Необятното говори

Книга 40

Из любителското филмче за с. Стоб в Западна Рила

Тук няма да представям подробно филмчетата, които следват - те са десетки. Целта на тази книга е да извлече само отделни картинки и надписите, които са по-интересни и значими, защото може да са осияния от Елма. И да не са, Тай е казал: "Където не съм Аз, съм пак Аз…" Филмчетата от с.Стоб до гр. Рила, където са прочутите стобски пирамиди, са много – дори до днес, 2015 г. Дължим ги на сем.Стоянови, които ни дадоха разкошна къща-дворец с голям двор повече от декар, ограден с як зид. Вече девета година не ни искат наем. Евреи, "старозаветни", може би месоядци, не знам дали някои от тях пушат и употребяват алкохол. Майката, която ни го даде, е на диализа в Израел, а тя струва много скъпо. Не го правят, защото знаят закона за съдбата на рентиерите в ада и чистилището - че ще трябва да работят там до издъхване, за да си плащат наема за късче гореща земя посред магмата... А въпросните „старозаветни” дават от сърце, за разлика от много братя-християни и хора от "Новото Учение", които с удоволствие стават рентиери и имат повече от един апартамент за тази цел, както и къщи и вили, докато брат им по вяра и паневритмия спи в кашон под моста…

Поканих един добър приятел - да ползваш такова благо сам при наличие на няколко стаи и огромен хол, не знам какво би било. Прекарахме зимата неописуемо, издваха ни и гости. Има и вълнуващи епизоди от Рилския манастир, който е много близо. Накрая на първата част - пак във вълшебната къща в Стоби. Текат надписи: Би казал някой: "защо снимате тия скучни и много лични интериори, какво ни интересуват нас?..." - Отговаряме: Къща и земя, които не са продадени или отдадени под наем, а са подарени, дори и временно, моментално се превръщат във вълшебна приказка. Ако в такава къща човек живее сам, но от време на време идват гости с искра от Бога, а и той често отсъства, тя бързо се населва с богове и ангели и в нея и около нея започват да стават чудеса. Даже и с куклите, които заварихме там…

Не само къщите, но и всичко в тях - даже и най-незначителните вещи - възлиза в един много висок свят, по-висок и от духовния, - и всичко най-хубаво и мечтано става възможно. Затова ние снимаме за спомен и най-дребното нещо в такива домове, понеже в тази обстановка сме преживели Бога - за нас и последната прашинка там е свещена. Такива снимки и филмчета стават лечебни и се превръщат в жива вода и вълшебен жезъл, понеже са с аматьорски "недостатъци": имат нулев бюджет, не искат да печелят пари и няма как да им се присъждат оскари, не се интересуват от авторски права и не се знае кои са авторите им... Техният девиз е, повтарям: "Всички права - на всички".

На фона на известната картина от Леонардо в този дом, започват да се издигат надписи в лилаво:

"В бъдеще самотните, т.е безсмъртните майки ще зачеват от човек с душа, няма да оповестяват кои са бащите на децата им, няма да живеят с тях и да разчитат на тях. Ще кърмят рожбата си най-малко три години, ще живеят в райска градина с прекрасен малък дом, подарен от приятелите им. Такава майка ще е обезпечена със всичко чисто и красиво за цял живот. Ще бъде абсолютно свободна и ще гледа децата си сама, но понякога другите свободни момичета, жени и майки ще я сменят в детския рай, за да може тя да отиде някъде. Ще гледа и слуша само Божествени неща, ще общува с Божествени хора, които се отнасят с нея деликатно и нежно. В къщата в Стоби са идвали такива Майки.

А ето и друго филмче от този рай:

Незабравими живи картини от Стоб и околностите му, на фона на музика от Брамс. С Димитър гледаме изгрева на слънцето през запотените прозорци. Казвам му:

- Обаче онова... за "безсмислие без другия" не мога да го забравя никога. Ако може да ми го кажеш сега - и като снимам, да се запише.

- Венеция. Две живи сенки от извита нежност

и от белота в зелената лагуна.

Безкрайна преданост, безмълвен резонанс.

Без звук. Без страх. Безсмислие без другия.

И друг път съм слагал в книгите кадри от този момент в това филмче. Кой е нарисувал върху стъклата тия удивителни картини?