ДИРИ СВОЕТО СИ остава неприемливо и неразбрано за тях
„НЕ СЧИТАМЪ ЗА УМЕНЪ ЧОВѢКЪ ОНЯ, КОЙТО ИМА ХИГИЕНИЧНА КѪЩА, А НѢМА ХИГИЕНИЧНО ОБЗАВЕДЕНО СЪРЦЕ.”- казва беседата. Говòри не само за хигиена на сърцето, но и на ума и тялото, за ВЪТРЕШНА ХИГИЕНА НА ТЯЛОТО. Не е важно по колко пъти на ден се къпем и сменяме бельото си, а какво и кого приемат сърцето и тялото ни в покоите си, къкъв е вкусът ни и какви са изборите ни в живота; позволяваме ли да влизат в нашата „светая светих” нечисти неща и хора с кални обувки, мисли, чувства и постъпки? Къде ни е високият вкус и идеал?
03.06.2017 г. 21,24 ч.
БЕИНСА ДУНО : : 27 юлий 1914, София : : Изъ „ЗАКОНЪТЪ НА СЛУЖЕНЕТО” (2):
"ОНИЯ, КОИТО НЕ ЗНАЯТЪ ДА СЛУГУВАТЪ КАКТО ИСКА ХРИСТОСЪ, НѢМАТЪ ШАНСЪ ЗА РАЗВИТИЕ. /.../ ДѢЙСТВИТЕЛНО, ЩЕ ОЦЕЛѢЯТЪ САМО ОНИЯ, КОИТО СѪ ДУХОВНО И МОРАЛНО ЗДРАВИ; ЩЕ ПРѢЖИВѢЯТЪ И ТѢЛЕСНО ЗДРАВИТѢ, АКО ИМАТЪ ТАЗИ ВѪТРѢШНА МОРАЛНА СИЛА. "
ЕТО СНИМКА С ПРИЯТЕЛКАТА „ДА”, за която става дума по-долу и която взима насериозно приказките за Полетите из вселената.
- Неведнъж едно „пиленце” казва да се пусне незабавно телевизорът – понякога то говори и така. Не сатва (няма да поправя грешката на "става"!) само с отваряне на книги и по други изпитани начини. Чували сме изумителни отговори по радиото или от екрана, така че и по този начин са били спасявани неспасяеми положения. Друг път направо се изписват сами цели изречения на монитора. Например, наскоро това се случи във връзка с една приятелка. Преди две години, при записването на телефона й пръстът пише с клавишите името й, а излиза думата „Да”. При втори и трети опит – пак същото. И досега си стои така в телефончето. Веднъж тя е на гости и си тръгва към гарата, но последният влак тази вечер го били отменили. В същото време един приятел чува отвътре „Веднага с колата на гарата!” – отива и я взима. Не е трябвало да бъде през тази нощ там, където отива. Един домашен или интимен дракон може да се разпадне и само от едно отсъствие на жертвата - инак са нужни редовни отсъствия месеци и години. При всяко обаждане по телефона, когато се търсим, някой минувач в момента силно казва „Да” на спътника си - даже тя го чува... Нямало е нито едно изключение! Най-последното, съвсем наскоро: в момента, в който тя идва на гости и е вече на вратата, тук спираме филма, който гледаме онлайн, за да й отворим. Репликата, на която смe го спрели, е „Да! Тя ще свърши хубава работа!” – и й го показваме. Даже и в момента – в този миг, когато тук бе написано горното изречение (3.6.2017 г. 20:25:41), излизам да питам приятелите кога тя ще се върне от Гърция, а тя – току-що влязла в коридора!... Всички приятели в момента питат защо са тия бури отскоро и какво го очаква светът, зависи ли нещо от нас, какво можем да направим. Снощи тук едно момиченце е казало: „Като намерим камъка и като му кажем да залее всички градове, само селата ще оцелеят...” И друг път е говорило странни работи. Пак се попитахме можем ли нещо да направим - и незабавната реплика по телевизора от фантастичния филм „Прометей” беше: „Като не можеш да бъдеш с този, когото обичаш, обичай този, с когото СИ”. Разбира се, това може да го каже и адът, но може да го каже и Бог. Кой точно го казва в даден момент от живота ни - това е домашното ни на всички пераждания, урокът ни от всички смърти и безсмъртия. Веднага след като чухме тази реплика, срещаме следната мисъл от разглежданата беседа (с нея започнахме тук):
"ОНИЯ, КОИТО НЕ ЗНАЯТЪ ДА СЛУГУВАТЪ КАКТО ИСКА ХРИСТОСЪ, НѢМАТЪ ШАНСЪ ЗА РАЗВИТИЕ. /.../ ДѢЙСТВИТЕЛНО, ЩЕ ОЦЕЛѢЯТЪ САМО ОНИЯ, КОИТО СѪ ДУХОВНО И МОРАЛНО ЗДРАВИ; ЩЕ ПРѢЖИВѢЯТЪ И ТѢЛЕСНО ЗДРАВИТѢ, АКО ИМАТЪ ТАЗИ ВѪТРѢШНА МОРАЛНА СИЛА. "
Още веднъж отправка за един от споменатите полети с друга Приятелка (за тия, които не са го чели):
http://neobyatnotogovori.com/index.php?idpub=963&book=26
04.06.2017 г. 08,01 ч.
БЕИНСА ДУНО : : 27 юли 1914, София : : Изъ „ЗАКОНЪТЪ НА СЛУЖЕНЕТО” (3):
„ДАЛИ ВИ ОБИЧАТЪ ХОРАТА, ВИЕ ГО РАЗБИРАТЕ, НО ДАЛИ ВИЕ ОБИЧИТЕ ДРУГИТѢ, НЕ СТЕ ГО РАЗБРАЛИ. ЩОМЪ ГОСПОДЬ ИЗИСКВА ДА ОБИЧАМЕ ДРУГИТѢ ХОРА, ВЪ ТАЗИ ОБИЧЬ ТРѢБВА ДА ОТИДЕМЪ ДО САМООТРЕЧЕНИЕ.”
„СИЛАТА НА ЧОВѢКА НЕ СЕДИ ВЪ НЕГОВИТѢ МУСКУЛИ, А ВЪ ОНОВА ДЕЛИКАТНО И НѢЖНО ЧУВСТВО, КОЕТО МОЖЕ ДА РАЗВИЕ ВСИЧКИ ДРУГИ СИЛИ. И БОГЪ Е ТАКА НАПРАВИЛЪ СВѢТА, ЧЕ ПРИРОДАТА СЕ ПОДЧИНЯВА НА ЕДНА НАЙ-СЛАБА НАГЛЕДЪ СИЛА — ЛЮБОВЬТА. ТЯ Е ТОЛКОВА НѢЖНА И ДЕЛИКАТНА, А ВЪ СѪЩНОСТЬ ВСИЧКО УПРАВЛЯВА. КОГАТО ЛЮБОВЬТА ВЛѢЗЕ ВЪ ЧОВѢКА, ТЯ ГО РАЗГЛОБЯВА И ПРѢОБРАЗЯВА.”
„ОНИЯ, КОИТО САМО ВѢРВАТЪ В ХРИСТА, ТѢ СѪ СЛУШАТЕЛИ. НЕГОВИЯТЪ ВЪПРОСЪ ОБАЧЕ СЕ ОТНАСЯ КЪМЪ ОНѢЗИ, КОИТО ИСКАТЪ ДА П Р И Л О Ж А Т Ъ НЕГОВИЯ ЗАКОНЪ.”
„ЗА ДА СЛУГУВА ЧОВѢКЪ НА ГОСПОДА, НЕ ТРѢБВА НЕГО ДА ТЪРСИ И НЕМУ ДА СЛУГУВА, А НА НЕГОВИТѢ ПО-МАЛКИ БРАТЯ.”
„АКО ОТСЕГА НАТАТЪКЪ ИМАТЕ ИЛЮЗИЯТА ДА ПОСТИГНЕТЕ ТУЙ ИЛИ ОНУЙ, МНОГО СЕ ЛЪЖЕТЕ. АЗЪ ВИ ДАВАМЪ СЪВѢТЪ: МАЛКОТО ВРѢМЕ, КОЕТО ВИ ОСТАВА ДА СЕ НАУЧИТЕ ДА СЛУГУВАТЕ НА ГОСПОДА /ПО ТОЗИ НАЧИНЪ/, ДА НЕ ВИ ЗАВАРИ НЕПРИГОТВЕНИ. ДА НЕ МИСЛИТЕ, ЧЕ ИМА ОЩЕ ВРѢМЕ - НѢМА НИКАКВО ВРѢМЕ; ЗА ЦѢЛОТО ТУЙ ПОКОЛѢНИЕ НѢМА ВРѢМЕ!”
- Българската народна приказка ни съветва, като скачаме в кладенеца да гледаме да паднем на белия овен, не на черния. Ако паднем на белия, той ще ни отведе на Горната Земя; попаднем ли на черния, с него ще се провалим в по-долната, където живеят дяволите. А Словото добавя: не само НИЕ възсядаме, но и НАС ни възсядат. Няма нито едно изключение – това е ЗАКОН. И да си мислиш, че си сам, при всички случаи си възседнат - или от бял, или от черен. Средно положение няма. Но имаш свободата да си избереш кой да те възсяда – бял или черен. Ако не избереш белия, непременно ще те възседне черен.
„АКО БОГЪ ТОЛКОВА ХИЛЯДИ ГОДИНИ НИ КАНИ, КАКЪ ТРѢБВА ДА НИ НАМѢРИ НА ЗЕМЯТА, КАТО СЕ ВЪРНЕ?”
„НИЕ ТРѢБВА ДА ДОЙДЕМЪ ДО УБѢЖДЕНИЕТО ДА ОТХВЪРЛИМЪ ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО ТРОВИ НАШИЯ ЖИВОТЪ.”
„СЕГА - ВЪПРОСЪТЪ ЗА ВАСЪ. ХРИСТОСЪ ИСКА ВСИНЦА ВИЕ ДА МУ СЛУГУВАТЕ. ОНѢЗИ, КОИТО ИСКАТЪ ДА МУ БѪДАТЪ УЧЕНИЦИ, ДА МУ СЛУГУВАТЪ ВЪ ШИРОКЪ СМИСЪЛЪ: ДА СЛУГУВАТЪ НА СТРАДАЩИТѢ; НА ХОРА, КОИТО СѪ СМУТЕНИ, НАТѪЖЕНИ - ДА ПОВДИГНАТЪ ТѢХНИЯ ДУХЪ. ИМА ХОРА ОТЧАЯНИ И ТѢ СЕ ПИТАТЪ:„КАКВО ЩЕ СТАНЕ СЪ НАСЪ? — ДА ИМЪ ПОКАЖЕТЕ ИСТИНСКИЯ ПѪТЬ!”
„И ВАМЪ ВИ КАЗВАМЪ: ТОЗИ ХОТЕЛЪ, ВЪ КОЙТО ЖИВѢЕТЕ ВРѢМЕННО, ГОРИ. И ВИ СЪВѢТВАМЪ: СПАСЯВАЙТЕ СЕ, ЗАЩОТО ПОСЛѢ ЩЕ СЕ КАЧИТЕ НА ПОКРИВА И ЩЕ ВИКАТЕ ЗА ПОМОЩЬ, НО НЕ ЩЕ ИМА КОЙ ДА ВИ ПОМОГНЕ! КОГАТО ВИ КАЗВАТЪ, ЧЕ ХОТЕЛЪТЪ ГОРИ, ОБЛѢЧЕТЕ СЕ И ИЗЛѢЗТЕ ВЪНЪ. ВСИЧКО ТОВА, КОЕТО ГОРИ, ЩЕ СЕ СРУТИ; ВСИЧКИ ТИЯ НѢЩА, КОИТО СѪ СПЪВАЛИ ЧОВѢШКИЯ ПРОГРЕСЪ, ЩЕ БѪДАТЪ СЪБОРЕНИ. И ТОГАВА ВЪРХУ РАЗВАЛИНИТѢ ГОСПОДЬ ЩЕ СЪГРАДИ НѢЩО ДОБРО.”
- Отново и отново и отново се поставя въпросът за ИЗБОРА: ПРИ КОГО ИЗБИРАМЕ ДА ОТИДЕМ, С КОГО ИЗБИРАМЕ ДА ЖИВЕЕМ? Христос не е един абстрактен образ, нито една икона, нито само молитви, лекции, проповеди, поучeния, тропари и песнопения. Христос – това са живите хора и същества около нас, които страдат и чакат утешение. Христос са живите хора около нас, които са по-напред от нас и ни подават ръка да излезем нагоре. Изключено е да дърпаме някого под нас, ако не се държим за някой над нас. В противен случай, всички сме в блатото.
„САМО ТРѢБВА ДА БѪДЕМЪ ГОТОВИ, КОГАТО ДОЙДЕ ХРИСТОСЪ, КОЙТО ИДВА. ЗА НѢКОИ Е ДОШЪЛЪ, ЗА НѢКОИ ЩЕ ДОЙДЕ ТЕПЪРВА. КОГАТО ДОЙДЕ ДА НИ КАЖЕ ДУМИТѢ: „КОЙТО СЛУГУВА НА МЕНЕ, М Е Н Е ДА ПОСЛѢДВА” - ДА ГО ПОСЛѢДВАМЕ! ЩЕ ГО ПОСЛѢДВАТЕ ЛИ ИЛИ НЕ? ВЪ ТОВА ПОСЛѢДВАНЕ ЩЕ НАМѢРИТЕ ИДЕАЛА НА ИНДИВИДА, НА ДОМА, НА ОБЩЕСТВОТО, НА НАРОДА И НА ЦѢЛОТО ЧЕЛОВѢЧЕСТВО: ТО Е СМИСЪЛЪТЪ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТЪ ТУКЪ, НА ЗЕМЯТА.”
