16.08.2015 г. 15,28 ч.
Продължение на статията за Жената от Хрисмал:
Понеже Любовта – това е друго измерение. Любовта отваря вратата на безкрайността и на вечния живот. Ето защо и съвременните източни и индийски Учители и посветени, служители на Великата Майка, препоръчват като най-велика сила именно неконтролираната, неудържимата Любов - и акцентират върху нея.
Тук Хрисмал цитира Ошо:
"Станете Любов и влезте във Вечния Живот! Любовта внезапно променя вашето измерение. Вие сте вече изхвърлени от времето и се срещате с Вечността. Когато Любовта ви изпълни, вие просто изчезвате. Ставате просто Енергия! Дайте на Любовната Енергия във вас абсолютно предимство, превърнете я в основа на своя жизнен път – и не се интересувайте от ни-що друго. Помнете и удовлетворявайте само и единствено своята собствена нужда от любов и нежност. Обогатете собствения си живот! Вие сте дошли на тази планета, в този материален свят, единствено за да се самоусъвършенствате според космическите закони, а не да се приспособявате към онова, което изискват от вас разни политически и религиозни мошеници, манипулатори и демагози. Когато се удовлетворят вашите любовни нужди, вие ще поискате да творите, а не да разрушавате. Любовта е творчество! Разрушението и унищожаването – всякога и навсякъде – е било привилегия и логика само на умопомрачените и лудите, успели да се изкачат най-горе по стълбата на социалната йерархия. Около вас е пълно с ненормални и умопобъркани нещастници, които постоянно ви тласкат към своето собствено или към колективното безумие. Не ви трябва да следвате общоприетите лудости и обществените изисквания – те са за тълпата, а не за съзнателния индивид.
Просто се освободете от своите национални и религиозни предразсъдъци, суеверия и инвестиции. Това е напълно достатъчно, за да станете щастливи."
Необходимо е да се осъзнае – продължава Хрисмал, - че единствено в емоционалната, умствената и енергийната еволюция на съвременната Жена, като олицетворение на Любов-та, Светлината, Нежността, Вдъхновението и Възкресението, се крие възможността човечеството да се измени в поло-жителна, хармонична и нравствена посока. Днес, о сестри, люби-ми и майки на света, цялата съдба на човешката раса и цялото бъдеще на планетата Земя се намират единствено и изключително във вашите ръце – в сърцето и душата на Жената!
Вечно ваш – Хрисмал
БЕЛЕЖКИ ЗА СЛЕДВАЩИТЕ СТАТИИ НА ХРИСТО МАЛИНОВ
В следващите броеве на вестник "Нова Култура" ще излязат статии от същия българин – продължения на голямата тема за Жената – със следните заглавия: "Отклоненията, т.е. грехопаденията на следатлантката жена", "Мисията на съвременната жена" и др. Там става дума за злоупотребите с власт по време на късния матриархат в Атлантида, за реакциите на патриархата, за препрограмирането на жената, която са принудили най-брутално да почне да прикрива, потиска, манипулира и отрича своите мисли и чувства и изблиците си - и именно това е довело до нейното истинско грехопадение, до отклонението от Нейната Върховна Мисия и Предназначение: да от-дава Любов. Тук Хрисмал е категоричен: "Нито в една следатлантска цивилизация и култура тъй жестоко не са унизили, потъпкали и тероризирали Жената, както в добре известните ни псевдомонотеистични, шизофренични религиозни епидемии, срещу които нито човешкият, нито Космичният Разум досега не са открили надеждна и ефикасна клиническа терапия и вакси-на." От този момент Жената е вече обречена да бъде в постоянна зависимост и очакване на външни фактори поради това, че е изгубила способността сама да взема решения и да осъществява активно своята любовна мисия. Това води во пълна психическа инвалидност всяка жена, която очаква своето щастие и сигурност от някакъв си мъж без монада или от близ-ките и обществото. "И от момента, в който мъжът се превърне в психически център на нейния живот, неговата загуба се преживява като ужасна драма, равносилна на загубата на собствения живот" – твърди Хрисмал. Емоционалната шизофренност или амбивалентност на жените не се осъзнава от тях и те преминават бурно от обожание към омраза и ненавист по отношение на една и съща личност, когато мъжът не отговаря на техните очаквания. По този начин пострадалата от монотеизма монофиксирана жена започва перманентно да избягва истинския си любим, който й е определен от Бога и е от едно Космическо Ято с нея, и продължава безнадеждно да очаква любов от несродни души и много по-елементарни мъже, които са неграмотни в света на Любовта. Ето страшния диапазон на раздиращите я до психиатрия емоционални противоречия, типичен дори за извънредно напреднали духовно, културно и интелектуално прекрасни жени, на които ние напразно посвещаваме безсънните си нощи и стиховете си.
Въпреки екстремността и острия език на този извънредно талантлив българин, не бива да забравяме, че на този свят има и винаги е имало и бичуващи, анализиращи гении, без които нямаше да познаваме така дълбоко и детайлно тайните на човешката история и психика.
16.08.2015 г. 13,40 ч.
Из книга 40: Хрисмал. ЖЕНАТА – ЖРИЦАТА НА ВСЕМИРНАТА ЛЮБОВ
Тук публикувам една статия от приятел с душа. В оригинал, тя излезе през 1997 във в."Нова култура", а тази тук е неин вариант, с който той беше съгласен..
Жената! “Вечната и Святата”, Грешната и Низвергнатата, Хулената и Възпяваната, Майката и Любимата! Гальовницата и Невестата, Дъщерята и Сестрата! – Ето съдбовния въпрос и проблем, които човешката раса - на тази екологически задъхваща се планета - трябва енергично да осъзнае и разреши, ако иска да оцелее и продължи своето съществуване, в съответствие с целите и нуждите на Всемирната еволюция.
Жената, Душата, Любовта! Три думи, три мистерии, три загадки, пред които човешкият род немее като хипнотизиран...
За съжаление, псевдохристиянските епископи са заместили тези истински и вечни човешки проблеми със спекулации върху религиозния триумвират "Бог-Отец, Бог-Син и Свети Дух", където липсва стожерът: Богинята-Майка, Мировата Майка, Великата Богиня, Душата на Всемира, Майката на Света.
