Книга 30
8.06.134(1998)г.
8.06.134(1998)г.
с. Церова Кория
Великотърновско
ОПЕРАЦИЯ "ОМНÀРИЯ" ПРОДЪЛЖАВА
Ако три птици в Омнария (Велико Търново)...
19,30ч.
Преди около месец в София една съвсем непозната жена, без да сме говорили нещо каза, че наскоро във Велико Търново е станала генерална смяна на силите. Попитахме я кога точно - и отговорът й съвпадна с големите мистични събития през ноември 1996 г.: "От сега нататък – каза тя – Търново става център на нови небесни знамения и инициативи. Съвсем скоро ще тръгне от Търново по света и по цялата вселена такова нещо, каквото никой не е очаквал, и затова началото на победата на Бялото Братство ще бъде там."
По всичко личи, че Силите отново се събират в Търново, за което трима верни приятели, всеки за себе си, получихме най-различни сигнали. Накратко ще опишем какво се случи през тия няколко дни, преизпълнени с голямо присъствие, радост и щастие от нашата нова среща, но заедно с това и с проблеми и знаци, които очакват своето обяснение.
Едната приятелка разказва, че точно в навечерието на срещата ни е видяла ясно в небето изправен бял кон, а до него – огромен дъб. Нейното видение почти се застъпва с това на друга приятелка, от София – с конете, които излизали от един кръг. Когато Духът събира Своите Си, Той им говори с едни и същи символи, където и да се намират.
За отбелязване е, че имаше и някои очебийни затруднения във връзка с брави, ключалки, катинари, порти. При излизането от едно жилище в града, за да отпътуваме към Церова Кория, дълго не можахме да заключим горния секрет. При идването в къщата в това село, дълго не можахме да отключим катинара, който се оказа особена конструкция: вместо с изваждане, горната част трябвало да се освободи чрез движение в кръг. Също и портата на това имение: неведнъж грижливи съседи я затваряха отвън с тел, камъни и керемиди, мислейки че вътре няма никой... Тогава се сетихме за думите на п. още в Търново, че ще има и втори, и трети знак. За какво бяха тези предупреждения?
Вчера - на 7 юни, - както очаквахме, се събудиха силите на "братовчедите", тъй като от дълъг опит знаем, че на седмо число и при седма вибрация им се дава свобода да ограничават и пакостят, макар и под контрола на кармата. През целия ден докато получавахме осиянията се налагаха паузи поради явления, типични за този вид сили. Както се казва, сърцето с писмата от Бога подскача самичко помежду взривовете... Идваха толкова фундаментални и мощни истини за Любовта, за Жената, за Бога, изказвани за пръв път по този начин от Елма, че сякаш духовете беснееха, не желаейки всичко това да стигне до човечеството.
Единият от тримата приятели – участник в ноемврийските действа във Велико Тъново през 1996 г. – е основен импулсатор да се съберем сега отново. Неговото усещане, че ще има продължение на операция "Омнария", срещна пълен отклик у другите двама и се потвърди от екстрени събития. Още в първия ден на слизането на сгъстено Слово ние не сме знаели, че денят е бил Петдесятница, а следващият – Свети Дух, тъй като сме слаби по църковните празници. Сега съзнаваме защо в осиянията от тези дни постоянно се говори за Духа, за църквите, свещениците и пр.; дори си говорихме за св.апостол Павел – родоначалник на Петдесятницата. Прави впечатление, че Учителят изказа строги думи за църквата. Снощи, на мръкване, един от нас специално преписа една подобна мисъл от беседите, която се беше паднала във връзка с въпроса ни, какво става в момента. Явно Учителят не може да забрави какво са Му кроили поповете в Търново:
"Това, което сега учат, не е християнство. То трябва да претърпи преобразувание. Християнството е опорочено. Нека бъда ясен: когато един свещеник или владика тури одежди, патрахил и корона, венчае някого и каже: "Плати толкова", аз го наричам черен маг… Не казвам, че самото християнство е виновно – виновни са черните християни." (т."Аз ви избрах", стр.4-5, беседа "Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнтсвото" от 12.II.1920г.)