07.06.2017 г. 08,34 ч
Приятели питат защо нямам нови публикаци всеки ден във фейса, както бе станало традиция. - Защото имам да завършвам книги 40-45 и следващите, които стоят в суров вид от години. Ще пускам тук „за компенсация" фрагменти от това, което работя в момента. В случая - разглеждане на живота и хороскопа на Одри Хепбърн, един "рубинен серафим" на земята. Ето един неин сабианските символ, тълкуван от Дейн Ръдиар: МЕРКУРИЙ В ІV ДОМ В БЛИЗНАЦИ: ВСЕОТДАЙНА ИНТИМНА ЛЮБОВ, ПРОЯВЕНА С ГОЛЯМА МОБИЛНОСТ И КОМУНИКАТИВНОСТ:
Фаза 61 (1° от Близнаци). Лодка със стъклено дъно, през което се виждат чудесата на морското дъно.
Ключ: откриване на подсъзнателни енергии и глъбинни психически структури.
В относителната безопасност на "лодката", индивидът може да се научи да осъзнава скритите съдържания на човешкото колективно Несъзнавано, но само ако тази лодка, т.е. егото му, има прозрачно дъно. Съзнателният ум трябва поне малко да почне да вижда общочовешкото. На този етап не може да се очаква човек да стане напълно открехнат за него, той все още има психически задръжки, обаче започва да проумява какво става навън в широкия свят. Ето защо, в този първи стадий на осъзнаване може да се говори предимно за ВИЖДАНЕ на външния свят, но не и за самовпускане в него. И все пак, това е голямо откритие за личността, която вече е способна да се изумява от гледката, която за пръв път й се рзкрива: „Ах, преди аз нямах и грам понятие, че съществува такова нещо! Толкова е възхитително и прекрасно!”
– Тук сабианският символ и Дейн Ръдиар илюстрират съвършено едно немалко количество хора от типа на Одри Хепбърн, предимно жени, които вече добиват ясновидство за начина на живот в Свободната Вселена, но не смеят да се впуснат смело в него. Това е, защото все още са обсебени от илюзии за нормалността и нравствеността на човешкия брак и от паразита на чувството за дълг към егоисти. Те упорито си представят, че в брака може да се удовлетвори викът на душата. Женят се последователно за цели серии от съпрузи и всеки път правят честни, героични опити за обзавеждане и стабилизиране на поредната лична подводница, защитена и от общественото мнение. Като смени местожителството си и плати на попа, съвестта на такъв човек за известно време няма никакъв проблем... Обаче такива богати психики с вече проглеждащо подсъзнание и свръхсъзнание почват редовно да изпадат в неуправляеми делириуми от илюзии за личнен оазис, прекъсвани от поредното влюбване в нещо друго и някой друг навън и от взривната потребност от приключения, риск и свобода. Това постоянно дава на късо в сърцето им, искрата на Божественото хронично изпепелява нравстения апарат на страховете, цитатите и задръжките в кората на мозъка им. Един ден виждаме красавеца или красавицата изведнъж рухнали само за няколко години и все още пържещи се болезнено в маслата на „съвестта” и терзанията за Истина, Свобода и Любов със всичка сила.
Тук ще предам по памет почти автентично няколко изказвания на Учителя Беинса Дуно от различни беседи, обединявайки ги на едно място:
ВИЕ КАКВО СИ МИСЛИТЕ, КАК СИ ПРЕДСТАВЯТЕ ВАШАТА ЧОВЕШКА ВЯРНОСТ И ПРЕДАНОСТ КЪМ НЯКОЙ СМЪРТЕН В ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ, СЛЕД КАТО В СЛЕДВАЩОТО И ПО-СЛЕДВАЩОТО И ВЪВ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ВСЕКИ ПЪТ СЕ ЖЕНИТЕ ЗА РАЗЛИЧНИ ХОРА?... ДА НЕ МИСЛИТЕ, ЧЕ ЗА БОГ НЕ Е ВСЕ ЕДНО ДАЛИ ГИ СМЕНЯТЕ ЗА 50 ИЛИ ЗА 500 ГОДИНИ? ТАКА ЧЕ ВЪОБЩЕ НЕ СИ ВЪОБРАЗЯВАЙТЕ, ЧЕ СТЕ „МОРАЛНИ” И „НРАВСТВЕНИ”, АКО В ЕДИН ЖИВОТ СТЕ БИЛИ САМО С ЕДИН ЧОВЕК, ОСОБЕНО АКО И ДВАМАТА НЕ СТЕ ЖИВЕЛИ ЧИСТО И ХАРМОНИЧНО. ОЩЕ ПОВЕЧЕ, ЧЕ СПОРЕД КОСМИЧНИЯ ЗАКОН, ДОРИ ДА СТЕ ЖИВЕЛИ С НЯКОГО ПОЛОВИН ВЕК В ПЪЛНО РАЗБИРАТЕЛСТВО И ЕДИНСТВО, НО НЕ СТЕ БИЛИ СВЪРЗАНИ С БОГА И ОТ БОГА И С ЯТАТА МУ, ВИЕ ПОВЕЧЕ НИКОГА НЯМА ДА СЕ СРЕЩНЕТЕ ПРЕЗ ВЕЧНОСТТА!
08.06.2017 г. 19,26 ч.
14.V.2014 : : ЧУДЕСА! : : БЕИНСА ДУНО: ПОЖЕЛАВАНЕ 1934.03.18н стз ПНС98:046 „Вие цитирате закона "Не пожелавай", както е казал Моисей. Но трябва да се определи кое именно да се не пожелае. Не трябва ли да пожелавам доброто? Че ако аз приложа Мойсеевия закон и не пожелая нито Любовта, нито Мъдростта, нито Истината?... Какво не трябва да пожелаваш? Съгласен съм, "не пожелавай", но ако вие го схванете буквално, ще извадите едно криво заключение и ще обърнете живота наопаки.”
КОМЕНТАР: Отново фундаментално изяснение, което е важно за нас не само като реабилитиране на понятието "пожелаване", но и като мъдър съвет във връзка с общуването ни с хората. Често ние правим напразни духовни, душевни и сърдечни усилия да каним на Трапезата лица, които не желаят нито доброто ни, нито любовта ни, нито мъдростта ни, нито истината ни. Личното е важно за баланса на вселената, ние сме човеци и затова скърбим при липса на лично отношение към самите нас от страна на души, които са много ценни и ги обичаме, но често това е симптом за нещо друго - за това, че някой не разпознава и не харесва и абсолютното Добро, абсолютната Любов, абсолютната Мъдрост и абсолютната Истина, до които може да сме имали шанс да се доберем – дори и до един атом. Мъчно ни е за такива познати, бихме искали да споделим богатствата си с тях, но те си имат други интереси и приоритети, харесват други неща и хора. Мъдреците са ни обяснявали каква е разликата между приятел и познат. Тия, които дружат с космоса и природата са споделяли в спомените си на какво е способен истинският приятел. Тук можем да си припомним книгата "Дружбата ми с природата" или "Аз бях във Валден" от Хенри Торо. Един негов приятел е преминал десетки мили пеш през дълбокия сняг, за да го посети, когато Хенри е бил болен в отшелническата си колиба. Незагриженият за нас може да ни е само познат, но не и приятел. Трябва да се примирим и да гледаме на това философски, колкото и да ни е мъчно. Не бива да реагираме с обида и да цитираме изречения като онова за хвърлянето на бисерите или за неразумните девици, нито за съдбата на изсъхналата смокиня... Какъв е изходът? – Бог ни го е казал: в такива случаи отваряме портите си и каним на трапезата си непоканените, които обаче имат "масло в светилниците си" - глад и жажда в душите си точно за трапеза като нашата.. Може да са по-„прости”, може да са "слепи, недъгави и сакати" в някои отношения. Но като погледнем филмите от историята на Битието ние се уверяваме, че около Чистата Светлина и Топлина най-често са се събирали именно такива хора –гладните, жадните, изтерзаните души. В тях откриваме една искрена доброта и преданост, а и едно неподозирано, много по-дълбоко разпознаване и на Мъдростта и Истината. Такива души понякога отдават за Живота и Делото или лично за някого не само всичко, което имат но понякога и живота си. Скръбта ни за другите си остава, тя си е една постоянна, тънка нишка от болка, че не са дошли поканените. Това е съдбата на много пришълци от бъдещето. Един от тях споделя как стои с десетилетия на кръстопътя на вековете с протегнати длани, ръцете му ще се откъснат от даровете на сърцето и душата му, на Вселената, и се моли на преминаващите: "Хора, вземете си, от сърце ви давам всичко, не го продавам, не искам нищо в замяна!". Но хората вървят като лунатици, вторачени в някаква химера, в някакъв мираж, очаквайки нещо от някого, което никога няма да получат или ще трябва да заплатят скъпо за него. Странникът на пътя е напълно невидим за тях; сърцето им – напълно глухо за зова му. И други звездни души споделят през сълзи своята мъка, че ръцете им „тежат, убити; от много пориви сковани и от неповити чужди рани”; че душите им потъват самотни „в тоя свят безумен", от който нищо не разбират. Именно затова Словото ни съветва:
"НЕ КЪСАЙТЕ ЗЕЛЕНИТЕ ПЛОДОВЕ! ТОВА Е НЕ САМО БЕЗСМИСЛЕНО, НО И УБИЙСТВО. В ТОЗИ ЖИВОТ НИЕ ЩЕ БЕРЕМ ЗРЕЛИТЕ ПЛОДОВЕ, ЗЕЛЕНИТЕ ЩЕ ОСТАВИМ ЗА В БЪДЕЩЕ".
Нещо повече: узрелият плод сам пада пред краката ни или направо в ръцете ни, когато минаваме край някоя круша, в която има душа и Разпознаване. Това ни се е случвало и съвсем буквално: има растения с много по-висока еволюция от хората или са поне от НАШАТА вселена. Има животни, които тръгват след някой непознат и тичат с десетки километри след автобуса не защото са по-напред в еволюцията, а защото над еволюцията има нещо друго. Има хора, които те изпращат чак до най-далечната граница на своята страна, понеже не могат да се разделят с теб, а други идват от още по-далечна държава с импулса да останат с теб "завинаги". Трети идват да те видят от далечен град само за един час или 15 минути на гарата и взимат следващия влак обратно, понеже на другия ден са на работа. Има Приятели, които идват от друг град с велосипед или такси, пак по някаква непонятна причина. В същото време ти спиш на 50 сантиметра от съседа от другата страна на стената, който не те поздравява по стълбите с десетилетия и даже те гледа подозрително, никога не се е интересувал дали си жив, болен, умрял, или се гърчиш от глад.
Има "сродни души", които те отписват завинаги и повече никога не те търсят. Има малки момиченца, които ти се хвърлят на врата с "плонж" от няколко метра с риск да паднат - и викат от щастие! Има малки момченца и момиченца на чужди хора, които пищят и ридаят като простите тинейджърки на естраден концерт, когато си отиваш от дома им само след един час гостуване и даже излизат след тебе на улицата и те гонят и прегръщат с всичка сила без да знаят защо, а точно такова нещо никога не са правили нито с баща си, нито с майка си. Има тригодишни момиченца, които те завеждат някоя вечер за ръка в най-далечния край на градината, помолват те да се наведеш - и те целуват! Има още по-малки, които се обръщат в залата и гледат през цялото време тебе, а не интересните атракции в делфинариума или шарените палячовци в кукления театър. Ние си записваме имената на такива деца не само защото са гравирани завинаги в най-златните спомени на душата ни, но и понеже е много интересно да се проследява през годините как се развива съдбата им – имаме си един такъв въшебен далекоглед.... Когато са верни на сърцето си, те винаги правят безпогрешно своите истински избори в живота и са много щастливи; но ако му им изменят, с десетилетия влачат тъжни последствия и остаряват преждевременно.
09.06.2017 г. 11,30 ч.
Из кн.41 : : Фрагмент от „БОЖИТЕ КРАВИЧКИ” : : 15.V.2014 : : БЕИНСА ДУНО: ХРИСТИЯНСКИ СТЕПЕНИ 1934.03.18н стз ПНС98:054 В степените има обръщане, покаяние, спасение, възраждане, новораждане. Новораждането е петата степен. Когато минеш в петата степен на живота, тогава всички погрешки са изключени вече. КОМЕНТАР: В публикуваната версия, по една или друга причина редът е объркан и затова тук сме го поправили. Новораждането е петата степен, а не шестата. Пълната християнска йерархия е следната: Обръщане към Бога, Покаяние, Спасение, Възраждане, Новораждане, Посвещение и Възкресение. Темата е обширна и много дълбока - тя е цяла наука и хилядолетна практика в християнския път към съвършенство. Тук обаче трябва да се повтори, че споменатите седем степени са валидни именно за християнските посвещения. Езическите, старозаветните и останалите са съвсем други, понеже всеки Божествен кораб през всяка епоха е устроен различно. Всеки от тях води до целта безотказно и има всички идеи и методи за по 8 хиляди години, но в момента говорим за Корабите на Сит, Енох и Мелхиседек и за Кораба на Христос. И за още един, който е актуален в момента. Ако обърнем внимание на книгата "Заветът на цветните лъчи на светлината", ще видим, че на втората страница Учителят е дал три фигури: летяща планета - символ на Новата Земя, която е вече почти усторена и някои хора възлизат в нея; кръст с лъчи - символ на Христовата епоха в прецесийния период на знака Риби, на Лозата, на Агнето и Новия Завет; и шестолъчната Соломонова звезда на Старозаветните - символ на прецесийната епоха на Овена. Защо тук има хоризонтална права по средата, това е нещо специално. Свещената книга "Заветът на цветните лъчи" е съставена от Учителя през 1912 г. - две години преди да даде Пентаграма на учениците Си и на човечеството. Това, че разни общества го използват доста по-рано с почти същите фигури в него, не значи, че те са го измислили. Бог работи с Пентаграма още отпреди древен Египет, а сега само го е възстановил и допълнил. Като Аватар на всички духовни раси, Мировият Учител днес е бил длъжен да сумира последните две - Старозаветната и Новозаветната - и да ги свърже с днешната. Той е сторил това именно чрез този сюблимен мистически и магически акт в свещения храм на Бога в Арбанаси (там също има вход към Агарта и изходи към Космоса). Било е необходимо да извлече изреченията от Двата Завета, които са оригинални и продиктувани лично от Духа. С това възстановява свещените ключове за постигане на старозаветните и новозаветните Посвещения. На този етап още не е бил дошъл моментът да ознамени началото на Новата Епоха на Водолея, затова в тази книга Той е скрил потенциала на Пентаграма в изображението в една фигура на Летящото Слънце (Бог, Духът, монадата) и Летящата Земя или Вселената (Богинята, Мировата Душа, полиадата). Това е магичен знак, който Той е дал още във въплъщението Си като Богочовек в древен Египет, като се е вселил в Хермес Трисмегист (VІ в п.н.е). Както знаем, Бог е бил Господ и като безсмъртната Лилит, като Адам, Сит и синът му Енох, а после и като Мелхиседек, по времето на патриарха Авраам. Но в момента говорим за Учителя Хермес. От Него са останали посветителски ключове в тогавашния Му Завет книгата "Асклепий", или "Свещената книга на Хермес Трисмегист" (14 свещени текста). Това са различни фрагменти от херметически трактати, събрани за пръв път по-пълно от Йоан Стобей или Йоан от Стоби - късноантичен изследовател и съставител на древни текстове, роден през V в Стоби (Македония). Всички места, където се е въплъщавал или през които е минавал Учителят или Господ - Богочеловекът - са вечни посветителски центрове и през всички векове те си имат своите пазители. Такива отверстия в измеренията се отварят не само от Него, но и от учениците Му. Едно от тях е в Скакавците на Рила, но има и вторични в околните земи и селища. Тамошните входове към вътрешноземните цивилизации и изходите към Вселената са умножени по времето на Античната цивилизация от Бог Зевс на Олимп (днешния връх Мусала) и от върховното божество Протей, дошъл на земята в едно от въплъщенията Си в Елада като Аполоний Тиански, едновременно с Христос като Исус. Те са отворили много по-рано и входовете в Евмолпия (възникнал 200 години след Орфей и 1200 години преди Христа - днешният Пловдив). Посветените избират територията на Балканите много често, понеже тя е най-старата база на Бога на планетата Земя, чиито предархайски и архайски скали дават възможност за най-висока кондензация на Аза, за най-съвършени въплъщения на Бога като Господ. Според някои изследователи, евангелските събития са се развили именно тук, а не в Юдея. Местата, където Бог е идвал и преди десет века като Боян Мага (син на цар Симеон І), също са свещени и имат своите входове към Агарта, изходи към Космоса и пазители и до днес. Затова е неизбежно да обикаляме и по неговите бази и маршрути в нашите инициационни лагери и екскурзии. Има ги и на Ел Шадай (Бивака на Витоша), в Мадара, на Сините камъни, в областта на Куртово, в Рупите на Рила и Рупите на Ванга - и т.н. Ученикът трябва неуморно да обикаля по тия места и понякога да пребивава там. Мощен вход и изход има и до днес при статуята на Асклепий в столицата София и топлата минерална вода там, която се оживява от един архангел. Било е необходимо да се живее десетки години наблизо и да се пие от тази свещена вода, да се влиза сутрин за Посвещения в горещия басейн в софийската Централна Баня, където един от Посветителите е извършвал специални процедури във водата и чрез нея, за да пробужда космичното зърно на Вихрун в поверените му духовни чираци - сегашната пост-езическа и пост-старозаветна трансформация на Кундалини. Тя е по-нова и от новозаветните, и от богомилските ("праведнишките") й трансформанти, но за естеството й трябват специални разяснения. Посветените пазят или обикалят за инспекция и древни центрове като Пауталия (днешен Кюстендил в България), където все още е живо второто по големина светилище на бог Асклепий; като планината Пангей (около днешния Велинград), където е обитавал Бог Дионисий. На планината Пангей се е намирал прочут негов храм, където служели жреци от племето беси. Там имало и жена-пророчица, подобна на делфийската Пития. Някои души са слезли на земята в райове на земята като Юндола, където също са живели траки и там до днес има вихрови центрове. Има и около Батак; както и в местността Св.Константин над гр.Пещера, където времето тече различно и има база на извънземни и входове към Интроземия; като в Перперикон в Родопите и Светилището на Богиня Бастет в Странджа. Затова се налага Посветените да изпълняват мисии и по тия места и понякога да поживеят там с местните йерофанти. Но всичко това е езотерична история и съвременна инициационна практика, на които не е мястото тук за подробности. За връзка с Перперикон някога се било наложило един чирак от Школата да работи в Кърджалийско и да си намери съратничка от Хасковско, за да влезе в токовете на Перперишката река и Студен кладенец. Имало е и задача да се подготви заминаването на преродената Сибила от този свят чак откъм изворите на Струма на Ел Шадай, за да стигнат енергиите до обиталището й, като Пазителка на Входа към Агарта в Рупите. Много по-късно е имало задача да се поживее точно срещу Перперикон (базата на чираците и калфите днес в с.Добростан). Като говорим за Майстори, Калфи и Чираци, нямаме предвид масонските степени. Имало е и мисия за регулиране на токовете и подмяна на Пазителите в светилището Щут в Родопите и трамплина при Ситовския надпис - един от най-древните космодруми на планетата. Големият френски мистик и окултист Сент Ив д`Арвейдър разкрива на човечеството, че Интроземия или Агарта – вътрешноземната цивилизация на Господа - има най-гъста мрежа от хангари на летящите си космични кораби именно на Балканите - почти под цялата им територия. Когато Аватарят се въплъщава тука - а те са и любимият Му дом, - Той ползва и този транспорт с удоволствие, въпреки че може да се озовава и без външни транспортни средства мигновено където си иска из Космоса и едновременно на колкото места поиска. Ползването на тази допотопна техника има значение, но тя няма вида, в който си го представят днес хората. Тия "кораби-майки" и "НЛО"-та са предимно във формулен вид по много места като мисъл-форми и се материализират само по желание. Даже преди 2000 години Учителят е използвал тази техника и това се пази като изображение в една сръбска черква. Още по-рано Той я е използвал и като Рама в Индия и после като Кришна, включително и космическите им "оръжия". Каквото и да приказват религиозните, Аватарят има достъп до абсолютно всички форми на космичната култура и цивилизация, защото няма нещо, в което да не е участвал лично от мига на самото му създаване. Ако Му се налага да ползва такива "играчки", то е за вдъхване респект на цивилизациите, които вярват само на очите си и искат да разрушат Делото на Господа. И до днес ще Го видите да ползва вечни магически лампи, въпреки че може да осветява пространството само с главата Си. Ще се чудите защо е ползвал радиоапарат "Саба" или защо днес се взира в екрани и монитори, въпреки че новините за всяка паднала прашинка на земята и всяко крупно събитие в Космоса идват направо в мозъка Му моментално, по вътрешен път. Светците са обикновени хора от V човешка степен, изобразена във външната част на Пенаграма с фигурата на Скиптъра. На тях тепърва им предстои да станат Ученици. Светиите са преминали вече 5-те Посвещения на Ученика и са влезли в "светая свтих" на божествения свят - в центъра на Пентаграма, където обитават и Учителите. Светците не знаят, че светиите и Учителите ползват и ръкотворни съоръжения, предмети, дрехи и техника, за да влязат във връзка с изостаналите души, които нямат други възможности за комуникация. (Оглашените биват изненадани извънредно много, когато видят Учителя си от иконите въоръжен до зъби начело на цели армии; или като върховен водач на Бялата Флотилия в космоса в битката й за "Новия Йерусалим". Това е Новата Вселена, обсадена днес от всички страни и на всички честоти и амплитуди от Опонентите на Бога. Не че Господ е безсилен - Той може да ги стопи само с едно духване, но поддържа това положение, понеже ние не се обединяваме. Ние се противим на сюблимните божествени токове и не обменяме Гòспода с Гòспода, въобразявайки си, че телата, които са ни дадени под наем, са лично наши. Наистина, те са ни дадени даром, но това е само едната страна на тайната. За хората с душа, които дават всичко даром, това е точно така. Но за нас, които все още се опитваме да служим на двама господари, въпреки че имаме душа или монада, искра Божия, важи изплащането на наема ни за това тяло за 8 хиляди години назад. Единият Господар е Бог, а другият се казва "Не давам"... Ножът и Чашата в Пентаграма няма да бъдат заменени до момента, в който ще се окажем от Втория господар. Да, Господ на Силите има и Нож - съвсем натурален, метален и действащ нож в стаята Си, - с който управлява Вселената и който е изобразил и в Пентаграмата. Ножът не е само отрицателен символ, а преди всичко е гаранция за това, в чии ръце е Върховната Власт в Битието ("Защото е Твое Царството, и Силата, и Славата, завинаги, амин!"). Битката Му няма нищо общо с представите ни за "низвергването на Врага человечески в преизподнята", тъй като, всъщност, Когато повече хора и паднали ангели живеят само за себе си и за "своите" си, психиките им образуват егрегори, съдават и самия "Дявол". Както знаем, мисълта за себе си и мисълта за света нарушават драстично Равновесието на Битието и затова се налага сам Първодвигателят да се облича в нашите илюзии и доспехи, за да го възстанови. Ако сме от невежите и горделивите, Той трябва да ни представи атракцията, че ни наказва, докато не видим и разберем, че това е само една холограма за вдъхване на респект. Най-Благият не може да бъде въоръжен, но ни внушава такива картини, когато своеглавието и самомнението ни и нашата несвършваема наглост надминат всякакви граници. Като дòйде зрението ни на фокус, като се пробуди причинното ни зрение, ние виждаме, че сме се насаждали не на оръжията на "врага", а на собствените си оръжия срещу Цялото. Ние сами ги ковем от стопилката на нашата злоба и ревност, от нашето невежество, от нашите преждевременни функционерства и водачества. Бихме си спестили болестите и разочарованията, "сблъскването с Господа" под формата на кармата, ако имахме в себе си смирение. То се отличава с Разпознаване, Обожание, Послушание, Преданост и Благоговение. Например, отива някой в Стрелча, за да съживи тракийски духове от древността и да им даде направление към Светлината. Едва след това учените откриват какво има край Стрелча. Отива на Дунава, за да освободи Бог чрез него духовете на много затворници от Белене, които все още си мислят, че са в концлагер. Губи си времето да ходи из Кавказ или Алпите, за да се разбере защо и там Разпознаването е закърняло и старата магическа власт не иска да сложи оръжие. Разкарва се из Прибалтика, Урал, Италия, Унгария, Германия; из Саксонска Швейцария, из Турция или Пелопонес, за да обира и там луфтове. Защо избира да обединява неегрегорните учения точно в Рига, случайно ли и Рьорихови са били точно там със същата цел? Нали и там, макар и на 1000 километра в земята под нея, има архайски скали, където може да кристализира Новият Аз, способен да приема с любов други Азове? Чирак или калфа на Бога избира да живее с години и до някой подводен град на дъното на Понтос Аксинос край древния и славен град Пиргос, за да възстанови функциите на Цетралната поща на Земята и да ревизира космическия трафик. Премества Консулството от Бели връх наблизо на ново тайно място, понеже Враговете са го идентифицирали и разровили с булдозери, а за похлупак са монтирали наблизо и Нефтохим, мислейки си, че така ще могат да спрат връзката ни с Казбек. Отива на север от Вярна, наречена погрешно Варна, за да провери жива ли е още нишката от светлина, прокарана от белия Гълъб с Клонката до Ковчега на Спасителя. Не всеки знае, че Спасителят се е бил въплътил за няколко седмици и в патриарха Ной, когато е трябвало да пресява още веднъж природата и човечеството - този път откъм Евксински Понт. Той е една от Òсите на планетата, но враговете още отдавна смениха името му от Верно море на Черно, което успяха да направят с Верни връх на свещената планина Скомброс (Скопар, Скомпос, Скомброс или Скопиос, т.е. Витоша). Тя си остава на места все остра като копие и стръмна в Посвещенията - корав архайски залък за тия, които искат да сдъвчат и да изплюят тайната за сродните души. Да, тя е Двуглава, тъй като Архвите на Инлания се пазят не само от китовете, но и вътре в нея. А двуглавието не е порок, само когато става дума за Жениха и Невестата, за Цар и Парламент. Името й днес не поизлиза само от това, че е Двуглава, но и че е по-витална от всичко, което ни е познато. Виталността идва именно от Двуглавието, когато Своеглавието бъде облагородено от Женитбата. Под тази планина се намира и селището, основано от Аватаря в началото на миналия век (Изгрева), което в далечно бъдеще ще се повдигне по-високо и от Еверест, само защото Бог е живял като Човек и там. За необичайно бързото му издигане свидетелстват геолозите още отсега. Тези, които са израсли там, също имат някои добри шансове в живота, които трябва да употребят разумно. Подобна е и ролята на Хемимонт, където Жреците и до днес провеждат церемонии в пещерите за тайните бракове на Огнеходците. Танцуването в Жаравата не е само в Хемимонт (Странджа), но там то е тръгнало като огнение още във времената, Когато Бог Дионис и Царица Родопа все още са били в съюз с Прорицателя. Ходенето боси по жаравата не е само по земята - то е знак, че тия хора ходят и по жаравата на звездите и Любовта. Делфините знаят това някои и са ги срещали там. Калфи и чираци не забравят и Свещената Врата над Етрополе; не забравят и връх Еледжик в още една свещена планина, където архайските скали и древните Посвещения са си все още там и са още по-стари и от тия на Донука. Това е името на днешна Роула или Рила. Донука, Дункас или Доункас е също тракийска и славянка планина и се родее кабалистично с Дунава, в резонанс с още едно свещено име - фамилно име на Човек. Непременно трябва да се поддържат и светилищата на Бог Перун в свещената планина Орбелус, прекръстена от славяните на Негово име. Не случайно Човекът с името на Дунава и Донука и името на Пирин, т.е. Камък, споделя, че се е раждал толкова много пъти на Балканите не заради черните ни очи, а заради свещените планини на тази Божия територия. Никъде по света и в Слънчевата система няма тъй много коридори към Интроземия и трамплини към Новата Земя и Новото Небе! Така че трябва да изхождаме пеш от единия до другия край и гръбнака й Хемус - величествените Майчини или е Матерни планини на славяните. Това е Нишката на Майката Божия, неразчетена правилно от учените (кръстили са ги "Маторни гори"...). При най-високия водопад на Балканите под Юмрукчал има тайни, недостъпни и за архангелите, и за гурувците в Хималаите. Има години, когато някой дребен шерп от Училището трябва да поживее и в околността на Аетос, за да влезе във връзка с духовете на славяните "смоляни" и да научи и техните Посвещения, да им помогне да възлязат и те нагоре; да се срещне и с духа на капитан Петко Войвода, който още живее в къщата си в Широка лъка; да потъне в прелестта на тракийското село Гела, където има кладенец към татванни измерения. Чираците правят редовни проверки на базите и на един връх над Тополица, и на входовете около още един тракийски "Аетос" или "Орел" на изток - днешният Айтос. Там и досега още има действащи Станции на Вселената. Проверяват и пещерите на Тюленово и Камен Бряг, откъдето се правят отлитания чрез репетиции за безсмъртие, ако някой си припомни как се е живяло в рая. Ако някой се дръпне, стават земетресения в Измит и се измитат от земята наведнъж поне 30 хиляди души, отиват си на Слънцето и самотни пътници из Вселената от приливната вълна, пак близо до пещери. Там също се поставят и дефлектори, когато за пореден път белите коне и царици изпреварят със стотина хода стратегиите на Черните Фигури. А в един Пазарен град пътешествениците във времето преживяват неща, които не могат да се опишат с никакви земни и човешки думи! Има Шехеразади от ясновселената, които знаят как да посрещат Пришълци - и за няколко секунди от Вечността създават оазиси, немислими и за приказките от 1001 нощ. Подобни възлизания в лоното на Пралайя са възможни и в Месамбрия, Тобиница, Антеа, Сердика, Одесос, Кендрисос, Бонония... Отиват на мисии и далече на север и запад в Благария, за да стабилизират входа за Страната със Златния Облак и откъм тази посока през града на виделината Бдин. Търсят извори на асуин и им се случват чудеса и в планините над Станимака, в Ески Джумая, Строгозия, Скаптопара (Горна Джумая или Благоевград), Анхиало, Чамкория - и на още много други места. Фиксират вниманието си цял учебен срок в областта на дивното село Боженица над Самунджиево (Ботевград) и река Бебреш, където също има специален вход надолу и излаз нагоре към Озарената. Озовават се точно навреме на крайморски носове на юг, за да не бъде пробит кристалният похлупак над Най-Древната Страна от древни и нови врагове, по-мощни от всичко познато на Земята. Чираците познават печалния опит на сродните братя с източните интервенти, които наскоро сринаха с червени бомби храмовете на Шамбала. Обаче знаят и причината - понеже и косъм не пада от главата на праведния, нито власинка от крачето на муха без разрешението на Върховния. Когато духовните практики станат повече от сакралните или обратно, не Шамбала, но и цели мироздания се стриват на прах до изчезване! Стъпват чираците и в столици на братски народи, за да се сменят школи, епохи, династии и правителства. Прекарват с приятели в Белмекенската тишина на Пришълците, за да тръгне по света най-после Новата Орфическа култура. Налага се да работят и в министерства с принцеси, за да звъннат камбаните на Новото Човечество по цялата вселена. Слизат да работят и в най-дълбоките рудници под земята, защото и там е останала работа за вършене, която не може да има успех на повърхността. Пък и не всеки знае от кой рудник има пътеки към долните народи... Те излизат не само от полюсите, които са маскирани в Гугъла с бели кръгове, но и през някои пещери и мини, въпреки че могат да излитат и направо през пластовете. Водачите-чираци от рода на Сталкерите водят транспорти не само по небето, но и по земята, защото са отговорни за много пасажери и трябва да се тренират постоянно по всякакви начини. Ходят по най-високите гари и водопади (Става дума за гара Аврамови колиби в Родопите и за Райското пръскало в Балкана) на един полуостров, "от който винаги са излитали Орлите на Вселената" (Според есно посвещение на своя книга, подарена на един българин от украинския Посветен и писател Олесь Бердник). Обикалят престолни градове и околностите им заедно с опитни тоководители, за да слагат дефлектори срещу поредното нападение на Имитантите... Могат да се изредят още стотици места по света и в страните им, които се посещават от малките слуги и слугини на Господа, за да свършат някоя малка и полезна работа за човечеството. Защо, например, се налага да ходят в Константинопол - за да получи някоя костенурка Посвещението на Смирението ли? Когато един велик дух се е родил като костенурка и е живял в нея 250 години специално заради тази среща и това Посвещение на строго определена дата вечерта, знаел ли е, че Втрият Лъч на Разпознаването може да се подпали и от Чирак или Калфа, а не само от Майстор? И без значение ли е, че в рода на Чирака или Калфата само преди 100 години е имало човек, който също е живял в Константинопол, за да завърши отлично едно висше училище? Кръвта на рода не осиява ли векове и сгради, за да се ползваме един ден от силата й само 20 минути на строго определено място? Кое кара малките служители на Доброто да прекосяват Норик, Реция и Панония и страната на етруските в даден живот само за едно денонощие? За да вземат от тия райони силата и на други реликти от родовата им кръв, оставили лъченията си вечно в Румъния, Австрия и Италия? За енергийна родова помощ в съвсем предстоящите нови окултни битки ли?... Затова ли е бил предвиден и релаксът една нощ в свещено Венето, където в момента е имало карнавал с маски над прочутите канали?... Какви "непредвидени" срещи с "непознати" са станали там точно през тази нощ, за да се подпалят още няколко факела?... Защо е трябвало оставане замалко в Анкона и блажено прекосяване на Адриатическо и Йонийско море до елински Патрас? Каква работа имат калфите в Атина и после в Пелопонес - само доизплащане на лична карма чрез робски труд и опасност за живота - или сериозна ревизия на православието и освобождаване на още души?... Защо е трябвало чираци и калфи да поживеят и в района на крепостта Глъбок, какъв Венец е трябвало да се спаси чрез един неочакван пожар там с опасност за живота? Какви боклуци на Бюклюмюк или Бюклюджек е трябвало да бъдат изгорени? (Това са предишните имена на с.Дълбоки). Дали боят за Самарското знаме точно тук е бил само един ИСТОРИЧЕСКИ подвиг – или това пак е била една окултна битка между християнски и малоазийски маги, но е трябвало тя да се довърши през 2017 г.? Дали походният стол и бинокълът на ген.Гурко, подарени от него на дълбочани, не са придали мощ и сила в битката чрез духа на един прадядо на чирака, който е бил адютант на генерала и се е докосвал до тях? Защо след това чираците трябва да буксуват няколко месеца без Дело и Живот в Берое (Августа Траяна, Иринопол, Боруй, Верея) и да оцеляват само с горивото на Словото? Какво се прерарботва и там? И тук ли съседите ще се озлобяват и полудяват поради липсата Тройното Действие? Тялото на Птицата е Любовта и Животът, а Словото и Делото са крилата й. Когато се движи само едното крило, ранената птица се върти в кръг. Тук още преди 7000 години е кипял труд за добиване на мед; дали този Венерин метал на Берое ще победи и днес на същото място – или пак нейната есенция ще трябва да се търси другаде?
09.06.2017 г. 17,05 ч.
Из „СВЕЩЕНИТЕ ФИГУРИ ОТ УЧИТЕЛЯ” от книга 41, 19.V.2014 г., с част от беседата „Придобиване на щастие” - 30 май 1928 г. Отново за фундаменталността на щастието и щастието по двама. Нищо общо с лъжливите учения, които отричат щастието въобще или този вид щастие.
Щастието е възможно, само ако с някого минаваме през Центъра, ако насъбраната енергия от вековете се разреди като мълния още в първия миг, ако с нищо не пречим на Бога да се изяви в нас като Любов; ако няма разнобой в мислите, чувствата и постъпките ни първо в самите нас, а после - и с другия. Още нещо много важно: в беседата „Придобиване на щастие” Учителят отново утвърждава необходимостта от щастието като най-основна, а щастието определя като сливане на две души. Нищо общо с лъжливите учения, които отричат щастието въобще или този вид щастие. Ето какво казва в беседата:
"Всеки човек в живота си трябва да се обменя с някого. Тия двамата представляват два центъра, които взаимно се обменят - енергията от единия център тече към енергията на другия. Обмяната може да става между двама души, които се обичат /.../. По този начин, тези енергии взаимно се обменят. Ако човек подпуши в себе си енергиите на едно висше желание, в него става голямо сътресение, голямо земетресение. Не отвори ли път на това желание в себе си, непременно ще го сполети някакво нещастие. За да не става това, той трябва да даде ход на своето желание, да му отвори път. Щом му отвори път, събралата се междумолекулна енергия ще мине в междуатомните пространства. Спирането на енергията в междуатомното пространство се придружава с голяма експлозия. Тази е причината за внезапната смърт на много хора. Ето защо, за да се запази човек от разрушителното действие на силите, които се крият в междуатомните и междумолекулните пространства на нервната му система, окултната наука казва: "Не противодействай на своите добри чувства и желания! Не противодействай на своите възвишени мисли!" Природата не търпи никакви противодействия. Който не я слуша, тя ще го разтърси. Същото научно обяснение се прилага и при земетресенията. Земетресенията се дължат на напрежението, което изпитват силите на земята в междумолекулните ѝ пространства. Това напрежение предизвиква разширяване на тия пространства, което се изпитва от нас като земетресения. Напрежението върху силите на природата не е нищо друго, освен космическа енергия, която идва от хората, от всички живи същества на земята. Живите същества са врати, проводници на енергии. През човека, като през най-висша форма, минават най-висши енергии. Ние сме дошли на Земята, за да може тя да живее. Значи, недиференцираната материя приема живота, който минава през хората. Когато казваме, че човек е причина за земетресенията, подразбираме онези човешки мисли, които са в състояние да подпушат междумолекулната енергия на земята. Защо числото 10 без числото 2 не може да реализира своите стремежи? За изяснение на това отношение ще приведа следната проста аналогия. Представете си, че числото 10 е едно буре с 10 обръча, а числото 2 са двете дъна на това буре. Каква работа може да свърши бурето без двете дъна? – Никаква! Поставите ли му дъната, в него можете да сложите каквото пожелаете. В този смисъл, и човек представлява живо буре с две дъна. Дъските на бурето представляват човешките органи, които се съчетават в едно цяло. Следователно, добрият човек представлява буре, което е пълно догоре с добро съдържание; лошият човек е буре, което не е пълно догоре със съдържание, вследствие на което въздухът прониква в него и предизвиква кипене, врене, гниене, разлагане и т.н. В бурета, пълни с добро съдържание, т.е. в идейни бурета, обръчите никога не падат. В безидейните бурета обръчите и дъната падат, а дъските се разсъхват. Значи, в лошия човек дъната и обръчите падат, дъските се разсъхват, а съдържанието се излива навън. Човек може да бъде красив, само когато е щастлив. Човек може да стане музикален, когато е щастлив. Човек може да стане учен, богат, когато е ща-стлив. Без щастие, човек не може да постигне нищо. Възвишените същества представляват две форми, свързани в едно. И Христос представляваше такава душа. Той имаше два центъра: един горе и един долу. Затова, именно, Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Значи, по плът Той живееше на земята, а по дух се ръководеше отгоре. В това се състои истинското щастие. Трябва да намерите най-добрите пътища, за да излезе тази енергия навън. Ако някой има излишна енергия в себе си, той веднага трябва да направи едно добро дело - и ще ги освободи от излишния товар. Затова, именно, се препоръчва на хората да правят добро. Когато някой усети в себе си излишна енергия, за да се предпази от експлозия, той трябва да направи едно добро дело. В каквато форма и да е доброто, то непременно трябва да се извърши. Главната мисъл в тази лекция е, че всеки човек очаква да намери своя Учител, Който да донесе божествената запалка на щастието. Без Учител, като висша и съвършена форма, като образец в живота, никой не може правилно да се развива. Чрез висша форма се предава висша енергия. Сега, като ученици, вие трябва да работите за придобиване на щастието. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там ще придобият щастие. Те се самозалъгват. Каквото човек придобие на земята, това ще занесе със себе си на онзи свят. Понякога на земята има по-добри условия за придобиване на щастието, отколкото на онзи свят. /.../ Старата слама - това са старите вярвания, обичаи и разбирания, които са пълнили бурето. Съдържанието на това буре трябва да се излее навън и да се напълни с ново – съдържание на щастието. Хората на земята живеят по благодат, но не са щастливи. – Защо? – Те не могат да използват благодатта, която им е дадена. Има щастливи хора на земята, но повечето са само кандидати за щастие. Човек може да стане щастлив моментално, няма защо да отлага нещата. Обаче, като очаква щастието, той трябва да бъде доволен от най-малкото, което му се дава още при зазоряването на щастието. Пълно щастие не може да се придобие изведнъж. За вас е важно да придобиете щастието, а как по-нататък ще се развива животът ви, това е въпрос, върху който не трябва да се разисква. Когато щастието ви посети, вие ще бъдете в съвършено друг свят - нито на небето, нито на земята, а в света на Любовта. Любовта ще бъде среда, условие за проява на човека. Постигане на щастието - това е идеалът на човечеството! Щастието представлява най-първата връзка, сливане на две души. Когато душите започнат да се сливат, нова основа се поставя, нов свят се създава. От този момент нови деца се раждат, нови отношения се поставят, нова култура се възцарява – култура без деление, без програми и налагания, – култура на Любовта. Дойдете ли до щастието, вие ще почнете да говорите на понятен език помежду си и всички ще се разбирате. Няма по-велико нещо от щастието! Няма по-велико нещо от сливане на душите с Първичния Дух!"