А още преди хиляди години истинските жреци, учени и старейшини на атлантските цивилизации много добре са знаели, че Прамайката на всички богове и хора е Велика Богиня! Народите на Атлантида са се покланяли на Мировата Майка, а начело на семейството и рода са стояли Жените.
Атлантските матриархални религии и цивилизации ня-кога са успели да създадат и развият усещането за Цялост и Единство, което изчезнало като дим с възхода на монотеистичните, патриархални култури и цивилзации. Именно в атлантските матриархални цивилизации, прославили се с липсата на каквито и да е конфликти много дълго време, се е родило и утвърдило понятието "семейство", на което се посвещавали големи ритуални празници.
Тук трябва енергично да се подчертае, че всички истински цивилзации и култури във всемира могат да оживеят, оживяват и ще оживяват единствено благодарение на Жената и Нейното Семейство.
Докато патриархалните религии, обратно, винаги са се занимавали много повече с битки, кръвопролития и завоевания, отколкото с мирен семеен живот.
Жената е първоизточникът на човешката култура и цивилизация, докато мъжът, патриархатът и мъжкото господство, очевидно, скоро ще ликвидират земната цивилизация, ако жените и останалите нормални мъже не застанат решително на мястото си.
Преди няколко хиляди години Елевзинските Мистерии били най-свещеният ритуал на класическите елински цивилизации. Тяхната психологическа характеристика, белязана с култа към Деметра, съдържа всички черти на матриархата, където мъжът се е считал за олицетворение на неизбежното зло. По-светените в Елевзинските Мистерии са били благословени и неопетнени от проливането на кръв и яденето на трупове на убити животни, с което се занимават до ден днешен всички жреци и вярващи в адските извращения на монотеизма. В мис-терийните ритуали на Триединната Богиня е нямало и помен от убийства и войнственост, характерни за монотеистични-те, патриархални религии и общества, чиито кръвожадни, кой знае защо пак троелики божества, са заличили от лицето на Гея всички древни религии и са се развихрили с дива ненавист срещу Жената, обвинявайки Я във всички грехове и мерзости на света. Какво безумие!
Кредото на вярващите в Йехова е обявило жената за нечиста злодейка, която уж била виновна за изгонването на хора-та от рая, употребявайки съблазни и грехове...
Непрекъснати войни, убийства и престъпления, необуздани абмиции, ревност, лудост, психически комплекси и разстройства у следатлантските цивилизации, както и постоянни взаимни кланета между най-близки народи – това е само нищожна част от трагичните последствия от възкачването на извратени мъже върху престола на Божествата и Царете. Едновременно с пожарите и касапниците, те почнали да съчиня-ват все нови и нови легенди за това, че именно мъжът бил "всемогъщ творец" и "Бог", че той е бил "първият човек на зе-мята" и "патриарх" и че свещената създателка, родителка и същ-ност на Битието – Жената, – видите ли, била произлязла от неговото ребро!...
По цялата планета – от Хималаите до Андите – и до днес се носи страстната мечта и мъка по сродното и непостигнатото! Почти всички учители, посветени, адепти, учени-ци, проповедници и разпространители на научни, религиозни или фантастични системи, дори и когато са вдъхновени пио-нери или несъзнателни посланици на Великата Мирова Майка, са ергени, самотници, несрещнали още своята Женска Половина. По тази причина те не говорят (или говорят оскъдно и погрешно) за Нея – понеже не Я познават.
Прочетете всички проповеди и завети на най-известните днешни "учители", "спасители" и "душевни просветители". Колцина говорят за първенството на Мировата Жена, на Майката-Богиня? Почти няма такива. Ще намерите само мъдрости от рода на това, че съществувал някой си извън Отца, и че този някой бил бащата на всички женски начала – планети, луни, звезди; че "Творецът на Вселената" и нашият Небесен Отец не били едно и също нещо... Ще ви внушат, че жената била орисана да бъде само служителка на Природата и спътница на мъжа и че няма никакъв смисъл да се надява за кой знае колко високи посвещения и тайни на Отца... Така че – какво да прави – пак трябва да си подвива опашката и "по християнски" да слуша мъжа си и да му се подчинява, понеже била създадена от неговото ребро... Да подсигурява уют и топлина – това било нейното единствено призвание.
Уви! Великата БОГИНЯ-МАЙКА или "АННА", която съчетава в себе си функциите на Мъдростта, Любовта и Плодородието – най-древната и свята Троица или Триединство – е претърпяла пълно детрониране в следатлантските цивилизации и народи. Превърнали са я в богиня на злото, разрушението и смъртта. Образът на Анна е бил разцепен и така са въз-никнали богините на Елада: Ур-Ана е Афродита; Ди-Ана е Ар-темис, Ат-Ана е Атина.
В знойните долини на днешна Сирия е живял не по-малко древен семитски народ, който се е покланял първо на Рея-Кибе-ла, по подобие на критяните. По-късно някой сменил името на богинята с мъжко - това на Йехова. До началото на пети век преди Христа в Горен Египет съществувал култ към Йехова и към две богини - неговите жени Ашима Бетхил и Анатха Бетхил. След известно време жените изчезнали безследно и останал само Йехова. На изток съвместното поклонение пред Великата Богиня Ащорет (или Ищар) и пред Йехова се разделило на две вери. Първата приела немалко от култа на обожествяване на Жената в Крит – от критската колония Газа и древния град на мъдростта Библос. Знаменитият храм на Соломон е построен по подобие на критските дворци, с помощта на строители от Гебал – Библос.
Монотеистичните, патриархални религии, чиято кулми-нация са двете най-агресивни системи – псевдохристиянство-то и псевдоислямът – започнали за подчиняват народите на планетата чрез океани от кръв и планини от трупове! Колко-то повече народи и територии завладявали, толкова повече "врагове на Бога" и "неверници в Алаха" откривали навсякъде... И това продължава и до днес! Унищожава се Човекът – венецът на творението!
И точно този удивителен и изумителен биологически "скафандър" – човешкото тяло, - в който се отразяват и про-ектират звездните и планетарните енергии; точно този мик-рокосмос, за който древните атланти, египтяни, индуси и хал-дейци са казвали, че е "Храм на Светия Дух", юдейските и християнските така наречени "богослови" го обвиняват в "греховност"! Така те забавят катастрофално енергийното и ду-ховно развитие на западноевропейската цивилицазия с цели хилядолетия! Последствията? – Деградираща лична и социал-на психология, гъмжаща от всевъзможни невро-физиологини патологии и перверзии!
Прелиствайки историята и летописите на следатлант-ските цивилизации и народи, ние сме просто потресени, шоки-рани, ужасени от подозрението, че на нашата планета непрестанно се раздува един невъобразим Дантев ад с "девет кръга" – един пъкъл, пълен с умствени и емоционални инвалиди! Те са подложени на постоянна бомбардировка от страна на стотици масови религиозни психози, шизофренни социални и масмедийни експерименти и най-кървави, варварски и зловещи геноциди! Какво е това: творение на Майката, на Жената? О не – това е една клинична психиатрия на Космоса ... за мъже... Това е гене-тичното наследство от патриархалните религии и общества, имащи, отгоре на всичко, наглостта да пропогандират агресивно своята вяра - че те били наистина чеда на един "любящ", "премъдър" и "всезнаещ" Отец...
Човешката раса е длъжна недвусмислено и незабавно да осъзнае и приеме Великия Космичен Закон и Завет на нашия истински Създател и Баща – ЗАКОНА ЗА ВЕЛИЧИЕТО И РАВНО-СТОЙНОСТТА НА ДВЕТЕ НАЧАЛА – ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО! На Ин и Ян – като основа на Битието и хармонизатори на всички структури и функции на Вселената, без изключение. Надделяването на едното от тези две Начала над другото нарушава равновесието и предизвиква неминуеми разрушения, епидемии, нещастия и катастрофи, шестващи днес по Земята безпрепятствено.
Тук обаче ние идваме до самия праг на душевните тайни на нашата Майка и нашия Баща – до тайните на енергийния и космически ХЕРМАФРОДИТИЗЪМ или АНДРОГИНСТВО, недостъпни както за материализма, така и за религиозната догматика. За тази велика тайна "срамежливо" и много старателно избягват да говорят почти всички "велики посветени" и новоизлю-пени "учители" и "адепти". Те проповядват на нискочелите си последователи, че жената стои по-долу от мъжа.
Всеки мъж, всяка жена притежават в себе си и мъжки, и женски двойник. Въплъщаването ни на тази планета, т.е. раж-дането на свободния човешки дух в отделни, женски и мъжки биологически "скафандри", обрича Свещения Енергиен Андро-гин на едностранчиво полово съществуване. От само себе си се разбира, че истинското приложение на този факт няма ни-що общо нито с бисексуалността, нито с обратната сексуал-ност.
Същевременно в "онзи свят" (на практика - във всички светове и измерения над нашата илюзорна действителност) ние сме реално ДВУПОЛОВИ ХЕРМФХРОДИТИ (Ин+Ян) – именно по образа и подобието на истинския, оригиналния Бог, Който не притежава нито пол, нито понятие за половост, в ограниче-ния човешки смисъл. Горчивата раздяла с Двойника ни е или проклятие, или велика планетарна драма при въплъщаването на човека днес на Земята. Така че прословутата поляризация, валидна навсякъде за материалния свят, е само една илюзия. Първозданното състояние на човека е Единството. Именно него трябва да постигнем, но не само духовно, а и природно, ако желаем да се спасим.
Енергийно ние всички сме едно. Но на нивото на днешна-та материя всички до един изпитваме болка и страдание поради своята раздвоеност. Някога сме представлялали ЕДИННИ енерго-информационни носители и структури – всемирни кван-ти, - но днес сме пленници на плътта, невежеството и двойн-ствеността.
Тъкмо по тая причина почти всички следатлантски религиозни "учители", "спасители" и "посветени" и повечето тех-ни последователи и ученици осъждат физическото съединява-не на мъжа и жената. Всички тези "брахмачари", "аскети", "светии", отшелници, монаси и монахини би трябвало съвър-шено ясно и категорично да разберат, че НИКОГА, ПО НИКАКЪВ НАЧИН И С НИКАКВИ СРЕДСТВА И УСИЛИЯ - в тази си половинчата форма на тази планета - те не могат да постигнат истински каквото и да е "просветление", "съвършенство", "спасение" и никакви "нирвани" или "нирвакалпа самадхи", към кои-то се стремят. Това е съвършено невъзможно и немислимо, освен като отделни, временни проблясъци и изхвъляния, пълни с болести, шизофрении, грубизми, психопатии; с характеропатии, социопатии, старчески деформации и пр. Тези неща са съвършено непостижими извън фантазията на някого, без сътрудничеството, взаимопомощта и сливането с противоположната енергийна половина (мъжка или женска), които, в един реален висш свят, са свързани в цялостта на анрогинната форма. Ала в третото измерение, привидно, ние сме разделени физически на отделни "биоскафандри".
И този факт – без изключение – е валиден за абсолютно всички представители на човешката раса! Истински този про-блем ще бъде решен от хората на Шестата Коренна Раса, коя-то ще бъде Раса на Любовта, а обитателите й ще се наричат "Синове и Дъщери на Любовта".
И, въпреки всичко, ние можем с радост да потвърдим силата и проницателността на онези хора днес, които преодоля-ват реално своите емоционални травми, както и болката и страданието от несподелената или пренебрегната любов. Те, слава Богу, вече са добили надежда и познание и поне вътрешно са стигнали до своята "слънчева полянка", защото са разбрали и са напълно готови за активно приласкаване и отклик, но не там, където са монофиксирани. В епохата на Водолея (начало-то на "Сатия Юга" или Неоматриархата) всички истински сро-дни души и енергийно-космични поляритети без изключение; всички сърца, които са били разделени преди милони години, сега ще се открият и съединят! Това непременно ще стане (и на места вече се случва) - бурно и щастливо, – в прегръдката на съвършеното единство! Те ще внесат пълната хармония на Баща ни, Майката ни и на Новата Вселена във взаимоотношенията си, за да просияят най-после – завинаги и навсякъде – лелеяните с векове образи от вълшебните приказки и на Звезд-ните Човечества – Човечествата на Слънчевите Култури! Единственото, което ни липсва, за да престанем незабавно да бъдем перманентно нещастни, е верността ни към нашето собствено божествено достойнство и извисяването на сърдечния ни вкус - способността ни да харесваме хора с душа и хора от по-висока еволюция.
