Необятното говори

Книга 44

1735 19.03.2015 Само Господ знае. 05:54 до П.Ч. С глагола "съгрешавам", който си употребила в последното си писмо, някога си измислих една смешка, която можеше да се разпространи нашироко сред женския елит в Русия, Украйна и Латвия, ако настина бих тръгнал там през просото: "Ты уже соГришила?"... Имаше толкова много покани от рускини за всякакви приключения, включително и за брак от 15 до 80-годишни, че ако се бях възползвал, щях да бъда всяка нощ на ново място в продължение на години... Не че на един мъж ще му е лошо, но ако има малко съвест и жалост в сърцето си, той няма да си го позволи, за да не прегазва така жестоко бедното женско сърце. То... по-богатите женски сърца в Русия... т.е. по-игривите, които си свиркат и в двата смисъла без много да му мислят, по принцип нямат нищо против... Даже една приятелка в Рига веднъж ме запита не мога ли да съм по-ларж и да се отпусна, след като руснаците, особено които не пият, са капка в морето от нещастни рускини и затова последните полудявят без любов... Ванчето разправяше за Коми как десетки рускини се качвали като алпинисти без въжета отвън по блоковете и влизали през прозорците при дървосекачите...в дните за аванс и заплата...

Грях не грях, тази крилата фраза така и не влезе в употреба сред нежния руски свят... – просто не го разпространих, казах го за смешка само на две места. Излезе ми само име, като ме виждаха с толкова много приятелки, но само Господ знае дали съм се възползвал като Казанова или Дон Жуан... А една Таня се задави от смях, когато измислих още един каламбур. Разправяше за един свой възлюбен, че бил много сериозен и много женен – „непоколебимый” человек... Аз моментално употребих тази дума с начало „не пока” вм. „непокол”... (засега не, ама в бъдеще може би...). А дечурлигата се превиваха от смях, когато им казвах за довиждане – „досвиняня – до следующего свинства” или „дорогой мой, мы не виделись с тобой говным говно”... Един съвсем мъничък Илюша, който бе нежен като момиченце, все ме прегръщаше и казваше: „Дядя Г., знаешь ли почему мы тебя так любим? – Потому что всегда делаешь нам разные шуточки...” – Ето част от приятелчетата там: