Книга 44
1782 06.06.2015 Три писма, изменени до неузнаваемост 08:50 до приятел. Следват писма на трима души, които не само че трябва да останат в пълно инкогнито, но и съдържанието им ще се предаде адаптирано. По такъв начин, че да не остане и следа от подробности и обстоятелства, чрез които хората да бъдат разпознати - и дори самите те да не си познаят имейлите. Това не е в разрез с Истината, понеже най-важното тук е да се разискват остри и животоспасяващи общочовешки проблеми, предавайки СЪЩНОСТТА на нещата. ДА, ТОВА СА ОТНОВО ИНТИМНИ, САКРАЛНИ МЪЖКО-ЖЕНСКИ КОПНЕЖИ, НАДЕЖДИ, ВЪЛНЕНИЯ И ВЪПРОСИ, КОИТО ЗАСЯГАТ С ОГРОМНА СИЛА НЕ САМО ХОРАТА ОТ СВЕТА, НО И ПОЧТИ ВСИЧКИ ВЪРВЯЩИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ, ВКЛЮЧИТЕЛ-НО И ДО НАЙ-ВИСОКИТЕ ПОСВЕЩЕНИЯ И ДУХОВНИ СТЕПЕНИ. Ако някой не се интересува от тази тема, ако някой не познава в детайли Словото на Господа и не е в директна връзка с Него; ако изменя Учението Му по посока на калугерското съзнание и фалшифицираните от мнозина определения за чистота, девственост и целомъдрие; ако някой пропагандира вярност към враг на Бога или индиферентен към Бога, НЕКА ПРОПУСНЕ ТИЯ ТРИ ПИСМА ИЛИ ВЪОБЩЕ ЗАТВОРИ ТАЗИ КНИГА И ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ОТ ТАЗИ ПОРЕДИЦА И НЕ ГИ ОТВАРЯ ПОВЕЧЕ.
Първото писмо е от жрица от божествения клас на Царица Родопа до висш Посветен от божествения клас на Орфей. Такива покани, такива писма са възможни само веднъж на 1000 или 2000 години. Не че стотици хиляди жени не са отправяли сърдечни покани към стотици хиляди мъже, но в почти всички тия стотици хиляди случаи изборът им е бил неправилен. Божествените царе от рода на Ехнатон или Еклесиаст, боговете на земята от типа на Орфей са самодостатъчни като всички богове, но те има да изиграят на живо ролята на Всемирния съпруг със Всемирна Съпруга - една Пиеса на Бога, която до този космически момент все още не е изпълнена успешно нито веднъж. КАЗВА Господарят на Вечността и Словото, че голяма награда очаква на небето онази двойка мъж и жена, които ПРАВИЛНО решат проблема за Любовта. До този момент наградата си стои непокътната – никой досега не е успял да я спечели. Защо е необходима поне една такава двойка на Бога и на всемирната еволюция за оцеляването на Вселената, това е една тайна, по-древна от Сътворението на света. Защо сам Бог Отец, макар и самодостатъчен, понеже е ЛИЦЕТО на Абсолютния Дух, трябва да се съ-четава с Всемирната Си Съпруга Мировата Душа, това също е една от най-големите тайни на Бога.
Слушайки БОГА в сърцето си, а не предатели, въплъщенията на Бога в човешко тяло на земята при много свои идвания са били и любовници, и семейни, раждали са деца. Една огромна лъжа на Ипостаса на Бога като Луцифер или „Дявола” е че духът на човек, ангел или божество на земята може да бъде самодостатъчен в мъжко или женско тяло. Този ипостас на Бога и съпругата му Майя – Богинята на Илюзията – имат право да измислят и пропагандират лъжи, за да проверява Бог кой им се хваща. Христовата Истина и Христовата Школа през вековете, поддържаща думите на Учителя през всички времена, че „Мъж без Жена не може и Жена без Мъж не може”, е в пълна сила от Първата до Шестата Голяма Епоха. Седмата манвантара ще създаде андрогинни человеци, във всеки от които Мъжът и Жената вече ще са се слели в едно. До този момент обаче, процесът на богослужение и вярност към Бога се изчерпва със Сакралната Женитба и Свещеното Съпружество - не поотделно всеки в себе си, а под формата на брачен живот на двуполови същества. Всички молитви, формули, песнопения, танци и пр. целят само това, а не САМОСТОЯТЕЛНО подвижничество по пътя към съвършенството.