"Понеже за всеки истински мъж е предопре-де-лена една и само една истинска Жена; и за вся-ка истинска Жена е преопределен един и само един-единствен истински мъж! Тяхното относително съвършенство ще им даде възможност да се открият един друг в някоя от безчислените форми на Битието" (Питагор).
В какво тук се крие изключителната, незаменимата с ни-що и удивителна роля на Истинската, Съвършената жена? – В това, че Новата Култура на Шестата коренна раса в епохата на Водолея ще бъде построена върху диамантената основа на дивната женска любов, интуиция и всеотдайност! Това ще дойде от безграничната чуткост, от способността за мигновен отклик и съвършената преданост на мъдро-вдъхновени, нежно-всепрощаващи и посветени Жени, които ще се уповават единствено и изключително на Мировата Майка, на Бога-Отца и на законите на Божествената Вселена – т.е. на Любовните закони в Битието.
Бъдещите Жрици и Синове на Любовта, след като въз-становят екологичното равновесие и космическата хармония на нашата планета, вече завинаги ще помнят и ще разбират, че ние сме само клетчици от Всемирния Организъм, чието име е Бог-и-Човечество!
Преливащи от любов и съчувствие, обхванати от озарението на мигновеното разпознаване, отклик и самоотдаване докрай и плуващи в океана на съвършеното взаиморазбирателство, нежност и защита, те ще знаят абсолютно точно (а не само ще вярват), че единственият морал и единственият език на всички измерения, светове и вселени е само Любовта. Но само онази Любов, която, на нивото на междуличностните взаимоотношения, ще се издига до върховете на планетарна-та саможертва. Нейно отражение и до днес е единствено майчината любов, означаваща само едно: да се самоотдадеш незабавно, изцяло, съвършено, от първия поглед - до гроба.
Естествено, тук не става дума за вампирическите подобия на майки, които се държат – безогледно и истерично – само за собствената си вяра и собствените деца и им налагат стандартите на смъртните, унищожавайки по този начин тя-хното бъдеще, младост, щастие и човешки образ; лишавайки ги от душа.
Бъдете нащрек! Неспособността да се обича друг, освен "своите", "най-близките", "предпочитаните"; да се разширява кръгът на грижите за другите – това е сигурна диагноза за ли-пса на монада или за монада, покрита със сажди. Да се подчиним на такъв "човек" – това би било най-голямо невежество, неразбиране на закона за саможертвата; най-прекият път за унищо-жаване на собствената душа и лишаване на самия "ближен" от шанса да получи искра от Бога, ако не е имал до този момент. Ако не го оставяте, периодично и без предупреждение - задълго или завинаги - вие навличате както на него, нака и на себе си фатални кармични последствия, защото не му давате никакъв шанс да започне да прави отчаяни усилия да се спаси, разши-рявайки радиуса на любовта си във ваше отсъствие. Но това става, само ако той има монада, дори и да е силно осаждена или лоясала. В противен случай вие му давате възможност да по-лудее или навреме да умре без вас, а не вечно да отлагате тази криза и да го лишавате от възможността да попадне по-рано в света, където веднага става ясно дали ще получи искра Божия или не. Да се протака с години и десетилетия подобна агония поради безпросветно "милосърдие" или "чувство за дълг" – това е антихристиянство. Грижите и любовта ни няма да престанат, но периодичното отсъствие за по-дълго време е синоним на панацея.
Да се убеждават хората в необходимостта от постоянно или преобладаващо присъствие – това е агентура на сатанизма в религията и морала, умело прикрита с цитати от "Светите Писания" и махленската психология. Да се внушава някому, че е длъжен да обича с всичка сила само едного, избяг-вайки сродните и несродните души – това значи да се говори за дърво без корени и клони, без листа и цветовв. Нима има та-кова дърво?
В епохата на Водолея представителите на слънчевите култури и цивилизации няма да се свързват и обединяват заради материално или енергийно подсигуряване, а от иимпулс за свободна, нежна и всеотдайна любов. Всеотдайност обаче ни най-малко не означава постоянно или преобладаващо присъс-твие, отговорност поради страх, вкопченост или чувство за дълг.
Тази лъчезарна раса на Любовта, която ще насели и овладее нашата планета, определено и категорично няма повече да очаква и изисква щастие отвън, а сама ще раздава живот и ще блика като най-мощен извор, отдавайки се на другите без мисъл за взаимност. Никой вече не ще може да диктува условия на такива светли люде и да ги котролира, защото те няма да допускат повече нито натурална, нито семейна, нито професионална проституция. Истинското щастие на човека, материалното му и енергийно, психическо благополучие и сигурност няма да зависят повече нито от обекта на задълржеността или вторачването, нито от каноните и заплахите на църковния и махленския, селски морал. Няма да зависи от сигурността на приходите, от полициите, военните и държава-та, но от своите собствени вътрешни ресурси и потенциали на Сърцето и Душата; от могъществото им да обичат, тво-рят и се самоотдават докрай на всички сърца с искра от Бога, без да се замислят. Или поне на едно.
В епохата на Водолея сродните полярности "мъж" и "же-на" веднъж завинаги ще разберат истинската ценност на собственото сърце, създадено от Бога да блика като извор без задръжки, както и действителната стойност на техния бо-жествен съюз. Те ще се съединят вече реално, напълно, с нео-бходимите пространства, отсъствия и лична свобода. Това ще помогне още повече на най-искреното им желание да се обо-гатят един-друг и да стант заедно по-силни, по-хармонични и всеотдайни. (ако под "всеотдайност" разбираме не само жела-нието, но и практическите мерки да даваме на другия свобода – свободата да обича и други хора и същества, да се грижи и за тях). Новите хора на Земята и влюбените ще посветят живо-та си на високи духовни и космически задачи, които ще осми-слят по нов начин присъствието им в Битието, в съзвучие с целите и задачите на Мировата Майка, на Отца и космическа-та еволюция. Ще се откликнат на призива на Свещения Път, който води към магическите върхове на Единния Енергиен Андрогин. Може би по-вярното е, в епохата на Шестата Раса и Неоматриархата да се нарича "гинандрон" или "афрохерм", ако решим да преобразуваме класическите понятия, давайки предимство на жената пред мъжа... Ще станат, всеки един за другия, Лечители, Утешители и Служители; Учители и Ученици, издигайки се над всички материални илюзии и тръгвайки към едно ново, вечно, по-могъщо и лъчезарно бъдеще.
