Книга 16
28.ІІІ.127(1991)г.
28.ІІІ.127(1991)г.
Йулма (Родопа)
МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА
На фона на съзвездие "Воал"...
Мисията на Икло до този момент беше "Мая за Абсурд", "Озарена от Бога Живаго". От тук съществата вземаха нещо като "бацилис иклòикус", който, подобно на подквасването на вашето мляко, можеше да подквасва цели морета от абсурд по всички светове на Вселената!
От 22 март тази година, новородената ви планета има вече друго име, друга мисия и друго щастие: да бъде “Осияна от Бога Живаго”. Това значи, че нейната полярност се смени и настъпи редът на Майката Божия пред предимството на Отца ни. Озаряването и осияването са съвсем противоположни посвещения. Озаряването иде със зората, а осияването произхожда от Селена.
В началото на Шестата раса, под ръководството на Селена, Мировата Душа сега ще превърне Инлáниа постепенно в напълно осияна от Пралайя и матриархатът ще се възцари навсякъде! Поклонението пред майката, нежността, природата ще се превърне в основен импулс на човечеството и много скоро след това, когато възвърнете райския вид на Земята, вие ще станете износители на "мая за Милост".
Отделната капка дъждовна е плътта на татвана, която не приема нищо друго в себе си, освен искри, самоугасени от обич към Цялото.
Вие питате: "А защо се казва, че при връщане в Абсолютния, монадата не губи своята индивидуалност?"
Наистина, не я губи, но това е нещо над пределите на вашите възможности за проумяване. Вие сте разтворени напълно в Океана на Абсолюта, когато сте се завърнали чрез сродна ноайа окончателно, но това не значи, че нямате съзнание за своята уникалност и единствена мисия в периода до пълното сливане. Това обаче е само в потенциал у разлятата капка в Океана, понеже тя не желае повече никога да се осъзнава като нещо различно от другите. На нея й е достатъчно, че е едно с Океана – че тя самата е станала Океан – и това е всичкото. Ако сам Океанът почувства, че иска да проследи каква е била особената красота и задача на някоя негова бивша капка, той може да извлече това от паметта на Елма – Единствения, Който се разхожда свободно дори и в самата татвана...
Само милостта може да преобразява мъжките светове в женски, обитателите на Отца – в оазиси на ясновселената, пропадналите вселени – в цветущи градини и храмове!
Отсега нататък на Земята ще останат само милостивите.
"Кротките ще наследят Земята"