Човекът на Седмата Раса – Седмата ГОЛЯМА Раса в далечно бъдеще, а не Малката, която предстои да се появи в Америка и вече има наченки там и по света – ще бъде с ТАКОВА душевно и телесно устройство, че ще е слял духа и душата си вътре в себе си, понеже две сродни души в него вече ще са станали едно. На земята това са само Учителите в НЕЧЕТНИТЕ Си въплъщения, боговете от класа на Светиите; Архатите и ангелите от света на Мюонната вселена – Божествените Деви. Само те могат да бъдат истински девственици и монаси в очите на Бога дори и в човешко тяло на земята от сегашния тип, САМО ТЕ могат да бъдат истински самодостатъчни. Можем да ги разпознаем по това, че лицата и телата им остават вечно млади и прекрасни или поне хармонични. На практика, могат да живеят колкото си искат на земята без старчески и други деформации. Видим ли ДЕФОРМИРАН човек с такива претенции, трябва да бъдем сигурни, че той се е хванал на лъжата на Имитатора и се мъчи да реализира „самодостатъчност” със съсем други мотиви: обида, страх, гордост, духовно честоюбие, своеглавие, високомерие, жестокост към лишените, тщеславие.
Тук ще бъдат изложени в сгъстен вид трите писма, за които става дума, тъй като в оригинал те са тъй разкриващи и пълни с ярки чувства и проблеми, че наистина могат да издадат авторите им, даже и ако бяха съобщени само с кодови инициали или въобще без такива. За първото вече бе казано, че е от пробудена душа в женско тяло към пробудена душа в мъжко тяло. Няма мъж на земята от Първо до Десето Посвещение или въплътен ангел или бог в мъжко тяло, с изключение на гореизброените, който да не копнее с всичка сила да получи такава покана, такова уверение, такова директно писмо от Пробудена Жена. Всеки един от нас, докато сме в мъжко тяло и на сегашното еволюционно ниво и не се храним като светиите, би дал не половината си живот, но и целия, ако Бог му обещае да получи такава покана и да преживее нейното изпълнение дори само за едно денонощие от живота си, дори само за един час!
В този смисъл, споменатата женска душа от класа на царица Родопа, с писмото си е извършила на дело едно много рядко изпълнение на първата част от Всемирната Формула на Любовта: „Христос е човекът на ИЗЯВЕНАТА, проявената и осъществена Божия Любов”. Тази неизвестна Приятелка се е осмелила да извърши един нечуван Христов акт: да ИЗЯВИ любовта си! В писмото си тя признава на един приятел, че изведнъж е почувствала неудържимо влечение към него и му предлага да изпълнят на дело ВТОРАТА И ТРЕТАТА част от тази божествена формула, и то не как да е, а по БОЖЕСТВЕН начин - НА ВСИЧКИ ПОЛЕТА. За всеки от тия три пункта на Божията Любов, ако се случи някъде в Битието, Учителят казва, че всички същества във Вселената спират за миг работата си, за да се възхитят на този божествен акт и да вземат участие в него. Да, Вселената спира дъх от щастие и изумление, когато идентифицира някъде Христово същество, т.е. същетво с Христова монада, способно да признае пред себе си и пред другия любовта, която е избликнала в него. ИЗЯВЕНАТА Любов, по този начин, е първият от трите акта, които привличат мигновено вниманието на всички разумни същества в Битието.