И тогава Жената – нежно-сияйната Жрица на Любовта, - овладяла ненасилствено и хармонично своята безкрайно неизтощима сексуална и любовна мощ и енергия и осъзнала връзка-та й с духовната, енергийната Вселена, ще бъде въздигната на трон отново! Ще израсне изведнъж от нивото на древното и днешно си положение на черна робиня, създадена уж "от ре-брото на мъжа" – до висините на нейното собствено Божествено предназначение: да бъде наша могъща водителка, наш пример и любвеобилна, всеотдайна сътрудница! До пиедестала на Световната Майка и Богиня!
Освобождавайки подсъзнанието и съзнанието си от вси-чки хилядолетни религиозни и идеологически заболявания, съвременното човечество трябва най-после да разбере, че Човешката Раса е създадена - на тази планета и в целия Космос - с единствената цел ДА ГЕНЕРИРА ЛЮБОВ! Това е най-чиста все-мирна енергия, излъчвана вибрационно от човека именно в неговия биологичен "скафандър" на Земята. Това е същата оная Любов, струяща от светосъществата, които посрещат него-вия дух в края на мисията му на тази планета и при влизането му в други енергийни измерения на Битието.
Човекът – на материално равнище, като обитател на двуполовия космически костюм от биологичен тип – представ-лява енерго-информационна и резонансно-вибрационна струк-тура и система ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА ЛЮБОВНА ЕНЕРГИЯ! Затова той е включен и структуриран НА ПЪРВО МЯСТО в между-звездните енерго-информационни канали и мрежи на Висшия Разум – не на кой да е, а на Висшия Разум на Великата, Всемирна Богиня. А това знчи Висшия Разум на самия Бог и – най вече – на Бог Отец. С тези енергийно-вибрационни и честотни канали и с помощта на своя индивидуален, уникално-любовен, мисло-вен и генетически код, Човекът получава енергия за поддър-жане на биополето си, и заедно с това получава и отдава Лю-бов, живот, познание, помагащи на самоусъвършенстването и взаимоусъвършенстването.
Човешката раса, създадена на базата на материално-си-лови принципи и закони, е творчска цивилизация и незаменим резерв на Битието, от който се попълват и освежават всички останали степени и йерархии на Всемирния Разум, който е са-мата Топлина и Любов на Бога-Отца и Богинята-Майка, Мирова-та Душа. И всичко това се въплъщава най-съвършено именно във формата на Човека – ЛЮБОВНАТА ФОРМА НА ЕНЕРГИЙНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ. Затова и Човешката Цивилизация и нейни-те индивиди представляват постоянен интерес за Мировия Разум на Всемирната Богиня – т.е. на самия Бог, в Нейно-Неговата най-висша и съвършена форма и функция – женската. Не случайно Кришна и Христос се изобразяват от най-добрите художници с мъжки лица, но женски тела. Това е диаметрално противоположно на самците от маймуноподобен тип на улица-та, по журналите и по екраните, – така наречените "свръхчовеци" и "супермени" на културизма, битките и престъпност-та, които се харесват единствено на жените без монада, на силиконовите кукли. Всеки истински човек обаче обича не уни-формената, конфекционната красота на изкуствените мъже и жени, но индивидуалната хубост, съчетаваща сила, мекота и нежност. Сам той притежава свой собствен мисловно-емоционален и генетичен код. Този код е преди всичко код на Лю-бовта и Топлината, чрез които Мировата Майка се обменя с истинските индивиди.
След като създаването и предназначението на Човешка-та Раса е било и продължава да бъде захранването на Космоса и боговете с любовна енергия, тъй както растенията, водата и въдухът снабдяват човека, то човешкият род има полза да извлече генерални изводи от този Закон на Космическата Об-мяна и Любовната Жертва и Взаимозависимост. В противен случай човечеството няма никакви шансове да оцелее след предначертания, предстоящ Армагедон и Апокалипсис.
Животът на всеки вид, създаден лично от Бога - на тази планета и в цялото Битие - е само мъничко звено от една без-крайна верига от души – т.е. една Любовна, Космическа Мисия! Нейни участници би трябвало да бъдат нашите близки: любимите, съпрузите, децата, съидейниците и колективите; сродните ни души, приятелите.
По-правило, човешката душа е свързана най-често с лю-бимите и близките й от миналите прераждания и затова идваме на Земята заедно с тях. Защото положителните факто-ри при образуването на семействата и другите форми на близ-ко общуване, без да се забравят кармичните, са именно Любов-та и Приятелството.
Всичко живо – от най-"нищожните" "елементарни" ча-стици и енерго-информационни кванти, та чак до най-грандиоз-ните и необятни супергалактики и вселени – е ТВОРЕНИЕ НА ЛЮБОВНАТА ЕНЕРГИЯ НА СВЕТОВНАТА ДУША И МАЙКА! А Чо-векът? – Човекът трябва да стане най-лъчезарното и осезаемо олицетворение на Любовта в целия Космос! Всяко същес-тво на еволюцията – даже и всички ангели и боговете – се стремят към човешката форма, понеже съществува само един ХРАМ в света: ЧОВЕШКОТО ТЯЛО. Няма нищо по-свято от този върховен образец и образ на Любовта! Осъзнаването на тази истина и преклонението пред този "Храм на Светия Дух" би трябвало да се изрази в благоговейна преданост пред това въплъщение на самия Бог-и-Богиня в плът! А човекът излиза в Космоса и влиза в Божествения свят по един-единствен начин: като се научи свободно да създава, съхранява, боготвори и милва този свръхизумителен "храм". В това отношение източните народи не са забравили заветите на истинските ре-лигии.
Всеки уникален индивид, създаден лично от Бога и Божия-та Майка – а това са малко повече от половината от съвременното земно човечество, - генерира огромна сила и енер-гия! Тя се демонстрира от волята на духа му, решил да се въ-плъти в човешко тяло, за да внесе своя принос в света на ма-териалните форми. Щастливото обстоятелство, че нормалната жена и нормалният мъж се привличат физически и биологически неудържмо по закона на противоположностите (Ин и Ян), в свръхсъзнателния си стремеж да се слеят в един свещен ХЕРМАФРОДИТ - любящи мъже и жени с отворено съзнание за създателство - е несъкрушим факт в полза на това, че Човеш-кият Род, като цяло, има всички сили и мощности да се противопостави на всички предизвикателства – на катастрофите, катаклизмите, епидемиите и войните – И ДА ГИ ПРЕДОТВРАТИ! С тази световна опасност истинският обичащ и обичан човек може са се справи чрез своите могъщи алхимически призми и енергии на Любовта и Светлината.