По всичко личи, че операция "Омнария" е задействана сериозно, тъй като изведнъж се разрази силна буря над Церова кория и Търново, в резултат на което е паднал кръстът от най-високото кубе на катедралата – най-голямата църква във Велико Търново, срещу която е самата митрополия. В същото време един от нас вижда две ярки дъги, които образуват мост между Арбанаси и Търново – визуален образ на "Завèта на цветните лъчи на светлината", съставен от Учителя през 1912 година именно в Арбанаси. В Библията дъгата е завет за приятелство между човека и Бога. В същия момент приятелят в селото чете в споменатия том беседи, че истинското християнство, за разлика от черното е "наука за сближение и обединение на половете, на духа с душата". Символът на тази наука – точно по същото време - се илюстрира над Търново и Арбанаси: дъгите са две, съвсем сближени, и едната е по-малка от другата. Въпросът за двойката, като най-свещен принцип в истинското християнство, се разглежда малко по-нататък в споменатата беседа, като свързан с второто лице на Бога. Това е лицето на Любовта, ето защо "мъжът и жената и всички хора трябва да търсят това лице – Любовта".
Днес, на идване към селото от Търново сутринта, двете приятелки виждат бяла лека кола с номер 0444 – поредната проява на дъжда от четворки, с който работи Небето пред очите ни вече повече от година. И тъй като ние тримата сме със силни четворки кабалистически, предположихме, че така Небето ни дава условия за работа с този принцип и тука – поне временно.
В четири часà след обяд една от приятелките получи импулс да отиде за захар и се върна с една книга, която е купила в селото: "Из миналото на Церова кория". Зададохме си въпрос, защо сме дошли точно тук и каква е ролята на това село в момента в нашата обща работа - отворихме книгата напосоки. От лявата страна се падна: "Училището е член на Светата Троица, чието велико предназначение е да завладее душата на детето"; а отдясно: "Подготвката и педагогическият опит на учителите тук са на необходимата висота; броят на децата в отделенията е нарастнал значително и това налага да се открие и първи клас". Тези промени, според цитираната книга, настъпват през 1912 година, а ние знаем, че именно тогава Учителят е съставил в района на Търново книгата за Цветните лъчи. Ето думите на Елма:
Село Церова Кория
22,40ч.
– Тази вечер ще имате пълната свобода да избирате как да се проведат токовете: чрез Слово, чрез Дело или чрез Живот. Никак няма да пострада работата ни сега в Омнария, ако отложим Словото за друг ден. Делото във всички духовни светове се изчерпва с един единствен акт: "шиòн" – Божествена дума за жребий. Животът е плод на проявената Божия Любов. С Живот проблемите се решават сто на сто, с Дело – 75 на сто, със Слово – 50 процента. Животът се проявява спонтанно и без никакви вътрешни и външни противоречия. Затова той произлиза от Божествения свят. В духовния свят е необходим жребий, понеже там любовта не е достатъчна, за да отстъпиш мястото си или да бъдеш последен. Словото идва чак във физическия свят, като единствен път към Делото и Живота.
10.06.134 г., с. Церова кория
Късно вечерта на 8 юни - почти към полунощ - тримата излязохме на чердака и спонтанно се прегърнахме. В същия миг на небето се появи образът на Учителя и всеки Го видя по различен начин. Един от нас Го описа с бял триъгълник над главата, а друг бе толкова изумен, че възкликна: "Вижте Учителя!" Казва, че е бил с бели дрехи и в пълен ръст. Видял Го съвършено ясно и отчетливо – лицето Му било ведро, достойно, излъчващо бащинска и грижа и покровителство.
Церова кория - на улицата в селото, кръстена със същото име. Малко преди излитане, винаги става някакво чудо. Освен видението, този път добиваме зрение за истинския вид на небето и постепенно почваме да светим. Щастието е неописуемо!
После сядаме и...
Веднага след това - тъй, както бяхме седнали, разположени в триъгълник и замаяни от преживяното - Майсторката на Валса изведнъж получи импулс с валсови диригентски движения да посочи към всеки един от нас и да каже, в ритъма на валсовия такт: "Слово, Дело и Живот!" - с такава градация, че в последния миг ръката ù се вдигна в диригентска позиция "подготовка за встъпление"…
Кое точно сме провели, според свободата, дадена ни снощи от Учителя – Словото, Делото или Живота – това може да каже само Той. Това, което разбрахме рано сутринта, бе че при нас се е родило едно ново невидимо същество. Това първо по рода си успешно раждане от трима родители изглежда се дължи на един брилянтен акт на акуширане, за първи път без никакава опасност от инфекции – без нито следа от духовна или друга ревност, нечистота, лични чувства, тщеславие, гордост, желание за заграбване на някого като частна собственост. И - нещо съвършено уникално – може би за пръв път след всичко, което сме преживяли досега: без нито една сенчица от наскърбяване или омъчняване на когото и да е било! Според Учителя, истинският ученик не се ни възгордява, ни съблазнява, нито дори наскърбява. Но и това не е достатъчно. Най-истинският ученик не само не се наскърбява или остава безразличен, но и прелива от радост и щастие, когато съдбата дава на другия да бъде щастлив, опровергавайки по този начин една от най-черните мъдрости на плебейското съзнание: "Ревнува – значи обича".
