Необятното говори

Книга 45

30.ХI.151(2015)

София – Изгрев

Благостта и благуването – плодовете на благовселената

(В оригинала това е изписано спирално в розов цвят. Може и по двата вида спирали и в двете посоки – добиват се 4 добродетели на благовселената)

Импулсатор – Галин К.

5,30 – 8,30 ЕЕТ

Тук искам да допълня темата за „златния облак над България”, за който знаем, че сияе вечно над всяка страна и във всеки народ, приели Миров Учител – човешко въплъщение на Бога на една планета. Знаем за някои от Неговите въплъщения: Рама, Кришна, Хермес Трисмегист, Зороастър, Христос, Боян Мага и др. Минимумът от 25 години в Неговата етерна аура и тази на „стадото” Му (в рамките на „бащин дом” или „кошара”, комуна, братско селище) важи само за редовните ученици от определени класове. Господ има не само стада, но и много ята из вселената, които са Неговите прелетни птици – учениците Му задочници. Както е известно, винаги е имало и има много способни задочници във всички области на живота и науката, които се дипломират отлично и знаят и могат всичко, което владеят и редовните – понякога даже по-добре. В рамките на едно прераждане, за някои Птици е достатъчен и един ден, един час, една минута или част от секундата физическо съприкосновение с Миров Учител или агне от стадото Му, за да сдадат изпитите си за Второ Посвещение – Семейството на Бога на земята, Смирението. Останалите Негови Птици, които нямат тази потребност, пак са много способни, но по други начини. Те са от други класове – по-долни или по-горни. Те имат своя контакт с Учителя астрално, ментално, каузално, будически, атмически, алохимно – на едно или повече от тия полета. Това малко ли е? Ако са с кръвта на Бога, те носят Златния Облак със себе си, където и да се намират. Осветяват и лекуват всичко наоколо!

Много езичници, старозаветни, новозаветни и даже „праведници” все още нямат и помен от жажда и понятие за Богочеловек, за Господ - Учител на всички Учители. Така че поривът за съпричастие на Словото и Делото съвсем не винаги е и порив за общ живот – за близост и обмяна на етерен план. „Ятаците” на Бога летят поединично, по двойки или на ята из вселените и нямат нужда от веществен, етерен контакт с Него и Стадото Му. Това не е по-ниско качество или „вина” – в никакъв случай. Те са във вълнова или квантова връзка с тях и това им е достатъчно.

Нуждата да се грижиш физически за Бога на земята или за сестра или брат от Стадото в Бащиния Дом, в Кошарата, е специфична нужда и говори само за родство по кръв – веществена или етерна. Тук вече са Рицарите и Обожаемите от Царството на Граал. Тук са „Изгревите” по домове и комуни из всички вселени; тук са непропадналите остатъци от Шамбала, Агарта, Беловодие и пр. Рицарите имат нужда да снабдяват, спасяват и защитават, Обожаваните от тях женски въплщения на Бога имат нужда да благоговеят и обожават още по-силно. Не само да обожават, но и да се грижат, да превързват рани. Сродните души и сърца от Царството на Граала имат не само духовна, но и физическа кръв от една Майка и един Баща. Те са етерни, кръвни братя и сестри, и затова се привличат и разпознават винаги – дистанцията за тях е мъчителна. Те възприемат призива на Баща си за „Царството Божие на земята” буквално – във физически, етерен, интимен, семеен, комунален вид. Те създават не само духовно, но и физическо поколение с Христòва кръв – затова и до днес ги преследват със всички средства. Това е допуснато със специална, особена цел. Етерното им поколениение не е веществено, то е полево, невидимо за смъртните, но следва родителите си навсякъде.