ВТОРОТО ПИСМО, написано от втория споменат човек – един добър приятел от Школата на Орфей, касае ВТОРАТА част от тази Формула. „Топката” е дошла в неговите крака: сега трябва да реагира. Да осъществи тайнството на ПРОЯВЕНАТА Божия любов. Той обаче е в голямо смущение по причини, които могат да бъдат ВСЯКАКВИ: - тук няма да се конкретизират. При всички случаи той е с монада, с искра от Бога. В противен случай не би се развълнувал, не би искал да остави тази уникална покана без отклик и съответните божествени последствия. Още повече, че е отправена от женско същество, успяло да пробие вековните табута и лъжи и да пряви Божественото ПЛАМЕННО И ДИРЕКТНО. Такива изблици са възможни само на една крачка от безсмъртието, тъй като смъртта през всички векове досега се дължи на замразяването и заколването на Бога първо вътре в сърцата. На гигантските лъжи и изопачавания на Истината, които ни правят палачи на себе си, на ближния и на Бога.
Приятелят на Орфей, който заедно с него е слязъл някога в Родопа да изпълнява Божието повеление в царството на Царицата и го е изпълнявал съвестно и в голям обхват, днес има причини ДА НЕ ПРИЕМЕ една такава покана. Можем да изложим поне десет причини за това, не по-малко сакрални и божествени от въпросната покана и равностойни на нея в очите на Бога. Бог няма да накаже този приятел и няма да допусне фаталните последствия, които се случват при всички смъртни, ако не приемат Покана на Любовта. Не десет, а 100 причини могат да се изтъкнат. Коя е конкретно в случая, не е важно. Нека си представим, ако искате, сестрата на Дивите Лебеди на кладата. Тя всеки момент ще бъде изгорена, ако не проговори. Тя обаче знае, че ако проговори дори пред възлюбения си в свое оправдание или даже за обяснение, магията няма да бъде развалена и всичко ще се провали. Братята й ще си останат лебеди завинаги и никога повече няма да си върнат човешкия лик. Тя е длъжна да плете и шие ризите им от коприва с голи ръце до последния миг.
Могат да се изложат още куп божествени оправдателни причини някой безсмъртен да се държи като смъртните в подобна ситуация – в случая, ДА НЕ СЕ откликне на Поканата. Той СЪС СИГУРНОСТ ще може да се откликне, понеже е син на Бога, НО НЕ СЕГА. Проблемът е изключително сложен: Космосът чука на вратата, идва още една порция свръхенергия от поредната вълнà на Любовта. Божественото женско същество, което е отправило тази изумителна покана, чувства интуитивно, че ако тя бъде приета и се реализира навреме, дълго време няма да има нужда от нови бедствия по лицето на земята и из вселената. Работниците на Бога са МАЛКО по земята, неотреагиране значи съучастие на Злото и предателство.
Защо не може да реагира в момента този приятел, какво би казал Бог сега за разплитане на случая; и въобще може ли да се направи нещо, за да се контрират поредните епидемии, катастрофи, войни и земетресения?
Авторът на третото писмо също е в голямо затруднение, въпреки че вижда на длан целия проблем - ясни са му както поканата от страна на божествената непозната, така и проблемът на неговия приятел. Той му отговаря, но пропуска първата, най-важната част от разковничето, което на тази земя все още си остава само теория. Той не иска да засяга въпроса за ПРИОРИТЕТИТЕ и проблема за едновалентността на много сърца, дори и да са брилянтни по изпълнение на Първата част от Формулата. В никой случй не иска да изтъква пред втория човек и особено пред първия в тази „пиеска” най-важната причина за предстоящите поредни бедствия. Човечеството не е готово да отреагирва на Космическите Приливи по принципа на Високия Вкус и Идеал. В случая не е така – жрицата на Родопа е изпитала нещо извънредно рядко на тази земя – влечение към човек с монада, човек от работилницата на Орфей. Съзнателно или свръхсъзнателно, тя се е насочила към „обект”, с който може да се извърши превантивна работа на най-високо ниво. Даже не е и заради „работата”, а спонтанно – ОТ ХАРЕСВАНЕ. Това на земята е най-голямата рядкост, най-голямото благословение – всеодайност към човек от по-висока еволюция. И обратното е божествено, ако се държим с едната ръка за по-силен.