Любовта – това е единствената сила, усъвършенства-ща и управляваща и нашия свят и измерение, и всички остана-ли. Любовта управлява Вселената - а Човекът е най-великото въплъщение на Любовта! Всички "безумни красавици" и супермени по екраните, които не могат да обичат, всички душевни уроди и чудовища, които мислят само за себе си и кармичните си завръзки, са изчадия на ада.
Ако Любовта е взаимна и всеотдайна, то няма такива времена и пространства, които да не могат да се преодолеят! Няма такива епидемии и болести – физически, емоционални, умствени или енергийни, - които Тя да не може да излекува. Ни-то има благородна победа, непостижима за Любовта. Любовта – това е най-кондензираната кинетичта енергия, най-мощната и неудържима Сила в природата и отвъд нея!
И единствено сърцето с искра от Богинята-и-Бога знае как точно да се съединят душите и телата, предопределени от Вечността, в единната форма на Свещения Гинандрон. В индийския свещен пантеон, единствен в света запазил общочовешките, истински познания за тази Любов в тибетските и хи-малайските храмове, Танцуващият Шива започва своята вели-ка любовна песен към Лакшми със следните думи: "Когато те прегръщам и любя, о сладка Принцесо, влез в онзи, който те прегръща и люби, като е във Вечния Живот!"...
(има продължение)
17.08.2015 г. 04,35 ч.
Истината за Любовта е най-върховната, най-тайната сфера, нещо като абсолютно разковниче за постигане и запазване на вечната младост и безсмъртието. Тя има своите вестители и на земята, един от които е великият шведски мистик и ясновидец
Емануил Сведенборг
- 1688 - 1722 –
ЗА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ
Човек няма никаква представа за Любовта, въпреки че Любовта е душата и животът на мисълта. Мисъл без Любов увяхва и чезне като цвете, лишено от топлина – понеже Любовта стопля, оживява и одушевява мисълта. Помислù си внимателно и размислù: възможно ли е да се мисли, без да се изпитва любов? - Ще откриеш, че това е невъзможно.
Не съществува ангел, способен да възприеме Божествената Любов направо, понеже тя би го изгорила. В действителност, тя е по-силна от огъня на физическото слънце и затова намалява мощта си чрез безброй кръго-врати, докато не стигне – умерена и приспособена – до ангелите. Тези кръговрати се затулват от ефирен облак, за да не бъдат ангелите засегнати от нейната горещина.
А тъй като Любовта, излизаща от Господа като от слънце, представлява сам Господ, и тази Любов е самият живот, то е очевидно, че самата Любов се превръща в чо-век и - следователно – съдържа във формата на безкрайното всичко и всяко нещо, което го има и в човека.С една дума, основният живот на всеки член, на всеки орган и всяка система – тоест, самият триумф на живота – се крие в това, че нищо в тях не е присъщо само на която и да е отделна част, без да е свързано с всички останали. А също и че по този начин във всяка отделна част е пред-ставен целият човек. Тайната е в това, че човекът представлява най-великата сложност и най-великата простота на всички действия на Битието, каквито и да са те в чисто духовния свят или в природния; че всяко действие на Вселената представлява човек, но само такъв, който действа в общество. Това се дължи на факта, че човекът е най-сложният синтез на всички действия до безкрайност.
От това следва, че всичко принадлежи на живота; и че ако тази форма на действието не бе безкрайна в Господа, то тя не би станала крайна форма в човека.
В царството на небесните тайни ми бе показано, че като че ли всяко небе се подразделя на области, съответни на функциите на всички части, органи и системи в човешкия организъм; и че ангелите на небето знаят в коя от тези области живее всяко отделно общество. Например – кои общества са в областта на очите; кои – в областта на ушите, ноздрите, устата или езика; кои – в обла-стта на детеродните органи. Всички общества, обитава-щи споменатите области, съответстват напълно на действията на тези членове, органи и системи в човека. Именно заради това, в очите на Господа цялото небе из-глежда като един-единствен Човек!
За да бъде и адът в човешка форма, там всеки е принуден да се труди. Но тъй като намиращите се в ада из-пълняват задълженията си не от любов, а от ламтеж за ядене, дрехи и предмети, макар и да са в човешка форма, поради този си вкус и избор те са хора-дяволи. Субективното изпитване на любов, самò по себе си, не представлява нищо. То става нещо, само когато Любовта е в действие. Любовта към действието сàмо като добро пожела-ние или на думи е кръгла нула. Само действието е истинската, същинска Любов; а чувството става нещо, единствено когато се превърне в постъпка.
Има родове и видове чувства до безкрайност; също-то важи и за действията. Това е очевидно и от човешкото тяло, и от ангелското небе, и от царството на животните и растенията. Във всяко от тях съществуват какви ли не родове чувства и действия и техните видове и различия са неизчислими - понеже няма нито едно нещо, подобно на друго, а има гигантско разнообразие! И това разнообразие навсякъде се разпределя по родове и видове – по различия. И различията, сами по себе си, са безкрайни, понеже произтичат от безкрайността. Че това е така, всеки може да се убеди от човешките лица, сред които няма нито едно - от деня на Сътворението, - на-пълно подобно на друго; и не може да бъде еднакво с нито едно лице, сътворено във Вечността. Тъй и в човешкото тяло няма нито една, дори и най-нищожна частица, еднак-ва с друга. Така че същото важи и за чувствата и техни-те прояви. Че това важи и за чувствата и проявленията им, е нещо тъй дълбоко забравено от хората, че те постоянно се питат: “Какво представлява чувството? Какво е любовта?”… На тези въпроси може да отговори само Небето, където всички рожби на Божествената Любов, т.е. на живота, сами представляват любовни чувства. Там Божествената Любов, която е самият живот, се разграничава на две царства: в едното от тях цари любов към Господа, а в другото – любов към ближния. Любовта към Господа обгръща действията “a quo” (излизащи от Източника), а любовта към ближния обгръща действията “ad quem” (възвръщащи се към Източника).