В някои случаи и ятаци вият Гнезда на Отца из чужбини и далечни вселени – спасяват отбрани „агнета”, „овце” и даже „овни” от Стадото. Това са птици-единаци или ятаци в полите на планината Морея - кандидати за влизане в Стадо. От сърцето им съвсем скоро пробива нагоре и надолу Вторият Лъч - Разпознаване, Благоговение, Обожание, Приласкаване, Себеотдаване, Приставане, Присъствие, Грижа, Преданост. Посвещението на Смирението се отличава с Харесване - харесваш именно този Учител, именно тази овца от Стадото повече от всички и затова вече не можеш да живееш без тях. Това обаче съвсем не принизява любовта и връзката на останалите деца на Бога с Него, които са решили да бъдат Птици. В квантовия свят дистанцията не значи нищо.

Агне, орел, сърна, гълъб или Човек – за Баща ни и Майка ни няма значение. Ако ние сме от благовселената, имаме една кръв – независимо дали е физическа, етерна, астрална, ментална, каузална, будическа, атмическа, алохимна, илухимна, елохимна или зелохимна.

Полюсите на благовселената, известна повече като цяловселена и холивселена, са Любовта и Чистотата – това знаят всички. Които не го знаят, или още не са се събудили, или са от друга вселена. Нищо – и те са прекрасни, един ден и тяхната картина ще бъде завършена.

Всички знаят, че „българин” в Битието – от който и да е земен или небесен народ да е потеклото му - е всеки човек, ангел или бог, който търси своя Учител, намира Го и започва да учи. Това му дава шанс да разцъфне един ден в царството на Благария – Вселената на Благия Дух. Това е изявената, проявената и осъществената Божия любов на „земята” – в универсума, във физическата вселена. Именно за новите ѝ обитатели – децата на зелохимите – важи призивът на Господнята молитва „Както на небето, така и на земята”. От Небето идва Любов и Чистота, а тук зреят плодовете им - благост в общуването и благуване в живота. Когато са между нас, децата на благовселената никога не продават и рядко купуват: Бог им дава всичко безплатно и преизобилно, защото те самите са извори. Не само не продават, но не продават и себе си – нито за паница леща, нито за цялата вселена.

Има и специални деца на Бога, които играят ролята на най-пропадналите същества и имитации на същества – продавачите. Но тези деца всичко спечелено отдават 100% за Новите Майки, за Словото, за Делото. - „Ама какво ще ядат, къде ще живеят?” – Те се хранят и спят в Дома на Бога – сърцата и домовете на хората с душа. Всъщност, почти не спят, понеже будуват постоянно за Делото на Бога. Не се загнездяват на едно място задълго, за да не умрат и да не предизвикат смърти. С бодли стават само срещу съблазнителите, горделивите, напористите и собствениците от небитието – показват им най-твърдите бодли, диамантените. В личния си живот се отличават по това, че дават любов и свобода безусловно и не омъчняват никого. Ако някой се омъчни, да провери с душа ли е.

В илюстрацията Сам Христос и някои от възлизащите в царството на благостта са отчасти с дрехи. Това е тяхна стратегия – има обяснения за това. В заробените вселени интервентите мразят най-много от всичко голотата – състоянието на чистота и невинност. Когато я лансират със свои хора и демони, то е само за да провалят някого в ада.

Ако пеем по-често „Благост”, „Блага дума”, „Блàгата песен”, „Духът ми шепне това”, ще можем да се приближим до някое дете на Бога и да му служим. То трудно ще се съгласи, понеже е свикнало то да служи. Но понякога се оставя и на него да служат, за да се излеят в сърцата на омъчнените ведростта, щастието, благостта, благуването. Само тогава те ще разберат напълно най-съвършената мантра на Битието, по-мощна и от Аум, Отче Наш или Добрата молитва: „Мекота на духа, мекота на душата, мекота на ума и мекота на сърцето”. По-силна от нея е само „Божията молитва” - да проявим всичко това не с намерения или думи и писания, а на дело в живота си.

Тема за следващия път: „Какво значи мекота на духа, мекота на ума, мекота на езика и мекота в поведението? Връзката им с божествената дума от благовселената „обхода”. Благария – държавата на благовселената в Битието”.

СЪДЪРЖАНИЕ

/

Начало

Тълковен речник