Книга 23
30.VІІ.131(1995)
30.VІІ.131(1995)
Бургас - Изгрев
МАЛКА И ГОЛЯМА ПЕНТАГРАЛНА КАСА
12,10ч.
- Когато се получи отнякъде десятък, без да е написано специално "За лични нужди", имаме ли право да го разпределяме за децата си и за лични инициативи и нужди - или изцяло трябва да го внесем в касата "пентагрален десятък", или в пентагралната каса?
- При такъв случай, нямате право да ползвате лично тия пари. Те влизат изцяло в "Пентагралната каса", независимо дали голямата или малката. При отбелязано "Десятък" (или казано), слагате сумата в малката каса - към вашия собствен десятък. При напълно ненадписана сума и с неизвестен подател, 10 % слагате в малката каса, а останалите - в голямата. Значи, голямата пентагрална каса употребявате за петте пера по свое усмотрение, а малката раздавате според правилата за даване на десятък. Досега ти нямаше голяма пентагрална каса, понеже нямаш право на личен дял. Пак нямаш, но пентагрална отворú!
Пояснения: Елма ни е говорил неведнъж за законите за управление на езотеричните лични и групови каси, благословени от Бога. Трябва да се проучат всички текстове, за да имаме по-пълна представа. По памет може да се каже, че всеки може да си отвори и даже да направи красиво каса с шест дяла, в която да разпределя приходите си така:
В центъра има кръгов дял, в който се отделя десятък от всеки приход, без изключение. "Без изключение" значи не само заплати, наеми, хонорари, дарения, премии, печалби и др., но и десета част от продаден имот или нещо друго. (Между другото, летящите в космоса не взимат наеми – те пускат в излишните си имоти или сами прибират някого в кашона си съвършено безвъзмездно). За учениците с най-висок идеал се препоръчва да продадат наличния си имот и да влязат в по-малък, ако ще и в сандък или под моста, само и само за да отделят десятък. Има и непарични видове десятък, за които ни е говорено, но винаги се настоява паричния да отделяме и отдаваме стриктно, независимо от непаричния. Тъй като паричният - докато има пари на тоя свят - трябва винаги да е не по малко от 10%, то като говорим за непаричен, всъщност отделяме още 10%, доколкото това може да се измери. Тук няма да се говори за непаричния – формите му са много. Знаем още, че десятъкът важи за семейните хора, за хората с поне 2 деца. При повече от две, може и по-малко от десятък. Колкото и да е скъп животът, хората с едно дете дават повече от десятък, по свое усмотрение. Учениците без деца и без бедни родители отдават до половинък или точно половинък; а има и светии, които отдават 100%. Те живеят в най-пълно изобилие, понеже над тях се изсипва народната любов, рогът на изобилието, но и това раздават почти изцяло. Според Небесната Ликономика (Икономиката на Небесните Ликове), отдаването на част от приходите ни всеки месец и при всеки отделен случай е фундаментален закон. За неотдаването му няма наказание, понеже Бог не наказва. Но който го отдава редовно и според истинските правила, ползва небесни привилегии, които често имат не само духовен, но и здравен, материален, личен, дори понякога чисто финансов характер. Най-бедните отдават стотна част – важен е актът на даването.
Главният закон и метод на Ликономиката в този случай е да не отдаваме своята дан на общество, а персонално. Няма нито едно общество на Земята, което да ползва народните блага според Волята на народа и волята на Бога, дори и когато не усвоява средствата користно. Користта в случая е присвояването на решението за какво да се употребят народните средства. Ръководителят или ръководството мислят себе си за най-идейни и най-умни и си позволяват да разполагат със средствата на хората без съобразяване с абсолютно всички мнения. В бъдеще ще има идеални общества, където връзката на ръководителите с Бога ще се разпознава по три критерия: 1.Съобразяването с плана и потребностите на всеки член на общината без изключение. Има критерии как това да не е популизъм и критерий, що значи член на такова общество; 2. Ежедневната или поне ежемесечна смяна на ръководителите и 3. Отделянето на част от народните средства за абсолютно всеки член на общината, ако ще и да става дума за един цял народ или цялото човечество. Тук има спазване на приоритети: майките и децата с най-чиста кръв са на първо място, после младите жени и мъже, после по-нататък. Това не е расистка евгеника, а единственото спасение на човечеството. Няма значение, че тази част от касата може да е по-малко от стотинка: изчислява се и се води счетоводство виртуално, докато се събере една стотинка. Тази стотинка или сума се отдава редовно и безусловно на всеки - ежедневно, ежеседмично и ежемесечно, сезонно, а също и ежегодно. Дори има и дялове на всеки 7 и 28 години. Напредналите общества ще включат и алгоритъм за справедливо разпределяне на сумите: хората с най-малък доход ще получават най-голям процент – и обратно. Няма да има възможност за укриване на доходи, понеже организаторите са ясновидци. Тук обаче не е мястото за разширяване на тази тема.
Персонално отдаване на десятъка (половинъка, цялъка, плаващия принос или стотъка) означава всеки поотделно да си избере личност, която, според него, работи най-добре и най-безкористно за Бога и за народа. Може да сме субективни, но това е единственият начин. Освен персонално, отдаването трябва и да е тайно. Истинският работник за Бога и човечеството не приема легитимирани дарения. Това го прави свободен. Как да бъде тайно, е въпрос на изобретателност.
Има още тънки подробности на тази тема, но те трябва да се търсят в опита на Братството през вековете и в Словото. Има, например, изискване да се дава стотък и на общество с възгледи, различни от нашите. Но и там не се дава в официалната каса, а се ходи достатъчно време в това общество или църква и се наблюдава. Като се открие най-духовния, най добрия, най-умния и най прекрасен човек там, обикновено аутсайдер, тайно се дава стотъкът на него. Така Космосът работи за подобряване на човечеството и изолиране на хората без монада.
Как се процедира по-нататък, според законите на Божестветната Ликономика? Преди да стигнем до външните дялове на Пентагралната Каса, извършваме още една операция: трябва да разделим правилно останалите 90% (или съответния остатък, ако отдаваме друг процент). Получилият сумата брои себе си за един дял, останалите са дялове за децата му, докато всяко стане на 28 години. Имаме и случаи на дългогодишно изключване на себе си от своя дял - даваш цялата тази част на децата си и на ближния, както съпрузите от Бога. Иначе, ако нямаме деца и имаме съпруг или най-близък човек, делим собствения си дял на две и даваме половината на него. Може да не става дума за любим или съпруг, а за най-добрия приятел, за най-сродна душа. Има Божи хора, които не дават в печатницата първо своята книга, а книгата на друг Божи човек. Именно това е един от критериите за Божи човек. Тук също може да се дава тайно, но може и явно – зависи от взаимоотношенията.
Едва тогава имаме право да разделим личния си дял на пет: 1.Слово; 2.Майки; 3;Култура; 4.Братство; 5.ВСК (Взаимо-спомагателна каса). И тук има варианти: едни ползват своя дял първо за задоволяване на насъщните си нужди, други го определят изцяло за петорната каса - имаме и такъв опит. Звучи нереално, но в пентагралната каса има предвидени средства за покриване и на личните битови и културни нужди. Който се страхува, отделя по-малък или минимален процент за петорната си каса, но стриктно и редовно. Имаме приятели, които често ни водят на кино или театър със своя личен дял от касата си или на ресторант, а даже и на екскурзии. Друг път от чужбина идва на Рила човек, комуто се е паднало по жребий сума от перото "Братство" на някоя лична или колективна каса. Има майки и деца, които са спасени само по този начин. При пълно доверие и ежемесечно редуване на управлението и ползването по списък или жребий, съществуват и колективни пентагрални каси. Има и комбинирано заделяне на средства и за личната, и за колективната каса – пълна свобода. В напредналите човечества има и районна, и селищна, и национална, и континентална, и планетарна пентагрална каса, със съответни отчисления и в двете посоки.
Рафал Олбински - полски илюстратор и плакатист
Отдаването на персоналната тайна лепта е най-чисто и не страда от опасности. Да се даде явен подарък на същия човек е нещо различно, отделно. Тайното отдаване гарантира независимостта на този, комуто даваме, както и възможността човекът да го ползва както намери за добре, според личния си вкус и потребности. Тази форма задоволява и чистата ни съвест, с която отдаваме нещо за най-ефективното развитие на Божието Дело: на избрания човек даваме дотогава, докато живее идеално. Така е действал и Махатма Ганди. На такива хора животът им е пред очите ни. Почне ли да се обогатява и да се проваля, просто преставаме да даваме на него и търсим друг. Не е правилно обаче да си кажем, че вече няма човек, който да работи на ниво за Бога или на нашето ниво. Даже и обективно - в очите на Бога - ние да сме най-добрите, човекът с монада никога не може да си представи такова нещо за себе си, понеже е скромен и има ниско самочувствие. Гордите често отделят десятъка за себе си. Ще го дадат наистина безкористно за народа и за Бога, но от своя гледна точка. Великото в десятъка (или съответния принос) е именно в това да подкрепим друг, в който също Бог работи. Може да работи по-различно или с по-малък капацитет, но Бог е с нас, само когато отдаваме на друг, не на себе си.
Има още едно положение: касиери на колективни или лични каси нямат нищо общо с Бога, ако ни подръчкват и подсещат да си даваме данта. Дори най-малкият намек чрез нарочно експониране или цитиране на материалите за десятъка може да е насилие, корист. Ако някой иска да лети из вселената и да се подмладява, той сам търси тия текстове "със свещ" и сам си прави изводите. Посветеният има право да отговори някому на тази тема само при задаване на въпрос. Тези синтетични сведения тук са едно голямо изключение, за което се получи специално разрешение.