Както в ада всичко е противоположно на Небето, тъй е поляризирана и любовта. Адската любов, която е самата смърт, също се разделя на две царства: едно, в което царува любовта към себе си; и друго, в което цари любовта към света. Любовта към себе си обгръща лоши-те действия “a quo” (излизащи от източника, т.е. от лю-бовта към себе си), а любовта към света обгръща действията “ad quem” (връщащи се в източника, т.е. света). Действията, извършвани от любов към себе си, са действия изключително в собствена полза, тъй като всяка любов прави кръговрат към този, от когото е излязла. Тази дяволска любов също се дели на области и тези области се подразделят на още по-малки.
От тези съображения става ясно, че да се обича Господа, това означава да се вършат дела “a quo” (излизащи от Източника); и че да се обича истински ближния – това означава да се вършат дела “ad quem” (връщащи се към Из-точника); и че “propter quem” (за кого) – това значи да се живее и да се правят неща и за ближния, и за Делото, и за Господа. [Затова адската любов зависи от кармичните връзки и от небожественото чувство за дълг към смъртни божества, ангели и хора, а не към Бога и родените от Него. (б.п.)]
По този начин Любовта се възвръща към Он-зи, от Когото изтича; и всяка любов “a quo”, чрез любов-та “ad quem”, се връща към любовта “a quo”. Именно това въз-връщане представлява нейната ВЗАИМНОСТ - и то-гава Любовта циркулира постоянно: не субективно и теоретически, а изключително на дело. Понеже да обичаш, значи да правиш! И наистина, когато любовта не се пре-връща в дело, тя не може да бъде Любов, тъй като делото (или действието) е проява на нейната цел и е самото онова, в което тя се осъществява.
В духовния свят човек не е лице, но действие, поне-же ду-ховният живот няма представа за лице, материя, време и пространство. Затова всеки ангел вижда другия ангел на небето като човек, но мисли за него като за действие. Даже и лицето на ангела съответства на действието, чрез което той се осъществява – и само любовта към действието и самото действие оживяват лицето му. От тези обяснения може да се разбере, че всяко добро дело, самò по себе си, е човек [т.е.,същество в човешка форма с монада, с искра Божия. Истинският човек - създаденият от Бога - проявява любовта и доброто с незабавно действие, а не само в мислите, чувствата, мечтите и намеренията си. (б.п.);
Има две начала на всички видове любов и чувства. Едното иде от Небесното Слънце, което е най-чиста Любов, а другото – от Слънцето на света, което е най-чист огън. Онези, които извличат Любов от Небесното Слънце, са духовни и живи и Господ ги въздига над себичността; но извличащите огън само от светското слънце са винаги само природни [Сведенборг тук говори за адската природа, минала през грехопадението, а не за божествената. (б.п.)]
и мъртви. Те сами потъват в себичността и търсят слава, признания и печалби. Даже когато някои от тях признават Бога, то е само на думи, а не от сърце.
Затова Словото ги нарича “поклонници на Слънце-то, Луната и небесните войнства” [Това са не само повечето астролози, астрономи и космолози-атеисти или догматично религиозните; не само някои племена и народи-слънцепоклонници, но и всички днес, които посрещат изгревите на слънцето, молят се, правят упражнения и четат свещени книги, но все още мислят и приказват лоши неща за другите или продават природните и духовните цен-ности. (б.п.)]
В духовния свят те външно приличат на хора, но на Небето са чудовища. Те си мислят, че живеят, но за анге-лите това е смърт! Сред тях има мнозина, които са признати учени в света. Това, което ме удиви особено много, е че те се мислят за умни, приписвайки всичко на природата и предвидимостта, а хората край себе си считат за прости.
Всеки човек е едно чувство – и съществуват толкова видове чувства, колкото хора са се родили и ще се родят през вечността. Преди всичко, това може да бъде установено по разнообразието на ангелите на небето и на адските духове, които до един представляват чувства. Ако всеки човек е чувство, това се дължи на обстоятелството, че животът е любов, а продължението и разклоненията на Любовта се наричат “чувства”. Затова чувствата не са нищо друго, освен любов – но любов, подчинена на Универсалната Любов, като на господар или вожд. Тъй като самият живот е Любов, то и всичко, и всяка от неговите същности представлява чувство. Затова и са-мият човек е чувство. Мнозина в света се учудват на то-ва. Бе ми дадено да чуя лично какво говорят почти всички, преминаващи от природния в духовни свят. Не срещнах нито един, който да знае какво означава “чувство”. А ко-гато им казвах, че чувството е проявената Любов или Любовта в действие, те ме питаха какво е пък това “Любов”... Казваха, че любовта си съществувала естествено в нещата и че те по разбират що е “мисъл”, отколкото “чувство”. Говореха още, че знаят за чувството от лю-бовта преди брака или от майчината любов към детето, а донякъде и от тази на бащите, когато целуват жените или децата си. Други, вместо за жени, говореха за любовници. Тогава ангелите им отговаряха, че любовта е любов само тогава, когато извира като чувство от самата жажда за живот и за раздаване на живот.
Затова им казваха още, че както не може да има говор без звук, така и няма мисъл без чувство. Така те проумяваха, че човекът е чувство - и нищо повече. По-късно разбираха, че цялата Небе и целият ад са разделени на об-ласти и общества, именно според различията на техните родови и специфични чувства, а не на мислите; и че сам Господ изпитва чувства.
От всичко това следва, че промените и разновидностите на чувствата са безкрайни и че те са толкова, колкото и хората, които са се родили досега и ще се родят до края на Вечността.
Исконната, истинската духовност, следователно, разкрива именно и на първо място ЧУВСТВОТО – и всяко нещо, свързано с него. По своето най-дълбоко естество, духовността е самата Божествена Любов и Божествена-та Мъдрост; а по външна видимост и израз – небесна то-плина и небесна светлина. Тази топлина и светлина раз-криват всички ЧУВСТВО-ДЕЙСТВИЯ, както топлината на природното слънце прави осезаеми земните неща по ми-рис и вкус и светлината му ги облича в багри и сенки. И ако вечният живот е достъпен на човека поради любовта му към действието, то е само защото чувството Любов е самият човек; поради това именно се казва, че каквито са чувствата на един човек, такъв е и самият той.
