Книга 23


20.VІІІ.131(1995)
Рила - Ястребец

ЧЕРВИВИ БРАТСТВА И БРАТСТВА
С ПЕСТИЦИДИ
7,45ч.
 - Вярно ли е усещането ни, че можем да се върнем в София още днес или най-късно утре, преди да са минали Съ­борните дни?

- Ученикът прави всичко възможно да се намира на свято място по време на съборните дни. Но Събо­рът е първо вътрешен, а после външен. Може да се намираш и в ада - ако се свържеш вътрешно с ония, които обичат Учителя, ти си вече на Събора. Об­ратно, може да си на Рила, на Хималаите или на Слънцето - ако идваш в последния момент и си оти­ваш на 22-и - ти не си никакъв ученик, а светски чо­век, "отпуснал" за Господа 3-4 дни в годината...
Сега Аз виждам, че мнозина се качват само за 2-3 дни преди събора или даже в последния ден и си отиват веднага след Събора. Тях ги влекат светски работи, които не могат да отложат по никакъв на­чин. Вие, верните, някога прекарвахте по 1-2 месеца на Рила или поне цялата си отпуска. Затова пом­ните какви бяха резултатите - с 3 дни на Рила нищо не се постига! Ученикът няма никакво оправдание. По-добре да не се качва на тази масова атракция с бели дрехи, годна само за телевизията и вестни­ците. Не че няма Присъствие и сега, не че няма го­тови ученици, получаващи своето си по време на кла­сическите Съборни дни, но начинът, по който про­тича Съборът сега на 7-те езера, не е угоден на Гос­пода и се отваря въпросът за нови места и нова ор­ганизация.
Още по време на първите Събори, пък и до последните, Ние премествахме датата на Първия Съборен ден няколко дни напред или няколко - по-късно, с цел да елиминираме негодните ученици, ко­ито идват само за 19, 20 и 21 август.
Сега има и друга причина: точно по това време се събират и представителите на вражеските сили, с цел да разстройват работата на Събора. Небето вижда всичко това и премества Празника по свое ус­мотрение, понякога и до седмица преди или след Съ­бора, който знаете. То предупреждава само онези, които имат слух - и само те получават нужните пос­вещения, просветления и преображения. Така правят понякога и професорите в Университета, за да про­верят кои студенти се явяват на лекции само в пос­ледните дни - само за парлама - и кои идват на всички лекции и дори на извънредните консултации.
Сега вие какво мислите: че ако не сте играли паневритмия в най-големия кръг от началото на пролетта; че ако не сте присъствали на лекциите, беседите, класовете; не сте посрещали изгрева на Слънцето, и то с Братството, а не сами и по двой­чици - че можете да очаквате нещо по време на трите Съборни дни в планината? - Това е абсурд! Та­къв абсурд, който не се одобрява дори от Самия Елма - Господаря на Абсурда. То е все едно да не си учил редовно и да не си се упражнявал всеки ден през се­местъра - и да искаш за три дни да се подготвиш за такъв тежък изпит. Няма такова нещо в Божестве­ния Университет - и никакви хитрости, никакви юруши, никакви "пищови" не помагат там. Глупаците се качват на 18-и вечерта, за да си покажат белите дрехи на първата паневритмия, да се поомешат с чужденците, та дано им излезе "късмета"… Господ ги таксува наедно с крадците, които ви обират па­латките, също дошли специално за Съборните дни, защото тогава… събират най-много пари и цен­ности…
В бъдеще ви искам поне две седмици преди съ­бора и поне една седмица след 21-ви. Но за ученика на Христа минимумът е поне 4 седмици. Нормалните човечества провеждат Събора един месец, а се под­готвят два месеца. Само тогава се отварят вра­тите на Небето и пратениците на Бялото Братс­тво могат да ви вземат на екскурзия из различните райски обители; само тогава човек може да се подм­лади, да възкръсне, да стане син Божий или дъщеря Божия!
Вашият случай обаче - тук, под Ел-Пурей - не влиза в кармичната сметка, понеже има закон: Който работи за Господа по 10-12-14-18 или 20 часа в дено­нощието в продължение на цялата година, може да отиде на Събора само за посрещане на изгрева и да си слезе. За 3 секунди той ще получи всичко, което другите не могат да получат за три прераждания, ако ще да се скъсат от молитви и паневритмии! А да работиш за Господа, това значи, първо, да провеждаш Словото Му; второ - да го разпозна­ваш, когато идва по нов начин в нови времена; и - трето - да го прилагаш. Да работиш за Господа - това значи да помагаш на онези, които олицет­воряват Словото, Делото и Живота. Ако сте от тия, именно, предани ученици и студенти, вас не ви лови никакъв закон на сесията, никакъв закон на дните за изпити. Способните студенти се явяват на изпит по покана на Професора - и когато те поис­кат. Те знаят материала "на вода" и Професорът ги вика на изпит само формално, за да им подпише дип­ломата. Те са с Него ежедневно и еженощно - на Зе­мята и на Небето; работят като Него с пот и кръв за Делото Божие и Той ги познава по-добре от де­сетте си пръста. За такива не важи законът на стадото, според който Професорът трябва да наз­начи Съборни, т.е. изпитни дни, и да пита асистен­тите кой колко е присъствал и какъв успех е показал по време на упражненията през семестъра. И на вас сега казвам: доволен Съм от работата ви през всич­ките учебни години досега и ви снаждам младост, сила и красота поради вашите жертви да работите за Мен денонощно - и по време на ваканциите! Поради това изтеглих пак Съборните дни с два дни напред и последният - третият - вие прекарахте вчера в райските обители. За приятелите от Езерата също проведох Съборните дни по-рано, но ще продължа и след 22 август - за ония, които останат на Рила, тъй като шкартото ще се изтърколи надолу масово - да гони своите светски щения и проблеми…
Вие сте свободни да слезете когато искате - Съборът свърши. Един ден ще видите на живо кои олтари, престоли и двери се запалиха сега във вис­шите ви тела поради това, че послушахте Господа и постъпихте точно така, както трябва. Ако някой се накани да посети Ел-Пурей след 22-и, т.е. от чет­въртия Божествен ден нататък, ще получи благос­ловението, което е определено за тази година. Вие обаче се гответе за други хоризонти, където Не­бето ви праща с мисия и за радост и удоволст­вие. (Вероятно - прогноза и обещание за "развяването" в Германия само след няколко дни – б.п.).