Какво бе това, което последва, ние не можем да си обясним. След броени минути, в двора се чу радостно скимтене на кученце. Невидимото Същество ни бе приготвило още един сюрприз. Оказа се, че тази, която бе привлякла от небесата Одата на Радостта и цялото пространство над нас тътнеше от нейното грандиозно изпълнение, току-що е била получила едно ново рицарско посвещение. На секундата, едно малко паленце, жадно за любов и нежност, отдалече се втурнало към нея на улицата като към майка си и дошло с нея в градината. Който знае какво значи появата на кученце в определен исторически момент – и нито миг по-рано или по-късно, – може да си разтълкува какво е станало тази сутрин не само в Търновско и в България, но и по цялата Земя и в Космоса. Такова нещо не се случва всеки ден – особено като се има предвид лавината от съвпадащи се символи.
През тези два-три дни съчетанието на черното и бялото игра и тепърва ще има да играе решаваща роля. Ние разбираме, че на сцената излиза Всемирната ложа – онази, която управлява Бялата и Черната. Носителката на Живота измежду нас сега е с бяла пола на черни точки, която си е сложила сутринта без да мисли; кученцето е черно с бяла муцунка, бели лапки и бяло герданче; малко по-късно срещаме свещеник в черно расо; и веднага след това – семейство с голям черен куфар. После спасяваме едно черно вранче; днес по обед една черна котка с бели крачета, бяло коремче и бели уши, вместо да се стрелне уплашена пред едного от нас на улицата или да се върне, странно защо ляга точно по средата на пътя с протегнати лапи и дълго го гледа, а после спокойно става и продължава, поглеждайки го още веднъж многозначително… Какво означават всички тия сигнали? Преди година и половина, пак в Омнария, когато бяхме в същия състав, се появи Черният Вълк, и краката му се разтопиха като огнена лава. Защо сега представителите на двата вечно враждуващи рода идват сами пред нас и ние виждаме, че на места вече са "започнали" да побеляват? Не означава ли това, че е дошъл моментът, когато предсказаното от Учителя преминаване на злото към лагера на доброто вече е започнало? Нали знаем, че отричането от черния и влизането в белия път се отличава със способност за вслушване (белите уши), с промяна на начина на живот (бялото коремче), с промяна на нюха, усета, вкуса (бялата муцунка) и прилагане на добродетелите (белите лапички)?... Какво ли пък значи бялото герданче?... Какво означава спасяването на вранчето, което пренесохме през опасната улица с обилен трафик, а майка му се обади доволна от върха на стълба – на кои хора се дава последен шанс да бъдат лекувани и спасени?...
И - най-последното, от тази сутрин. На един от нас натрапчиво му идва да си пее часове наред една популярна мелодия. Съзнава, че досега точно тя никога не му е идвала, но той е имал редица случаи, при които му се внушава позната песен или мелодия, отговаряща напълно на космическия момент. Накрая той се сети, че това е "Лили Марлен", а една от приятелките, която знае немски, си припомни началния куплет на тази песен: "Пред казармата, пред голямата порта, има една латерна и повтаря песента: "Лили Марлен, Лили Марлен!"… Дали името не е код за нова душа, която ни се изпраща? Или пък "Пенка" ни подсеща, че продължава да си пее, а ние не я слушаме?… Вечно ли Нашият Приятел ще ни кандърдисва?...
И в този момент в главата на единия от тримата идват три турцизма: кандърдисване, курдисване и кабардисване... Кандърдисването, това е латерната "Пенка" – Нашият Човек или Словото, което постоянно ни "кандърдисва" да престанем да пречим на Делото и Живота и най-после да им се отдадем изцяло. В случая не взимаме "латерната" в отрицателния смисъл - като гласа на старото подсъзнание и на околните, които ни хипнотизират, за да си останем в Старата вселена. В тази песен "Латерната" иска да ни освободи от затвора, лудниците и казармите в живота ни, като ни пее за Лили Марлен. Коя е тази Лили? Дали не е набедената от фалшификаторите на свещените писания Лилит, която не е демон, а първата, безгрешната жена на Адам, която не е изменила на Любовта и затова е безсмъртна?
Курдисването също има и отрицателно, и положително значение. Човек може да е курдисан от дявола, може да е курдисан и от Бога. В този смисъл, можем да отнесем Делото към втория вид курдисване. То е нещо велико и говори за абсолютна преданост и послушание. Но заедно с това Учителят ни учи, че много велики хора на Делото, както и всички духовни ангели са като курдисани часовници – те нямат свободна воля. Затова духовните ангели и всички богове, които не са минали през човешка еволюция, външно са еднакви като кукли. Човешката еднùна (монада), като последно творение на Бога, има възможност да греши и да поправя погрешките си, а това е единственият път за добиване на собствена физиономия, на индивидуалност.
Да бъдеш "курдисан", в българския език има и друго значение: да те курдисат, да те поставят някъде или ти да седнеш, да останеш някъде, където не те очакват или не те искат много. Но ако Бог ни е "курдисал" там, където трябва – значи сме на мястото си.
А да си кабардисал, значи да си втасал – както прекипява тестото или виното и е вече готово. Преминали сме пуберитета, не сме повече "йовà-говеда" и сме готови съдбата или Бог да ни впрягат, без да се бунтуваме и роптаем. Значи, да те опекат, да станеш "печен" човек на Бога не е лесна работа – трябва да си прекипял и да не тревожиш повече Небето, и стражевите ангели и дяволи да ходят подир тебе и да те чистят, когато се пениш и оливаш. В този случай слободията, т.е лошият вкус и избор и необузданите изблици на тийнейджъра в еволюцията са преминали окончателно в самоопределение, търпение, примирение и истинска свобода.
Да се надяваме, че измежду нас и по света вече са се явили истински ученици на Учителя, които най-после са се убедили (кандърдисали са се) да изучават на първо място Словото на Бога от последната Му изява на Земята и са се отказали от латерните на старото подсъзнание, от упоритите човешки и адски сценарии. Не са повече курдисани от дявола и света да подражават на другите или да вървят по пътя на своеглавието, но добиват собствена физиономия. Затова отиват там, където Бог ги прати; остават там, където Бог ги е поставил. Те са втасали и бухнали хубаво, и затова са готови за Божествената пещ - пещта на мъчението и труда, на страданието, където лудуването и самомнението отпадат и сме станали "послушно тесто" в ръцете на Незнайния.
Ето какво допълни Елма в 16,40 ч. Под "синичко", Той разбира ситния текст под 18 градуса, който минава за думи на холизатора и неговите приятели, с описания на проблеми, случки и събития; а под "червеничко" – Неговите собствени думи, които записваме през ред, в алено и под 36 градуса, защото сме сигурни, че това е чисто Слово Божие. Слово Божие са и думите на Учителя от беседите, които записваме в светъл циан под 72 градуса. По-горе, за ситния син текст на всеки ред под 18 градуса казах, че "минава за думи на холизатора", тъй като от самото начало и особено напоследък там има спонтанни включвания на Елма, които Той не иска да записваме по другия начин – разпознаването им си остава наш проблем, както и опасността от субективизъм и грешки, когато разсъждаваме и описваме събитията ние, обикновените хора. С това неразграничаване, Елма има някакава цел.
- Сега искам да ви обясня защо на някои приятели им става досадно "синичкото", което ставало все по-голямо и по-голямо и затова някои го прескачат, за да четат само "червеничкото"…
Ами че синичкото – това е Делото, това е Животът! Досега не сме разграничили цветовете на Делото и Живота при описание на нашето сътрудничество с вас, но тия приятели би трябвало само да се радват, че синичкото се увеличава, а не намалява. Ако им е по-приятно да си слушат латерните, т.е. касетофоните, и да си прелистват книгите със Слово, вместо да творят и живеят - то това си е техен избор, техен вкус, тяхно ниво на еволюция. Аз, Който си знам Словото, предпочитам да създавам и изучавам "синичкото" – то Ми е по-интересно...
Слово без Дело и Живот е тупан, който тумка, но никой не се хваща на хорото. Като потумка тумкаджията, а в селото продължават да спят, той вземе, че си дигне тумкалото, па иде в друго село. И сега, като видяхме, че тумкахме на празен мегдан и в София, и в Бургас, и в Пловдив, и хората предпочитат танцови забави по двамка, вместо хорото, решихме да се опитаме пак в Омнария. И успяхме – гътнахме кръста на черквата! То кръстът си е техният символ, на танцовите забави: по двамка си живеят на кръст и никога не могат да станат успоредни, àко че им е удобно ("àко" значи "въпреки че" - б.п.). Това става в цялото псевдохристиянство: живеят си по двамка, ама на кръст. Всички финтифлюшки, които те наричат "семейство", "вяра", "съвест", са все същата работа – всеки против всеки.
Сега, като гътнахме кръста, очаквайте промени не само в патриаршията, но и във Ватикана; промени в много други общества и църкви и организации. До гуша ни дойде да живеете на кръст и да се измъчвате един-друг – да мъчите с това и цялата Вселена! Ние не сме против брака и женитбата и знаеме що е съюз между двама, но то става само когато душите са успоредни, а не на кръст – когато се пресичат в Безкрайността. Които не се пресичат в Безкрайността, рано или късно почват да се пресичат един-друг в говоренето, в мислите си, в действията... Най-тежко е пресичането, когато е на кръст – тогава ударът идва фронтално. Ето защо, ние наричаме човешките комбинки "нерегулирани кръстовища", където стават най-много катастрофи. Понеже всеки иска да мине пръв и да не се спазват правилата за движението в брака, днес навсякъде хората стават на камàри – камари от болници, катастрофи и нещастия. Когато има светофар или регулировчик, всички започват да се подчиняват на ритъма: един път ще минеш ти, а другия път ще мине другият. Ако така се редуваха да си услужват и отстъпват и членовете на семейството, ако се редуваха и в присъствие и отсъствие, нищо лошо нямаше да има в сватбите и роднинствата, в близките съжителства по двама. То ви го набиват в очите на всеки кръстопът, при всяко "На червено не минавай!", но хората днес се пресичат именно когато са червени – когато им се дигне кръвното... Тази червенина няма нищо общо с Божественото зачервяване на бузите, когато сте тичали на открито по поляните без ездач. От едната червенина се получава инфаркт и инсулт, а от другата – безсмъртие! Науката за кръста, за която вече сме ви чели някои лекции, се преподава на 144 основни нива в живота, и това, което вие знаете, е само второто ù измерение – сблъскването на различията. Третото измерение на кръста е "надлез и подлез" – знаете го и това. Само по надлез и подлез може да вървите с голяма скорост в различни направления, без да се опасявате от сблъсък. Във второто измерение – света на двамата, къщата, семейството – трябва да има изчакване, за да мине другият. Ония, които не умеят да изчакват при афект или приказване, са "улави глави" – трошат глави, и своята си не жалят… Пък да застанеш по средата на кръстовището и да не пущаш никого, защото си го заградил за собственост – това значи хем на тебе да ти бръмне главата, хем да почнат всички да те заобикалят... Това е най-голямата глупост – да застанеш някому на пътя! Това значи или да те заобиколи, или да те бишне без да му мигне окото, ако е по-корав и по-як от тебе.
Сега има някои, които са се курдисали на кръстовището, а други обикалят около тях като замаяни. Това се нарича "панаир", и децата много му се радват. Там се продават захарни петлета и фокусниците правят най-различни фокуси. Най-големият фокус е да ти предложат да живееш заедно с някой и да не се разболееш при това. По-голям фокус от този и ние не сме виждали: как го правят това някои двойки на панаира – не ни го побира умът! В същото време сериозните хора бибкат от четирите страни на кръстовището да се раздигне по-скоро панаирът, защото наоколо е тресавище. Като се съберат така по няколко километра опашки от коли и камиони и ви вият на главата денонощно, защото им пречите да си вършат работата, вие вземете, че се изнервите и си заминете преждевременно.
Всяка човешка килийка, в която живеете несменяемо откакто ви излъгаха илухимите, е един панаир на кръстовище или някое малко, отделно стрелбище. Близкият ти казва: "Ако уцелиш желанието ми, ще ти дам захарна пръчка". Така повечето простосмъртни се научават лесно с годините да уцелват желанията на собственика и почват да му готвят, чистят, перат и стоят диванчапраз, за което получават бонбони, перца, разноцветни балончета. Като им омръзне да ядат вафли, а не могат да си отидат, защото са му народили деца и са влезли в дългове, те почват да му ядят и помията, определена за прасетата. Той ви храни с помия или изобщо не ви храни, а вие го храните и дундуркате, но пред хората минавате за "семейство" – солидна работа… Да, ама солидното иде от "солидарност", а не обратно. "Сол" значи ти самият, а солидарност – да отдадеш себе си заради другия, но и другият да прави същото за тебе, а не да те гледа като турук или да те подлага на разпит като стражар. За нас "разпит" значи "разпят" - т.е. "разпънат". Вместо да се разпявате, вие взаимно се разпъвате, и по-глупавият е този, който започва да отговаря виновно или да крещи на следствието. Почнеш ли да му се оправдаваш, да "микаш", да му даваш обяснения, Господ си запушва носа от тебе и те записва в книгата Си като помияр.