Духовната любов не се добива само с вяра без милосърдие, понеже такава вяра е само външна, тоест, не-действителна. Щом е без милосърдие, тя е и без чувство-то любов, което е самият човек. Ето защо, след смърт-та тя се стапя като дим.
Човешката воля е самото любовно чувство! Казват: “приемник на Любовта” – понеже Любовта не може да бъ-де дарена на човека извън волята му да бъде приемател [В някои езици думите “воля” и “желание” имат едно и също значение. Женският полюс на човешкото атмическо тяло се отличава със способността да разпознава, да се откликва, да приласкава и да се грижи за любимите същества; да живее с тях на нивото на всички чакри и в така наречения “Троен Ритъм”: Самота, Обмяна с най-любимия, Обмяна с всички, при които ги изпрати или които им праща Бог. (б.п.)].
. Без воля от наша страна, любовта не може да дой-де – тя би си обърнала гърба и би се престорила, че я ня-ма. Оттук следва, че волята е приемателят на Любов-та.
Че волята е всичко в човека и че се съдържа във вси-чки негови части и че тя е самият човек; както и че Любовта, в цялата й сложност, е самият човек, ще бъде из-яснено сега. Това, че волята е човешката любов, облече-на във форма, се вижда ясно от факта, че всяко удоволствие, приятност, прелест, щастие или блаженство, произтичащи от Любовта, също се усещат и осъзнават. Че принадлежат на волята, това е очевидно – понеже всяко удоволствие, приятност, прелест, щастие и блаженство човек преди всичко ги пожелава; и даже, говорейки за тях, той е способен да изрази това свое желание [За голямо съ-жаление, дхармична спонтанност (спонтанност между сродни души) засега е почти неизвестна на земята. Адските и обикновените сщества обаче са способни само на кармична спонтанност: скока на хищника и мазохизма на жертвата. Активната пъклена спонтанност – това е агресията, наглостта, нахалството, безочието, напрапничеството, ревността, собственическото чувство, жаждата за постоянно или преобладаващо присъствие; взискателността, недоволството, разпитите, сцените, изнудването - все форми на вампиризма. Пасивната адска спонтанност се проявява само поради "трпката", поради чувството за дълг към близките и кармичните връзки или като силна тревожност и готовност да се подчиняваме на агресора. В най-лошия случай - като съображения за "подреждание в живота" със смъртни партньори.(б.п.)].
Относно всяко нещо, което желае, домогва се към него, иска, търси и към което се стреми, той е способен да говори и при-знава, че го желае, защото то е чисто и произлиза от не-говата любов. Той силно иска това, кое-то желае; иска не-щото, към което се домогва, понеже го обича; иска това, за което копнее, понеже го обича; иска го и се стреми към него, защото Любовта го подтиква натам! От всичко то-ва следва, че волята и любовта – или волята и чувство-то в човека – са едно и също нещо.
Мнозина поддържат, че същината на човека е ми-сълта; или че човекът е човек, защото мисли. В действи-телност, всичките му мисли са чувства: отнеми от ми-сълта чувството – и ще се превърнеш в пън!
В Словото Божие “обичам” означава “действам”. Защото да обичаш, значи да желаеш, а да желаеш, значи да действаш. Че любовта е желание, това бе току-що до-казано; но че желанието е действие, ще бъде потвърдено тук. Волята, сама по себе си, не е Любов – тя е само нейният приемател. И то такъв приемател, че не само я приема, но и възприема всичките й състояния, облича се във всичките й форми - понеже всичко в човешкото съществуване показва, че човек не е самият живот, но приемник на живота. Тъй като волята и действието са едно и също нещо и волята представлява усилието на Любовта, то е обяснимо защо в Словото “любов” не е нищо друго, освен “извършване”. Ето защо, да обичаме Господа и ближния, означава активно да правим всичко за ближния от любов – поради любовта, която изтича от Господа.
Любовта произвежда топлина! Това е, понеже Любовта е самият живот и мощната сила на всичко живо във Всемира! Началото на всички усилия, на всички сили, на всички дейности и всички движения извира единствено от Божествената Любов, която е сам Господ, и която, пред ангелите на небето, се явява във вид на Слънце.
Че топлината е акт на Любовта, може да се убедим от много неща. Например човекът, даже посред зима, изпитва вътрешна горещина, когато помисли за любимия си човек. Слънчевата топлина няма нищо общо с тази горещина: колкото по се засилва любовта на човека, толкова по-силно той почва да кипи, да гори, да се възпламенява! А отслабне ли обичта му, той повяхва, става му студено и се чувства отпаднал. Същото е и с животните и небесните птици: на тях понякога им е по-горещо през зимата, отколкото лятно време, защото сърцето им трепти, кръвта кипи, всичките им фибри са нагрети до бяло и всичко, което има сърце и дух, почва да изпълнява повелята на Природата. Тяхната топлина също не е от слънцето, но от живота на душата им, която е всъщност чувство! Любовта произвежда топлина, понеже тя е животът на всички живи сили във Вселената. А този жи-вот не може да влезе в приемащите субстанции, освен чрез действието, наречено “топлина”. Господ, още при създаването на Вселената, е приготвил за всички същества – от първите до най-последните – най-разнообразни среди, чрез които Той произвежда безброй действия. А средата, която е най-универсална и подходяща за съчетаването, е топлината – само в нея може да оживее естеството на активната Любов.
И тъй като топлината съществува поради любов-та към ближния, то затова има съответствие между любовта и топлината, понеже има съответствие между причината и нейното следствие или прояваление.
Божествената Любов, която е самият живот, както прави и Създателят й, Господ, няма в недрата си друга цел, освен да създава свои образи и подобия, които са, всъщност, хората.
24.08.2015 г. 18,58 ч.
Ел Шадай - още едно аматьорско филмче за Витоша.
29.08.2015 г. 07,28 ч.
Любителско филмче "Случва се понякога" - част 1: 17-19 авг.2015: Боровец - Чакър войвода – Мусала.
02.09.2015 г. 13,34 ч.
Прескачам тук второто филмче от Рила за пътя ни от Мусала до Седемте езера и прекарването ни там - нещо се случи и не можа да бъде довършено. Затова слагам последната, трета част от "приказката" за Приятелството и Чудесата - гостуването във Варна и с.Аврен край Варна. А по пътя за София и после в с.Бели Искър какви нови чудеса се случиха, никаква човека камера не би могла да покаже!