Ако авторката на първото писмо би попитала Бог или Учителя или някого от апаратната, където се чува гасът Му, би чула първо мълчание, а после един много внимателен съвет, по-скоро - въпрос. Бог никога не може да насили Свое създание да направи нещо, което още го няма еволюционно в сърцето и душата си. И най-малък опит за това би означавал, че няма Бог, че това е някой друг. Бог обаче е вложил две Свои много дълбоки присъствия в създанията Си, два шепота, които досега са спасили милиарди светове. Те се изчерпват с формулите „Любовта е да се сетиш” и „Любовта е Добро и Милосърдие”. Душите, създадени от Бога, имат потенциалния шанс да се сетят, че приемането и трансформирането на космичния удар може да се извърши И НА ДРУГО МЯСТО. Ако е сàмо към предпочетения човек или ангел по формулата „Любовта е харесване” или „Любовта е тръпка”, избраната „станция” може да не проработи - по технически или други причини. Тогава човекът на Бога пита ВТОРОТО Присъствие на Бога в себе си, втория шепот: „А не може ли, Господи, да се предотврати или намали Удара чрез Добро и Милосърдие? Нали имаш безброй други станции, където може да стане това? Ако не безброй, аз зная поне още три? Нали имаш перфектни станции, които могат да проведат и квадрилиони порции волтаж без никакъв проблем, АКО ИМА КОЙ ДА ВКЛЮЧИ ШАЛТЕРА?”
Целият този пасаж бе спестен в отговора на третия приятел към втория, понеже може да е преценил, че засега за това няма никакъв смисъл – че засега на Земята такава реакция е невъзможна. Всевластието на Принизения вкус, Инерцията, Страха, Вторачването и Тръпката са тъй повсеместни, че просто няма надежда за другите две присъствия на Бога, за чуване на тия два Негови тихи шепота.
Тогава в писмото към втория приятел потичат други съвети, които все пак могат да влязат в работа. Касаят думите на Бога, че Любовта има безброй форми и че ако по един начин тя не може да бъде проявена, могат да се опитат и други форми. При всички случаи ТРЯБВА да се правят опити, понеже, когато и да се яви проблем или шанс, в НАШИТЕ РЪЦЕ АБСОЛЮТНО ВИНАГИ БОГ Е ДАЛ ТОПКА, която МОЖЕ да се разиграе. Въпросът е дали ще я подадем някому, ако искаме да сме в екип, или ще я стиснем упорито до гърдите си и ще тичаме солово като слепи птици само към една врата, която може и да е зазидана.
Ето и сега (когато и да е това): враговете на Живота пак са се обединили да нанесат поредния болезнен удар на носителите му. Мислят си даже, че този път ударът им ще е „съкрушителен”. Рицарите са готови за отпор. Щом като няма дама на сърцето или дама със сърце, рицарят може и сам, но тогава битката ще е много по-проблемна и после раните няма да има кой да ги превързва.
Но един мощен дух от вековете и вечността, който отдавна е в другия свят, сега иска да влезе в тялото на един приятел и да иде на бойното поле. Не всеки знае, че той досега НЯМА загубена битка. И ТОЙ е самотник като Учителя си – няма нужда от дама на сърцето или дама със сърце. Божественото му достойнство, въпреки провереното му смирение, е тъй осъзнато, че той лети „като торпила” към целта на съвършенството. А ако някой иска и може да лети ИМЕННО след него или даже до него, да заповяда!