Има и излъскани помии, които приличат на вила, кола или злато. Една свиня никога няма да ги яде, защото знае, че ще умре, но хората са по-глупави и от свинята. Приличат си с нея само по едно – не знаят, че ще ги заколят за Коледа. Гробищата са пълни със заклани хора по този начин, въпреки че са им поставени най-различни диагнози. Да ти пресекат гърлото, значи да престанеш да си пееш. Ние не сме видели нито един осигурен човек, който да си пее и да пее истински. Пеят само пред виното и ракията, защото нямат други поводи за пеене.
Сега да свършим с тъжната и веселата част и да си поговорим по нашенски. Да си земляк на Господа, значи да си на "ти" с Него и на Земята, не само на Небето. Когато само Му се молим и Му четем Словото, можем да се разговаряме с Него на Небето; но на Земята не ни познава, казва: "Не си от Мойто село!"...
Селото на Господа е Новата Вселена – това е Неговото село! Вселена – защото там вселяването става по нов начин: не чрез раждане и прераждане. Свърши се с раждането и прераждането, тука сте оставени на доизживяване. Вие не можете да се надявате и на бъдещи раждания и прераждания, тъй като времената се съкратиха. Я има, я няма по още едно прераждане. Кой квото направил – направил. Това е квотата на Бога в настоящия космически момент, но Той няма да се откаже от нея за нищо на света.
Сегашното Слово го давам не понеже беше необходимо, а като десерт – нищо че го пресолихме доста в началото. Десерта си го получавате заради дисертацията, която защитихте с отличен. Солената част остава за всеки един, който е мното серт с Господа; а на вас се пада десерт… Нали искахте десерт?…
Ние не поднасяме десертите си в големите здания, с колите на човекоподобните отпред. Ония "десерти", дето бродят най-падналите дяволи и ангели и където хотелите и ресторантите са най-скъпи, излизат най-солено на човешката душа – ако въобще някой с душа се прибилижи до такова място. Нашите десерти са на открито, сред природата – наволя, където въздухът е най-чист.
Понеже всичко вече си го обяснихте сами, тук-таме с Моя помощ; и защото най-после разбрахте, че животът може да бъде красив и без много обяснения, пратете сега всички тия осияния на приятелите, за да се учат на ум и разум - а вие си поживейте щастливо. Да живееш щастливо и естествено е смисълът, който е вложен в човешкото същество, като последно творение на Бога. Който отблъсква щастието и постоянно се огражда с неестествени неща, мислейки че те могат да му донесат нещо, не отговаря на понятието "Човек" и затова трябва да върне монадата си на своя Създател. Сега са настанали точно такива времена.
Доскоро знаехте, че искрата Божия се отнема само при занимания с черна магия. От две хиляди години насам Учителят ви говори, че монадата се отнема и на онези, които се грижат за утрешния ден или се занимават с продаване. Сега пък дойде моментът да ви се каже, че ще си вземем еднùните и от ония, които са отблъсквали щастието, за да се оградят с ефимерни неща и хора.
Хар, хаòр, харòр!
Ученикът учи, прилагайки.
18,30
– Съкровен личен въпрос: Ще се отклоня ли от предназначението си в този живот, ако отрежа като с нож, веднъж за винаги, изобразяването на красотата и приемането на Слово? В осиянията за мене се визират такива възможности като най-оптимални. Окончателно разбрах, че при някои хора изобразяването на живота отлага самия живот, а изкуството, окултизмът и снемането на Слово без адекватен дебит на Дело и Живот започват да се превръщат във взаимна наркомания. Може да звучи абсурдно, но това е казано и в осияние. Някои приятели считат, че Словото за тях е живот - и това до голяма степен е така, защото като че ли нищо не ни е задоволявало напоследък повече от Словото. Но ние знаем и виждаме какво става вече години наред при ниагарите от Слово, но с нищожен дебит на Дело и Живот.
А, може би, да се откажа от изкуството и литературата и от снемането на Слово по досегашния начин е една екстремална позиция за мене, която не е реална за този ми живот? Ето, все още има приятели, на които не е отговорено, пък и всички ние чакаме не само фундаменталните, а и личните осияния, като извор на мъдрост и поука за цялото човечество. И все пак нещо в мене все по-силно и по-силно се съпротивлява на изобразяването и писането, въпреки че това са основните източници на живот за хора от моя тип, след жаждата за ученичество, обич и обмяна. Поставям въпроса ребром и съм готов да изслушам и изпълня съвета Ти безпрекословно, ако прецениш, че имам сили да се справя.