От това следва фундаменталността на личната любов между всяка двойка сродни души в Битието. Те са излезли едновременно от Бога, после са се загубили в две противоположни посоки, но в един сюблимен момент се откриват, съединяват се и се завръщат в Него заедно. Всяка религия или философия, всяко учение, които проповядват, че един дух може да се върне в Бога сам, са неверни. Такова нещо няма, никога не е имало и няма да се случи никога. Има групово възвръщане в Бога на повече същества, но това са ятата от сродни души, съставени от полярни Двойки.
Има и Тройки - в Словото е казано "Двама или трима", - но ние сега разглеждаме въпроса за Двойката. Ако Единствените Двама са крайните точки на Диаметъра, помежду тях съществуват още много точки, които също са излезли от Центъра и накрая ще се завърнат в Него. Потенциалната разлика между двата полюса, поради която се възбужда и протича ток от Центъра и към Центъра, е така наречената Лична Космическа Енергия. На още по-дълбоко ниво, това е прословутият брак между духа и душата, който скоро предстои да се случи и при нас. Това е мечтаната Мистична Женитба.
13.06.2017 г. 23,00 ч.
КН.41 : : 2014, Април 29 : : Из писмо от Б.Н.: „Мислил съм си, че на един извисен етап от Пътя почти отпада значението на сродните ни души, защото ВСИЧКИ души ще ги възприемаме като сродни... Във ВСЯКА душа ще виждаме божествеността й, ВСИЧКИ те ще са за нас част от Бога... Но този етап е твърде труден за постигане... Днес манията по сродните души много често е ПРИКРИТА ФОРМА НА ЕГОИЗМА.”
Данте, Гюстав Доре и Жан Делвил също са си представяли нещо подобно, рисувайки виденията си за нещо повече от душите по чифтове. Това потвърждава и Арнолд Бенет, описвайки как астралната ни фиксация в „безсмъртната любима” или „сродната душа” в един момент се разпада и човешката душа се влива в един грамаден поток или вихър от сливащи се души, които се възвръщат към Бога ЗАЕДНО. Всъщност, сродна душа ИМА и тя ни е необходима като въздуха, но тя е ИСТИНСКАТА, само ако не страни от сливането с всички, а заедно с нас навлиза в грандиозното групово възнесение към Бога. Всяка душа, която не иска това или пречи на това, НЕ НИ Е СРОДНАТА ИЛИ СРОДНА ДУША и се поставя въпросът дали въобще е душа или нещо друго.
Тук е уместно да се добави още веднъж един коментар с мисли от Учителя, които и друг път са били представяни на вниманието на приятелите:
„В беседите има още много примери и случаи, в които говори на тази тема. Нуждите на човешката душа са безброй, а горе ние всички сме едно. Давайки на едного, ние даваме и на себе си, и на още много същества. Ние самите често изпадаме в нужди от всякакъв вид и страдаме, че няма кой да ни помогне. Искаме помощ само от определено място, от определен човек - затова си заслужаваме участта. Народът казва: "Хвърли зад себе си, за да намериш пред себе си". Даването не се ограничава само до елементарните материални помощи. Имаме песен: "Давай, давай, ВСИЧКО давай!". Пели сме я стотици и хиляди пъти, но това изречение минава през ушите ни механично. Пеем и тия думи: "Ти си ме, мамо, с чисто сърце родила: да обичам ВСИЧКО живо в цялата вселена - туй животът е на рàя". Казано е ясно - не само тук, но и в хиляди лекции и беседи. В няколко думи - шперцът към младостта и безсмъртието! ДАВА СЕ ВСИЧКО НА ВСИЧКИ, НО НЕ НА КОГО ДА Е, А САМО НА ЖИВИТЕ – СЪЩЕСТВАТА С ИСКРА ОТ БОГА. Това, именно, значи "сърце, чисто като кристал". Ние денонощно правим точно обратното по всеки от тия пунктове. Не само че не даваме всичко на всички, но не го даваме и на едного където и както Бог иска; а когато го даваме някому, той често е без монада или с много задръстена монада и ни измъчва жестоко. Но и това е божествено, когато обичаме силно и когато човекът е с искра от Бога, макар и закъсал. Понякога обаче си мислим, че щом любовта и саможертвата са от Бога, значи си заслужава за един човек да дадем не само здравето и живота си, но и душата си. Нали това е любовта и приятелството, според Христос? Само че във всички оригинални и преводни версии на този стих от св.ап.Йоан една дума се съвпада без изключение и тя е в МНОЖЕСТВЕНО число: "Никой няма по-голяма любов от тази, щото да отдаде живота си и душата си за ПРИЯТЕЛИТЕ си" (15:13). В стотици лекции и беседи има хляди варианти на този закон, който тук даваме за пример само от едно място: "ГОЛЯМОТО НЕЩАСТИЕ В СВЕТА СЕДИ В ТОВА, ЧЕ ВСЕКИ ИСКА ДА БЪДЕ ОТДЕЛНО ЩАСТЛИВ. ТОВА Е НЕВЪЗМОЖНО." (1934.07.22н хвх ПНС98:324).
„СЪЖАЛЕНИЕ, ФАЛШИВО И ИСТИНСКО 1934.03.04н пнс ПНС98:019 ЗА МЕНЕ ДУМАТА "СЪЖАЛЕНИЕ", САМА ПО СЕБЕ СИ, Е ЕДНО НИЩО. АЗ НЕ СЪЖАЛЯВАМ ЧОВЕКА ТЕОРЕТИЧЕСКИ. ЕТО КАКВО РАЗБИРАМ: ДА ГО СЪЖАЛЯ ИСТИНСКИ, ЗНАЧИ ДА ИЗВАДЯ И ДА МУ ДАМ. А ДА МУ КАЖА "МНОГО ТЕ СЪЖАЛЯВАМ" И НИЩО НЕ МУ ДАМ, ТОВА КАКВО Е? "СЪЖАЛЯВАМ ТЕ" ЗНАЧИ ДА БРЪКНА В ДЖОБА СИ, ДА ИЗВАДЯ 5–10–15 ЛЕВА И ДА МУ ГИ ДАМ. НЕ СЕ ПИТАМ КОЛКО ИМА В СЕБЕ СИ. Т О В А Е СЪЖАЛЕНИЕ! А ДА КАЖЕШ "АЗ МНОГО ТЕ СЪЖАЛЯВАМ" И НИЩО ДА НЕ МУ ДАДЕШ - ТО Е ЛЪЖА. СЪЖАЛЯВАМ ТЕ, ОБУЩА НЯМАШ – ДАВАМ ТИ ОБУЩА. Т О В А Е СЪЖАЛЕНИЕ! ГЛАДЕН СИ, НАХРАНЯ ТЕ, ОБЕД ТИ ДАМ – Т У Й Е СЪЖАЛЕНИЕ. А ПЪК МНОГО ДА СЪЖАЛЯВАТЕ И НИЩО НЕ ДАВАТЕ – ТОВА СА ФИШЕЦИ. НИКАКВО СЪЖАЛЕНИЕ НЕ Е ТОВА!”
14.06.2017 г. 10,33 ч.
ОЩЕ ВЕДНЪЖ ДУМИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ЗА НУДИЗМА : : Учени анализират адамитството и някои народни традиции в България, изповядвали на дело призива на Христа „Както на небето, така и на земята”. : : Пролетният обичай „ДРАГОДАНСТВО” у нас - още една удивителна форма на драгостта:
БЕИНСА ДУНО: "И в странство вече Новото Учение е влязло. Там има нудисти, които искат да демонстрират, че може и на Земята да се живее както в онзи свят. Но те са малцина и ги държат надалеч, затворени на един остров като някои прокажени." (Из "По новия начин. Коприненият конец", 15.XII.1935 г)
Хилядите клади из Европа и инструментите на Светата инквизиция, както и милиони частни отмъщения и убийства се дължат на омразата на Звяра към Рая и Свободата. На неистовите му усилия да затвори устата на ония, които си представят света без родови, махленски, попски и държавен контрол. Това е драма от най-дълбока древност, от деня на грехопадението, но преди преди 6 века България отново предизвиква света с практическото приложение на истината, че човек е роден свободен и че трябва да живее и ходи така, както го е родила майка му. Бог слиза на земята за пореден път – колко пъти вече сред траки, българи и славяни - и създава ново учение и движение, което се подема от хората с искра Божия – човеците с монада.
Като нещо сродно на богомилството – ереста на княз Бениамин или Боян Мага, - се ражда и адамитството. По същество, то е било "адамевитство" или "евадамитство" – всички източници сочат, че в него са взимали участи без дрехи и жени, включително от най-висшето общество и царските и болярските дворове. Като се има предвид, че жената е последното творение на Бога и като такова е сравнително най-съвършена, обяснимо е защо и до днес жените откликват на Истината много по-честно и силно; а и много по-болезнено и трагично се деформират, когато не я живеят.
Въпреки че всъщност официалните вероизповедания и църкви са секти пред Бога, те обявяват за "секта" и адамитството, възникнало през XIV век в България. Изследователят му Радослав Радев обяснява за адамитите, че те са вдъхновени от идеята за връщане към Изначалното Отечество - рая, дома на Адам и Ева, - и се стремят да го постигнат чрез своеобразен мистицизъм и подражание на праотците си. Живеят голи, за да бъдат равни помежду си, отдават се свободно на естествените си човешки чувства и влечения. Адамитството и богомилството разкрепостяват на първо място жената, в някои случаи се стига до истинска еманципация.
Цариградският патриарх Калист обвинава еретика Лазар, че ходел гол, че монахът Теодосий Търновски бил възглавил общество от жени, юноши и мъже, които, по негов пример, също ходели голи и живеели "непристойно". Будни българи с душа не могат да отминат тази генерална тема в нашата история и хвърлят истинска светлина върху адамитството. Други го критикуват и се поддават на православната пропаганда, но рисуват в творчеството си образи на убедени и чисти по душа адамити и адамитки. Теодор Траянов осмисля учението им като "прослава на живота и даровете му" - казва, че така нареченият плътски грях е "свещено право на мощния живот". Иван Вазов, въпреки че се поддава на манталитета на чернокапството и повтаря банални измислици, в повестта си "Иван Александър" представя един интересен образ на убедена адамитка. Това е Дорослава, младата съпруга на болярина Георги. Затварят я в женски манастир, но тя открито изповядва свещените си възгледи:
- Бог е казал: "Любете се, веселете се, бракът е демонско дело. Който е чист, да тръгне след мене!" Оставете ме да бъда ангел, а вие си останете дяволи. Дария се изпълни с гняв: - Злочеста окаянице! Безумно чедо на безсрамието! – извика тя. - Безсрамна сте ВИЕ, която криете "срамовете" си под тия черни дрехи, с които облякохте и моята бяла снага. - И с едно силно дръпване, тя си разкъса дрехата отпред – и в полумрака се белнаха валчести млади гърди.
Наистина, патриархът ни Вазов, въпреки че е колосът на нашата литература, здраво се е заблудил в оценката си за морала и чистотата на това божествено движение и едва ли не цитира буквално мръсните определения на тогавашния клир. То и сегашният не пада по-долу в това отношение, като прехвърля коварните си измислици и върху съвременното "богомилство" и неговия Учител. Същественото, което е разбрал Вазов, е че адамитите са отричали частната собственост и са живеели братски, считали са женитбата за грях. Дали жените са били общи е въпрос, който историята има да осветлява. В това обвиняват и теоретиците на комунизма – едно от логичните разклонения на българските ереси, приложило обаче идеите им с насилие.
Заблуждението за вредата от богомилите и адамитите е вкоренено и в съвременни интелектуалци – разговаряли сме с писатели, които отстояват църковната теза за вредата от богомилството и "вината" му за рухването на българската държава и разпадането на морала. След Вазов, писатели като Стоян Загорчинов, който също няма никакво понятие за акашови записи и няма дотъп до тях, измисля зловредни, зловещи, карикатурни образи на "адамовците" (както ги нарича), и като мнозина други ги предтавя като обсебени, бесни, животински разгонени, развратни и пр., които уж се отдавали на нечестиви оргии. Клетият Загорчинов описва и "адамки", които уж зверски били разкъсали дрехите на един млад богомил, за да го обладаят - представя ги за вакханки… Има нещо вярно само в мотива на освободените нови Еви: първичната им "ярост" да се разсъбличат е бунт за премахване на всички различия и привилегии – голотата приравнява половете, телата добиват изначалната си божествена чистота и целомъдрие, изпълнявайки първата заповед на Бога („Плодете се и множете се”). Богомилството и адамитството са свещена война срещу грозните напластявания, въведени от ада в обществото и религията. Обаче даже и в съвременни български филми виждаме богомили, представени като отнесени и налудничави еретици, особено когато посрещат слънцето или танцуват.