Ам, Анáм, Анамáм!

Който приема Словото, е свободен от закона!
Който помага на Словото - той [самият] става нов закон!
Който иска да живее по Словото и с хората на Словото - той наследява живот вечен и познава Мене, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото съм проводил!
                              8,37ч.

Тук с изненада виждаме, че това е един от редките случаи, когато говори лично сам Бог, а не Елма (Христос).

- Когато в Братството няма разбирателство и хар­мония, а има критика и одумване, тогава пак ли е необходимо и задължително да се посрещат изгревите заедно и да се по­сещават беседи, паневритмии и пр.?

- Въпросът не е зададен правилно. Няма Брат­ство без разбирателство и хармония. Това, за което говорите, е тълпа, сбирщина. Такава сбирщина вие не само не сте длъжни да посещавате, но и ви дър­жим отговорни, ако си губите времето с нея.
Следва обаче веднага да напомня, че по ред и по жребий или по лична програма, ако не сте в орга­низирана братска група, вие сте длъжни да посеща­вате поне веднъж в месеца събранията на "официал­ното" Братство и поне половината месец да ходите на общите паневритмии. Там попадат по неизбеж­ност нови душú и това е единствената и първа при­чина да имам Свои хора, които да ги наблюдават и да ги канят своевременно в по-вътрешните кръгове на Братството - т.е. в Истинското Братство.
Има закон, според който и вас Посветените ви наблюдават дали посещавате общите събрания и мероприятия на външната общност, която погрешно нарича себе си "Бяло Братство".


 Въпреки сериозните пропуски, грешки и гре­хове в демократичния, най-външен слой на такава общност, Бог присъства там с по-голяма охота, от­колкото в елитарните пръс­тени и сред окултис­тите или религиозните единаци, непризнаващи об­щия живот, защото бил "червив". Червивата ябълка е много по-добра от напомпаната с окултни пести­циди: гордост, самомнение, своегла­вие и духовен елитаризъм. Вие, отраслите в тия среди, помните по-ярко от всичко присъствието на най-високите Посветени на всички лагери в Рила - от преди нача­лото до след края; на всички паневритмии без изклю­чение и на всички духовни събрания и общи братски инициативи. Нещо повече и нещо по-голямо, т.е. най-голямо - сам Господ-Бог, т.е. Учителят при­състваше и присъства неизменно в центъра на об­щонародния, братски живот, където ври и кипи от пороци и доб­родетели. Посветеният е длъжен да бъде едновре­менно в центъра на ада и в центъра на рая, за да има път и изход за едните и обратен път към бездната за ония, които са се възгордели.


 Ето защо по-често ще Ме срещнете в салона и на Мо­литвения връх, в общата паневритмия и тру­довите дни на общоизвестното "Братство", откол­кото в опуйчените медитации на самозванци и сте­рилните сбирки на ония, които не допускат "червея на пог­решката". Нека да има грешни хора и надвик­ващи се "братя" и "сестри" в общото стадо, за да има и кри­терий, че други се отклоняват. Ако нямаше смрад, нямаше да има и понятие, че организмът е за­почнал да се разлага. Смрадта в онова, което нари­чате "Братство", са лошите постъпки на по-прос­тите хора, които са болни или не могат да се конт­роли­рат, но органът, който се разлага, сте тъкмо ония, които се мислите за "съвестни", а още не жи­веете по законите на Словото, Делото и Божестве­ния Жи­вот. Ако бягате от "лудичките", нервните и маниа­ците, вие няма да разберете кога сте почнали да се разлагате и един ден ще ви изхвърлят на буни­щето за тор, тъй като не сте разбрали, че сте се разло­жили. Има една особена окултна или религиозна пас­мина с високо самомнение, която си бие ежед­невно големи дози наркотици. Това е наркотикът на самоу­пованието, на самомнението и своеглавието. Това ви опива до такава степен, че вие си мислите, че вън от общото течение на Словото, Делото и Живота, на общите братски форми, можете да ос­танете жив. Опиумът на високомерието отключва връзката с нервната система и вие си мислите, че сте наред, защото не ви боли. Ако отидат обаче Посветени и йоги, проповедници и адепти, отци и монаси, мъд­реци, апостоли и светии сред народа, те ще видят колко струват от миризмите и раните, които ще се появят у обикновените хора. Тази смрад е тяхната собствена смрад, която нависоко не се усеща.


Ето защо, нормалният Посветен - и на първо място Учи­телят - Сам Христос - постоянно върви с народа и се смесва с него - яде, пие и се весели, учас­тва в скър­бите и страданията му не само за да по­мага, понеже това е Божествено, но и всеки миг да се контролира: започнало ли е да се разлага нещо в самия Него? Ако в салона или на паневритмията не се провикне нито един "лудичък", то значи, че нито един от вас, "нор­малните", не е подлудял от гордост, самомнение или своеглавие. Това е.

9,20ч.

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.