- Помниш, че преди известно време направо ти забраних повече да организираш и да пишеш. С първото се справи, с второто – не. Писането и изобразяването отлагат случването. Ти знаеш това, но се жертваш заради приятелите. Работата обаче е в това, че не жертваш само себе си. Отказвайки се да бъдеш по-съвършен, ти не даваш на Силите да заработят на практика, без да има нужда повече от кандърдисване. Това, което проведе досега, по сила и точност няма сравнение с нищо останало в Словото и човешката култура. Виждате, че и в Словото от първата половина на века имате някои редакционни проблеми. Все пак – и с осиянията, и без осиянията – Аз си свърших добре работата до 1945 година на Земята. И да не бяха осиянията, в беседите има всичко и основният смисъл на Словото е предаден вярно, въпреки някои досадни грешки и даже злонамерени редакции. Който е ученик, той разпознава печата на дявола и го отстранява безпогрешно. Затова Учителят никога не се безпокои, че Му били редактирали Словото. Това обаче не значи, че виновните няма да поемат своята отговорност, независимо от това с какви мотиви са го редактирали – добри или лоши.
Не мислете, че почти всички стенографи на лекциите и беседите Ми, които се парализираха и ослепяха или ги орязаха хирурзите по затворите, плащат непременно само за редактирането на беседите. Някои от тях имаха лични дългове, други се пожертваха заради човечеството, трети се съпротивляваха на щастието. Страданията им ги приближиха още повече към Мен и затова сега ги пуснаха в прекрасни, нови тела на Земята. Не гадайте кой кой е, защото в гадаенето на тази тайна на Природата има не само суета, но и опасност, грях. Който разкрива такива тайни, дори и да не си фантазира от тщестлавие, ще попадне под ударите на съдбата бързо и неизбежно, ако използва ясновидството си без личното позволение на Господа. Това е голяма съблазън напоследък, но в 99 на сто от случаите се фабрикуват измислици: авторите си четкат тщеславието, а слушателите – самолюбието.
Сега на теб и на всичките приятели, които вярват в Словото като осияния, ще кажа: няма да е печално, ако Словото престане да идва по този начин. Голямата вода винаги си проправя път. Това са известни неща и вие вече имате опит в това отношение. Ако се отпуснете и заживеете щастливо, без да давате някому да ви ограничава и без самите вие да ограничавате когото и да било, целта на Словото ще бъде изпълнена и тогава можете да пускате кранчето само в кратките паузи между две щастия или две инициативи в името на Новия Живот. Повече няма защо да изяснявате никому кога говори Слово през вас и кога – човекът и ученикът. Нека това, което се случва с вас и около вас, да бъде главният стимул на приятели и познати, а не Словото, което могат да получат записано.
Ние не изключваме понякога Слово до протече и в разговор или приятелска беседа; съвсем не изключваме и да си записвате Словото в такива случаи. Но такива работи на юруш, които ви се случват от време на време, не са най-добрият начин. Сега той е неизбежен, защото не искате да изпуснете нито едно зрънце Слово, и Ние ви разбираме, похваляваме ви за това. Но Ние не искаме и вие да се превърнете в книжовници и екранджии, защото ще остареете. Една екскурзия в планината със свои дава повече от пет тома беседи, неприложени. Това ви го казвам съвсем отговорно и се подписвам лично под него! Изучаването на Словото е от огромно и първостепенно значение, но това не трябва да ви прави недъгави сърдечно и физически, както става с интелектуалците и прекалените светци. Не се нахвърляйте да ядете Слово като невидели, дори и да го разбирате, да му се възхищавате и да можете да го поглъщате в огромни количества. Наистина, всеки ученик минава неизбежно през такива периоди и те са естествени: жаждата за истина е неутолима и човешкият дух и мозък нямат граници и насита – това по принцип е Божествено. Тук нещата опират само до хармонията, дозировката, ритъма.
Който лишава себе си и другите от ранно лягане и ставане, не е ученик!
Който се лишава и лишава и други хора от движение и слънце до 10 часà сутринта, ще плаща такива контрибуции, че и цялото Слово на Вселената няма да му помогне! Който отблъсква Любовта и Живо-та в името на Словото и затова се обезобразява сърдечно и физически, може да се нарече "ученик" и "апостол" само условно – ще се наложи да се върне и да издържи изпита си по предметите, които е пропуснал. Господу такива Паисиевци по нощите и в съботите и неделите са особено мили, защото жертват здравето си за Истината, но това не може да накара другите преподаватели да им пишат тройки. Наистина, Учителят се застъпва за тях пред Комисята и обикновено им подаряват нови тела и те идват като прекрасни млади хора, невинни като ангели. Повечето от тях обаче веднага стават пак теоретици и книжовници по стар навик – и пак бастисват къщичките си. Не могат да разберат, че Щастието е целта на Мъдростта и Словото. Трябва да помогнете на такива да се осъзнаят òвреме, докато не е станало късно.