Един непознат за нас поет – Асен Ягодин – през 1934 г. рисува образа на монахинята Ирина, която се е влюбила в един еретик - напуснала килията и станала адамитка. Хващат я и я качват на кладата. Тя смъква расото си, божествената ù прекрасна голота осиява всичко наоколо, даже пламъците са смутени и се боят да обгърнат и стопят неземната хубост на женското тяло. Славейков и Йовков също оставят в литературата ни безсмъртни женски образи на ангели на земята, осъдени от тълпата ("Фрина", "Албена"). Ето думите на Ирина от кладата, миг преди да бъде обхваната от огъня:
О, вижте ме сега, желана съм, нали? Не свеждайте очи – на БОГА съм сестра! Не плашат ме ни смърт, ни огнени вълни – родена съм така, така и ще умра.
Емилиян Станев, който беше ясновидец в едно отношение, в друго не бе отишъл тъй надълбоко в историята, за да вижда истината в документалните филми на природата и я да защити честно и автентично – акашовите записи. В "Атихрист" оправдание му е само стилът на мислене на епохата – предаването на събитията от гледна точка на нейния манталитет и веруюто на конкретните герои - един изпитан похват. Да се надяваме, че той разкрива собствения си възглед чрез репликите на най-чистите си герои. Докато Еньо в началото все още се страхува да не изпадне в "блудство", Арма го сграбчва в обятията си и му казва: "Не се бой, гълъбче, дрехите са лъжа! Адам е ходил гол с Ева в рая и ние не трябва да крием с лъжа телата си, да не оставяме плътта петимна (незадоволена, жадна), че иначе дяволът властва над нас!"
Както виждаме дори само от тия няколко примера, жената е по-напред в еволюцията си от мъжа – наистина е последното творение на Бога; и като такава – по-съвършена, по-любвобилна, по-свободна.
Същият Ради Радев ни напомня, че в народните традиции голотата има магическа функция. В някои случаи тя се свързва с идеята за преминаване в отвъдния свят. Днес народите си спомнят за това и се подготвят за масовото преминаване в следващото измерение чрез телепортиране по девствените светове – в цялата вселена хората са голи. Облечените от земята ще бъдат затруднени и затова, при предстоящата Трансформация, мнозина ще останат в Старата Вселена. Стотици хиляди голи хора днес се събират по площадите и медитират. Това не е дело на дявола.
Радев разкрива и МАЛКО известни нюанси от този тип в народните ни празници. Например, пролетният обичай „драгоданство”, честван в цялата страна: "Тъй като вечерта тези, които даден мъж има мерак за жена през годината, тя трябва да е омъжена" и може да я има тази вечер във вечерта на Драгоданството, защото баба Еньовица казва: „Абе то слънцето тогава най-високо и най-добре милва земята, затуй и и хората трябва да се милват... А самият обичай носи ясното послание „Да ти е драго да дадеш", обяснява доц. д-р Радослав Радев.
Въпреки преобладаващата анатема на голотата в адските религии, в народните вярвания и обичаи голотата има божествена и свещена роля. Вампири, змейове и змеици, даже чумни епидемии се прогонват само от голи хора. Днес ние се убеждаваме многократно в грамадната сила на голотата, отблъскваща нападенията на интервентите, които вече си отиват от нашата космична зона – пред тях сега са безсилни и най-мощните молитви и формули, ако не живеем както Бог иска. Бог иска да се върнем в рая такива, каквито ни е създал – затова религията отпада. Добре че все още имаме достойни и културни сънародници, които виждат истината за голотата сърършено ясно – "…тя е микрокосмос, който обема и съчетава в себе си по съвършен начин всички елементи на творението. Така човешкото тяло концентрира в себе си целокупността на благоустроения Божи свят, а с това приема и достойнството и ценността на самото творение." (Цочо Бояджиев, "Ренесансът на XII век. Човекът и природата", 1991, с.134),
Ето и фрагмент от един разговор на Владимир Шумелов с нашия пистел Атанас Радойнов относно еротиката в неговото творчество:
– Доминираща тема във Вашето творчество са отношенията мъж- жена и свързаната с тях еротика. На нея са посветени изцяло „Странджански декамерон“ и „Полет до седмото небе“. По повод на „Странджански декамерон“ проф. Анчо Калоянов пише: „Пред книгата на Атанас Радойнов може да се постави надпис: „Елитарно – само за мъже!“, а проф. Тодор Ив. Живков: „…. жената в тях (в тези приказки) не е унижена и обругана. А достойнствата на една култура, заедно с всичко друго, се измерват и с отношението към жената.“ Моля Ви за кратък коментар.
- Жената в „Странджански декамерон“ е свободна и находчива в постигане на еротичните си желания, без да е унижена и омърсена. Проф. Живков смяташе, че тази книга (а същото важи и за „Полет до седмото небе“), е демонстрация на самобитната българска култура при пълнокръвно изживяване на еротичната наслада; притежание на еротична култура, в която водеща е красивата загадка, като опозиция на църковното лицемерие в еротиката. Той интерпретираше свободата на изявяване на половото влечение и удовлетворяването му при богомилите като ДРАГОДАНСТВО, т.е. отдаваш на драго сърце. Проф. Живков имаше предвид изключително важното за народния ни морал облагородяване на еротичното влечение. „Липсва ли то – казваше професорът, – красотата се подменя с порнография и пошлост.“
15.06.2017 г. 17,08 ч.
Из кн.42 : : 3.VІІ.150(2014) : : СТАТИКА, ДИНАМИКА, КИНЕМАТИКА : : За приятелите, които настояват дългите текстове да се публикуват тук изцяло. Прави са, че който няма възможност да ги изчита наведнъж, може да прави това на части.
Из лекцията тази сутрин, плюс мисли от Учителя Беинса Дуно до 1944 г:
Разваленият робот си представя, че тялото му е лично негово и прави с него каквото си иска или го дава комуто си иска. Той няма понятие за отдаване на тялото си на Бога. Разваленият робот (в зависимост от модела) си представя, че има правото да говори остро, но се дразни, когато друг му говори така. Благият Дух говори благо, но Острият (Дух) говори остро, за да види кой как реагира. Той е ПЪРВИЯТ, Който има правото да говори истината остро, понеже иглата, ако не е остра, не може да съшива разкъсаните части на Битието. Естествено е раната да я боли и да не иска да я бодат и шият, но смирените същества, създадените от БОГА, които са Негови части, ТЪРПЯТ това, защото знаят, че така е по-добре, че ще възвърнат своята цялост. Ще каже някой: как е възможно Божия част да се разкъсва, да я боли, да кърви? Нали Бог е съвършен - коя сила може за отнеме и атом от Неговата цялост? - Бог се съвършен, но е решил да учи частите Си, на които е дал свободна воля, какво става, когато употребяват живота си и телата си за себе си и за несъщества или същества с угаснало съзнание. Съзнанието може да се гаси, това е факт. То се гаси с единствената цел да просветне Духът, т.е. свръхсъзнанието. Ето защо, не съдете съществата с угасено съзнание – рано или скоро в тях ще просветне ДУХЪТ. Те СТРАДАТ - по ТОВА ще ги познаете. Щом едно същество страда, когато е лишено от светлина и любов, значи то е СЪЩЕСТВО, не е нещо друго. Всъщност, то не е лишено, а САМИЧКО решава да се лиши от светлина и любов - ИЗЛИЗА от Океана на Любовта и започва да я търси в същества с угасено съзнание, в несъщества. Колкото и да се стреми да я получи от тях, не успява. Но надеждата му да я получи не винаги е напразна – съществата с угасено съзнание винаги има шанс да се подпалят. Глупост е само надеждата да получиш любов от СЪЩНОСТ, от несъщества в безсъзнание. Същностите НЯМАТ нужда от любов; несъществата си ПРЕДСТАВЯТ, че нямат нужда. Има тънка разлика между същности и несъщества, има и много видове различни същности, но за тях лекциите са други. В последните лекции вие чухте темата за РЕАКТИВНИЯ негативизъм. Какво запомнихте? Винаги ли реактивният негативизъм е белег за реакция на несъщество? Винаги ли е симптом на гордост и обида, на проклетѝя? Вие научихте, че има майстори на отрицанието, които не миришат на селски нужник. При тях отрицанието е проверка дали самите вие реагирате на отрицанието с отрицание. ДЛЪЖНИ са да ви проверят, понеже много се омесихте. Не че Бог не вижда къде има шупли ВЕДНАГА, но като си назначи майстори, не губи време - прави това за икономия. Истинските майстори на незабавното отрицание нямат злоба в аурата си - не миришат. Злият по природа мирише и смърди цял живот, понеже не прощава и обича да назидава. Майсторът няма защо да прощава, ЗАЩОТО НЕ Е УКОРИЛ - той НЯМА това изпражнение в устата си. Но вие не се гнусете, когато болните трябва да се изходят - това е полезно, те трябва да се освободят. Лошата дума е изхождане, инак те ще се отровят, ще умрат... То си е за погнуса, не е приятно някой да ти се изхожда на масата, т.е. в душата всеки ден когато ядеш, но като ви казвам да не се гнусите, имам предвид да се ПООТДАЛЕЧИТЕ малко, за да можете да дишате. Лекарят, ако се обърне и си отиде, няма да има кой да им помогне. Той трябва да знае какво им е на болните, какво са яли, как миришат остатъците им. Те ядат боклуци - няма как да не ходят по нужда и да не миришат като говорят. Техният вкус ги принуждава да се надяват на несъщества и на същности. Мислят си, че с техния образ могат да се нахранят. Представят си образа им като красив и прекрасен или поне като „полезен”, денонощно го преживят с надеждата да им пусне нещо, но той не пуска. Няма откъде да пусне - той е дъвка. Тогава те се упояват от собствената си слюнка - от представата си, че той е ВЕЧЕ Е ПУСНАЛ; от надеждата, че все някога ще пусне. Драмата е в това, че той е направен от кокали, не от нещо живо. Като дъвчеш дъвка от кокали, в един момент тя става горчива. Слюнката ти става горчива, накрая ти съзнаваш илюзията си и ставаш огорчен. Вместо да се огорчаваш от кокала, престани да го дъвчеш и забрави за представата си, че можеш да получиш живот от някого, който мисли само за себе си. Бог е ЕДИНСТВЕНИЯТ, Който мисли за Себе Си и МОЖЕ да мисли, но от това Той не става на кокал, не е горчив. В цялата Си Вътрешност Бог мисли за Себе си и само за Себе - това е неговият начин на живот. За да поддържа живота Си, за да бъде безсмъртен, какъв то е, Бог трябва да е цял и сам, да мисли за Себе Си. Обаче, сам по себе си, животът не е щастлив - той е просто едно безсмъртие, мир, спокойствие, равновесие. Няма нищо по-чисто и спокойно от живота, когато се храни ВЪТРЕШНО, когато е самодостатъчен. Това значи, че е цял и че всички необходими процеси и елементи са ВЪТРЕ в него, няма нищо отвън. От това се ражда вътрешният мир, благос ният божествен покой. За да навлизате във Вътрешността та Бога, в Лоното Му, в Светая Светих, вие трябва периодично да оставате насаме със себе си, да възстановявате състоянието на мир и покой, в което пребивават Същностите, ИСТИНСКИТЕ Същности. Понеже има и ПОДОБИЯ на Същности, които привидно имат мир и покой, както има и подобия на щастие и живот. Вселената на подобията, всички светове и вселени на подобията обаче са крайно необходими. Както знаете, те бяха измолени от Бога от МИЛОСТИВАТА - Великата Майка на Илюзиите. Тя сътвори НАРКОЗИТЕ - света на безбройните анестезии. Всички илюзии въвеждат съществата в състояние на безчувственост, на изтръпналост, на различни степени на безсъзнание. В същото време изтръпналостта им причинява временна наслада, някакво подобие на живот. Далече от Живота, далече от Истината, те живеят с безброй съмнителни тръпки и си представят, че това е НЕЩО, докато то фактически е нищо. Въпреки това, те имат по този начин шанса да оцелеят и да преминат през света безболезнено или относително по-малко болезнено. В някои случаи - в пълна анестезия и амнезия, когато Бог прецени, че им е дошло много. Ето защо вие, които сте будни и съзнателни, не се потрисайте и огорчавайте от реакциите на същества, които са в наркоза. Те са упоени от тръпките, които изпитват, или са в състояние на пълна безответност, когато ги повикате. Не се дразнете и от реактивния им негативизъм, когато са вече будни, на излизане от наркозата. Реактивният негативизъм е един много добър симптом, че те са живи, че ще оцелеят. Той произлиза от третия закон на божествената динамика, който се приписва на вашия учен Нютон. Все пак се радвайте, че те са в света на динамиката. Макар и да се движат по инерция, вие се радвайте на техните ускорения към нови измислици и илюзии, защото стратегията на Милостивата работи - живи са. Радвайте се и на ИНЕРЦИИТЕ ИМ, НА ПРОТИВОПОЛОЖНОТО им движение, ПРОТИВОПОЛОЖНОТО им мнение, с което те реагират мигновено и бягат от вас, когато ги докоснете. Може да ви е неприятно и да ви е мъчно, че така те бягат от ЖИВОТА, от ИСТИНАТА, но по този начин Майката Божия им е дала шанс все пак да се движат, да оцелеят. В блъсканиците си в стожерите на Истината и помежду си те все пак ще НАУЧАТ своите уроци, ще видят накрая кое е илюзия и кое не. Не се учудвайте, че реагират механично – това са, все пак, закони НА МЕХАНИКАТА. Защо падна ЯБЪЛКА на главата на Нютон, за да открие обикновената механика? - Защото ябълката е ДВУСЕМЕДЕЛНА - ЛИЧНИ чувства. И ТЕ са необходими, и ТЕ крепят живота и вселената - без една ябълка на ден няма да сме здрави... Но не е само ябълката - трябва и жито, пшеница, лук, плодове на палмата. Трябва и КИНЕМАТИКА - кухо стъбло, през което Духът да се движи, и да ви движи безкористно. Реактивното отрицание е също проста механика, то не се ражда от съзнателност и любов. Като знаете това, вие бъдете мъдри и се научете да се отказвате от себе си. Вие все още мислите за себе си, но не като БОГ мисли за Себе Си. Все още се надявате на лично щастие, обаче очаквате това от обект, който е жертва на МЕХАНИКА. Ако той е човек или ангел с душа, има защо да се тревожите за него, да искате да го върнете в Пътя. Ако държите НА НЕГО И НА ДУШАТА МУ, а не на себе си, не се огорчавайте, че като сте го докоснали или се е блъснал във вас, моментално тръгва в противоположната посока. Той отблъсква чувствата ви или ви апострофира, но това означава, че е жив. Тогава, ако е топка ОТ ВАШАТА МАСА, НАОБИКОЛЕТЕ ГО С ДРУГИ ТОПКИ И С ИГРАЧИ ОТ ОТБОРА. Нека да го блъскат и той да се отблъсква от тях по инерция, нека да се прилепва понякога към някого, да пада и в ямите на живота. Все пак, това е ВАШАТА маса - ще ви е под око. Вие знаете, че Играта продължава и че смърт няма. Рано или късно Бог го изкарва изотдолу и го слага пак на Масата. Нали постоянно срещате такива по пътя си? Обичали сте се, клели сте се в любов и вярност за цялата вечност, а като ги сложат на масата нови и млади, не ви разпознават, карат по инерция. Ще го чукат и блъскат, ще харесва ИГРАЧИ и ще си играят с него ИГРАЧИ, ще е жертва на механиката си и на простата механиката. Това ще продължава до момента, в който реши да постъпи като БОГА. Ще излезе от статиката и сляпата динамика чрез КИНЕМАТИКА, ще приключи с елементарната механика. В покоя ти може да си егоист, в елементарната механика също, понеже те движат удоволствия, случайни тръпки и неизбежни удари, но в божественото самодвижение ти си вече ФАКТОР - не зависиш от система. Силата на духа и сърцето ти е по-голяма от случайните флуктуации на тръпката и харесването, от човешки инициативи и съображения, от блъсканиците в инертни или агресивни обекти. Не правете грешката да отричате НАПЪЛНО апострофирането, реактивния негативизъм, отблъскването и бягството на незрялата душа. За нея това е процес на индивидуализиране, а за интелигентния това е повод ДА МЛЪКНЕ, ДА ПРЕСТАНЕ ДА ПРОСВЕЩАВА реактиви. Да ПРЕСТАНЕ наливането от пусто в празно, когато хората не се промѐнят. Нов повод мъдрецът да потъне отново в себе си, да почерпи от Изворите на Битието, да започне пак да се пълни. Реагиралият остро не винаги е от ниска еволюция, със слаба култура и възпитание или с лоша наследственост. В него сработва животинският инстинкт за озъбване или бягство, когато вижда нещо опасно или нещо, което не познава не харесва, не одобрява. Той не е наясно с диалектическата приказка да не бягаш от гърнето със жълтици, когато е паднало внезапно пред краката ти. С реактивността си той мисли, че спасява живота или душата си. Така той забавя отново еволюцията си, но все пак е жив. За него е добре, че ще се свие в черупката си или ще потърси утеха при подобни на себе си. Ще опита меда и жилото на "заместителите". Като опита вкусовете и теориите си, един ден може да се върне при вас и да погледне най-после какво може да е определил Бог за него. Десетилетия или прераждания - за Бога няма значение. Има значение само за незрелия, защото ще се мъчи повече В един момент, когато Бог иска да излезе от статиката на покоя и своя вътрешен, уравновесен живот, Той решава ДА ЗАПОЧНЕ ДА ИЗПИТВА ЩАСТИЕ. Няма друг начин да изпиташ щастие, освен да поискаш да ПОДАРИШ щастие. Всеки, който иска да изпита щастие като му ПОДАРЯТ щастие, става зависим от МЕХАНИКАТА. Има опасност да се върне в статиката или да започнат да го блъскат тръпки и илюзии, а в най-лошия случай - да го насочват насам или натам някакви СЪОБРАЖЕНИЯ. В този най-нисш и нещастен случай той не разбира, че съображенията нямат нищо общо с щастието. Поначало, съображението изключва подаряване, защото е ТЪРГОВЕЦ: дава само тогава, когато е СИГУРНО, че ще му дадат. Ако не му дават или му дават по-малко, не дава. Съображението мисли за СЕБЕ си, то е ПРЕСМЕТЛИВЕЦ. Затова Съдбата го хвърля на сметта. Докато чака боклуджиите няколко минути, т.е няколко години или десетилетия, то си представя, че живее. Но какво чувства Бог, какво прави, когато реши да стане щастлив? - От статиката и елементарната механика и динамика Той преминава в КИНЕМАТИКА - в активно и самосъзнателно движение. В статиката Си Той е независим, в елементарната динамика СЕ ПРАВИ НА ЗАВИСИМ, но в божествената кинематика има един съществен елемент: ТОЙ САМ РЕШАВА ДА ПОДАРЯВА ЩАСТИЕ И ТОВА НЕ ЗАВИСИ ОТ НИЩО И ОТ НИКОГО - ТОЙ ИМА СИЛАТА ДА ВЪРШИ ТОВА, КОЕТО И С К А. Там е независим от обекта, понеже Той има УМ и съобразява, че кинетичното движение може да се предаде на пластични, а не на инертни системи. Пластичните са живи, те резонират. И на инертни може, но те се отблъскват. И ние, като Му подражаваме, моментално излизаме от статиката и от Билярда, където зависим от статични обекти и от скимванията на Играчите. Кумирите, които виждаме около себе си и се влюбваме в тях, не могат да се помръднат, понеже са в закона на статиката - още нямат сърце и душа, нямат мисъл за другия. Такъв не може да се помръдне и да тръгне към теб самичък, към магнита, защото няма божествено желязо в недрата си като всички нормални звезди по небето, като кръвта на съществата с монада. Убийците на желанието са ЕДНО, а неподвижните билярдни топки, в които няма желания, колкото и да са бели и красиви и понякога даже кристални, са нещо СЪВСЕМ друго. Не ги укорявайте, че не се устремяват към вас моментално и със всичка сила, а са си добре в състоянието на статус и се помръдват, само когато нещо ги удари. Под "нещо" разбираме не само външен фактор, но и вътрешен - когато ги удари болестта или "тръпката". Те или са още в първоначалното състояние на Бога, когато Той се чувства най-добре сам и независим от всичко, включително и от желания; или вече са извървели целия кръг на еволюцията и отново са се върнали в кристалния свят на самодостатъчността. Не ги обвинявайте в егоизъм, когато не изпитват желания и нямат импулс да минат в ЕТИЧНАТА фаза за Господа - мисълта за ДРУГИЯ. Такива чисти и уравновесени същества не реализират егоизъм, но им е дадено да се възвърнат за известно време или завинаги в Статуса. Те ИМАТ тази свобода, понеже са я заслужили. Бог не ги държи отговорни, ако не искат да преминат заедно с Него в една НОВА БОЖЕСТВЕНА КИНЕМАТИКА, в която копнеем ДА ДАРЯВАМЕ ЩАСТИЕ, въпреки че самите ние вече нямаме нужда от щастие, защото сме самодостатъчни. Но поради нуждата да РАЗДАВАМЕ щастие, въпреки че лично на нас то не ни е необходимо, НИЕ В ЕДИН МОМЕНТ ЗАПОЧВАМЕ ДА ПОДРАЖАВАМЕ НА БОГА, вървейки по стъпките Му. ТОЛКОВА много Го обичаме и любим, че Той започва да ни липсва, когато излезе от Себе си и почне да се прави на несъвършен, за да може да РАЗДАВА щастие... За целта, Той трябва да се пожертва да влезе във времето, да реализира ДВИЖЕНИЕ. Както знаем, любовта ражда ЖИВОТА, а животът ражда ДВИЖЕНИЕ. Точно заради това тази наука се нарича "кинематика"; а "кинезофилия" значи любов към движението. Егоистът, развратѐн от съображния, форми и механика, може да мине в движение само когато са удовретворени нуждите му или представите му за сигурност, пасване и продължителност. Той не може да бъде като Бога, Който няма нужда от щастие, но ПОДАРЯВА живот и щастие. Да, егоистът е търговец: той дава, само когато е сигурен, че ще бъде удовлетворен и че сделката няма да се разпадне скоро. Бог и Божественото дават, защото мислят какво е нужно на ДРУГИЯ. Дават го по начин, по който на ДРУГИЯ му е необходимо, а не според субективните си представи за добро. Статикът е далеч от такава етика и затова ВИЕ трябва да го търсите, той никога няма да се мръдне, за да потърси ВАС. Сами знаете, че хората, от които получихте най-много и които спасиха душите и живота ви, идваха сами в къщата ви и ви откриваха ФИЗИЧЕСКИ във всяка точка на Битието. Търсеха ви и ви намираха, защото се бяха превърнали в ДВИЖЕНИЕ - имаха ЛЮБОВ в сърцето си. Кинематиката разглежда движението на МАТЕРИАЛНА точка, не на духовна или виртуална. Напоследък сте свикнали да общувате от разстояние, когато не харесвате много някого и когато не се обичате БОЖЕСТВЕНО. Физическото минава и без духовното, духовното може да мине и без физическото - поне за известно време. Прекрасно минавате без някого до себе си, достатъчно ви е да си чатите по екраните... Затова, от гледна точка на кинематиката, който не ви обича, не само че няма да дойде при вас или с вас някъде, но няма да си мръдне и пръста, за да ви е по-добре. Ако все пак сте го заинтересували с нещо, ако има от вас изгода, ще ви накара ВИЕ да го потърсите, ВИЕ да идете при него... Но вие не се вкисвайте много, ако някой не го е еня за вас. Той не само че няма да дойде от Сириус или от Америка заради вас на куц крак, но няма да му стане мъчно и ако ВИЕ не го посетите. Той си е ЗАЕТ човек - със себе си, с приоритетите си, с вкусовете си. Затова вие казвате за някого, че "дава заето". Няма да ви изпрати и един цент през живота си, и една картичка за Коледа. Ако случайно сте се срещнали по стечение на обстоятелствата, няма да ви се метне на врата. Гледа си часовника и гледа по-скоро да се отърве от вас. Това не е кинематика, а ПРОСТАТА част на механиката - билярда. Хората на билярда се движат от играчи, тръпки и съображения. Божествата и архатите в центъра на Статуса, който познавате под името Абсолют, обитават Неговия свят, наречен "ТАТВÀН". Там те се намират в състоянието на "тръпно блаженство" - това го ЗНАЕТЕ. Това тръпно блаженство произлиза от факта, че те не са в света на динамиката и механичните зависимости. То се изпитва по причина на самотата и непроявеността, на свободата от проява и действие, на незадължителността да се обменяме или да поемаме отговорности. Има паднали божества и архати от татвана, които ги зацепва Кармата не защото има наказания, а понеже любовта им към Бога се е превърнала В ДОМИНАНТНА ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ си, към удобството на САМОДОСТАТЪЧНОСТТА. Това е кармата като ПОСЛЕДСТВИЕ. Такива хора и ангели, даже и божества има такива, постепенно загубват и физическото си съвършенство. В крайните случаи заприличват на Джаба - чудовището от "Междузвездни войни"... Понеже все пак са запазили част от власттта и мъдростта си, минават за авторитети и затова глупавите им се възхищават... Тръпното блаженство за тях се е превърнало в наркоза на удобството, по-силна от любовта към Бога. По този начин те не подозират, че са изпаднали в ПОНЯТИЕТО ЗА ДУХОВНО, А НЕ ЗА БОЖЕСТВЕНО СЪВЪРШЕНСТВО. И да се проявят, изпаднали са от татван в ДУХОВНИЯ свят, в НЕГАТИВНАТА фаза на съвършенството – АТМИЧЕСКИЯ статус. На земята те се стремят към аскетизъм, отшелничество или монашество, а в крайните случаи изпадат в сатори или в каталепсия, развиват аутизъм. В ДИНАМИЧНАТА фаза на атмоса те преминават в света на механиката и започват да се блъскат с другите или да ги блъскат. Всички божества и учители, изпаднали от архатското си съвършенство в света на динамичния атмос, започват да ви блъскат с правила и инициативи, за да ви раздвижат. Те разиграват тщеславието си или илюзията си за дейност, като ЗАДВИЖВАТ хората. Те си представят, че с духовната или молитвената механика може да се постигне нещо. Тъй като в системите им има ВИДИМО ДВИЖЕНИЕ - понякога не само хаотично, но строго организирано като в небесната механика, - много наблюдатели остават с впечатлението, че там има живот и се върши работа; че има еволюция, постижения, етика, духовно напредване. Там стават дори изцеления и чудеса, но какво става след това - мълчи се... Ето защо от днешния урок може да си направите изводи. Например, как да различавате стàтиката от мъртвата механика; и как механиката - от божествената кинематика? Как да различавате статичността и безответността на божествените Същности от тази на егоистите, които не искат да подаряват щастие, защото им е добре в кожичката им или защото са търговци? Егоистът си е егоист и в статуса, и в механиката. И в двата случая е немилостив - прàви или не прàви нещо, ЗАЩОТО НА НЕГО СИ МУ Е ДОБРЕ. Може да си помислите още какво значи ГОРЕЩА ЛЮБОВ КЪМ БОГА. Тя е по-гореща от любовта към себе си и от студа ни, когато други се мъчат около нас, но ние не искаме да полагаме мехлем, да раздаваме щастие, защото сме нямали желания... Горещата любов към Бога се отличава от медитативната по това, че следваме Бога ПО СТЪПКИТЕ МУ - когато слезе на земята като Човек, когато мине в КИНЕМАТИКАТА и стане Брат и Учител; когато се оставим да ни разкъсват и изтезават несъзнателни същества; когато отидем на кръста заедно с Учителя си, а не се изпокриваме по шубраците и хралупите си. Горещата любов към Бога се разпознава по това, че ние не можем да живеем без Него, когато Той е в ПЪЛНО ПРОЯВЛЕНИЕ. Когато се изпотяваме от неудобство ако сме останали да медитираме или да кукуваме удобно в стаята си. Междувпрочем, изчистена и светнала до последния микрон, защото си мислим, че така сме изчистили и душата си и затова трябва да си подсигурим достоен статус и отвънка... Не че това не е вярно, не че домът на ученика не трябва да е чист и прекрасен като ума му, но прекаленото пребиваване в него разбива сърцето и ни хвърля на боклука на вселената. Защо? - Защото любовта ни към Бога е останала в рамките на СТАТУСА - в любовта ни към самодостатъчността и "чистотата". В други случаи - при ДИНАМИЧНИЯ атмос - ние ВЪРШИМ нещо в света, само когато ВОДИМ някого или хората ни се възхищават. Не обичаме Бога и не Го любим чак толкова много, че да тръгнем с Него и верните Му приятели непрани и некъпани със седмици из бордеите, където умират живи хора. Много добре си се чувстваме в монашеските килии, в каквито сме превърнали домовете и душите си, отколкото да се подвизаваме с Него и асистентите Му по барикадите и бойните полета; в кръчмите, по улиците и под мостовете, заедно с бездомниците. Не отстъпваме и квадратен сантиметър от дома и душата си за ползване от някой нещастник, от някой бездомен, защото си пазим аурата... Не ходим с лишените и оскърбените по улиците на техните илюзии, не въздишаме и не плачем заедно с тях, не откъсваме парче живо месо от месата си, а им препоръчваме рецепти, правила, духовни дрънкулки. Да, Той ги е дал и постоянно ги дава като основно спасение, но това важи само за степента на Скиптъра и степента на Праведника. Тогава човек е най-вляво, най-отдалечен от Бога и затова те са му крайно необходими. Без тях няма влизане в Школата, няма връщане в дома на Отца. Но като влезем, ако се залостим там отново в удобно самомнение и чистофайничество и си помислим, че пак сме се "уредили", съвсем скоро пак ще включим ресурсите на чистовселената. Обаче тоя път тя ще идентифицира САМИТЕ НАС като нечистотии и ще ни измете - не сме обичали Бога прекалено горещо. Уредили сме се подло да останем в поделението да го боядисваме в бяло, вместо да сме на полето с другите. Не сме Му отстъпили дома си за лазарет, не сме Му дали средствата си за нашата собствена самоизява, не сме Му отдали мнението си, тялото си, духа си, душата си. Тогава молитвите, песните, упражненията, неприкосновеността и "чистотата" ни, духовните седенки и бърборилки, дори луксозно подвързаните ЛИЧНО НАШИ томове със Слово Божие, посрещането на изгревите и паневритмиите с бели дрехи и пр. се превръщат в БОКЛУК В ОЧИТЕ НА БОГА. Ако при нас всички тия палеативни средства вече не работят и ни чака само болницата и шишенцето с лекарството, значи нещо в любовта ни към Бога не е както трябва. Избрали сме бункера или легловището в самота или с човек от статуса и динамиката, а не трънливите пътища на кинематиката, на райския живот с БОГА и ХОРАТА НА БОГА. Нали помните - като обикнем Бога ГОРЕЩО, ние се превръщаме в КВАНТОВ ОБЕКТ, В ИДЕАЛНО ТВЪРДО ТЯЛО. Имаме вече ПОСТЪПАТЕЛНО движение, еволюираме и правим добро РЕАЛНО, всичките ни части се въртят успоредно на себе си и на Бога, имаме ИДЕАЛНА ос на въртене, описваме окръжности с център, който лежи в оста на въртене. Нашата духовна форма и божественият ни обем вече не се изменят хаотично, престанали ме да тичаме по мнения, самомнения и илюзии. Егоистичният покой и себичното движение са относителни, но в божествената кинематика има ИДЕАЛНА ТВЪРДОСТ И ПОСТОЯННА ос на въртене около себе си, въртене около Бога. Тогава вече никога не Го изоставяме, когато се влачи разкървавен по улицата или се прави на човек. Не се отплесваме по развявания и инициативи, когато Той се прави, че има нужда от нещо. Когато ние имаме нещо, от което Той се прави, че има нужда, с единствената цел ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ БОКЛУКА - ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ СЕБЕ СИ.
Нека сега видим какво казва Словото на тия теми до средата на миналия век:
"Защо хората не успяват в живота си, въпреки своя стремеж към новото, към красивото в света? - Те не успяват, защото, като се стремят към новото, не прилагат нови методи, но стари. Който иска да успява, той трябва да се върне назад, да събори преградите, които някога сам е поставил на пътя си. Като наблюдавам хората, виждам какъв страх ги е овладял. Те слушат да им се говори нещо хубаво, разбират, че трябва да махнат преградата в своя живот, но решават да съборят само една малка част от тази преграда. Като съборят една малка част от нея, те казват: "Голям преврат стана днес с мене!" – Днес е станал "голям преврат" с някой човек, а на другия ден работите му пак не вървят... – Не, приятелю, съборѝ тази преграда ИЗВЕДНЪЖ! Събаряш ли я част по част, животът ти няма да се оправи. Животът не се оправя с палеативни средства. Човек трябва да бъде смел, безстрашен. Дойде ли до тази ограда, ще я ритне да се събори ИЗВЕДНЪЖ! Това е философия за светиите, за адептите, за Великите Учители, които са живели без прегради. Те са давали изобилно от благата, които са получавали от Бога. Всички ония, които са поставяли прегради на пътя си, които са задържали божествените блага за себе си, са останали назад в развитието си и днес отново започват да пъплят, за да стигнат до мястото, откъдето някога са се отклонили." ("Без прегради", 3 октомври 1928 г.)
"Азъ не съмъ за тия залъгвания, за тия палеативни срѣдства, но трѣбва едно коренно измѣнение на човѣчеството. Отъ всичкото това старо трѣбва изцѣло, коренно да се освободимъ. Другояче не може! ("Градоветѣ Содомски и Гоморски", бесѣда, 16 Ноември 1924 г.)
Щомъ влѣза въ кѫщата ти, да ИМА вече туй общение помежду ни! Сега не че нѣма връзка, не че нѣма общение, не че между насъ нѣма стрѣмежъ, но ЧЕРВЕИ има. Тия червеи сѫ външни и тѣ постепенно прегризватъ вашите нишки. Тия червеи сѫ вашитѣ заблуждѣния. Ние трѣбва да се освободимъ отъ своитѣ заблуждѣния! И ние правимъ ПЪРВИЯ опитъ. Този опитъ ще го направимъ, но съ правила. Ще туримъ закона. Азъ ще ви дамъ нѣкои правила, тѣ сѫ свободни правила. У насъ всичко да става по закона на любовьта. Само тия правила, които се прилагатъ по закона на любовьта, само тѣ сѫ вѣрни, само тѣ сѫ устойчиви. Всички други правила – тѣ сѫ палеативни. И ученицитѣ, които вѣрваха въ Христа, докато приемаха Неговото учение вървѣха много добре, но щомъ се усъмниха, почнаха да вѣрватъ въ своитѣ събори. Сега и насъ ни питатъ: "Въ свѣтитѣ събори вѣрвате ли, въ иконитѣ, въ кръста вѣрвате ли?" – Не, ние учимъ сега да вѣрваме само въ едно нещо: искамъ да вѣрваме въ Божията Любовь, Която е неизмѣнна; да вѣрваме въ Божията Мѫдрость, да вѣрваме и въ Божията Истина. Искамъ да вѣрваме въ тия три допирни точки. Но трѣбва да се прилага. Запримѣръ, какво сме приложили ние за тази Любовь къмъ Бога? - Ами азъ ви казвамъ: този день, който имаме днесъ, тази гледка, която е насреща ни - какво можемъ да дадемъ на Бога за всичко туй? Ами че това е Неговата Любовь! Той седи, гледа ни, угощава ни, дава ни чай, хлѣбецъ, това-онова, дава ни и мотички за работа... Сегашното човешко сърце е направено отъ камъкъ. Казва се въ Писанието: "Ще имъ отнема каменнитѣ сърдца". Нѣма какво да осѫждате нѣкого – КАМЕННО му е сърцето. Какъ ще разберешъ свѣта съ туй сърце? Съ туй сърце не можемъ да бѫдемъ щастливи. То е студено, хладно, пълно е само съ снѣгъ, съ лѣдъ - доста гробища и кости има вѫтрѣ въ него. Е, питамъ: при такова едно състояние какъ можете да бѫдете щастливи? И казвамъ: това сърце ще имъ се отнеме, ще имъ се даде друго едно сърце, по-пластично. Ангелътъ може да ви говори, да ви забавлява съ години, но всичко това сѫ кукли, умни кукли - така сѫ нарѣдени. Доста разнообразно е това, но тия гости не сѫ истински ангели, които могатъ да ви говорятъ истината, това не сѫ реални сѫщества. Този ангелъ може съ години да ви говори и вие да казвате, че той е отличенъ, че тия ангели сѫ отлични. Ще кажете: "Еди, кой си бѣше отдѣсно, еди кой си - отлѣво...". - Не, това сѫ само кукли по полѝците! Вие сами себе си ще запитате: реално сѫщество ли сте или сте една жива кукла? Ще се запитате: "Азъ кукла ли съмъ?" ТЪЙ ще се запитате: "Кукла ли съмъ - или съмъ едно сѫщество, родено отъ Бога? Отъ хората ли съмъ роденъ - или отъ Бога съмъ роденъ?" Щомъ се съмнѣвашъ, че си отъ Бога, кукла си, нищо повече! Усъмнишъ ли се, ще приемешъ, че си кукла; приемешъ ли факта, че си роденъ отъ Бога, товарътъ ще ти олекне и въ ума ти ще се роди свѣтлина. Сега ние, съврѣменнитѣ хора, когато сме отеготени, когато паднемъ въ нѣкое противорѣчие, търсимъ нѣкой братъ или сестра да ни утеши, да ни каже истината. - Може да ни кажатъ истината, но ние трѣбва да бѫдемъ готови да разберемъ тази велика истина. Докато се тревожите за нещо въ душата си, въ сърцето си, /този, когото чакате/, е далечъ. Докато вие вѫтрѣшно се тревожите, докато се смущавате, той е далечъ, нѣма да дойде скоро. И колкото повече се тревожите, колкото повече се съмнѣвате, много надалечъ е, нѣколко дни надалечъ, не бързайте! Почне ли сърцето ви да утихва, умътъ да се стабилизира, вие сте се примирили, утихвате. Почнете ли да усещате една дълбока, тиха радость, едно зазоряване – той е вече наблизо. Има единъ моментъ, въ който ще проблѣсне тази радость! Вие сте се примирили с нещата и казвате: "Отсега нататъкъ съмъ готовъ на всичко, нищо не очаквамъ и на работа съмъ готовъ!" Кажешъ ли така - че си готовъ да сторишъ всичко, каквото Богъ иска от тебе, тогава ти си на благата страна. Кажешъ ли въ този моментъ: "Азъ съмъ готовъ да направя всичко, каквото Богъ иска от мене - примирихъ се, взимамъ мотиката" - Той веднага ще дойде. /Не само Бог, но и този, конкретния, за когото копнееш и когото очакваш, стига да е човек, а не кукла/.
Ние влизаме въ положението на шестата раса - да имаме вече съзнателно общение съ ангелитѣ, съ светиитѣ, а тѣ не обичатъ двоеумнитѣ хора. "Двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища". Приложението на божествената Любовь седи въ слѣдующето: не изисквай отъ хората да те любятъ! Искай отъ себе си ТИ да любишъ.
Ти си пѫтувалъ прѣзъ нѣкоя мрачна нощь, изстиналъ си, дойдешъ въ моята колиба и казваш: "Има ли Господь или не?" - Отговорѝ му: "Ние не се занимаваме съ този въпросъ. Ти нали си гладенъ, краката ти изстинали ли сѫ?" - Наклаждамъ огънь, слагамъ ти трапеза, угощавамъ те, направя ти леглото и те питамъ: "Въ моята колиба има ли Господь или не?..."
ТОГАВА само ще има култура между хората! И тогава хората нѣма да се питатъ какви ще бѫдатъ отношенията между мѫжете и жените. Пакъ ще има мѫже и жени, но тѣ ще имат отдѣлни апартаменти, нѣма да има плачене. ШЕСТАТА раса ще бѫде тогава! Кѫщи ще иматъ пакъ голѣми, градини, всички ще ходятъ, ще се разхождатъ, ще работятъ заедно. Въ малко врѣме много ще иматъ, много работа ще свършатъ. Ще има много врѣме за учение. Ще се разхождатъ не само по земята, но и по Слънцето и по Луната; и ще правятъ ТАКИВА опити, каквито не сѫ и помисляли.
Та сега едва започваме! Казвате: "Какъвъ ще бѫде свѣтътъ?" – Това, което имаме сега, то не е свѣтъ. Отъ тази шеста раса има и СЕГА сѫщества, които живѣятъ тукъ, на земята. И сегашнитѣ хора ще влѣземъ въ тази нова култура. Тя вече е създадена. ("Пробуждане на човѣшката душа", 25 мартъ 1923 г.)