Това е отговорът.
На 12 и 13 юни стана окончателно ясно какво са означавали всички тия знаци със секрети, ключалки, катинари и врати, които ни се дадоха още в самото начало. Както и предишния път във Велико Търново – столицата на най-мощните противоположни сили в България, – и този път се разразиха бури не само в небето и природата, но и във взаимоотношенията. За пореден път в този район се оказва, че някои хора не са коректни, и по тази причина трябва да си вървим. Сега не искаме да говорим за вина на този или онзи, но фактът е, че определени сили не могат да търпят хармонията и правят всичко възможно раят на Земята да не се появи.
В петък вечерта, за последен път една позната не иска да пусне група ентусиасти, дошли с все компютрите и принтерите си на гърба, за да помагат безкористно на Делото. Някои хора не били разбрали кой точно ще дойде и колко души, и затова сега се яви зловещо напрежение - дори в началото не искаха да отворят портата. Отвори им приятелят, който вече бе дошъл; нещата се позагладиха, но във въздуха захвърчаха искри. По едно време се даде предложение да прочетем една беседа от Учителя, тъй като при тази ситуация нямахме настроение и условия да започнем определената работа. Един от най-чувствителните гости, който предложи да прочетем беседата, за да се хармонизираме, минута преди това бе казал: "Има ли смисъл въобще тия компютри да се разопаковат…?" После се спряхме на варианта да не се чете цяла беседа, а да отворим и да видим какво ще се падне за всеки един от нас.
На една позната от Търново се падна:
“Всички хора постъпват като тия сестри. Една Божествена мисъл хлопа на ума им, но те я отблъскват. Един ангел слиза от Небето да им донесе нещо от Бога. Те питат, не може ли да дойде друг път. Божествената мисъл се връща назад, ангелът си отива, а после съжаляват, че не го използвали. Като те напусне ангелът, ти започваш да скърбиш за него и казваш: "Защо не го послушах!?" (т. "Начало на Мъдростта", стр.318, л. "Деца на Бога" от 6.07.1932 г.)
Ние не сме забравили, че във всички тия мисли от Учителя, които отваряме напосоки, имат значение не само самите те, но и заглавията на томовете и на беседите, даже и страниците и датите. Не можем да съдим защо "началото на мъдростта", т.е. последствията или "страхът от Бога", както се казва в Библията, още не може да проработи в този драматичен български град и околностите му, където "тия сестри" от години не могат да разберат защо им се струпват големи неприятности на главата. Това не важи само за Велико Търново, то е общ принцип, но тук най-ясно някои хора твърде болезнено изпитват последствията от отхвърлените шансове да живеят с ангели. В началото, както навсякъде, взеха връх чисто материални и човешки съображения и вкусове, а на други тепърва им предстои да получат своите уроци. Но за сметка на това някои приятелки сега направиха своя избор окончателно и доведоха "битката" до победа. Не случайно една от тях напоследък прие необикновени небесни гълъби на прозореца си и видя грандиозен млечносив обелиск над един от търновските хълмове. На друга Учителят директно е проектирал един сън, който има не само символично, но и прогностично значение. Това е станало непосредствено преди запознаването с някои от участниците в сегашната ни пиеска. Стои тя на централно място в старопрестолния град на един кръстопът, където има светофари и се намира Паметникът на обесените. Изведнъж ù се явява Учителят и загрижено и сериозно ù казва: "Не съм доволен - внимавай как белиш картофите!" Тогава тази приятелка насън се разплакала. Друга участничка в пиеската още тогава ù е разтълкувалала този сън, и то точно на територията на трета участничка – същата територия, която днес ни дава урок със своите секретни брави, ключалки и пр.: "Да внимаваме пред кого се откриваме." Дали само това е тълкованието на този сън и на версията за ключалките е въпрос, който има да се изяснява.
Небето никога не търси вина, но преподава уроци. Във всички случаи, участниците в сънища, "пиески", драми и пр. имат равен дял в проблемите – не може да има само праведни и набедени. Както и да е, относно случая с картофите имаме още доста да си помислим, но прогнозата не закъснява да се осъществи... Ето един от най-нервните моменти на общуването ни в тази селска къща: виждаме как онази, която е сънувала съня, се колебае дали да бели една тенджера с варени картофи, а друга ù взима троснато тенджерата от ръцете и със "сочни" думи отива да довърши работата…
Всичко това дава рикошет, и не след дълго един от най-неделикатните в тази пиеса (който на практика не ни прие за работа и живот в този състав) попада в автомобилна катастрофа, стъклата нарязват лицето му. Дали е от лична карма - или поема вината на по-слабите и на Търново?...